вторник, 12 юни 2018 г.

Кърджалийски манастир "Св. Йоан Предтеча"


         - Къде се намират петте гробници?

         - Ето тук, зад мен е била една –жената на свещите показа с ръка , - за други не знам.

         - Разказват, че били пет – продължих да упорствам – четири на висши духовници и една на светско лице - аристократ.

         - За една гробница знам, била е на духовник. В нея е намерен богат, златовезан епитрахил – непокътнат!

Като каза "непокътнат" лицето на жената светна.

Знаех, че в гробницата са намерени още медальон на света Дева Мария и мощи, зашити в платнен кръст. Казват, че така съхранени мощи са открити само на четири места в света.

         - Според някои гробницата е била на патриарх Евтимий – продължих да влизам в подробности като се надявах да изкопча повече информация от жената.

         - Няма сериозни доказателства – интонацията показваше, че разговорът по този въпрос е приключил.

Светата обител датира от времето на цар Петър (927 - 969). В началото на XIII век е разрушен. Специалистите предполагат, че това е станало около 1204 г. - след нахлуването на рицарите - кръстоносци. Явно католиците са водили война с погроми не само срещу исляма. След 1207 година, когато тези земи се връщат в границите на България, манастирът е възстановен. След битката при Черномен през 1371 г. е разрушен окончателно.

Купихме си свещи.

         - Запалете ги в параклиса, до черквата – така жената ни предупреди, че тук, в храма, не се палят свещи. Имаше само една, голяма, запалена точна пред олтара.

На стената в ляво на олтара имаше стенопис – двама светци в цял ръст. Силно избелели фигури, почти нищо не личеше по лицата им.

         - Оцелелите стенописи тук са от XI и XIV век, - чух зад гърба си – според проф. Николай Овчаров това са свети Петър и Павел.

Сигурно има начин археолозите и църковните специалисти да разпознават по твърде оскъдни белези чии са изображенията по стенописи и икони. Въпреки, че проф. Овчаров имаше славата на учен с твърде богата и свободна фантазия.

Загледах се в лицата или поне в това, което беше останало от тях. За секунди се вкамених – така правех, когато исках да почувствам времето на древен обект. Този диапазон от време обаче -  XI - XIV -беше твърде голям, за да го усетя с историческата си интуиция. Византийско робство; възстановяване на българската държавност; блестящи години, пълни с българско достойнство, на Иван Асен II; след него – цяла плеяда от царе, които само историците могат да запомнят; държавна раздробеност, при която по няколко лица се титулуват "цар на българите" ; и накрая – мощното и безпощадно османско нахлуване, което като ураган започва да руши българските светини. От гледна точка на църковното изкуство – Комнинов период, който прелива в Палеологовия период на византийското възраждане и разбира се, българската гордост, предвестника на европейския ренесанс – стенописите на Боянската черква (1259 г.)

Откъснах очи от "Свети Петър и Павел" и направих кръгом.

         - Колко години е възстановяван комплексът? – реших за довиждане да задам последен въпрос. Десет?

         - Точно толкова… През 1991 г. по време на парламентарна избирателна кампания арх. Христо Генчев обещава да бъде възстановена средновековната черква "Свети Йоан Предтеча", през 2001 г. Иван Костов тържествено я открива… Елате да ви покажа нещо!

Жената се обърна и взе макет от картон. На него бяха "построени" черквата, параклисът, долепен до нея, дълга едноетажна сграда  - жилищна за монасите, както поясни жената и още две сгради, вероятно  стопански.

         - Кога ще бъдат възстановени?

         - Когато се намерят пари!

         - А черквата ще бъде ли изографисана, защото повечето стени и купола са "свободни"?

         - И за тях когато се намерят пари!

         - За възстановяването на този манастир досега са изхарчени сериозни средства. Доколкото си спомням над 300 хиляди долара – опитах се да покажа сериозна информираност…

Тъй като не получих отговор, продължих с въпрос:

         - Тези крепостни стени, - посочих с ръка към тях – и тази кула, предполагам, че са възстановявани камък по камък…

         - Не! Те просто за изровени! Те са били под земята – такива каквито ги виждате сега! А отгоре, над нас, - жената посочи с пръст вертикално над себе си, са играли децата!

         - Значи последни сме играли ние, преди да стане ясно, че в земята има такава ценност! В началото на 60-те години на миналия век строители се натъкват на останките от средновековен манастир…

Излязохме от черквата и тръгнахме по изящно оформените каменни пътеки. Всичко в двора беше направено и поддържано с вкус – оформени алеи, оградени с кръг от камъни островчета от цветя, големи иглолистни дървета и специално обработване огромни храсти.

Погледнах зидовете – и те излъчваха древност. Твърди се, че първият манастирски комплекс е от VIVII век, след иконоборческия период във Византия. Не вярвам обаче някой да  може да каже с точност от кога са първите строежи. Българските манастири по принцип са разрушавани и изграждани, разрушавани и изграждани... И не е само турското робство. Всякакви набези – татари, кумани, печенези, а както разбрахме – и християни от друга порода. И сякаш това" почване от нулата" е сложило дълбок отпечатък върху българската психика. С това си обяснявам готовността ни, нашата, българската, да унищожаваме  белезите и знаците на миналото, като че ли всеки държи в джоба си "Ден Първи".

         - Дедите ни са споявали камъните със смес от вар, яйца и мляко – откъсна ме от унеса приятелят ми Любен. – Става стоманена спойка! Затова са оцелели!

"Вярно" – погледнах ги – високи зидове – на места по два – три метра. А кулата от същите камъни – може би висока пет!

Забелязах, че на тесните и високи процепи в кулата, които изпълняват ролята на прозорци, има стъкла. Значи тази кула днес е приспособена за живот. Може би свещеникът, който ни казаха, че служи тук, живее в кулата – и с това прави комплексът манастир, защото обител, в която не живеят духовни лица твърде условно може да се нарече действащ манастир.

Време беше да тръгваме. Поснимахме още малко – на двора бяхме сами, нямаше кой да ни направи забележка, и излязохме. На външната врата имах чувството, че прекрачвам десетина века.


Няма коментари: