I.
Един
ден на Нончев
Нончев стана, изми си очите
и избра да пие кафе. Можеше да си направи чай, или фреш, или да си сипе чаша
мляко. Или просто вода.
Нончев се облече, излезе и
избра да тръгне по ул. „Детелина“. По стар навик напсува колите, паркирали на
тротоара. Можеше да тръгне по ул. „Кокиче“. Вярно, по-дълъг маршрут, но почти
без коли и с десетки обширни и усмихнати дворове и къщи.
Нончев влезе в офиса, избра
да подхвърли някаква язвителна бележка на портиера, влезе в стаята на
счетоводителите и си седна на стола. Можеше обаче да се усмихне на портиера, да
му каже нещо топло и да се спре за минута да побъбри с него.
Беше август, началниците – в
отпуск, работа – за половин час. Нончев избра да си чопли носа, да ругае
жегите, да попържа политиците, да скучае и през пет минути да си гледа
часовника. Можеше да избере, след като си свърши работата, да вземе книгата с
разкази, която си беше купил наскоро и да чете. Нончев много обичаше да чете
разкази.
В края на работното време
Нончев избра да се скара с колежката си – кифла, да излезе, да си купи бутилка
водка, да пие двеста грама и да си легне да спи. А можеше да избере друго. Да
се усмихне на младото момиче, да й пожелае приятна вечер, да се прибере, да си
пусне един филм, който отдавна си беше приготвил и да си легне да спи.
*
* *
Нончев стана, направи си
кафе и излезе. Тръгна по ул. „Детелина“, псувайки колите, спрели на тротоара.
Влезе в офиса, заяде се нещо с портиера и се стовари на бюрото си. Беше август,
началниците – в отпуск, работа – за половин час. Нончев замря от скука, започна
да ругае жегите и да попържа политиците. Едва дочака да свърши работното време,
стана, скара се за някаква дреболия с колежката си – кифла, излезе, купи си бутилка
водка, прибра се, люсна две водки и легна да спи.
I.
Животът
на Нончев
Днес Нончев навършваше
шейсет години. Родители вече нямаше, с колегите от службата така и не можа да
се сприятели. Единственият му близък човек се беше запилял по някакви села, все
пак беше август. Нончев си спретна празнична маса, отсипа си от водката и
животът му взе да минава през главата като кинолента.
* *
*
Към края на 11-ти клас.
Колебаеше се какво да кандидатства. Страстно обичаше математиката и биологията.
Странна комбинация, но тя беше факт. Щеше да кандидатства или „Финанси“ или „Медицина“.
Натежа математиката.
Като студент не си падаше по
компаниите. Имаше две – три краткотрайни връзки с момичета, но нищо особено не
се случи. Завърши финанси и започна работа като счетоводител в една фирма.
Ходеше на работа, работеше дисциплинирано, прибираше се, купуваше си някакъв
алкохол, пиеше и слушаше музика. Към 11 ч. леко замаян си лягаше, за да започне
на другия ден същия ден. И до днес. Остана ерген, загуби родителите си и двама
скъпи приятели.
*
* *
Нончев си сипа отново от
водката и зарея поглед към Витоша. Поне имаше прекрасен изглед от балкона. „60
години – сериозна възраст! Наздраве!“ Към 11 ч. си легна. Тръгна лентата на
някакъв сън.
*
* *
Към края на 11-ти клас.
Страхотно обичаше математиката и биологията. Странна комбинация, но тя беше
факт. Надделя биологията. Имаше две – три мимолетни връзки със студентки, но нищо особено не се случи. Завърши
медицина. Работи две години в една клиника. Научи, че правителството на Виетнам
набира лекари – чужденци, включително и
от България. Търсеха лекари за слабо населени и изостанали провинции. Добра
заплата. Нончев се хвърли в приключението. Започна работа в някакво село. Мили
хора, гледаха го като бог. Едно момиче, което лекуваше търпеливо една година от
някаква странна алергия, се влюби в него. Дискретно го преследваше. Идваше на
прегледи и дълго, след като се беше излекувала. И той се влюби. Ожениха се.
Роди му четири деца.
Днес беше 60 годишния му
рожден ден. На двора бяха сложили дълга – предълга маса – трябваше да побере поне
40 роднини на жена му. Трите му дъщери и синът му се щураха припряно, трупаха
ястия и напитки. Тиха музика звучеше от вътрешността на къщата. Две внучета
седяха на коленете му, подръпваха брадата му и се кикотеха. Нончев си сипа от
водката. Отпи и зарея поглед към езерото, на чийто бряг бяха къщата и двора му.
Прекрасен изглед. „60 години – сериозна възраст! Наздраве!“