неделя, 17 юни 2018 г.

Чирпански манастир



… Бил е най-старият манастир в Европа. Твърдят го български изследователи, работили с ватикански архиви. Преди 2004 г. за най-стар манастир в Европа е смятан  шотландският "Candida casa", основан през 360 г., последван от двата манастира, създадени от свети Мартин във Франция, съответно в 373 и 377 г.

На това място, близо до сегашното село Златна ливада и на 14 км. от Чирпан, през 344 г. е построен манастир от свети Атанасий, Александрийски архиепископ, смятан за основател на европейското монашество…

От равното Чирпанско поле по магистрала Марица следваме табела и поемаме по отклонение, което води специално до манастира. Сгушен на хълм сред огромни разкошни широколистни дървета. Сякаш от равнина, директно, без преход, влизаш в планина.

Заставаш пред каменния зид с голяма дървена порта и веднага разбираш, че си пред обител, поддържана с педантична грижовност. Още от тук със знаци те предупреждават, че не можеш: да снимаш, да разговаряш по мобилен телефон,  да пушиш, да водиш домашен любимец и да си облечен неприлично.

… На път от Сердика за Константинопол свети Атанасий отсяда в   крепост, разположена недалеч от Боруй и решава да превърне един готски нимфей, древно светилище, посветено на нимфите, в православен манастир. Разбрал е, че тук има лековита вода. Вероятно египетският духовник  е започнал строежа след като Сердикийският събор го реабилитира като архиепископ. Заслужвало е по грандиозен начин да се отбележи тази победа.

Борейки се срещу арианската ерес, свети Атанасий е преживял 15 години в изгнание. Много силни врагове е имал. Силни ариани, въпреки че първият вселенски събор в Никея през 325 г. осъжда арианството. Осъжда го, но не отслабва позициите му, особено в източните земи на Римската империя…

Влизаме в манастирския двор. Всички сгради са нови. Нищо не се е запазило от древността, така както са се запазили сгради, в които са заседавали делегатите на събора в Сердика – ротондата "Свети Георги", намираща се във вътрешния двор на Президентството и базиликата "Света София", най-старата софийска светиня.

Съвършено гладка каменна пътека води надолу към черквата. Бордюрите са прясно боядисани и в лявата част на пътеката има каменни ленти за детски колички, ако се наложи да бъде преодоляван стъпаловидния характер на пътеката. Слизайки по пътеката те обхващат спокойствие, радост и тържественост. От дясно като магнит привлича погледа синьо "езеро" от лавандула, над което летят и кацат по повърхността му десетки  бели пеперуди.
  
… Свети Атанасий наистина е имал за какво да благодари на Бога.  Съборът в Сердика, замислен като Вселенски с над 300 делегати – епископи от целия познат тогава свят, отново осъжда арианството. Свети Атанасий, емблематичен представител на враговете на арианите, е възстановен на Александрийската епископска катедра. Възстановени са и други. След тези решения Съборът се разцепва и около 80 делегати напускат Сердика и отиват да продължат своето съборно дело във Филипополис. С това се слага край на вселенския характер на Сердикийския събор и той се превръща в поместен.

Явно още от тогава всяко грандиозно, но чуждо на туземното население дело по тези земи, е обречено на разпад.

 Все пак Съборът не губи тотално авторитет. Рангът му пада, но форумът остава един от десетте поместни събора, които носят името "канонотворчески"  - създали канони – боговдъхновените правила на вярата.

И между какво и какво е била епичната  битка между ариани и техните врагове? Битка, която мощно е белязала  интелектуалната история на късната Римска империя.

Арианите са  налагали разбирането, че Исус Христос е  по-малко божествен от Бог Отец. Отецът е безкраен, а Христос има свое начало във времето. Още Никейският събор постановява, а Сердикийският потвърждава, че Бог Отец и Бог Син са равностойни и равнобожествени. На тази линия се противопоставят и други, не само арианите. Например несторианците  твърдели, че Христос притежава две самостоятелни природи – една божествена и една човешка. И че на Кръста е страдала човешката природа, докато божествената не е била засегната. Несторианите отказват да наричат света Дева Мария "Богородица", защото според тях тя е родила само земната, човешката природа на Исус. Несторианите са разгромени  на Ефеския събор през 431 г. В православието остава като канонично единосъщието  и равнобожествеността на Христос с Отца. Така е записано в Никейския Символ верую: "Господ Исус Христос, който е роден преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца…"

Няма как свети Атанасий да не е бил щастлив?…

Подминаваме килима от лавандула и се изравняваме с внушителен канадски кедър. Кедърът – съчетал устрема към небето на иглолистните дървета с богатата разлятост на широколистните.

Влизаме в черквата. Жената на свещите, незаобиколим герой на почти всички наши манастирски пътеписи, става енергично, доближава се до двете ни дъщери, влезли по къси панталонки и с голи рамене, взима от масата един лист хартия и им го подава. После пресилено любезно и с едва прикрит укор им обяснява ,че тук ще прочетат как се влиза в храм, с какви дрехи и с какво кръстене. Момичетата, с твърде малко опит в общуването с религиозни лица, май не почувстваха упрека.

Заставаме пред олтара. Впечатление правят две икони на свети Мина – една в крайно ляво, другата – в крайно дясно. Първата е очевидно стара, а втората – очевидно нова. Разбираме, че от този храм са откраднати доста икони. Полицията хваща похитителя на  иконата от XIX век на св. Мина, връща я на мястото й в ляво, а новата, която я е замествала,  духовниците поставят на другия край. Сега се търси откраднатата стара икона на свети Архангел Михаил. В момента я замества нова. Търсят се и откраднатите икони на 12 – те апостоли. Новите техни икони са разположени по цялата ширина на храма над основните олтарни икони.

… В историческия спор за природата на Христа побеждава най-трудно разбираемото, най-трудно достижимото от разума. Христос е роден, но въпреки това е вечно съществуващ. Той няма начало, няма и край, така както няма начало и край Бог Отец. Христос е "роден преди всички векове". Христос е "роден и несътворен". Така казва Символ веруюто. На деветия час Исус извиква с висок глас: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Матей 27:46). Как така "оставил"? Силният може да остави слабия. Вечният може да остави родения. Може ли ако са равностойни и равносилни Единият да остави Другия?  Може, така казват евангелията, признати за боговдъхновени и победили десетки други – обявени за апокрифни.

Не всичко в религията е постижимо с разума. "Вярвам, за да разбера!", е казал Августин Блажени.

Питаме за Аязмото и след упътване слизаме по нова стръмна каменна пътека. За разлика от онази, която свързва външния свят с черквата, тази пътека е ужасно неравна. Камъните стърчат безразборно  и те карат да ходиш много внимателно – като през минно поле.

Ето я чешмата с водата от Аязмото!
  
… Свети Атанасий накарал няколко яки мъже да отместят огромен камък, вероятно в нимфея. Те го преместили и от земята бликнала лековита вода. От тогава изворът лекува сакати, безплодни жени, хора с увредено зрение. До чешмата има кладенец. Водата в него също била от Аязмото. Казват, че на 2 май, празник на манастира, хората могат да видят лика на светеца ако погледнат водата в кладенеца…

Точно срещу чешмата е поставена икона на св. Атанасий. Сигурно това е иконата, донесена през 2003 г. от александрийския патриарх Петрос VII. Пред нея – море от листчета, на които поклонниците са записали свои молби. Някои от листчетата са затъкнати в самата рамка на иконата. Явно някои вярващи си мислят, че светецът ще обърне по-бързо и по-специално внимание на тези хартийки, които са по-близо до неговия лик.

Тази икона – подарък от патриарх е една от трите забележителности на Чирпанския манастир. Втората е скривалището на Васил Левски, издълбано под една килия, а третата – преписът на Реймското евангелие. 32 страници  са изписани на кирилица и 62 на глаголица. Оригиналът е създаден в края на 14 век в Емауския манастир в Прага.

Само като си помисля, че векове наред френски крале са се клели над Евангелието при коронацията си, чувствам историческо потупване по славянското си рамо.

 Тук снимам спокойно, сами сме.

Тръгваме обратно по пътеката с разхвърляните камъни. Питаме дали може да се пренощува в манастира. Можело, но трябвало да се направи заявка, защото стаите за гости били само две.

Разменяме помежду си по няколко думи – какъв рай е тук, какъв оазис насред полето! Светло, жизнено, тържествено и по своему строго. Обещаваме си непременно да се върнем, за да видим постницата на светеца в скалите, скривалището на Левски,  преписа на Реймското евангелие и с леко съжаление напускаме манастира.

Пътеписът е до тук.

Който е любознателен може да научи още много неща. Например как Бойко Борисов, между две свои управления, е обещал да построи път от магистралата до манастира. Как по-късно е построил  и "подарил пътната отсечка". Защо тази отсечка се нарича "път на любовта" – защото е плод на любовната връзка между тогавашната кметица на село Златна ливада, "знойната красавица" Ирина Панева и тогавашния шеф на АПИ Лазар Лазаров. Как тази любовна афера е разкрита от Илия Запрянов – тогава зам. ръководител на надзора на Лот 1 от магистрала "Тракия". Как кметицата Панева е от БСП, пък обичала Бойко Борисов (боже мой!). И как накрая министър председателят признава, че тази отсечка е "път на любовта", но  "любовта е към Господ".
Е, може да се върнете и по-назад, за да разберете как по времето на Соца манастирът е превърнат в овчарник, но свети Атанасий се явява на сън на партиен секретар, заплашва го, че нещо ще се случи на сина му и партийният секретар разкарва овчарника. Как Людмила Живкова се е грижила специално за манастира и е искала да се излекува от нейното чудотворно аязмо, но не е успяла…

Светът е пълен с информация и ценности.


петък, 15 юни 2018 г.

Горнобански манастир



Над входа на черквата с бели букви на черна табела пише: "Манастир св. св. Кирил и Методий. Построен през 1875 г." Над табелата – изографисани двамата светии.

…Кога е построена тази сграда се знае, кога обаче е построен  манастирът, не се знае. Легендата го свързва с крепостта, пазела Бучинишкия проход. Най-вече го свързва с крал Стефан Урош  II Милутин (1253 - 1321). Свети Стефан Урош. Кралят на Дукля, Албания, България и цялото Приморие. Велик крал на Рашка, което ще рече Сърбия.  Издънка на династиите Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади. Пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел. Както и на българския цар Иван Владислав. Зет на българския цар Георги I Тертер чрез третата си жена принцесата Анна Тертер.

Крал Стефан е погребан  най-напред в  манастир на сегашното струмишко село Банско, Република Македония След около 70 години е пренесен   в село Трепче, северно от Прищина, а след още 70, по време на чумна епидемия – в този манастир край София. По-късно  пренасят мощите му в храма "Св. Безплътни сили", след това в митрополитската черква "Света Марина" и накрая , вероятно в началото на 18 век, в храма "Света Неделя", където са и до сега.

…Тук няма манастир. Било е някога манастир. Солидна каменна черква без купол и до нея съвременна лека постройка, на която пише "Мàгерница. Свети Крал." Огромен комин подсказва ,че сградата наистина е строена, за да се готви в нея за много хора. Заключена е. Както са заключени с ръждясали решетки и двете порти на черквата – официалната порта от юг и още една на запад, пред която са се стоварили дебели клони. Няма жилищна постройка. Ако в една обител няма стаи за пренощуване на монаси, няма как да е манастир, така го разбирам аз.

… Събарян и изграждан, събарян и изграждан, както повечето стари манастири в страна, преживяла векове чуждо робство и набези на всякакви племена и разбойници. През 1863 г. селяните искат разрешение от турските власти да възстановят манастира. Възстановяват го -  построяват черквата отново. Вероятно я завършват през 1875 г., защото така пише над входа. Селяните построяват и двуетажна  жилищна сграда, унищожена по-късно от пожар…

Зеленина, зеленина… Наоколо огромни дървета. Гъсти увивни растения са плъзнали по сградата и почти притулват входа. В дясно от централната врата – два гроба на монаси. Каменни кръстове пред пространство, обрасло с толкова плътна растителност, че гробовете са изцяло скрити. За пръв път виждам в манастир или пред черква гробове, които не са поддържани. Може да е нарочно, може да е от мърлявост.  По скоро е нарочно – много е демонстративно. Сигурно мъртвите не биха възразили срещу зелените килими, гъсти и диви. Поне на мен гробовете така ми харесват.

… Свети крал Стефан е лежал тук… Лежал ли? Като говорят за мощите му, тяло ли имат предвид? Поне така е в легендите. В житието на Георги Нови Софийски мъченикът казва на турците за  мощите: "Ако не вярваш, ела с мен да ти покажа крал Милутин, на име Стефан, който лежи в тоя град, как почива, като че е заспал в ковчега..." Годината е 1515. След като е "в тоя град", значи по това време мощите вече са били пренесени в София…
 
…Свети Стефан Урош е бил голям меценат за православието на Балканите. Говорят, че когато е дошъл на власт се е заклел да постои толкова черкви, колкото години управлява. Построил е над 40 черкви. Управлявал е 39 години.

…Тялото на Краля лежи в сандък с капак от стъкло до стената отдясно на олтара. Поклонниците виждат пурпурно червена златотъкана дреха и метална отливка на опакото на длан. Ходилата са обути в пантофи и те пурпурно червени. Главата и дясната ръка на Краля липсвали. Логично е човек да си мисли, че главата на Краля е отсечена от врагове – Стефан Милутин е бил известен  като храбър военоначалник, участвал лично в много битки. Друга логика няма. Логично, но тук изкача въпросителна. В цитираното житие на свети Георги Нови Софийски ясно се казва, че Кралят изглежда "като заспал". Това означава, че в началото на 16 век главата и тялото са били заедно. Вярно, мощите са преживели и пожари, и всякакви набези, и взривяване на храма през 1925 г. Явно при тези премеждия нещо се е случило. Друго обяснение става възможно ако житиеписецът на свети Георги Нови Софийски си е измислил думи на светеца, без да е виждал мощите.

В християнството има загадки и в обратна посока. Например мощите на св. Силван (st Silvan), живял през 4 век, представляват добре запазено тяло без липсващи части. В житието му обаче пише, че е обезглавен, след като е отказал да се отрече от Христовата вяра. Това, че по снимките личи срез на шията не обяснява кой знае колко… Тялото на св. Силван се намира в Хърватия, в Дубровник, в храма "St Blaise"…

…Любопитните, които се интересуват какво представляват мощите на свети крал Стефан, биха могли да потърсят видеозапис на ритуала по преобличането.  Той се извършва всяка година на 29 октомври. Ще бъдат разочаровани обаче, защото свещениците махат червените кралски  дрехи, след това чаршаф, в който са увити мощите и спират до тук – до следващия лилав чаршаф. После тръгват в обратна посока – започва обличане. Лекотата, с която повдигат мощите подсказва, че това вероятно е скелет.

След края на службата храмовите духовници раздават нафора и по парченце от свалената риза -  след преобличането тя се нарязва и се раздава на вярващите по парченце…

… Сърбите многократно са си искали мощите на св. Крал. Нали е велик сръбски крал? Да, ама е и български… Освен това тук, на Балканите, светиите са толкова омешени, колкото и историята. Нашата църква отказва. Все пак дава на сръбския президент Томислав Николич парченце плат от дрехата при негово официално посещение през 2013 г.…

Близо до Мàгерницата в дървена беседка двама души разговарят. Приближавам и питам:

         - Служи ли се в тази черква?

         - Да, в събота и неделя.  В останалото време е затворена.

         - Помислих си, че чакате да я отворят…

         - Не, просто тук мястото е страхотно. Зарежда. Свято място. Свети Крал го закриля и пълни с енергия…



вторник, 12 юни 2018 г.

Кърджалийски манастир "Св. Йоан Предтеча"


         - Къде се намират петте гробници?

         - Ето тук, зад мен е била една –жената на свещите показа с ръка , - за други не знам.

         - Разказват, че били пет – продължих да упорствам – четири на висши духовници и една на светско лице - аристократ.

         - За една гробница знам, била е на духовник. В нея е намерен богат, златовезан епитрахил – непокътнат!

Като каза "непокътнат" лицето на жената светна.

Знаех, че в гробницата са намерени още медальон на света Дева Мария и мощи, зашити в платнен кръст. Казват, че така съхранени мощи са открити само на четири места в света.

         - Според някои гробницата е била на патриарх Евтимий – продължих да влизам в подробности като се надявах да изкопча повече информация от жената.

         - Няма сериозни доказателства – интонацията показваше, че разговорът по този въпрос е приключил.

Светата обител датира от времето на цар Петър (927 - 969). В началото на XIII век е разрушен. Специалистите предполагат, че това е станало около 1204 г. - след нахлуването на рицарите - кръстоносци. Явно католиците са водили война с погроми не само срещу исляма. След 1207 година, когато тези земи се връщат в границите на България, манастирът е възстановен. След битката при Черномен през 1371 г. е разрушен окончателно.

Купихме си свещи.

         - Запалете ги в параклиса, до черквата – така жената ни предупреди, че тук, в храма, не се палят свещи. Имаше само една, голяма, запалена точна пред олтара.

На стената в ляво на олтара имаше стенопис – двама светци в цял ръст. Силно избелели фигури, почти нищо не личеше по лицата им.

         - Оцелелите стенописи тук са от XI и XIV век, - чух зад гърба си – според проф. Николай Овчаров това са свети Петър и Павел.

Сигурно има начин археолозите и църковните специалисти да разпознават по твърде оскъдни белези чии са изображенията по стенописи и икони. Въпреки, че проф. Овчаров имаше славата на учен с твърде богата и свободна фантазия.

Загледах се в лицата или поне в това, което беше останало от тях. За секунди се вкамених – така правех, когато исках да почувствам времето на древен обект. Този диапазон от време обаче -  XI - XIV -беше твърде голям, за да го усетя с историческата си интуиция. Византийско робство; възстановяване на българската държавност; блестящи години, пълни с българско достойнство, на Иван Асен II; след него – цяла плеяда от царе, които само историците могат да запомнят; държавна раздробеност, при която по няколко лица се титулуват "цар на българите" ; и накрая – мощното и безпощадно османско нахлуване, което като ураган започва да руши българските светини. От гледна точка на църковното изкуство – Комнинов период, който прелива в Палеологовия период на византийското възраждане и разбира се, българската гордост, предвестника на европейския ренесанс – стенописите на Боянската черква (1259 г.)

Откъснах очи от "Свети Петър и Павел" и направих кръгом.

         - Колко години е възстановяван комплексът? – реших за довиждане да задам последен въпрос. Десет?

         - Точно толкова… През 1991 г. по време на парламентарна избирателна кампания арх. Христо Генчев обещава да бъде възстановена средновековната черква "Свети Йоан Предтеча", през 2001 г. Иван Костов тържествено я открива… Елате да ви покажа нещо!

Жената се обърна и взе макет от картон. На него бяха "построени" черквата, параклисът, долепен до нея, дълга едноетажна сграда  - жилищна за монасите, както поясни жената и още две сгради, вероятно  стопански.

         - Кога ще бъдат възстановени?

         - Когато се намерят пари!

         - А черквата ще бъде ли изографисана, защото повечето стени и купола са "свободни"?

         - И за тях когато се намерят пари!

         - За възстановяването на този манастир досега са изхарчени сериозни средства. Доколкото си спомням над 300 хиляди долара – опитах се да покажа сериозна информираност…

Тъй като не получих отговор, продължих с въпрос:

         - Тези крепостни стени, - посочих с ръка към тях – и тази кула, предполагам, че са възстановявани камък по камък…

         - Не! Те просто за изровени! Те са били под земята – такива каквито ги виждате сега! А отгоре, над нас, - жената посочи с пръст вертикално над себе си, са играли децата!

         - Значи последни сме играли ние, преди да стане ясно, че в земята има такава ценност! В началото на 60-те години на миналия век строители се натъкват на останките от средновековен манастир…

Излязохме от черквата и тръгнахме по изящно оформените каменни пътеки. Всичко в двора беше направено и поддържано с вкус – оформени алеи, оградени с кръг от камъни островчета от цветя, големи иглолистни дървета и специално обработване огромни храсти.

Погледнах зидовете – и те излъчваха древност. Твърди се, че първият манастирски комплекс е от VIVII век, след иконоборческия период във Византия. Не вярвам обаче някой да  може да каже с точност от кога са първите строежи. Българските манастири по принцип са разрушавани и изграждани, разрушавани и изграждани... И не е само турското робство. Всякакви набези – татари, кумани, печенези, а както разбрахме – и християни от друга порода. И сякаш това" почване от нулата" е сложило дълбок отпечатък върху българската психика. С това си обяснявам готовността ни, нашата, българската, да унищожаваме  белезите и знаците на миналото, като че ли всеки държи в джоба си "Ден Първи".

         - Дедите ни са споявали камъните със смес от вар, яйца и мляко – откъсна ме от унеса приятелят ми Любен. – Става стоманена спойка! Затова са оцелели!

"Вярно" – погледнах ги – високи зидове – на места по два – три метра. А кулата от същите камъни – може би висока пет!

Забелязах, че на тесните и високи процепи в кулата, които изпълняват ролята на прозорци, има стъкла. Значи тази кула днес е приспособена за живот. Може би свещеникът, който ни казаха, че служи тук, живее в кулата – и с това прави комплексът манастир, защото обител, в която не живеят духовни лица твърде условно може да се нарече действащ манастир.

Време беше да тръгваме. Поснимахме още малко – на двора бяхме сами, нямаше кой да ни направи забележка, и излязохме. На външната врата имах чувството, че прекрачвам десетина века.