Черният ангел

Мисля, че Мигел Анхел Руис го беше казал някъде. Представяш си, че огромен черен ангел, с огромни разперени криле, стои плътно зад теб и във всеки момент може да ти вземе душата. Чувстваш дъха му, огнения му дъх. Чувстваш силата му и неговата непреклонност. Кога ще вземе решение, кога ще те отнесе, ти не знаеш. В неговата преценка няма диагноза, няма логика, няма и желание за предупреждение. След миг решава и ти си скъсал с всичко земно. А земното е всичко. След миг решава и всичко, което те вълнува, измъчва, вбесява или радва става на пух и прах, стопява се, изчезва.

И ти притихваш. И нищо не очакваш от него, защото той може да диша във врата ти секунди, дни, години или десетилетия. Във всяко очакване има някакъв срок, някакви граници. Чакаш заплата, чакаш дете, чакаш числата от тотото, чакаш повишение, извинение или благодарност. Всяко от тях обаче е лимитирано във времето. Няма как да чакаш дълго това, което може да е миг, но може и да е безкрайност. Защото много години са безкрайност. Когато мигът и безкрайността се сблъскат като хипотези, умът се обърква, става безсилен. Дори само безкрайността да остане, пак е същото. Никой не очаква безкрайност. Уморително е. Става безсмислено.

И тогава се изпълваш с лекота, изчезват страховете, изчезват и бляновете. Какъв е смисълът да се страхуваш, когато знаеш, че във всеки момент „лентата на филма“ може да бъде скъсана? Какъв е смисълът да мечтаеш, когато няма сигурно „утре“?

Само едно нещо има смисъл. Да бъдеш в мига, да го превърнеш във вселена, да го усетиш като вечност. И в този миг да положиш всичко, на което се възхищаваш – достойнство, спокойствие, доброта.

                                     *    *    *

Разправят, че тези, които са свикнали с Черния ангел, които с години усещат в тила си дъха му, могат да играят с него. Например да го ръгат в ребрата. Да ръгаш Смъртта в ребрата било неземно преживяване. Казват още, че в древността имало стотици ръкописи, посветени на изкуството "Ръгане на Черния ангел с лакът". Всякакви техники били измислени. Ръгаш ниско, ръгаш високо, ръгаш светкавично или допираш лакътя и бавно натискаш. Цели школи били създадени за обучение в ръгане на Смъртта в ребрата.

Тези ръкописи обаче били изгорени от водачите на религиозните институции. Нито един ръкопис не е останал. Как ще държиш в духовно подчинение някой, който се забавлява да ръга в ребрата Черния ангел? Никак! Смъртта трябва да респектира, да плаши, да смирява.

Разправят също, че най-големите майстори умеели да се обръщат рязко и да застават лице в лице с Черния ангел. Тогава той също се обръщал рязко, защото било непоносимо за него ако някой гледа игриво в очите му. Тогава тези майстори духали във врата на Черния ангел. Да духаш във врата на Смъртта било най-голямото приключение, най-върховното преживяване.

Казват, че и до днес знанието на тези школи било запазено. Хиляди учители ходели по света и търсели ученици. За ученик бил подходящ само този, чиито очи боготворели живота. Кои са тези учители обаче и как четели в очите на хората, било най-голямата тайна.