четвъртък, 18 юни 2015 г.

Лекцията




Преди много години, да кажем тридесет и повече, имаше и такава дейност. Член си на лекторско дружество „Георги Кирков“ и отиваш да изнасяш лекция на ученици, които са на лятна бригада. Ръководителите им ги събират, я в обедната почивка, я привечер след работа. Лекцията е част от образователна и възпитателна програма, за която нямаше сезони, нямаше почивка. В онези години образованието и възпитанието вървяха неразделно, нещо като духовни сиамски близнаци.

Моята лекция беше на тема „Щастието“. Наскоро бях завършил философия с дипломна работа по етика. Абсолютно подходящ. Така да се каже, специалист. Още по-точно казано – професионалист.

За мен определиха обедната почивка. Слушателите бяха насядали в една беседка – около петнадесет момичета и момчета. Имах на разположение половин час. Половин час, за да обясня какво е щастието.

Облегнах се на един от диреците на беседката и започнах:

-      Скъпи момичета и момчета, нямам претенции, че мога изчерпателно да ви обясня за половин час какво представлява щастието. А и аз не съм човек с някакъв страхотен опит (думи, базирани на научен подход – с тях трябваше да покажа скромност и да спечеля доверие; бях по-голям от тях едва с осем – девет години). Ще започна с това как са разбирали щастието античните философи.

Огледах учениците. Няколко от тях ме разглеждаха от глава до пети. Други дъвчеха сандвичи, трети – бяха зареяли погледи някъде. Явно трябваше да се боря за вниманието им. Трябваше да започна с нещо ударно, дори шокиращо. Светкавично пренаредих плана си.

-      Знаете ли, че според Платон, най-големият античен философ, щастието няма никаква връзка нито с богатството, нито със социалното положение? Човек може да е много беден, да е попаднал в казан (как го измислих!) от мъки и пак да е щастлив!

Още няколко погледа се вдигнаха към мен. Явно поставих добро начало. Едно момче, с лунички и рижава коса, се почеса по носа и ме прекъсна:

-      Чакайте, чакайте, значи може да е щастлив дори когато е абсолютно нещастен?

-      Не може, разбира се! Не може и двете едновременно! Това ще се опитам да ви обясня. Не слушайте лекцията с предварително готово понятие за щастие. Говоря за Платон. Опитайте се да разберете неговото разбиране. Според Платон човек може да е щастлив ако е добър и добродетелен. В душата на човека трябва да има ред. Нещастието е нарушаването на този ред…

Момчето, което зададе въпроса, се усмихна иронично. Губех връзката. Трябваше да направя някакъв скок.

-      Много по-късно основателят на утилитаристката школа Джон Стюарт Мил определя щастието като наличие на удоволствие и отсъствие на болка. Само, че не съм стигнал до там. Това е 19 век. А аз ви говоря за 4-ти век преди новата ера. Според Платон щастието е в хармонията на човешката душа и тази хармония не зависи от обстоятелствата…

-      И другите ли антици са такива загубеняци? – прекъсна ме едно момиче, без да ме погледне и продължавайки да дъвче  сандвича си.

-      Не са загубеняци! – почти се скарах – Не може ли според вас щастието да се разглежда като постигнато чрез добродетел, противопоставена на удоволствието?

-      А какво е добродетел?

-      Добродетел ли?... Добродетелта е положителна морална характеристика, ама не каква да е, а такава, която изпълнява ролята на фундамент в поведението… Сега говорим за щастието… За понятието „добродетел“ напрегнете интуицията си.

Един ученик кихна, около него се разсмяха. Трябваха спешни мерки, за да овладея положението. Реших да атакувам с въпрос:

-      Според вас, щастието може ли да е мимолетно преживяване или е характеристика на целия живот? Ето, такъв въпрос са ни завещали древните гърци…

   Момчето, което кихна се включи:

-      Извинете, много е просто – щастието означава да ти е кеф!

-      Да, ама Аристотел казва, че за всеки човек щастието е крайна цел. Щом е крайна цел, то тя се постига от всички дела и не може някакво парче да е щастие. Изобщо, според античните етици не може човек да е щастлив в един момент, а да е нещастен в друг – щастието е качество на цялостния ни живот.

Едно момиче, с огромна черна плитка, която май единствена ме гледаше и слушаше много внимателно, се включи:

-      Това не е вярно! Хедонистите също са от Древна Гърция. За тях щастието е в удоволствието! И всяко удоволствие е щастие!

Няколко се изкикотиха.

„Хайде-е-е“ - помислих си – „Тук има човек, който е чел. Вдигам нивото! Направо с конкретни имена! Трябва да спечеля авторитет!“

-      Да… Аристип, Продик, по-късно Епикур – епикурейството като продължение и развитие на Киренската хедонистична школа… Права си, хедонистите се фиксират върху удоволствието. Те смятат, че щастливият живот е животът, посветен на удоволствия. Да, ама, забележете – съсредоточаването върху кратковременното удоволствие има дългосрочен смисъл, става нещо, което е от значение за целия живот… Така че, и при тях може да се каже, че щастието е характеристика на целия живот, а не на част от него… Ето, Епикур прави разлика между два вида удоволствия. Едното е краткотрайното – храна, пиене, секс, а другото е „статичното“ – чрез него човек осъществява себе си трайно, постигайки невъзмутимост на духа. И стремежът към статично удоволствие може да отхвърли консумирането на краткотрайно, ако се преценява, че последното ще затрудни балансирания живот…

Един дебелан вдигна ръка.

-      Кажи!

-      Значи статичното удоволствие може да отхвърли яденето, пиенето и секса?!

-      Недей опростява нещата, моля те! Искам да кажа, че преценката за балансиран живот като негово качество може да бъде бариера за моментни удоволствия, когато се прецени, че те могат да навредят на живота. Което автоматично означава, че удоволствието само по себе си не може да е щастие, след като може да бъде отхвърлено в името на нещо дълготрайно, което е животът като цяло. От тук следва, че дори хедонистите и епикурейците, не са се отнасяли с такова огромно доверие и преклонение към всяко удоволствие, както може да изглежда на пръв поглед! Така че, дори за хедонистите едно супер конкретно удоволствие не е продуктивно като цел, структурираща човешкия живот…

Дебеланкото ме прекъсна:

-      Че защо да не мога ди си структурирам, както се изразявате сложно, целия живот около постигането на удоволствия? Удоволствие след удоволствие – ето ви целият живот!... Ядене, пиене, секс, ядене, пиене, секс – и така цял живот…

Взе да ми става горещо. Повечето продължаваха да си дъвчат сандвичите или да блуждаят с поглед. Някои придрямваха. С активни погледи бяха двама – трима. Някои пък ме гледаха и се подсмихваха.

Момичето с огромната черна плитка май ме измъкна от положението:

-      За античните философи – ясно. Кажете нещо за Буда.

Май Буда беше спасението.

-      „Ако пред погледа на човек не попадаха глупци, той би бил истински щастлив!“ Това е цитат от Буда.

Едно момче, което дремеше през цялото време, тръсна леко глава, май за събуждане, и почти се провикна:

-      Те, тоя Буда, ме кефи!

До беседката се приближи възрастен човек, явно някой от ръководителите им.

-      Момчета и момичета, почивката свърши. Лекцията – също.

Погледнах си часовника – половиният час беше изтекъл. Учениците един по един лениво започнаха да стават.

-      Момчета и момичета, ако ви е било интересно, друг път можем да продължим… Не остана време за Средновековието , за Ренесанса, за съвременните философи…

Никога в живота си не съм се чувствал толкова нещастен…


вторник, 16 юни 2015 г.

Обещание към себе си



Пак за изкушенията, за които говорих в „Угризението“ (18.02.2014).

Само на пръв поглед „да си изкушен“ изглежда елементарно състояние. „Да си изкушен“ е връх на еволюцията. За растенията няма изкушения. За животните няма изкушения. Еволюцията е работила стотици милиони години, докато създаде изкушението. В случая няма значение какво е то – цигара, шоколад, чашка, пържола, излежаване или нещо друго. За да има изкушение трябва да са налице силни „за“ и „против“ определено действие. Изкушението раздвоява психиката, противопоставя една част от нея на друга. Изкушението е първата създадена арена за вътрешна борба.

Когато изпиташ изкушение, направи си експеримент. Отложи за малко себеотдаването. Само за малко. За няколко минути. Седни удобно, осигури си тишина и потъни в себе си. Сега застани на „правилната“ страна. Обещай си след сеанса да не посегнеш към изкушението.

Обещай си да бъдеш твърд, силен и издръжлив. Представи си как след минути стоиш срещу изкушението и го наблюдаваш презрително и победоносно. (Ако изкушението е „излежаване“, гледай презрително леглото). Ще успееш да победиш привличането. Ще успееш да устоиш. Ще бъдеш като скала. Ще бъдеш като железен войн. Обещай си го! Даже се закълни! Ама не в здравето на децата си или в нещо друго ценно, защото ако си суеверен е опасно. Можеш да се закълнеш, че ако не устоиш, на шефа ти ще му излезе пъпка на носа.

Изчисти раздвояването, противостоенето, борбата. Стани монолитен. Ето, след малко, след няколко отделени минути, ще станеш и ще бъдеш пълен господар над себе си.

Сега, ако си бил със затворени очи, а това е препоръчително, отвори ги. Стани. Ако изкушението има предметен образ, посегни към него! Престъпи клетвата си! Направи на пух и прах обещанието си! Запали си цигара, или си сипи чашка, или се заври в хладилника…

Няма друго същество, освен ти – човекът, който да е способен да вземе някакво решение и след секунди да направи точно обратното.  Няма! Това е трошене на вериги, разкъсване на усмирителни ризи! Трошене, защото всяко самозадължаване е самонатикване в ъгъла, самопоробване! Кажи „майната му!“ на обещанието и почувствай свободата! Това те прави част от духовно измерение, което е по-близко до божественото, отколкото до природното! Кой може да прави каквото си поиска и да не му пука? Само боговете! Виж старогръцката митология, надникни в писанията за ведическите богове, зарови се в Библията! И изпитай гордост! Гордост от това, че не си роб на някакви дълбокомислени разсъждения, примитивни страхове, маниакални желания и тиранични предразсъдъци!

Препоръчително е дори да усложниш нещата. Връщаме лентата назад – в момента между отварянето на очите и посягането към изкушението. Погледни в себе си! Виж дяволът и ангелът как се измерват с поглед отгоре до долу, как се ежат страховито един на друг, после как се хващат за ръце и започват да танцуват. Най-добре е да си представиш ча-ча, куик степ или фогстрот. От време на време те те поглеждат и всеки от двамата се моли да го предпочетеш. Молят ти се! Ти ги наблюдаваш от високо и още не си решил кого да посочиш. Ти си над тях, ти си техен владетел!

Утре го направи пак! В други ден пак! Струва само няколко минути на ден. И след няколко дни ще те напуши смях! Ще погледнеш обещанието, ще погледнеш изкушението и ще установиш с изненада, че обещанието е започнало да се превръща в изкушение. Можеш да се придвижиш пак към свободата, но в обратна посока. Обещал си си нещо, решил си да не го изпълниш и в последния миг, за пълна изненада на всичко в себе си, се отказваш да се откажеш да изпълниш обещанието. Свобода на куп! Не си роб на изкушението. Не си роб и на самообещанието. Освободил си се отвсякъде. Свободен си във всякакъв смисъл.

И ако те напуши смях, не го сдържай! Залей се от смях! Задави се от смях! И тогава ще постигнеш, макар и за секунди, най-великата, най-божествената комбинация – „свобода + смях“, „игривата свобода“, „освободителния смях“. Сега в която и посока да тръгнеш, ща бъдеш господ-ар! Свободен и избиращ! Избиращ и забавляващ се!

Опитай!

четвъртък, 11 юни 2015 г.

Средства



Ставам от сън, пия фрешове, правя йогистко дишане, плувам и въртя педалите на велоергометъра. Ям ягоди срещу високо кръвно налягане и подагра. Пия запарка от шипка срещу атеросклероза. Пия отвара от корени на репей превантивно срещу циреи. Пия чай от мента срещу истерия и ям пъпеш срещу меланхолия.

Правя всичко това, защото дните са трудни, напрегнати и изтощаващи – трябва да съм във форма. Необходими са ми енергия, самочувствие, издръжливост и оптимизъм. Спортуването, плодовете и билките са средство за постигане и поддържане на социална кондиция.

         *    *    *

Блъскам, работя, за да имам нормален стандарт, който ще ми осигури възможност и настроение да се занимавам със себе си. Включително и това да плувам, въртя педалите, да правя йогистко дишане и да пия фрешове. Ако си ударен с мокър парцал от обществото, изобщо няма да ти е до фитнес. А без него, с трупането на години, животът става мъчителен – с болки и изпилени нерви. Социалната кондиция е средство, за да си осигуриш пари и желание за здравословен начин на живот.

         *    *    *

И едното е средство и другото е средство.

А бе, цели няма ли?