понеделник, 23 септември 2013 г.

Чукай на вратата!


Когато говориш на някого, погледни в себе си. В много случаи няма да забележиш нищо: искаш информация, даваш информация. В някои случаи обаче… Чувстваш ли как се себедоказваш? Как те обзема неистово желание да изтъкнеш натрупани богатства? Как се стремиш да преобразуваш слушателя по посока на своите знания и своите ценности? Как искаш да наложиш изводи и образци на поведение?

Опитай се когато обясняваш нещо на някого да бъдеш пасивен. Не да атакуваш, а да се разтваряш. Просто дай достъп до себе си, разкрий нещо от това, което притежаваш. Говоря просто за покана. Има обаче покана и покана. Нека поканата да не носи желание, още по-малко агресивност. Нека поканата да дава възможност, не да настоява. Без притеснение дали това или онова ще бъде прието. Предложи това, което имаш, което си натрупал, което си завоювал. Дай възможност на всеки да вземе това, което му е нужно или да отхвърли това, което смята, че е глупаво, неистинно или ненужно. Когато даваш достъп до себе си, прави го за всички. Нека всички имат възможността да бъдат с теб.

Внимателно наблюдавай, защото ти предстои избор. При този избор ще ти се поиска да превърнеш едно „ти“ в „Ти“. Чак тогава стани активен. Нека тази активност обаче остане незабележима за другите. Ако досега просто си давал достъп до себе си, сега искаш да въвлечеш някого в своя път. Всеки има път. Не само водачите. Всеки.

Когато искаш някой да стъпи на твоя път, да сподели твоя свят, внимателно прецени дали вратата му е отворена. Прецени също дали това сътрудничество наистина ти е необходимо. Ако не ти трябва, зарежи. Любезно, спокойно, с усмивка. Ако ти е необходимо обаче, виж вратата. Ако е отворена, а това се познава по очите на другия, влез внимателно. Не с трясък. Ти влизаш в чужд дом, с чужди порядки. Ще си закачиш сакото там, където ти посочат. Ще седнеш там, където те поканят. Ако силно се изкушиш да пренареждаш порядките, по-добре зарежи и излез. Няма смисъл да оставаш в този дом. Жалко, че вратата е била отворена, пропилял си шанса.

Ако вратата е затворена, почукай леко. И търпеливо изчакай. Не блъскай! Не ритай! Веднага ще станеш враг и тогава няма никакъв смисъл от думите. Те няма да свършат никаква работа.

Почукай леко. Оттатък може да поискат да отворят, могат и да не поискат. Почувствай отговора още при първите почуквания. Ако зад вратата се мълчи, просто си тръгни.