За любезния за всички и лукав господар — стомаха

                                           Лествица. Стъпало 14     

Словото си за това стъпало Отецът започва така: „Имайки намерение да говоря за стомаха, сега повече от друг път аз възнамерявам да разсъждавам против самия себе си. Защото чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст.“

Няма друга страст, за която Отецът да твърди, че й е подвластен. Няма друг порок, за който Отецът да казва, че човек се освобождава от него чак когато влезе в гроба. Или ако го победи, това ще е чудо!

Чревоугодието е не просто наш враг, то е „по-горен от най-главния началник на нашите зли врагове“.  

Когато Отецът описва на какво е причина преяждането, човек се стъписва – в редицата са изброени и Адамовото падение, и разголването на Ноя, и Лотовото кръвосмешение…

Как изкушението Адам да вкуси от ябълката попада тук? Адам не може да преяде с една ябълка. Тогава? Явно за Отеца чревоугодието е власт на всичко, което се услажда на вкуса. Тук количеството няма значение. Когато не устоиш на каквато и да е съблазън чрез вкуса, ти си чревоугодник… Адам не посяга към ябълката, за да се нахрани. Той не оцелява чрез ябълката. Той иска да я опита, да я вкуси. Вкусването на ябълката е  отвъд биологичните му потребности. И тук дали ябълката е символ на познанието или не няма значение. Тук посягането към ябълката е символ на една сила, на една страст, която владее Адам.

 А разголването на Ной и Лотовото кръвосмешение, как се оказват жертви на чревоугодието? И двете събития са провокирани от алкохола. Следователно поддаването на алкохолното изкушение, също е чревоугодие.

Да си зависим от насладата, която ти дава вкуса, независимо дали чрез храна или алкохол, означава, че си чревоугодник.

Чревоугодието и неговото отрицание са отношения към всичко, което човек приема през устата. Ако човек търси наслада в храната, независимо каква е и колко е, той е в плен на тази страст. Ако приема храната (и течностите) просто като неотменимо условие да поддържа живота си, да оцелее физически, то човек е овладял чревоугодието, победил го е.

Да бъдеш привличан обаче от храната, да й е наслаждаваш, да търсиш в нея удоволствие, е част от човешката природа. Да си естествен означава да се наслаждаваш на храната. Да си естествен означава да си признал в една или друга степен стомаха за свой господар. Да си естествен, означава да си чревоугодник в широкия смисъл на Йоан Лествичник. Затова тази страст, когато Отецът започва да я разпитва „как е получила достъп до нас“, възприема въпроса като досаден и отговаря яростно: „Защо вие, мои подчинени, ме поразявате с укори и как се опитвате да се освободите от мене, когато аз съм свързана с вас по природа?“

И затова монахът сам, уповавайки се само на собствените си сили, без божествена помощ, не може да победи страстта да търси наслаждение чрез вкуса.

Кои са децата на чревоугодието или както Отецът се изразява „изчадията“ му? „Мъчителката на хората“, както я нарича още Йоан, казва: „Ако ги изброявам, те ще се умножат повече от пясъка“!. Много са, безброй са, но първородният син е блудството, второто изчадие е сърдечното ожесточение, а третото — сънливостта. Мои дъщери са, казва насладата от храната и пиенето, са леността, многословието, дързостта, кощунството,  жестокостта, самохвалството, наглостта, осквернената молитва, реене на мислите. На-накрая идва отчаянието — най-лютата от всички страсти“. Затова още в началото Отецът казва, че чревоугодието е врата към всички страсти.

Кои са враговете на чревоугодието? То бърза да се похвали: „в хората не съществува нищо, което би могло да ме премахне напълно“. Можеш да се бориш срещу него, но не можеш да го премахнеш напълно, защото то произтича от твоята природа. И все пак, и все пак… Ако монахът е придобил в себе си Утешителя, ако му се моли силно и искрено, ако е пропит от божественото, Господ няма да позволи на чревоугодието да действа порочно в него. Монахът ще посяга към храната в зависимост от своя вкус, ще изпитва удоволствие от храненето или от изпиването на чаша вино, но няма да бъде техен роб. Те няма да са негов порок, затова Отецът казва, че Бог ще направи така, че страстта да не действа порочно в човека.

Кое е обратното на чревоугодието? Това е постът. Постът обаче също се разглежда широко, психологически, мирогледно. Той не е просто отстраняване на блажното. Не е просто минаване за определено време на растителна храна (Да си спомним ябълката на Адам). Постът е духовна победа над сетивното, над плътската наслада. Стомахът иска да командва, да бъде господар, макар и с малко храна, но монахът не му позволява. Монахът се отнася към стомаха просто като към орган, който има значение за биологичното оцеляване. Претенциите му за вкус са оставени без никакво внимание.

Едва тогава постът е това, което е в мирогледа на Йоан Лествичник. Най-напред той е насилие над естеството, над природата. И така, както чревоугодието е врата към всички страсти, така постът е врата към неизброими добродетели. Децата на поста също са безчислени като песъчинките на брега на морето.

Постът е „укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, опрощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение.“

"Голямо мъжество е да се победи тая страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие."  Така Отецът завършва думите си за чревоугодието -