Кабала

                                (Подготвителен курс – 10 дни)

                                               

                                                    Увод

Ейн Соф – Богът, Чистата мисъл, Дао-то, Световният разум, Разумната природа – необятният, неразличимият, неизразимият, непостижимият, избухва чрез Големия взрив, за да създаде материалния свят – плътен, различим в своите комбинации и йерархии и познаваем.

За да постигне сътворението, Ейн Соф, чрез Големия взрив и чрез своята безпределна воля, трябва да хвърли мост между себе си и предстоящия материален свят. Ейн Соф трябва да диференцира и конкретизира своята необятна светлина. С тази цел Той създава сефирот (сефира в единствено число). Сефирот са божествените еманации; трансформаторите, които намаляват светлината на Ейн Соф. Сефирот са различни съсъди, чрез които Ейн Соф ограничава собствената си безграничност. Сефирот са и реалности, които дават възможност за различни начини за възприемане на Бога. Сефирот са едновременно Божията същност и Божиите инструменти.

Ейн Соф създава десет сефирот. Това са десет проявления на Безкрайното. Десет аспекта на Божественото. Каквото е Троицата за християнството, това е Десетицата за Кабалата, древноеврейската мистика. Десетте сефирот са средствата, чрез които Ейн Соф пълни материалния свят със своята Божественост. Десетте сефирот са средствата, чрез които Бог ръководи света.

Ейн Соф подрежда сефирот по строго определен начин. Кетер е най – близко до Него. Малкут е най – далеч от Него.

Човекът, създаден по образ и подобие на Бог, е изпълнен от божественото. Сефирот съществуват в него подредени така, както Ейн Соф ги е подредил за Вселената. Човек трябва да усети, разкрие и разбере сефирот, които носи в себе си.

Човек трябва да се придвижи чрез сефирот, различните съсъди, за да се доближи до Бог.

Един ден материалният свят ще се изкачи до Ейн Соф, като използва сефирот като обратен мост. Когато това стане в своята пълнота, Бог ще се върне при своята единственост, безкрайност, неизразимост и непостижимост.

Защо му е на Ейн Соф този кръг, това творчество на Волята Му, знае само Той.

     

 Първи ден                   Малкут               10 – а сефира 

„Малкут е портата, която трябва да преминем, когато започнем да се изкачваме по стълбата на сефирот обратно към Ейн Соф. Именно през нея минава нашият достъп до Божията сила в Дървото на живота“ (Елизабет Клеър Профет, „Кабала“, ИК „Кибея“ 2011 г. стр. 54)

Малкут има и друго име. То е Шехина – женският аспект на Бога. „Женският аспект“ означава творящото начало. Тази сефира, тази врата, е затворена, когато човек е безразличен, безчувствен към творящото начало.

Когато се събудиш сутринта, не ставай веднага. Отвори очи, после ги затвори. Повтори няколко пъти. При затворени очи си обещай, че днес, точно днес, няма да се занимаваш с абстракции, идеологии, размисли за световната несправедливост и всякакви други отвлечености. Днес ще потънеш в конкретиката на деня и ще се опиташ да доловиш в нея всичко, което принадлежи на творческото начало.

Особено внимателен и учтив трябва да бъдеш към всичко женско. Защото Малкут/Шехина е въплъщение на женското начало, което е другото име на творческото начало.

Стани и ако има жена в леглото ти, погали я по главата. После й направи кафе. Покани я с усмивка. Кажи й, че днес е прекрасна. Ама не й го казвай по начин, при който тя да си помисли, че само днес я мислиш за прекрасна.

Ако няма жена в леглото ти е по – трудно. Тогава можеш да съзерцаваш за няколко минути снимка на жена. Може да е майка ти, бивша или настояща съпруга, дъщеря, баба или тъща. Изпълни се с благоговейно чувство към образа. И бъди конкретен. Малкут е конкретният свят, конкретният „Аз“, конкретният земен творец.

След като излезеш навън, не потъвай в своите проблеми, претенции, опасения и блянове. Огледай се. Търси инкарнациите на творческото начало. Подходящи за целта обекти на съзерцание са бременните жени и майките с малки деца. Ако в трамвая влезе контрольорка, те я съзерцавай. Тя не е подходящ обект за почит към творческото начало. Тя ще стане актуална чак на шестия ден, при Гевура, 5-ата сефира.

Радвай се на жените, на тези, които дават живот. Разбира се, трябва да внимаваш с външния израз на своето благоговение пред творческото начало, защото някой мъж може погрешно да разчете този външен израз и да ти стовари някой юмрук, който в конкретния земен свят е символ на мъжкото начало. Просто днес и само днес, избягвай мъжкото начало. Например, ако имаш за началници мъж и жена, предпочети да общуваш с жената.

Жената не е единственият обект на почит към творчеството. Ако вървиш по улица, гледай сградите. Особено красивите стари здания и мисли за техните архитекти. Изпитай благодарност към тях. Ако минеш покрай цветарски магазин, помисли за хората, които с толкова труд и нежност са отгледали тези цветя. Ако е лято и минаваш през градинката пред Народния театър, погледай играещите шах. На кибиците не обръщай внимание. И във всичко през деня търси „утробата“ в най - широкия смисъл на думата.

След като денят мине, преди да си легнеш, затвори очи и си прожектирай  набързо лентата на преживяното. Ако си се радвал на конкретните въплъщения на творческото начало, ти си влязъл през портата „Малкут“. За един ден, стига толкова.

                Втори ден              Йесод            9 – та сефира

Йесод означава „Основа“. Наричат я още и „Цадик“ (Праведния).

Вчера постигна някакво отношение към съзиданието. Днес трябва да почувстваш противоположностите и тяхната сила. И силата на тяхното сблъскване. Защото този сблъсък е Основата на всичко, което се случва в света.

Йесод е средището на физическото и духовното удоволствие. Още щом станеш премисли какви физически и духовни удоволствия можеш да си доставиш. Не ограничавай обаче своята фантазия до пържолите и шоколадите, когато мислиш за физическо удоволствие.Опитай се да разшириш кръга колкото се може повече. Лицеви опори? Сауна? Малко плуване? Направи същото и с кръга на духовните. Не се ограничавай до поредния пост във фейсбук или до решаването на судоку. Разширявай, разширявай! Малко специална музика? Малко четене на вицове? Любима книга, макар и чак вечерта? Хубав филм, който отдавна не си гледал? Има и междинни удоволствия – например бирата. Тя е и физическо и духовно удоволствие. С такива се занимавай само в краен случай. Омешай двата кръга. Така ще почувстваш кое всъщност образува солидната основа на живота.

И през целия ден трябва да се предпазваш от скверни слова. Сигурно от тук Дон Мигел Анхел Руис е взел първото си споразумение „Бъди безгрешен в словото си“, описано в книгата му „Четирите споразумения“. То може да идва и от толтеките, но тогава трябва да предположим, че евреите и толтеките са братовчеди. Така както спартанците и евреите са братовчеди.  

                    Трети ден             Ход          8 – а сефира

Ход  означава „Великолепие“ или „Величие“.

Днес, в третия ден на преживяването на сефирот, потъни в материалното. Твоето материално. Толкова много неща си придобил в живота си дотук!

Свикнал си с тях, дори повечето неща не ги забелязваш! Станали са твой фон. Задачата ти днес е да деавтоматизираш своето отношение към това, което притежаваш. Погледни масата, дивана, вазата, картината, телевизора. Отвори гардероба си. Виж колко много дрехи притежаваш! Докосни стените на стаята! Това са стените на твоя дом! Тези стени те приютяват, пазят от външния свят, между тях ти се чувстваш защитен, спокоен, сигурен. (Ако си на квартира не се занимавай със стените! Ще объркаш сефирот).

Ако имаш цветя, застани до тях. Погледай ги. Давал ли си си сметка, че твоят дом е и техен дом? Те пият от светлината, вдишват от въздуха и ти благодарят, че си ги приютил. Че си им дал дом. Тихо ти се радват, тихо те благославят. (Можеш да медитираш върху цветята дори да си на квартира. Цветята не познават явлението „хазяин“).

После пак обърни поглед към някоя вещ – книга, химикал, свещник, картина, килим, фотьойл… Всяка от тези вещи е материализиране на твое или на твой близък, желание, потребност. Духовното се е превърнало в материално. Всичко, което те заобикаля и което притежаваш, е проекция на твоята душа. Ти си се материализирал в това, което си купил, изработил или съхранил. Върни се назад във времето и се опитай да си спомниш как дадена вещ е станала твоя. Какво си чувствал, какво си мислил, какво си преживявал, миг преди да я придобиеш? Опитай се с втора, с трета вещ! Възкреси своето минало и преживей прехода от духовно към материално! Преживей моменти на материализиране на твоята душа. Имаш ли вещи, които си наследил от своите родители, от своите баба и дядо? Върни се още назад! Запали въображението си, постави се на мястото на своята майка, баща, баба или дядо и се потопи в момента, в който те са придобили тази вещ. Движи се от материалното към духовното и от духовното към материалното. И в един момент ще почувстваш, че те са едно и също. И тогава ще бъдеш изпълнен с това, което наричат „великолепие“.

              Четвърти ден             Нецах            7 – а сефира

„Нецах“ означава „победа“ и „издръжливост“.

Историята на всеки живот е история на върволиците от победи и поражения. Можеш ли да си спомниш тази история? Можеш ли да проследиш върволицата на твоите победи?

Няма как да си спомниш всички. Днес се опитай да си спомниш колкото се може повече от тях.

Какво е победа? Победа е всеки факт на изпълнено твое желание, на реализирано твое намерение. Върни лентата на своя живот и ще бъдеш учуден колко победи си имал! Искал си играчка и са ти я купили. Искал си да препускаш из двора на дядовата къща и са те оставяли да го правиш. Искал си да бъдеш обичан и са те обичали. Искал си да имаш приятели и си ги намирал. Искал си да имаш любим човек до себе си и си го имал. Победа до победа! Живот, пълен с изпълнени желания и намерения. Живот, пълен със сбъднати мечти! Живот, пълен с молитви, които са постигали своята цел. Ако си спомниш десет, сто, хиляда, свои победи, ще почувстваш какъв късмет си имал, как щастието е било до теб в толкова много моменти на твоя живот. И всяко хленчене днес ще ти се стори глупаво, нелепо, израз на тъпа неблагодарност.

Мечтал си да спечелиш от тотото? Да, но не си спечелил. Това е поражение, това е една друга върволица, с която днес няма да се занимаваш! Нея я няма в сефирот. И няма как да я има, защото сефирот са божиите съсъди, по които тече божията енергия. Това са стъпалата, които трябва да изкачиш, за да се доближиш до Него. А пораженията няма как да те водят към Него. Затова просто ги сложи в графата „почивка от победи“.

                 Пети ден            Тиферет          6 – та сефира

„Тиферет“ означава „Красота“. Нарича се още „Рахамим“ – „Състрадание“.

Тиферет е най – важната сефира. Тя се намира в центъра на Дървото на живота и представлява най – богатата еманация на Ейн Соф. Тя е толкова пълна, толкова богата, толкова уравновесяваща други божествени еманации, че много еврейски мистици разпознават в нея самия Син Божи (не казвам Исус). „В Божественото дърво Тиферет е Сърце на Сърцата… В човешката душа Тиферет е Азът, най – вътрешната същност на личността“, казва Halevi.

Тук ми е трудно да предложа каквато и да е била медитация. Тиферет уж се намира в центъра на Дървото на живота, но няма как да се твърди, че тя е по – низша от която и да е била друга сефира. Тиферет уж е отделна сефира, но тя няма как да бъде почувствана, ако човек не се е докоснал поне малко до другите сефирот. Тиферет сякаш е магнит, който дърпа всичко към себе си и повелява на всичко да бъде част от нея, неин аспект.

Ейн Соф е излъчвал други свои трансформации преди да стигне до Тиферет, но сякаш Тиферет е била неговата изначална цел, ако не броим крайния материален свят. Ейн Соф сякаш е искал да събере цялото свое величие в една единствена своя конкретизация. Тиферет уж е част от моста, но всъщност е цялото в някакъв уплътнен и умален негов вид.

Затова, ако някой иска да изучава Кабала, трябва да пробяга всички сефирот, за да се върне в Тиферет и ако може да пребъде в нея.

И все пак. Остани сам и застани в сърцето си. В сърцето си, защото Тиферет е централната сефира на триадата на морала. Триадата на интелекта е по – нагоре, сякаш по – близо до Ейн Соф и еврейските мистици са единствените мистици на света, които поставят интелектуалните еманации по – близо до Неизразимото от моралните или интуитивните.

Какво означава да застанеш в сърцето си? Звучи банално, но почувствай уникалността, красотата и тържеството на живота. Между другото най – висшите неща звучат банално, защото човечеството ги е повтаряло до втръсване и е замъглило техния блясък. Така е с „любов“, така е със „свобода“, така е с много други висши и трудно достижими неща. Извикай в себе си моментите, в които си бил изпълнен с обич. Имало е такива моменти, в които си преливал от безбрежна обич. Тези моменти не се забравят. След това извикай спомени, в които си бил суров към някой, пълен с присъди, дори гневен. Опитай се да разбереш как е възможно безкрайната любов и безкрайната суровост да бъдат състояния на едно и също същество. Преминавай от едното състояние в другото, от единия спомен в другия, усети нюанси, усети преходи, почувствай себе си като палитра, като огромен облак, оцветен във всякакви цветове и ще почувстваш какво богатство Си. Твоето Аз, както и Аза на всяко човешко същество е безкрайно, оркестър с хиляди инструменти. След това извикай моментите, в които си изпитвал състрадание, емпатия, съчувствие. Тези чувства хвърлят мост към другите същества, правят те част от тях, превръщат теб и тях в едно цяло, едно неразличимо цяло, което се нарича Живот.

Започни с уникалността на твоя живот, премини през палитрите и усети себе си като прашинка от всемирния живот. Казват, че който успее да хвърли мост между двете усещания, се е докоснал до Висшето Аз. Докоснал се е до Тиферет.

               Шести ден             Гевура           5 – та сефира

„Гевура“ означава „Могъщество“, „Сила“ или „Строгост“. Често я наричат още „Дин“, което означава „Присъда“ или „Справедливост“.

Гевура е може би най – лесната за разбиране сефира. Всеки за секунди може да посочи олицетворения на могъщество и сила. Върху всеки се е стоварвала строгост – от най – ранно детство, до гишето за вземане на пенсии в дълбока старост. Присъдите са навсякъде около нас, блюстителите на справедливостта – също. Без присъда и сила няма ред.

Днес погледни на света със строги очи. Някой пак не е изхвърлил боклука. Някой пак си е метнал чорапите там, където изобщо не им е мястото. В службата пак някой се мотае, друг се прави на голям началник, на опашката за кафе пак някой се опитва да прережда. Светът е пълен с опити да бъде нарушен порядъка. Гледай строго и си помисли в същност колко е несправедлив света към теб. И ако ти имаше нужната сила, всеки и всяко нещо би сложил на мястото му. Ако беше могъщ, щеше да сложиш ред в целия свят. Да издадеш присъди срещу лентяите, злодеите, тарикатите и алчните. И когато се почувстваш олицетворение на строгостта, присъдата и силата, бързо се погледни в огледалото. Даже си направи селфи. И веднага ще почувстваш, че да пребиваваш в тази строгост и осъдителност е нещо твърде задушаващо. Нещо липсва. Нещо не е наред. Ред има или ще има, но нещо не е наред.

Строгостта изгражда порядъка, но като че ли притиска, свива, мачка. Върни се в спомените си и нека изплуват хора, които са претендирали да са носители на реда и справедливостта от най – висш порядък. Присвити ли са очите им? Присвити ли са устните им? Едва ли тези хора са били щастливи. А може би с размахания пръст са компенсирали някаква своя изначална непълнота.

Ако успееш да преживееш Силата и Строгостта едновременно и като необходима Справедливост и като отблъскваща Присъда, значи си успял да се докоснеш до Гевура.

                   Седми ден         Хесед        4 – та сефира

„Хесед“ означава „Любов“ или „Милост“, но би могла да бъде също „Благоволение“ или „Любяща доброта“.

Това е еманацията на Ейн Соф на безпределната любов, на безграничното разширяване. Тази еманация се ограничава от Гевура и двете сефирот пребивават в баланс и хармония в Тиферет.

Не е прилично за един профан („стоящ пред храма“) да се опитва да предлага медитации за Хесед. Затова ще се огранича с няколко образа.

Пролет, която прелива от свежест и цветове. Тих и могъщ безбрежен океан. Спокойни води, които изведнъж с тътен се изливат от водопади, сто пъти по – големи от Ниагарския. Бездънно лятно небе и милиарди звезди, в които шепти безкрайността на вселената. Майчина ласка в детството ти, при спомена за която преливаш от благодат. Давеща обич към любим или любима, която след секунди може да те строши на милиони парчета. Искра, която се превръща в пламък, след това в огън, след това в пожар, огромен и всесилен, който изпепелява всичко до където стига погледът ти. Скъсва се въжето, което те свързва с космическия кораб, той отлита, превръща се в точка, после изчезва, а ти оставаш завинаги в синьо -  сива безкрайна пустош. Гигантска златна статуя на Буда (Маркс или Айн Ранд), толкова огромна, че ти си се събрал в шепата й.

                     Осми ден         Бина        3 – та сефира

„Бина“ е утроба. Тя получава „семето“ от втората сефира „Хохма“, за да зачене всички останали сефирот. Всички по-низши сефирот „в процеса на еманацията се излъчени от тайнството на раждането като седем деца“ („Зоар“).

Само че ти се движиш в обратна посока. Не от Кетер към Малкут, а от Малкут към Кетер. Ти се движиш от „децата“ към „утробата“.

В този осми ден се настрой да възприемаш себе си не като регистратор на външни същности, не като реализирана същност и не като творец на света около теб (за последното – следващата сефира). Настрой се да възприемаш себе си като „утроба“, като потенциален източник, родител на качества и реалности. Дори да си в условията на своето нормално ежедневие, можеш да постигнеш това. За своето минало и бъдеще обаче, можеш да го постигнеш в медитация – преди нормалният ден да започне, или след като свърши.

Колко намерения оставяш без последствия? Към изпълнението на колко мечти се втурваш, но след първите крачки се спираш и се отказваш? Колко зараждащи се чувства потискаш, удавяш и изхвърляш следствие на определени съображения и обстоятелства? Колко възможни приятелства са били прекъснати в зародиш? И обратно, колко потенциални врагове са били избегнати, заобиколени? Колко красиви мигове си съсипал още в тяхното начало, било от несръчност, било от глупост, било от припряност? Колко протегнати ръце към теб си отблъснал? Колко души са отблъснали твоята протегната ръка? Колко любими занимания си захвърлял в килера на своята душа? Колко чакани влакове си изпуснал? На колко случайни влакове си се качвал, било от любопитство, било от моментна страст, било от принуда, било от моментна скука? Въпросите могат да бъдат продължени до безкрайност.

Опитай се през този осми ден да видиш себе си като потенциален източник на много заченати, но нереализирани неща. И като реален източник, разбира се, на реализираните. Съпостави ги! Почувствай как вторият източник, реалност, е някакъв лилипут пред първия, потенциалния! Проследи мига, деня, седмицата, годината и живота по прекъснатата нишка на това, на което си бил утроба; на това, което е било заченато, но не се е родило. Отприщи въображението си, върни се в миналото, виж колко пъти си имал възможност да тръгнеш по различни пътища, изживей своите кръстопътища и почувствай на колко различни животи и съдби си бил „утроба“. Изживей себе си като потенциален източник на различни, дори противоположни неща. Както за целия живот, така и за вчерашния ден, така и за сегашния миг!

В една секунда ще почувстваш цялата свобода, която си имал винаги, но не си я забелязвал; в следващата секунда почувствай как си бил роб на обстоятелствата, но си си въобразявал, че си бил свободен. Сблъскай усещанията си за свобода и робство и бъди свидетел на зарята, която ще се получи! След зарята се отпусни и зачакай следващия ден. Божественото се е движело от него към Бина, но ти изкачваш обратния път.

             Девети ден            Хохма          2 – ра сефира

„Хохма“ е „семето“. Това, което оплодява. В този девети ден опитай се да бъдеш чувствителен към всичко, което си създал. Опитай да почувстваш себе си като творческо начало. А човек през живота си е създал много неща. Засадил е дърво, гледал е цветя, създал е деца. Бил е създател на тишината и мира в един конфликт. Бил е създател на конфликти. Подреждал е дома си. Разхвърлял е дома си. Написал е книга или статия или писма. Винаги, когато си слагал отпечатък на света, в който си живял, ти си бил „семето“. През целия ден, каквото и да вършиш, нека един наблюдател у теб регистрира това, което създаваш или рушиш. В същност рушенето също е създаване на нещо друго, нещо ново. Дали ще го наречеш „създаване“ или „рушене“ зависи от моралната оценка, която му даваш. И в двата случая обаче, ти си „семето“. Ти си творческото начало. Ти си Началото на Нещо. Нека този девети ден бъдеш изпълнен с тази мисъл, с тази констатация, с това чувство, с това преживяване. И те не са фантазии. Те отразяват една действителност. Те носят истината. Те са истината. Тя обаче стои скрита, заровена в някой пласт на душата ти и е необходимо усилие, за да я изровиш. Така както е необходимо усилие, за да изровиш някой предмет от задръстеното мазе или да изровиш някоя дреха от задръстения гардероб. Този предмет и тази дреха съществуват, въпреки че ти може десетки години да прекарваш без да ги виждаш и без да се сещаш за тяхното съществуване.

Изрови твореца в себе си. И го преживей! През първия ден, когато беше в Малкут/Шехина, ти беше станал чувствителен към творческото начало в света, който те заобикаля. Сега обърни погледа и чувството навътре, дълбоко в себе си, за да откриеш в себе си твореца на света, който те заобикаля. Деветата сефира повтаря нещо от първата сефира. Тя обаче е почти на върха на Дървото на живота, докато Малкут е в основата.

Ако успееш да преживееш себе си като творческо начало, като архитект, като семе, ти ще бъдеш на една крачка от последната сефира. Тази, на която трябва да посветиш последния ден от десетдневното пробягване на сефирот.

                 Десети ден          Кетер        1 – ва сефирот

Кетер е единствената сефира, която черпи същност и енергия директно от Ейн Соф. Достигайки до Кетер, ти си на една крачка до докосване на безкрайното и неизразимото.

Този ден трябва да бъде прекаран в медитация. И тъй като едва ли си способен да медитираш 12 или 14 часа (на което са способни монасите от Атон), медитирай, прекъсвай и пак медитирай.

Влез в себе си и отстрани думите. Ако те се появяват, а те ще се появяват, остави ги да преминат като облаци в чисто небе.

Извикай чувството на своята слятост с Вселената. И това не е фантазия! На много дълбоко ниво ние сме неразличима част от Вселената. Извикай чувството за собствената си безкрайност. И това не е фантазия, защото ние действително сме безкрайни в дълбочина. Ако една твоя клетка можеше да мисли, за нея тялото ти щеше да бъде безкрайната Вселена. Ако един твой атом можеше да мисли, клетката, в която се намира, щеше да бъде неговата безкрайна Вселена. Ако един мюон можеше да мисли…

Ние сме безкрайни. И това е реалност, а не фантазия. Тази безкрайност може да се почувства, макар и много, много трудно.

Сега внимавай! Всяка безкрайност е толкова голяма, колкото всяка друга безкрайност. Не може от две безкрайности едната да бъде по – голяма, а другата по – малка. Това би влязло в противоречие със самото определение за „безкрайност“. Ето защо между 1 и 10 няма повече числа, отколкото между 5 и 6. Въпреки че 5 и 6 са отрязък от редицата от 1 до 10. Една безкрайност може да бъде част от друга и в същото време да не е по – малка от нея. Не случайно един от гениалните изследователи на математическата безкрайност – Георг Кантор, не издържа тези уж противоречия и полудява.

Ти си точно толкова голям и всеобемен, колкото и Вселената. Твоята енергия  е точно толкова много, колкото и енергията на Вселената. Ти съдържаш толкова много неща, колкото и Вселената. И това не е фантазия, това е самата реалност, потвърдена от съвременната физика. Съвременната физика достига преди стотина години до извод, до който мистиците са достигнали преди хиляди години.

Преживей тази своя безкрайност. Не я мисли, почувствай я! Преживей тази своя енергия, която е безкрайна колкото енергията на цялата Вселена. Преживей своята безкрайна светлина, защото в крайна сметка всичко е светлина. Знае го всеки физик. Ако успееш да преживееш това дори за стотна от секундата, ти си бил за стотна от секундата в Кетер. Ти си бил на крачка от Ейн Соф. А Ейн Соф е Световният разум, който някои наричат Бог.