Кричимски манастир „Рождество Богородично“

 Кричимският манастир е разположен в Баташката планина на Западните Родопи, на левия бряг на река Въча и на около 4-5 км. южно от Кричим по шосето за Девин. 

Потеглихме към Кричим.

-        И защо точно на 24 май реши да ходим на манастир? 

-        Че какво по-добро мястото да почетеш буквите от един манастир? Българските букви са оцелели в българските манастири… 

В Кричим има два манастира – „Свети безсребърници Козма и Дамян“ и „Рождество Богородично“. В миналото е имало и трети – „Свети Архангел Михаил“, но днес никой не знае точно къде се е намирал. 

Влязохме в двора на Богородичния. Черквата беше заключена; вратата към втори, вътрешен двор -  също. Позвънихме един – два пъти, никой не се обади. Решихме да изчакаме малко повече, преди да звъннем трети път.

…Няма писмени свидетелства кога е построен манастирът. Едни казват – през ІХ –Х век, по времето на Симеон, други - през ХІІІ. Със сигурност обаче е бил разрушаван и опожаряван. По време на Априлското въстание в района са опожарени 65 села, църквите и училищата им са изгорени, олтарите им са срутени, иконите – с избодени очи. ...Освен селата 4 манастира са били изгорени - „Св Теодор" при Перущица, „Паная" и „Св. безсребреници" при Кричим; и „Св. Никола" при Калугерово. Тук под „Паная” от гръцкото „Панагия” се подразбира, че това е манастирът „Св. Богородица. Свидетелството е на американския генерален консул  в Истанбул Юджийн Скайлър, публикувано  във вестник „Зорница”, бр. 35, от 27 август 1876 г..

В много, ако не при всички български манастири, по-стари от три века, човек може да съпреживее башибозушките зверства и трагизма на отношенията между исляма и християнството в онези пет века, които са влезли в учебници под миловидното „отоманско присъствие“. Искаше ми се обаче днес да се върна мислено още по-далеч в миналото. Има достатъчни факти, които говорят, че този район е бил средище на ранно-християнската култура. Най - очевидният и най-значимият са останките от „Червената църква“ – част от раннохристиянски комплекс с манастир близо до Перущица, който се датира в първите години на ІV в….

Във вътрешния двор на манастира, пред който търпеливо чакахме, знаех, че се намира каменна плоча, на която са „изографисани“ два пауна, а паунът е  типичен раннохристиянски символ -  символ на безсмъртие. Тази плоча е интересна с още две неща – в нейния надпис е изсечена годината 1592 и думите „: „От богохранимото село Батак” -  това е най-старото документирано име на Батак. И най-старата ктиторска чешма, установена в България. Исках да видя плочата.

Отидохме пред най-външната врата с идея след секунди да си тръгнем. Щяхме до отидем до другия манастир – „Св.св. Козма и Дамян“, въпреки че не знаех до къде е стигнала реставрацията и дали изобщо е отворен. На вратата беше изписан телефонен номер. Започнах да набирам номера и едновременно с това натиснах за последно звънеца.

-        Да, да, кой звъни? Заповядайте! 

Една жена, средна на ръст, с прошарени коси, но с гладка кожа без бръчки, излезе от притвора и ни погледна въпросително. 

-        Здравейте! Тъкмо щяхме да си тръгваме! Как е дядо Антим? Близък съм с Лидия Иванова (1)! 

Като чу тези думи жената се усмихна широко и очите й заблестяха - разбрах, че „вратите са отключени“. 

-        Дядо Антим е болен. Допреди малко при него беше лекар от Бургас, духовен човек…  Заповядайте, заповядайте! Бъдете ни скъпи гости!

Влязохме в черквата и започнахме с въпросите си..

-        Черквата е строена в началото на миналия век. Иконописите обаче са нови, има още за довършване… 

-        Нали ще може да видим - попитах - чешмата с каменна плоча, на която е изписана годината 1592? 

-        Разбира се! За съжаление тази плоча стои на земята, повалена…Нямаме средства, за да я представим както трябва. Малко знаем за историята на манастира, като не броим легендите. Малко повече знаем за съдбата на манастира след Априлското въстание. 

-        За игумена Нафталим предполагам, че има информация. 

-        Да, той е бил игумен по време на Априлското въстание. Тук е бил обесен.  На няколко езика е било написана присъдата с мотивите. 

-        Е, това се е правело заради чуждите дипломати, за да се знае колко Османската империя е правова държава! 

-        Точно така! 

-        Документирано е, че отец Нафталим се е изповядал пред  митрополит Панарет преди обесването си. За да не разберат присъстващите заптиета какво си казват, изповедта се водела на гръцки език. Игуменът казал, че е осъден на смърт, защото се разкрило, че в манастира три години преди въстанието се е подслонявала хайдушка чета. Войводата пред четниците се именувал Сава, но при изповед пред игумена казал, че кръщелното му име е Гавраил и е роден в Копривщица… 

-        Ама Гаврил от Копривщица е Бенковски! Не съм чувал преди въстанието Бенковски да е бил воевода на чета! 

Жената остави учудването ми без коментар. 

-        Архимандрит Нафталим споделил също, че за да спаси сребро на манастира го захвърлил в изоставен кладенец и го затрупал с пръст. През 1971 г. , при изкопите за построяване на минерална баня край манастира, в кухината на стар кладенец булдозеристът открил сребърни монети. В Пловдивския археологически музей са прибрани 771 големи турски и европейски сребърни монети от 19 век… 

-        Този край е известен с иманярската си страст – прекъснах разказа – май оттогава иманярите не престават да тършуват наоколо… 

-        Казват, че чардаците са на Страхил войвода, тук е обичал да си почива! И че манастирът е било образователно средище и то за свещеници. Нещо като семинария. Манастирът е имал 800 декара земя. 

-        Казахте, че малко факти се знаят за историята на манастира, но има легенди… - тръгнах да търся по-любопитни неща - Една от легендите разказва, че манастирът е бил свързан с подземен тунел с Кричимския дворец… 

-        Нали стана дума за иманяри? Тук продължават да търсят голямо съкровище – в тунел, в пещери… 

…. Още от турско време, старите хора разказват, че в скалите западно от Кричим, близо до манастира, имало скрита пещера, която се отваряла само на Еньовден или по време на пълнолуние, когато светлината падала точно върху един стар кръст, изсечен в камъка. 

Говорело се, че вътре лежи скрито съкровище –  църковни дарове, скрити от монасите, когато по тези земи минали башибозуци. Според легендата, монасите не искали съкровището да попада в ръцете на безбожници – и затова, преди да бъдат избити, заклели мястото с черна молитва, така че да не може никой грешник да го вземе. 

С годините много иманяри се опитвали да намерят пещерата. Някои дори казват, че са виждали светлина да излиза от процепа в скалите, или чували звън на стари монети, но... който влязъл вътре, повече никога не излизал…

Сестра Антония, така се представи жената, беше любезна и търпелива да разкаже за още факти, предположения и легенди, свързани с манастира. 

Настоях да видим прословутата плоча. 

Ако не ми я беше посочила, никога нямаше да се сетя, че стоя пред уникален артефакт. Ако бяхме в Гърция, или във Франция, например – плочата щеше да бъде оградена, осветена, с информационна табела и с всички реквизити на исторически факт, който е ценен и уважаван. Това би била основната забележителност на този манастир… 

След като ме остави да се подивя на плочата сестра Антония ни заведе до един зид и посочи пръстта пред него с думите: 

-        Тук под тези камъни и под тази земя пред зида е открит масов гроб. Вероятно тук почиват избитите монаси след Априлското въстание. Ние, българите, ходим по тази земя и не знаем върху какво ходим… А сега ви каня на обяд! Дайте ми десетина минути да се приготвя!

Влязохме в трапезарията. Дълга дървена маса беше подредена богато – колбаси, сирене, варени яйца, боб и хляб, естествено. Мина ми през ума да си поискам малко манастирска ракия, но чак до там не стигнах. Гостоприемството беше трогателно!

Разговорът продължи с въпроси и отговори за нашия интерес към манастирите, за нашите професии, за това, с което се занимаваме в момента. Плахо и внимателно попитахме кое е накарало жената да заживее в манастир, какво е работила в светския си живот. Знаех, че монасите не обичат да отговарят на такива въпроси. Считаха се за твърде лични, твърде съкровени. По тази тема обаче любопитството ми винаги е било силно. Животът носи много съблазни, голямо разнообразие от случки и хора и постъпването в манастир в моя вътрешен мир винаги е било свързано с драматични обрати в живота.

Сестра Антония след личния въпрос направи голяма пауза. Колебаеше се дали да отговори.

-        Работила съм в Ръководството на въздушното движение! – каза го тихо и веднага се прехвърли на друга тема. 

Благодарихме, изказахме съжаление, че не можем да получим благословия от отец Антим, за когото бях чувал чудесни отзиви. 

Потеглихме към Кричим. 

-        Юрка – подхвана ме Любен - забелязал съм, че почти всеки манастир, който посещаваме, оставя в теб някаква загадка. В Кричимския май загадка нямаше… 

-        Така си мислиш! Обърна ли внимание на онази каменна плоча, захвърлена в тревата, близо до манастирската чешма, на която се пулих поне десет минути? На сайта на Пловдивската митрополия пише, че в камъка на плочата са изсечени следните думи: „…направи се тази чешма в лето 1592 от ктитора Илия“. Този текст беше почти заличен. Снимах го и поисках от Изкуствения интелект, чието зрение е доста по-зорко от нашето, да потвърди, че това е текстът. Той потвърди. 

-        И каква е загадката? 

-        Един каменоделец в България  в годината 1592 никога няма да издяла „1592“. По това време летоброенето не е от Рождество Христово, а от Сътворението на света – това е по византийската хронология.  Според нея Христос се ражда през година 5508. Това означава, че каменоделецът е трябвало да изпише 7100 (5508 + 1592). Следиш ли ми мисълта? 

-        Опитвам се… 

-        Сега към тази забележка трябва да кажем, че това изписване „7100“ е изключено. Арабските цифри на българска земя влизат в употреба през 18 век - това е известно от ръкописи, надписи, грамоти, евангелия и дарствени плочи от периода, поне така твърдят историците. А масовата употреба на арабски цифри се налага едва през 19 век. 

-        Е добре, де! Този Баташки каменоделец каква година е изписал? 

-        Най-вероятно, след като знаем коя година е правена плочата, изписването да е било с кирилски цифри. А кирилските цифри всъщност са букви. За да се четат като цифри, над буквите се е слагало „титло“, една вълничка. Например буквата „З“ – „Земля“ с титло е 7. За да стане 7000 пред нея се поставя специален знак – прилича на наклонено пресечено равенство. След това се добавя 100, което е в същност буквата „Р“ („Ръци“). Така със знака за „по хиляда“+ З+Р+титло ще стане това, което ние знаем като 7100, което пък преведено на нашето летоброене ще бъде 1592. 

-        Ей сега, ми скри топката! 

-        Знам тази система от кирилски цифри, защото съм се сблъсквал с такива манастирски ръкописи. И ако знаеш колко съм се кокорил, докато ми я обяснят! 

-        Загадката става ясна! 

-        Да, загадката е следната: става дума или за фалшификат, или някой е заличавал оригинала, за да изпише нещо разбираемо! Кое е вярно, не знам! 

-        Можем ли да приключим разходката с нещо по-просто? 

-        Може, давай към кричимската пътека, която води до Асеневия камък. На него е изписано „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. 

…. Този надпис не съдържа конкретна дата. Историците обаче го свързват с похода на цар Иван Асен II след битката при Клокотница през 1230 г., когато Кричимската крепост е окончателно присъединена към българските земи... 

-        Най-после нещо безспорно и ясно! 

Нямах желание да приключа разходката с такава очебийна яснота. Затова добавих: 

-        Съществуват и хипотеза, че надписът може да е от времето на цар Асен I (1187-1196)… 

-        Сега нарочно ли усложняваш нещата? 

-        Без да искам. Просто знам, че Иван Асен II  винаги се титулувал изрично като "Иван Асен" в надписи, грамоти и чужди извори. А на камъка пишело просто „цар Асен“ 

 

(1)   Някои имена в разказа са променени.