АДВАЙТА и ДВАЙТА

 Две школи, две перспективи

Малко по малко започнах да разбирам, че Адвайта Веданта и Двайта Веданта не си противоречат. Те просто описват света на различни структурни нива.

Адвайта Веданта е индийски мироглед, според който светът, който човек наблюдава, е илюзия — няма различни обекти, няма отделни същности, всичко е едно. Единственото реално съществуващо е Абсолютът. При Абсолюта няма време и пространство в нашия смисъл — има една вселенска хомогенност.

Двайта Веданта е индийски мироглед, който твърди „точно обратното“ — всичко е структурирано, всяко нещо е различно от другото. Има Бог, има вселенски разум, но има и милиарди индивидуални души, всяка от които е различна.

Паралелност, не противоречие

Всъщност двата мирогледа не се изключват. Те представляват различни „погледи“ към едно и също, видяно от различни перспективи.

 

Аналогията: човешкото и „планковото“ зрение

 Когато човек гледа света, той вижда най-различни предмети — столове, маси, дървета, планини, звезди и прочие. Всяко нещо е различно от всяко друго.

Ако си представим обаче същество, което възприема света с разделителна способност от порядъка на 10 на минус 25-та степен метра, то ще вижда съвсем друг свят:

Няма „тук“ и „там“ — понятието за локалност губи смисъл.

Няма „това“ и „онова“ — отделността изчезва.

Няма „преди“ и „след“ — последователността се разпада.

Хомогенната структурирана празнота

Това същество ще възприема реалността като равностойна празнота, която вибрира навсякъде по един и същ принцип — хомогенна структурирана празнота.

Това е утробата на всички възможности, в която битието пулсира, преди да се превърне във форма.

Празнотата не е просто липса — тя е непроявено състояние с вътрешен ред, симетрии, възможности.

Структурата ѝ е скрита, но присъстваща. Хомогенността означава равнопоставеност на всички точки — еднакво празно, еднакво пълно навсякъде.

 

Една реалност, два подхода

Описанията на света са различни, защото гледната точка е различна — човешка или „планкова“. Но светът е един и същ.

Адвайта и Двайта не се отричат взаимно — те осветяват различни равнища на една и съща Реалност.

 

Слепците и слонът

Както двама слепци до слон: единият го е хванал за опашката, другият за бивника. Спорят, без да осъзнават, че говорят за едно и също — за слон.