вторник, 18 февруари 2020 г.

Пролет през февруари

Уж всичко си е същото, зимно, но не е.

Небето не  светлее, а искри. Слънцето разлива оранжева боя по  дърветата. Зората не е само на изток. Зората е навсякъде. Въздухът е студен, но не мразовит – щедра свежест, уханието на пролет обаче ще дойде по-късно.

По клоните – пъпчици - бебета – дискретни, затворени, но явни.

Синигерът, най-ранобудния, подканя поспаливите и недосетливите. Кълвачът някъде е започнал да поставя рекорди.

По земята милиони кафяви иглички и листа  - блед спомен от есента. Тук таме петна от сняг, забравени от зимата.

Поемаш си въздух и кислородът бие чак в петите.

Ушите ли са по-отворени за звуците на събуждането или душата е по-чувствителна, но от водата блика тържественост. Земята е някак по-мека.

В усмивките на срещнатите – съучастничество,  пред прага сме на едно и също откритие, долавяме една и съща тайна.