събота, 6 август 2016 г.

Пощенски разходи


Още в началото на основния си труд „Приказки на Велзевул, разказани на неговия внук“ арменският грък с българска или руска фамилия Георги Гурджиев говори за своя „вселенски жизнен принцип“: „Да се веселим, така и така се веселим, да заплатим и пощенските разходи.“

Все пак мистикът дължи обяснение, защото сам по себе си, извън контекст, този принцип е „словесна салата“. И той дава това обяснение, като разказва следната случка:

Руски търговец тръгнал за Москва. Синът му го помолил да му купи книга. Търговецът, заедно със свой приятел, отишъл в една книжарница. Поискал да купи интересна книга за млад човек. Книжарят му подал една. „Колко струва? “, попитал търговецът. „60 копейки“. Купувачът обърнал книгата и видял, че на нея е изписана цена от 45 копейки. „Как така 60 – учудил се човекът, – тук пише 45?“ „Наистина, книгата струва 45 копейки – отговорил книжарят, – но аз включвам и пощенските разходи, които са 15 копейки, значи общо 60.“

Купувачът погледнал учудено книжаря, после – приятеля си, после вдигнал очи към тавана, засмял се и казал: „Да се веселим, така и така се веселим, да заплатим и пощенските разходи.“

Разбрахте ли? Това е универсален жизнен принцип! Когато си доставяш удоволствие, не се пазари за цената. Не си прави тънки сметки. Отдай се на удоволствието и бъди готов да платиш повече, отколкото очакваш, че струва; повече, отколкото си смятал за нормално; повече, отколкото ти казват, че е цената. Ако се фиксираш в цената на удоволствието, ти го осакатяваш, смаляваш, дори унищожаваш. „Весели се, така и така се веселиш, заплати и пощенските разходи!“ Тези, които са неочаквани. Тези, които са нелогични, измислени, дори нахално калкулирани!

Много съм далеч от този „жизнен принцип“, ама много далеч! На светлинни години. Може би затова обичам Гурджиев.

Когато чета за „пощенските разходи“ на арменския грък, се сещам за Зорбас Гърка. Сякаш мистикът е откраднал идеята от Никос Казандзакис и я е облякъл в свои дрехи. Да, ама не! „Велзевул“ е писана много години преди „Алексис Зорбас“.

Никой от никого не е заимствал. Просто този „принцип“, със сигурност чужд на обикновения човек, наистина е и космически, и жизнен.

„Да се веселим, така и така се веселим, да заплатим и пощенските разходи!“

Чел съм някъде, че по време на Втората световна война прототипът на Зорбас пише на Казандзакис: Никос, моля те, ела! Намерил съм тук, в Югославия, невероятен скъпоценен камък. Ела, да ти го покажа!Казандзакис му отговаря от Гърция, че такова пътуване е рисковано. Пълна авантюра. Като прочел отговора, Зорбас избухнал: Аз такъв вълшебен скъпоценен камък исках да му покажа, а той – рисковано било!

Затварям очи и си представям как Зорбас добавя: „Едни пощенски разходи не е готов да плати! “


Обичам Зорбас Гърка! Обичам неговия създател Никос Казандзакис.