Ще опитам: Политически дневник

Юрий Борисов ПОЛИТИЧЕСКИ ДНЕВНИК

ISBN 978-954-309-297-0

ЮРИЙ БОРИСОВ

ПОЛИТИЧЕСКИ ДНЕВНИК

(декември 1997 – октомври 1998)

Издателство „Светулка 44 АТЕНЕЙ“ София, 2020 г.

Към читателя

При правенето на политика много често има разминава- не между това, което официално се представя на широката публика, и това, което се твори в „кухнята“. Неслучайно много от документите се засекретяват, други унищожават, а конфи- денциалните разговори протичат най-често без стенограми. Ето защо е понятен интересът към спомените на участници в реализирането на политиките, осъществяващи съответните промени.

Юрий Борисов е един от строителите на посткомунисти- ческа България. Той е активен участник с реални властови позиции в периода на прехода от социализъм към капита- лизъм, започнал след ноември 1989 година. Въпреки това аз приех с резерви предложението му да прочета ръкописа на неговия политически дневник, защото съм много резервиран към такъв тип писания.

Мнителността ми идва от факта, че в много от мемоарни- те „откровения“ преобладават спекулативни, манипулативни внушения без необходимата фактологическа аргументация, целящи да покажат колко прав и далновиден е бил съответният автор. Това особено важи за спомени на участници в най-но- вата история на България.

Бях много приятно изненадан още от първите страници на дневника. Грабна ме честността, критичността и високата морална летва, с която Юрий Борисов оценява събитията. Не подбира тенденциозно фактите, а показва цялото „ветрило“ от действия.

Дневникът, за разлика от спомените, е текст, сътворен в миналото, върху който впоследствие не се нанасят поправ- ки. Прочетох анализи и преценки, направени преди повече от 20 години. Съпоставяйки ги с настоящето, виждам колко актуално звучат днес.

Впечатляващо е, че Юрий Борисов не се съобразява с властовата позиция на участниците, когато изказва мнение за техните действия. Много честно се споделят силно кри- тични и самокритични оценки за хора, които са реализирали така наречения преход. Дневникът разкрива цялата истина за някои аспекти на онова драматично и противоречиво време. Откровен, честен разказ на един почтен свидетел и непосредствен участник във формирането на политическите решения, определили съдбата на България след 1989 год.

Юрий Борисов е преди всичко интелектуалец, майстор на перото, който влиза в политиката, без да е минал през дисциплиниращото „рендосване“ на партийните апаратчи- ци. Това вероятно е една от причините той да се спаси от рутината, стереотипното мислене, от гюромихайловщина- та. Остава верен на хамлетовския синдром, характерен за творческите личности. Неговият дневник е още една ярка демонстрация на будителската роля, която изпълняват при- мерът и творчеството на писателите, поетите, учените, на интелигенцията на едно общество.

Не е тайна, че след 30 години оптимистичните очаква- ния на хората, с които започнаха промените през 1989 го- дина, постепенно се смениха с разочарования и песимизъм. Дневникът е светлина в тунела. Той ни връща вярата, че не всички политици са маскари. Доказан майстор на перото, Борисов не се поддава на изкушенията на властта, не се превръща в един от многото послушковци, които угодни-

чески предоставят своя талант в услуга на комерческите цели на висшестоящите управници. Неговият случай доказва, че има политици, които устояват на изкушенията на властта и остават верни на своите патриотични убеждения. Границите на компромисите, които всеки политик се налага да прави, при Юрий Борисов са много стеснени.

Ползата от дневника е не само в това, че ни показа какво се случва зад завесата на политическия театър, научаваме за много неизвестни факти, но дневникът има функцията на своеобразно помагало по политика. Той не е само увлекателно четиво, а има функцията на справочен текст, който прово- кира мисленето на читателя. Неговото място е във вашата библиотека. Към него може да се обръщате винаги, когато търсите отговорите на трудни въпроси, възникнали в хода на обществено-политическия живот.

Може да бъде полезен не само за хората, занимаващи се с управление, но и за всеки гражданин, застанал пред изби- рателните урни, решаващи бъдещето на България.

На книжния пазар има изобилие от мемоарна литера- тура, по телевизията постоянно интервюта, в интернет от достоверни по-достоверни „изповеди“. Логично е след такова насищане на „откровения“ подобно на мен да сте мнителни към новопоявилия се политически дневник. Няма ли да е поредната манипулация ? Прочетете го и ще видите колко е интересно времето, в което живеем.

Доктор по философия Атанас Иванов

22.12.1997 г.

1997 г.

Най-после срещата между Първанов1 и Иван Полименов2, за която последният толкова настояваше, се състоя – Първа- нов на два пъти „узакони“ посредническата ми роля и поиска контактите в близкото бъдеще да стават чрез мен. Обеща юридическа помощ за регистрацията на извънредния им конгрес, на който свалиха пародията Спасов. В типично негов стил обаче Първанов поиска официалните контакти да станат след решението на съда. На негово място бих легитимирал предварително нормалните в БКП. Може би е прав – резките движения, особено в неговата вътрешнопартийна ситуация, не са най-доброто. Интересно как ще бъде възможно бъдещо сътрудничество при лексиката, от която БКП не се отказва – „психологична война срещу България и българския народ“, „борба срещу капитализма“, „единен народен фронт“, „седемте години предателство на политиците спрямо българския народ“ и пр. Може би още в началото трябва да се открият възможните съвпадащи позиции, а всичко останало да се остави на вре- мето. Лява дискусия по всички проблеми, идеологически и икономически, ще доведе до възбуждане на традиционната враждебност и нищо полезно не може да се получи.

1 Георги Първанов по това време е председател на Българската социалис- тическа партия. През периода 2002–2012 г. Георги Първанов е президент на Република България.

2 Иван Полименов е активист на БКП (Владимир Спасов), противник на нейния председател. През м. септември 1990 г. Партията на трудовия народ се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) с председател Влади- мир Спасов. Така тази партия взима името на партията, управлявала България по време на социалистическия ѝ период (1944–1989).

23.12.

Вчера Полименов обясни на много еднозначен език, че се чувства режисьор в политиката – търсел човека, който ще обедини комунистите. Първанов знае за преговорите им с мен, но ми каза преди две седмици: „Ако го правим, трябва да се подготвим добре. За мен е добре да има силна компартия, но ако импровизираме, можем да провалим идеята, а теб да те „изгорим“.

24.12

Днес погребват Ваньо от ЦИПИ3. На 45 г. Четири опе- рации. Първата от рак на дебелото черво. Накрая починал от бронхопневмония. Сигурно и той като мен си е казвал: „Веднъж да свърши тази мръсна 1997 г.!“

** *

Вчера е починал Александър Геров4. Преди две седмици, след доста врънкане на Валери Петров и мое, Първанов ми даде половин милион лева5, за да ги дам на Геров под някаква форма. Обсъждахме с Гранитски6 дали да не намерим две жени да го гледат на смени. Гранитски каза, че не е добре да му ги даваме на ръка, защото роднините ще му ги вземат.

3 Центърът за исторически и политологически изследвания (ЦИПИ) е научно-изследователска структура на БСП. Създадена е на 1.02.1992 г. като наследник на Института за социално-политически изследвания и обучения на кадри.

4 Български поет, писател и журналист. Роден на 15 май 1919 г.

5 500 000 лв. през декември 1997 г. имат покупателната способност на 1200 лв. през юни 2020 г., когато СРЗ е 1300 лв.

6 Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е издател, поет, писател и общественик, роден през 1953 г. Член-кор. на БАН.

Геров умря в голяма мизерия. В същото време за един митинг сме готови да дадем пет‒шест милиона. „Дума“ губи всеки ден по един‒два милиона, дори повече. За не- щастната ни президентска кампания сме взели заеми около 300 милиона лева. За предизборната кампания също около 300 милиона лева. Поне така твърди Първанов. За издръжката на „Позитано“ с неговите „полуумрели“ чиновници казват, че на месец харчат повече от 100 милиона лева. В същото време не можахме като партия да намерим поне един милион да дадем на Геров да живее пет‒шест месеца относително без прите- снения. Първанов беше готов да отпусне от парламентарната група, но Башикаров, отговарящ за финансите на групата, ми каза, че е невъзможно. Първо, защото гласуват помощи за по 20-30 хиляди лева, второ, защото след Геров щяла да се нареди опашка!

А П. Стоянов7 може да пледира за специални пенсии на няколко творци, между които и Геров. Ако има партия, оли- цетворение на антисоциалността, то това е БСП. Захвърля кадрите си. Ако в момента, ама точно в момента, някой не ѝ трябва, той не съществува за нея. Така е с десетилетните директори, изметени от новата власт. Така е с бившите ѝ де- путати. (Аз например пет месеца бях без работа, без някой от ръководството на БСП да ме попита дали имам какво да ям. Депутат в три народни събрания и пет години член на ИБ8!)

Вчера мой бивш колега от Великото народно събрание9 клечеше на „Позитано“, търсейки тридесет долара. Не му

7 Петър Стефанов Стоянов (1952) е български юрист, адвокат по профе- сия, политик и президент на Република България (1997−2002 ).

8 Изпълнително бюро (ИБ) на БСП, оперативен изпълнителен орган, из- биран от Националния съвет на партията.

9 VII Велико народно събрание (ВНС) работи от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основната му цел е да изработи и приеме нова конституция на Република България.

достигали за операция на окото. П.П. му обещал, казал му да дойде в еди-кой си преди обед и не се появил. П.В. му казал да се обърне към полк. Д. Защо към полк. Д.? Бас ловя, че и двамата, ако си отворят портмонетата, могат да изва- дят за по две операции. Казах му, че и аз живея със средна заплата. Можех да му намеря тези пари, но се сетих за две неща. Преди години дадох в подобна ситуация (пак за очна операция) на един непознат 300 ДМ. Не знам. Не го видях повече. Подочух, че ги е изхарчил за друго. Второ, на чичо Таско всеки месец му трябват по 25 хиляди лева за лекарства. Ако имам, по-скоро бих дал на него. И аз май съм от същия дол дренки.

25.12.

Вчера управляващите надминаха по простотия всичко, което съм виждал. В детско публицистично предаване, с репортери деца, часове преди Бъдни вечер от екрана ни ощастливиха Костов, Софиянски, Божков, Гаврийски10 и пр. Едно дете, което интервюира Гаврийски, започна с „Кой изнесе парите от България?“ и завърши с „Дано един ден има банкноти с лика на господин (или чичко, вече не си спомням) Гаврийски“. Милите управляващи с овлажнени погледи и ангелски гласчета си говореха с дечицата, чиито подлизурски въпроси бяха скалъпени в нечий пресцентър.

10 Видни представители на Съюза на демократичните сили ( СДС). Съюзът е създаден на 7 декември 1989 г. като коалиция от неправителствени организа- ции и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърляне на комунистическа- та тоталитарна система и установяване на демокрация в България. На конфе- ренция, проведена през февруари 1997 г., СДС променя статута си и се превръ- ща в единна партия. През април 1997 г. оглавяваната от СДС коалиция „Обеди- нени демократични сили“ (ОДС) печели абсолютно мнозинство в парламента и образува правителство начело с Иван Костов.

Днес разбрахме пак от телевизията, че Бакърджиев и Райчевски са на литургия, обслужвана от Пимен11.

Не ни информираха Божков в коя църква е бил. Боже опази!

26.12.

Вестници няма. Телевизия не гледах. Дори Панорамата на Гарелов12 пропуснах. Това не е добре, въпреки че от този балансьор никаква енергия не идва и нищо не може да се научи. Къде са Томата и Димитри13? Много са силни, за да ги търпи властта. Която и да е тя.

27.12.

Соколов14 събра журналистите, отразяващи работата на Парламента. Стабилизация, добри дни, демокрация и пр. – розова мъгла. И средношколците от Търговската гимназия биха управлявали при валутен борд. Интересно защо медии- те не се интересуват от това, че на практика няма никаква

11 Пимен Неврокопски. През 1992 г. е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 г. заедно с митрополитите Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български през 1971 година. Митрополитите заявяват, че смя- тат избора на Максим за нелегитимен и започват процедура по избор на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен.

12 Популярен български журналист и телевизионен водещ. В продълже- ние на 21 години води политическо-информационното предаване „Панорама“ на Българската национална телевизия (БНТ).

13 Тома Томов и Димитри Иванов (Джимо) са популярни български журна- листи. След 1989 г. водят седмичното предаване „Наблюдател“.

14 Йордан Георгиев Соколов е български юрист и политик, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. Председател на 38-ото народно събрание.

мисъл за производството. Никакво залагане, посяване на процеси, които имат стратегическо значение. Още Луканов15 обясняваше на Виденов16, че трябва преференциален режим за стотина експортно ориентирани предприятия. Специфично- то за тях е, че те имат по-големи пазари от възможностите си за производство. Една специална програма би им дала възможност да се стабилизират така, че всичко вложено в тях да се върне многократно. Няколко пъти обърнах внимание на Първанов на това. Той го прие, така както приема всичко, което му се говори. За съжаление зад благовидната му маска нищо не прозира. Защо никой не говори за средствата, кои- то могат да оживят производството? Загадка. Защо хората, т.нар. избиратели, не са чувствителни към тази тема? Защо не атакуват своите представители? Може би защото на човек, който едва изкарва за хляба си, не му е до стратегии. Може би защото никой, взет сам по себе си, не се чувства отговорен – нито за своето битие, нито за обществото ни като цяло. Тази нечувствителност се нуждае от специален анализ.

** *

На митинг депутати от ДПС17 са обявили, че въпросът с правата на малцинствата още не е решен окончателно. Няма друго какво да говорят. Това е тезата, това е схемата, която

15 Андрей Карлов Луканов е роден през 1938 г. Министър-председател на България в две поредни правителства през 1990 г. На 2 октомври 1996 г. е убит пред дома си на ул. „Латинка“ 15 в София.

16 Жан Василев Виденов, роден през 1959 г., е български политик, ми- нистър-председател на България през 1995–1997 г. и председател на Българс- ката социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996 г.

17 Движението за права и свободи (ДПС) е политическа партия в Бълга- рия, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлма- ни в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Движението е учредено на 4 януари 1990 г.

осмисля политическото им съществуване. Изчезне ли тя, изчезват и те. Икономически проблеми, поминък и пр., явно не са интересни проблеми. В миналото НС поне имаше един Хасан Али18, който се биеше за тютюневия бизнес като лъв. Сега го няма. Сега в ДПС има само пресмятащи, лицемерни и откъснати от проблемите на своя електорат мишки. Мишки.

28.12.

Водещ в „Хоризонт“ много упорито питаше слушателите какво хубаво им се е случило през 1997 г. На повечето от тях не им беше до спомени или анализи. Какво ти „повечето“, на всичките! Те пожелаваха неща за Новата година или поздра- вяваха свои близки. Водещият обаче беше упорит. Накрая изтръгна от една госпожа думите, че годината била добра, че хората имали повече пари. Водещият видимо остана доволен.

Общо взето същата картина се наблюдава във всички медии. Първоначално мислех, че е толерантност, дължима на всеки (в началото), който е спечелил властта. Управляващият трябва да разполага с първоначално спокойствие, за да „за- цепи“. Мисля обаче, че има нещо по-фундаментално. БСП, въпреки че и тя през ’95 г. се радваше на медийна търпимост, не е способна да си осигури такава подкрепа. И тук не става дума за демокрация, неокомунизъм или някаква друга идеологема залъгалка, годна за пълноценна употреба само на митинги, в кръчми или на трамвайната спирка. През последните седем години фактически всеки управляващ вършеше едно и също. Страх от решителни реформи и липса на дългосрочен, нацио- налноориентиран поглед.

18 Хасан Али Хасан, роден през 1942 г., депутат от ДПС в 36-ото и 37-ото Народно събрание.

Не се страхуват от БСП. Над нея може да се издевателства. Тя може да бъде громена с два‒три курса студенти и два‒три „осми“ класа на Орлов мост. В името на някакво свое мъгли- во оцеляване тя позволява да бъде бита по всеки конкретен повод и във всеки конкретен час. Тя не оцелява като цяло, тя не оцелява в името на някакви цели, особено дългосрочни. Тя оцелява, или поне се стреми, на групи, на части, на кратки отрязъци от време, абстрактно. Не демонстрира решителност, воля за живот, хъс, принципност, готовност да наказва. Ком- плексираност, която среща друга комплексираност – на роба, готов да вземе тоягата в момента, в който види, че господарят е рухнал, вързан е или изобщо е в състояние, което позволя- ва на слабия да издевателства над него. При СДС е съвсем различно. Умеят да награждават, умеят да наказват. Умеят да помнят. Ръката му е твърда. Решителността му да бъде силен и неоспорван – стопроцентова. Това е.

29.12.

Днес Г. Първанов е получил 34% от вестник „Земя“19 „с всички произтичащи права и задължения“. С 19-те % на Армейския фонд стават 53%. Миналата седмица писаха, че А. Томов20 обсъждал със своите експерти откупуването на контролния пакет акции. Ако беше успял да го направи, щеше да бъде негов много силен ход. А за БСП – поредният удар.

19 Вестник „Земя“ е български ежедневник, продължител на вестниците „За кооперативно земеделие“ (1951–1958) и „Кооперативно село“ (1958–1990). Основател на вестника е Коста Андреев.

20 Александър Томов е български политик, роден през 1954 г. През 1990 г. е зам.-председател на БСП. През декември 1990 г. става зам.-председател на Ми- нистерския съвет в коалиционното правителство на Димитър Попов. През 1997 г. създава партия „Българска евролевица“, която влиза самостоятелно в 38-ото НС.

Вероятно К. Андреев21 му е предложил, за да спеши мудната в такива ситуации БСП. До Нова година трябваше да изплати, ако не се лъжа, над 300 милиона лева.

Първанов ми каза, че прочел в очите на „отбора“ от Из- пълнителното бюро (ИБ) желание Томов да измъкне „Земя“ изпод носа му. Вярно, че това би било силен коз срещу него на конгреса, но вярно е също така, че сега ИБ има големи шансове да изкадрува главния редактор. Ако съумеят да сложат свой човек, ударът срещу Първанов ще бъде още по-силен. К. Андреев поднови към мен предложението да стана негов приемник. Както го поднови преди месец, така и се скри, след като получи съгласието ми.

Просто не знам как управляващите смятат да я карат. През тази година са взели повече от 400 милиона долара нови дългове. Взимат за каквото им падне – за път Е-79, за летище, за терминал на летище, за тържища, за склад за ядрени отпадъци, за луксозен хотел и пр. и пр. През следващите години имаме да връщаме по 1 милиард долара всяка година. За следващата го- дина се надяват на над 500 милиона долара от приватизацията.

Ами когато свършат атрактивните структуроопределя- щи предприятия? Не е толкова интересно, че московският кмет Лужков възкликнал: „Когато продадете всичко, как ще се финансирате?“. По-интересно е, че в България никой не възкликва. Нещо повече, като на малоумни ни повтарят, че алтернативи нямало. Ами и руснаците ако си поискат дълга от 800 милиона долара? Ако продължават да ни продават газ за 100 щ.д. за 1000 куб.м.? На Украйна го продават за по

21 Коста Андреев (1930–2006) е главен редактор на вестниците „Труд“ (1969–1979) и „Земя“ (1990–1999) и управител на медийната група „Евро- преса“. Бил е член на бюрото на управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1976–1981). Депутат от БСП в 7-ото ВНС, в 36-ото и 37-ото НС.

50 щ.д. Да не говорим, ако решат да не ни продадат коли- чествата, които са ни нужни.

Правителството преди седмица либерализира вносно-из- носния режим. От това ще загубят отново нашите стоки, ерго нашето производство. Как ще я карат и на какво разчитат? Най-голямото безумие е, че основни медии (особено електрон- ните) се правят, че тези въпроси не съществуват. Ръкопляскания, наколенки и чупка в кръста по повод на голямото „геройство“ финансова стабилизация! С безразборни заеми и безразбор- на приватизация! Такова стабилизиране и баба знае. А ние, вместо да повтаряме където седнем и станем, че Виденов, т.е. БСП, прекрати мораториума върху външния дълг, че за две години изплати 2 милиарда долара, че направи опит (макар и неуспешен) да побутне икономиката без нови дългове, стоим като препарирани. Като глътнали бастуни. Пред обвиненията за валутната „вихрушка“ и наченките на хиперинфлация през януари и февруари също няма какво да стоим толкова гузни. При изтънял валутен резерв, пирамидна (не от вчера) банкова система, спад в БВП и близка перспектива за валутен борд, малко пари са нужни, за да се разклати левът мълниеносно. С въвеждане на борда кое да е правителство щеше да закове лева.

30.12.

Днес с Г. Първанов, Н. Добрев, В. Калинов, Св. Мичев, Н. Алгафари, М. Попов и И. Йотова обсъждахме шествие ми- тинг за 10 януари22 „Протест срещу политическото насилие“. Твърде е вероятно това да се втълпи като „плач по загубената

22 На 10 януари 1997 г. се провежда шествие пред Народното събрание, което завършва с погром и палеж. Размириците на 10 януари 1997 г. довеждат до отказ на БСП да състави второ правителство, което открива пътя към пред- срочни избори, спечелени през април от СДС.

власт“, с притурка, че сами сме я сдали. Не знам как е възможно тези прояви да бъдат проява на самочувствие. Има ли го изоб- що? Пълна глупост е твърдението, че сегашното управление няма алтернатива. Без самочувствие и еднозначна критика нищо не можем да направим. Без него просто ще станем смешни.

31.12.

Интервю на Св. Русев23 в „Труд“: „1997 – година на умиращи от глад... и от преяждане“. Във всички вестници – 20-годишен вчера се е самоубил от отчаяние. Месеци без работа, баща му също останал без работа. „Готвехме се да посрещаме Нова година, сега ще правим погребение“ – думи на майка му. На този фон самохвалство за успехи до спукване. Какво всъщност се промени? България стана протекторат и живее ден за ден. За да го прави, всеки ден краде от утре чрез безразборни заеми. Европа? Защо не искаме да се приближа- ваме към нея, например чрез мисъл за технологично обновле- ние или защита на българската интелектуална собственост в чужбина, а симулираме, че го правим, например с либерали- зация на вносно-износния режим. Което ще доубие умрялото българско производство. Европа! Ние не искаме да бъдем в нея. Ние искаме да бъдем легнало куче в краката ѝ, което го галят по главата и му хвърлят по нещо за вярна служба. Може би така сме свикнали. Да живеем без самочувствие, което компенсираме с хвалби и сит стомах. Сит стомах, разбира се, на тези, които са се намърдали във властта.

23 Светлин Русев Вълчев (1933–2018) е български художник, обществе- ник, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН и народен представител, народен художник.

1998 г.

01.01.

Днес трябваше да подготвя текст за листовка за 10 януари. Как да се възмущаваш, как да ругаеш нахлуването в парла- мента, т.е. вандалщината, политическото насилие, след като си разполагал със законовите силови методи, за да го предот- вратиш? Във всяка държава има протести срещу властта, във всяка демократична държава има митинги срещу властта и когато излязат вън от рамките на закона, същата тази власт се справя бързо с тях. Всъщност срещу какво да се възмущаваме? Срещу това, че лумпени и дрогирани или просто агресивни хора, почувствали безсилие, са трошили и палили? Все едно да се махне охраната от един затвор и след това властите на затвора да излязат с гневна декларация, че затворниците са излезли, чупейки и палейки по пътя си.

Второ, в какво да бъдат обвинени (убедително) сега управляващите? Ние се готвехме за валутен борд и на всеки полуграмотен му стана ясно с какви рестрикции е свързан той. Освен това, като сме знаели какво да правим, защо върнахме мандата? Ако е било да устискаме няколко месеца, за да се стабилизира левът, а от там и цените, защо го върнахме?

Не само че Добрев24 не искаше да бие, той не знаеше от къде ще вземе мазут за „Нефтохим“, той не знаеше как да се

24 Николай Кирилов Добрев (1947–1999) е политик от Българската ко- мунистическа партия, по-късно Българска социалистическа партия (БСП). Министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. На 8 януари 1997 г. парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат за това от пре- зидента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари връща мандата.

справи с една надвиснала транспортна стачка. След като не сме знаели какво и как, а хората са го направили, в какво да ги упрекнем? Може ли да се обясни на средно грамотен, че мизерията, закриването на училища, непосилното лечение са „заслуга“ на СДС? Всъщност ние какво друго предлагаме? „Алтернативи“? От които не се разбира кои са алтернативите! А и за листовка учени думи не вървят. Нужен е ударен текст, кратък и внушителен. Простите и разбираеми тези обаче са в ръцете на опонента. За съжаление...

02.01.

Нищо особено. Празници. Написах проекта за листовка. Утре, след като мине обсъждането, ще го опиша.

По „Панорама“ даваха изследване на „Галъп“ „Чувствате ли се щастливи?“. Българите са пред японците и китайците. Някъде около шведите. Между другото, в градски Китай средният месечен доход е около 600 щ.д., а в селски – 250. В България средната работна заплата е 100 щ.д.

03.01.

„Булгаргаз“ спря газа за фирми, в които участва „Овъргаз“. Война, която правителството ще загуби. Карат фирмите да минат на алтернативно гориво. Има такива, които не могат. Например стъкларски цехове. Други могат, но ще загубят много пари. Ще спрат отоплението и на много детски градини. Например в Ловеч. Просто се налага статията „Костов да си изясни отношението към частния капитал“. Не може да искаш от капиталиста нищо друго, освен да спазва законите. Не мо- жеш от него да искаш да се поставя на мястото на държавата.

Неговата природа е една – да увеличава своето богатство. Понятието „национално отговорен капитал“ е пълна глупост. Има капитал, който играе по правилата, и такъв, който ги заобикаля. Друга значима за обществото разлика няма. Много интересно как се съчетава лозунгът „100% приватизация“ с неприязненото чувство на държавните чиновници към частна групировка, която не им играе по свирката. Как ще се държи държавата, когато бъдат приватизирани и „Нефтохим“, „Хим- ко“, „Кремиковци“, „БДЖ“, и когато те започнат да се държат съобразно законите на капитала. Явно в главите на СДС, така както и в главите на нашите управляващи, няма държавна и частна собственост. Има „приятелски“ и „вражески“ кръго- ве. Цивилизационен инфантилизъм, който народът ще си го отнася с години. Впрочем инфантилизмът е на избирателя, на читателя, на гражданина и пр., които се отнасят към по- литическите сили като към футболни отбори, а не като към представители на своите интереси.

Лакейщината в телевизията тази вечер надмина себе си. За пръв път се говори за доходи на населението, като се дават само номиналните доходи. Те се били увеличавали. Нито дума за това, че на практика покачване на реалните доходи няма. За пръв път, давайки необходимите доходи за едно домакинство, използваха израза: „доходи, които едно домакинство желае да има“. Става дума за 610 хил. лв.

Къде отидоха сметките за средства, необходими за оце- ляване, за що-годе нормално посрещане на елементарните потребности?

Ето и текста, който им предложих за листовка, свързана с годишнината от 10 януари:

„Десети януари 1997 г. ще остане в българската история като ден на политическото насилие. Ден на хаоса и вандализма. Ден на уличното покушение срещу държавните институции.

На 10 януари 1997 г. една срещу друга се изправиха две философии. Едната на юмрука и на факлите. Философия на илюзията, че чрез насилие могат да бъдат постигнати трайни и значими обществени цели. Срещу нея застана философията на разума, спокойствието и националната отговорност. Фило- софията на протегнатата ръка.

Кой спечели от 10 януари 1997 г.? Спечелиха ли 150-те хиляди неграмотни български деца?

Спечелиха ли болните, от грижите за които държавата се оттегли?

Спечелиха ли стотиците хиляди безработни?
Спечелиха ли милионите пенсионери?
Спечелиха ли младите, употребени и след това забравени? Вие спечелихте ли?“
Приеха текста с редакционни поправки. Не знам обаче

как Първанов се осмелява да пусне такъв текст за толкова конфликтна и в нашите среди дата (или отрязък от време „януари ‒ февруари“) без благословията на ИБ. Той ги зао- бикаля, когато може и както може. Нека да видим, ще има ли реакции от такива като Вацев и Дончо.

04.01.

Газовата война между правителството и „Мултигруп“ взе да дотяга. По-лошото е обаче, че взеха да падат и цивилни жертви – детски градини, социални домове, предприятия. Като всички военни идеолози и идеолозите на правителството ще обяснят, че жертвите са необходими в името на справедли- востта и на Отечеството. Врагът е рекетьор, той е национално

безотговорен, иска да извие ръцете на държавата. А държавата това сме ние.

Уважавайки интелигентността на поданиците обаче, во- енните идеолози трябва да обяснят и това какво още ще му се случи на българина след приложението на някои основни елементи от „синята“ философия в управленската практика.

„Сто процента праватизация!“ – тръби синята тръба. Ще продадем „Нефтохим“, „Кремиковци“, „Химко“. За тях спе- циалистите казват, че са барометърът на икономиката ни. Ще продадем БДЖ. Добре, ами ако новите собственици се окажат рекетьори и национално безотговорни? Ако и те започнат да извиват ръцете на държавата? Ако „Нефтохим“ реши да продава горивото си навън, защото му е по-изгодно? Ако БЧ(астни)Ж си възприемат графици, съобразени главно с техните икономически интереси, а не с обществените потребности?

Може би ще последват нови войни, гарнирани с нови речи за патриотизъм и национална отговорност? Врагът ще бъде бит до посиняване, а ако е много жилав – национали- зиран. Възможна е друга логика – да дадем държавното на национално отговорен частен капитал, т.е. на национално отговорни „наши момчета“. Но и този филм вече сме го гледали.

Време е на политикономиста Костов да му се припомнят някои неща от политикономията. След революцията, която Маркс направи в обществознанието, разделянето на капитала на патриотичен и национално безотговорен е архаично и ис- торически опровергано назначаване на морала за ръководител на интересите. Няма такова нещо, Костов! В отношението си

към държавата капиталът бива два вида – който спазва зако- ните и който не ги спазва. Капиталът затова е капитал, защото единствената му грижа е да нараства. Това е неговата природа. И всичките му усилия са насочени към това самонабъбване. Ако се съобразява с някого, в т.ч. с държавата, той го прави не от любов и от морал, а от знание кое съобразяване му дава възможност да реализира природата си. Да искаш от капитала да не нараства в името на справедливостта или на държавата, по морални или по естетически съображения, е все едно да упрекваш вълка, че не е овчарско куче. Ами не е! От което не следва, че за да бъдат съхранени тревопасните, трябва да бъдат избити месоядните.

Ако правителството иска частникът да не му се бърка в газовите дела, да създаде съответните правила на играта. Ако смята за необходимо, да наложи дори (чрез закон!) държа- вен монопол. А не да тропа по масата и да вика „Продай си акциите!“. След като по закон частникът има право да ги притежава, той ще ги продаде само ако му е изгодно. Ако не му е изгодно, няма да ги продаде. Същото важи за нефта, за хляба, за тютюна, за комуникациите. За всичко, в което има частен капитал.

През 80-те години видни икономисти започнаха да обяс- няват икономическите проблеми на социализма с пропук- ване в съвестта и в чувството за отговорност на трудещите се и техните ръководители. С което превърнаха съвестта в икономическа категория. Пробутваха ни мухлясъл идеали- зъм, защото нямаше как по друг начин да замажат кризата в самите производствени отношения. Нека привържениците на днешните баталии „държава – частник“ да знаят, че този

тип мухлясъл идеализъм се вади на политическата сергия в условия на криза или в навечерието на криза. В такива случаи генералските пози ала Васил Филипов25 не помагат. Поданици- те надали ще мръзнат с удоволствие или ще приемат да стоят без работа в името на генералската политико-икономическа неграмотност. Или цинизъм.

И така, уважаемо СДС, какво ти е отношението към част- ния капитал? Той свещен ли е, или само понякога? Когато частникът добре се грижи за своите интереси, това означава ли автоматично, че се грижи добре и за обществените? В какъв смисъл тоталната приватизация е пенкилер (лек за всичко)? Когато държавата се оттегли от икономиката, каквато фило- софия наперено демонстрирате, как ще я карате? Ще тропате по масата и ще викате „Продай си акциите или бял ден няма да видиш“?

Въпросите са много и са достойни поне за два семинара на Боровец. А синьото АОНСУ26 малко да се стегне. Само с наколенки Академия не се прави.

05.01.

На оперативка при Първанов ни съобщиха „агентурна“ информация от „Раковска“ 134, че всичките ни идеи са извест- ни на СДС и че обсъждат контрамерки. Ще замерят с яйца

25 Васил Филипов (1953) е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ в периода 1997–1998 г. По негово време се сключва споразумение за цените на газа с „Газ- пром“, с активното участие на вицепремиера Евгений Бакърджиев.

26 Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) е научна академия и висше училище в областта на обществените науки и управ- ление със седалище в София през 70-те и 80-те години. Подготвяла е висши управленски кадри за държавната и местната администрация, стопанството, БКП и обществени организации в България, както и за чужбина.

и други подобни материали. След митинга ще предизвикат сбивания, което на нормален език означава, че ще бият. Ако е вярно, нищо ново под българското слънце. БСП страшно сбърка, че не си сформира отряди за ефективна охрана. Дори ми мина през ума да предложа на Първанов да поискаме от отец Гелеменов27 момчета назаем. Но не го направих. (Преди изборите Гелеменов ми предложи услугите си за охрана.)

06.01.

Иван Полименов поиска да разговаряме. „Да се посъ- ветвам“, както се изрази. Емил Христов28 продължава да го натиска за обединение на компартиите. Секретариатът им по принцип решил да вървят към Блок на комунистическите партии (БКП). Полименов беше вдъхновен, че новото об- разование ще носи техните, както той казва, магически три букви. Смятали дори да го регистрират, за да могат по един нов начин да участват на частични местни избори. И разбира се, да цакат Вл. Спасов29. Припомних му, че вече съм изразил

27 Отец Георги Гелеменов е завършил Духовната академия и е бил све- щеник в София още преди 1989 г. Бил е председател на Българската християн- демократическа партия – център, която е първата партия, регистрирана у нас след 1989 г., член на Европейския националистически интернационал. През 2002 г. учредява партия Български народен социален съюз и обещава, ако спе- чели изборите, да превърне България в мощен производител на оръжие, да си партнира активно с Русия и Близкия изток и да върне смъртното наказание. Специализирал е екзорсизъм (гонене на демони) в Рощок, Германия.

28 Емил Йорданов Христов (1924–2009) е български политик. От 1984 г. е секретар на ЦК на БКП, отговарящ за социалната политика, като остава на този пост до пленума на 10 ноември 1989 г., на който е свален Тодор Живков. След 1990 г. е ръководител на една от комунистическите партии в България.

29 Владимир Асенов Спасов (1925–2009) е български политик. След преиме- нуването през 1990 г. на БКП в БСП заедно със свои съидейници решава да запа- зи името Българска комунистическа партия. Регистрират по Закона за политиче- ските партии БКП, като Вл. Спасов става председател на Централния ѝ комитет.

пред него становище за бъдещото обединение на комунистите. В него те трябва да влязат като „гръбнак“, като определяща сила. Полага им се, след като единствено те от този род партии взеха на парламентарните избори повече от процент. Бързото и „равнопоставено“ обединение ще ги обезличи и ще придаде незаслужена сила на фантоми. По-скоро на техни амбициозни ръководители, които по една или друга причина са изпуснали надеждната абревиатура (БКП). Добавих, че той едва ли тряб- ва открито да се противопоставя на обединението. Повече от консултативни функции обаче на такъв блок не трябва да се дават. Ако тръгнат към регистрация преди неговата собствена като лидер на БКП, Спасов ще има юридическо право да под- писва споразумения и много лесно могат да го „изпързалят“. „Блок“ с консултативни функции би могъл да му помогне, ако другите афишират, че го признават. Тогава на Спасов ще му останат само юридическите аргументи до евентуална регис- трация на резултатите от последния конгрес на БКП. Мисля, че се съгласи.

Притеснява го Емил Христов. Не знае какви са причините за здравите му връзки с А. Паунов30, но усеща, че двамата ра- ботят заедно. Споделих, че обясненията едва ли ще са много. Твърде вероятно е да са сключили някакъв устен договор. Е. Христов да помогне на Паунов да оглави обединените ко- мунисти, а след това да получи права при реденето на листата. Само че при тези темпове на самоидентификация, както и да се обединяват, 4% ще бъдат недостижима бариера.

Помолих го да побързат с правните процедури. „Ще бъ- дем готови на 10 януари да внесем всичко в съда.“ Разбира

30 Александър Димитров Паунов (1949) е български икономист и политик, първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на България (КПБ). Наро- ден представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39-ото, 40-ото, 42-ото и 44-ото Народно събрание.

се, преди това Първанов ще трябва да си изпълни обещанието за солидна адвокатска подкрепа.

Вторият въпрос, който постави: решили да правят на- ционален събор – в Ковачевци или в Димитровград. Умували за датата 3 март (с речи за новото поробване на България), 27 февруари – деня на подпалването на Райхстага, или 9 март – деня на арестуването на Г. Димитров31. Ще го правят заедно с БАС32. Казах му, че съвет не бих искал да му давам, преди да го консултирам с Първанов. „Ако БСП участва“, съборът ще бъде действително национален. Мисля, че в крайна сметка това му беше проблемът и кодираната молба.

Сутринта преди тази среща Първанов ме попита дали съм събрал информация за комунистите. Поиска среща със Станка Шопова33, според него тя била наясно с много неща. Помоли ме да направя предварителна среща с нея. Уговорихме се със Станка за 10 ч. утре. Не знам дали не вярва на ефективността на Г. Божинов (зам.-председател на БСП, който отговаря за връзките с другите партии), дали си дублира нещата, дали прилага стария апаратен номер да има

31 Георги Димитров Михайлов (1882–1949) е български и съветски по- литик. Първи генерален секретар на ЦК на БКП (декември 1948 – юли 1949), генерален секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна (1935–1943), Ръководител на Международния отдел на ЦК на ВКП (б) (1943–1945), 32-ри министър-председател на България (1946–1949).

32 Български антифашистки съюз, наследил през 1990 г. Комитета на ак- тивните борци против фашизма и капитализма.

33 Станка Димитрова Шопова (1954) е български политик. Член на БКП от 1974 г. През годините 1981–1986 е първи секретар на ЦК на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. След 1990 г. е общественик, който работи за добрите отношения между Бълга- рия и страните от бившия Съветски съюз. Ръководител на фондация „Устойчиво развитие за България“. Заместник-председател на Българския антифашистки съюз.

готовност да противопостави хората около себе си и да ги държи в условия на конкуренция, или просто смята, че що се отнася до комунистите, аз съм човекът, който може да му бъде най-полезен.

07.01.

Обясних на Станка Шопова, че провеждам с нея предва- рителен разговор по поръчение на Г. Първанов. На глас предположих, че той иска да разбере чрез мен дали тя би приела среща с него по проблемите на комунистическото движение у нас.

Станка се учуди много: „С Георги съм се срещала много пъти по различни въпроси. Водила съм го при Т. Живков34. Не знам какво означава това посредничество“.

Побързах да обясня, че съм направил своя интерпрета- ция, която вероятно е погрешна. „Ще ти разясня накратко това, което бих казала на Георги“. Това „кратко“ продължи един час.

Попитах я дали е вярно, че са ѝ предлагали да оглави БКП. „Много пъти и то не от вчера. Опитаха се да ме привлекат и като техен кандидат за президент“. „След като ти си им отка- зала, дойдоха и мен да „калесват“ за генсек“. „Знам за теб в

34 Тодор Христов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове: първи секретар (1954–1981) и генерален секретар (1981–1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962–1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971– 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949). Като участник в партизанско- то движение ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това е известен с прозвищата си „Бай Тошо“, „Тато“, ,,Първия“ и „Бившия Първи“ (тъй като е бил генерален секретар на ЦК на БКП).

това отношение повече, отколкото предполагаш. За хората на Полименов ти принадлежиш към социалдемократите в БСП. За влиятелна част от тях трябва колкото се може по-бързо да се създаде нормално БКП с известни и некарикатурни личности начело. Това им е необходимо, за да посочат „вратата“ на част от членовете на БСП. Цената е три, четири, пет депутатски места. Ти си определен да изиграеш тази роля, да бъдеш упо- требен за тази цел. Обещал си на комунистите финансиране и влизане в Парламента. Всичко е игра, Полименов знае своята роля, но нищо няма да излезе от това. Компартиите така са създадени, че да няма силно комунистическо движение в Бъл- гария. Лидерите на нароилите се БКП-та така са подбрани, че да не могат да се обединят. Всеки от тях се изживява за лидер и на всеки от тях му се внушава, че той трябва да бъде обеди- нителната фигура. В България е рано за сериозна компартия. Рано е за каквото и да било избистряне на политическите пространства. Така ще бъде, докато не се реши проблемът със собствеността.

Сред така наречените лидери на компартии има политиче- ски спекуланти от много висока класа. Например А. Паунов. Той и Г. Ванев са били на конгреса на Руската компартия, без да са поканени. Поканена е била само делегация на БСП. Успели да си уредят, не знам как, присъствие като гости. Зюганов35 не ги е приел, както след това Паунов разтръби в медиите. Приели са ги негов заместник и шефът на между- народния отдел. Попитали са ги дали българските компартии са се обединили. Паунов е отговорил, че обединението е факт и че той е генерален секретар на БКП. Г. Ванев се е пред-

35 Генадий Андреевич Зюганов (1944) е руски политик. От 1993 г. е лидер на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ). Бил е 4 пъти кандидат за президентския пост на Русия – съответно през 1996, 2000, 2008 и 2012 г. На избо- рите през 1996 г. се класира на второ място и участва в балотаж с Борис Елцин.

ставил като негов заместник. На въпроса „А къде е Станка Шопова?“ Паунов отговорил, че съм му заместник. Тогава руснаците, които имат информация за мен, са разбрали колко „леко“ е всичко. Емил Христов лансира Паунов и се стреми да го направи водещата, обединяваща личност. Пак казвам, нищо няма да се получи. Така са заложени нещата, че да не се получи“. Попитах я къде е този мозъчен тръст – в СДС ли? Отговори ми: „По-скоро там, откъдето създадоха СДС“.

Мисля си доколко това клиноведско обяснение има осно- вание. Сетих се, че веднъж предложих на Първанов, ако той прецени, че е удачно, да играя тази роля. Което всъщност не е роля. Убеден съм, че силна БКП може да има при тази тромавост и обърканост на БСП, при тази импотентност на БСДП и при това високопилотажно съобразяване с изгодата от момента на Евролевицата. Веднъж споменах и на Пирински за поканата. Нищо чудно да са решили да ми „помогнат“ – абсолютно нищо няма да изгубят и кой знае каква енергия няма да вложат. По-вероятно е обаче, че Полименовци си конструират тази конструкция. Едва ли допускат, че не играя роля, възложена ми от Първанов.

Когато споменах за Руската компартия, Станка ме репли- кира, че тя само се казва така, а всъщност не е комунисти- ческа. Какво има предвид? Може би трябва да залегна малко по-сериозно и по-теоретично върху тези въпроси.

08.01.

Днес и радиото („Хоризонт“) надмина себе си. Костов разсекретил (а дали е била обявена за секретна?) стенограмата от заседанието на Министерския съвет на 10 януари ’97 год.

Главна новина. Обикновено в емисиите извадки от стенограмата се предхождат от коментар – „Икономическо безсилие“, „Диктат над държавните електронни медии“ и все в този дух. Няма проблем с газа, няма деца и инвалиди на студено, няма спрели предприятия. (И в момента водещата пита Румен Овчаров дали нещо не му тежи на съвестта.) Никой не пита кой наводнява или пали в парламента, защо няма никой в съда за хулиганство, да не говорим за метеж. Никой не пита какви са ги говорили по същото това време на „Раковска“ 134.

Това безпрецедентно наколенкаджийство трябва да бъде разбрано и обяснено. Не е достатъчно да бъде осмяно и заклеймено.

09.01.

Дойде студентът, определен (вероятно от Мариела Ми- тева36) да говори на митинга. Бяхме се разбрали с Първанов да му помогна, ако се налага. Каза ми, че има много резерви към митинга, че би предпочел да репликира собственото си изказване, че няма да е съгласен с много от нещата, които ще каже. Попитах го дали е съгласен правителството да взима заеми за строеж на луксозен хотел, а да казва, че няма пари за кредитиране на студентите. Отговори ми, че точно с това не е съгласен. Казах на Първанов, че с този младеж има риск. Той го извика при себе си. Сигурно няма да разбера защо няма малко лудост, малко хъс в тези младежки организации.

36 Мариела Митева (1963) през 1994 г. става председател на младежката организация на БСП – Българска социалистическа младеж (БСМ). Депутат в 7-ото Велико народно събрание, 36-ото и 37-ото Народно събрание.

10.01.

Нищо особено. Митинг на БСП. Позната история. Отстра- ни – групички на СДС, които освиркват „червените боклуци“.

Някой ме разпозна и започна да вика: „Борисов – педе- раст!“. Нашата тълпа ревеше: „Лумпени!“. Друг също ме разпозна: „Борисов, ти поне си интелигентен човек, може ли да ни викат лумпени?!“.

По същото време парламентът беше отворен за посеще- ние. „Народът“ напълни пленарната зала. Вечерта това беше новина No 1. Митингът на БСП беше даден в едър план, така че да се внуши малобройност. Обратно, групата на СДС беше показана като внушителна.

11.01.

По „Неделя 150“ Георги Пирински се бори с четири- ма – Бакърджиев, Божков, някакъв историк и водещата Св. Петрова. Всеки друг щяха да го направят луд. С това извънземно спокойствие, отчетливост и липса на каквато и да било емоция, да не говорим за раздразнителност или агресивност, Георги страшно респектира. Това му е номерът в политиката. Никой не може да го извади от равновесие. При опит да бъде прекъснат, Георги говореше паралелно и то съвършено спокойно. Тази негова комбинация от вътрешна (в дълбоките пластове) чувствителност и външ- на желязност е уникална в политическия ни живот. Бих ги нарекъл стратегическа чувствителност, колебливост и уязвимост, съчетани с политическа непоклатимост, не-

възмутимост, непробиваемост. Няма да забравя как по време на изготвянето на „документа на 19-те“ за два дни три пъти си смени позициите. Ще подпише, няма да подпише..., по друг начин ще изрази позициите си. И то при положение, че си беше подал оставката като външен министър. И всяка от позициите си аргументираше с желязна логика. Камов37 и аз преговаряхме с него, направи ни „бръм“. Имаме среща с него, променили сме текста така както той иска, за да го подпише, за да ни обясни спокойно и с аргументи защо няма да го направи.

Бакърджиев също се държи страшно спокойно. Дори в интонацията има нещо лигаво, омазнено. Не знам защо, обаче зад тази „кожа“ ми прозира твърдост и зловещ фана- тизъм. Божков също като че ли е над нещата. Явно в поли- тиката хората с емоции или тези, които ги изпускат, „изга- рят“ бързо. Резките движения, нервността, агресивността винаги, рано или късно, губят. Н. Слатински38, Сугарев39,

37 Николай Георгиев Камов (1956) е български политик. До 1989 г. заема ръководни длъжности в младежката организация ДКМС. След 1990 г. заема ръководни длъжности в БСП. Избиран е за народен представител в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.

38 Николай Слатински (1956) е български политик. През 1989–1990 година започва политическата си кариера в Радикалдемократическата партия в Бълга- рия. Депутат в 7-ото Велико народна събрание и в 36-ото НС. През 2001 година е секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов.

39 Едвин Стефанов Сугарев (1953) е български поет, общественик и политик. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото и 37-ото НС. В периода 1997–2002 е посланик на Република България в Монголия и Индия.

Е. Михайлов40, бай Ангел Димов41, Ф. Косев42, аз... зад борда! Политиката действително е маратон. Спринтьорите повеждат в първите сто метра и след това падат. Маратонци при нас са Лилов43, Пирински, Луканов (Бог да го прости!). Може би такъв ще се окаже и Първанов. Когато тръгнахме срещу Жан, Лилов си беше в маратонски ритъм, взел мерки лично за себе си при евентуален провал на атаката.

Аз се присъединих към него в някаква негова отсечка, като спринтьор. При първото сериозно задъхване – аут!

12.01

Днес публикуваха втора засекретена стенограма на МС от 11.01.97 г. Медиите акцентират на обсъждането на въз- можността да бъдат включени в опазването на реда военните.

Масираното внушение може да се определи така: „Виде- нов е бил готов да хвърли военните срещу народа“ и „Виденов е заповядал да се стреля срещу народа“.

40 Евгений Михайлов (1954) е български режисьор и политик последова- телно от Национално движение „Екогласност“, СДС, Движение „22-ри септем- ври“, ПП ДОСТ.

41 Ангел Георгиев Димов (1940) е български политик и учен. През пе- риода 1991–1997 г. е народен представител от БСП в 36-ото и 37-ото НС.

42 Фидел Николов Косев (1961) е български политик. Депутат от БСП в 36-ото и 37-ото НС.

43 Александър Василев Петровски – Лилов (1933–2013) е български поли- тик. Секретар на Централния комитет на БКП (1972–1983 г.), член на неговото Политбюро (1974–1983 г.), както и на Държавния съвет на НРБ (1976–1983 г.). Председател е на Висшия партиен съвет на БСП (1990–1991). Под негово ръ- ководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически изследвания към БСП. Народен представител от БКП в 4-ото, 6-ото, 7-ото, 8-ото и 9-ото Народно събрание, както и в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС от лис- тата на БСП.

При внимателно четене на стенограмата става ясно, че са обсъждали всички законни средства за овладяване на положението. Нещо повече, Виденов защитава поведението на Добрев и казва, че на всяка цена трябва да не се стига до намеса на военните. Казва за себе си, че би трябвало да поеме цялата отговорност, предвид качеството на Добрев – кандидат за премиер. Мъжко поведение. Бих му стиснал ръката... само че ние не си говорим от една година.

Медиите са шокиращи. Наколенки, коментари вместо новини, пълно затъмнение на сериозни факти от живота (про- дължаващата криза с отоплението на редица градове напри- мер), цинично извращаване на смисъла, на духа на документи. Българинът явно не обича, бих казал, че мрази слабия. След осем години продължава да се насажда правен нихилизъм, целесъобразност, революционен морал, вместо законност.

** *

Ст. Шопова се срещна с Първанов. Отново ми разви теза- та, че съществуващите комунистически формации са сбъркани по рождение, че от тях нищо не може да излезе, че е рано да се създава нещо сериозно в рамките на ком. движението, че БСП има силите да бъде истинска и ефективна опозиция, че според нея аз съм социалдемократ отвсякъде и прочее. Много аналитична, спокойна и чаровна жена. Жалко, че не е активна в политиката. А може би е добре, защото днес политиката освен да убива чувствителните и умните и да поддържа на гребена си циниците, друго не може да прави.

Сутринта по радиото съобщиха, че четири „мутри“ са искали да откупят „Историята“ на Паисий и да я дарят на

Националния исторически музей. „Парите не били проблем!“ Как може да ги наричат „мутри“!? В своето послание да се ха- ресат на управляващите са готови да осмеят дори хора, които искат да спасят една българска светиня. На такова слабоумие, на такова падение не съм присъствал, не помня!

13.01.

Моето предложение за изказване на Г. Първанов пред парламента:

„На този първи парламентарен ден от новата 1998 г. бих пожелал здраве на всички народни представители, много съ- държателна работа на българския парламент, на „Държавен вестник“ – неконюнктурни, нереваншистки закони; не про- пагандни или обслужващи тясногрупови интереси законови текстове, а закони, които атакуват основните проблеми на нашата страна. На политическите сили като цяло бих поже- лал много диалог и сериозно търсене на този брод, който е възможен и солиден само при искрени усилия за намиране на допирни точки между различните партийни и парламентарни философии.

1998 г. ще бъде трудна година. Не обещаваме парламентарен комфорт на мнозинството. Парламентарната група на демокра- тичната левица (ПГДЛ) като представител на една лява коали- ция със здрави корени в българското общество ще продължава още по-решително да показва симптомите на главозамайване сред управляващите; елементарната, фалшива и неубедителна (въпреки старанието на доста медии) поза на говорители на целия народ, желанието да установяват повсеместен диктат и безхаберието по редица ключови въпроси на нашето развитие.

ПГДЛ с всички допустими средства ще настоява полити- ческият ни речник да не се изчерпва с думите „реституция“ и „приватизация“. Ние ще настояваме проблемите на българс- кото производство да бъдат поставени на равнището, което им се полага, първостепенно, основополагащо, решаващо.

Ние няма да се съгласим със ставащите вече практика на- рушения на Конституцията. Не е допустимо за една държава, която претендира за социалност, да стоварва върху народа си поголовно платено здравеопазване преди въвеждането на здрав- ноосигурителна система. Не е допустимо едно правителство да оставя на студено стотици хиляди българи, защото няма гъвкава и адекватна на реалностите външна политика, защото няма яснота в отношенията си към частната собственост. Не е допустимо да се правят поредните нескопосани експерименти с образованието, чийто основен резултат ще бъде увеличаването на неграмотните и бюрокрацията, съчетани с все по-труден достъп на младите хора до висшето образование.

ПГДЛ обещава, че няма да приеме формално, лакирано и нераждащо нищо национално съгласие. Национално съгла- сие, разбирано като безкритично приемане на една откровена дясна политика.

ПГДЛ обещава, че няма да позволи понятието „алтернати- ва“ да залежи по скучни и безплодни теоретични рафтове. Ние ще му вдъхнем още по-голяма конкретност и още по-осезателен парламентарен живот.

В следващия етап от политическото състезание най-го- лямата и най-авторитетна опозиционна политическа сила

влиза решена и на конструктивност, и на непримиримост, ако нашите разбирания за социалност и национален интерес налагат това“.

14.01.

Сутринта на въпроса дали се е изказал по случай новата сесия Георги с усмивка отговори: „Изокахме!“ Казах му, че днес следобед принципите на проектозакона за кредитиране- то на студентите ще бъдат готови. „Давай да ги обсъждаме и бързо да го внасяме“. Преди няколко дни по повод този проект подчерта: „Искам сериозен, реалистичен проект, който ще обсъдя с младежите“. Мисля, че точно такъв ще го подготви Ервант Степанян, който е от малкото хора в час по този въпрос и когото изгониха от МОН.

** *

Днес бивш наш резидент в Либия ми разказа следното: Т. Д., в качеството си на..., преговарял с либийците за връ- щането на техния дълг към България. Те искали 18% редук- ция на дълга – Т.Д. им предложил 50%. Ясно е какво трябва да стане с разликата. Може би част от тях са за партията. Може би. Докато не се извади на светло финансирането на партиите и то с ясни законови правила, финансирането им ще бъде по бандитски начин. Нито БСП обаче, нито СДС са заинтересовани от това. И СДС се финансира по такъв „сив“ начин. Резидентът написал в информация, че либийците искат 18%. Последвало уволнение. Намерили някакъв тъп повод, аморално поведение с жената на негов колега. Човекът, явно професионалист, и до днес бил без работа.

15.01.

Румен Петков, кметът на Плевен, ме попита: „Какво ще правим? Онези юнаци работят здраво по подготовка на конг- реса!“. „Убеден съм, че Георги ще се справи с лидерския пост. Опасността е да му бъдат набутани и във Висшия съвет, и в ИБ хора, с които не може да работи и които ще се стремят да го блокират. Той е намислил да се бори за поправка в устава, което ще му дава право да предлага екип. Това значи, че ВС няма да може да преценява поотделно предложенията за ИБ. Ако не одобри екип, има две възможности: или ново предло- жение, или нов конгрес. „Дали ще успее, дали ще успеем, не знам“. Добавих, че при запазването на това „разкрачено“ състояние, не виждам своето място в БСП. „Не си само ти“, отговори Румен.

16.01.

Излезе ми статията „Без паника, господа, рано ви е!“. Във всяка област управляващите започнаха да се объркват. Противоречиви изказвания, взаимноотричащи се ходове, отказ от проекти при натиск. Вчера в „Белопал“ хиляда работници се барикадирали, за да не допуснат хората на В. Филипов да спрат газа. Той пък действал с полиция и частни охранителни фирми.

Съобщават, че ако до дни не сключим договор с „Газ- пром“, ще спрат газа. Информацията е от руската страна. Не можели да подават газ без договори. Това щяло да се третира при техните митници като контрабанда. Имам усещането, че това правителство ще падне заради газа. Прекалено бързо се оплетоха.

К. Чернева оцени вота на недоверие, който е замислен, за страшно неудачен. „Правителството въвежда районирането на здравните услуги и платено лечение само при свободен избор на лекаря. Тук те не са уязвими“. „Защо ръководството не пита специалистите?“ „Колко действащи лекари има във вътрешнопартийната комисия на М. Виткова44?“

17.01.

Нищо особено. В някаква статия на „24 часа“ ме спрягат за евентуален кандидат гл. редактор на вестник „Дума“ в компанията на Чавдар Добрев, Мила Манова и П. Блъсков.

И Ч. Добрев, и М. Манова биха дошли „добре“ на хо- рата на Виденов. Едно време се чу, че Ч. Добрев е застанал решително срещу Ив. Гранитски като ген. директор на БНТ срещу обещание за шеф на „Дума“. Пряка информация обаче за такава сделка нямам.

18.01.

Поръчково предаване по ТВ срещу посредниците по газа. Неприязън към „Мултигруп“, „Газпром“, бих казал и към Русия. Филипов каза: „Не можем да ги разглеждаме като на- ционално отговорен капитал, те се стремят към максимална печалба“. Браво, Филипов! Чрез живота си откриваш това, което си учил в I курс като студент! Естествено, че капиталът се стреми към максимална печалба!

44 Мими Виткова (1950), български лекар и политик. Народен представи- тел от БСП в 7-ото ВНС и 36-ото НС. Министър на здравеопазването в кабине- та на Жан Виденов (1995–1997).

19.01.

Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто, настоящ шеф на консорциум „Европа“, организационно е в центъра на подгот- вяното Движение за единство и обновление на БСП45. Доста народ е привлечен – от генералите Л. Гоцев и Бр. Аспарухов до А. Пантев и В. Петров. От документа, върху който работят, се вижда, че искат да припомнят на членовете на БСП основ- ни положения от програмните ѝ документи. Вероятно нищо повече не искат да кажат, освен това, че така повече не може да продължава. Вероятно инициативата е на Първанов. Той се стреми към хомогенност на бъдещото ръководство и може би е убеден, че едно такова движение може да му помогне в конкретната битка. А тази битка не е между идеи, между различни разбирания за политика. Като изключим отноше- нието към връщането на мандата, което можем да броим като принципно отношение към властта.

Интересно какво прави в компанията А. Пантев, който се пази от организационни обвързвания.

Д. Иванов спонсорирал вестник „Русия сегодня“ на Св. Шаренкова с по 7–8 млн. месечно! Хвърлени пари на вятъ- ра. Този вестник нито може, нито се забелязва силно да желае да се наложи. Ив. Гранитски също е успял да му отмъкне пари за „Шекспир“. За това той има невероятен талант.

Още през есента на 1995 г. Иванов попитал Кольо Добрев какво ще правим, ако се окаже, че Жан е луд. „Много далеч отиваш!“ – отговорил Добрев.

45 Добило известност като „Генералското движение в БСП“.

20.01.

Сутринта Иванов и Бриго бяха при Първанов – „Уведо- михме го“. „Уведомиха ме“ – отговори (Първанов – б.ред.) на въпроса ми „Как върви движението“. Според коментар в „24 часа“, то трябвало да тласне технократите към партийната власт.

В интервю за вестник „Труд“ Първанов все по-решител- но избистря политическия си нрав. След като отговаря, че Костов и Жан не са огледални образи, говори само за прили- ките между тях. Завършва отговора си на този въпрос, че те не са трудни противници, защото са лесно предвидими. За разлика от по-гъвкавите, по-диалогичните политици, с които борбата е трудна. Мисля, че има предвид и себе си. „Мекият“ Първанов пръв се осмели да нарече БСП социалдемократи- ческа, пръв говори (с нарастваща яснота) за недостатъците на своя предшественик, пръв в БСП обосновава тезата, че в йерархията на тактическите ценности има по-големи от ценността „власт“.

21.01.

Документ: писмо на Ив. Полименов до Г. Първанов „Уважаеми другарю Първанов,
На 12 януари т.г. проведох разговор с ТОДОР ЖИВКОВ

по някои аспекти на политическия живот у нас. В частта за БСП взаимно се договорихме да Ви информирам за станови- щето му.

1/ Тодор Живков смята, че не е постигнато споразумение с бившото ръководство на БСП – „Жан не дойде при мен“...

„Аз нямаше да допусна разцепление“... „Сега той е бита карта, на него не може да се разчита“...

2/ „С Първанов не се разбрахме. Това, че разобличава сегашното управление, е добре“. „Ако не се изолират Кюра- новци46, трябва да се търси друга алтернатива – изграждане на общ Единен фронт.“

3/ Условия за силна комунистическа партия засега няма и затова без социалистическата партия не може да се прави Единен народен фронт. Ако не стане отгоре, той ще стане отдолу.

4/ Комунисти и социалисти трябва да създадат единен фронт. Ръководството на Единния фронт не трябва да попада в ръцете на предатели и провокатори. Трябва да се прави от чисти хора. (Изрази увереност, че той – Т. Живков, би могъл да обедини народа като почетен председател на Единен на- роден фронт.)

5/ Трябва да се приобщят земеделци, профсъюзи, еколози, учители, БАС и др.

Първи секретар на ЦК на БКП /Ив.Полименов/ /подпис/

Полименов дал писмото на Г. Божинов, но от Първанов разбрах, че не го е виждал.

Полименов иска да отнесе на Тато отговора му по т.4, особено мнението му за последното изречение. Иска лично да чуе отговора, без моето посредничество.

46 От името на Чавдар Кюранов (1921–2004). Български социолог и по- литик. Член на Висшия съвет на БСП (1990–1998) и председател на Обедине- нието за социална демокрация (ОСД) в БСП. Депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС с листата на БСП.

22.01.

Както казват журналистите, отлично осведомен източник ме извика да ми каже, че бившите топ полицаи и генералите твърдо са решили да вземат нещата в свои ръце и да се спра- вят с патовата ситуация в БСП. Щели да направят опит да изчистят ръководството от хората на Жан и Премянов. Искали да махнат и Първанов, по тяхна преценка бил „виденовист“.

Това може би означава, че е от порядъка на неговите възможности, на неговите среди, на неговата възраст. А може би Виденов го държи с информация.

Били във връзка и със Софиянски47. Томов лесно щял да приеме сътрудничество с тях. „Знаят му всички кирливи ризи“. Доган48 също щял да прояви склонност към сътрудни- чество. Втората атака щяла да бъде управлението на СДС. Допуска се солидна руска връзка. В основата е Любен Гоцев49. След него идват Бриго и Д. Иванов. Щели да подготвят ре- зултата от конгреса чрез местните стопански ръководители, бизнесмени и ченгета.

47 Стефан Антонов Софиянски е български политик от Съюза на демокра- тичните сили (СДС), след 2001 г. – от Съюза на свободните демократи (ССД). Като министър-председател на България е начело на служебно правителство (1997) и кмет на София (1995–2005). Народен представител в 37-ото и 40-ото Народно събрание.

48 Ахмед Демир Доган (1954) е български политик, основател на Дви- жението за права и свободи (ДПС) през 1990 г. и негов председател до 2013 година. Депутат в 7-ото Велико народно събрание, в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание на България. Почетен председател на ДПС. Сочен от редица наблюдатели като един от основните, ако не и глав- ния задкулисен играч в българската политика.

49 Любен Стоянов Гоцев (1930‒2020) е български политик. Народен пред- ставител от БСП в 7-ото Велико народно събрание. Министър на външните ра- боти в правителството на Андрей Луканов (1990). Извънреден и пълномощен посланик в Нидерландия (1991–1992).

Ето как вестник „Сега“ цитира версията на Първанов: „Ако го правят в моя подкрепа, мога и без тях да остана ли- дер. Ако го правят срещу мен, не се страхувам, че могат да ме спрат“. Така е казал „мекушавият“, „кроткият“, беззъбият“.

23.01.

Краси50 ходел да търгува с Тато. Краси ще внесе на конгреса въпроса за политическата реабилитация на Тато, а последният не знам какво щял да направи за Краси.

Томов бил против Лесидренската среща, а след това си умрял от мъка, че не е присъствал.

Социалдемократите в Евролевицата (разбирай послед- ната вълна с Камов, Боков и пр.) понякога без усилия об- ръщали или биха могли да обърнат форуми. С други думи въпросът за първото и второто качество там не бил толкова елементарен.

(по Н. Камов)

24.01.

Краси опитвал търговия и с Добрев. Той щял да свали летвата, щял да сближава позицията си с тази на Първанов – Добрев, но искал гаранции, че ще остане в политиката. На- последък отношенията му с Жан са се изострили.

50 Красимир Андреев Премянов (1955) е български политик. Депутат в 7 ВНС, 36-ото и 37-ото НС. Председател на ПГ на БСП и коалиция в 37-ото НС. Зам.-председател на ВС на БСП при председателството на Жан Виденов. Понастоящем е председател на Съюза на тракийските дружества в България, председател на федерация „Открит форум“ в БСП, заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, председател на Българо-гръцки юридически клуб.

Татарчев51 пратил хора при Добрев да търгува възстановя- ване на червени кметове срещу подкрепа във ВСС за мястото (срещу Н. Несторов) на апелативен окръжен прокурор.

Бил готов взаимно да се подпишат декларации, които да се заключат в съответните каси (по Н. Добрев).

Изобщо търговийки, братко!

„Маратонците“ и циниците в политиката с шут изхвърли- ха „спринтьорите“ и романтиците.

Според Първанов Добрев просто е подлъган от Бриго и Д. Иванов да се хване със 104-те от „генералското движение“. Някои от червените кметове (като Й. Костадинов) били извика- ни уж на съвещание на кметовете, а се оказали съучредители.

26.01.

Днес писах проект за позиция на ИБ във връзка с годиш- нината от връщането на мандата (4.02.97 г.). Умишлено взех по-голямата част буквално от позицията на ИБ от 7.02. м.г. по същия проблем. В нея се дава положителна оценка на връща- нето на мандата. След това цялата борба на Виденов и неговите хора мина под знамето на „война с четвъртофевруарците“. Да се чуди човек как тази позиция е приета, след като в ИБ общо взето неговите (на Виденов – бел.ред.) хора са по-гласовити.

Кольо Добрев ми обясни (този път лично), че сме нямали потенциал да овладеем икономически ситуацията. Поиска да смекча текста за фактическата загуба на парламентарно мно- зинство. „Не искам да бия по парламентарната група, въпреки че бяхме останали 116 души“. „Аз ги броя 121“, „Не ме карай да вадя документи“ – беше отговорът му.

51 Иван Николов Татарчев (1930–2008) е Главен прокурор на България (1992–1999).

** *

Сексскандалът с Клинтън понижил котировките на до- лара в цял свят. Политическите наблюдатели допускат, че са възможни военни действия срещу Ирак за отвличане на общественото внимание в САЩ. До какво могат да доведат няколко минета!

При подобна ситуация в България ние най-много да бяхме реагирали с „Ами, голем ебач!“.

** *

С Марков, кмета на Антоново, Р. Петков споделил, че на прокурорите от Плевен им обещали да направят окръжен прокурор този, който успее да го отстрани от кметския пост.

27.01.

Вот на недоверие на правителството във връзка с не- говата здравна политика. Пълен провал. Плач колко е зле здравеопазването, колко труднодостъпно става то, колко осигурени са били хората преди 1989 г. Абстрактна пано- рама на проблемите, качена на една помпозна фразеология. Дори тоталитарното време бе контрирано с Чернобил, когато властите по един престъпен начин скриха от обществото опасностите.

Докторите на групата нямат алтернативна управленска по- литика. Сеирджийска критика и критика на парче. На въпроса „Откъде пари?“ – мълчание. Дори не се сетиха да зачекнат темата за заемната политика. Може би с основание, ако е верен фактът, изнесен от министър Бояджиев, че те за една година са усвоили 50% от планираните помощи за страната

от 1993 г. насам. Тук е истинската криза на левицата. Липса на воля да се управлява и липса на воля да бъде формулирана на разбираем език друга изпълнима политика.

28.01.

Представител на „генералите“ поиска среща. Познаваме се от 14 години. Общо взето повтори това, за което вече бях предупреден. Не искат Първанов. Не искат Виденов. Искат прагматик. Искат производство на реална и енергична поли- тика. Попита ме какво ми е отношението към движението на 104-мата. Добре, че бях предупреден за такъв тип разговор. Казах, че не коментирам лидера на партията. Все пак съм съветник на Първанов. Мога да помогна за формулирането на ясна политика в областта, с която съм се занимавал. Има въпроси и предложения, по които СДС ще бъде поставен мно- го натясно. Остана доволен. Каза, че ако някой от БСП може ефективно да се противопостави на Методиев52, това съм аз. Намекна, че могат да помогнат на фондацията ми53.

Следобед поисках среща с П. Младенов54, Л. Гоцев, Р. Смилянова и Св. Тошкова. Вечерта се срещнах с Иво Ата-

52 Веселин Методиев Петров (1957) е български историк и политик, за- местник министър-председател и министър на образованието и науката в пра- вителството на Иван Костов (1997–2001).

53 През 1997 г. създадох фондация „Пътеки“, която със събрани скромни средства спонсорира културни мероприятия като гостувания и срещи на ар- тисти в провинцията, един младежки литературен конкурс „Найден Геров“. Фондацията по това време (1997–2001) е представител на България в CIOFF (Международният съвет на организаторите на фестивали за фолклор и тра- диционни изкуства) .

54 Петър Тошев Младенов (1936–2000) е политик от БКП. Най-дълго- годишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години (1971–1989). Държавен глава на България след отстраняването на Тодор Живков (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).

насов. След известен театър му предложих да стане член на настоятелството на фондацията. Не ми е нужен като враг. Още повече, че вече се опитаха да ме цакат с неговото име. Прие веднага.

Ив. Гранитски, след като повече от месец не ме е търсил, наредил на секретарката си да ме намери и да ме помоли да му звънна в Москва.

Позвъних в хотела му. Утре ще се види с Авдеев55 и щял да уреди среща с нас двамата за март. Не пропусна да ме подсети да искам пари от Първанов за книгите, които издава. Каза, че в петък „Приказка за Буда“56 трябва да излезе в списанието, а като отделна книжка – до седмица след това.

29.01.

(Среща с Любен Гоцев)

Л. Г. – „Предай на Първанов, че към него изпитвам най-до- бри чувства“.

Аз – „Не ме е пращал Първанов.“

Л. Г. – „И да те е пратил, няма нищо лошо в това... Първанов беше в течение на подготовката (на „генералското движение“ – бел.ред.). Дори два‒три пъти нанася корекции върху обръщението. Неговият почерк може да се забележи. Аз бях включен преди два месеца. Като чета и като слушам какво сме били замислили, какви цели сме си били поста- вяли, се хващам за главата. Изпадам в ситуация на писател или художник, който разбира от критѝка какво е искал да

55 Александър Авдеев (1946) посланик на Русия в България (1992–1996). Заместник и първи зам. министър на външните работи на Русия (1996–2002).

56 „Приказка за Буда“ е моя книга, която излиза като самостоятелно изда- ние на изд. „Захарий Стоянов“ през 1999 г.

каже. Искаме да помогнем на партията. Ако можем малко да деблокираме мисленето и политиката. Няма да правим алтернативни документи. Това, което ще изработим, ще дадем на „Позитано“, на Първанов. Преценявайте какво да ги правите. Не е добре обаче на конгреса да се отива с 15 кандидатури. Сега на прима виста мога да ти изброя пет. Премянов не се е отказал. Има си щаб. Как точно ще играе не знам. Не е трудно делегати да намерят мотиви в негова подкрепа – обръгнал в политиката, опитен и пр. Жан също може да се включи. Мнозина мислят, че той не трябва да бъде демонизиран. Всички го демонизират. Това го тласка към реванш. Румен Овчаров започва да разтваря лакти. Бо- жинов също си прави сондажи. И разбира се, Първанов. Ето ти ги пет. Трябва предварителна консолидация около една кандидатура. Жан отново си открива фронтове. В Дряново казал, че 104-мата са с мръсни съвести. Добре, аз да съм с такава, Бриго да е с такава... Но В. Петров57, П. Матев58 и Леда59 питат: „Защо ще ни казва, че сме с мръсни съвести?“.

30.01.

Премиерът заяви, че зам.-министърът на транспорта Калчо Хинов не е кредитен милионер. Ставало дума за две различни фирми с едно и също име, едната регистрирана в

57 Валери Нисимов Петров (1929–2014) е български поет, сценарист, дра- матург и преводач, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Между- народния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

58 Павел Христов Матев (1924–2004) е български поет и общественик. Депутат в 5-ото, 6-ото и 7-ото НС.

59 Леда Гео Милева (1920–2013) е българска поетеса, преводачка, народен деятел на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Депутат в 8-ото, 9-ото НС и 7-ото ВНС.

Бургас, другата в София. Хинов подаде оставка след призна- ние, че има нерегламентирани кредити, и след разговор с премиера.

Костов умее бързо да се освобождава от хората, които са му неудобни. Нещо, което Виденов не можеше и което всъщност ни свали от власт.

01.02.

П. Стоянов се бил разбрал с Черномирдин60 да се разбе- рем за газа. Така и не стана ясно какво губи гражданството, ако газът се вкарва чрез „Топенерджи“. По-добре ли ще бъде, ако вместо него участва „Шел“, както се гласят да го вкарват в „Топенерджи“?

02.02.

Ал. Авдеев казал на Ив. Гранитски, че Ив. Костов е „по-сумасшедший“ и от Жан. Бил е готов да осигури една наша делегация да бъде посрещната на най-високо равнище – кмета на Москва, МС, Руската патриаршия. Иван смята да се опитаме да намерим средства за 8 души (той, аз, П. Матев, В. Петров, Леда Милева, Захари Захариев [по необходимост], Антон Дончев и А. Пантев). Може би ще се окаже вярна вер- сията, че руснаците са решили твърдо да си създадат солидни приятелски опори и в БСП, и в СДС.

60 Виктор Степанович Черномирдин (1938–2010) е съветски и руски поли- тик. Министър-председател на Русия (1992–1998).

03.02.

На среща с интелектуалци в Пловдив един от присъстващи- те разказа следния виц, който според него показвал точно каква е обстановката в БСП: „Запалил се моторът на един пътнически самолет. Пилотът решил да съобщи това на пътниците. Той обаче заеквал. Сетил се, че докато го съобщи, самолетът ще се подпали. Сетил се също така, че ако го изпее, ще успее да ги предупреди навреме. Показал се и запял: „Моторът се запали, моторът се запали“. Пътниците го погледнали и започнали да пляскат, поклащайки се ту в ляво, ту в дясно – Ша-ла-ла!“.

Отчаяни са от състоянието на БСП. Смятат, че с нищо не могат да повлияят на процесите. Убедени са, че отново дървени глави ще бъдат избирани по вертикала. Една теле- визионна журналистка, член на БСП, каза следното: „Когато сме на власт, започваме да подкастряме всичко, което малко стърчи. Когато загубим властта, започват да ни кастрят новите управляващи. Независимо какво се случва в политиката, ние сме в перманентно състояние на подкастряне“.

04.02.

Петър Младенов (у тях), почти дословно: „Какво всъщ- ност искат генералите? Властта в БСП ли? Кой ще тръгне след бившите служби? Не говоря точно за тези генерали. Аз имам положително отношение към тях, но те са част от един символ... Убеден съм, че ще подкрепят Първанов. Но сигурно искат да контролират нещата. Те изцяло финансирали сега БСП. При мен дойде един от тях, по-второстепенна личност. Каза ми, че ако така продължава, ако нямат и политическо

влияние, ще спрат да финансират БСП. Лоша постановка. Припомних му за Морозов, който е финансирал емиграцията на Ленин, за да не мисли за прехраната си. След това закупил оръжията на Октомврийската революция. Бил е най-богатият човек в Русия. И не е поставил никакво политическо условие. Така е правилно. Човекът каза, че в нашата ситуация това не е правилно“.

05.02.

Отново за газа. Президентът се беше похвалил, че е уре- дил с Черномирдин проблемите да се решат на правителствено равнище. След това Бакърджиев обяви, че чака да го поканят в Москва. Покана обаче няма. Керестиджиянц заплашително отсече, че Русия ще преговаря с България до края на февруа- ри. От руския МС заявиха, че според Черномирдин те не се бъркат в работите на стопанските субекти и че проблема ще си го решава „Газпром“. Явно някой лъже. Или представя мъгливи дипломатични изявления за обещания и намерения. Явно този, който лъже, е от български произход.

Прекалената самоувереност на СДС ще ги съсипе. Както съсипа и нас. Никой не се учи на нищо от никого.

06.02.

Ал. Божков казал на протестиращи работници от „Сто- мана“ – Перник: „Ще подскачате, ще подскачате, а след три години пак ще гласувате за мен!“.

Представям си какъв обществен вой щеше да се надиг- не, ако тези думи бяха казани от наш промишлен министър! Доколко политическата арогантност у нас печели? Във всеки

случай комплексите, чувството за вина, за непълноценност, с които беше пълно поведението на БСП през тези осем годи- ни, я свалиха два пъти от власт чрез улицата. Някой на някого беше казал малко след конгреса ни от декември ‘96 г. следно- то: „Та вие сте били много слаби! Досега се страхувахме да предприемем нещо сериозно, но сега ще видите!“.

07.02.

Списъкът с кредитните милионери щял да бъде допълван. Забранили на Красимир Стойчев да пътува в чужбина, защото и той имал сериозни борчове. Кой е укривал имена? Това е гаф, който, ако БСП пропусне, би означавало, че тя няма никакъв политически хъс, никаква опозиционна енергия.

Да целиш гафовете на опонента, да ги уголемяваш, да ги превръщаш в тема на деня, е първото, което една опо- зиция трябва да умее.

Същото се отнася до командировъчните на Соколов и сие до Индия. Ако е вярно, че е похарчил пълните команди- ровъчни, плюс 30 или 50%, защото е шеф, ако е вярно, че НС е плащало и на жена му, въпреки че пътуването е било за сметка на приемащата страна, може да бъде попилян! Анкетни комисии, декларации, пресконференции и пр.!

Една опозиция е длъжна да предвижда събития, а не да върви след тях с някаква маломерна и маломощна коментарна критика.

08.02.

Първото издание на телевизионното предаване „Хъшове“ во главе със Слави Трифонов и Дилов-син. Твърде е възможно разцепването на „Каналето“ да е спор за степента на опо-

зиционност. През последните месеци „Каналето“ се беше превърнало в ТВ справочник за омръзнали реклами плюс ла- кейничене пред ОДС. Може би Слави и Дилов са почувствали, че такава сатира е обречена, мъртва сатира.

„Хъшове“ лансира като свой главен спонсор „Овъргаз“ в момент, в който управляващите с всички средства и с всички сили се стремят да ги изкарат мафиоти и врагове на нацио- налния интерес. Следват убийствени скечове от рода на този с Надето Михайлова, която обичала Кол, как като стриптизьор- ка се вие около баров пилон; как сръчният политик Костов джебчийства часовника на същия този Кол и пр., и пр. Дано не ги изгърмят. „Сините“ са агресивни и не прощават!

09.02.

Излезе ми статията „Проблемът на Г-19 е, че не попречи на Виденов да свали БСП от власт“. Отзивите – от целувки на „Позитано“ до речи по телефона, че съм един посредственик, некадърник, високомерен тип, който трябва да млъкне, да се скрие дълбоко под земята. Нека. Омръзна ми от политически сметки, от съобразяване, които убиват мисълта и енергията.

Нора61 ми разказа за своя среща с Доган, на която той ѝ споделил, че САЩ, Германия и други колоси чрез своите посланици през октомври – ноември ‘96 г. са натискали опо- зицията да склони на широко коалиционно правителство. Той бил готов. Костов също клекнал. Западът искал стабилност,

61 Нора Крачунова Ананиева (1938) е български политик. Вицепремиер в правителствата на Андрей Луканов през 1990 година. Депутат в 7-ото ВНС, 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. Председател на парламентарната група на БСП (1990–1994) и заместник-председател на Народното събрание (1994–1997). След прекратяване на парламентарната си кариера работи като директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.

валутен борд, връщане на борчовете. Доган нарекъл Костов „комлексар“, когото обучавал на политика няколко години, но той се оказал лош ученик. Жалко, че толкова много неща не могат да се разкажат. Изглежда е правило, че всички интимни механизми на политиката, основното в „кухнята“, се пазят в тайна от „балъците“ – избиратели.

10.02.

На свое извънредно заседание Програмният и художест- вено-творческият съвети на БНТ спряха временно всички предавания на външни продуценти. Оказало се, че има много нарушения. Специално „Хъшове“, освен че имали рекламни и финансови нарушения, нарушавали и закона. Вероятно ще се позоват на текста, който забранява политически предава- ния на външни продуценти. Като че ли довчера „Каналето“ не беше политическа сатира! Арогантност и двойни стандарти. Колко време ще ни бъде необходимо, за да проумеем като нация, че спасението и бъдещето са в стабилните правила на играта? Да уважаваш такива правила докато си силен, означава да не си режеш клона, на който седиш. Освен ако политическата класа или част от нея не се реши на някаква полудиктатура.

Плашат (от „Стомана“ ‒ Перник) Божков с блокиране на пътищата. С техните камъни по тяхната глава. Дано „сини- те“ демонстрират как се бранят държавни институции. На омекналата и само вътрешнопартийно агресивна БСП, гузна и безпринципна, когато е на власт, само такова управленско поведение (твърдо бранещо закона) може да ѝ вдъхне няка- къв процент увереност, че не е длъжна да сдава властта при първите (или вторите) раздрънкани тенджери по площада.

11.02.

Събрание на моята основна партийна организация (18 ОПО – София, „Красно село“). Два часа, много по-смис- лени от денонощните заседания на ВС. Ето по смисъл едно от изказванията: „Всичко в България е политическа маргъзня. Всичко е размазано. Никой нищо ясно не говори и съответно може да се измъква от всякаква отговорност. Строят капита- лизъм! Правят реформа! Биха ли очертали принципите на този капитализъм? Биха ли посочили съдържанието и етапите, це- лите, задачите и резултатите на тази реформа? Какво и докъде ще се приватизира? Какво е отношението към акционерния капитал? С какво влизаме в Европа? Кои ще бъдат нашите партньори? БСП също е неясна, размазана, пустословеща. Така е лесно. Така не дължиш отговори за своето поведение. Дори за елементарни неща БСП няма свое официално становище. „Османско присъствие“ ли е имало или „турско робство“? Кой е легитимният синод и как трябва да се развива българското православие? Какво трябва да се приватизира и какво не? Кои са държавните интереси? Ще се опита ли някой да ги опише, да ги дефинира? Да каже: според мен България трябва да от- стоява това и това, това са нейните приоритети, това трябва да изостави, това трябва да ускори? В ИБ са се събрали хора, които се вълнуват единствено от котерийните си борби“.

12.02.

Занесох си статията „По-бедни, по-зависими и по-огра- бени“, с подзаглавие: „Въпроси към доброто самочувствие на господин духовния вицепремиер“. Вече осем години пиша едно и също. И реалността, в която живеем, не мръдва в посоката, в която трябва да мръдне. Драматична народна

карма. Явно много горчиви чаши трябва да се изпият, за да ни светне под шапките какво притежаваме и кое може да ни направи стойностни. Говориш им с болка, а „сини“ идиоти ти викат „Педераст!“, а „червени“ суперидиоти ти звънят по телефона и ти викат „Урод!“. Вървете по дяволите и едните, и другите нещастници!

13.02.

Рем Вяхирев62: „България е единствената страна в Европа, която е абсолютно неразбираема за всички“.

Иван Костов: „Някой му дава изкривена информация. И САЩ, и Германия ни разбират, защото одобряват това, което правим“.

На какво разчитат Костов и Бакърджиев? Можеш ли де- нонощно да хулиш „Овъргаз“, в чието ръководство е синът на Вяхирев и което е наполовина собственост на „Газпром“, да наричаш руските власти рекетьори, да им обясняваш, че няма къде да идат, ще пуснат газ; да не даваш на руския посланик думата на тържеството на Шипка и да очакваш успешен край на преговорите? Това късогледство ли е, информация, че и без руснаците можем да се справим, ли е? Какво?

14.02.

БНТ, „По света и у нас“
I новина – Президентът се върна от САЩ;
II новина – в Цариброд е открит културно-информационен

център;

62 Рем Иванович Вяхирев (1934–2013) е съветски и руски стопански ръково- дител. Шеф на ОАО „Газпром“ (1992–2001). Наричан „газовият крал на Русия“.

III новина – наводнения в страната: Варненско, Търго- вищко, Пловдивско, Ямболско;

IV новина – стачкуващите миньори, 30-тина са извадени из под земята заради влошено здравословно състояние. 346 човека са под земята. Някои са обявили гладна стачка;

V новина – българска подкрепа на ООН срещу Ирак;

VI новина – и Румъния е готова да се включи във военни действия срещу Ирак.

15.02.

По повод посещението на президента ни в САЩ по „Неделя 150“ българският учен Владислав Тодоров, живеещ от седем години в Щатите, открои следните свои впечат- ления: 1/ никакъв интерес на медиите към посещението; 2/ когато се говори за НАТО, България не я споменават; 3/ „българският международен бюрократ“ се характеризира с две неща: сервилничене пред чужденците, от които зависи, и арогантност спрямо тези, от които не зависи; 4/ в САЩ са много щедри на дипломатически похвали и обещания, от които нищо не следва.

Официалната ни оценка е: „Нова ера в отношенията със САЩ“, „Измихме срама от последните 50 години“, „Бълга- рия е най-силната кандидатура за НАТО от втората вълна“, „Страшно американско внимание и интерес към България“.

Нери Терзиева, шеф на пресслужбата на президента, нарече „този някой си Тодоров“ „умник“ и го оприличи на поп Кръстю. Сенаторът Маккейн нарекъл България „забележителна

страна, водена към забележителни успехи“.
Българският политик, колкото е напомпан и агресивен

на свой терен, толкова е комплексар и сервилен навън. И от 61

тук намирам потвърждение на тантристката психологична закономерност, че противоположните нагласи се превръщат една в друга. Няма да забравя как през 1992 г. в Държавния департамент на САЩ един чиновник, отговарящ за България, хвалеше и прехвалваше наскоро приетия Закон за чуждестран- ните инвестиции. На някои от колегите ми депутати само дето лиги не им потекоха от удоволствие. Мъркащи котки, погладени по козината. Тогава Жан Виденов репликира, че този закон не е добър за България, а за чужденците. Чиновникът с една арогантна откровеност отговори: „Не съм казал, че този закон е добър за вас. Той обаче е добър за нас. Затова го хваля. И в моята позиция няма нищо неестествено“.

П. Стоянов пръв е заговорил за интелектуалното „пират- ство“. Защо не е заговорил за защитата на нашите патенти в САЩ, за това, че голяма част от така наречената пиратска продукция е продукция на ишлеме, и един печатар не може да носи отговорност за плагиатството на автора? Защо не е обяснил, че дисковете, произведени преди да се присъединим към съответните международни конвенции, не могат да бъдат третирани като „пиратски“? Ако стане въпрос, разбира се. Това не е нашата тема. Това е американската тема. А наша- та коя е? НАТО? Защо? Но пък чест прави на Стоянов, че е свързал темата за „пиратството“ с темата за американските инвестиции у нас.

** *

Някакъв обединителен конгрес на комунистите. Друго комунистическо обединяване на Полименов с БЕКП. Вър- ви създаването на два Единни (?) леви фронта. Може би Ст. Шопова ще се окаже права, че така са заложени или така са се сложили лидерите в крайното ляво, че нищо се-

риозно не може да се получи. Въпреки че обективно според мен има крещяща нужда от автентични леви и крайно леви партии. Българинът обаче не е на нивото на икономически обусловеното политическо мислене. Той продължава да ви- тае в идеологическата, шаманско-заклинателна сфера. Тази сфера е разделена от БСП и СДС. Въпреки че между тях на политико-икономическо равнище разлика няма. Ако Жан беше направил валутния борд, СДС щеше да реве, че хората умират от глад. Бордът бе направен от СДС, сега ние ревем, че хората умират от глад. Реално преструктуриране на ико- номиката никой не прави. Ако ние бяхме на власт, щяхме да бъдем принудени да продаваме толкова безогледно, колкото го прави СДС. И щяхме да се слагаме на МВФ, т.е. на САЩ, така както го прави сега СДС. Българинът обаче е убеден, че в политическото пространство има две противоположности. Те се изчерпват от БСП и СДС. Тези, които са гласували за „Народен съюз“ и за „Евролевицата“, просто са потърсили ко- ректива на своята основна идеологема. ДПС е друга „флейта“.

16.02.

Днес от страниците на „24 часа“ атлантикът Мони Паси ни призовава колкото се може по-бързо да се присъединим към желаещите да бъде нападнат Ирак. Във вестник „Сега“ К. Къдринова – точно обратното: да спрем „плонжовете“ пред САЩ, защото срещу потупването по рамото ще получим само ограничаване на достъпа ни до арабските пазари.

Няма въпрос от външната ни политика, по който България да не е разделена поне на две. И което е по-интересно, почти никой не се стреми да превежда външната ни политика на

езика на икономиката. Обратното се среща по-често – да се обяснява защо трябва да жертваме икономическия си интерес в името на външната политика. Ембаргото срещу Ирак, ембар- гото срещу Сърбия, спирането на производството на компак- тдискове, враждебното отношение към властите на днешна Сърбия уж в името на защитата на българите от т.нар. Западни покрайнини, задънените спорове с Македония, блокиращи нармалните бизнес отношения; „студът“ в отношенията ни с Русия, обяснявани с националния интерес, вследствие на който „студ“ можем да останем без газ; почти истеричния стремеж към НАТО, който директно ще ни струва милиарди долари, а косвено ни доразваля отношенията с Русия; високомерното ни отношение към Китай (да си припомним гласуването срещу Китай в Комитета по санкциите по времето на Виденов); нито дума за активни контакти с бившите соцстрани, където евен- туално са нашите пазари и т.н., и т.н.

Поведение на юноша, който е готов да го пребият, но очаква любимото момиче от балкона да му изръкопляска на мъжеството. Бой срещу любовен поглед сега и тук. За разлика от юношата обаче, не знаем много точно коя ни е любимата, и сме готови да бият други – народа, който всъщност външна политика не прави.

17.02.

Днес в „Дума“ и проф. Дим. Филипов, и проф. Н. Генов, и ст.н.с. Ганчо Ганчев поставят диагнози. Мрачни картини. Някои от тях „порастват“ до апокалиптични. Всеки ден е така. А какво да се прави? Никой не дава отговор. Какъв е този со- циализъм, който е алтернатива на дивия капитализъм? Хората били станали страшно бедни. Те нямало да търпят повече това.

Дори да направят революция, какво ще им предложим след това? В света всяка година умират от глад 70 млн. души, от които 17 млн. са деца. Какви идеи, каква воля, какво поведение би спасило българите от глад? Професорите мълчат. Хората от научните институти треперят за мизерните си заплати и вместо с идеи, главите им са пълни със синдикални съображения и щения. И те гладуват. Идеята, че някакво дъно ще дойде, па после ще се оттласнем от него, се е загнездила като кърлеж в съзнанията ни. Някакъв обективен процес. Ние не участваме в него. Ние го наблюдаваме, озъртаме се и чакаме да тупне като „зряла круша“. В същото време земята не ражда. Само чичо ми, беден до вътрешна обидност и външен цинизъм, има 40 дка, които пустеят. Разпокъсана земя, няма кооперация, няма техника. Няма колективна воля. Предприятия, които с проста математика доказват, че могат да печелят, се гърчат под „чу- вала“ на стари дългове и никоя власт досега, осем години, не иска да им подаде ръка. Супермодерни мощности ръждясват и мухлясват, опънати като на тезгях за мародерите, все едно ги няма. Правителството дори забрани суперпечелившо произ- водство (на компактдискове), защото трябва да се харесаме на американците. Политиците се разправят как да се разпределят трохи от бюджета, а дори и за това не се разправят. Къде е българският дебат как и от какво да се спечелят пари?

18.02.

Среща с Г. Първанов в офиса на сп. „Везни“. Присъстваха Ив. Гранитски, акад. Илчо Димитров63, Павел Матев, Антон

63 Илчо Иванов Димитров (1931–2002) е български учен историк, професор, академик. Ректор на Софийския университет (1979–1981). Министър на народната просвета, министър на културата, науката и просветата (1986–1987) и (1988–1989), министър на образованието, науката и технологиите (1995–1997).

Дончев64, Исак Паси65, Леда Милева, Стоян Каролев66, Андрей Пантев67 и аз. Леда разказа как се е обърнала към редактор в телевизията с молба да отразят откриването на изложба на Борис Ангелушев. „Без разрешението на министър Москова не можем да снимаме“, бил отговорът. Такава цензура не е била и по времето на Тато.

Първанов обеща да се търсят начини да се помогне на сп. „Везни“ и на издателство „Захарий Стоянов“. С 200 червени кмета не е нереалистично да се направят 300 ‒ 400 абонамента на списанието. При 500 то ще се самоиздържа.

19.02

Среща с проф. Василев. Един от ръководителите на една от пенсионерските организации, които вече са четири на брой. Недоволен от предишното, а и от сегашното ръководство на БСП. Навремето успял да се добере до Виденов с молба БСП да съдейства за обединението на пенсионерските организации. Жан му отговорил, че ще работи с толкова ръководства, колко- то съществуват. След продължителното настояване на проф. Василев Жан скочил, явно нервиран, и на вратата казал: „Не ме интересуват пенсионерските организации!“. Прехвърлил контактите на проф. Топенчаров.

С Първанов не успял да се срещне. Георги му пратил Тодор Велев.

64 Антон Николов Дончев (1930) е български писател. От 2003 г. е акаде- мик на БАН. Известен е в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“. 65 Исак Соломон Паси (1928–2010) е български философ, изкуствовед и

културолог.
66 Стоян Несторов Каролев (1921–2005) е български литературен критик

и историк.
67 Андрей Лазаров Пантев (1939) е български историк, член-академик на

Световната академия „Платон“.

Сега започвали създаването на Национално движение за справедливост. Бил упълномощен да ме покани за зам.-пред- седател, който да отговаря за академичната общност. Били ме препоръчали акад. Азаря Поликаров68 и писателят Цветков (?). Попитах го тази „справедливост“ не могат ли да я реализират чрез БСП. „БСП не защитава нашите интереси. Изобщо не е ясно какво защитава“. „Имате ли програма, идеи? Бихте ли дали алтернативите?“. „Засега имаме само проект за устав.“

Не помня политическият ни живот да е бил в такъв идеен вакуум. Няма алтернативи, няма осезаеми послания, няма хоризонти, няма отговори на простички въпроси. Дори вече и въпроси няма. Вестник „Дума“ продължава чрез своите автори да пита за социализма и капитализма, за единство, за организационните форми, за апаратните реалности. Колко време ще живеем с „вчера“ и ден за ден? Какво искаме да постигне България след година, три, пет? Освен да се при- съедини към това или онова, дори без да се разсъждава кои са средствата, кои са пътищата, какви конкретни летви трябва да се прескочат. И какви ще бъдат последиците – и добри, и лоши? „Памперсът“ Димо Гяуров69 гордо обяви, че са се разбрали с ЦРУ повече да нямаме тайни помежду си! Вече

68 Азаря Призенти Поликаров (1921–2000) е български философ (филосо- фия на науката) и физик. Завършва Московския държавен университет, но пре- ди това вече е публикувал първите си работи по квантова механика още като ученик в гимназията. По същото време поддържа кореспонденция с Алберт Айнщайн. Главен специалист по философия в централата на ЮНЕСКО в Па- риж (1967–1970). Работи в университетите на Бостън и Питсбърг, САЩ (1971– 1973). Изнася лекции в университетите в Лайпциг и Берлин (1956–1962). Ака- демик на БАН (1984). Депутат в 7-ото ВНС.

69 Димо Георгиев Гяуров (1963) е български офицер, генерал-майор, по- литик от СДС, адвокат и шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) (1997–2003).

сме нямали врагове! Приказки на фона на баналната истина, че съществуват конкретни интереси, които винаги влизат в конфликт с други конкретни интереси.

А мен напоследък ме вълнува следният въпрос: „Защо в Словакия ядат италиански домати, а не български?“. Страшно интересен въпрос. В себе си той съдържа всички въпроси. Цялото ни отношение към себе си, другите и собственото ни бъдеще. Съдържа ги така, както всяка елементарна частица съдържа в себе си цялата вселена.

20.02.

Вчера са оперирали Кольо Добрев от рак на панкреаса. Лекарите не дават надежди. Този рак е един от най-скоро- течните, защото лесно поразява лимфните възли.

** *
От два дни искам среща с Първанов. Човекът няма време –

срещи, срещи, срещи. Номерът е да му висиш пред кабинета, нещо на което не можах да се науча. От неговата уста трябва да излязат поне три конкретни послания за духовната сфера: 1/ възможно е кредитиране на студентите без ипотекиране; 2/ възможна е сравнително добра защита на българските патенти в чужбина, при това със заложена печалба за хазната; 3/ необ- ходимо е да се деблокира приложението на Флорентинското споразумение, което освобождава от митни сборове вносната научна литература и апаратура.

Това е пътят на една жизнена опозиция. Не е ли възмож- но да се обещае на пенсионерите трикратно намаляване на данъците за основно жилище? Колко пари са необходими за

такава субсидия? Никой не изчислява. Никой и не поставя въпроса. Политическата класа е изпаднала в някакъв сън, в някакъв сомнамбулизъм. Това се забелязва, когато я наблю- даваш отвън. Впрочем, защо в България ядем турски домати? Това е въпросът над въпросите. Ако една нация има нагласата да формулира такива въпроси и да им отговаря, не след дълго ще се измъкне от „капана“, в който е поставена.

21.02.

Съобщават, че общо 24 млн екю, отпуснати по програ- ма ФАР за дребен и среден бизнес от 1995 г. досега, не са усвоени. Това са около 50 млрд. лева. В същото време каз- ваме, че нямаме пари. Банките са се превърнали в трезори и са престанали да бъдат банки. И това ако не е икономическо самоубийство, здраве му кажи! Парите не са реализирани, защото трябва да бъдат получени от шуреи и баджанаци, а не просто от фирми.

Едно време държавата си беше държава, със собствени механизми за самоподдържане и самоспасяване. Ролята на индивида чиновник беше да оцелее и пребъде лично. Неговото индивидуално поведение не можеше нито да усили, нито да разклати държавата. Поне такова беше усещането. Усещане за „китайска стена“, която я има и ще я има, независимо какво ти е отношението към нея. Това отношение се запази. В момент, в който здравето на държавата зависи буквално от всеки ад- министратор. Той обаче не знае това. Той нито е поощряван, нито е наказван за своето отношение към т.нар. национални интереси. Философите биха казали, че тези интереси, за чиято защита той би трябвало да получава заплата, са ирелевантни

към неговото лично битие. Какво следва? Ежедневно шибане на държавата от хиляди посоки едновременно. Шибане на общността, която на политически език се нарича „държава“. Самошибане, в крайна сметка. Това обаче може да бъде раз- брано от хора, които имат чувствителност към връзката „общо – частно благосъстояние“. В „пилчарника“, в който живеем, като истина манифестира следната илюзия: „На колкото пилета повече успея да стъпя на главата, толкова по-удобно място за спане ще си намеря!“. Самоубийство на национален организъм, в който всяка клетка си въобразява, че ще преуспее, като прекара останалите клетки. Обществен „рак“.

22.02.

Пленум на Висшия съвет за определяне на датата и дневния ред на конгреса. Скандал дали да бъде в началото на май или в началото на юни. (Хайде, горещ спор, не скандал). Изказвания, в които едновременно се пледира за единство и се предприемат вътрешнопартийни атаки. Неизлечимо болна ли е БСП? Способна ли е да си върне социалната чувствител- ност? Способна ли е да генерира земни, конкретни въпроси и да дебатира по диапазона на техните решения?

В комисията по образование, събрана след пленума ‒ същата абстрактност и формалност. Бойко Великов направил някаква компилация от стари документи. Проектодокумент или основа за такъв за комисията, която ще готви управлен- ските алтернативи. Тези от рода на „Искаме адекватно финан- сиране на науката“. Що е „адекватно“ в конкретните условия? Кои са нашите разчети? Къде са нашите аргументи? Кое е нашето посочване на източника на ресурси? Прилично про- изнесени опозиционни слова, зад които нищо не стои и след

които не може да се роди нищо, защото липсва съответната воля, енергия, хъс, мисъл, чувство, усет, отговорност.

23.02.

Попитах Първанов как според него е добре да отговоря на поканата за зам.-председател на това Национално движение за справедливост. „Не отказвай, с хора като акад. Поликаров трябва да се работи внимателно.“

„Кажи на Полименов, че ако ще отговарям на въпроса на Т. Живков, ще го направя директно, без посредници.“

24.02.

Среща с Живко Желев, един от бившите ръководители на ДЗУ70, виден противник на Луканов, един от най-добрите, ако не и най-добрият познавач в България на мултимедията, предлагал на всички правителства от 1989 г. насам мултиме- дийното обучение да се внедри в образователната система. Твърди, че прадядо му изцяло е финансирал Бузлуджанския конгрес на Благоев.

Показа ми нотариално заверено пълномощно, издадено от Т. Живков на него и на Станка Шопова. Твърди, че прите- жава строго секретен архив за икономическата стратегия от времето на Тато. Подобен политически архив бил у Станка.

Кармата на Виденов била да отстрани Луканов, който по неговите думи бил най-големият грабител (заедно с Максуел) на България. Сега Костов трябва да разбие „Мултигруп“. Тази

70 Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ АД) е завод в Стара Загора – основен производител на магнитни дискови запаметяващи устройства (твърди дискове и флопи дискове) по време на възхода на производството на компютри в България през 70-те и 80-те години на XX век.

война щяла да го изхаби. До седем – осем години БСП и СДС щели да загубят влияние.

Ламбо Кючуков71 бил убит, защото много взел да се рови по повод на откраднати от образователната система 17 млн. долара.

Следващият зам.-министър бил възнаграден с един джип и две леки коли за това, че е спрял проекта за мултимедията. „Ако искаш, мога да ти дам номерата им или да ти ги покажа.“

Сорос бил взел от ЮНЕСКО два млн. долара за два CD-ROM диска по програмата „Световна памет“. Направил ги за 200 хил. долара, другите ги пръснал по други проекти. „Като че ли е назначен от ЮНЕСКО да отговаря за България.“ Единият диск бил „Свещеният Коран“, а другият – „Бъл- гарската култура в контекста на културата на Балканите“. В последния за българската култура било отделено не повече от една трета от информацията.

310 млн., отпуснати от Запада за образованието ни (не разбрах дали става дума за кредит или дарение), останали неизползвани. Само той успял да усвои 17 млн. Другите така и останали във Виена.

Войната срещу нашите дискове била война срещу нашия потенциал. Днес пазарът на CD и CD-ROM бил 100 млрд. долара. Нашият потенциал бил оценен от ЦРУ на 4,5 млрд. долара годишно. 4,5% при 0,17 от популацията.

71 Ламбо Кючуков (1958–1995) е доцент по философия от СУ „Св. Климент Охридски“, заместник-министър на образованието (1991–1995). На 7 юли 1995 г. е убит с четири куршума в главата в местността „Бялата вода“ на Витоша.

България имала 240 хиляди народни песни, а страните от Г-7 общо 360 хил. „Срещу това богатство ще се воюва.“

„Ако публикувам каквото знам за кражбите на твоите партийни другари и го раздам на конгреса, половината зала ще се опразни.“

25.02.

Среща с Димитър Енчев – бивш шеф на отдел „Автор- ско право“ на Министерството на културата. Опитах се да разбера дали не са преувеличени претенциите към нашето „пиратство“. Май наистина сме солидни „пирати“. И то не само заради самото производство, но и поради прекалено „натягане“ чрез присъединяване към международни спо- разумения. Например Римската конвенция не третира като пиратско възпроизводството на звукозаписи, направени преди присъединяване на съответната страна. TRIPS на Световната търговска организация обаче ги третира. Ние сме се присъе- динили към TRIPS, а руснаците – не.

В българското нормотворчество продължават плиткоум- ните бюрократични хитрини. Напр., изискването за лицензи- ране. „Ако Х има правата да произвежда, защо му е лиценз, за да го прави? Явно чиновниците си узаконяват нови шансове за произвол и за събиране на пари „под масата“. Все едно чиновниците от Министерството на здравеопазването да наложат на хората с лекарски дипломи да си взимат бележки от министерството, че имат право да лекуват. Такъв режим нямало никъде по света.

Американците имали следната категоризация на стра- ните от гледна точка на нарушаване на американските

интелектуални права: I. Приоритетни страни; II. 1/ прио- ритетни наблюдавани; 2/ наблюдавани; 3/ други. Ние сме били заплашени от II 1. да попаднем отново в I. Това може да повлече санкции от страна на Световната търговска организация, например митнически. В крайна сметка аме- риканците искали спиране на домашното ни производство. Става дума по тяхната оценка за потенциал за производство на 50 млн. диска.

„Митко, можем ли да формулираме ясно националния си интерес в областта на авторските и сродните им права?“ „Можем ли да формулираме дългосрочна политика?“

„Сложна работа“ – ми отговори.

26.02.

Снощи в предаването „Конфликти“ Михнева72 разпитваше служител от НСО защо се е срещал с човек от силови групи- ровки, а пък тя, например, не се е срещала. Човекът трябваше да се оправдава.

Министър Методиев държал милиарди в „Кредитна банка“ на „Мултигруп“ и ползвал техните услуги за доставка на гориво в училищата.

Пак вчера на показното бръснене на глави на „Хъшове“ в знак на протест срещу цензурата основната обида-обвинение на тълпата била „Мултаци!“.

Медиите ежедневно набиват някакви критерии за мо- рално и неморално, за добро и зло, точно в случаи, които са подвластни на оценка чрез „законно“ и „незаконно“. Човек би трябвало да бъде свободен в избора си, когато действа в рамките на закона. По-точно обществото трябва да го остави

72 Маргарита Михнева (1952) е българска телевизионна водеща и разслед- ваща журналистка.

свободен, защото този избор в тези рамки е част от неговия интимен свят. Колко години трябва да минат, за да разберат хората, че натрапването на властимеющата „правда“ като морален императив на целия народ е бумеранг, който няма как да не ги цапардоса по главите?

Да уважаваш свободата на другия, означава да създаваш условия другите да уважават твоята свобода. За много народи това е аксиома, а за нас днес ‒ нерешима теорема.

27.02.

Експерти на Комисията по образование и наука на Висшия партиен съвет бяха поканени да направят предложения за доку- мента – продължение и конкретизация на „Алтернативи 97/98“. Имали са няколко дни да мислят.

Един професор настояваше да се иска изработването на стратегия за развитието на науката и закон за защита на науката. Друг професор каза, че трябва да попитаме колегите икономисти как виждат развитието на икономиката, за да можем сериозно да говорим за развитието на науката. Освен това трябвало да се настоява да се промени съотношението „учени фундаменталисти – учени приложници“ в полза на последните. Трети професор попита защо няма директиви към общинските съвети, респективно към основните пар- тийни организации на БСП.

Общо взето, все в този дух. Все едно, че тръгваме да обсъждаме проблемите от „нула“. Някой нещо някъде да разработи. Естествено, стратегия.

Човек, когато не знае какво трябва да се прави, казва, че трябва да се отпочне стратегия. Освен това някой друг, естествено, трябва да я прави.

Сън сънуваме. Председателката на комисията, Искра Баева73, така общо взето бърза. Тя има да си изпълни поли- тико-административна задача. Да изготви страничка – две в еди-какъв си срок. Трябва и да уважи „цвета“ на експертите, за да не ги обиди. Някой нещо ще предложи, все нещо ще скалъпи.

Скъпите професори дават акъл на някакъв анонимен ня- кой, който владее всичко и ще подреди нещата стратегически. Или ще заложи едни очевидно нужни процеси, които са толкова очевидни и толкова нужни, че вече седем години си ги преговаряме като папагали и цъкаме с езици пред въпроса „Защо нищо не става?“. Ако се предложи нещо много конкрет- но, много осезаемо, сигурно си мислят: „Да, добре, но това

са дреболии“. „Трябва пó така, по-всеобхватно“.
„Да се извисим до конкретното!“ и „Да излезем от блатото на шаманските общи приказки, което представяме за дълбо- чина на отговорното мислене!“. Това са лозунгите, мотивите, импулсите, които имат бъдеще. Съмнявам се, че това бъдеще е в БСП и чрез БСП. Дълбоко увреждане, трайна слепота за обикновеното, дребното, което в своята пълнота и изчерпа- телност всъщност представлява всичко. Има „художестве- но-творческа интелигенция“, но го няма отделния творец. Има я науката, но го няма, например, въпроса защо закриват НИХФИ74. След като е известно, че нашата фармакология е

на европейско равнище.
Предложих четири неща:
1/ да се воюва за студентско кредитиране без ипотеки,

с посочване на финансовия източник; 2/ да се „бута“ про- ектозаконът за изменение на Закона за патентите с клаузите за фонд „Защита на индустриалната интелектуална собстве-

73 Искра Василева Баева (1951) е български историк в Историческия фа- култет на Софийския университет, професор, доктор по история.

74 Научноизследователски химикофармацевтичен институт (НИХФИ).

ност“ и възстановяването на държавната собственост върху т. нар. ничии изобретения. 3/ контрол по изпълнение на ра- тификацията на Флорентинското споразумение; и 4/ борба за запазване на държавната поръчка за степента „магистър“ (днес вестниците съобщават, че Унгария е взела кредит от 100 млн. щ.д. от Световна банка за студентски кредити, ремонт на стари сгради за висшето образование и строителство на нови).

Не ги заинтригува особено. Да не говорим за вдъхновя- ване.

28.02.

В „По света и у нас“ съобщиха, че д-р Спок75, чиито книги за отглеждане на дете, издадени в 43-милионен тираж (само Библията го превъзхожда), не може да си плати медицинските разходи. Само този факт, любопитен, елементарен, отлитащ като новините за футболните срещи, е достатъчен, за да бъде отречена тази цивилизация, в която се кълнем, която виждаме като свое бъдеще, свое спасение.

01.03.

Нищо особено. На „Хъшове“, след като ги свалиха от БНТ, май им изчезна вдъхновението, енергията, непосредственост- та, хъсът и пр. Това е ефектът на самосъзерцанието, когато си осъзнал, че очакването от теб е много голямо. В такива случаи, съобразявайки се, искайки да се харесаш, постоянно предъвквайки мислено крайния резултат, обикновено нивото

75 Бенджамин Маклейн Спок (1903–1998) е американски педиатър, извес- тен още като доктор Спок. Неговата книга „Грижи за бебето и детето“, публи- кувана през 1946 г., е сред най-големите бестселъри за всички времена.

пада и започваш да се движиш по ръба на посредствената показност. А може би това впечатление е резултат от моето зрителско очакване.

02.03.

Пред тържествено събрание по случай 3 март Йордан Со- колов заяви, че след изборите през 1997 г. сме тръгнали по пътя на демокрацията, независимостта, правовата държава и пр.

Да се говори за независимост точно когато министър-пред- седателят се отчита на среден американски чиновник какъв ни е дефицитът, какъв ни е процентът приватизация, каква ни е безработицата, какви са ни заплатите; и после иска бла- гословията му за тези числа ‒ това е цинизъм. Този цинизъм обаче е неизбежен за управляващия. Въпросът е гражданското общество дали може да наложи, да изиска от своите политици дебат за възможната степен на свобода и независимост, към която можем и към която трябва да се стремим. Мисля, че ние си слагаме по-големи окови и си връзваме по-яки въже- та, отколкото ни се налага. Друг въпрос е, че да се говори за независимост (на политико-експертно равнище), си е глупост или, по-меко казано, невежествен романтизъм.

03.03.

Катя Чернева ми разказа следното. Кметът на Плевен Ру- мен Петков бил на посещение при Кольо Добрев. Дал му своя мобифон да го ползва, докато неговият се зареди. Звъннала секретарката на Румен. След „Ало“-то на Кольо започнала да обяснява: „Шефе, знаеш ли, че положението на Кольо е много лошо. В „Новинар“ пише, че е рак. Май не дават надежди“.

За няколко часа Кольо рухнал психически. Не искал храна. Това, което поемал, повръщал. Доста време било необходимо да го убедят, че туморът е доброкачествен.

Впрочем имало индикации за злокачествен в „главата“ на панкреаса. Последните хистологични изследвания обаче показват, че лимфните възли са чисти. Молят се да му се размине с инсулина и другите лекарства, които ще компенси- рат изрязаната една трета.

И днес управляващите (П. Стоянов) говорят с патос, че България ще стане независима страна. Сигурно патосът на националния празник го изисква. Ако интелигенцията обаче не поиска дебат по това твърдение, твърде често повтаряно, значи, че е задрямала, заспала, умряла.

Независима от кого? Независимост чрез какво? Незави- симост в съюз с кого? Не е ли ясно, че МВФ ще ни каже кои предприятия да закрием; че САЩ директно ще забранят по- тенциално най-печелившата ни индустрия (производство на CD); че Европа ще ни каже дали ще имаме атомна енергетика; че Русия ще определи колко газ и при какви условия ще по- лучаваме; че Съветът на Европа ще ни каже как да уреждаме междуетническите ни взаимоотношения; че от всички посоки на света ще ни кажат какво да правим, за да имаме надежда да влезем в НАТО и ЕС; че Социалистическият интернационал ще каже коя е надеждната лява партия; че МВФ и Световната банка ще ни кажат с колко и срещу какво ще ни дават пари; че Комитетът по санкциите ще определи кога и колко ще си върнем от външните дългове към нас; че външните одитор- ски фирми ще кажат кои наши банки стават и кои – не; че от външния приватизатор зависи колко долара ще влязат в бю- джета, за да бъде закърпено трагичното социално положение

и т.н., и т.н. За каква независимост става дума? Няма ли ясен и авторитетен глас, който да обясни, че ние сме по-зависими от когато и да било? И да се гради национално поведение, което използва останали ниши, останали възможности за „мърдане“, без да ни вкарва в абсолютно безполезни сънища?

05.03.

Сашо Йорданов76: „Борисов, нашето управление се оказа по-партийно от вашето. Спускат ни някакви закони, нищо не подлежи на обсъждане и корекции. Дори вече не можем да намерим хора от групата, които да ги защитават. Имам чувст- вото, че законите и при вас, и при нас ги пишат едни и същи хора. Сега при нас концентрацията на власт и пари е страшна. Двама – трима решават всичко. Държат всички ресурси. Вика ме Иван Костов и ми казва: „Вярно ли е, че си искал да ставаш министър на културата? Няма да стане. На мен силни министри не ми трябват. По-скоро бих закрил това министерство“. Вече съжалявам, че не заминах посланик. Тук нищо не се случва. Нищо не се променя.“

06.03.

Интервю на Ал. Лилов в „168 часа“. Старият му референ – „Силно ръководство, силна политика“ и пр.

76 Александър Йорданов Александров (1952) е български политик и ди- пломат, литературен историк и критик. Депутат в 7-ото ВНС, 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. Председател на 36-ото Народно събрание (1992–1994). Извънре- ден и пълномощен посланик на България в Полша (1998–2001) и в Република Македония (2001–2005). Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993–2000). Депутат в Европейския парламент от Съюза на демо- кратичните сили (2019 – ).

Проблемът не е в това да се каже какво трябва да стане. Особено в една пожелателна форма от типа на „Харесвам хуба- вите работи и те трябва да се случат“. Въпросът е „Как“. Как, след като в партията представите за силна личност са повече от две. За едни Жан е силен, защото е боец, умее да ругае СДС и е като гранит, когато го атакуват. Нищо, че постоянно реже и гори мостове. За други силен е човек като Първанов, който чрез една кадифена форма успява бавно и полека да налага тезите си. За други силна ще бъде личността, която е вряла и кипяла в реалните проблеми на икономиката.

Светослав Мичев77: „Без Кольо финансирането на „По- зитано“ е страшно трудно. Човек трябва да знае паролите. А само за заплати са нужни по 18 хил. долара на месец“.

07.03.

На „Позитано“ събирали подписка за анулиране на Манифеста за демократичен социализъм и на Програмата на БСП. Били събрани над 400 подписа. Това е чудесно! Значи започва да се формира самосъзнание, че програмните документи не са просто фасада, нищо незначещо празнично говорене, партиен ритуал, средство за приспособяване към някакви обективни повели. Значи, че все пак има значение каква ти е програмата, вътрешното ѝ приемане или отхвър- ляне. Или може би такава подписка е просто част от едно хаотично отхвърляне и на живота, който живеем, и на неспо- собността на БСП да го промени, да отговори на надеждите на своите членове?

77 Светослав Мичев (1955) е писател, сценарист и политик. Депутат в 7-ото ВНС, в 36-ото и 37-ото НС.

08.03.

В „Неделя 150“ някакъв си Ляков, депутат от СДС, по повод на газа говори за „прищевките на газовия император“ и за това, че Русия като държава ще се намеси в наша полза.

Абе, тия луди ли са, глупаци ли са, или изобщо не им пука каква ще бъде цената на това инфантилно перчене сре- щу руския частен капитал и постоянно дупедавство пред американците?

По повод на Косово говорим срещу Милошевич, ерго срещу Сърбия. Под натиск можем да се скараме и с гърците. Няма ли да се направи поне опит да бъде формулиран нашият, българският национален интерес, вместо постоянното папа- галско повтаряне на гръмки фрази, изречени от американците и други чужди дипломати? Те знаят какви техни интереси се крият зад тези фрази. Ние знаем ли? Или ще си спретнем една балканска война в името на демокрацията, правата на албан- ското малцинство и борбата срещу диктаторското поведение на Милошевич?

09.03.

В Стратегическия център на Лилов дискутираха проблеми на световната социалдемокрация. Е ли Тони Блеър политик, който развива социалдемокрацията надясно, или я отрича чрез (скрито или не) присъединяване към неолиберализма? Поне става ясно, че традиционните доктрини са обречени на неуспех, ако не отчитат и не градят себе си върху факта на глобализация на процесите. Традиционната социалдемо- крация е неприложима, доколкото търси начини за социална регулация предимно в национални рамки.

Сигурно такива дискусии са полезни.

Кога обаче ще анализираме доколко нашенската ситуация е сравнима с тази на развитите страни? Къде стоим ние в глобалните процеси? Какво и доколко можем да решаваме по своя воля от своите си проблеми? Кои са „нашите“ параметри на „мърдане“? Какво би ни било позволено и кое не? Кое е нашето „модерно“ и откъде можем да черпим опит?

10.03.

Ген. Марин78, шеф на Ракетни войски, обвини президента, мин.-председателя и военния министър, че с бездействието си съсипват армията. От Генщаба, разбира се, веднага се разгра- ничиха. Пазят си хората пагона.

На генерала не са му издържали нервите. Решил е да избира между спокойния сън и генералската заплата. Както правилно са писали в „Новинар“, сам си отряза главата.

Навремето министър Павлов79 на маса ми призна, че ако ни нападнат по въздуха, имаме муниции за два – три часа съпро- тива. Един от бившите шефове на Генщаба – ген. Петров или ген. Тотомиров, вече не си спомням кой, ми каза, че ако вдигнат танковите бригади под тревога, ще лъсне цялата ни отбрани- телна мизерия – ще излезе една незначителна част. Машините не са ремонтирани, няма гориво. По някакъв си международен договор сме превърнали в куп железа част от въоръжението си. Няма пари за учения. Армията ни с всеки изминал ден се превръща в пушечно месо, в сбирщина от кукли, облечени във военни униформи.

78 Ангел Иванов Марин е български офицер, политик. Вицепрезидент на Република България (2002–2012).

79 Димитър Николов Павлов (1937–2019) е български офицер, вицеадми- рал (генерал-лейтенант). Министър на отбраната (1995–1997).

На всичко отгоре, преместиха гранични гарнизони. Военни среди обявиха, че имаме сили да пазим само една граница.

11.03.

„Стоянов уволнява генерал Марин“ – заглавие под гла- вата на вестник „Дума“. Президентът му предложил или да направи изявление, че е сгрешил, или ще иска от МС предложение за уволнението му. Генералът отказал първото. После заяви, че е разочарован от президента. Надявал се да бъде изслушан и да помогне за разбирането на някои от поставените проблеми. Президентът му казал, че ще бъде много разочарован, ако Марин потърси политическа кариера. Което вероятно е най-естественото. Генералът си позволи да се прави на политик и освен упреците за занемарената армия заяви, че „командата „Бегом към НАТО!“ не е здравословна за армията“.

Първанов поиска да убедя Леда Милева да се съгласи – кандидатурата ѝ за делегат на Конгреса да бъде издигната от Раднево и да присъства на конференцията на 28.03.

12.03.

Двама собственици на преписи на „Паисиевата исто- рия“ подариха преписите на президента. Съответно той ги подари на НИМ. По-старият препис беше обявен за продан – 25 хил. долара. Вторият е семейна реликва на рода Бобчеви. По телевизията май това беше най-дългият репортаж.

Интересно каква психология се крие зад този цирк. Не е възможно притежателите на преписите да са искали те да станат собственост на президента. Първо, защото са семейни реликви, второ защото отново биха останали частно достоя- ние. Явно е имало предварителна договорка, че Стоянов ще ги подари на НИМ. Ако е така, защо те не са направили директно дарение на музея? Как така първият се е разделил с възможността да си осигури средства за живот за десет години напред? Явно „гвоздеят“ на цирка е да се покаже колко силно национално чувство има президентът. Като че ли той може да ги задържи за себе си. Логичното обяснение е само едно – той си е купил, косвено разбира се, тази плоска имиджмейкърска сценка. Той сит, те сити и евентуалните спонсори сити. Дали целокупният български зрител е тол- кова глупав, та да се впечатли? И от какво да се впечатли? От жеста на собствениците, от жеста на президента или от доста прозрачната поза?

13.03.

Т. Живков щял да влиза отново в БСП. През кремиков- ската общинска организация. Била му подготвена и членска книжка. Първанов бил бесен. Може би най-вече от това, че е научил едва ли не последен. Премянови номера и Койчева нелоялност. Нека да стане. Нека да стане и делегат. Нека да предизвика и някакво гласуване. Нека нещата най-после да станат ясни. Кой какъв е, кой за какви ценности е, кой за какво общество е. Най-здравословното нещо за БСП е разцепването. Уви, тази възможност е пропусната.

Топене и само топене я чака при това разкрачено поло- жение. Бавна, доста бавна смърт.

14.03.

Няколко дни железничарите опитват стачки. За по един час спират около една трета от влаковете в основните депа. Искат четири средни работни заплати, т.е толкова, срещу колкото се разписва председател на парламентарна комисия. После казаха, че единственото нещо, което искат, са преговори с министър Краус. Той отказва преговори, провежда локаут и уволнява стачкуващи. Такива стачки са обречени. Никой не може да им даде толкова пари. Никой не би се и опитал, защото ще отпуши верижна реакция. Никой нормален не би се съгласил, че исканията са нормални.

Една стачка е без политически претенции, ако може да посочи ресурса за удовлетворяване на исканията. Съответно изпълнителната власт може, но не иска. Съответно я притис- кат чрез стачка. Ако стачката не може да обоснове ресурса, то трябва да поиска оставки. Да дойде министър, който ще се справи с проблема! Министър, който ще намери решение. Тогава стачката става и политическа. В момента това, което правят железничарите, си е жив рекет. Нито знаят точно какво искат, нито знаят откъде ще се вземе, нито упрекват управля- ващите в некадърност. Видяха от миньорите и те вдигнаха крак. Ще завършат обаче точно като миньорите.

15.03.

Нищо особено. Хубави революционни песни на „Хъшо- ве“. Предаване, което ще бъде смачкано. Просто няма как.

16.03.

В Стратегическия център на Лилов – доклад на Баева за „новата левица“ в постсоциалистическите страни и на проф. Проданов80 за проблемите и дилемите на и пред съот- ветната левица. Много идеи. Част от тях предизвикателни, способни да те събудят, ако дремеш, да те раздрусат, ако си се отпуснал. След това много въпроси, част от които също страшно интересни, проблематизиращи.

Защо тези учени ги няма в медиите? Защо не се борят за съзнанието на хората? През 1989 г. си захвърлих научната кариера, два – три месеца преди да бъда готов с докторската си дисертация (голям докторат – б. м.) (която вече никога няма да напиша), за да кажа какво мисля, за да предизвикам спо- рове, търсене, за да защитя определени идеи. И то тръгвайки от една сфера, абсолютно чужда на обществознанието – гру- зинската психология на подсъзнанието. А тези в Центъра са политолози, обществоведи, историци. Какво ги задоволява? Да се ровят из книгите и вестниците по цял ден и след това да съобщят своите съображения на пет души? Как схващат своята мисия? Не ги ли тревожи, потиска, смущава този техен интелектуален солипсизъм? Нищо или почти нищо теоретич- но на висота няма в медиите. Няма какво да разтърси духа.

И Лилов е същият. Повтаря като грамофонна плоча „силна политика, силно ръководство“. И не смее да бръкне на по-конкретно равнище, защото непременно няма да се хареса на някои в тази наша шизофренична партия. А той обича да

80 Васил Проданов (1946) е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. Преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици на- учни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Хо- ландия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт.

се харесва на всички. „Кестените“ не са за неговите ръце. Те са за чираците, за не толкова извисените. И без да иска, дава своя „принос“ към тази абстрактна безплодност или безплодна абстрактност, излизаща в крайна сметка на изхода на „черната кутия“ БСП.

Защо БСП не произвежда конкретна ясна политика? За- щото „школите“ и „професорите“ са толкова много, че нищо не може да стане безспорно, еднозначно и спояващо мнозин- ството. Няма значима тема, по която да не се стигне до взаи- моизключващи се подходи, тези и технологии. За да се спаси всеки от риска да си навлече някакъв гняв, е готов да литне в сферата на идеологемите, на приспиващата, будалкаща, но галеща ухото абстрактност.

Когато повтаряш, че е нужна „силна политика“, ти правиш слаба политика, стимулираш, подхранваш и благославяш на практика многоговоренето и нищонеправенето.

Кой има нужда от този Стратегически център, освен участниците в него, които като някакви високо посветени аристократи, шаманствайки, си създават интелектуално удо- волствие, за да не употребя една вулгарна, но много точна дума от медицинския речник.

18.03.

Пак Бакърджиев. Знаел, че в Москва не искат да се срещат с него. Научил, че всички ключови фигури, свързани с газа в Москва, се били разболели от грип. Въпреки това щял да замине. После става ясно, че Фрадков и Вяхирев все пак ще го приемат. Нищо чудно цялата покана и „танцовите“ руски стъпки около нея да се окажат планирана гавра с правителст- вото. Бакърджиев ще отиде утре, ще пие по един чай в двата

кабинета, ще се върне и от летището ще заяви, че Москва още не е готова да направи своите крачки. Като че ли става дума за сдобряването на двама съседи, единият от които няма да троши с чук орехи по обяд, ако другият престане да си тупа килима върху прането на първия. Като че ли не става дума за един партньор, който може без нас, но без който ние в мо- мента не можем.

19.03.

Днес 50% от българите твърдят, че техният личностен проблем е „оцеляване“. Едва 10% смятат, че ключовата дума на тяхната личностна реализация е „постижения“.

50% заявяват, че живеят „ден за ден“. Октомври ’97 г. – 21% „изнемогват от безпаричие“, 40% оценяват финансовото си състояние като „тежко“, а 0,8% като „много добро“.

51% заявяват, че през последните 12 месеца им се е влошило финансовото положение. 26,8% имат доходи до 30 хил. лв. на член от семейството. Това е по един хляб и една кофичка кисело мляко на ден. 40,5% – до 60 хил.лв.; 22,4% ‒ до 110 хил.лв.; 28,2 % смятат, че с доходи до 100 х.лв. си беден.

Сега внимание! 81,3% от интелигенцията на въпроса „Движим ли се в правилна посока?“ отговарят с „ДА“!

Значи, това е положението. Ставаме все по-бедни, по- ловината едва оцеляват, след като главната им думичка е „оцелявам“, но посоката е правилна. Сигурно в главите на одобряващите „посоката на движение“ това е цената на реформата. Реформа, която не представлява нищо друго ос- вен смяна на собственика, ирационално перчене пред тези и онези и защита на чужди интереси срещу комисионни и потупване по рамото.

Все пак съм бил прав в края на 1992 г., когато в теорети- чен доклад81 обясних, че нещата ще започнат да си идват на местата, когато България се доразграби. И прогресивна поли- тическа сила е тази, която ускорява процеса на доразграбване. Доразграбване, което е обективно, никой по никакъв начин не може да го спре. Тогава ме освиркаха. А сега ръкопляскат на правилността на посоката и псуват обедняването си.

20.03.

Казах му на Първанов, че трябва много да внимаваме със състава на гостите на конгреса. Това са над двеста човека, кои- то с ръкопляскания или с подвиквания могат силно да влияят върху емоцията на залата. А както е известно, тези емоции са определящи при драскането по листите. Само Премянов е предложил списък на 48 човека за гости.

Георги иска да избързам с проектозакона за кредитиране- то на студентите. Има намерение през април да го разшумим силно.

Попитах го иска ли извадка от „Алтернативи“-те, за да си направи справка за законодателните инициативи, свързани с тях. Смръщи вежди – „Абе, нищо особено не сме направили“.

21.03.

Бакърджиев посрещнат с цветя, бурни ръкопляскания и фанфари. Бил се разбрал с Вяхирев българските акции в „Топенерджи“ да бъдат изкупени от „Газпром“: Ура! Бъл- гарските „мафиоти“ са отстранени! Всъщност защо е тази радост? Защото посредникът ще бъде изцяло руски, а не

81 Доклад, изнесен в централата на БСП на ул. „Позитано“ No 20 след на- пускане (за няколко месеца) на Изпълнителното бюро на партията.

руско-български? Или защото българското правителство натри носа на една легитимна и мощна частна фирма?

23.03.

Елцин82 уволнил целия кабинет. Някои от министрите разбрали от СМИ. Черномирдин изглеждаше като попарен. Говорят, че бил един от най-верните и най-лоялните хора на Елцин. Президентът обяснил постъпката си с мудните дейст- вия на кабинета и ниския стандарт на руснаците (вероятно смята, че при друго правителство може да бъде по-висок). Най-вероятно е демонстрация на сила, акт на някакво отмъ- щение за неподчинение или сплашване. Още повече, че такъв акт му отключва процедура по разпускане на Думата – ако тя до три пъти не му одобри предложението за нов кабинет. Това не е президент. Това е цар. Вероятно руснаците без цар не могат. Вероятно и за нас е по-подходящо устройство с много средоточена власт и ясни отговорности. Сега всеки на всеки прехвърля топката. Да им се чудиш на италианците как имат толкова стабилна икономика, като си сменят кабинетите по няколко пъти в годината.

24.03.

Р. Овчаров83 се представи много добре в „Отзвук“ по „успеха“ за газа.

82 Борис Николаевич Елцин (1931–2007) е първият президент на Руската федерация (1991–1999). На 31 декември 1999 г. в изненадващо телевизионно обръщение към народа обявява своето оттегляне от поста и посочва Владимир Путин за свой наследник.

83 Румен Стоянов Овчаров (1952) е български инженер физик, икономист и политик. Министър на енергетиката и енергийните ресурси (1996 –1997), де- путат в 38-ото НС. През 2000 г. е избран за зам.-председател на БСП. Министър на икономиката и енергетиката (2005–2007).

Първо, няма нищо ново – „Газпром“ е единственият възможен доставчик засега, договореното от Бакърджиев увеличаване на доставките е по-малко от увеличението, договорено в Меморандума от ’96 г. между Виденов и Чер- номирдин. Посредник ще има. Второ, посредниците стават два дотолкова, доколкото „Овъргаз“ ще продаде свои кво- ти на „Топенерджи“ и съответно ще им начисли печалби. „Топенерджи“ също ще си начисли печалби. Така че е чист мит твърдението, че от икономическа гледна точка има скъ- сяване на търговската верига.

И Луджев добре се включи. Резултатът е, че посредникът ще е руски и печалбите ще отиват в Русия.

Иначе дебатите от такъв род стават все по-цивилизовани, спокойни, с явен превес на логиката и аргументите.

25.03

Преразказах на Първанов какво е говорил Премянов вчера в залата на „Позитано“ пред т.нар. Клуб на ветераните. Георги бил тоталитарен тип ръководител; с комунистите бил комунист, със социалистите – социалист, със социалде- мократите – социалдемократ; манипулирал конференциите, за да прави подбор на делегатите. Георги побесня. „Чудесно! Нека това да се разгърми! Нека всички разберат, че Премянов

ме обвинява в тоталитаризъм!“
Звънна на Светослав Мичев. Оказа се, че той, в чийто

ресор е клубът, не знае дори, че Премянов е говорил. (Аз мисля, че се прави, че не знае. Той е човек, който се опитва винаги да си оставя резервни врати навсякъде! Георги му поиска фонограма. Помоли ме да потърся Диана от „Дума“ и да я помоля по тази фонограма да направи интервю с Краси.

Росен Хубенов за трети път ме занимава с идеите си за промяна на механизма за окомплектоване на парламентарната група. Явно много го боли. Не просто защото не е депутат, а защото в партията изобщо няма чувствителност към необхо- димостта от професионално-политически критерий и от добре премислен по сфери „национален отбор“. Сега например в парламентарната група има над 40 инженери и двама – трима специалисти по външна политика и национална сигурност. Всеки що-годе мислещ и милеещ за успеха на партията со- циалист би го било яд. Хубенов, един завършен депутат юрист (и то завършен като парламентарен ръководител), е вън от парламента, а маса дилетанти, които и нямат желание да се научат, са вътре. Просто партията по места прати тези, които я ухажваха с много агитпропсъбрания; тези, които не посмяха да влязат в един наложил се и съдбовен конфликт; тези, които най-гръмогласно викаха „СДС – фашисти!“; тези, които чрез „шушу-мушу“ си бяха оплели „кошниците“; тези...

Росен е замислил да предложи три квоти при съставянето на нова парламентарна група. Квота на отиващата си група, която вътрешно да номинира най-авторитетните; квота на Висшия съвет, който би трябвало да мисли с категориите на „националния отбор“, квота на местните организации.

Разбира се, че няма да успее.

26.03.

Варшава, среща на сектор „Централна Европа“ на CIOFF84

Според Ю. Г. (председател на CIOFF – Русия) Елцин е искал да изпревари генералната стачка, насрочена за 9 ап-

84 CIOFF – Международен съвет на организаторите на фестивали за фолк- лор и традиционни изкуства към ЮНЕСКО. По това време чрез фондация „Пътеки“ ръководех Националната секция на CIOFF – България.

рил. На 10-ти в Думата щели да внасят вот на недоверие на правителството. „За каква промяна говорим? Елцин освобож- дава целия кабинет, след това заявява, че трябва да се следва същата политика на реформи. Награждава Черномирдин. В същото време има области, в които работниците от година не са взимали заплата. Децата им умират от глад. Продават децата си в робство.

В същото време бюджетът на изключително важни дей- ности едва се изпълнява, а изпълнението на правителствените разходи е около 115%. Хората в Русия разбират тези ходове на Елцин.“

Оказа се, че орденът „За заслуги пред Отечеството“, I степен (на Черномирдин бе дадена II степен), може да се дава на президенти и короновани особи. Когато се смени президентът, орденът сменя собственика си.

Кольо Д. намерил през май – юли 400 хил. DM за „Дума“. През август дългът си бил пак същият – над 800 хил. DM. Ако е вярно, къде са потънали парите? Алгафари и сие са изчис- лявали, че чрез ежедневните загуби не може да се натрупа такъв дълг. Тези финансови „инжекции“ не се осчетоводяват, „кирковките“85 също. „Дума“ е люпило за милионери (по Т.Г.).

27.03.

Зельона Гора, Полша

Мразели Русия ли? А могат след една – две чашки грузи- нец, поляк, украинец и чех да пеят „Калинка, калинка моя“, грейнали от удоволствие.

85 Талони с лика на Георги Кирков, издавани по онова време от БСП като свидетелство за дарение.

28.03.

Зельона Гора, Полша

За Татяна (колежка на Ю. Г.) положението в Русия е безнадеждно. Масата от хората едва оцеляват. Най-лошото било, че политическата класа не била мотивирана да работи за страната си. И тя оцени уволнението на правителството като ход на Елцин, впечатляващ само глупаци.

29.03.

Варшава, Полша

Поляците не се били натискали да си връщат национали- зираната собственост. Никакви изхвърлени детски градини, болници или съюзи. За някои замъци наследниците на бивши- те собственици искали да се отбележи по някакъв начин, че това е принадлежало на рода им. Разбирали, че дори да ги получат, няма да могат да ги стопанисват. (А защо например да не ги продадат изгодно на чужденци?)

За собственост, която е достроена и в която са направени подобрения, властите искали от проектореститутите обезще- тение за държавата.

Значи не е задължителна или абсолютно естествена рести- тутската лакомия. А аз си мислех, че е. Което означава, че да разбираш собствената си политическа психология, трябва да излезеш от нейната семиотична система!

В Полша е видим релефен стремеж, национална воля за напредък. Подражават на западняците дори до гротескност. Глобиха ме на жп гара 10 долара за запалена цигара, въпреки че табелите им бяха някъде смотани и смачкани. Искаха ми на аерогарата покана, въпреки че при безвизов режим мога

да реша просто да се разходя до Варшава. Щели да въвеждат визов режим. И т.н.

А на нас нещо ни има. Какво точно не знам. Някакво общо заболяване. Враждебност на гражданина към държавата и враж- дебност на държавата към гражданина. Всеки се справя сам. Мисъл ден за ден. Никаква съвместна воля. Никаква мисъл, че без национална солидарност всички са загубени. Какво е това?

30.03.

Самолетът от София закъсня с два часа. Били чакали транзитни пътници. А щяха ли да чакат собствените си бълга- ри, ако влаковете до Варшава бяха закъснели? Както предния ден – влакът от Зельона Гора закъсня с два часа и едва ли можеше да се направи връзката.

31.03.

Първанов го цакат отвсякъде. Половин дузина членове на ИБ. Клубът на ветераните. Дори неговите „храненици“, Св. Мичев – с редактирани стенограми от речи срещу него, В. Калинов ‒ с укривана или забавена, или замотавана инфор- мация за резултатите от отчетните конференции (резолюции, делегати). Финансовата примка се затягала около „врата“ на БСП. „Били готови да дадат пари, но искат квота в следващото ИБ. Дори едни поискаха поста зам.-председател... Тази няма да стане.“ Не съм сигурен.

01.04.

На премиерата на втората поетична книга на Иван Гранитски – „Подземията на съня“, Павел Матев обясни,

че за таланта на един поет се съди по втората книга. Сте- фан Продев86 се наведе към мен със следния коментар: „Вапцаров е издал само една книга. И сигурно по-добре. Втората можеше да бъде посветена на ръководителя Вълко Червенков“.

02.04.

52% от българите одобрявали стремежа на България да се присъедини към НАТО. 25% ‒ против. Останалите – без мнение.

Убеден съм, че отговорилите положително просто следват пропагандата. Никой досега не е дал ясен отговор от кого ще ни пази НАТО, може ли да ни пази, ако възникне региона- лен конфликт (вж. отношенията Турция – Гърция относно Кипър!), как това ще се отрази на взаимоотношенията ни с Русия, включително и икономически. Какво ще струва на страната ни.

Метаните пред НАТО са слагане пред САЩ. Може ли един народ в рамките на броени години да ляга ту пред СССР, ту пред Америка? Да анатемосва ту САЩ, ту Русия? Може. Просто ни е нужен патрон. На български казано – бавачка. Националният интерес няма да бъде формулиран. Впрочем, той е формулиран – да се слагаме на някой силен, да протег- нем шепа за просия, и ако той пусне нещо, да целуваме ръка.

Понятията „борба“, „бъдещи модели“, „дългосрочни цели“, „дефиниране на собствената стойност“ са ни безкрайно чужди.

86 Стефан Иванов Продев (1927–2001) е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист. Главен редактор на вестник „Дума“ (1990–1999).

04.04.

И „Панорама“ вчера стигна дотам в студиото да има един-единствен събеседник – вицепремиер. Оказва се, че най-голямата новина през седмицата е посещението на граж- дани в парламента. Това не е цензура. Това е автоцензура. Това е страх. Това е безалтернативната власт. Това е липса на каквото и да било усещане, че можеш да се опреш на друга политическа сила; усещане, че никоя друга няма да застане в твоя защита; че управляващите безцеремонно ще ти „рез- нат“ главата, преди обществото да произнесе първата сричка на някоя дума като „демокрация“, „гражданско общество“, „гражданска съвест“ или нещо подобно.

05.04.

„Истината е, че БСП и Демократичната левица загубиха изборите не на 19 април, а значително по-рано, като следствие на недостатъчно адекватна и ефективна прагматична поли- тика, независимо от различните обяснения за конкретните фактори и причини, които са я породили.“

Този текст от отчета на ВС на БСП беше гласуван отделно от целия проект. Естествено, Ж. Виденов го оспори. Текстът събра 57 гласа „за“, 6 – „против“, 15 – „въздържали се“.

Голям героизъм! Това е оценката за нашето двегодишно управление. Теза, която аз открито развивах от 06.06.199687 нататък – и в „Наблюдател“ по БНТ, и в статията си „По пътя

87 На заседание на Изпълнителното бюро на ВС на БСП на тази дата на- правих остро критично изказване за управлението ни. Основен обект на крити- ката бяха зърнената и банковата криза.

към глухите линии“, и в много интервюта. Включително с изказване в парламента при обсъждането на поправките в бюджета. Само че тогава тезата беше в бъдеще време, аргу- ментирана с „ще“. Сега е една безкрайно закъсняла и ненужна оценка. Впрочем „нужна“ дотолкова, доколкото решава някои вътрешнопартийни спорове и показва чии мускули все пак са по-силни преди конгреса.

06.04.

Първанов е замислил доста „революционен“ дневен ред на конгреса. Първия ден – доклади и приветствия. Втория ден – дебати по Устава и приемане на поправките. Веднага след това – избор на председател, Висш съвет и Общопартийна контролна комисия. Изказванията, „правенето“ на политика, резолюции и др. – накрая. Това го устройва, но едва ли ще мине.

Представители на Студентския съюз питали Първанов за кредитирането. Той ги пратил при депутатите от образова- телната комисия, знаейки много добре, че те нямат никакъв проект. Нито намерение да готвят. В същото време разговарял с техния шеф Модев, без да му спомене за проекта, готвен по моя инициатива. Депутатите след известно мънкане си измили ръцете с мен – бил съм вдигнал документацията със себе си и затова не разполагали с нищо.

На обсъждането за сряда Георги ту искаше, ту не искаше да поканим Станка Величкова. Изобщо по това, което ти казва, трудно можеш да отгатнеш какво мисли. Още по-трудно и как ще постъпи. И на него не му е чуждо залагането на противо- речия между хората, с които работи. Нищо чудно да се окаже издание на похватите, известни с името „Правешки хитрец“.

07.04.

Събрание с актива на организациите от района на Руски паметник. Един старец се развика срещу употребата в партий- ния речник на „социалдемокрация“ в различните ѝ варианти. Възмути се от Кюранов, че оставал в БСП, за да я променя. „Кой е той, че ще променя Партията! Да си върви при социал- демократите! Партията е социалистическа и точка!“. Идеше ми да му обясня, че в съвременната европейска политическа лексика „социалистическа“ и „социалдемократическа“ е едно и също, че привързаността към т.нар. реален социализъм би трябвало да се казва еди-как си и пр. Председателят на Общинския съвет му обясни, че Общинската конференция препоръчва на Конгреса да не се използват понятия като „модерно ляво“, „партия от социалдемократически тип“ и пр. Човекът остана доволен! Ако аз бях почнал да му обяс- нявам, сигурно щеше да се разтопи още. Кога ще разбера, че на хората трябва да се говори това, което искат да чуят? Ако държиш на тяхното доверие, на тяхната подкрепа. Те искат да слушат своята истина. Ти можеш да им я поднесеш без да лъжеш, като използваш синоними, омоними, умишлено прескачайки звена от мисловните си вериги. Не ги лъжеш, но във висша степен си лицемерен. Да можеш спокойно да бъдеш лицемерен, е първото условие, за да бъдеш политик. Мериш си думите, мериш си жестовете и мимиките. И за мярка, за аршин използваш техните мерки. Леко, ама много леко е позволено да се придвижиш напред или встрани, да се отклониш, но само ако чувстваш, че слушателят е готов на компромис, че има у него някаква ниша, която позволява мърдане. Например: „В България историята на социалдемо- крацията е такава, че ние не можем да я приемем. Затова не

100

е правилно да използваме понятия, с които десетилетия сме идентифицирали свой опонент. Опонент, който в определени моменти е хвърлял войски срещу наши протести... Обаче ко- гато днес се говори за социалдемокрация, се има предвид... Въпреки това обаче...“. Ала бала. Въпросът е в това, че лекото „дърпане“ е наложително само тогава, когато преценяваш, че ти е нужно политически, че ти върши някаква работа. Случаят не беше такъв. Да тръгнеш да превъзпитаваш стареца, първо, е невъзможно, второ, е излишно. Той ти трябва със своя глас, присъствие и толкова.

08.04.

Обсъждахме при Георги Първанов проектозакон за кре- дитирането на студентите. Истинско, конкретно, изпълнимо, алтернативно проектоуправленско решение! Защо тогава не забелязах никакъв ентусиазъм у председателя на вътрешнопар- тийната комисия и зам.-председателя на парламентарната ко- мисия? Защото инициативата не е тяхна. Защото за днешния политик е много по-важно да се покажеш, да се отчетеш, да се самопропагандираш, отколкото да залегнеш търпеливо и упорито над решаването на конкретен проблем. Политикът не се самоосъзнава като субект на промяната, като лично отго- ворен за това, което става. Държавата е нещо чуждо, външно, саморазвиващо се, обективно търкалящо се. Някой друг ре- шава. Някъде другаде се залагат процесите. Спомням си как в Социалната комисия на парламента на Бавария обсъждаха какви играчки да бъдат препоръчани за детските градини, за да се намали вероятността за бъдеща зависимост от наркотици в тинейджърска възраст! Те чувстваха отговорност не просто за „днес“, те отговаряха пред нацията и пред себе си за това,

101

което ще се случи след 10 – 15 години! Как и за колко време се култивира такова мислене, такова чувство за отговорност?

Една от нашите драми е, че сме забравили да носим отго- ворност и за своето настояще, и за своето бъдеще. Някой друг и някъде другаде е отговорникът. Султанът, немска царска династия, Кремъл!

09.04.

Някаква откачалка, която била определена от „висшите сили“ за „съветник на България“, пише писмо на Първанов. Ето няколко откъса:

„Поставите ли си цел, избягвайте препятствия – планини- те, моретата. Там човек трудно върви или се дави! По-добре ги имайте за съюзник. Тогава планината няма да ви изпрати отрицателните си сили, а морето ще се отдръпне, за да ми- нете“.

„...събитията са благоприятни не когато Вие сте готови за тях, а когато те са добро стечение на обстоятелствата! Един лидер като Вас трябва да се придвижва за целите си с прили- вите и да се оттегля с отливите, за да се запази!“

Маргарита Савова

Това не са съвети, а характеристика на Георги. В Изпъл- нителното бюро той се появи края на ‘91 г. благодарение на един самоотвод, придружен с предложение. През цялото време работи тихо, упорито и експертно. Личните нападки и обиди (напр. тези от Кр. Премянов) приемаше спокойно, без ответна реакция. Големите конфликти минаваха покрай него. Никакво палене, никакъв покер, никакво бинго! Наблюда- ваше отстрани с безразличие голямата ни битка с Виденов. И внушаваше спокойствие, стабилност. Като зам.-предсе-

102

дател – високо експертно ниво, без никакви амбиции. От него никога никой не е чувал заплаха. И хоп! Председател на БСП. Компромисното решение след фехтовката Виденов – Лилов (Янаки), след отказа на Добрев да оглави партията. След това – огромна дарба да поема удари – като сюнгер вода. Натрисат му половината членове на ИБ, които не го понасят (т.е. не понасят падането на Виденов) и през ден му спретват истерични нападки, а всяка седмица – враждебни, блокиращи и би трябвало психологически смазващи заседания на ИБ. Слуша ги с часове, търпи ги и от време на време – шамар, когато противникът с пяна на уста е на ръба на силите си. Искат оценка за управлението, няма оценка. Тук-там, с едно или две изречения пред тези или онези. После уж някакво безобидно изречение в Отчета, което извадено от контекста е не оценка, а направо присъда. Виденов го оспорва, добре – гласуване. И хоп, само то присъства в медиите. Ако Виденов е фехтовач, Първанов е сърфист. Движение – такова, каквото покажат вълните и вятърът. Все пак със силни мускули, за да се удържа платното.

Та това е положението, Маргарита.

10.04.

Първанов: „Трябва да отстраним Премянов от ВС. Жан нека да остане с една малка група в ъгъла“. Хората на Виденов губели битка след битка по проектоустава. Никакви сериозни аргументи не могли да спретнат срещу предложението ре- гионални представители да се избират само за регионите, които не са представени след общия избор на членове на ВС. Започнали да правят предложения, които биха орязали пра- вомощията на ВС и на ИБ. Това означава, че чувстват, че на Конгреса ще загубят войната.

103

12.04.

След пленума по устава разказах на Георги накратко пис- мото на онази Маргарита. Обобщих смисъла му с метафорите за „фехтовача“ и „сърфиста“, като му казах, че той на практика следва съветите ѝ.

„Времето на фехтовачите в политиката мина“, беше ко- ментарът му. „Впрочем, какво си спортувал?“. „Много неща, но фехтовка не“. „Колективни спортове?“ „Да, но винаги съм бил индивидуалист в отбора“. Мисля, че в политиката е време точно за този вид.

Аз: „Честито, по Устава печелиш 5:2“. Първанов: „Как на 2?! Кои са двете?“. Аз: „Загуби при начина, по който се определя съставът на Висшия състав. И второ, не успяхме да запишем „младежки организации на БСП“, в множествено, вместо в единственото число“. Първанов: „Лъжеш се, опасността беше да извоюват по двама делегирани представители. Това сега е поносимо. Не трябва човек да е максималист. За второто: точно това трябваше да се случи. На Конгреса ще се сбият БСМ и СМС88 за конкретизация на текста, в смисъл на уточнение коя е младежката организация. Точно този скандал е нужен, за да се запише множественото число. Конгресите обичат компро- мисите. Освен това, аз треперех да не би да спечеля някои от битките, които обявих. Например, за органа, който ще избира главния редактор на „Дума“. Гласувах това да става на конгрес, но ако беше спечелило това предложение, щеше да отключи такава война на конгреса, която щеше да създаде ненормална атмосфера. Така е добре. Един сериозен конфликт по-малко“.

88 БСМ (Българска социалистическа младеж) и СМС (Социалистически младежки съюз). Първата се бори в Устава на БСП да бъде записано, че тя е младежката организация на БСП.

104

По време на пленума казах на Георги, че сега тренира да води обсъждането на Устава на конгреса. „Моля ти се, някой друг трябва да води този въпрос, защото на този водещ лесно може да му хвръкне главата!“. Невероятна апаратност, при- крита в „овча кожа“, от един бивш научен работник.

13.04.

Николай Хайтов пишел дневник от 40 години! Щял да ми даде да го прочета.

Този дневник, който пиша, беше замислен като поли- тически със силно присъствие на психолого-политически бележки. Мисля, че засега не се получава. За да стане такъв, какъвто го искам, трябва да има дистанцираност, широта и спокойствие на погледа, отношение на наблюдател към проце- сите, в които сам си потопен. В продължаващата разрушителна тревожност, свръхценност на иначе дребни цели, загуба на стратегическа житейска ориентираност, нищо свястно не може да се получи. А може би стремежът към високо качество на такъв дневник, превръщането му в смисъл, в ценност, може да ме извади от емоциите на деня. И оставяйки ме все пак в тях, да повиши чувствителността, да разшири погледа, да успокои гледния „мостик“ и да постигне това, което би трябвало да бъде негова предпоставка.

14.04.

Катя Ч. се възмутила пред Мирослав Попов защо не съм включен в листата за кандидат-членовете на ВС на тяхната районна конференция. Отговорът: „Не се притеснявай за Юрий. Мястото му на зам.-председател на БСП е осигурено от жена му“. „?!?“.

105

„Тя е талантлива журналистка. Юрий се афектира, напише нещо, блесне и след това бързо угасва“.

Браво, Миро! Много точни преценки. С едно изключение – едва ли има някой в БСП, на когото би му хрумнало да ме предложи за зам.-председател.

15.04.

Какви въпроси поставят социалистите от ОПО89? „Защо строим капитализъм?“, „Каква партия сме – социалистическа или социалдемократическа?“, „Какво ни е отношението към научния социализъм?“, „Кой ще избира главния редактор на „Дума“?“ и пр., и пр. Как един не попита: „Можете ли да предложите изпълним механизъм за намаляване на данъка върху основно жилище?“ или „Няма ли начин, при добро управленско желание, внуците ни да получат като студенти преференциални кредити?“, или „Можете ли да натисне- те управляващите за рязко увеличаване на стокообмена с балканските страни?“.

Няма такова нещо. Конкретните въпроси, опиращи до джоба, истинските въпроси, които в крайна сметка са критери- ят, лакмусът кой какъв е, ги няма. Като че ли държавата е нещо безкрайно далечно, автономно и управлявано от незнайни обективни процеси, че там няма какво да се пипа. Тя е такава каквато е. Не може днес да бъде друга, щото ни управляват „сини фашисти“, „реститути“ и „разбойници“. Вчера също не можеше да бъде друга, защото на нас, добрите, ни пречеха Горбачов, световният империализъм, чорбаджиите и крамоли- те по върховете. След като е това, което е, нека да си чоплим идеологическите клишета и да следим вътрешнопартийните боксови мачове. Затова партията фешитизира и ръкопляска на

89 Основна партийна организация (ОПО). 106

един безплоден Велко Вълканов, който изобличава лошите. И изобщо не забелязва тези, които поставят истинските въпро- си в парламента, например. Да отвоюваш за сираците малко повече бюджетни пари е нищо, да държиш една пламенна реч срещу децата на фашистките изверги е всичко.

16.04.

Няма как да се направи общополитически анализ, сравнително оптимистичен за БСП. Социологическите изследвания са решително в полза на СДС. Хората смятат, че правителството ще си изкара мандата; че причината за стачките е в ниските заплати; че причините за провалите се крият по-скоро в дейността на частни групировки, отколкото в некадърно управление на министерствата; че външнополи- тическите приоритети на СДС са правилни и пр. Въпреки че от май м.г. досега цели 20% от хората са променили своята оценка за това правителство по най-важния за всеки обикно- вен българин критерий – дали правителството работи за облекчаване на тежкото положение на хората. През май ’97 г. 62% са казвали „работи“, през февруари ’98 същото казват 43%. През май ’97 „не работи“ са казвали 8%, а през февруа- ри ’98 – 30%. Към оценката „работи за частни и партий- ни интереси“ през май ’97 са се придържали 11%, а през февруари ’98 – 24%. Хората, които преценяват, че сегашната държавна власт не напредва с реалните реформи, са повече от тези, които преценяват, че напредва (32% срещу 27%). През февруари ’98 г. 53% казват „корупцията става все по-голя- ма“, срещу 15% несъгласни. 41% смятат, че през последната една година животът в България е станал по-лош. Само 21% казват: „станал е по-добър“.

107

Защо е така? Защото опозицията не може да формира мне- ние, че е възможна алтернатива. Защото телевизията успешно промива съзнанието с удобни за ОДС обяснителни схеми. Защото управляващите демонстрират бързина, решителност и твърдост. Мисля, че дори арогантността респектира, вместо да поражда отрицание.

17.04.

Един бизнесмен, който е помогнал на фондацията ми, ме попита какви политически прогнози правя. „Костов ще издържи до есента“, вметна преди въпроса си. Тръгнах да го опровергавам. Тръгнах да му обяснявам как и колко управле- нието на „сините“ е стабилно. Груба грешка. Бизнесменът, който помага на политика, трябва да вижда в него бъдеще, влияние, власт. Ако не вижда, защо ще му помага? Всеки залага на партия или личности. Съвсем естествено е, когато се дават пари, те да бъдат разглеждани като инвестиция. А аз правя обективни анализи! Не в първи клас, в „забавачницата“ трябва да ме върнат!

19.04.

И тази година изпотрошихме маса великденски яйца. За здраве и дълголетие. А някъде продавали отровна боя. Другаде продавали отровни яйца.

„Червеният“ и „синият“ синод пак служили поотделно. Хванати за брадите старци, които призовават миряните към благост, кротост, любов и всеопрощение.

Разпънали Христос, но Бог явно не е чул молбите му, свързани със смисъла на неговите страдания. А може би е

108

прав един вестник, който лансира хипотезата, че е възкръснал един от разбойниците?

20.04.

Любо Сотиров90 телеграфно ми разви тезата, че България ще спечели много, ако стане част от Общността на незави- симите държави (ОНД). Други мита, други пазари, друга инвестиционна активност у нас. Звучи прагматично и едновре- менно „богохулно“. „Доброволно самопредлагане в робство?“ Като че ли сега не сме роби. „Отдалечаване от Европа?“ Като че ли сега с всеки изминал ден не прилепваме по-силно към нейната периферия. „Излагане в очите на цивилизования свят?“ Сега като че ли не ни блъскат в каквито черни списъци им хрумне – „папски“91, „наркотрафикантски“, „пиратски“, „хакерски“, „шенгенски“.

21.04.

В петък Георги Първанов е внесъл закона за префе- ренциалното кредитиране на студентите и докторантите. Норми, които могат да позволят на много млади хора да не се отказват от образованието си поради бедност.

В медиите по този въпрос обаче ‒ нищо. В медиите ‒ масирани съобщения, че Елцин е уловил две риби повече от японския министър-председател. Това с рибите е много вълнуващо.

90 Мой съученик от ФЕГ „Ромен Ролан“, Стара Загора. Завършил „Външ- на търговия“ в Букурещ, Румъния.

91 Намеквам за т.нар. „българска следа“ в опита за убийство на папа Йоан- Павел II през 1981 г. За съучастие в опита за убийство е съден българинът Сер- гей Антонов. Антонов прекара в ареста над четири години и в крайна сметка бе оправдан от италианския съд поради липса на доказателства.

109

22.04.

Отново стартирах чрез вътрешнопартийната комисия въпроса за защита на българските патенти в чужбина; за възнагражденията на изобретателите; за реалната оценка на нематериалните дълготрайни активи на предприятията, които са приватизирани. Този въпрос можех да го реша чрез Виденов, когато бях в добри отношения с него. Сега ме е яд, че тръгнах да го атакувам за цялостната му политика, вместо да реша два – три кардинални проблема. Яд ме е, но от гледна точка на събитията, които се развиха през 1997 год. А може- ха да се развият по друг начин. Информацията, че в първия списък на кандидат-премиера Добрев съм бил предвиждан за вицепремиер, ми се засече. Ако бях станал, щях да реша тези проблеми за половин година. Жалко! Струва си човек да пос- вети години, много години за решаването на тези проблеми. Този път не трябва да се отказвам, да прекъсвам. Въпреки че американците ще се съпротивляват жестоко на такава поли- тика, защитаваща интелектуалния ни потенциал.

23.04.

С Нора Ананиева си говорихме каква нелоялност спрямо Първанов цари на „Позитано“. Организатори от орготдела открито по места говорят срещу него и се самопредлагат за делегати и кандидат-членове на Висшия партиен съвет. Са- мият Първанов преди време ми направи забележка, че съм дал да се печата материал, предназначен за него, в машино- писното бюро (?!). Имал доверие само на две машинописки и те работели в други отдели. И в партията, както в държавата, трябва да се държат на служба само лоялни служители. Раз-

110

бира се, че лоялните трябва да се избират между кадърни. Другите възможни подходи са си чист провал.

24.04

В книгата си „Отвъд политическия театър“ Жан лъже за мен поне три пъти. Че през ‘93 г. тихомълком съм се върнал в ИБ92. Истината е, че той и Краси ме помолиха настоятелно да го направя. Първият не беше доволен от Клара и нейната пропагандна работа и разчиташе (поне така ми каза) на мен да я подобря. Вторият, верен на интригантската си природа, разчиташе (за това ми е намеквал) да работя срещу Н. Камов и А. Маринов, които органично не понасяше.

Втората лъжа – че не съм бил избран в ИБ през ‘94 г. (По-нататък сам се опровергава.) Трета лъжа (дължаща се вероятно на неосведоменост) – че съм завеждал Протокола на „Позитано“.

Обидно. Когато напуснеш БСП, си ренегат. Когато оста- неш на „Позитано“, стискайки зъби от ударите по достойнст- вото ти – търсиш „топло място“.

25.04.

Според мен докладът на проф. Ангелов93 през май ‘97 г. на научната конференция, посветена на валутния борд, струва повече от всичките ни „Алтернативи“, взети на куп. Да не го- ворим за докладите от цялата конференция. Ангелов започва

92 През есента на 1992 г. напуснах Изпълнителното бюро на ВС на БСП. Жан Виденов не огласи оставката ми. През 1993 г. се върнах в ИБ по молба на Жан, за да отговарям за пропагандната дейност на партията.

93 Проф. Иван Ангелов (1934) е български икономист. Член-кореспондент на БАН. Бил е икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Анд- рей Луканов и Жан Виденов.

111

с очевидното, че нашият суверенитет ще бъде ограничен и че диапазонът на възможните ни действия ще е силно стеснен. След това говори за залагане на процеси.

Защо не можем да произведем читав продукт? Дали заради илюзията, че можем да будалкаме избирателите с кръстосан огън срещу управлението и благи послания за хубав живот? Дали от подсъзнателно игнориране на сми- съла от такива документи и формалното им изпълнение? Дали от стопена политическа воля? Дали от предоверяване на безплодни експерти и политически мързел? Дали от не- кадърност, защото и това вече допускам? Дали от вечното търсене на някакъв фалшив консенсус, който изхвърля зад борда истински, но оспорими идеи? Май единственото, което не може да се оспори в БСП, са добрите, благите пожелания – съчувствия! Впрочем и те са оспорвани като популистки от експертни разработки, но точно за тях оставаме глухи. Глухи и слепи...

26.04.

Пленумът прави опит да приеме конгресна проекто- резолюция. В проекта, разработен от Н. Ананиева (ра- ботна група на Програмната комисия), се посочват като причини за кризата в БСП неуспешното управление на Демократичната левица94, загубата на президентските и парламентарните избори. В проекта, разработен от Ж. Ви- денов – перестроечното мислене, неокапиталистическата

94 Демократична левица е името на коалицията и парламентарната група, която образуват БСП, ПК „Екогласност“ и БЗНС „Александър Стамболийски“ в парламентарните избори през 1994 г. и в 37-ото Народно събрание. Коалиция- та печели над 43% от гласовете и 125 мандата и съставя правителство начело с Жан Виденов.

112

либерална партийна олигархия, която подменила партий- ния стремеж за власт с неясно и безотговорно поведение, основано на тезата за „десния характер на прехода“.

При гласуване първата печели с 41 на 40 гласа. След един – два часа процедурни битки вторият печели с 46 на тридесет и няколко. (И то без гласуване за прегласуване!)

Което означава, че тази суперважна оценка зависи от това от кой „отбор“ повече хора пият кафе в барчето.

Идейно, оценъчно и личностно разцепление, стартирало на 42-ия конгрес. Тогава резолюциите, готвени от нас, спече- лиха гласуване, след това загубиха при прегласуване. Подобна ситуация, но в парламента, описах като синдром в статията си „Парламентът Панев“. Тогава суперзначими за обикновения българин текстове печелеха или губеха в зависимост от това, кога се подлагат на гласуване. Съдбата на стотици хиляди зависеше от това колко депутати и от кой „отбор“ са гладни и са излезли от пленарната зала.

27.04.

О.з. ген. Добри Джуров95: „Не мога да разбера защо ръ- ководството не анализира, не оценява и не прави изводи въз основа на следните два фундаментални политически факта. Първо, срещу себе си ние имаме противник, добре организи- ран и политически, и идейно, и структурно. Този противник се

95 Добри Маринов Джуров (1916–2002) е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана през социалис- тическия период в България. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1977–1990). Изиграл активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Депутат в 7-ото ВНС. На 10 януари 1991 година напусна по свое жела- ние парламента с аргумента: „Трябва да се даде път на младите!“. На негово място в 7-ото ВНС влязох аз.

113

нарича „десен фашизъм“. Второ, срещу нас вече има стабилен десен политически фронт. Имам предвид СДС плюс Народен съюз. Какви изводи могат и трябва да се направят?

Ако ние не престанем да гледаме в пъпа си, ако не формулираме няколко проблема на деня, ако не обединим левите сили за тяхното решение, сме загубени. Не се ли разбра това? Не се ли разбра, че ние, социалистите, се измъчваме от факта, че ръководството не забелязва и не анализира основното. Докога ще си изяснявате „Четвърти февруари“ или „Десети януари“? Докога ще се занимавате със себе си?

Вместо този анализ и съответните изводи, Г. Първанов обявява за враг No 1 носталгията! Той не знае ли, че това не е просто носталгия, а жива рана, която той чопли? Той не знае ли, че тази рана ще изчезне, когато по естествен път си отидат две – три поколения? Как може това да е основният враг?

После, в резолюцията на Конгреса трябва да има три неща. Дългосрочната перспектива – социалистическото общество като наша цел. Някой оспорва ли я? Средносрочна перспектива – какво правим до края на века, каква полити- ка искаме да наложим, какви съюзници ще търсим вътре и вън от страната? Трето – какво трябва да бъде поведението на партията днес и утре. Проблемът със здравеопазването, образованието, безработицата. Ето ти три проблема. Какво предлагаме тук?“

Днес свалих искането си книгата ми да излезе преди Конгреса. Петев96 се кълне, че може да я изкара на 1 май.

96 Николай Василев Петев (1951–2013) е писател и литературен критик. Ди- ректор на издателска къща „Христо Ботев“ (1996 –2003), където наследява Иван Гранитски. Председател на Съюза на българските писатели (2003–2013).

114

Повечето от делегатите ще видят само заглавието „Войната на Мърфи“. Каква ще бъде реакцията? Най-вероятно: „И тоя ли говори за войни? Стига толкова!“. Нищо чудно да настроя първосигнално хора срещу себе си.

Виденов пратил на Петев списък с грешки в книгата си с молба да бъдат коригирани. В списъка съм фигурирал и аз – усетил се е за глупостта, която е написал, че през ‘94 г. не съм бил избран в ИБ. Петев му казал, че вече е късно. Уж са се били скарали по този повод.

28.04.

Учредихме сдружение „Просвещение“ – проф. Матеев, проф. Косев, проф. Сепетлиев, проф. Т. Марков, проф. Н. Василев, проф. Константинова, проф. Лалов, проф. И. Димитров и аз. В компанията попадам като бивш пред- седател на парламентарната комисия по образованието и науката. Неформалният критерий е бивши председатели на комисията и бивши министри.

Самата воля да бъдем заедно е нещо ново. Дали наистина няма да започнем да се нормализираме, да започнем да се самоосъзнаваме като общност, като нация, като хора, които въпреки огромните декларирани различия, осъзнават общи проблеми, общи цели, общи отговорности и търсят общи пътища за тяхното решаване и реализиране?

29.04.

Първанов и другите вносители обсъждаха със студенти и преподаватели проект за закон за преференциално кредити- ране на студентите и докторантите. Проект, на чийто живот

115

се чувствам „мотор“. Никакъв или почти никакъв интерес от медиите. БСП трябва да си отговори на следния въпрос: „Защо СДС и в опозиция, и на власт, ако поиска, превръща даден проблем в център на вниманието?“. И съответно на въпроса – „Защо БСП и в опозиция, и на власт не може да го прави?“. Представям си как щяха да се държат медиите, ако БСП беше на власт и имаше над 100 гладуващи железничари! А сега коментаторите, доколкото ги има, са главно от начални- ци и синдикални лидери, които обясняват колко нелепа е тази гладна стачка.

30.04.

Поведението на апарата е симптоматично, както казва Дора. Първанов не контролира в никаква степен състава на гостите на предстоящия конгрес. Някакви дребни чиновници съкращават драстично списъка, предложен от кабинета на Председателя. За малко щях да остана без покана за баща ми. В парламента видели Г. Божинов с тесте покани да ги раздава наляво и надясно. Първанов едва ли не с усилие ги накара да му дадат десет броя. Какво означава това? Спокойствие пред неговите мекота и слаб усет към апаратщината? Залагане на другия отбор? Апаратна анархия в условия на привидно (или действително) безвластие?

Ако Георги не изгони поне 40 човека от тази сграда, от кентавърския свят на „Позитано“, винаги ще бъде подложен на саботажи!

01.05.
Нищо особено. Ден първи на 43-ия конгрес на БСП.

116

2.05.

Лилов е решил да играе сериозно за връщането си като Първи. Интересно. Може би този път е поставил риска да получи шамар под желанието отново да спасява партията. Може би е преценил, че това поколение (нашето), каквито и кандидатури да изкарва, не може да измъкне БСП от агонията. Освен това, той е най-адекватен на членския състав на партия- та. Освен това, ако спечели, БСП ще покаже, че е станала по- малко чувствителна на външните обвинения в ретроградност и на външните претенции за промяна.

На мен лично ми омръзна тази дума „промяна“. Кои са тези партии, които могат безспорно да твърдят, че са по-добро качество от качеството на БСП? Кой е този лидер от друга партия, който сериозно и безспорно има моралното и поли- тическото право да иска промяна от наш лидер в по-голяма степен отколкото от себе си?

3.05

Предложиха ме за главен редактор на сп. „Ново време“. Секунди преди да се затвори листата. Абсолютна изненада. По-скоро очаквах да ме предложат за главен редактор на „Дума“. Не можах в рамките на тези секунди да преценя плю- совете и минусите, както на участието в такова състезание, така и на самия пост.

4.05.

Конгресът изхвърли от Висшия съвет всички опоненти на Георги, с изключение на Жан и още няколко „кротки“ имена.

117

За пръв път от 10 ноември насам партията се опитва да прео- долее „коалиционния“ характер на ръководството си. Отказа се от принципа на представителност, на „ветрилото“. Просто е разбрала чрез своите делегати, че това „Там, горе, се разбе- рете!“ не може да стане ей така, от партийна любов към един- ството. Този път конгресът пое отговорността за определена линия. Според мен това е антиболшевишката линия, линията на отговорността, а защо не и на прагматичния прощъпулник. Конгресът отхвърли линията на вътрешната конфронтация, на постоянното самоанализиране в план „близко минало“; ли- нията, която постоянно иска някаква идеологическа етикетна самоидентификация.

Мисля, че не остава и никой, който да повдига въпроса „Какво общество строим?“.

Загубих битката за главен редактор на „Ново време“ с 6 гласа. 306 човека – за Искра, и 300 – за мен. Впрочем на този баир лозе едва ли ми е нужно. Списанието никакво го няма – нито финансово, нито като обществено присъствие. За да се изправи на крака, е нужно пълно себеотдаване. От друга страна обаче, този пост можеше да бъде трамплин, подстъп към други неща.

5.05.

Някъде в конгресните кулоари Райдовски97 в типично негов стил подхвърлил на Гранитски: „Недей много да приказваш, за да не свършиш като Луканов!“. Гранитски в типично негов стил му отговорил: „Не можете да убиете

97 Красимир Райдовски (1946) е ръководител на пресслужбата на Минис- терския съвет при управлението на Жан Виденов в периода февруари 1995 – ноември 1996 г.

118

всички!“. Й. Школагерски и група делегати, свидетели на репликите, посъветвали Гранитски да се обърне към Гл. про- куратура. Струва си „пердето“ Райдовски да бъде разпитан какво знае за смъртта на Луканов.

6.05.

Сред младежите на „Позитано“ плъзнал слух, че ще оглавя Комисията по младежката политика и че ще ги разго- ня. Започнали да си търсят офис вън от сградата. Чува се, че Премянов им е намерил. Това последното вероятно също е партийно народно творчество.

Милите деца в БСП в чист вид демонстрират най-ло- шите черти на комсомолеца кариерист: нищонеправене или по-точно симулация на дейност, драпане с нокти и зъби за монопол, активна употреба на лакти за изтласкване на съ- перника, търсене на формализирана и документално закре- пена партийна закрила, нагло изтъкване на младостта като предимство сама по себе си, пълна и всеотдайна готовност за интриги, въоръжаване с принципа „Целта оправдава сред- ствата“ и пр., и пр.

И през ум не ми е минавало да се боря за тази комисия. На милите деца и през ум сигурно не им минава, че борбата ми на конгреса беше продиктувана от принципни съображе- ния, от чувство за достойнство, а не апаратно домогване до партиен пост. Не им минава, защото такива мотиви за тях са неестествени и „донкихотовски“.

119

7.05.

И този път изминах – от проектополитик до политически чиновник. Проектополитикът има идеи, има и енергия да ги отстоява пред обществото. Той не мисли какво впечатление ще направи, какви приятели и какви врагове ще си създаде. Той се разтваря в целта и намира средствата в движение. Неговия „Аз“ го няма. Проектополитикът не мисли за укреп- ване, пригодяване и налагане на свой „Аз“. Той е спринтьор – не изчаква, не се съобразява. Той не се стреми към постове.

Партийният чиновник е неговата противоположност. Той по цял ден се съобразява, мери и претегля. Кой му е враг и кой приятел, е основният му въпрос. Ежедневен ребус или шахмат. Постът е всичко. Идеите могат да почакат. Най-на- пред е нужен пагонът. Дори „най-напред“ не е точно. Идеите са средства за удържане или спечелване на пагона. Те са изискуемият капитал, за да станеш значим акционер. Не се търсят средства за рискови идеи. Търсят се безрискови идеи като средство за наместване в мозайката на статуквото.

Политикът е нещо различно и от проектополитика, и от политическия чиновник. Той знае, че трябва да „бяга“ така, че винаги да има въздух за ускоряване. Той има идеи, иска да ги реализира, но знае, че това не може да стане без отбор, без приятели, без пресметнати съюзници. Той знае, че реализацията на идеите без „пагон“ не става. Пагонът е средство, но тогава, когато му се изплъзва или трябва да го постигне, всичко друго остава на заден план. Пагонът се превръща в основна цел, за да бъде превърнат след това в слуга на идеите.

120

8.05

Днес в прогнозите на вестник „Труд“ са ме посочили като член на Изпълнителното бюро. Разбира се, че няма да стане. Не съм сигурен, че ми е и необходимо.

Миро изнамери добра метафора: „Първанов те е вързал с въженце на каишка. Той обаче знае, че е вързал вълк. Ти на Виденов му разказа играта, на Лилов и Луканов скачá. Георги винаги има едно наум, че можеш да го ухапеш“.

9.05

Наско Папаризов, бивш министър на търговията, бивш председател на парламентарната икономическа комисия, депу- тат: „Съществуващите политически сили показаха, че не могат да осигурят икономически растеж. Нито СДС, нито БСП. Явно не могат (не можем). Трябва да се появи друга политическа сила, която знае как и има воля да го направи. Логично е да се повторят 30-те години – да се намери някой да забрани партиите и да предприеме с твърда ръка необходимите мерки. Само че не е ясно кой в България има нужда от икономически растеж, при положение че това, което се спечели, се изнася в чужбина“.

10.05.

Алекс Орешков станал директор „Човешки ресурси“ на „Шератон“. Най-високият пост, заеман от българин. Мениджмънтът е американски. Разказа как са спорили с американеца дали еди-коя си площ по норматив се чисти за 15 мин. или за 11 мин. Изчислявали каква е площта на килима, на плочките и пр. От изхода на спора зависело дали

121

чистачките ще бъдат 28 или 24. Една чистачка, която е най- ниско платената служба, взимала 450 хил. лв. Горе-долу това е депутатската заплата в България.

11.05.

Пред актива на четири партийни организации похвалих „мъдростта“ на Г. Първанов при съставянето на Изпълнително бюро – хора работливи, врели и кипели или в изпълнителната, или в стопанската власт; депутати (с две изключения), което означава, че се вземат превантивни мерки срещу напрежения между ИБ и парламентарната група. Изпитах удоволствие от това, колко убедително звуча, каква скромност показвам, как поставям партийните над личните интереси (много хора очак- ваха да попадна в състава на ИБ). Всъщност каква е истината? Георги си подбра членове на ИБ – по-сивички от него самия. Хора, за които никой не може да каже какви партийни или национални позиции са заемали, по кой въпрос са водили ня- каква битка. Технократи, които вероятно няма да му се бъркат много-много при правенето на политика. Експерти, които ще си гледат експертната работа. Нито един човек, който си има понятие от пропаганда, от връзки с интелигенцията. Имам чувството, че това не е ИБ, а комисия за връзки с местната власт, гарнирана с икономисти. Вероятно Георги е имал и нещо друго предвид – тези хора да нямат много-много време за партийна работа, за пребиваване на „Позитано“, за окопаване в апарата – централен и местен. При зам.-председателите е друго. Г. Божинов – банален, но ефективен оратор, зад когото стои Българският антифашистки съюз (БАС). Той трябва да ги укротява, да тушира воплите им срещу превръщането на БСП в „катраник на буржоазията“.

122

К. Добрев, един болен човек, вън от строя, който получава поста по заслуги и от хуманитарни съображения. БСП много обича хуманизма, другарството! Евентуалното му изолиране никой няма да си обясни със здравословни причини, а ще почнат да измислят интригантски версии. К. Койчев – зад него стои градската организация в София. Иначе нямам впечатле- ния, че Първанов го понася. И разбира се – Г. Пирински. При този състав на ВС виден представител на Обединението за социална демокрация (ОСД) просто е наложителен. Първанов знае, че си спечели Лилов като враг. Ако допусне и Пирински да му се противопостави, много ще му дойде.

Мога ли да разкажа всичко това пред актива? Разбира се, че не. То би прозвучало като клевета, като интрига, като атака срещу Първанов и ИБ. Хората знаят, че политиката е служба на идеала (е, има и мошеници, и кариеристи!). Вечните сметки, окопаване, разместване по „шахматната дъска“, слагане на „ламарини“ отпред и отзад, елегантното изолиране на потен- циално опасни (но в момента много влиятелни) хора, е мръс- на кухня, чиито „миризми“ и „обелки“ не са за непорочната партийна душа! И така, ако искаш да запазиш позиции днес и утре – говори каквото искат да чуят, бъди скромен, громи врага и вдъхвай вяра в ръководителите. Ако можеш и едно „сърце на Данко“ да извадиш, ставаш съвършен!

12.05.

С Николай Хайтов и Венелин Пехливанов при кмета на Долна Митрополия – Илиевски. Дядо Калиник разказвал на кмета, че президентът всъщност е дете на брата на проф. Чир- ков и е взет за отглеждане от семейството Стоянови. Хайтов отхвърли тази хипотеза (или твърдение). Негова снаха била

123

първа братовчедка на Стоянов и не е възможно да не знаят истината.

За учителките Хайтов е бог. Страшно удоволствие е да наблюдаваш духовен, неформален лидер. Ето няколко реплики между Хайтов и една учителка по български: „Скоро ще стана класик!“. „Та Вие сте жив класик!“ „Живи класици няма!“. После разказа вица за борчѐто98, което решило да търгува с картини. Наредило галерията и започнало да разпитва наети- те специалисти. „Тази картина колко струва?“ „300 щ.д.“ „А тази?“ „200 щ.д.“ „А тази?“ „5000 щ.д.“ „А защо е тази голяма разлика?“ „Тази последната е на класик.“ „Спокойно, за два дни и другите ще ги направим класици!“. Това е положението с класиците.

13.05.

Хубави хора са чиновниците от „Позитано“! След като „интригата“ около ИБ приключи, сега гадаят кои ще станат шефове на комисии. Тези, за които има значение дали ще оглавя комисията за духовната сфера, станаха по-любезни, с по-меки погледи, излъчващи по-голямо уважение. Идват, съветват се, споделят и прочее. И ако не си бил „бит“, ако не познаваш стремглавото политическо суркане надолу, ако не си изживявал празните погледи (когато нямаш никаква власт), можеш да си въобразиш, че уважават Теб, Твоите качества, Твоите знания. А всъщност те виждат поста. Усмихват се на поста. За тях съществува единствено една шахматна дъска и различни позиции по нея.

98 „Борците“ са персонажи от началото на прехода, свързани с прояви на рекет, нападения и убийства. Мнозина от тях произхождат от спортните среди, по-конкретно от силовите спортове, добре обгрижвани от социалистическата държава, които след политическите промени останаха на улицата.

124

14.05.

Вчера с кмета на Раднево дадохме пресконференция в „София прес“ по повод Първия международен фолклорен инструментален фестивал, който ще открием на 16.05. Как ли им изглежда на журналистите бивш депутат с три мандата да им говори за фолклор? Подобни метаморфози винаги са ми изглеждали странно. Като опит да задържиш „Аз“-а си пред камерите, а не като естествена смяна на дейността. Като вкопчване в бившата си известност и почти истеричен опит да я продължиш на всяка цена с всякакви средства. Като молба да останеш в публичното пространство. Въпреки че още през юни ’96 в „Наблюдател“ на въпрос на Томáта какво ще правя, ако ме изритат от политиката, отговорих, че на политиката гледам като на временно жителство. Ако го загубя, ще се върна при своите „роднини“ – философите и публицистите. Тогава бях абсолютно искрен. Днес разбирам, че политиката е като наркотик. Ако те лишат от нея, изпитваш абстиненция.

15.05.

Георги ме попита коя комисия бих предпочел – пропа- гандната или духовната. Нямам отговор.

Пропагандата на БСП е неизлечимо увредена. И това е така, защото на политиката се гледа просто като на пропаганда. Да се появиш по телевизията и по вестниците, да напишеш декларация и толкова. Няма я дълбоко мотивираната, енер- гична, центрирана битка да се реши определен проблем. Няма я битката за формиране на дневния ред на обществото. Няма го съзнанието за търпелива, упорита работа по налагането на някакъв проблем като първа предпоставка за неговото решава-

125

не или за политическото идентифициране с определен начин за неговото решаване. Икономиста не можеш да го накараш да подкрепя например закон от духовната сфера, дори когато той е три четвърти икономика. Всеки си се бие сам за нещо си. Няма го съзнанието за колектив, за общност. Не се разби- ра, че само политическа общност може да се налага трайно политически.

16.05.

Разговарям с някакъв бизнесмен, Цанко Георгиев, за банковата криза от пролетта на 1996-та.

Вярно, кризата беше много сглобена, много изкуствена. Другото обяснение – или налудничавост, или пълен хаос. БНБ спря рефинансирането на търговските банки за няколко дена. През които доларът скочи.

И досега нямам отговор на въпроса, който поставих на ИБ: „Ако БНБ няма достатъчно ресурси за рефинансиране (валутно), защо след пет дни го подновява? Ако има – защо го спира?“. „Със знанията от коя твоя квалификация задаваш този въпрос?“, попита министър-председателят Жан Виденов. „Със знанията си от четвърти клас, и то само от областта на събирането, изваждането и деленето“, отговорих.

Един банкер ми обясни, че цялата криза е договорена с няколко банки, които преди пика на долара купуват зна- чителни количества, по време на пика ги продават, а след пика отново ги обръщат в долари. Някои от тях са работили и със заеми. За няколко дни взимаш, връщаш и ти остават милиони в зелено. Схемата е логична и изпълнима. Нужни са информация и хора с банкова власт, които да дирижират процесите.

126

17.05.

На „Първия международен фестивал на инструмен- талните групи Раднево ‘98“ падна голямо представяне на официалните лица. Обявеният за представител на кабинета на президента се оказа пенсионер, бивш директор на гаража на Националната служба за охрана (НСО). Представителят на Столична община се оказа бизнесмен, близък на кмета. Впрочем може и да е редови съветник. При мене натъртваха на ЮНЕСКО. Когато кметът ме представяше на украинския посланик, в началото се опита да възпроизведе всичко около CIOFF – „Юрий Борисов – български представител в Меж- дународния съвет.....“, после прекъсна и изстреля краткото: Ю. Борисов – ЮНЕСКО“. Това е положението. Човек трябва да се докопа до една стабилна табелка и оттам нататък е лесно – президиуми, ръкопляскания, ставане на крака и пр.

18.05.

Н. Ананиева е огорчена, че не е поканена в ИБ. „Ние изве- дохме такава битка и това ли е оценката за нас на Георги? Да не би да мисли, че сам, само със собствени сили е постигнал този успех? Интересно с такова ИБ каква политика ще прави. И с кого ще я прави. „Генералите“ са много разочаровани – предложили са му едно единствено име – Бриго. И той го е отхвърлил. Кой му е специалистът по национална сигурност? Кои са му специалистите в другите сфери, напр. връзка с институциите; кой ще ръководи науката?“ Имаше предвид двата центъра – Стратегическия и ЦИПИ. Възложили ѝ ня- каква разработка (следконгресна), предназначена за местните партийни организации. Не я предупредили, че това е проект

127

за ИБ. После я извикали да присъства на Бюрото. „Какво да правя там? Да си записвам бележките на членовете на Бю- рото и след това прилежно да редактирам? Това е обидно. Не отидох. А с Георги дори няма да искам разговор. Ако ме извика, ще си записвам, ако има какво да записвам, и толкова. Много постове съм имала през живота си. Тук не става дума за постове, а за отношение, за уважение, за признание. Георги поне трябваше да ни извика и да ни обясни съображенията си. Това обаче може да го направи силен човек!“

Разказа как чрез Ирина Бокова суперавторитетни специа- листи от Европейския съюз поканили Първанов на срещи в Брюксел. Щели да финансират изцяло пътуването и престоя, да му организират срещите. Става дума за лятото. Георги казал, че за Брюксел планува ходене през есента. Поставих въпроса: „Първанов не знае ли, че стратегическият приоритет на БСП е Социнтернът? Може би отлага Брюксел заради Казахстан“.

19.05.

Среща с Георги Атанасов – бивш министър-председател по Татово време. Много бъркаме, че не разговаряме по-често с такива хора. Говорят простички неща, на пръв поглед банални, зад които обаче стои огромен житейски и политически опит. Трудно ми е да си представя какви точно качества трябва да притежава човек, за да стане член на Политбюро или минис- тър-председател по времето на Живков. Със сигурност не е само сервилност. В България имаше 8 милиона готови да сервилничат. Комбинативност, способност за анализ, за про- гнози, способност за построяване на адекватно на целите по- ведение във всяка ситуация. Това, което аз наричам „умност“. Защото да си умен, означава да постигаш целите си. Като

128

първо условие е способността да си формулираш изпълними цели и стъпка по стъпка да виждаш тяхното приближаване. Способност да прогнозираш провалите и да „разминираш“ достатъчно навреме. Такава е еволюционната функция на ума – прагматиката. Често ние се опитваме да свършим неговата работа чрез емоциите и въображението. Те могат да помагат, но по-често пречат.

Та на каква мисъл, на какъв синтез ме наведе разговорът с Атанасов? „Националното съгласие“. То не е просто плач на пренебрегнатите, на миналите в опозиция. То не е просто търсене на място във властта, просене на трохи от властовата трапеза, реакция на едно накърнено самочувствие, на една окована, заключена в своята ефективност претенция. Реали- зиращото се национално съгласие (а не неговите демагогски медийни проекции) е майката и бащата на стратегическата стабилност. „Убивал на 3-ти септември ’44 г. Естествено, че на 10-ти ще те потърсят за възмездие. Сега неговите деца търсят възмездие. Утре други деца и внуци ще търсят въз- мездие. Днес изгонваш от апартамента му човек, който го е купил добросъвестно от държавата. Взимаш му го, за да го реституираш, за да поправиш една несправедливост. Добре, но утре други идват на власт, на същото основание могат да го вземат и върнат на втория собственик. Защото, ако някой има сметки за уреждане с държавата, да си ги урежда с дър- жавата. А не с трети добросъвестни лица.“ (Г. А.). Така е и със смяната (поголовна) на стопански кадри. Така е със силовото налагане на определена външна политика. Обрат след обрат. Възмездие след възмездие. Махало на часовник. Да търсиш днес компромиса, означава утре да очакваш по-малко резки движения, по-малко удари. Вицепремиерът Бакърджиев заяви, че още малко и ще си построят „къщичката“. Да, но в тази къ-

129

щичка, която е държавата, ти си наемател. Утре друг ще стане и след като всичко си решавал силово, такова бутане на „стени“ ще падне и такова разместване на „мебели“, че свят ще ти се завие. Ще ти се завие, разбира се, освен ако не си разглеждал къщичката като дойна крава за временна употреба. Натрупай си парички и благодарни люде, а после да става каквото ще!

20.05.

Амбицирал съм се да оглавя партийната комисия за ду- ховната сфера и връзките с интелигенцията. Може би защото това ще бъде частична партийна реабилитация и някакви по-сериозни позиции за отстояване на политика. Първанов се съгласи да даде едно рамо в ИБ, въпреки че на него повече му се иска да взема пропагандната и информационната политика. Мисля, че го убедих, че „връзките с интелигенцията“ не са за подценяване, а това, с което се занимавам чрез фондацията, пасва много добре на такъв партиен пост. Георги обаче поиска от мен да си осигуря Висшия съвет. Той добре знае, че за ко- мисиите не може да се бори за безалтернативност. Едно е ИБ, т.е. екип на председателя, друго са работните органи на ВС.

Говорих с Иво Атанасов. Един от сериозните потенциални претенденти. Казах му, че ще ми бъде неприятно да се състезаваме с него при тайно гласуване. Вече веднъж сме се сблъсквали с доста огорчение и за двамата. Той ми отговори, че по принцип е против състезаването за парламентарен и партиен пост. Обеща ми да не ми пречи, а ако го предложат, ще си направи отвод. Иво Атанасов: „Бих се съгласил за про- пагандната комисия, само ако Първанов ме натисне много. Св. Мичев ме агитира усилено – той се страхува да не би комисията да попадне в ръцете на Гранитски. Мичев беше от

130

основните играчи в свалянето на Иван от поста ген. директор на БНТ. Познавайки нрава на Иван, той (Мичев) се страхува да не бъде изгонен от „Позитано“.

Това беше добра информация. Светльо нищо съществено не прави като шеф на пропагандното направление. Дори за нормален плакат за конгреса не може да се пребори с „ве- чния“ Емил Бехар. Да не говорим за партийния клуб, който от партиен се превърна в клуб на БАС и велковълкановщината. Отидох при Гранитски да обсъдя въпроса с комисиите. Дора преди няколко дни ми обърна внимание, че Гранитски може да не бъде безразличен към комисията по духовната сфера. Това би го улеснило да търси подкрепа (разбирай пари!) за дейността на издателството си. Помолих Иван да ме подкрепи за тази комисия и се опитах да го убедя, че няма да сбърка, ако се „натисне“ за пропагандата. Там са парите за предизборните кампании и би могъл да решава редица проблеми с издател- ства, актьори, певци и пр. Освен това идеята да бъде отстранен Мичев много му хареса. Обещах му, че ако му стана заместник в нея, ще върша черната позитановска работа. Помолих го да проучи намеренията на проф. Илчо Димитров и Караангов, защото и те са потенциални кандидати за „духовната сфера“. „Караангов ще откаже. Не желае да се занимава с партийна работа. С Илчо ще говоря, ще подготвя и Леда Милева.“

Остават Инджов и Ст. Величкова. Инджов не е сериозен конкурент. Със Станка явно ще трябва да се води битка „в открито поле“, с класически партийни и апаратни оръжия.

21.05.

ИБ обяви, че БСП ще сваля „кабинета Костов“. С други думи, новата политическа задача е „предсрочни избори“. Ло-

131

гично след оценката „една пропиляна година“. Тази логика обаче е изцяло позитановска, без никакви шансове да напусне очертанията на партийната централа. Тя може да покълне единствено в сърцата и умовете на тези, които се опияняват от всяко озъбване срещу врага „фашист“. Защо годината да е пропиляна? Може ли някой от БСП смислено и убедително да обясни, че е възможна – „тук и сега“ – друга политика? Че бихме могли да извоюваме от МВФ други параметри на финансовата подкрепа? Че е възможно да се отделят средства за производствени инвестиции, за нови технологии, за стиму- лиране на експорта, за данъчни преференции, за по-човешка социална политика и пр.? Сигурно е възможна друга политика. Тази просто залага на два ресурса, които бързо ще се изчер- пят – приватизацията и парите на фонда. Това обаче трябва да се докаже, да се изчисли, да се представи разбираемо и да потърси пътища за своето методично, търпеливо и продължи- телно огласяване. Вместо да се заеме с тази алтернативност и нейния обществен образ, единствено убедителният подход днес, ИБ тръгва да сваля Костов. И какво предлага на българ- ския народ? Не е ли известно на ИБ, че ако днес се проведат избори, конфигурацията в парламента ще се запази? Или то продължава традицията ни да мислим, че пропагандата може да замести конкретното съдържателно политическо действие?

БСП продължава да няма воля нито за управление, нито за смислена и енергична опозиционност.

22.05.

Събират се интелектуалци при президента, за да мъдру- ват как да се защити българският език. „За пръв път“, както се опитват да ни убедят медиите. Това, че комисията, която

132

ръководех в 37-ото НС, одобри и подготви за първо четене такъв закон, явно не е факт. Винаги тръгваме от нулата. Преди нас (независимо кой е този „нас“) нищо не е съществувало. Патентните проектозакони са замразени. Нищо чудно утре да чуем, че за първи път някой син депутат се е сетил, че трябва закон например за търговските марки. Самият министър на об- разованието и науката буквално преди дни разбрал, че отговаря за Патентно ведомство.

В редките случаи, когато има приемственост (непризната и необявена, разбира се!), опозицията скача възмутено срещу норми, които сама е готвила преди две години в качеството си на управляваща! Това е огледалният образ на вечното „за- нуляване“.

Всички дълбинни политически нагласи се събират в едно, за да дадат обяснение на нашенската българска безпомощност. „Всичко започва от нас“, „работа ден за ден“, „поголовно отри- цание на опонента“, „липса на съзнание за общност, за обща съдба, респективно за необходимост от общи усилия“, „сер- вилност пред някой силен“, „отказ да се гледа малко по-далеч в бъдещето“, „подмяната на действието с куха пропаганда и самореклама“ – това е наборът на нашето политическо подсъз- нание. То ражда единствено оправдателни схеми на равнище съзнание – „другите разсипаха България“, „нищо повече не може да се направи от това, което се прави“ и пр. Потвърждение на факта (за мен е факт), че проблемът ни е духовен, културен, а не икономически. И хиляда милиарда марки да ни изсипят, както направиха в Източна Германия, ще си останем просещи, унижаващи се навън и тупащи се по гърдите като индиански вождове – вътре. Оневиняващи се, декларативно загрижени единствено за утрешния ден и днешно загрижени единствено за индивидуалната си политическа и икономическа съдба.

133

23.05.

Гладната стачка на жепейците свърши. Последните гла- дуващи вдигнаха палатките. Един от тях обясни, че са отстъ- пили, защото след като министър Бакърджиев се е запознал на място с проблема, той сигурно ще бъде решен по някакъв начин. Унизително, объркващо и мяукащо обяснение. Какво друго може да се каже след една капитулация? Правителството като валяк мина през протестиращите работници („Плама“), миньори, машинисти, данъчни и пр. С бой, уволнения, локуми и наколенкаджийска телевизия ‒ така се управлява в България. Вземи му страха на българина, покажи му юмрук, стъпи на дълбоко кодираната му антисолидарност и той се превръща в коте. Всички успели протести са успели не като черпят сили от своите мотиви, енергия и мъжество, а като надушват срещу себе си малодушие, обърканост и страхливост. Ако Сръбската соц. партия беше на власт у нас през януари ’97, за два месеца щеше да пресече анархията – с разхвърляне на демонстрантите пред парламента, забрана на подстрекателските медии и бързо фиксиране на лева. МВФ нямаше да посмее да откаже финан- сиране, защото при силна воля за власт, това означава България да бъде изправена на ръба на гражданската война – „на ръба“, а не „хвърлена във“, защото същата тази силна власт може да охлади ентусиазма на всеки български псевдобабаит.

24.05.

Посланикът на ЮАР Тим Масеко пред вестник „24 часа“ по повод затварянето на мисията в София: „По ирония на съдбата ЮАР все още има нужда от българското ноу-хау в различни области“.

134

Много точно: „по ирония на съдбата“. Нелепо и смешно е някой да има нужда от ноу-хау на страна, която нито се интересува от интелектуалния продукт, който притежава, нито се стреми да го умножава. На страна, която позволява с безразличие да ѝ крадат учените, патентите, младите хора. Която, мърморейки, че отива в съвременна Европа, показва абсолютна нечувствителност към това, което може да я изхра- ни или да я направи модерна страна. От Африка ни казват, че е ирония на съдбата да имат нужда от нашия интелект.

Вестник „Труд“: „14-годишен ученик от Стара Загора показа отлично владеене на английски език и победи 1 ми- лион чужденци в ежегодния конкурс на Британския инсти- тут в Питман“. Новина, сбутана до съобщението, че шефът на Генщаба ген. Михо Михов отлита за Букурещ. В същото време под главата на „Труд“ – „Морето без рекет“, а на „24 часа“ – „Порои и мълнии убиха трима“. Големи новини! Ис- тинската голяма новина е за победата на това момче. Той и такива като него трябва да бъдат превръщани в национални герои. Трябва ни самочувствие. Трябва ни усещане за силата ни. Там, където я имаме „от Бога дошла“, да я подчертаваме и да я превръщаме в национално знаме. Там, където я няма, да я търсим, стимулираме и акушираме. Няма друг път, който може да превърне механичната съвкупност „българи“ в бъл- гарска общност. Общност, която знае какво притежава и към какво се стреми. Общност, която знае какво иска от себе си и какво и как да поиска от другите.

Все пак огромна благодарност на „Труд“. Защото, ако гле- даме само БНТ, нямаше да научим за това чудесно българче. Централните новини са само половин час. Две трети от това време отива, за да похвалим поотделно министрите колко са

135

велики, а останалата една трета – за да покажем благодарност- та, със сълзи на очи, на българския народ към бащинските грижи на управляващите.

25.05.

Христо Смоленов – депутат с бюлетината на Българ- ския бизнесблок (БББ): „Защо вашата група не иска да ни помогне, не иска да делегира трима – четирима, за да си възстановим парламентарната група? Ние можем да бъдем силна опозиционна група. Така ще спечелим допълнително парламентарно време за опозицията. Вие не само не искате да помогнете, вие пречите“. Отговорих му: „Не съм убеден, че Първанов има нужда от силна чужда опозиционна група. Освен това БСП няма нито воля за власт, когато е на власт, нито воля за опозиционно действие, когато е в опозиция. Нещо като организирана и наследявана безхарактерност“. Х. С.: „Теб удовлетворява ли те позицията на съветник?“ „Не, не ме удовлетворява, но този път резки движения няма да правя.“

26.05.

Първанов решил да повери пропагандната комисия на Иво Атанасов. И то след като ми заяви преди седмица, че „Той няма да свърши работа“! Интересно защо го прави тогава? Толкова ли не може да намери от 87 човека Висш партиен съвет някой, който да се заеме с пропагандата, или отново ще показваме пълна нечувствителност по този проблем?

136

27.05.

След честване на 60-ия юбилей на поета и журналист Петър Динчев на коктейла една възрастна и невротизирана другарка с убийствено обвинителен поглед се обърна към мен с думите: „През ’96 г. Ви помолих да ми помогнете за финансирането на една книга. Отнесохте се надменно. Нещо си пишехте. Въпреки че не помогнахте, аз намерих парите. Казвам Ви всичко това, за да знаете, че не бива да бъдете надменен, защото има хора, които Ви обичат“.

Ето как претовареността и субективно усещаната без- помощност да решиш проблем, при среща с агресивност и комплексираност раждат впечатлението за надменност. Тази оценка съм я чувал и от други. Демагогия трябва, братко! Усмихваш се, гледаш топло, присъстваш за минута изцяло, уж се ангажираш стопроцентово, даваш надежди... и след това намираш обективни причини за нищонесвършеното.

Ако взема комисията за връзки с интелигенцията, как ще работя с тези хора, при цялата амортизираност на нервната ми система; при целия ми абстрактен мозък, който не помни имена и физиономии; при пълната ми неспособност да играя „театро“? А това са хора от особено тесто – честолюбиви до патологичност, мнителни, невротизирани и комплексирани. А някои от тях и напълно бездарни. Тези професори, които се въртят около „Позитано“, в голямата си част винаги са разглеждали партията като набор от трамплини, стъпала и майчино покровителство. Те не мислят за науката, за духов- ната сфера, а за своите синдикални проблеми, за своето пен- сиониране и пр. Те не се самоусещат като отговорни за нещо, те не се възприемат като интелигенция, която дължи нещо

137

на страната си. Те искат, упрекват, обвиняват, заклеймяват и чакат някой нещо да свърши. Да свърши не с поглед в бъде- щето, а сега – за тях лично, за техния институт или катедра. За тяхната научна степен или научен проект. В същото време са енергични и монополизиращи. Те са „лявата интелиген- ция“. С тях трябва да се работи. Тяхното мнение трябва да се отчита. Ако не се отчете, БСП и съответният отговорник са виновни за разрива между партия и интелигенция.

28.05.

И днес бях полезен на БСП. Преместих две връзки с „Информационен бюлетин“ от стая 415 до кабинета на Председателя. Те са предназначени за Бургас, за където Георги ще пътува. Тошко обаче беше по-полезен. Той премести шест връзки. Да, но аз му отворих вратата и той ми благодари. Ние в нашата партия си благодарим, защото изповядваме соли- дарността, една от основните ценности на „лявото“ мислене.

С Георги няма да мога да се видя, защото има среща с кмета на Ковачевци, след това с Бриго Аспарухов, след това ще заминава за Сливен. Пък и какво да се виждаме? Всичко е наред, а това, което не е наред, ще се оправи!

Дали да не пренеса още някоя връзка някъде?

29.05.

Среща с Васил Кръстев (през януари 1990 г. живях под наем в негово мазе). Още през 1990-та избягал в Чикаго. С 35 долара в джоба и без да знае английски. В началото спял в мазето на българската църква. Помагал, за да се храни. Започ- нал работа като електротехник. След това като конструктор.

138

Прибрал семейството си. Купил си къща и коли. Постигнал стандарт, по-висок от този на средния американец. Започнали да го съдят за неправомерно пребиваване в Америка. След един скандал, който вдигнал в съда за това, че не спазват собствената си конституция, го прибрали „на топло“ за ня- колко месеца. След това го експулсирали в България.

В дъното на повдигнатите обвинения стояла енергията на Иван Дочев99 и сие. Старата емиграция (до ’90 г.) била сре- щу новата емиграция. И тук българите се „цепнали“ на две. С тежки обвинения на първите срещу вторите. С нетърпимост и неприязън. При другите етнически групи нямало такива проблеми.

Какво стои в основата на това проклятие? Какви нагла- си? Каква психология? Защо в нито едно българско явление, структура и пр. няма сцепление, насочване на волята към обща цел със сравнително еднакво разбиране за нужните средства? Два синода, две мюфтийства, два писателски съюза, истерично и разрушително делене на „сини“ и „червени“, 13 БЗНС-та, 14 ултралеви партии (БКП-та и тем подобни), две емиграции...

30.05.

Избраха ме за председател на Комисията за политика на БСП в духовната сфера и връзките с интелигенцията. Без „против“, с двама „въздържали се“. Не разбирам защо нямаше против. Има членове на ВС и депутати, за които съм конфлик- тен, надменен, спорадичен, в крайна сметка безполезен. Има

99 Иван Дочев (1906–2005) е основател и водач на Съюза на българските национални легиони – ултранационалистическа профашистка организация в България, активна през 1932–1944 година и определяна като най-мощното фа- шистко движение в българската история. Емигрант в Германия, Канада и САЩ от 1944 до 1997 г.

139

такива, които не могат да ме гледат заради борбата ми срещу Виденов. Може би защото гласуването беше явно? Да, но такива като Жан и Мерджанов например не се притесняват да изразят истинското си мнение при явно гласуване. Мисля, че те изобщо не гласуваха. А защо Р. Овчаров се въздържа? И това не разбирам. Никога не съм имал конфликти с него, дори никога не съм работил с него.

Защо Гранитски в тайното гласуване за председател на социалната комисия подкрепи Масларова, а не Нора Анание- ва? След като Нора се включи категорично в негова защита, когато тръгнаха да го свалят от TV шеф? И след като е напълно подходяща за това място. И това не разбирам.

Изобщо нещата, които не мога да си обясня, стават непо- мерно повече от тези, за които говоря, че ги разбирам. Явно без четене на политическата история на България и полити- ческите дневници няма да мине. Обясненията не могат да се изсмукват от общи философски и психологични конструкции. Познания са нужни.

31.05.

Цирково представление. Смачкан, опърпан цирк. Малко публика (билетите са по 3-4 хил. лв.). Водещият постоянно ни подканя да ръкопляскаме. Артистите, горките, се усмихват тържествено и си вършат работата. Беднотия, мизерия, кои- то съчетани с лъскавите дрехи и светлините на прожектора блъскат на пародия. На фарс. Или на някакъв необясним мазохизъм на българската култура. Някаква трогателна жила- вост. Отказ да се приеме фактът, че днес май пари за цирково изкуство няма.

140

01.06.

Пирински ми предложи да бъда връзката между БСП и някаква световна мрежа „Марксови пространства“, иниции- рана от френската компартия. Дали има връзка с разговорите ни отдавна, в които споделих, че комунистите ме ухажват и че се интересувам от комунистическото движение? Или е елегантен начин да не се ангажират хора от ръководството на БСП, които постоянно приказват за социалдемокрация, и в същото време да не бъде обидена една френска партия, участваща в правителствената коалиция?

Каквото и да е, материалите, които ми даде, са разкошно теоретично поле, на което могат да се разберат проблемите, вълнуващи модерното ляво пространство и търсените посоки за решения.

Днес БСП няма теоретична мисъл. Поне няма такава, коя- то се стреми да влияе върху обществото. Лилов се е затворил в своя дискусионен клуб и се задоволява с издаването на спи- сание, което не е ясно колко хора четат. ЦИПИ прави някакви рутинни кръгли маси. Депутатите се въртят в ежедневния си кръг на реакции ден за ден.

При добра организация бих могъл да помисля за сериозни теоретични материали. Включително и върху основата на тези посткомунистически писания. Още повече, че тяхната драма е твърде близка до драмата на БСП – мятаща се между декларирана социалдемокрация и неизживяно в основата си тясно класово мислене.

2.06.

Петя цял ден я няма във фондацията. Двете сътруднички на духовната комисия цял ден ги няма на „Позитано“, без да

141

ми се обадят. Едната, която отговаря за образованието, дори не ме предупреди, че Ст. Величкова свиква някакво експертно заседание на „Позитано“, посветено на висшето образование.

Не можеш да искаш вярност и лоялност просто ей така. Когато чиновникът почувства, че си слаб, че нищо не можеш да му осигуриш, че не можеш да му посочиш перспективи, че не си му сериозен гръб, той е готов да те изостави. Не можеш да искаш от него приятелство и благодарност. Не можеш да очакваш от него помощ, защото ти е нужна. Ти си длъжен да можеш. Когато можеш, той ти се отплаща с работа и с лас- кателство. Той е чиновник. А понякога човек се заблуждава, че това са съидейници, „хъшове“, готови да споделят с теб и работата, и мъката; и успехите, и провалите.

4.06.

За втори път отивам при плевенския кмет Румен Петков за отчуждаването на мястото на Светльо. Той извика главния архитект и му каза: „Г-н Борисов за втори път идва при мен с една и съща молба. Искам да направиш така, че трети път да не идва“. Това е стар управленски номер. После казваш на чиновника: „Абе, не си давай много зор!“. Понякога това не е номер, а истинска заповед. Не може обаче така просто да се разбере. Трябва човек точно да прецени доколко управлене- цът зависи от него или управленецът очаква от него в бъдеще услуги.

5.06.

Аз съм в станцията на МС във Велинград, а Първанов провежда среща с кметове в кметството на Велинград. Не

142

само че не му се обадих, но и цяла седмица ходя из страната, без да го уведомя къде съм. С право не разчитат на мен, не залагат на мен. Няма нищо по-ненормално от това. Предсе- дателят на партията да провежда среща в един град, а ти да си пиеш водката в същия град, без да поискаш да присъст- ваш на срещата. И в качеството на съветник, в качеството на член на ВС и председател на комисия, който трябва да използва всеки подходящ момент да работи с червените кметове. Да не говорим за качеството председател на фон- дация, която търси средства за културните си мероприятия главно от кметовете.

6.06.

Стачката на авиаторите във Франция си е жив рекет. Точно пред Световното първенство по футбол. Ако бях на мястото на министър-председателя, щях да я решавам по следния начин. Ще се обърна към нацията, за да обясня рекета, да стъпя на чувството за национална гордост на французина (ако се провали Световното, това е шамар за всички французи!), ще се опитам да настроя цялото обще- ство срещу авиаторите, ще прибегна до уволнения и локаут (или ще препоръчам такива). Май типично по балкански, въпреки че Тачър така се справяше с миньорите. Френското правителство какво направи? Обръща се към авиаторите с предложение да станат акционери в националната компания.

Не знам дали могат да се правят генерални изводи, но в страните със зряла демокрация като че ли най-напред се прибягва до компромиса. Дали свободолюбивият французин би наказал едно силово действие с удар по рейтинга на пра- вителството?

143

8.06.

Тошко Велев, дясната ръка на Първанов, се опита да ми постави задача: да се направи отрицателен портрет на Минчо Минчев – председател на „Марксистка платформа“. Напра- ви го деликатно: „Не би ли могла Дора да напише статия за М. Минчев, който всеки ден говори срещу резултатите на конгреса и срещу Първанов?“.

Трябва да се напише материал. Не обаче просто срещу Минчо. Трябва да се разобличи това бръщолевене за социа- лизъм, за справедливост и за трудов народ, гарнирано с явна импотентност да предложиш решения, реални днешни реше- ния на днешни проблеми.

Ако БСП не се освободи от своята помпозна и безполезна идеологизираност, галеща ухото на старите, без да се инте- ресува от реалностите, тя е мъртва. Мъртва не днес, защото инерцията ще я влачи поне още десет години. Мъртва като залагане, „поливане“ и подхранване на мъртвост.

Нужна е и идеология, далечни цели, отстояване на ценности и конкретен хъс за борба в името на изпълними днешни задачи. Необходимо е и ясно разграничаване между двете.

9.06.

Отново в приемната на БСП. Вторият посетител, гледай- ки ме в упор, с укор разказа как го пребивали по летищата преди ’89 г., а сега наемали хора, които да го убият. „Защо бият? Защо искат да ме убият? Няма ли закони за полицията? Искам среща с министър Бонев100. Ако ли не, много е лесно.

100 Богомил Ангелов Бонев (1957) е български политик. Той е министър на вътрешните работи на България през 1997–1999 г.

144

На пазара продават „Калашников“. Взимам сто патрона, влизам в полицията и ги разстрелвам поред. После да правят каквото искат. По-добре да умра, отколкото да ме тероризи- рат. Второ, защо в Гълъбово и Априлово раздават социални помощи на богатите. Една лекарка, която има два кабинета и в Гълъбово, и в Раднево, взима помощи. А за такива като мен – няма. А аз нямам нищо, нямам дори пенсия. Всичко е корупция. Тази, която раздава помощите в Гълъбово, е страш- но корумпирана. Искам да потърсите сметка от министъра. Вие сте партия, трябва да защитавате такива като мен.“

Вероятно е луд. Още по-вероятно полудял. Слушах го много внимателно. Записвах си прилежно. Задавах му допъл- нителни въпроси. Обещах му, че ще запозная депутатите от региона му с проблемите. Те трябва да питат. Те са длъжни да се заинтересуват. И министър Бонев ще питат, и министър Нейков. Вярно е, че сме партия, която трябва да защитава хо- рата. (Спомних си как хората, посетили ме в приемната през ’95 и ’96 г., ме обвиняваха в надменност. Защото нищо, което не можех да изпълня, не обещавах. Защото преживявах лично проблема им и се измъчвах, когато не можех да го реша. Тази измъченост, изписала се на лицето ми, или гневност, когато имаха ненормални претенции, те възприемаха за надменност и незаинтересованост.)

Оказа се, че човекът е работил при баща ми. Дадох му телефона на нашите. Обадил се вкъщи и казал на баща ми, че е много доволен – приел съм го, изслушал съм го, разбрал съм проблема му.

Това е положението. Главна цел в приемната трябва да бъде хората да останат доволни.

145

10.06.

Младежи от БСМ („Красно село“) подготвили предло- жение за създаването на Пропаганден център на БСП. Спо- ред тях той трябва да координира пропагандната дейност на партията.

Милите деца, те мислят, че проблемът е структурен! БСП няма ефективна пропаганда, защото:

- мощно подценява значението на медийния си образ;
- гледа на пропагандата като на механична съвкупност от

еднократни ухажвания на една или друга част от обществото; - не иска да разбере дори аксиомите на пропагандата (напр. едно послание се повтаря дотогава, докато социоло- гически се провери, че то се е превърнало в една или в друга

степен ‒ желана или възможна ‒ в обществено мнение);
- силно подценяване на субективния фактор в полити- ката; като че ли някакви обективни процеси, сами по себе си,

ще ни свършат работа;

- грандоманско самочувствие на сила, която е обречена

(ако не днес, то утре) да успее; която каквото и да прави, ще бъде подкрепяна;

- политически индивидуализъм на нейните лица от ели- та, който издига стени пред синхронизирането на поведението; - нагласата, че пропагандата е нещо просто и естествено,

което не се нуждае от професионализъм;
- липсатанаполитическаволядасеотидеотвъдухажва-

нето и да се водят истински битки по конкретни проблеми; - чувство на гузност, непълноценност, обремененост, когато се общува с други политически сили; това, съчетано с абстрактната и вътрешнопартийната грандоманщина, прави

един буламач от несъвместими нагласи и пр., и пр. 146

11.06.

Среща на зам.-председател с членовете на ръководствата на федерациите на художествено-творческата, научната и образователната интелигенция. Без да съм поканен, присъст- вах в качеството си на председател на съответната партийна комисия.

Оказа се, че не знае точно с кого се среща – помоли екс- пертите от „Позитано“ да представят присъстващите. Оказа се, че не знае точно на каква комисия съм председател – помоли ме да ѝ кажа името. Оказа се, че не знае точно за какво иска срещата – някакви мъгляви обяснения за поставяне на някак- во хубаво начало. След като изслуша две – три пространни изказвания, обяви, че английската кралица има рожден ден, че е поканен в английското посолство, извини се, стана и из- лезе. Без да ме предупреди, че трябва да продължа срещата и без да ми обясни всъщност какво иска от нея. Като след- ващ по партиен пагон, започнах да давам думата, без да ми е ясно какво правя и защо. Последва дежурната градушка от обвинения, че не ги търсим, че не използваме потенциала на лявата интелигенция, че „хвърляме в коша“ техните експертни изработки и пр.

Тази среща съдържа в снет вид всички характеристики на взаимоотношенията между БСП и т.нар. лява интелигенция. Признанието, че те са ни нужни, е само словесно. По-скоро гледаме да не ги дразним и да ги ухажваме от време на време. Разглеждаме ги като хора, които ще бъ- дат с БСП, независимо какво се случва. От тяхна страна неадекватността също е голяма. Те се отнасят към ВС на БСП като към ЦК на БКП – с неговите огромни апаратни, информационни и властови ресурси. Искат да бъдат посто-

147

янно търсени, изслушвани и слушани. Но не се включват лично в големите социални и политически битки. Някой друг трябва да го прави. Някой друг трябва да формира общественото мнение, някой друг трябва да защитава ин- тересите, правата, възможностите и перспективите на духа. Напр. вестник „Дума“ не ги търси. Като че ли човек, който има какво да каже на обществото и иска да се бори за оп- ределена социална клауза, някой трябва да го търси. Преди години по телевизията Андрей Райчев101 каза, че интели- генцията ни се държи странно. Все едно Вазов на времето да протестира и да се вайка, че никой не сяда да напише „Епопея на забравените“. Те се държат по този начин. Не се самоосъзнават като субекти на развитието. Впрочем, голяма част от ръководителите на тези федерации са посредствени учени, преподаватели и творци. Силно честолюбиви, доста невротизирани, безкрайно претенциозни, олицетворение на войнстващата посредственост. Тяхното мислене е по-скоро синдикално, отколкото широко обществено. Напр. те няма да приемат един модерен проектен принцип на финансиране на науката, защото могат да загубят заплатите си, колкото и да са мизерни. Например въпросът за възрастта за пенси- ониране се оказва архиважен, слагащ в краката си всички въпроси за развитието на духовната сфера.

И все пак, как трябва да се работи с тази интелигенция? Как трябва да се работи за нея? БСП няма отговор. Нещата се свеждат до телеграми за рождени дни, епизодични безсмис- лени срещи (защото няма воля да се доведат докрай обявени намерения), коктейли по празниците, искане за експертни разработки (хвърлени после в папките).

101 Андрей Венцелов Райчев (1955) е български социолог и бизнесмен.

148

12.06.

Не мога да намеря координатите на М. Виткова102. Вчера са я изхвърлили с полиция от жилището, в което живее. Бих ѝ предложил апартамента на „Бъкстон“.

Казала на Г. Божинов: „Имам една молба към вас – да не ми идвате на погребението!“.

Всеки ден БСП дава нови примери за ужасяващата антисо- лидарност. Бивш депутат и министър го изхвърлят на улицата – все едно нищо не се случва! СДС в тази ситуация щеше да вдигне шум до Бога. А ние се спасяваме поединично. Въобще не е парадокс фактът, че за решаване на личен проблем на мен ми помогнаха политици от СДС (Ал. Йорданов) и от ДПС (Кадир Кадир). А когато през ’97 година останах без работа, единственият политик, който води разговор с мен по този въпрос (с конкретни предложения), беше Ал. Томов. И Лилов се опита, но не си мръдна пръста, за да ме назначи Първанов за негов заместник в Стратегическия център. Пращаше Генка да проверява. Пращаше Митко (Вицестратега, както иронично го наричат някои) да проверява.

14.06.

С Жорж Ганчев103 и Хр. Смоленов на гости у И. Гагов. Жорж каза, че Костов е сериозно болен – сменяли му кръвта. Не вярвам. Това би трябвало да е левкемия, която протича бързо и винаги завършва със смърт.

102 Мими Микова Виткова (1950) е български лекар и политик от БСП. Де- путат в 7-ото ВНС, 36-ото и 37-ото НС. Министър на здравеопазването (1995– 1997) в кабинета на Жан Виденов.

103 Жорж Ганчев (1939 – 2019), с рождено име Георги Ганчев Петрушев, е колоритен български политик, многократно кандидат за президент, народен представител, основател и председател на Българския бизнес блок.

149

Навремето такъв слух беше пуснат и за Сл. Трифонов. Оказа се, че Слави е здрав. Интересно как омразата към някого и желанието да бъде отстранен се превръщат в приказки за неговата предстояща (и неизбежна) смърт.

16.06.

Емилия Масларова внесла проектозакон за ергенския данък. Поне това „изтече“ по медиите. А бе, тези хора луди ли са?! Къде се е чуло и видяло опозиция да внася закон за увеличаване на данъчната тежест? Независимо, че с парите от данъка могат да се формулират всякакви благородни цели! В главите на хората това ще остане – БСП иска да увеличава да- нъците. Кога политиците на БСП ще се отърсят от абстрактния си държавнически манталитет и ще разберат, че ежедневно трябва да се води битка за симпатиите на хората?

17.06.

Приемна във Висшия съвет. Дойде един подпийнал. „Контро- лирам 100 млн. долара. Тези пари са ваши.“ „Какво значи ваши?“ „На БСП. Юридически са на една българо-холандска фирма, ре- гистрирана в Англия. Парите са в Ливан. Освен това имате 700 дка по морето. Трябва да решим въпроса с тези пари и с тази земя. Аз ви предлагам да строим. Дайте едно рамо. Всичко е ваше.“ „Защо не преведете пари като дарение?“ „Кой дарява 100 млн. долара?“

Показа ми нотариални актове за земята и за регистрация- та на фирмата. Неговото име фигурираше единствено върху пълномощно от някакъв руснак за строеж на курортно селище.

Този или е луд, или полудява. Ако е луд, случаят е приклю- чен. Само че това тесте от нотариално заверени преписи на

150

нотариални актове респектира. Възможна е и по-сложна хи- потеза. Едно време за преодоляването на КОКОМ104 и за осъ- ществяване на техническо разузнаване са прехвърляли пари по частни банкови сметки. Контролът е бил мафиотски – който се опитвал да играе, изчезвал. Поне така говорят. Може този тип да е един от „контролираните“. Бил цял живот ВКР (военно контраразузнаване), официално – журналист. Само че защо идва при мен? Защо говори пред техническо лице? Може би са му изгърмели бушоните. Запомних ЕГН-то му и адреса му.

Отидох при полк. Петров. Каза, че го познава. Познава го, но не си преписа ЕГН-то!

Петров ми подаде една папка със „специална информа- ция“. Оплака се, че Първанов не го приема своевременно и че подценява информацията. Помоли ме да му съдействам за осигуряването на тези връзки.

В една от информациите се разказваше за немска иконо- мическа групировка, която предложила на правителството да изкупи Иракския дълг към България. Давали 105 долара за 100 долара дълг. Имали стратегически интереси в Близкия изток и този дълг им трябвал. След консултация със САЩ нашите им отказали. „Не сме виждали по-глупаво правителство!“ – бил коментарът.

Информацията била от човек (професор), присъствал на срещата. Бил готов да разкаже подробности на Първанов.

104 Координационен комитет за контрол на износа (на англ.: Coordinating Committee for Multilateral Export Controls, COCOM) е историческа междуна- родна организация със седалище в Париж, създадена от страните от Западния блок (главно НАТО) през 1949 г. за многостранен контрол на износа в СССР и другите страни от Съвета за икономическа взаимопомощ. В епохата на Сту- дената война Комитетът съставя списъци на „стратегически“ стоки и техноло- гии, забранени за износ в страните от Източния блок, налага ограничения по използване на стоките и технологиите, разрешени за доставка по изключение. Разработва и стратегия за „контролирано технологично изоставане“.

151

18.06.

Попитах Първанов: „Георги, да не си ме разлюбил? Не ме търсиш. Да не би да си снел политическото си доверие към мен?“. „Жена ми ми задава същите въпроси“, беше отговорът.

Казах му за пияния от приемната и това, че съм се обърнал към полковника с молба да го провери.

„Сбъркал си. Нямам му доверие. Той беше един от най-отявлените помагачи на другия отбор.“ Аз: „Нямаше как. ВКР-то говори и пред Ивка. Така и така апаратът ще научи. Аз обаче ще си ги проверя нещата и по друга линия“. Г.П.: „Провери ги и тогава ще преценим какво да правим“.

19.06.

Все по-натрапливо и все по-често ми изпъква един спомен от лятото на ‘94 г. Казах на Жан Виденов: „Жан, имам чувс- твото, че сме като катерици в сфера – бягаме с бясна скорост, въртим сферата, но стоим на едно място. Нищо не променяме. Нищо не можем да променим“. Той отговори: „Вярно е, но от това бягане така ще ни укрепнат мускулите, че като излезем от сферата и като захапем, месо ще късаме“.

Излязохме от сферата, късахме или не късахме, не знам, но на нас политически ни откъснаха главите. Сега сме пак в сферата. За разлика от преди обаче, си стоим кротко в нея. Съзерцаваме клетката и това, което можем да видим през пръчките. Никакъв живот, никакъв хъс. Коментираме туйцък – онуйцък, но борба няма.

Пита ме Милев, стара кърджалийска номенклатура, бивш кмет: „Какво става?“. Отговарям му: „Нищо няма да стане, докато отдолу по партийните форуми, на които ходят наши-

152

те политици, не започнат да задават адекватни на времето и проблемите ни въпроси. Не „Каква партия сме?“ и „Защо строим капитализъм?“, а „Можете ли да аргументирате двойно намаляване на данъка за основно жилище, опитахте ли, до какви изводи стигнахте?“; „Ако можете, защо не го правите?“; „Защо не натискате за преференциалното креди- тиране на студентите?“; „Какви предложения направихте за държавна подкрепа на печелившите експортноориентирани предприятия?“ и пр., и пр. Това е контрол върху политиците. Другото е взаимно шаманстване, при което политикът прави театър, за да изтръгне ръкопляскания. И този, който ръкоп- ляска, получава 100 х. лв. на месец. Ръкопляска на този, който получава 1 млн. лв., без дори да е поставен въпросът вторият какво всъщност прави за първия. В какъв смисъл и в каква степен е негов представител, негов войник за отстояване на неговите интереси.

Начинът на политическо говорене, на политическо об- щуване между електорат и избраници стимулира вълканов- щината, при което горещата взаимна любов се получава след безплодно ругаене на царя и „сините фашисти“.

20.06.

„Сините“ депутати и министри си правят семинар на Боровец ‒ „Боровец-III“. Пазят ги с кучета. Без да има от кого да ги пазят. Нас не ни пазеха и за малко да ни избият през януари в парламента. Впрочем, не е съвсем вярно, че не ни пазеха. През нощта на 10 срещу 11 януари в кулоарите на Народното събрание настъпих куче. То изскимтя. На Боровец не настъпват кучета. Защото е светло. И те не скимтят.

153

21.06.

В предаването „Неделя 150“ Ал. Божков заявил, че дого- дина е възможно данък сгради да бъде намален.

БСП отново изпусна инициативата. Този данък е златно поле за управленска алтернатива, за опозиционна атака, за шум в медиите, за борба за електорални симпатии. Този данък ще се окаже непоносим. Така или иначе „сините“ ще бъдат принудени да го намалят. В противен случай много хора няма да могат да го платят.

Омръзна ми да правя констатации за безволевото „кака- видно“ състояние на БСП. Някаква политическа летаргия.

Иначе Комисията по пропаганда заседава.

23.06.

В.П. се усмихна, когато му разказах за немското предло- жение „105 срещу 100“. После разказа, че миналата година той бил упълномощен да преговаря за „0,78 срещу 1“. Една вечер „червена точка“ се разходила по него – знак за оптика на снайпер. Уплашил се и е отказал да се занимава с този въпрос.

24.06.

Кольо Парамов, бивш главен ревизор на БНБ, бил безрабо- тен от няколко месеца. Костов и Томов се били разбрали Кольо да бъде назначен за посланик в Иран. След това се скарали и предложението било замразено. След това Кольо получил писмо за изваждане от държавния апартамент, в който живеел. Костов бил отмъстителен, искал вярност и послушание, а когато не ги получавал, гонел до дупка.

154

Още преди Татарчев да подгони подуправителката на БНБ (Младенова?), Кольо казал на приятели на мъжа ѝ: „Кажете му да се развежда по най-бързия начин, да се разберат да вземе децата и апартамента. Да ѝ остави само трите кожени палта“.

25.06.

Поисках от Онзи да преведе 20 хил. долара „Ще преведа един милион“. „Не, 20 хиляди, нямам пълномощия да говоря за повече“. „Добре, другата седмица ги имате“.

Нищо няма да преведе. ** *

Първо заседание на Комисията по духовната сфера. Искат да си говорим по всички въпроси. Искат да си хленчим. Искат да съчувстваме на тези или на онези. Дори не приемат думата „преференциално кредитиране“. „Как така Томов ще говори срещу таксите, а ние ще предлагаме на студентите да взимат заеми?“ Кредитите не били популярни. Нямало разлика или нямало да се разбере разликата между „нашето“ и „тяхното“ кредитиране. Ами да им обясним! „Не, не е популярно!“

Глупости на търкалета. Освен хаотично хленчене и тъп популизъм, друго не може да поникне в БСП.

Има реални решения на реални проблеми. Но те искат много енергия, много постоянство, много воля и най-вече действителна нагласа да променяш нещо в това общество. Тези предпоставки за поведение обаче липсват.

26.06.

Венци щял да почва работа като началник смяна в мага- зин на някаква немска верига. 700 DM заплата. Колкото де-

155

путатската. На 1 август отивал в Германия на обучение. „Ще нося кашони и ще нареждам консерви. Представяш ли си, в Дюселдорф, в магазина, пред който спирах с BMW-то си и белите престилки хвърчаха да ме обслужват! Сега, след шест години, аз ще съм бялата престилка! Каква ирония!“

27.06.

В 5 ч. сутринта националите се завърнаха от световното по футбол. След две загуби, след 6:1 от Испания. Само един запалянко с трикольор в ръка ги е посрещнал. Останалите били роднини и служебни лица.

В България има поне 50 хил. футболни маниаци. Маниаци, които четири години са се тъпчели със самочувствие от факта, че на предишния Мондиал бяхме четвърти. Защо поне малка част не дойдоха да се разделят с поколението футболисти, кое- то ги екзалтираше? Всички знаят, че това беше краят на това поколение. И след възмущението трябваше да дойде благо- дарността, човечността, разбирането, достойното прощаване.

Човек заслужава освен посрещане и овации, и изпраща- не. Когато се провали, пенсионира или умре. Да му откажеш изпращане, означава, че си дивак, тъпо влечуго, смотан идиот.

28.06.

Нищо особено. Неделя. Отпуска. Бира, водка, жега и футбол.

На Пампорово Първанов отново е говорил, че БСП ставала все по-конвертируема. Много му харесва този лаф. С какво е станала по-конвертируема? Кой я търси? За какво я търси? А БСП кого търси? Отново приказки за лявата алтернативност.

156

Отстрани изглежда адски смешно. Коалиция или взаимо- действие в името на какво? Ние не можем като партия две свестни, убедителни алтернативи да формулираме и отстоим! В нито една област! Единственото, което правим, е някаква амебна реакция на някакво дразнение!

Но стига толкова хленчене! Нали и ти си член на ВС и председател на комисия? Пак се сещам за лафа на А. Райчев за ситуацията, при която Вазов би „плакал“, че няма кой да напише „Епопея на забравените“.

29.06.

Според Муравей Радев105 покупателната способност на българина щяла да нарасне с 11% в края на годината. Това щяло да се дължи на доходите, изпреварващи инфлацията.

Как ще стане този номер, след като данък жилище ще е сигурно десет пъти по-голям, такса смет също, телефоните поскъпват с 60% и пр.?

Естествено, че не може да стане. Кое обаче позволява на управляващите така прозрачно и елементарно да ни будалкат? Липсата на алтернативност, липсата на упование в друга по- литическа сила, липсата на дискусионност в електронните медии, умора и безразличие на избирателя.

30.06.

ИБ приело позиция относно приватизационната поли- тика на „синьото“ правителство. Анализът показвал, че тя е вредна за икономиката и води до негативни резултати.

105 Муравей Георгиев Радев (1947) е български политик от СДС. Депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС. Министър на финансите в правителството на Иван Костов (1997–2001).

157

Отношението на БСП към приватизационния процес продължава да бъде неясно. Защо нашите икономисти говорят по този въпрос твърде епизодично, несистемно, откъслечно? Постоянно критикуваме правителството, че бави приватиза- цията. От какви позиции е тази критика? От убеждението, че трябва да се приватизира колкото се може повече и по-бързо? Това влиза в противоречие и с нагласите на нашите избирате- ли, и с тезата, че трябва да се приватизира внимателно, за да не бъде отстранена държавата от контрола върху икономическите процеси. Или произтича от позициите на самото правителство, което се закани до края на ’98 год. да приватизира 100% от предприятията? Една опозиция не може да критикува управля- ващите от гледна точка на тяхната програма, ако не я споделя. Никога и никъде обаче ние не сме обявили правилността на тази програма.

Никъде не сме се изказали ясно по структурата на самата приватизация. Смятаме ли, че държавата трябва да запази собствеността си върху определени структурооопределящи предприятия? Някъде сме казвали, че смятаме. Кои са обаче тези предприятия? „Нефтохим“, „Булгартабак“, „БТК“ или други?

„Продавате за жълти стотинки“ – е друго наше об- винение. А ако не може да се продаде по-скъпо? И как се съчетава претенцията за цената с упрека за мудност? Доскоро бяхме големи привърженици на работническо- мениджърската приватизация. Сега четем в „Дума“, че чрез тази форма управляващите раздават предприятия на свои хора. Това означава ли, че отношението ни към работни- ческо-мениджърската приватизация зависи от позициите ни спрямо властта?

158

1.07.

Пред вестник „Демокрация“ видният „кинжал“ (радика- лен и фанатичен привърженик на СДС – бел. ред.) от близкото минало Едвин Сугарев, сега посланик в Индия, казал: „От хора като мен има нужда само когато се ходи по острието на бръснача... Не е мястото на поета сред управляващите“.

Правилно, Сугарев! От една кръвна група сме! Не само сред управляващите. Не ни е мястото изобщо в политиката! Я виж колко поети и философи останаха в нея? А помниш ли колко много бяхме? Нашето място е сред книжките. Да оставим политиката на организационни „лъвове и пердета“ като бате Краси и бате Евгени Бакърджиев!

2.07.

Заседание на партийната комисия по пропагандата и меди- ите. Пак някакъв материал на Е. Бехар, който миналата седмица бил обсъждан, отхвърлен, до този момент непреработен, а сега непредставен (именно защото не е преработен, явно). Пак ня- каква експертна група, която вероятно в седмицата ще мъдрува върху някакви пропагандни акценти. Какво се е случвало през изминалата седмица и какво се очаква да се случи през след- ващата. Какви акценти? Например, данъчно законодателство, съдебна система, Косово. „Но това са теми, проблемни кръгове! Какви са нашите позиции?“ – питам аз. „Ще обясним ли напри- мер, че данък жилище може да бъде намален? Приватизацията... каква ни е позицията по нея? Освен, че няма прозрачност и че правителството не си изпълнява програмата?“ – питам. Мълча- ние. „Защо проблемът за достъпността на висшето образование не ви вълнува?“ – питам. „Какъв е информационният повод?“ –

159

пита бившата журналистка и настоящ шеф на пресцентъра Илияна Йотова106. „Какво значи информационен повод? Не е ли достатъчно, че има позиция на правителството за всеобщи такси и наша контрапозиция? Ще повтаряме своята позиция, докато хората я разберат и докато повлияе на отношението към нас!“ – казвам. В бележника на депутата Пантелеев, зам.-шеф на ко- мисията, се записва „достъпно висше образование“. „Юрий, за какво ти е всичко това? Каква цел преследваш?“ – пита трикрат- ният бивш депутат, а сега шеф на направление „Пропаганда“ Св. Мичев. „Как за какво ми е?“, недоумявам. „Нали трябва да се идентифицираме с решаването на няколко важни проблема, за да провокираме спрямо себе си електорална подкрепа?“ – питам риторично. „Основната задача е да се свали правител- ството на Костов!“ – съобщава Мичев. „Моля? Да го сваляме при 15% електорална подкрепа? Защо? За да дойде Софиянски или Томов, например? И като как да го сваляме, като дори не можем членоразделно да посочим негови грешки и да форму- лираме управленски алтернативи?“ – си мисля аз.

И нищо не питам.

3.07.

Почина Коста Карагеоргиев107. Мир на праха му. И той ме обичаше, и аз го обичах.

106 Илияна Малинова Йотова (1964) е български политик, вицепрезидент на Република България (2017 – ), представител на България в Европейския пар- ламент (2007–2017). Ръководител на Пресцентъра на Висшия съвет на Българ- ската социалистическа партия (1997–2007).

107 Коста Василев Карагеоргиев (1939–1998) е български актьор и певец. Играе дълги години в Сатиричния театър. Известен предимно с ролите си в киното. Най-известната му роля е тази на ученика, който умира на километри- чен камък, в сериала „На всеки километър“ (26 серии, 1969–1971). Изпълнява и песента от филма.

160

4.07.

От централните гробища отказват там да погребат Коста. Централните били за известни личности. Например депутати, както пояснили. Донка Първанова помолила Тодор Модев за помощ. Естествено, че към него ще се обърне – шеф на „червените“ столични съветници. Той отговорил, че не може. Търсих Кольо Койчев. И той отказа. Търсих Иван Модев, за да натисне малко баща си. Нямаше го вкъщи. Дадоха ми някакъв мобифон, който или не отговаряше, или нямаше връзка с него. Търсих Гранитски, като бивш шеф на телевизията може би имаше някакви връзки. Излязъл на среща със Стефан Продев. Търсих зам.-кмета Ахрянов – никой не отговаряше. Явно пак трябваше да се търси директен контакт със СДС. Донка успяла да говори с Неда Попова, журналистка от тъмносиния „Стан- дарт“. По-късно Неда се обадила на Йотова и ѝ казала: „Вашата партия за нищо не става. Този човек умираше за вас, а вие дори не сте способни да го погребете.“ Права е.

Коста е починал от инфаркт. Сутринта се е поинтересувал кои ще присъстват на някакво заседание в кооперация „Арт- кооп“. Следобяд умрял.

Коста, ако ни гледаш отнякъде, сигурно умираш втори път от обида.

5.07.

Жена му била категорична, че не иска нито кремиране, нито погребение в Малашевци. „Нали беше известен артист?“ Намерих Гранитски. Разчитах, че си има приказката с Ди- ляна Грозданова. Нейният мъж Любо „Пъпката“ е близък със Софиянски. Каза ми, че ако се обади, ще има обратен ефект. Обеща ми, че ще мисли. Звъннах на Първанов по мобифона.

161

Някаква „тиква“ ми каза, че не е удобно да разговарям сега с него. Помолих го да му предаде, че става дума за погребе- нието на К. Карагеоргиев и да ми се обади когато е удобно. После още два пъти звънях. Все грешка. Отказах се да го търся повече. Донка ми каза, че депутатът Г. Дилков – Лорда може да помогне. Никой не вдигна. Между другото А. Вагенщайн ходил до дома на Ахрянов, били приятели. Нямало никой.

Звънях на Надя поне да осигурим венец. Тя обеща да търси Илийката.

Донка търсила Тодор Колев. Говорила с дъщеря му. Бил някъде по морето. Обещала да го търси. Аламанчева говорила със Стефан Данаилов. Той обещал да направи всичко, което може. Кольо Анастасов ходил до общината да търси някого, да се моли на някого.

Обади ми се Донка. С Централните гробища нищо не ста- ва. Аламанчева и Жоржета Чакърова започнали да преговарят с Нина (жената на Коста) за Малашевци.

Трябвали 400 хил. лв. за погребението. Ковчег, транспорт, дрехи. От Съюза на артистите отказали пари. Нямали. 200 хил. обаче щели да намерят отнякъде. 100 хил. щели да съберат помежду си от „Арткооп“. Не им стигали 160 хил. Обещах им да ги намеря, но след десет дни. Да вземат заем, а аз ще им ги възстановя.

Боже мой, каква държава! Каква партия! Утре ще започнат да ни хвърлят в кофите за боклук, защото няма да можем да си поръчаме ковчег!

6.07.

Погребахме Коста. Оказа се, че изобщо не е нужно да се поръчва венец и че изобщо цената не е 100 хил., както

162

снощи чиновникът Мирон е казал на Надя. За пет мину- ти надписаха лентата. Поднесох го от името на фондация „Пътеки“. Имаше още един венец – на Сатиричния театър. От съюза на артистите нямаше. Попитах един от артистите „Защо?“. Защото Коста е „червен“. Възможно ли е толкова примитивно мислене?

7.07.

На гости на Никола Инджов, писателя, с Петър Анастасов, шеф на „Български писател“ – издателството.

„Хайтов е велик писател и малък човек. Може би това равнодушие, незаинтересованост му помагат в писането.“ – К.И. Не съм съгласен.

8.07.

Среща в Търново с кмета Драгни Драгнев по повод Меж- дународния фолклорен фестивал, който искам да организи- раме (по настояване на Емил Павлов). Поисках най-напред разговор на четири очи. Обясних му колко според мен са важни тези фестивали и от политическа гледна точка. Това са стратегически инвестиции на „червена“ фондация. Съгласи се да помага само организационно. Парите ще търсим ние. После влезе зам.-кметицата Мишева. Толкова отегчено гле- даше горката! За себе си е права. И сто неща да организира, една заплата взима. А фестивалът ще бъде в „преса“ – между проекто-официалния празник 22 септември (с посещение на Президента и министри в Търново) и културното гостуване на Търново в София. При всички случаи той ще пренатовари администрацията.

163

9.07.

Пресконференция в Ст. Загора по повод предстоящия ромски фестивал. Беше организирана в ресторанта на хотел „Верея“. Маси, наредени в квадрат, с шопски салати и до- машна ракия по тях. Казах, че такава пресконференция не съм виждал. „А на колко цигански пресконференции си бил? Бива ли пресконференция без наздраве!“ – ми поясни един от циганските организатори.

10.07.

Интересно, защо му е на циганина Крачолов да ме обявя- ва за почетен председател на Ромския фестивал? Дали за да не натрие носа на кмета на Стара Загора, с когото явно не се разбира? Или смята, че аз като съветник на Първанов и шеф на партийна комисия мога да му помогна един ден да стане депутат? Едва ли е последното. Той не може да не е анализирал факта, че аз самият бях изхвърлен от кандидатските листи. Тогава? Или Миро108 му е говорил разни неща за фондацията? Миро обича да преувеличава. Винаги, когато ми подготвя някакви разговори, някаква съвместна дейност, от отсрещната страна получавам неподплатено уважение. Може би Крачолов ще очаква пътувания в чужбина, бъдещо финансиране?

Защо му беше на Крачолов да обяснява, че след „Отво- рено общество“ основният спонсор е фондация „Пътеки“? След като не съм дал нито един лев? Може би се опитва да демонстрира многоцветност, широкоспектърност?

По-късно ще се разбере.

108 Мирослав Александров (1949), мой приятел и сътрудник във Висшия съвет на БСП, фондация „Пътеки“ и в. „Дума“. Мой художествен ръководител в Естрадно-сатиричния състав на Централния дом на учителя (1984–1990).

164

11.07.

В Парламента отново закон срещу „мръсните“ пари. Ще се създава финансова полиция и пр. Може ли да сме толкова глупава държава? Вместо да стимулираме производството, вместо да създаваме по-благоприятни условия хората да пе- челят пари, ние ще ги следим какво харчат. Вместо да дадем възможност на „мръсните“ пари да се покажат на светло, да си плащат данъците и да се завъртят в легалния бизнес, ние ще ги преследваме, ще принуждаваме бизнесмените да си влагат парите в чужди банки. Вместо да каним чужди капитали, ние гоним както тях, така и нашите. Разправят, че в Кипър по банките има 500 млрд. долара. Разправят, че едва ли и един процент от тях са „чисти“. Да, ама в Кипър строят пътища, къщи, карат нови коли и получават високи заплати! Много ги интересува произхода на парите! Какво ме интересува руснакът, грузинецът или сърбинът как си е спечелил парите, ако ги вложи в наши банки и си плаща данъците?

Тази държавна архиглупост отново ли е някаква уни- зителна наколенка? Тъпо угодничество за сметка на хляба на българина? Отново ли е борба на политиците срещу собствения им народ, обяснена с някакъв обществен морал, световна законност? Все пълни глупости, когато ежедневно в България някой се самоубива от отчаяние, че не може да изхрани децата си!

Една жена на улицата се впечатли от красотата на Ани109. Зарадва ни се и каза: „Дано имате пари да я изхраните!“. До какви пожелания стигнахме!

Пълно безумие!

109 Моя дъщеря, родена през 1996 г.

165

13.07.

Пресконференция на сдружение „Просвещение“ – проф. Сепетлиев каза, че ще бъдем опоненти на изпълнителната власт. Действащият ректор на СУ проф. Лалов каза, че няма да бъдем опоненти, а експерти, които ще помагаме. Аз не бих могъл да защитавам всеобщите такси във ВУЗ и добре, че не беше доц. М. Тодоров, който има друго мнение, та да трябва да го опровергавам. Проф. Н. Василев говори, че е срамота досега да не бъдат върнати земите и имотите на СУ. Не съм убеден, че това трябва да става. Кой знае какъв хаос ще настъпи, ако започне да се връща собственост и на юридически лица.

Все пак успех е, че не се изпокарахме. Горе-долу пока- захме единно лице. Иначе малко по-надълбоко да бръкнеш – орел, рак и щука. Дали скоро ще стане ясно защо всъщност бе създадено това сдружение? Може би проф. Матеев възна- мерява да крънка пари за проекти чрез иначе внушителния списък на учредителите.

14.07.

Както и можеше да се очаква, вестник „Дума“ извежда само критиката, която прозвуча на пресконференцията. Човек остава с впечатлението, че това ще бъде доста чепато опози- ционно обединение. Вестник „Труд“, обратно, твърди, че сме се обединили да помагаме на министъра, който иначе бил с много гафове, че сме за всеобщите такси, за конфедерирането и пр. Редакционният коментар горе-долу звучи така: „И това доживяхме – бивши министри от всички цветове да помагат на действащия. При нашия манталитет иначе всеки стоварва причините за бедите върху другите“.

166

Човек, ако чете само един вестник, едва ли може да разбе- ре сносно какво става. Все пак е по-добре. Ако чете няколко вестника, със сигурност нищо няма да разбере.

15.07

Днес трябваше да се открие VI национален фестивал на ромската музика и песен. В Ст. Загора обаче е траур. Вчера е починал владиката Панкратий.

Хр. Христов в „Земя“ обявява, че фестивалът е под мой патронаж. Припомня, че преди това е бил под патронажа на Луканов и някакъв международен цигански лидер.

Гледай какво представляват медиите – една по-засукана дума, едно сравнение и нещата вече изглеждат по съвсем различен начин!

16-17.07.

Не е възможно двете дати да бъдат разделяни. Цигански фестивал в Стара Загора, на който не просто денят се слива с нощта. Сливат се две денонощия, в които вечерта свършва в 3 ч. сутринта, а закуско-обедът е в 3 ч. следобед.

Три хиляди цигани на едно място играят кючек! За пръв път почувствах, че е възможна клаустрофобия под открито небе. Никакъв алкохол, никакви инциденти. Един многочасов транс, на какъвто по нашите географски ширини са способни само циганите. Децибелите пукат тъпанчетата, майки на по 16-17 години тръскат в такт бебетата си, а децата, които мо- гат да ходят – две-тригодишни, играят кючек самостоятелно.

Пълна власт на циганите разпоредители. С един жест могат да накарат цели групи да седнат, ако преценят, че пречат на някой големец да вижда.

167

Цар Киро110 и свитата му. Индианско достолепие, спокой- ни благороднически движения, едва доловима надменност в погледа. При пристигането им по средата на концерта тарто- рите разделят като с магическа пръчка тълпата, образува се коридор, цял ред за видни гости автоматически се изпразва (а къде отиват видните гости не е ясно!) и свитата се настанява.

После цар Киро дава вечеря за половин милион на Пе- тербургската група „Цигански двор“.

„Г-н Рашков, това е г-н Юрий Борисов?“ „Откъде е това момче?“
„Беше в три парламента депутат от БСП.“ „Нищо, и те са хора.“

На вечерята българин от свитата на цар Киро държи реч и казва, че се чувства нещастен, че не е циганин. „Ще станеш“ – обажда се „царят“. Друг циганин обяснява, че в България интеграцията трябва да бъде двупосочна – не само циганите към българите, но и българите към циганите. Трети обяснява, че и музиката (разбирай културата), и пазарната икономика водят началото си от циганите.

Обещавам на Маестро Аличко, виртуоз на цигулка, да му търся два милиона лева за компактдиск. Подарява ми книга за него, с посвещението, че аз съм този, който ще популяри- зира циганската музика. На прощаване, събрал ръце като за молитва, ми казва: „Г-н Борисов, нали няма да ме излъжете? Омръзнали са ми манипулации!“.

110 Кирил Рашков (1948) е ромски лидер, нашумял със своя сенчест бизнес. Неформален лидер на създадената от него партия „Свободна България“. Известен е с прозвището Цар Киро, тъй като се е самообявил за водач на циганите в Бъл- гария. До 1989 г. има 7 присъди за общо над 30 години затвор, а след 10 ноември 1989 г. е амнистиран. С името му са свързани безредиците в с. Катуница през сеп- тември 2011 г., след които е задържан, осъден и прекарва в затвора над 2 години.

168

18.07.

Извикали тъста да прави едно стълбищно осветление. Три часа търсил повредата. Накрая се оказало, че един от коопе- раторите сложил стотинка при завиването на крушка. Всеки нов бушон веднага изгарял. Човекът го направил, защото не искал да плаща ток за стълбището. Някъде от порядъка на 200 лв. на месец. Една трета хляб. Бедността превръща хората в изобретателни уроди.

19.07.

Новодрянов, от белогвардейско потекло, върл оседеец111, ме приклещи с политическите си въпроси. „Какво трябва да прави БСП?“, „Кога ще се оправим?“, „С кого и как ще се коалира- ме?“. За разлика от друг път бях 100% искрен. Нека депутатите да лицемерничат. За това им плащат – да поддържат вярата в утрешния ден на Партията и бойната омраза към „врага“.

„Между БСП и СДС особена разлика няма. Ако я има, то тя е в това, че СДС знае как да държи властта. Къде са нашите „велики“ икономисти? Да си запомнил едно тяхно алтерна- тивно решение по значим проблем? А вие какво правите по събранията, на срещите с депутатите – вместо да ги питате за данъците, питате „Каква партия сме?“. Дефектът е дълбок и съществен. Дефектът не е конюнктурен и не е в нито една партия, взета поотделно. Липса на формулиран национален интерес, липса на желание и воля за неговото формулиране и отстояване. Цинизъм на власт, популизъм в опозиция. Ние дори една гънка на мозъка не си мръднахме, за да вкараме „лявото“ в поведението си.“

111 От Обединението за социална демокрация (ОСД) – фракция в БСП, създадена през 1992 г. и ръководена от Чавдар Кюранов.

169

Новодрянов: „Аз чакам Ю. Борисов да дойде в Кърджа- ли, за да ми вдъхне малко увереност. А той бил по-отчаян от нас...“.

21.07.

Ивелин А. напуснал като общински шеф на културата във Варна. Набъркал се в игрите им. Пак естествено става дума за реклами и комисионни. За рекламната брошура за летните дни на културата комисионните били раздадени, когато той направил друга комисия и спечелила значително по-евтината оферта. Говорил с кмета Кирчев няколко пъти. „Ти какво искаш, да живеят от една заплата ли? Разделете си комисионните, разберете се и не ме занимавайте!“ „Не могат да взимат комисионна за това, за което получават заплата. Като иска да припечели нещо чиновникът по културата, нека да помогне нещо на общинския транспорт, например. А не аз да събирам пари за фестивалите, а те от другия край да ги източват.“

Най-накрая му спретнали медийна кампания, а най- най-накрая го обвинили, че е „червен“. „Знаете ли кой му е приятел? Ю. Борисов, фондация „Пътеки“!“ Страшно обви- нение, на което смислен отговор няма. В такава ситуация за социалната олигофрения „хапче“ няма.

22.07.

„Мулти“ спрели кранчето на „Хъшове“ и им провалили националното турне.

Братлета, правилно ви казва „24 часа“: „Те изглежда ре- шиха, че с хумора си са бутнали Жан. Тъкмо обратното. Жан си падаше, затова хуморът вървеше като топъл хляб“.

170

Разбира се, че може да се оспори заключението на вестника. Жан, въпреки че беше твърд като бордюр, фана- тизиран като Жана д’Арк и злопаметен като бултериер, си беше супер демократ в сравнение и с най-големия демо- крат от сега управляващите. Поради гузна съвест ли или поради нещо друго, БСП в отношенията си с обществото се демократизира в степен, неадекватна на балканската ни народопсихология. Толерантност, отстъпчивост, стигаща до безпринципност. Затова бяха възможни „Хъшове“ с техните песни, директно призоваващи да бъде свалено правителството. Затова беше възможен „Наблюдател“, който открито ругаеше Жан. Сега, като видяха дебелата сопа, дебелоочието и двупръсточелието на управляващите, всички си подвиха опашките. Разбраха, че с властта шега не бива. А българинът от край време се шегува страстно само ако знае, че шегичките са позволени. Хвани го за гушата, скръцни му със зъби и е готов да си счупи гръбнака, да си надене наколенките и не знам какво още.

Така че, братя „хъшове“, не чакайте героичният български народ да ви съчувства! Този народ по принцип е сеирджия.

На мен можете да вярвате! И аз съм бил бит ‒ и от чужди, и от свои.

23.07.

Говорим си с Миро, че нашето поколение на 40-50-го- дишните е най-силно ударено от социалния шок. На пен- сионерите им е много трудно, няма какво да ядат, но както казва Миро, „те са зрители в пиесата, един билет трябва да си купят, а аз съм действащото лице“. Децата им са зрели, сами трябва да се оправят. Ако преодолеят психологическата

171

бариера, продадат апартамент в града и си купят къща на село, ще им останат пари да преживяват. Не са обвързани професионално, кариерата е спомен, каквото било ‒ било, биха могли навсякъде да живеят, въпросът е ежедневно да оцеляват. Двадесетгодишните не познават друга реалност. Животът е такъв, какъвто е сега. Новите правила на играта за тях не са нови. Това са просто правилата на играта. И спрямо тях ще изграждат нагласите си, мечтите си, действията си. А ние? Когато започнаха промените, имахме по 10 – 20 го- дини трудов стаж зад гърба си. Преполовени планове, ясно очертани пътища. И изведнъж – хоп, в морето! Ама не си можел да плуваш, ама си си забравил пояса? Тези 10 – 20 години се сриват, разпадат се като тресната с чук статуя от сол. Длъжен си да почваш отначало, но нямаш стартовите позиции на по-младите. Образованието ти е старо, рефлек- сите са ти стари, очакванията са ти стари, а целите ти трябва да бъдат нови. В края на 1989 г. по моя преценка ми оставаха 2‒3 месеца да завърша докторската си дисертация112. След още 2‒3 години – доцент. Още 5‒6 – и професор. За Миро – улегнала и канализирана работа в областта на художестве- ната самодейност.

На всичко отгоре трябва да осигуряваш финансово жена и деца във време, в което през ден по вестниците пишат за умрели от глад или самоубили се от отчаяние. Да възпитаваш в новите правила на играта, преди самият ти да си ги усвоил. Нещо като да преподаваш математика, когато цял живот си учил география, например.

112 Тук говоря за големия ми докторат на тема „Диалогът в историята на психологията“. Малкия докторат, наричан тогава „кандидатска дисертация“, на тема „Методологически проблеми на психология на установката (школата на Узнадзе)“, защитих през 1986 г.

172

24.07.

Вестниците съобщават, че върху 52% от децата у нас е упражнено някакъв вид насилие (изследване на Сдружението за защита правата на децата). 49% от подрастващите са обект на побой.

Починала е осемгодишната Таня. Майка ѝ в пристъп на ярост я поляла със спирт и я запалила.

Какво да прави българинът, освен като се върне вкъщи обезверен и побъркан, да си го изкара на най-слабия?

25.07.

Музикант от Русенската филхармония се е самоубил. Споделял с близки, че ще сложи край на живата си, не мо- жел да търпи повече тази немотия. Вчера също писаха за самоубил се мъж (мисля, че беше 42-годишен). Какво да коментираш...

26.07.

Значи Костов обещава след три години средната работ- на заплата да скочи с 50%, а минималната – със 100%. При запазване на валутния борд. Което означава, че пари няма да се печатат. Което означава, че с 50% трябва да скочи и БВП. Да, ама той казва, че средногодишният растеж ще бъде около 5%. За три години – 15%. Номерът може да стане със силно увеличаване на безработицата. Да, ама Костов обещава увеличаване на работните места. Започват да приличат на Ру- мен Гечев113 от средата на ’96 г. нататък. Както казва Чавдар

113 Румен Василев Гечев (1956) е български икономист и политик от БСП, вицепремиер в кабинета на Жан Виденов (1995–1997).

173

Найденов в „Дума“ „ ...на властника у нас му е толкова ши- роко около врата, че трудно се удържа дори в границите на четирите аритметични действия“ (бр. 168).

27.07.

Срещу начина на провеждане на училищните директорс- ки конкурси се обяви дори „синият“ синдикат „Промяна“. Той заяви, че това не е „синя метла“, а тотална шуроба- джанащина. Списъци с оградени имена на хората, които трябва да спечелят; спечелени конкурси от хора без нужната квалификация, без стаж в съответната степен; криене на протоколите; изолиране на колективите и др. Простащина и чувство за безнаказаност. Дали наистина сме пропити от нагласата, че държавата си върви независимо какви хора управляват процесите? Това е навсякъде. Някакъв директор, вдигнал на крака предприятието си (от оръжейния бранш), с прекаран тежък инфаркт, в отпуск по болест, е уволнен няколко месеца преди пенсия. За да бъде назначен на негово място ревизор, който никога не е ръководил производство. В случая дори цинизмът не е толкова важен. Важното е, че „своят човек“ срива държавността. Явно рефлексът, че ако държавата е добре, и аз ще бъда добре, у нас не съществува. Няма връзка между лично битие и общ просперитет. Този рефлекс, без да го идеализираме, без да преувеличаваме неговата действеност, в развитите държави се е формирал със столетия. Народът ни като такъв никога не е отговарял за държавността. Никога не е отговарял за себе си. Когато не си научен да бъдеш отговорен, не можеш да се чудиш защо няма обществена отговорност.

174

28.07.

Стоян Райчевски прокарал през медийната комисия текст, с който се забранява на БНТ да пуска реклама в праймтайма (19 – 22 ч). Забрана до пускането на частна телевизия с на- ционален обхват. Мотивът – така рекламодателите ще бъдат стимулирани да дават пари за изграждането на такава частна телевизия. Това са милиарди левове, които БНТ ще загуби, без бюджетът да ѝ ги осигурява. Това е удар и по рекламния бизнес. На пръв поглед – простотия. На втори поглед някакъв странен рекет без никакви шансове. Сигурно има някакво много просто обяснение, свързано с вездесъщото „шарене на пари“. Дали изтласкани от рекламния пазар си отмъщават? Дали хора, които имат намерение да правят частна национална телевизия, си правят собствени сметки за рекет? Не е ясно. А може да е някакво умопомрачение от жегите на самия Райчев- ски. Като си спомня как тъпо гледаше по време на заседанията на моята парламентарна комисия!

Абе, няма ли нещо светло, което си струва да бъде отбеля- зано? Едно време поне за „трудов героизъм“ човек се сещаше.

30.07.

В края на политическия сезон с какво се хвали БСП? Предложиха еди-колко си закона и 1111 текста по обсъжданите закони. Какво има в тези проектозакони, какво се крие под предложените текстове? Корифеите Първанов, Овчаров, Пи- рински не смятат за нужно да обяснят. Убеден съм, че и през ум не им минава да го направят. Къде са моите проблеми в тази стахановска безсмислица? Били се борили за независима съдебна система и независими медии! Това ли е, което обикно-

175

вения човек го интересува? Нито дума за производството, за пазарите, за данъците, за таксите, за безработицата. Нито дума за този, който иска да ги подкрепя.

31.07.

Лилов, Ананиева и Първанов разсъждавали в Габрово за лявото коалиране. Според Лилов имало три варианта. Широка лява коалиция, средна и малка. Пълно изкукуриг- ване. Въпросът около какви конкретни проекти трябва да се върти коалирането отсъства. Лявата коалиция щяла да роди алтернативата. Точно обратното е вярно. Трябва да се роди алтернативна идея, разбираема и осъществима, която ще може да привлича и да споява елементи на политическия спектър.

Отстрани нещата в БСП, а и в целия ни политически живот, изглеждат безнадеждни.

01.08.

Фолклорен фестивал в с. Дорково, общ. Ракитово. Пак ме обявиха за основен спонсор, без да съм дал лев. Пак искаха да говоря от сцената. Пак почетното място на гала вечерята и пак специални поздрави. Значи онова в Стара Загора не е било просто „циганска им работа“. Името продължава да работи за мен, без да си мърдам пръста. Май е време вече да поработя аз за името си.

02.08.

Кметът на с. Дорково разказа как мъж и жена му се жалвали, че някаква тяхна роднина избягала с любовника

176

си. Искали от него да я върне. Затова бил кмет. Да решава и такива проблеми. Той отказал. Заплашили го, че ще се оплачат еди-къде си.

Възможно ли е в края на двадесети век такова разбиране на властта? Откъде е това разбиране? От първобитно-общинния строй, при който старейшината има неограничени правомощия?

Какво се чудя, преди няколко години една баба на село ми каза, че са ѝ откраднали магарето и че аз трябва да ѝ го намеря! Защо била гласувала за мен?!

03.08.

Изпълнителният директор на „Дума“ (с прякор „Табу- ретката“) карал чистачката да му носи кошчето за боклук на Продев, за да проверява какви текстове изхвърлял. И дотук стигнахме. Бил дал на секретарката и шофьора си по-големи заплати от тези на репортерите.

04.08.

„Дума“ спря заради неплатени дългове. Пълен разпад. Не е възможно кризата в „Дума“ да не повтори кризата в партията. Според Бойка Първанов бил заминал за Китай да търси

пари.
Не е възможно да му дадат, ако не поеме твърди ангажи-

менти за прокитайска политика. А това социалдемократът Първанов не би могъл да направи. Защо не търси от Германия, например? Нищо, ще пие чай, ще му пеят пионерчета и тол- кова. Колкото постигна и Жан преди две години. Тогава той постъпи и като истински гьонсурат. Тъкмо България гласува в Комитета по санкциите по същество „против“ Китай, във

177

връзка с декларация за правата на човека. Казват, че Германия и Франция подкрепили Китай. Хората разбират от бизнеса си.

05.08.

В Америка готвели речник – енциклопедия на диси- дентите от бившите тоталитарни режими. На България били отпуснали 30 бройки. Нашият списък бил възложен на Ми- хаил Неделчев114. От него щял да бъде изключен Тренчев115. Нямало да включват бивши членове на БКП, независимо от отношението им към бившата власт. Жельо Желев попадал в списъка по изключение. Отначало отпуснали 20 бройки, после ги увеличили.

Дисиденти под бройка. Като бройлери. Все пак е по-добре, отколкото на кило. Можеха да кажат 200 кг. Правиш списък, събираш килограмите и като стигнеш лимита, удряш чертата. Ако се пада по средата на някой кандидат, можеш да искаш да ти отпуснат примерно още 35 кг. Този подход би облагоде- телствал по-късно китайците и би ощетил напр. германците – те пият много бира и ядат много салам, и са дебели. Има обаче една трудност – от коя година ще важат килограмите? Ако е с днешна дата, един Сашо Йорданов би „изял“ местата поне на двама от списъка.

114 Михаил Димитров Неделчев (1942) е български учен, литературен исто- рик и теоретик, литературен критик и политик. Почетен професор на Нов българ- ски университет (НБУ). Депутат от СДС в 7-ото ВНС и 36-тото НС.

115 Константин Тренчев (1955) е лекар по образование, български профсъ- юзен деятел. Преди 1989 г. заедно с още няколко български дисиденти развива дейност в Независимото дружество за защита правата на човека. Инициатор и основател е на първия опозиционен синдикат в България – Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Един от основателите на СДС.

178

06.08.

Снощи е починал Тодор Живков. В 20 ч. и 5 мин. Цяла нощ крили смъртта. Любо Николов каза, че БТА са се позо- вали на чужди агенции.

Жалко, че не можах да заведа баща ми при Тато. За него щеше да е голямо преживяване. Старецът беше много духовит, със страшно синтетична мисъл. За много сложни неща форму- лираше прости и вдъхващи доверие обяснения и въпроси.

Мир на праха му!

07.08.

От Народния театър отказали да предоставят помещение за поклонение. Театърът бил във ваканция, а освен това Тато не бил човек на изкуството. От Министерския съвет и от На- родното събрание отказали, защото практиката била бивши държавници да не бъдат изпращани с държавни почести. Например Антон Югов.

Все пак човекът извадил късмет, защото ще го погребат в Централни гробища. Късметът му се състои в това, че там са погребани жена му и дъщеря му. Като нищо можеше да засилят Тато в някое периферно гробище. Интересно как ще реагират нашите държавници, ако например Кастро рече да дойде на погребението и поиска да дръпне една едночасова реч? Голям конфуз ще бъде.

08.08.

Щели да махат три нули от лева. Тогава заплатите по номинал ще станат толкова, колкото бяха през 80-те години. Така най-лесно ще разберем колко сме обеднели. Защото ще

179

се окаже, че ядем хляб за 60 ст. (вместо за 25 ст.), месо за 6‒7 лв. (вместо за 3 лв), сирене за 5 лв. (вместо за 3,60 лв.), купуваме бензин за 1 лв. (вместо за 22 ст.), плащаме парно и топла вода за 60 лв. (вместо за 10–20 лв.) и пр.

Ако можехме да махнем няколко нули от илюзиите си! От илюзията, че сме в някаква криза, която от само себе си ще отмине, както отминава ураган, просто трябва да чакаш и да се пазиш да не те удари някоя щайга по главата. От илюзия- та, че в Европа много са се загрижили за нас (преди няколко дни стана ясно, че са отрязали и износа ни на сирене). От илюзията, че с метани и слугинаж можем да решим някой от проблемите си. Скоро американски професор писа по повод на България, че западняците уважават нациите с достойнство и са склонни на тях да правят отстъпка. А когато удовлетво- ряваш всякакви щения в разрез със собствените си интереси, в отговор получаваш още по-енергичен палец за мачкане.

Тези нули обаче не виждам как могат да се свалят.

09.08

16 ч. Точно за този час е обявено погребението на Т. Живков. В тесен семеен кръг. Сигурно с още пет кръга от камери и репортерски бележници. След траурен митинг, на който са говорили Н. Койчев, Йордан Йотов, Румен Водени- чаров, Велко Вълканов и Ангел Димитров (някакъв земеделец от времето на Тато). Иван Славков116 е благодарил на митинга и на ораторите от името на семейството.

116 Иван Борисов Славков (1940–2011), наричан още Батето, е български спортен деец, директор на Българската телевизия от 1972 до 1982 г. Съпруг (1968–1981) на Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков. От 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става по- жизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК).

180

БСП отново не знае какво да прави, когато трябва да говори за своите ценности и в частност за своето минало. Какво значи да организираш съболезнователна книга в пар- тийната централа и да си съорганизатор на траурен митинг за човек, когото си изключил от своите редове и само преди месеци си отказал да възстановиш? Неслучайно внучката Жени окачестви това поведение като извинение към Тато. Не, това не е извинение. Това е поредният флирт с електо- рата, с комунистическия електорат. БСП се присъединява към чувствата му, към носталгията му, към ценностите му. Какво означава зам.-председател на БСП да говори рамо до рамо с бивше величие, което определя времето на Т. Живков като „златен век“ в българската история? Въпре- ки опита да замазва позициите си с определения от рода на „противоречива личност“. Коя значима политическа фигура не е противоречива? Какво означава да пратиш на сцената един Велко Вълканов, който се провиква: „Тодор Живков умря, за да живее социализмът?“. Велко бил безпартиен. Той е депутат от Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ).

Не е трудно зад такова поведение да прозреш обвинение към демокрацията заради доброто, което безвъзвратно е от- минало – осигурена работа, образование, лечение, почивка. Обвинение не към нашата политическа некадърност, а срещу демокрацията като механизъм за социално съществуване.

Може би се правим на демократи, защото няма как, защо- то старото не може да се върне, защото това е единственият начин да пребиваваш модерно и с перспектива в политиката?

БСП има два полюса за флирт, два полюса на заиграване. Другият е със социалдемокрацията. Там заиграването става предимно чрез партийните документи. А какво биха казали

181

тези социалдемократи за първия флирт? След като десетиле- тия са се борили срещу такива като Т. Живков, след като са лежали по затворите и са били пребивани от тяхно име?

Политическо двуженство. По-лошо. Все едно да спиш с негърка и ескимоска, да разказваш на едната колко е стра- хотна другата и да знаеш, че те помежду си не могат да се понасят.

11.08.

33 хил. деца до 5-годишна възраст са умрели в Ирак по- ради недохранване (за първото полугодие). Ембаргото като висша форма на междудържавен тероризъм. Ако чрез него избиеш хиляди деца, не прави впечатление. Ако избиеш 200 с бомбен атентат, всички говорят за това, валят съболезно- вателни телеграми и клетви срещу тероризма. Като Надето Михайлова117 ‒ пише на Олбрайт118 по повод на двата атентата срещу американски посолства, че България осъжда терориз- ма във всичките му форми. Което означава, че най-напред ние посочваме конкретно кои действия са терористични, т.е предварително ги осъждаме, даваме им квалификацията и след това заявяваме, че ги осъждаме. Това, което не осъждаме, не е тероризъм. Не е тероризъм, не защото не е, а защото не го осъждаме. „Ние мразим лошите работи и харесваме хубавите работи.“

117 Надежда Николова Нейнски (повече известна с фамилията на първия си съпруг като Надежда Михайлова) е български политик, министър на външ- ните работи (1997–2001), председател на Съюза на демократичните сили (2002–2005), депутат от СДС в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС. Евродепутат от листата на Синята коалиция (2009–2014).

118 Мадлин Корбел Олбрайт (1937), с рождено име Мария Яна Корбелова, е американски дипломат и политик от Демократическата партия. Държавен секре- тар на САЩ при президента Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г.

182

12.08.

Бате Краси дал пресконференция. Щели да правят „Ка- занлък – 2“. Щели да оправят партията. Знам, бате Краси, колко е тежко никой да не ти обръща внимание, след като с години медиите са ти въртели гласа и физиономията! Това, че не ти е ясно какво трябва да се прави, какво точно пра- вите и с каква цел, са подробности. Социалдемократите на Запад например спорят дали работната седмица трябва да бъде 35 часа, кое ще направи икономиката по-силна ‒ при- ватизацията или спирането ѝ, как социалната защита да се превърне в трамплин за можещия и амбициозния и пр. Ние тук за какво спорим? Не може да се отговори на този въпрос. Той е дълбоко кодиран.

Знам, бате Краси, че е трудно да си паднал. Ето и мен даже ме е яд, че вестник „Труд“ не ме подканя да почерпя за рождения си ден, значи забравили са ме, но какво да се прави. Поне, както твърди Миро, вестник „24 часа“ се е се- тил за мен. И ти днес, като си видиш физиономията в някой и друг вестник, ще ти олекне.

13.08

В къща, съседна на къщата на тъста ми, в с. Царимир едно момиче на 20 години се обесило. Всеки ден пътувало до Пловдив и обратно, защото родителите му нямали пари за квартира. После не успявали да отделят пари и за това ежедневно пътуване. Момичето трябвало да си стои на село. Дали има връзка между самоубийството и тази абсурдна за края на XX век и за европейска страна немотия?

183

Всеки ден четем за самоубийства, чиято вероятна или направо декларирана причина е мизерията. А ние постоянно си говорим за алтернативи, бистрим лявото и дясното. Какво се възмущавам, като и аз не знам какво трябва да се направи. Може би тотална външнополитическа преориентация. Агре- сивно търсене на външните ни вземания. Пробив, дори с це- ната на унижения, на руските, арабските и азиатските пазари (но вече има ли с какво?). И това производство, което всички спрягаме осем години, но нищо не се получава! Толкова ли сме тъпи и безволеви като нация? Впрочем, къде са нашите икономисти? От тях освен postfactum коментари нищо друго не може да се чуе.

14.08.

След долнопробното лихварство, което управляващите на- рекоха „студентско кредитиране чрез ДСК“; след вреждането на партийното куцо и сакато в образователната система, което управляващите нарекоха „конкурси за училищни директори“; закономерно и очаквано последва сатърът срещу автономията на ВУЗ, БАН и Селскостопанска академия, което управлява- щите държавнически нарекоха ПМС No 181.

Негово Величество Образователният Чиновник от утре ще кара ректорите и председателите на най-големите научни центрове у нас да клечат пред кабинета му и да му обясняват колко е издръжката на един студент, колко пари трябват за научни изследвания, книги, апаратура и пр. Чиновникът ще се почесва по врата и в зависимост от кефа и махмурлука си, защото адекватни знания няма как да извади, ще си записва в тефтерчето. Ще гледа окаченото в рамка ПМС No 181, ще стрелка със строг поглед молителите и според настроението си

184

ще слуша или няма да слуша мънкането им. Ако не го мързи, може и някоя търговийка да извърти.

След като му свърши приемното време, Негово Величество Образователният Чиновник ще притърчи до Негово Величество Финансовия Чиновник, за да обсъдят на кафенце какво пър- вият е чул, проумял и запомнил от приказките на върволицата клечащи пред кабинета му ръководители на родната духовност. Двамата ще се разберат, ще си припомнят доколко Ан Макгърк (ръководителка на мисията на МВФ за България) е споменала нещо за образование и наука у нас и ще треснат на депутатското мнозинство някакви си цифри, които те могат и да не четат. Могат, защото както показва изминалата година и половина, те са сложени там не да четат и да мислят, а да благодарят за честта да са по-първи хора в Родината си.

Това обаче не е всичко. В новата чиновническа премъд- рост, наречена ПМС No 181, в има-няма 7 изречения е казано, че лечебната и учебната дейност в медицинските ВУЗ се раз- делят. Тук вече освен чесане по врата и четене на Макгърк, трябва и мислене. Как да разделиш един човек, който е едно- временно и лекар, и преподавател? Как да разделиш сгради, в които едновременно се лекува и обучава? Как да разделиш една дейност, която може едновременно да бъде и лечебна, и научно-изследователска? Важното е, че овластените чиновни- ци ще се увеличат. Едни ще властват над лекуването, други над обучението и правенето на наука. Що се отнася до деленето, ще се съберат, ще им направят един семинар на Боровец и ще им прочетат някоя лекция за деленето и множенето.

Постановлението е в противоречие със закона. Там е казано как се прави и кой се разпорежда с бюджетите на ВУЗ-овете. Нищо обезпокоително. Правото в нашенското издание на правовата държава се употребява само когато е

185

целесъобразно. А в конкретния случай юридическият слуги- наж на управляващите сигурно ще намери начин да обясни, че нищо особено и тревожно не се случва. И без това на хората им писна да слушат сложнотии от рода на тази, че с поста- новления закони не се отменят.

15.08.

Ето един класически пример за самостоятелно битие на финансовия капитал, за скъсването му с първоначалната му роля да обслужва производството.

Сорос пише писмо, публикувано във „Файненшъл таймс“, в което препоръчва обезценка на руската рубла и борд. Борси- те реагират с обезценяване на германската марка – немските банки са мощен кредитор на Русия. Сорос дава знак и неговите за няколко часа обръщат 2 млрд. долара в марки. Елцин зая- вява, че няма да допусне девалвация на рублата. Котировките на марката се вдигат и Сорос печели над 100 млн. долара.

А ние в България си мислим, че нещо зависи от нас и че нещо можем да решаваме. Само с тези 100 млн. щ. д. може да бъде издухано което и да било правителство у нас. Достатъчно е МВФ да стегне примката, да се плати добре на лумпени и на работници от структуроопределящи предприятия – мини, транспорт, петролен бизнес; да се обещае на някой сериозна подкрепа, ако вземе властта, и всичките ни препирни и при- казки са за в коша.

16.08.

С журналистите шега не бива. Във връзка със спирането на „Дума“ Продев отказал коментар на посетил го специално

186

в селото му журналист. На следващия ден излезе заглавие от рода на „Продев си прекопава зеленчуците“, което по един естествен начин внушава, че не се е притеснил особено. С едно изречение може да се манипулира оценка. След като и аз се хванах за заглавието, какво остава за хора, които не познават Продев или пък го мразят.

17.08.

Проф. В. Д. ми разказа следните неща:

На проф. Г. Б. му дали от Брюксел 60 хил. долара срещу изпълнение на сериозни удари върху висшето образование и науката. Самият Г. Б. му го е споделил. Даже се притеснявал, че не е оправдал доверието. Това било по време на неговото зам.-министерстване, вероятно при Н. Н. Тези пари не са чак толкова шокиращи за чиновниците от ЕС, като се има пред- вид, че техните консултанти по спечелени от нас проекти получават от 250 до 500 щ.д. чисто възнаграждение (на ден), вън от командировъчните.

В началото на 90-те самият Сорос поканил проф. Д. в Аме- рика, за да работи по проект за извличане на мозъци от Русия. Срещу възнаграждение от 6 х. щ. д. професорът трябвало да преценява в своята област кои руски учени, дошли на семина- ри, срещи и пр., си струва да бъдат купувани и кои не. Даже в писмото понятието „извличане на мозъци“ си фигурирало едно към едно. В. Д. му отговорил, че ако направи програма за връщане на мозъци, ще се включи. Героичен сарказъм за човек, който по западни стандарти може да умре от глад у нас. Невинаги моралната система може да бъде избудалкана, заоби- колена, предъвкана. Въпреки че не е толкова трудно. Например: „Какво пък толкова, руски учени. А аз с тези пари бих могъл да помогна на българската наука“ или нещо подобно.

187

Баща му на В. Д. бил пребиван в кабинета на Гешев119. Над бюрото на Гешев стояла някаква справка –класация на политическите полиции по света. Критерият бил ефектив- ност при обезвреждането на политически нездрави елементи. I място – Русия (ГПУ), II – Англия, III – Америка, IV – Бъл- гария. В малко неща сме толкова напред в класациите. Едно от тях явно е следенето, топенето, отмъщаването, вернопо- даничеството.

18.08.

Вицепремиерът Божков щял да прави работна група по проблемите на млекопроизводството, млекопреработването и съответната търговия. Тук всички трябва да ръкопляскаме. Защо? Как защо. Ами има проблеми около млякото. С тях никой не се занимава. Държавата не знае точно какви са. И в най-големите жеги Божков си напъва еврейския мозък и вероятно след интелектуален проблясък се сеща какво трябва да се направи. Работна група! Пита се, без работна група какво се получава? Нали има министерство на хранителната промишленост, съответно такова на търговията и промишле- ността и на външните работи, ако последното има някакво отношение към външните пазари. Има асоциация на млеко- производителите и съответна такава на млекопреработвате- лите. Те обаче няма как да се срещнат. Никой не им е казал да се срещнат или че трябва да се срещнат. Вероятно никой не им е казал, че около млякото има проблеми. Или всеки знае за някакво парче от проблема, но казва, че другите парчета

119 Никола Христов Гешев (1896–1984) е български полицай от периода между двете световни войни. През 1941–1944 г. е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия.

188

не са му в ресора. Нещо като изследователите, всеки от които разглеждал отделна част от слона и никой не знаел, че става дума за слон. В тази ситуация се прави работна група: 1/ за да се каже, че проблем има; 2/ за да се демонстрира воля за неговото решение; 3/ за да се срещнат тези, които крачат в съседни министерства, но без работна група не знаят нито, че трябва да се срещнат, нито как да се срещнат.

Преди дни от ЕС ни отрязаха за износа на сирене. От държавните мъже никой нищо не каза. Не каза, защото нямаше работна група. Сега е друго.

19.08.

Др. Първанов се върна от Китай и Виетнам. Както науча- ваме от В. Велева („Труд“)? Срещите били на ниско равнище, протоколни, с чаепиене и вероятно с пионерски песнички. Може би не е съвсем така, ако отчетем вечерта с кмета на Шанхай. Само този град е колкото България и половина, и парите, които минават през него, сигурно надхвърлят в пъти брутния ни вътрешен продукт. Важното е шефът с какви идеи е отишъл, с какви предложения и с какви възможности да влияе върху процесите у нас. Това не го знам и излишни въ- проси не задавам. Не задавам, защото на съветници, на които им нямат доверие, които са на партийна пенсия и за които не се знае никога каква точно статия ще извъртят, никой не дава информация.

Между другото, Кольо Добрев му съобщи, че вестник „Дума“ е във фактически фалит. Което всички го знаем.

Пред журналисти Георги каза, че поведението на БСП около погребението на Живков било балансирано. (За при- помняне е, че трима зам.-председатели мълчаливо приемаха

189

от трибуната овациите на партийците на призива на Й. Йотов БСП да се възобнови като марксистка революционна партия). Какво да каже човекът! За свалянето на „всекидневник на БСП“ от под главата на „Дума“ иначе каза, че не е съгласен и не е давал съгласие.

21.08.

Разказ как по времето на Сталин в едно село се провежда- ло атеистичното възпитание. Партийните другари сложили на видно място портрет на Сталин и икона на Христос. Пробили по една дупка в тях. Карали децата да си искат и от двете бонбони. „Чичо Сталин, дай ми едно бонбонче!“ Една ръка се подавала от дупката и подавала бонбонче. „Дядо Боже, дай едно бонбонче!“ Една ръка се подавала и показвала среден пръст.

Вероятно това е фолклор, мит. Както казва обаче Ананда Кумарасвами, „митът олицетворява възможно най-голямото приближение до действителността, което може да бъде пред- ставено с думи“.

И днес продължаваш да получаваш бонбонче или среден пръст в зависимост от това на каква икона се молиш, неза- висимо какво „дете“ си. Всеки ден във вестниците е пълно с показан „среден пръст“ на доказали се професионалисти и „бонбони“ за „правилни богомолци“. Днес в списъка на одобрени синдици – хора, които никога не са влизали в предприятия и не са подписвали през живота си финансов документ. Вън от списъка – опитни хора с по две висши образования (юридическо и икономическо). Толкова много се открадна през последните години, да се чуди човек какво още е останало за крадене!

190

А Венци, зад гърба си с работа в частна фирма в Германия, с успешна консултантска работа у нас, със стаж като шеф на отдел „Координация на монетарната политика“ в бившето Ми- нистерство на икономическото развитие, като член на Комиси- ята по ценните книжа (с ранг на зам.-министър), с 2 – 3 тежки специализации в чужбина, след осем месеца без работа реди консерви по някакви немски рафтове. Среден пръст, Венци!

22.08.

Кметът на Враца Румен Стоманярски: „Идва при мен сче- товодителка от ВиК и ми се оплаква, че всеки месец изчезват по пет милиона лева. Предполага, че парите се прибират от депутата И. Г. Питам моите хора: „Можете ли да му свиете чантата в деня, в който предполагаме, че ще вземе парите?“. „Можем.“ Свиват я и вътре намират пет милиона. Човекът не си потърси чантата“.

23.08.

Разказ на един видински бизнесмен: „Наш бизнесмен дължи 100 хил. ДМ на свои партньори. Бяга с тях в Германия. Кредиторите намират начин и там да го подгонят. Когато нау- чават, че е тръгнал обратно за България, пращат осем човека да го причакат, след като влезе в страната, и да му „обяснят“, че трябва да върне парите. Наемниците засичат една кола – същата марка и цвят, но без да сверят номера, приклещват собственика. „Връщай парите, живота ти струва по-малко!“ „Нямам толкова, днес беше лош ден – само хиляда и осем- стотин марки изкарах. Елате след три дни, когато застана на смяна, и ще видите добри пари!“ Оказал се митничар.

191

Действителният длъжник се прибрал и си върнал парите.“ Фолклор? Митове?

Виж Ананда Кумарасвами!

24.08.

Според Първанов президентът отивал в Москва просто защото с другите „големи“ вече се бил срещал, а с Елцин – не. Това бил споделил в по-тесен кръг. Според Георги посещение- то било подготвено много повърхностно – имало проекти за четири не особено значими протокола (споразумения).

Казах му, че никой досега не е обяснил по задоволителен начин защо българо-руските взаимоотношения не вървят. Хората остават с впечатление, че тяхното подобряване зависи от случая или от личния чар на един или друг политик. Като че ли няма сериозни причини. Кои са те? Какво трябва да се направи? Да обясниш това, е сериозно опозиционно поведе- ние. Защо нямаме митнически облекчения както Македония, например? Впрочем в БСП има ли справка и анализ (сравни- телен) за икономическото отношение към нас? Първанов каза, че не е трудно да се изготви. Като че ли му говоря за торта за рожден ден.

Какво правят нашите икономисти? Оплака ми се, че общо взето никой от т. нар. наши икономисти не ще да се размърда политически и медийно. Всички чакаме от Цен- тралата. Коя е тази Централа? Скапаните и умрели от глад чиновници?

Попитах го защо не защити идеята за офшорна зона. Из- смя се. „Ще искаш ли авторски права за идеята?“ Впрочем, смехът в такива случаи е много интересен научен проблем. Това е рационална идея, която сблъсквайки се с десетките

192

ирационалности в действията ни, с идеологемите ни, с аб- солютно непрагматичното от гледна точка на националните интереси поведение, изглежда абсурдна. Абсурдна изглежда всяка идея, която изисква фундаментална промяна в абсурд- ното ни политическо мислене и поведение.

Защо не бием СДС за това, че не създаваме свободни икономически зони с Гърция, Русия, Македония, Сърбия и Румъния? Защо само с Турция? И на този въпрос нямаме отговор. Нямащият отговор в мисълта си не може да пре- тендира за властта, която дава ресурси за отговори чрез поведението.

25.08.

Времето на философите в БСП залязва. Те бяха необхо- дими, за да обяснят по силата на каква логика БСП има право да участва пълноценно в изграждането на едно общество, чиито принципи с десетилития отричаше. За да обяснят какво означава социализъм след срутването на т. нар. реален социализъм. Да формулират принципите на едно ново поли- тическо битие. Идва времето на икономистите в БСП. За да обяснят действително ли е невъзможно България да намери нишата, в която е способна да бъде конкурентноспособна. Да определи тези производства, на които ще заложи. Да превърне банките, които днес са спестовни каси, в банки, които дават кредити, за да може този, които иска да работи, да работи. Да създаде нормални условия за инициативния и да не се задоволява само с това да му измисля нови данъци. Идва времето на дипломатите. Които да ни обяснят действи- телно ли е невъзможно да си върнем дълговете от арабските страни. Да получим компенсации за спазване на едно или

193

друго ембарго. Да не охлаждаме повече и без това доста ох- ладените отношения със Сърбия и Македония. Да получим такова третиране от Русия, което сродни по съдба държави имат. Идва времето и на едните, и на другите, за да кажат действително ли е невъзможно да си възстановим поне част от загубените пазари. Какво трябва да се случи, за да идват чужди инвестиции, а не само блянове за такива. Да обяснят, ако нещо е възможно, как ще стане. Стъпка по стъпка.

Ако това се случи, ще бъдем добра опозиция. Защото въпреки своето перчене, управляващите не дават отговор на нито един от тези въпроси. Времето на нашите партийни сре- щи, посветени на това да громим световния империализъм, отминава. Идва времето на простите въпроси със сложни отговори. България има ли финансов ресурс, за да бъде нама- лен данък сгради? Ако няма, как и кога ще бъде акумулиран? България може ли да осигури достъпно образование? Ако може, как? На фона на общата ни задлъжнялост. България може ли да има по-рационална структура на външния си дълг? Такава структура, която ще даде глътка въздух например на здравеопазването и на всички, които измират, защото не могат да си платят лекарствата. Как е възможно на фона на общата беднотия България да си позволи да си излива млякото и да си тъпче корнишоните? Отминава времето на въпроса „Какво общество строим?“ и идва времето на въпроса „Защо ядем турски домати и картофи?“.

Годините, в които беше полезно БСП да прокарва свои позиции през инициативни комитети и помощни организации, отминават. Идва времето, в което, ако искаш да кажеш нещо, го казваш и ясно посочваш себе си. Не е задължително всички да те харесват. Задължително е да знаят кой си Ти и каква е Твоята позиция.

194

Времето за печелене на вътрешнопартийни дивиденти от общи критики и отрицание на едро; на освиркване на играчите от трибуните, отминава.

Идва времето, в което, ако искаш да критикуваш, тряб- ва да сложиш на масата своите проекти и да обясниш, че са изпълними, а не просто хубави. Това се отнася и за със- тоянието на вестник „Дума“, и за състоянието на вътреш- нопартийния живот, и за т. нар. решителност на опозицията, и за създаването на смислена, жизненоспособна лява коали- ция, и за връщането във властта.

И най-важното: трябва да свърши времето на самочувст- вието, че влиянието на БСП се подчинява на природните за- кони, според които след залез непременно идва изгрев. И да дойде времето на разбирането, че след залез може да настъпи „залез до дупка“.

26.08.

Красимир Стойчев, шефът на групировката „Трон“, бил обявен за издирване. Татарчев издал заповед за задържането му. Заповед за предварителна проверка била издадена на 5.08. А на 10.08. Стойчев празнувал в Горна баня годишнина на вестник „Стандарт“. Бил дължал 3 млрд. лв. Други пишат 7 млрд. долара. Трети пишат 53 млрд. лв. Абе, колко дължи този човек? Когато имаш да плащаш телефон, ти казват сумата до стотинка. Ако не платиш, изключват телефона. Ако дължиш милиарди, не се знае колко. Десет – двадесет милиарда повече или по-малко, това са подробности. Праз- нува си човекът! Имаш чувството, че държавата чака такива типове да се напразнуват, да си отспят, да се скрият, и след това да започне да ги търси.

195

Един бизнесмен възкликна: „Абе, ти как мислиш, че ня- кой, който има милиарди, може да влезе в затвора? Абсурд!“.

27.08.

Главният прокурор Татарчев се кани да вкара в затво- ра министъра на вътрешните работи Бонев. Бонев нарича Татарчев „луд“ и се кани да го вкара в затвора. Интересно защо Татарчев преследва „Трон“, Бонев – „Мултигруп“, а не обратното. Или едновременно да преследват едни и същи. Няма държава срещу престъпните кланове. Има престъпни кланове, които имат различни позиции във властта и упо- требяват държавата един срещу друг според възможностите си. А ние гледаме сеир, кой кого ще надвие. Нещо като прес- трелка на улицата, а ние сме залегнали и гледаме. Война на институциите? Глупости.

Бих изпитал същото чувство, ако Сашо и Сашовица под нас се карат и се замерят с чинии, а целият блок наблюдава семейната свада. Ще дойде вечерта, двамата ще се гушнат в спалнята и ние ще останем без сеир.

28.08.

Венци анулира договора с германците. Не иска да им разна- ся консервите по рафтовете, па макар и срещу 700 ДМ на месец. Било обидно, било загуба на време, било деквалификация и пр.

За съжаление като нация не сме способни да постъпим по същия начин. Да откажем на американците пикливите им долари от МВФ и да си приберем вересиите от арабския свят. Да се опънем на Евросъюза и да си получим митническите облекчения от Русия. (Създаването на свободна икономическа

196

зона с Русия противоречало на някакви наши договорености с ЕС). Да се опънем на Америка и да развием интензивно икономическите си отношения със Сърбия. Пишат, че Чехия, когато ѝ поискали да спре производството на някакво взрив- но вещество, казала: „Добре, но искаме компенсации за през следващите 20 години“.

Само не е ясно Венци, като се е опънал в името на своето достойнство, какво ще получи?

29.08.

Стига с тоя Татарчев, бе! Били му направили психотест, защото искал да има ловно оръжие; после Боневите хора изтряскали психотеста като психопортрет в „Труд“; после Бонев щял да пита дали той може да бъде главен прокурор с такъв психопортрет; после журналисти се възмущават от овчедушието на българина, че не му пука, че се възражда по- лицейщината, която може да ти бръкне в леглото, в душата, в бельото и в каквото се сети!

Знаете ли колко векове са нужни, за да се култивира реакция по отношение на потъпкването на правата на някого, защото това означава, че утре може да стъпчат и съответните твои права? Хората не си защитават личния интерес от страх, инертност и глупост, а искате да въстанат по принцип! Ще почакате няколко века!

30.09.

Нашите депутати Л. Тошев (СДС), Ангел Найденов (БСП) и Иван Иванов (БСП) заминават за Лисабон, за да заседават в Комитета по околната среда, местни власти и регионално

197

планиране, в Комитета по наука и технологии и в Комитета по селско стопанство и аграрно развитие на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

„50 родни депутати, кметове и висши чиновници от утре ще залягат над книгите във Висшата школа за вътрешна администрация на Италия. Подобно на прилежни студенти всеки ден по 8 часа те ще слушат лекции за тънкостите на държавното управление“ („24 часа“).

Убеден съм, че нашите хора ще бъдат свидетели на ана- лизи, които ще преценят като елементарни. Ще им говорят за простички механизми, за които нашите хора ще се питат как така там лесно се реализират, а у нас не могат да се приложат. Ще бъдат свидетели на подценяване на тяхната информира- ност и интелигентност от страна на португалци и италианци. Целият опит от такива държавнически обучения през послед- ните години показва, че е така. И тези няма да направят изклю- чение. Ако някой депутат или ексдепутат познава сериозно изключение, нека го опише, ще бъде интересно.

В същото време научаваме, че до няколко месеца ще си върнем в София военните разузнавачи, а в перспектива и „цивилните“. Този държавнически акт сигурно е следствие на някое обучение, където сме научили, че врагове (разбирай съперници, конкуренти) нямаме. Това си го заяви в прав текст наш висш военен.

От обучение в САЩ сигурно сме научили как да не се пречкаме с нашите цигари на руския пазар и с нашата военна продукция на арабския пазар.

Интересно, дали можем да научим в Италия защо в Сло- вения например ядат италиански домати, след като нашите са по-вкусни и по-евтини. Или защо ядем датско сирене, а затваряме собствените си мандри?

198

31.08.

Васко Попов разказва лични впечатления от визитата на Стоянов в Русия.

Разхождат се Лужков и Стоянов по „Арбат“. Заобиколени от цивилни ченгета и барети, въоръжени „до зъби“. Наскачат сервитьорките и започват да се тълпят по прозорците на за- ведението. Васко ги пита какво толкова гледат.

„Как, та това е Лужков, нашият кмет!“ „А с него кой е?“
„Та какое имеет значение?“

01.09

Барух Шамлиев ме помоли да напиша статия (до 150 реда) по повод срещата на левите лидери в Солун на 29.08. Вероятно иска нещо по-мирогледно, по-дълбоко и по-внушаващо.

Всъщност, кое е новото и интересното? Какви могат да бъдат последиците? Какви могат да бъдат илюзиите и разочарованията? Какви сметки се крият зад фасадата и как- ви процеси се персонифицират в тези сметки? Тези процеси притесняват ли управляващите?

Най-напред поотделно за т.нар. леви партии, които се възприемат насериозно в обществото.

Д-р Дертлиев разбра, че сам няма да може да играе в по- литиката. Със СДС също.

За БСП въпросите са два. Може ли да получи морална и политическа подкрепа от типични социалдемократически европейски партии, когато е в опозиция? Само тогава тя може да разчита на солидно външно рамо, което е стратегически ориентирано, което не е конюнктурно. Защото когато е на

199

власт, тя може да получи подкрепа, но не като партия, а като олицетворяваща официалната власт. При такава подкрепа вся- ко по-сериозно разклащане на БСП води и ще води до рязко отдръпване и практическо изолиране. При такова конюнктур- но отношение БСП не би могла сериозно да мисли за властта в една тотално зависима от външните фактори България. Без външно доверие и подкрепа никоя политическа сила не би могла и да прави стъпки по посока на изграждане (а не на възстановяване!) на икономическия и политическия ни суве- ренитет. Така че борбата на БСП за признание от левите евро- пейски партии не са някакви реверанси за някакво самоцелно идеологическо припознаване или акт на политическа мода. Тази борба е борба за фундамент, без който властта може да се вземе, но не може да се задържи. Именно липсата на такава външна подкрепа е една (но не единствената) причина за за- тварянето на очите пред драстичното нарушаване на законите в страната и липсата на адекватна защита на Конституцията в началото на 1997 год.

Тези в БСП, които подценяват диалога със социалдемокра- тическа Европа, обективно работят срещу възможността в бъдеще БСП да управлява.

Всичко казано не означава, че за БСП този диалог е просто комуфлажен трик в името на властта. Такива трикове просто не минават. Този диалог, стремежът към него е въпрос и на себедоказване, че записаните в документите ценности са и поведенчески ценности.

Вторият въпрос пред БСП е дали тя е способна да се коалира с реални политически субекти. Тук под реални разбирам субекти с доказано електорално влияние. (В тази връзка е полезно да се отбележи какво представлява съвре- менното ляво сектантство в БСП. Това е робуване на идео-

200

логически клишета без мисъл и действие, които проправят пътя към властта. А властта е главното средство, за да се реализира философията на една партия. В крайна сметка, за да се реализира една партия, разглеждана като съвкупност от хора с общи възгледи за функционирането на обществото. Тук говоря за истинското сектантство, а не за заиграване с чувствата на избирателите на БСП в името на собствената политическа вендета. Истинското сектантство казва: „Да пазим знамето чисто!“ – без никаква идея това знаме от кой музей е, дали изобщо може да застане пред някаква „армия“ и дали може да влезе в реална битка. Това ляво сектантство, което може да убие, или по-меко казано, да приспи БСП за десетилетия, няма нищо общо с положителното отношение на избирателите на БСП към т.нар. тоталитарно минало. Това отношение, което някои поетично и повърхностно наричат „носталгия“, си е едно абсолютно рационално и полити- чески адекватно признание, че преди 10. 11. 1989 г. имаше реализация на повече човешки права. Защото днес българите загубиха четири права (на труд, на почивка, на образование и здравеопазване), за да получат едно – да говорят публично каквото си поискат.

Чрез това твърдение не отричам необходимостта от сегашната коалиционна конфигурация, в която се намира БСП. Левите земеделци за БСП са символ на нейните ис- торически връзки, а „Екогласност“ – символ на пробива в чудовищната политическа изолация, в която БСП изпа- дна след „революцията“. Днес обаче на БСП са ѝ нужни партньори, които имат своя реален дял в отвоюването на парламентарно пространство. И тук от особено значение са бъдещите връзки с Евролевицата. Добре е да се отбележи, че Евролевицата тепърва ще доказва своята способност сама да

201

прескочи 4-процентната бариера. На предишните избори тя получи гласове от членове на БСП – наказателен вот срещу БСП. (Абе, как ще го доказва, като ще се яви на следващите избори с ОБТ и БСДП?)

Кръстьо Петков120 играе ролята на „мотор“ за създава- нето на обединена левица. Това произтича от обективни факти, а не защото липсват личностни качества в другите леви лидери. Той единствен няма зад гърба си история, утежняваща, усложняваща шансовете на поведението „спойка“.

Защо европейските социалисти се интересуват от проце- сите в нашето ляво пространство? При сегашното състояние те нямат сериозни и перспективни партньори тук. БСДП е „запазена марка“, но без доказано самостоятелно електорално влияние и със странно за запада заиграване със сили, които се идентифицират като десни. БСП, въпреки огромните трусове, е електорално силна и с потенциал, който никой сериозен политик не подценява. Тя обаче е все още недостатъчно иден- тифицирана за европейските партии. „Неидентифицирана“ означава и непредсказуема.

Кръстьо Петков засега е Кръстьо Петков и нищо повече. Евролевицата е със съмнително бъдеще, ако реши да се бори сама на политическия ринг.

Какво значи „прагматизъм“ в лявото пространство? Какво значи „алтернативна политика“? Това във всеки случай не е просто недоволство, просто отрицание.

120 Кръстьо Петков Петков (1943–2016) е български учен и политик, пред- седател на Обединения блок на труда (ОБТ), който основава през 1997 г. Депу- тат от парламентарната група на Коалиция за България в 39-ото НС. Председа- тел на КНСБ (1990–1997). Член на Българската социологическа асоциация и на Изследователския комитет по социология на труда.

202

Структура за евентуална статия

1. Какво всъщност се случва в лявото пространство?

2. Какво печели и какво губи БСП? (Стремежът ѝ нищо да не губи я обезсилва).

3. „Лявото сектантство“.
4. Какво значи „прагматизъм“?
5. Какво значи приобщаване на реформистка компартия? 6. Три думи за илюзиите.

02.09.

Да продължим темата.

Проблемът на БСП, а и на другите опозиционни партии, е следният. Ако те спре човек на улицата и те попита „Какво прави БСП?“, трябва да е възможно да отговориш веднага поне с 3 – 4 позиции, по които партията води политическа битка. Постоянна битка. Данъци? Кредитиране на студентите? Свободни икономически зони?

03.09.

Тази статия за лявото пространство се оказа по-трудна, отколкото си мислех. Нарекох я „Диалог на греховете“ – по повод думите на Дертлиев, че „поема греха да говори с БСП“. Какво ново и интересно може да се каже с такава статия, не е ясно. Ясно е обаче какво не бих могъл да кажа.

Не мога да кажа, че т.нар. социалисти в по-голямата си част са комунисти – за тях идейната чистота и омразата към капитализма са фундаментални ценности. Те одобряват и винаги ще одобряват една диктатура, която осигурява хляб на хората.

203

Не мога да кажа, че хората на Дертлиев изобщо не ги интересува социалдемокрацията. Ако ги интересуваше, поне един анализ щяхме да прочетем от тях за обществото, в което живеем, и за обществото, към което трябва да се стремим.

Хората на Томов просто търсят политическа реализация, недоволни от същата в БСП.

Не мога да кажа, че БСП е бъкана с комплекси и това я прави често безгръбначна пред чуждите и жестока към своите. В нито една от тези партии няма нито опозиционна мисъл, която разбираемо може да обясни всъщност има ли алтерна- тива на това управление, нито опозиционна енергия да се противопостави на управляващите, които си правят каквото си искат. Лидерите на компартиите са глупаци, които нямат под шапката си дори една идея как да се гради респектиращо

неокомунистическо поведение. 04.09.

Днес сутринта е починала Нинчето Спасова от БНР, на 33 години. Що песни сме изпели заедно! Тази година мъртъвците, с които съм се веселил, ял и пил, май станаха множко!

05.09.

От Харвард препоръчали на Русия да въведе валутен борд. От това европейците настръхнали. Маса европейски министри заявили, че за Русия такава мярка не е подходяща. Трябвало да не се вдига много социалната цена на прехода. Трябвало да се върви към социална пазарна икономика. Защо? Защото се притесняват от гражданска война. Така

204

на едно европейско обсъждане на обстановката в Русия западняците го заявили в прав текст. Значи за нас е подхо- дяща високата цена. За нашия жизнен минимум не се при- тесняват. От наши размирици не се плашат. Което за кой ли път показва, че те гледат собствените си интереси, което е нормално. Никой няма да си играе на „социална емпатия“, да влезе под нашите кожи и да разсъждава експертно кое за нас е най-добро. Това уж на индивидуално ниво всички го разбираме, но на национално – не. Отказваме да мислим със собствените си глави и това е.

06.09.

Нещо повече. Опитваме се да мислим с чужди глави и от гледна точка на чуждите интереси. Умът ми не побира как е възможно българи да се хванат да доказват, че помаците не са българи. Българи да експериментират в български училища играта с американски произход „Моето другарче от другия етнос“. Уж в името на добрите отношения между различните етноси. Значи най-напред да си измислим нови етноси – по- маци, македонци, шопи и прочее, и след това да предлагаме терапия за добри взаимоотношения. След като е терапия, би трябвало да предположим, че те са лоши. Значи, обясняваме, че по принцип взаимоотношенията трябва да са лоши, след това започваме лечението.

За пари човек може да ограби някой друг или държавата. Това го разбирам. За пари човек може да продаде или убие друг. И това го разбирам. Но срещу пари да забиваш опасни клинове в самата си нация, това не го разбирам. Все едно е да пребиеш майка си. Впрочем тази последната психопатия се среща в живота. Как да наречем по-горното, освен со-

205

циална психопатия? За нея трябва лечение. Най-добре със сто тояги на голо. Хората на Гелеменов и Иван Георгиев121 вместо да се перчат с военни дрехи и да говорят глупости от Бабуната122, да се хващат за тоягата! След като на държавата ѝ е безразлично.

07.09.

Някои взеха да приказват по вестниците за ново обе- динение на комунистите. БЕКП – Димитровград преди два дни поканила осем компартии да се обединяват. Разбира се, без Спасов, защото той не признава никого, освен себе си. И какво? Самата БЕКП – Димитровград, която сигурно не е по-многочислена от една наша организация в жилищна кооперация, се разцепила. Лидерът ѝ бил останал с двама – трима души. И с това неговите противници от собствената му измислена партия се хвалят?

Права е Станка Шопова, че при компартиите е заложена (от някого или от обществената еволюция, това е без значе- ние) невъзможност за обединяване и за смислено от гледна точка на участието в политиката поведение.

08.09.

Първанов ме помоли да говоря с Продев да не правят стачка. Не били получили заплатите си за август и били за- плашили със стачка. „Аз знам кой стои в дъното, ама хайде!

121 Иван Емилов Георгиев (1941–2012) е лидер на Българската национално- радикална партия (БНРП). Едва 16-годишен през 1957 г. е вкаран в затвора за 3 г., заради това, че две години по-рано (14-годишен) е основал БНРП (по OffNews).

122 Място в Южния парк в София, от което по това време свободно държат речи политици, общественици и обикновени граждани.

206

Кажи му, че до ден – два ще си получат заплатите!“. Обадих се на Продев, като му се извиних, че играя ролята на „по- щенска кутия“. Предадох му изречението, което трябваше да му предам. „Първанов няма нищо под шапката си!“ – беше реакцията на Продев.

Мисля, че що се отнася до финансите, и двамата нямат нищо под шапките. Продев, от върха на своето величие, а и доста поуморен, не се интересува от финансовото състояние на вестника. Най-многото, което вероятно прави, е да се информира. Преди месеци Коста Андреев му беше обяснил, че е недопустимо той да не е и изпълнителен директор, да не следи всеки ден какво влиза и излиза по сметките, да не предприема нищо за подобряване на разпространението, да не отделя специално внимание на рекламите. Продев обаче си е Продев.

При Първанов е още по-трагично. „Дума“ е все пак ин- дустрия, бизнес. На „Позитано“ последната дадена заплата е от май... Ако разчита някой да изсипва просто ей така пари, значи е глупак. Изпуснахме времето, когато можехме да развием партиен бизнес. Без него сме умрели. Сега трябва външно финансиране, съответно с поемане на ангажименти. Не е задължително те да са антидържавни, антинационални. Възможно е да се открие съвпадение на външен частен ин- терес и нашия национален интерес. Във всеки случай този, първият, няма да е американски. Америка гледа на България през очите на стратегическия си партньор Турция. А Турция е наш икономически конкурент. Освен това сме далеч. Освен това сме много слаб пазар. Остава да се търси в Русия, в Сър- бия, в Грузия, в други бивши соц. страни. С арабите е опасно заради исляма.

207

Някой казал на Г. Божинов, зам.-председател на БСП, че от месеци не се получават заплати. „Така ли, защо никой не ми е казал?“ Без коментар.

Първанов ми възложи да говоря с Полименов за среща между трима – Първанов, Полименов и пишман комуниста Пау- нов. Впрочем, в това пространство всички са пишман. Георги просто иска да покаже, че води диалог и с по-леви. За да неутра- лизира вътрешнопартийни атаки. Явно не му стигат силите да дирижира нещо сериозно в крайно ляво. Или се страхува.

09.09.

Новините за митинга на БСП започват с информация, че на него е умрял човек. Всеки месец по вестниците можеш да прочетеш за умрели от глад или обесили се от отчаяние хора. Това обаче за телевизията не е новина. Важното е да се внуши, че БСП е престаряла, че е некрофилска, че това, което прави, води до смърт. На тези „лизачи“ от телевизията им трябва един Любо Коларов123 за генерален директор, на държавата – един Жан Виденов за шеф на МВР. Въпреки своето излъчване, мисля, че Кольо Добрев е комплексар, дълбоко заиграващ с „подземни“ структури. Това обаче е само усещане. Политическо усещане. Убеден съм, че не притежава тази воля – силна, устойчива. Как- то и самата БСП. За да може да управлява, на БСП ѝ е нужна агресивна воля. Нейните членове това и искат. Измама е, че те имат някакви идеологически изяснявания или програма с ясни

123 Любомир Панайотов Коларов (1943) е български журналист, политик и общественик. Главен редактор на редакция „Светът в действие“ в БНТ (1982– 1991). Член на Висшия съвет на БСП (1991–1998) и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (1994–1998). Депутат в 37-ото НС. Председател на Ко- митета по пощи и далекосъобщения (1995–1997). Председател на фондация „Героите на България“ и председател на най-старото в България Сдружение на приятелите на Русия „Ал. Невски“ (1992 – ).

208

измерения. Агресивна воля за управление. Това, което прите- жава СДС.

10.09.

С една силна реч (по руската ТВ) Черномирдин се отказа да претендира за министър-председател. Номиниран е При- маков, външният министър.

Това е мъдър ход. Който и да е, ще „опере пешкира“ на кризата. Още повече той, след като половината (и повече) Дума му скачà. А той вероятно се цели в президентския пост. Такова внушение за национално отговорно поведение отдавна не съм наблюдавал.

11.09.

А сега някой се опитва да внуши, че нашата външна министърка Надежда Михайлова е голяма приятелка на При- маков. Защо? Няма обяснение. Може би защото веднъж При- маков отказа среща на Надето в САЩ. Била му претоварена програмата. Важното е да се внушават изречения, изводи, щампи.

Ако съм министър-председател, първото нещо, което ще направя, е да разбера как може да се контролира (цялостно или частично) финансирането на медиите. И кадровото контролира- не, разбира се. Това е първата работа на Главния. Наред с това да има гориво. За другите неща може да се мисли и по-бавно.

А аз защитавах Гранитски като генерален директор на те- левизията дори когато една журналистка показа пиян Любо124

124 Любомир Тодоров Начев (1956–2006) е български политик от БСП. Министър на вътрешните работи на България (1995–1996). Самоубива се на 13 октомври 2006 г. в Карнобат със законно притежаван пистолет.

209

в някакво заведение. Да покаже по националната телевизия пиян действащ министър! Само за това на Иван трябваше да му хвръкне главата! А ние си играехме на демокрация! Любо бил лош министър! Шиваров бил лош министър! Нека сега ние и всички наши приятели, между които има и прекрасни професионалисти, да стоим без работа и да подсмърчаме.

Трагедията на БСП, една от нейните трагедии е, че се де- мократизира повече отколкото обществото можеше да понесе. Да понесе БСП като управляваща. Все още нашата политика прилича на наблюдаване на гладиаторска битка. На арената си и малко да се огънеш, тълпата започва да вика „Смърт!“, и да обръща палеца надолу.

13.09.

Вчера е имало пленум на Висшия съвет. Седем точки, сред които и „Политиката на правителството в областта на обра- зованието и науката“. Може ли този проблем да се разглежда заедно с други шест? Или става дума само за кредитирането? Ако е така, защо не е конкретизирано? Защо не ме потърсиха поне за заседанието на ИБ? Причината не може да е отпуската ми. За Полименов как ме издирваха.

Днес в „24 часа“ има само за съкращенията на „По- зитано“ и за това, че Виденов се е заяждал с Първанов за Солун. Този проблем с кредитирането не е ли интересен за обществото? И как може да не е интересен, след като засяга джоба на толкова българи? Е, не може да е толкова интересен, колкото проблема с минетите на Клинтън, кой- то пълни три страници на вестника! Или се смята, че след като опозицията се е захванала, то е обречено? А в самото общество няма ли капка опозиционност, когато трябва да

210

защити икономическия си интерес? Нищо не разбирам.... „Ами като не разбираш, напъни си мозъка!“, казваше навре- мето един мой приятел.

14.09.

Г. Пирински е съобщил, че БСП може да напусне парла- мента, за да протестира срещу информационното ѝ затъмне- ние. За да привлече микрофоните и камерите.

Какво е най-вероятно да се случи, ако БСП напусне парла- мента? Естествено, че тази новина ще бъде отразена от пове- чето медии осакатено, тенденциозно и подигравателно. В ход ще влезе същата пропагандна схема – отговорните политици правят така нужните на държавата закони, а безотговорните са вън от пленарната зала. И какво правят вън от нея? Обикалят селата, за да обясняват колко са лоши управляващите към опозицията. И колко тежко живее народът. А защо народът живее така? Защото държавата е лошо управлявана. И тук става интересно. Какво предлага БСП като алтернатива на управлението? В областта на валутния борд, данъците, сто- панската инициатива, външната политика, съдебната система и пр.? Това не е известно. Когато избирателят на БСП отиде в кръчмата, стои пред магазина или се припича на пейка, той трябва да знае какво неговите предлагат. Това е неговото оръжие. Защото, ако напускането не е свързано с мисъл за предсрочни избори, то ще бъде свързано с мисъл за връщане в парламента, което освен присмех у едни и объркване и болка у други нищо не може да предизвика. Ако ще се връщаш, защо си напуснал? Какво си постигнал? Освен, че си произвел една новина без сериозно политическо и кандидат-управленско послание, какво си постигнал?

211

Защо все пак се прави такова изявление? То не е просто на Пирински. То витае в главите вероятно на много други депутати от БСП. Защото, ако избирателите постоянно те притискат за безпомощността, за липсата на трибуна; ако постоянно призовават към решителност, твърдост, безком- промисност, какво може да се направи? Трябва да хвърлиш някаква революционна идея.

Проблемът е в липсата на агресивна воля. Волята може да бъде тиха, плавна, незабележима. Ако волята трябва да бъде шумна, на моменти скандална, то тя е агресивна. На безпар- донно нагло управленско отношение трябва да се противо- постави агресивна воля. Тихата не върши работа. Агресивна не означава, че трябва да късаш микрофони, да организираш лумпенизирани групи или да опъваш палатки по градините. Цивилизованата агресивност има много оръжия. Първото е, след като формираш една цел, да я преследваш ежедневно, до дотягане, до проглушаване на ушите, с подръчни или измис- лени средства. Информационно затъмнение... Управляващите закриха дискусионните предавания по телевизията. Убиха публичната дискусия. Тогава? При всяко излизане пред пар- ламентарните микрофони – културен скандал, че съответният проблем не е достояние на обществото. Че евентуалната ал- тернатива е медийно смазана. По всички значими проблеми. Искане по този въпрос на среща с НСРТ125. С президента. С министър-председателя. Обща декларация на опозиционни групи. Протест на някой член на НСРТ. Поставяне на въпроса в чужбина. Провокиране на интереса с международни автори- тети. И не знам какво още. Ако една опозиция не е способна да възстанови в БНТ един „Отзвук“ например, в какъв смисъл е опозиция? Ако една опозиция просто се води по въпросите на

125 Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ).

212

Гарелов например, без да е способна да постави своя въпрос, в какъв смисъл е опозиция?

15.09.

Албанците на Сали Бериша превзели телевизията, радио- то, парламента и пр. Отнели на силите на реда танк(ове). Има убити. После хората на Фатос Нано си върнали институциите и сложили нещата под контрол. Американците по този случай заявяват: „Няма да признаем правителство, дошло на власт чрез преврат“.

Този факт показва, че разделението на „социалисти“ и „демократи“, що се отнася до външните реакции, съществува само в нашите идеологизирани глави. Силните подкрепят не едните или другите, те подкрепят своите интереси. Вероятно се опасяват, че Бериша, който открито подкрепя албанските сепаратисти в Косово, (ако вземе властта) може да направи така, че Косовският проблем да излезе изпод контрола на великите сили, пардон – на Великата сила.

Ако ние си бяхме защитили Конституцията през януари ’97, ако бяхме хванали за гушата тези, които си въобразяват, че държавата е „бит пазар“, ако бяхме въвели валутния борд, нещата щяха да си дойдат на мястото. Включително и външ- ната подкрепа. При едно условие обаче. Че показваме воля за управление; че можем да смачкаме всеки хаос още в зародиш.

Можеше ли това да стане? Мисля, че не. БСП просто вече нямаше парламентарна група. Духът беше изскочил от бутилките. И нямаше как да стане, при положение че с външния опонент се държахме мекушаво, а вътре в партията Виденов и Премянов се опитваха да наложат диктат. Сега вече си мисля, че вътрешнопартийният диктат не е толкова лошо

213

нещо. Особено когато си на власт. Дори е необходимо условие. Необходимо, но не и достатъчно. Другото е твърда ръка в об- ществото, разбирана като решимост да се спазват правилата на играта. Не може националната държавна телевизия да се бори срещу държавата. И тук не говоря за политическата сатира, а за новините. Не може радио „Дарик“ да призовава към бунт. Не може ученици да блокират кръстовищата, да бъдат бити полицаи, които се опитват да пробият блокадата, и държавни медии да поощряват това.

18.09.

Починал е Чудомир Александров. Казват от инфаркт. По телевизията – нито дума.

Иван Боянов бил от три месеца без работа. На директор- ския конкурс в училището, където беше директор, преди да го взема за съветник в парламентарната комисия, се е провалил. Член на конкурсната комисия му казал, че няма начин да успее, след като е работил за комунистите. Учителско място също не можел да си намери. Търсил работа като хамалин – бил стар. Търсил работа като „секретарка“ – бил стар и бил мъж. Тър- сил работа като пазач – не бил бивш военен или полицай, т.е. не можел да борави с оръжие. Питал Миро дали няма някоя партийна фирма да го наеме. По мое искане Миро му казал да дойде в офиса на фондацията, за да си даде биографичните данни. Иван му се обадил по телефона: „Натам 250 лв. за билет и насам 250 лв. за билет, има ли смисъл да идвам?“

Трябва да направя нещо за Иван. С много лабилна пси- хика е.

214

19.09.

По някаква радиостанция говорителка разпалено, тър- жествено, превъзбудено обясняваше, че управляващите създали енергийна стратегия, че гледали толкова надалеч – 2010 год. За пръв път! Каква прозорливост, каква воля да се гледа далеч в бъдещето! Каква държавническа отговорност! После поясни: „НЕК ще бъде приватизирана до 2001 г., а I, II, III и IV реактор на Атомната електроцентрала ще бъдат спрени до 2010 г.!“

НЕК и „Нефтохим“ са „шалтерите“ на България. Прива- тизирайте ги, за да видим как при нашите балкански нрави правителствата ще зависят от егоизма на един или друг частен капитал. Закриването на АЕЦ е капитулация пред Запада. Може би е неизбежно, но защо? И срещу какво? За потупване по рамото ли?

Значи и далеч в бъдещето може да се гледа тъпо и оли- гофренски от гледна точка на държавните интереси.

20.09.

И футболното ръководство биде разцепено. Отнели ли- ценза на БФС. Възложили организацията на вътрешното пър- венство на Професионалната лига. Повтарящ се за кой ли път опит да се овладее кадрово дадена сфера чрез обявяване на съществуващото ръководство за нелигитимно и „миропомаз- ване“ на друго. Без мисъл за последиците. Навремето имаше опит да се издаде дори алтернативен „Държавен вестник“. Такъв неистов стремеж към кадрово господство вероятно е наблюдаван само през 1945 – 1946 год.

215

21.09.

Ако може да се вярва на Л. С., хората от бившите служби имали доста дебело досие на вътрешния министър Бонев. Далавери с търговия.

Телевизията отново се оля. По-точно постигна нов пик в своето постоянно оливане. На доклада на Аткинсън и Гелерод за България, разглеждан в Страсбург, отделиха 2 – 3 минути, и то с коментар на журналист от официоза „Демокрация“. Никакъв алтернативен коментар. Нагъл опит да се внуши, че докладчиците били подведени, за да дадат отрицателна оценка на маса процеси у нас. Цялото останало време на „Екип 4“ – за Интерпол и как геройски се справяме с престъпността.

22.09.

Нищо особено. Писна ми от този дневник. Нито участвам активно в политиката, нито ми е интересно да я следя. Нищо не се случва в България. Апатия и мизерия. Накъдето и да погледнеш – лични драми. Опитваш се да помогнеш на един или на друг, но сме толкова изнежени, такива „души-камбани“ сме, че обикновено не се получава.

23.09.

С Миро отидохме да утешаваме И. Боянов. Обещах му да занимавам министъра с неговия случай. Обещах му 200 хил. лв. от фондацията срещу подбор на комунистически песни, които да издадем на компактдиск. Горкият! По едно време беше върл антикомунист. После, като го взех на рабо-

216

та в парламента, взе да говори като отявлен комунист. Сега иска просто да се храни. Като портиер, като хамалин, като какъвто и да е.

24.09.

Н. Алгафари разказа как четирима дали преди няколко месеца по 200 хил. лв. за „Дума“. После проверили и устано- вили, че за съответния месец са регистрирани само 400 хил. лв. дарения за вестника. А останалите?

Шефът на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите разказа за апетитите около приватизацията на „Хлебна мая“ – Русе. Миналото лято съобщиха за самоу- бийството на директора на предприятието – Радев. „Това си е чисто убийство. Час преди „самоубийството“ имах среща с него. Уговорихме се да се видим след няколко часа. Човек, който си насрочва срещи, не се самоубива, нали?“ По негово време произвеждали 1200 т. мая. Човекът, сложен на негово място, положил доста „усилия“, за да падне производството под минимума, необходим на България – 450 т. Започнал внос на турска мая. Обмитявали я на 25 щ.д. на тон. „А цената не може да падне под 600 щ.д. на тон!“ Турците били готови да дадат над 3 млн. щ.д., за да купят предприятието и да го закрият. Подобно желание имали и французите. Българското правителство проявило този път патриотизъм (първия случай, за който научавам!) и отхвърлило чуждите оферти. Търгът бил спечелен от „Български хляб“ АД за 930 хил. долара. Сега обаче не могат да си осигурят кредит, за да го изплатят. Като нищо може да им изгори вноската от 10% и пак да стане това, което някои искат.

217

25.09.

Проф. А. Торев ми изнесе половинчасова лекция за висшите гъби, за ензимите, за извличането на белтък от ми- цела, как да се оптимизира усвояването на храната. Подари ми три опаковки „Биоторин“. Искал да произведе някаква добавка към храните, богата на ензими. И така, трябвали му 10 хил. щ.д. Тъй като аз съм бил шеф на отдел „Наука“ към ВС на БСП, се обръщал към мен. Можел съм от „нашите“ бизнесмени да намеря тези пари, а чрез структурите на БСП да продаваме продукта, като 50% от печалбата да оставим за партията. Милият, той си мисли, че на „Позитано“ има действащи, авторитетни и можещи отдели, че по страната има действащи, енергични структури, на които им пука за партията, че има някакви червени бизнесмени, които са готови да хвърлят пари просто защото ще ги поиска някой отговорен другар от централата!

Сигурно и не подозира, че на „Позитано“ всичко е ум- ряло, ако нещо шава, то се дължи на лични позиции, а не на партийния авторитет и името на отдела. В страната има мухлясали групички от мърморещи старци, които са готови да чуят политинформация и нищо повече. Има бизнесмени, които ще дадат, ако си им свършил работата или ако очакват да им свършиш такава. Под работа разбирай печалба.

И така. Ще се опитам да заинтересовам някого на чисто бизнес основа.

26.09.

Споделих с чичо Таско намерението си да напусна щатно- то място на съветник на Георги Първанов. „Стой си там!“.

218

И това го казва той, най-непокорният, най-честолюбивият, най-импулсивният, най-емоционалният, най-псуващият човек, когото познавам! Защо ли?

27.09

Днес са изборите в Германия. Вратата на някаква секция в западногермански град останала окована с вериги. На стената със спрей било изписано: „Изборите не променят нищо! Ако променяха, щяха да бъдат забранени!“. У нас също изборите нищо не променят, но за разлика от Германия ние плавно си вървим надолу. Една трета от населението е под екзистенц минимума. Не онзи минимум, изчислен в цивилизованите държави, а истинският, биологичният. Пенсионерите не мо- гат да си платят лекарствата и топлото. Блъскат хляб и боб, като и това е проблем. Социалдарвинизъм в чист вид. Едни ще измират поради липса на пари, други ще полудеят. След ценностния и материалния удар следва най-страшният – психолого-психиатричният. Не знам една невротизирана и обезверена нация какво може да роди. Дано не е само това, за което се сещам.

28.09.

Проф. Манол Тодоров ме „изчетка“ с думите, че „Войната на Мърфи“ трябва да бъде евангелие за всеки публицист. „Аз съм земеделец, но ако още една такава книга прочета, мога да стана комунист“. „Трябва да пишеш. Не се занимавай с всякакви глупости!“. Това е четвъртият човек, който ми казва, че призванието ми е да пиша – след Финджиков, Генчо Стоев и Николай Хайтов.

219

29.09.

Кметът на В. Търново Драгни Драгнев отдели страшно много време за Международния фолклорен фестивал. Бла- годари ми пред пълния салон на театъра. Даде коктейл, след това събра ръководителите на съставите, за да им разкаже за града, да им благодари и да ги увери, че този фестивал има неговата стопроцентова подкрепа. „Догодина нека участват 12 състава!“ – каза в заключение. Как се справя! Един кмет има безброй неща на главата. Въпрос на психика, мотивираност, енергия и опит. А аз съм се разкиснал като ферментирал домат.

30.09.

К. Койчев отказва да заменя А. с Б. на „Позитано“. А аз вече го съобщих на А. Зад гърба ми В. преговаря да започне работа при Пирински. Едно време така ме цакаше К.А. Ще ме цакат, като не искам да играя по правилата на апаратното поведение. Като не искам да се вра по-често около Първанов, за да има нужда от мен и съответно да удовлетворява мои же- лания, мои проекти. Един партиен чиновник постоянно трябва да бъде държан за гушата, да бъде товарен с работа, да бъде след това контролиран, за да го респектираш. Не може да се вяскаш в централата от дъжд на вятър и да имаш влияние, да си способен на контрол. А партийният чиновник, който ти е подчинен в момента, когато разбере, че си слаб, че нещата ти се изплъзват, става арогантен. Дори изпитва удоволствие от това. В такъв момент страхопочитанието, респектът се превръщат в отмъстителност, в ирония, в готовност да ти „забие нож“ в гърба.

220

01.10.

Мисля, че добре посрещнах зам. областния управител на провинция Агридженто (Италия) Винченцо Милиоти. От него в някаква степен зависи дали ще бъдем включени в проект (културен) за пред Европейската общност. Изобщо, за да направиш нещо в политиката, била тя обща, културна или друга, трябват много срещи, много приказки, много усмивки.

Елица била приета и политология, и психология – „Какво да избера, тате?“. „Не знам, никой не може да ти даде такъв съвет, защото никой не е „Ти“. Всеки е „Аз“. Ако обичаш да общуваш много, ако обичаш постоянно да си сред много хора, ако си способна на необходимото лицемерие, избери полито- логията, избери политиката.“ „Тате, ще избера психологията. Благодаря ти за помощта!“

02.10.

Днес разбрах, че кметът на В. Търново е бил кмет от 1979 до 1988 г. Бил е на 36 год., когато Т. Живков и ком- пания правили наказателна операция спрямо тогавашния първи секретар на БКП в Търново и неговите хора. Драгни бил „заточен“ осем години като началник в ДАП. Заточение между 39-тата и 47-та ти година. Може би най-творческите, най-можещите години на един мъж. И Драгни се е съхранил. Психически. Днес той притежава устойчивост и работос- пособност, на които може да завиди всеки, независимо на каква възраст е. А аз две години „заточение“ превръщам в драма, в трагедия!

221

03.10.

На връщане от Търново един огромен камион спука гума с гръм и трясък секунди преди да се разминем. Ако беше изгубил управление и беше влязъл в нашето платно, смъртта ни беше неизбежна. И всички проблеми щяха бъдат „реше- ни“. Защо е толкова трудно да осъзнаем, преживеем, че всяка секунда живот е подарък, голям подарък, голям шанс, повод за прошка, благодарност?!

04.10.

В четвъртък са отхвърлили проекта за кредитирането. По „Неделя 150“ нито дума. Никъде нито дума. Не съм търсил специално, но и не съм длъжен в качеството си на избира- тел. Думите трябва да стигнат до мен, а не аз да ги търся. Ако си в опозиция, трябва огромна енергия, за да наложиш една тема в обществото. Огромно желание и воля. Трябва да ти повярват, че временно си слаб. Че искаш и можеш да станеш в бъдеще силен. Че си искрен, когато представяш един проект. Че не го правиш между другото, служебно, вяло, без тотална ангажираност. За това се искат качества. Какво всъщност правят нашите инженери в парламентарната група, които преобладават? Имаш толкова много привиле- гии, толкова голяма заплата и трябва да плащаш за това. С енергия, с битки, с устойчивост, с воля за власт. Разкапана дружина. А ти, председателю на Комисията за духовната сфера, къде си? Стига ли това, че беше инициатор на този закон и на тази досега полубитка?

222

06. 10.

Изкадруваха ми единствената бройка в партийната ко- мисия. Оставят точно този човек, когото исках да освободя. Попитах Първанов това ли им е екипният принцип.

Всъщност на „Позитано“ не мислят да съхраняват хора, които могат много. Ако са останали такива. Който извади по-дебели връзки, по-здрави лакти, той остава. Независимо дали е кадърен или не.

Казах на Първанов, че напускам щата, но бих желал да продължа да работя с него на обществени начала. Нищо не бих могъл да свърша, ако се чувствам чиновник.

07. 10.

Прав е Миро, че когато се съпротивляваш срещу упреци и претенции, ясно трябва да определиш „категорията“, за която претендираш. Защото за категория „муха“ е геройство тежест, която е обидна за „тежка категория“, например. Нямаш претенции, нямаш упреци.

08. 10.

В Комисията по пропагандата обсъждахме пропагандни насоки за местните избори. Някакъв помпозен, кух, безполе- зен апаратен материал. Хора като тези, които са го писали, автоматически с шут трябва да бъдат изхвърляни. Партийни паразити. Нито дума за това, какво днес е възможно да се направи, за да се пробие, макар и малко, информационната завеса, която са ни спуснали. От държавните електронни медии изчистиха всички предавания, в които се дебатира-

223

ше. Орязват новините. Някои от тях ги прехвърлят в слабо гледано време.

09. 10.

Май ще бомбардират Сърбия заради Косово. Май нашето правителство ще се съгласи (ако му поискат) да даде възду- шен коридор на „умиротворителите“. Опозицията протестира и иска ясна държавна позиция, че няма военно решение на проблема, но никой не я чува.

Отново сме изправени пред опасността смъртно да се изпокараме със съседна Югославия и да бъдем на различни позиции с Гърция и Русия. И в името на какво? На заемите от МВФ и СБ? Русия глътна десетина милиарда от тези инс- титуции и не се притеснява да оценява самостоятелно своите интереси. Добре, Русия е свръхголяма. Сърбия обаче, въпреки многогодишната световна блокада, има по-висок стандарт от нашия. Гърция е член на НАТО и пак заявява, че няма да участва в „умиротворяването“. Последното е цинизъм на Световния господар САЩ. Защо не умиротворяват в Северна Ирландия? Защо не се намесиха в Чечня? Защо се намесват във вътрешните работи на една суверенна държава, без това да прави впечатление на никого? Защо никой не се възмущава?

Къде сме ние? Обречени ли сме да правим цяло столетие фатални дипломатически грешки?

10. 10.

Когато бяхме на власт, ни обвиняваха, че хората живеят зле. Сега казват, че хората живеят добре. Ако някой живее зле, то е поради нашето наследство. Това обаче е старият подход.

224

Днес по „Хоризонт“ пуснаха новия. По-модерния. Човек, който живее зле, сам си е виновен. Той се вайка, вместо да види какво може да направи за себе си в това време на вайкане. Човекът не търси своето място под слънцето. Той иска друг да отговаря за него и не желае сам да отговаря за себе си. Той е един мързелив, разкиснал се, мрънкащ човек.

А бе, татко, който си на 73 години с болно сърце и пенсия под 100 ДМ, защо не се стегнеш, защо не потърсиш своето място? Вместо това мърмориш и всяка твоя трета дума е „фашизъм“.

Всяка власт, която не може да даде хляб, пробутва рели- гия. Дали това ще бъде Бог, комунизъм, индивидуализъм или друго, няма значение.

Важно е да изкараш проблема от себе си, от своето управление, от своята некадърност и безперспективност. Проблемът трябва да е другаде! В Рая, в Светлото бъдеще или в твоята собствена Карма.

225

Думи на един социалист утопист

Пишещите братята и сестри знаят, че когато човек е пред белия лист, той мисли и за читателя – какво ще му ха- реса, какво ще го развълнува, какво ще го подразни... Тази представа за „партньора“ често променя мисълта. В този смисъл читателят е съавтор.

В страниците, които имам късмета да държите в ръце, съавтор няма. Сам съм. С никого и с нищо не съм се съобра- зявал. Бих казал дори, че съм самотен. Е, от целия дневник, когато след 22 години реших да го публикувам, съм съкратил не повече от десетина страници, а на много малко места имената съм заместил с произволни инициали. Съкратеното и кодираното би могло да злепостави или да обиди някого, и в този смисъл съм преценил, че е възпитано да го запазя за себе си.

Самотата на пишещия ражда искреност. Искреността, ко- гато е съчетана с добро наблюдение, е като скалпел – тя може да стигне до дълбоката същност и на събития, и на процеси, и на хора. Днес, от дистанцията на времето, ми се иска да съм постигнал това с дневника.

Ако ме накарат с една дума да определя написаното, то това е думата „тъга“. Тъга, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Тъга, че можем да живеем в друга действи- телност, но не ни се получава.

В своята политическа и обществена дейност винаги съм се старал нещо да променя. И винаги се е оказвало, че мога да докосна повърхността, но не мога да повлияя на дълбо- кото, на същественото. Оттук идва тъгата. Оттук идват и промените в политическото ми самоусещане. В началото на промените след 1989 г. се самоусещах като социалдемократ –

226

знаех, че политическият и икономическият плурализъм са незаобиколимо условие за успешното обществено развитие и че компромисът е фундамент на политическата дейност. С времето в социалдемократическия мироглед взеха да не ми достигат мисълта, грижата и болката за най-слабите в обще- ството. Станах комунист, в смисъла, който влагат в термина хората с демократично мислене – да изтръгваме колкото се може повече неща от лапите на частния капитал, като ги превръщаме в достъпни за всички блага. И когато разбрах, че въпреки моите усилия, въпреки потта на челото и умората в мускулите, нищо съществено не мога да променя, се по- чувствах социалист утопист – не мога да променя обективната действителност, но мога да създавам мечти.

В краткия ми дневник има много мечти – и за общество- то като цяло; и за конкретни негови измерения; и за хората, с които съм работил. Днес, когато го чета, се изпълвам и с едно силно желание – да помагам на хората да търсят и откриват мечти. А когато мечтаещите хора станат много, ко- гато изпълнят света със своята енергия, те ще го променят. Те непременно ще направят света по-добър и по-красив.

Юрий Борисов

октомври 2020

227

Юрий Борисов

ПОЛИТИЧЕСКИ ДНЕВНИК

(декември 1997 – октомври 1998)

Българска Първо издание

Редактор Дора Чичкова Дизайн на корицата Кирил Анастасов

Формат А 5 П.к. 14,25

Издателство „Светулка 44 АТЕНЕЙ“

Печат Булгед

228

Политически дневник

Няма коментари: