Калугеровският манастир е разположен по поречието на р.Тополница, на 2 км от село Калугерово, на 25 км северозападно от гр. Пазарджик и на 93 км от София.
Човек може да разбере дали добре е поддържан един манастир дори само от пътя до него. Асфалтовият път – без дупки, неравности и стърчащи камъни – говореше, че светата обител има грижовен стопанин. Прясно варосани сгради; идеално преметени каменни алеи; поддържани цветни тумби от цветя в цикламено, червено, жълто и бяло; чисти и опънати знамена – национално и църковно – целият ансамбъл излъчваше подреденост и хармония.
Дълга едноетажна сграда, явно жилищна, те посреща още от
стъпалата с маси, отрупани с мед, сладка, туршии, лютеница, подправки, поне пет
вида оцет – между които смокинов и къпинов и хладилен шкаф с кашкавал и сирене.
Когато видя, че проявяваме интерес към шишенцата и
бурканчетата, монахиня на около 40 години застана до нас и вежливо ни поздрави.
-
Това
собствена продукция ли е?
-
По-голямата
част от нея е собствена, има и купена.
-
Пчели
гледате ли?
-
Гледаме –
малко над 20 кошера на 20 км от тук.
Монахиня
или монах да ти отговарят с охота не се случваше често, затова побързах да чуя повече
информация от извора.
-
Изглежда
сте женски манастир! – по лицето ми се опъна широка усмивка, която направи
впечатление на монахинята.
-
Да,
женски е! Нещо весело ли забелязахте в това?
-
Извинете
ме! В туристически справки, и то не в една, пише, че в манастира има само един
монах. Често се сблъсквам с такива несъответствия и това ме развеселява!
Монахинята
стана сериозна.
-
Така е
било. Преди година дядо Николай, митрополит на Пловдивска епархия, ни покани и
сега в манастира сме четири монахини. Ще дойдат още – ще имаме послушници.
Реших да
избързам с въпросите, защото в общи приказки можех да изпусна златен шанс за
нещо интересно, което не знам.
-
Сестро,
че този манастир е пълен с история. Разкажете ни нещо…
-
Този
манастир като сгради е нов. Сега тук има десетина килии, а Паисий Хилендарски
казва, че светата обител е имала „80 ката килии“. Голям манастир е бил! По
време на Априлското въстание е изцяло изгорен!
Опитах се
да насоча монахинята към това, което ме интересува:
-
Тук
Левски е създавал революционен комитет. Захарий Стоянов разказва за свой
престой в манастира. Игуменът тогава, отец Кирил, е бил пръв приятел на
Бенковски… В някои манастири има малки музеи. Тук нямате ли?
…През юли
1871г. в Калугеровския манастир Васил Левски основава революционен комитет в
състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов и Теофил Бейков
-учител. Тук са заседавали дейци от околните села (Церово, Лесичево, Славовица,
Динката, Карамусал, Щърково, Съртхарман и Дерехарман). По-късно манастирското
братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското
въстание…
Монахинята
за секунди се замисли.
-
Нямаме
музейна сбирка. Ето там обаче, на двайсетина метра зад вас е паметника на
йеромонах Кирил!
…Кирко
Иванов Слепов. Дълги години поддържа връзки с Васил Левски. През пролетта на
1876 г. е дясна ръка на Бенковски.
След
разгрома на въстанието Бенковски, Захари Стоянов, Стефо Далматинеца и отец
Кирил търсят спасение в Балкана. В Тетевенския балкан на 12 май, след предателство
Бенковски е убит, отец Кирил и Стефо са пленени, а Захари Стоянов успява да се
спаси. През декември 1876 г. отец Кирил е изпратен в Цариград в затвора за
политически престъпници „Мехтерхане“, където според негови съкилийници бил
отровен и умира на 17 януари 1877 г…
Благодарихме
на монахинята и отидохме да разгледаме паметника на Кирил Слепов. Скромен
барелеф. А как ми се искаше тук, в манастира, да се докосна с поглед до вещи,
свързани с този революционер – дал всичко от живота си на България, чието име
новите поколения сигурно няма да запазят…
Бях
застанал пред паметника, взирах се в изсеченото от черен камък лице на Кирил
Слепов и сякаш се опитвах да стигна до дълбоките, до екзистенциалните причини
за българската почит към манастирите. Едва ли просто религиозността на българския
народ обяснява този трепет и поклон. Българските праведници на християнството
са тези, които в продължение на векове са изтръгвали невежеството от българина,
пречиствали са душите им от страх и покорство, с кръст са укрепвали връзката с
прадедите, с благословение са съхранявали надеждата и накрая много от тях са
сложили глава на дръвника, за съхранят достойнството на българина. Това
отношение към религията и нейните жреци може да разбере само балканец в Европа.
Нито исполинските катедрали, опрели стрели в небето; нито папското могъщество
са могли да дадат на европееца това, което е получил българина – упование,
дързост и вътрешна сила…
Влязохме
в черквата. Неделната литургия беше към края си. Младо момче, юноша, в църковни
одежди, стоеше до отеца и държеше метална купа с нафора. Беше се наредила
опашка.
-
Отидете,
вземете си нафора!
Обърнах
се ̶
беше същата монахиня, с която разговаряхме, застанала зад нас без да я
усетим.
-
Не съм се
причастил! – отговорих. А и вярата ми е слаба…
-
Взимането
на нафора след неделна литургия е малко причастяване. И усилва вярата…
…Нашите
прадеди всяка сутрин, преди да започнат каквато и да е било работа, са приемали
нафора и светена вода и са се прекръствали.
Така те са се молили всяко тяхно движение и мисъл да станат Христови.
Този обичай все още съществува в манастирите…
Наредихме
се на опашка и в специално поставени на клироса салфетки взехме по няколко
кубчета хляб. Излязохме от черквата и отново отидохме до масите с материална
храна. Купихме си сирене и подправки. Друга монахиня, много по-възрастна,
прибираше парите и прилежно си записваше в една тетрадка какво е купено.
-
В други
ден е Архангелов ден, нали? – чудех е как точно да заговоря и тази монахиня.
Монахинята
направи пауза, която ми се стори необичайно дълга.
-
За нас
във вторник е Димитровден! Ние сме по Юлианския календар. Така както празнуваме
Рождество Христово на 7 януари, а не на
25 декември с католиците!
Поприказвахме
си малко за различни неща – както църковни, така и не до там ̶ като
например „Защо овчето и кравето сирене са на една цена?“ и се сбогувахме.
След
десетина крачки се плеснах по челото: „Какви старостилци са тези? Нали
предишната монахиня ни каза, че тук ги е довел дядо Николай?“ За Княжевския
манастир знаех, че е старостилен, но там се говореше за отец Фотий, митрополит
на Българската православна старостилна църква. Двете църкви – официалната и
старостилната са с различно управление! Няма как Калугеровския да е старостилен
и да е подчинен на Светия синод, чийто член е дядо Николай!
Потърсих
с поглед възрастната монахиня, но тя вече не беше там. „Поредната загадка! Пак
ми отвориха домашна работа!“