Избори

I.             Един ден на Нончев

Нончев стана, изми си очите и избра да пие кафе. Можеше да си направи чай, или фреш, или да си сипе чаша мляко. Или просто  вода.

Нончев се облече, излезе и избра да тръгне по ул. „Детелина“. По стар навик напсува колите, паркирали на тротоара. Можеше да тръгне по ул. „Кокиче“. Вярно, по-дълъг маршрут, но почти без коли и с десетки обширни и усмихнати дворове и къщи.

Нончев влезе в офиса, избра да подхвърли някаква язвителна бележка на портиера, влезе в стаята на счетоводителите и си седна на стола. Можеше обаче да се усмихне на портиера, да му каже нещо топло и да се спре за минута да побъбри с него.

Беше август, началниците – в отпуск, работа – за половин час. Нончев избра да си чопли носа, да ругае жегите, да попържа политиците, да скучае и през пет минути да си гледа часовника. Можеше да избере, след като си свърши работата, да вземе книгата с разкази, която си беше купил наскоро и да чете. Нончев много обичаше да чете разкази.

В края на работното време Нончев избра да се скара с колежката си – кифла, да излезе, да си купи бутилка водка, да пие двеста грама и да си легне да спи. А можеше да избере друго. Да се усмихне на младото момиче, да й пожелае приятна вечер, да се прибере, да си пусне един филм, който отдавна си беше приготвил и да си легне да спи.

          *     *    *

Нончев стана, направи си кафе и излезе. Тръгна по ул. „Детелина“, псувайки колите, спрели на тротоара. Влезе в офиса, заяде се нещо с портиера и се стовари на бюрото си. Беше август, началниците – в отпуск, работа – за половин час. Нончев замря от скука, започна да ругае жегите и да попържа политиците. Едва дочака да свърши работното време, стана, скара се за някаква дреболия с колежката си – кифла, излезе, купи си бутилка водка, прибра се, люсна две водки и легна да спи.

I.             Животът на Нончев

Днес Нончев навършваше шейсет години. Родители вече нямаше, с колегите от службата така и не можа да се сприятели. Единственият му близък човек се беше запилял по някакви села, все пак беше август. Нончев си спретна празнична маса, отсипа си от водката и животът му взе да минава през главата като кинолента.

                                      *    *    *

Към края на 11-ти клас. Колебаеше се какво да кандидатства. Страстно обичаше математиката и биологията. Странна комбинация, но тя беше факт. Щеше да кандидатства или „Финанси“ или „Медицина“. Натежа математиката.

Като студент не си падаше по компаниите. Имаше две – три краткотрайни връзки с момичета, но нищо особено не се случи. Завърши финанси и започна работа като счетоводител в една фирма. Ходеше на работа, работеше дисциплинирано, прибираше се, купуваше си някакъв алкохол, пиеше и слушаше музика. Към 11 ч. леко замаян си лягаше, за да започне на другия ден същия ден. И до днес. Остана ерген, загуби родителите си и двама скъпи приятели.

                                     *    *    *

Нончев си сипа отново от водката и зарея поглед към Витоша. Поне имаше прекрасен изглед от балкона. „60 години – сериозна възраст! Наздраве!“ Към 11 ч. си легна. Тръгна лентата на някакъв сън.

                                    *    *    *

Към края на 11-ти клас. Страхотно обичаше математиката и биологията. Странна комбинация, но тя беше факт. Надделя биологията. Имаше две – три мимолетни връзки  със студентки, но нищо особено не се случи. Завърши медицина. Работи две години в една клиника. Научи, че правителството на Виетнам  набира лекари – чужденци, включително и от България. Търсеха лекари за слабо населени и изостанали провинции. Добра заплата. Нончев се хвърли в приключението. Започна работа в някакво село. Мили хора, гледаха го като бог. Едно момиче, което лекуваше търпеливо една година от някаква странна алергия, се влюби в него. Дискретно го преследваше. Идваше на прегледи и дълго, след като се беше излекувала. И той се влюби. Ожениха се. Роди му четири деца.

Днес беше 60 годишния му рожден ден. На двора бяха сложили дълга – предълга маса – трябваше да побере поне 40 роднини на жена му. Трите му дъщери и синът му се щураха припряно, трупаха ястия и напитки. Тиха музика звучеше от вътрешността на къщата. Две внучета седяха на коленете му, подръпваха брадата му и се кикотеха. Нончев си сипа от водката. Отпи и зарея поглед към езерото, на чийто бряг бяха къщата и двора му. Прекрасен изглед. „60 години – сериозна възраст! Наздраве!“