- Къде се
намират петте гробници?
- Ето тук,
зад мен е била една –жената на свещите показа с ръка , - за други
не знам.
-
Разказват, че били пет – продължих да упорствам – четири на висши духовници и
една на светско лице - аристократ.
- За една
гробница знам, била е на духовник. В нея е намерен богат, златовезан епитрахил –
непокътнат!
Като каза "непокътнат" лицето на жената светна.
Знаех, че в гробницата са намерени още медальон на света
Дева Мария и мощи, зашити в платнен кръст. Казват, че така съхранени мощи са
открити само на четири места в света.
- Според
някои гробницата е била на патриарх Евтимий – продължих да влизам в подробности
като се надявах да изкопча повече информация от жената.
- Няма
сериозни доказателства – интонацията показваше, че разговорът по този въпрос е
приключил.
Светата обител датира от времето на цар Петър (927 - 969). В началото на XIII век
е разрушен. Специалистите предполагат, че това е станало около 1204 г. - след
нахлуването на рицарите - кръстоносци. Явно католиците са водили война с
погроми не само срещу исляма. След 1207 година, когато тези земи се връщат в
границите на България, манастирът е възстановен. След битката при Черномен през
1371 г. е разрушен окончателно.
Купихме си свещи.
- Запалете
ги в параклиса, до черквата – така жената ни предупреди, че тук, в храма, не се
палят свещи. Имаше само една, голяма, запалена точна пред олтара.
На стената в ляво на олтара имаше стенопис – двама светци
в цял ръст. Силно избелели фигури, почти нищо не личеше по лицата им.
- Оцелелите
стенописи тук са от XI и XIV век,
- чух зад гърба си – според проф. Николай Овчаров това са свети Петър и Павел.
Сигурно има начин археолозите и църковните специалисти да
разпознават по твърде оскъдни белези чии са изображенията по стенописи и икони.
Въпреки, че проф. Овчаров имаше славата на учен с твърде богата и свободна
фантазия.
Загледах се в лицата или поне в това, което беше останало
от тях. За секунди се вкамених – така правех, когато исках да почувствам
времето на древен обект. Този диапазон от време обаче - XI - XIV -беше твърде голям, за да го усетя с
историческата си интуиция. Византийско робство; възстановяване на българската
държавност; блестящи години, пълни с българско достойнство, на Иван Асен II; след него – цяла плеяда от царе, които
само историците могат да запомнят; държавна раздробеност, при която по няколко
лица се титулуват "цар на българите" ; и накрая – мощното и
безпощадно османско нахлуване, което като ураган започва да руши българските
светини. От гледна точка на църковното изкуство – Комнинов период, който
прелива в Палеологовия период на византийското възраждане и разбира се,
българската гордост, предвестника на европейския ренесанс – стенописите на
Боянската черква (1259 г.)
Откъснах очи от "Свети Петър и Павел" и
направих кръгом.
- Колко
години е възстановяван комплексът? – реших за довиждане да задам последен
въпрос. Десет?
- Точно
толкова… През 1991 г. по време на парламентарна избирателна кампания арх.
Христо Генчев обещава да бъде възстановена средновековната черква "Свети
Йоан Предтеча", през 2001 г. Иван Костов тържествено я открива… Елате да
ви покажа нещо!
Жената се обърна и взе макет от картон. На него бяха
"построени" черквата, параклисът, долепен до нея, дълга едноетажна сграда - жилищна за монасите, както поясни жената и
още две сгради, вероятно стопански.
- Кога ще
бъдат възстановени?
- Когато се
намерят пари!
- А черквата
ще бъде ли изографисана, защото повечето стени и купола са
"свободни"?
- И за тях
когато се намерят пари!
- За
възстановяването на този манастир досега са изхарчени сериозни средства.
Доколкото си спомням над 300 хиляди долара – опитах се да покажа сериозна
информираност…
Тъй като не получих отговор, продължих с въпрос:
- Тези
крепостни стени, - посочих с ръка към тях – и тази кула, предполагам, че са
възстановявани камък по камък…
- Не! Те
просто за изровени! Те са били под земята – такива каквито ги виждате сега! А
отгоре, над нас, - жената посочи с пръст вертикално над себе си, са играли децата!
- Значи последни сме играли ние, преди
да стане ясно, че в земята има такава ценност! В началото на 60-те години на
миналия век строители се натъкват на останките от средновековен манастир…
Излязохме от черквата и тръгнахме по изящно оформените
каменни пътеки. Всичко в двора беше направено и поддържано с вкус – оформени алеи,
оградени с кръг от камъни островчета от цветя, големи иглолистни дървета и специално
обработване огромни храсти.
Погледнах зидовете – и те излъчваха древност. Твърди се,
че първият манастирски комплекс е от VI – VII век,
след иконоборческия период във Византия. Не вярвам обаче някой да може да каже с точност от кога са първите
строежи. Българските манастири по принцип са разрушавани и изграждани,
разрушавани и изграждани... И не е само турското робство. Всякакви набези –
татари, кумани, печенези, а както разбрахме – и християни от друга порода. И
сякаш това" почване от нулата" е сложило дълбок отпечатък върху
българската психика. С това си обяснявам готовността ни, нашата, българската,
да унищожаваме белезите и знаците на
миналото, като че ли всеки държи в джоба си "Ден Първи".
- Дедите ни
са споявали камъните със смес от вар, яйца и мляко – откъсна ме от унеса
приятелят ми Любен. – Става стоманена спойка! Затова са оцелели!
"Вярно" – погледнах ги – високи зидове – на
места по два – три метра. А кулата от същите камъни – може би висока пет!
Забелязах, че на тесните и високи процепи в кулата, които
изпълняват ролята на прозорци, има стъкла. Значи тази кула днес е приспособена
за живот. Може би свещеникът, който ни казаха, че служи тук, живее в кулата – и
с това прави комплексът манастир, защото обител, в която не живеят духовни лица
твърде условно може да се нарече действащ манастир.
Време беше да тръгваме. Поснимахме още малко – на двора
бяхме сами, нямаше кой да ни направи забележка, и излязохме. На външната врата
имах чувството, че прекрачвам десетина века.
Няма коментари:
Публикуване на коментар