понеделник, 28 декември 2020 г.

За хората, които живеят в плът като безплътни

                                           Лествица. Стъпало 15                     

На това стъпало се постига целомъдрието. На това стъпало духът овладява и подчинява сексуалните влечения.

Сладострастието е много силен враг. То може да разгори в монаха такъв огън, какъвто има само в голяма разпалена пещ. Може да изтръгне от него молитвата. Способен е да го направи безумен. И този, който се подхлъзне и падне в този ров, стои вече далеч от ангелите и за да се възкачи отново са му нужни много подвизи в най-строг пост.

Различни са степените на напредък в борбата с тази страст. Ако постигаш успехи с много труд, с голямо усилие, то ти си вързал врага с тънък конец. Ако побеждаваш с ведра бдителност – то ти си оковал врага с железни вериги. Ако ти го преборваш с просто смирение и безгневие, то ти си го убил и заровил в пясъка.

Какви са различните стъпки на сладострастието в ума и душата? Най-напред се появява помисъл, който монахът може да регистрира, но да не му обърне внимание. Този помисъл би могъл да се задържи и монахът да започне да общува с него. След това може да бъде пленен от него или да се съгласи с него, тоест да пожелае съблазняващия образ. Сърцето може да бъде увлечено и монахът да се съедини с образа с наслада. Може да последва борба, но може и да не последва борба. На следващото стъпало вече дебне страстта. От всички тези състояния само първото е без грях. А борбата става  причина или за венци или за мъки. Успее ли монахът да се отнесе безстрастно към първото състояние, към помисъла, то той ще отсече всичко следващо.

Най-просветените и най-разсъдителни от светите отци, казва Отецът, са отбелязали още един помисъл, който е по-изтънчен oт всички гореказани. Него те наричат „набег“. Набегът преминава през душата светкавично, без дума или образ. За по-малко от миг човек е изправен пред потайна страст. Монах, който е уловил набега може да разкаже как само с един приятен поглед, докосване на ръката или благоуханен мирис, без всяка мисъл или представа, душата е любодействала страстно.

Монахът най-много трябва да внимава когато е в леглото. Тогава неговият ум лесно може да бъде овладян от  сладострастни мечти и с това да се превърне в предател на чистотата. Когато умът е много изкушен монахът трябва да си спомни за смъртта и да мълви Исусовата молитва, защото тези два подвига могат да се застъпят за него.

Борбата с блудството продължава и в съня. Тогава изтеченията (полюциите – бел. ред.) говорят за силата на сладострастието. Коя е причината за изтеченията? Някои твърдят, казва Отецът, че причина са изобилната храна или излишният покой. Причина може да бъде и гордостта – тогава когато монахът дълго време е бил свободен от изтечения, страстта може да си отмъсти. Ако монахът е свободен от всички тези причини, то той е блажен, защото е постигнал безстрастие. Дори тогава обаче, монахът може да бъде изкушен от завистливите бесове. Бог може да допусне тази малка и временна победа на бесовете, но чрез невинната злополука монахът ще добие още по-голямо смирение.

Когато се събуди и през целия ден монахът трябва да се пази от мечтите, които е преживял по време на сън. Чрез тях Дяволът иска да оскверни бодърстването, като го превърне в нов сън.

Коварството на нашите врагове е безкрайно, предупреждава Отецът. Има случаи, при които монахът се храни заедно с жени или разговаря с тях без в душата му да се появят скверни мисли. В такива моменти монахът си мисли, че е в мир и в безопасност, така той е съблазнен от самонадеяност и когато се прибере в своята килия внезапно е връхлетян от гибел. Отецът не казва каква е тази гибел, която обладава човека телесно и духовно когато той е сам. Само пояснява, че всеки който е бил подложен на такова изкушение, той се сеща, а който не е бил изкушаван не бива и да знае.

Монахът трябва да си дава ясна сметка за коварството на бесовете, които искат да го въвлекат в блудството. Те нашепват преди греха, че Бог е човеколюбив и че лесно дава прошка, защото страстта е естествена. След греха обаче те му представят Бог като неумолим Съдия. С първите думи бесовете въвличат монаха в греха на сладострастието, а с вторите го хвърлят в друг голям грях – отчаянието. И тук монахът трябва много да се пази, защото скръбта и отчаянието унищожават много добродетели. На първо място отчаянието е преграда пред покаянието. А покаянието е единственият път към божествената прошка.

Понякога монахът е изкушен да се бори с една страст чрез отдаване на друга страст. Понякога монахът си мисли, че може да побеждава беса на блудството с преяждане, с пресищане. Той обаче изпада в заблуда, защото ако опита такъв „клин клин избива“ ще прилича на човек, който иска да гаси огън с масло.

В борбата с греха важна е духовната нагласа на монаха. Едни и същи обстоятелства могат да бъдат гибелни, но могат да водят и до тържество на чистотата. Един монах видял неземна женска красота. Вместо да падне обаче в ямата на гибелта, той се изпълнил по повод на тази красота с прослава на Твореца, пламнал от любов към Бога и пролял сълзи. Ако такъв човек в подобни случаи има такава реакция, такова поведение, то „той е възкръснал нетленен преди общото възкресение.“

С какви оръжия монахът може да води борба със сладострастните изкушения? Това са: всенощно бдение с молитва, глад и жажда, посещение на гробища. Мощно противодействие  е срещата със силен духовен отец, защото казва Йоан Лествичник, чудо е ако някой може сам да спаси кораба си в тези бездни.

Чудо е, казва Отецът, ако някой сам може да се спаси от сладострастието. Тази страст произтича от естеството на човека и да я пребориш означава да надвиеш своето естество.

Отричането от естеството е свръхестествено. Чистотата е отблъскване на плътската любов с любов Божествена. Чист е този, който е успял да угаси телесния огън с огън невеществен. „Целомъдрен е онзи, който завинаги е придобил пълна нечувствителност към различието на телата.“

Последната, крайната степен на съвършената чистота е човек да пребивава в еднакво разположение на духа „при вида и на одушевени и бездушни, на словесни и и безсловесни същества.“

Монахът, който е успял да се задържи на това стъпало, остава безстрастен при докосване  и не се уязвява от виждане на красота.

На много места Отецът подчертава, че не бива никой, който е постигнал това стъпало да си мисли, че сам се е справил. Природата, може да бъде победена само с помощта на Оногова, който е по-горен от природата.

И друго важно обстоятелство има, за да може да се победи сладострастието. Това е поведението на жените. Благият Господ им е дал срамуване. И ако тази юзда я няма, ако жените сами пристъпваха към мъжете, казва Отецът, никоя плът няма да се спаси.

Един мъж задава въпрос на Отеца кой грях е най-голям след човекоубийството и отричането от Христа. „Падането в ерес“, отговаря Отецът без колебание. „Защо тогава - възразява мъжът – Православната църква прощава на еретика и го допуска до светите Тайни тогава, когато той искрено анатемоса ереста? А този, който е изпаднал в блудство, дори след като се покае и престане да върши този грях, Църквата го приема, но години не го допуска до светите Тайни?“ Отецът е поразен и изпада в недоумение. Отецът нарича въпроса „страшен“ и мъжа „мъдър“, но не променя своето разбиране за йерархията на греховете. Този въпрос за Отеца остава без отговор.

А къде е самият Йоан Лествичник в йерархиите на тези борби? Що се касае до него, Отецът цитира Библията:  „Разпътник търси мъдрост и не намира” (Притч. 14:6). И продължава да анализира себе си с въпроси: „По какъв начин и с какво средство бих могъл да вържа плътта, този мой приятел, и да я съдя по примера на другите страсти? Не зная. Преди да успея да я вържа, тя вече се освобождава; преди да започна да я съдя, аз се помирявам с нея; и преди да захвана да я мъча, обхваща ме жалост към нея. Как да намразя тая, която аз по природа съм привикнал да обичам? Как да се освободя от тая, с която съм свързан навеки? Как да умъртвя тая, която трябва да възкръсне с мене? Как да направя нетленна тая, която е получила тленно естество?“

И ето как завършва Отецът своите разсъждения за блудството и борбата с него: „Петнадесето стъпало. Който, бидейки в плът, е получил и на тази степен победна чест, той е умрял и възкръснал, и още тук е предвкусил началото на бъдещото нетление.“

 

 

вторник, 1 декември 2020 г.

За любезния за всички и лукав господар — стомаха

                                           Лествица. Стъпало 14     

Словото си за това стъпало Отецът започва така: „Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.“

Няма друга страст, за която Отецът да твърди, че й е подвластен. Няма друг порок, за който Отецът да казва, че човек се освобождава от него чак когато влезе в гроба. Или ако го победи, това ще е чудо!

Чревоугодието е не просто наш враг, то е „по-горен от най-главния началник на нашите зли врагове“.  

Когато Отецът описва на какво е причина преяждането, човек се стъписва – в редицата са изброени и Адамовото падение, и разголването на Ноя, и Лотовото кръвосмешение…

Как изкушението Адам да вкуси от ябълката попада тук? Адам не може да преяде с една ябълка. Тогава? Явно за Отеца чревоугодието е власт на всичко, което се услажда на вкуса. Тук количеството няма значение. Когато не устоиш на каквато и да е съблазън чрез вкуса, ти си чревоугодник… Адам не посяга към ябълката, за да се нахрани. Той не оцелява чрез ябълката. Той иска да я опита, да я вкуси. Вкусването на ябълката е  отвъд биологичните му потребности. И тук дали ябълката е символ на познанието или не няма значение. Тук посягането към ябълката е символ на една сила, на една страст, която владее Адам.

 А разголването на Ной и Лотовото кръвосмешение, как се оказват жертви на чревоугодието? И двете събития са провокирани от алкохола. Следователно поддаването на алкохолното изкушение, също е чревоугодие.

Да си зависим от насладата, която ти дава вкуса, независимо дали чрез храна или алкохол, означава, че си чревоугодник.

Чревоугодието и неговото отрицание са отношения към всичко, което човек приема през устата. Ако човек търси наслада в храната, независимо каква е и колко е, той е в плен на тази страст. Ако приема храната (и течностите) просто като неотменимо условие да поддържа живота си, да оцелее физически, то човек е овладял чревоугодието, победил го е.

Да бъдеш привличан обаче от храната, да й е наслаждаваш, да търсиш в нея удоволствие, е част от човешката природа. Да си естествен означава да се наслаждаваш на храната. Да си естествен означава да си признал в една или друга степен стомаха за свой господар. Да си естествен, означава да си чревоугодник в широкия смисъл на Йоан Лествичник. Затова тази страст, когато Отецът започва да я разпитва „как е получила достъп до нас“, възприема въпроса като досаден и отговаря яростно: „Защо вие, мои подчинени, ме поразявате с укори и как се опитвате да се освободите от мене, когато аз съм свързана с вас по природа?“

И затова монахът сам, уповавайки се само на собствените си сили, без божествена помощ, не може да победи страстта да търси наслаждение чрез вкуса.

Кои са децата на чревоугодието или както Отецът се изразява „изчадията“ му? „Мъчителката на хората“, както я нарича още Йоан, казва: „Ако ги изброявам, те ще се умножат повече от пясъка“!. Много са, безброй са, но първородният син е блудството, второто изчадие е сърдечното ожесточение, а третото — сънливостта. Мои дъщери са, казва насладата от храната и пиенето, са леността, многословието, дързостта, кощунството,  жестокостта, самохвалството, наглостта, осквернената молитва, реене на мислите. На-накрая идва отчаянието — най-лютата от всички страсти“. Затова още в началото Отецът казва, че чревоугодието е врата към всички страсти.

Кои са враговете на чревоугодието? То бърза да се похвали: „в хората не съществува нищо, което би могло да ме премахне напълно“. Можеш да се бориш срещу него, но не можеш да го премахнеш напълно, защото то произтича от твоята природа. И все пак, и все пак… Ако монахът е придобил в себе си Утешителя, ако му се моли силно и искрено, ако е пропит от божественото, Господ няма да позволи на чревоугодието да действа порочно в него. Монахът ще посяга към храната в зависимост от своя вкус, ще изпитва удоволствие от храненето или от изпиването на чаша вино, но няма да бъде техен роб. Те няма да са негов порок, затова Отецът казва, че Бог ще направи така, че страстта да не действа порочно в човека.

Кое е обратното на чревоугодието? Това е постът. Постът обаче също се разглежда широко, психологически, мирогледно. Той не е просто отстраняване на блажното. Не е просто минаване за определено време на растителна храна (Да си спомним ябълката на Адам). Постът е духовна победа над сетивното, над плътската наслада. Стомахът иска да командва, да бъде господар, макар и с малко храна, но монахът не му позволява. Монахът се отнася към стомаха просто като към орган, който има значение за биологичното оцеляване. Претенциите му за вкус са оставени без никакво внимание.

Едва тогава постът е това, което е в мирогледа на Йоан Лествичник. Най-напред той е насилие над естеството, над природата. И така, както чревоугодието е врата към всички страсти, така постът е врата към неизброими добродетели. Децата на поста също са безчислени като песъчинките на брега на морето.

Постът е „укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.“

"Голямо мъжество е да се победи тая страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие."  Така Отецът завършва думите си за чревоугодието -