четвъртък, 31 декември 2015 г.

Новогодишна молитва


Утре е ден Първи! Нов живот!

Моля те...

Ама сега, чуй ме! Да не стане като миналата година! Или като по-миналата!

Дай ми здраве! И живот! И щастие! Ама по много! Много здраве! Много живот! Много щастие! И да сме живи и здрави! И в обратен ред давай – да сме здрави и живи!

А сега, по конкретно.

Засипи ме със здраве! Ей тъй, както си лежа на дивана, да ме натиска здравето, да ме мачка!

И коса ми дай повече! И корема прибери! Без “Калорекс”. Свали от лицето и от задника ми 10 години! Я по-добре – 20! Че дразня се нещо!

Махни ги тези очила! На сокол поглед ми дай!

И дай ми като отида на Витоша, като козле да се катеря! И в “Алеко” две ракии да изпия, пак като истински планинар света да усещам!

И като вляза вечер в къщи, всички да ми се радват! И да не ме питат за разни работи, дето само шефът знае отговорите им!

И всички приятели във Фейса да ми се кефят! На всяко мое изречение да се пука Компа от лайкове!

Връщам се на щастието.

Все ме прескачаш! На четните като го изсипваш, аз все в редицата на нечетните се оказвам. И обратно!

Направи ме по-силен, по-богат, по-успешен! Даже да махнем това “по-”. Давай да стана съвършено различен! Силен! Богат! Успешен!

И усмивка залепи на лицето ми! Искам, не искам, залепи я! Че много й се радват хората! Като им се захилиш и си мислят, че са голяма работа, задниците! А решаването на проблеми все от задници зависи!

И дребните неща не пропускай! Все за накрая ги оставяш и нищо не се получава!

 Изтръгни я тая лула от ръцете ми и в огъня на камината я запокити! А тютюна на тебешир направи, че да не си завия някоя цигара, като няма лула...

Катинар на хладилника за през нощта сложи и ключето около телевизора дръж, че там вече рядко се завъртам.

И моля те, по-сериозно!

Аз ли несериозно се моля всяка година, ти ли на майтап слушаш!

Стегни се!

 Амин!

сряда, 23 декември 2015 г.

Дракони по Коледа

И в тази Коледна нощ Драконите ще дойдат в сънищата ни. Големите Дракони – при възрастните, Дракончетата – при малките деца.

Драконите идват в сънищата веднъж в годината. На голям духовен празник, когато стремежът към сила и доброта е тук.

Големите Дракони идват в сънищата ни, за да ни освободят от страховете. Драконът е единственото същество, което не се страхува. Дори лъвовете и слоновете понякога се страхуват. Драконите никога не се страхуват. Когато ни освободят от страховете, Драконите започват да ни преподават сила. Не каква да е сила, а сила за постигане на нещо.

Малките Дракончета също преподават сила, но тя е особена. Това е силата да трупаш знания и увереност в послушание. Големите Дракони не преподават послушание. Това е разликата между Големите и Малките Дракони.

Защо не си спомняме на другата сутрин за това гостуване и за тези уроци? Така са пожелали самите Дракони. Те искат да мислим, знаем и чувстваме, че силата извира от вътре, от нас. Защото когато една сила е подарена, тя всъщност не е сила. Тя е много временна. Истинската сила е само тази, която сами раждаме.

Има един особен Дракон и малко са щастливците, при които той идва. Това е Белият Дракон. Той живее сред ледовете, там, където е най-трудно. А когато се спусне към топлите страни, той застава на бели стени. Затова го наричат „Бял Дракон на бяла стена“. Той също учи на сила, но тя е особена. Това е силата да побеждаваш себе си. За да победиш себе си, Егото трябва да е много малко, почти незабележимо. Затова Белият Дракон живее сред ледени пустини, а в топлите страни стои на бели стени. Почти не може да бъде видян. Неговият урок е такъв - той учи, че можеш едновременно да бъдеш и силен и незабележим. Едновременно да бъдеш Дракон и не притесняваш никого.

Белия Дракон учи, че Егото е извор на страдания. Колкото е по-малко, толкова личната сила е по-могъща. От Драконите обаче само Белият Дракон мисли така. Другите Дракони укрепват Егото, защото не можеш да водиш външни битки и да си незабележим. Тъкмо напротив. Трябва да си релефен, ярък. Иначе няма как да увличаш след себе си. Няма как да създаваш армия, а без армия всяка външна битка е обречена.

Белият Дракон твърди, че светът ще стане по-добър, ако всеки смали своето Его и увеличи своята сила. Дали е така, не се знае. Стотици милиони монаси са живели на Земята, но дали с това светът е станал по-добър, спорно е. Драконите много спорят по този въпрос. Впрочем, това е единственият въпрос, по който спорят. Когато преподават сила, дали трябва да ни учат да бъдем ярки и релефни или незабележими. И в кой от случаите Щастието е по-лесно постижимо. Въпросът е такъв, защото Драконите в същност съществуват, за да увеличават щастието. Всеки, както го разбира.

И всички лоши неща, всички страхотии, които сме чували за Драконите, не са верни. Те са внушавани от Злите Магьосници, които се страхуват от това, хората да стават все по-силни. Те искат слаби и страхуващи се хора. И това е голямата Вселенска битка между Магьосниците и Драконите. Това обаче е друг разказ. Той не е коледен.


Коледната нощ идва. Нека притворим очи и поканим своя Дракон. Непременно ще дойде. Да премахне страховете ни. Да ни даде сила. Да укрепи Егото. Или да го смири.

четвъртък, 17 декември 2015 г.

За 50 годишни


Направи си пътуване във времето. Въображаемо. Атомни физици твърдят, че теоретично е възможно и истинско, но практиката ще трябва да почака.

Организирай един ден, в който да си сам(а).

Когато се събудиш, сто мисли ще нахлуят в главата ти. "Трябва да направя това, трябва да направя онова". В този момент започни пътуването. Всички тези мисли са от миналото. Така ги прецени. От преди 20 години. Просто си ги сънувал(а). Сън, който те е върнал с две десетилетия назад. Сън, пълен със стари ангажименти, притеснения, страхове и радости. Случва се човек в сънищата да се връща в миналото. На всеки се случва. Даже често. С какво да ги заместиш? Какво би могло да има в главата ти след 20 години, сутрин, при събуждане? Въображението е на ход. Конструирай! Отдавна не работиш. Децата, ако си имал такива, са големи - отлетели птици. Нямаш ангажименти. Ще станеш, ще пиеш кафе, после ще видиш. Ще четеш книга. Ще чакаш на гости стар(а) приятел(ка). Ще готвиш. Ще поправяш развален уред. Ще гледаш телевизия.

Стани и тръгни към огледалото. Като го наближиш, затвори очи, застани пред него и си представи как би изглеждал след 20 години. Защо да заставаш пред огледалото, след като ще мижиш? Защото така образът ще бъде по-ярък. Проверено е. Не отваряй очи, защото ще провалиш пътуването.... Много повече бръчки, естествено... Цветът на косата... По-малко блясък в очите (Или повече? Кой знае?). Ако си мъж, количеството коса... Ако си жена, виж шията, виж гърдите... Не отваряй очи! Напълни образа! Трябва да бъде конкретен, жив. Така както в сънищата образите могат да бъдат конкретни, живи и пълни.

Напусни огледалото!

Седни някъде - в кухнята, на дивана в хола, няма значение. Погледни ръцете и затвори очи! Ръце на 70 годишен. С кафяви точици... С физическия образ дотук.

Ще нахлуват мисли, ангажименти, притеснения на 50 годишния. Отпрати ги - "Стига с този сън!" "Не мога цял ден да сънувам миналото!" После ги върни, но вече като спомен. Спомен отпреди 20 години. "Сякаш вчера беше!" Не се съпротивлявай, дай воля на всичко, което ще влезе в главата. Наблюдавай го! Наблюдавай тези спомени - далечни, но ярки. Всеки има ярки спомени, дори от ранното детство.

Би ли променил нещо, ако някой вълшебник те върне с 20 години назад? Би ли започнал да правиш нещо ново? Та пред себе си имаш толкова много години! Да учиш език? Да учиш класическа китара? Да се заровиш в слабо позната от теб област - история, физика на Космоса, математическата безкрайност, логика, литература... Систематично, всеки ден по малко, или по много, за 20 години такива приключения би си доставил! Или спорт?

"Та кой почва да спортува на 50 години?" Всеки ден или лицеви опори, или разходка в парка, или плуване. С всяка седмица леко ще увеличаваш натоварването. С всеки месец ще намираш (крадеш?) все повече пространство за това. 20 години! Ако бях превърнал това във факт, колко лицеви опори бих могъл да правя сега? Колко коремни? Колко време мога да плувам или да ходя бързо! Разбира се, не опитвай! Само си представи! Преди 20 години си започнал нещо. Постепенно си го превърнал в неотменна част от ежедневието. Превърнал си го в част от себе си. Не би могъл да си представиш себе си, сега, 70 годишния, без тези трупани усилия, без това отделено време!

Остави да изплуват притеснения и тревоги на 50 годишния. Как ги преценяваш сега? Като съдбоносни или смешни? Може би са били съдбоносни, но са отминали. Справил си се. Победил си. И как няма да си ги победил, след като сега, след 20 години, седиш и си мислиш за тях като за нещо отдавна минало? А може би са били смешни. Чак сега можеш да разбереш това.

Изпий си кафето. Или си сипи едно питие. Вземи книга и полегни на дивана. Това е една много, много, стара книга. Човек понякога чете много стари книги. А има и такива, които са вечни. Чел си ги преди 50 години, чел си ги преди 20, четеш ги и сега. После си пусни филм. Човек понякога гледа много стари филми. А някои са вечни. Гледал си ги като дете, сега пак ти е кеф да ги гледаш.

Нека денят мине така. Бъди в сън. От време на време обстоятелства ще го прекъсват, мисли и чувства ще искат да го анулират, но ти се връщай в него. Нещо те изважда от съня, ти се връщаш. Нещо ти казва, че си губиш времето, че се занимаваш с глупости, но ти отхвърляш оценките и продължаваш. И така до вечерта. Легни си и заспивай!

На сутринта се събуждаш и "О, чудо! Аз съм на 50 години! А вчера бях на 70! Сън ли беше или сега сънувам?" Отиди пред огледалото и се погледни. То ще ти каже. Може да е било сън, може да е било действителност! Може би сега сънуваш? Върнал си се в съня си 20 години назад? Или си отишъл в съня си 20 години напред? Кой знае!

Може би е истина, че имаш пред себе си 20 години! Непокътнати! Колко неща от днес можеш да започнеш! Едно пътуване до 70, в което толкова прекрасни неща би открил! Или би трупал ден след ден!

Осъзнай това. Няма как да не изпиташ щастие.