неделя, 17 юни 2018 г.

Чирпански манастир



… Бил е най-старият манастир в Европа. Твърдят го български изследователи, работили с ватикански архиви. Преди 2004 г. за най-стар манастир в Европа е смятан  шотландският "Candida casa", основан през 360 г., последван от двата манастира, създадени от свети Мартин във Франция, съответно в 373 и 377 г.

На това място, близо до сегашното село Златна ливада и на 14 км. от Чирпан, през 344 г. е построен манастир от свети Атанасий, Александрийски архиепископ, смятан за основател на европейското монашество…

От равното Чирпанско поле по магистрала Марица следваме табела и поемаме по отклонение, което води специално до манастира. Сгушен на хълм сред огромни разкошни широколистни дървета. Сякаш от равнина, директно, без преход, влизаш в планина.

Заставаш пред каменния зид с голяма дървена порта и веднага разбираш, че си пред обител, поддържана с педантична грижовност. Още от тук със знаци те предупреждават, че не можеш: да снимаш, да разговаряш по мобилен телефон,  да пушиш, да водиш домашен любимец и да си облечен неприлично.

… На път от Сердика за Константинопол свети Атанасий отсяда в   крепост, разположена недалеч от Боруй и решава да превърне един готски нимфей, древно светилище, посветено на нимфите, в православен манастир. Разбрал е, че тук има лековита вода. Вероятно египетският духовник  е започнал строежа след като Сердикийският събор го реабилитира като архиепископ. Заслужвало е по грандиозен начин да се отбележи тази победа.

Борейки се срещу арианската ерес, свети Атанасий е преживял 15 години в изгнание. Много силни врагове е имал. Силни ариани, въпреки че първият вселенски събор в Никея през 325 г. осъжда арианството. Осъжда го, но не отслабва позициите му, особено в източните земи на Римската империя…

Влизаме в манастирския двор. Всички сгради са нови. Нищо не се е запазило от древността, така както са се запазили сгради, в които са заседавали делегатите на събора в Сердика – ротондата "Свети Георги", намираща се във вътрешния двор на Президентството и базиликата "Света София", най-старата софийска светиня.

Съвършено гладка каменна пътека води надолу към черквата. Бордюрите са прясно боядисани и в лявата част на пътеката има каменни ленти за детски колички, ако се наложи да бъде преодоляван стъпаловидния характер на пътеката. Слизайки по пътеката те обхващат спокойствие, радост и тържественост. От дясно като магнит привлича погледа синьо "езеро" от лавандула, над което летят и кацат по повърхността му десетки  бели пеперуди.
  
… Свети Атанасий наистина е имал за какво да благодари на Бога.  Съборът в Сердика, замислен като Вселенски с над 300 делегати – епископи от целия познат тогава свят, отново осъжда арианството. Свети Атанасий, емблематичен представител на враговете на арианите, е възстановен на Александрийската епископска катедра. Възстановени са и други. След тези решения Съборът се разцепва и около 80 делегати напускат Сердика и отиват да продължат своето съборно дело във Филипополис. С това се слага край на вселенския характер на Сердикийския събор и той се превръща в поместен.

Явно още от тогава всяко грандиозно, но чуждо на туземното население дело по тези земи, е обречено на разпад.

 Все пак Съборът не губи тотално авторитет. Рангът му пада, но форумът остава един от десетте поместни събора, които носят името "канонотворчески"  - създали канони – боговдъхновените правила на вярата.

И между какво и какво е била епичната  битка между ариани и техните врагове? Битка, която мощно е белязала  интелектуалната история на късната Римска империя.

Арианите са  налагали разбирането, че Исус Христос е  по-малко божествен от Бог Отец. Отецът е безкраен, а Христос има свое начало във времето. Още Никейският събор постановява, а Сердикийският потвърждава, че Бог Отец и Бог Син са равностойни и равнобожествени. На тази линия се противопоставят и други, не само арианите. Например несторианците  твърдели, че Христос притежава две самостоятелни природи – една божествена и една човешка. И че на Кръста е страдала човешката природа, докато божествената не е била засегната. Несторианите отказват да наричат света Дева Мария "Богородица", защото според тях тя е родила само земната, човешката природа на Исус. Несторианите са разгромени  на Ефеския събор през 431 г. В православието остава като канонично единосъщието  и равнобожествеността на Христос с Отца. Така е записано в Никейския Символ верую: "Господ Исус Христос, който е роден преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца…"

Няма как свети Атанасий да не е бил щастлив?…

Подминаваме килима от лавандула и се изравняваме с внушителен канадски кедър. Кедърът – съчетал устрема към небето на иглолистните дървета с богатата разлятост на широколистните.

Влизаме в черквата. Жената на свещите, незаобиколим герой на почти всички наши манастирски пътеписи, става енергично, доближава се до двете ни дъщери, влезли по къси панталонки и с голи рамене, взима от масата един лист хартия и им го подава. После пресилено любезно и с едва прикрит укор им обяснява ,че тук ще прочетат как се влиза в храм, с какви дрехи и с какво кръстене. Момичетата, с твърде малко опит в общуването с религиозни лица, май не почувстваха упрека.

Заставаме пред олтара. Впечатление правят две икони на свети Мина – една в крайно ляво, другата – в крайно дясно. Първата е очевидно стара, а втората – очевидно нова. Разбираме, че от този храм са откраднати доста икони. Полицията хваща похитителя на  иконата от XIX век на св. Мина, връща я на мястото й в ляво, а новата, която я е замествала,  духовниците поставят на другия край. Сега се търси откраднатата стара икона на свети Архангел Михаил. В момента я замества нова. Търсят се и откраднатите икони на 12 – те апостоли. Новите техни икони са разположени по цялата ширина на храма над основните олтарни икони.

… В историческия спор за природата на Христа побеждава най-трудно разбираемото, най-трудно достижимото от разума. Христос е роден, но въпреки това е вечно съществуващ. Той няма начало, няма и край, така както няма начало и край Бог Отец. Христос е "роден преди всички векове". Христос е "роден и несътворен". Така казва Символ веруюто. На деветия час Исус извиква с висок глас: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Матей 27:46). Как така "оставил"? Силният може да остави слабия. Вечният може да остави родения. Може ли ако са равностойни и равносилни Единият да остави Другия?  Може, така казват евангелията, признати за боговдъхновени и победили десетки други – обявени за апокрифни.

Не всичко в религията е постижимо с разума. "Вярвам, за да разбера!", е казал Августин Блажени.

Питаме за Аязмото и след упътване слизаме по нова стръмна каменна пътека. За разлика от онази, която свързва външния свят с черквата, тази пътека е ужасно неравна. Камъните стърчат безразборно  и те карат да ходиш много внимателно – като през минно поле.

Ето я чешмата с водата от Аязмото!
  
… Свети Атанасий накарал няколко яки мъже да отместят огромен камък, вероятно в нимфея. Те го преместили и от земята бликнала лековита вода. От тогава изворът лекува сакати, безплодни жени, хора с увредено зрение. До чешмата има кладенец. Водата в него също била от Аязмото. Казват, че на 2 май, празник на манастира, хората могат да видят лика на светеца ако погледнат водата в кладенеца…

Точно срещу чешмата е поставена икона на св. Атанасий. Сигурно това е иконата, донесена през 2003 г. от александрийския патриарх Петрос VII. Пред нея – море от листчета, на които поклонниците са записали свои молби. Някои от листчетата са затъкнати в самата рамка на иконата. Явно някои вярващи си мислят, че светецът ще обърне по-бързо и по-специално внимание на тези хартийки, които са по-близо до неговия лик.

Тази икона – подарък от патриарх е една от трите забележителности на Чирпанския манастир. Втората е скривалището на Васил Левски, издълбано под една килия, а третата – преписът на Реймското евангелие. 32 страници  са изписани на кирилица и 62 на глаголица. Оригиналът е създаден в края на 14 век в Емауския манастир в Прага.

Само като си помисля, че векове наред френски крале са се клели над Евангелието при коронацията си, чувствам историческо потупване по славянското си рамо.

 Тук снимам спокойно, сами сме.

Тръгваме обратно по пътеката с разхвърляните камъни. Питаме дали може да се пренощува в манастира. Можело, но трябвало да се направи заявка, защото стаите за гости били само две.

Разменяме помежду си по няколко думи – какъв рай е тук, какъв оазис насред полето! Светло, жизнено, тържествено и по своему строго. Обещаваме си непременно да се върнем, за да видим постницата на светеца в скалите, скривалището на Левски,  преписа на Реймското евангелие и с леко съжаление напускаме манастира.

Пътеписът е до тук.

Който е любознателен може да научи още много неща. Например как Бойко Борисов, между две свои управления, е обещал да построи път от магистралата до манастира. Как по-късно е построил  и "подарил пътната отсечка". Защо тази отсечка се нарича "път на любовта" – защото е плод на любовната връзка между тогавашната кметица на село Златна ливада, "знойната красавица" Ирина Панева и тогавашния шеф на АПИ Лазар Лазаров. Как тази любовна афера е разкрита от Илия Запрянов – тогава зам. ръководител на надзора на Лот 1 от магистрала "Тракия". Как кметицата Панева е от БСП, пък обичала Бойко Борисов (боже мой!). И как накрая министър председателят признава, че тази отсечка е "път на любовта", но  "любовта е към Господ".
Е, може да се върнете и по-назад, за да разберете как по времето на Соца манастирът е превърнат в овчарник, но свети Атанасий се явява на сън на партиен секретар, заплашва го, че нещо ще се случи на сина му и партийният секретар разкарва овчарника. Как Людмила Живкова се е грижила специално за манастира и е искала да се излекува от нейното чудотворно аязмо, но не е успяла…

Светът е пълен с информация и ценности.


Няма коментари: