Манастирът се намира в самия гр. Калофер, на 60 км северно от гр. Пловдив.
Когато застанах пред олтара, по навик погледнах как са разположени две иконостасни иконите – едната непосредствено в дясно от Спасителя, а другата - в ляво от Божията майка. Би трябвало по канон първата да е на Йоан Кръстител, а втората – на храмовия патрон. Вместо това в дясно стоеше сюжетна икона, а в ляво беше поставен Архангел.
След кратко учудване си спомних за черквата на Арбанашкия
манастир „Св. Николай“, в която имаше също подобно разместване.
Когато в Русия изработват иконостас по време на война
вместо храмовия патрон до св. Богородица поставят архангел Михаил, водача на
небесното войнство и преместват иконата на патрона в дясно до Христос.
Явно Калоферският девически манастир е получил своя
иконостас като подарък от Русия. Това, което нарекох „сюжетна икона“ беше
„Въведение Богородично“.
… Манастирът е създаден в началото на 18 в. Точната
година не е известна, тъй като всички документи и хроники са унищожени по време
на трите опожарявания. Първоначално черквата е била малка и дървена. След второто
опожаряване, когато броят на монахините
бил достигнал 90, руският консул в Пловдив Найден Геров изпраща монахини да
събират помощи в Русия. Със събраните средства през 1862 г. е построена голямата каменна манастирска
черква. На 26 юли 1877 г., манастирът заедно с целия град е бил опожарен за
трети път. Това се случва след отстъплението на армията на генерал Гурко.
Десетки монахини и миряни, главно жени и деца, са изклани от турците в самия
храм, а костите са положени в костница под самия олтар на храма. След
Освобождението монахини отново тръгват към Русия, за да събират дарения. През
1881 г. светата обител е успешно възстановена, а иконите и църковната утвар
пристигат като дар от Русия…
̶ Прекрасен
иконостас!.. – чух зад гърба си приятен, мелодичен глас.
Обърнах се, зад мен стоеше монахиня.
̶ Забелязах, че
продължително разглеждате иконостаса…
̶ Да, тъкмо си
обяснявах какво прави архангел Михаил до иконата на св. Богородица.
̶ Иконостасът е
подарък от Русия…
̶ И е правен по
време на война. Със сигурност – през 1977-78.
̶ Добри познания –
монахинята се усмихна и разбрах, че й е станало приятно. После продължи:
̶ Не само
иконостасът… В черквата има много руски икони. Няколко от тях са копия на
известни руски чудотворни икони – Казанска, Тихвинска, Смоленска…Всички са
много ценни. Само да имате време да останете на спокойствие, да се помолите…
Това са икони, свързани с много, много чудеса..
̶ Това са копия, нали? – прекъсна я Дора.
̶ Да копия са, но
и за тях са известни чудеса… Ето я и Троеручица! А там има една моя любима –
нарича се „Пътеводителница“. Прекрасни икони, измолени с толкова любов, с
толкова вяра и благодарност. А сестрите, които са събирали помощи не са били
какви да е – те са общували с Императорския двор!
̶ Обковът руски ли
е?
̶ Обковът също е
руски, той е част от иконите. Дърворезбата, чудесната дърворезба на рамките е
правена по-късно и е българска. Майсторът й е от Сливен, Тошко Атанасов се
казва, той още е жив. И работи още, има негови неща в „Света Неделя“ в София. В
„Св. Седмочисленици“ са негови също. Такъв талант! Всичко е съчетано с толкова
хармония, с толкова обич!
̶ А кандилата? –
попита Дора – Те също са впечатляващи!
̶ Кандилата също
са руски, само че сме ги купували!
̶ А храмът е
толкова голям! – аз смених темата - Сигурно е строен след Освобождението!
̶ Не, строен е
преди Освобождението!
̶ Не може да бъде!
Толкова голям храм турците не са разрешавали!
̶ Много изключения
е имало. В града също има голям храм и той е правен преди Освобождението. И
досега се изумявам колко е огромен! И той е прекрасен като обзавеждане.
Калоферци са се надпреварвали да даряват. Тук са имали страхотна вяра! Едни са
били занаятчии, другите са били чорбаджии и всеки е искал тяхната черква да е
най- най- най-…Какви хора е имало тогава, с каква вяра! И да се построи такъв
храм, то не е било от грандомания, храмът се е пълнил!
За секунди монахинята замълча и продължи:
̶ Така, похвалих
ви се с иконите. Другото съкровище, което имаме, това са книгите, по които ние
служим. И те повечето са донесени от Русия. И сега ми е много мъчно как всичко
може да се забравя, и как може да сме неблагодарни… Неблагодарността е много
голям грях пред Бога! Ние не бива да искаме благодарност когато правим някакво
добро, но когато си неблагодарен е много голям грях! Много! Не може да
зачертнем всичко толкова лесно…
̶ То не е много
лесно - прекъсна я Дора – Но много се опитват да ни накарат…
̶ Аз вярвам –
продължи монахинята – че нашият народ е благодарен за всичко за това, което се
е случило…
Не знам защо, но разговорът започна да ми звучи съвсем
политически и много актуално.
…В историята на манастира има 13 игумении. Най-голяма следа
в благоустрояването и духовния живот на манастира е оставила майка Макрина
Пеева (до 1905 г.). За нея се разказва следната прелюбопитна история. Като
малка изпада в клинична смърт. Приготвят я за погребение, някой забелязва
потрепване на тялото, разтърсват я, след което момиченцето идва на себе си…
…След Освобождението, когато майка Макрина отива в Русия
заедно с други монахини да търси средства за възстановяването на светата
обител, тя се срещата със самата императрица Мария. Императрицата, трогната от разказа
за ужасите на калоферските ̶монахини, й подарява най-скъпата си икона…
… За игумения Макрина се помни и следната история за
нейния силен характер. При свое посещение в манастира княз Фердинанд пожелава в
двора на светата обител, в специално опъната палатка - параклис, да бъде
отслужена католическа служба. Майка Макрина отказва. Нещо повече – тя не
позволява княза да пренощува в самия манастир, тъй като има решение на Светия
Синод да не се разрешава нощуване на мъже в девически манастири. За Фердинанд
не направили изключение. Князът пренощувал в палатка в нивата под манастира…
Монахинята понечи да си тръгне.
̶ Извинете – я попитах
– как се казвате?
̶ Нектария!
̶ Вероятно сте
кръстена на свети Нектарий Битолски?
Монахинята се засмя тихичко.
̶ И какво знаете
за св. Нектарий Битолски?
̶ Много малко.
Починал е на Атон през 1500 г. и след 4 години, като разкопали гроба му, намерили
тялото нетленно…
̶ Не, моят патрон
е св. Нектарий Егински. Елате да ви покажа…
Монахинята ни заведе до икона, пред която беше поставена
дървена кутия.
̶ Тук почиват мощи
на св. Нектарий Егински…
… Свети Нектарий Егински е роден през 1846 г. в град
Силиврия близо до Константинопол. През 1893
година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Пенсиониран
от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на
остров Егина, където основава манастир. Известен е с чудесата си още приживе. Умира през 1920 г.. Канонизиран е на през 1961
година от Вселенската Патриаршия…
̶ Извинете за
любопитството… Ще ми разрешите ли да питам за последно? Има ли трети манастир в
Калоферско, който се казва „Покров Богородичен“? За него ми спомена монахиня от
„мъжкия манастир“, но нищо повече не ми каза. В списъка на Пловдивската епархия
такъв манастир няма…
Сестра Нектария се замисли, а след това лицето й светна.
Сякаш й бях задал много приятен въпрос.
̶ Това не е
манастир. Това е скит към манастира „Рождество Богородично“. Отшелническо място…
̶ Там нали има храм и жилищна сграда? Там нали живее
монахиня?
̶ Не е самостоятелен манастир. Казах ви, скит е!
– изведнъж гласът й стана много тих, а очите й заблестяха.