Сопотският мъжки манастир „ Възнесение Господне” („Свети Спас“) се намира на около 1 км северозападно от град Сопот. Разположен е в подножието на Стара планина и на левия бряг на река Манастирска.
Манастирът
Аз пък го виждам във душа си,
опрян до Стара планина,
кат някой старец беловласи
впил мисли в прежни времена.
Чердаци глухи и високи,
мълчи тревясалия двор,
стърчи в небето тъмний бор,
разперил клонове широки.
Немеят
хладните келий,
де старците за отдих седат,
и древний храм, в кой ред светий
с избодени очи те гледат.
Иван Вазов
Тръгнахме към Сопот сравнително
рано – в 8 часа. Не знам защо си бях внушил, че можем да заварим литургия в
манастирската черква. Все пак беше голям християнски празник, 17 март – „Сирни
заговезни“ и „Прошка“.
- Обикновено в този състав ходим на манастир наблизо, в Софийско или в Пернишко. Защо реши да се вдигнем чак до Сопот? – пита Любен.
- Искам да запаля свещ в манастира, в който Левски е замонашен – отговарям. – През февруари много ми дойдоха фойерверките и политическите речи. Голям шум. Искам да запаля свещ за Апостола и да бъда сам. И прошка ще искам.
- Как да си сам? Ние сме четирима.
- В черква всеки е сам.
…Не се знае със сигурност кога е построен манастирът „Свети Спас“. Легендите говорят, че светата обител е наследник на намирал се в Сопотския район средновековен манастир „Св. Троица“, съществувал до XI-XII век. Знае се, че има три грамоти от българския цар Смилец (1292 - 1298 г.). „Царски“ манастир е бил. Грамотите се пазели в манастира до 1870 г., когато били предадени на възрожденеца Найден Геров. Днес не се знае къде се намират…
- Вили, имам и друг мотив да тръгнем към Сопотския манастир. В олтара на черквата се пазели стенописи на Георги Данчов, приятел на Левски, които са…
- С избодени очи! – Велислава ме изпревари.
…През годините на османското робство Сопотският манастир „Св. Спас“ е многократно разрушаван. Манастирската черква е изцяло възстановена едва през 1870 г., когато художникът Георги Данчов я изографисва. По време на Освободителната война 1877-1878 г. манастирът пострадва жестоко. Ето как разказва това изследователят Петър Берлиев в своята книга „Сопотски мъжки манастир „СВЕТИ СПАС“: „През август 1877 г. манастирът „Св. Спас“ е ограбен, опожарен и разорен от подивели башибозушки орди. В него по най-зверски начин са изклани и избити около 150 души сопотски граждани – предимно жени, деца и старци, потърсили прибежище и спасение там. Следите на това клане личаха, дори до преизписването на манастирския храм в 1978/79 година. В храма петната кръв от изкланите вътре сопотненци избиваха през варовата замазка, което наложи изкъртването и нанасянето на нова такава, преди да се изпише храмът отново. Ни книга, ни утвар, ни богослужебни дрехи останали в ограбения и опожарен храм и манастир“. След тази вакханалия оцелява само олтарът на храма, а очите на светците върху иконите му са избодени от башибозука. Възстановяването на манастирският комплекс започва през 1879 г., когато игуменът Рафаил изгражда нова голяма църква и чешма…
- Любчо, познай, Сопотският мъжки манастир „Свети Спас“ мъжки ли е или девически?
- Щом така питаш, сигурно е девически.
- Явно го знаеш. В случая „мъжки“ е останало в името от миналото. От средата на ХХ век манастирът е девически.
Пътят мина в разговор за погребението на патриарх Неофит. Вчера опелото беше ръководено от Вселенския патриарх Вартоломей на гръцки. Службата вгорчи, така си мисля, траурния ден на всички, които уважават българската родова памет и знаят за вековния фанариотски църковен диктат над българското население. Българското православие е запазило през вековете българския дух, което ще рече българския етнос, и една от най-големите му битки е била правото в черквите да се служи на български. Гръцкият на Вартоломей звучеше обидно, нагло, ехидно. Все едно на борбата за оцеляване на българската църква беше сложен кръст.
През цялото време на церемонията по погребението на патриарх Неофит имах чувството, че сме свидетели на откровена политическа демонстрация. Вартоломей беше довел със себе си украинско духовно лице, представител на разколническата украинска църква, непризната от много автокефални църкви, включително и от българската. Демонстрация имаше и спрямо руският представител, но когото не бе позволено да участва пълноценно в опелото. Изобщо войната, слава Богу, още не гореща, между Русия и Запада, ожесточила се след началото на руско-украинския конфликт, слага печат на всичко, включително на прощаването с духовния водач на българското православие патриарх Неофит.
Пристигнахме.
Посреща ни на вратата обичайното предупреждение за подходящо облекло (жените в дрехи с дълги ръкави, затворени деколтета, поли под коляното, покрити глави; мъжете в дълги панталони и с дълги ръкави). Предупреждение също, че жени с червило не трябва да целуват иконите и че олтарните икони се целуват само от духовниците. Монети не е позволено да се поставят на иконите или в светената вода.
Бели зидове, ограждащи манастира; просторни поляни, внушителни кипариси, дворни пространства с големи каменни плочи и обичайната чистота навсякъде. В двора на манастира – внушителна триетажна сграда, със сигурност жилищна. Вляво от входа на черквата, на земята, е поставена камбана, дарена на манастира от сопотненци, които живеят в Крайова.
Влизаме в черквата. На това място, в предшественика на тази църковна сграда, на 7 декември 1858 г. рилският таксидиот в Карлово отец Кирил е подстригал бъдещия Апостол, давайки му монашеското име Игнатий. Пак тук през 1875 г. Каблешков наново заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет, на който става член и самият Иван Вазов.
В стъклена кабина са поставени църковните одежди, които е носил и монах Игнатий.
…Още с основаването в манастира съществува скрипторий, от който са оцелели няколко десетки книги, най-старата от тях е от 1480 г. Тук игумен Партений прави два преписа на „История славянобългарска“ (от 1828 г. и 1845 г.), станали известни на науката като „Сопотски преправки“.
- Извинете, днес дали имаше литургия сутринта? – питам жената, която продава свещи.
- Не, тук много рядко има литургия!
- Е, такива са времената! В миналото сигурно всяка неделя е имало литургия.
- Зависи за кое минало говорите. В далечни времена в храма е имало всекидневна литургия.
- Откъде знаем това?
- Има запазен манастирски миней за септември, който съдържа служби за всеки ден от месеца.
- Откога е този миней?
- Писан е през 1660 г.
Най-голямото удоволствие при моите посещения на манастири е да попадна на домакини, които знаят много.
След първите въпроси ми идва апетитът за питане:
- Вчера в „Александър Невски“ слушахме опело на гръцки език. В тази черква на какъв език се е служило?
Жената се замисли, после се усмихна:
- В този храм винаги се е служило на църковнославянски. Дори във времената на турското робство. Знаем го от един руски изследовател, Виктор Григорович се казва, посетил манастира в 1845 г. Той казва, че в Сопотския манастир винаги се е служило на църковнославянски език.
Храмът е просторен,
достолепен. Всеки сантиметър е стенописан.
- Кога са правени стенописите? – отново попитах жената на свещите.
-
Стенописите
са съвременни, изографисани са през 1978-1979 г. от пловдивски художници. Само в
олтара са на Георги Данчов – от времето
на Левски.
От таваните се спускат огромни полилеи. Направи ми впечатление и подът – мозайка е на големи бели и
черни квадрати. Такова редуване на черно и бяло е характерно за масонските
храмове. Дали тук строителите не са оставили знак за масонска принадлежност?
На излизане от черквата
вниманието ни привлече делтапланер.
Църковната жена, която
беше излязла след нас, като забеляза погледите ни, поясни:
- Тук от високото често се спускат. Ще направи няколко кръга и ще кацне ей там, на поляната до манастира!
Спуснахме се по улиците на Сопот. Удоволствие е да се разхождаш из град, запазил възрожденския си вид, явно забранил си всякакви модернистични „подобрения“.
За нас очарователна изненада беше „Библиотека Тополата“. Огромна топола, засадена през 1848-1849 година, както разяснява информационната табела. Преди 50 години тополата се е извисявала на около 40 метра, а обиколката на дънера й била 3-4 метра. В началото на 90-те години дървото е поразено от мълния, вследствие на което от нея са изрязани 8 кубика дървесина. Оттогава започва да съхне този символ на града. В чест на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов община Сопот решава да консервира и съхрани оцелялата част от тополата и да я превърне в библиотека. Няколко рафта с книги са поставени в корубата на дървото. Човек може да си отвори монтираната в дървото врата и да си вземе книга за четене. Мило, топло, очарователно.
Споменът за Левски, който исках да възкреся, нямаше да е пълен, ако бяхме останали само в Сопот. Естествено, отидохме до Карлово.
В къщата музей жената на касата, като видя Велислава Дърева, цялата засия и попита:
- С кого сте тук?
Вили ни посочи.
Жената се обърна към мен ̶ бях се наредил на опашката за билети – и каза:
- Заповядайте, вие сте гости на къщата музей!
Видяното в Сопот и в Карлово се сля в ума ми в една картина. От Сопот - черквата "Свети Спас"; Девическият манастир, известен като Метохът, с неговата 400-годишна лоза; скривалището на Левски под килията на неговата леля Христина, заклана от турците; от Карлово - повече от скромната родна къща на Левски; златните коси на Апостола, поставени в стъклен куб в параклиса на мемориалния комплекс … Златните коси на Апостола, единствените мощи, които имаме…
Урокът по история беше чудесен. Урок, с който сме израснали от деца и който никога не ни стига… Уроците, които, ако бъдат изтрити от паметта ни, ще ни оставят беззащитни. Без тях ще бъдем никои.