Кръчмарски лакърдии за националните цели
Юрий Борисов
Кръчмарски лакърдии за националните цели
Преходът - мит или реалност 17
10 ноември - илюзиите на новия път. 20
Проваленият преход - без поуки, цел и посока 22
Двадесет години настъпваме една и съща мотика 40
Бегъл философски поглед по темата „богат - беден" 46
Кризата...това удобно обяснение! 52
За приятелите на „Монд дипломатик" - с надежда 81
Щрих към патологията на обществения дневен ред 85
Българските електорални революции 89
За специалистите по глобален капитализъм 96
За вестника на децата от Веселиново 97
Българската политическа нормалност 102
Великите дни на великите хора 105
Обидна предизборна кампания 106
Водещите новини по света и у нас 109
Хей, младите, бъдете млади! 110
Журналистическите БГ„свирки" 116
Отличници. Можем още, някои са по-напред! 121
Лудостта на финансовия министър 134
Възможни ли са у нас икономически дебати? 138
Търг за управлението на България 146
За новия патриотичен фронт 151
За едни брадва, за други сватба 156
За татко и майка като за частни случаи 167
За достойнството на „АТАКА" 175
За глупостите на финансовия министър 177
Дефектът да си член на БСП 183
Три електорални заблуди в БСП 194
По-кротко с професионализма 198
Капиталистическите залъгалки за народа 209
Световното казино върти на пълни обороти 209
Отново за „казинокапитализма" 216
За европейската безработица в България 220
Как БСП да слезе на земята 222
За цената на водата в България и Боливия 245
За кражбата на историята ни 247
Правила за българския език 250
Програмни бюджетни спорове в БСП 251
Открито писмо до г-н Президента 257
Голямата лакомия и нейните поданици 259
Отново за „свинското със зеле" и премълчаните факти....285
Ако в Гърция е криза, у нас е ад 288
Когато срамът замени гнева 289
За съчинителите на приказки 296
За ВМЗ Сопот и за държавата, която може, но не иска 300
Политици имаме, отговори - не 306
Патриархът и българският духовен проблем 308
Наглостта на Европейския съюз 310
Заемите и загадката на финансистите 312
Бабата, която открадна в особено големи размери 315
По какво японците и българите (не) си приличаме 316
Кражбата и езиковите вълшебства 318
Протестирайте пред политиците, не пред банкерите! 321
Кой не плаща за здраве? Поименно! 326
Държавата да озапти лихварството 329
За ключовата роля на средния ешелон 330
Класацията на данъкоплатеца 332
Синдикатите да отидат по-далеч 334
За прасетата, казанчетата и данъците 335
Възгледите на един философ за родната икономика 339
Възгледите на един профсъюзен член
за философията на КНСБ 348
Разговори в махалата за минералната вода
и за други дребни теми 355
Чуждата дребнавост 362
За една истинска глобална лява битка 370
Отново за левите европейски битки 372
Вампирите на финансовото казино 374
Невинни и дребни факти от седмицата 380
Безразборни кръчмарски разговори
за бизнеса, държавата и потреблението 386
Когато обсъждаме слона само по ушите 393
Банковите кризи и нужното изречение 399
Предконгресна лакърдия в кварталната кръчма 401
Кръчмарска лакърдия за националните цели 406
Позиция, която прави чест на БСП 412
За папагалите и гръцкия мързел 415
За дълга и неговото обсъждане 419
Гърция и нейните кредитори 421
Отмора с учебник по психология 425
Страстите на два рождени дни 430
Хайде, стига с този Коран! 438
Партийна конференция за солидарността 442
Партийната програма като брошка 447
БСП между вещерските заклинания и своята програма.............452
Как Русия ни мачкала пропагандно 456
СЕТА - поредното „свинско със зеле" 463
Българското образование и камбаната за глухи 466
Стиглиц в Давос - стой, та гледай! 467
Да се посмеем! Данък печалба бил тайна 470
Отношенията са класови, да четем Маркс 471
Антиевропейските партитури на България 473
Европейският дом - тухли без хоросан 477
Открито писмо до щаба на революцията в България 480
Световната лакомия подготвя нов срив 487
Статистика, доходи и мистика 489
За икономиката с човешко лице 495
10 ноември, мечта за мечта 498
Докато съдбовно пропускаме какво
политиците (НЕ) казват 500
Да стоим отличници до изтръпване 502
За папагалите и тъпанарите 508
Истанбулската конвенция - полът като личен избор,
содомия и инцест 517
Монолог пред рожденика Софроний 523
За отказа на българските политици от политика 526
Спомен за паметника на американските летци 533
4% от българите подкрепят „изцяло Запада"
в конфликта в Сирия 539
Търговският приоритет на България 540
Ах, тези неразбираеми русофили 542
Европейски доходи и български успехи 544
Защо нямаме „българска мечта"? 546
За значението на депутатските сбивания 553
Богатите в политиката днес (По повод на една дискусия)...556
Какво ми нашепва публичната среда 562
Десетосептемврийски размисли 564
Десният годишен танц с данъците започна 568
Писмото на Макрон до народа 570
„Те, циганите", „те, българите"! 577
Юрий Борисов: Арестите на русофили
са част от обща политическа акция 579
Юрий Борисов: Казват ни: „Внимавайте в картинката!
Не говорете срещу НАТО или ЕС! У нас са белезниците"....584
Нов етап в борбата с бедността по света 596
Фокусът с икономическия растеж на България 599
Спомени за „Софийска вода" 601
СЕТА - отново за „свинското със зеле" 603
Българският патриотизъм и русофилството 607
За лошата Русия и храбрите Съединени щати 623
Три мига от голямото разграбване на държавата 626
Хайде да си говорим за грабежите с днешна дата! 629
Дума, в мечтите е твоята сила! 631
„Булгар! Булгар!" в пандемичната икономика 633
Бедните да се готвят да плащат масрафа! 638
За китайското отсъствие от България 641
Като затваряте държавата, защитете хората! 644
Думи за великия Петър I Български 646
Нашите български избори, нашата българска карма 651
Томас Мор - учителят, когото обезглавиха 653
ДИПЛО-М
София, 2022
В тапицираната стая
За мен тази книга е много особена. Като сборник с подбра-
ни политически статии и коментари от последните петнаде-
сет години тя не предполага нищо повече от систематизиране
на един публицистичен труд. Ако не бъдат събрани, те нямат
шанс да оцелеят. Времето ги претопява и все едно не са били.
А защо да бъдат?
Защото човек обича да си спомня камъчетата на своя про-
фесионален път. Връща се понякога към пожълтелите стра-
ници, за да изтегли от паметта си забравени факти, прецен-
ки, емоции, образи и мечти. Такъв сборник обслужва егото и
носталгията на една по принцип напреднала възраст, която
търси, понякога трескаво, понякога с меланхолия, покрит с пе-
пел смисъл. Стойността на такава книга е в първо лице един-
ствено число. За другите тя може да има само сантимент за
близък човек, и толкова.
Да, но тази книга е особена. Когато направих подборката,
някакви обръчи ме стегнаха. Защото основните теми, които
съм поставял, и изводите, които съм правил, не са се превърнали
в обществени дискусии. Няма ги. Все едно не са писани. А толкова
анализи съм построил! Толкова плам съм вложил! Толкова ирония
съм стоварил върху своите опоненти! Какво се случи? Та това
беше най-зрелият период от живота ми, най-творческият!
Докато подготвях книгата за печат, един кошмарен образ
заседна в съзнанието ми. Затварям очи и се виждам в цен-
търа на стая, говоря силно, търся опоненти и съмишленици.
Стаята обаче е тапицирана, изолирана, непроницаема. Всич-
ко, което казвам - не, това, което викам, - не стига всъщ-
ност до никого. И в този образ няма и намек, че не съм раз-
бран, че съм нещо повече от своята аудитория. Не, като че ли
вибрациите са различни, просто не съвпадат, не се докосват,
не взаимодействат.
И осъзнавам, че начинът, по който съм поставял през
всичките тези 15 години проблема за българската бедност,
не среща интерес. България е не просто най-бедната страна
в Европейския съюз, тя е най-изоставащата - без война, без
природни катаклизми. И въпреки това не желае икономически
дискусии. Не разбирам защото обществото живее ден за ден,
защо нито една важна - според мен - икономическа или финан-
сова тема не се задържа във влиятелните медии. Българският
народ сякаш не се интересува от парите си, а аз, философът,
съм се заел да пиша основно по икономически и финансови
въпроси. С каква квалификация? Естествено като самоук.
Но защо икономистите - учени, публицисти и политици, не по-
ставят остро и настойчиво тези въпроси? Какво е това без-
различие, особено на политиците, които най-много би трябва-
ло да се вълнуват за парите на народа? Загадка!
В партиен план ситуацията за мен беше общо взето
същата. Въпреки че дълго време ръководех партийния вест-
ник „Дума ", нито един ръководител на БСП през тези години
не споделяше моето разбиране за БСП, за нейните нужди, за
необходимия път на нейното развитие и бъдеще.
Стая - тапицирана, обезшумена, непроницаема!
Образът на тапицираната стая остави в мен горчивото
чувство, че няма никакво значение какви статии съм писал.
Все едно ги няма. С тях сякаш се е изпарила и основна част от
моя професионален живот.
И все пак, все пак... човек винаги търси смисъл в прежи-
вяното безсмислие. Може би един ден някой мой наследник,
любопитен за терзанията на своя дядо, ще поиска да познае
България такава, какъвто аз съм я видял. Може би. А в мои-
те представи, ако почувства в мен и един мечтаещ човек, ще
бъда щастлив. И напълно реабилитиран. Защото едно от бла-
гословенията на мечтите е да ти дават сили дори когато си
в тапицирана стая.
ЖИВОТЪТ НА ДУМИТЕ
На 13 януари 2000 г. Стефан Продев публикува есето си
„Смъртта на думите". За думите, които от прекомерна, неу-
местна или лицемерна употреба, се превръщат в обществен
боклук. Неговите примери бяха с „народен", „революция" и
„корупция". Умиращите, или по-точно - убиваните думи, се
превръщат в интелектуална дъвка, която престава да храни
ума. В повечето случаи точно тази е целта на екзекуторите -
чрез свръхупотреба думите да бъдат омърляни, обезцветени и в
крайна сметка лишени от смисъл.
Има наши думи, които не са убити, но са силно изтощени -
„ ляво", „ социализъм", „ справедливост", „ солидарност". И
няма как да не са изтощени. Едни - по-млади, други - по-стари,
мащабна историческа работа са свършили. Изтощението обаче
не идва просто от количеството работа. Много пъти тези думи е
трябвало да променят умовете на хората и оттам - да променят
света. Често обаче им е възлагана и задачата да приспиват умо-
вете, за да запазят съществуващото такова, каквото е. Службата
при много господари, включително и при такива, които имат
диаметрално различно разбиране за света или твърде различен
морал, е изсмуквала силата на думите и дори е застрашавала
техния живот.
Ние, които обичаме определени думи и претендираме, че
влагаме сходен смисъл в тях, можем да разберем, но може и
да не разберем, кога те са изтощени. От това разбиране или
неразбиране зависи съдбата на думите. Те могат да тръгнат
към своето лекуване, но могат да тръгнат и към своята смърт.
Проблемът е, че няма рецепти. Още по-лошото е, че няма ясни
критерии в каква посока са тръгнали. Честото им повтаряне не
е такъв критерий. Емоцията, с която се изричат, също не говори
кой знае колко. Тогава?
Сигурно мъртвите думи са обществен боклук. Излекувани-
те думи обаче са обществена надежда. Без тази надежда и без
градивната утопия, която тя носи в себе си, говоренето не си
струва.
Дума, 21 ноември 2008
СЕЛЯНИНЪТ ОТ ЛОКОРСКО
„ Уважаеми делегати на конгреса на БСП, какви трябва да
бъдат вашите ценности? Отговор: обикновеният човек от
село Локорско е вашата ценност. Възможността за благоден-
ствие на този човек е вашата ценност. Диалогът между този
човек и Обществото е вашата ценност".
Това написа преди два дни в открито писмо до конгреса се-
лянин от Локорско. Кратко и ясно.
Не знам дали една партия, която и да е тя, е способна да се
издигне до равнището на тези ценности. Много е трудно. Защо-
то едно е да говориш на абстрактното общество, а друго - на
селянина от Локорско, на конкретния селянин от плът и кръв.
Като го гледаш право в очите. Ако му кажа, че съм за „ социална
държава", но не обясня как е възможно да бъде постигната тя,
все едно нищо не съм му казал. Ако не отговоря как точно може
да се промени неговият живот, по-добре да се махам от селото.
Ако се разпаля, че непременно трябва да бием ГЕРБ и се за-
доволя с няколко убийствени квалификации за Бойко Борисов,
пак няма да бъда на неговото ниво. Защото за себе си човекът
отдавна е стигнал до извода, че вече 25 години животът му се
свлича плавно, равномерно и безотказно. Ако ме попита какво
трябва да се случи, за да се върне неговият внук от чужбина, си-
гурно ще скалъпя няколко общи изречения. От тях обаче едва
ли очите му ще светнат.
Признавам, мога да направя смислено изказване по про-
грамни въпроси, но ми е страшно трудно да говоря на селянина
от Локорско. Защото той като ценност е твърде високо.
Дума, 26 юли 2014
ЗА ЛЯВАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Няма ясен, подреден и цялостен теоретичен отговор на този
въпрос. Днес. Колкото и да се ровите из книгите. Най-малко
в книгите на Маркс и Енгелс. Защото Енгелс казва, че пре-
махването на частната собственост е последното пълноценно
действие на държавата. Оттам нататък държавата започва да се
оттегля от всичко и на практика се обезсмисля, започва да се
топи и изчезва. Такъв преход и такова общество никой не е виж-
дал, нито може да обясни внятно дали е възможно. Виждали
сме противоположното - как след експроприация държавата
влиза във всичко и във всеки, и става всесилна.
Такъв отговор няма да намерите и в книгите на съвременните
леви партии. Търсенето в книгите много напомня на онзи виц,
според който човекът си загубил нещо на едно тъмно място, но
го търсел на друго, защото там било светло. Искам да кажа, че
книгите са светлото място, но идентичността не е загубена там.
Тя е загубена на едно тъмно място, и то се нарича „ежедневна
проверка на чувството за справедливост". Не справедливост
изобщо, защото такава просто няма, а справедливост за този,
който е слаб, за да се защити сам. Сам - с парите си, с имотите
си, с господарите си.
Когато искаш държавата или общината да се отърват от
всякаква собственост и създаваш частни монополи, било върху
водата, тока, топлото или нещо друго, жизнено значимо и за
най-бедния, ти си с ясна идентичност.
Когато козируваш на Световната банка и започваш да пес-
тиш най-напред от образование и здравеопазване, ти си с ясна
идентичност.
Когато шивачките, които работят по 15 часа на ден срещу
срещу шепа стотинки, те вълнува по-малко от процента на
осигуровки, които плаща работодателят, ти си с ясна идентич-
ност.
Когато си безразличен към косвените данъци, но си много
загрижен, че преките са прекомерни, ти си с ясна идентичност.
Когато освобождаваш от данъци хазарта, но не можеш да
намериш пари за онкоболни, ти си с ясна идентичност.
Когато пришпорваш данъците върху народните стоки, но се
правиш на ударен за налозите върху луксозните стоки, ти си с
ясна идентичност;
Когато наричаш търговски надценки от 300-400% пазарна
икономика, а не мръсна спекула, ти си с ясна идентичност.
Когато реституираш детски градини, вместо да тропнеш по
масата с някакво обезщетение за частника, ти си с ясна иден-
тичност.
Когато си съгласен твои ботуши да тъпчат чужда земя, вдъх-
новен от цивилизационни, глобални и прагматични интереси,
ти си с ясна идентичност.
И още и още...
Изобщо, яснота блика отвсякъде. От всеки ъгъл, от всяка сер-
гия, от всеки закон, от всяко изказване, от всяко възклицание.
Има обаче един парадокс. При толкова много яснота, нався-
къде и във всичко, на някои нищо не им е ясно. И хукват да
търсят дебелите книги, много кръглите маси и супер теоретич-
ните конференции. Когато слънцето свети силно, някои толкова
силно мижат, че нищо не виждат, строят патетични речи или
пишат солидни реферати на тема „Защо е толкова тъмно?"
Такива работи, както би казал Веско Стоянов.
Дума, 14 октомври 2009
ЗА КАУЗИТЕ НА ЛЕВИЯ ПЕЧАТ
Заглавието е твърде претенциозно, но зад него няма претен-
ция за изчерпателност или окончателни истини. То просто държи
на твърдението, че не може да си „ляв" без кауза. Което не озна-
чава, че ако имаш кауза, трябва да си „ляв".
Малко импровизирани определения
Каузата е принцип и основание за действие. Каузата е само-
наложено ограничение. Тя е емоция, дори когато емоцията се
разгръща чрез теоретични аргументи. Често каузата е утопия,
но нищо свястно и мащабно в този свят не се е случило, преди
да се роди като утопия. Каузата е стратегическа цел. Тя винаги
е в духовните измерения и по това си прилича с идеала.
Лявото днес е в мащабна теоретична криза. Леви са комуни-
стите, социалистите, социалдемократите, анархистите, зелени-
те... Кое ги обединява? По-лесно е да се каже кое ги разделя.
Днес в лявото няма общоприети оценки нито за близкото
минало на обществото и света, нито за социалните перспекти-
ви, нито за желаното общество и неговото устройство, нито за
средствата, чрез които трябва да се води лявата борба. Казват, че
общият знаменател е комбинацията от справедливост и солидар-
ност. Някои добавят свободата, други - равенството. Критерият
„форма на собственост" отиде в историята. В изброените думи се
влага различно съдържание. Различно, до взаимно изключване.
За себе си приемам определението на „Гракхите" - френски
ляв интелектуален кръг: „Ляв е този, който се опитва да бъде
глас на безгласните и да даде сила на безсилните."
Печатът е медия, посредник, трансмисия. Затова каузата на
левия печат не може да се различава от каузата на лявото мислене
и действие. Каузата е една, битиетата са различни. За да умножи
своята сила, на лявото мислене му е необходим посредник. Без
него няма как да се превърне в действие. Лявото действие иска
да промени обществото, лявата медия иска да промени мислене-
то. Чрез информация, въпроси и анализи. И тъй като лявото не
съществува извън времето и пространството, тук става дума за
лявото в началото на XXI век.
Да си ляв журналист в България
в началото на XXI век означава:
- • Когато всички журналисти питат Костадин Паскалев дали
ще влезе в проекта „Първанов", ти да питаш: „Какво означава
за общините 30% намаление на бюджета?". Защото безгласните
и безсилните са не при Първанов, а в общините. - • Когато в студиото на Милен Цветков подхванеш темата за
ваучерите на работниците, а той започне да се чуди „Що е то?",
което няма нищо общо с клюките и скандалите в обществото,
ти да обясниш, че въпросът е архиважен, защото се отнася до
възможността наемникът да спести 20-30 лева на месец. - • Когато медиите се възхищават от кметската осанка при по-
редната първа копка, ти да направиш разследване защо и как
сгради на детски градини се отдават (или продават) на фирми
с друг предмет на дейност. Защото за разлика от бенефициента
на първата копка потърпевшите от унищожаването на детски
заведения са ясни - тези, които не могат да си платят удоволст-
вието за частни грижи. - • Когато ти говорят за реформа в здравеопазването, да по-
питаш къде е пациентът в тази реформа; защо много от лекар-
ствата в България са по-скъпи от тези в Турция и Гърция; как
една родилка ще пропътува 50 километра по разбити пътища,
за да се добере до квалифицирана помощ; защо не ти дават на-
правление, макар изрядно да си плащал здравни осигуровки в
продължение на десетилетия; кой и как върти парите от резерва
на Здравната каса.
- • Когато те уверяват, че България я чака светло бъдеще (още
малко търпение, само кризата да мине!), ти да възразиш, че
това няма как да стане, след като за последните десет години
180 хиляди деца не са завършили 8 клас. И ако отсреща учуде-
но повдигнат вежди, да продължиш: „Общественият прогрес в
крайна сметка стъпва на качеството, жизнеността и конку-
рентоспособността на безгласните и безсилните." - • Когато ти обясняват как всички трябва да затегнат коланите
и да дадат своя принос за излизане от кризата, да разсъждаваш
защо в България съотношението между преки и косвени данъ-
ци е 1:3, а в белите държави е 1:1. Защото богатият, онзи с глас
и сила, винаги може да укрие част от доходите си, докато този,
който си брои стотинките, няма как да си спести ДДС-то върху
парчето хляб; да питаш също така защо облекчават условията
на бизнеса, за да се развива, а наемника товарят с нови цени,
такси и данъци, като че ли неговото развитие (образование, ле-
карства, добра храна, книги и пр.) нямат значение. - • Когато ти свеждат директива на Европейския съюз за уве-
личаване на пенсионната възраст, да попиташ дали тези указа-
ния отчитат факта, че нашият пенсионер живее под 70 г., а този
в Монако - близо 90? - • Когато те плашат с криза, подобна на гръцката, да се за-
интересуваш защо все пак тази страшно закъсала страна, този
Торбалан за примерните, умните и добрите, запазва ДДС-то
върху лекарствата на 5%? - • Когато в центъра на вниманието са скандалните билбор-
дове на Азис и светските изяви на „паркетния лъв" Евгени
Минчев, ти да разказваш за новооткритите стихотворения на
Никола Вапцаров.
За „работещото ляво" в лявото изобщо
- • Когато вестник Нова зора набива, че приватизацията е фун-
дамент на всяко социално зло и през 1990-та леви ръководители
са извършили огромно предателство спрямо социалната идея, да
поразсъждаваш върху следните примерни въпроси: „Отворен ли
беше за нас китайският път на държавен капитализъм (или паза-
рен социализъм)?"; „След като СССР поиска пазарни двустран-
ни отношения и на практика унищожаване на СИВ, как щеше да
се развива България без приватизация, със силно субсидирани
основни стоки, без конвертируем лев, със силна социална защи-
та без конкурентна икономика?"
- • Когато постоянно се отправят призиви за Обединен ляв
фронт, да попиташ: „Кои са реалните леви субекти, които ще го
направят?"; „Каква е разликата между този фронт и „Коалиция
за България"?; „Каква е разликата между живороден и мърт-
вороден Обединен ляв фронт?"; „Какви точно усилия полагат
левите, различни от БСП, за да влязат самостоятелно в парла-
мента?"; „Имат ли потенциалните субекти на този Фронт обща
идеологическа основа, обща оценка на последните 20 години,
обща визия за обществото, което желаем да постигнем, и за
средствата, чрез които ще го направим?" - • Когато ти обясняват, че е важно прагматичното („котката
да лови мишки"), ти да попиташ: „Ако при плосък данък без
необлагаем минимум вземеш 30 лева от портиера и ги дадеш на
директора, кой е котката и кой е мишката?"
За лявото, което у нас е още в пелени
- • Да си дадеш сметка, че в условията на глобален капитали-
зъм, когато финансовият капитал за четири дни прави оборот,
постижим за производствения капитал за цяла година, нацио-
налното ляво, взето отделно, само по себе си, е безсилно. Ако
немските работници на „Сименс" вдигат много шум, „Сименс"
се мести в Унгария. Ако унгарските му работници също вди-
гнат шум, „Сименс" може да се премести където си поиска. И
ако на глобалния капитал не се противопостави глобална соли-
дарност, дясното винаги ще печели, а лявото ще подсмърча. - • Същият този глобален капитализъм строши валидността на
всички класически леви конструкции. И ако глобалното ляво не
се впрегне отново да обясни света и отново да изработи и свое
разбиране за възможното бъдещо солидарно общество, и своите
политически инструменти за движение към него, то това ляво ще
бъде музейно, само носталгично и безполезно.
• Да си дадеш сметка и за друго, което е уж очевидно, ама не
е. Ако лявото се затвори в разсъждения колко е справедливо да
се осигури достоен живот на всеки, без да постави енергично
въпроса за конкурентното производство и за борбата за пазари,
това ляво ще се радва единствено на салонни ръкопляскания и
теоретично самозадоволяване на левите субекти.
Вместо заключение
Когато в края на деня, на годината или в края на живота си
се почувстваш сам, изолиран, нечут, неразбран и слаб, толкова
слаб, колкото слабия, на когото искаш да бъдеш сила; и толкова
без глас, колкото е безгласният, на когото искаш да бъдеш глас,
да си дадеш сметка, че силните медии се правят с много пари, а
многото пари обичат най-напред себе си и след това всичко ос-
танало. А в кюпа на това всичко останало със сигурност е без-
силният и безгласният. И давайки си тази сметка, да проумееш,
четейки историята, че ако злото побеждава тактически, добро-
то винаги побеждава стратегически. Защото ако не беше така,
общественият прогрес би бил невъзможен. Ако не друго, поне
това може да ти даде сила и глас.
Дума, 11 юни 2010
ПРЕХОДЪТ - МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ
На традиционния студентски конкурс на БСП за едногодишна
стипендия 70% от участниците избраха темата „Пълноценната
реализация на младите хора в България - мит или реалност". В
много от есетата младежите отказваха да отговорят еднозначно.
„Може да бъде мит, може да бъде и реалност. Всеки избира -
със своите претенции, със своите енергия, ум, сърце и борбе-
ност ". Това не е цитат - това остана в мен като послание от тях.
В същите тези иначе оригинални и свежи есета обаче трай-
но беше заседнало клишето за българския преход. „След нача-
лото на прехода... ", „По време на прехода... ", „Преходът е та-
къв или онакъв..." Клише, което вече близо 20 години политици
и журналисти набиват в българските глави. В България, както и
навсякъде по света,
едни преходи са в ход, други са приключили
Трети не са започнали. От друга страна, всяко състояние е
преход, стига да има движение. От трета, нито едно състояние
не е преход, ако се занимаваме с неговите устойчиви характе-
ристики. В това глобално, на кило, определяне на българската
действителност като преход отдавна има нещо твърде смуща-
ващо - съществува някаква обективност, която обяснява неу-
дачите и страданията ни. Има някакво светло бъдеще, за което
трябва да потраем - сега сме в преход. „Цената на прехода" и
зрелостта, която ни чака, когато тя бъде платена.
Българският преход към политически плурализъм приключи
още през 1990 година. Този към плурализъм на собствеността -
най-късно след началото на масовата приватизация от средата
на 90-те. При втория със спринтов хъс задминахме Франция и
Австрия. За да започнем друг преход - този на поголовното уни-
щожаване на държавната и общинската собственост, което си е
движение в обратна на плурализма посока. Преходът пък към
едно по-сигурно, по-справедливо и по-солидарно общество из-
общо не е започвал. И тук, след като вкупом направихме няколко
лъвски скока в обратна посока, всеки може да каже за себе си.
Вие, скъпи млади приятели,
за кой точно преход говорите?
Казаното по-горе важи, да го кажем, на макроравнище.
Иначе всеки в тези преходи-започнали-завършили-незапочна-
ли е на различно място. Например къде в тези преходи е моят
съкварталец атомен физик, клошарят Тихо, който почина от
натравяне с ракия, изровена от контейнер? Единственият плу-
рализъм за него беше този на контейнерите. Човекът можеше
да избира. Къде в тези преходи е стринка ми Юла от Бела вода -
Перник, с нейните 90 лева пенсия?
Какъв политически плурализъм има за човек, който по цял
ден блъска за залъка? И през всичките тези години кой му пред-
ложи нещо по-различно от това блъскане? И обратно, за богатия
(няма лошо) кой преход не е завършил? В политиката - може да
избира, дори да си купува политици; в икономиката - неговото
си е негово, общото е пак негово; от социална гледна точка - об-
ществото е справедливо и солидарно (с него).
Може би говорим обобщено за преход от тоталитарно към
свободно общество? Ако човек получи свободата да се изразя-
ва, но загуби свободите да има работа, да се учи, да почива и да
се лекува, той по-свободен ли е от преди? Неговият преход от
какво към какво е?
Понятието „преход" е много коварно
То постоянно ни тласка да обсъждаме миналото, било чрез
досиетата, било чрез нещо друго, изтръскано от нафталина. То
ни изкушава да си въобразяваме бъдеще, хубаво естествено,
което като че ли ни се полага, като че ли ще кацне на рамото.
Изчакайте малко. Не бъдете нахални. Изчакайте Европейския
съюз. Изчакайте Барак Обама.Това понятие ни освобождава от
отговорността да обсъждаме сериозно настоящето си. Нали е
преходно? Да живее „Биг Брадър".
Какво ни обяснява понятието „преход"? Аз пък твърдя, че
бъдещето ще е такова, каквото е настоящето ни. Имате ли аргу-
менти срещу това твърдение?
Няма никакъв преход. Или, което също е вярно - все-
ки и всички общества винаги са в преход. Преходът е и мит,
и реалност. Също като пълноценната реализация на младите
хора в България. Въпрос на избор. И докато не избием от гла-
вите си политическите клишета, никога няма да видим както
трябва нито доброто, нито отвратителното в днешния ни живот.
Дума, 12 декември 2008
10 НОЕМВРИ - ИЛЮЗИИТЕ НА НОВИЯ ПЪТ
За нас, по-възрастните, изкушени от политиката, 10 ноември1 от
две десетилетия насам е ден за равносметка. И с всяка изминала
година, като поставим редом мечтите и живота, сметките не излизат.
Тръгнахме по Новия път с убедеността, страстта и желание-
то да хванем живота здраво в ръцете си. Говорехме по митинги,
радиа, телевизии, вестници и парламентарни трибуни, бранехме
своето достойнство, опиянявахме се от свободата да бъдем себе
си, да бъдем искрени и искащи, защитавахме идеи и ценности, а
животът нагло си тръгна по някакъв свой път. Бяхме убедени, че
България е вече на младите и можещите, а те - младите и може-
щите, един по един, взеха да се изнизват.
Издигнахме високо над главите си програми и концепции,
поехме уж по пътя към богатите страни в Европа, а се оказа,
че животът е тръгнал към реалностите на Африка. И колкото
по-силно викахме „Европа!", животът толкова по-настойчиво
ни отговаряше „Африка!". Развявахме енергично знамето на
свободата във всички цветове - червено, синьо, зелено, жъл-
то... , а животът ни показа среден пръст и ни окова във всякакви
зависимости. Крещяхме „Ценности! Ценности!", а животът ни
гледаше пресмехулно и ни отговаряше „Пари! Пари!".
Стоим си сега по кабинетите и май не смеем да питаме, защото
се плашим от ироничните отговори на живота. Какво стана?
... И търсим с поглед младите, които с убеденост и страст да
накарат живота да ги слуша.
Дума, 10 ноември 2011
110 ноември 1989 г. е датата, на която е свален от власт Тодор Живков,
управлявал 33 години. Смята се за начало на демократичното развитие на
България след 45 години авторитарна власт (бел. ред.).
ВСЕКИ СИ ИМА СВОЯ ПРЕХОД
В края на 1989 г. заговорихме за преход. Представяхме си,
че към всичко, което имаме, ще прибавим свободата да говорим
каквото мислим и да пътуваме където поискаме. Не след дълго
разбрахме, че започваме да губим неща, които сме смятали от
бога дадени; че ни предстоят трудни години при всеки по свое-
му, но продължихме да описваме епохата, в която живеем, като
„преход". Преход към какво? Коя беше точката, в която трябва-
ше да пристигнем? Или да ни бъде дадена? Или да извоюваме?
Като четеш новини от рода на тази, че някой бил принуж-
даван да работи 32 часа без прекъсване, разбираш (ако вече не
си го разбрал), че всеки си има своя преход. Тези шивачки са
извървели своя път до времената на Зола и Дикенс; времена, в
които работиш колкото ти кажат, без да смееш да гъкнеш, без да
се надяваш някой да скочи в твоя защита или да сложи юзди на
господаря. Тези шивачки са извършили своя преход. Стигнали са
до своята крайна точка. Късметът, който са изтеглили, е някъде
век, век и половина назад. А може би бъркам. Може би не са се
върнали назад, а са направили крачка встрани в историята на чо-
вечеството. Защото за работен ден от 18-20 часа съм чел, но за
работен ден от 32 часа не съм. Може би съм чел малко.
Трогателно звучи признанието на шеф от Инспекцията по
труда, че „такъв фрапиращ случай в близките години не е има-
ло в областта". Милият, той сигурно не знае, че случаят е с
ранга на цивилизационен рекорд!
Дума, 19 август 2011
ПРОВАЛЕНИЯТ ПРЕХОД -
БЕЗ ПОУКИ, ЦЕЛ И ПОСОКА
20 години българското общество се занимава с омразите
си, илюзиите си и сеира. Оцелявахме поединично. Спомен
за доклада „Ран—Ът"
От много години насам БСП обяснява незавидното състоя-
ние на българската икономика и особено ниските доходи на
българите главно с това, че у нас се бил наложил неолибера-
лен модел на развитие. Своята вина Социалистическата партия
вижда във факта, че не е успяла да отстои социалната алтерна-
тива. Това обяснение е записано в новата Програма на партия-
та1, намираме го и в декларацията, посветена на 20-годишнина-
та от 10 ноември 1989 г.2
Твърде разпространено е и убеждението, че избирателят
не позволил на БСП да реализира своите социални вижда-
1 „Равносметката на прехода, която партията направи още в нача-
лото на това десетилетие, се изрази в констатацията, че резултатът е
капитализъм в неговите най-уродливи форми...Главна причина за такова
развитие стана натрапеният от СДС от самото начало на промените
шоково-монетарен модел, вместо реформите да бъдат осъществени по
социално-пазарния модел, отстояван от БСП... БСП носи огромна отго-
ворност за това, че не успя да отстои и да реализира социалния модел на
прехода... "
2 „ Главната причина за днешните резултати е десният неолиберален
модел на промените... Българската социалистическа партия носи огромна
отговорност за това, че не успя да отстои и да реализира социалния модел
на прехода, независимо че на два пъти спечели абсолютно парламентарно
мнозинство."
ния - партията е управлявала самостоятелно само три години,
1990-1991 и 1994-1996. На въпроса „Какъв е този неолибера-
лен модел?" авторитетни леви интелектуалци отговарят, че той
е разписан в доклада„Ран-Ът".3 Интернет е пълен със заклей-
мявания на този доклад.4
И така, българската левица намери своето обяснение на
стремглавото свличане на страната в икономическата и съот-
ветно в социалната област. „Стремглаво" не е публицистично
изсилване - през 1987 г. според индекса за човешко развитие на
ООН България се намира на 27-мо място, а през 2004 г. вече е на
54-то, тоест за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави.
Регресът няма как да бъде обяснен само с обективните обстоя-
телства на прехода от реален социализъм към плуралистично
общество и пазарна икономика. Редица страни, подложени на
същата трансформация, не допускат такъв срив.5
Обяснението с неолибералния модел и неговия „провод-
ник" - доклада„Ран-Ът", се превърна в опасно самодостатъч-
но клише, което замъглява теоретичния поглед на левицата, не
позволява да се видят истинските причини за икономическия и
социалния срив на България и съответно пречи да се извлекат
3 Пълното име на анализа е „Доклад върху проекта за икономически
растеж и преход към пазарна икономика в България", изготвен от Фон-
дацията на Националната камара на САЩ. Този наръчник от съвети към
българските управляващи е дело на 22 американски и 29 български спе-
циалисти, поканени от правителството на Андрей Луканов през 1990 г.
Начело на екипа са Ричард Ран и Роналд Ът.
4 Виж например http://www.bgsviat.narod.ru/, където докладът просто и
ясно е наречен „План за разорение на България". Друга типична квалифика-
ция в интернет резултатите е „геноцид".
5 Виж статията „Разрушителният български преход" на проф. Васил
Проданов в Монд дипломатик, октомври 2007 г. Полша, която през 1987 г. е
след нас, сега е 17 позиции преди България - на 37-о място, Чешката репу-
блика ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г.,
сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Самият автор се пази да
идентифицира причините за провала на българския преход с определен ин-
телектуален продукт и неговото приложение. Според проф. Проданов при-
чините се крият в ниското качество на политическия елит през тези години.
поуки от това, което ни се случи през последните 20 години. От
гледна точка на тази преценка вниманието, което настоящата
публикация отделя на доклада, е просто формата, чрез която се
споделя виждането за сбърканото съдържание на движението
ни към пазарна икономика.
Всеки анализ на случилото се през последните две десети-
летия е длъжен да отчете
състоянието на българската икономика
през 1990 г.
Накратко картината е следната. Съветът за икономическа
взаимопомощ (СИВ) на практика се е разпаднал Основният ни
доставчик на суровини - СССР, е обявил разплащане по пазар-
ни цени в конвертируема валута. Присъствието ни на западния
пазар е символично и съответно възможностите за набавяне на
валута са силно ограничени. Чуждестранните инвестиции също
са символични. Страната има външен дълг за 10 млрд. щатски
долара и валутни резерви от 200 млн. към август 1990 г. През
1989 г. търговският дефицит на България с развитите западни
страни е оценен на 1,675 милиарда щатски долара. Българската
валута е неконвертируема. При тези условия България продъл-
жава да субсидира основните хранителни продукти, електро-
енергията и отоплението, потребителските кредити са с много
ниски лихви, образованието и здравеопазването са безплатни за
гражданите. Безработицата расте, съответно растат и средства-
та, нужни за обезщетения. За поддържане на съществуващия
стандарт са необходими пари. Откъде ще дойдат?
Отговорът е сравнително лесен, ако е възможно да бъде съх-
ранена социалистическата икономическа система. Тоест, ако
пазарите са осигурени в рамките на международното социа-
листическо планиране и ако получаваш нефт, газ и прочие на
непазарни цени. А когато тези условия ги няма? Възможно ли
е субсидиране на почти всичко, което българинът потребява, в
комбинация със слаб износ, скъпи суровини и слаба национал-
на валута? Докладът казва, че такава комбинация е невъзможна
и че всеки опит да се запази стандартът на населението при
силно влошената икономическа ситуация е обречен на провал.
За основен компонент на лечебната терапия докладът посочва
приватизацията, извършена по определен начин. Вероятно това
е основната причина за изключително отрицателното отношение
на редица леви интелектуалци към доклада. Никой от тях обаче и
досега не е обяснил беше ли възможно държавната собственост
да възроди икономиката в малка и бедна на суровини България,
в условията на остра политическа конфронтация и при бясно
набираща скорост антикомунистическа опозиция. Позоваване-
то на Китай и Виетнам, твърде любимо на определени среди в
левицата, не върши работа. Първо, защото негова задължителна
предпоставка е стабилното еднопартийно управление, и второ,
защото бурният икономически растеж на тези страни се дължи
до голяма степен на приватизацията, извършена по определен
начин. Възможно ли беше запазването у нас на член Първи от
Конституцията, при всичко, което се случваше в социалистиче-
ския лагер, начело на СССР? Тези, които отговарят на въпроса с
„Да", няма как да приемат нито един извод на доклада „Ран-Ът".
Философия на приватизацията
Нееднократно авторите на доклада изтъкват, че рецепти няма,
защото историята не познава прехода от командна към пазарна
икономика. Затова докладът се опира на опита на страните от
Югоизточна Азия, Латинска Америка и на опита на социалисти-
чески страни като Полша и Унгария, които са започнали икономи-
чески реформи от няколко десетилетия. Докладът дели страните,
които са предприели преустройство на своята икономика, на два
вида. Едните мислят предимно за това как да създадат ефективно
производство, а другите - как да запазят стандарта на своето на-
селение. Въпрос на доминанти.
Интересно е да се отбележи как е формулирана целта на
приватизацията. „Очевидно главната цел", се казва в първа
глава на доклада, „ е да се подобри ефективността и произво-
дителността на българските предприятия, за да може да се
подобри жизненото равнище на населението ".
Основно предупреждение на доклада е, че непременно тряб-
ва да се постигне национален консенсус за механизмите на при-
ватизацията, защото тя е „ политически процес с икономически
последици". При липсата на такъв консенсус социалната цена
е много висока. Докладът препоръчва двупартийно управление
на Агенцията, която осъществява приватизацията, за да се на-
мали до минимум съмнението, че в момента управляващите ще
използват процеса в своя полза.
Общ принцип е да се продават най-напред тези предприятия,
които са способни в най-кратки срокове да реализират реална пе-
чалба. В челото на списъка за приватизация да се поставят тези
предприятия, които са най-привлекателни за чуждестранните ин-
вестиции и произвеждат експортно ориентирана продукция.
Ясно е предупреждението срещу заменянето на държавния
монопол с частен.
Предложението към българските управляващи е населението
да бъде включено максимално в процеса на приватизация. Още
в глава 1 - „План за действие в България, четем: „На персонала
се дава възможност да вземе активно участие в приватизация-
та, като му се правят улеснения при покупка на акции. В някои
случаи цялото предприятие може да се продаде на персонала".
Това важи особено за големите предприятия. Тяхната при-
ватизация трябва да се извърши предимно чрез продажба на
акции, като за членовете на колективите се препоръчват префе-
ренциални условия, като например „ безлихвени заеми със срок
на изплащане три години". Както знаем, такъв подход към ра-
ботниците не се случи.
Може да се спори дали предлаганият тип приватизация е бил
способен да доведе до подобряване на жизнения стандарт, но
при всички случаи е безспорно, че приложеният на практика тип
доведе до обедняване на масите и обогатяване на шепа „инициа-
тивни". Касовата приватизация на редица солидни предприятия
„изчака" те да бъдат ограбени „на входа и на изхода" и да стиг-
нат до състояние на предфалит. Масовата приватизация от своя
страна протече така, че от нея извлякоха полза не обикновените
хора, а шепата прекупвачи на бонове. При всички случаи, ако
се поддържа мнението, че приватизацията е една от причините
за масовото обедняване, виновникът трябва да бъде търсен сред
българските управляващи, а не в идеите на доклада„Ран-Ът".
Между съветите на доклада и извършената приватизация има
твърде малко общо като процедура и нищо общо като дух.
Най-ярко разминаване между съветите на доклада и това,
което се случи, е при
приватизацията в селското стопанство
Авторите на съответната глава са убедени, че „ българското
селско стопанство притежава потенциала да бъде важен из-
точник на външнотърговски печалби, както и да произвежда
голямо количество качествени хранителни продукти за мест-
ното население".
След общата препоръка да се приватизират земята и всич-
ки дейности, свързани със селскостопанското производство,
изрично се подчертава, че приватизацията трябва да се из-
върши до март следващата година (1991), за да не се провали
началото на новия сезон. Приватизацията трябва да е под-
чинена, освен на повелята за справедливост, и на мисълта
за ефективност: „При приватизацията на имуществото на
съществуващите кооперативи трябва да се признае закон-
ността на претенциите на първоначалните собственици на
земята. Заедно с това, обаче трябва да се отчита и необхо-
димостта от преминаване към ефективни съвременни форми
на производство".
Разглеждат се два вида възможна приватизация. Първият е
реституция - връщане на земята в реални граници на собстве-
ниците, от които е отнета. Този вид се разглежда като справед-
лив, но изрично се подчертава, че той може да отнеме много
време и с това да подложи на риск производствения процес.
Раздробяването на земята на милиони парчета, тоест опитът
да се копира собственическата картина от времето преди ко-
лективизацията, се окачествява като път към криза в селско-
стопанското производство. Този вид приватизация се разглежда
съвсем бегло и това оставя впечатлението, че за авторите той е
само теоретична възможност. В други глави, в които става дума
и за селско стопанство, еднозначно се говори за кооперативи
(например в глава 13 - „Социално дело", с автор Чарлс Мърей)
и няма как да заподозрем, че става дума за новоизградени коо -
перации въз основа на върната в реални граници земя.
Другият вид приватизация - продажба, е сравнително под-
робно разработен. Държавата обявява търгове, който иска над-
дава и спечелилият купува. Със 70% от приходите се създава
фонд за обезщетение на бившите собственици. 30% остават в
държавата. Финансовият план предлага държавата и бившите
собственици да получават парите си разсрочено за определен
брой години, за да се улесни купуването и в него да имат въз-
можност да се включат повече хора. Любопитно е да се от-
бележи, че в случаите, в които купува доказан собственик на
предложеното на търг, не се говори за промяна на процентите.
Дори бившият реален собственик ще даде пари, които са с 30%
повече от тези, които държавата трябва да му върне. Тези 30%
заменят данъците за пет години напред, така че те се връщат на
практика в хората, които произвеждат.
Авторите виждат в продажбата определен дефект от гледна
точка на справедливостта, но подчертават, че няма друг начин, за
да се запази производителността. За по-големи обекти (даден е
пример със свинеферми) специално се отбелязва, че трябва да се
продават като фабрики, тоест да не се правят опити за продажба на
обособени части. За осигуряване на финансов ресурс се предлага
държавата да предвиди дългосрочни и нисколихвени кредити.
В България беше приложена противоположна философия.
Ликвидационни съвети раздадоха или продадоха за жълти сто-
тинки животни и техника без никаква мисъл, не просто за след-
ващ сезон, а за производство въобще. Земята беше раздробена,
за да се върне в границите преди колективизацията. За много
парцели се поведоха десетилетни съдебни спорове, а голяма
част от собствениците се задоволиха да сложат в чекмедже
документите за собственост, без да се интересуват от това зе-
мята ражда или не. (Между впрочем в доклада ясно е казано,
че икономическата активност на собствениците може да бъде
провокирана и поддържана само ако те са вложили пари в съот-
ветната собственост.) Резултатите от тази „висша справедли-
вост" са известни на всички. Милиони декари пустееща земя;
там, където се произвежда - ниска производителност; неконку-
рентоспособной! и на външните, и на вътрешните пазари. От
сериозен износител на селскостопанска продукция България се
превърна в нетен вносител на почти всичко, което се произвеж-
да в селското стопанство.6
Промишленото производство
Един от основните съвети на авторите на доклада е създа-
ването на свободна икономическа зона. Опират се на опита на
6 В статията „Само при краставиците сме с положителен външно-
търговски баланс" на вестник Дума от 13 август 2009 г. се дава следната
информация: през 2008 г. българското отрицателно „доматено" салдо е
52 000 тона, или 39 млн щ.д.; внасяме домати от Турция, Македония, Йорда-
ния, Испания, Гърция, Чехия, Холандия, Италия и др. Дори за краставиците,
които са посочени за отличник, има интересни данни: от Гърция сме вне-
сли краставици с 42% в тонове и с 74% в щатски долари повече, отколкото
сме изнесли за там. За Испания разликите (в наш минус) в щ.д. са 188%, а
в тонове 77%. На всичкото отгоре статистиката на Българската стопанска
камара (БСК) показва, че нерегламентираният внос е в огромни размери. За
периода 2004-2008 г. в България средно годишно нерегламентирано се вна-
сят 105 млн. тона домати, чушки, лук, картофи, зеле, моркови, краставици,
на обща стойност повече от 30 млн. щатски долара. В анализа на БСК се
казва, че балансът от износа и вноса на тези зеленчуци е „по-скоро диа-
гноза за липсата на българско производство или поставя стратегически
въпроси." Бих добавил, че стратегическият въпрос бе поставен навреме от
всички, които предупреждаваха, че връщането на земята в реални граници
ще доведе до практическо унищожаване на българското селско стопанство.
Тайван, Сингапур, Хонконг и Китай.7 Според доклада такава
икономическа зона ще привлече солидни чуждестранни инвес-
тиции, ще създаде много работни места и ще бъде способна да
произведе продукт със сериозни шансове на световния пазар.
„ Българската зона би могла да стане известна в цяла Източна
Европа като превъзходен център за популяризиране приложе-
нието на информационните технологии." И разбира се, това
може да стане само с активната роля на държавата. По-точно
казано, държавата единствена може да създаде тези условия. Не
самоорганизиращия се пазар, не слепите пазарни сили, а дър-
жавата. Ето как авторите обвързват свободната икономическа
зона и с външния дълг: „ Българският външен дълг, например,
би могъл да бъде разменен срещу лихвите от дългосрочния наем
на недостатъчно оползотворените държавни земи, включени
в зоната ". Тази възможност изобщо не беше обсъдена в пуб-
личното пространство. Нито в парламента.
Обсъждайки корпорация в зона за свободна инициатива с
размера на Хонконг, условно наречена „Черно море", авторите на
глава 12 Марк Фрейзиър и Ричард Ран казват: „Земята трябва
да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми,
за да се избегне притежанието ù от чужденци ". Как звучи този
цитат на тези, които определят доклада като неолиберален?
На фона на това, което се случи в България, впечатляващ е
съветът да развиваме ядрената си енергетика.
Ето и някои конкретни цитати, имащи отношение към кон -
кретни производства:
7 Специалните икономически зони на Китай към момента на изготвяне
на анализа са привлекли повече от 9 милиарда щатски долара чужди инвес-
тиции. Подчертава се, че Сингапур и Хонконг, благодарение на свободните
си пристанища „повдигнаха жизнения стандарт на своето население до
второ място в Азия (след Япония)". През 1990 г. функционират повече от
145 зони в над 40 страни. Твърди се, че „ до този момент в света свобод-
ните зони са създали над 3 милиона работни места, и над половината от
нетния валутен приход от стокообмен на такива страни като Тайван, се
осигурява от фирми от свободните зони ".
„Реформата в българския химически отрасъл налага пре-
минаване към производство на специални химически продукти
с висока стойност... България вече си е извоювала позиции в
производството на специални химически продукти, например
в областта на фармацевтиката... „
„Нужно е да се разгърне потенциалът на откритите зна-
чителни находища от висококачествени въглища в Североиз-
точна България (Добруджа) и потенциалът, какъвто и да е
той, на петрола в континенталния шелф ".
„В добива на мед са постигнати добри резултати и може
да се очаква, че производството ù ще се увеличи... "
„...България осъществява перспективен проект...за извли-
чане на йод и други минерали от подземните води. Този проект
може да превърне България в най-големия производител на йод
в Европа".
Докладът отделя специално внимание на българското тежко
машиностроене и електроника. „ България има поне два маши-
ностроителни центъра на световно равнище". Става дума за
Завода за металорежещи машини (ЗММ) и Комбината за тежко
машиностроене - Радомир. Според авторите тези отрасли са на
световно равнище и заедно със селското ни стопанство могат да
бъдат локомотив на конкурентоспособната ни експортно ориен-
тирана продукция.
Според официалната статистика за финансовата 1989 г. на
електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25%
от българското промишлено производство. Авторът казва, че
производствените мощности, създадени от 70-те години насам
в областта на електрониката, „вдъхват уважение".8
8 Изброяват се следните продукти: синхронизирани интегрални схеми,
многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни полупровод-
ници; компютърни системи; големи компютри; високопроизводителни уни-
версални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи
и инструменти; дискови и лентови периферни системи и носители; видеотер-
минални и периферни устройства с единичен запис и оптоелектроника.
„Може да се предполага, че консорциум, ръководен от гер-
манци и експлоатиращ Радомир, може да конкурира японците
в областите на автомобилите, камионите и земекопната тех-
ника ".
За разлика от неолибералните мислители, които оставят
всичко в ръцете на самоорганизиращия се пазар, авторите под-
чертават специално ролята на държавата за стабилизирането и
въздигането на тези отрасли. Според тях без специалните уси-
лия на държавата успехите в тежкото машиностроене и елек-
трониката няма да се случат.
Необходима е дипломатическа работа за привличане на
външни специалисти по маркетинг, така както и сериозно обу-
чение по маркетинг на български кадри.
Необходимо е детайлно проучване на външните пазари.
„Главна и неотложна необходимост е да започне обучение на
персонала по разработка и развитие на нови външни пазари",
казва Уилард Галахър, авторът на глава 21 - „Машиностроене".
Необходимо е привличането на капиталите и опита на све-
товно утвърдени в отраслите фирми. За да предположат, че
българските компютри например, имат сериозни шансове на
световния пазар, авторите явно са имали много високо мнение
както за качеството на съответната продукция, така и за способ-
ностите на държавата ни да се намеси експертно и финансово в
полза на родното производство.
„В конкретните условия трябва да започне изграж-
дане на национално чувство за целенасоченост, за
приоритет, за програмите и за ролята на отделния човек при
постигането на националните цели. Необходима е популярна
програма за икономическо развитие, която да бъде носител
на чувството за цел и посока."
Уилард Галахър, автор на
глава 21 - „Машиностроене",
на доклада „Ран-Ът", 1990 г.
И пак държавата: „Политическите контакти са онези,
чрез които България трябва да получи помощта, необходима
за превръщането ù в свободна пазарна страна със солиден
износ".
Социални аспекти
За авторите на доклада „ Основната задача на българско-
то правителство в социалната област е да осигури на всички
българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно
медицинско обслужване". Не съм убеден, че 20 години по-къс-
но тази „елементарна" задача е изпълнена.
Според доклада защитата на най-уязвимите групи трябва да
стане не по линия на запазване на субсидираните храни, а чрез
директно субсидиране на техните доходи. Авторът на глава 13
изчислява, че за субсидирането на млякото, хляба, месото и за-
харта при новите икономически условия ще са необходими над
5 млрд. лева или 20% от бюджетните приходи за 1990 г. За срав-
нение, той изчислява, че за посрещане на безработица дори от
500 хил. души, ще са необходими 2 млрд. лева. Запазването на
субсидираните храни ще доведе до деформации в производство-
то, дефицит и черен пазар. Последният е директен удар върху
бедните.
Друга опасност е печатането на пари в условията на валутен
дефицит и спираловидна инфлация, която на практика ще уни-
щожи ефекта от субсидирането. Освен това само премахването
на субсидиите за храните може да позволи, според преценката
на доклада, да се отпускат през следващите години необходи-
мите средства за жилищно строителство, здравеопазване и по-
мощи за безработните.
Авторът обаче констатира, че по въпроса за субсидиите на
храните има политически консенсус в България: „Субсидира-
нето на основните храни се счита за неприкосновена социална
придобивка. Почти никой както от Социалистическата пар-
тия, така и от опозицията, не изрази желание да се премах-
нат ".9 Ето един от редките примери на политически консенсус,
и то на лява основа. Друг е въпросът дали такова ляво е било
адекватно на интересите на широките слоеве от населението,
не в момента, а в перспектива.
При обсъждането на данъчната реформа докладът предлага
данъчните ставки „ да нарастват умерено, като данъците не
бива да минават 30 процента ". Освен това се допуска разсро-
чено плащане на подоходния данък. На авторите и през ум не
им е минало да предложат плосък данък, който е класически
израз на обратната „солидарност" - подкрепа на богатите чрез
изземване на пари от бедните. Тази бележка е важна за всички,
които упрекват доклада в неолиберализъм.
Ето още няколко предложения: „последиците за домакин-
ствата да бъдат смекчени чрез данъчни облекчения и селек-
тивно субсидиране на доходите"; „прилагането на данъчни
облекчения и/или освобождаване от данък на стоките и ус-
9 Глава 13 -„Социално дело", автор Чарлз Мърей, „Две гледни точки
за социалната реформа": „Най-широко разпространеното мнение, споде-
ляно от почти всички български експерти, с които разговаряхме, е, че
България трябва да се стреми да задържи досегашния жизнен стандарт,
независимо от инфлацията и безработицата... На ниво социално осигу-
ряване нещата трябва да останат почти непроменени, защото неговите
функции са да вдъхват стабилност и сигурност в един несигурен свят. За
тази цел трябва да бъдат запазени досегашните социални придобивки.
Тяхното премахване би довело до социални сътресения и икономически
трудности, които могат да попречат на целия обновителен процес. Така
безплатното здравеопазване и контролът върху наемите, обществени-
те услуги и основните хранителни продукти трябва да бъдат запазени.
Помощите за безработните трябва да бъдат щедри и повсеместни. По-
следиците от инфлацията трябва да се компенсират чрез индексация на
заплатите и пенсиите... През следващите няколко години най-важният
въпрос ще бъде „Възможно ли е?".
Така стигаме до другото разбиране за осъществяване на краткосрочни
социални промени в България. Според този възглед, който можем да наре-
чем „ доктрина на оцеляването ", през преходния период България трябва
преди всичко да осигури никой от нейните граждани да не гладува, да не
ходи гол и бос, да не бъде бездомен и да не бъде лишен от базова медицинска
помощ. Тя няма да има друг избор, освен да премахне част от субсидиите и
помощите, раздавани безвъзмездно на цялото население."
лугите, считани за социално приоритетни"; „ незабавна про-
дажба и регистрация на държавните жилища на техните
собственици".
Докладът предлага също така да бъдат разрешени кредити
и данъчни облекчения на основа на издържаните от данъкопла-
теца лица, за да се отразят разликите в платежоспособността в
рамките на семейството. „ Може да се предположи, че това ще
бъде дългосрочна цел в България." Можем да констатираме, че
такава цел не се е появила нито като краткосрочна, нито като
дългосрочна. Изключваме предизборните програми.
Дава се препоръка жилищното строителство да продължи
да бъде приоритет на държавата. Специално внимание се об-
ръща на кредитирането на нуждаещите се от жилище. Авто-
рите предлагат правителството да субсидира чрез ваучери или
покупната цена на жилищата, или лихвения процент на ипо-
теките за покупка на жилища. Докладът предлага да се даде
възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставени
къщи в извънградските райони. Докладът настоява да се запази
системата на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за
държавните жилища.
„Неолиберално" и „геноцидно" отвсякъде. За разлика от
поведението на държавата ни, която изобщо прекрати строи-
телството на жилища, премахна преференциалните условия за
закупуване, премахна всякакви субсидии за комуналните услу-
ги. Държавата остави всеки да се оправя както може и загърби
всички социални съвети, които и бяха предлагани.
В доклада има много поучителни съвети, свързани с рефор-
мата на социалните дейности, които имат пряко отношение към
стандарта на населението. Ето един от тях: „Не се опитвайте
да замените посредствена, но функционираща система с нова;
търсете прости, но бързо действащи подобрения". Здравеопаз-
ването, въпреки своите недостатъци, казва докладът, трябва да
бъде съхранено във вида, в който е. На лекарите (от порядъка
на 28 000 души) трябва да се увеличи значително заплащане-
то („ каквото и да струва това ", допълват авторите), защото в
противен случай държавата рискува да ги принуди да напускат
страната.
Ето и един поучителен откъс от главата за образованието:
„Икономическото благополучие на България ще бъде силно по-
влияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие
тя има добра образователна система, която е отбелязала ня-
кои забележителни успехи...България има много солидни тра-
диции в областта на образованието... Отдавна е отминало
времето, когато съдбата на повечето от развитите страни
се е определяла от изобилието на естествени ресурси. Днес
много по-важни ресурси са уменията, знанията, информаци-
ята и решимостта за успех, които са въплътени в хората на
една нация". Оценка и съвети, които не достигнаха до съзна-
нието на нито едно българско управление през тези двадесет
години.
Вместо заключение
Левите интелектуалци, които са враждебно настроени към
доклада „Ран-Ът", могат да бъдат разбрани. Негова основа е
тоталното отричане на реалния социализъм. На много места
по отношение на последния са използвани квалификации като
„ тирания", „ тъмно минало", „ руините на социализма", „ ико-
номически упадък ", процес на „ измъкване от социализма ", ко -
лективизацията на земята се нарича „ брутална кампания". В
същото време авторите признават, че по време на социализма е
реализиран „ огромен икономически растеж".
Да се твърди обаче, че неговото прилагане е довело до на-
стоящото плачевно състояние на българското общество, просто
не е вярно. Съветите на този доклад не са следвани. Ако бяха
следвани, политическата класа най-малко щеше да спори как
да се създадат условия за ефективно производство, как да се
търсят пазари, как да се постигне силна валута. Нищо такова не
се случи през изминалите двадесет години. Смея да твърдя, че
никакъв модел не е следван. Приоритетите на БСП бяха два -
оцеляване и запазване на гражданския мир. Приоритетите на
СДС бяха реституция на всяка цена, възмездие и влизане във
властта. Въпросът за вината продължава да циркулира активно
в публичното пространство. Мит или реалност, куфарчетата с
раздадени пари в началото на прехода продължават да претен-
дират за обяснителна схема на нашето обедняване. Продължа-
ват да обясняват с бившата Държавна сигурност потайни за-
висимости, благодарение на които едни стават свръхбогати и
НЯКОИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ДОКЛАДА „РАН-ЪТ",
който според влиятелни представители на левица про-
дължава да се прилага, водейки до геноцид
над българския народ:
- • Приватизацията да се извърши чрез търгове и в нея да бъ-
дат допуснати широки слоеве от населението, като им се дадат
безлихвени заеми. - • Земеделската земя и всички активи, свързани със селско-
стопанското производство, да се приватизират чрез търгове до
март 1991 г. Бившите собственици да бъдат обезщетени парич-
но и разсрочено. Новите собственици да бъдат освободени от
данъци през следващите няколко години. - • Да бъде създадена свободна икономическа зона, като се
използва опитът на Китай, Хонконг и Тайван. - • Да бъде заложено като цел семейното подоходно облага-
не. - • Държавата да спре субсидирането на основните храни-
телни стоки, като компенсира доходите на най-бедната част от
населението. - • Държавата да продължи да субсидира комуналните услу-
ги на държавните жилища. - • Държавата да продължи изпълнението на жилищна програ-
ма за задоволяване на нуждите на населението, като на купува-
чите се предоставят нисколихвени заеми. - • Държавата да не променя системата на здравеопазване и
да увеличи значително заплатите на лекарите.
логично други стават много бедни. Корупцията продължава да
бъде сочена като основен проблем на обществото. „Много се
краде!" - това е масовото обяснение на българската бедност.
Всички доминиращи обяснителни схеми се затварят в разпре-
делението и преразпределението. И никоя от тях не обяснява
защо не изнасяме месо за арабския свят, защо присъствието ни
на руския пазар е символично, защо не произвеждаме компакт-
дискове, защо не продаваме в чужбина компютри, защо ядем
латиноамерикански плодове, типични някога за българското
производство, защо турският туризъм е по-успешен, защо не
произвеждаме и не продаваме навън повече електроенергия.
Дори когато се говори за кражби, обществената енергия
се насочва към важни, но не фундаментални явления. Най-
голямата кражба днес в България е спекулата, с нейните 200-
300% надценки на масови продукти.10 С голям потенциал за
кражба са частните монополи върху публичните услуги.
Производство, производство и пак производство. Пазари,
пазари и пак пазари. За десните - в името на бизнеса, в името на
„инициативните и предприемчивите", както се казва; за левите
- в името на прилични заплати и пенсии, прилични осигуровки,
прилични масови здравеопазване и образование. Производство
и пазари. Тези понятия отсъстват тотално от обществените
дискусии. Тези понятия отсъстват и от партийните дискусии.
Основата отсъства от държавната политика през всичките из-
минали 20 години. Ето как докладът формулира най-важното
за България: „Масовото нарастване на износа на стоки за
Запада с оглед на спечелване на твърда валута е най-важни-
ят фактор в реализацията на българския икономически план "
(глава 10, Юджийн Стюърт). Някой спомня ли си къде, колко
продължително и с каква интензивност този въпрос е обсъждан
в България?
10 Виж статията на Богдан Иванов „Спекулата ще погребе България",
в. Дума, 30 септември, 2009.
„Да се борим срещу бедността", звучи от леви форуми. Как?
Като преразпределяме? Да преразпределяме какво?
Да мислиш за производство и пазари не е нито ляво, нито
дясно упражнение. То е над лявото и дясното. Въпреки че ля-
вото и дясното имат своите нюанси в подкрепата на бизнеса.
Привличането на чуждестранни инвестиции не е нито ляво,
нито дясно поведение. Лявото и дясното започват (с не много
уговорки) там, където започва разпределението на произведен
и реализиран продукт. А именно в последното българската дър-
жава се провали. И не защото е следвала неолиберален модел, а
защото не е имала приоритети, не е имала планове, не е имала
търпеливо, но волево следване на цели. С други думи, не е под-
чинявала своето поведение на никакъв модел.
Сп. Ново време, бр. 11, ноември 2009
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
НАСТЪПВАМЕ ЕДНА И СЪЩА МОТИКА
Докладът „Ран-Ът" е само повод.
Целта е да разберем настоящето. Ако можем1
Ние, българите, продължаваме да нямаме отговор на въ-
проса „Защо днес стандартът ни е значително по-нисък от
този на Словения и Хърватия, например?" При положение че
преди 20 години бяхме в съпоставими стартови позиции. При
положение че бивша Югославия преживя драматична брато-
убийствена война.
Тези въпроси са стимулът, който ме кара да се интересу-
вам от обясненията за стремглавото ни икономическо пада-
не надолу. Едно от тези обяснения, пуснало здрави корени в
левицата, е че сме следвали съветите на доклада „Ран-Ът".
След внимателно запознаване с документа стигнах до извода,
че обяснението не е вярно - по ключови въпроси на икономи-
ката и социалното ни дело ние сме вършили точно обратното
на това, което са ни съветвали.2 Затова не приемам твърде-
нието, че статията ми е „ несъмнен опит да се реалибитира...
програмата на американските икономисти Ричард Ран и Ро-
налд Ът "3. Не приемам и вменената ми цел: „Целта е да бъде
1 Тази статия е реакция на ожесточената критика в левите среди, с която
бе посрещната предходната статия.
2 Вж. Ю. Борисов, „Проваленият преход", в. Дума от 10 ноември 2009.
3 Вж. В. Вълканов, „Срещу похвалните слова за програмата „Ран-Ът",
в. Дума от 27 ноември 2009.
свалена вината от Ричард Ран и Роналд Ът, и 29 български
икономисти..."4
Да, в своето съзнание
напълно реабилитирам доклада
Това обаче е следствие. Основната ми констатация е
следната: „пълна икономическа неадекватност на полити-
ческия елит, който заложи посоката на прехода ". Разбира
се, неадекватността е от гледна точка на националния ин-
терес.
Авторите, които твърдят, че някой ни е налагал план за съ-
сипването на България, най-напред трябва честно да отговорят
на следните въпроси: „Възможно ли беше у нас да се запази
политическия монопол на една партия? ", „Възможно ли беше
да се запази монополът на държавната собственост? ", „Въз-
можен ли беше път, подобен на китайския?", „Възможно ли
беше да се съхранят параметрите на производството ни от
1989 г. при разпада на СИВ и новото икономическо поведение
на СССР? ". „Възможно ли беше при такива качество и себе-
стойност на продукцията ни да запазим традиционните паза-
ри?" Категорично, не.
След като се отговори на въпросите за производството и
външната търговия, следват „надстроечните" въпроси: „Въз-
можно ли беше да се предотврати появата на безработица?",
„ Възможно ли беше субсидирането на основните хранителни
стоки без печатането на пари?", „Възможно ли беше при
печатането на пари да се предотврати инфлацията и да се
утвърждава конвертируем лев?", „Възможно ли беше да се
запазят социалните придобивки на населението при полити-
чески и икономически срив на социалистическата система?".
4 Вж. И. Пехливанов, „Досие за убийството на България" , в. Нова зора
от 24 ноември 2009.
Моят отговор е категорично не. Ако някой от левицата отговаря
на въпросите с „да", аз не мога да вляза в спор с него, защото
изходните ни предпоставки ще са диаметрално противополож-
ни и всеки ще си говори сам. За да спорим например за колко
време някой може да пробяга с краката си 100 метра, трябва да
сме приели, че този човек не е с парализирани долни крайници.
Ако по тази фундаментална предпоставка сме на различно мне-
ние, спорът е невъзможен.
През 1990 г. нашата дилема не беше
„да строим или не капитализъм"
Истинският и национално отговорен въпрос беше как в
условията на връхлетелия ни разпад на социализма да дейст-
ваме, за да понесем възможно най-малко загуби и да ста-
нем конкурентноспособни в състезанието с другите нации.
Някой да си спомня национална дискусия по този въпрос?
Този въпрос изобщо не беше поставен. Постави го докладът
„Ран-Ът". И тук читателят няма как да се съгласи или да не
се съгласи, ако сам не прочете внимателно и непредубедено
документа.5 Всеки цитат, изваден от контекста, може да за-
блуди.
Предлагали ни били страшен темп на приватизацията.
Другарите какво предлагат като алтернатива? Бавна приватиза-
ция? И си мислят, че стопанските ръководители на държавните
предприятия, без строгия партиен контрол, щяха да си правят
социалистическо съревнование? Или може би щяха да заложат
на входа и на изхода своя интерес, както впрочем и се случи?
Може би за продажбата на „Кремиковци" трябваше да изчакаме
още и вместо за един лев да го продадем за десет стотинки.
Кога ще се вземе по-добра цена - когато предприятието е в кон -
диция, или когато е скапано?
5 Виж http://www.omda.bg/public/bulg/Ran/ran_new/index.html
Били ни предлагали да приватизираме селското стопан-
ство до март 1991 г. Някой да ни е съветвал обаче да връщаме
земята в реални граници, да я раздробим на милиони парчета,
да създадем ликвидационни съвети, да разпродадем и изпозако-
лим животните? Това си е наше ноу-хау и не е хрумвало нито на
американец, нито на сомалиец.
Били ни предлагали държавата да се оттегли от иконо-
миката. А кой ни посъветва чрез държавата и само чрез дър-
жавата да укрепим тежкото си машиностроене и електроника,
за да търсим силни позиции на световния пазар? И не само ни
посъветва, но и разписа стъпките. За тези, които не знаят - до-
кладът „Ран-Ът". А държавата ако беше създала „хонгконкска"
свободна икономическа зона, добре ли щеше да бъде или зле?
За образованието и здравеопазването няма да задавам въ-
проси. Който иска да научи, да чете. Не цитати и квалификации,
а оригинални текстове.
Нека обаче да оставим Ран и Ът. Честно казано, те изобщо
не ме интересуват.
Те са само повод да формулираме чисто български въпро-
си. Вероятно в главата не на един наш икономист са съществу-
вали разумни решения на архисложната задача, която стоеше
пред българския народ. Защо те не изплуваха? Защо не стана-
ха основа на национални дебати? Защо такива решения не се
наложиха?
Свидетелите на първите ни стъпки към ново общество си
спомнят политико-психологическата атмосфера. Спомнят си
и основните вълнения на основните политически сили. БСП
я вълнуваше (ре)легитимацията. За БСП налагаха образа на
партия от доносници и убийци, заплашваха я със забрана,
замеряха активистите на БСП с камъни, в буквалния смисъл
на думата. Не искаха БСП да участва в национални дебати.
Искаха тя да изчезне. СДС искаше власт и възмездие. В така-
ва ситуация БСП не можеше да тръгне срещу идеологемите,
предрасъдъците и страховете на своите членове, не можеше
да застане зад приватизация, пазарни отношения между банки
и предприятия, съкращения на работници, спиране на субси-
дирането на храни и прочие. Масовото съзнание не беше раз-
брало, че настоящето всъщност е безвъзвратно минало и че е
сложена окончателна точка след една реалност, която правеше
живота лесен и евтин. Образно казано, БСП предпочиташе
„запетайките, удивителните и многоточието".
СДС от своя страна нямаше как да тръгне срещу реститу-
тите, срещу зажаднелите за реванш посредствености и алчни-
те за власт новоизлюпени демократи. В главата на СДС имаше
„отмъщение" и „частна собственост", но отсъстваше „работе-
ща икономика" и „борба за пазари". Всичко читаво, разумно и
перспективно можеше да присъства в главата на гарантирано
еднопартийно управление, което беше невъзможно след смър-
тоносните удари, които Горбачов нанесе на системата.
На арената бяха двама гладиатори. Единият искаше да убие
другия. Другият правеше всичко възможно това да не се случи
и нищо друго. Невъзможен диалог.
Защо диалогът относително се получи в Словения и Чехия
например? Поради по-сериозни традиции в опита за пазарни
трансформации? Поради по-зряло гражданско общество, кое -
то не позволява на елитите да го будалкат? Поради несрав-
нимо по-добро качество на самите елити? Поради силно чув-
ство за национална принадлежност, за национална гордост,
за стремеж към състезание с другите, при което „междупле-
менните" войни отиват на втори план? Не знам. Знам обаче,
че предпоставките, заложени в по-горните въпроси, у нас не
съществуваха.
Миналото - минало и заминало. Жалкото е, че
днес обществената атмосфера
не е качествено различна от тази през 1990 г.
Икономическите проблеми и перспективи на България са
вън от общественото внимание и дискусии. Постоянно се во-
дят битки за миналото и не се водят никакви идейни битки
за бъдещето. Дали България е „страната на Златките"6 или
„Уикендия"7 не знам, но това не е страната на хора, които ос-
ъзнават, че държавите живеят в свят на жестока конкуренция
и никоя от тях няма да получи бъдещето си като джакпот. Про-
дължаваме да се питаме какво има в телефона на Красьо, но не
се питаме защо износът ни на вино падна с 50% през послед-
ната година. Управляващият политически елит продължава да
се държи като гладиатор и да клепа опонента в чужбина, без
да осъзнава или без да го интересува, че това само забавлява
външната публика.
Отговорите на въпросите за миналото трябва да ни служат
за промяна на настоящето. Без правилни отговори няма как да
разберем деня, в който живеем. Няма как да усетим възможнос-
тите, които продължаваме да пропускаме. От тази гледна точка
погрешните, повърхностните и излишно идеологизирани от-
говори са много вредни. Те създават интелектуален и морален
комфорт, но правят мисленето мързеливо и неадекватно. Каза-
но с една друга лексика, за да ме разберат по-лесно опонентите
по конкретния въпрос за „Ран-Ът", те са „реакционни".
Дума, 28 ноември 2009
6 Взимайки името от конкретни лица, изразът обозначава слабограмотни
и безотговорни участници в обществените процеси.
7 По името на „Уикенд", седмичен вестник, за автора - олицетворение
на лековатост.
БЕГЪЛ ФИЛОСОФСКИ ПОГЛЕД
ПО ТЕМАТА „БОГАТ - БЕДЕН"
„Можем да имаме или демокрация,
или богатствата да са съсредоточени
в ръцете на шепа хора,
но не можем да имаме и двете."
Луис Брандайс
В информационния океан лесно могат да се намерят чужди
факти по темата „богат-беден". За България те са оскъдни. По
света ври и кипи от дискусии и протести. За нас тази тема е
неясна, скучна, абстрактна, лишена и от мисъл, и от чувство.
Затова в България за социалните неравенства се мълчи. Или се
говори мъгляво и ритуално.
***
В света като цяло 63-те хиляди души с над 100 милиона
долара притежават общо близо 40 трилиона долара, а БВП на
света е от порядъка на 70 трилиона. Каква част от родния БВП
са богатствата на родните милионери?
***
За световния колос САЩ миналата година беше първата
(след 2008 г.) на икономически подем. 93% от печалбите от
растежа там са отишли при единия процент най-богати амери-
канци. А какъв е процентът от принадената стойност на Бълга-
рия, усвоен от единия процент най-богати българи?
***
Милиардерите в най-многолюдната демокрация - Индия,
които през 2003 г. са притежавали 1,8% от националното богат-
ство, пет години по-късно вече разполагат с 22%. Става дума
за 61 души. Как у нас се трупа богатството на богатия полюс и
каква е динамиката на този процес?
***
Да се върнем в Европа. Примерно в Италия. Тук 10-те най-
богати разполагат с толкова пари, колкото 3-те милиона най-
бедни. Колко са нашите най-богати, които разполагат с толкова
пари, колкото единият милион най-бедни българи? Те ли са
олигархията?
***
Какво въобще знаем за България? Да са живи и здрави Ев-
ростат, Световната Банка и МВФ. Без тях почти нищо няма да
научим. Точно както през 1968 г. научавахме за събитията в
Чехословакия от „Свободна Европа" и „Дойче Веле". И днес
вътрешната информационна завеса е желязна.
***
Разликата между доходите на 20-те процента най-богати и
20-те процента най-бедни българи е сред най-високите в ЕС.
Само от 2001 до 2008 тя е нараснала с 84%. По този показател
ни бият само Латвия и Испания. Според Коефициента на Джи-
ни, който мери социалното неравенство, само в Литва новината
за бедните е по-лоша. У нас през 2011 г. доходите на най-бога-
тите 20% от населението са 6,5 пъти по-високи от тези на най-
бедните 20%. За сравнение - в Норвегия разликата е 3,3 пъти.
***
И в този момент стремглавото разслоение на българския
народ е в пълен ход. За него може да се разбере дори само от
банковите депозити. Данни от септември т.г.. Спестяванията на
населението са достигнали 36 милиарда лева! На годишна база
ръстът е 8,5%! Ето как се увеличава имането на хората! Харчат,
харчат и като им останат пари - хоп, в банката!
Да разгледаме обаче как се променя структурата на депози-
тите. Тези до 1000 лева са 8,8 милиона броя и размерът им се
е свил до един милиард лева. За една година са намалели с 376
хиляди броя! Обикновено един влог изчезва, когато парите от
него изчезнат.
Затова пък депозитите за над 1 млн. лева са нараснали с
11,4% като бройка и с 15% като пари. В тях има 1,74 млрд. лева.
Парите в депозитите до 200 хил. лв. са се увеличили с 26%.
***
42% от германските бизнесмени твърдят, че за бизнеса най-
важният проблем, който трябва и най-напред да се решава, е
„ пропастта между бедни и богати ". В Чехия този процент е
едва 6. Така твърди Pew Research след анкета сред 7600 души
от осем страни.
Какво ли пък им пречи на германските бизнесмени тази
пропаст? И защо е толкова голяма разликата между оценките в
Германия и Чехия? Техен въпрос за размишление.
При нас в мисловно отношение е абсолютно спокойно. Ние
почти нищо не знаем за нашата пропаст между бедни и бога-
ти. Не се интересуваме от нейната динамика. А на въпроса как
тази динамика се отразява на бизнеса, сигурно ще се изсмеем с
неолиберална надменност. Синдикатите не се занимават с такива
глупости. Те мерят колко пари му трябва на човек, за да не умре от
глад. За работодателските организации пък изобщо няма проблем.
А като няма проблем, няма образ в главата и нещата са о'кей.
***
Като казах „неолиберална надменност", се сещам за един
цитат. Той е от изследване на Института по пазарна икономика,
озаглавено „Неравенството в България - динамика, сравнителен
анализ и причини", от април 2013 г. , с автор Стоян Христов. В
него четем: „Редицамеждународни институции и политически
сили по света концентрират вниманието си все повече върху
проблема с неравенството между групите в обществото. Тази
тенденция е резултат както от политически идеологии, така
и от популистки залитания на повечето партии, независимо
от тяхната окраска."
Разбрахте ли сега? Щом се интересуваш от неравенството,
си популист. С други думи, говориш глупости, лъжеш хората,
експлоатираш тяхната наивност, искаш да ги използваш за
егоистичните си цели, и най-важното - каквото и да предложиш
за намаляване на неравенството, то ще е фантазия. Ти просто си в
плен на някакви идеологии, които изобщо не отчитат, че неравен-
ството е от Бога дадено, а неговото постоянно увеличаване - от
Бог благословено. Даже е полезно, продължаваме да четем: „Дис-
балансите в доходите и материалното състояние сред населени-
ето създават стимул за повече усилия на работното място, тър-
сене на по-добро образование и следствие на това - подобряване
на общата производителност на населението. " Гениално!
***
Сега разбирате ли какво трябва да направи един български
учител или лекар със заплата 600-800 лева?
Най-напред да научи, че всеки член на съвета на директо-
рите на банка ОББ, например, е получил за миналата година
Задача с неизвестна трудност
Докажете, че между двата факта няма връзка:
- 1. В България разликата между доходите на 20-те процен-
та най-богати и 20-те процента най-бедни е много голяма. В ЕС
ни бият само Латвия и Испания. - 2. В България разликата между резултатите на 5-те про-
цента най-добри ученици и 5-те процента най-слаби е много го-
ляма. В ЕС никой не ни бие.
средно месечно по 8500 лева. И че за да е спокоен членът, депо-
зитите на неговото семейство в същата банка са от 800 хил. лв.
(пак средно). И още - че възнагражденията тук всъщност не са
чак толкова големи. Защото банката излезе миналата година на
загуба от 140 млн. лв. Ако бяха се изкарали на печалба, не знам
какво щяха да получат. Или няма връзка?
Та като разбере това учителят или лекарят, няма начин да
не получи стимул да се старае много повече на работното си
място. Да преподава или лекува по-качествено. Да си потърси
курсове за допълнителна квалификация даже. И фанатично да
вярва, че ако още се старае, ще достигне заветната заплата от
8000 лева. Е, ако не успее, поне ще подобри общата производи-
телност и ще бъде полезен на народа си.
***
В този момент е уместно да дадем философски отговор на
въпроса защо в България не се интересуваме от социалното
разслоение.
Първо, за простия човек това е сложна материя. Осъзнавай-
ки скромността на своите знания и логически възможности, той
съвсем отговорно се отказва да се занимава с проблема. И все
пак е достатъчно умен, за да прецени коя лъжица е за неговата
уста и коя не е. Прави му чест.
Интелигенцията, която е умна и бъка от знания, също не се
занимава. Тя у нас е много бедна и знае, че ако се задълбочи,
ще види огромна несправедливост и силно ще се натъжи. Ин-
телигенцията, включително учени икономисти, финансисти,
социолози, историци и други, просто се предпазват от тъгата.
Защото е много некомфортно да си хем много беден, хем много
тъжен. Чест и прави.
Богатите не се интересуват горе-долу по същата причина.
Ако се задълбочат и разберат как стават все по-богати за сметка
на масата все по-бедни, току-виж също се натъжили. Ще им се
появят едни угризения, а те разсейват и отнемат духовни сили.
Това от своя страна ще им попречи да се концентрират върху
бизнеса или рентиерството. Ерго, богатите също се борят с тъ-
гата. И на тях им прави чест.
***
Тъй като никой не ще да се занимава с проблема, може би
трябва ние, философите, да започнем да го изследваме. Да пра-
вим кръгли маси и да си разменяме обяснения. Без друго от
дълбока древност се знае, че си пъхаме носа навсякъде. А и
тъгата за философа не е проблем, защото е негово естествено
състояние. Да сте виждали някъде щастлив философ?
***
Ни в клин, ни в ръкав, по някаква философска асоциация,
се сещам за Луис Брандайс, един от най-известните съдии в
историята на Върховния съд на САЩ, който казва: „Трябва да
избираме. Можем да имаме или демокрация, или богатствата да
са съсредоточени в ръцете на шепа хора, но не можем да има-
ме и двете" (цит. по „Монд дипломатик", май 2013 г.). Серж
Алими в статията си „Разум и безумие" продължава със след-
ните разсъждения: „Демокрацията предполага интензивност,
образован народ, политическа култура, правото (и желанието
- бел. моя) да се търси сметка, да се отзовават народните
избраници, които изменят на мандата си." Като се сещам за
този цитат, ми иде да извикам с пълно гърло „Оставка!" на глу -
постта и незаинтересованата наивност.
И да си помечтая поне моите внуци да разберат, че тяхната
демокрация изцяло зависи от образоваността на избирателите и
тяхната способност да следят пряко и да контролират косвено
разпределението на българските блага.
Дума, 16 ноември 2013
КРИЗАТА...
ТОВА УДОБНО ОБЯСНЕНИЕ!
Какъв позор! Какъв позор!
Сервираха ми таратор.
От него бих си хапнал яко,
Илюстрация но го сервираха без мляко,
Обществото не пита „Къде са парите?". Този нормален за
всяко семейство въпрос е чужд, ненужен и сложен за семейство-
то „България". Затова пък обществото е свободно. „ Свободна
лисица в свободен курник", както казват алтерглобалистите.
През последните две години правителствената пропаганд-
на машина намери универсалното обяснение за българската
мизерия във всичките и разновидности - „Кризата". „Защо
са замразени доходите?". „Криза е". „Защо здравеопазването
е недофинансирано?". „Криза е". „Защо държавата не се раз-
плаща с фирмите?". „Няма пари". „Защо няма пари?". „Кри-
за е". Въпросите са десетки, отговорът - един.
В същото това време същата тази пропагандна машина ста-
рателно крие факти, които показват, че скоростта и мащабите
на българското обедняване са далеч по-големи, отколкото в дру-
ги сродни страни. Които също са в криза. Крие и фактите, които
показват, че редица основни тенденции у нас са противополож-
ни на тенденциите в общността, в която живеем - Европейския
съюз.
Да започнем с доходите. Средните работни заплати в стра-
ни от региона, като Босна и Херцеговина, Черна гора и др., са
по-големи, отколкото нашите. При по-нисък брутен вътрешен
продукт. В Босна и Херцеговина, например, на човек от на-
селението се падат 3641 щ.д. реален БВП. В България - 6724
щ.д. Средната работна заплата (СРЗ) в Босна и Херцеговина е
406 евро, в България - 353 евро (юли). Как е възможно ние да
произвеждаме почти два пъти повече на глава от населението, а
СРЗ у нас да е със сто лева по-ниска?
В Черна гора СРЗ е 479 евро, при БВП с една трета по-ни-
сък от българския. В Македония нетната СРЗ е 338 евро. Пак
по-висока от българската, въпреки ниския данък у нас. При
реален БВП на глава от населението 4385 щ.д. (по паритет на
покупателната способност цифрите за БВП са други, но съот-
ношенията - същите). За Словения и Хърватия примери няма
да давам, тези две страни са с няколко обиколки пред нас по
продукт и по доходи.
Казано на по-разбираем език, хората от първите три по-
сочени страни получават повече, въпреки че произвеждат
по-малко. Как е възможно това? Обяснението е просто -
в България при разпределянето на благата
обикновеният човек е силно ощетен
А за обяснение му се поднася прословутата Криза. За Черна
гора криза няма ли? След като средно наемникът взима с 260
лева повече от нашенеца, въпреки че заработва много по-малко
от него. Криза ли? Въпросът „Къде са парите?" виси със страш-
на сила.
Ясно е, че масата от хора обеднява. Обясняват им, че в усло-
вия на криза, това е нормално. Това е цената. Въпросът е дали
това е единствено възможната цена.
Статистиката отчита, че производителността на труда на-
раства. През 2011 г. производителността на труда е с 25%
по-висока от тази през 2009 г. (http://www.nsi.bg/EPDOCS/
LabourProd2011q1.pdf). През тази година тенденцията е
същата. „Производителността на труда, изчислена като
БВП на един зает, нараства вече пет поредни тримесечия с
темпове над 5% на годишна база", изчисли Райфайзенбанк
(07.10.11 г.).
Обясняват го с увеличаването на безработицата. Така или
иначе, единица наемен труд изкарва повече. Логично ли е
доходът на тази единица да нарасне съразмерно с увеличе-
нието на производителността? Логично е от гледна точка на
интересите на наемния труд. Ако капиталът обаче може да
прибере тази допълнителна добавена стойност, той ще го на-
прави. Неговата логика е логиката на неговия интерес. И той
го прави.
Много е важно какво се случва с тези допълнителни пари.
Ако се реинвестират за развитие на производството, е едно,
ако се трупат по банкови сметки - друго. Прости сметки по-
казват, че по-вероятно е второто.
У нас много се спекулира с нарастващите депозити на
населението. „ Финансовото богатство на населението дос-
тигна 41 млрд лева и на годишна база в средата на 2011 г.
е нараснало с 11%", изчисли „Индъстри уоч" през ноември.
Голяма радост. Ако погледнем обаче структурата на спестява-
нията, установяваме, че 492 депозита държат 1,2 млрд лева, а
други 9,4 млн депозита държат един милиард (БНБ за м. юни).
Разслоението е видно. Богатите стават по-богати, а бе-
дните - по-бедни. Броят на депозитните милионери също
расте през цялото време на кризата. Например, през 2010 г.
депозитните милионери са се увеличили с 84 за една година
и са станали 479. От март до юни са се увеличили с още 13.
Общото богатство на тузарите за една година
е скочило от 902 млн. лв. на 1,21 млрд. лв.
Обявената „радостна новина" крие поне два тъжни факта.
Първо, спестеното богатство все по-отчетливо се трупа на
единия край на скалата „богати - бедни". Факт, тъжен за маса-
та, за единици - не. Второ, ръстът на спестяванията показва не
толкова забогатяване, колкото страх от бъдещето. Потребле-
нието и на хората, и на фирмите намалява, което само по себе
си има прокризисен, а не антикризисен характер. Известно е,
че потреблението е основен двигател за ръста на БВП.
В момента заплатите у нас са 25% от средните в Европа, до-
като производителността е 38% от средната за ЕС (по данни на
КНСБ, 29.08.2011). Не е ли логично при такава производителност
да имаме и по-високи доходи? Логично е, ако в България раз-
пределението на парите е като средното разпределение в Европа.
Явно обаче у нас средният човек си го отнася много по-жестоко
и, разбира се, за това е виновна кризата.
За 2010 г. борсовите дружества разпределят дивиденти за
438 млн лева. За сравнение, през 2009 г. са 146 млн. Нали кри-
зата става все по-тежка? За последните пет години БТК разпре-
деля 1,15 млрд лева дивиденти. ДЗИ през 2010 г. разпределя де-
сет пъти по-голям дивидент в сравнение с предходната година
(в. Капитал, 6-12 август 2011).
Такова обществено следене на движението на парите не е
по вкуса на родната действителност. Фактите се откриват чрез
педантично ровене и не са предмет на никаква дискусия. Дори
профсъюзите нямат вкус към такава дискусия. Поради това няма
и как да се разсъждава защо, като е криза, някои забогатяват. Раз-
бира се, за сметка на други. На тези „други", на които се обясня-
ва, че тяхното обедняване няма алтернатива - защото е криза!
На фона на тази незаинтересованост в българското обще-
ство от движението на парите силно впечатление правят
„дребнавите" сметки на други общества
Например, в Швейцария бяха изчислили, че доходите на
студентите през 2009 г. са паднали със 74 евро за четири години
(Le Temps, 23.11.2011). Представяте ли си? За четири години
- 74 евро, при положение, че студент, който живее на кварти-
ра, разполага средно с 1400 евро! Та това е малко повече от
5%! Питат хората, притесняват се, пресмятат... В Испания бяха
изчислили, че поради намаляване на парите за образование
средният брой на учениците в паралелка е скочил от 23,54 на
24,61 за две години. За испанците това е тревожно - ученик и
нещо в повече в паралелка! И това е повод да се притесняват за
качеството на образованието. Агенцията, която изнесе данни-
те, беше назовала доклада си „Да не си отрязваме бъдещето"
(El Pais, 18.11.2011).
В зрелите общества много внимателно следят паричните
взаимоотношения между капитала и труда. Във Франция, на-
пример, се впечатляват, че дивидентите от 3,2% от БВП през
1982 г. са нараснали на 8,5% през 2007 г. (в. Монд дипломатик,
март, 2011). Това означава прехвърляне от труда към капитала
на 80-100 милиарда евро.
У нас как стоят нещата? Не знаем. Не ги следим. Не разсъж-
даваме върху тях. Явно, в цитираните страни столетните проф-
съюзни битки, благодарение и на които стандартът на живот е
такъв, какъвто е, са изработили обществени рефлекси. Интере-
сите имат количествени измерения. Последните се променят в
рамките на определени тенденции. И гражданските общества
разсъждават върху тях. Ако не го правят, значи не се интересуват
от своя живот, от социалната справедливост, от съдбата на труд-
но извоювани придобивки, права и прочие. Всичко това е много
сухо, скучно и дребнаво за широката ни балканска душа.
Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
Едно възхитено теле.
Хапни си, теленце, хапни си
марули и прясна трева.
О, как ми се иска да клекна
и аз да паса, да паса...
У нас доходите са необяснимо ниски, ако съпоставим бъл-
гарската производителност на труда със средноевропейската.
Нямаме отговор и на въпроса защо в други балкански страни
хората получават повече, въпреки че произвеждат по-малко
брутен вътрешен продукт. Не е ясно защо производителността
у нас расте, БВП се повишава, цените - също, респективно кос -
вените данъци трябва да са в по-големи обеми, а доходите стоят
замразени. Трудно е да обясниш на децата си защо атрибутите
на богатството по улиците бодат очите, депозитните милионери
се увеличават, ръстът на дивидентите е в пъти, а собствената
си бедност оправдаваш с кризата. Наблюдаваме как в зрелите
европейски страни пресмятат всяко евро, следят ефектите на
кризата за всяко съсловие, изчисляват разслоението, търсят му
обяснение и цъкаме с език. Потънали сме в медийни и полити-
чески сапунки и се чудим защо обществото не задава въпроса
„Къде са парите?"
В България напълно спокойно се подвизават примери, които
на друго място биха предизвикали огромни скандали. Защото
става дума за пари, за много пари. И тези пари се движат в една
посока - от бедните към богатите. Ето някои от тях.
Държавата води многобройни дела със собственици на прива-
тизирани активи. Битка, която губи. Ще каже някой, криза е, фир-
мите изнемогват, не могат да си плащат борчовете. Да, но това
състояние е устойчиво, независимо от финансовото здраве на
държавата. В последната предкризисна година - 2008, държавата
е спечелила дела за 800 млн. лева, но е успяла да събере едва 17.
И отчита, че има да събира неизплатени задължения за над
1 милиард лева (в. Класа, 11.09.2009) Това са пари, както се казва,
на народа, но са откраднати. И кражбата е много по-мащабна от
всичко, което се спряга в публичното пространство, от дребно-
то - дребни подкупи, до едрото - заменките, например. На този
фронт всичко е спокойно. Съдебните дела се точат, държавата
стои безсилно, а занимават народа с всякакви примитивни зре-
лища.
Преди време излезе информация, че „Софийска вода" е взела
заем в размер на 30 млн. лева от „майката" с учудващо големия
лихвен процент от 17% капитализирана годишна лихва. Ин-
формацията бе оповестена от ВМРО (април, 2011), откъдето за
сравнение посочиха, че дружеството е получило заем от ЕБВР
само със 7% лихва. Не е трудно да се сети човек, че високо-
лихвеният заем от дружеството майка - „Юнайтед ютилитиз",
е прост механизъм за източване на пари от българите.
И сега не е чудно, когато отчитат изтичане на капитали от
България към Англия. Тези пари са откраднати от абонатите
на „Софийска вода". От бедните към богатите. Както казва
Алфонс Але: „Търсете парите там, където са - при бедните.
Вярно те нямат много пари, но за това пък са много! "
Има и по-префинени начини
за насочване на парите от бедните към богатите
Ето няколко примера. Приватизирани водноелектрически
централидемонстриратшокиращипечалбиот 70% (в. „168 часа",
25-31 март 2011). Печалбата на ТЕЦ „Марица - изток 3" за 2010 г.
е 33%. Докато на посестримата и ТЕЦ „Марица-изток 2" за съ-
щия период е само 7%. „Мтел" през 2010 г. отчете печалба от
над 50%. Няма такава европейска норма на печалба в реалния
сектор. Тя е възможна само защото обществото ни се съглася-
ва с нея - от публичното дискусионно пространство до зако-
нодателството. Същото е и с това, което наричаме „спекула".
Поставям го в кавички, защото с отмяната на някои норматив-
ни актове, това понятие изчезна от правния мир. Какво, ако не
кражба, е например 200% разлика в цените от производител до
купувач?
Приходите на стоте най-големи компании за 2010 г. растат
с 16% (в. Капитал, 25 юни - 01юли 2011). Компаниите растат,
производителността се качва, инфлацията върви, а доходите -
замразени. Къде са парите?
Две години „Лукойл Нефтохим Бургас" отчита загуба.
За 2010 г. тя е 120 млн лева! Трогателно, монополист с аб-
солютно сигурен пазар губи стотици милиони. Друг моно-
полист - „Е.ОН - България Продажби", също отчита загуба
за миналата година. Скромна, от 220 хил. лева. Възможно ли
е, при положение че фирмата е практически монополист на
българския пазар и продажбата на продукцията и е абсолютно
гарантирана?
„Къде са парите?"- фундаменталният въпрос,
който ние, българите, не си задаваме
В началото на този месец вестник Капитал Daily излезе с
приложението „ГЕПАРД, най-динамичните малки и средни ком-
пании в България, 2011 г.". Много любопитно четиво. От него
ще научите за норми на печалби, за които в зряла европейска
страна ще кажат, че са подборка за научнофантастична литера-
тура. Ето и най-впечатляващия пример. Счетоводна къща „Де-
телина 2005" ООД за 2010 г. отчита приход от 17,85 млн. лева и
нетна печалба от 14,55 млн. лева. Това се казва Гепард! И кол -
ко са служителите на тази фирма? ЕДИН. Счетоводно сигурно
всичко е идеално. Възможно ли е обаче един човек да спечели
такива пари за една година, без да е финансов спекулант, т.е. от
продажба на реални услуги? В България е възможно. И каква е
обществената икономическа логика той да бъде облаган само с
10%?
Мотивите за свръхниското облагане на печалбата у нас са
известни. Първо, България така ставала привлекателна за чуж-
дите инвеститори. Елементарни справки обаче показват, че
през последните години преките чуждестранни инвестиции у
нас драстично намаляват. За периода януари - септември 2011
г. в страната са влезли 534 млн. евро преки чуждестранни ин-
вестиции (ПЧИ) - 1,4% от БВП; при 1,03 млрд. евро (2,9% от
БВП) за януари - септември 2010 г. Два пъти по-малко. Защо?
Нали ниският данък привлича инвеститорите? „Криза е", ще
кажат икономическите трубадури на правителството. Нека оба-
че покажат как стоят нещата в Полша, например. Там също е
криза. Криза, при която при 19% корпоративен данък ръстът на
ПЧИ е от порядъка на 20%.
Има и друго обяснение. В началото на декември „Транспе-
рънси интърнешънъл" съобщи, че от 183 държави в света сме
на 86-о място в класацията за корупция.
А в ЕС сме най-корумпираната държава.
На върха сме по политически риск и на дъното -
по върховенство на закона
Когато говорим за условия за инвестиране, трябва да четем
авторитетни десни вестници. България „... отблъсква чуждите
инвеститори. Повечето от тях ползват подобни класации още
в началото, като отправна точка при избора къде в региона да
отидат" (в. Капитал, бр.48, 3-9.12.2011).
Вторият класически мотив при защитата на ниския корпора-
тивен данък е: „Бизнесът акумулира средства, които се завъртат
сс т
в икономиката и тя дърпа нагоре . Т.е. държавата се отказва от
едни пари, за да може свободната икономика да просперира;
нейното развитие, нейното благоденствие се връща като об-
ществено богатство под формата на ускорен ръст на БВП.
Как отвръща бизнесът на това бащинско отношение? За
2011 г. реинвестираната печалба, т.е. парите, които ще подсилят
икономиката, е 1,16% от печалбата на бизнеса. Един процент!
Не 20, не 10, а един процент!1 Какво се случва с останалата ог-
ромна част от печалбата? Стои по банкови сметки или се потре-
бява. Официалното очакване от ефекта на супер ниския данък
печалба няма нищо общо с реалността. Капиталът в днешните
условия няма никакво намерение да разширява производството
на стоки и услуги, той просто чака някакви по-сигурни за ин-
вестиране дни и формира богатство, което на обществото като
цяло не върши някаква забележима работа. Едно управление,
изпълнено с мисъл за развитието на страната и за справедливо
разпределение на тежестите на кризата, би казало: „Добре, вие
не инвестирате, затова бъдете добри да плащате не 10, а 20
или 30% корпоративен данък. Ние, с тези пари, ще вдигнем до-
ходи, ще стимулираме потреблението и ще тласкаме БВП на-
горе. Това, което мислихме, че ще свършите вие, ще свършим
ние!". Известен е и основният аргумент-шаблон за отказ от
такава промяна. „Ако това се случи, бизнесът ще започне да ук-
рива доходи". А сега какво прави? „ Близо половин милиард лева
на година са осигуровките, които сивата икономика крие..." -
1Ето числата, които дават възможност да се направи тази смет-
ка. Прогнозният корпоративен данък за 2011 г. е 1542,675 млн лева.
Съответно печалбата - 15426,75 млн лева. За периода януари-септември ре-
инвестираната печалба е 68,9 млн евро (вж. Mediapool от 14.11.2011).
изчисли Центърът за изследване на демокрацията (22.11.2011).
Да бяха сметките само на този център. Медиите през ден пред-
лагат изчисления на различни източници, включително и пра-
вителствени, за разрастването на сивата икономика.
Вече трета година целият финансов и икономически живот
на България е подчинен на фикс идеята на министър Симеон
Дянков. „Ще постигнем балансиран бюджет, което не успя да
направи никоя европейска държава", заяви той през декември
2009 г. И не престава да го повтаря. Защо е необходимо? Защото
по време на криза финансовата дисциплина била най-важно-
то нещо. Прозрение, което идеално се съчетава с прогностич-
ните способности на министъра. На 22 ноември 2009 г. пред
в. 24 часа той заяви: „България ще излезе от кризата през май
идната година".
Плува в моята зеница
образ на камилска птица.
Може би е тя кръстоска
между птица и камила?
Виждам я - мизерна, плоска,
теме в пясъка зарила.
Но оголени остават
посред пясъци и храсти
и пейзажа загрозяват
другите и срамни части.
Замлъкни, камилска птицо!
Пей ми, родна кукувицо!
Трендафил Акациев
Основният мит, който пропагандната машина през послед-
ните години налага, е, че е много лошо да се взимат държавни
заеми. „Не може да се яде наготово". „Кой ще връща тези пари?".
„Като гърците ли искате да станем?" и прочие. Мълчи се обаче
на въпроса „ Защо средната задлъжнялост в Европа е четири пъти
по-голяма от нашата?". „Другите правителствени ръководители
глупави ли са, некадърни ли са, безотговорни ли са?". „Защо пра-
вилата от Маастрихт смятат за нормално бюджетният дефицит
да е 3% и публичният дълг - 40% от БВП?". А преди два дни
председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой пред-
ложи съкратено „фискално споразумение", в което за нормален
и приемлив държавен дълг се посочват 60%. И това число е в
контекста на „по-строги правила, чрез които дълговата криза в
еврозоната да бъде овладяна" (в. Дума от 08.12.2011 г. цитира Би
Би Си) Тези правила безотговорни ли са? От безсилие ли са фор-
мулирани? Маастрихтските правила влизат в сила през 1993 г.,
когато Европа е в относително добро финансово състояние.
В условията на криза кое е нормалното -
параметрите на дълга да слизат надолу
или да се качват нагоре? Такава дискусия няма
Такава дискусия старателно и много упорито се избягва.
Вместо нея се налага клишето, че колкото повече се пести, тол-
кова по-правилна е политиката.
Ето няколко числа за „безотговорни и глупави държави",
умишлено не се позовавам на Гърция, Италия и други, кои -
то в общественото мнение вече са изключително закъсали.
Държавен дълг за 2010 г. на Белгия - 97%, Германия - 80%,
Холандия - 64%, Австрия - 70%, Полша - 56%. Тези приме-
ри изобщо не са специална подборка. Не трябва да крием,
разбира се, и списъка на високоотговорните държави, чиито
политици не са авантюристи като тези от гореспоменатите.
Либия - 0%, Туркмения - 7%, Екваториална Гвинея - 7%,
Намибия - 18% и т.н.
Да си представим, че България стриктно спазва общите
правила, в условия, при които много малко страни от ЕС го
правят. Ако страната ни вземе заеми, които да вдигнат дълга
до изчислените за нормални 40%, сумата ще бъде от порядъ-
ка на 16 млрд лева, при прогнозна стойност на БВП за 2012 г.
81 милиарда. С такава сума пенсиите например могат да бъдат
увеличени повече от два пъти. Почти е сигурно,че цялата сума
ще се излее в потреблението, едва ли ще отиде по спестовни
влогове. Част от нея ще се върне в бюджета под формата на
ДДС и акцизи. Икономистите могат да сметнат какво означава
това за икономиката, какъв мултипликатор ще се получи.
Поради изкуствено поддържаното ниво на ниски доходи
такива пари осезаемо могат да отпушат
производството и търговията
Което означава ръст на БВП и съответно възможности да се
връщат заеми.
Българското правителство не само че няма идея да облекчи
финансовото бреме чрез взимане на заем, така както правят
всички европейски държави. Точно обратното. В началото на
февруари т.г. финансовият министър Дянков обяви намерение
България да предплати част от външния си дълг. Да предплати!
Защо? По силата на какви държавнически съображения? Нали
е ясно, че това ще утежни допълнително положението на бъл-
гарския народ? Налага ли го кризата? Предплаща се, когато си
в икономически възход. Може би обяснението е, че основната
тежест от дълга се пада през 2013 г. Тогава падежът на глобал-
ните облигации е за над 1 млрд евро. Може би намерението има
връзка с факта, че през 2013 г. са парламентарните избори?
Много е важно да се подчертае в какви условия е това про-
словуто пестене на пари. През пролетта представително из-
следване на „Отворено общество" съобщи, че две трети от до-
макинствата едва свързват двата края; че всяко трето семейство
ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а
всяко пето се лишава от необходими лекарства. Сред най-бед-
ната една пета от домакинствата над половината са намалили
консумацията на храни, а всеки пети пропуска хранения поради
липса на средства (Медиапул, 11.04.11 г.).
Разбира се, високи стойности на дълга говорят за проблеми
и само конкретни сметки могат да покажат диагноза и да родят
прогнози. Ако имаш бум на чужди инвестиции, е едно, ако те
намаляват с тревожно темпо, е друго. Ако потреблението като
цяло расте, е едно, ако намалява, е друго. Ако износът ти расте,
е едно, ако намалява, е друго, и така нататък.
Да се втълпява, че да взимаш назаем,
е прахосничество, популизъм и безотговорност,
означава да обявиш за несъстоятелен
основен механизъм за функциониране на икономиката
Все едно да посъветваш една фирма, която иска да разшири
дейността си, не да вземе кредит, а да спести пари от сегаш-
ната си дейност и едва след това да ги вложи за изпълнение
на новите си намерения. Или да сметнеш за нормално едно
семейство да мисли за собствен дом едва след като спести за
това. Вместо да вземе ипотечен кредит. „Спестявай 20 години
и тогава си купи къща. В никакъв случай не взимай кредит за
20 години!". Защо? По силата на каква икономическа логи-
ка? Все едно да кажеш, че цялата банкова система всъщност
съществува заради популисткия и безотговорен характер на
икономически субекти. Помним основните аргументи на уп-
равляващи по целия свят, когато обясниха защо трябва да се
спасяват банките чрез наливане на пари в тях. „Блокира ли
банковата система, това означава крах на икономиката". Кре-
дитът е основен инструмент и в личния живот, и в живота на
една фирма, и в живота на една държава. Кредитът - най-нор-
малното нещо на света.
Въпросът е друг - до какво ниво е отговорно и безопасно
да задлъжняваш. От вестник Монд дипломатик научаваме,
че Франция е натоварена с годишно обслужване на дълга си
с 2,6% от своя БВП. Това се смята за нормално и поносимо.
Когато искат от Гърция да отделя за същото 6%, това се смята
за непосилно. Просто трябва да се направят сметките. Ако е
безопасно и отговорно България да вземе заем например от 10
млрд лева, но не го прави, при положение че всичките и соци-
ални системи се задушават, то невзимането на заем е цинично и
безотговорно. И то не просто спрямо тези социални системи, а
и спрямо икономиката като цяло. Защото в обществото всички
системи са скачени. Лошото здравеопазване, слабото образова-
ние, ниските доходи нанасят удари върху икономиката. И този
извод няма нужда от разясняване.
Същото се отнася и за бюджетния дефицит. Да се гордееш,
че можеш да направиш дефицит от 1,3%, когато спокойно мо-
жеш да си позволиш 3%, и в същото време да не се разплащаш
с фирми за извършена работа, когато общините не могат да из-
вършат абсолютно наложителни разходи, когато си орязал вся-
какви социални разходи - това граничи с управленска лудост.
Тя, разбира се, е възможна, когато народът ти го позволи. Да
можеш да планираш допълнително милиард и половина повече
разходи, а да обясняваш, че търсиш 12 милиона за увеличение
на детски надбавки или дори 400 милиона за минимално увели-
чение на отдавна замразени пенсии, означава да паразитираш
в общественото пространство върху върховно невежество. Все
едно е детето ми да е с пробити обувки през зимата и аз да му
обясня, че нямам пари и не мога да взема заем, въпреки, че за-
платата ми позволява да го върна.
Дума, 7, 8 и 9 декември 2011
НИЕ, СЛЕД ЗАПЕТАЙКАТА
Празнуваме международния ден за изкореняване на бедност-
та. На неговия фон и по повод на протестите „Окупирай Уол -
стрийт" американци си подхвърлят любопитни реплики. „Това
не е бунт на средната класа, а на някаква маргинална група;
хора, които имат свободно време за такива неща", умозаключа-
ва висш банков служител, цитиран от „Ню Йорк Таймс ". „Упа-
дъчна група, която търси секс, дрога и рокендрол", продължава
вестникът с цитат от мениджър на хедж фонд. „Форбс" пък
наблюдателно добавя, че демонстрантите може би не окупират
правилното място. Защото най-богатите не са на „Уолстрийт".
На най-високата позиция там е Джейми Даймън от JPMorgan
Chase. А той е едва 16-и в класацията на шефовете на 500-те
най-проспериращи фирми. С някакви си 39,9 милиона долара
годишна заплата. Пръв сред тези шефове е Джон Хамергрент
(McKesson) - с годишна заплата от 131,2 млн долара.
Първият въпрос, който ти изскача, е: „Абе, колко голям задник
трябва да имаш, за да употребиш тоалетна хартия за тази сума?"
Какво му трябва на този човек? Добре, ще си купи поредно-
то имение с високи огради, с десет спални, с три басейна. Ще
си вземе пет слуги да го обличат, да му бършат устата, като се
олигави, ще си наема всяка седмица елитна проститутка, ще си
напълни фризерите с черен хайвер... Какво още? Ще изхарчи
максимум десетина милиона. А останалите?
За останалите ще привика някой шеф на хедж фонд и ще му
каже: „Виждаш ли ей тия 120 милиона? Взимаш ги и догодина
по същото време ги искам 300! Твойто не се губи. Ти си знаеш
как." А той наистина знае. И към тези 300 босът Джон ще при-
бави още 130. Какво ще ги прави ли? Ами ще си ляга вечер и ще
сънува как тези 430 пб догодина стават 600.
Закръглям сумите. Защото след запетайката в числото на не-
говата заплата са едни пренебрежими 200 хиляди долара. Сума,
в която ние, хората с нисък хоризонт, можем да поберем всич-
ките си мечти. И то не за една година, а за цял живот.
Това, след запетайката, със сигурност може да изхрани 400
човека за година. Ако тези хора са от Африканския рог, числото
вероятно ще бъде 4000.
Апропо, писаха, че в Африканския рог умирали стотици на
ден. По причина на кризата, разбира се. На същата тази криза,
въпреки която нашият герой взима 131 млн долара годишно,
без да броим след запетайката.
Или може би благодарение на кризата? Знае ли се. Защото
той е част от семейството на лихварите. На тези, които владе-
ят света. И които се чудят защо протестират хората на „Уол -
стрийт". За да си отговорят: „Упадъчни групи, които търсят
секс и дрога, или имат много свободно време". Както информи-
ра Ню Йорк Таймс.
През 2009 г. развиващите се страни са изплатили с лих-
вите сума, 98 пъти по-голяма от тази, която са дължали през
1970 г. Междувременно дългът им се е умножил 32 пъти. То
е все едно да съм имал 1 лев заем, след четиридесет години да
съм върнал 98 и да ми остават за връщане 32. Явно обаче такава
е съдбата на хората, които мечтаят да изживеят живота си с това
след запетайката.
Затова е правилно да има специален ден за изкореняване
на бедността. Ден, в който Онези, тъй като са интелигентни и
милозливи, ще напълнят чашите с шампанско и ще вдигнат на-
здравица за шанса на бедните. На тези след запетайката.
Дума, 18 октомври 2011
БЪЛГАРСКАТА БЕДНОСТ
Няма сериозна политическа партия у нас, която да не отделя
в своите документи значимо място на проблема с бедността. Не
липсват и високо представителни дискусии. Пресен пример е
Втората министерска конференция по заетостта в Югоизточна
Европа, провела се на 20 и 21 октомври т.г., в която взеха учас-
тие министри и ръководители на делегации от девет страни. Ба-
нален факт е обратнопропорционалната връзка между заетост
и бедност.
Друг пример е кръглата маса на тема: „Пенсионната рефор-
ма в България - постижения, проблеми, перспективи", състояла
се на 25 същия месец под патронажа на държавния глава и орга-
низирана от Министерството на труда и социалната политика.
Не по-малко банален е фактът, че пенсионерите заемат почетно
място в обществото на бедните.
В световен план също може да се констатира увеличено го-
ворене за бедността. Последното мащабно събитие, което отде-
ли сериозно внимание на този проблем бе Срещата на върха в
Ню Йорк от 14 до 16 септември. На тази среща лидери на 191
държави - членки на ООН, направиха преглед на изпълнението
на Целите на хилядолетието за развитие, първата от които е „да
се премахнат крайната бедност и гладът".
И на световно, и на национално равнище най-дефицитното
нещо са официалните обяснения за причините, които пораж-
дат, поддържат, а в не малко случаи и задълбочават бедност-
та. В доклада на генералния секретар на ООН Кофи Анан, на-
пример (Цели на хилядолетието за развитие. Доклад 2005 г.)1,
основни причини за бедността са слабото земеделие в мно-
го от развиващите се страни, демографският прираст, боле-
стите и въоръжените конфликти. Затова пък констатациите
изобилстват: „Крайната бедност е ежедневна реалност за един
милиард човешки същества, които живеят с по-малко от един
долар на ден"; „повече от 800 милиона души нямат достатъч-
на храна, за да задоволят ежедневните си енергийни нужди";
„в Африка, на юг от Сахара... мизерията взима милиони нови
жертви"; „Повече от 150 милиона деца под 5 години в развивав-
щия се свят са с недостатъчно тегло..."2 и прочие.
По поведението на свръхбогатите държави лесно може да се
отгатне какво лекарство предлагат те. През тази година на три
световни форума, като започнем от юнската среща на финансо-
вите министри на Г-8, беше оповестено и медийно свръхобез-
печено опрощаването на дълг в размер на 40 млрд щ. д. на 18 от
най-бедните държави. От страна на богатите основният принос
в борбата срещу бедността е опрощаването на дългове, дори ко -
гато става дума за символични стойности (40 млрд са 2,5% от
общите дългове на развиващите се страни).
Другото е в ръцете на самите бедни - либерализация, дере-
гулация на икономиката, с една дума колкото се може по-пълно
оттегляне на държавата от икономическите процеси, и борба за
място под слънцето на един свят, напълно подчинен на закони-
те на пазара. Този неолиберален рецептурник не обяснява защо
най-успешната борба с бедността се води в страни, които не
приемат философията на т. нар. Вашингтонски консенсус. Така
например през 1997 г., годината на опустошителната азиатска
финансова криза, Виетнам бележи 8,5% ръст на брутния вътре-
шен продукт (БВП), после пада на 6% през 1998 г., за да възста-
нови ръст от 7% през 2000-2004 г. 3
2 http//unstats.un.org/unsd/mi/pdf/MDG%20Book.pdf (pp 6-8).
3 Вж. статията на Francois Houtart „Le sens de la „lutte contre la pauvrete"
pour le neoliberalisme" (Смисълът на „борбата срещу бедността" за неолибе-
рализма) -www.cadtm.org/.
В България обясненията и рецептите са също толкова еле-
ментарни. Ако оставим настрана идеологизираните митологеми
от рода на „червената номенклатура изнесе парите на народа",
обедняването се разглежда като естествен и неизбежен резултат
от прехода към пазарна икономика. Това е цената, която народът
трябва да плати по-пътя към свободните и богати общества.
Рецептите за прехода, които спазваме, са същите, които
действат в цял свят, без да са намалили бедността и на йота. Па-
нацеята „приватизация" у нас даде блестящи примери за анти-
държавност. Световната банка поиска да разпродадем електро-
разпределителните дружества и ние разхвърляхме монополите
включително и на други държави. Каква беше икономическата
логика държавата да се раздели с предприятия, печеливши по
определение, никой не обясни. Така искали от нас. Следствието
е ясно - бюджетът ще губи средства от подарени печалби, а
цените за хората ще растат под натиска на чуждите частници и
никаква комисия за регулиране няма да се изправи в защита на
масовото потребление. Продажбата на БТК (на цена три пъти
под пазарната и стойност) също показа как държавата може да
подарява, ерго да се лишава от приходи, ерго да стеснява своите
възможности за намеса за повишаване на стандарта на бълга-
рина. А що се отнася до „аксиомата", че държавата трябва да
продава, защото частникът е по-добър собственик, тя бе она-
гледена с продажбата и унизителната съдба на авиокомпания
„Балкан".
За да допълни своите действия срещу бедните, държавата на
практика си затвори очите за следприватизационния контрол.
Достатъчно е да припомним само няколко факта от близката
2003 г. : Приватизационните сделки, при които се наблюдава сис-
темно неизпълнение на договорените задължения по цена, са
222. От тях 104 купувачи спират да плащат след първата вноска.
553 са просрочените годишни вноски по тези сделки, и то със
закъснение от договорения срок на плащанията от 2 до 6 годи-
ни. Общият размер на задължението е над 50 млн лв и близо 12
млн щ. д. В отговор Агенцията за следприватизационен контрол
(АСК) завежда дела само за 10% от констатираните от самата нея
задължения за плащане на цената и за неустойки за забавяне.4
Говорейки за рецептите на Световната банка, същото можем
да кажем и за рецептите на МВФ. Като му благодарим, че ни
дисциплинира финансово - нещо, което не е сигурно дали сами
можем да си осигурим, за средно интелигентния човек не е ясно
защо постоянно трябва да взимаме пари назаем отвън, а не ни се
разрешава да вземем назаем от себе си чрез един разумен бюдже-
тен дефицит. Договорът от Маастрихт определи тази разумност
на 3% и който се интересува, знае какви проблеми създадоха
французите в края на 2003 г., когато искаха да си позволят дефи-
цит от 4,2% в предвид на „тежкото" състояние на своята иконо-
мика. Дори стигнаха да ги плашат с Европейския трибунал.
Този бюджетен излишък, с който толкова се хвалим, е постоя-
нен и директен асистент на българската бедност. Съществува-
нето му означава липса на допълнителни пари за образование,
здравеопазване, държавни инвестиции в икономиката (разбирай
нови работни места) и пр. Спирачките пред повишаването на до-
ходите сигурно имат своята макроикономическа роля в кратко-
срочен план, но правят думата „геноцид" неметафорична. Как,
например, едно четиричленно семейство, за чиято издръжката
са необходими 342 лв., умножени по 4, оцелява с две средни ра-
ботни заплати? Как оцелява всеки трети у нас, който преживява
с по 100 лева на месец? Защото обяснение дори ние, българите,
трудно можем да дадем, особено изправени пред реалността
парното за 70 кв. м. жилище да струва от порядъка на 200 лв.
Цялата тази държавническа спестовност, разумност, по-
слушност пред световните финансови институции е на фона на
няколко шокиращи факта. Ние, например, произвеждаме една
пета от БВП на Европейския съюз на глава от населението, а
средният месечен доход на лице от домакинство е над 10 пъти
4 Юрий Борисов, „Корупция в България? Дайте доказателства!",
сп. Ново време, бр. 5-6, 2004.
по-нисък от този в същия ЕС. Казано с други думи, за периода
1990-2003 г. БВП спада с близо 10%, а реалните доходи на лице
от домакинство - с около 52%. В сравнение с 1990 г. производи-
телността на труда, измерена като брутна добавена стойност на
един зает, се увеличава с 19%, докато реалната работна заплата
намалява с 24%. Разривът между индексите на тези два пока-
зателя бележи тенденция към увеличаване: от 8,8 процентни
пункта през 1994 г. на 43 процентни пункта през 2003 г. Защо?
Ситуацията става още по-неразбираема ако се обърнем към
стандарта на наши съседи. По силата на какви обстоятелства
гражданинът на Босна и Херцеговина получава средна брутна
месечна заплата от 414 щ.д., а произвежда БВП на глава от на-
селението по паритет на покупателна способност 6500 $? По
силата на какви обстоятелства средната брутна месечна запла-
та на македонеца е 368 щ.д., при БВП на глава от населението
7100 $? Няма как българинът да не си зададе тези въпроси, ако
знае, че получава 164 щ.д. срещу 8400 $.
Това са основните факти, които трябва да обсъждаме. Това
са основните въпроси, които българските икономисти, особено
тези, които интерпретират партийни политики, са длъжни да
ни обяснят.
Впрочем, тези факти и произтичащите от тях въпроси
се задават в един доклад, специално поръчан от президента
Първанов, компетентността на чиито автори е вън от съмне-
ние.5 Докладът обаче остана в сянка, за да не кажем по-силно,
че не му обърнаха никакво внимание. Управляващите се отне-
соха към него с респектиращо пренебрежение. Ако беше на-
писан в американските централи на Световната банка и МВФ,
сигурно щеше да бъде уважен. Впрочем, той няма как да бъде
написан там, защото е прекалено български и с „прекалена" за-
гриженост към проблема „бедност" в България.
5 Вж. „Икономически предизвикателства, България 2010"
www.president.bg/bulgaria2010.php
Дотолкова, доколкото в българското обществено съзнание
основното лекарство срещу родната бедност е присъединява-
нето ни към Европейския съюз, не е лошо да погледнем как
общуваме с него.
В последния мониторингов доклад на Европейската коми -
сия за България има основни претенции към борбата с коруп-
цията, състоянието на правораздавателната ни система, земе-
делието и екологията. В земеделието забележките са главно по
отношение на разплащателните агенции, които ще оперират с
евросубсидиите, и по отношение на граничния контрол. Защо
от цялото кълбо проблеми точно тези се набиват в очите на ев-
ропейските чиновници? Защото точно тези проблеми засягат
техните страни, респективно избирателите на техните партии.
Европейците не ни правят остри забележки например за факта,
че едва 25% (60 хиляди) от нашите производители отговарят на
техните стандарти. Щом не отговарят, няма да получават субси-
дии - това си е техен, тоест наш проблем.
Същото е с пустеещите земи и разпокъсаните земи, използ-
ващи примитивна техника. Ние ще произвеждаме по-малко,
по-некачествено и по-скъпо, респективно все повече ще отва-
ряме пазара си за модерното западноевропейско производство.
Защо да ни правят остри забележки? Защо да ни ръгат с остена?
Въпросът става друг, когато става дума за разпределянето на
европейски пари и за контрол по граница, която утре ще стане
външна за Съюза.
Когато чужд бизнесмен дойде у нас и трябва да плаща подку-
пи, тоест да оскъпява дейността си, е лошо, много лошо. А това,
че мащабът на българската корупция до голяма степен се задава от
ниските доходи, т.е. от бедността на българския чиновник и поли-
тик, си е наш, а не техен проблем. Същото е с правораздаването - на
чуждият бизнес му е извънредно трудно да работи в такава мъглява
правна практика. Не че на българския му е лесно, но той благодаре-
ние на домашните си навици и знания по-лесно се оправя.
За екологията е ясно. Замърсителите не познават държав-
ни граници и са пряка заплаха за тези, които ще ни приемат в
своето семейство. При тази разбита индустрия, в екологично
отношение за българина едва ли е по-зле, отколкото в близкото
минало.
Накъдето и да се обърнем, както и да погледнем нещата,
те стоят в рамките на същата схема. Защо еврочиновниците
са толкова притеснени за средата, в която функционира инте-
лектуалната собственост? Защото тази среда пряко застрашава
тяхната интелектуална собственост. Защо не поставят остро
въпроса например за заболеваемостта на българина? Когато в
правоохранителната система няма единна информационна сис-
тема, няма ясни правила и контрол, проблемът е голям. Казват
ни го отвън и ние се втурваме да обсъждаме, да правим кръгли
маси, симпозиуми и колоквиуми, да пълним сутрешните преда-
вания по силните телевизии. Когато същите тези важни неща
липсват при Националната здравна каса, проблемът е малък.
Малък е, защото не се занимаваме публично с него. А защо не
се занимаваме? Защото отвън никой не го квалифицира като
голям проблем. И няма да го квалифицира, защото здравето на
българина не бърка в здравето на европееца.
Има ли връзка между здравното състояние и бедността? На
този въпрос с най-голяма охота ще отговорят пенсионерите и
родителите с хронично болни деца. А в национален план ико-
номистите статистици ще обяснят какво означава за БВП 1366
регистрирани заболявания на 1000 българи! Фактът се съдържа
в доклад, обхващащ пет години, и бе представен не толкова от-
давна от бившия министър на здравеопазването г-н Богоев. Бъл-
гария е на второ място в Европа по хронична заболеваемост, на
първо място по стопяване на нацията и на последно място по фи-
нансиране на здравеопазването. Това е тъжен парадокс за здра-
вия разум, но не е достатъчен повод за обществено обсъждане.
Всичко казано дотук не е и не може да бъде упрек към външ-
ните комисари. Те имат свои проблеми, те трябва да се справят
с нарастващо негативно отношение към кандидатките за присъе-
диняване, те са длъжни да дават аргументи в своите страни за
всичко, което правят за разширяването. Ние дори трябва да им
благодарим, че се занимават с нас добронамерено, търпеливо, по
бащински. Всичко останало си е наш проблем и ние сме тези,
които сме длъжни да го поставяме, обсъждаме и решаваме.
Именно от тази порода е и проблемът с българската бедност.
Щеше да бъде много хубаво европейските чиновници да ни при-
тискат да се занимаваме приоритетно с бедността, но не го пра-
вят. А ние сме старателни само в това, което безапелационно се
иска от нас. Съвсем наскоро бившият зам. министър на външни-
те работи Антоанета Приматарова призна в интервю за герман-
ския Тагесцайтунг, че по време на преговорите за членство в
ЕС България се е държала като ученичка пред учител. България
беше най-неподготвена в областите, където ЕС не предписва ди-
ректно какви реформи да бъдат извършени, заяви тя. За пример
посочи пенсионната система и здравеопазването.6
Дори да го нямаше това признание, ние наблюдавахме как
правителството на Сакскобурготски ни говореше след прего-
вори в Брюксел - с надменен тон и размахан пръст, но не и
с информация, анализ, със съдържателни предупреждения за
конкретни неготовности и тяхното бъдещо влияние върху на-
шите бъдещи доходи.
Борбата с българската бедност не е фетишистко вкопчване
в дата за присъединяване към Европейския съюз. Тя не е па-
пагалско повтаряне на чужди грижи и превръщането им в ос-
новен, ако не и единствен, български проблем. Тази борба не
е механично прилагане на неолиберални съвети, за чиято ико-
номическа логика старателно мълчим. Борбата с българската
бедност не е, волно или неволно, скриване на парадоксите на
българските доходи. Тя е всичко друго, но не и това. И провалът
на последните преговори с МВФ е добър знак. Защото първото,
което тази борба изисква от нас, се нарича характер.
„Монд дипломатик, ноември 2005
6 Вж. в. Стандарт от 25 октомври 2005.
СВЕТОВНИЯТ СОЦИАЛЕН ФОРУМ
„Когатоработите срещу бедността, можете
да се обезкуражите. Нещата обаче се променят,
когато срещнете други хора, които имат същата
цел; тогава, когато знаете, че не сте сами."
Вангари Маатхай, Нобелов лауреат за мир за
2004 г. пред VII Световен социален форум
От 20 до 25 януари т.г. в Найроби, Кения, се състоя седмото
издание на Световния социален форум (ССФ). Замислен като
контрапункт на Световния икономически форум в Давос, него-
вото начало е поставено през 2001 г. в Порто Алегре, Бразилия.
През следващите години ССФ напуска родното си място и шеф-
ства в още два континента - Азия и Африка. По негово подо-
бие се учредяват регионални социални форуми - Американски,
Европейски, Азиатски, Африкански, Карибски, Панамазонски,
Средиземноморски.
Вдъхновителите и изпълнителите, авторитетни неправител-
ствени организации, бързо разбират, че за да се противопоста-
виш на господстващия глобален ред, не е достатъчно просто
да осъждаш неолиберализма; да изнасяш факти за ужасяващи
бедност, неграмотност и заболеваемост; да призоваваш богатите
към щедрост; да пълниш улиците с внушителни демонстрации и
да организираш впечатляващи концерти.
Алтернативни мозъчни центрове започват да дешифрират
лозунга на ССФ „Един друг свят е възможен!" с конкретни идеи
за промяна на наложените световни правила. Своеобразен връх
на тази конкретика и опит за систематизиране на алтерглоба-
листките претенции е „Апелът от Бамако", изработен по време
на шестото издание на ССФ.1
В сравнение с Бамако, Найроби не предлага нищо ново.
Нито обогатява, нито задълбочава търсенията. Дори от гледна
точка на атмосферата представлява крачка назад. Бедните от
столицата на Кения, желаещи да вземат участие, протестират,
че Форумът се провежда на 20 км от града и създава финан-
сови проблеми за придвижването. Таксата за участие от седем
евро също е освиркана като дискриминационна (половината от
населението на Кения живее с по-малко от един долар на ден).
Някои от по-опитните участници, твърде чувствителни към
ценностите на ССФ, негодуват срещу разлепените плакати на
мощен мобилен оператор, спонсор на проявата. А и участници-
те бяха три пъти по-малко от тези на ССФ в Порто Алегре през
2005 г., например.
Въпреки неудачите, организаторите на седмото издание се
опитват да следват прагматиката на Бамако. Те приключват
Форума със систематизирането на 120 предложения по 21 теми
(суверенитет, свързан с прехраната; осигуряванетна питейна
вода за всеки; достъп до лекарства; дългове на бедните страни;
граждански контрол върху международните финансови инсти-
туции; равенство между половете; миграция и др)
„Къде е България"?
Въпреки, че е налице претенция за учредяване и дейност
на Български социален форум, у нас липсва основна социално-
психологическа нагласа за съществуването на адекватен на
световната тенденция социален форум. Огласените анализи на
нашата бедност и съответните критики срещу управлението не
стигат по-далеч от обвинения в некадърност, незаинтересова-
1 Вж. сп. Ново време, бр.2, 2006.
ност, продажност или корумпираност на политическата класа.
Политическите пристрастия определят къде ще се стоварят
стрелите - върху настоящата власт или върху предишна, отго-
ворна за „ужасяващото наследство", вързало ръцете на днеш-
ните искащи, но неможещи да предложат по-добър стандарт.
От друга страна, надеждите се отправят към Европейския съюз,
изглеждащ твърде монолитен и аморфен, но затова пък безапе-
лационен локомотив за новоприкачени провинциални вагони.
В цялата картина липсва господстващата глобална логика,
която тласка, а когато може и налага на България определено
поведение. Тази липса обяснява защо има ежеседмични про-
тести за увеличаване на пенсиите, например, но няма дебати
докога ще следваме философията на Международния валутен
фонд, която ни кара вместо да допуснем бюджетен дефицит
от нормалните и приети в ЕС 3% (това е от порядъка на един
милиард и двеста милиона лева!) да се хвалим с бюджетен
излишък. Тази липса обяснява защо нямаше протести, когато
държавата приватизираше електроразпределителните друже-
ства, превръщайки държавния монопол в частен. Протести се
появиха чак когато лъсна българското следствие - спиране на
тока и гръмнали домашни уреди. Следствие, напълно обяснимо
за поведението на необезпокояван частен монополист, за когото
естествен и единствен стремеж е максималната печалба.
Да не говорим за „по-сложни" неща. Българското мисловно
пространство не си задава, например, въпроса какво печели и
какво губи страната ни от правилата на Световната търговска
организация. За ССФ е ясно, че тези правила облагодетелстват
свръхбогатите държави и удрят под кръста бедните. За това ми-
словно пространство е напълно естествено българският инте-
лектуален капитал да изтича и с това да спонсорира най-богати-
те страни. За него е естествено и съществуването на офшорни
зони, чрез които българският частен капитал, криминален или
не, работи за чужди и естествено богати икономики.
Идват естествените въпроси: „Добре, дори да осъзнавахме
и да дебатирахме глобалната рамка, неблагоприятна за бедна
държава като България, какво от това? Малки и слаби, какво
можем да направим?" Правителствата, може би нищо. Необез-
покоявани от публично налагани алтернативи и значими групи
за натиск, те ще се движат по най-малкото съпротивление. А то
е подчинение на правилата на господарите на света. Граждан-
ското общество - също, ако чакаме някакви конкретни резулта-
ти „тук, днес и утре".
Друг ще бъде отговорът, ако осъзнаваме, че целият общест-
вен прогрес, в цялата човешка история, всъщност е продъл-
жителен процес на превръщане на утопии в реалност. А това
превръщане винаги е искало битки. Независимо дали е ставало
дума за отмяна на робството, за всеобщо избирателно право, за
осемчасов работен ден, за пенсионно осигуряване или за нещо
друго, което днес смятаме за естествено, нормално и полагащо
ни се.
В такава битка се е впрегнал Световният социален форум.
И в такива битки ние блестим със своето отсъствие. Защото
сме пресметливи, хитри и прагматични. И поради тези свои
качества като гражданско общество сме тотално изключени от
процеса на зараждане на модерното непартийно световно ляво.
Ляво, което разчита на гражданското самочувствие, активност
и безкомпромисност.
Монд дипломатик, февруари 2007
ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ
НА „МОНД ДИПЛОМАТИК" -
С НАДЕЖДА
Българското издание на Le Monde diplomatique вече чет-
върта година е на пазара. Тих и сериозен, с прекрасния си
екип от преводачи, вестникът приобщава българския чита-
тел към аналитичното богатство, което всеки месец излиза в
над два милиона и половина екземпляра тираж на 26 езика в
34 страни.
Увличащ, без да е развлекателен; интригуващ, без да се за-
нимава с интригите на деня, „Монд дипломатик " има претен-
циите да е мощно интелектуално оръжие срещу налаганите в
цял свят политически клишета и плъзгането по повърхността на
сложните глобални процеси. Със своите средно 200 стандарт-
ни машинописни страници текст, вестникът в по-голямата си
част е „грапав" и труден. Той е предназначен за информирания
читател, който иска да се докосне не до шеметния бяг на еже-
дневието, а да схване логиката и перспективите на социалните
процеси в техните генезис, дълбочина и взаимна обвързаност.
Тази форма, която по-скоро е същност, преди малко повече от
четири години даде основание на първия му български издател
да го нарече поетично, но много точно, „ бавния вестник на за-
бързания свят ".
Време е нашият „бавен" вестник да започне да създава клу-
бове на своите приятели, така както е във Франция и в редица
други страни. Нека с помощта на специалисти и с помощта на
собствената си информираност и аналитичност да се опитаме
да видим това, за което публичното ни пространство система-
тично си затваря очите. Най-пресният пример: след като на
13 декември 2007 г. подписахме Лисабонския договор1, научи-
хме от средствата за масова информация малко неща, между
които като че ли най-впечатляващите бяха, че английският пре-
миер Гордън Браун пропуснал официалната церемония (между
другото, защото има проблеми с английския избирател по по-
вод на Договора). И още - че ние сме много радостни и горди
от подписването му.
- • Защо европейските лидери не посмяха да подложат дого-
вора на референдуми (изключение прави Ирландия, която по
конституция няма как да заобиколи допитването)? - • Ако се върнем две години и половина назад, защо фран-
цузите и холандците казаха „Не" на проекта за Европейска
конституция? - • Какви впрочем са истинските мотиви, за да се вкара през
парламентарното прозорче текст, изхвърлен през голямата
врата на народната присъда?2 - • Защо Англия и Полша поискаха редица изключения за
себе си, преди да се присъединят към документа? - • Как си премерват в Договора силите на неолибералното и
социалното мислене? - • Всъщност можем ли да твърдим, че Лисабонският дого-
вор е различен от този, който беше отхвърлен?
Убеден съм, че никой, който обича Монд дипломатик, не е
безразличен към тези въпроси. Заедно ще ни бъде по-лесно да
търсим отговорите. Много фундаментални въпроси на нашето
обществено битие чакат своето всестранно, задълбочено и по-
литически толерантно обсъждане.
- • Имаме ли сериозни икономически основания да продъл-
1 Пълното име на този договор е Договор от Лисабон за изменение на
Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската
общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г.
2 Вж. статията на Бернар Касен „Възкръсване на Европейската „консти-
туция", Монд дипломатик, декември 2007 г.
жаваме да следваме логиката и съветите на МВФ; логика, която
повечето социални движения в света отхвърлят като пагубна?
- • Имаме ли достатъчно силни аргументи, за да поддържаме
статута си на световно изключение, трупайки бюджетен изли-
шък, вместо да взимаме назаем от себе си чрез утвърдената
практика на умерен бюджетен дефицит? - • Ръстът на нашите доходи следва ли ръста на БВП и ръста
на производителността на труда? - • Какво ни остана да приватизираме и защо ще го правим?
- • Мястото ни на Балканите... Мястото ни в Европа... Шансо-
вете ни като членове на Европейския съюз... Те сигурно не са
само в преекспонираните европейски фондове.
Читателят, който има доверие в анализите на Монд диплома-
тик, знае, че нито един национален проблем не може да бъде
решен трайно, ако политическите мисъл и действие го третират
единствено в национални рамки. След финансовите цунамита
през втората половина на 90-те години на миналия век в Азия
и Латинска Америка стана ясно, че една страна или цял регион
могат да бъдат опустошени, без да е променено нищо нито в
социалния им мир, нито в природните им ресурси, нито в коли -
чеството и качеството на работната им ръка.
- • Докога светът ще е заложник на финансовия капитал, кой -
то в преобладаващата си част е спекулативен? Капитал, чийто
седмичен оборот е съизмерим с оборота на производствения
капитал за една година. - • Възможно ли е една бъдеща глобална солидарност да му
сложи юзди? - • Възможно ли е светът да бъде променен така, че богатства-
та да не текат от бедните към богатите страни? - • Докога България ще бъде донор на богатите в ЕС и САЩ
чрез изтичането на интелект или чрез свои пари в чужди дър-
жавни ценни книжа?
Глобална солидарност... Вероятно тази дума ще бъде
крайъгълният камък на социалното мислене на ХХ1 век. И тъй
като познатите инструменти за постигане на социална спра-
ведливост са блокирани от неограничената мобилност на гло-
балния капитал и тъй като нови инструменти не са изковани,
мечтата за глобална солидарност днес ражда повече утопии, от-
колкото ефективни действия. Остава ни успокоението, че няма
значима социална промяна, която в своя младенчески проект да
не е звучала като утопия. А коя утопия ще си остане фантастика
и коя ще се превърне в реалност, само бъдещето знае.
Нашата градивна редакторска утопия е ясна и непоколе-
бима. Активни, мислещи и авторитетни български клубове на
приятелите на Монд дипломатик. И добър тираж на българско-
то издание, което търпеливо, упорито и интелигентно да гради
представата за един по-добър свят. По-добрият свят, който е
възможен.
Монд дипломатик, януари 2008
ЩРИХ КЪМ ПАТОЛОГИЯТА НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ ДНЕВЕН РЕД
Кримикултурата и културата на спектакъла, освен че замени-
ха тотално идеологията, безмилостно ни отдалечиха от насъщ-
ните ни проблеми. Ако тяхното съществуване е нормално, дори
в определени дози обществено здравословно, безразделното им
господство унищожи необходимите национални рефлекси.
Най-значимото събитие в началото на април беше срещата
на Г-20. Световната криза, сравнявана с Голямата депресия от
30-те години, стресна големите и те запретнаха ръкави да въ-
веждат корективи във функционирането на глобалните финан-
си. Оценките на авторитетните медии бяха твърде различни, до
взаимно изключване.
На 3 април вестник Гардиън съобщи, че е било постигнато
много, в същия ден комунистическият Юманите отсече: про-
мени се само онова, което е необходимо, за да продължи всич-
ко по старому. От своя страна Таймс формулира обвинение в
половинчатост и нерешителност: срещата на Г-20 не засегна
живота на банкерите и перспективите пред банките, т.е. за-
обиколи основния проблем.1
Големите са си големи. За България е може би най-важна
следната преценка: богатите и новозабогатяващите страни
признаха, че колкото и тежко да е положението им, фронто-
вата линия на кризата е в Източна Европа... (Гардиън). И още:
една криза в Източна Европа, например, ще бъде нещо ужас-
но... (Файненшъл таймс).
1 Позоваванията са по прегледа на чуждестранния печат от 3 април на
www.vesti.bg.
Тези два цитата, обобщаващи данни, анализи и прогнози не
от 1 април, са достатъчни, за да очакваме, че българското поли-
тическо и респективно медийно пространство ще ври и кипи от
анализи и дискусии на тема „България и кризата". Още повече
че ни предстоят парламентарни и европейски избори - какъв
по-добър шанс за политиците и техните експерти да изявят
своята загриженост за българската съдба, да доказват верността
на своите политически и икономически философии, да предла-
гат своите спасителни планове.
Нищо подобно. Както каза Лили Маринкова, водеща на по-
пулярното предаване „Неделя 150", на 5 април, три дни след
срещата в Лондон, темата на седмицата е пресконференцията
на президента, посветена на изборното ни законодателство.
И като сме почнали с този пример, да продължим: няколко ми-
нути за 60-годишнината на НАТО, на която в Страсбург някакви
протестирали, но не се разбра срещу какво (в цял свят знаят защо
се протестира срещу НАТО, в „Неделя 150" са безкрайно учудени),
после - един час за отвлечения бизнесмен Киров, за акциите за от-
немане на незаконно придобито имущество, за СРС-та, за Мургина,
за финансирането на партиите, за самоубийството на Емин, за про-
верките в „Булгартабак", Пътната агенция, земеделското министер-
ство, за кражбата на аерогарата, за делото срещу А. Томов.
След този час - до края - откъде накъде ще взимаме пари
назаем от Русия за атомната централа в Белене и какво се
променя в медийното законодателство. И всичко това с по-
стоянното припомняне, че това интересува обществото, раз-
бираме желанието на обществеността да разбере... и прочее
говорене от името на народа.
Не се фиксирам върху „Неделя 150" - основните медии в
България пердашат общо взето по същите писти.
„Фронтовата линия на кризата е Източна Европа"
Една криза в Източна Европа ще бъде нещо ужасно! Къде
са тези страшно „безинтересни" за обществото теми в пуб-
личните дебати? Нека не очакваме правителството да ги
предизвиква. То обяви своята антикризисна програма, защи-
ти я в публична дискусия с основния претендент за властта
и прави това, което смята за правилно. При оспорването на
тази правилност дава за примери Румъния, Сърбия, Унгария,
Естония, Литва, Латвия...
Какви са сигналите от политическото и гражданското прос-
транство? Новата партия „Българска левица" на учредителния
си форум на 5 април поиска минималните заплати и пенсии да
бъдат увеличени с 50%, т.е. рязко увеличаване на българското
потребление чрез повишаване на доходите в България. Проф.
Светослав Ставрев в „Дарик кафе" на 2 април се възмути, че
държавата харчи като луда.
Българската стопанска камара (БСК) иска от държавата
да задели 5 млрд. лева за банките и да се откаже от сегаш-
ната пълна гаранция по всички депозити до 100 хил. лева.
За сметка на това обаче Конфедерацията на работодателите
и индустриалците в България (КРИБ) предлага точно обра-
тното: двоен скок на обхвата на защитените депозити от 100
хил. лева на 100 хил. евро.2 Всеки - от своята камбанария.
Нормално, може би, що се отнася до професионални орга-
низации, чийто частен интерес влиза в противоречие с друг
частен интерес.
В този момент е удачно да споменем въздишката на вестник
Капитал, който не е известен с голяма симпатия към тройната
коалиция: парадоксалното в сегашната ситуация е, че държа-
вата изглежда много по-подготвена за кризата от частния
сектор... 3
Как е обаче при партиите? Те по определение трябва да
представят своята камбанария за национална. И като говорим
за главния претендент за власт, ето как го иронизира цитира-
2 Сега, 3 април 2009.
3 Капитал, 28 март - 3 април 2009, бр. 12.
ният по-горе десен вестник: Борисов обеща, че ще опита да
намали данъците, но може да се наложи да ги вдигне.
Националните рефлекси... Авторитетни „сеизмолози" ни
говорят за опасност от 5-а степен по скалата на Рихтер, а ние
се питаме: Кой открадна в Смолян маяка на мечката? Престъ-
пление, за което също стана дума в цитираното предаване „
Неделя 150"...
Монд дипломатик, април 2009
БЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕКТОРАЛНИ
РЕВОЛЮЦИИ
Обръщам поглед към изминалите деветнадесет години и
виждам едно: бавно и мъчително икономическо възстановява-
не на страната, съчетано с постоянни избирателни революции.
Пълно или почти пълно парламентарно мнозинство за различ-
ни политически субекти - през 1994, 1997, 2001, 2009. И в рам-
ките на осем години на два пъти измитане на управляващите
чрез вот на доверие за извънпарламентарна партия. Което си е
направо за Гинес.
Това означава, че за да бъдеш намразен, трябва на направиш
само едно нещо - да спечелиш избори. Или още по-категорич-
но - за да бъдеш намразен, е достатъчно да влезеш в Народното
събрание. Защото 2001 г. и 2009 г. показаха, че мнозинството
избиратели не вярва ни на управляващи, ни на парламентарна
опозиция.
И в тази игра на парламентарен разстрел и коронясване май
социалните процеси нямат никакво значение. Значение имат две
други неща. Усещането за морална стойност и отношението към
Чудото. Усъмниш се в искреността, почтеността, предаността
и загрижеността на един - разстрел. Почувстваш искреност и
почтеност в друг - корона. Не си извършил чудо - разстрел.
Обещал си чудо по един убедителен, мъжествен, саркастичен
и господарски начин - корона. До следващото завъртане на ру-
ската рулетка.
И отношението „избирател - политик" е топтан. Слагаш
пред себе си два кюпа и разпределяш всички в тях. През при-
змата на емоционалните си стереотипи, исторически сантимен-
ти, посадени страхове и подсъзнателни догадки. Кой какво е
правил, кой за какво се е борил, кой е устоял или не на думата
си - няма значение. Хайде в кюпа, този или онзи!
Ще дам пример и за да не бъда обвинен в пропагандно умил-
кване към свои, той ще бъде с кандидат от чужда партия. Заста-
ва пред съда народен във Враца Минчо Христов от „Защита".
До него пред съда е и Николай Коцев. Минчо Христов четири
години се бори за отварянето на реакторите на АЕЦ-а. За хората
от Козлодуй това е основен поминък. Няма ли да му благодарят
тези хора? Ще кажете, борил се, ама какво от това? Тогава друг
пример - той, заедно със Стела Банкова, успя да прокара закон,
с който премахнаха наказателните лихви при предсрочно връ-
щане на кредит. И още - със закон забраниха строителството
в междублоковите пространства. Няма ли положителна оценка
за тези битки, за тези победи в името на обикновените хора?
Няма. Има победа за Николай Коцев. Кой е той? Предприемач.
Лидер на ГЕРБ във Враца. Сигурно е почтен и уважаван човек.
Но защо спечели той? Това състезание за осанка ли беше или за
политически качества?
Примерът е с две личности, но същото важи и за партиите.
Средната работна заплата била увеличена 84% при инфлация за
периода 37%. „Кой, вие ли ми вдигнахте заплатата, бе? Айде,
чупката!". „Били вкарали 24 млрд евро инвестиции и като дял
от БВП сме били първи в Европа по този показател. Абе, я си...
А джакузито на Вальо Топлото, а?"
И в целия този емоционален тюрлюгювеч, ние не виждаме
две неща. Първото е, че чрез своя вот, от избори на избори, ние
формираме рефлексите и манталитета на политиците. „Няма
защо да се блъскаш за народа, мойто момче! Изобщо няма да
го забележа. Изобщо няма да го оценя. Лепни се за някоя икона
или партиен феодал, гледай го в очите, и аз ще те възнаградя!
А когато псувам, да знаеш, че аз псувам всички. Или псувам
половината, а другата половина я гледам с телешки възторг.
Така, че спокойно, гледай си бизнеса!". Второ, изчезването на
обществените дискусии, не по време на избори, а въобще, за
производство, доходи, образование, здравеопазване, търговия и
прочие, ни превръща в мучащи и олигавени воайори по шоута и
скандали. И започваме да се занимаваме с проблемите на поли-
тиците. Вместо да ги караме те да се занимават с нашите.
Те тази обърната пирамида е любима на всяка политическа
мутра. Независимо от коя партия е. Защото ги има във всички
партии. А после сме били излъгани и разочаровани. Милите,
ние! Суверен на гърне с биберон.
Дума, 7 юли 2009
КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛАКЕЯ
Спорим дали да питаме Брюксел за АЕЦ „Козлодуй". Раз-
бирам еколозите, клиничните русофоби и борците за желязна
политическа последователност на всяка цена.
Не разбирам политиците, които казват: андрешковщина е да
питаш, защото „няма да стане, Брюксел няма да разреши".
Който не разбира, прави предположения.
От книгите, филмите и от живота, забелязали ли сте кое
е най-характерно за лакея? Той няма интереси. Интереси има
господаря. Лакеят може да коментира своя интерес само през
призмата на ценностите, възгледите, дори настроенията на гос-
подаря. Ако лакеят иска да постави въпрос, то той наблюдава
внимателно господаря - неговото общо изражение, свити ли са
устните, барабанят ли пръстите. Ако господарят е мрачен или
нервен, въпросът не се поставя. Не просто защото можеш да
получиш ругатня или отказ. Самото безпокоене на господаря е
невъзпитано, арогантно, неморално и недопустимо. Лакеят е да
служи, а не да създава неприятности. Лакеят трябва да облекча-
ва, а не да затруднява. А когато някой наоколо има дързостта да
създава проблеми на господаря, какъв по-сгоден случай да по-
кажеш своята вярност, своята загриженост, своята способност
да браниш неговите ценности, мироглед и настроения. Какъв
шанс! Всеки да си знае мястото. И да теглим ясно чертата.Тук
възпитаните, там нахалните. Тук учтивите, там грубияните. Тук
андрешковците, там лакеите.
МЕЧТАТА НА ОБЩИНА БИНГО
Вестник L'Evenement (Буркина Фасо) в брой № 155 от 10
януари 2009 г. в рубриката „Фокус" публикува материал за
Диодоне Заида, кмет на община Бинго. В него се разказва как
кметът със собствени средства създава и поддържа сайт на об-
щината. Инициативата струва 10 млн местни франка (15 хил.
евро). „Не мога да хвърля общината в такава авантюра ", каз-
ва кметът в отговор на въпроса защо не се заделят общински
средства за този сайт. Материалът е изпълнен с уважение, дори
с възхита - това което е направил този кмет, в Буркина Фасо не
се случва често.
Съставена от 12 села, Бинго е бедна община, нищо че се на-
мира само на 35 км от столицата Уагадугу. Въпреки бедността,
постоянно се строи. Напълно завършени са Младежкият дом на
културата, Информационният център за устойчиво замеделие и
Диспансерът. За някои от завършените обекти са дадени снимки,
които отразяват строителните етапи - от първата копка през по-
ловин метрови стени до завършения вид.
В много от селата в процес на доизграждане са училищата.
Един от проектите например се нарича: „От три към шест
класни стаи ". Особеното внимание към училищата е разбира-
емо - 60% от населението е под двадесет години.
За други проекти се търси финансиране. Например за общин-
ска библиотека, за електрификация, за линейки. Други проекти,
за които се търсят пари, носят имена - призиви: „Всяко село -
с мелница! " и „Всяко дете - с акт за раждане! ". Проектът за
мелниците е подреден в направлението „В помощ на жените".
На специален голям банер в сайта на общината е записано:
„Мечтата на жителите на община Бинго". Натискаш и четеш:
„Нашата мечта = да построим водохранилище в сърцето на
община Бинго ". На специална карта е посочено от къде трябва
да се вземе водата. Водохранилището ще реши много проблеми
- и в растениевъдството и в животновъдството. И с хигиената.
Това, обаче е мечта. Затова под нея е зададен ясно въпросът: „ Да
забравим или да изоставим?" Кметът Биендоне Заида няма да
позволи тази мечта да бъде забравена или изоставена. Той ще
се бори за нейното осъществяване.
В едно от селата - Са (Sah) с 1442 жители има три храма. Ка-
толически, джамия и протестантски храм. В селото живеят по-
следователи на четири вярвания. Само анимистите нямат храм,
но на тях не им е нужен. В страната Буркино Фасо половината
от населението са мюсюлмани, католиците и протестантите са
по пет процента. Тук обаче, в Са, католиците са мнозинство.
Протестантите са най-малко.
Допреди няколко години общинската администрация вни-
мателно е следяла миграционните процеси. За всяко село има
таблица с информация - колко са напуснали, колко са придо-
шли. През 2000 и 2001 г. от селото Са са излезли 158 души - 68
са се преселили в други общини, а 90 са напуснали страната.
Какви са причините за емиграцията? Основната причина за Са
Буркина Фасо
Западна Африка, на север от Гана
274 хил. кв. км., 15 млн души население
Средна възраст - 17 години
Средна продължителност на живота - 53 години
Детска смъртност - 86/1000
Раждаемост - 6 деца на жена
СПИН - 4% от населението
Грамотност - 21 %
Ръст на БВП - 5%
БВП на глава от населението (по паритет
на покупателна способност) - 1300 щ.д.
Безработица - 77% (2004 г.)
е липсата на вода, втората - глада. Има още две рубрики: „по-
ради липса на пари" и „ липса на обработваема земя". В селото
Зекемзугу например причините се подреждат по малко по-раз-
личен начин - на първо място е гладът.
В община Бинго действат осем асоциации със специфични
цели. На първо място е записано „Движението на селяните без
граници". Вероятно е на първо място, защото приносът му към
построените обекти е най-голям.
Хъс, доброта, благородство и гордост на сайта на община
Бинго. Как при такава бедност? Няма как да знаем, Бинго е на
края на света.
Дума, 28 януари 2009
ЗА СПЕЦИАЛИСТИТЕ
ПО ГЛОБАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ
Специалистите по глобален капитализъм се увеличиха с
още един мислител. В интервю пред испански вестник Симеон
Сакскобургготски изясни, че световната криза е породена не от
капитализма, а от зле разбрания капитализъм. Лошото е, че ав-
торът на уточнението е оставил сами да отгатнем кой го разби-
ра зле. Дали са тези близо милиард жители на планетата, които
буквално гладуват? Или родителите на децата, които умират от
недостиг на питейна вода? Или милионите, които днес остават
без работа?
Без помощ можем да отгатнем само кои разбират добре ка-
питализма. Това са световните спекуланти, които за четири дни
въртят толкова пари, колкото световният производствен капи-
тал за една година. Това са големите играчи, които създадоха ге-
ниалните финансови пирамиди. Това са световните мошеници,
които си крият парите по офшорките. Който разбира, разбира.
Останалите да плащат сметката.
Дума, 9 февруари 2009
ЗА ВЕСТНИКА НА ДЕЦАТА
ОТ ВЕСЕЛИНОВО
На среща с читатели на вестник Дума от община Тунджа,
Ямболска област, малко, спретнато момиченце ми подари брой
1 на Ученически вестник Веселиновче. Четирийсетина листа с
текст и цветни илюстрации, подвързани в обикновена пластма-
сова папка. Оставих четивото за неделя.
На втора страница - снимка на училището и кратка инфор-
мация - в ОУ „Свети Кирил и Методий" село Веселиново се
учат 186 ученика в девет паралелки. На трета - колаж: сградата
на училището, патроните му, класна стая с компютри и деца
в носии на двора. Вместо текст, цитат: „Знанието - път към
мечтите".
На доста години съм, но за пръв път чувам, че трупането на
знания създава мечти. За успехи - да, за тъга - да, но за мечти
не бях чувал. Откъде са го взели? Кой им го е подсказал? На
следващата, историческа, страница нова изненада - мотото е
„Вечният огън на нашето минало". Огънят на миналото. Ми-
налото е огън.
От следваща страница научавам, че на 5 януари 2009 г. е
стартирало безплатно столово хранене. То се отнася до всич-
ки средищни училища на територията на община „Тунджа".
Следва списък на клубовете по интереси: „Театрално студио",
„Улови мига", „В света на приказките", „Спортен клуб", клуб
„Еколог", „Приложно изкуство", „Млад художник", „Матема-
тиката ни е интересна". Възможни ли са толкова много клубове
в едно основно училище?
На 12 февруари т.г. се провежда младежки благотворителен
бал. Иниициативата е на Младежки клуб „Кибела" - с. Кабиле,
сдружение „Младите за Безмер" и НПО „Младежта - Европей-
ското бъдеще на Веселиново". Съорганизатор е, разбира се, об-
щина Тунджа. Учениците предлагат разнообразни предмети на
базара и на търга. Голямото постижение на децата от Веселино-
во - продават кукерска маска за 250 лева! За кого са средствата?
За „...младежи в неравностойно социално положение и с висо-
ки постижения в областта на образованието..." Не беше ли
достатъчно да са в неравностойно положение?
Вестникът следи успехите и на учителите. На 13 февруари
се провежда общинският етап на националната конференция
„ Училището - желана територия на ученика ". Представени
са 12 доклада, сред които е и този на г-жа Иванка Ангелова -
преподавател във Веселиново по математика и информацион-
ни технологии. Темата е „Мултимедийната презентация в
работата по математика и информационни технологии в V-
VIII клас ". Докладът е допуснат до регионалната конферен-
ция. Вестникът припомня, че през 2008 г. г-жа Минка Янева,
учителка по български език, литература и музика, е взела тре-
та награда на Третата национална конференция, провела се в
Пловдив.
... Добре дошли във виртуалния кабинет по математика...
...скъпи гости от град Груза, Московска област, които се
снимат пред „Дядо Иван" - първият съветски трактор, внесен
в България
...как на 19 февруари е почетен националния герой Васил
Левски
...отново историческа справка - как образователният подем
през 1924-25 г. обхваща селото....
...интервю с кметицата на селото г-жа Татяна Стоева...
... интервю (март 1994 г.) с майсторът на спорта Анна Къне-
ва, ученичка от 8-и б клас на училището
...В рубриката „Една гледна точка" - есето „Щастливи":
„...В момента аз съм щастлива. Щастлива съм, защото съм
от този клас, в който имам много приятели и всички те ме
обгръщат с внимание. Щастлива съм, защото имам дом,
родители и брат, не мога да мечтая за повече от това."
(Магдалена Балева - VI клас)
...и много, много стихове... Ето едно от тях:
Събуждам се.
От моя сън изплувал,
ти влизаш в белия ми ден.
Ръката ми протегната
докосва челото с разплетени коси.
Поглеждаш ме.
Потапям се в очите ти и
плисва ме вълна от обич жива.
Денят започва с твоето докосване.
(Райно Шарлопов - VI клас)
Трябва да приключвам, защото работният ден напредва. Бла-
годаря на редакционния екип - Елена Емилова, Исус Атанасов
и Митка Иванова и вземам съботно-неделния куп от истински
вестници.
Започвам с преглед на заглавията от първа страница.
„Идиотска държава на лъжите", „Холандци въртят нашен-
ка в пералня", „Гришо залюби милиционерска щерка", „Два-
ма искат бъбрека на Мария", „ Дискотеките избиха рибата".
Стига.
За днес един вестник ми стига.
Дума, 23 февруари 2009
МИЛОСТИНЯТА НА МВФ
Похвално е, че МВФ призовава богатите да заделят малко
милиарди и за най-бедните по света. Отново обаче става дума
за милостиня, която замазва проблемите и техните истински
причини. Ще има ли смелост да признае Доминик Строс-Кан,
генералният директор на МВФ, че налаганата с десетилетия ли-
берализация на световната търговия направи най-бедните още
по-безпомощни; че условията за отпускане на международни
заеми от десетилетия рушат елементарната социална защите-
ност в страните със слаби икономики; че пълната липса на кон -
трол върху спекулативния капитал постави на карта световното
производство и превърна планетата в огромно казино; че толе-
рирането на офшорните зони стана щит за всички видове прес-
тъпници като лиши и лишава държавните бюджети от милиарди
и милиарди? Няма да го направи социалистът Строс-Кан. Няма
да го направи, защото това ще атакува основите на къщичката,
в която най-богатите се чувстват твърде уютно. Най-прагматич-
но е да минат с една милостиня.
Дума, 5 март 2009
СТОТЕ ТОЯГИ НА МВФ
Чиновниците от МВФ пак зараздаваха съвети да орежем
бюджетните разходи. Накъде повече, бе господа? Болници ли
да фалираме, училища ли да закрием, социални помощи ли да
спрем, пенсии ли да намалим? Не ви ли стига това, че на фона
на Румъния, Унгария, Литва, Латвия и прочие, ние блестим с
финансова стабилност? В цяла Европа бюджетни дефицити,
къде по-големи от богоугодните 3%, а у нас - излишък! Защо
не ни посъветвате, за награда, че сме финансови отличници, да
се задоволим с един балансиран бюджет и с освободените има
няма милиард и половина лева да стимулираме потреблението,
да разкрием нови работни места, да защитим най-уязвимите?
Защото никога и никъде социалната цена на бюджетите не ви е
интересувала. Цена, за която при днешната криза Европа взима
специални мерки.
А що се отнася до прогнозата ви, че България я чака реце-
сия, вие сте направо Нострадамус. Ние да не би на Луната да
живеем?
Дума, 23 март 2009
БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА
НОРМАЛНОСТ
Вечерта преди дебатите между Сергей Станишев и Бойко Бо-
рисов1 колега журналист почти риторично ме попита: „Не е ли
нормално опозиционният лидер да търси дебати? Защо у нас се
получава така, че министър-председателят дълго време предлага
сблъсък на идеи, а отсреща дълго време получава отказ?" Добър
въпрос. Ключов за особеностите на политическия живот у нас.
За различните страни са нормални различни неща. Наблю-
давал съм избори в страни като Франция и Германия. Там, къ-
дето политиката е сблъсък на идеи, нормално е опозицията да
търси челен удар с властта, за да огласи, аргументира, внуши
и наложи свои алтернативни виждания. В зрелите страни тези
алтернативи обикновено са „скучни", насочени към конкретни
проблеми и облечени с прости цифри. И в своята съвкупност
тези „скучни" и конкретни неща оформят еволюционната пъ-
тека, която предлага всяка политическа сила. Еволюционна,
защото никой не предлага революции. Масовият избирател не
вярва на социални фокусници. Суха конкретика, по повод на
която след дебатите в „Референдум" една социоложка използва
определението „абракадабра".
Там, където политиката е сблъсък на ефекти, за да не упо-
требя неприличната дума „стойки", не е така. Ефектът може да
бъде търсен на улицата с мятане на квалификации и остроумия.
Или с недоказани, но ефектни твърдения, както беше в случая с
рейтинговия вече политик Янев.
1 Сергей Станишев е министър председател на България от 2005 до
2009 г. През 2009 г. изборите са спечелени от ГЕРБ начело с Бойко Борисов.
Когато ефектите са основно средство за харесване, не е нуж-
но да се търси интелектуален сблъсък с властта. Политиката по
определение е скучна, защото работата и е да се занимава и да
решава ред прозаични неща. Ако се разбере тази разлика, нещата
си идват по местата. Потопен в политическата среда на непре-
къснатите фойерверки, какво трябва и какво може да прави един
министър-председател? Да търси как да легитимира своята „суха
и скучна" политика. Как може да го направи? Само ако постигне
пряк сблъсък. Защото косвеният някак у нас не се получава. За-
щото застанала сама пред микрофоните и камерите, опозицията
се занимава с производството и опаковането на своите ефекти.
Ако се разбере тази разлика, ще стане понятна иначе шокира-
щата реакция на спомената вече социоложка, която веднага след
дебатите възкликна: „ Не е ли рано за такъв дебат, четири месеца
преди изборите? "Както и повтореното от Бойко Борисов: „Какво
да обсъждаме, след като не знаем датата на изборите? ".
За какво е рано, госпожо? Рано е да мисля за пенсията на баща
ми или за опасностите пред работното ми място, или за възмож-
ността да взема кредит, или за метрото в София? Знаете ли защо за
вас е рано? Защото за вас и за такива като вас, които сте легион, не
политиката е средство за решаване на моите проблеми, а
моите проблеми, страхове и неудачи
са средство за правене на рейтинги
За влизане в листи, за успеха или провала на един или друг
политик и за още много други безкрайно важни неща. Щом е
рано да мислим, да се притесняваме, да планираме и дори да
мечтаем, няма да мислим. Ще хрупаме пуканки и ще звукообра-
зуваме, когато ни предлагат ефектите си.
Когато ходя във Франция, което ми се случва често поради
професионални ангажименти, непременно отделям час - два за
гледане на телевизия. Не за да гледам реалити шоу, потребност,
която нашите медии презадоволяват. Всяка вечер по някоя от
програмите има горещи дебати по икономически, социални или
културни проблеми. Всяка вечер! И то какви дебати! Политици-
те ще се избият! С факти, анализи и алтернативни решения. Аз
обаче съм българин и ми е рано да мисля. Един месец преди да
пусна бюлетината, медиите, политиците и социолозите ще ка-
жат, че е време да си размърдам мозъка. Ако има конкретна дата
- ще мисля, ако няма конкретна дата - хайде на пуканките.
Може да съм от малцинствата, но искам всеки ден дебати,
без значение дали има избори или не. Дори ще предложа архи-
важни теми.
„ Защо македонските ябълки във Фантастико са два пъти
по-евтини от българските"
„Как индийските кисели краставички и аржентинските
круши успяват да са конкурентноспособни на нашите"
„ Как се получава така, че изкупната цена на литър мляко е
35 ст., а аз го купувам за 1,50 лв "
„ Защо преди дни в Москва не намерих българско вино нито
в магазините, нито в ресторантите"
„ Защо фосфатите в Гърция са много по-евтини отколкото
у нас".
Ако политиците изчерпят сухата, скучната и дребна тема
за храната и нейната цена, съм готов да предложа и по-възви-
шени теми. Например за съотношението между преки косвени
данъци у нас и по света. И ако имам право като избирател, бих
помолил дебатът за краставичките да не бъде по-кратък от час
и половина. За да може поне да се навлезе в темата.
За да не изглеждам на финала обаче прост цървул, ще задам
на читателите на вестник Дума следния въпрос с повишена труд-
ност: Защо, когато на два пъти Сергей Станишев съпостави
България с Румъния (изпросила 20 милиарда от МВФ), с Унгария
(пращяща от дефицит), с балтийските страни (с галопиращо
увеличение на инфлация и безработица), ще добавя и Сърбия
(чийто шеф на националната банка говори за фалит на държа-
вата), Бойко Борисов и неговите хора мълчаха? Хубав въпрос.
Дума, 26 март 2009
ВЕЛИКИТЕ ДНИ НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА
Големият мистик Ошо в своите беседи беше казал, че Хрис-
тос е най-великият неуспешен опит да бъде спасено човечест-
во. Защото въпреки Кръста, Злото е силно. Формално сигурно е
прав. Прав е, ако приемем, че великите дни на великите хора са
призвани чисто и просто да ремонтират света.
Понякога си представям как Исус скланя глава пред Пилат
и иска прошка за шегата си, че е божи син. Или как Джорда-
но Бруно казва: „ Коперник е глупак и само Бог е безкраен", за
да омилостиви Инквизицията. Само с едно изречение. Или как
Матросов чака да свършат патроните в бункера. Само няколко
часа. Или как Христо Ботев, седнал в селската кръчма пита:
„Какво прави империята за нас, младите хора?".
Всички тези хора от гледна точка на здравия разум са луди.
Ако живееха сред нас, сигурно щяха да имат големи проблеми.
Както и ние с тях. Затова животът ги взима бързо, а историята и
изкуството ги приютяват, превръщайки ги в икони. Иконите ни
дават сила. Така че, великите дни на великите хора съществу-
ват, не за да ремонтират или спасяват, а за да раждат сила. Без
нея щеше да има само Зло. И нищо друго.
Дума, 18 април 2009
ОБИДНА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ
Набиращата скорост рекламна кампания на партиите е на-
право потресаваща1. Защо никой никакво конкретно намерение
не формулира? Партиите от управляващата коалиция поставям
пред скоби, защото те правят във властта това, което правят и
вероятно ще правят същото ако имат следващ мандат. А другите?
В условията на днешните икономически предизвикател-
ства правим ли избор между различни модели на поведение?
Бюджетен дефицит или бюджетен излишък? Трябва ли да се
стимулира потребителското търсене? И ако да, как? Налагат ли
се промени в данъчната политика? Какво може да се направи,
за да се спре ръста на безработицата? Как може да се помогне
на българския износ? Десетки въпроси, които засягат моите и
твоите джоб, шансове и самочувствие... Вместо това - дебил-
ни упражнения на хора, които явно изобщо не се притесняват
за своя хляб, покрив, образование и лечение. „Герб" щели да
ги чуят в Европа! Впрочем какво искате да им кажете? Тай-
на ли е? „Атака" щели да режат главата на триглавата ламя! Н.
Михайлова ни обещава синьо лято, ДСБ като цяло ни говори
за „пренареждане"... ах, колко оригинално майтапене с „преза-
реждане"! „Синята коалиция" - направо в десятката с „Време
е за добрите!", като че ще си избирам съпруга. РЗС ни стряска
с банкрут... За „гениалността" на „Нова зора" не ми се говори.
Това е най-пошлата, примитивна и обидна кампания от 1990-а
насам, насочена към някакви емоционални телета. Му-у-у!
Дума, 1 юни 2009
1 Тук става дума за предизборната кампания за парламентарните избо-
ри, проведени на 5 юли 2009 г. (бел. ред.)
ПАРТИЙНА ДОБРОТА
Братя Ружеви*
Има някаква чудна, почти мистична, връзка между изборите
и добротата. Ето, например една партия плати водата на жите-
лите на цял квартал. Ще кажете - купуване на гласове. Което
било престъпление. Да, ама решава проблеми на хората. Може
ли добротата да бъде престъпление? Може ли солидарността да
бъде укорима? Не бива.
А защо точно по време на избори се размеква сърцето чо-
вешко и откликва на чуждата неволя? Защото партийците ана-
лизират своето поведение за последните години, откриват мо-
ментите на коравосърдечие и егоизъм и като истински вярващи
са подтикнати към разкаяние. С актовете на доброта те молят
Бог, пардон Обществото, да им прости греховете и палят свещ,
пардон - извършват някаква добрина. Ето как изборите изпъл-
няват ролята на църква и пречистват душите.
Затова трябва да има по-често избори. Нищо, че струват
пари. Важното е да се стимулира човечността, състраданието.
Облечени в конкретни дела, те единствените могат да възпита-
ват подрастващите на човеколюбие. Ако са през четири години,
няма да имат педагогически ефект. Та човек ще навърши пъл-
нолетие само с пет шест примера! Това не е достатъчно.
На църква се ходи всяка неделя.
Дума, 25 юни 2009
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
ПУСТИНЯТА
Предизборната кампания е към своя край. И отново политиче-
ският разговор за бъдещето на България не се състоя. Излизайки
от управление, съвсем естествено БСП се опита да наложи диску-
сия за необходимата, разумна и възможна икономическа политика.
Не успя. Този опит бе посрещнат от истерично „анти", месиан-
ски мускули, изтъркани заклинания и розови сънища. Бодрячески
лозунг „ Стига нищета и унизителна бедност" гали ухото от
предизборен клип на амбициозна партия. Като че ли някой иска
унизителна бедност. Като че ли общественото богатство е на една
ръка разстояние, но някакъв управленски мързел не посяга към
него. Обидно. И няма защо наши привърженици да негодуват сре-
щу черния пиар с „брадвата". БСП просто заигра спорта, който и
пробутват от всички страни. Трудно е да играеш балет, когато те
качват на ринга за кеч.
Трябва да признаем обаче, че тази креслива и повърхностна
атмосфера е логично продължение на начина, по който живеем
от години обществения си живот. Шоу до шоу. Скандал след
скандал. Планини от омраза и реки от злоба. И никакъв или
почти никакви смислени дебати за бъдещето ни. След изборите
някой трябва да удари това безплодие. Не знам дали експертен
кабинет е нещо добро, но съм сигурен, че експертите трябва да
нахлуят по някакъв начин в публичния ни живот. Без колеба-
ние, енергично и с чувство за дълг. Хората на знанието и перото
трябва да се опитат да бъдат слушани. И чути. Българската ин-
телигенцията е изправена пред огромен дълг. Ако не го поеме,
преходът няма свършване. И пустинята ще е безкрайна.
Дума, 2 юли 2009
ВОДЕЩИТЕ НОВИНИ ПО СВЕТА И У НАС
Братя Ружеви*
Някакво проклятие тегне над народа ни. По цял свят белите
държави се скъсват да обсъждат икономическите и социалните
си проблеми, но за нас основната тема пак са „досиетата". Екс-
пертите подават тревожните новини - 35% спад на промишле-
ните поръчки, безработицата е с 120 хил. души повече от офи-
циално обявената, за сносен живот на семейство са нужни два
бона, за нас обаче са важни досиетата. Погледнете бе, дами и
господа, другарки и другари, водещите новини и анализи само
от вчера: В американския „Ню Йорк Таймс " - борсовата търго-
вия и бързината на разплащане; френския „Монд " - социалния
план на „Алкател" и проблема със закриването на работни мес-
та; английския „Гардиан" - неочаквания спад в БВП и т.н. и т.н.
Ще кажете, ама нашите медии са решили да се занимават с еди
какво си. Медиите, дами и господа, говорят най-силно за това,
което най-енергично щъка из главите на политиците.
А в главите на нашите политици икономическите теми почти
не щъкат. Което направи си е диагноза. И да се пита човек: като
станат политици ли се разболяват или болни си ги избираме?
Дума, 25 юли 2009
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
ХЕЙ, МЛАДИТЕ, БЪДЕТЕ МЛАДИ!
В Дума нямаме практика да коментираме авторите си. Те от-
стояват свои позиции и не е задължително ръководството или
отделни негови представители да ги споделят. Важно е читате-
лите на вестника да бъдат запознати с разнообразието на оцен-
ки, изводи, прогнози и предложения, които така или иначе би-
туват в БСП. Разбира се, съществуват граници на допустимост
и те се отнасят преди всичко до формата - ругатните и неаргу-
ментираните квалификации нямат място на нашите страници.
Въпреки липсата на такава практика ще си позволя да ко -
ментирам статията „ Счупени розови очила" с автор Илия Гатев.
Подчертавам - повод, защото това не е единствената публику-
вана в Дума статия от млад човек, която отстоява тази пози-
ция. Мога да я резюмирам със следните думи: „не ни обръщат
внимание, не ни дават път; апаратното начало е обладало
партията". Казано по-стегнато: „Няма справедливост за мла-
дите в БСП". И разбира се, в конкретния момент - търсене на
отговорност за тежката изборна загуба и подчертаване на разо-
чарованието при младите.
Няма да разказвам за своето поколение в политиката, за да
не падна в капана на мърморещия възрастен, който повтаря из-
вода на Аристотел, че „ от младите нищо не става ". Изкуша-
вам се само да вметна, че преди почти двадесет години, когато
поискахме да влезем в политиката, нито питахме някого, нито
чакахме някой да ни покани. Просто пишехме статии, говорих-
ме на пленуми и митинги, търсехме радиа и телевизии, за да
кажем това, което искахме да кажем.
Младостта е страст, нетърпение, категоричност, борбеност.
Младостта не търпи формални авторитети и нищо не чака от
тях. Младостта удря с юмрук по масата, стряска заспалите и
презира ленивите. Младостта посяга, понякога дори грубо и
взима това, което смята, че и се полага. За разлика от старостта,
която често протяга ръка с паничка, за да и пусне някой нещо от
благодарност за бивши заслуги.
Нищо подобно не наблюдавам сред нашите млади. Да ме
извинят изключенията. Нека всички млади ми простят ако от
старост съм проспал тяхната енергична, всеотдайна и безком-
промисна борба в отстояването на левите и общочовешките
ценности.
Нямам спомен някой млад социалист днес и вчера да е во-
дил битка, с жар и аргументи, в името на някаква политика. В
която област или разрез се сетите - образование, здравеопаз-
ване, данъци, външна политика, идеология, програма, прио-
ритети... Имам спомен обаче за жалване, вайкане и хленчене.
Имам спомен за протегната ръка с паничка, като основанието
не са бивши заслуги, а просто ЕГН-то. Имам спомен за невъз-
държани упреци след като колата се обърна. И нямам спомен за
настойчива защита на Пътя, на който колата няма да се обърне.
Какъвто спомен имам за някои „стари".
Ало, младите, вие в Северна Корея ли живеете?
Дума, 8 септември 2009
КЛАСОВА НАГЛОСТ
Спорът, който предизвика икономическият доклад, възло-
жен от президента, е мехлем за душата. Значи и у нас е бил
възможен сблъсък на идеи, които имат отношение към битието
на всеки българин. Идеи, далеч от личните обиди, дребнавото
перчене, пиарските напъни и воайорски простотии. Дотук с
мехлема.
Трудна за преглъщане е класовата наглост, с която видни
индустриалци, са се вторачили само в своите портфейли. Бо-
жидар Данев например предлага като антикризисна мярка да
се увеличи ДДС-то и да се вземат мерки за намаляване на по-
треблението. Господинът много добре знае, че у нас съотноше-
нието между преки и косвени данъци е най-лошото в Европа от
гледна точка на интересите на масовия потребител. Господинът
много добре знае, че в белите държави стимулират потребле-
нието като главно средство срещу икономическия спад. Да, но
на новоизлюпения капиталист най му допада да плащат чичо
и леля. Затова, давайте г-н Данев, предложете яко увеличение
на ДДС върху хляба, учебниците и лекарствата! От тях трудно
пести и последният нещастник. Пък ако може работодателски-
те осигуровки изобщо да изчезнат.
Дума, 15 септември 2009
УПРАВЛЕНСКИ БАСНИ
Правителството утвърди мерките, с които ще бори кризата.
За разлика от много европейски страни, които заложиха на сти-
мулиране на потреблението, нашите спасяващи избраха най-
простото - да стоварят каквото има още за стоварване на гърба
на простия данъкоплатец. Намаляването на осигурителната
тежест за работодателите означава дофинансиране на социал-
ната система чрез изземване на още пари от масовите данъци,
като например 20-те процента, които плащам при всяко ядене
на хляб и пиене на вода. И то при положение, че до края на го-
дината дефицитът на НОИ се очаква да стане 550 млн лева.
Това намаление, което дава глътка въздух на работодатели-
те, ще задави наемника с още 400 милиона. Разбира се, за на-
рода трябва да се съчини обяснение. В случая баснята твърди,
че тези пари ще отидат за разкриване на нови работни места.
Който познава дори малко бизнеса в България знае, че днес
разкриването на нови работни места е последното нещо, което
може да се роди в главата на бизнесмена. Първото е как да се
разплати, защото на практика всеки дължи на всеки и как да
оцелее при минимум средства за работна заплата.
Вместо да стяга примката около врата на НОИ, държавата
защо не си прибере 420-те милиона лева от спечелени дела за
неизплатени задължения по приватизационни сделки? Познай-
те защо. Класова задачка с едно неизвестно.
СБЪРКАНИ СВЕТИНИ
Времената, в които живеем, ни засипват с интересни но-
вини. Вчера научаваме,че гробищните места за софиянци ще
свършат след няколко месеца. Решението, което някои предла-
гат - оборотни гробове - лежиш известно време, след това те
кремират - няма да коментирам. Какъв е проблемът? Имотите,
които граничат с гробищата, са частни и „страхотен" проблем е
да бъдат отчуждени. Проблем, който много познават от жалкото
влачене по Околовръстния път или пресичането на кръстовище
„Горубляне" в столицата, например. Примерите в България са
в изобилие.
През април миналата година в Дания община Haderslev екс-
проприира частен имот, за да бъде построена общинска фабрика
за текстил. Частникът не искал да продава земята, но кметът на-
мерил законово основание и го принудил. Избухнал парламен-
тарен скандал, естествено около „свещеността на частната
собственост". Коментарът на кмета Hans Geil: „Да, но новият
завод ще разкрие 150 работни места ". Просто и ясно.
Та питаме, освен частната собственост, има ли нещо друго
свещено у нас? Ако не удобството на живите, то поне паметта
на нашите покойници?
И ако преглъщам това, че за да се поклоня на паметника на
Антон Ивановци трябва да преплувам язовир „Въча", защото
по суша е частен имот, то принудата в бъдеще да кремирам ро-
дителите си ми идва в повече. Господ да им дава още дълги
години живот!
АРМАНИ И ЛЕЛЯ ПЕНА
Вчера МВР иззе над 3000 пиратски компактдиска и над 850
артикула - дънки, якета, парфюми и пр., носещи марки като
„Пума", „Адидас", „Гучи" и „Армани". Съответно срещу при-
тежателя им е образувано наказателно производство. Операци-
ята е в изпълнение на Стратегия за ограничаване на интелекту-
алното пиратство. Дотук добре.
Сега да помечтаем за времето, когато у нас борбата срещу
краденето от богатите се допълни, обогати и балансира с борба
срещу краденето от бедните. Защото в момента в България най-
мащабната кражба е именно от тези, които си броят стотинките.
И тя се нарича „спекула". Само че българските закони бяха из-
чистени от това понятие. През 1999 г. истинските разбирачи на
капитализма отмениха Закона за цените и заедно с него всякак-
ви наредби, които казват колко максимално можеш да печелиш
- и като производител и като търговец.
Ето как продажбата за 2,50 лв на килограм грозде, взет от
производителя за 20 ст, по един приказен начин се превръща от
пладнешки обир в пазарна икономика. Ето как надценки от 200,
300% се превръщат от мародерство в еманация на свободното
общество.
Да, ама леля Пена не е нито Армани, нито Мадона. А ле-
вицата, нека застане зад леля Пена толкова енергично, колкото
енергично обсъжда въпросите „Що е капитализъм" и „Какво
значи лява партия днес".
ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ БГ„СВИРКИ"
Братя Ружеви*
В САЩ са фалирали не по-малко от сто и двадесет вестника.
Могъщата група на Рупърт Мърдок, която публикува Wall Street
Journal, търпи годишни загуби от 2 милиарда и 500 милиона
евро. Самият Мърдок прогнозира, че през идното десетилетие
всички вестници ще престанат да съществуват... Прочетете
това в статията на гуруто на свободната преса Игнасио Рамоне..
И какви опити правят вестниците, за да се спасят? Намаля-
ват страници, съкращават притурки, журналисти и работното
време на оцелелите. Въвеждат платен достъп до електронните
си издания.
Нека дойдат в България обаче, за да видят какво значи борба
и изобретателност да се оцелява. Ноухау-то се нарича „слагане
на властта". А властта, каквато и криза да има, винаги ще наме-
ри начин да благодари.
От няколко месеца се възпираме да пишем за това. Не е про-
ява на добър вкус да клепаш колеги. Това обаче, което видяхме
вчера в броя на вестник Стандарт, е уникално. Всички журна-
листи с молив в ръка трябва да четат този брой, а техните пре-
подаватели, трябва да го включат в учебниците. Подсказваме го,
защото имаме чувство за отговорност пред идните поколения.
На знаещите е известно, че предишното правителство въве-
де данъчни облекчения за млади съпрузи, ако са взели ипотечен
заем. Това правителство премахва бонуса. Антисоциално отвся-
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
къде. Как обаче да го напише „ Стандарт", врекъл се в любов
на Бойко Борисов още в предизборната нощ? Много просто. С
букви, тлъсти като коледна пуйка, на първа страница колегите
пишат: „ Сватбен подарък за младоженци ". В подзаглавие се
дава разяснение, както му е реда: „Плащат по-малко данъци
за жилище назаем". Чудесно, браво на Бойко, си казва младия
съпруг, минавайки покрай будките с вестници. Разбира се, ако
не прочете значително по-ситните букви в надзаглавието: „ Още
два месеца ". За да се затвърди знанието на стр. 4, с още по-тлъс-
ти букви четем: „ По-малко данъци за младоженци с кредит".
Простата подробност, че това се премахва, а не се въвежда, вече
отсъства да боде очите.
Пак на първа страница, над портрет на Борисов, четем: „Га-
сим пожари в Европа ". Брей, си казва нашенецът, я виж колко
сме печени и как Европа разчита на нас! Някъде вътре в броя
става ясно, че ние искаме, тоест имаме желание, да се включим
в една програма, която се нарича „Модул за гасене на горски
пожари с използването на самолети..." Искаме да станем орга-
низатор на програмата, но друго си е да обявиш на любознател-
ния читател, че започваме да гасим пожарите на Европа, като не
могат да се справят сами,я.
Енергията за журналистическо проституиране, тоест за
оцеляване, обаче не може да свърши, ей така, просто на първа
страница.
От вътре бликат едни бюджетни дупки, оставени от Стани-
шев и една спестовност от Дянков! „540 млн. лв. е дефицитът в
държавния бюджет от януари до септември „, четем на с.10. А
дефицитът, продължаваме да четем,за септември е само 62,3 млн.
Представяте ли си, САМО? И това било девет пъти по-малко от
дупката за месец юли. Почваме да смятаме. Значи през юли дуп-
ката е била 560,7! Абе, колеги, нали за деветте месеца беше 540?
След това се казва, че точно преди старите министри да предадат
властта, дефицитът бил 556 млн! Ама, нали и Дянков си призна за
излишък в края на юни 180 млн? Луд да станеш. На 13-а страница
пък четем, че дупката в хазната била вече 710 млн...
Цифрите са си цифри. С тях можеш да лъжеш, но друго си
е нещата да ги обобщиш в коментар. За по-простите и по-не-
смятащите. И четем коментара на колежката Валерия Стойкова
на с.13 - „Държавата като спестовна домакиня". И защо е
спестовна? Защото решила да прибира за бюджета половината
от печалбата на държавните дружества. „Въпреки, че неолибе-
ралите веднага биха скочили срещу всичко положително, щом
стане дума за централизирано управление", пояснява колежка-
та. То направо си е социализъм, това прибиране на печалбата.
Което си било мярка срещу скъпите командировки и луксозни-
те лимузини.
Черешката на тортата обаче не е това. Какво заглавие може
да се сложи на материал, в който се разказва как половината
фирми в България замразяват заплатите, а всяка четвърта съ-
кращава работници? Няма да се сетите. Те затова трябва гени-
алност. Внимание, заглавието е „Бизнесът вика Бойко на по-
мощ " (пак с. 13)!
И с риск да бъдем скастрени от издателя, ще се провикнем:
„Братя, купувайте „Стандарт"!". Иначе никога няма да раз-
берете какво означава истинска, вдъхновена, всеотдайна и все-
поглъщаща „ свирка на властта"!
Дума, 16 октомври 2009
ЧОРБАДЖИЙСКИ НЕВОЛИ
Вчера по БНР в предаването „12+3" г-н Богдан Угърчински,
член на ръководството на Асоциацията на индустриалния ка-
питал, обясни защо трябва да си внесем чужда работна ръка.
„ Чужденецът идва за заплата и работи. В главата на бълга-
рина е лозето, семейството..." Освен това „нашенецът има
претенции за по-висока заплата". Като си внесем евтини ра-
ботници, продължава господинът, себестойността на продукта
ще стане по-ниска и последният ще стане по-конкурентноспо-
собен. Ето как според чорбаджията се решава основният про-
блем на българската икономика. Не чрез инвестиции в модерни
технологии и квалификация, а чрез поддържане на ниски запла-
ти. Това, че българската безработица расте с дни; това, че у нас
са най-ниските европейски заплати, не е проблем на господина.
Само дето не каза, че безработицата е хубаво нещо, защото дър-
жи в страх всеки наемник и му избива от мисленето всякакви
претенции.
И друго не е от значение за чорбаджията. Че се очакват над
200 хиляди от нашите гастарбайтери да се върнат и че по няка-
къв начин трябва да се решава и техния проблем. Да, ама и те
ще имат претенции. Най-добре е да си внесем пакистанци или
сомалийци, защото те няма да мислят за лозето и ще я карат на
къшей хляб.
Всъщност българската антикризисна програма е ясна и е в
пълен ход. Бой по главата с нови акцизи и търсене на работници
без претенции.
ТЕОРЕТИЧНИТЕ НИ ТАЛИБАНИ
Господа управляващите все по-често взеха да пускат теоре-
тичните си талибани.
След дълги проучвания на световния опит и след много екс-
пертно потене те стигнаха до извода, че държавата харчи страш-
но много пари за публични услуги. Затова най-добре е тя да
намали наполовина разходите за образование, здравеопазване и
прочее1. Това обаче не е най-сериозното мисловно постижение
на икономистите от Института за пазарна икономика. Има едни
зависимости, които те откриха, за които министър Дянков, ако
не ги предложи за Нобелова награда, язък му за напредничавия
вид. „Колкото повече една държава харчи, толкова по-нисък е
растежът". Чувствате ли полъха на гениалното? Оттук следва
следният практически съвет - силно намаляваме държавния харч
и растежът рязко тръгва нагоре. Дори още по-смело - държавата
спира да харчи пари, и растежът хвърчи до небето. Българският
фолклор предусети тази гениалност и скоро пусна следния виц:
„Мечтата на новото правителство е следната: в един прекра-
сен момент изчезва народът и остава само бюджетът!"
Освен за растежа, има и други прекрасни следствия. „Кол-
кото по-ниски са правителствените разходи, толкова по-малко
корупция има". Нека продължим мисловното дело - спираме
правителствените разходи и унищожаваме корупцията! Не
трябва с половинчати мерки. Решителност трябва!
Дума, 12 ноември 2009
1За тази позиция разказва информацията „Държавните харчове спирали
растежа на икономиката" на същия брой на вестник Дума. Настоящите пуб-
лични услуги държавата може да предоставя с двойно по-малки разходи",
заявяват от Института за пазарна икономика.
ОТЛИЧНИЦИ. МОЖЕМ ОЩЕ,
НЯКОИ СА ПО-НАПРЕД!
Мъжки глас попитал радио Ереван:
- - Може ли един народ да е щастлив без да се храни?
- - Не може, господин Дянков1, отговорило радиото.
Приетият на първо четене бюджет на република България
за 2010 г. може да е най-добрият в Европейския съюз, но не е
най-добрият в света. Най-добрият бюджет в света е на афри-
канската държава Екваториална Гвинея. В него е заложен бю-
джетен излишък от 54%. С по-прости думи, народът изкарва
100 лева, но харчи 46. Невероятният успех на тези братя аф-
риканци сигурно не е плод само на лични усилия. Логично е
да допуснем международна подкрепа. В такъв тип подкрепи е
най-силна Световната банка. Помним впечатляващите научни
постижения на институцията в Латинска Америка, Азия, Русия
и Африка, описани от Джоузеф Стиглиц в неговата монография
„Глобализацията и недоволните от нея".
В Екваториална Гвинея БВП на глава от населението е чети-
ри пъти по-голям от средния в света. Праха им дишат Германия,
Англия, Япония и прочие лишени от експериментален вкус
страни. При това богатство човек би помислил, че населението,
два пъти по-малко от това София, живее в самия рай. Науката
1 Симеон Дянков е министър на финансите в първото правителство на
ГЕРБ (2009-2013 г.).
доказва, обаче че и при това имане, средната продължителност
на живота може да бъде 43 години, детската смъртност три пъти
и половина по-висока от средната в света и безработицата 30%
(по данни на опозиционната партия Сбор за социална демокра-
ция). Данните на ЦРУ са по-скромни, но съизмерими. Впечат-
ляващите резултати са постигнати чрез система от мерки, сред
които на добро място стои начинът на правене на бюджет.
„Най-добрият бюджет в ЕС" сигурно също е рожба на
експеримент. Най-хубавите работи стават само със смелост,
научно търсене и нетрадиционни подходи. Кое в българската
работа е уникално?
Европа, както и целият свят, е в страшна криза на потребле-
нието. Слабо потребление, скъпи кредити, слабо производство,
малко пари. От тук следват фалити, висока безработица, сви-
ти доходи и орязване на социалните програми. Как постъпиха
всички страни в Европа? Взеха назаем от себе си като увели-
чиха бюджетния си дефицит. Средноевропейският в момента
е 7%. Някои като Ирландия се презастраховаха и стигнаха до
12%. Валутен борд? Латвия също е в такъв, но допусна 9%. Ло-
гично е, когато си в криза, да вземеш на заем от години, за които
се пресмята, че ще са по-добри. После тези страни започнаха
да стимулират потреблението, включително и чрез масирани
държавните инвестиции в различни сектори. Англия, като по-
скучна страна, взе да обсъжда с какво да промени (и с какво
допълнително финансиране) науката и образованието, за да се
отговори след няколко години на новата икономическа ситуа-
ция...
В България се прави точно обратното. Вместо да се стиму-
лира потреблението, се вдигат акцизи на масови стоки, с което
то още повече ще се свие. Държавата вместо да прави инвес-
тиции, се оттегля от каквито проекти свърне, дори от такива в
напреднала фаза със стратегическо значение. Вместо да под-
крепи допълнително здравеопазването, реже му парите. Вместо
да заложи на определени научни отрасли, се хвърля в мощна
атака срещу българската наука въобще.
В какъв смисъл се експериментира? Все си е друго науката
да знае какво ще се случи, ако се прави точно обратното на това,
което трябва да се прави. Къде да се експериментира? Най-под-
ходящо е при нация с ниско самочувствие, с телешки възторг
към чуждото потупване по рамото, с безкритично отношение
към всякакъв род „спасители" и без абсолютно никакъв инте-
рес към икономическата проблематика.
В рамките на научната разработка явно има и специален
раздел по психология. Залага се говоренето на невероятни глу -
пости и след това се проверява социологически, кой какво е
разбрал. От този сорт са обясненията „А пари откъде? Няма
пари! ". „Миналата година изядоха парите!" Като че ли нацио-
налният бюджет е семеен буркан на рафта в кухнята. Като че ли
бюджетът не е планиране на бъдещи приходи и бъдещи разходи.
Друго си е да провериш как гледа населението като му говориш
как някой вчера е изял нещо, което ще бъде произведено утре.
Как не се сеща Прасчо да обвини Мечо Пух, че е изял меда
от 2010 г.? Да, ама Пух не е българин и с усмивка, въртейки ръка
на „тра-ла-ла", ще отговори: „Не мога да съм изял мед, който
пчелите още не са направили. Макар, че би било хубаво..."
Дума, 19 ноември 2009
НЕ ПИПАЙТЕ БНТ!
И заваляха предложения за референдуми. Едни ще забра-
няват новините на турски език, други ще връщат на държавата
гори и земи, трети ще питат трябва ли ни АЕЦ „Белене". За
да не остане в страни от модата, един народен трибун му се
прииска чрез референдум да се приватизира и БНТ. Няма какво
да питате, направо действайте! Направете частна единствената
телевизия, чрез която държавата би могла да мисли за общест-
вения интерес. Хвърлете всичко в лапите на криминалните но-
вини, чалгата и шоуто. Сложете всичко на тезгяха, защото има
още малко неща, които не се подчиняват на любимия ви закон
за печалбата.
Нещо мудно действате, борци за неподправен, стопроцен-
тов капитализъм. Нещо се мотате с продажбата на БДЖ. След
която, нека бъдем сигурни, ще бъдат закрити поне половината
пътнически спирки. Мотате се и с унищожаването на Здравната
каса, с унищожаването на публичните болници, с разсипването
на БАН. Нещо не слушате достатъчно всякакви представители
на либерални стратегии които ви казват, че много пари се хар-
чат за образование, че не трябва да се наливат (!) толкова пари
в „нереформираното" здравеопазване и прочие неолиберални
глупости. Защо не вземете да премахнете и пенсионната въз-
раст - имаше и такава идея! Действайте!
Дума, 17 февруари 2009
ТАРИКАТЛЪЦИТЕ НА ГЕРБ
За пет месеца икономическата физиономия на ГЕРБ се из-
бистри окончателно. Единствената „антикризисна" мярка на
правителството се състои в това, че държавата не се разплаща.
И съответно се отчитат страхотни европейски бюджетни рекор-
ди. Научаваме, че т. нар. джипита не са си получили възнаграж-
денията за ноември. Само строителите чакат държавата да им
се издължи с над 700 млн лева, но тя абсолютно антикризисно
отказва да даде парите. Догодина щели сме да видим. На фона
на тези задължения спрените пари за съдиите - 24 млн са си
направо джобни пари. Фонд „Научни изследвания" пък през
2010 г. ще се разплати за проекти за тази година - и тук сума, от
порядъка на 10 млн.
Държавата не се разплаща, но с гордост отчита излишъци.
Например по предварителни данни бюджетът за ноември е бил
на плюс с 48 млн. За да постигне този грандиозен успех, финан-
совият министър изплати детските надбавки за ноември през
декември, а те са над 30 млн... Защо пенсионерите ще си полу-
чат коледните бонуси през януари? За да се спестят през декем-
ври на хартия над 25 млн. В името на статистиката. По същия
тертип държавата „пести" от заплати - достатъчна илюстрация
е случаят с железничарите.
Така се прави икономика, така се правят държавни финанси.
Имаш да плащаш, но не плащаш. Умно и хитро. Отива на пра-
вителство с шест научни доктора, начело с премиера.
Дума, 29 декември 2009
ИНФОРМИРАНИ И ВЧЕСАНИ
„Прозорецът към света
може да се затули и с вестник."
„Невчесани мисли"
Станислав Йежи Лец
Боби Цанков е убит. Първа новина. По всички национални
електронни медии. Някои били изненадани. Повечето не били
изненадани.
Разрешаването на застрояването в Странджа не е новина.
Само за някакви мърморещи еколози. Правят се на интерес-
ни. Защото това застрояване не е престъпление. Престъпление
е убийството на Боби Цанков. Е, някъде ни информират. За
Странджа. Ей така, за разнообразие.
По БТВ двама гости на дълго и на широко ги разпитват
за Боби Цанков. В един момент на тях им става неудобно и
казват, че е жалко, че за такава авторитетна телевизия това е
първа новина. Имало и други... Хайде, бе! Водещата се съ-
гласява и преминава към „Какво плащаме за здраве". Само, че
сутринта анонсът е съкратен. Предната вечер анонсът е пълен:
„Какво плащаме за здраве, докато лекарите извиват ръцете на
правителството". Лекари - саботьори. Не си били получили
парите за два месеца и започват да извиват ръце. Представяте
ли си? Правителството работи, а безотговорни типове го при-
тесняват и шантажират. Извиват му ръцете. И то за какво? Да
плаща за извършена работа. Добре, че дойде 2010 г. Защото
през 2009 г. пари нямаше. Бостанът беше обран. Още в първия
работен ден на новата година обаче пари има. Защото Бойко
ги намери.
И защо махнаха от анонса по БТВ втората част за извиване-
то на ръце? Някой безотговорен редактор е решил да ни спес-
ти наглото поведение на лекарите. И да остави само постното
„какво плащаме.".
На фона на убийството на Боби Цанков, у нас ставали и
по-дребни неща. В Девненското предприятие „Полимери" за-
почват масови съкращения. В Смолянско орязали социални
програми, та някакви си хора научили, че от първи януари са
без доходи. Някакви други в Чепеларе също щели да загубят
работата си. А бе, какво Чепеларе? Това не е новина, защото е
криза. При криза такива работи стават. Освен това, Бойко търси
пари. И намира. Той ги намира. Това не са пари от нашите данъ-
ци. Това са намерени пари от Бойко. Някой да не е наясно?
Има и любопитки, няма да се занимаваме само със сериоз-
ни неща. Реститути твърдят, че тротоарът пред Руската църква,
на пъпа на София, на жълтите плочки, им влизал в частното
имение. Междувременно разрешили реституираният имот да
си вдигне ограда. Нахален тротоар. Нахален народ. Да се пре-
мести тротоарът!
Преди месец един познат умря. На 56 години. Не беше здрав-
но осигурен, нямаше работа от години. Проблеми със сърцето.
Нямаше пари за прегледи. Нямаше пари за лекарства. Въпреки,
че блъскаше по цял ден. На някой дървата ще нацепи, на друг
градинката ще оправи, на трети багаж ще пренесе. Просто умря.
Това обаче не е новина за никого. Знаем го жена му, децата му,
аз и още няколко съседи.
Търсят да арестуват Малкия Маргин. Новините идат!
Дума, 7 януари 2010
ДЪРЖАВАТА НЯМАЛА ПАРИ
Държавата нямала пари. Нас пита ли ни някой, ако нямаме
пари, как си плащаме тока или телефона? И можем ли да се
оправдаем с „нямам пари"? Когато човек няма, или съкращава
други разходи или взима на заем. Защото ако на плаща, го бият
през пръстите. Крайно време е и за държавата да се въведат
законово санкции, когато не си изпълнява финансовите задъл-
жения.
Опозицията задължително трябва да се намеси. Няма по-
автентично ляво от това да защитиш и да се бориш за правата
на някой, който е рекетиран, лъган и ограбван от работодател.
Особено ако последният е държавата.
Апропо, как така за строителните работници няма пари, а за
чиновниците от министерството на финансите да има?
Дума, 28 януари 2010
ПОТАЙНОСТИТЕ НА БСП
Заявлението на Румен Овчаров1, че ще възражда БСП, защо-
то „вместо промяна има подмяна", вече предизвика и тепърва
ще умножава вътрешно партийни реакции. Някои от тях стиг-
наха до заключението, че с тази претенция Овчаров си е подпи-
сал политическата смъртна присъда.
На всички, които следят лидерския казус в БСП, ще при-
помня един твърде любопитен момент, валиден за цялата демо-
кратична история на партията след 10 ноември. БСП обича да
си избира лидер, за когото почти нищо не знае. Обикновено се
борят някакви тенденции, БСП вижда в това неморална борба
за власт и наказва ярко откроените опоненти с червен картон.
След това си избира някой, който не дразни, не предизвиква
противоречиви чувства, не вдига адреналина на никого и по
този начин си мисли, че спасява единството - една от върхов-
ните, ако не и върховната ценност на БСП като цяло.
Нека припомним. През 1991 г. срещу Александър Лилов
беше скочило почти цялото му председателство. Александър
Томов, Чавдар Кюранов, Димитър Йончев.... списъкът е твърде
дълъг. Всички твърде ярки, със запомнящи се позиции за бъде-
щето на партията. БСП избра за наследник на Лилов Жан Виде-
нов. Въпреки своите качества и грамотност, за него не знаехме
почти нищо, освен че умее да води люти процедурни битки със
СДС. БСП отхвърли Лилов, защото в публичното пространство
обвързаността с Политбюро на БСП вече тежеше неимоверно,
1 Румен Овчаров е дългогодишен председател на Софийската градска
организация на БСП, бил е кандидат за председател на БСП. Министър в
две правителства на БСП и народен представител от БСП в 38-ото Народно
събрание.
отхвърли и Пирински, който се свързваше с най-авторитетния
опонент на Лилов - Андрей Луканов, помоли Янаки Стоилов
да стане председател (какво имаше в неговия политически ум
ние не знаехме) и след отказа му, избра Жан. Който попита поч-
ти иронично „А моята платформа познавате ли я?", след което
беше гласуван с пълно подминаване на въпроса му.
През 1996 г. се разрази тежък конфликт в БСП въз основа на
диаметрално противоположни оценки за нашето еднопартийно
управление. От едната страна беше Виденов, от другата - главно
Лилов и Янаки Стоилов. БСП разреши спора така, както твър-
дят, че щраусът си решавал проблемите при идваща опасност.
Тя не избра нито една от двете алтернативи, ясно и достатъчно
дълго артикулирани и въздигна на председателския пост Георги
Първанов. Златният му шанс беше, че по време на целия тежък
спор той мълча. Единственото, което го беше откроило е пози-
цията, че на лъвовете в българския герб трябва да има корони.
Ръцете са изтупани, политическите визии - заровени, а един-
ството - възстановено. Май няма как двама с противоположни
оценки за поведението на партията да не се обединят около ня-
кой, който е пребивавал кротко в мирното пространство.
През 2001 г. Първанов става президент и партията изчака
той да посочи своя заместник. Конфликт няма, единството е
пълно и БСП приема избора - Сергей Станишев, за чиито по-
литически възгледи също никой нищо не знаеше.
След дългото припомняме на един фундаментален рефлекс
на БСП, да се върнем към днешната ситуация. Прекрасно зна-
ем кой е Сергей Станишев, прекрасно знаем и афишираните
му опоненти - Румен Овчаров, Румен Петков, Татяна Дончева,
Янаки Стоилов. Може да пропускам някого. Знаете ли какво
ще се случи? Ако обстановката в БСП се нажежи до червено,
ако стане невъзможно, поради фалцета на емоциите, възелът да
продължи да се затяга, на свой конгрес БСП ще зачеркне шан-
совете за председател на всички споменати и ще избере някой,
за чиито политически възгледи нищо не знаем и за чието поли-
тическо поведение не можем да прогнозираме нищо. А някои,
които сега мъдро и удобно мълчат, ще започнат да обясняват,
как в същност са били дълбоко против политиката на Стани-
шев. Това, обаче е друг рефлекс, за който си струва да се говори
самостоятелно.
От гледна точка на тази любов към скромното, мирното, сго-
ворчивото, мълчаливото, тоест към неизвестното, всеки ясен и
открит упрек към председателя и всяка претенция към неговото
място, изглеждат неморални, скандални и разлагащи партийно-
то тяло. Съответно ги подлагаме на унищожителна морална (но
не и политическа) критика и им посочваме небитието. От тази
гледна точка всички в партията трябва да са единни и тихи, до-
като в някакви кабинети, полутъмни коридори и скрити места
зад паравани, на този настоящ председател му скроят шапката,
а новата мярка, новата модна шапка, бъде раздадена на листче-
та в празничната обстановка на поредния конгрес. След тази
„морална" процедура по правило забравяме за изхвърления,
оставяме го да се оправя или с преподавателска или с друга не-
утрална работа, или му даваме някой стратегически център, в
който пак по правило не трябва да се толерира нищо стратеги-
ческо. Ставаме единни до следващата необходимост да наредим
пасианса в множество индивидуални и групови нелегалности.
Има и друга логика, друга политическа нагласа, но тя е явно
за други географски ширини и други интелектуални дължини.
Тя изглежда горе - долу така. Всеки, който смята, че е по-добър,
по-силен и по-перспективен от настоящия председател и кой -
то има солиден политически кураж, дар слово и политически
идеи в главата си, го обявява ясно, недвусмислено и на висок
глас. Казва: „Аз трябва да бъда вашият следващ лидер!", събира
екип и започва битка. От своя страна, партията, включително
и нейните настоящ председател и ръководство, гледат на тези
претенции като на нещо нормално, като на част от естествено
политическо състезание. Няма нужда състезанието да се крие
от обществеността, да се представя за кухненски проблем, да
се облича в дрехата на семейна препирня. Няма нужда, не само
защото не може да се скрие, няма как. Няма нужда, защото по-
литиката реализира идеите си чрез властта и всеки сериозен
спор в една партия е директна или косвена борба за власт. Нев-
ластовите спорове се водят в клубовете по интереси.
За съжаление, членовете на БСП се държат повече като
членове на едно огромно семейство, отколкото като членове на
една голяма партия. Родово-психологическите и историческо-
житейските привързаности доминират тотално над политиче-
ските сходности. Някой ще каже, защо пък за съжаление. Може
би точно тази особеност съхрани БСП, въпреки твърде проти-
воречивия и път и огромни идейни обрати.
Все пак, никой в БСП не оспорва, че трябва да се случи про-
мяна. Ако някой смята обаче, че с простата и каква да е смяна на
лидера ще се случи Промяната или лъже околните или заблуж-
дава сам себе си. Както съм убеден, че изригването срещу всяко
посягане към партийната власт, само по себе си не носи морал.
Твърде е възможно да носи и груб политически егоизъм.
В цялата тази бъркотия и шумотевица за мен е ясно едно.
Трябва да се промени начинът, по който се правят кадровите
промени. С ясни претенции, с ясни аргументи и на светло. А
когато за аргумент се използва „корупцията", особено да се
внимава. Най-вече ако в твърдението се въвлича цялата партия.
И особено когато самият обвинител е страдал от всякакви об-
ществени подмятания.
Дума, 3 февруари 2010
ПАЗАРНО ПОЖАРОГАСЕНЕ
В предаването „Панорама" от миналия петък видинският
депутат Михаил Михов направи едно много полезно сравне-
ние. Закривали инфекциозното отделение във Видин. Ако го
закриват, защото в последно време няма сериозна инфекциозна
заболеваемост, това означава ли, че трябва да закрием пожар-
ната, ако отдавна не е имало пожар, попита депутатът. Разбира
се, че трябва, г-н Миков! Защо здравеопазването да се поставя
изцяло на пазарни основи, а пожарогасенето не? Защо аз като
данъкоплатец да плащам на пожарната команда, която нищо не
гаси?
Финансовата логика на държавата изисква следното: избухва
пожар, идва командата, шефът сяда със собственика на имота в
съседно кафене и започват да се пазарят. Ако човекът плати дос-
татъчно, огнеборците започват да гасят. Ако не си стиснат ръце-
те, командата си вдига дърмите и напуска. Още повече, че пожа-
рогасенето го няма в Конституцията като право, както е записано
правото на здравна помощ. Ако някой се съмнява в правилността
на горните разсъждения, да пита Световната банка.
Ако сме прогресивни хора, а не някакви носталгици и меч-
таещи комунисти, трябва да се борим за тотално опазаряване.
Не бива обаче да сме черногледи, защото държавата ни има
определени успехи. След като и планинските спасители си
сложиха тарифите. След като в София си имаме Първи частни
гробища. Философията е ясна. Нужни са само повече енергия
и решителност.
Дума, 28 февруари 2010
ЛУДОСТТА НА ФИНАНСОВИЯ
МИНИСТЪР
Служител на НАП ми сподели, че във ведомството имали
обяснение за финансовите действия на съответния министър.
Неговата голяма, всеобхватна и единствена мечта била един
ден в учебниците по история да пише, че България е влязла в
Еврозоната по време на управлението на Б. Борисов с финансов
министър Симеон Дянков. Цената не се коментирала в главата
на висшия чиновник. В тази глава се бил загнездил единствено
невероятно нисък бюджетен дефицит. Толкова нисък, че в цяла
Европа, чийто среден дефицит е 7%, само ахкат, пулят от учуд-
ване очи, вдигат вежди от изненада и ръкопляскат само като
чуят името Дянков. Кога човек ръкопляска? Когато наблюдава
нещо, на което самият той е неспособен. Защото никой финан-
сов министър в Европейския съюз не е способен на това, което
прави нашият. Никой! Защо? Защото на никой не му минава
и през ума да спре плащанията на държавата към каквото се
сетите, да стреля с картечница по всички социални системи, да
удуши бизнеса, да разбие покупателната способност на всяко
семейство. В главата на всеки чужд финансов министър има
явно повече от една мисъл, повече от една мечта.
В тази ситуация на величие и лудост синдикатите, бизнесът,
пенсионерските, правозащитните и прочие организации трябва
да свалят емоциите, да впрегнат мозъците си на огромни обо-
роти и хладнокръвно да започнат да обмислят действията си.
Така както е редно да се постъпва при прогнозата за огромно
природно бедствие. Защото силните думи за огромно съжале-
ние не са вестникарска метафора.
ДА ЖИВЕЕ МАФИЯТА!
Правителство, синдикати и едър бизнес се разбраха да бъде
орязана и държавната субсидия за парламентарно представе-
ните партии. На фона на истерията да се реже от всичко, което
мърда, таза мярка изглежда логична и справедлива. С такава
мярка обаче управляващите за пръв път явно ще подкрепят
законодателно мафията в България. Ако под мафия разбираме
срастване на пари и политическа власт. Защото няма парламен-
тарна партия никъде по света, която да не може да си осигури
финансиране. Ако не получи пари от държавата, ще бие поклон
пред някой бос, ще му целуне ръка или някоя друга телесна
част и ще си реши проблема. Тези, които управляват ще запо-
чнат отблагодаряването веднага чрез приемането на лобистки
нормативни актове, а опозицията ще почне да поема ангажи-
менти с отложено изпълнение. Празно няма.
Дали германският данъкоплатец например е безкрайно глу -
пав, защото издържа не само партиите, но и техните фондации?
Дали норвежкият данъкоплатец е още по-глупав, защото е позво-
лил държавна субсидия дори за партийните вестници?
Преди години, при приемане на държавната субсидия за
партии, всички политически фактори изръкопляскаха, защото
това е европейска практика, която удря директно по сиво черни-
те, безпринципни „коалиции" между политици и бизнесмени.
И ако днес можем да разберем чорбаджии като Божидар Данев
защо се вдъхновяват от такава мярка, трудно ни е да разберем
защо правителството допуска да бъде натикано в такова блато.
Ама какво да се чудим. Като че ли има нещо разбираемо в пове-
дението на Дянков и сие.
ДЪРЖАВНО ДОВЕРИЕ ЗА ВСЕКИ
Ако една трета от потребителите на топлоенергия в една
сграда не плащат сметките си, на всички ще бъде спирано топло-
подаването, предвижда поправка в Закона за енергетиката. Това
е ново доверие, с което държавата и общината обличат своите
изрядни поданици. За да си решат проблема, те трябва да притис-
нат, заплашат и набият неизрядните. И да ги бият докато започнат
да си плащат или се изнесат в друга кооперация. Има блокове от
по 150 живущи. Когато 50 спрат да плащат, другите 100 трябва да
започнат да ги бият. Шансове да се реши проблемът има, защо-
то количеството на изрядното опълчение превишава бандата на
мошениците или крайно бедните, което сигурно е едно и също.
Но да се върнем към доверието. Държавата на практика упъл-
номощава добрите да поемат полицейски и съдийски функции.
Държавата си има много работа и трябва да и се помага. А и
самото доверие ласкае, защото то директно казва, че изрядните
поданици са зрели, силни и интелигентни. В смисъл, че интели-
гентен е този, който може да се оправя сам.
Просто доверието расте непрекъснато. Ако един пенсионер
например получава 200 лева, а сметката му за ток и лекарства е
210 лева, държавата му гласува пълно доверие да си осигури пре-
храната. С болния и безработния в общи линии е същото. Те са го-
леми, зрели и интелигентни хора и е обидно да им нямаш доверие.
За държавата остава най-отговорната функция. Тя е нацио-
нална касичка, в която ако има пари, харчи се. Ако няма, не
се харчи. Държавата не е национален инструмент за търсене,
намиране и събиране на пари. Тя е касичка, която се усмихва
възпитано и пръска с доверие. Защото доверието в същност е
поклон пред силата на човека.
И БОТЕВ НИ Е В ПОВЕЧЕ
За пореден път преместиха един от двата паметника на
Христо Ботев във Враца. Мотивът разсмива: „Не е редно в един
град да има два паметника на един и същ човек". На човечеца
Ботев. На някой си Ботев.
Какво значи „много"? Много място ли заемат? Много ще ни
дойде историческата памет на открито ли?
Сваленият монумент на Ботев е най-старият в България. На
неговото откриване са присъствали княз Фердинанд и Стефан
Стамболов. С което той става два пъти по-ценен. И в никакъв
случай стойността му не се повишава с лашкането му напред -
назад.
Единствената полза от този странен акт би била една нацио-
нална дискусия на тема „Кое ни е в повече". Може би две банки
на една улица са много. Може би две казина в един квартал
са много. Да, ама такава посока на такава дискусия не може
да има. Като се захващаме с излишъците, почваме от книжар-
ниците, библиотеките, читалищата, училищата и болниците.
Почваме от паметниците. На някакви хора. Много са. Направо
ни дразнят, бодат очите, развалят пейзажа. Затова предлагам
на бившето място на Ботев в градинката на площад „Руски"
във Враца да спретнат едно чейнчбюро. Някак си по-пред-
ставително е. И не е в повече. Колкото повече чейнч, толкова
по-добре.
Дума, 27 май 2010
ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА У НАС
ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕБАТИ?
Две балкански страни ни дадоха нови примери какво трябва
да се прави по време на криза. Дясното хърватско правителство
реши да диференцира данъка върху доходите чрез три стъпки -
12%, 25% и 40%. С увеличените приходи (и от други данъци)
ще акумулира фонд от 200 милиона евро за вдигане на заплати.
Логиката е ясна. По-богатите да поемат съразмерно своята те-
жест за справяне с кризата и което е по-важно - обратно пари в
хората, за да се засили потреблението, а от там и производство-
то. Сърбите пък решили да заделят 20 милиона евро за привли-
чане на свои учени, които работят в чужбина и да удвоят парите
за научни изследвания. И тук логиката е разбираема. Грижа за
бъдещата конкурентоспособност.
В предаването „На четири очи" на Нова ТВ Стефан Софи-
янски много ясно защити същата логика: намалете ДДС и хвър-
лете в обръщение през следващите три години три милиарда
евро. Пак в името на потреблението, което единствено е спо-
собно да издърпа брутния вътрешен продукт. „Пари от къде?",
зададе професионалния и труден въпрос г-жа Ц. Ризова. „От
фискалния резерв, от емитирането на облигационен заем и от
еврофондовете", беше отговорът.
Дали е възможно между нашите партии да се зародят сери-
озни и енергични икономически дебати? Дали е възможно из-
бирателите да подтикнат своите избраници към такива дебати?
Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.
УПРАВЛЕНИЕ И ОЦЕНКИ
Вчера няколко посланици един през друг дадоха висока
оценка на управлението на ГЕРБ. „Правителството за една го-
дина свърши много работа", каза г-н Уорлик1. Към него се при-
съедини немският посланик Матиас Хьопфнер: „Ние виждаме
успехи в управлението на ГЕРБ". До него застана посланикът
на Белгия Марк Михилсен: „ Процесът на реформи в България е
започнал ". За да илюстрира мисълта си първият посочи борба-
та с корупцията, вторият - съдебната система, а третият - нищо
не посочи. Но обеща да продължи да насърчава реформите.
Днес навсякъде по света се обсъждат успехи и провали. И ви-
наги се говори с цифри. Ето например как сп. Fortune в своя пуб-
ликация от 30 юни говори за петте страни, които се справят най-
добре с кризата. В Австралия безработицата е под 6% и я очаква
ръст на БВП с 3%. И обясняват как го прави. В Колумбия - пак
цифри, които се обясняват с успешната политика на инвестиране в
инфраструктура. Перу пък очаква растеж на икономиката си с 6%,
главно защото насърчава инвестициите в минното дело. В Синга-
пур пък взели, че дръпнали, главно защото реализирали пакет от
държавни стимули за икономиката в размер на 20 млрд долара. В
Уганда - за справянето с кризата помогнали ръста в телекомуни-
кациите и износът на кафе и чай.
За преценката на нашите успехи и неуспехи цифри не тряб-
ват. Сигурно защото ние, българите, мислим в картинки. Ние на-
шето развитие можем най-добре да представим не в анализи, а в
изложби и видеоклипове. С едно единствено заглавие. Реформа.
Дума, 6 юли 2010
1 Джеймс Уорлик е посланик на САЩ в България от януари 2010 до
септември 2012 г.
ПРОСТ ВЪПРОС
Днес се провежда среща на финансовите министри на ЕС,
на която Франция и Германия настояват да се обсъди облага-
нето с данък на финансовите трансакции. Тоест на тези, които
печелят от курсови разлики. По просто казано - на спекулан-
тите.
САЩ наложиха данък от 19 млрд щ.д. на финансовите си
институции, който трябва да покрие разходите на американския
данъкоплатец по спасяване на системата. В Ирландия действа
мораториум, който задължи кредиторите да изчакат една годи-
на, преди да предприемат мерки срещу длъжниците си по ипо-
течни кредити. Това са все примери, които показват как зрели
държави принуждават богатите да поемат своя дял в бремето
на кризата. Как включват бедните в спасяването на финансите
също е известно. Един от последните примери е проектобю-
джета на Германия за 2011 г. С най-големи съкращения е нато-
варено министерството на труда - 7,9%.
За България какво знаем? Бюджетът се спасява чрез: съкра-
щаване на служители, неплащане на задължения към фирми,
повишени акцизи, орязване на парите за наука и образование,
съкращаване на клинични пътеки, забавянето на парите на ле-
кари, орязване на социални разходи, спестяване на пари по съ-
финансирани от ЕС проекти, лихви за майки, които са записали
децата си на ясла, но са получавали помощи и още много други,
все трудни начини на пестене.
Питаме се дали и относително богатите ще бъдат включени
по някакъв начин в носенето на товара? Например, крупните
работодатели, банките, висшите финансови чиновници, хората
с най-високи доходи, приватизаторите, които не са се издължи-
ли на държавата и прочие?
В последния си брой вестник Капитал, в анализ за едно-
годишното управление, посочва като най-голям успех в соци-
алната политика на ГЕРБ намаляването с два пункта на пен-
сионните вноски за бизнеса. Прочетете оценката още веднъж.
Превъзходно чувство за хумор.
Дума, 13 юли 2010
КРИЗА ЛИ?
Всеки ден научаваме за какво още няма пари. Разбрахме,
че в здравеопазването има пари само за заплати. За всичко ос-
танало - консумативи, лекарства и прочие лукс, да си плащат
болните. За пенсии също няма пари, затова вдигаме осигури-
телния стаж, а пенсионната възраст гледаме да се доближи
колкото се може по-плътно до средната продължителност на
живота. Немотията в образованието ще лекуваме с повсемест-
но платено обучение. За глезотии като наука и култура изобщо
няма да отваряме дума. Вчера се оказа, че пари няма и за слу-
жебни адвокати. Тук обаче да не издребняваме. Който няма
пари, да се защитава сам. Какво толкова! На Георги Димитров
да не му е било лесно на Лайпцигския процес?
Затова пък за първите шест месеца на тази година банките
отчетоха печалба от 352 млн лева. А приходите от такси и ко -
мисионни (без лихвите) са над 400 млн. За вдигане на данък
„печалба" обаче и дума не може да става. На фона на убитото
потребление оборотът на магазините за луксозни храни е на-
малял само с 10%. За вдигане на данъка върху доходите на
богатите обаче е просташко да се говори. Съвсем просташко
е и да се споменава за вдигане на осигуровките. Защото ще
ядосаме бизнеса, който, ако съдим по проверките в Слънчев
бряг, от 10 хил. лева оборот крие 7 хил.
Някои твърде повърхностни люде говорят за „криза на ка-
питализма". Криза ли? За една година в Хюстън, САЩ, ми-
лионерите са се увеличили с близо 30%. Миналата седмица
банкерите в Лондон отвориха шампанско - четирите водещи
банки отчетоха печалба за полугодието от 15 млрд британски
лири (24 млрд долара). Капитализмът пращи от здраве, дру-
гарки и другари. Нещо друго е в криза.
ФАБРИКА ЗА МИЛИОНЕРИ
Братя Ружеви*
Молим нашите читатели да ни извинят, че пак ще ги зани-
маваме с цифри, пари и икономически мистерии. Иска ни се да
пишем за това какви питиета пият на морето нашите депутати,
какви нови покъртителни сериали се задават, но детското ни
любопитство е жегнато от фактите, с които през последните
дни ни засипва банковата статистика.
За една година родните милионери са се увеличили с 96
броя. Така са станали 423. Всички дружно държат на влогове
близо милиард лева. Как така, бе? Нали е криза? Значи в Бълга-
рия работят две фабрики. Едната произвежда мизерия, другата
спретва нови милионери. В тази шизофренична ситуация на на-
ционално раздвоение от устата на властта чуваме само едното:
„Курс към всеобщи икономии!", „Затягайте коланите!" почти
до точката на посиняване на лицето. За другата фабрика пого-
ловно се мълчи. Даже не се шепне. „По време на криза данъци
не се пипат", ни казват умните, начетените и добре облечените.
А доходите на масовия българин трябва, така ли? Сигурно така
трябва. И кабинетът ежедневно замразява доходи на хората и ги
принуждава да се примиряват със зловещите условия на новия
си живот. Криза е! Каква? За кого? Пари за заплати няма, но
финансовият сектор бележи нечувани висоти.
Но пък каква изобретателност се крие в начина на предста-
вяне на фактите! Българската журналистика понякога проявява
гениалност в опита си да хвърли прах в очите на хората. Аген-
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
циите ни информират: „Държим 25 млрд. в банките". О, боже
мой, значи заедно държим тези огромни средства! Значи всички
съвместно сме един невероятен колективен милиардер. Смях в
залата. За тях, малкото изобретателни, спукващи се от работа,
пари има. Криза няма и вероятно никога няма да има. Ние, ос-
таналите, глупавите и мързеливите... Една миниатюрна част от
тези 25 милиарда може да са наши. Ама не са.
Повечето от „ние" дължат пари на същите тези банки, а не
държат нищо в тях. Толкова е просто. Защото кризата е само
за бедните. Дори десният вестник Класа от вчера експертно
информира: „Все по-малко хора и фирми управляват все пове-
че средства". Това е неотменимото правило на капитализма.
В пазарната игра на рулетка винаги го отнасят най-слабите. В
България това разслоение става все по-очевидно. Те имат пари,
ние имаме недоволства. И какво от това?
Трябва дебело да подчертаем едно авторитетно обяснение.
„Ръстът на безработицата доведе до ръст при депозитите ".
Виждате ли колко е логично? Имате си един милион в дюше-
ка, чувството ви подсказва, че можете да останете без работа и
търчите в банката да си внесете парите. Няма друго обяснение.
Ставаш безработен и започваш да спестяваш.
Преди три дни почина един от най-добрите модерни гласове
на левицата - британският историк Тони Джуд. До последния
си миг Джуд вярваше, че след Маргарет Тачър светът е завил в
грешната посока и стремително се носи към бездната. Моралът
бе подменен от печалбата - само толкова беше необходимо, за
да бъдат пронизани в сърцата модерните общества. И да станат
те единствено фабрики за милионери. Достойно място за всич-
ки останали, уви, не е предвидено в бъдещия свят.
Дума, 11 август 2010
ХРАНИ И СТАНДАРТИ
България здраво работи по българския държавен стандарт.
Скоро ще се появят на пазара мляко и кашкавал, произведени
от сурово мляко. Ще се появят и месни продукти, направени от
месо. И ще бъдат два пъти по-скъпи. Контролът ще бъде строг.
Проверяващи лаборатории, солидни глоби за нарушителите, от-
немане на лицензи, затваряне на предприятия, специално място
в магазините, специални срокове за годност.
Няма да питам какво сме яли до сега. Ще попитам обаче
кой, как и дали ще контролира цялата друга продукция. Тази,
с която масово ще се храни масовият българин. Защото двойно
по-големите цени ще бъдат по джоба на малцина. Ще знаем ли
в народните салами колко соя, консерванти, картофено нишесте
и фибри ще има. Ще знаем ли в какъв смисъл са салами, кайма,
кренвирши и прочие. Ще има ли някаква контролируема грани-
ца, която органите ще следят. Например, при еди колко си про-
цента пясък, производителят ще бъде глобен, а стоката иззета
от мрежата. Ще знаем ли в онова сирене, което не се прави от
мляко (сурово, де), какво всъщност има. И колко не-мляко може
да има, за да стои в магазините.
Най - прогресивното е, че истинските стоки ще имат ясни
етикети и ще бъдат на отделни разпознаваеми рафтове. За да
не си губи времето този, който може да плати двойно. Той е
работлив и няма време за губене. Останалите, мързелите, нека
се размотават. Да гледат и да цъкат.
Дума, 21 август 2010
ТЪРГ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Простете за невежеството, но никога не съм разбирал защо
трябва да се продават държавни или общински монополи. Или
определено печеливши предприятия.
Монополистът винаги е на печалба, особено ако продава
стоки от първа необходимост. Защо трябваше да продават ЕРП-
тата, след като печалбата предварително е включена в държав-
но одобряваната цена на тока? По силата на каква икономиче-
ска логика преди време се заканиха да приватизират из цялата
страна водоснабдяването?
Имало раздвижване около приватизацията на Булгартабак...
Защо и е на държавата да се разделя с предприятие, което за
първото полугодие отчете над 7 милиона лева печалба? Може
би, за да прибира след приватизацията 10% данък печалба, кое -
то е значително по-малко от 100%, както и да го смяташ. И ако
е напълно разбираемо защо бръснарниците и ресторантите е
добре да са частни (защото на държавата не и е работа да под-
стригва и да прави кюфтета), то за обекти от ранга на горе спо-
менатите, не е ясно. Казват обаче, че там където вървят пари,
винаги има логика. Често добре скрита.
Казват още, че държавата била лош стопанин. Дори когато
става дума за гарантирани печалби. Ако е вярно, защо това тряб-
ва да се отнася само за отделни предприятия, а не и за цялостно-
то управление? Не можем ли да станем световни новатори и да
обявим управлението на България на търг? Ще го вземе някой
мега - частник, от Ситигруп и Сименс нагоре, за да се сложи ред
в управлението. Да го направи ефективно и печелившо.
КЛЮЧЪТ КЪМ БЪДЕЩЕТО
Вчера министър Цветанов откри за себе си, че българинът
е започнал да пие повече. Който следи статистиката разбира и
други неща. Например, че българинът е все по-болен. Преди де-
сетина дни ни информираха, че големият търговец на лекарства
„Софарма" АД е увеличил продажбите си близо с една четвърт.
Кой друг бизнес може да се похвали с такъв ръст на приходи-
те? Българинът все по-често попада и в болница. Прогнозните
хоспитализации за 2010 г. са с половин милион повече от тези
през 2007 г. Изводът е много прост. Човешкият ни „материал"
се влошава с всяка изминала година.
Да се трупа тази картина само на правителството е наивна
и дори цинична опозиционна поза. Двете десетилетия несигур-
ност, немотия и демографски срив си казаха думата.
Дали е възможно в някакъв момент политическите сили,
включително и президента, да седнат заедно, да оставят то-
махавките на земята и да се опитат да формулират проблема
в дълбочина? Дали е възможно да потърсят заедно пътища за
излизане от тресавището? Защото проблемът не е лъжица дори
за устата на човек, който има по-висок рейтинг от църквата.
Дали е възможно спокойно и смирено да изслушват експерти-
те? Защото връзката между експертния потенциал на България
и политическата класа е твърде тънка.
Социолозите постоянно отчитат рейтинги. Добре е полити-
ците да обърнат повече внимание на тези, които не вярват на
никой. А те са половината от българския народ. В истинското
осмисляне на техните мотиви може би е ключът за едно по-
прилично бъдеще.
ИНТЕРЕСИ И ЛОГИКА
Миналата седмица отново се разгоря спорът за минималната
работна заплата. „Ще се увеличат приходите в осигурителната
система и ще се засили борбата със сивата икономика", така
министър Младенов аргументира увеличение с 30 лева (от 240
на 270).
Работодателите, разбира се, са против. Всяко вдигане на
разходите им щяло да доведе до ръст на безработицата, за-
щото трябва да освободиш работници, за да плащаш повече
на други. Сивият сектор ще се увеличи, защото собственици
сигурно ще започнат да крият разходи, за да компенсират
увеличението. Освен това такова вдигане на заплати при-
дава изкуствена стойност на цената на труда - тя не е под-
платена с повишаване на производителността му. И накрая,
това било силов подход. Трябвало да се търси начин нещата
да станат от само себе си, например като се намалят още
осигуровките.
Изобщо тези 30 лева допълнително (за около 160 хил. души)
е нещо силно обезпокоително, дори опасно за икономиката.
То е административен диктат - противоестествен и алогичен.
„Социалните аргументи срещу икономическата логика", както
уважаван вестник онагледява една снимка, на която един до
друг стоят Тотю Младенов и Симеон Дянков1. Тотю Младенов
олицетворява социалните аргументи, а Дянков, разбира се, ико-
номическата логика.
Логиката обаче винаги е дреха на интересите. Какъв извод
ще направиш зависи не само и просто от законите на логиката.
1 Министри съответно на труда и социалната политика и на финансите.
Зависи и какви предпоставки ще избереш, кои факти ще вземеш
на въоръжение и разбира се, кои факти ще скриеш.
Та питаме се ние, дето също сме учили и дори преподавали
логика, как така в Европейския съюз средната производител-
ност на труда е три пъти по-висока от тази в България, пък
заплатите са десет пъти по-високи? Защо съвкупната заплата
в ЕС средно представлява 50% от БВП, а у нас само 38%? Не
означава ли това, че в България заплащането на наемника е
изкуствено занижено, или да го кажем по друг начин - ико-
номиката ни позволява да бъде по-високо? Като говорим за
ръст на икономиката, само парите, които са в работодателите
ли имат значение? Нямат ли значение и парите, с които разпо-
лага обикновеният потребител? И без да си учил много ще се
сетиш, че тези 30 лева увеличение незабавно ще се хвърлят
на пазара. И ще стимулират всичко по веригата. Нещо, което
изобщо не е сигурно за парите на богатите, след като знаем
дори само това, че се увеличиха депозитните милионери. В
Америка например 70 % от БВП се формира от индивидуално-
то потребление. Какъв е процентът у нас? Защо не говорим за
него? Икономистите, които обслужват работодателите, защо
не споменават за това, защо не правят съпоставки с белите
страни?
Най-смешни за заплахите за увеличаване на сивия сектор.
След като 160 хиляди души получат по още 30 лева на светло.
Като намалиха преди време осигурителните вноски и дър-
жавата остави в работодателите няколко стотин милиона, как-
во се случи със сивия сектор? Намаля ли? Днес всички медии
тръбят за драстично набъбнала икономика в сянка. И не е само
при цигарите, където сивото от 12% скочи на 60. Нали помним
проверките по морето, където се оказа, че претъпкани заведе-
ния, отчитат пред държавата няколко десетки клиенти? „В 90%
от случаите, в които съм бил на проверка в предприятия, хора-
та ми дадоха трудови договори с минимална работна заплата",
споделя министърът на труда. Обществена тайна е, че правило-
то е - част от заплатата - обявена, друга част - под масата.
От къде я извадиха анализаторите следната логика: „Колко-
то повече са облекченията за бизнеса, толкова по на светло из-
лиза "? Кои обществени факти я подкрепят? Нека ги представят.
Когато го направят, ние ще се подготвим с маса примери, които
илюстрират друга логика: „Капиталът се интересува само от
печалбата си. Ако има начин да я направи по-голяма, ще я на-
прави. Капиталът по правило ще се държи социално само ако е
контролиран и съответно принуден".
Дума, 13 септември 2010
ЗА НОВИЯ ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ
Няма нищо по-нормално от това леви опозиционни сили да
търсят пътища за своето обединение. Още повече, когато срещу
себе си имат не просто едно откровено дясно, но и стопроценто-
во бездушно и бюрократично управление1. От тази гледна точка
призивът на БАС към отделни партии и личности да бъде уч-
редена нова политическа структура (Национален патриотичен
фронт) е естествен и разбираем. Единственият въпрос, който
има общонационален смисъл, е ще стане ли левицата по-силна,
благодарение на такова ново обединение.
От позициите на своя опит и наблюдения различавам три
пътя, които водят до усилването и уплътняването на политиче-
ското влияние на левите сили в България.
Първо, това е повишаването на динамиката, енергичността,
конкретността и настойчивостта на Коалиция за България като
цяло, като единен политически субект. Като имаме предвид, че
в масовото съзнание КБ е равнозначно на БСП, пътят е в ръце-
те на самата социалистическа партия. Неговият анализ обаче е
извън темата на настоящата публикация - тя поставя въпроса за
възможното, желано и
осъществимо ново
въз основа на ново политическо обединение
Второ, това е повишаването на авторитета и политическа-
та тежест на елементите на Коалиция за България. В интернет
1Само един пример: тези дни медиите информираха, че държавата е съ-
брала през първото полугодие 1160 млн лева здравни осигуровки; лекарите
искат допълнително финансиране от 200 млн, но не го получават; в след-
ствие на финансовия недостиг 90% от болниците спират плановия прием, а
половината от тях престават да дават храна на болните.
енциклопедията Уикипедия е дадено следното определение на
КБ: „Коалиция за България е име, използвано от общинските
избори през 1999 насам за политическите коалиции, съставени
от Българската социалистическа партия и по-малки сателитни
организации." Дали това определение е пристрастно или враж-
дебно към левицата, може да се спори. То обаче отразява вярно
начина, по който се възприемат коалиционните партньори на
БСП - сателитни организации. Тоест съпридружни, без собст-
вена тежест. Именно в промяната на тази оценка се крие същ-
ността на втория път.
Всеки българин, който се интересува от политика, има опре-
делено мнение за БСП. Има свое виждане за нейните действия
и бездействия, за нейните достойнства и пороци. Дори когато
БСП е пасивна по определен проблем, това се отбелязва и тъл-
кува по определен начин. Липсата на позиция на БСП също се
разчита като позиция. Грамотните избиратели на социалисти-
ческата партия знаят нейното отношение към всеки значим по-
литически проблем. Така ли е с другите партии? Избирателите
на КБ знаят ли например каква е разликата между „Движение
за социален хуманизъм" и „Български социалдемократи"? А
разлика има ли? Какво е тяхното отношение към процесите,
които текат в българската икономика, образование, здравеопаз-
ване, култура и прочие? Или то съвпада с отношението на БСП?
Ако то винаги и по всички пунктове съвпада, в какъв смисъл
са политически субекти, различни от БСП? За историческите
различия знаем. Те обаче достатъчни ли са, за да акумулира КБ
допълнителна тежест?
Достатъчни ли са,
за да привличат нови избиратели,
които са с ляво самосъзнание, но не биха посегнали към самос-
тоятелна бюлетина на БСП? В никакъв случай не представям
тези въпроси като риторични. Моят отговор, обаче, по начина,
по който са зададени, е ясен.
Няма да поставям въпроса каква е разликата между Бъл-
гарската комунистическа партия, Комунистическата партия
на България и Партията на българските комунисти. Информи-
раните леви избиратели знаят коя е коалиционен партньор на
БСП. Тя обаче едва ли се свързва в общественото пространство
с нещо друго, освен с името на своя лидер. И фактът, че днес, за
разлика от миналото народно събрание, тя не е парламентарно
представена, по никакъв начин не обяснява защо партията не
се ангажира публично с никакви позиции. И то в общество, да
го кажем на познатия език - обществено икономически строй,
чиято философия и реализация тя категорично отрича. КПБ със
сигурност води след себе си избиратели и сигурно те не биха
гласували за БСП. Това чисто количествено разсъждение обаче
не говори кой знае колко за укрепване на позициите на българ-
ската левица. Съвсем друго щеше да бъде, ако една комунисти-
ческа партия, партньор на БСП, отстояваше енергично и после-
дователно, така че да се чуе отчетливо, свои позиции, които се
различават от позицията на голямата партия в коалицията. При-
мери? Приватизацията на монополи, участието на България във
войните в Ирак и Афганистан, сагата с досиетата, американското
военно присъствие у нас.... Не е тайна, че позициите на БСП по
такива въпроси отблъснаха от урните нейни избиратели. Може
би някои от тях, ако бяха разпознали свои ценности в поведение-
то на някой от политическите субекти от КБ, щяха да гласуват за
коалицията. Може би. Сигурно е друго -
отъждествяването на КБ с БСП
ерозира възможностите на левицата
И ако се прави крачка към формирането на Фронт, то най-
логичното е съществуващата лява коалиция да направи опит
да бъде такъв. Не в смисъл БСП да се упражнява в политиче-
ско инженерство и по изкуствен начин да стимулира някакво
разнообразие, а другите субекти да положат усилия да станат
различими, разбираеми и въздействащи. (Дори аналогията
с Отечествения фронт, създаден през 1942 г. го подсказва - на-
времето едва ли някой е бъркал комунистите със земеделците,
социалдемократите и звенарите). Това е смисълът на Фронта
- чрез обединение на самостоятелни политически субекти да
усили въздействието на техни общи проекти, без да ги претопя-
ва в едно неразличимо цяло.
Не е трудно да бъде направено дори предположението, че
начинът, по който функционира КБ, вместо да е полезен, е вре-
ден за лявото пространство. Самостоятелното участие на БСП
в парламента може би ще стимулира някакви процеси в другите
леви партии, ще ги мобилизира, ако изобщо желаят да бъдат
реални политически субекти. Като че ли коалицията ги прави
лениви и задоволяващи се с присъствието във властта на тех-
ните лидери.
Въпросите, които бяха поставени по повод на комунистиче-
ската партия с всичка сила важат и за земеделската формация.
Например неразбираемо е защо последната не се произнася,
когато става дума за отношения „собственици - арендатори",
когато е поставена на карта съдбата на кооперативната собстве-
ност и пр.
Третият път, третият резерв, е
поведението на левите формации,
които са извън Коалиция за България
Те също трябва да направят своя опит да бъдат присъстващи
и различими в публичното пространство. Ясно е колко е труд-
но. Ясно е, че днес ако нямаш пари, трудно можеш да имаш
медийно присъствие. Ясно е, че от богатите собственици на
влиятелните медии, трудно можеш да очакваш кой знае каква
социална чувствителност. Тя ще присъства дотолкова, доколко-
то липсата и ще бие на очи и може да води до загуба на потре-
бители. Богатите обаче и на това намериха цаката. Наблегнаха
на зрелищата. И зрелищата са хляб. Наблегнаха на мечтите за
пасти, когато няма хляб на трапезата. И изобщо не е сигурно,
че един бедняк ще се впечатли повече от предаване за качество-
то на сиренето и колбасите, отколкото от простотиите на „Биг
Брадър". По-сигурно е другото - при така формирания за по-
следните две десетилетия масов читателски и зрителски вкус.
Въпреки тази невероятна трудност - медийната завеса - няма
друг начин лявото да бъде укрепвано, освен чрез постоянни и
енергични опити да се изразяват и отстояват позиции.
Инициативата на Българския антифашистки съюз поставя
каруцата пред коня. Тръгва се с организационни стъпки, преди
да е ясно какво съдържание ще се организира. Подписването на
някакво споразумение между БАС, БСП и други партии, едни
от КБ, други извън КБ, какво на практика ще промени? С какво
левицата ще стане по-силна? С какво това обединение ще се
различава от Коалиция за България?
Дума, 3 септември 2010
ЗА ЕДНИ БРАДВА,
ЗА ДРУГИ СВАТБА
Цял ден ми звъни телефонът, за да ме питат дали е вярно,
че общински чиновник щял да взима 68 хил. лева месечно въз-
награждение1. И да е вярно, какво? Вие като сте бедни, искате
всички да бъдат бедни, така ли?
Било криза. Стига с това мъгляво понятие. За едни е криза,
за други е мащабен подем. Вижте големия свят. Американската
банка „Голдман Сакс", в центъра на финансовото Ватерлоо през
2009 г., постигна чиста печалба от 14 млрд долара. (Предната
година обаче взе помощ от държавата, защото е имала труднос-
ти.) Само в Европейския съюз всяка година се укриват по 250
млрд евро данъци. Милионерите в света миналата година са се
увеличили със 17% и станаха 10 милиона. Луксозната търговия
хвърчи нагоре. Например, основният производител на диаманти
De Beers отчете за миналата година ръст в продажбите на неш-
лифовани камъни от 84% до 2,6 млрд щ. д. За увеличаването
на българските милионери писахме. За родните топ - банкери,
които получават 6 цифрена месечна заплата - медиите също
казаха. Вчера пък ви информирахме, че сме на първо място в
Европа по молове.
1 Информация на вестник Дума от 18.09.2010 г.: „Общински чиновник с
68 бона заплата. Шефът на дирекция „ Строителство, инженерна инфраструк-
тура и опазване на околната среда" в общинската администрация на Враца
Иво Иванов, който отговаря за реализацията на проекта за водния цикъл на
града, е назначил съпругата си Марияна Рашева Иванова за ръководител на
проекта. Заплатата, която ще получава ръководителят на проекта за водния
цикъл, е 0.05% от общата сума, която е 136 373 288.07 лева. Това прави
68 187 лева.
Завист ви гори, братя и сестри. Като са ви празни джобовете
и не ви стига акълът как да станете богати, си повтаряте едни
купешки думички като „криза", „стагнация" и „рецесия", бел-
ким се оправдаете в собствените очи, замажете очите на децата
и приспите гузната си съвест.
Дума, 18 септември 2010
УЧИЛИЩЕ И РЕЛИГИЯ
Истината на знанието е универсална и общовалидна.
Истината на всяка религия е за определен кръг хора, които
са богоизбрани
Онзи ден, в „Шоуто на Слави", пред една много симпатич-
на аудитория, облечена предимно в шалвари, отново избухна
спорът дали е допустимо в училище да се изучава религия. За-
щитниците на това изучаване използваха традиционния и ши-
роко известен аргумент, че религията е носител на нравствени
ценности, следователно тези часове не само са допустими, но
и желателни. От другата страна се чу не по-малко известният
аргумент - религията е твърде интимна сфера и нейното изуча-
ване трябва да се прави на друго място - например там, където
тя се практикува.
Лично аз съм преминал през много нюанси на религиоз-
ността и нейното отрицание - от атеист през ортодоксален
християнин, отново атеист, после - деист, за да се установя
трайно в лоното на абстрактния, неритуален, философски
пантеизъм. Приемам следното кибернетично определение за
Бог: „Всеобхватна (в буквалния смисъл на думата) система,
която има информация за себе си и използва тази информация
за своето развитие". Споделям тези твърде интимни неща,
не за да се правя на интересен, а за да парирам още в самото
начало възможно обвинение във враждебност към религиите.
В хилядите часове спорове, дядо ми и вуйчо ми - попове, не
можаха да ми обяснят защо некръстеният отива директно в Ада.
„Дори и починалите невръстни деца ли? Дори и добрите и
почтени хора ли?"
„Дори и те, защото първо условие, за да бъдеш в Рая, е да
си християнин".
Тази фундаментална несправедливост, както и несъразмер-
ността на наказанието (грешиш няколко десетилетия - пържиш
се в огъня цяла вечност), ме отблъснаха от християнството.
Както биха ме отблъснали от исляма, ако дядо ми беше имам.
В традиционните за нашите земи религии има поне две
неща, които противоречат категорично на предназначението и
функциите на общообразователното училище. Училището дава
универсални знания.
Тези знания важат за всеки ученик - независимо от раса,
език, пол и т. н. Теоремата на Питагор е еднакво валидна и за
българина и за циганина. Същото важи за местоположението
на Африка, за годината на Великата френска революция или за
граматиката на изучавания език. Ако някой възрази, че учили-
щето освен знания, е длъжно да формира и ценности, отговорът
е лесен: става дума за универсални добродетели, валидни за
всички. Тези добродетели не са монопол на нито една религия,
етнос или историческо време. Универсалността на знанието
и морала е велико завоевание на човечеството след Великите
буржоазни революции. Тази универсалност прави хората изна-
чално равни.
Равенството пред универсалното знание е втората
фундаментална характеристика на училищното обучение
Религията предлага точно обратното. Как е възникнал света,
чия воля го управлява, кое поведение са награждава и кое се
наказва, какво се случва след смъртта, това е „знание", валидно
за Някои. За Другите е валидно друго „знание", което дава дру-
ги отговори на същите въпроси. Едните за избрани от Бога, те
са богоизбраните, Другите са неверници, те са отхвърлени от
Бога. Специфичната валидност на религията води до своето ло-
гично следствие - хората са неравни, те са в две големи групи.
И тук неравенството не е просто различие. Тук неравенството е
неравнопоставеност - едните са висши, другите са низши.
Всяка от религиите говори за доброта, за солидарност и про-
чие, но добродетелите важат в границите на собствената група.
Бях чел някъде, че на ескимоски думата за неискимос в превод
е „не - човек". При религиите е същото. И в Библията и в Ко -
рана могат да бъдат намерени недвусмислени пасажи, че „огъ-
нят и мечът" са допустими, дори желателни, дори наложителни
спрямо Другите.
Ето какво казва пацифистът Христос: „Не мислете, че дой-
дох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч ".
„ Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря от майка
ù, и снаха от свекърва ù " (Евангелие от Матей, глава 10, 34-35).
От Корана цитат няма да предложа, за да не си „играя с огъня",
като днес е модерно да се говори в България и по света. „ Не уби-
вай ближния си! ". Другият с главно „Д" обаче не е „ ближен ".
Всеки ходил на училище знае какво е в малките класове
учителски авторитет. Той е безпрекословен, той е абсолютен.
Нерядко той е по-категоричен от родителския. И когато този
авторитет ти говори кой и защо ще се мъчи в Ада, ти го въз-
приемаш за толкова безспорно, колко и Питагоровата теорема.
Не случайно в Турция е забранено да се изучава религия до
седми клас, а след това обучението е „под строг контрол на
държавата". Не случайно дори там, където обществеността
е наложила задължително изучаване на религия, например в
Малта и Гърция, обучението се води от човек с педагогическа
правоспособност, а не от духовно лице. Не случайно в Латвия
например, религия се преподава в часовете по етика.
Изначалното неравенство като мироглед
е най-опасният продукт на религията
Когато на едно дете на десет години абсолютният автори-
тет му предостави неоспоримото „знание", че то е нещо висше
спрямо другарчето си, това себеусещане не остава затворено
в часа по религия. То става вездесъщо и постоянно. То може
практически да не се проявява в поведението. То обаче е латен-
тен генератор на враждебност и конфликти.
Именно този генератор през цялата човешка история е из-
ползван от всякакви вождове, царе, политици и партии, за да
отключат агресия, която им е необходима, за да постигнат его-
истичните си цели. Обикновеният религиозен човек през ця-
лата човешка история е бил потенциална плячка на имащите
власт, които искат да увеличат тази власт за сметка на други.
И тук следва големият парадокс. Когато съответният поли-
тик (в най-широкия смисъл на това понятие) посегне да завърти
религиозния генератор на изначалното неравенство, разделение
и враждебност, той има уникалния шанс мирогледно да обърне
нещата с главата на долу. Той става средството за защита на
обикновения човек. Той му служи, защото „защитава" неговите
ценности, залегнали в най-интимните кътчета на неговото съз-
нание. Така Мехмед Втори, когато завладява Атина през 1456 г.
и превръща всички църкви в джамии, е бил герой и спасител на
мюсюлманите. Така Ернан Кортес, когато напада през 1519 г.
ацтекската империя Монтесума II, е бил герой за християните.
Да се върнем обаче към общообразователното училище.
Ако то иска да бъде вярно на своята универсалност, тоест на
своята съвременност, училището трябва да предлага знания за
същността и историята на религиите, защото те са неотменима
част от същността и историята на човечеството, но не бива да
посяга към специфичното религиозно възпитание.
Мястото на последното е другаде - там, където се прак-
тикува религията; там, където универсалното отстъпва място
на специфичното. И разбира се, специални духовни училища,
които трябва да подготвят кадри за нуждите на религиозните
институции. Които в никакъв случай не трябва да посягат на
малолетни.
КЪМ ПРЕДКОНГРЕСНАТА ЧЕРГА
Във вестник 24 часа Велислава Дърева, член на НС на БСП
и член на комисията за програмно и идейно развитие, се опла-
ка, че на „Позитано" 20 няма кой една идейна черга да изтъче.
Притичваме и се на помощ. Червен в нужда се познава.
Братя Ружеви*
От година и половина БСП е в опозиция. От година и по-
ловина наблюдаваме как управляващите без притеснение и с
лека ръка пропиляват трудно постигнатото по време на упра-
влението, в което участвахме. Балансиран бюджет, внушителен
фискален резерв, увеличени заплати и пенсии, увеличени сред-
ства за образование и наука, трудни баланси в съществуващата
система на здравеопазването.
ГЕРБ дойде на власт с обещание за европейско развитие.
ГЕРБ спечели изборите с демонстрирана решителност за борба
срещу престъпността и корупцията. Вместо това
българският народ получи антиевропейска политика
във всички основни области на нашето обществено развитие.
Паразитно харчене на готови пари; никаква мисъл за сти-
мулиране на потреблението - основен лост за борба с кризата;
безогледно орязване на средствата за чувствителни и стратеги-
чески социални сфери като образование, наука и здравеопазва-
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
не. Вместо борба с престъпността, ГЕРБ ни предложи пропа-
гандни медийни полицейски акции с нищожен правен резултат;
вместо борба с корупцията, управляващите се надпреварват да
внасят и отстояват лобистки закони. Обвиненията срещу пред-
ставители на тройната коалиция бяха хвърляни безразборно и
безотговорно - нито едно от тях не бе подкрепено от реални
доказателства и логично потънаха в небитието.
Крайният ефект от волунтаристичното управление на ГЕРБ
до сега е виден: другите страни от Европейския съюз започват
да излизат от кризата като бележат ръст на производство и из-
нос, у нас спадът продължава, кризата се задълбочава.
Свидетел на пропускани възможности БСП е длъжна да насто-
ява пред управляващите, пред другите парламентарно представе-
ни партии и пред цялото общество, да бъдат положени усилия за
решителни корекции в управлението на обществените процеси.
Необходима е нова антикризисна политика
Наложителни са решителни мерки за рязко ограничаване на
сивата икономика и твърда борба с увеличаващата се контрабан-
да. Без тази борба всякакви усилия за решаване на наболелите
проблеми на страна ни ще бъдат саботирани. В условията на
криза е недопустимо да се подлагат на риск системите на обра-
зование и на здравеопазване. Наложителни са засилени мерки
за защита на уязвимите социални групи и за компенсиране на
доходите с индекса на инфлацията. Необходима е капиталова
инвестиционна програма за стимулиране на бизнеса, създава-
не на нови работни места и привличане на инвестиции. Соци-
алистите трябва категорично да отхвърлят „балансирането" на
бюджета чрез безогледни съкращения на разходи без необходи-
мите реформи. Това е в непосредствен, тактически план.
В стратегически план е необходимо постепенно да започнем
да се измъкваме от капана, който някои наричат „неолиберален
модел". Ние го наричаме „път без компас". Път, по който се ре-
шават задачи ден за ден, без ясна цел и ориентири. Такъв без -
път се наложи в развитието ни през последните двадесет години.
Пазарът, оставен сам на себе си, няма да реши нито проблема
с конкурентоспособността на българската икономика, нито про-
блема с доходите, необходими за достоен живот. Кабинетното,
чисто счетоводно, балансиране на бюджета, няма да посочи тези
ключови сфери, които се нуждаят от особени грижи, за да започ-
не България своето догонващо развитие. И тук предходното пра-
вителство има с какво да се гордее - и със специалното внимание
към най-уязвимите групи на обществото и с приоритетни мерки
за финансиране на образование и наука. Не е нужно БСП да пре-
увеличава своите успехи, но те и дават и морално и политическо
право да иска качествени промени в българската политика.
Стратегическият проблем на България
не е в просто предефиниране на финансовата и икономическата
политика.
Той е много по-дълбок. Ние имаме сериозен проблем с до-
верието в основни политически институции. Към традиционно
ниската оценка за работата на българския парламент днес се
добавя фактът, че днешният се превръща в елементарно оръдие
на изпълнителната власт. Изборите в страната, вместо да се раз-
глеждат като еманация на народния суверенитет, все повече се
възприемат като тържество на контролирания вот. Вместо бъл-
гарските партии да водят борба за прилагане на духа на Кон-
ституцията, която повелява утвърждаването на България като
социална държава, ние сме свидетели на нейното тотално от-
ричане. Имаме сериозен проблем с цялостната социално-пси-
хологическа атмосфера, пропита от разрушителен песимизъм.
Ключов проблем за България днес е демографският. Ниска
раждаемост, съответно ускорено застаряване на населението,
масово изтичане в чужбина на млади и способни българи. Към
тази картина трябва да добавим все по-неефективното здраве-
опазване и застрашителното отпадане на деца от образовател-
ната система.
Днес на България е необходима алтернатива. Социална ал-
тернатива в най-широкото значение на това понятие. Не просто
смяна в управлението на една партия с друга. Необходим е нов
социален дух, ясни национални цели. Необходима е не твърда
ръка и еднолична власт, а упорито търсене и намиране на наци-
онално съгласие по ключовите проблеми на нашето развитие.
Необходима е безкомпромисна защита на правовия ред и воля
за господство на социалния дух на Основния закон. Демокра-
цията у нас се наложи с огромни социални жертви и ако я за-
губим, ще загубим всичко положително от развитието ни през
последните двадесет години.
Необходими са не политики - еднодневки,
а политики, които залагат солидни процеси на промяна.
Не ръкопляскащо или освиркващо население, а активно,
мислещо и респектиращо гражданско общество. Не смачкано
местно самоуправление, а общини с разширени правомощия и
самостоятелност; общини, приобщаващи своите жители към
обсъждането и решаването на проблемите. Това е необходимата
социално - психологическа атмосфера, без която всички пре-
красни намерения ще останат на книга.
Паралелно с грижата за утвърждаването на такава атмосфе-
ра е наложителна активна държавна политика в името на едно
конкурентноспособно и солидарно общество.
Не можем да бъдем конкурентноспособни без инвестиции
в наукоемки и високотехнологични производства. Твърдение-
то, че можем да изправим на крака своята икономика просто
и само чрез евтин труд, е антиевропейско и късогледо твърде-
ние. Не можем да постигаме икономическа тежест без специ-
ални грижи за българския експорт. Няма как да сме силни без
специално внимание към енергетиката, селското стопанство и
туризма. Илюзия е, че имаме бъдеще като нация, ако не вър-
нем всички деца в училище и ако не инвестираме сериозно във
висшето образование.
Солидарното общество изисква и ред други усилия. Държа-
вата трябва да спре главоломната комерсиализация на здравео-
пазването. Нейна е грижата за една пълноценна профилактика.
Нейна е грижата бедните и слабите да не останат без здравни
грижи. Нейно е задължението да формулира и отстоява специ-
ални механизми за повишаването на трудовата заетост. Нейно
е задължението да накара по-богатите да участват съразмерно
с техните възможности за решаването на проблемите на Бъл-
гария. Нейна е грижата, ако е социална държава, да се стреми
социалните неравенства да намаляват. Пазарът, сам по себе си,
няма как да се справи с тези проблеми. Негов императив е пе-
чалбата, а не справедливостта и солидарността.
Вероятно за такива позиции пак ще получим упрек, че гово-
рим основно за разходи. Ние обаче с участието си в управление-
то показахме как могат да се съчетават три неща - финансова
стабилност, привличане на чужди инвестиции и увеличаване на
социални разходи. А днес казваме: държавата не е просто сче-
товодител на парите, които данъкоплатецът решава да даде; тя е
длъжна да провежда активни политики, които осветляват иконо-
миката, стимулират бизнеса и привличат чужди ресурси. Съще-
временно тя е длъжна да инвестира в образованието на своите
млади, защото без него бъдещата конкурентоспособност няма да
се състои. Тя е длъжна да полага грижи за здравето на нацията,
защото без него няма качествена работоспособност. Пред всичко
това стои една основополагаща отговорност на държавата - вър-
ховенство на Конституцията, върховенство на правото и настой-
чив опит да бъдат формулирани общи национални цели.
БСП трябва да се бори за такава държава - правова и
социална; адекватна на общоевропейските повели и залагаща
стратегически цели за модернизацията България.
Реализацията на такова общество и такава държава в Бълга-
рия е смисъл на политическото съществуване на всяка партия,
която се нарича лява.
ЗА ТАТКО И МАЙКА
КАТО ЗА ЧАСТНИ СЛУЧАИ
Функцията на здравната каса е да ти даде малко време,
за да намериш пари
Като чета и слушам за „здравната реформа" ме напушва смях
през сълзи. Щели сме да подобряваме ефективността. А в какво
се изразява „ефективността", която ще подобряваме? Вестниците
са пълни с материали за здравно неосигурените. Били близо два
милиона. Имало проблем. Какъв? Ами, тъй като не плащат осигу-
ровки, държавата не можела да поеме лечението им. А на осигуре-
ните, държавата поема ли лечението?
Ето два случая с хора, които цял живот са се осигурявали -
баща ми и майка ми.
През януари т. г. татко получава задух, световъртеж, два пъти
пада без ясна причина. Тръгваме по установения ред - личен
лекар, специалист. Предположението - анемия. Направление за
хоспитализация и изследвания. Приемат го в държавна болница.
Медицинският персонал -
любезен, внимателен, грижовен
Изследванията показват страшна диагноза. Необходимото ле-
карство го няма. Съветват ме да отида в Турция или Гърция, за
да го купя. Подготвям се за път. За всеки случай проверявам чрез
познати в посолството ни в Анкара, дали лекарството го има по
аптеките. Лекарството от доста време го няма. Проверявам чрез
познати, които живеят в Гърция за същото. Лекарството и там
не се продава. Произвеждало се в Англия. Свързвам се с посол-
ството ни в Лондон. Лекарството го имало, но не може да се купи
просто с рецепта. Трябвало комисии на място, заради сериозни
странични ефекти. Правя запитване в Македония и Сърбия. На-
края мои приятели го намират в Букурещ. Бърза поща. Нося го в
болницата. Оказва се, че са започнали лечението със заместител.
Слагам лекарството в шкафа. След десетина дни ми казват, че
трябва да изпишат татко. Пътеката толкова време позволявала.
Намирам супер връзки. Оставят го още няколко дни. Много хора
чакали. Много млади хора чакали. Изпитвам угризения - млади
хора чакат, а баща ми, на 84 години - лежи и заема място. Няма
как, трябва да го изпишат. Персоналът - любезен и внимателен.
Изписват го безпомощен, не може да се движи, почти не може да
говори. В епикризата пише „С подобрение".
А сега, накъде? В къщи е невъзможно. Трябва му лекарско
наблюдение и грижи като за бебе - на сто килограмов мъж.
Естествено хоспис
Препоръчват ми един - бил много добър. За 380 лева на
десет дни, без да броим лекарства, памперси, постелки, гумени
ръкавици и прочие. Персоналът - любезен, внимателен, грижо-
вен. След три седмици баща ми умира.
В началото на октомври майка получава тежък инсулт. Без-
помощна - нищо не може да движи, освен едва-едва едната си
ръка. Почти не може да говори. Паникьосан, звъня на първия
болничен номер, който намирам в телефона си. Не знам защо не
звъня на „Бърза помощ". От частната болница пращат линейка
и я настаняват. Персоналът - любезен, внимателен, грижовен.
Питам ги: „Ако бях звъннал на „Бърза помощ"?". „Нямаше да
я вземат, много е стара". Сигурно говорят глупости. Правят си
реклама. Злословят. За десет дни - 1300 лева - легло, обслуж-
ване, вливания, скенер, ЕКГ. Трябва да я местя - темпото на
сумата е непосилно. Отивам в друга частна болница, която за
разлика от първата работи с Касата. Обясняват ми, че могат да
я вземат по пътека, но няма да и направят необходимите изслед-
вания. „По-добре е да си платите пакет". „Колко?". „За четири
дни - 1200 лева. И още 250 допълнително". „Благодаря!" и кръ-
го-ом, марш ! Този път ми трябва време, за да намеря по-евтин
хоспис. Намирам точните хора и настанявам майка в държавна
болница за по-прецизни изследвания и за.... пестене на пари.
Лекарите - изключително любезни и внимателни. След четири
дни ми казват, че трябва да я прибирам. Можело още най-много
два - три дни. Пътеката.... касата... евентуалните проверки. А
и много хора чакат. Благодаря им искрено. Четири - пет дни,
кой ти ги дава. Та това са 500 лева. Намирам хоспис, два - три
пъти по-евтин от другите, които обиколих. 600 лева на месец.
Плюс два пъти седмично рехабилитация, плюс това - онова -
800 лева. Взимам заем от приятел.
С хората от частната линейка вече съм приятел. От легло до
легло. Дори им давам малък бакшиш - едни усмихнати, внима-
телни. Лекарите и санитарките - любезни и грижовни. Майка,
междувременно, вече говори така, че и се разбира лесно. Нещо
капризничи, нещо е недоволна. „Няма ли по-добро място?".
„Има", казвам.
„Има едно за 3000 лева на месец, искаш ли?"
Тя мълчи. След минута проронва: „Това място е за майки на
банкери". „Отлично, вече си с всичкия си. Нещата са ти ясни,
ти си майка на философ".
Като мълния, ясна и бърза, ми светва адекватното определе-
ние за нашата държавна здравна система: „Ако си много болен, тя
е помощ, която ти осигурява няколко дни, за да намериш пари".
Сега се чудя, като минат няколко дни, какво ще правят близ-
ките на Христо Мутафчиев, шефа на Съюза на артистите, след
този тежък инсулт? Държавата ли ще го държи, докато се из-
прави на крака? За това са нужни месеци. Ами пътеката... ка-
сата... проверките? Ами другите, които чакат? Или ще намерят
хоспис. По-евтин - все пак Христо е артист.
Проблемът бил здравно неосигурените... Щели да подобря-
ват ефективността... Сигурно ако имаш хрема или главоболие,
държавата ще се заеме до пълно излекуване.
Парите за здраве недостигали. Сигурно е така. Касата изле-
зе с информация, че през 2006 г. хоспитализациите са били 1,3
млн, през 2009 г. - 1,76 млн, а през 2010 г. се очаква да достигнат
2,08 млн. Болен народ. Стар народ. Добре де, като не достигат,
защо политиците говорят за излишък в НЗОК? През 2009 г. бил
860 млн лева, през тази година щял да бъде над 800 млн.
Какво е излишък?
Като си построя къща и останат тухли в повече, те са изли-
шък. Може ли едновременно да не ми достигнат керемиди за
покрива и да ми останат излишни керемиди? Аз, като философ,
казвам, че не може. Ще вкарам пари в банката, след като си на-
храня и облека децата, платя си тока, водата и данъците. Може
ли семейството ми да е гладно, а аз да направя влог с „ излишни-
те" пари? Това понятие „излишък", когато системата крещи от
недоимък, от коя дисциплина е, от коя сфера на знанието?
Да речем, че това недоразумение с излишъка го няма. Всички
пари са в системата. Ако има пет лева за пет болни от инфаркт или
инсулт, какво се прави? Дава се на всеки по един лев и петимата
умират. Просто лев за лечението не достига. Не е ли по-добре да
се подбере един от петимата и да му се дадат пет лева, които да
кажем, стигат за лечение? А-у-у, какъв цинизъм! Как така ще се
даде на един? Ами другите? По-справедливо, по-конституцион-
но, по-хуманно и по-разбираемо е и петимата да умрат. Като сме
я докарали до тук, да приложим г-н Малтус. Естествен отбор.
Старите и болните да освобождават място. Да се изплаща всичко
за лечението на непълнолетни. Ако остане нещо - продължаваме
с лечението на тези до 40 годишна възраст. И така нататък. Това
все пак е решение някакво. И тъй като политиците не искат да
говорят за ужасни и неконституционни решения, говорят за „ре-
форма" и за „подобряване на ефективността". Като оня, който
срещнал две мечки в гората, затворил очи и започнал да се моли.
И тъй като бил запознат, извадил най-ефективните молитви.
Като няма достатъчно пари, държавата защо не ги намери?
На мен като ми свършат парите и имам неотложни разходи,
взимам назаем. После го връщам. Защо държавата не напра-
ви вътрешен заем? И без това милиарди спестявания стоят по
банките. Естествено, ще предложи по-добри лихви. И ще ги
връща, когато икономическата ситуация се нормализира. Защо
не обложи с по-голям косвен данък луксозните стоки? Защо не
въведе прогресивното данъчно облагане? На чичо взимат 10%.
На Левон Хампарцумян, дето месечната му заплата е 200 хил
лева, също. Питайте г-н банкера, може би той ще се съгласи и
на 20%. Ще прояви разбиране. Питайте го и за 30%. Със 140
хил. месечно сигурно ще върже двата края. Виж, Цветелина Бо-
риславова, която се разписва само срещу 60 хил. лева, може и
да не се съгласи. Срам не срам обаче, питайте и нея. Облагате
туризма със 7% ДДС. Откъсна ви се от сърцето за в бъдеще да
го вдигнете на 9%. Защото е стратегически и трябва да при-
вличаме туристи. Аз пък твърдя, че производителят на мляко
също е стратегически и че трябва да привличаме хората всеки
ден да пият мляко. Производителят на лекарства също е стра-
тегически, защото колкото повече болни, толкова икономиката
ще бъде по-слаба. Ами хазарта? Нека спечеля джакпота, пък ми
вземете 20%! Защо дивидентите да се облагат само с 5%?
Не, не, не пипайте богатите. Те са локомотивът на живота.
Дума, 30 октомври 2010
ФАКТИ И СЦЕНАРИИ
Министър Цветанов обяви, че всички въпроси за негово-
то имотно състояние са плод на сценарий. Когато не можеш да
обясниш как за шест години си получил 360 хиляди лева или не
искаш да посочиш източника на своите консултантски услуги,
ти си обект на долни клеветници. Когато неговото МВР обаче
започне проверка срещу един студент, от който са се оплакали
други студенти, че не посещава редовно занятия, това е държав-
на проверка на факти. Нека повторим. Студенти се оплакват, че
техен колега често отсъства. Вестници скачат да разнищват фа-
кта. Анонимен гражданин, след като се запознал с публикации-
те, звъни в МВР и казва, че около лицето има нередности. Едно
анонимно лице информира държавата, че има нередности около
един студент. И МВР започва проверка. Нейната цел сигурно е
затягане на дисциплината във ВУЗ-овете. Това е мисъл, не, това е
грижа за качеството на висшето образование. Една случайност е,
че студентът е зам.-председател на полицейския синдикат. Който
синдикат май има някакви претенции. Ерго, опитва се да крои
някакви сценарии. Будното МВР обаче е на поста си и отговаря
на сценариите със зорко следене на фактите.
Навремето дори VI-ти отдел на ДС не работеше толкова
дърварски. Правеха ти срещи по градинки и кафенета, разгова-
ряше приятелски, преди да започне да ти ръмжи.
Вестник Атака пръв се захвана с възмутителните отсъствия
на студента. Отговорно се присъединиха Монитор и Телеграф.
Ало, другите вестници и телевизиите, къде спите? Стегнете се
малко! Факти трябва да се обсъждат, а не да се плетат сценарии!
ВЕЧЕ ТЪГА ВМЕСТО ГНЯВ
Вчера на бизнес - закуска министър Трайков сподели, че
българската икономика ще разчита главно на иновации, човеш-
ки ресурси и зелени технологии. Това означава, че българската
икономика няма на какво да разчита.
България полага титанични и успешни усилия да убие своята
наука, която може да създава иновации. А как последните могат
да стигнат до производството, никой властимащ не се интересува.
България прави и невъзможното да изгони своите квалифи-
цирани кадри. Най-умните деца учат в чужбина и там ще рабо-
тят. На групи, тихо и полека, си тръгват лекари, учени, IT спе-
циалисти. Масово деца отпадат от училище. Близо два милиона
българи са здравно неосигурени, а и тези, които са осигурени
нищо свястно не могат да чакат от здравеопазването ни. За това
пък гетата бодро растат с всяка изминала година. И още - бъл-
гарските фирми отделят едва 1% от разходите си за обучение
на кадри. Така че спокойно можем да задраскаме и човешките
ресурси като мотор на икономиката.
Зелените технологии? Твърдението, че точно те ще дръпнат
точно България, го отдавам на факта, че е казано по време на
закуска. Човек още не се е събудил достатъчно и използва мо-
дерни клишета, взети от развитите икономики. Сигурен съм, че
на вечеря министър Трайков няма да го каже.
От закуската научаваме също, че през следващите години
аутсорсингът у нас щял да нарасне с 50%. Което си е тъжна
новина отвсякъде, ако разчитаме на него да дръпнем. Ще зави-
ваме болчетата на западняците, защото те просто нямат време
за такъв прост труд.
Трайчо Трайков е говорил не като политик, а като експерт,
защото е един от малкото в правителството, които не си позво-
ляват цинизми. И по принцип е прав - това са нещата, които
могат да измъкнат страната ни от блатото. Тези неща обаче ги
няма в България и никой не го е еня да ги има. И тъй като се
уморихме да се гневим, просто ни става тъжно.
Дума, 16 ноември 2010
ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА „АТАКА
В един и същ ден - в понеделник, на едно и също място -
в Софийския университет, ГЕРБ и АТАКА дадоха абсолютно
разнопосочни сигнали по отношение на БАН. ГЕРБ, чрез Цецка
Цачева, обяви ликвидирането на националния научен център.
АТАКА, чрез председателя на парламентарната комисия по об-
разование и наука Огнян Стоичков, обясни, че законодателни
промени за БАН трябва да се правят след изработване, широко
обсъждане и приемане на стратегия за развитието на науката.
ГЕРБ разбира се е Бойко Борисов. Другите просто са гово-
рители. Когато не знаят какво точно трябва да говорят, говорят
каквото мислят. Затова образователният министър преди десе-
тина дни заяви, че „ няма нищо вярно в слуховете за подготвяно
разформироване на БАН". Не ни е известно какво е мислила
преди няколко дни г-жа Цачева, но чухме, че в понеделник по
обед вече говореше това, което каза сутринта по БТВ нейният
шеф.
За АТАКА знаем, че не се отнася така дърварски към де-
ликатната материя образование и наука. Не случайно самият
Стоичков преди две седмици заяви: „Първо пари за наука, по-
сле за спортни зали и магистрали ". Не случайно евродепута-
тът Димитър Стоянов специално покани в Брюксел младите
български шампиони по информатика и математика. И каза:
„ Затова организирах това посещение - за да види Европа как-
ви хора се раждат на българска земя!".
Това с раждането добре. Да видим какво отношение ще взе-
ме АТАКА към отглеждането и съхраняването. Защото каква
е една парламентарна партия става ясно по начина, по който
гласува. Да се говори по митинги, събрания и конференции е
лесно. Да се пишат програми и дават интервюта - също. Трудно
е когато трябва да отстоиш законодателно своите тези, особено
когато това ти създава някакви проблеми.
За година и няколко месеца съвместно управление с ГЕРБ
АТАКА само даваше. Не знам да е получила подкрепа за една
своя идея. Прогресивно данъчно облагане, унищожаване на
частните монополи в публичните услуги, отнемане на активи
при неизпълнение на приватизационни договори, проверка кои
политици имат сметки в банки зад граница, референдум за/про-
тив членството на Турция в ЕС.... Дълъг списък. И не е ясно
колко време може да издържи достойнството на АТАКА.
Какво ще се случи с един от символите на българското? Как-
во ще се случи с науките за българската история, българския
фолклор, българската литература... Какво ще се случи с едно
от малкото неща, с които можем да се гордеем като българи -
българската наука? Как ще натиснат парламентарните копчета
тези политици, които толкова ясно и гръмогласно твърдят, че са
стожери на българщината?
Следващите седмици ще бъдат истинска проверка на цен-
ностите на АТАКА. Дано не станем свидетели на поредното
политическо двуличие, което е дошло до гуша на всички.
Дума, 17 ноември 2010
ЗА ГЛУПОСТИТЕ
НА ФИНАНСОВИЯ МИНИСТЪР
Всеки ден българският министър на финансите дава нови
доказателства, че живее в някакъв измислен свят. И тук не става
дума за възгледи и принципи, а за факти.
Вчера пред студенти от Земеделския колеж в Пловдив минис-
търът заяви, че един от най-перспективните експортни отрасли е
ИТ секторът. За сведение - високотехнологичните ни стоки зае-
мат едва 3,4% от износа ни, а средният процент за ЕС е 18. При
драстичното орязване на парите за наука този процент ще падне.
Още - културно-историческият и поклонническият ни тури-
зъм създавал 5-6 пъти по-голяма печалба в сравнение с масовия
туризъм. Пълна глупост. У нас няма поклоннически туризъм.
Културно-историческият е символичен. Естествено, няма и съ-
ответната статистика. Изнесеният „факт" означавал, че ще има
повече средства за археология и реставрация на културно-исто-
рически обекти. Отново фантазъм. Археологията е част от дей-
ността на БАН. Парите, предвидени за БАН (ако изобщо оцелее)
покриват само 70% от заплатите. И нищо друго. Пари за никакви
изследвания, включително и археологически.
Преди няколко дни министърът съобщи, пак пред студенти,
че износът за трети страни е две трети от целия ни износ. Бър-
за справка показва, че за периода „януари - август" износът за
трети страни е 39%.
Какво става? Възможно ли е министър на финансите да не
познава елементарни икономически цифри? Възможно ли е да си
измисля „факти" и съвършено спокойно да ги поднася в публич-
ното пространство? И този човек прави националния бюджет?
ПО ШВЕЙЦАРСКИ
Вчера научаваме от швейцарския вестник Le Temps (Време)
за сериозни социални неравенства. Изследвания върху парите, с
които живеят студентите, показват, че финансовата помощ от ро-
дителите зависи от социалния произход. Тя варира от 61% при
родителите висшисти до 44% при родителите, които имат само за-
дължителното образование. Не, няма грешка. Социалният произ-
ход се извежда пряко от нивото на образованост. Изправени пред
това неравенство, Съюзът на швейцарските студенти иска рефе-
рендум за гарантиране на „минимален стандарт". До януари 2012
г. трябва да съберат 100 хил. подписа.
Тревогите идват и от друго. Кризата е ударила доходите на
студентите. Днес един швейцарски студент, който е на квар-
тира, разполага средно с по 1400 евро на месец, а ако живее
при родителите си - с 900 евро. И забележете, и в двата случая
доходите им са паднали със 74 евро в сравнение с 2005 г. Три
четвърти от студентите работят и учат.
Наш министър, който преброи точно престъпните босове -
223, твърди, че общественото внимание се отклонява с разни
дребни проблеми от борбата с престъпността. Бих желал по един
абсолютно дребнав начин да знам: каква е връзката между об-
разование и доходи у нас; как расте имането на 10-те процента
най-богати в сравнение с имането на 10-те процента най-бедни;
с колко намаля сивата икономика откакто данък печалба е 10%;
каква част от стотиците милиони, оставени при работодателя, са
отишли за подобряване на условията на труд и квалификация и
каква - за луксозно потребление. И докато не получа отговор на
тези въпроси да не ми отклоняват вниманието с безплодни екшъ-
ни и прецизно броене на босове.
ВЪПРОСИ ЗА ЯСНОТАТА
Реакцията на парламентарната група на „Коалиция за Бъл-
гария" срещу изявленията на министър - председателя и ми-
нистъра на външните работи, че „трябва да се разделят" с ди-
пломатите, служители на бившата Държавна сигурност, беше
бърза, адекватна и политически задължителна. Няма член на
БСП, който да поставя в един кюп политическите доносници,
разработвали, притискали и шантажирали българската интели-
генция от една страна, и хората, работили за българското разуз-
наване и контраразузнаване, от друга. Няма член на БСП, който
да не смята за нормално един български дипломат да събира и
предоставя информация в полза на своята държава.
В същото време в Позицията има текстове, които не могат
да бъдат възприети еднозначно. Какво означава например, че
„БСП подчертава, че зад огласените имена... стоят професио-
налисти ...допринесли... за присъединяването на България към
НАТО и Европейския съюз?" Това индулгенция ли е? Това раз-
деляне на дипломатите, служили на ДС, на две групи ли е - на
тези, които са работили за присъединяването към НАТО и всич-
ки останали?
Всеки дипломат е длъжен да работи за реализацията на по-
литиката на своята страна. За реализация на идеите на своето
правителство, независимо от коя партия произхожда. Ако бъл-
гарската държава, в съответния период, се стреми към НАТО,
дипломатът също трябва да служи на тази кауза. Ако има други
цели, дипломатът трябва да работи за тяхната реализация. За
качеството на дипломата трябва да се съди по това, доколко
енергично и професионално е изпълнявал стоящите пред него
задачи, а не на какви цели е служил, взети откъснато и незави-
симо от времето им. От тази гледна точка БСП трябва да заста-
не зад всички дипломати, към които не е имало или няма про-
фесионални упреци, а не просто зад тези, които „са работили за
присъединяването към НАТО и ЕС".
Второ, какво означава, че „разкритата от Комисията инфор-
мация е с давност повече от 20 години и нейната стойност има
единствено и само морални измерения"? Тук явно се подчерта-
ва, че съответният дипломат трябва и може да носи само „ морал-
на отговорност", но не трябва да бъде подлаган на лустрация.
За какви морални измерения става дума? Може би дипломатът
трябва да се чувства морално отговорен, че е работил за сво-
ята държава, защото е била „комунистическа, тоталитарна" и
каквито се сетите там епитети, слагани на предишния режим?
Укоримо ли е било това негово служене? Ако то е било укоримо,
тогава да продължим по аналогия - да изправим пред морален
съд всички, които са работили срещу тероризма, просто защото
държавата, на която са служили, е била еди-каква си?
БСП трябва да е много внимателна с формулировките, за-
щото и без социологически проучвания твърдя, че нейното не
съвсем ясно отношение към недалечното минало има същест-
вено значение за намаляване на обществената подкрепа, която
получава.
Дума, 16 декември 2010
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КОШНИЦИ
Напоследък ни заливат с информация за поскъпване на сто-
ки от първа необходимост. В същото време НСИ изчислява,
че от началото на годината до м. ноември инфлацията у нас е
4,1%. Това звучи твърде успокоително на фона на ценовите ско-
кове само за третото тримесечие. Например на олиото - 43%, на
брашното - 34%, на бялото саламурено краве сирене - 30% и
прочие.
За да се получи този нисък процент инфлация явно доста
стоки са поевтинели. Например луксозните апартаменти, пиа-
ната, цигулките, мерцедесите „Майбах", черният хайвер и око-
лосветските пътешествия.
За да има хармония между нас и методиките на национална-
та статистика за изчисляване на инфлацията, има два подхода.
Първият подход. Тези, които консумират много хляб, олио и
сирене да започнат да си купуват цигулки и петстайни апарта-
менти. Така поскъпването на първите стоки ще се уравновеси с
поевтиняването на вторите и хармонията ще е налице.
Вторият подход. НСИ да започне да смята инфлацията ос-
вен изобщо, така и на основата на доста по-скромна кошница.
Последната да включва това, което обикновеният българин си
купува от обикновените рафтове на обикновените магазини
и по най-обикновен начин го слага всеки ден на трапезата си.
Така ще знаем действително с колко сме обеднели през тази
година.
Дума, 17 декември 2010
ДЕЛНИЧНИ ПОЖЕЛАНИЯ
След като поутихнат традиционните пожелания „Да сме
живи и здрави!" и „Много радост и късмет през Новата годи-
на!", може би е уместно да се обърнем към своето правителство
и към своята опозиция с простички, прозаични и разбираеми
пожелания.
Нека тези, които ни управляват - когато изпълняват антик-
ризисна програма за 2011, да не разчитат главно на замразява-
нето на заплатите и пенсиите, както направиха през миналата
година. И ако отново харчат готови пари, като ония 1,3 млрд
лева от фискалния резерв, да кажат две добри думи за тези, кои -
то са ги спестили. Да отменят данък „колиба", защото е срамен
и да въведат данъчно облагане, чрез което богатите ще поемат
своя съразмерен дял в посрещането на трудните дни. Само с
ДДС и акцизи всеки може. Да се разплатят с бизнеса, защото
това, което направиха през миналата година се нарича „кражба"
и да не му искат 7% откуп, защото той се нарича „рекет".
Към нашата опозиция - нека бъде още по-решителна и още
по-енергична когато критикува. И което е по-важно - когато
предлага решения. Не обаче в дребното, а в главното - това,
което ни храни, лекува и образова. И да направи така, че да
присъства осезаемо в медиите. Защото това, което го няма там,
изобщо го няма в главите на хората.
Дума, 13 януари 2011
ДЕФЕКТЪТ ДА СИ ЧЛЕН НА БСП
Първото условие за доброто бъдеще на една партия е
нейното самочувствие
Конкретен повод за тази статия е публикация в рубриката
„Искам думата", която внушава, че политически отговорно и
мъдро ще бъде БСП да подкрепи кандидат за президент, който
не е член на БСП. Може да е Меглена Кунева... А защо не и
Симеон Сакскобургготски? Такъв политик щял да донесе до-
пълнителни гласове и което е най-важното - имал по-големи
шансове да пребори Бойко Борисов. Последното се привижда
като основна политическа задача за тези избори.
Не знам доколко тази публикация е спонтанна. Грях ми на
душата, но с кожата си усещам как подмолно и полека в пар-
тийното обществено мнение започва да се налага императивът,
че нашият кандидат трябва да бъде „широко скроен". Което ще
рече, че всеки член на партията по определение е „тясно скроен".
Годен само за вътрешна употреба. Неспособен да печели симпа-
тии вън от нея.
Това може и да е някаква мисловна конструкция, облепена
със съмнителна логика, но не и факт, потвърден от кратката ни
демократична история. Едва ли е нужно да се припомня, че
най-добрите си изборни резултати БСП е получавала
с кандидатури, ясно и еднозначно свързани с нея
Така беше в президентските избори през 2001 г. с кандида-
турата на Георги Първанов. Така беше и през 1992 г. с канди-
датурата на Велко Вълканов. Така беше в не един и два избора
през последните 20 години, когато мажоритарни кандидати на
БСП събираха повече гласове от партийната листа. Последното
между другото доказва, че БСП има хора, които могат да пече-
лят симпатии... и въпреки нея.
Напук на фактите обаче и не за първи път в партийните
среди се прави опит за насаждане на доказано губеща фи-
лософия. Която в БСП минава с лекота. Дори не мога да си
представя подобно нещо във Френската социалистическа
партия, например. Да стане някой и да започне да твърди, че
стратегията и тактиката изискват кандидатът им за президент
да бъде външно на ФСП лице. Защото трябва да пребори Сар-
кози или Льо Пен. Не Обри, не Роаял, не Доминик Строс Кан,
не Оланд, които са - видите ли - „тясно скроени". На такъв
просто ще му се изсмеят, а ако продължи да упорства, или ще
го обявят за провокатор, или ще му премерят температурата и
ще извикат линейка.
Главният смисъл на всяка партия е да обединява близки в
ценностно отношение хора, да създава управленски проекти и
да избира из своите редове най-добрите, които да отстояват в
публичното пространство тези ценности и проекти. Да претен-
дираш, че си солидна партия и в същото време да търсиш за
реализацията на своите идеи външно лице, означава по някаква
причина
да се правиш на неправителствена организация
чиито функции по определение не са политически. Това е все
едно задруга от архитекти и строители да изготви плановете
за една сграда, да осигури материалите, да намери мястото за
строеж, а после да извика специалист от друго място, защото
той някак си е по така.
Тези аргументи отпадат, ако партията не се възприема по
нормалния, класически начин. Ако на нея се гледа единствено
като на изборна машина, годна да обслужи нечии лични или
групови интереси. Без значение какви са идеите й, какви про-
екти има. Напълно безразлична към това какво се случва със
самочувствието на нейните членове.
Всяка нормална партия преди народен вот се опитва да из-
лъчи най-доброто, с което разполага, и води битка, за да убеди
хората, че именно нейното е най-доброто. Води я енергично и
с открито чело. Ако спечели, спечели. Ако не, не. Но дори при
загуба, остава ясен политически субект, показал самочувствие
и воля. С потенциал за бъдещи победи. Максимата, че най-до-
брото, най-подходящото, най-печелившото, се намира извън
партията, е болестно състояние. То издава
чувство за вина, непълноценност, неравнопоставеност
Ако не прикрива други цели, които избирателят не трябва
да разбере, то означава, че не харесваш себе си, че искаш да си
някой друг. Всеки може да изпадне в такова състояние. Имаш
суперважна среща, но ти се ще някой да те замести, защото не
изглеждаш добре, не си представителен, няма да се справиш.
Да искаш да бъдеш по принцип, но да не бъдеш в конкретна
ситуация, е криза на идентичността, криза на самото същест-
вуване.
Подобно на личността, и цяла партия вероятно може да из-
падне в такава двойственост. Когато това отклонение от норма-
та е кратко и инцидентно, няма проблем. Когато обаче започне
да става хронично, то генерира фундаментални проблеми. Не
може постоянно да бягаш от себе си, а да се надяваш другите да
те търсят. И да те избират. Не може да си вдъхновяващ, моби-
лизиращ, да бъдеш упование, когато си лишен от самочувствие
и самоуважение.
Една от най-големите заблуди в БСП през последните 20
години е, че партията има константна подкрепа (независеща
от лица и политики), която винаги може да бъде увеличена с
просто аритметично действие. Номинирането на външно лице
за важни избори се представя именно като такава проста, доба-
вяща гласове аритметика.
Колкото и спорна да е предпоставката, че гласоподавателят
на БСП дава подкрепата си безкритично, при моментна снимка
разсъждението може да претендира, че е вярно. Нещата обаче
стават съвършено различни, ако ги погледнем в перспектива, в
по-голям отрязък от време. Конюнктурността е явление от ар-
сенала на тактиката. Да си постоянно конюнктурен, означава,
че ти е абсолютно достатъчно да гледаш само на педя от носа
си. Накъде вървиш - няма значение. Важното е да не се преби-
еш в следващата секунда.
По определение обаче ти водиш хора зад себе си. „Посто-
янната конюнктурност" е приемлива само за тези, чийто един-
ствен мотив за подкрепа е „племенната принадлежност". За
всички останали тя означава безпринципност, безхарактерност,
безличие. И стотици хиляди отпадат по пътя.
„Дефектът" да си член на БСП тегне над партийните кадри
вече цели 20 години. По-съобразителните отрано разбраха, че
за да се реализираш чрез БСП,
трябва да напуснеш БСП
Тогава ставаш „широко скроен", необременен, желан „ко-
алиционен партньор", „външна подкрепа", истински пълноце-
нен. Ставаш част от плодовете на едни причини, които стопиха
БСП до 15%.
Ако БСП иска да стъпи на твърда почва и да покрие своите
претенции за отбор от съмишленици, обединени от ценности,
тя трябва да се излекува от този синдром. Да признае на своите
членове пълноценност не само като избиратели, но и като из-
бираеми. Не само като части на една анонимна маса, но и като
личности. Защото без личности няма партия. И което е същото -
няма ценности, няма дългосрочни цели, няма истинска борба.
Няма морал.
В практически план това означава БСП да престане да се
прави, че все още няма никакви номинации от средите на пар-
тията, а час по-скоро и на висок глас да започне да обсъжда
достойните имена, които вече получават подкрепа и от извън-
партийни среди.
И последно. За БСП президентските избори не могат да бъ-
дат борба „срещу". Това приляга на малки партии, които, ня-
майки собствен шанс, избират по-малката измежду две злини.
За БСП няма по-унизителна и по-недостойна цел от „Бой-
ко Борисов", дори ако е представена под благовидната форму-
лировка „Да не позволим на ГЕРБ да спечели президентските
избори". Това предполага, че избирането на всеки друг, дори
по-негоден от Бойко Борисов, е приемлива цел за БСП. Пред-
полага още стремеж към властта като самоцел, а не като към
средство за осъществяване на идеи за добруване на хората и
облагородяване на обществото.
За БСП тези избори, както и всички останали, са шанс да
утвърди своя авторитет, своите ценности, своята философия за
обществото. И своите кадри, които разглежда като носители и
бъдещи реализатори на своето разбиране за политика.
Друг тип мислене е превратаджийско мислене. Мислене на
клика.
Дума, 26 март 2011
ДОЛУ СКУКАТА!
Невероятно скучни неща се случват около финансовите ми-
нистри по света. Събрали се финансовите министри на Балтий-
ските републики, за да обсъдят общи мерки за развитието на
своите страни, след като констатирали, че икономическият ръст
през 2010 г. е бил неочаквано добър. Германският министър на
финансите Шойбле пък коментирал как страната му върви по
пътя на пълната заетост. Руският финансов министър взел да
се хвали, че страната му е постигнала рекорд за последните
двадесет години в добива на нефт - цели 10,15 млн барела за
денонощие средно през 2010 г. Френският министър на бюдже-
та Франсоа Бароен се впуснал в едни сиви разсъждения за про-
блеми при трудовата заетост в публичната сфера. Бразилският
финансов министър пък се загрижил, че най-богатите страни
обезценяват валутите си и по този начин по един некоректен
начин помагат на износа на своите стоки. Върхът на скуката е
японският финансов министър Йошихико Нода - той съобщил
как Япония планира да купи сериозно количество облигации,
издадени от Европейския фонд за финансова стабилност.
С нашия финансов министър е къде по-интересно. Ние слу-
шаме за какво са го подслушвали. После той ни обяснява как не е
добре в една демократична държава да се подслушва незаконно.
После признава, че не знае кой го е подслушвал. Ако се отклони
малко от темата, заявява, че е доволен от себе си.
И ние сме доволни.
Дума, 13 януари 2011
ТРАКТОРИ
Братя Ружеви*
В нашето семейство от доста време насам се питаме, защо
изоставаме толкова от другите бивши соцстрани. Защо напри-
мер в Босна и Херцеговина, при много по-нисък БВП, имат по-
висока средна заплата. И тъй като явно няма да можем да си
дадем универсален отговор, започваме да следим нещата стра-
на по страна.
Да вземем Чехия. С тази страна си имаме общи теми. На-
пример темата за „трактора". Чешките медии съобщават, че
производителят на трактори „Зетор" се завръща на Иракския
пазар. За първото тримесечие на тази година се предвижда за
там да потеглят 50 трактора. И ние се интересуваме от Тракто-
ра**. Следим внимателно кога и къде влиза и кога излиза. Спо-
ред нас на първо четене разликата между България и Чехия се
крие в различното отношение към такива теми като темата за
тракторите. Затова средната работна заплата в Чехия е 1030
евро, а у нас е 340 евро.
Дума, 22 февруари 2011
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
** Псевдоним на Алексей Петров - бизнесмен, политик и преподава-
тел (доцент в УНСС), експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм.
През 2010 г. е обвинен като лидер на престъпната група „Октопод", занима-
вала се с рекет и изнудване.
РАВНИС ПО ФРАНЦИЯ
От два дни е ясно за какво финансовият министър ще из-
ползва цялата си енергия. Той ще записва в българската консти-
туция сериозни финансови правила - максимални 3% дефицит
от БВП; държавата да преразпределя чрез бюджета най-много
37% от БВП; максимален размер на държавния дълг - 40% от
БВП. Върху спасителния характер или налудничавостта на тези
идеи вероятно в близко бъдеще ще има порой от коментари.
Защото такава европейска страна няма. Просто няма1. Затова
оставям на страна този аспект.
Любопитно е друго. За да защити своите идеи, министърът
ни казва, че и Франция смята да укрепи финансовата си дисци-
плина чрез промени в конституцията. Винаги е добре да дадеш
пример със солидна държава, за да си прелееш авторитет.
Вдъхновен от желанието да се сравняваме с Франция, ще
дам два примера от тяхната управленска действителност днес.
Водещият материал на сайта на френския министерски
съвет ни информира как премиерът Фийон участва в дебат за
градската политика и заетостта в кварталите в неравностойно
положение. Придружен разбира се от няколко министри. За-
главието на материала е „Трябва да развиваме чиракуването".
Сега отворете сайта на нашия министерски съвет, за да видите
основния проблем на нашия министър - председател. Ако се
абстрахираме от заглавие, свързано с посещението на сръб-
ския премиер, първият материал е озаглавен „Съдът ще изда-
1 Вж. например www.bbj.hu (Будапещенски бизнес вестник):
Унгария чрез бюджета си харчи 50% от БВП, Чехия - 46%, Полша - 44%,
Словакия - 41%
ва толкова разрешения за използване на СРС, колкото може да
контролира". Това му е най-важният проблем - СРС-тата. Това
може, с това се занимава.
Внимателно слушаме електронните медии, четем родните
вестници и виждаме проблемите, които вълнуват родните упра-
вляващи. Ще чуете нещо срещу „Белене", нещо срещу „Бургас
- Алексанруполис „. И искате, не искате, пак ще се върнете на
СРС -тата. Сал един земеделски министър се опитва да се зани-
мава с позитивни и „обикновени" проблеми, а ама и на него не
му върви. Обикновено говори срещу спекулата, но приказките
просто висят във въздуха, след като държавата ни унищожи в
нормативните документи понятието „спекула". Онзи ден пък
започна да обсъжда с големите вериги минимални прагове за
качество на храните, но добродушно си признава: „В момента
никой не може да каже какво трябва да включват (тези пра-
гове - б.м.) " 2. Точно така. Никой не знае, но ще ги обсъждат.
Сега да се върнем отново във Франция, с която, както твър-
ди Дянков, ние се движим в синхрон. Вчерашно интервю в „Ла
Трибюн" с Фредерик Льофебвър, държавен секретар (зам. ми-
нистър ), отговарящ за малките и средни предприятия (МСП).
Заглавието: „От 2011 г. ще бъдат взети мерки за опростяване
(simplification) на живота на МСП". И се започва. Изготвен е
специален „тест по опростяването", на който се подлага всеки
проект за нормативен документ. Създадена е специална висша
длъжност - Комисар по опростяването. Провеждат се специ-
ални Сесии, посветени на проблема. Правителството подлага
на специално проучване всеки свой акт, с цел да предвиди по-
следиците от него за МСП. Обсегът, със специална заповед на
премиера, е разширен за всяка регламентация. И т. н. И т. н.
Равнис по Франция!
Дума, 24 февруари 2011
2 Виж вестник 24 часа от 23.02.2011.
ПАРТИЙНИ ЖЕЛАНИЯ
Много бих искал социалистите да следят внимателно какви
идеи формулира партията ни за развитието на българската ико-
номика, за промяна на здравеопазването и социалното дело, за
решаване на проблемите на селското стопанство, образованието
и културата. Да ги сравняват с минало управленско поведение,
да коментират тяхната реалистичност. И да се вълнуват от тези
въпроси поне толкова, колкото от кадровите. Или от прехвърча-
щите искри между едни или други партийни личности.
Много бих искал социалистите да оценяват своите избра-
ници не само по това как изглеждат, какви квалификации им
натрапват силните медии, колко остроумно, ефектно или емо-
ционално някъде са казали нещо, но и по това, какви позиции
са отстоявали по значими за всеки от нас проблеми или как са
гласували, ако са пратени там, където въпросите се решават с
гласуване.
Много бих искал социалистите да издигат и подкрепят за
ключови позиции личности с ясни и ярки биографии, с афиши-
рани ценности, с водени социални битки зад гърба си. Защото
днес в българското общество непартийността и популярността
не са дефицитни. Те са в излишък. Има дефицит на искреност,
борбеност, съпричастност и болка за бъдещето.
Много бих искал младите, които прочувствено обясняват как
не им се дава път в партията, да бъдат винаги зад микрофоните
на кинозалата на „Позитано" № 20 и в медиите, разбира се, за
да водят борба за ценности и конкретни управленски решения.
Защото партията не е на старите, утвърдените, наложените,
пробутаните и изморените, тя е на младите. Това е тяхната пар-
тия и те трябва да си я вземат. Без да искат някой да им я даде.
Когато мисля за тези неща, в съзнанието ми винаги изкача (да
ми простят, че се повтарям) образа на младежа Христо Ботев,
който удря по една кръчмарска маса и пита: „Какво прави за
нас, младите, султана? Къде му е младежката политика?"
Много бих искал напусналите БСП, които я упрекват, осми-
ват и хвърлят в графата „непотребни", да потърсят и посочат
това социално оръжие, което има потенциал да постави в днев-
ния ред на обществото техните преценки, техните решения,
техните мечти. Ако не го намерят другаде, да се върнат в БСП,
защото тя не е на окопалите се, на заспалите, на безразличните,
на тарикатите. Тя е била и може да бъде тяхната партия.
Искам да видя пламъка, решимостта и всеотдайността, кои -
то бяха в сърцето на политическия живот преди двадесет го-
дини.
И всичко това го искам не просто за БСП. Искам го за себе
си, за своите близки и съмишленици. За да се освободим от
нелепото усещане, че двадесет години от живота са минали
просто ей така.
Дума, 11 април 2011
ТРИ ЕЛЕКТОРАЛНИ ЗАБЛУДИ В БСП
Опитът да се обвържат еднозначно резултати от гласуване
и партийна (не)принадлежност на кандидатите не почива
на никаква сериозна логика
От две седмици в БСП тече оживена дискусия, свързана с
предстоящите президентски избори. В нейната основа стои
следното твърдение: „Уместно е БСП да подкрепи кандидат,
извън своите редици, за да привлече допълнителен електорат".
Формулировките са различни, но смисълът е този. Твърдение-
то е построено на следната представа. „Електоратът на БСП е
постоянна величина. Той ще подкрепи за кандидат както свой
член, така и личност, външна на БСП. Кандидат, който е член на
БСП, няма да бъде подкрепен от чужд електорат. Следователно
x+y е повече от x."
В тази аргументация има три фундаментални заблуди. Пър-
вата е в понятието „електорат на БСП".
Никой не знае какъв е електоратът на БСП,
изразен в числа
Това понятие е политическо и ценностно, но математически
е ирелевантно. Точно преди година социолозите даваха на БСП
10% избиратели. Днес дават 20%. През 2001 г. за БСП гласуваха
780 хиляди, четири години по-късно - 1130 хиляди. След още
четири години се върнаха на 750 хиляди. Колко е електоратът
на БСП? Колко ще бъде след половин година?
Броят на хората, които гласуват за БСП, зависи от начина,
по който се възприема поведението на партията, а не от броя на
партийните книжки. Разбира се, в някакви граници. Границите,
обаче, са твърде широки. При определено поведение процентът
може да бъде 10. Не дай боже и по-малко. При друго поведение -
30. Дай боже и повече. Никой не може да каже колко ще гласуват
за БСП, просто защото е БСП. Зависи. Зависи от много неща.
Това означава, че който поставя електората на партията в
някакво математическо уравнение, изначално е сбъркал. Реша-
ва нерешима задача. Все едно лекар да прогнозира оставащите
години на конкретен пациент, позовавайки се на средната про-
дължителност на живота. Без да се интересува от здравето и
навиците му.
Добре е всеки, който прави предизборни сметки, да преус-
танови използването на понятието „твърд електорат на БСП",
ако иска да е политически точен. Зад това понятие няма число-
ва реалност.
Втората фундаментална заблуда е в
еднозначното обвързване
на гласуване и (не)партийна принадлежност
През 2001 г. през юни за БСП гласуваха 780 хиляди избира-
тели. Само пет месеца по-късно за тогавашния председател на
Резултати | на парламентарни избори за БСП и коалиция |
2009 | 750 хил. - 17,7% |
2005 | 1130 хил. - 33,98% |
2001 | 780 хил. - 17,15% |
1997 | 940 хил. - 22,07% |
1994 | 2260 хил. - 43,50% |
Резултати | за Г. Първанов на президентски избори - 2001 |
Първи тур | 1032 хил. - 36,39% |
Втори тур | 2043 хил. - 54,13% |
БСП на първи тур гласуваха 1030 хиляди. На втори тур - 2040
хиляди. Тези милион и двеста хиляди избиратели разлика, елек-
торат ли са на БСП, или не са? Сигурно не са. Ами как тогава
гласуват за най-партийната фигура на БСП? Може би са? Ами
като са, защо не гласуваха за БСП през юни? Сигурно защото
не са...
Опитът да се обвържат резултати от гласуване и партийна
принадлежност е още по-безпомощен от опита да се борави с
понятието „твърд електорат".
Ето и третата заблуда. Казват, че подкрепата за БСП с годи-
ните намалява, защото обичащите социализма и БКП по един
естествен начин измират. Интересно как тогава през 2005 г. се
появяват 350 хиляди избиратели повече от 2001 г.
Да не би „червените" да възкръсват?
Не, обяснението е по-научно. Просто харесалите БСП, от-
ново или за пръв път, през 2005 г. са с 350 хиляди повече в
сравнение с 2001 г. Отиваме към причините за харесването (не-
харесването).
И към това, че резултатите от предстоящите избори ще за-
висят преди всичко от политическата кондиция на съответната
партия, от качествата на нейните кандидати, от волята им за
победа и не на последно място - от искреността и доверието,
които внушават на обществото.
Другото е алхимия.
Дума, 16 април 2011
ЖАЛКА БЮДЖЕТНА ГОРДОСТ
Компютрите ни прегряха да пишем за сбърканата икономи-
ческа политика на управляващите. Някои наши автори, опит-
вайки се да открият разбираеми причини за нейното провежда-
не, дори взеха да се съмняват в психичното здраве на господин
финансовия министър. Усилията ни продължават.
Вчера стана ясно, че сме супер отличници в Европа по нисък
бюджетен дефицит и по нисък външен държавен дълг за 2010 г.
Дори за подсектор „Местно управление" отчитаме излишък от
248 млн лева. Представяте ли си, излишък!
Ние се гордеем с излишък, а цели общини са заплашени от
фалит. Някои дори сложиха катинара в истинския смисъл на
думата. Общините масово се отказаха да кърпят дупките по
улиците и да ремонтират училища и детски градини. Няма пари
за ремонти и на социални домове. В маса общини бе спряно
уличното осветление. Осакатено бе зимното почистване. В ня-
кои общини ясли и градини обявиха „пролетна ваканция", за
да пестят пари (В Созопол например бяха „ощастливени" 200
деца). На други места направо закриват ясли. На трети места
режат парите за храна и персонал.
Имаме излишък на пари, дами и господа! Нека и ние с нещо
да се похвалим! Нека и ние с нещо да сме горди!
Много е просто. В уравнението на управляващите хората
отсъстват. В него има само колонки с цифри, а в очите на тво-
рците им - маниакален пламък.
Дума, 27 април 2011
ПО-КРОТКО С ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
Вчера политици и социолози си размениха тежки думи. По-
водът беше изследване на НЦИОМ и коментар - интервю на
неговия шеф в столичен ежедневник.
Много съм впечатлен от светкавичната намеса и професи-
онален извод на известната наша социоложка Мира Радева,
ръководител на агенцията МБМД. „Политиците вярват на со-
циолозите, когато данните им харесват. Когато не им харесват,
по традиция не им вярват". Изводът беше реплика към Иван
Костов. Г-жа Радева, демонстрирайки завидна памет добави, че
сегашният лидер на ДСБ я напада вече 10 години, защото десет
години не са успели да реализират нищо повече от това, което
МБМД е предсказвала.
Присъединявайки се към групата на паметливите, ще върна
г-жа Радева още малко назад - 12 години. Участвайки в кампа-
нията на д-р Евгений Желев, кандидат за кмет на Стара Загора,
бях силно обезсърчен от прогнозата на МБМД седмица преди
избора, проведен на 16.10.1999 г.. Тази прогноза даваше 46%
кандидата на СДС арх. Иван Иванов и 36% на кандидата на
БСП д-р Желев. Десет процента разлика! Нормалната социоло-
гическа грешка била в рамките на 3%. На изборите д-р Желев
спечели с повече от 16% преднина (50,29 срещу 33,71)'.
Професионалистката г-жа Мира Радева без никакво при-
теснение допусна разлика между прогноза и резултат от 26%.
Питал съм много нейни колеги как е възможно това. Получавал
1 Който се интересува за детайлите, може да направи справка в местните
вестници, седмичника „Национална бизнес поща ", бр. 41 от 1999 г. и всеки-
дневника „ Старозагорски новини " от 18.10.1999 г.
съм един и същ отговор. Натиск върху общественото мнение,
който се прави срещу пари. Не кебапчета, а истински пари. Бих
могъл да впрегна паметта си и да извадя и други срамни факти
от нейната социология, но ще проявя кавалерство.
Би било проява на добра хигиена, ако някои социолози не
говорят толкова гръмко за морал и професионализъм, защото
хартията на вестниците помни много повече от тях.
Дума, 2 юни 2011
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ
ЗАЛЪГАЛКИ ЗА НАРОДА
Чрез властта капиталът у нас си доставя финансово
удоволствие с редовия българин, залъгва го с купешки
приказки за стабилност и се надява, той да не се интересува
от това какво се случва с парите му
Във вторник предаването „Референдум" на БНТ запита граж-
даните дали смятат, че с промяна в конституцията трябва да се
гарантира финансовата дисциплина на държавата. Поводът беше
намерението на властта да въведе т.нар. фискален борд. Въпре-
ки чувствителния процент разколебали се в края на дискусията,
мнозинството зрители отговориха с „да". Остана внушението, че
българите подкрепят идеите на финансовия министър.
А всъщност резултатът се получи защото това иначе смис-
лено и полезно предаване този път формулира
абсолютно некоректен въпрос
Естествено, че хората искат финансова стабилност - пробивът
в стабилността застрашава икономиката и доходите. Естествено,
че трябва да бъдат подкрепени гаранции за такава стабилност и
че най-сериозни те изглеждат, когато са записани в конституция-
та и са защитени от промяна чрез квалифицирано мнозинство.
Цялата пропаганда на конкретното предложение обаче
крие от гражданите планина от факти и зависимости
В трудни години една страна може да бъде относително
финансово стабилна и при дефицит, по-голям от издигнатите
в култ 3%. Финансово нестабилна ли е Франция с дефицит от
7%? Или Англия с 10%? Или Полша и Словакия с 8%? Безотго-
ворни и популисти ли са политиците на тези страни?
Не, просто в условия на криза взимат назаем от бъдещето.
Става въпрос за икономически цикли, при които определена ко -
нюнктура изисква по-голям дефицит, за да не бъдат разрушени
социалните системи, а в добри години се работи за балансиран
бюджет и дори за излишък.
Може да се възрази, че предлаганият Пакт за стабилност се от-
нася за бъдещи стабилни времена. Това не е вярно, защото и сега
правителството се напъва да наложи класическия дефицит от 3%.
Средноевропейският дефицит за 2010 г. е 6,4%. Защо не при-
емем, че днес той е нормален? И какво се крие зад процентите?
Един процент от българския брутен вътрешен продукт
(БВП) е от порядъка на 700 млн. лева. Да приемем дефицит
от 3% вместо от 5% например, значи да орежем разходи за 1,4
млрд лева. Откъде ще ги орежем? Естествено от здравеопазва-
нето, образованието, социалната политика, трудовите доходи и
пенсиите. И защо? Това е необходимо само на хора с фикс идеи,
които искат да впечатлят... не знам кого. За сметка на социал-
ните системи, стандарта на хората, държавните инвестиции в
икономиката.
И нека да не плашат с европейски санкции. Ако такива бяха
на дневен ред, в преобладаващата си част Европа би трябвало
да се самонаказва всеки ден.
Друг показател, запътил се към конституцията - бюджетните
разходи да не бъдат повече от 37% от БВП. А защо за миналата го-
дина в Унгария този процент беше 50, в Чехия - 46, в Полша - 44?
Популисти ли са управляващите там? Авантюристи ли са? Мало-
умни ли са? Даваме ли си сметка за каква разлика става дума?
7% от нашия БВП са от порядъка на 5 млрд лева. Но понеже
сме по-умни, по-дисциплинирани и по-отговорни от унгарците,
чехите и поляците, ще се въздържим да изхарчим тези милиар-
ди. В името на стабилност, при която маса семейства са спрели
да купуват лекарства, други пестят от учебни пособия за де-
цата си, държавата не се разплаща с фирми, болници фалират,
безработицата е над 12%, обезверените безработни са стотици
хиляди, спрени са огромен брой научни изследвания, ВУЗ -те
пак няма да могат да си платят отоплението, няма пари за нови
български филми...
Но има стабилност!
Почти като в Екваториална Гвинея
Няколко години преди кризата Екваториална Гвинея праве-
ше бюджетен излишък от 51%, при 30% безработица и пълна
мизерия на огромна част от своето население. Това беше най-
стабилната във финансово отношение страна. Нямаше сила,
която да я разклати финансово.
Нашите пазарни талибани там трябваше да се упражняват.
Да се вихрят на воля и да гърмят по света на какви чудеса са
способни.
Днес могат да си спестят пътуването до Екваториална Гви-
нея, защото на тамошните политици нещо им стана, обхвана
ги популизъм, налегна ги безотговорност и абсолютно авантю-
ристично взеха, че се отказаха от световния си рекорд и по един
срамен начин допуснаха дефицит.
Подобен е проблемът с публичния дълг. Защо Дянков иска
да задължи следващи правителства с публичен дълг до 40%?
Откъде го измисли? Изискването на Маастрихт е 60%. За ми-
налата година в Белгия този показател е 97%, в Германия -
83%, в Австрия - 72%. Защо ли? Техните политици какви са?
Популисти, некадърници, авантюристи?
Какво всъщност крият Дянков и антуражът му?
Разчитайки, че гражданите нямат информация, пък и не се
забелязва особен напън статистиката да бъде впрегната в пуб-
лични дискусии, те крият, че редица финансово стабилни стра-
ни имат съвсем други макроикономически параметри. И в тези
страни се орязват социални разходи и социални придобивки, но
политиците им внимават да не пренавият пружината. Защото
силните и без друго протести ще станат непоносими за ико-
номиката. А и никой няма да ги търпи на власт, захласнат по
макроикономическите им съждения.
Темата за Пакта за финансова стабилност поставя цял куп
въпроси, които много старателно се избягват и от управляващи,
и от бизнес акулите у нас.
Защо българската производителност на труда, съответно на-
шият БВП на глава от населението, представляват една трета
от средноевропейските, а минималната работна заплата е десет
пъти по-ниска?
Защо в Черна гора например средната работна заплата е с
35% по-висока от българската, при положение че нашият БВП
на глава от населението е доста по-висок и безработицата ни е
по-ниска?
Къде са парите? И как се разпределят
между труда и капитала?
Нямало пари! Добре, къде са парите, които българският
гражданин произвежда? И как се разпределят?
Произведената добавена стойност в едно общество се раз-
деля между труда и капитала. Някой интересува ли се у нас в
какви пропорции се извършва това разпределение и каква е ди-
намиката му през годините?
Посочените несъответствия имат само едно обяснение -тру-
дът в България получава много по-малък дял, отколкото труда
в Европа.
За 2010 г. един от трите мобилни оператора отчете 50% нор-
ма на печалба. Дали в утвърдените европейски демокрации ня-
кое предприятие може да си позволи (по-скоро да му позволят)
такава норма на печалба?
У нас лихвата по ипотечните кредити е над 9%, а масово
нивата в Европейския съюз са от 3 до 6%. България е четвърта
в класацията по скъпи жилищни наеми. Дали това ни подсказва
нещо за отношенията „труд - капитал"?
Защо у нас съотношението между преки и косвени данъци е
1:4, докато средноевропейското е 1:1? Много просто - защото
българските управляващи се стремят да пълнят хазната по най-
лесния начин - с ДДС, събирано от огромното мнозинство на
бедните. По-комфортно е някак си да прибереш стотинките на
бедния, когато си купува хляб и кисело мляко, отколкото пачки-
те на богатия, когато си внася печалбата в банката. Стига да ти
се удава омайването на хората със сладки приказки за стабил-
ност, за да не разсъждават върху „данъчната справедливост".
А докога данъкът върху доходите ще бъде регресивен? С
други думи,
защо и докога колкото по-малко получаваш,
толкова по-голям процент ще даваш
като данък доход и за осигуровки? Очевидно е: при съществу-
ващия таван за осигурителен доход, ако получаваш 2000 или
по-малко лева, за данъци и осигуровки плащаш 24.5 %, при
4000 лева процентът ти пада на 17.2 %. При още по-голям до-
ход - още по-малък данък (в процентно изражение). Който не
вярва, да смята.
Следва въпросът за екзотично ниския данък печалба. Не-
говият размер не доведе нито до изсветляване на икономиката,
нито до подобряване на условията и заплащане на труда, нито
до ново иновативно поведение на фирмите. Можем да продъл-
жим с дивидентите, с хазарта, с още куп други въпроси...
И цялата тази враждебна към народа данъчна политика
да бъде увековечена с Пакт за стабилност?
И да се променя с квалифицирано мнозинство от 160 народ-
ни представители. Ами, казват, ако има консенсус сред депу-
татите, какъв е проблемът да се промени? В това въпросче, за-
дадено с наивна експертност, е заровена най-голямата глупост.
Лицемерие е да предполагаш консенсус между управляващи и
опозиция по данъчна политика. Глупост е да допускаш, че опо-
зицията ще помогне на управляващите да извършат промени в
данъците, с които властта се надява да укрепи своята сила.
Цялото днешно официално пропагандно отношение към
народа е педофилско. Какво прави педофилът? Доставя си удо -
волствие с малолетно същество срещу някаква залъгалка. Я
бонбон, я някой лев, я някое обещание. Като разчита, че то не
разбира за какво става дума.
Чрез властта капиталът у нас си доставя финансово удо-
волствие с народа, залъгва го с купешки приказки за стабил-
ност, професионализъм, европеизъм и антипопулизъм. И се
надява никога да не заподозре, нито да се поинтересува какво
всъщност се случва с парите му.
А с поне част от тези пари тарикатите на разни отворени
общества, либералностратегически центрове и прочее творе-
ния на пазарния фундаментализъм са готови да поддържат това
сладко и доходоносно неведение.
Дума, 10 юни 2011
СКУЧНА ТЕМА
В. Financial Times обяви най-силните компании в света, в
нововъзникващите пазари и в Централна и Източна Европа
(виж вестник Капитал, брой № 26). В списъка от 500 компа-
нии на нововъзникващите пазари България отсъства. Този факт
обаче не представлява интерес за публичното ни пространство.
Слабостта на българския бизнес е скучна тема за високо рей-
тинговите ни медии. Или за техните собственици. Или за тези,
които управляват. Последното е най-вероятно, защото ако ня-
кой от всекидневно гастролиращите в медиите политици беше
подхванал тази тема, сигурно щеше да бъде отразена.
Слабостта на българския бизнес е основната причина за
нашата бедност. Както и основната причина за презрителното
отношение към България в Европа и по света.
В Топ 15 на компаниите в Централна и Източна Европа Полша
заема десет позиции, Чехия - три, а Унгария - две. Дори този факт
е достатъчен, за да си обясним, защо в тези държави стандартът е
много по-висок от нашия. Защо тяхната бедност не е като нашата. И
защо за тези държави не се говори така, както се говори за България.
В тази класация ЧЕЗ са на първо място. С нетна печалба от
2,5 млрд щ.д за миналата година. На нас ни остава да се „гор-
деем", че с увеличаването на цената на тока, ще имаме скромен
принос в обогатяването на чешкото общество. Казвам „обще-
ство", защото чешката държава държи близо 70% от компания-
та. Това е техният хит.
И ние си имаме хитове. Като тези държавата да не връща на биз-
неса стотици милиони, да му бави ДДС пак за стотици милиони. А,
разбира се, и двадесет годишният хит: „Приватизация до дупка!"
НА БОРБА С АВАНТЮРИЗМА
„Да живееш ден за ден
може би има своя авантюристичен чар
и дори да е съзнателен избор за някои ".
В. „Пари", 20.06.2011 г.
Най-после. Вчерашният вестник Пари в детайли ни обяс-
нява как да управляваме семейния си бюджет. В първото изре-
чение ни предупреждава, че това управление е висш пилотаж,
но ни успокоява, че благодарение на технологиите „може да се
превърне в детска игра". Второто изречение е връх на журна-
листическата прозорливост и съдържа елементи на откритие:
„Да живееш ден за ден може би има своя авантюристичен чар и
дори да е съзнателен избор за някои".
Познавам много такива авантюристи. Живеят ден за ден.
Това, което не знаят обаче е, че това състояние е очарователно.
Също така не знаят, че този живот си е техен избор. Съзнате-
лен.
Статията им предлага да се откажат от този избор, въпре-
ки чара. Авторът ги съветва да си купят iPhone и да използ-
ват програмата Mint, както правят в Америка. С тази програма
всеки приход и разход може да бъде планиран детайлно. „Mint
позволява поставянето на краткосрочни и дългосрочни зада-
чи - например екскурзия до Хаваи или спестяване за покупка
на собствен дом". За да се постигне такова съвършенство на
планирането трябва да се изоставят тетрадката и химикалът.
Необходимо е всеки да позволи на високите технологии да се
втурнат в ежедневието му.
„Контролът върху семейния бюджет осигурява спокойствие
и финансова стабилност". Трябва да е ясно как се постига спо-
койствие и стабилност. Бихме добавили (защото авторът на
статията не се е сетил да го каже), че много често в главите ни
нахлуват какви ли не глупости, от които се чувстваме финан-
сово неспокойни и нестабилни. Например, че са ни треснали с
неочаквана сметка за ток; че изневиделица са изскочили разхо-
ди за лекарства и всякакви такива неща, които ни карат да прех-
върляме топката от болната на здравата глава. Човек не трябва
да се вайка и да си измисля обективни причини. Той просто
трябва да установи контрол върху семейния бюджет. Как става
това? Най-напред трябва да се усвоят определени правила.
И тук авторът е готов да помогне със съвети. „Първото най-
важно правило, за да въведете финансите си в ред, е да се на-
учите да живеете в съответствие с приходите си". Не може да
се каже по-ясно. Виждате какви са приходите ви и въвеждате
финансов ред. Как? Просто е. Научавате се да живеете в съот-
ветствие с тях.
За тези, които им е трудно да схванат правилото изведнъж,
вестникът дава примери. Например как се постъпва, ако някой
член на семейството загуби работата си или понижат заплатата
ви? Ето отговорът: „трябва бързо да съкратите разходите си".
Изпълнението на този съвет изисква обаче усилие. Трябва
да се откажете от съзнателния си избор да живеете ден за ден
и да започнете да планирате. Трябва да се откажете от авантю-
ристичния чар, с който животът ви изкушава.
Тези съвети са за всички. Най-полезни обаче са за тези 1,6
милиона българи, за които храната е или недостатъчна или по-
стоянно гладуват.
Дума, 21 юли 2011
СВЕТОВНОТО КАЗИНО
ВЪРТИ НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ
Има нещо твърде съмнително, неразбираемо, дори обидно в
начина, по който световните политически и финансови лидери
ни говорят. Голямата финансова новина от миналата седмица
най-вероятно е понижението с една степен на кредитния рей-
тинг на САЩ. Голям трус! Скачат обаче американските ръково-
дители, започват да критикуват остро решението на Стандарт
енд Пуърс и изведнъж се оказва, че агенцията е допуснала
грешка. Говорят, че са сгрешили с някакви два трилиона долара.
Възможно ли е такава авторитетна агенция да допусне толкова
огромна грешка? Още повече, че не става дума за кредитния
рейтинг на Сомалия или България, а за финансовото здраве на
най-силната икономика, която като кихне, общо взето всички
хващат грип. Възможно ли е? И след това вижте колко лесно
става - агенцията е заявила, че след обсъждане с финансовото
министерство на САЩ, тя е променила икономическите си из-
води. Значи бъркаш с две хиляди милиарда, сядаш, разговаряш
с някого и разбираш, че си сбъркал. После обаче заявяваш, че
независимо от това няма да промениш решението си за пони-
жението на рейтинга. Защо, след като си признал грешката си?
Зад всички тези информации и наивни обяснения явно стоят
някакви залози, някаква световна канадска борба, за която ние,
простосмъртните можем само да гадаем...
Само преди дни ни плашеха с фалит на Гърция. Чертаеха
Апокалипсис. Внушаваха ни, че съседката „умира", че еврото
пропада, че Европа отива по дяволите. И какво стана? Може би
любимите европейски ръководители са вълшебници? Сега ни
плашат с фалит на Испания и Италия. Преди десет години се
случи „фалит" на Аржентина - тя спря да обслужва дълговете
си. И какво се случи? След няколко години тя възобнови пла-
щанията си, като междувременно постигна ръст на БВП от 5%
годишно. Имаше разбира се и губивши. Това бяха световните
лихвари, които трябваше да се разделят с някои от своите ми-
лиарди, редуцирайки дълга и губейки от лихви. Тяхната загуба
обаче се опитаха да ни я представят като световен разгром. Така
както ни плашат сега с края на света, говорейки за Гърция, Ир-
ландия, Испания и Италия.
Големият проблем поне от две десетилетия обаче е, че никой
не може да ни обясни какво стои зад огромните пари. Как така
за четири дни финансовата сфера „произвежда" толкова пари,
колкото световното производство за една година? Как така ми-
налата седмица съвкупните акции на Лондонската борса поев-
тиняха с 261 милиарда долара, а на Франкфуртската - с около
120 милиарда? Къде отидоха парите? И пак питам, какво стои
зад тях?
Световното Казино работи на пълни обороти. И световните кру-
пиета ни обясняват, че всички сме около масата. Както световните
лодкари ни убеждават, че всички сме в Лодката на кризата.
Стоим ние в Казиното и научаваме как през 2010 за една го-
дина щатските домакинства с активи над 1 милион долара са
нараснали с 8% и са станали семейство от 8,4 милиона члена.
Домакинствата с над 5 милиона долара са нараснали със същия
процент и са станали 1,06 милиона (profit.bg - 21.03.2011 г.) .
А ние, завалиите, стоим най-интелектуално пред компютри-
те си и стискаме палци и зъби, да не би Америка да се срути.
Както с гробовен глас ни предупреждават световните полити-
чески и финансови лидери.
ПРОСТО И ЛЕСНО
Премиерът г-н Бойко Борисов препоръча на САЩ, Италия и
Испания да се поучат от българския финансов модел, за да бъдат
стабилни. Теоретично това е възможно. Необходимо е само едно
мисловно действие - да се отнасяш към държавните финанси като
към просто счетоводство, абсолютно несвързано с конкретни по-
требности, поети ангажименти и световна практика.
Съветът трудно може да бъде приет. Причини много. Ако
в САЩ например държавата си е поръчала някаква работа на
някаква фирма, последната си свърши работата, а държавата
откаже да плати, то тази държава ще бъде скъсана по всички
шевове от съда, неустойките ще бъдат страхотни, а някой ми-
нистър сигурно ще си го отнесе в затвора.
Ако в Италия например правителството държи заплатите по-
ниски от тези в страна от региона с по-слаба икономика, лавина-
та от стачки ще смъкне това правителство за броени месеци. Ако
в Испания например правителството си позволи да държи здравни
вноски в някакъв резерв и не ги дава за здраве, при колабиращи
болници, недостиг на лекарства и практически отказ от масово
здравеопазване, на цялата нация свят ще и се завие от протести, а
управляващите ще бъдат изгонени с камъни.
Ако в бяла демократична държава управляващите започнат
да режат на общините дължими пари, не знам какво ще се случи.
Сигурно столицата ще бъде блокирана така, че министрите да не
могат и до самолети да се доберат, за да спасяват кожите.
Иначе съветът на Борисов не е лош.
КЪДЕ СА ПАРИТЕ!
Вчера научихме, че рейтингите на премиера Борисов и на фи-
нансовия министър Дянков са се вдигнали след отнемането на
лиценза на „Лукойл". На първия с 4 %, на втория - с 8 %. В това
няма нищо чудно. Да демонстрираш, че законът е над всичко, ви-
наги трупа уважение. Спектакъл или не, управляващите напра-
виха прекрасен ход. И поради особеностите на нашата политиче-
ска чувствителност, най-сериозният въпрос, свързан с „Лукойл",
остана подминат или заметен под политическата сергия.
За 2010 г. монополистът отчете загуба от 120 милиона лева.
При приходи от пет милиарда и половина. За 2009 г. година
предприятието също се е представило със загуба. Възможно
ли е това? Практически да нямаш конкуренция; да продаваш
стока, без която всякакъв икономически живот умира и да си на
загуба, противоречи на всякакъв здрав разум. Но на счетовод-
ния сигурно не противоречи. Само за сравнение: Варненската
фирма „Нафтекс Петрол", която е със същия предмет на дей-
ност за миналата година отчете близо 23 милиона печалба. При
приходи малко над един милиард (виж вестник Капитал, бр. 29
от 23-29 юли т.г.)
В едно свое изявление министър председателят направо
каза, че на него му е ясен въпросът за липсата на корпоративна
печалба на гиганта. Ясен му е, но не пожела да ни го обясни.
Ама и ние не питаме. Важното и достатъчното е, че на някой
са му извили ръцете и че държавата е показала мускули. Тук
истинският въпрос обаче е „къде е печалбата на „Лукойл"? На
държавата не и ли е съмнителна загубата от 120 милиона? Къде
са парите?
Този конкретен въпрос е само проста илюстрация на пла-
нината от въпроси, които трябва да се задават. Това е темата,
с която българският данъкоплатец трябва да ляга и да става. И
да стреля по политиците чрез ресурса на всички свои органи-
зации - от големите синдикати до най-малката потребителска
организация.
Какво се случва с парите? Как се движат? Коя е причина-
та да се трупат на едно място, а да изчезват от друго? Защо и
по силата на каква обществена логика парите във влоговете на
милионерите са се увеличили с 25%, а при мизерниците с 1000
лева депозит парите са намалели? Нормално ли е 9 милиона
депозита да държат един милиард лева, а под 500 - милиард
и двеста милиона? Къде отидоха тези 440 хил. лева, с които
намаля съвкупната заплата през юни? И за какво се харчат па-
рите там, където се натрупват? За инвестиции? За откриване
на нови работни места? За нови технологии? Или за нови коли?
Защото през тази година покупките на нови коли са се вдигнали
с 20%. Как така държавата губи над 700 милиона лева на година
от измами с ДДС? Къде са парите?
„Притеснявайте се!", казва нашият колумнист Георги Готев.
Бих добавил: „А дали е възможно да се притесняваме инфор-
мирано?". Защото без отговорите на въпросите за хляба вся-
ко притеснение може да бъде заглавичкано с добре планирана
порция сеир.
Къде са парите!
Дума, 11 август 2011
КАКВО ХАРЕСВАТ ПАЗАРИТЕ
След срещата си в Елисейския дворец във вторник Никола
Саркози и Ангела Меркел поискаха финансовите трансакции
да бъдат облагани с данък. Същото поиска през март Европей-
ският парламент, като изчисли, че така ще бъдат събирани по
200 милиарда евро годишно. Идеята е стара. През 70-те години
я формулира Джеймс Тобин. От края на деветдесетте на въо-
ръжение я взе алтерглобалисткото движение, което я нарече с
неговото име - „данък Тобин". Същността и е проста - искаш
ли да печелиш от обмен на валути, ще си плащаш.
Пазарите обаче не я харесали, информираха световните
агенции. Защо ли? Да систематизираме какво всъщност харес-
ват пазарите.
Пазарите харесват големите печалби, които се получават от
просто умножаване на парите. Не е задължително да произвеж-
даш стоки и услуги. Не са необходими инвестиции, земя, ма-
шини и хора. Просто следиш курсовете на валутите, купуваш,
продаваш и... печелиш. Този удобен и бърз начин започна да
върти близо 300 трилиона. Които са всъщност шест пъти пове-
че от реалното богатство на света.
Пазарите не обичат парите да са обезпечени със злато, тоест
т. нар. „златен стандарт". Защото ако парите са вързани с нещо
реално, не могат да набъбват от само себе си. Което означава,
че няма как да трупаш милиони, докато спиш например. Когато
няма „златен стандарт", световните валути, като долара и евро-
то, могат да се самопечатат и след това да си купуват отвсякъде
каквото си поискат. С други думи, някой някъде се е бъхтал да
произведе нещо, ти го харесваш, напечатваш си хартийки и му
го вземаш. Това си е безспорно за харесване...
Пазарите не обичат някой да им казва, че обикновените тър-
говски банки, които държат депозитите на хората, не могат да
се занимават с финансови спекулации. Както им го казваше за-
конът „Глас - Стийгъл", въведен през 1933 г. след Голямата де-
пресия. И отменен от Бил Клинтън през 1999 г.. След което вече
никой не можеше да им попречи да взимат спестяванията на хо-
рата, да дават необезпечени кредити, след това да застраховат
ипотеката, после да я препродават, после друг да я „опакова"
по нов начин и презастрахована пак да я препродава. В края на
„умната" игра нещото, което се получава, струва примерно 100
лева, а зад него реално стоят 2.
Когато пазарите се издънят и всички разберат, че всъщност
има 2 лева, а 98 ги няма, същите тези пазари най-обичат да се
намесят правителствата. Как? Като намерят 98-те лева, за да
ги върнат на банките. Така, за да се харесат на пазарите, пра-
вителствата вземат от хората - увеличават косвените данъци,
намаляват заплатите, повишават пенсионната възраст, орязват
социалните помощи и парите за образование и здравеопазване.
Криза е, обясняват правителствата на хората. А „умните" паза-
ри са доволни. Защото парите пак са при тях.
Това, което харесват пазарите, се харесва и на богатите. Кое-
то е едно и също. Това, което се харесва на богатите, се харесва
на влиятелните медии, защото вторите принадлежат на първи-
те. Това, което се харесва на първите и вторите, в крайна сметка
се харесва на влиятелните политици. Защото политическата им
кариера зависи от тях.
Какво ще се случи конкретно с идеята, към която се присъе-
диниха Саркози и Меркел и която пазарите изначално не харес-
ват? Ще поживеем, ще видим.
ОТНОВО ЗА „КАЗИНОКАПИТАЛИЗМА"
Вчера председателят на Европейската комисия Барозу1 пред-
ложи на Европейския парламент да подкрепи въвеждането на
такса за част от финансовите операции. Това е крачка напред в
желанието да бъде накаран финансовия капитал да се включи в
решаването на огромните проблеми на Европа. А неговата сила е
огромна - твърдят, че само за четири дни оборотът на финансови-
те трансакции е равен на годишния оборот на производството на
стоки и услуги. Само за миналата година във Франция например,
финансовите сделки са с размера на БВП на страната умножен по
75. Специалисти изчисляват, че международният валутен пазар е с
дневен оборот от над 4 трилиона долара! Неслучайно критици на
статуквото нарекоха света, в който живеем, „казинокапитализъм".
Дали спекулантите, основните играчи в това казино, мо-
гат да бъдат принудени да се разделят с една нищожна част от
своето богатство? Последните три години не дават основание
за особен оптимизъм. След избухването на кризата в САЩ през
2008 г. не бяха речи, не бяха симпозиуми, не бяха декларации
на световни форуми за регулации, за озаптяване, за нов глоба-
лен финансов ред... Истинският отговор беше съкращаване на
социални програми, замразяване на доходи, скок на безработи-
цата, вдигане на пенсионната възраст...
Когато спасяваха огромни банки любимият израз беше
„твърде голям, за да фалира". Някои го казаха по-ясно: „поли-
тически твърде влиятелен, за да бъде обезпокояван". В битката
между Политика и черни каси засега първата губи. Дано Евро-
па най-после даде обратен пример. Ще поживеем, ще видим.
Дума, 29 септември 2011
1 Председател на Европейската комисия от 22.11.2004 до 31.10.2014 г.
НА БАБА СИ НА ХУРКАТА
Мястото на тежките битови престъпления е в криминалните
хроники. Завряни някъде в ъгъла. Поне в сериозните медии. Тази
престъпност обаче, поне за зрящите, сочи със страшна сила един
огромен политически проблем. Политически, а не етнически.
Защото в мелето от побоища, блудства, трупове, самоубийства и
грабежи, няма цигани, няма българи, няма турци. Има всякакви -
психясали, изверги, циници, бабаити и отчаяни.
Големият днешен обществен проблем, ако се отдалечим на
два метра от личните трагедии е, че тези трагедии се използват
единствено за сеир и адреналин на зрителя и читателя. Няма я
политиката, която да бие камбаната. Която да се стресне, да си
размърда мозъка. Да изговори причини, да формулира действия
с близък и далечен прицел. Да направи така, че да усетим загри-
женост, гняв и най-вече воля. А властта? Тя разбира се, си има
някакви свои проблеми, свои приоритети. Така я свикнахме, тя
така се научи, на нея така и е удобно, безхаберно и вероятно
печелившо. Какво силно я засяга, само тя си знае.
Гледат ни от плакати и билбордове усмихнати мъже и жени,
изискани, барнати, с европейски погледи, вторачени в някакво
бъдеще. Може би в тяхното бъдеще. Усмивката е тук, прическата
е тук, вратовръзката е тук. Всичко е тук. Няма я болката.
Сега пък плакатите са ми виновни. Ние всъщност какво об-
съждаме като общество? Правим оди на баба си на хурката.
ЗА БЮДЖЕТА „ХАЙКУ
Преди десетина дни нобеловият лауреат и колумнист на
Ню Йорк Таймс Пол Кругман внесе успокоение в душата ми.
Коментирайки един парламентарен дебат в САЩ той сподели,
че се чувства като паднал в Заешката дупка. Като паднеш в
нея, както става ясно от „Алиса в страната на чудесата", всяко
нещо, което става е невъзможно, а това, което е възможно, няма
никакъв шанс. Кругман не разбирал какво се случва и как е
възможно. „Значи, казах си аз, не само в България логиката е
сбъркана." След като и в най-рационалната страна един мислещ
човек може да се втрещи, какво остава за нашата емоционална
и поетична родина.
Та чета аз проекта за бюджет за 2012 г. и прогнози на Дянков1.
Първа радост - догодина ни чака ръст на икономиката
(2,9%). Браво, значи българският бизнес започва да наема.
Гледаме обаче прогнозата за данък печалба. Той спада близо
със 70 милиона лева. Значи бизнесът ще закъса със 700 млн.
лв по-ниска печалба. Значи „ръст на икономиката", съчетан със
„закъсване на бизнеса". Бум, в Заешката дупка!
Втора радост - предвижда се събраният данък от физиче-
ските лица да бъде с 165 млн лева повече от заложения в бю-
джет 2011 г. Значи нашите съвкупни доходи ще нараснат с над
милиард и половина! Какво значи това при замразени заплати,
закъсване на бизнеса и същата (ако не и по-голяма) безработи-
ца? От къде ще дойдат тези доходи? Бум, в Заешката дупка!
Трета радост - целокупното население и бизнесът ще из-
харчат милиарди левове повече в сравнение с тази година. Така
1 Симеон Дянков, финансов министър (2009 - 2013 г.) в правителството
на ГЕРБ.
е, щото се предвижда ДДС с 620 милиона повече и акциз с
330 милиона повече. Значи се оправяме, след като ще харчим
много, много повече! Ама, кой ще харчи повече? Тези със зам-
разените заплати и пенсии или бизнесът, който ще закъса? И
от къде ще дойдат тези милиарди? На всичкото отгоре, ако се
запазят устойчивите тенденции, всички ще внасяме и в банките
повече пари. Бум, в Заешката дупка!
Да обобщим интелектуалната ситуация. Икономиката расте,
бизнесът закъсва, доходите са замразени, плащаме повече да-
нък доходи и харчим много повече.
Ще кажете - нелогично. В живота не всичко е логика. Има и
поезия. Като в един от стихове на Рашко Стойков:
„Всички пътища водят за Рим "
„Нашият - за Голгота...
Господи, поне 30 сребърника отпусни -
да си откупим живота!
Нямането е в изобилие:
Открит обезглавен труп
без видими следи от насилие;
взривен обявен
за национално издирване;
дело за убийство
върнато за доубиване...
Зъзне душата в клетка бронирана.
Голата истина
в леглото ни бе намерена изнасилена!"
Поезия, сантимент. Широта на чувството. Интуиция. След
много медитация - просветление. Като при коана: „Какъв е зву-
кът от плясъкът на една ръка?" Хайку. Поезия, която „отразява
живота в неговото свободно движение" (Уикипедия).
Дума, 27 октомври 2011
ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА БЕЗРАБОТИЦА
В БЪЛГАРИЯ
Едни от красивите думи, с които ГЕРБ през цялото време на
предизборната кампания облъчва избирателите бяха „модерна
страна" и „европейско развитие". В какво се състои тази модер-
ност и европейскост, не се обясни. На избори най-лесно се ходи
с лозунги. Наливаш клишета и подгряваш емоции.
След като патакламата отмина и ни чакат две години без из-
бори, не е лошо т. нар. гражданско общество да започне да из-
исква не само ефектни остроумия, но и факти, които подкрепят
тезите. Ако това общество има съдържателни функции, то те са
между изборите, а не в деня на размисъл. Това е действената и
смислена демокрация, за разлика от ритуалната - която се уп-
ражнява в тъмните стаички.
За година безработицата в Европейския съюз се запазва горе
долу на едно и също равнище. В България обаче тя скача с бли-
зо 4%. Тенденцията е явно неевропейска. Не е достатъчно да
бъде бутана в очите само и просто Гърция. Гърция не е Евро-
па. Впрочем в нашата южна съседка безработицата е скочила
за една година с 5%. Така, че ние сме много по-близко до нея,
отколкото до Европа като цяло.
Нека повторим. По отношение на безработицата тенден-
цията в Европа е една, а у нас - съвсем друга. Това са факти.
И фактите казват, че ние се движим в обратна посока. Нашето
развитие по този показател е антиевропейски.
Когато някой каже нещо критично за управлението, има едно
генерално клише - „страшната криза". Само че тази криза е за
всички. И за Естония, Латвия и Литва, където има спад на без-
работицата. Защо в прибалтийските страни няма ръст, а спад?
Те извън кризата ли са? Да припомняме ли тежкото макроико-
номическо състояние на тези страни преди две години? Защо
в Румъния безработицата не се е увеличила? Дори има спад от
0,3%. Защо? Нея „страшната криза" не я ли лови? Явно в тези
страни се води политика в подкрепа на бизнеса, на преквалифи-
кация на работната сила и други политики, които на европейски
език се наричат „антикризисни".
Подобна е картината при много други показатели. Картина
на тенденциите, а не просто на състоянието, което лесно можеш
да пришиеш на Тройната коалиция, комунистите, ДС или тур-
ското робство. Тенденциите в класациите за конкурентоспосо-
бност, за висока добавена стойност в продукцията за износ, за
достъпност до кредити, за коректност на държавата към бизне-
са, за вътрешнофирмена задлъжнялост, за качество на средното
и висше образование, за развитието на високите технологии и
прочие и прочие. Тенденции, за които вестник Дума пише и ще
продължи да пише. Защото пък от своя страна, ние така разби-
раме европейското поведение на сериозен вестник.
Дума, 1 ноември 2011
КАК БСП ДА СЛЕЗЕ НА ЗЕМЯТА
Да приемем реалността: договаряне с богатите -
това е възможният път към бъдеща победа
Братя Ружеви*
Изборите свършиха. Пак ни биха. Дали ще ни бият и през
2013?
За да открием отговора, ни трябва анализ - дълбок, искрен,
безпощаден. И да взимаме мерки. На какво се дължи тово по-
стоянно ядене на бой? С какво разгневихме вселената, че тя е
решила да ни държи в нокдаун като боксьор, който не може да
се изправи на ринга?
Основната причина за нашите загуби е фактът, че богатите
ни изоставиха. Да, това е истината. Тръгнаха си като високо-
мерна любовница и ни изоставиха.
Защо стана така? Защо? Не бяхме ли добри с тях? Не се ли
отнасяхме с тях мило, щадящо, с разбиране? Не им ли осигу-
рихме възможности за просперитет? Нима не гледахме да на-
правим България уютна и китна за тях?
Най-важната част от богатите е тази, която държи големите ме-
дии. Без тези медии може да имаш прекрасни идеи, унищожителни
критики, безкрайни факти в своя подкрепа, но си абсолютно безси-
лен. И обратно. Всъщност може да си пълен управленски некадър-
ник и бандит, но ако те са с теб, всичко е ОК.
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
Помните ли какво стана с „батко - братко"? Стана нарицател-
но. Стана опаковъчна хартия за едно цяло управление. И какво
толкова се беше случило? Някой помни ли? Сега като кажат „Бра-
тко", и все едно те поставят в килията за разпити на ДАНС.
А как стоят нещата сега?
Днес имаме един вицепремиер, който така и не можа да
обясни откъде са му апартаментите, но нищо. Тъст му (очевид-
но потомствен самарянин) бил подарил пари. После засекре-
тиха откъде тъста „ пенсионер има пари. Това е тайна пазена
по-зорко от рецептата на Кока-Кола.
Настояща министърка в качеството си на зам. министър
на финансите декларира суми, които и били дарени (над 100
хил лева) и нищо. Представяте ли си каква обич е налегнала
някой, за да дари такива пари на зам.-министър на финанси-
те? Медиите обаче казват „Голяма работа!" и вместо за това,
пишат за операцията на бюста на някоя фолкдива. И работата
с далаверата става микроскопична като амеба в епруветка. А
представяте ли си това да се беше случило на някой от трой-
ната коалиция?
Ръководството на БСП спешно трябва да започне преговори
със собствениците на големите медии. Да разбере какво са полу-
чили, какво са им обещали. И да наддава. Да обещае повече.
Богатият затова е богат, защото е лаком и пресметлив. Ако на
някой са му обещали 100 декара за голф игрище например, наши-
те да му обещаят 200. Ако трябва да подпишат. Всеки собственик
на голяма медия има и друг бизнес. А държавата ни може да из-
дигне до висините всеки бизнес, както може и да утрепе всеки
бизнес. Трябва да се обещава. Много. Така има шанс тази част от
богатите да се върне при нас. И да се обичаме отново.
Втората мярка трябва да бъде следната. В ръководството на
партията да се привлекат хора, които могат да сплашват. Като
ги погледне човек, като се взре в стоманения им поглед, да зам-
ръзва. Ама да замръзва като депутат от ГЕРБ пред погледа на
Искра Фидосова. Когато човек изглежда страшно може да спе-
чели всеки диспут по земята.
Нима някой ще противоречи на оценките за развитието на
страната на човек, който изглежда така все едно може да удари
шамар на Майк Тайсън? Кой ще оспори идеите на политически
активист с юмруци като павета и челюст с размера на наковал-
ня? И тия, от БНТ-то да си правят сметката.
Когато направим партията привлекателна за страшните хора
няма да чакаме изборите с ужас като посещение при зъболекар,
а самоуверено ще можем да твърдим, че хората ни обичат, вяр-
ват, боготворят и ще докажат това с бюлетините си. Ако има
пробойна - хората със страшни лица знаят как да я запушват.
И стига сме ругали богатите.
Някой да знае някой да е победил по света без тяхната ка-
тегорична подкрепа? Ако не са на твоя страна можеш да си
дремеш с идейките си и да ги разпространяваш най-много в
кварталната кръчма. Вижте у нас например комунисти, социал-
демократи и всякакви други, които са пълни с програми. Дре-
мят и една пресконференция не могат да платят. А за клипче
могат само да сънуват.
Идеята, че можеш да спечелиш вот с идеи е като идеята, че
можеш да се нахраниш докато гледаш кулинарен канал. Друго си
е някой да ти сготви наистина. Богатите са готвачите в политика-
та. Имат продуктите и рецептите и ги готвят навреме.
Заради това партията трябва да захвърли остарелите раз-
бирания. Богатите са като крехки цветя. Нежни души са.
Трябва да бъдат ухажвани и прикотквани. Те се засягат, ако
някой говори срещу тях. Обиждат се, ако намекнеш, че няма
как честно да спечелиш стотици милиони в утрепана Бълга-
рия. Гледат сърдито, ако се правиш на Робин Худ и мърмориш
за по-добро възнаграждение на наемния труд. Тропат с крак,
ако почнеш да намекваш за по-справедливо разпределение на
отговорности.
Отношенията партии - богати трябва да са като качествен
летен флирт - пълни с романтика и обещания. Иначе - победа
на куково лято. Усилието е съвсем малко, ама пък победата след
това е сладка.
А, да. Още една идея. Стига с тези приказки срещу дикта-
турата. По времето на социализма като имаше диктатура, лошо
ли беше? Да не мислите, че на хората им пука от диктатурата?
Даже им е добре. Не ги провокираш да критикуват, да мислят.
Нещата да са ясни - в кого е моркова и в кого е тоягата.
Те трябва да са на едно място. Когато е ясно хората изпитват
спокойствие. Това за диктатурата да си го приказват францу-
зите. Диктатурата означава социална предсказуемост, стабил-
на политическа обстановка, липса на шум, ясна йерархия, ред.
Идилия.
Хората искат подредено общество. Като говориш срещу
диктатурата все едно правиш реклама на политически бляно-
ве. Приказките в тази посока подриха изборите и помогнаха за
нашата загуба.
Трябва да се помисли за поправяне на тази нередност. Оказа
се, че обществото не дава и пет пари за демокрацията. Вместо
нея то се задоволява с телевизионните думи и новите сериали.
Кой се нуждае от демокрация, когато новият епизод на „Седем
часа разлика" е толкова брутален?
И още нещо. Стига с тая интелигенция. Мрънкала и досад-
ници. Все се оплакват, че държавата не била наред, отивала към
пропастта и развалят доброто настроение на народа. Можем
да заменим интелигенцията с икономисти с романтични души,
които знаят, че единственият начин за просперитет е богатите
да бъдат по-богати, а бедните да бъдат държани на синджир,
защото са лентяи и хрантутници.
Това са само няколко прогресивни идеи за развитието на
БСП. Без тях няма да има спечелени избори. Власт също.
Дума, 3 ноември 2011
ЗА ХЛЯБА И КЪСАТА КЛЕЧКА
В интервю за вестник Дума, Росен Зарков, шеф на Феде-
рацията на транспортните работници към КТ „Подкрепа", по-
сочи на управляващите паметната плоча в Горна Оряховица за
стачката от 1919 г. После припомни, че след този протест на
железничарите правителството си е отишло. Прозвуча красиво
и обнадеждаващо.
Ясно е, че без желязна солидарност между самите железни-
чари, тази стачка е обречена на провал. И правителството хвър-
ли в битката целия си арсенал от заплахи и наглост. „Стачката е
незаконна". „Който стачкува ще бъде уволнен". После някакви
мъгляви увъртания на министъра. Резултатите не закъсняха.
Научаваме, че в депото на гара Септември стачници няма да
има. Хората са уплашени. Става дума за хляба на семействата
им. Най - тъжното обаче е, че независимо дали ще участват
или не в стачката, 40 от тях, а те са общо 88, ще бъдат уволне-
ни. Всеки втори. И всеки, който отказва да стачкува се надява
да не изтегли късата клечка. Половината от железничарите от
гара Септември ще бъдат уволнени, независимо, че са подвили
колене пред управленския башибозук в лицето на Владимир
Владимиров.
Да се отправят укори от страни е лесно, а в случая може би
е и непочтено. Затова изоставям конкретния случай. Общият
случай обаче е следният. Ако правителството успешно противо-
поставя животновъди на зърно производители, преподаватели
на учени, пациенти на лекари и прочие, ничий ощетен интерес
няма да бъде защитен. Миналата година във Франция, когато
улицата бе окупирана в знак на протест срещу замислената
пенсионна реформа, на същата тази улица излязоха и ученици.
Не единици, а хиляди ученици. Какво общо имат учениците с
пенсионната реформа? Не е ли рано да мислят за нея? Не е ли
парадоксално, екзотично и перверзно осемнадесетгодишни да
се наредят до петдесет и шейсет годишните, когато очевидно
става дума за интереса на последните?
Поисках от мое приятелско френско семейство обяснение.
У нас, поясниха те, едно дете се счита вече за зряло тогава, когато
се включи в социален протест. Самостоятелно, а не като хванато
за ръка и заведено на митинг. И децата знаят това. Така, на под-
съзнателно ниво, се формира нагласата, че си готов за живота
тогава, когато започнеш да отстояваш права. Не просто правата
си. Нагласата, че ако помогнеш на другия, то той утре ще бъде до
теб. И заедно ще водите социални битки. Защото гражданското
общество е едно. Ако управляващите успеят да му внушат, че то
в същност е конгломерат от групи, касти, възрасти и професии,
които нямат нищо общо едни с други, гражданското общество
просто изчезва. Така ми казаха французите.
Пожелавам на всеки железничар, отказал да участва в стач-
ката, да не изтегли късата клечка и да запази хляба си.
Дума, 24 ноември 2011
ЗА ПЛИТКОТО И ДЪЛБОКОТО
„...практикуваме невежеството и го
довеждаме до безкрайно съвършенство "
„Петото споразумение"
Дон Мигел Руис
През лятото на тази година Англия изтърпя мащабни ван-
далски актове. След убийството на млад човек от полицията
стотици хора излязоха по улиците, чупеха витрини, палеха
коли, барикадираха се. И цялото общество влезе в разгорещен
спор за причините. Консервативният премиер посочи с пръст
катастрофиралата дисциплина в училищата и манталитета
на децата от разрушени семейства. Лидерът на лейбъристи-
те обвини цялата обществена атмосфера, атакува провала на
банкерите и политиците в даването на пример за морално и
отговорно поведение. После, на специални пресконференции,
двамата изложиха противоположни гледни точки за причини-
те за безредиците. Дейвид Камерън и Ед Милибанд посочиха
своето виждане за решения. Така дебатът за причините, дове-
ли до избухването на масови социални размирици, се придви-
жи към въпроса за цялостни политики (вж Indipendent 15.08.
2011 г.).
У нас всеки ден палят по няколко коли. София, Бургас, Не-
себър, Карнобат, Кърджалийско, Разградско... Класическото
обяснение за разчистване на лични сметки вече не издържа.
Съмнителна е и хипотезата за „игра на застрахователи". Защо
в най-мутренските години на застраховането не палеха така?
Може би комплексари? Психари и лумпени?
Политиците трябва да се опитат да потърсят по-дълбоки
обяснения. Защото плитките вече са не само наивни, те са жал-
ки. А иначе, журналистиката ще си върши работата... Ще отра-
зява настървено бума на опитите за самоубийства, ненормално
сгъстилите се случаи на блудства и други уж случайно насъбра-
ли се крими и психо новини.
И ако опитът за навлизане в дълбочина е упорит, може би ще
се направи връзка между палежите на коли от една страна и от
друга - куп „дребни" подробности от обществения ни пейзаж.
Лавината от насилие, която се излива ежедневно от престижни
и тиражни медии. Отказът да бъде финансирана Национална
програма за психично здраве. Неприемането на Национална
програма за превенция на самоубийствата. Намерението на
Министерството на здравеопазването да съкрати направлени-
ето „Психично здраве". Статистиката за стреса. И прочие и
прочие. Ако връзката бъде направена, от там може да се брък-
не още по-надълбоко. И да се направи опит за формулиране на
политики. Простото регистриране на фактите ще бъде просто
практикуване на невежество и упорити опити да го доведем до
безкрайно съвършенство.
Започнах с пример от Англия, ще завърша с проблем на Ан-
глия. Правителството на Острова реши да ореже бюджетните
средства за службите, които се борят с наркотичната и алко-
холна зависимост. Веднага организации и служби настръхнаха,
че това ще има директно въздействие върху рехабилитацията и
превенцията. Специалисти предупредиха, че при един спестен
паунд от такива грижи, по-късно националната здравна система
ще бъде принудена да изразходва между пет и осем паунда; че
само след 18 месеца ще се почувства ефектът от пробойните в
инфраструктурата на превенцията. „Това, което се прави има
изключително разрушителен потенциал" (Guardian, 24.07.2011)
Европейска борба между плиткото и дълбокото.
Дума, 15 декември 2011
ПЪРВЕНЦИ ПО НЕАДЕКВАТНОСТ
Лошо тръгна бъдещият президент1. Като папагал взе да повта-
ря мантрите на изпълнителната власт. „Европа да се поучи от Бъл-
гария!", каза Плевнелиев в пълен синхрон с патрона си Б.Борисов.
Дали осъзнава своята предстояща роля на държавен глава на всич-
ки българи? Дали разбира, че трябва да бъде не само партньор, но
и коректив на други власти? Дали му е ясно, че ще бъде смешен в
ролята просто на пропагандатор на своята партия?
Нека му припомним. България е на последно място по доходи
в Европейския съюз. Страната ни е на последно място по произ-
водителност. Вярно е, спорим с Румъния. България е отличник по
спад на чужди инвестиции. Ние сме една от най-бързо застаря-
ващите нации в Европа. По отделяни средства за здравеопазване,
образование, наука и култура сме на опашката. По употреба на
алкохол сред подрастващите сме доста напред. По висока детска
смъртност - също. Дори по заболели хора от кучешка тения сме
на първо място в Европа и втори в света. През юни т.г. на среща
с омбудстмана на страната специалистите изплакаха: „България
започва да прилича на гетата в Индия".
На какво Европа да се научи от нас, г-н Плевнелиев? Може
би на антикризисни мерки. Спомняте ли си как през септември
миналата година дори замразяването на мизерните добавки към
вдовишките пенсии и към пенсиите на хората над 75 години
бяха обявени за антикризисна мярка?
Поне за сега Европа може мощно да се учи от нас само на
неадекватност. И на нищо друго.
Дума, 20 декември 2011
1 Росен Плевнелиев, президент на Република България (януари 2012 -
януари 2017).
ПЪТ КЪМ СЕВЕРНА КОРЕЯ
Спецсъдът поиска от медиите да му предоставят „ за съгла-
суване " статии, отразяващи дейността му, още преди да бъдат
публикувани. После даде заден. Може би стреснат от комента-
рите в интернет. Стъпката обаче към немислимото - мракобе-
сна цензура беше направена. Може би за опипване на почвата.
За да обясним какво в същност беше поискано, нека за миг
забравим „задния ход". И да си представим, че това искане е не
просто на спецсъда, а на целокупната власт.
Пиша аз например „Министър Дянков постоянно лъже" и
описвам как в края на август 2009 Дянков заяви, че от 1 януари
ще вдигнат пенсиите. На следващия месец съобщи, че „заплати
и пенсии растат с 5% догодина". През април 2010 г. ни успокои,
че „до средата на годината българската икономика ще е извън
икономическата криза". Пращам статията в съответното минис-
терство, за да прецени то дали ми е точно заглавието. Защото е
възможно всъщност министъра да не е лъгал, а да се е шегувал.
Или не да се е шегувал, а да се е обърквал. Възможно е минис-
терството да ми препоръча да сложа следното заглавие, за да
бъде точно и абсолютно вярно: „Ако тройната коалиция беше
оставила резерв от 20 милиарда и ако инвестициите нямаше да
паднат N - пъти, министър Дянков щеше, ако му позволява све-
товната криза, международната общност и Световната банка,
да увеличи някакви доходи".
А ако не се подчиним? Щом едно изискване на властта не
се изпълнява, трябва да има и наказание. От - до. Например
от максимално - затвор, до минимално - съответният главен
редактор да напише 100 хил. пъти „Обичам властта".
Дума, 2 февруари 2012
ВЕЧНА ДРУЖБА СЪС САЩ
Много впечатляващи думи каза г-жа Клинтън1 при краткото
си посещение у нас. Най-впечатляващите обаче са следните:
„Заедно ще приемем предизвикателствата пред XXI век".
Кои са общите предизвикателства пред САЩ и България?
Америка се страхува от силна Европа. Силна Европа за Амери-
ка означава проблеми - както в сферата на икономическата конку-
ренция, така и в съревнованието за геополитическо влияние. Бъл-
гария има нужда от силна Европа. Европейският съюз е нашето
семейство и ние, пряко и косвено, печелим от неговата сила.
САЩ мечтаят за слаби Русия и Китай. С какво ни помага на
нас евентуалната тяхна слабост? С нищо. Единственото, което
би трябвало да ни интересува по отношение на тези две свръх-
държави, е присъствието на български стоки на техния пазар.
В Близкия Изток САЩ мечтаят да имат абсолютно подкон-
тролни правителства, които ще се наведат пред интересите на
американските мегакомпании. А на България, ако иска да има
сериозни икономически позиции в тези страни, изобщо не и е
работа да се меси във вътрешните им работи.
САЩ имат интерес да засмукват колкото се може повече
български мозъци. Което и правят. С което ограбват страната ни
с милиарди долари, вложени в тяхното образование. Ние имаме
въпиюща нужда тези мозъци да работят за България.
Та кои са общите предизвикателства? Общите опасности?
Общите приоритети? Трудно ми е да се сетя. Разбира се, ако
България има своя собствена икономическа политика. Която е в
основата на всички други политики.
Дума, 6 февруари 2012
1 Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩ (2009 - 2013) при управле-
нието на Барак Обама. Съпруга на Бил Клинтън, президент на САЩ (1993 - 2001).
ЗАГАДКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
И през януари България остава на опашката в Европейския
съюз по размер на минималната работна заплата, показвали
данни на Евростат. Сред последните сме били и като средни
брутни доходи в промишлеността, строителството и услугите.
Това изобщо не е новина. Това отдавна е нашето естествено
състояние. Трайно състояние на нашия преход. Преход към как-
во? Политиците казват: към еди коя си година ще сме със среден
европейски стандарт. Обяснения? Разчети? Планове? Няма.
За посоката на нашето движение никой не иска да говори
сериозно. Трудно ли е? Невъзможно ли е? Не се знае. Както не
се знае, защо нито един държавен фактор не иска да отговаря на
многото въпроси, които задаваме. Защо? Загадка.
Пак да питаме. Защо в други балкански страни, които про-
извеждат значително по-малко (на глава от населението) по-
лучават по-високи средни заплати? Защо има такава разлика
между българска производителност и български доходи, съот-
несени към средноевропейските? В ущърб, разбира се, на дохо-
дите. Защо в страната с най-бедно население държавата разчита
много повече на косвените данъци? Тоест, разчита да си реши
бюджетните проблеми на гърба главно на масата потребители.
Защо в страната с най-болно население държавата поддържа
може би най-високия ДДС за лекарства - 20%? Да припомним
- в Унгария, Чехия и Литва този данък е 5%, в Полша - 7%, в
Румъния - 9%, в Гърция - 10%.... На последния въпрос май ня-
кой се опитваше да отговори. Защото диференцираната ставка
е сложно нещо, ще затрудни чиновниците. А българските чи-
новници не трябва да бъдат затруднявани. На тях най-много да
им се разреши да си изчислят бонусите от наши глоби по опро-
стена методика.
Ама стига сме говорили за бедност. Някак черногледо става.
Да тръгнем в друга посока. Редно ли е частна фирма да има
70-80% норма на печалба? Пример, за да не сме голословни -
ДК Център I Пазарджик ЕООД, която (за 2010 г.) има 8,6 млн
лв приходи и нетна печалба 6,3 млн лв. И как сърце да ти даде
да обложиш тази фирма с повече от 10% данък печалба! Ня-
как нечовешко е, популистко е, комунистическо е, непазарно
е... И за да не е сама в примерите, защото ще се обиди, още:
ЕТ Агрола, Плевен - 280 хил. лв приходи, 250 хил. лв - нет-
на печалба. Предмет на дейност? „Търговско посредничество
с разнообразни стоки". Не, не, няма спекула, бог ме пазил от
такива внушения! И сега, за втори път любимият ми пример:
Счетоводна къща Детелина 2005 ООД, с един служител. 17,8
млн лв приходи, нетна печалба - 14,5 млн. Бизнесът трябва се
подкрепя. Да няма две мнения.
Сега, дали пък не става ясно защо България е с най-голямо
социално разслоение? Не в ЕС. В географска Европа.
Дума, 22 февруари 2012
ХАЗАРТНИ РАЗМИСЛИ
Вчера разбиха престъпна група, занимаваща се с незаконен
хазарт. Бандитите са арестувани, начело с тартора им Боян
Петракиев - Барона.
Такива добри новини, пораждат естествени мисли и за за-
конния хазарт в България. На глава от населението София със
сигурност е на едно от първите места по брой на казина в ЕС.
Оборотите отдавна са по-големи от тези в Испания и Германия,
например.
За бума на този бизнес всеки столичанин може да се убеди с
очите си. Моите лични наблюдения: на близкия до дома ми бул.
Пушкин за има няма една година един срещу друг изникнаха две
казина. Пак на близката ул. „Тодор Каблешков", непосредстве-
но до кръстовището с бул. „Бъкстон", отново едно срещу друго
- две казина. На „Ген. Скобелев", близо до Руски паметник, по
маршрута ми за работа, на петдесетина метра едно от друго -
отново две казина. Най-смешното обаче, което съм виждал е
между Четвърти километър и хотел Плиска - някаква барака,
на която се мъдри авторитетната табела „Казино". Човек може
да си помисли, че всеки втори столичанин едва търпи да свър-
ши работното му време, за да се залепи за игралната машина.
В България сивата икономика постоянно расте. Според раз-
лични източници тя е между 30% и 50%. Контрабандата на ма-
сови акцизни стоки също главоломно се увеличава. За цигарите
например медии огласиха факта, че през 2008 г. са обмитени 22
милиарда къса, а през 2011 г. само 11 милиарда. Значи някой
трябва да пере сериозни пари. Официалното изчисление за ци-
гарите например е, че острата необходимост да се изперат пари
е на стойност 1,5 милиарда лева. Щом официалното е такова,
значи истината е по-сурова.
В ЕС България е най-корумпираната страна. Парите под
маса, за каквото се сетите, също трябва да се изперат. В рам-
ките на страната това е най-лесно чрез казината. Казват, че
срещу 5-10%, можеш да получиш документ за спечелени пари.
Влизаш с два лева в джоба и излизаш с 200 хиляди. Просто и
безболезнено. Собствениците на казина са в същата олекотена
ситуация. Съобщават, ако ги питат, че днес едни балами са за-
губили половин милион лева и толкоз.
През м. ноември 2009 г. в Полша министър на правосъдието,
зам. министър на икономиката и вицепремиер бяха издухани от
политиката при скандал, свързан с хазарта. Малко преди тях бе
отстранен председателят на управляващата парламентарна гру-
па (Збигнев Хлебовски), след като бяха публикувани записи на
негови разговори с видни бизнесмени, занимаващи се с хазарт.
Да се върнем на вчерашната новина. Това с Барона е хубаво.
Грози го човека от 20 до 50 хиляди лева глоба и евентуална
конфискация на имущество. Не е лошо обаче службите да си
включат СРС-тата, за да разберат политиците дали си говорят
със собствениците на казина и други машини за щастие. Може
би от там ще изскочат по-крупни неща. А ние, журналистите, се
надяваме да разберем дали има връзка между количествата „ка-
зина - сива икономика - корупция" и каква е тя. Включително и
в персонално изражение.
На осми юни 2011 г. по БТВ министър Дянков каза, че тери-
ториалната дирекция на НАП - София има проблеми с прихо-
дите от хазарт. И даде своето обяснение: „Причините за това са
или мързел, или негласни разбирания на различни нива". Това,
с мързела, е шегичка, нали Дянков?
Дума, 29 февруари 2012
КОГА БСП ЩЕ ТРЪГНЕ НАГОРЕ
Ключът е в ясното отношение към миналото, към собстве-
ността и в силата на лицата на партията
Всички социалисти искаме победа на следващите парламен-
тарни избори. Всички ни боли от поредицата загуби. Всички
знаем, че предишното управление с наше участие беше по-ком-
петентно, по-социално и по-справедливо от сегашното. И труд-
но си обясняваме защо въпреки това не можем да се отлепим от
тези 20%, които ни дават социолозите.
Сега е моментът, в предконгресните дни, да си кажем, всеки
както го вижда, какво е необходимо да се случи, за да тръгне
БСП нагоре. Някои наричат такъв разговор „занимаване със
себе си". Точно така е, трябва да се занимаваме и със себе си.
Защото когато говориш, обещаваш и чертаеш перспективи, ако
малко те слушат, причината сигурно не е в самите думи и рису-
вани картини. Причината сигурно е в минали разочарования и
днешно слабо доверие. За да слушаш някого, трябва да искаш
да го чуеш. За да искаш да го чуеш, сигурно трябва да вярваш в
неговата искреност, автентичност, енергичност и борбеност.
Какво трябва да се случи?
1. Трябва да кажем, че се гордеем с 45-те години социа-
листическо минало. Трябва да го кажем ясно, на висок глас,
без увъртания. Който не може да го каже, той не може да ръ-
ководи тази партия на каквото и да е равнище. Тези, които ос-
танаха в БСП, дълбоко съм убеден, че се гордеят. Тези, които
ни подкрепят на избори, каквото и да правим, се гордеят. Този,
който ги води, ако иска да бъде силен и убедителен, не може да
не споделя техните ценности. И тук не става дума да приемаш
за правилно и справедливо всичко, което се е случвало. Няма
общество, в което да е приемливо всичко, което то съдържа.
Просто няма такова общество. Става дума за оценка на глав-
ното, на същественото. Социализмът отне политическите сво-
боди, но даде всички останали - право на труд, на почивка, на
образование, на здравеопазване. Днешното общество осигури
свободата да говориш и да се сдружаваш, но отне всички оста-
нали свободи за огромно количество хора. Когато ДС отараши
личната ми библиотека след студентски донос, че съм „препода-
вал екзистенциализма с любов", бях бесен. Когато др. Протаге-
ров, отговарящ в ДС за Медицинска академия - София, искаше
от мен да доноснича срещу свои колеги и аз отказах, бях бесен.
И въпреки това, днес твърдя, че в нашата партия единственото
адекватно отношение към социализма е гордостта. Повтарям,
без „но", „ако", без увъртания. И ако не разбирате много, много,
когато ръководители ви говорят за социалистически ценности,
за социалдемокрация или социал-либерализъм, питайте про-
стичко: „Вие гордеете ли се с нашето социалистическо мина-
ло?". Не изобщо, не по принцип, а конкретно - с това, което
беше. Ако отговорът е „да", всичко е наред. Ако отговорът е
дълъг, обрасъл с обяснения и уклончив, нещо не е наред. Не е
наред основното.
- 2. Трябва да се извиним за някои неща. Защото способ-
ността на нашия електорат да търпи и понася е пословичен, но
не е безкраен. Например за закона за досиетата. С този закон
ние отблъснахме много хора. (Впрочем избирателите на Атака,
откъде дойдоха?). Обясненията, че без наше участие този закон
е щял да бъде още по-ужасен, може да са основателни, но не
вършат работа. Явно в политиката е по-добре нещо ужасно да
се случи без твое участие, отколкото нещо по-малко ужасно - с
твое. И извиненията трябва да бъдат ясни, на висок глас, без
увъртания. - 3. Трябва ясно отношение към собствеността. Партия,
която не разглежда държавната и общинската собственост поне
като равнопоставена на частната, не може да бъде социалисти-
ческа. Нито тук, нито където и да е било. Особено тук, в страна-
та, в която държавната собственост направи живота на всички
сигурен и спокоен. Партия, която не отхвърля частния монопол,
не може да бъде социалистическа. Държавата и общините тряб-
ва да си върнат услугите „електричество" и „вода", например.
И ако БСП не се бори за това, тогава тя е „социаллиберална"
партия. Последното означава, че когато иска е социална, когато
иска е либерална. Както дойде. Което лоби надвие.
- 4. Всичко казано по-горе, дори да се случи, ще си остане
на сляп и глух лист хартия, ако ги няма личностите. Енер-
гични, категорични, борбени, ясни, с прост и вдъхновяващ из-
каз. С една дума - харизматични. Те не могат да бъдат стотици,
но могат да бъдат десетки. Лицето на партията. И ако някой
лидер на БСП, който и да е той, за да му е лесно и безхаберно,
се обгражда с послушковци, това означава, че мисли за себе си.
Не за партията и не за ценностите. Същото важи за листите за
депутати. Ако продължаваме някого да уреждаме, на някого да
благодарим, някого да устройваме, ще си висим със страшна
сила на 20-те процента, които с годините ще намаляват по един
естествен начин. Има едно себеусещане в много социалисти, че
БСП е вечна. Пълна илюзия. Въпреки богатата и история. - 5. Отношението към кадрите трябва да се промени. Знаем
как СДС, ДПС, НДСВ и прочие се бият за всеки свой човек. Не
можеш да използваш хора по политическите барикади и след
това да ги захвърляш. Да не се интересуваш от тяхната съдба.
С такова отношение няма как да си привлекателен. Няма как
огорчението да не започне да те руши отвътре. - 6. Необходим е друг баланс между ценностите „власт" и
„социална справедливост". Когато стремежът за власт е сил-
но доминиращ, когато е хипертрофиран, властта вече не е цен-
ност, а нагон. Тогава „борбата за власт" е котерийно боричкане,
а не стремеж да се реализират обществени проекти. Такава
хипертрофия страшно много устройва шепа функционери, но
нищо не дава на редовите социалисти. Освен една абстрактна
гордост, че „нашите" намачкаха „вашите". Голям праз.
Знаем, разбира се, азбучната истина, че без власт една пар-
тия не може да променя обществото. Знаем обаче и друго - не
всеки, който се стреми към властта, иска да променя нещо в
обществото. Да променя нещо около себе си и за себе си - си-
гурно, но за обществото изобщо не е сигурно. И когато мнозин-
ството от обществото не споделя моите ценности, аз предпочи-
там да вярвам, да следвам и да гласувам за една партия, която
не е на власт, отколкото да си хвърлям гласа за нещо, което се
прави, че е мое, но не е.
Искам с кожата си да почувствам, че кандидатът за власт,
моят кандидат, го боли за моите проблеми. Да ми внуши, че
няма да ме предаде. Че знае и цената на компромисите и грани-
цата на компромисите. Граница, която ако бъде прекрачена, ще
начертае напускането на тези ценности, заради които получава
моята подкрепа.
7. Както се казва в докладите - нещо последно по ред,
но не и по важност. Нека богатите в моята партия да събе-
рат усилия и пари, за да създадат силна медия. Или няколко
силни медии. Не знам как е по света, но у нас не можеш да
станеш много богат, ако нямаш политическа подкрепа на сил-
на партия. Партия, която е била във властта или се очаква да
вземе властта. Богатите у нас дължат имането си на партиите.
Дори да има изключения, те са изключения. Без собственост
или съсобственост в силни медии, почти всичко изброено по-
горе, не е достатъчно за печелене на властта, още по-малко за
удържане на властта. Ще попитате, ГЕРБ да не би да имат
медии, че се радват на такъв медиен конфорт? Въпросът е
уместен, тогава се връщаме към т.4. Освен това, в момента се
опитваме да научим какви договори за обслужване има властта
с основните медии и срещу какви пари. Като научим отговора,
ще ви информираме.
Не се осмелявам да твърдя, че въпросът поставен в загла-
вието е най-важният. Въпреки, че е страшно важен. По-съ-
щественият въпрос е защо ни е БСП да върви нагоре. Освен,
че исторически и емоционално сме свързани с нея. И нека от-
говорът да не спира до прословутата „борба с бедността". От
такава борба двайсет и две години сили не ни останаха и зато-
ва сме на опашката в Европа по всички ключови показатели.
Трябва да отидем по-далеч и най-напред на себе си да обясним
как смятаме конкретно да защитим ценностите си. След това да
го обясняваме на другите. Успеем ли, много въпроси ще полу-
чат отговор, включително и най-упорито поставяният - този за
идентичността. А темата за лидера трябва да се пречупи през
темата за идентичността. Ако не постъпим по този начин, гово-
ренето ни за властта ще е пустословие.
Дума, 27 април 2012
ЗА НАДЕЖДАТА
Първи май е особен ден. Единственият, в който протест и
празник вървят ръка за ръка. Протестираме срещу ярките со-
циални несправедливости и празнуваме солидарността между
хората, които се хранят от своя честен труд.
На първи май, по улиците и площадите, сме заедно хора,
които имаме общи ценности и общи надежди.
Ние смятаме за аморално и обидно огромното социално
разслоение. В България то наистина е огромно. Ще припом-
ня, в черната класация на света на първо място е Намибия, на
последно - Швеция. Ние сме в компанията на африкански и
латиноамерикански държави. Пред нас няма друга европей-
ска страна. Първи сме, рекордьори сме! Както сме рекордьори
общо взето във всички черни класации - от производителност
и доходи, до сърдечни съдови заболявания.
Ние сме против държава, която се оттегля от всички основни
процеси. Днес нашата държава не се интересува от производство,
от износ, от конкурентоспособността на икономиката ни. Тя е за-
гърбила здравеопазването и социалната защита. Тя се отнася пре-
зрително към образованието и науката - към всичко, което дейст-
вително може да ни постави на пътя на догонващото развитие.
Имаме и общи мечти и общи надежди. Левите хора на всички
времена и на всички континенти са били и са непоправими опти-
мисти. Ние знаем, че един друг, по-добър, по-справедлив свят, е
възможен. За него мечтаем и за него се борим. Левите хора вина-
ги са събирали в сърцата си и гнева и вярата.
И в името на своята вяра празнуваме. Трябва да празнуваме.
Честит празник!
НЕРАЗБИРАЕМО ЗА БЪЛГАРИ
Веднага след победата на социалиста Оланд1 чухме за реак-
цията на финансовите пазари и за светкавичните поздравления
от Меркел, Обама и прочие.
За публичното ни пространство обаче в сянка остана нещо
интересно. Първото, което направи близкият до социалистите
вестник Либерасион, бе да изброи икономическите ангажимен-
ти, които е поел Оланд по време на своята предизборна бор-
ба. Намерението да отмени току що обнародваното качване на
ДДС от 19,6% на 21,2%; държавния ангажимент за строеж на по
150 хил. жилища на година; облагането на доходи над един ми-
лион евро със 75%; възстановяването на Т1РР - плаваща такса
върху петролните продукти, която позволява да се регулира
цената, така че потребителят да не е толкова зависим от све-
товните цени; фиксиране на максимална разлика между най -
ниското и най - високото заплащане в предприятията, в които
държавата има мажоритарен дял (1:20 при МРЗ 1398 евро); на-
мерението да отдели търговската част в дейността на банките
от спекулативната (високорискова) и т.н. и т.н.
Не разбирам защо програмите се четат толкова внимателно,
а речите се слушат с уши на четири. Защо политическата па-
мет попива всяко конкретно послание, а после го превръща в
критерий за оценка на политическото поведение. Защо всичко
обещано се разглежда съвсем сериозно като част от пакт между
кандидата и неговите избиратели.
Според мен очакванията трябва да са тотални и абстракт-
ни. Отрицанията - също. Няма какво да се проследява пове-
1 Франсоа Оланд, президент на Франция (2012 - 2017).
дението, да се контролира изпълнението на едно или друго.
А да се търси конкретна отговорност за забравени обещания е
дребнаво заяждане. Не е необходимо действията на политиците
да имат нещо общо с реалните проблеми. Животът си върви
автоматично по някакви негови правила, а политиката трябва
да е шоу, интригуващ сериал, в който „добри" и „лоши" си раз-
менят плесници и куршуми за забавление на публиката, която
на някого стиска палци.
Но да се върнем във Франция. Какво се случва на политиче-
ската сцена, още в деня след изборите? Досегашният министър
на бюджета Валери Пекрес призовава населението да подкрепи
десницата на предстоящите законодателни избори. Защо? Един
от аргументите: промяната в ДДС трябва да влезе в сила. И този
спор се превръща във водораздел или поне в негова съществена
част между ляво и дясно.
Медии отбелязват и първото удовлетворение на новоизбра-
ния президент. Какво е то? Поздравленията? Не, комюникето
на кредитната агенция Стандарт енд Пуърс, разпространено
веднага след отварянето на Борсата, че изборът на Оланд няма
да има „непосредствено въздействие" върху кредитната оценка
на страната.
Всяка страна с радостите си.
Дума, 9 май 2012
ЗА ЦЕНАТА НА ВОДАТА
В БЪЛГАРИЯ И БОЛИВИЯ
Върховният административен съд даде ход на делото, за-
ведено от ВМРО, срещу увеличаването на цената на водата в
София от януари 2011 г. Тази цена сега е 1,68 лева.
Делото може да бъде спечелено като цената се намали на-
пример с десет процента . Това обаче нищо няма да промени по
същество. Което не означава, че ВМРО не заслужава уважение
за дългогодишната си битка с монополиста.
Делото няма никакво значение, защото принципът ще се
запази. А той е следният: концесионерът твърди, че трябва да
направи инвестиции, защото тръбите са много стари; прави из-
числения и посочва цена, при която сметките ще му излязат;
ДКЕВР също смята и одобрява новата цена. Така е вече 12 го-
дини.
През всичките тези години са изписани тонове статии за
обяснение и онагледяване на този принцип. Той е прост - кон -
куренция няма, монополистът прави каквото си поиска, догова-
ря се с когото трябва и после повтаря цикълът отначало.
Нека си припомним няколко числа. Английският собстве-
ник печели конкурса, защото дава най-ниска цена - 40,5 ст. за
първата година и обещава усреднената стойност по време на
концесията, която е 25 години, да бъде 43,5 ст. Прескачаме ня-
колко години. През 2007 г. цената вече е 88 ст. на кубик, през
2009 г. е 1,40 лв, за да стигне през 2011 г. оспорваната от ВМРО
цена от 1,68 лв.
През цялото това време оскъпяването се обяснява с необхо-
димите инвестиции. Нека чуем обаче какво казва през 2010 г.
главния секретар на „Софийска вода" Иван Иванов: „Ние тряб-
ва да подменим около 70% от водопроводната мрежа, тъй като
е амортизирана - сами можете да направите сметка колко много
пари трябват" (Сега, 6 април 2010 г.). На човек направо да му
потекат сълзи от умиление от проявените загриженост и отго-
ворност. Цената е увеличена (до деня на изявлението) три пъти
и половина, но въпреки това има няма едни 70% от мрежата,
които трябва да бъдат подменени. Да припомним и самозадъл-
жението при сключване на концесията - за пет години загубите
на вода ще бъдат намалени от 60% на 30%. Лоши хора твърдят,
че загубите продължават да са 60%. Сега не знам какви са за-
платите на най-големите шефове, но през 2005 г. одиторската
фирма „Омонит" твърдеше, че тогавашният директор Грегъри
Ендемано е получавал месечно по 68 хиляди лева. При поема-
не от фирмата на всичките му режийни разноски, включително
училищните такси на децата му.
Та думата ми е, че каквото и да направи съдът, бащински-
те грижи на „Софийска вода" за достъпна вода ще продължат.
Няма как да не продължат, защото няма механизъм, който да
ги спре. Освен Бойко Борисов да посъветва Фандъкова да из-
пълни негова закана от 2005 г. за прекратяване на концесията,
която разбира се, че той не изпълни, защото и тук пиарът беше
достатъчен.
Не бива обаче чак толкова да се жалваме. Когато нещо ни
боли, трябва да се огледаме и да видим успокояващи примери.
Например в началото на века в Боливия сметките за вода на до-
макинство са надхвърляли 20 долара при минимална заплата от
70 долара. Все едно тук водата да струва месечно на семейство
по 80 лева. А тя струва по-малко. Какво да се оплакваме тога-
ва! Е, в Боливия населението излезе на масов протест, известен
като „Водната война на Кочабамба" (1999 - 2000 г.). Ние пък ще
чакаме решението на съда.
ЗА КРАЖБАТА НА ИСТОРИЯТА НИ
Май свикнахме с македонските кражби на българска исто-
рия. Не ни прави впечатление. Подсмихваме се. Години наред
се отнасяме с безразличие към спора за името на западната ни
съседка. Като че ли това засяга само гърците.
Турците отпечатаха в стотици хиляди тираж карта за ученици,
в която половин България е част от Турция. Май и това само ни
очуди и развесели. Получихме извинение, че е станала грешка.
Всеки, който разбира от производство на учебници знае, че такава
„грешка" не може да бъде незабелязана и съответно непредотвра-
тена. Грешка, която си стои от 2009 г. до 2012 г.
Вчера „разбираме", този път от румънски учебник, предназ-
начен за молдовски деца, че третият цар на Второто българско
царство е „румънецът" Калоян. И това ще подмине кротко, с
усмивка, с „разбиране" към съседите и с глупава толерантност.
Какво става? Много банално, но и абсолютно вярно е, че
кражбата на историята е кражба на памет. Унищожаване на са-
мочувствие, разбиване на единство и отнемане на шанс за общи
цели, обща борба. За това става дума. На такива опити трябва
да се отговаря със скандали на най-високо държавно равнище.
Защото ако една власт не брани моята история, моя род, моята
памет, тя няма нищо общо с мен. Тя е чужда, късогледа и без-
нравствена.
А когато в общата сеч на БАН орязва парите за изследване
на българските език и етнография, тя е чужда по един последо-
вателен, логичен и безмилостен начин.
А ние, простолюдието, нека си честваме скромно и наивно
годишнината от „Историята" на Паисий.
БЪЛГАРОФИЛСТВО
В събота Национално движение „Русофили" проведе свое
общо събрание. То утвърди Стратегия, Основни насоки за раз-
витие, прие поправки в устава си, избра нов Национален съвет.
Рутинни дейности, които се полагат на върховен орган на една
организация.
Нерутинното, дори странното за страничен наблюдател, е
съставът на Националния съвет. В него намериха място пред-
ставители на различни партии, включително на такива, които
са несъвместими по идеологии или враждебни на конкретната
политическа сцена на България. Кметове на ГЕРБ; членове на
НС на БСП; кмет от СДС; зам. председател на парламентарната
група на Атака; областен координатор на НДСВ; член на на-
ционалното ръководство на ВМРО; член на ръководството на
Политически кръг „Зора"; зам. председател на БСДП (партия,
член на Социалистическия интернационал); председател на
Съюза на комунистите в България.
От политическа гледна точка девизът, изписан на сградата
на Народното събрание „Съединението прави силата", вече 22
години стои неразбран и отхвърлен. Лозунг някакъв, отпращаш
към някакви притчи за Кубрат, занимаващ романтичните души
на някакви поети, романисти, историци и публицисти. На фона
на неговата идилия политическите бойни викове разделят; мра-
зят и анатемосват Другия; налагат своите абсолютни истини.
Истини, които нито могат, нито искат да потърсят онази сплав,
онзи ракурс, които са способни да родят национално едино-
действие. Единодействие, което е достойно само за една цел
- страна с авторитет, народ със самочувствие, поколения, които
се гордеят едно с друго. Политическите битки е допустимо да
бъдат само за средствата. Дори когато са ожесточени, те нямат
право да носят името общи, български, ако освен юмруци, не
носят в себе си и протегната ръка.
Осъзнаването на общото минало, общата съдба и общото
бъдеще е страшно нужно на България. Неговата липса може би
обяснява защо и как оглавяваме всякакви черни класации. Защо
сме последни във всякакви междунационални състезания.
Истината, че проблемът ни е най-напред в духа, а след това в
икономиката, продължава да е страстно отхвърляна.
Неправителственият сектор, иска ми се да вярвам, е спосо-
бен да посее семената на нова национална философия. Дори да
е трудно и продължително. Философия, която не се примирява
с факта, че днес ни обединява общо взето само общата терито-
рия. Философия, която трескаво търси допирните точки, без да
се притеснява от разделителните линии. Философия, която не
разглежда протегнатата ръка като жест на слабия, а като задъл-
жителен мост, без който е невъзможно изграждането на общ
успешен път. Път, който може да има само едно име - Българо-
филство.
Дума, 25 юни 2012
ПРАВИЛА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
АТАКА иска оставката на министър Рашидов за това, че е
разговарял на турски с турски кинодейци. Преди няколко дни
бурни коментари предизвика искането на ДПС да се узакони
провеждането на предизборни митинги и на чужд език. Вероят-
но не са имали предвид японския.
Преди 22 години Великото народно събрание отхвърли кон-
ституционен текст, внесен от мен и от Румен Воденичаров, който
уточняваше, че „официалният език е задължителен в публичните
взаимоотношения". Сложните баланси за приемане на Конститу-
цията изискваха и сериозни компромиси между партиите.
Проблемът е, че и до днес нормативно не е ясно какво е
официален език, след като няма правила за неговата задължи-
телна употреба. Нека някой депутат си направи експеримент и
изнесе реч, например на немски, за да стане ясно, че никой не
може основателно да му забрани да го направи.
Въпросът изобщо не е в турския език, нито в правото на малцин-
ствени групи да общуват на родния си език. Въпросът е в това, че
България продължава да отказва да дефинира пълноценно основен
атрибут на държавността си. Все едно да и е все едно къде ще са раз-
положени короните на лъвовете в Герба или как виси българското
знаме - с хоризонтално или вертикално подредени цветове.
Внимателното, прецизно и строго отношение към офици-
алния език е белег дали държавата се самоуважава, а може би
дали изобщо има пълноценна държава. И вместо да скачат при
всякакви конкретни случаи, нека депутатите се вземат в ръце и
създадат ясни правила в една област, за която с право българите
са особено чувствителни.
ПРОГРАМНИ
БЮДЖЕТНИ СПОРОВЕ В БСП
(Редакционно обяснение за една дълга дискусия)
Спорът по някои бюджетни програмни постановки на БСП
между Георги Пирински, от една страна, и проф. Стефан Стои-
лов и проф. Иван Ангелов, от друга (проф. Чавдар Николов също
се включи, макар и по-неутрално), продължи твърде дълго. В
редакцията се появиха въпроси дали не прекаляваме, дали не от-
егчаваме читателите. Получихме и доста писма.
Защо отделихме толкова място на този спор?
Темата е изключително важна. Отношението към основните
параметри на бюджета е ключов въпрос за партия, която пре-
тендира, че в основата на своята философия и своята дейност е
поставила социалната справедливост.
Според някои читатели спорът е твърде професионален (си-
реч неразбираем за широката публика). Затова и за по-голяма
прегледност, ще се опитам накратко да изложа неговата същност.
В основата на полемиката е понятието „балансиран бюджет".
Бюджетът е балансиран тогава, когато разходите са равни на
приходите. Колкото изкараш, толкова ще харчиш. Когато харчиш
повече, отколкото си произвел, бюджетът е с дефицит. Когато
държавата спестява пари, бюджетът е с излишък.
Проф. Стоилов и проф. Ангелов твърдят, че 48-мият конгрес
на БСП подкрепя балансирания бюджет. С това според тях фи-
лософията на БСП не се различава от философията на ГЕРБ. А
тази философия, казват те, е дълбоко погрешна. Погрешна е не
изобщо, а в условията на криза. По време на криза балансира-
ният бюджет свива потреблението, не стимулира икономиката
и оставя недофинансирани жизнено важни социални системи.
Георги Пирински, под чието ръководство са изготвени и Про-
грамата на БСП, и документите на 48-ия конгрес, опонира, като
представя своето разбиране, че балансираният бюджет трябва да
се разглежда не като текуща, а като дългосрочна цел.
Длъжен съм да отбележа, че дискусията е много по-богата -
в нея се спори и за облагането на доходите, и за харченето на
държавния резерв, и за политиката на държавни заеми. С горни-
те няколко изречение обаче се опитах да очертая „гръбнака" и.
Та защо е толкова важна тази дискусия? Тя като магнитна
кошница събира в себе си въпроси като:
- - кое е правилното поведение на държавата по време на криза;
- - кой е правилният подход за облекчаване на ударите на кри-
зата и постепенното излизане от нея; - - и обратно - кое поведение задълбочава кризата и отлага
„светлината в края на тунела".
Има ли днес по-важни въпроси за България, Европа и све-
та? Нормално ли е една сериозна партия, била във властта и
бореща се за власт, да не обсъжда тези въпроси? Да не спори по
тях? Сериозно ли е отговарянето на тези въпроси да приключи
с гласуването на един-два текста, пък били те и конгресни? Още
повече че в партията съществуват различни, до противополож-
ни отговори.
Не случайно Г. Пирински казва: „компромисни записи - да,
„разкрачена" позиция - не!". Обърнете внимание: основни,
ключови постановки в конгресните документи са плод на ком-
промиси. Компромиси между какви и какви позиции? Може
ли компромисът да бъде окончателно решение; може ли той да
сложи точка на спора? Какъв е характерът на този компромис
и как влияе той на поведението на партията? Стимулира ли яс-
ното и, разбираемо и еднопосочно поведение, или го блокира?
Има компромиси и компромиси
Ако двама приятели намерим десет лева на улицата и всеки
иска за себе си осем, като твърди, че ги е видял пръв, но накрая
се разберем да ги разделим и да не спорим повече за заслугите,
това е компромис, с който нещата приключват.
Ако в партията се спори за бюджета; едната страна твър-
ди, че е нормално да имаме 3% дефицит, а другата казва, че
не трябва да имаме дефицит, всъщност за какво се спори? 3%
дефицит са над два милиарда лева. С тях могат да се увеличат
пенсии, заплати; държавата и общините да се разплатят с фир-
ми и т. н. Това - казват защитниците на този подход - ще увели-
чи потреблението, ще стимулира икономиката, ще допринесе
за разкриването на работни места и прочие. Да, ама - казват
другите - това не са изкарани, заслужени пари. Тези пари ние
ги взимаме от следващото поколение, то трябва да ги връща.
Това е несправедливо, нечестно, безотговорно и прочие. Как се
постига тук компромис? С чоп? Или като се спрем на дефицит
от 1,5%?
Тук не се намесвам в спора. Своето мнение просторно съм
изложил в статията си „Кризата, това удобно обяснение! (тре-
та част)" (Дума, 9 декември 2011 г.). Патосът ми е насочен не
към това да се присъединя към тезите на един или на друг, а да
подчертая, че дискусии от такъв тип са ключови, фундаментал-
ни, страшно необходими. Без тях просто ще запишем нещо в
някакъв документ.
Записаното проф. Ангелов нарича „разкрачена позиция",
а Георги Пирински - компромис. Ако е „разкрачена позиция",
трябва да съберем краката, защото иначе няма да можем да „хо-
дим", ще имаме политика на самотек, конюнктурна или нало-
жена от един или друг в момента властимащ в партията. Такава
политика не може да претендира, че се базира на общоприета
от партията философия, че реализира ценности, споделени
от мнозинството и членове. Ако е „компромис", трябва да се
дискутира неговата природа. Допустим ли е, или е „дървено
желязо"? Може ли да бъде реализиран, или съдържа взаимно
изключващи се елементи?
Всъщност спорът не е за някакви абстрактни категории, а за
това какво ще правим,
как ще управляваме,
ако избирателите пожелаят това
Спорът е за това какви пътища ще предложим на страната за
излизане от кризата, за развитие на производството, за увелича-
ване на доходите, за постигане на прословутото догонващо раз-
витие. Спорът е за това какво ще прави България в условията
на все по-жестока конкуренция и на пропадане на социалното
в световен мащаб. И ако на това му се казва „излишен спор",
здраве му кажи!
Затова тази дискусия трябва да продължи. Разбира се, ако
аргументите започнат да се повтарят или спорът се изроди в
лични нападки, тя моментално ще бъде прекъсната на страни-
ците на вестника.
В някои отзиви по повод на дискусията се отличиха два ар-
гумента за нейното спиране. Първият - нужен е прагматизъм, а
не абстрактни професорски спорове. Винаги съм се удивявал на
лекотата, с която някои противопоставят практиката на теорията.
Ти можеш да караш колата си и без да разбираш от двигатели,
но ако някой не беше проектирал най-напред в ума си двигателя,
ти изобщо нямаше да имаш какво да караш. За всеки конкретен
казус в държавата има поне два подхода за решаване. Кой ще
избереш зависи от твоята мисъл, от твоите разбирания, от твоята
философия. Каква политика ще предприеме една партия зависи
не само от конюнктурните ограничители и подсказвания, но и от
нейните разбирания за нещата и тяхната природа. Какви ще са
тези разбирания (ако партията, разбира се, не е еднолична соб-
ственост), зависи от дискусиите. Понякога те са трудни, продъл-
жителни, дори и досадни. Особено в години, които не предлагат
изпитани рецепти.
И тук е мястото за няколко думи, посветени на втория аргу-
мент - съберете умните глави на семинар, затворете ги в една
стая. „На края да се излезе с единно авторитетно станови-
ще". Последното е цитат. Ето и втори: „Те горе 4-5 човека не
могат да се разберат, искаш ние да сме единни. Няма да я
бъде!". Любопитно е да добавим, че в очите на някои спорът по
толкова ключови въпроси изглежда като „плюене".
Тук няма кой знае какво за коментиране. Ако ставаше дума
за партията на Сталин или Червенков, аргументът щеше да
бъде съвършен. Както съвършени бяха познанията на другаря
Сталин в областите на икономиката, възпитанието, културата,
езикознанието и зеленчукопроизводството. Ами ако капаците-
тите в тази стая не постигнат единство? Това разочароващо ли
е? Демотивиращо ли е? И кой по-точно ще бъде този авторитет,
който ще благослови становището с „авторитетност"?
Когато срещна такъв аргумент, винаги се сещам за люби-
мия си организационно-политически пример, взет от живота
на Френската социалистическа партия. Преди всеки конгрес се
състезават няколко платформи. Дискутират се широко в парти-
ята. Авторите на всяка от тях се стремят да убедят членската
маса в своята правота и перспективност. После на общопартиен
референдум се гласува за тези платформи. Всяка от тях съби-
ра някакъв процент. Лицето на платформата „Хикс" определя
такъв процент от членовете на Националния партиен съвет, ка-
къвто процент е събрала платформата.
Май се размечтах...
Дума, 18 август 2012
11 СЕПТЕМВРИ
11 септември 2001 г. Деветнадесет терористи, оръдия на
„Ал-Кайда", сринаха кулите - близнаци на Световния търгов-
ски център в Ню Йорк, удариха Пентагона и избиха над 3000
души. Избиха невинни. Обладани от своя ненавист, фанатизъм
и повик за мъст. От варварство. За този ден всички знаем. Пом-
ним и ни напомнят.
11 септември 1973 г. С активната помощ на ЦРУ генерал
Пиночет извърши военен преврат в Чили и дръпна спусъка на
масовите убийства. Под неговата диктатура бяха избити около
3000 инакомислещи. Варварски. За този 11 септември по-малко
си спомняме, а и почти не ни напомнят.
Нямаме спомен за деня, в който през 1999 г. стотици невин-
ни сръбски граждани бяха бомбардирани от НАТО. Операцията
се казваше „Благородна наковалня".
Не можем да посочим и дата, на която да се помолим за ду-
шите на невинните иракчани, либийци и сирийци, погинали от
варварството на друга ненавист, фанатизъм, повик за мъст и
хладни сметки на тези, които издават заповедите.
Като няма такава траурна дата, на която да бъде проклето
варварството, нека тя бъде 11 септември.
Вчера много хора по света склониха глави и пророниха съл-
зи. Всеки със своите спомени и образи.
Образът в моята памет е за едно мъртво сръбско дете, гу-
шнало плюшеното си мече. Намерили го в банята след „Благо-
родната наковалня". И не знам защо се сетих за онова ястребин-
че, което пред дулото на пистолета проронило: „Чичко, аз вече
ще слушам".
ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н ПРЕЗИДЕНТА
Братя Ружеви*
Г-н Президент**, напоследък много ни харесвате. Говорите
за икономика, развитие, прогрес и за всичко останало, което го
нямаме, но трябва да го имаме. Нашите поздравления.
Вашите речи предизвикват у нас много размисли. Да споде-
лим някои от тях. Вчера например Вие казахте, че „В България
все още се чудим дали имаме пазарна икономика или имаме
икономика, доминирана от богатите хора, от монополите, от
олигарсите." Имаме пазарна икономика, г-н Президент. Ако
иска човек може да отиде на Женския пазар, ако иска може да
отиде на Кирковския. На който и пазар да отиде може да си купи
яйца от различни сергии. Това е пазарна икономика. Просто от
пазарната икономика измъкване няма. Тук няма проблем. Про-
блемът е другаде. Пазарна икономика има и в Буркина Фасо и в
Швеция. Въпросът е към коя ние се придвижваме. Според нас -
към първата. Нарязахме Кремиковци на скрап и сега изнасяме
скрап. Като нарежем ОЦК „Кърджали", ще видим какво ще се
получи за изнасяне. Тук даже трябва да се извиним на Буркина
Фасо. Те изнасят памук и добитък. А ние май домати не изнася-
ме. Нито прасета и агнета. Те имат ръст на икономиката близо
6%, а ние сме в криза. Та според Вас, в каква посока се движи
нашата пазарна икономика?
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
** Росен Плевнелиев, президент на България (2012 - 2017)
Вие ни вдъхвате надежда, като казвате, че можем да станем
Швейцария на Балканите. Как да го разбираме това, буквално
ли? Значи ще развием страхотна банкова и застрахователна ин-
дустрия, ще изнасяме часовници, машини и химически продук-
ти с висока добавена стойност. Или може би говорите в някакъв
преносен смисъл? Например в смисъл, че днес Швейцария има
БВП на глава от населението четири пъти по-висок от този на
България и безработица от 3%. Ще Ви бъдем благодарни, ако
ни обясните какво трябва да правим, за да го постигнем. Ние,
например обещаваме да пишем повече. И ще пишем за все по-
скучни неща, защото няма по-скучна преса от Швейцарската.
Там за скандали почти не пишат, все някакви проценти премя-
тат, все изчисления за доходи правят и все за референдуми се
готвят.
Обаче точно по казуса с Швейцария изпитахме леко недоу-
мение. Във Вашето слово вие остро препоръчахте България да
не живее на кредит, а чрез реално изработени доходи - „Това е
една много честна позиция - получаваме толкова, колкото про-
извеждаме", обобщихте Вие. Кратка справка обаче показва, че
Швейцария има публичен дълг от 50 на сто от БВП. Как да раз-
бираме това? Нима ни давате за пример една нечестна държа-
ва? Защото по вашите собствени критерии Швейцария направо
изпада от борда.
Впечатлени сме от Вашата загриженост за ниските ни дохо-
ди. Обяснявате ги с ниската производителност. Тук обаче някои
неща не ни се връзват. Даваме пример. В България средната за-
плата е 388 евро, а в Македония - 490. В същото време на глава
от населението Македония произвежда по-малко, а безработи-
цата е по-висока. Е те, това не можем да си обясним. Бачкаме
повече, а получаваме по-малко. Защо? Да не би някой да ни
краде? Да не би да ни крият парите? Голяма загадка. Очакваме
в някоя от следващите си речи да ни обясните.
Дума, 14 септември 2012
ГОЛЯМАТА ЛАКОМИЯ
И НЕЙНИТЕ ПОДАНИЦИ
Само нови финансови регулации могат да реабилитират
държавата, политиката и демокрацията в борбата за
един по-справедлив свят
„Европейските срещи на върха идват една след друга и се
провалят... „Пазарите "разбраха това и вече се отнасят към
елитите като към обезглавени петли, елементарни играчки в
ръцете на породени от самите тях сили..."
Серж Алими1
Световната финансова и икономическа криза бушува вече
пета година. За опустошенията, които нанася на жизнения стан-
дарт, сигурността и перспективите на милиарди хора, се пише
и говори всеки ден. Ако внимателно следим движението на па-
рите обаче, трябва просто да се изсмеем на драматичния повик
към всички: „Криза е, налага се да стягаме коланите!". Защото
кризата оряза доходите на обикновените хора
и увеличи богатството на най-богатите
Доказателствата могат да се вземат от произволна точка на
света...
1 Серж Алими, „Петли без глави", Монд дипломатик в Дума, 5 януари 2012.
През 2010 г. авоарите на най-богатите хора, живеещи в
Швейцария, са се увеличили с 16 млрд. евро. Богатството на
300-те най-богати се е увеличило за една година с 4,7% 2.
През 2011 г. състоянието на най-богатите британци не само
не намалява, не просто се увеличава, то поставя рекорди! Според
годишния списък на богатството, публикуван от Сънди Таймсъ,
общото състояние на хилядата най-богати лица във Великобри-
тания се е увеличило с 4,7% до 414,26 млрд. паунда (508 млрд.
евро). Въпреки тенденциите на страната към рецесия. Въпреки
големите бюджетни съкращения. Въпреки повишената безра-
ботица. Този рекорд бие рекорда от последната предкризисна
година - 2008 г., който е 412,85 млрд. паунда.
През 2011 г. е поставен и друг рекорд - в страната има
77 милиардери. При това класацията на вестника не отчита бан-
ковите сметки, а само недвижимата собственост и участията в
компании. С депозитите картинката би била още по-категорич-
на. Остава да си блъскаме главите как така най-богатите печелят
от кризата, докато повечето губят. А докато губят, пропагандата
им набива, че така е правилно - че трябва да сърбат попарата
на лошите национални финансови и икономически показатели.
Сигурно има някакъв супер професионален отговор на този
въпрос. Но и публицистичният, взет на заем от Фейсбук, май не
е далеч от истината: „Гладът не е заради това, че не можем да
нахраним бедните, а заради това, че не можем да нахраним
богатите".
Става дума за голямата лакомия, която черпи оръжия от про-
мяна на правилата, от заобикаляне на правилата, от блокиране
на всякакви опити за постигане на някаква социална справед-
ливост. И, разбира се, от масираната пропаганда, която не дава
достъп на обикновения човек до реалните процеси и техните
пружини. Защото не е вярно, че който е умен и работлив не-
2 Profit.bg, 02.12.2010.
3 Profit.bg , 29.04. 2012.
пременно ще постигне социално благополучие. Не е вярно, че
работливите народи имат висок стандарт, а „мързеливите" за-
служено живеят бедно. Не е вярно, че огромните богатства се
натрупват просто с много работа, квалификация, борбеност и
изобретателност. Не е вярно, че това, което е, е естественото
състояние на света. Състояние, което нито трябва, нито може
да бъде променено.
Затова първата глобална крачка по новия ляв път днес е
истината за правилата, които управляват света,
да стигне до колкото се може повече хора
Истината за алчността на малцината, които ограбват труда
на мнозинството, да стане факт на общественото съзнание.
Лакомията, която води до глобални бедствия, се признава
и от високопоставени десни политици. Германският финансов
министър Волфганг Шойбле, например, неотдавна критикува
„безграничната алчност и стремежа към все по-високи пе-
чалби на капиталовите пазари, които съвсем не са невинни за
банковата и икономическата криза, а и за последвалата криза
в цели държави, с която се сблъскваме от 2008 г."А.
Лакомията бива малка и голяма. Ето един пример за малка
лакомия, взет от финансовия свят с наше, родно участие. През
юли 2012 г. българското правителство пласира петгодишни евро-
облигации на стойност от 950 млн. евро с доходност 4,436%. На
български финансови субекти обаче беше забранено да участ-
ват в изкупуването. В сделката участваха 360 инвеститори -
инвестиционни, застрахователни, пенсионни фондове, хедж
фондове и банки. След това част от облигациите бяха препро-
дадени на български купувачи - пенсионни фондове и банки,
но при доходност ... 3,5% 5.
4 Les Echos, Paris, 16-17 декември 2012 г., цитиран по Серж Алими,
„Петли без глави", Монд дипломатик в Дума, 5 януари 2012.
5 Йосиф Аврамов, „Провалът, представен като успех", Дума, 2 август
2012.
Така близо един процент остава в привилегирования купу-
вач. Ако говорим за 1/10 от обема, печалбата на чужденеца е от
порядъка на един милион евро за година. Пита се: срещу какъв
труд? Образно казано, срещу натискане на две копчета на ком -
пютърната клавиатура („приеми" и „прати"). А за колко време
може да изкара тези милион евро един производител на реални
стоки и услуги? Например, ако произвежда хляб?
Може би в инвестиционния случай става дума за някаква
страхотна квалификация, която би трябвало да бъде заплатена
скъпо и прескъпо? Да, ама в какво се състои разликата между
препродаването на облигации и препродаването на банички?
Май само в това, че някои ще нарекат далаверата с баничките
спекула, а далаверата с облигации - висококвалифицирана фи-
нансова сделка.
Случаят изглежда като кокошкарска история в сравнение с
други „висококвалифицирани" операции. Като тази, например:
частни банки взимат от Европейската централна банка пари с
лихва от 1% и ги дават на Гърция, но срещу 4 - 5% за триме-
сечни заеми и около 12% за десетгодишни облигации. През май
2011 г. лихвите за десетгодишен период започват да надхвърлят
16,5%.
„Спасяването на Гърция" ,
или един пример за голяма лакомия
Заради срива на гръцката икономика и огромния външен дълг
на страната (днес той е 150% от БВП) Европа и светът тръгнаха
„да спасяват" Гърция. Ето как изглежда това спасение:
- • През май 2010 г. „тройката" (МВФ, ЕЦБ и ЕК) отпуска на
закъсалата страна заем от 100 млрд. евро; през март 2012 г. -
втори транш от 130 млрд. евро; очаква се тази година да бъде
отпуснат още един транш от 31,5 млрд. евро. - • За да може да погасява лихвите, Гърция започва да продава
шестмесечни и тримесечни облигации. Тоест, да взема нови за-
еми, за да връща старите. Пазарите въобще не се назлъндисват.
Търсенето на гръцки облигации е от два до четири пъти по-го-
лямо от предлагането.
• През август т.г. Агенцията за управление на външния дълг
на Гърция съобщава, че е събрала 3,13 млрд. евро с лихва от
4,48%. Финансовото министерство обявява, че ще приеме още
оферти в размер на 30% от търгуваната сума. Акумулираната
сума достига 4,3 млрд. евро. Тя е необходима за погасяване на
облигационен заем с падеж на 20 август.
Само по този заем Гърция плаща лихви от порядъка на
50 млн евро. (А пиесата се повтаря всеки месец, по веднъж или
два пъти, с различни суми и с малка разлика в лихвените про-
центи.)
Срещу каква работа „спасителите" печелят тези пари? Сре-
щу каква суперквалификация? И кой трябва да изработи тези
пари? Гърците, разбира се. Но тъй като икономиката им не е
в растеж, парите ще се вземат от орязване на заплати, пенсии,
социално дело, здравеопазване и прочее.
В същото време Европейският фонд за финансова стабил-
ност (ЕФФС) също продава облигации, но на лихва от 0,14%.
Защо този фонд със събраните пари не купи гръцки облигации,
пък да „одере" съседите с десет пъти по-висока лихва? С 1,4%!
Защото правилата не позволяват. Защото Гърция трябва да бъде
одрана не с десет, а с тридесет пъти по-голяма лихва. Сега им
е паднала.
Между другото самото германско финансово министерство
става обяви, че до края на 2011 г. гръцкото правителство е пре-
вело на Германия 380 млн. евро лихви върху заемите, с които
най-силната европейска икономика е участвала в първия спа-
сителен пакт. Лихвите по въпросните заеми се движат между
3,423% и 4,528%.
Факти от този сорт обаче, осветляващи финансовите аспе-
кти на европейската „доброта и загриженост", са хвърлени в
мъгла. Не случайно мощните медии всеки ден обясняват как
„мързеливите" гърци трябва да правят още и още съкращения,
да дават още и още жертви, докато „загриженият" свят ги спа-
сява. Никоя от големите медии не изкарва на светло шаячната
истина за разликата в лихвите. А именно тази истина по един
много ясен начин показва в каква посока се движат парите.
В края на август гръцкият министър-председател Андонис
Самарас каза, че не иска повече пари, а малко въздух, за да по-
стигне страната растеж. Той помоли за отсрочка от две години,
в които да осъществи бюджетните мерки, наложени от спаси-
телния план. Мощен хор от европейски политици и финансис-
ти обаче извика „Не може!". Как така гърците ще се отпускат!
А защо да не може? Защото грабежът, пардон - спасяването,
трябва да бъде качествено и пълноценно.
Европейското възмущение от „претенциозните" гърци по-
някога се редува с европейско удовлетворение. То беше де-
монстрирано на 29 август, когато гръцкото правителство внесе
законопроект за премахване на представителните разходи на
премиера, председателя на парламента, министрите и зам. мини-
стрите ( За всички данни за Гърция, посочени по-горе вж. бел. 6).
Достойна за уважение саможертва! От тук насетне гръцкият
премиер, ако иска да почерпи едно кафе, ще трябва да се бръкне
в частния си джоб. От това щели да се спестят 400 хиляди евро
годишно. Над 120 пъти по-малко от тримесечната печалба на
„спасителите", за която вече стана дума.
Възпитателно е, когато към цинизма
се добави и унижение
А в голямата лакомия институционалният цинизъм често е
придружен и от личен. В края на май генералната директорка
на МВФ Кристин Лагард се изяви с публично възмущение от
„всички онези хора в Гърция, които се опитват да избегнат пла-
щането на данъци". В същата седмица стана ясно, че тя самата
6 Economy News.bg, 14 юни 2011, 7 март 2012; radar.bg, 19 юни 2012;
infostock.bg, 19 юни 2012; GRReporter, 14 август 2012; Капитал, бр.34, 25-
31 август 2012; mediapool, 29 август 2012.
не плаща никакъв данък върху заплатата си от 467 940 щ. д. плюс
режийни на стойност 83 760 щ.д. за година. За да получи така-
ва чиста сума, редовият данъкоплатец в САЩ трябва да плати
35% данък върху доход от 630 000 щ.д. Разбира се, Лагард не
си е измислила тази екстра. Тя и е дадена от Виенската конвен-
ция, която постановява, че „ дипломатическите служители ще
бъдат освободени от всички задължения и данъци, дължими
като физическо лице или притежател на недвижима собстве-
ност."1. Извоювана привилегия, така да се каже. Когато обаче
човек я има, би трябвало да бъде по-въздържан, обсъждайки
финансовите отговорности на другите.
Този цинизъм всъщност ясно показва как широките кръгове
от богатите отговарят на въпроса
„Кой трябва да плати сметката на кризата"
Има, разбира се, и примери в обратна посока. Стивън Кинг
и Уорън Бъфет са сред извънредно богатите американци, които
призоваха правителството да ги обложи с по-високи данъци. Те
обаче не срещат разбиране в своите среди.
И така, в края на април стана известно, че за три години
Европейската централна банка (ЕЦБ) е отпуснала на банките
от еврозоната заеми в размер на един трилион евро при лихва
от 1%. Всеки може да сметне за какви пари става дума, ако този
трилион след това е раздаден с лихви от 3-4% (за тригодишни
книжа). И къде са тези пари? В кого са? От кого са изкарани?
Ако са напечатани, кой плаща сметката?
Ето как се изразява дясната преса: „Използването на евти-
ните заеми на ЕЦБ (1% лихва) наистина даде на банките сти-
мул да ги вложат в държавен дълг на Испания и Италия... и
така да направят бърза печалба "8. Това направо си е трогателен
стимул. Взимаш двадесет лева от някого, даваш ги на друг и си
7 Investor.bg, 30 май 2012.
8 Капитал, бр. 17, 28 април - 4 май 2012.
печелиш един обяд. Ами ако смятаме двеста милиарда? Или
петстотин милиарда?
Разбира се, (понеже е добър и професионален) вестникът
уточнява, че банките не са вложили тези пари в заеми за бизне-
са и домакинствата, което би смекчило ефекта от бюджетните
съкращения. Ама защо пък да го правят? При домакинствата
има несигурност, има процент лоши кредити. Виж, при държа-
вата Италия е друго - тя със сигурност няма да фалира. Освен
това, защо да се занимават с бизнеса и домакинствата? Някой
да ги кара? Да ги стимулира?
И все пак тези колосални печалби кой ги изкарва?
Разбира се, „мързеливите" гръцки, италиански и испански
граждани, които от сутрин до вечер се гънат в малките си семейни
хотелчета и треперят при мисълта, че този сезон може да фалират.
Или гръцките, италианските и испанските рибари, който по цял
ден хвърлят мрежите. Именно те, „мързеливите", всъщност изра-
ботват стотиците милиони евро, предназначени да попаднат в бан-
ковите сметки на „работливите" английски, люксембургски, нем-
ски и прочее банкери. Които печелят, защото, видите ли, поемат
страшния риск... да не си получат парите. Въпреки, че обичайна
практика е да ги застраховат, отделяйки част от кражбата - пардон,
от печалбата - за съответния застраховател.
При това голямата лакомия не се ограничава само с търго-
вията с пари и всякакви финансови деривати. В доклад на Орга-
низацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО ) за 2011 г. се
посочва, че само 2% от срочните договори за хранителни суро-
вини приключват с действителна доставка на определена стока.
Останалите 98% се препродават от спекуланти преди датата на
изтичане на договора. Доклад от 2009 г. пък, предназначен за
американския Сенат, който критикува спекулата на зърнения
пазар, посочва факта, че някои търговци притежават по 53 000
договора9. Нали се сещаме кой изработва спекулативните пе-
9 Монд дипломатик в Дума, 16 февруари 2012.
чалби - същите тези „мързеливци", за които неолибералните
философи много обичат да приказват. Ами, свободна търговия,
казват. Да, но
когато свободата на търговията увеличава глада по света,
тя се превръща в робство за мнозинството
На фона на голямото ограбване някои „притеснения" на Ев-
ропейската комисия звучат направо трогателно. Например при-
теснението, че през 2008-2010 г. заплатите в България нарасна-
ли твърде много - с цели 27,8%!10 Поради което през февруари
тази година ЕК предупреди страната ни и я постави под наблю-
дение. Родните десни папагали също виждат в нарастването на
заплатите големия проблем на Европа. Обсъждайки плахите
мерки на Франсоа Оланд да постави пранги на финансовите
спекулации, вестник Капитал с удоволствие цитира главния
изпълнителен директор на „Пежо" Филип Варен, според кого -
то големият проблем на неговата компания идвал от цената на
труда. За последните 10 години разходите за един работник на
час във Франция се били вдигнали с 31%, а в Германия, видите
ли, само с 19%!11
Защо обаче не представят други данни? Например, как
се променя делът на заплатите и осигуровките в добавената
стойност.
Статистиката показва, че през 80-те и 90-те години на
ХХ век този дял е намалял с повече от 8 пункта от БВП.
В същото време сумите, изплащани на собственици на ка-
питал и земи, са се увеличили от 3% на 8% от брутната
добавена стойност за периода от 1982 г. до 2007 г.12 „До-
ходите от капитал, от лихви и дивиденти се ползват с
огромни привилегии. По данни на националното счето-
10 Сега, 15 февруари 2012.
11 Капитал, бр.30, 28 юли - 03 август 2012.
12 Монд дипломатик в Дума, 17 юни 2010.
водство 80% от тях се изплъзват от прогресивния данък
благодарение на многобройните специални режими за оп-
рощаване на данъци... За пет години, от 2003 до 2008 г.,
мащабът на раздаваните подаръци нарасна с 47%, като
се увеличи от 50 на 70 млрд. евро... Дивидентите са на-
раснали от 3,2% от БВП през 1982 г. на 8,5% през 2007 г.
А това представлява прехвърляне на 80-100 млрд. "13
Още нещо за механизма на задълбочаващото се
неравенство
Механизмът за обогатяване на висшето финансово съсловие
е всъщност много прост. Колкото по-големи финансови труд-
ности има една страна, толкова по-лоша оценка и дават светов-
ните рейтингови агенции, толкова „по-рисково" става според
тези оценки отпускането на кредити за нея, толкова по-високи
лихви и искат финансовите институции.
За да изпроси милост от пазарите, съответната страна съ-
кращава драстично разходите. Което по правило удря обик-
новените граждани. От това обаче финансовите институции
генерират по-високи печалби. Печалби, които не могат да
бъдат определени по друг начин, освен като паразитни и спе-
кулативни, доколкото не са резултат от вложен труд, време и
интелект.
Ето как сферата, която потопи света в кризата, получава яки
бонуси, за да спасява света, който потопи. Преди да застане в
ролята на спасител обаче, тя самата трябваше да бъде спасена
от същите тези, които потопи и които след това започнаха да я
молят за спасение.
Образно казано, се получи следното: имам 100 лева, но моя-
та банка фалира и ми вземат 20 лева, за да я спасят (защото била
кръвоносната система на обществото - без нея нямало как да се
13 Жан-Кристоф льо Дигу, „Да се реабилитира данъкът", Монд диплома-
тик в Дума, 17 март 2011.
развивам, от нея трябвало да вземам пари, за да върви бизнесът
ми или да увелича потреблението си). След това аз наистина се
нуждая от пари, искам 100 лева от банката, но тя, позовавайки
се на едни експертни оценки, ми казва, че съм станал рисков
кредитополучател, защото вече нямам 100 лева, а само 80. За-
това ми дава кредита, но не срещу три, а срещу пет процента
лихва. Тя не е пострадала от кризата (аз съм я спасил с моите
20 лева), но аз пък съм обеднял с 25 лева, вместо само с три. Ето
ти разслоението. Логично, пазарно, съвременно и преди всичко
„правилно".
Не трябва обаче да крием и факта, че още в началото на
кризата бяха предприети мерки срещу това разслоение. На-
пример през октомври 2008 г. германското правителство прие
ограничение на заплатите на мениджърите на затруднените
банки - максимум 500 хил. евро годишно. Представяте ли си,
таван от 40 хил. евро на месец, направо да ги ожалиш! И за да
не бъде съвсем грубо, законът предвиди изключения от пра-
вилото.14
Ето това се казва „голяма лакомия". И когато икономисти и
политици, в чиито глави, освен „печалба", съществува и поня-
тието „справедливост", предлагат ЕЦБ директно да дава пари
на закъсали правителства, цялото неолиберално войнство на-
стръхва и надава вой: „Ама това е нарушаване на закона, на
правилата, по които работи ЕЦБ !"
А какво пречи правилата да се променят?
Защо е нужен посредник между централната банка и испан-
ската държава, например? Защото ако го няма, няма как с две
натискания на копчета да спечелиш толкова, колкото хиляди
хора биха спечелили с нормалния си производителен труд за
целия си живот.
14 Агенция „Фокус", 23 октомври 2008.
Разбира се, в публичното пространство се дава съвсем друго
обяснение за необходимостта от посредник. Ето как разсъжда-
ва президентът на „Бундесбанк" Йенс Вайдеман: „Пълното
премахване на дисциплиниращия ефект на нарастващите лих-
вени проценти би било фатално... Когато държавните кре-
дити поскъпнат, рязко намалява изкушението да се вземат
заеми."15 Много разпространен аргумент. Да, но закъсалите
държави продължават да взимат заеми дори при високи лих-
ви, не просто защото са изкушени. Те трябва да връщат стари
кредити, трябва да плащат заплати, пенсии, обезщетения; те
трябва да поддържат здравеопазване, образование и пр. (Освен
ако не решат, като България, че доходите и социалните системи
нямат значение, за разлика от финансовата стабилност).
Като става дума за изкушения обаче, трябва да се споменат
поне още три. Първо, изкушението на финансовите пазари да
изсмукват колкото се може по-големи печалби, дори ако по този
начин тласкат съответната държава към фалит. Второ, изкуше-
нието на самите закъсали държави да спрат плащанията, за да
спасят обществата си от мизерия и бунтове. Трето, изкушение-
то на значими ръководни фигури да се противопоставят на из-
кушението на алчността с нови правила.
Ако струпаме четирите изкушения на куп и се видят техни-
те зависимости, ще се очертае картината на днешната глобална
социална битка.
Един вектор на тази битка, независимо от политическите
пристрастия на нейните главни двигатели, получи мощен им-
пулс през септември т. г.
На 6-ти септември управителният съвет на ЕЦБ взе реше-
ние да изкупува директно неограничено количество държавни
облигации. Естествено, реакцията на финансовите среди беше
повече от бурна. Най-рязък в своите коментари беше герман-
ският финансов министър Волфганг Шойбле: „Възможен е
15 Цит. по Серж Алими, „Петли без глави", Монд дипломатик в Дума,
5 януари 2012.
съдебен процес срещу плана на ЕЦБ за изкупуване на облига-
ции."16 И защо? Защото това щяло да доведе до финансиране на
правителства чрез печатане на пари.
Какъв беше ефектът от решението на ЕЦБ? Лихвите, които
финансовите пазари искат от правителствата тръгнаха надолу.
Например на 13-и септември Италия продаде три годишни об-
лигации за 4 млрд евро при доходност от 2,5% - най-ниската от
близо две години насам. За Испания - лихвата по базовите десет
годишни испански облигации стана 5,62%, след като само преди
месец и половина беше стигнала 7,64%! Зад тези проценти се
крие голяма драма. Това са стотици милиони които всяка година
ще остават при испанския народ, вместо да попадат в джобовете
на „спасителите". Разбира се, драмата е за последните. И прекра-
сен повод обикновените хора в Испания да празнуват.
Само едно решение, последвано от една пресконференция
на Марио Драги,
накара спекулантите рязко да ограничат апетита си
И изведнъж видни финансисти се плеснаха по челото и на-
правиха заключението, че твърде е възможно ЕЦБ изобщо да не
и се налага да изкупува облигации. „Заплахата, че в рамките
на новата програма ЕЦБ ще изкупува неограничено количе-
ство облигации означава, че в края на краищата интервенция
няма да е необходима", каза Паникос Деметриадес, управител
на Централната банка на Кипър и член на управителното тяло
на ЕЦБ. После пояснява: „Никой няма да посмее да спекулира
срещу неограничената мощ на една централна банка ".
Думата „заплаха" е много точна. Размаханият пръст е срещу
всички тези, които колкото по-закъсали страни има около тях, тол-
кова по-силно потриват ръце. Заплашени са паразитните печалби.
Заплашена е огромната лакомия на спекулативния капитал.
16 По investor.bg, 13 септември 2012.
Друга, емблематична част от глобалната битка за социална
справедливост е близо 40-годишната история на
борбата за облагане на финансовите трансакции -
една от основните регулации
Съвсем малко история. През 1972 г. Нобеловият лауреат за
икономика Джеймс Тобин, който по никакъв начин не е искал
да бъде свързван с левицата, предлага международните финан-
сови трансакции да се облагат с данък. Имал е предвид главно
валутния пазар. Според него този данък би могъл съществено
да ограничи спекулата и да натрупа сериозни суми, чрез които
да се решават глобални проблеми.
През декември 1997 г. Игнасио Рамоне в своя уводна статия
в Le Monde diplomatique под заглавие „Да отнемем силата на
пазарите" апелира: „Абсолютната свобода на движението на
капиталите дестабилизира демокрацията. Поради тази при-
чина трябва да се създадат ограничаващи механизми. Едини-
ят от тях е данъкът „Тобин "...
На 3 юни 1998 г. в Париж печатни органи, профсъюзи,
асоциации и физически лица създават Асоциацията за обла-
гане на финансовите трансакции в полза на гражданите (Attac
- от френското Association pour une Taxation des Transactions
financiers pour l' Aide aux Citoyens). Шест месеца по-късно, на
11-12 декември 1998 г., по покана на френската асоциация Attac
се учредява и международно движение Attac. Така започва меж-
дународната битка за облагане на сделките с валути.
През 2002 г. специалисти изчисляват, че обемът на този па-
зар е от порядъка на един трилион долара. Предложенията за
размер на данъка варират от 0,1% до 5% 17.
Междувременно силата на финансовия капитал расте не-
имоверно. Ако през 1997 г. финансовите трансакции са били
17 Сп. Ново време, бр.7 от 2001 г., бр. 4 от 2002 г., бр. 5-6 от 2003 г.,
бр 4. от 2007 г.
15 пъти по-обемни от производството, сега са 70-75 пъти!18
Специалисти твърдят, че дневният оборот на световния валу-
тен пазар днес надвишава 4000 милиарда долара.19
Няколко парламента приемат по принцип необходимостта
от такава глобална регулация - Канада (през 1999 г.), Франция
и Белгия (през 2004 г.)
През март 2010 г. Европейският парламент приема резолю-
ция, с която настоява Еврокомисията да разработи план за въ-
веждане на данък върху финансовите трансакции. „Ако глобал-
ното въвеждане на този данък се окаже невъзможно, ЕС трябва
да разгледа възможността за неговото едностранно въвеждане",
се казва в решението.20
На среща в Торонто през юни 2010 г Г-20 решава, че всяка
страна, която сметне за нужно, може да наложи данъци върху дей-
ността на своите банки, но отхвърля идеята за глобално облагане
на финансовите операции. Германският канцлер Ангела Меркел
с разочарование констатира, че в Г-20 няма единна позиция и по-
твърждава своето мнение, че такова облагане трябва да се приложи.
През същата година в Европейската комисия правят из-
числения, че минимална такса върху финансовите трансак-
ции ще носи за държавите членки между 145 и 372 млрд.
евро годишно.21
През юли 2011 г. ЕК отново настоява държавите да въведат
такъв данък.22
През август 2011 г. след двучасова среща в Елисейския дво-
рец тогавашният френски президент Никола Саркози и Ангела
Меркел решават да поискат от всички страни - членки на ЕС,
18 Серж Алими, „След Тобин накъде?", Монд дипломатик в Дума, 2 фев-
руари 2012.
19 Лоран Жак, „Войната на валутите, митове и реалност", Монд диплома-
тик в Дума, 16 декември 2010.
20 К. Първанов, сп. Тема, брой 26, 5-11 юли 2010 г.
21 Игнасио Рамоне, „Социален изблик във Франция", Монд дипломатик
в Дума, 17 ноември 2010 г.
22Капитал, бр. 26, 2-8 юли 2011.
да наложат от септември данък върху финансовите трансакции.
Но „пазарите не харесаха идеята за облагането на финансовите
трансакции", както писаха вестниците.23
В края на септември 2011 г. и председателят на ЕК Жозе
Барозу предлага на Европейския парламент да приеме такса
върху финансовите трансакции. Според него това би носило до
55 млрд. евро на година. Поет е ангажимент предложението да
бъде обсъдено от 27-те страни членки. Барозу говори за такса
от 0,1% - за операции с акции и облигации, и от 0,01% - за
деривати. Форексът (валутният обмен) не се визира. Повече от
половината от приходите щели да бъдат за бюджета на ЕС, а
останалото да се връща в страните членки.24
През януари 2012 г. Никола Саркози обещава да започне об-
съждане на проекта, известен като данъка „Тобин", дори при
липса на подкрепа от страна на някои партньори от ЕС.25
Няколко дни след това британският премиер Дейвид Каме-
рън заявява, че Англия ще продължи да блокира облагането с
данък на финансовите операции в страните на ЕС, за каквото
настоява Франция.
Пак през януари датското председателство на ЕС отхвърля
идеята за въвеждане на данък върху финансовите трансакции в це-
лия ЕС. Копенхаген също така заявява, че е против приемането му
само в страните от еврозоната, както настояват Париж и Берлин.
Междувременно френските банки обявяват, че ще бъдат при-
нудени да изнесат по-голямата част от своите финансови опера-
ции в чужбина, ако държавата въведе едностранно т.нар. данък
„Тобин". Швеция също излага свои аргументи „против".26
Тук е мястото да се отбележи, че в средствата за масова ин-
формация, а и в изказванията на политици и икономисти, твърде
произволно се използва името на Джеймс Тобин. На практика
23 Труд, 17 август 2011.
24 Liberation, 28 септември 2011.
25 Дума, 9 януари 2012.
26 Капитал daily, 11януари 2012.
се говори предимно за облагане само на част от търговията с
акции. Някои (като Барозу) разпростират идеята и до търговията
с облигации и деривати. Търговията с акции обаче в световен
мащаб заема само 3,5% от оборота на финансовите пазари. Вто-
ра по дял е търговията с деривати - 39,3%, с облигации - 1,3%.
Най-голям дял има пазарът на валути - 55,9%!27
След толкова много говорене, съвещания, препоръки и
призиви най-после, на 1 август т.г., новият френски президент
Фрнсоа Оланд въведе данък върху част от търговията с акции.
Неговият размер е 0,2% (Саркози до последно предлагаше
0,1%) и засяга всички компании с основно седалище във Фран-
ция, чиито акции се търгуват на борсите и които имат пазарна
стойност над един милиард евро. Става дума за 109 компании.
Оланд смята, че така ще събере около 170 млн. евро през 2012 г.
и до 500 млн. евро през следващата година. Франция наложи и
друг данък с размер от 0,01% върху сделки със застраховки при
фалит по държавни облигации на страни от Европейския съюз.
Това е голям пробив. Голяма победа за всички, които насто-
яват за регулации върху финансовия капитал и някакви юзди
на спекулативния капитал. Голямата победа не е нито в обхвата
на данъка, нито в сумите, които се очаква да бъдат събрани.
И обхватът е малък, и сумите са малки. Нанесен е обаче удар
върху едно табу. Крачката е малка, но кракът е на пътя. След
точно 40 години говорене за данъка „Тобин" пръв на пътя стъпи
социалистът Франсоа Оланд.
Цялата история за облагането на финансовите трансакции
до този момент показва колко дълга, трудна и изтощителна ще
бъде борбата. Защото за финансовите спекуланти е абсолютно
естествено ти да платиш 20% ДДС, когато си купиш обувки, но
е скандално неприемливо те да платят макар и 0,01%, когато си
купят един милион долара, които утре ще препродадат с печалба.
27 Чавдар Николов, „Финансовите авантюри се плащат от обикновения
човек", Дума, 8 юни 2012.
Европейската левица също се включи в тази битка. В своя
декларация 1000 депутати от партии-членки на ПЕС поискаха
още от 2013 г. да започне облагане на всички финансови тран-
сакции с 0,05% и изчислиха, че приходите от такъв европейски
данък ще бъдат 200 милиарда евро годишно.
Така че в интелектуално-политически план има поне една
добра новина. Финансовата криза е на път да очертае
финалната права
на дългата идейна криза в лявото пространство
Първо, стана ясно какво левицата не може. Тя не може
да защитава интересите на наемния труд и социално слабите
просто и само на национално ниво. Времето, в което съумява-
ше да притиска националния капитал и да отвоюва придобив-
ки и социална сигурност за широките слоеве, отдавна отмина.
Пресните примери са със социалистическите партии на Гърция
и Испания... Бидейки на власт, те бяха принудени да направят
всичко, които поиска от тях глобалният финансов капитал.
Второ, кризата направи твърде релефен субекта, който
превръща капитализма в казинокапитализъм, в мутрокапита-
лизъм (ще рече капитализъм, който увеличава неравенства-
та, изтръгва социални придобивки, извоювани със столетни
борби, и хвърля в несигурност милиарди хора, докато други
- абсолютно паразитно! - трупат милиарди). „Релефен не оз-
начава „на светло". От левите световни лидери най-точно го
определи Франсоа Оланд: „В тази битка, която започва, ще
ви кажа кой е истинският ми противник. Той няма име, няма
лице, няма партийна принадлежност, той никога няма да се
кандидатира и никога няма да бъде избран. Този противник е
светът на финансите."28
28 В предизборна реч на 22 януари т.г., цитирана в Монд дипломатик в
Дума, 2 май 2012.
Трето, кризата открои правилата, които управляват света.
Те спокойно могат да получат името „голямата световна лако-
мия".
Четвърто, в общи линии станаха известни
регулациите, които трябва да се случат, за да бъдат
променени сегашните правила
- • Спекулативният капитал трябва да плаща за фантастични-
те си обороти. Световните финансови трансакции за година са
от порядъка на 3 450 000 милиарда евро.29 Това е 75 пъти повече
от оборотите на реалната икономика. Ако бъдат облагани с да-
нък дори от 0,1%, получената сума ще бъде от порядъка на 3400
милиарда евро. Това е т.нар. такса „Тобин". - • Местата, известни като „финансов рай" трябва да бъдат
унищожени. В тях се укриват от данъци колосални суми. - • На акционерния капитал трябва да бъде сложен таван на
допустимата печалба - SLAM (Shareholder Limited Authorized
Margin), на български - ГРАП (Граница на разрешената акцио-
нерна печалба). Сега добре печелещи фирми затварят печелив-
ши производства само защото акционерите им искат да пече-
лят още повече. Мултинационалната фармацевтична компания
„Санофи" например се готви да съкрати 2500 работни места,
макар че през 2011 г. е реализирала печалба от почти 6 млрд.
евро и е изплатила на акционерите си 1,3 млрд. дивиденти.30 - • Банковата дейност трябва да стане прозрачна. В името на
борбата не само с нелегалните пари на престъпността, но и с
бягството от данъци. Твърди се, че само в Швейцария само гър-
ци държат 20 млрд. евро, естествено укрити от данъци.31
29 Игнасио Рамоне, „Големият скок назад", Монд дипломатик в Дума,
15 декември 2011.
30 Фредерик Лордон,„Пежо" - социалент шок и повратна точка", Монд
дипломатик в Дума, 16 август 2012.
31 Шпигел, 28 август 2012.
- • Високорисковата финансова дейност трябва бъде отделена
от класическото кредитиране. Поддръжниците на този подход
припомнят закона „Глас - Сийгъл", приет след Великата депре-
сия и отменен по времето на Клинтън през 1999 г. Законът раз-
деля банките на инвестиционни и обикновени и така защитава
влоговете и класическото кредитиране от банкерските авантю-
ри с високорискови операции. - • Капиталът трябва да си плаща за делокализациите и за ос-
вобождаването на работна ръка.32 - • Наддържавните обединения трябва да създадат собствени
рейтингови агенции. Известна е ролята на сегашните „супер-
компетентни" и „безпристрастни" агенции в грабежите чрез
спекулативни лихви. В тази връзка Пол Кругман припомня,
че до месеца на смъртта на „Лемън Брадърс", чийто колапс
предизвика глобална паника, Standard & Poor's (S&P) даваше
рейтинг А на тази фирма.33 Чрез собствени системи за креди-
тиране същите тези наддържавни обединения трябва да влязат
в конкуренция с прословутите световни финансови пазари и да
охладят мераците им за спекулативни лихви.
Естествено, списъкът е далеч по-дълъг. Общият знаменател
на всички тези регулации е реабилитация на държавата, реаби-
литация на политиката, реабилитация на демокрацията
И тъй като последната дума от безкрайни употреби и най-
вече злоупотреби е изпразнена от съдържание, необходимо е
пояснение. „Демокрация" означава избирателят действително
да може да избира между политики и да овластява техните но-
сители. Политиците да зависят от избирателите, а не просто от
анонимния и всемогъщ финансов капитал. Който, както пра-
вилно отбелязва Оланд, никога и никъде не се кандидатира на
избори.
32 Цит. по Фредерик Лордон,„Пежо" - социалент шок и повратна точка",
Монд дипломатик в Дума, 16 август 2012.
33 New York Times, 9 август 2011.
Сама по себе си борбата за превръщане на тези регулации
в действителност не е лява. Не случайно и много политици на
десницата говорят за регулации. Тя обаче е необходимото пред-
дверие към бъдещи леви политики. Без нея нито ще има ресурс
за лява политика, нито ще бъде ограничена лакомията, която
копае все по-дълбоки пропасти между бедни и богати.
Приложения
Голямото късогледство
От самото начало на кризата видни световни, европейски
и родни експерти и политици непрекъснато обясняват как тя
свършва... след малко. Тъжното е, че и лостовете за излизане от
кризата са в ръцете на същите хора, за които се е оказало твърде
голям проблем да забележат нейното начало.
В доклад на МВФ за САЩ, публикуван през 2007 г., няколко
месеца преди фалита на „Лемън Брадърс" и колапса на западна-
та банкова система, се казва: „Търговските и инвестиционните
банки в буквалния смисъл на думата са в напълно добро фи-
нансово състояние и системните рискове изглеждат слаби."
(по Монд дипломатик, август 2011 г.).
През септември 2008 г. изпълнителният директор на „Дойче
Банк" Йозеф Акерман заявява, че финансовата криза на светов-
ните пазари е към края си (по Ройтерс, 10.09.2008 г.).
В началото на октомври 2008 г. министър председателят на
Франция Франсоа Фийон прогнозира, че до 2012 г. страната ще
има нулев бюджетен дефицит (по АФП, 03.10.2008 г.). За 2010 г.
бюджетният дефицит на Франция е 7,1%. През 2012 г. борбата
е той да бъде свален на 4,5% с цената на огромни съкращения.
В края на ноември 2009 г. Файненшъл таймс цитира упра-
вляващия директор на МВФ Доминик Строс Кан, че глобал-
ната икономика е в апогея на възстановяването си (по Класа,
27 ноември 2009.).
През декември 2008 г. Емил Хърсев прогнозира за България
ръст на БВП през 2009 г. над 4,7% (Класа, 18 декември 2008).
Отчетохме спад от 5,1%.
Според прогноза на финансовия министър Симеон Дянков
от ноември 2009 г. България ще излезе от кризата през май 2010 г.
(24 часа, 22 ноември 2009). През април коригира прогнозата
си с 2-3 месеца: „ До средата на годината българската ико-
номика ще е извън икономическата криза " (vsekiden.com, 11
април 2010). А в началото на ноември 2011 г. в интервю пред
немското издание Ханделсблат уверява: „Вече излязохме от
най-трудната част от кризата" (по focus-news.net, 03 ноем-
ври 2011).
В Америка взеха да обявяват края на кризата в средата на
2009 г. „Дъното предстои, ако вече не е минало ", коменти-
ра тогава пред Файненшъл таймс Нийл Сос от Credit Suisse;
„Обявил съм рецесията за (почти) официално приключила",
потвърждава Марк Прадо от Cantor Fitzgerald, „Данните от
май определено сочат към изход" (по Класа, 06 юни 2009).
Месец по-късно: „ След кризата идва трудното изкачване ",
„Най-лошото може да е зад гърба ни... ", „Добрата новина
- финансовата криза (в тесния смисъл) свърши... ", „Когато
се действа бързо и със сила, паниката свършва" и т. н. - все
цитати от авторитетния Файненшъл таймс (по вестник Класа,
17 юли 2009).
В началото на март 2012 г. на срещата на високо равнище на
ЕС бе подписан Новият бюджетен пакт, който поставя строги
ограничения за бюджетните дефицити и външния дълг на стра-
ните от еврозоната. Каква е оценката за ситуацията в Европа на
най-големите лидери? Президентът на Франция, тогава Никола
Саркози, казва: „ Финансовата криза в еврозоната е приклю-
чила, но икономическата все още продължава ". За да не падне
по-долу в оптимизма, президентът на ЕС Херман ван Ромпой
додава: „ Сега виждаме ясни признаци на стабилизация на
финансовите пазари в ЕС, настъпва положителен обрат"
(Liberation от 2 март 2012).
От съответните „компетентни" изявления през август и сеп-
тември 2012 г., става ясно, че всъщност нито един проблем на
кризата, поне в Европа, не е решен. Тя продължава да виси с
пълна сила.
Голямото говорене
През петте години на криза най-впечатляващо продължава
да бъде говоренето за необходимостта от регулации. Последва-
но от почти никакви резултати. „Промени се само онова, което
е необходимо, за да продължи всичко по старому" (в. Юмани-
те по повод на поредната среща на Г-20, април 2009).
През септември 2008 г.
„Дайте всички заедно да изградим регулируем капитали-
зъм, в който цели области на финансовата дейност да не са
предоставени единствено на играчите на пазара" - френският
президент Никола Саркози пред Общото събрание на ООН.
„Прекалено дълго се е смятало, че пазарът може да се по-
грижи сам за себе си" - германският канцлер Ангела Меркел,
по същото време.
„ Усилията на работника трябва да се противопоставят
на лесните пари от спекулациите " - Никола Саркози в реч в
Тулон на 25 септември 2008 г.
През октомври 2008 г.
„Европа трябва да е носител на идеята за преработване
(refoundation) на световния капитализъм... Това, което се слу-
чи, е предателство спрямо ценностите на капитализма, това
не е поставяне под въпрос на пазарната икономика" - Никола
Саркози, цитиран от вестник Liberation.
„. правителствата на европейските държави са решени
да се борят срещу местата, определяни като фискален рай..." -
Германският министър на финансите каза, че Швейцария тряб-
ва да влезе в черния списък.
„ Нито една банка, която работи с парите на държава-
та, не трябва да може да работи с финансови институции в
страни с фискален рай " - Саркози, пак през октомври.
„Международните икономически правила трябва карди-
нално да бъдат преразгледани, за да се създаде нов икономиче-
скиред " - Романо Проди.
„ Международната финансова криза доведе до преразглеж-
дане на ролята на държавата в икономиката и до смъртта на
идеята за диктатура на пазарите и безсилие на държавите...
Ние сме свидетели на началото на интелектуална и духовна
революци " - Саркози.
По същото време германският канцлер Ангела Меркел, при
свое посещение в Китай, призовава двете страни да настояват
за формиране на нов глобален финансов ред.
В заредения с решителност месец октомври 2008 г. на линия
е и председателят на ЕК Барозу: „ Сегашната криза предоста-
вя възможността за нов Бретън Уудс ".
В средата на ноември 2008 г.
На среща във Вашингтон лидерите на Г-20 също признават
необходимостта от преразглеждане на структурите, създадени
в Бретън Уудс през 1944 г.
През март 2009 г.
„ Нито един финансов продукт, финансов оператор и финансо-
ва обмяна не трябва да бъдат осъществявани без контрол и наблю-
дение " - Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург
През ноември 2009 г.
Ромпой и Барозу споменяват за нов евроданък. Според
вестник Сънди телеграф през януари, в първите дни на новата
година, Барозу ще обяви официално плана си за преки данъч-
ни постъпления в общоевропейската хазна (фиксирана част от
ДДС върху горивата). И двамата заговарят за европейски вари-
ант на данъка „Тобин".
„ Няма да толерираме никога вече спекулантите да се на-
дигнат отново и да ни върнат в това положение " - Барозу,
през същата тази 2009 г.
През октомври 2010 г.
По време на изслушване в Европейския парламент на до-
клада „Фигейредо" за борбата с бедността почти всички се съ-
гласяват да се препоръча на държавите членки да въведат ми-
нимален доход, по-висок от прага на бедността. Конкретното
предложение на трите леви групи за задължаваща рамкова ди-
ректива в подкрепа на подобна разпоредба обаче е отхвърлено.
През октомври 2011 г.
Ангела Меркел и Никола Саркози обявяват, че до края на ме-
сеца ще бъде направено обхватно предложение за разрешаване
на дълговата криза в еврозоната.
Голямото говорене продължава с пълна сила. Но има нов мо-
мент - към него се добавя говорене срещу голямото говорене.
„Ако погледнете последните 12 месеца, около 70% от френ-
ско-германските предложения не се превърнаха в решение",
разочаровано отбелязва лидерът на групата на финансовите
министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер. И повтаря до болка
познатите неща: банките да предоставят част от печалбите си
на бюджета, да се въведе данък върху финансовите трансакции,
по-строга регулация на финансовите пазари.
Октомврийско говорене повишава строгостта на тона. Ба-
розу предлага вписването в европейското право на „индивиду-
ална наказателна отговорност за финансовите играчи". Това
щяло да позволи да се налагат „наказателни санкции" на на-
рушителите. В интервю за неделния Паризиен: „Ще предложа
в четвъртък... ", „Свидетели бяхме на незаконни практики на
пазара, някои от тях предизвикаха сегашната криза ". А сега -
внимание: „Ще регулираме тези практики"! (по profit.bg, 16
октомври 2011).
През януари 2012 г.
В Англия се разглеждат нови закони, според които директо-
рите на банки, които тласкат главните институции към пропаст-
та и вредят на икономиката, могат да стигнат до затвора. Кон-
серваторът Матю Ханкок: „ На тези, които поставят нашите
банки в риск, трябва да им бъде потърсена сметка. Също като
на тези, които унищожават имущество или застрашават
здравето на свои съграждани".
Говоренето продължава
Сп. Понеделник, бр. 09/10, 2012
ОТНОВО ЗА „СВИНСКОТО СЪС ЗЕЛЕ
И ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ФАКТИ
Обявеният нов данък върху лихвите предизвика еднозначен
отпор - от опозиция, синдикати, медии. Дори столичен еже-
дневник, който отдавна демонстрира всеотдайна любов към
всяка крачка на управляващите, изстена с квалификацията „уд -
рят ни.".
Този ход на Дянков, взет изолирано от цялата му данъчна
и финансова политика, е правилен. Той е някаква символична
корекция на данъчна система, която по принцип работи за раз-
слоение в обществото. На статистическата радост, че българи-
те са спестили над 34 милиарда ще припомня, че депозитите
у нас до 1000 лева са близо девет милиона и съдържат общо
един милиард лева. На другия край на спестовността са близо
600 депозита, които кътат милиард и петстотин милиона. Ос-
новната маса от граждани държат в банките под 3% от всички
спестявания. Дори само този факт показва кой ще поеме удара
от новия данък.
В Европа, а и по света, този въпрос отдавна се разглежда
като принципен. Получаваш доход (често над определено ниво),
плащаш данък. Колкото по-голям е дохода, толкова сумата на
данъка е по-голяма. Срещу това няма какво да се скача. Един
друг факт, който често се пренебрегва, също трябва да бъде от-
читан. Банковите сметки с малко пари в преобладаващата си
част са оперативни - собственикът постоянно внася и постоян-
но тегли, за да покрива текущи нужди. При тях лихвите са най-
малки. Тези, които държат в банките солидни суми, обикновено
нямат нужда от тях, за да си плащат тока и телефона. Това са
срочни влогове. Колкото срокът е по-дълъг, толкова лихвата е
по-висока. Има влогове с лихва от 0,20%, има и такива с 5%.
А някои разплащателни сметки изобщо не се олихвяват! Така
че, нека специалистите да не ни пробутват поредното „свин-
ско със зеле", като ни информират, че средната доходност на
спестяванията е над 4%. Много от тези девет милиона влога ще
платят за година данък от порядъка на стотинки, а някой, сло-
жил един милион за срок от една година - от порядъка на 4000
лева. Абсолютно справедливо. На този факт се опира Дянков,
като обяснява, че новият данък засяга основно богатите. И за
това трябва да бъде приветстван. Няма да сбъркаме много, ако
наречем „паразитни" сериозните доходи от лихви. Срещу тях
не се полага труд и няма откъде да дойдат, освен от лихвите по
кредити, които плащат масата хора, за да си платят битовите
сметки, да си купят жилище или да изучат децата си.
Съвсем друг е въпросът, че плачът на Дянков по социалната
справедливост е абсолютно лицемерен. Ако тази справедливост
му беше при сърце, той щеше да сложи необлагаем минимум за
данъка, за да не се бъркат дори със стотинки тези, които държат
по няколко стотин лева на депозит, за да посрещнат непредви-
дени разходи - я за лекарства, я за погребение, я за скочили
сметки за ток и парно. В условията на масовия недоимък щеше
да поиска необлагаем минимум и за трудовите доходи. Щеше
да помисли за съотношението между преки и косвени данъци,
който у нас е 1:3, а в Европа 1:1. Казано по-просто, колкото си
по-беден у нас, толкова по-голяма част от дохода ти смъкват
чрез ДДС и акциз. А ако беше коректен, щеше да спомене и
други факти - не само този, че данъкът върху лихвите същест-
вува в почти цяла Европа и не се оспорва. Сигурно за него не
е тайна, че във Франция например над 17 милиона работещи, а
това са половината, са освободени от данък общ доход, а необ-
лагаемият минимум за депозити е 15 300 евро!
КУЦИЯТ КРАК НА ЕВРОПА
Ангела Меркел поиска ЕС да има право да налага вето на
националните бюджети, които „не са съобразени с определе-
ните лимити за стабилност и растеж". Това с „растежа" е сло-
жено за благозвучие, защото е пределно ясно, че става дума за
допустимите 3% дефицит и 60% държавен дълг. Ще поиска ли
германският канцлер някой комисар да се намесва в национал-
ните политики ако безработицата надхвърля примерно 12%?
Ако ръстът на заплатите драстично изостава от печалбите на
капитала? Ако парите, заделяни за здравеопазване, водят всъщ-
ност до геноцид? Ако процентът за образование обрича младо-
то поколение на неграмотност? Няма да поиска. Защото дясна
Европа днес залага на правила, които не се интересуват от срут-
ването на социалната държава.
Европейските лидери нещо мълчаха, когато наливаха
пари в банковата система, за да спасяват финансовия капитал.
Тогава нещо не се притесняваха, че с това наливане увеличават
дефицитите и държавните дългове. Сега, когато народите пла-
щат сметката, проговориха. Сетиха се за дисциплина.
Трябва да се намери сила, която да сложи във везната на об-
щите правила и други задължения. Социални. Защото на този
куц крак просто ще разбият Европа.
Дума, 19 октомври 2012
АКО В ГЪРЦИЯ Е КРИЗА, У НАС Е АД
Ако в Гърция е криза, у нас е ад. Защото там минималната
пенсия е 486 евро, а доскоро - 550 евро. Защото минималната
заплата е 750 евро. Защото най-високата пенсия я намалиха от
2773 евро на 2500. Защото най, ама най-бедното село в Гърция,
с. Органи в Родопите, декларира среден семеен годишен до-
ход от 8620 евро. И това се смята за нечувана мизерия. Защото
средният доход на едно гръцко семейство изобщо е 20 202 евро.
Ако гърците са мързеливи, то ние сме заровени до кръста
в пясъка. Защото БВП на съседката е четири пъти по-голям от
нашия при население от 11 милиона души.
В същото време световните медии набиват в главите на хо-
рата, че на Гърция постоянно им отпускат спасителни заеми.
Щракат си хората с пръсти, друсат сиртаки и трошат в пода
чинии. Въпреки, че лихвите, които плащат по заемите си са
доста солени. За да се провикнат от Института за междуна-
родни финанси директорът Чарлз Далара и главният иконо-
мист Филип Сътъл: „А бе, защо поне не им намалите лихвите
до средните 4%!".
У нас тоталната мизерия не е най-страшното. Няма въпроси,
няма дебати, няма отговори. Защо 300-те най-печеливши фир-
ми у нас декларират ръст на печалбите от над 20%, а размерът
на корпоративния данък в бюджета не мърда? Защо и средната
ни заплата и средната ни пенсия са по-ниски от македонските?
Защо? Защото.
Що не си гледаме ВИП Брадър, вместо да издребняваме?
КОГАТО СРАМЪТ ЗАМЕНИ ГНЕВА
През изминалите 22 години, какви ли не управления се изре-
диха пред очите ни. Какви ли не мисли, оценки и чувства мина-
ха през главите и сърцата ни. Пребогати сме на спомени.
Изпитвал съм болка и гняв, виждайки как всичко построено,
бавно, методично и безвъзвратно се разрушава. Чувствал съм
страх и тревога. Връхлитала ме е ирония. Изпитвал съм и ра-
дост и гордост, вярно - скромни и за кратко. За пръв път обаче
изпитвам срам.
Това е първото правителство, което превърна всичко в пош-
ло шоу, което арогантно помете всякакви правила, което пре-
върна омразата и бабаитлъка в норма на поведение. Първото
правителство, което мачка всичко, което не марширува в крак
с ботуша му.
Мои близки, живеещи в чужбина, се чудят как може вице-
премиер с рязане на лента да открива пешеходна пътека. Как
може министър председател да представя за национален подвиг
полагането на всеки километър асфалт, когато народът му тъне
в мизерия.
Срам ме да слушам как нагло ме лъжат за доходи, безрабо-
тица, спестявания, борба с кризата. Как не им пука от фактите и
дори от това, което са казали само преди ден или два.
Срам ме е да гледам как на международни срещи нашият
премиер стои изолиран и налудничаво надут. Как, според мои
колеги журналисти, му се подиграват зад гърба. Как нелепо и
дебелашки раздава акъл на народи, които ни превъзхождат в
пъти и във всичко.
И за пръв път разбирам, че срамът е по-опустошителен от
гнева.
МАЛКИ И ГОЛЕМИ ЗАГАДКИ
Много пъти сме писали, че финансовият министър няма
никакъв проблем с числата. Особено когато борави с милиони
и милиарди. Измисля си числа, хвърля ги в пространството и
няма никакво притеснение, че при елементарни проверки лъ-
жите му лъсват.
Провелата се в понеделник Седма среща на бизнеса с прави-
телството не направи изключение. По думите на Дянков преди
четири години държавата е дължала 3 млрд лева на бизнеса,
а сега дългът е намален на 345 млн. лева. Тоест предишните
управници оставят дълг към бизнеса, който това правителство
намалило близо 9 пъти. Правим справка, не къде да е, а в базата
данни на самото Министерство на финансите. Оказва се, че към
края на 2008 г. просрочията на държавата и общините са 82
млн., към юни 2009 г. - 166 млн., а в края на 2009 г. само след
половин година ново управление - 799 млн. лева (вж таблица-
та).
Връщаме се в януари тази година. Дянков твърдеше, че към
края на 2011 г. централната власт дължи на бизнеса под 50 млн.
лева. От официалната информация на МФ разбираме, че към
30 септември 2011 г. неразплатените от държавата пари са 254
млн. Връщаме се обратно в този понеделник. Дянков оценява
като постижение свиването на правителствените просрочия
към бизнеса до 135 млн. лева (вж „Капитал daily" от вчера).
Значи според собствените сметки на Дянков просрочията са се
свили от 50 млн. на . 135 млн.
Да оставим обаче числата, че от тях боли глава. Дянков си е
Дянков. Може да е шегаджия, може да е луд, може да е безотго-
ворен или просто да не му пука. Загадка има, но не е голяма.
Голяма загадка е, че медийното пространство изобщо не
обръща внимание на измишльотините на човека, от който в
огромна степен зависи поведението на държавата, посоката
в която вървим, преодоляването на трудностите, пред които
сме изправени. На същата тази Седма среща някакъв жокер за
обяснение даде политологът Иван Кръстев. Той констатира, че
най-големият рекламодател било правителството. За първи-
те шест месеца на 2012 г. то рекламирало в печатните медии
три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател
- Мобилтел. Няма логика да допускаме,че при електронните
медии нещата са по-други. Жокер, жокер, ама разминаванията
в плещенето на втория човек в държавата са толкова очебийни,
че няма как да не бъдат поне маркирани - може без коментар,
неутрално, с малко любов и много симпатия. Голяма загадка.
Каквато загадка беше пълното мълчание по повод на едни 800
млн. лева от ДДС, с които се разминаваха към края на полуго-
дието на тази година данни на МФ и данни на БНБ. Разминава-
не, в смисъл на липсване.
Пълна загадка е и това, че неправителствени организации,
свързани с бизнеса и труда, също се правят на три и половина,
че не забелязват неадекватността на финансовия министър. Тук
жокерът е друг. Може би така е по-лесно, по-безопасно, по-ком-
фортно. Може би да се правим на луди или просто да сме луди
е по-добре, отколкото да сме нормални. Също като във вица.
„Един луд твърдял, че е Наполеон. Лекували го, лекували
го. В един момент на въпроса „Ти Наполеон ли си?", той отго-
ворил: „Глупости, разбира се, че не!". Решили да го изпишат. В
деня на изписването бил страшно тъжен. Докторът го попитал
защо е тъжен. „Как да не съм? До скоро бях Наполеон, а сега
кой съм? Никой!"."
Нашите управници са велики. Нека и ние да бъдем велики.
За да има хармония. Иначе е много тъжно.
ЕЙ, ПУБЛИКАТА!
ГЕРБ отхвърлиха предложението да се създаде парламен-
тарна анкетна комисия, която да проучи скандалите във фонд
„Научни изследвания"1. Напълно логично. Абсолютно в техен
стил. Това мнозинство създава анкетни комисии само тогава,
когато трябва да изрови или съчини компромати срещу свой
политически опонент. И никога когато ярки факти ясно говорят
за произвол, шуробаджанащина и действия срещу обществе-
ния интерес.
Преди дни Ангела Меркел отказа да се опрощава гръцки
дълг преди парламентарните избори в Германия през 2013 г.
Защото се притеснявала от немския данъкоплатец. Нямало как
да му обясни, че той ще бъде лишен от едни лихви, от едни
милиони. Представяте ли си? Тя се притеснявала. Трудно и
е било да обясни. Страхувала се, че ако същият този данъ-
коплатец я заподозре, че тя го ощетява, можел да я накаже с
бюлетината.
По нашите родни земи няма такова притеснение. Защото за
управляващите ние не сме данъкоплатци, а публика. Публика,
която дъвче пуканки и пълни очите си с екшъни, политически
сапунки и управленски кеч. За разлика от данъкоплатеца пуб-
ликата не иска скучни разчети и банални съпоставки. Тя иска
актьорски усмивки и каубойски изстрели. Това, че някакви са-
1„С гласовете на ГЕРБ, ДСБ и част от независимите депутати в НС
вчера бе отхвърлено предложението на Лютви Местан и 62-ма депутати да
се създаде анкетна комисия за проучване на нарушенията във фонд „Научни
изследвания" на МОМН (ФНИ) и източването на парите към приятелски
кръгове, което вдигна на протест цялата научна общност", вестник Дума в
същия брой.
мозванци цинично се подиграват на цялата научна общност и
на данъкоплатците като гушкат едни пари, публиката може да
го пусне покрай ушите си. И героите няма от какво да се при-
тесняват. Нищо, че и у нас идват избори. Театралната пиеса се
играе, билетите са платени. Всичко е окей.
Дума, 13 декември 2012
„СПАСИТЕЛИТЕ" НА ГЪРЦИЯ
Братя Ружеви*
Драматичните усилия да бъде спасявана Гърция продължа-
ват с пълна сила. Под загрижения поглед на международните
кредитори от ЕС и МВФ южната ни съседка продаде дела си в
тотото за 190 млн евро. Така тя се лиши от собственост в ком -
панията за игри на щастието, от която се очакват 1,5 милиарда
евро приходи в следващите 12 години. За това пък получи на
куп 190 милиона плюс опцията да прибира една трета от брут-
ните приходи през следващите години.
Защо и трябваше да се разделя с бизнес, който и носи ог-
ромни сигурни пари? Защото така искат спасителите. Тези
спасители са хвърлили око и на водоснабдяването, на Нацио-
налната електрическа компания, на газовата компания ДЕПА,
на железници и пощи, на регионални пристанища, на летища и
национални магистрали. Общо на всичко, което със сигурност
печели. На всичко, което в една или друга степен е монополист.
Сега им е паднала.
Ако случаен зрител гледа отстрани спокойно може да
обърка такова спасяване с изнасилване. Но версията за изна-
силването няма да я прочетете почти никъде. Официално про-
дажбата на тотализатора ще бъде величана като стъпка към
стабилността, като мъдър управленски ход, абе като спасение
първо качество.
Разбира се, Гърция не може да не благодари, че и отпуснаха
поредния спасителен транш. На какви лихви, обаче, никой не
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
говори. Това си е направо поверителна информация. Мистерия
по голяма от „Шифъра на Леонардо". Знаем обаче, че Гърция
търчи да взима заеми, за да погасява стари такива. Дали остава
нещо за икономиката и, е твърде съмнително. А и спасителите
едва ли се интересуват.
Изобщо, когато се говори за Гърция трябва да сме наясно, че
езикът е така преобърнат, че никой никога да не разбере абсо-
лютно нищо от ставащото. Спасителите са като пирани, спаси-
телните траншове са като метнати ножове, а това, което минава
за спасителни стъпки си е направо като пътечка към гилотина-
та. В края на този път от Гърция просто няма да остане нищо
за спасяване.
А спасителите доволно ще търсят нова жертва на която да
помагат.
Дума, 14 декември 2012
ЗА СЪЧИНИТЕЛИТЕ НА ПРИКАЗКИ
Мине не мине месец и някоя агенция, компания или изследо-
вателска група ни засипе с данни как богатството на българина
расте. Това се подема от медиите, влиза в устата на премиера и
финансовия министър, после пак се връща в медиите в петорен
размер и красивата картина - приказка е налице. Българинът
забогатява.
Вчера дежурен по Приказката се изправи „Индъстри Уоч ".
Богатството на българина за година е нараснало с 13%. Как?
Ами хората трупат предпазни спестявания и харчат по-малко.
Харчат по-малко, но пък за това стават по-богати. Даже изчис-
лили, че 69% от финансовото богатство се влага в банкови де-
позити. Получава значи нашенецът някакви доходи, храни се,
облича се, плаща си сметките за ток, парно и вода и някъде
към 70% му остават, за да отърчи до банката. Ако прибавим
съвкупната цена на жилищата, а тя е 140 млрд лева, виждаме,
че българинът направо е червив от пари.
Други факти обаче се замитат под миндера, за да не лъсне
вечната истина за „свинското със зеле". У нас над девет мили-
она депозита са до 1000 лева. Те държат един милиард. Горе
долу на депозит се пада по 100 лева. Така че и това „хиляда" си
е част от Приказката. Затова пък под 600 депозита кътат мили-
ард и половина. Освен това този забогатяващ българин, отда-
ден на предпазни спестявания, задлъжнява поголовно. Към м.
септември бирниците бяха образували общо 714 хиляди изпъл-
нителни дела на кредитори срещу длъжници. От тях само 43
хиляди са били към банки. А другите? Останалите - за парно,
ток, мобилни телефони и лизинги за автомобили. Пак към този
месец за продан на длъжници бяха обявени 9505 имота. Имат
си хората жилища за 140 милиарда лева, колко му е някакви
десетина хиляди да бъдат конфискувани! Я вижте колко много
остават!
Правячите на Приказката никога не можете да ги хванете
да обяснят някои неща, за които вестник Дума пита постоянно.
Защо в Македония средната заплата е със 100 евро по-голяма от
българската като македонците произвеждат на глава от населе-
нието по-малък БВП? Защо пак там средната пенсия е с 50 евро
по-голяма от нашата? Защо в Босна и Херцеговина също имат
с една трета по-високи доходи при БВП с една трета по-нисък
от българския? Как така българинът хем поголовно спестява и
едновременно с това поголовно задлъжнява? Как така става с
всяка година по-богат, а не може да отдели повече от 100 лева
за коледни и новогодишни подаръци?
Знаем, че статистиката често се използва за пропаганда. Бо-
гатите плащат, статистиците изпълняват. Забравят обаче или не
искат да знаят, че беден не винаги е равно на глупак.
Дума, 22 декември 2012
НАЦИОНАЛНИ МЕЧТИ
В празничните нощи си пожелахме здраве и късмет. Дано
всеки да ги има. Здравето и късметът обаче са твърде индиви-
дуални. Време е да си пожелаем някаква обща национална цел.
Години наред ролята на такава изпълняваше влизането в
НАТО и в Европейския съюз. Вече сме там. Днес на хоризонта
не се задава нищо за влизане, така че трябва да се напънем за
нова цел. Да решим да излизаме от някъде, звучи ретроградно.
Не става. Можем да си пожелаем да построим Магистралата
до морето. Целта не е лоша, но ми се вижда някак си кратко-
срочна. Няма да вдигаме пенсиите още няколко години и ще я
изпълним. Можем да си пожелаем да станем „Швейцария на
Балканите". Добре звучи, но е някак си изтъркано и като че ли
твърде общо. Не се разбира какво точно трябва да правим, за да
се случи. Красиво е, но трудно ще мотивира.
Моето предложение е да се напрегнем и да станем най-голе-
мите износители на охлюви в ЕС. Хем е конкретно, хем дълго-
срочно. Трябва в нещо положително да станем първи. Може да
не е охлюви, а например боровинки. Или къпини. Или лечебни
билки.
Ако на някой му се струва смешно, той да предложи. Никой
няма право да се смее, ако няма предложение.
Да съберем хиляди предложения и да започнем обсъждане.
Какво ще излезе накрая, трудно може да се предвиди. Важното
е да се обединим около идеята, че ни трябва национална цел.
А всъщност, за какво ни е?
НАГЛОСТ
Да си държавник и да откажеш да почетеш паметта на хиля-
ди невинни твои сънародници, избити по най-варварски начин,
говори за тежка морална осакатеност.1 Може да си опериран от
всякаква историческа памет, може да ти е абсолютно безраз-
лично дали си българин или танганаец, може да си заслепен от
жалко раболепие пред някакъв господар. Длъжен си обаче, ако
зад теб стоят избиратели, поне да наденеш лицемерна маска, за
да не се подиграваш с болката на стотици хиляди потомци.
Народното събрание не било „ритуална организация"! И това
го казва вторият човек в парламентарната ни република! Точно
така. Няма защо Народното събрание да си спомня за тоновете
бомби, изсипани върху цивилни обекти, за разкъсаните тела, за
осакатените деца. Тези бомбардировки по всички определения
са терористичен акт, но Събранието няма свободна минута, за да
склони глава и да помълчи. Защо? Защото извършителите са аме-
риканци и англичани? Защото можем да подразним някого, на
който непременно искаме да се слагаме постоянно, всеотдайно,
без резерви, без собствена памет и собствено достойнство? Тол-
кова е обидно, че обяснението не може да бъде толкова просто.
Трябва най-после да се появи новият Иван Хаджийски. В
народопсихологията ни нещо е твърде сбъркано. По-точно в по-
литпсихологията ни. Разкъсани исторически връзки. Разкъсана
памет. Свръхегоизъм. Наглост.
Дума, 11 януари 2013
1 По повод на отказа на Народното събрание да почете с едноминутно
мълчание българите, загинали от американските бомбардировки в периода
1941-1944 г. По официални данни при бомбардировките загиват 1243-ма
жители на столицата, a 1355 са ранени.
ЗА ВМЗ СОПОТ И ЗА ДЪРЖАВАТА,
КОЯТО МОЖЕ, НО НЕ ИСКА
Случаят с ВМЗ Сопот не е просто поредната приватизаци-
онна сделка в България. Този случай събира като във фокус от-
ношението на държавата към родните производство, износ и
конкурентоспособност; към живите хора, наречени работници;
към поведението на нацията ни в един свят на жестока конку-
ренция; в крайна сметка към просперитета или продължаващо-
то затъване на България в блатото на едно колективно безразли-
чие към бъдещите поколения.
Днес в 15 ч. изтича удълженият срок за подаване на об-
вързваща оферта от кандидат купувач. Срокът беше удължен,
защото единственият кандидат - „Емко" ЕООД на Емилиян Ге -
брев поиска съкращаване на 1800 души от 3200-те работници
персонал на предприятието. Синдикатите не се съгласиха. Дър-
жавата, в лицето на министъра на икономиката Добрев, не се
съгласи. Аргументът беше, че в стратегията за приватизация на
ВМЗ Сопот е записано, че купувачът трябва да запази в продъл-
жение на три години както броя на заетите, така и определения
към момента фонд работна заплата.
Да започнем с въпросите. Първият логичен въпрос е „Защо
някой ще иска да купи предприятието?". Още в началото из-
ключваме отговора, че на пазара се намира някой луд, който има
много пари, не знае какво да ги прави и решава да ги хвърли във
въздуха като новогодишен фойерверк. Единственият нормален
отговор е, че този някой иска да вложи едни пари, които да ста-
нат повече пари. Ако от завода не може да се печели, просто
няма да се появи купувач. Как може да се спечели? По три на-
чина. Предприятието се стабилизира, намират се поръчки, т. е.
пазари и то започва да връща вложените средства с разчет да
занули разходите и да започне да носи чиста печалба. Вторият
начин - купувачът си прави сметка, че ако разпродаде активите,
унищожавайки завода, било под формата на мощности, било
под формата на скрап, ще получи повече, отколкото е дал. Такъв
беше случаят с Кремиковци, при който една офшорка спечели
за „отрицателно" време 16 милиона лева.1 Третият начин - уни-
щожава едно производство, което пречи на друг производител.
Последният му възстановява разходите и му плаща допълни-
телни пари за извършената услуга.
Какво казва „Емко" ЕООД в случая с конкретното искане за
съкращение на две трети от персонала? Той казва следното: „На-
правил съм си сметките и в момента не мога да поддържам такъв
персонал, защото обемът на работата днес не го позволява".
Отговорът на синдикатите не е изненада. Те са длъжни да
бранят всеки работник и всяка заплата и не им е работата да
влизат в логиката на работодателя, особено в дългосрочната му
логика. Синдикатите по принцип са щит срещу инстинкта за
максимална печалба, който жертва интереси на наемния труд.
Синдикатите са оръдие за постигане на компромис. Тяхна функ-
ция е да се противопоставят на ситуация, в която работодателят
може, но не иска да запази определен статут на наемния труд.2
Синдикатите са ясни.
1 „Комбинатът бе продаден на 12 април м.г. за 316 млн. лв. на 26-годиш-
ния Лъчезар Варнаджиев, който по-късно го препродаде на кипърска оф-
шорка... Заводът е натрупал 56.4 млн. лв. счетоводна печалба от ликвидаци-
ята си.. .Общите приходи само от ликвидацията на комбината са 332.5 млн.
лв., като от тях 300.9 млн. лв. или над 90% са от продажба на дълготрайни
материални активи (Money.bg, 16 август 2011).
2 Такъв беше случаят в края на миналата година с намерението на Лакш-
ми Митал да съкрати 600 работника в предприятието си ArcelorMittal във
Флоранж, Франция. Синдикатите му обясниха, че ако иска, Митал може да
ги запази, разбира се създавайки проблеми на щенията му за максимална пе-
чалба. Френската държава се намеси и каза на индийския милиардер: „Или
запазваш работните места или се махаш от Франция. Ние ще ти изкупим за-
водите". В крайна сметка Митал прецени, че му е по-изгодно да остане и да
запази работни места, отколкото да продава под натиск. И си стисна ръцете
с френския министър на индустриалното възстановяване Арно Монтебур.
Интересно е какво казва нашата държава. Тя казва следното:
„Аз не мога да плащам толкова заплати, защото няма толкова
работа. Ти, купувачо, обаче си длъжен да можеш, защото така е
записано в нашата Стратегия".
Все пак, може или не може? Със своето поведение държавата
твърди и двете. Записвайки го в Стратегията, тя твърди, че може.
Отказвайки с месеци да плаща заплати, тя твърди, че не може.
Това е парадокс, който се решава само при следното допуска-
не: „Г-н Гебрев (в конкретния случай) може това, което не може
държавата като цяло". „Г-н Гебрев е по-способен и по-можещ от
държавата". „Г-н Гебрев със собствен капитал на „Емко" от по-
рядъка на 80 млн лева и със своя годишна печалба от порядъка
на 17-20 млн лева може това,което държавата не може с цялата си
собственост, с всичките си активи, с на практика неограничените
си възможности да взима заеми, с цялата си дипломация, която
може да търси пазари при всичките си прекрасни взаимоотно-
шения със САЩ, които във васалните си страни разрешават или
забраняват на някого да търгува с оръжие".
Такова съотношение на силите между Давид и Голиат не е
възможно. Абсурдно е да си го помислим.
Остават два логични изхода. Първо, това, което е записано
в Стратегията, не е възможно. Второ, записаното е възможно,
но държавата не иска да го свърши. С други думи, тя иска да
се отърве от казуса, а ако някой може, да го решава. Дали ще го
реши обаче, нея не я интересува. Не я засяга.
Ако не е възможно да бъдат запазени позициите на наемния
труд, държавата защо го иска от купувача? Няма друго логично
обяснение освен това, че държавата иска да се провали сдел-
ката. Не „допуска го", не „може да се случи", а го „иска". Про-
валянето на сделката и твърдението на държавата, че не може
да стабилизира дружеството, не може да му осигури договори,
не може да му осигури бъдеще, означава само едно. Несъстоя-
телност. Фалит. Изчезване на ВМЗ Сопот. Защо да иска точно
това? Държавата като политическа организация на цялото об-
щество не може да иска такива неща. Остава обяснението, че го
иска представител на държавата; чиновник, облечен в държав-
на власт. При такова допускане логиката се възстановява. Този
чиновник може да има интерес от фалита на дружеството. На
него ще му плати този, който има интерес от фалита. В края на
агонията все някой ще го купи за пет лева, ще продаде каквото
има, ще спечели еди - колко си и ще благодари както се подоба-
ва на държавата, пардон - на този, който говори от нейно име.
Или пък, да се върнем на вече описана хипотеза, ще плати този,
на който фалитът на предприятието му освобождава бизнес
пространство.
Остава още една хипотеза. Държавата може, но не иска да
се занимава с конкретно производство. Смята, че това не и е
работа. „Държавата е лош стопанин", както обичат да повтарят
едни платени поети на прозаичния частен бизнес. Интересно е
само как държавата не е лош стопанин, когато става въпрос за
цялото общество, с всичките му сложни връзки и зависимости,
а лош стопанин, когато става дума за миниатюрна (на фона на
цялото) брънка от веригата на цялата система. Интересно е как
се съчетава твърдението, че управляващите се справят блестя-
що с цялата сложнотия на обществото и неговото развитие, а
същите тези субекти по принцип са неспособни да се справят
с едно конкретно предприятие. Интересно е как тези субекти
държат талантливо в ръцете си съдбата на седем милиона пода-
ници, а твърдят, че не могат да се погрижат за съдбата на 3200
наемници.
Разбира се, всичко си идва на мястото, ако допуснем, че мо-
гат, но не ги интересува. А какво тогава ги интересува, ако не ги
интересува българското производство, българският износ, бъл-
гарската конкурентоспособност? Възможността за печелене на
пари? Пари, които са в основата на решаването на всички на
практика социални проблеми.
***
Предполагам всички, на които им пука за България и имат
възможност да следят какво става в други бели държави, изпа-
дат в потрес като правят елементарни сравнения. Нека да дадем
само един пример.
Преди дни френският министър на индустриалното въз-
становяване Арно Монтебур заяви след среща с профсъюзи в
Париж: „Правителството на Франция продължава да счита вре-
менната национализация на предприятия като подходяща мяр-
ка за борба с високата безработица, когато компании искат да
затварят промишлени мощности. Барак Обама национализи-
раше. Германците национализират. британците национализи-
раха шест банки. Национализирането се очертава като много
съвременна мярка. Особено когато национализираш не само
загубите, но и печалбите, когато създаваш публично - част-
ни партньорства. Това е нашата стратегия. Тя е изключително
съвременна и пригодена към настоящите кризисни времена.
Това е начин да накараме икономиката да работи в интерес на
индустрията, а не просто да помагаме на финансовия сектор.
Няма държава, която да не национализира" (По investor.bg,
30.11.2012, 08.01.2013).
Скъпи г-н Монтебур, има такава държава. И тя се казва Бъл-
гария. В нея, уважаеми господине, ако някой спомене национа-
лизация, промитото до пълно изглаждане обществено мнение
ще го обяви за представител на мамутите от Ледена епоха, за
ексцентрик, шегаджия, мръсен комунист, който няма връзка с
Национализирането се очертава като много съвременна
мярка. Особено когато създаваш публично-частни партньор-
ства. Това е нашата стратегия. Тя е изключително съвремен-
на и пригодена към настоящите кризисни времена. Това е начин
да накараме икономиката да работи в интерес на индустрия-
та. Няма държава, която да не национализира
Арно Монтебур,
френски министър
на промишленото възстановяване
главния си мозък. Или просто за луд. Ако някой заговори у нас
за национализация, голям обществен смях ще падне. В тази
държава, драги господине, ще ви обяснят, че приватизацията
и само приватизацията може да реши някакви социални про-
блеми. А когато не могат и приватизационна сделка да напра-
вят, ще ви обяснят, че това е нормално. Нормално е да загиват
предприятия, нормално е хора да умират от глад. И защо е нор-
мално? Ако бъде зададен такъв въпрос, лапачите ще възложат
на някой учен на ясла да извади дебели книги и да ви прочете
нещо от някакви други учени. А лапачите ще примляскат от
удоволствие, защото са си осигурили такава смазана пропа-
гандна машина, че няма от какво да се притесняват.
Дума, 14 януари 2013
ПОЛИТИЦИ ИМАМЕ, ОТГОВОРИ - НЕ
Сто хиляди държавни служители в Словения започнаха
стачка. В защита на своите доходи.
Минималната работна заплата в тази страна е 784 евро.
Средната пък е 1634 евро. Не е ясно защо стачкуват. Това са
много добри пари.
У нас ние не стачкуваме. Освен ако изобщо не ни плащат.
Българските доходи са пълна мистерия. Защо словенците
произвеждат два пъти повече от нас, а получават пет пъти пове-
че? Това е фундаментален въпрос. Никой не иска да отговори.
Има ли сила, която да накара българските политици да обяс-
нят защо някой, почти съсед със сходно минало, произвежда
само два пъти повече, а получава пет пъти повече от нас? Явно
парите отиват някъде. Това някъде обаче не са хората, които
живеят на заплата. Къде отиват?
Има ли сила, която да постави този фундаментален въпрос
в центъра на национално обсъждане? Възможно ли е този въ-
прос да разтърси Народното събрание, да взриви Фейсбук, да на-
електризира партийни форуми, да разпъне по шевовете медиите?
Възможно ли е да се разтревожим или побеснеем, че нямаме
отговор? От липсата на какви отговори се объркваме, натъжава-
ме или амбицираме? Кои факти ни притесняват?
Вчера Медведев показа в Давос притеснение, че поевтиняване-
то на суровини в световен мащаб може да удари руската икономи-
ка. Онзи ден Ердоган обясняваше на народа си, че Турция е про-
извела миналата година 37 милиарда хляба, от които е изхвърлила
на боклука 2 милиарда. А не може нация, която уважава себе си
да има такова отношение към насъщния. Притеснен бил.
БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ ЗАНИКЪДЕ
Печалните факти, свързани с образованието и науката ни не
са нови. Събрани на едно място обаче те разкриват една жес-
тока картина. Тази картина би трябвало да стресне политици-
те ни. Да промени тяхното мислене и говорене. Да подреди по
нов начин приоритетите им. Защото всички приказки за светло
бъдеще на България ще бъдат обитатели на една безсмислена
говорилня, ако не се заложат процеси, които ще ни извадят от
първите места на най-печалните класации. При тази нарастваща
неграмотност, при това обезкръвяване на страната ни от умни,
енергични и предприемчиви българи, които от години напускат
България, при това застаряващо население, при европейските
здравни рекорди - от смъртността през инсултите и инфарктите
до кучешката тения, при това престъпно отношение към нау-
ката и в частност към инвестирането във високи технологии,
България няма как да постигне икономически растеж. Няма как
да бъдат увеличени доходите. Социалната държава, която съ-
ществуваше и която със задружни български усилия срутихме,
не без активната помощ на прехваления неолиберален свят, ще
бъде мираж, блян и средство за упражнения по красиво поли-
тическо говорене. Нищо повече. Няма как да бъде нещо повече
при една стара, болна и неграмотна нация.
Дума, 4 февруари 2013
ПАТРИАРХЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ
ДУХОВЕН ПРОБЛЕМ
Утре Българската православна църква избира своя нов Па-
триарх. Номинирани са трима достойни владици. Този избор,
от много десетилетия без намесата на държавата, е златен шанс
нашата православна църква да издигне своя авторитет и влияние.
Този авторитет е нужен не само на клириците. Всички ние
имаме нужда от него. Необходим ни е духовен глас, който да
респектира ежедневните обществени крясъци; в който да вяр-
ваме, че стои над лъжите, сметките и лицемерието. Защото
проблемът ни като нация не е икономически, а духовен. Не е
възможно в държава с плодородна земя, с прекрасно геополи-
тическо местоположение, без фатални природни катаклизми,
без войни, проблемът да е просто материален. Не е възможно
да се свличаме във все по-голяма бедност, във все по-голяма
безпътица, без сериозен национален духовен проблем. Просто
не е възможно.
Не надценявам ролята на Патриарха. Мечтая обаче в България
да има духовни авторитети, които спокойно и уверено да говорят
за ценности, за силата на целите, волята и вярата. Вярата не само
в божественото, но и в човешкото. Водачи, които постоянно да
ни напомнят, че без своите православни и славянски корени сме
за никъде. По силата на вековни традиции, Патриархът може да
бъде такъв авторитет. Трябва да бъде такъв авторитет.
Църквата е отделена от държавата, но тя има шанс да бъде в
основата на държавността. Тя има шанс да подкрепи народа си
днес. Особено днес.
ШАНСЪТ В ПРОТЕСТИТЕ
Бушуващите улични протести, както заплашват да вкарат в
задънена улица политическия живот на България, така за пръв
път предлагат един огромен шанс на страната ни. Шансът да се
наложи в публичното пространство истинско, енергично и без-
компромисно обсъждане на фундаменталните ни проблеми. До
вчера в това пространство царстваха лакировката, подмазване-
то и всякакви шамански спектакли, угодни на властта. Имаше
я финансовата стабилност, нямаше я ненормалната и недопус-
тима за европейска страна ужасяваща бедност, която убива и
от която се самоубиват. Имаше ги златните пръстени по ръцете
на безработна1, но ги нямаше стотиците изхвърлени от пазара
на труда. Имаше прерязаните ленти, но отсъстваше съдбата на
хилядите, които с месеци чакат неизплатените си заплати.
Как да заработи хилавата българска икономика? Как да
се спре лавината от фалити на малки фирми? С какви стоки
и услуги можем да се борим на безкомпромисния междунаро-
ден пазар? Ако тези въпроси бъдат подменени или задушени
от спорове за Конституцията, от спорове за легитимността на
едни или други протестиращи, от спорове за сценарии и задку-
лисия, шансът ще бъде пропилян. И България ще се върне на
изходната си точка: „Върви слепецът нанякъде, съпровождан от
маршова, фанфарна или друга нелепа музика".
Дано протестиращите в своето опиянение не пропуснат
това. Те дадоха шанса на България да заговори за истинските
си проблеми. Дано сами не изхвърлят на бунището този шанс.
Дума, 11 март 2013
1 Намек за едно телевизионно предаване, което показвайки златни
пръстени по ръцете на безработна, се опитваше да внуши, че безработните в
България не са чак толкова зле (б. а.)
НАГЛОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
От Европа пак ни размахаха пръст. Нравоучителят този
път беше Вивиан Рединг, еврокомисар по правосъдието. Във
връзка с „миграцията по бедност", с която напоследък шам-
пиони по истерия са англичаните, дамата строго отбеляза,
че „не е допустима злоупотреба с правото на свободно прид-
вижване"1.
На богатите свободното придвижване на бедни хора им е
трън в очите. Другите „придвижвания" обаче са абсолютно
нормални. Напълно естествено е например наши лекари, соф-
туерни специалисти и прочие, с хиляди да се заселват при тях и
да работят за техните икономики. Това, че българският данъко-
платец ги е отгледал и изучил, а те ползват наготово квалифи-
кацията им, е повече от нормално.
Няма злоупотреба и при движението на стоки. Търгов-
ският ни баланс с ЕС е отрицателен, България губи от без-
митния режим, съответно те печелят, но какво по-нормално
от това.
Прословутите чужди инвеститори например през първата
половина на миналата година са вкарали у нас малко повече от
милиард евро, но са изнесли от България към милиард и поло-
вина, проблемът си е наш.
Търговските им вериги скапват българския производител,
милионните печалби се движат отново от бедна България към
богатите в ЕС, няма злоупотреба, всичко е нормално.
1 Вивиан Рединг, в интервю пред Франкфуртер алгемайне цайтунг зая-
вява, че приемът на България в Европейския съюз е било чисто политическо
решение, защото страната ни не е била подготвена икономически (бел. ред.).
Чужди банки със счетоводни фокуси си нагласяват загуби
и не плащат никакъв данък печалба, какво да се прави - сво-
боден пазар.
Тази лакомия и наглост трябва да започнат да получават от-
говори. Например с искането за 51% родни стоки в магазините
на чуждите вериги у нас. Както направиха поляците.
Дума, 20 март 2013
ЗАЕМИТЕ И ЗАГАДКАТА НА
ФИНАНСИСТИТЕ
Всеки ден икономисти и финансисти ни набиват в главите
колко е лошо България да мисли за нови заеми. Вчера около
този извод, бутан усърдно към аксиома, се обединиха по БТВ
Емил Хърсев, Левон Хампарцумян и Пламен Орешарски.
„Не можем да изядем повече, отколкото сме произвели и
това е икономическият закон," отсече Емил Хърсев. „Лошо е да
вземаш заеми, които не знаеш как ще платиш," дозакова Левон
Хампарцумян. „Ако се изкушим да вземем заеми, след време
ще плащаме много висока цена," предупреди и Пламен Оре-
шарски.
И тримата много добре знаят, че нормална практика е една
държава да взима заеми. Така както е нормална практика една
фирма да тегли кредит, за да реализира бизнес идеи. И тримата
знаят, че средната задлъжнялост в ЕС е над 80% от БВП. Докато
в България този показател е под 20%. И тримата специалисти
много добре знаят, че е примитивно да сравняваш финансовата
политика на една държава с обяд, на който можеш да изядеш
толкова, колкото има на масата. В този смисъл твърдението
на Хърсев за „икономическия закон" е съвършена глупост. От
строго експертна гледна точка тези твърдения на тези автори-
тетни специалисти е загадка.
Интересно е и друго - защо никой не отива отвъд въпро-
са „Добре ли е да се взимат държавни заеми?". Защото едно
е да увеличиш дълга, за да купиш изтребители, друго е да го
направиш с инвестиционна цел например. Различните заеми,
и като обем и като предназначение, имат различно отношение
към икономиката. Това е полезната плоскост, в която трябва да
влязат експертите, вместо да спират до елементарното „колко
лошо е по принцип да си длъжник".
Ако държавата наистина няма налични пари, а дължи на
бизнеса пари за свършена работа, тя трябва да вземе заем и да
се издължи. Защото друго поведение означава фалит на пред-
приятия, изхвърлени работници на улицата, неплатени данъци,
намалено и бизнес и индивидуално потребление. Такова по-
ведение означава да си заколиш кокошките, защото в момента
нямаш пари за просо. А това, че утре ще загубиш от неснесени
яйца, нямало значение.
Ако едно държавно предприятие е задлъжняло, но експерт-
ните анализи показват, че то е перспективно, държавата трябва
да намери пари, за да го оздрави. Включително, ако се налага
и чрез заем. Вместо това нашата държава се юрва да прода-
ва. Пресните примери са „Товарни превози" и ВМЗ Сопот. И
защо някой частник ще иска да ги купи? И защо ще го направи,
включително взимайки кредит? Защото се чуди как да си загуби
парите, може би? Не е необходимо да си доктор по икономика,
за да се сетиш, че частникът си е направил сметката и след като
вложи едни средства, очаква да спечели. А държавата защо не
иска да спечели? Защото не и се занимава? Защото няма време
или няма специалисти? Или защото отпред си има едни акси-
оми за „лошия собственик", а изотзад си има едни хитреци,
които искат с комисионни да оправят живота на няколко свои
поколения напред?
А ако държавата вземе заем, за да създаде предприятие, за
чиято продукция има международен пазар; изчисленията пока-
жат, че инвестицията ще се върне в нормални за сектора сроко-
ве и след това предприятието ще генерира печалби? Например
в областта на биоземеделието. Ах, какви скверни помисли!
Представяте ли си нахалството - да си мислиш, че държавата
може да се занимава с производство, търговия и всякакви прос-
тотии от този род!
Загадката има само едно обяснение. Уважаваните експерти
не вярват на политическата класа, дори ако самите те в момента
са политици. Не вярват, че държавата може да вземе премис-
лени, рационални и полезни за икономиката заеми. Защото по
света е еди как си, но у нас всичко трябва да е на обратно. За-
щото тези експерти са убедени, че който и да е на власт, взетите
пари на заем ще потънат в нечии джобове или ще се излеят в
пясъка на популизма.
Въпреки че, да стимулираш потреблението не е чисто и
просто популизъм. Това обаче е друга тема.
Дума, 26 март 2013
БАБАТА, КОЯТО ОТКРАДНА
В ОСОБЕНО ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ
Така е сигурно по цял свят. Така е сигурно от стотици веко-
ве. От което не ни става по-малко тъжно.
Баба е осъдена на три години затвор при първоначален строг
режим. Откраднала скеле. Откраднатото е в особено големи
размери. 57 хил. лева. Това се нарича престъпление, а отгово-
рът - наказание.
Когато държавен чиновник си слага подписа под продажба на
печелившо предприятие на съмнителна цена, това се нарича прива-
тизационна сделка. И общественото мнение го приема за нормално.
Няма да се връщаме далеч във времето. Например в години-
те, когато беше продадена авиокомпания „Балкан" за джобни
пари. В края на миналата година държавата продаде своите 33%
от ЕРП-то с мажоритарен собственик ЧЕЗ за 114 млн. лева. За
тези проценти годишният дивидент е от порядъка на 100 млн.
лева. Оказва се, че продажната цена е горе долу колкото годиш-
ната печалба. Купувачът за една година си избива парите и след
това започва яко да печели. В случая - без да прави нищо. В
нормалния бизнес такива сделки са абсолютно невъзможни.
Логично е този, който е продал, да получи под масата коми-
сионна за милиони. Прокуратурата обаче няма да се самосезира
за престъпно поведение. Ние пък трябва да ръкопляскаме, за-
щото държавата се е отървала от нещо, което не и трябва. Елек-
торатът от своя страна да чете предизборни платформи, за да
разбере как ще ни дооправят.
И да се съсредоточим върху бабите. Които крадат в особено
големи размери.
ПО КАКВО ЯПОНЦИТЕ И БЪЛГАРИТЕ
(НЕ) СИ ПРИЛИЧАМЕ
В Монд дипломатик (април 2011 г.) Хари Харутюнан, в ста-
тията си „Домът „Япония" се пропуква" направи извод, който
шокира. „Суша, епидемии, вулканични изригвания или мете-
орен дъжд - традиционна Япония смяташе природните явле-
ния.. .като следствие от нехайството на управляващите класи".
Авторът подкрепи своя извод с два цитата, взети от Ню Йорк
Таймс (20 март с.г.). „„Когато управляващите не си вършат до-
бре работата, се случват природни катастрофи", обяснява с фа-
тализъм възрастна жителка на Токио." И вторият - „По време
на публично изказване губернаторът на Токио Шинтаро Иши-
хара сравни земетресението и цунамито с небесно възмездие.
Той видя в тях божие наказание „за пъплещия индивидуализъм,
материализма и култа към парите"."
За тези хора няма обективни извинения за социалните небла-
гополучия. Човек предизвиква природата. Природата наказва.
Източник на всички беди е човекът, неговият морал, неговият
професионализъм, неговият мироглед. Този факт непременно
ще влезе в японските учебници по политическа психология.
В нашите учебници ще влезе точно противоположното яв-
ление и като ярък пример ще бъде дадено отношението „ГЕРБ
- обществена подкрепа". Всички злини са плод на обективни
обстоятелства. „Криза", „Преждеуправляващи", „Комунизмът",
„Клеветници и саботьори".
Гонят те с камъни от властта, виновна е политическата сис-
тема. Не си изпълнил нито един социален ангажимент от пре-
дишната си програма, ръкопляскат ти на девиза „Имаме воля",
защото четири години някой ти е вързвал, запушвал и смазвал
волята. Казва Б. Борисов великата глупост: „ГЕРБ увеличиха
разходите за българските пенсионери с 9 милиарда лева", об-
щественото мнение мълчи. Сигурно Бог или Дяволът е изпарил
тези пари. Глаголи Вторият: „Търсехме всички възможни меха-
низми за подкрепа на малкия бизнес", проблеми няма. Търсели
се, но трудно се намира. Който бизнес е загинал, сигурно е кал-
пав, смотан и без воля. А, да бе, Кризата!
Наскоро популярният журналист Найо Тицин предложи
интересно разсъждение за Четвъртата власт. „Четвъртата власт
не са медиите, а информираните граждани. Медиите просто
предоставят тази власт на гражданите", цитирам по памет. Бих
попитал: „А ако медиите не информират? Ако гражданите не
искат да са информирани? Ако на информираните не им пука
кой управлява? В кого е четвъртата власт тогава?" Сигурно на
уютно някъде в първите три.
Може би ние и японците си приличаме. Нямаме нужда от
много информация. Предварително си знаем кого да държим
отговорен. Те - управляващите, ние - на Господа шлифера.
Дума, 16 април 2013
КРАЖБАТА И ЕЗИКОВИТЕ ВЪЛШЕБСТВА
Човек изпитва естетическо удоволствие като наблюдава как
уродливо грозни действия се превръщат в красиви постъпки
под магическата пръчка на словото. Вчера отново имахме щас-
тието да изживеем тази радост. Този път на сцената на красота-
та беше Кипър. Напоследък често и се случва.
Там решиха да откраднат от застрахователни и образовател-
ни институции по 27% от банковите им влогове над 100 хил.
евро. Така както неотдавна решиха да крадат от други вложи-
тели по 60%.
От как се помни човечеството кражбата е нещо много гроз-
но. Грозно, но ако го наречеш по друг начин, може да стане
красиво. И нарекоха кражбата „данък за решаване на иконо-
мическите проблеми на страната". Данъкът е социално добро,
защото без него няма как да функционира едно общество. Да-
нъкът е добро, защото е олицетворение на солидарността. Со-
лидарността пък от своя страна е най-красивото нещо, което
човек е постигнал.
Някои читатели на новини, които не разбират от вълшебни
трансформации, се дивят и коментират. Как, питат те, е възмож-
но „застраховател да остане незастрахован от незастрахователно
събитие"? Защото никой не се е сетил да обяви събитието „кога-
то държавата ти краде нещо" за риск. И сега, ако аз съм застрахо-
ван в такова дружество и ми се случи наистина застрахователно
събитие и отида да си потърся обезщетението, какво е логично
да се случи? Логично е, както казва друг читател, компанията да
ме прати на бръснар да си търся парите. Между другото разлика-
та между тази кражба, осъществена от държавата и кражбата по
тъмно зад някой ъгъл, когато бандит с кърпа на лицето и с нож в
ръката ми поиска портмонето, е само в декорите.
Така вчера към върволицата от грозни неща във финансовия
свят, наречени с красиви думи, се прибави още едно. Разбира
се, в тази върволица има градация. Някои от грозните неща са
шампиони по превръщане в прекрасни принцеси с помощта на
думите. Такъв шампион е ограбването, което получи трогател-
ното име „спасяване". Взима например една частна банка пари
от Европейската централна банка на 1% лихва и след това ку-
пува ДЦК от някоя държава на 4-5%. Тоест, без да прави нищо,
освен да разписва документи, прибира едни милиони. Които
идват от къде? От обикновения гражданин, разбира се, който
ще се лиши от социални придобивки или направо от работното
си място, защото е криза и трябва да прави жертви. А когато
става дума за много закъсала държава, процентите могат да ста-
нат и двуцифрени. Само че, световните агенции много се пазят
да говорят за лихвите. Пазят се, защото магията на „спасяване-
то" може да се спихне като боцнат балон.
Някой път обаче, когато окрадените започнат да чупят вит-
рини и да палят коли, елегантните крадци ще им лепнат името
„бандити". Въпрос на понятия, въпрос на езикова култура.
Дума, 23 април 2013
ТИХА ЗАВИСТ
Винаги съм завиждал на зрелите общества в Европа. Не
толкова заради стандарта на живот. Винаги съм завиждал на
обществената атмосфера, в която живеят. Фундаменталните
проблеми на обикновените хора бликат от медиите - заетост,
доходи, образование, здравеопазване. Дискусии, дискусии,
дискусии - в най-гледаното време и в най-тиражните вестници.
Политици, експерти и общественици се хващат гуша за гуша,
не за да слагат етикети на миналото, а за да нищят настоящето и
неговите проблеми. И не само в медиите. През август миналата
година AFP ни информира, че „От два месеца всеки понеделник
вечер в голямата протестантска църква в Марбург (Германия)
се организират граждански дискусии за политиката в здравео-
пазването. Участват по няколко стотин души.". Какво? Всеки
понеделник? В Църква? Няколко стотин души?
А контролът на гражданското общество? В Англия минис-
тър се държи грубо с полицай, национален скандал - оставка.
Във Франция министър скрил, че има солидна сума в чужда
държава, национален скандал - оставка. В Австрия депутати
гласували закон по начин, който противоречи на обещаното -
широко тиражирана закана на избиратели, че повече няма да
бъдат допуснати до политиката.
У нас мастити медийни присъствия внушават, че носенето на
политическа отговорност зависи от това, дали правителството е
еднопартийно или не. Глупости. Отговорността зависи от това,
дали обществото наказва или поощрява политиците за свърше-
ното, а не за изговореното. Искам да го доживея и у нас.
ПРОТЕСТИРАЙТЕ ПРЕД ПОЛИТИЦИТЕ,
НЕ ПРЕД БАНКЕРИТЕ!
Достъпът до Европейската централна банка бе блокиран от
т. нар. антикапиталисти. На пръв поглед това е най-логичното
място за протест на всички, които виждат кой плаща цената на
световната финансова лакомия.
Преди пет години безнаказаната вакханалия на високориско-
вите кредити и на всички останали спекулативни игри в цялото
им разнообразие изхвърли милиони на улицата и блокира ре-
алната икономика. След това правителствата обявиха, че смет-
ката е записана на гърба на обикновените хора - съкращаване
на работни места и орязване на всички социални програми без
изключение. ЕЦБ е европейското олицетворение на финансо-
вия капитал и това я прави естествена мишена на гнева, който
отхвърля цинизма на световния ред, обявен естествено за не-
погрешим и вечен.
Антикапиталистите обаче трябва да блокират водещите
политически централи, които на практика дърпат конците на
ЕЦБ. Тези, които следят европейските напъни да се преодолее
кризата, помнят например как шефът на Банката Марио Дра-
ги през миналия септември обяви, че институцията трябва да
раздава кредити директно на закъсалите държави. Естествено
на обичайната за нея лихва от порядъка на 1%. А не да заема
на частни институции, които след това като лешояди „помагат"
на държавите срещу лихви от 3 до 12%. На Драги първи ско-
чиха германските политици. И как няма да му скочат! Самото
германско финансово министерство обяви, че до края на 2011
г. гръцкото правителство е превело на Германия 380 млн. евро
лихви върху заемите, с които най-силната европейска икономи-
ка е участвала в първия спасителен пакт. Днес само Испания
дължи 40 млрд евро само от лихви.
Правилата на играта се пишат и променят от големите в по-
литиката. Под техните прозорци трябва да се събират камъни.
Под прозорците на тези, които преди няколко години гръмко за-
явиха, че „ не може повече така"; че финансовият капитал трябва
да бъде обуздан, банките дисциплинирани, реалната икономика
поощрена, спекулативният капитал обложен с данъци. Помним
пламенните речи на Саркози и Меркел. След това месец по ме-
сец ентусиазмът им взе да се гърчи и европейското говорене да
става все по-полувинчато и по-мъгляво.
Какво пречи на европейските политици да отделят високо-
рисковите операции от обичайната кредитна дейност на бан-
ките? Така, че депозитите на нормалните хора да не са застра-
шени? Какво им пречи да искат облагане на всички финансови
трансакции, включително и валутните трансакции, чийто дне-
вен оборот в световен мащаб е 4000 милиарда евро? В послед-
ното изречение няма сбъркана дума или цифра. Какво им пречи
да унищожат спекулативното посредничество, когато се дават
заеми на притиснатите държави? Какво им пречи да поведат ис-
тинска война с укриването на данъци и изобщо с райския живот
на офшорните зони?
Антикапиталистите и особено техните мозъчни центрове
много добре знаят какво им пречи. Пречи им изключителната за-
висимост на политиката от богатството на финансовия капитал.
И протестиращите трябва много категорично да им покажат, че
политиката може да зависи и от избирателите. Че политическа-
та съдба на големите лидери, освен в ръцете на мощните банки
и мощните медии е и в ръцете на многобройните избиратели.
Че политическите централи няма как да се скрият зад гърба на
Европейската централна банка.
ВНИМАТЕЛНО С ЕМОЦИИТЕ!
Преди 17 години бях един от шестимата социалисти, които
поискаха оставката на Жан Виденов. В един момент, бих казал
за една нощ, със събиране на подписи, станахме деветнадесет и
групата бе наречена Г-19. Партията се раздели на две, вътреш-
нопартийната атмосфера стана непоносима и Жан си подаде
оставката. Нашата обща политическа слабост бе добре разче-
тена от СДС, последваха януарските събития от 1997 г. и БСП
беше захвърлена за осем години в опозиция.
Позволявам си нескромността да разказвам личен спомен,
защото с кожата си усещам, че партията тръгва по същия път.
Днес, ако е възможно да се върна във времето, за нищо на света
нямаше публично да тръгна срещу Жан. Не защото преценките
ни за дефицита в нашето управление бяха погрешни. Не защото
гневът ни беше користен. Напротив, намеренията ни бяха из-
цяло благородни. Искахме чрез второ правителство да спасим
властовите позиции на БСП. Обективно обаче ние обслужихме
СДС. Обслужихме последвалата криминална приватизация.
Обслужихме Мистър 10%. Тогава просто трябваше да въведем
по-бързо валутния борд и да се опитаме спокойно да спорим за
по-добрите политики. Хвърлихме се яростно един срещу друг и
дори не се питахме какво следва. Не се питахме дали наистина
е възможно второ наше правителство при вътрешнопартийното
смразяване и ресурса от 125 депутати. Оказа се, че не е възмож-
но. Лично платих много висока цена за това свое поведение.
Болката от нея времето излекува. Това, от което продължава да
боли, все едно се е случило вчера, е чувството, че съм бил изи-
гран, употребен и ограбен. Не от личности, а от обективните
обстоятелства. От това, което всъщност се случи след оставката
на председателя.
Не давам съвети на никого. Не упреквам никого в корист.
Нито в безотговорност. Нито смятам, че партийната дисци-
плина е мега ценност, която захлупва всички други ценности.
Моля се обаче всеки, който участва в процесите, да си задава
въпроси, които ние с лекота подминахме тогава. Ако разбич-
каме партията, какъв резултат очакваме? Ако има фалцети и те
вкарат взаимна непоносимост в парламентарната група, какво
следва? Не е ли вярно, че тогава правителството ще загуби под-
крепата, освен на прословутата улица, но и на парламентарната
си опора? Някой въобразява ли си, че ще бъде възможно второ
правителство с подкрепата на БСП? Питам, защото ние преди
17 години си въобразявахме.
Някой ще каже „Повече с това ръководство не може!" Добре,
„вчера" си го избрахме. Тогава „можеше ли"? Или днес някой
се нахъсва от многохилядните протести? А ако ги нямаше тези
протести, щеше ли да избухне толкова тревога? Съмнявам се.
Ако се сбием, да кажем, сменим лидера, сменим Орешарски и
направим ново правителство, улицата как ще реагира? Ще из-
ръкопляска? Ще ни се възхити? Нищо подобно. „Кой не скача
е червен!". Ние имаме отговорности пред протестиращите, но
имаме десет пъти повече отговорности пред тези близо мили-
он, които гласуваха за нас.
Уважавам претенциите на всекиго, но този път се гнуся от
протестите. И не защото съм червен или оранжев. Не можеш
да искаш оставка на правителство, което е на 15 дни! Инфан-
тилно е, нечовешко е, гадно е. Някои, разбира се, потриват до-
волно ръце, но това не е улицата. Това е задкулисието. И какъв
държавнически проблем ще реши това задкулисие, ако успее?
Какво всъщност ще постигне улицата, която иска оставката на
едно незапочнало правителство?
Тези, които смятат, че ще бъдат по-добри председатели на
БСП, нека го заявят категорично, но спокойно. Май само в та-
кива инфантилни общества като нашето на конкуренцията в
една партия се гледа с лошо око. Нека се състезават с идеи и
с харизма. Печелете съюзници, но не изнасилвайте партията с
истерия. Такава истерия ще ни захвърли в опозиция още десет
години. Ако имате друга прогноза, разкажете я. И не се съмня-
вайте, че стотици хиляди ще ви изслушат добронамерено.
Започнах с личен спомен, ще завърша с много лични думи.
Нека читателят не търси поръчка зад това, което казвам. Нито
някакви дребни лични сметки. Нищо съществено в живота ми
не зависи нито от Станишев, нито от Изпълнителното му бюро.
Апропо, те ми нямат и особено доверие, защото ако ми имаха,
нямаше да ме държат две години „изпълняващ длъжността". Да
съм главен редактор „първа радост е за мене", но животът ми
е осмислен и без тази позиция. Посадил съм четири дървета и
съм написал четири книги. Още ще посадя и още ще напиша.
Това ми е предостатъчно.
Казвам това, рискувайки да изглеждам елементарен и при-
митивно емоционален, за да подчертая, че тревогата ми е голя-
ма, искрена и основателна. Молбата ми също е: „Внимателно с
емоциите!"
Дума, 18 юни 2013
КОЙ НЕ ПЛАЩА ЗА ЗДРАВЕ? ПОИМЕННО!
През последните два дни, по повод на проекта за здравна
стратегия, бяха изписани доста коментари. В центъра на всички
е тревожният факт, че вече близо 2 милиона лица са здравно не-
осигурени.
Българският език е прекрасен език. Казваме: „Иван се бие". Ис-
тината обаче е, че Иван бие някого. Симпатично звучат в публич-
ното пространство: „не се плащат осигуровки", „краде се ДДС" и
прочие възвратни конструкции. Сякаш във фундамента на нашия
език е заложена липса на интерес кой какво всъщност прави.
Кой не плаща здравни осигуровки? Аз разбирам за здравни-
те си осигуровки от фиша, който ми дава работодателя. И никой
не ме пита дали искам да плащам.
Нека извадим от тези два милиона самоосигуряващите се.
Самонаети и дълготрайно безработни - от порядъка на 500
хиляди. Остават милион и половина, за които здравните оси-
гуровки се плащат от работодателя. Държавата също е рабо-
тодател. Освен това, тя е длъжна да плаща и за безработните,
регистрирани в бюрата по труда.
Имат ли си име тези, които не плащат здравни осигуровки?
Обществото знае ли кои са? Има ли например работодатели, които
обявяват печалба, но не са се издължили към Здравната каса? Дър-
жавата плаща ли за всички, които е наела? И какво се прави, когато
длъжникът е ясен? Аз, ако не си платя например имуществените да-
нъци, ще ме оставят ли на спокойствие? Ами, не искам, не плащам!
Най-трудното за последните две десетилетия се оказа по-
ставянето на верните въпроси. Верен въпрос е този, от чийто
отговор получаваш информация за това, как да променяш не-
щата. Другото е карнавал и глупост.
ТРЕВОЖА СЕ, Г-Н АЛЪН!
Завчера английският посланик у нас Джонатан Алън опо-
вести своите тревоги за българското общество. Политиците са
безотговорни, партиите не работят в интерес на хората, парите
на българския бизнес не са прозрачни. Толкова искреност,
толкова загриженост от един чужденец! Искаше ми се да реаги-
рам веднага, да благодаря, да изкажа възхищение, но вълнени-
ето ми беше толкова голямо, че не успях. Чак днес мислите ми
се подреждат.
Няма по-адекватен начин да благодариш от този на загриже-
ността да отговориш със загриженост. Взаимност е нужна.
И така, г-н Алън, много съм притеснен за съдбата на широ-
ките народни слоеве в Англия. Вярвам на Ед Болс, министър
на финансите в сянка, който казва, че политиките на консерва-
торите ще нанесат дълготрайни вреди на икономиката; че тези
политики работят за богатите, но не правят нищо за бедните.
Чувствате ли как увеличаващата се несигурност за мнозинство-
то подкопава доверието в английската политика, как народът се
отчуждава от основните партии, как пропастта между депутати
и избиратели става непоносима?
А корупцията? Вие знаете, че Министерството на труда и
пенсионното дело изхарчи над 270 милиона паунда за нов соф-
туер за системата „Универсален кредит", който трябва да улесни
над 12 милиона англичани при изплащането на такси и кредити.
А сега се оказва, че този софтуер е негоден, няма да свърши ра-
бота. Колко пари гушнаха по този проект IBM, Hewlett Packard и
Accenture? Само за последния се говори, че е взел над 110 мили-
она! Колко ли са взели чиновниците, които са им дали проекта?
Тревожа се, г-н Алън! Това са пари на английските данъкопла-
тци, има нещо много непрозрачно тук, нещо много съмнително!
С морала на англичаните също стават обезпокоителни
неща. Как си обяснявате, г-н Алън, че само през юни и юли на
24 часовия телефон NSPCC е имало 600 обаждания за сексуал-
но насилие над деца? В сравнение със същите месеци през ми-
налата година ръстът е над 80%! А затворниците за сексуални
престъпления? Как така от 500 души, 183 са над 50 години, като
най-старият е на 84? Ръстът спрямо миналата година също е
стремителен. Много се тревожа за усилването на перверзността
в Англия, г-н Алън. Децата не са защитени, старци ги дебнат
зад всеки ъгъл!
Какво става с английското общество, г-н Алън? Сигурен
съм, че Вие тези въпроси постоянно ги задавате на Вашите ми-
нистри. Няма как да не ги задавате. След като вие, чужденецът
толкова Ви стяга гърлото за българските проблеми, няма как
направо да не се задушавате като виждате как и моралът, и си-
гурността, и доверието в политиката в Англия летят стремглаво
надолу.
Нека си помагаме, г. н Алън. Вие на нас, ние на вас. В един
свят живеем. В едно глобално село.
Дума, 5 септември 2013
ДЪРЖАВАТА ДА ОЗАПТИ
ЛИХВАРСТВОТО
Комисията за защита на потребителите предупреди да вни-
маваме с бързите кредити.
В системата на „бързите кредити" у нас се въртят около два
милиарда лева. За сравнение - потребителските кредити в бан-
ковата система са от порядъка на девет милиарда. Това озна-
чава, че бързите кредити не са изключение, а стабилна част от
общата сума на заемите.
Да предупреждаваш хората е благородно дело. Това може
комисията, това прави. Държавата обаче може много повече.
На държавата не и приляга просто да предупреждава. Все едно
да ме предупреди, че в магазините има развалена стока, която
може да ме натрови. Вместо да я изземе и да накаже когото
трябва.
Държавата е длъжна да се намеси с регулации. Днес по за-
кон БНБ няма права да защитава клиенти, ужилени от астроно-
мически лихви и такси. Тя дава лиценз при доказан капитал и
квалификация и точка.
В много европейски страни за бързите кредити има таван на
разходите по погасяването. Давам само един пример. В Италия
разликата между тавана и средния лихвен процент за съответ-
ния вид кредит не може да бъде повече от 8%. По-висока лих-
ва от установената чрез закон се разглежда като недопустимо
лихварство, което се наказва и с глоба и със затвор. От две до
десет години. А в нашата родина можете да попаднете на ГПР
(годишен процент на разходите), който гони 1000%.
Могат, дерат.
ЗА КЛЮЧОВАТА РОЛЯ
НА СРЕДНИЯ ЕШЕЛОН
Ако България тръгне към по-добро, заслугата ще бъде на
партиите. И обратно, ако страната се сблъска със субективни
препятствия по пътя си, вината ще бъде отново на партиите.
Това е аксиома при парламентарната демокрация. Колкото и
скандално да звучи на протестиращите срещу партиите.
Гражданското общество чрез натиск може да ускорява и ко -
ригира процеси, но истинската работилница на идеи, действия
и бездействия си остават партиите.
От гледна точка на това разбиране ключова роля в полити-
ческите процеси играе средният ешелон - общинските и град-
ските ръководства. Тяхното значение за подбора, убеждаването
или разубеждаването на хората, които с гласа си правят кадрови
подбор и овластяват, е огромен. Включително и при конгресни-
те състезания. Казано метафорично, но без твърде голямо от-
далечаване от истината, съдбата на България е в ръцете на този
среден партиен ешелон.
Който има дори бегли впечатления от зрелите европейски
партии знае, че импровизации при избор за ключови партийни
постове няма. Лицата, които се състезават, са познати със сво-
ите позиции по важни обществени проблеми, със своите битки
за тяхното решаване, със своите успехи и провали.
Много ми се иска БСП да се държи по същия начин. Особено
в София, но и навсякъде, където в близките седмици предстои
избор на ръководители, наложен от уставното ограничение за
съвместяване на партийни и държавни постове (чл. 20).
Всеки, който гласува, трябва да има пред себе си личности
със собствено политическо съдържание. Избор, продиктуван
от нечии неясни препоръки или конюнктурни съображения,
рискува да сгреши сериозно. По отношение и на националния,
и на партийния интерес. По принцип те би трябвало да съвпа-
дат. Но е факт, че неуспехите на страната ни до голяма степен се
дължат на безотговорно партийно поведение. Част от надежда-
та е да се кандидатират хора със собствена енергия и съдържа-
телни отговори по ключови национални въпроси.
Бас държа, че много от четящите тези редове, търсят под тях
и между тях: кого имам предвид, кого подкрепям, срещу кого
работя, какво всъщност искам да внуша.
Нямам предвид конкретни личности. Имам предвид кон-
кретни явления. Без реално състезание между личности със
собствена политическа тежест монополите се присмиват на
всички. А монополите в партиите са по-вредни дори от моно-
полите в икономиката.
Дума, 18 септември 2013
КЛАСАЦИЯТА НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА
Вчера Българската търговско промишлена палата излезе със
своята класация „ТОП 100. Фирми, водещи в икономиката на
България през 2012 г.". Преди няколко месеца вестник Капитал
ни предложи своите класации на 100-те най-големи компании и
на 10-те най-добри банки у нас за миналата година. Това е мно-
го полезна информация. Най-малкото защото нашето публично
пространство се интересува от всичко друго, но не и от поведе-
нието, успехите и провалите на родния бизнес. Въпроси, които
са в основата на горещи дискусии във всички зрели общества.
Познайте защо.
Време е правителство, синдикати и правителствени орга-
низации, които твърдят, че се грижат за благосъстоянието на
държавата ни, да предложат свои класации и коментари върху
тях. Например как се подреждат компаниите по платени данъ-
ци; кои са рекордьори по разлика между оперативна печалба и
печалба преди данъци; какви са нормите на печалба у нас и как
изглеждат сравнени с обичайните норми поне в Европейския
съюз. И всичко това - обяснено търпеливо и подробно, за да
започне да се формира съзнание на данъкоплатци, което общо
взето у нас съществува само на думи.
Има неща които не разбирам. Например не разбирам как
гръцката банка ОББ постига оперативна печалба от 170 млн лева
за миналата година, а като дойде време за данъци, обявява загуба
от 40 млн лв. Не казвам нищо лошо за банката. Просто не разби-
рам. Разбирам обаче защо „Капитал" по критерия „Стабилност и
риск" класира тази банка на 6-то място от 23. Авторите на кла-
сацията се интересуват от други неща, не от платените данъци.
Оборотът на стоте най-големи фирми в София е 35 млрд -
това е почти половината от БВП на страната. Най-големият да-
нъкоплатец е Еврофутбол ООД с 30,6 млн лв платени данъци.
Не разбирам как от каймака на икономиката ни най-голям данъ-
коплатец е от областта на хазарта. Иначе да живее Еврофутбол!
В моята гражданска класация тази компания е на неоспоримо
първо място.
Имам питане не само по информацията, с която разполагам,
но и по информацията, с която не разполагам. Силно се инте-
ресувам какво печелят чуждите вериги у нас. Отворя ли класа-
цията на „Капитал" обаче срещу „Кауфланд" и „Билла" в графа
„печалба" пише „няма данни". Тези вериги не си ли съобщават
данните?
А някои неща пък изобщо не разбирам. Къде изчезна напри-
мер от класациите през последните две години „тигърът" Сче-
товодна къща ДЕТЕЛИНА 2005 ООД , с един служител, който
през 2010 г. обяви печалба от 14,5 млн лева с норма на печалба
81%? А как е възможен такъв процент на норма на печалба,
въобще не ми е ясно. Въпросът обаче за моята некомпетентност
е друга тема.
Дума, 4 октомври 2013
СИНДИКАТИТЕ ДА ОТИДАТ ПО-ДАЛЕЧ
Благодарни сме на КНСБ, че от време на време ни инфор-
мира колко струва издръжката на нормален живот, в какви по-
доходни групи се разпределя населението, как и най-бедните и
най-богатите се увеличават и прочие.
Ще бъдем още по-благодарни ако започне да следи как се про-
менят отношенията „капитал - труд" и „капитал - държава". На-
пример, делът на съвкупната заплата в принадения обществен про-
дукт увеличава ли се или намалява? Кое по-бързо расте - брутният
вътрешен продукт или корпоративната печалба? Като имаме един
от най-ниските „данък печалба", имаме ли също толкова малък дял
на сивата икономика? Как се разпределя съвкупната печалба между
инвестиции, луксозно потребление и банкови депозити? Вярна ли е
тезата на работодателите, че увеличаването на минималната заплата
води до увеличаване на безработицата? Всички тези и още много
други въпроси имат пряко отношение към хала на трудовия човек,
който синдикатите претендират, че защитават.
В България такава информация няма. Например, аз лесно
разбирам, че във Франция за последните 30 години делът на
работодателските вноски от добавената стойност е намалял с
1,7%, но пък делът на разпределените печалби е скочил със 6%.
За България обаче няма от къде да науча. Както нямам инфор-
мация как се случи така, че разслоението в нашето общество
отдавна е по-голямо, отколкото в Камерун и Гана.
Разговорът по тези теми за мен е разговор за обществения ни мо-
рал. Сигурно обаче това звучи много сложно, претенциозно, дори не-
разбираемо. С още по-голяма сигурност е неразбираемо за онези мла-
ди хора с хубави дрешки, които блокират улиците в името на морала.
ЗА ПРАСЕТАТА, КАЗАНЧЕТАТА
И ДАНЪЦИТЕ
Разбрахме, че Европейската комисия ще определи обема на
водата в тоалетните ни казанчета1. Добре е, като дърпаме шну-
ра, да изтичат три литра. Може и шест. Ако са повече, това вече
е безотговорно. За тези сложни изчисления, ние, европейските
граждани, сме дали 88 хиляди евро. Това се казва инвестиция
в научни изследвания. Правилно. Водата трябва да се пести.
Следващата научна разработка трябва да бъде изчисляване кол-
ко хартиени носни кърпички е допустимо на ден всеки от нас
да ползва, когато е хремав. Защото всяка такава кърпичка е част
от дървесното световно богатство. Може би е добре да върнем
платнените кърпички на бабите ни. Така ще пестим хартията,
тоест горите, тоест природата. Да, ама има проблем. За да из-
перем кърпичката, ще трябва вода. Ще пестим от гори, но ще
харчим от водата. Какво трябва да изберем? Къде е балансът?
Ето, тук трябва да се хвърлят сериозни пари. Да се изчисли и
прецени кое е по-реакционно - да се духаме в хартиени или в
платнени кърпички.
Има и други въпроси, с които Европейската комисия трябва
да се заеме. Разбира се, по-нататък, след като решим проблема
с обема на тоалетните ни казанчета. Например въпросът със
съотношението между преки и косвени данъци. В Европата
1 Повод за коментара е информация в Дума от същата дата: „Тази сед-
мица Брюксел ще обяви нови правила за хармонизиране на стандартите,
свързани с тоалетните, съобщава БТА, като се позовава на вестник Фигаро.
Новите правила са разработени на базата на тригодишно проучване на на-
виците на европейските граждани. Очаква се Европейската комисия (ЕК) да
препоръча използването на шест литра вода при задействане на нормално
тоалетно казанче и три литра за тоалетните казанчета от икономичен тип... "
средното съотношение е едно към едно. У нас е едно към три.
Известно е, че колкото по-голям е делът на косвените данъци,
толкова данъчната система е по-несправедлива за широките
народни слоеве. Защото ДДС-то например, което се събира от
всички при еднакъв процент, всъщност представлява различна
тежест за хората с различни доходи. Ако едно семейство, което
печели 1000 лева плаща 200 лева ДДС, това е 20% от негови-
те доходи. Ако друго семейство плаща същото ДДС, но печели
5000 лева, процентът вече е 4. Колкото си по-богат, толкова по-
малка част от своите доходи даваш за този данък.
Тъй като Европейският съюз е записал в своите основни до-
кументи, че е социален, че се бори с бедността, че се притесня-
ва от разширяващата се пропаст между бедни и богати, то той
може да постанови някои неща в това отношение. Например,
че не е допустимо, в която и да е страна членка, косвените данъ-
ци да превишават преките повече от два пъти. Ако го правят, то
страната стимулира бедността и насърчава социалното разсло-
ение. Който не се съобрази с тази постановка - санкции!
Сигурно и това време ще дойде. Ще трябва да бъдем обаче
търпеливи. Най-напред да решим проблемите с кривите крас-
тавици, щастливите кокошки, играещите прасета и обема на то-
алетните казанчета. Едно по едно. Пари за научни изследвания
има, но проблемите трябва да се степенуват.
Дума, 4 ноември 2013
СЪВЕТ КЪМ ФРАНСОА ОЛАНД
Рейтинговата агенция Стандарт енд Пуърс понижила рей-
тинга на Франция от АА+ на следващото ниво АА. Защо? За-
щото икономисти се опасяват, че и през 2014 г. страната няма да
успее да намали бюджетния си дефицит на 3%.
Като гражданин на държава, чийто бюджетен дефицит е под
2%, с гордост мога да заявя: „Французите не могат, защото не
се стараят". Те просто се лигавят. Не ми се вярва да са толкова
некадърни. Чувал съм, че и във Франция има икономисти и фи-
нансисти с висше образование.
Със същото това самочувствие и гордост, ще дам съвет на
президента Оланд. Така, по другарски, като социалист на со-
циалиста.
БВП на Франция е 2,6 трилиона долара. Давам данни в до-
лари, защото имам доверие на макроикономическите справки
на ЦРУ. 1% от тази сума е 26 милиарда. Те, горе долу толкова
трябва да свалят. Миналата година дефицитът им беше 4,8%,
тази година ще бъде малко под 4%.
Та става дума за някакви си 26 милиарда долара. Информи-
раните знаят, че половината от работната им сила е с необлага-
ем минимум. Тоест не плащат данък общ доход. Във Франция
работещите са около 30 милиона. Значи 15 милиона живеят
тарикатски. Монд дипломатик преди време писа, че числото е
17 милиона.
Обложете ги тези хора, бе! Смятах го, смятах го и излиза,
че ако ги обложите само с по 100 евро на месец, ще ги наберете
тези 26 милиарда долара! Та това е под 10% облагане! Не може-
ли били! И защо? Какво ви пречи?
И това е само една и то лесна мярка. Ами, я си вижте разхо-
дите за образование, наука, здравеопазване, социално дело! От
там ако резнете по 20-тина процента, бюджетът ви на излишък
ще излезе.
Вие само Лувъра да затворите, знаете ли какви пари ще
спестите?
Или пък защо не си бастисате вашия БАН (CNRS), и като
спестите парите му, знаете с какво по-голямо доверие ще ви
гледа Стандарт енд Пуърс?
Дума, 9 ноември 2013
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ФИЛОСОФ
ЗА РОДНАТА ИКОНОМИКА1
Избирателите май внимателно следят кои политици
се грижат за народното богатство
***
Статистиката започна да отчита ръст на родната икономика.
Две политически сили - една управляваща и една опози-
ционна, организираха празничен митинг, за да отбележат края
на кризата и началото на съвземането на България.
„Скъпи сънародници, днес е празник! Вчера научихме, че
българският износ е дръпнал с 8% на годишна база!" Бурни
викове „Да живей!" огласиха площада. Червени и костовисти2,
които напоследък се гледаха много враждебно заради първата
заварка на „Южен поток", след обявяването на новината започ-
наха да се прегръщат и целуват.
***
Днес най-яко за морал се борят студентите. Те знаят, че
силна държава не може да се гради без силен финансов ре-
сурс. Този ресурс естествено идва от плащането на данъци.
Ерго, кой не плаща е негодник. Той е боклук, който смучи
блага, без да го е грижа за националното развитие. Аморален
тип, който в съвкупното си битие обрича образование, здра-
1 Това е пародия. Нищо от описаното не се е случило. Авторът се въоб-
разява събития, които според него би трябвало да се случат, ако обществото
е зряло (б.а.).
2 Имам предвид двете основни електорални групи, които се противо-
поставят една на друга от самото на начало да т.нар. „преход" (б.а.).
веопазване, пенсионно дело и каквото се сетите още на жалко
съществуване.
Будните студенти се събраха в 272 аудитория на СУ и ре-
шиха да поискат списъка на големите данъкоплатци в Бъл-
гария. НАП им го даде. След това поискаха информация кой
какви данъци е платил за последните три кризисни години.
НАП им отказа. Било класифицирана информация. Студен-
тите побесняха. „Какво? Значи това, което показва кой как се
отнася към държавата и към своите задължения към нация-
та, е тайна?" Стотици студенти се стекоха към централата на
НАП с лозунги и викове „Мафия! Мафия!" Импровизирано-
то ръководство на студентите призова за блокиране на уни-
верситети и кръстовища. Фори Светулката3, който се беше
върнал от САЩ и знаеше много добре какво престъпление
е да се крият данъци и още какво по-голямо престъпление
е да се крие от народа кой какво плаща, започна бдение със
свещи.
***
Когато вестник Капитал публикува данни за най-динамич-
ните малки и средни предприятия за 2012 г., общественото
пространство пощуря. Гръбнакът на българския прогрес за
миналата година най-после доби конкретни очертания. „Ге -
пардите" (по името на изследването на „Капитал" - „Гепард")
бяха повсеместно обсъждани. Интервюта, коментари, анали-
зи, заляха медиите. Първите в списъка на най-динамичните не
слизаха от устата на хората. „Това са субектите, които ще ни
извадят от тинята!", „Това са бизнесмените, които със своята
енергия и изобретателност, ще направят живота ни по-споко-
ен, охолен и смислен!"
3 Прякор на Христофор (светско име Христо Петров Събев) - йеро-
монах, дисидент и един от символите на Съюза на демократичните сили,
главна опозиционна сила след 1989 г. (бел.ред.).
По балкони и фасади висяха транспаранти с името на най-
динамичната фирма: „Браво, БИО ФАРМИНГ!", „БИО ФАР -
МИНГ - вдъхновяващ пример за младите!" Тази фирма за
една година показа зашеметяващ ръст на приходите - 7114%!
И то с нарастване на персонала само от 5 на 11 души! В су-
трешните блокове на телевизиите, освен естествената при-
повдигнатост, се развихриха и горещи спорове. Всички при-
знаваха огромния успех на БИО ФАРМИНГ. Някои философи
обаче държаха да получат отговор на въпроса защо при такъв
шеметен ръст на приходите фирмата декларира загуба от 149
хиляди за 2012 г. Нормално ли е да си толкова динамичен, а
да си губещ? И какво полза за държавата, ако си „гепард",
а няма да платиш данъци? Какъв е правилният критерий за
оценка и възхищение - ръстът на приходите или ръстът на
платените данъци?
Въпросите валяха. Атмосферата се нагнетяваше, а на мо-
менти и помрачаваше. От изнесения факт, например, че от
десетте най-динамични средни и малки предприятия за 2012
г. цели шест са обявили загуби! „Как да си обясним това?",
питаха философи, психолози и педагози. Икономисти и фи-
нансисти отговаряха, като вадеха таблици, разясняваха обез-
ценки, провизии и счетоводни сложности. Хората по кафе-
нета, паркове и сауни, обсъждаха телевизионните дебати за
същността на динамиката в икономиката, вземаха една или
друга страна, понякога се разгорещяваха, но всички бяха еди-
нодушни, че големият въпрос на България, който си заслужава
да бъде обсъждан, е именно „Кой!" Кой и как ще дръпне стра-
ната напред?
***
Най-бурните емоции бяха, разбира се, при бъдещето на
нацията - студентите. Те се събираха на групички и оживено
обсъждаха успехите и провалите на народната икономика. В
първите дни на ноември дори се разрази скандал. Повод бяха
финансовите данни на „ЧЕЗ - Разпределение България" АД -
София. Съвсем естествено, поради всеобщата чувствителност
по въпроса за цената на тока и икономическото поведение на
фирмите, свързани с нея. Тази чувствителност изби през фев-
руари 2013 г.4 и се засили през есента, когато ребром беше по-
ставен въпросът за олигархията и морала.
Та да се върнем на повода. Вестник Банкеръ в бр. 44 обяви,
че към края на 2012 г. печалбата на дружеството е 593 млн. лв.
и част от акционерите искат да се раздадат като дивиденти 193
млн. лв. от неразпределената печалба.
Печалбата на дружеството за миналата година обаче е
47 млн. лв. - според прегледна таблица в същия брой на вест-
ника, ама на друга страница. „Е, как така печалбата е едновре-
менно и 47 млн., и 593 млн.?", „Как така ще се разпределят
193 млн.?". „Не, бе има грешка! 593 млн. е печалбата на „ЧЕЗ
- Електро", а не на „ЧЕЗ - Разпределение"". „Моля??", изви-
ка ранобуден студент, който закусваше с „Капитал дейли" от
5 ноември. Този вестник го закусват всички, защото им го раз-
дават безплатно. „Как така ЧЕЗ - Електро ще има такава печал-
ба, като е завършил миналата година с 10 млн. загуба?! Така
пише!".
Напрежението се засили. „Загуба ли? Може ли монополист
да бъде на загуба?", извика с морален патос друг студент. Група
от петима започна да скандира „ Ни-що не раз-би-ра-ме!". Отпо-
чна се подписка НАП и ДКЕВР да дадат пълни разяснения по
случая. Най-възмутените грабнаха приготвените за друг случай
плакати „Мафия!" и се юрнаха към ДКЕВР.
***
4 (Уикипедия): „Протестите от зимата на 2013 г. са политически про-
тести, започнали в края на януари 2013 г. и обхванали над тридесет града в
България. Първоначално породени от високи сметки за електричество и на-
сочени срещу електроразпределителните дружества (монополисти на дър-
жавно регулирания пазар за електроенергия), протестите се насочват срещу
политическата система въобще." (бел.ред.)
Изобщо, след избухването на февруарските бунтове народът
стана чувствителен към факта, че много фирми хем обявяват
ръст на приходите, хем са на загуба. Като дистрибутора „Пе-
трол" АД, например. За 2012 г. той отчете ръст на приходите
спрямо предходната година от 8,6%. и... загуба от 3,8 млн. лв.
„Какво става?", масово се питаха гражданите по автобуси и
трамвайни спирки. Стопанският факултет на СУ се видя при-
нуден да организира безплатни курсове. На тях финансисти за-
обясняваха на любопитните дисциплината „Приходи - разходи
- печалба - загуба". Някои от най-педантичните тръгнаха да
проверяват дали има ръст на съвкупните приходи и как това се
отразява на съвкупната печалба. Резултатите щяха да покажат
дали всичко е нормално, или някъде по трасетата има далавера,
която ощетява цялото общество.
На полето на политическите партии най-напрегнати бяха
ДСБ и БСП. Първата, като автентична дясна партия, беше из-
ключително притеснена от новините за загуби на фирми, а вто-
рата, като автентична лява партия - от намаляването на данъ-
ците в следствие на по-слаба съвкупна корпоративна печалба.
Централите на двете партии сформираха специални групи за
набиране и анализ на информацията.
***
Интензивното и емоционално обсъждане на богатството
на нацията по всички основни медии даде силно отражение
на поведението на гражданското общество. В различни факул-
тети на висшите училища взеха да никнат като гъби различни
кръжоци, всеки със своята специфична тематика. Например,
„ДДС - състояние и перспективи". Този кръжок фокусира
вниманието си върху сивата икономика, която естествено не
плаща ДДС и ощетява целия народ. Твърди се, че сивата ико-
номика се движи между 30 и 40%. Съответно и реалната загу-
ба от този данък трябва да е около същия процент.
Проучванията обаче показаха, че години наред планът за
ДДС в републиканския бюджет се преизпълнява. Какъв извод
може да се направи? Тук кръжочниците се разделиха на две.
Първата група твърдеше, че приказките за сива икономика са
подривна дейност на всяка опозиция и нямат нищо общо с
реалността. Според втората, обявеният процент сива иконо-
мика е реалност, но всяко правителство планира събиране на
ДДС само от светлата икономика. Така всяко правителство на
практика планира сивата икономика. Защо, питаше тази група?
Може би защото властта, независимо коя е тя, винаги разпъва
чадър над част от укриващите ДДС?
***
Хората бяха объркани и недоволни. Липсата на информация
кой какви пари печели, как ги печели и какви данъци плаща
Електоратът наказва:
два примера
Либералният интернационал изключи от редиците си НДСВ.
Не си били платили членския внос. Логичен край. Но не ще да е
тая истинската причина, мисля си.
Проблемите на партията започнаха още през февруари 2004 г.
Тогава нейното правителство продаде 65% от БТК на „Вива Вен-
чърс" на цена от 102 лв. за акция. Броени месеци след това
останалите 35% бяха пласирани чрез борсата на цена от 1320
лв. за акция. Мажоритарният пакет е бил продаден над 10 пъти
под пазарната стойност!
След като Европейската комисия разбра за далаверата,
се завихри голям скандал. Беше създадена нарочна комисия.
Започнаха анкета след анкета. Проди ли беше, Барозу ли, не
помня, написа гневно писмо до българския парламент, в което
изразяваше огромното си огорчение и възмущение, че интере-
сите на народа са предадени. Самият народ онемя от изненада,
че с толкова лека ръка нещо градено с години се подарява на
някакви частници. Рейтингът на НДСВ главоломно взе да пада
подлудяваше интелигенцията. В недрата на гражданското об-
щество всяко чувствително ухо можеше да долови тътена на
революцията.
Дума, 9 ноември 2013
и от партия с абсолютно мнозинство в 39-тото Народно събрание,
тя успя да спечели за следващото едва 53 мандата. НДСВ обаче
не се извини и продължи да говори колко добре е управлявала. Из-
бирателят се възмути и на следващите избори направо я изхвърли
от политиката. Такава е съдбата на политическа сила, която не
зачита интересите на народа!
***
В българската история никой от никого не се учи. Ако НДСВ бяха
внимателно проследили провала на СДС, и ако си бяха направили
съответните изводи, щяха да се предпазят от катастрофата. Какво
се случи със СДС? Известно е, че голямата приватизация е негово
дело. Новите собственици на приватизираните фирми поеха извън
цената още финансови задължения, както следва: за 1998 г. - 78
млн. лв.; за 1999 г. - 929 млн. лв.; за 2000 г. - 100 млн. лв. Те
обаче не изпълниха този ангажимент. За трите години от поетите
задължения беше изплатен само някакъв жалък 1 млн. лв. Като
разбраха тази тъжна реалност, която говори за пълна управлен-
ска немощ, в СДС се разбунтуваха. Най-непримирими бяха Христо
Бисеров, Стефан Софиянски и Богомил Бонев. Поискаха остав-
ката на Иван Костов. Народът гневно вдигна ръка и през 2001 г.
на изборите заби оглушителен шамар на СДС.
НА КНСБ С ЛЮБОВ
Миналата събота бях на разходка из Витоша. Минавайки
край „Сараите" на Доган видях как десетина млади хора дум-
каха на тъпани, надуваха свирки и по мегафон задаваха въпро-
си на собственика на имотите. Очарователна репортерка на
една от националните ефирни телевизии ме спря и ме попи-
та: „Господине, тези млади хора питат Доган „Кой предложи
Пеевски?"1 Вие как мислите?" Отговорих: „Този въпрос не ме
интересува. Интересува ме кой какви данъци плаща в Бълга-
рия". Такова удивление се изписа на лицето на момичето! Ми-
сля, че не ми разбра отговора. Мисля, че и се сторих малко луд -
цяла България пита за Пеевски, а аз и говоря за някакви глупос-
ти. Данъците са глупости.
Разказвам това, защото имам чувството, че ако бях на ми-
тинга на КНСБ и имах възможност да задам някои от моите
въпроси на някой от организаторите, щях да получа в отговор
същата физиономия.
Иначе исканията са много прилични. „Възстановяване
на платения годишен данък на работещи с месечна запла-
та до 400 лв." (Между другото обещано от правителството
в почти същия размер). „Увеличаване с не по-малко от 10%
на заплатите в бюджетните системи", „достойно заплащане
на работещите в здравната система", „още през 2014 г. да се
1 Става въпрос за скандал с избирането на Делян Пеевски, български
олигарх, предприемач, медиен магнат и политик, за председател на Нацио-
налната агенция за национална сигурност (ДАНС). Този избор е направен
на 14 юни 2013 г. от 116 депутати от БСП и ДПС. Под натиска на послед-
валите протести срещу назначението на 19 юни същата година Народното
събрание единодушно отменя това свое решение. Скандалът остава с името
„Кой?" в смисъл „Кой предложи Пеевски?"
осигурят 370 млн. лв. недофинансиране на НЕК" и още, и
още.
И тъй като КНСБ говори „от името на милионите работе-
щи българи", т. е. и от мое име, чувствам се в правото си да ги
питам. Рискувайки да вляза в ролята на Мирча Кришан, който,
каквато и тема да му подадат, винаги завършва с „краставицата
има 98% вода". Нямаме друг избор, освен да се превръщаме в
Кришан. Просто нямаме. Докато не проверим социологически,
че въпросите ни са чути. Може и да не е в този живот.
Според защитниците на наемния труд смислено ли е да се
разсъждава и върху приходната, а не само върху разходната част
на бюджета? Справедливо ли е в най-бедната в ЕС страна данъ-
кът „печалба" да е 10%? Кои са механизмите, които превърнаха
България в страната с най-тежки социални неравенства в ЕС
(изключвам Литва)? Справедливо ли този, който получава ме-
сечно възнаграждение от 5000 лева да плаща същия процент
данък общ доход като този, който получава 500 лева? Справед-
ливо ли е хлябът и луксозните стоки да се облагат с еднакво
ДДС? От големите данъкоплатци кой какви данъци плаща, ако
може поименно? Каква част от съвкупната печалба на бизне-
са се реинвестира и каква част стои по банките? Каква част от
печалбата се влага в образование и наука и каква в луксозно
потребление? Какви точно са предложенията на синдикатите
за борба срещу сивата икономика, освен криминализиране на
укриването на осигурителни вноски? Какви български пари
изтичат към офшорките? Кой може да накара българското об-
щество да разсъждава, да се вълнува и да спори за българското
производство, за българския износ, за качественото българско
образование, за навлизането на българската наука в производ-
ството, за сивата икономика, за плащането на данъци?
Кой? Кой? Кой?
КНСБ, отговаряй! Имаш цял научен институт!
Дума, 21 ноември 2013
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПРОФСЪЮЗЕН
ЧЛЕН ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА КНСБ
Историята на тази статия е следната. Преди десет дни
КНСБ проведе митинг в защита на доходи и работни места.
Имаше и екзотични плакати от рода „Не на държавните
мини!" Сякаш случката в частния рудник „ Ораново " не се бе
случвала. През юли там загинаха миньори, а държавните ор-
гани констатираха цял кош нарушения на безопасността на
труда. Запитах се дали синдикатите, освен да искат по-голе-
ми разходи, са способни да отговорят на по-сложни въпроси.
Написах коментара „ На КНСБ с любов".
В същия ден председателят на синдиката Пламен Дими-
тров предложи интервю за вестника. И ми изпрати Меморан-
дум на КНСБ, надписан „На Юрий Борисов - с любов!". Ирони-
чен или не, жестът беше елегантен. От документа разбрах ,
че всъщност синдикатът има виждания за далеч повече неща
от тези, които традиционно излизат в публичното простран-
ство.
***
Когато някой иска по-големи бюджетни разходи, редно е
да посочи допълнителни източници на приходи. И КНСБ ги
посочва. Един от тях е външният държавен дълг. За Европей-
ския съюз дълг под 60% е нормален. Нашият е под 20%. Спо-
ред КНСБ „увеличаването му до нива около 40% не застрашава
финансовата стабилност". Става дума за 16 млрд. лева! Преди
дни Италия обясни на Европейската комисия, че сега и е невъз-
можно да свали дълга си под 130%. Защо? Вероятно за да не
разрушава социалните си системи по-бързо от поносимото.
Така че най-добре е по дълг да се сравняваме с развитите
държави. Да кажем, с Белгия - нейният дълг е 97%. Или Фран-
ция - 84%. Хайде, за нас по-скромно - да се спрем на 70%!
Взимаме 50 милиарда лева заем и почваме. Построяваме магис-
трали; пускаме им лампи, защото са тъмни; оправяме здраве-
опазването и тръгваме да строим заводи. И не винаги търсим
възвращаемост. Откриваме например аптеки в тези 4000 сели-
ща, в които липсват. Та близо 1 милион българи нямат непо-
средствен достъп до лекарства!
Не случайно посочих числото 70. Такъв беше процентът на
външния ни дълг през 2000 г. И бяхме във валутен борд. Някой
да твърди, че сме имали нестабилни финанси?
Това, със „супердисциплината" го оставяме на Камерун и
Ботсвана, те и без това са по-първенци от нас, защото са с дълг
от 13%.
***
„Безпрецедентно обърнато е съотношението между преки и
косвени данъци, което не намира аналог в нито една държава-
членка на ЕС", пише в Меморандума.
Да го кажем по-ясно. Средното отношение в ЕС между два-
та типа данъци е 1:1. У нас то е 1:3 в полза на косвените данъци.
Какво означава да се промени това съотношение? Ако не нама-
ляваме косвените данъци, това означава или прогресивно обла-
гане, или увеличаване на данък печалба, или и двете. С други
думи по-богатите да плащат повече и бизнесът да бъде облаган
с по-голям процент.
Това обаче КНСБ не го казва. Може ли в прав текст един
синдикат да иска увеличението на данъците на физическите
лица, тоест данъците от труд? Малко е неудобно. Той обаче спо-
койно може да иска по-високо облагане на капитала, тоест на
бизнеса. Нещо, което у нас вече се възприема като неприлично
и безотговорно мислене.
Точно тук, в този момент, синдикатите трябва да питат
какъв продължителен ефект има този твърде нисък за стан-
дартите на Европа корпоративен данък. Спестената печалба
инвестира ли се в нови работни места? Инвестира ли се в
технологично обновление, в по-голяма наукоемкост на про-
изводството на стоки и услуги? Или дебелите банкови сметки
стремглаво растат?
Такова изследване не ми е известно. То не може да бъде
чакано от работодателите. Това е естествен въпрос на проф-
съюзите.
***
КНСБ впечатляващо точно са констатирали, че българска-
та бедност не се дължи просто на слаба икономика. Нещо в
разпределението на произведения продукт се губи. Съвкупна-
та работна заплата, наричана в Меморандума „компенсация
на наемния труд", представлява около 35% от БВП, „което ни
нарежда трайно на последно място сред държавите-членки на
ЕС-27". И с основание пледират процентът да е 45%. Защото
надеждите, че просто износът ще ни дръпне солидно, са просто
лековати. Икономиката ще тръгне с по-сериозни темпове едва
при увеличаване на вътрешното потребление. А то в голямата
си част зависи именно от тази съвкупна работна заплата.
Прави са КНСБ да се удивяват как така българският БВП
на глава от населението е 44% от средно европейския, а сред-
ната брутна заплата е едва около 25% от тази в ЕС-27. Как така
българският наемен работник произвежда колкото половината
от своя европейски брат, а получава четири пъти по-малко от
него? Къде отиват парите? Как капиталът, наемният труд и дър-
жавата си поделят принадения продукт? Каква е динамиката
във времето на тази „делба по братски"?
Става дума за отношението между съвкупна печалба и съ-
вкупна заплата. За фундаменталните взаимоотношения между
капитал и труд. А тези взаимоотношения трябва да са в сърце-
вината на всички по-сериозни синдикални изследвания.
***
И тук нещо архиважно. Просто няма информация. Ей така,
няма. Меморандумът го казва по-културно. Той предполага, че
могат да се положат усилия за „балансирано участие в първич-
ното разпределение на дохода", но „без достатъчна и надеждна
информация усилията в тази посока ще бъдат хаотични". Без
информация, не само че няма да бъдат полагани усилия в тази
посока. Без нея просто няма да знаем какво се случва на на-
емния труд. И никога няма да разберем как така народи, които
произвеждат по-малко на глава от населението, раздават на хо-
рата си по-големи средни заплати от нашите.
Ако човек започне да се интересува от динамиката на дохо-
дите и неравенствата, може да получи шок. В едно изследване
четох, че у нас най-бедните 10% дават 100,89% от доходите си
за потребление, докато 10-те% най-богати - само 62%. Другите
проценти са за данъци и спестявания.
Интересни са два момента. Първо, най-бедните харчат пове-
че отколкото печелят. Второ, на тях явно не им остават пари да
плащат данъци. Да, ама плащат. Или не плащат.
Друг пример. В едно изследване на Уникредит Булбанк от 2007
г. се казва, че в последната децилна група (най-богатите) едно се-
мейство е получавало средно по 26 730 лв. годишно. Според из-
следване на НСИ за 2010 г. същата тази група получава средно по
18 140 лв. Ами това означава, че най-богатите яко са обеднели!
Или се докарват пред банката с уж по-големи доходи, за да вземат
по-лесно кредит? Или пък при НСИ данните са силно занижени?
Трето, анализът на влоговете показва постоянна тенденция
към диференциация в българското общество. В същото време
без усилие ще попаднете на данни, че най-голямата диферен-
циация е била през 2002 г. и от там насетне тя общо взето нама-
лява. Нищо не разбирам.
***
Навсякъде в Меморандума се говори за достойно запла-
щане. Между другото, това го има и в абсолютно всички
партийни програми. Особено се набляга на достойното за-
плащане на лекари, учители, работници в сферата на кул-
турата. Никога не ми е било ясно какво означава „достойно
заплащане". Мой приятел, лекар анестезиолог, получаваше
в софийска държавна болница 700 лева. Замина в някакво
малко френско градче и започна с 2000 евро. Можем ли да го
върнем? Годишно около 500 лекари напускат страната, как-
во правим? Вярно, съсловната лекарска организация полага
усилия да противодейства, например със стипендии за мла-
ди лекари. През миналата година обаче стипендиантите бяха
само 16! Какво правим?
Тук въпросът е дали „достойно" означава „конкурентно".
Хайде, за хората пред пенсия това достойно може да означава
просто да могат да се нахранят и да си платят комуналните
сметки. Ама за другите, на които държавата разчита да оп-
равят страната? В случая с анестезиолога и хилядите негови
събратя „достойна" е сума, която за България е фантастична.
Същото се отнася за много други специалисти. Ако това „дос-
тойнство" е непосилно, непостижимо, защо постоянно гово-
рим за него? А ако не говорим за „достойно заплащане", което
звучи много красиво, за какво друго да си говорим? Наистина,
кое е това друго? Може би за система за привличане на лекари
от африкански страни? И то не от всички, защото вече има
такива с по-добър стандарт от нашия. Не е ли по-смислено да
започнем да се подготвяме за сериозен внос на лекари? При
лекарите, добре. Ама ако говорим за учители и деятели на кул-
турата? Африканският ключ май е неприложим.
***
Меморандумът е изпъстрен с текстове за квалификация,
преквалификация, учене през целия живот; нещо, което няма
как да не присъства значимо в една профсъюзна стратегия. Ес-
тествено, че високите и адекватни на времето образователни
нива са съществена предпоставка за просперитет на работещи-
те и съответно за просперитет на икономиката.
В такъв момент обаче се сещам за много черни български
статистики. От рак са болни над 260 хиляди. От диабет - около
500 хиляди. Редки заболявания - около 500 хиляди. Наркотич-
но зависими - 300 хиляди. Алкохолно зависими - 350 хиляди.
Анорексия и булимия - 150 хиляди. Алцхаймер - 50 хиляди.
Регистрираните за психиатрично наблюдение - над 150 хиляди.
Глухи - около 80 хиляди. Хипертония - над 2 милиона! За де-
пресията съм срещал числото 1 милион и 200 хиляди!
Май трябва във всички програми - и синдикални, и пар-
тийни, раздел „Здравеопазване" да се сложи като подраздел на
„Икономика". Ако нацията е толкова болна и толкова стара, а
напоследък ни заливат и с данни за шокираща неграмотност,
за каква преквалификация и учене през целия живот може да
става дума? За каква конкурентна икономика?
***
В нашата уникална ситуация, при която държим почти всич-
ки черни рекорди в ЕС, изглежда трябва да започнем с грижи за
нискоквалифицираните. Например, държавата да вземе заеми
и да направи огромни ферми за агнешко месо. Бързо оборотна
стока. Със сигурност бързо ще си върне вложението, като съз-
даде маса работни места. Защото ако си мислим, че ще напра-
вим удар в Европа и света със софтуерни продукти, се лъжем.
Виж, арабските страни можем да ги залеем с агнешко. Казват,
че нашето било по-вкусно от австралийското. Правим двайсе-
тина ферми и с помощта на дипломацията връзваме всяка от
тях за една от страните в Лигата на арабските държави. Този
сценарий го сънувах вчера. Едновременно с това да направим
големи ферми за гъски и да си поставим задача да бием фран-
цузите по производство на гъши дроб. Бил Гейтс да го оставим
за по-нататък.
Днес българският ключ е в отношението към нискоквали-
фицираните. И безработицата ще падне, и потреблението ще се
вдигне.
***
А Меморандума на КНСБ, поставих в библиотеката си на
специално място. До книгата на поета Валери Станков, която се
казва „Делникът на един безделник". Защо точно до тази книга?
Защото денят, в който писах тази статия, беше един „делник".
Не „празник". Първо, защото усилено правих нещо; второ, за-
щото през целия ден ми беше ужасно тъжно, какъв ти празник?
И защото съм „безделник".
Много хора мислят, че безделникът е човек, който нищо не
прави. Такава представа е повърхностна. „Безделникът" е чо-
век, който нищо не може да направи, да промени. Защото „де-
лото" е нещо, което остава след работата. Ако един човек блъс-
ка години по една яка стена, която не помръдва, какъв е? Той е
безделник. Защото дали блъска или не, на стената и е все едно.
Задача с неизвестна трудност
Средностатистически :
- 1. Българинът произвежда 44% от БВП на европееца
- 2. Българинът получава 25% от възнаграждението на ев-
ропееца
Въпрос:
Ако българинът произвежда 100% от БВП на европе-
еца, какъв процент от неговото възнаграждение ще по-
лучава?
Дума, 30 ноември 2013
РАЗГОВОРИ В МАХАЛАТА ЗА
МИНЕРАЛНАТА ВОДА И ЗА ДРУГИ
ДРЕБНИ ТЕМИ
Има някои неща от обществения живот, които в махалата не
разбираме. Питаме се един друг и когато констатираме, че ни-
кой от нас няма убедителен отговор, търсим доброволец, който
да се подготви и да изнесе повече факти. После ги обсъждаме,
я в кварталната кръчма при Камен, я в кварталните клубове на
БСП или ГЕРБ. Събираме се, така да се каже, междупартийно.
***
Преди месец се заехме с въпроса какво печели държавата
от концесиите на минерална вода. Бай Дочо, бивш служител в
министерството на екологията, се представи с цял доклад.
„Разрешените за добив количества на концесионерите по-
стоянно се увеличават. Така например, най-голямата фирма у
нас за бутилиране на минерална вода „Девин" АД, която държи
около 35% от пазара, стартира през 1999 г. с разрешено коли -
чество от 166 млн. литра годишно. През ноември 2009 г. пра-
вителството даде съгласие обемите да бъдат увеличени и през
2014 г. те ще могат да достигнат 227 млн. литра. Същото се
отнася и за „Бутилираща компания Горна баня". През декември
2009 г. тя получава разрешение за увеличаване на експлоата-
ционния ресурс с 25 млн. л. до 188 млн. л. Тя държи около 30%
от пазара. Компанията за минерални води „Банкя" е с дял от
15%. Тя започва през 2001 г. с разрешение за 32 млн. л., а през
2014 г. експлоатационният ресурс ще достигне 183 млн. литра.
„Бутилираща компания Хисар" - с дял от 10%. Държавата и
на нея позволи увеличение на обемите - до 125 млн. л. Дотук
изброих фирмите, които държат около 90% от пазара. Има и
още, но по-малки фирми. Като гледа човек увеличението на
обемите, веднага си мисли, че и приходите на държавата рас-
тат. Да, ама не. Приходите за държавата от минералните извори
непрекъснато намаляват. Да вземем за отправна точка 2009 г.,
когато се дават разрешителни за сериозно увеличение на доби-
ва. През 2009 г. държавата печели от такси около 2,5 млн. лв.
През 2010 - 2,2 млн., а през 2011 - 1,9 млн."
***
Преди дни се бях наредил на опашка в „Княжево", за да
си напълня туба с минерална вода. Един човек, с който ня-
колко пъти се засичаме там, ме заговори: „Голям кеф, че тук
ни е безплатно. А от продажби се прибират над 320 млн. лв.!
Да знаеш колко влизат в държавата като такси?" Бях подгот-
вен. „А бе, около два милиона, от които трябва да извадиш
поне 500 хил. за контрол върху договорите. Нищо работа."
„Сега ще ми се смееш, ама да питам. Не е ли притеснително,
че бутилиращата компания „Горна баня" бе продадена на ар-
менците Гагик и Джаваир Царукян? Не ни стигат проблемите
с руснаците, ами сега и арменци! Държавата не се ли притес-
нява от засилване на геополитическото влияние на Армения
върху България?" „Виж, какво, отговарям. След като америка-
нците не се притесняват, значи няма страшно. Ако арменската
инвазия продължи, ще продадем някоя бутилираща компания
на грузинците и по този начин ще се получи диверсификация.
Освен това, понякога нещата не са такива всъщност каквито
изглеждат на повърхността. Давам пример. Тази година една
люксембургска фирма купи разположения край Русе „Свине-
комплекс - Николово". По улиците обаче много хора твърдят,
че зад офшорката стоят българските шефове на комплекса.
Така че, Гагик - Магиг - никой не знае дали зад тези имена не
се крият наши патриоти". Колегата по вода продължи: „Има и
друго, което ме притеснява. В кварталната кръчма някой обяс-
няваше как общият дебит на находищата за минерална вода
в България е 3000 л/сек., а от тях за бутилиране се използват
само 0,01%! Само на територията на Столична община има
43 находища, като повечето от тях не са проучвани! Това не
е ли разхищение, това не е ли безотговорност?" „Виж, какво,
отговарям. И в моята кръчма този въпрос се повдига. Само
че тази ви информация е от 2009 г." „А да си чул нещо да
се е променило?", контрира човекът. „Добре де, продължих.
Мен ме интересува принципният въпрос. Ходих в Института
по пазарна икономика да питам защо държавата и общините
не се заемат с този печеливш бизнес, който Господ ни тика
под носа. Както очаквате, те отговориха, че държавата и об-
щините са лоши стопани, защото могат да завъртят капачките
неправилно или да залепят етикетите на обратно. Ще чакаме
инициативни българи или арменци. Така ми казаха."
***
В клуба на ГЕРБ някой пожела да разискваме кражбите на
ток. Щото това в крайна сметка товари нас, изрядните платци.
„Може, казахме, да си говорим за кражби е най-интересно". Ето
какво бе направило впечатление на съседа Марков и какъв нео-
чакван въпрос зададе накрая.
„За януари - ноември т.г. ЧЕЗ обяви, че документираните
кражби на ток при тях са 3,5 млн. лв. За миналата година те
са 4,3 млн. лв. За 2012 г. за трите ЕРП-та сумата е 12 млн. лв.
Интересно е обаче, че главните виновници в очите на редовия
българин за кражби на ток - циганите, не се представят „до-
бре" в тази област. Например в ромския квартал „Столипино-
во" събираемостта от 3% през 2006 г. се повишава на 85% през
последните години. За сметка на това обаче растат кражбите от
луксозни вили, ресторанти, хотели и всякакви други стопански
предприятия. Последните се обслужвали организирано на або-
наментен принцип и собствениците получавали специализира-
ни консултации от бивши, а понякога и настоящи служители
на ЕРП. Тук в задачата се пита с колко трябва да се намали
данък печалба, за да не се краде ток от стопански предприятия?
Можем ли да предполагаме, че ако този процент стане 2-3, про-
блемът ще се реши?"
***
Дойде и моят ред. В клуба на БСП, разбира се. Не мога да
държа речи в други клубове.
„Моят философски ум трудно схваща връзката между пе-
чалба и платени данъци. Да вземем топ - 100 на софийските
фирми. За миналата година най-добра печалба от всички фирми
в София е регистрирал Българският енергиен холдинг (БЕХ) -
близо 285 млн. лв. В същото време най-големият данъкоплатец
е Еврофутбол ООД - гр. София, с платен данък от 30 млн. лв. за
2012 г. Не е ли вярно, че който има най-голяма печалба трябва
да плати и най-голям данък? След тези числа им разказах за
един разговор с мой приятел икономист. „Абе, вие философите,
се тросна, навсякъде ли се бъркате? Знаеш ли колко вида пе-
чалба има? ОББ като обяви огромна оперативна печалба, знаеш
ли какъв данък плати?" „Знам, отговорих. Това го знам, даже
съм го писал в статия. Нищо не плати, защото в края на краи-
щата излезе на голяма загуба". „Е, тогава? За да си ги обясниш
тези неща, трябва освен от философия, да разбираш и от сче-
товодство! Аз опитвам ли се да разсъждавам защо солипсизмът
твърди, че всичко съществува само в нашето съзнание, докато
абсолютно ми е ясно, че природата ще я има и след като умра?"
Малко се засрамих, но продължих да разсъждавам на глас кол-
ко е изумително, че най-голям данъкоплатец в столицата всъщ-
ност е фирма за хазарт, като че ли потребленията на ток, храна
и всякакви услуги едва кретат. Успокоителното в случая беше,
че и в Лас Вегас е така. А там са богати.
***
След конкретната беседа за фирми и печалби, се сетих и за
други неща, които не разбирам. Едно от тях вече го бях описал
- т.нар. „Гепарди", фирми с най-бързо растящи приходи, които
излизат на загуба. То, ако бяха само „Гепардите", във витрина
да си ги сложиш и да им се радваш. При много други положе-
нието е същото. Да вземем ТОП - 100 на Варна. „Ръст на об-
щите приходи и собствен капитал на фирмите във Варненския
регион през 2012 г., значителен спад на платените данъци и на
финансовия резултат и намаляване на общия брой на заетите
лица в дружествата". Това го четох в бр. 34 на вестник Банкеръ.
Използвах едно събрание на живущите в блока и в края, след
обсъждането на покрива, плахо попитах: „Някой да знае защо
„Нафтекс Петрол ЕООД - гр. Варна за миналата година има
приходи от 1,4 млрд лева, а отчита загуба от 84 млн.? Защо мо-
нополистът „Енерго-Про Продажби" АД - гр. Варна с приходи
от 845 млн. отчита също загуба?" „Ти да не си се чалнал? Каква
връзка виждаш между нашия покрив и тези варненски фирми?"
Обясних му, че ако в хазната влиза повече данък, ще има повече
пари за социални разходи, следователно мога да очаквам пове-
че хора да купуват вестника, в който работя и съответно да се
надявам на премиални. Ако имам бонуси, ще мога да заделя
повече пари за покрива. Човекът обаче е зъболекар и толкова
сложни и абстрактни връзки не може да прави. Никой не ми от-
говори и аз се отправих към кварталната кръчма, където такива
въпроси се смятат за естествени и важни. И винаги има кой да
ти отговори.
***
Още щом влязох в кръчмата и се отправих към една от маси-
те, Ганчо от съседния блок, ухилен до уши, се провикна: „Ако
ще ни занимаваш с български фирми - печалби и загуби, без
мен! Днес не съм в настроение!" Малко се обърках, защото точ-
но с това смятах да ги занимавам. За секунди порових в главата
си и им треснах друг въпрос: „Нали знаете, че 75% от вноса на
велосипеди е от Китай? А знаете ли на колко долара се обми-
тява един китайски велосипед? На 11,4 щ.д.! А да сте виждали
по магазините велосипед за възрастни по-евтин от 200 лева и
детски - под 100 лева? И как ще ми обясните, че китайската
стока влиза на 15 лева, обмитяват я и се продава след това на
200? Търговците каква норма на печалба правят? Или лъжат в
документите за истинската китайска цена?" Друг съкварталец,
на друга маса се провикна: „Ела при нас, ние тъкмо обсъжда-
ме нормите на печалби в България и ги съпоставяме с тези в
Германия! Като чуеш някои факти, ще паднеш! Особено за су-
пермаркетите". Седнах и започнахме. Ама за това ще разкажа
друг път.
Задача с неизвестна трудност:
От ЧЕЗ твърдят, че кражбите от ток при ромите силно са на-
малени, но за сметка на това значително са се увеличили краж-
бите на ток при стопанските субекти.
Въпрос: Сега данък печалба е 10%. Ако този данък бъде
свален на 2%, ще намалеят ли кражбите на ток от фирми?
Дума, 14 декември 2013
ИСТИНСКИЯТ СВЕТОВЕН СПОР
Не оставате ли с впечатлението, че работодателите в Бълга-
рия си правят каквото искат, независимо от закони или резул-
тати на предприятията? Особено чуждите. Тези в Бургас увол-
нили корабостроители без предупреждение, без обезщетения,
без изплатени заплати. Преди дни научихме, че американци
бастисали предприятие в Ихтиман с дългосрочни договори и
без дългове, тоест печелившо предприятие. На всичко отгоре
си извадили патенти, та същият завод да не може да произвеж-
да това, за което има договори.
На скъпия читател трябва да е ясно, че тази наглост е на
световно ниво и е основният проблем на човечеството днес. На
повърхността всякакви скандали и интриги, а подмолно, тихо
и кротко, глобалният капитал подготвя, а на много места вече
е и пуснал в действие договори, които превръщат държавите в
безпомощни територии. Договори, благодарение на които, кор-
порация може да осъди една държава за стотици милиони пред
тричленка без право на обжалване. Дори когато корпорацията
прецени, чисто и просто, че държавата накърнява представите
и за бъдещи печалби.
Така, че днес на глобално ниво, големият спор изобщо не е
„ляво - дясно". Дори не е „силни страни - слаби страни". Днес
големият спор е дали държавите да имат изобщо някакви меха-
низми да бранят интересите на своите граждани от лакомията,
пардон, законните интереси на капитала.
Дума, 19 декември 2013
За пълния консенсус в нашата сауна относно
ЧУЖДАТА ДРЕБНАВОСТ
Приятели си правим, през втората половина на декември,
по две - три сауни, ей така, да почетем великия филм „Ирония
на съдбата". Страшен филм - за ролята на сауната в живота
на обикновения човек. И там, разговори, разговори, общо взето
решаваме всички проблеми - домашни, регионални и световни.
И всеки обогатява другия. Понякога се счепкваме здраво.
На последната сауна се разбрахме да не говорим за полити-
ка, за да не си разваляме коледното настроение - бяхме с твърде
различни политически пристрастия. Някак естествено темата
се завъртя около чужбинската дребнавост.
***
Станах от мястото си, лиснах малко вода с хвойна и лаван-
дула и ги почнах:
- - Тия циркаджии от ГЕРБ...
- - Оп-а-а!
- - Извинете, забравих.
Порових в главата си и продължих:
- - Като не може за политици, да поговорим за шарани. След
сауната ще отида да хапна една супичка. Абе, случайно да зна-
ете защо в съседната пицария „Италия" пилешката супа струва
3 лева, а рибената - 3,60? На тая риба някой чисти ли и, храни
ли я? Защо супата и е с 20% по-скъпа от пилешката? - - Стига с твоите проценти, бе! - веднага реагира Мишо, тър-
говец, собственик на два хранителни магазина. Много знаеш
каква риба ти дават. Аз в момента продавам сирийска, индийска
и китайска. Да не мислиш, че можем да ги накараме тези риби
сами да доплуват до нас? Пак ни занимаваш с твоите дребна-
вости!
- - Много знаеш какво е дребнавост. Тук, в България, сме ши-
роко скроени. Да си ме чул да говоря за процент - два? Искате ли
да чуете какво е дребнавост? Слушайте! В началото на учебната
година във Франция асоциацията „Френско семейство" се заема
да изчисли с колко са поскъпнали ученическите пособия. Правят
сметките на базата на 12 хиляди различни цени за 45 ученически
артикула. И стигат до извода, че за началото на учебната 13/14
година разходите на семействата ще бъдат с 1,4% повече в срав-
нение с миналата година. Знаете ли какъв шум се вдигна в тех-
ните вестници? Веднага държавата организира свое проучване,
взима кошница от 5 хиляди цени и доказва поскъпване от 0,6%.
И става един дебат за разлика от 0,8%! Да им се чудиш на акъла!
Вие за процент с някой, особено с държавата, да сте спорили?
***
Мичев, пенсионер, бивш дипломат, се намеси:
- - Аз, ако започна да ви разправям за западната дребнавост...
Тия там, само стотинките си броят! Швейцарците бяха изчис-
лили, че всеки студент средно е обеднял със 100 франка средно
за период от пет години! Това са 74 евро. Ама самото число
естествено само по себе си нищо не говори. Там студент, кой-
то живее на квартира разполага с 1400 евро на месец, а който
живее при родителите си - с 900 евро. И веднага се юрнаха да
събират подписи за референдум за гарантиране на „минимален
студентски стандарт"! Уплашени били, че само за пет години
стандарта на студента бил паднал с 5-10%. У нас да сте чели
за последните пет години как се е променило имането на сту-
дентите? То, тях не ги интересува, камо ли НСИ. И защо да ги
интересува? Има толкова важни глобални обществени процеси,
егоистично е да се занимаваш със себе си.
Почти го прекъснах:
- - Предлагам ви да не се занимаваме с швейцарците. Там е
пълна скука. Отворете им вестниците. Основните им новини
са от чужбина. Ако има вътрешна, то в повечето случаи ще е
нещо дребно. Веднъж щях да падна, като прочетох в нацио-
нален всекидневник „под главата", основната им новина - из-
брали главен диригент на някаква филхармония. Представяте
ли си, основна новина - филхармония! Освен това, там не са
просто дребнави. Те се следят един друг за всяка стотинка и
правят такива скандали, общо взето все от муха слон правят.
Чуйте следната история. Преди няколко месеца швейцарската
прокуратура започна разследване срещу бившия председател
на Националната банка на страната Филип Хилдебранд. И зна-
ете ли за какво се заяждат? Преди година и нещо човекът си
подаде оставка. Защо? Съпругата му купила половин милион
долара. Националната банка взима мерки за поевтиняване на
франка. След два месеца тя продава доларите и реализира пе-
чалба от 75 хил. франка. Абсолютно нормална операция. Ако
преведем историята на езика на двата стандарта - българския и
швейцарския, все едно в у нас някой от форекс операция да спе-
чели 20 хил. лева и това да стане национален проблем. Освен
това жената е била бивш служител на американски хеджингов
фонд, т. е. от тези неща е разбирала. Да, ама мъжът и можел да
влияе върху курса на валутата. И тя спечелила това, което тук
ще звучи като 20 хил. лева! И той си подава оставката, а после
прокуратурата се заема с него. Представяте ли си?
***
Д-р Петров, на 78 години, лекар, стана да сипе на печката
малко вода с мента. Известен е сред нас със следния лаф: „Ид-
вам всеки ден на фитнес, защото когато не идвам, се чувствам
стар, а това чувство определено не ми е приятно". И той взе
думата:
- Действително, тези швейцарци не са добре. Как може така
злостно да си гледат в канчетата? Каква е тази дребнавост, тази
завист, тази отмъстителност? Аз, като българин, ще се засрамя,
ако обществото започне да се занимава с доходите на съпругата
на който и да е било. Пък даже и с доходите на който и да е било.
Ама, тук става дума все пак за хора от елита. Искате ли да
чуете каква върховна дребнавост ги тресе в Дания? Мой пле-
менник работи там, разказва ми, а аз не мога да повярвам на
ушите си. В момента в Дания са луднали да спорят за соци-
алните помощи. И племенникът твърди, че два скандала са
променили мисленето им по тази тема. И знаете ли какви са
скандалите? Единият се казва „Горката Карина". Това е самотна
майка с две деца, която наляво и надясно се оплаквала от систе-
мата. Оказало се обаче, че тя получавала около 2700 долара на
месец. Повече от заплатата на много служители на пълен рабо-
тен ден. Един обикновен човек, една самотна майка, да предиз-
вика скандал! Да получи прякор! Да се занимава обществото с
нея! Това не е банкерша, като в Швейцария, а най-обикновена
жена. И прякор и лепнали! Вторият скандал - „Мързеливият
Роберт". Човекът се хвалел, че е на социални помощи от 2001 г.
и че няма никакви планове да започне нископлатена работа. И
датските медии го емват, дискусии, упреци, обиди! Обикновен
безработен. И той с прякор, и той национален скандал! Ние ле-
пваме прякори на бандюги - Маймуняка, Крокодила, а те - на
някакви нещастници, като че държавата ще им обеднее, ако им
дава по някой лев.
***
- Вижте какво - поде Сашо, издател на учебници, - тая
западна дребнавост ги тресе не просто на ниво медии. Там цели
правителства, да се чудиш, с какво се занимават. Вземете Ир-
ландия. Държавата брои като някакъв маниак колко хора напус-
кат страната. За миналата година били 50 102. Било четири пъти
повече от 2008 г. Лекари, строители, архитекти, преподаватели,
банкови служители. Четох, че емиграцията е била дълбоко
емоционална тема в Ирландия. Правителството осъзнавало, че
слагането на спирачки пред емиграцията било задача от пър-
востепенна важност. И взимали някакви мерки, привличайки
Гугъл, Фейсбук, иБей, правели данъчни облекчения, на глава-
та си заставали, за да спрат, особено младите хора да напускат
страната. Това си е чиста проба национален егоизъм, не само
дребнавост. Вместо да се радват, че младите хора намират пре-
питание, че се реализират, вместо да се гордеят, скърцат със
зъби. Все едно, ние вместо да се възмущаваме от Англия, че
създава бариери през българите - имигранти, да се радваме, че
това косвено ни помага да ги задържим. Ние, обаче, сме широ-
ко скроени, не можем да се радваме, когато някой нашенец не
успее да напусне България и да се устрои в по-богата страна.
Ние ще протестираме и ще псуваме правителствата, които си
затварят, или поне се опитват, границите. Това е дребнавост на
правителствено равнище. Било първостепенен въпрос.
***
- - Момчета, почакайте - прекъсна го Венката, бивш служи-
тел на ДС, около 60-годишен, пенсиониран преди 15 години.
Знаехме, че има много свободно време, гледа много телевизия и
по всеки въпрос може да ти извади и пример и обяснение. - - Стига сте давали такива примери! Да кажете нещо за Гер-
мания? Да посочите някаква дребнавост? Миналият месец едва
не обявиха национален празник, като стана ясно, че през октом-
ври за имали рекорден износ - 99 млрд. евро! 99 млрд. евро за
един месец! То радост, пресконференции, бонуси и в частния и
в държавния сектор! Е-й-й такива заглавия имало по техните
вестници! - - Не е дребнавост, но е дребнавост, се включи Христо, един-
ственият „слънцеяд" сред нас. Всяка сутрин и вечер гледа из-
грева и залеза по точно определена методика и не е боледувал
от десет години. - - Мрат да се фиксират върху числа. Германска скука. Да
не си отварям устата. Министърът Шойбле беше направил из-
явление, че германците се тревожат дали дефицитите са кон-
тролируеми. Не говореше за министри и банкери, говореше за
обикновените германци. Представяте ли си колко е смешно -
стои си швабата в кръчмата и разсъждава с притеснение дали
дефицитът е контролируем. Да паднеш от смях. И това ако не
е дребнавост, какво е? Ами през 2010 г., когато Хорст Кьолер,
бивш държавен глава, подаде оставка? Заради критика към из-
казванията му, че чрез военния си контингент Германия може
да прокарва и защитава икономическите си интереси. Не били
дребнави... Ами следващият президент? Той що подава остав-
ка? Като бил премиер преди това на Долна Санксония, бил те-
глил жилищен кредит при преференциални условия - лихва от
4%. Ще кажете, че като Юрий се хващам за процентите. Ама
тук не става дума за рибена супа! И как е взел кредит с толкова
ниска лихва? Негова приятел, Егон Гееркенс, му го е осигурил.
И после? Хайде, прокуратурата да се занимава с него. И той
горкият си подаде оставка. Да си сменят президентите по този
начин не е ли отвратителна дребнавост? С какво се занимават?
Нямат ли си спор за глобалния морал? За олигархията по прин-
цип? Нещо по-мащабно, око да хваща?... Колко е часът?
- - Десет!
- - Оле!
***
- Хайде, момчета, слагайте по един сапун, и на работа -
приключи спора Венката. Не ме гледайте мен. Ние от ДС сме
като царските офицери след 1944 г. - знаем и можем много, но
обществото не ни иска. На времето хората бачкат като луди по
Хаимбоаз, царските офицери - по кръчмите. Сега и ние така.
Обществото не ни иска, освободи ни и ние какво да правим?
Освен да си бистрим политиките в кафенетата и кръчмите.
Дума, 21 декември 2013
ФРЕНСКИ МИ РАБОТИ
Във вторник френският президент Франсоа Оланд даде тре-
тата си голяма пресконференция. Близо три часа. Ширещата
се всепоглъщаща жълтения забеляза единствено въпросите и
отговорите за първата дама и за някаква любовна история на
държавния глава. На самата пресконференция те отнеха не по-
вече от пет минути, а камерите ясно показаха отегчението от
тях дори сред самите журналисти. Дни преди това социология-
та регистрира, че 77% от французите се дразнят от нахлуването
в личния живот на Оланд.
Президентът очерта жалоните на своето управление. Иконо-
мика, износ, конкурентоспособност, хоризонти пред предприя-
тията, работни места, бюджетни съкращения и тяхната логика,
пътят на Франция, силата на Франция, предизвикателствата
пред Франция, това са думите, около които беше организирана
всяка мисъл. И при въпросите и при отговорите.
На упрека, че върви по стъпките на Саркози, президентът
отговори: „Пътят е същият, но ние вървим по него по-бързо и
ще стигнем по-далеч."
„Аз съм социалдемократ." Това изявление взриви френското
публично пространство. „Какво означава това?" „Оланд е пър-
вият президент - социалист и пръв (днес бивш) ръководител на
ФСП, който произнася тези думи!" Негов близък сътрудник, не-
посредствено след пресконференцията, по Канал 1, се опита да
даде дефиниция: „За разлика от социалиста, социалдемократът
на първо място поставя предприятията и тяхната способност да
разкриват работни места." Вчера вестник Либерасион се разви-
хри: „Какво представлява Оландизмът?" „Още един социали-
зъм?" „Антимарксизъм?" „Социал - либерализъм?" „Или прос-
то либерализъм?" „Антикейнсианство?" „Едиториализъм?"
Последното понятие е много интересно. То произтича от мно-
гобройните редакционни статии, които призовават политиците
да използват думи, които съответстват на политическите им
действия.
В свое интервю Лоран Буве, професор по политически на-
уки в университета на Версай - Сен Кантен, вчера заяви, че
най-накрая Оланд е признал, че френските социалисти са на
пътя на немския конгрес от Бад Годесберг от 1959 г. На този
конгрес немските социалдемократи са скъсали с марксизма и са
поели пътя на реформаторството, на социалната пазарна иконо-
мика, на обществения компромис. И за разлика от германците,
французите са формулирали този път не в теоретични кабине-
ти, а директно в управлението на страната. И за разлика от свои
предшественици, Оланд го казва директно, без увъртания.
Президентът съобщи, че още през тази година предприяти-
ята ще бъдат облекчени с 30 милиарда евро от налози, че соци-
алните разходи ще бъдат съкратени с 15 милиарда, че до 2017
г. ще бъдат направени още 50 милиарда бюджетни съкращения.
Което от своя страна също предизвика бури от коментари. Да,
ама минималната работна заплата - 1200 евро след данъци, си
помислих.
В сряда се върнах от Париж, още в самолета се зачетох в
българската преса и почувствах, че се връщам в моя роден ин-
диански резерват. С други емоции, с други проблеми, с други
приоритети. Бойни викове и томахавки се разхвърчаха из гла-
вата ми.
Да им имам проблемите на французите.
Дума, 17 януари 2014
ЗА ЕДНА ИСТИНСКА
ГЛОБАЛНА ЛЯВА БИТКА
Европейският съюз заяви, че спира част от преговорите за
свободна търговия със САЩ, за да се проведат тримесечни
консултации с обществеността. Малка победа на европейското
гражданско общество.
Преговорите със САЩ до този момент се водят полусе-
кретно. Трансатлантическото партньорство за търговия и ин-
вестиции (ТПТИ) може да постави държавите на колене пред
мощните корпорации. Припомням - възможността една фирма
да осъди една държава пред трибунал без право на обжалване,
ако прецени, че нейни бъдещи печалби са застрашени. Може да
направи Европа безсилна пред храните с ГМО. Може да ощети
националните бюджети чрез премахване на митата. Може да
убие хиляди малки фирми, защото ще ги постави в още по-не-
равностойни условия. И така нататък.
Дума първа информира за тези опасности чрез статия на
Монд дипломатик от 21.11. 2013 г.. Сдружението „Солидар-
на България" чрез своя декларация от 22.01. т.г. сезира всич-
ки държавни институции. Отговори обаче няма. Ясно е защо
президентът мълчи. Още през октомври миналата година той
самонадеяно и безотговорно заяви, че България напълно под-
крепя Споразумението. Моля? Къде и кога бе изработена тази
българска позиция? И Даниела Бобева го подкрепи, но поне не
си позволи да ангажира всички.
Хайде сега, да го видим лявото! Ще намери ли сили, инте-
лект и ценности в себе си, за да се заеме с една истинска лява
битка? Битка за суверенитета на държавата, битка срещу неиз-
черпаемата лакомия на глобалния капитал, битка за интересите
на българския производител, битка за защита на националния
бюджет. Списъкът е дълъг.
Това споразумение има и плюсове. Особено за САЩ и за
богатите страни в ЕС. Вероятно и за България могат да бъдат
посочени ползи. Което означава, че нещата не са черно-бели.
Българското ляво има ли сили за сложни неща? България спо-
собна ли е да изработи самостоятелна позиция, без да повтаря
чужди като папагал?
А институциите нека отговорят на „Солидарна България".
От отговорите и от дискусия имаме нужда всички. Особено
тези, които се наричаме леви.
Дума, 23 януари 2014
ОТНОВО ЗА ЛЕВИТЕ
ЕВРОПЕЙСКИ БИТКИ
Вчера Информационното бюро на Европейския парламент ни
предложи конференция на тема „Знаете ли какво ядете?". Фоку-
сът на презентацията - безопасността на храните на европейско
ниво и последните мерки в тази насока, приети от ЕП. Стана
ясно, че парламентът застава в основата на множество законода-
телни инициативи, насочени към спазване на високите стандарти
за храните и повишаване на информираността на потребителите
за това какво консумират. Дотук, добре, както се казва.
Дума вече изрази своята тревога от преговорите между ЕС
и САЩ за сключване на споразумение за Трансатлантическо
партньорство за търговия и инвестиции. От втора ръка за съжа-
ление, поради секретност на текстовете, знаем, че редица мул-
тинационални компании, свързани с хранителната индустрия,
нетърпеливо потриват ръце в очакване това споразумение да
стане факт. „Монсанто" например не крие надеждата си, че сво-
бодният трансатлантически обмен ще успее най-сетне да наложи
на европейците неговия „изобилен каталог от продукти с ГМО".
„Кентъки Фрайд Чикън" се надяват да падне европейската за-
брана за продажбата на пилешко месо, дезинфектирано с хлорни
продукти. Американските производители на свинско месо се мо-
лят да бъде разрешено на европейския пазар да се продава месо,
третирано с рактопамин. Което в момента е забранено в 160 дър-
жави, включително и в страните членки на ЕС.
Под натиска на европейското гражданско общество и леви
евродепутати, редица смущаващи текстове от това Споразуме-
ние са „замразени" и ще бъдат разсекретени, за да се проведе
широка дискусия след 1 март т. г.
Българските евродепутати са длъжни да ни информират кои
вътрешно европейски норми са застрашени от това Споразуме-
ние. А ние сме длъжни да следим дебатите и активно да участ-
ваме в тях. Левицата е длъжна да защити правото на държавите
и на ЕС да отстояват интересите на своите граждани. Включи-
телно и при отговорите на въпроса „Знаем ли какво ядем?"
Дума, 8 февруари 2014
ВАМПИРИТЕ
НА ФИНАНСОВОТО КАЗИНО
Преди шест години големите европейски лидери мощно се
заканиха на финансовите спекуланти. Днес регулациите са
все още твърде скромни
Вече петнадесет години в света се води организирана битка
за облагане на финансовите сделки с т.нар. „данък Тобин". Днес
той е по-популярен с името„Такса върху финансовите трансак-
ции" (ТФТ). След избухването на световната финансова криза
темата стана болезнено актуална.
***
Дневният обем на валутния пазар на световно ниво е 4000
милиарда долара, по изчисления на АТТАС. Само в малка и бе-
дна България той е 2 млрд евро.
В световен мащаб най-голям дял в оборота на финансовите
пазари - 55,9%, има пазарът на валути, т.нар. форекс, докато
търговията с акции заема само 3,5%.
Това невъобразимо премятане на пари носи невъобразими
печалби, често спекулативни. Идеята трансакциите да бъдат об-
ложени с макар и минимален данък цели да се сложи спирачка
пред лавинообразно нарастващата мощ на финансовия капитал
за сметка на производствения, така както и за да се акумулират
средства за борба със социалните и екологични язви.
През февруари 2013 г. Европейската комисия изчисли, че
ако сделките с акции и облигации се обложат с 0,1%, а сделките
с деривати - с 0,01%, ще се акумулират 36 млрд евро годишно.
Тези пари могат да бъдат насочени към публичните услуги, за
борба с безработицата, бедността и климатичните промени.
Това освен всичко друго би обезкуражило финансовите тран-
сакции, които не допринасят за ефикасността на финансовите
пазари и на реалната икономика.
Дори при 0,01% такса европейските експерти прогнозират
приход от 24 млрд евро и свиване на този тип трансакции със
75%! Ако таксата за деривати се вдигне на 0,05% (а това е пред-
ложение на ПЕС, с което Европейският парламент е съгласен),
трансакциите ще се редуцират на 90% и въпреки това приходи-
те ще бъдат от порядъка на 200 млрд. евро.
Според изследване от 2012 г. 88% от французите, 82% от
германците и 76% от англичаните приемат подобна мярка .
ТФТ се подкрепя категорично от Партията на европейските
социалисти. През 2012 г. хиляда депутати от партии членки на
ПЕС подписаха петиция в полза на таксата.
Днес единадесет страни от еврозоната, които представляват
две трети от икономиката на континента, настояват ТФТ да се
въведе с европейска директива. Това са Франция, Германия,
Италия, Испания, Белгия, Гърция, Португалия, Австрия, Сло-
вакия, Словения и Естония. И макар че от обхвата на регула-
цията се изключва тъкмо пазарът на валути, една решителна
стъпка вече е направена.
След като Англия категорично отхвърли въвеждането на
ТФТ, естествено погледите бяха съсредоточени върху Франция
и Германия. Парадоксалното тук е, че „левият" Франсоа Оланд
иска сравнително скромно облагане на финансовите сделки,
докато „дясната" Ангела Меркел е далеч по-радикална с насто-
яването си форексът също да бъде включен в регулацията.
Преди няколко дни, в сряда, на френско-немския съвет на
министрите, провел се в Елисейския дворец, Ангела Меркел и
Франсоа Оланд потвърдиха готовността си да подкрепят ТФТ
на европейско ниво. Въпреки че сериозните различия за обхва-
та на мярката остават.
С отворено писмо в навечерието на срещата 305 неправител-
ствени организации и синдикати призоваха Оланд да не се огъва
пред финансовото лоби. Само във Франция за три дни писмо-
то събра 12 000 подписа. Французите в хор припомнят на своя
президент програмната му реч в Бурже на 22 януари 2012 г., три
месеца преди края на предизборната кампания, когато той заяви:
„Моят истински противник са финансите"
Разбира се, противниците на таксата не спят. Голдман Сакс,
„октоподът на финансите", проплака през март 2013 г. за „огро-
мните загуби на банките". Жан-Ив Оше, генерален директор на
„Креди агрикол", изчисли, че само неговата банка ще загуби 17
млрд. евро. Лоран Миньон, генерален директор на Natixis, пък
заговори за 7 млрд. евро загуба за тази банка.
Интересно как „Креди агрикол" ще загуби 17 млрд., когато
ЕК сметна всички приходи от тази такса за Франция на 10,8
млрд. евро. Явно, от известно време математиката не е съвсем
точна наука. Всъщност, изчисленията може и да са верни. Само
Данъкът „Тобин"
Малко история
През 1972 г. Нобеловият лауреат за икономика Джеймс То -
бин предлага международните финансови трансакции да се об-
лагат с данък. Има предвид главно валутния пазар.
През юни 1998 г. в Париж е създадена Асоциация за облага-
не на финансовите трансакции в полза на гражданите (АТТАС
- от френското Association pour une Taxation des Transactions
financiers pour l' Aide aux Citoyens).
През декември 1998 г. се учредява и международно движе-
ние АТТАС.
Парламентите на няколко държави приемат по принцип не-
обходимостта от такава глобална регулация. Канада през 1999 г.,
Франция и Белгия през 2004 г.
През март 2010 г. Европейският парламент със своя резолю-
ция настоява Еврокомисията да разработи план за въвеждане
че една от основните задачи на Таксата е именно силно редуци-
ране на спекулативните операции.
MEDEF, организацията на френските работодатели и Френс-
ката банкова федерация, пък нарекоха таксата „разрушител на
богатството", което „ще отслаби конкурентността на предпри-
ятията". Твърде плитко, защото предприятията едва ли се зани-
мават с финансови спекулации.
От банкерските сметки, разбира се, няма да научим колко
са печалбите, които нямат никакво отношение нито към дей-
ността на предприятията, нито към потребностите на обикно-
вения кредитополучател. Печалбите от натискане на копчетата
на компютъра. Нито ще разберем
кой губи, когато те печелят
в това финансово казино. И тук няма как да не се сетим за оди-
сеята с гръцките дългови книжа. За своето „спасение" гърците
на данък върху финансовите трансакции.
През август 2011 г. тогавашният френски президент Никола
Саркози и германският канцлер Ангела Меркел заедно настоя-
ват всички страни членки на ЕС да наложат от септември данък
върху финансовите трансакции.
През септември 2011 г. Европейската комисията приема про-
ектодиректива за въвеждане на такса върху финансовите тран-
сакции (ТФТ).
През август 2012 г. Франция въвежда данък в размер на
0,2% върху част от търговията с акции.
През декември 2012 г. Европейският парламент подкрепя
проекта.
През януари 2013 г. в полза на проекта се произнася и Съве-
тът на Европа.
През февруари 2013 г. ЕК публикува свои конкретизирани
предложения за ТФТ.
търчаха през две седмици да взимат нови заеми, за да покриват
лихвите по стари. А тези лихви бяха тридесет пъти по-високи
например от лихвата, на която Европейският фонд за финан-
сова стабилност (ЕФФС) продаваше облигации. ТФТ иска да
обложи и тази вампирска помощ.
Естествено, банкерите плашат с делокализация. Френските
финансови институции щели да се преместят в Ситито, защото
Англия е твърдо против ТФТ. А това, видите ли, щяло да доведе
до загуба на хиляди работни места.
В действителност таксата върху финансовите трансакции
трудно може да стимулира делокализациите. Защото сделките
ще се облагат, независимо къде се извършват. Ако толкова иска
да избяга от налога, една френска банка трябва първо да се прере-
гистрира в Англия, тоест да стане английска банка. После трябва
да забрави за всякакви сделки с финансови продукти с клиенти
от Франция, Германия и другите европейски страни, които въ-
веждат таксата. Много интересно как една финансова институ-
ция ще бойкотира търговията с тези единадесет държави.
Другият основен мит е, че „това облагане ще удари преди
всичко реалната икономика". Истината е, че то удря само спе-
кулативния капитал и по никакъв начин не създава неблагопри-
ятни условия за икономиката, която произвежда, която създава.
Всъщност всяка битка срещу спекулативния капитал е бит-
ка срещу т.нар. „казино капитализъм". Битка за възстановяване
на тежестта на реалната икономика, за принципа, че срещу бо-
гатството трябва да стоят реално произведени стоки и услуги.
И ТФТ е първа крачка в тази посока.
Битката обаче ще бъде жестока. Въпреки словесните зака-
ни на редица европейски лидери за ограничаване на рисковите
операции.
Какъв е резултатът до момента?
Европа не успя да раздели търговското от инвестиционното
банкиране, т. е. да отдели рисковите операции от класическата
банкова дейност. А такова отделяне ще направи вложенията на
хората и фирмите по-надеждни.
Тя не успява да направи и по-логични отношенията между
Европейската централна банка и държавите от Съюза. Няма
истински смислен отговор на въпроса защо ЕЦБ не може да
изкупува директно държавни дългове на ниските си лихви, а
предоставя тези лихви на посредници които съдират кожите на
длъжника.
Банковият сектор ожесточено се бие срещу ТФТ не просто
защото ще загуби едни пари. Действието на тази такса ще срути
митовете, които финансовият сектор размахва, бранейки един-
ствено спекулативните си печалби.
Не е случайно, че флагманът на борбата срещу ТФТ са
френските банки. Те са най-големите в Европа. Техните активи
надвишават четири пъти БВП на Франция. (За сравнение - ак-
тивите на немските банки надвишават БВП на Германия три
пъти.) Ще победи ли банковото лоби във Франция? Твърде е
вероятно, ако не срещне много енергичен отпор от гражданско-
то общество. Шанс за последното са предстоящите европейски
избори.
Дума, 22 февруари 2014
Философски размисли върху някои
НЕВИННИ И ДРЕБНИ
ФАКТИ ОТ СЕДМИЦАТА
През седмицата Българският форум на бизнес лидерите
(БФБЛ) раздаде награди за „ отговорен бизнес". Те бяха връчени
от министър Хасан Адемов и от столичната кметица Йорданка
Фандъкова на тържествена церемония. Този факт говори как
обществото и държавата се отнасят към бизнеса. Какво харес-
ват у него, за какво и как го поощряват.
Две от наградените дружества са на ЧЕЗ - България. Едното
- в категорията „Инвеститор в човешкия капитал и условията
на труд", а другото - за „Инвеститор в околната среда". В съ-
щото време регионалният мениджър на ЧЕЗ за България Петър
Докладал съобщи на пресконференция, че откакто дружество-
то е стъпило на българска земя... все е на загуба. Разходите за
инвестиции и данъци за целия период надвишавали 1 милиард
Всеки наблюдава - кой повече, кой по-малко - какво се
случва в България. За един са важни едни факти, за друг -
други. Често интригата на публичното пространство омъглява
живота и пробутва несъщественото за важно, а значимото на-
тиква в ъгъла. Всяко образование води до някаква познавателна
деформация. Философията изостря чувствителността към тези
факти, които са на върха на айсберг, „под водата" се крият устой-
чиви логики. Много често „невинните и дребни" факти препра-
щат към процеси, които заслужават сериозно внимание. Та ето
какво забеляза философски деформираният ми поглед върху
някои факти от седмицата.
и 13 милиона лева, а печалбата преди данъци и амортизации
(EBITDA) била 937 млн. лева. Значи досега ЧЕЗ са загубили
76 млн. лева. В приватизацията на електроразпределителните
дружества са вложени 551 млн. лева. За девет години не само
че не са си върнали инвестицията, ами през цялото време губят
ли губят. Питам се,
какво ли означава да си монополист
и девет години все да губиш
Явно инвестициите, които правиш, и заплатите, които изпла-
щаш, постоянно са повече от парите, които събираш от клиенти-
те. Значи умишлено държиш ниски цени. От хуманно отношение
към потребителя. Знаеш, че той е беден и вадиш от своя джоб,
за да му помогнеш. В случая чешкият пенсионер се лишава от
печалба, дори се набутва, за да може българският потребител на
ток да не е много притеснен. Е, как да не заслужава награда та-
кова отношение? Как да не е това отговорен бизнес? Държавата
и обществото трябва да забележат това и да дадат поне още една
награда - „За хуманно отношение към потребителя".
Ще кажете, че има и друго обяснение - цените на тока са
регулирани и монополистът не може да прави каквото си иска.
Държавата го принуждава да държи ниски цени, въпреки огро-
мните средства за инвестиции, които влага. Ако обаче държава-
та мачка ЧЕЗ, а те въпреки това са тук цяло десетилетие и стои-
чески губят, това вече не е просто отношение към потребителя,
а хуманно отношение към цялата държава, към съвкупната
България. Не е редно някак тези жертви да стоят незабелязани,
а министър и кмет да награждават за някакви си екологични
приноси. Друга награда трябва, по-съществена.
***
Пак през седмицата финансовият министър Чобанов обяви,
че повечето държавни предприятия вече изпълняват правилата
за разпределението на парите им в търговските банки. „Към
края на годината нито една кредитна институция няма нетна
експозиция над 18%. Първата банка в този списък е със 17%,
втората - с 16%, а третата - с 10%. Ако минем по отделни сек-
тори, няма такъв, който надхвърля 25%".
Голяма радост! Държавните фирми държат парите си в раз-
лични банки. И каква е логиката на радостта? Първо, като не
държи парите си само в една банка, държавата не подпомага из-
бирателно частния банков сектор. И второ, рискът за тези пари
е по-малък, в случай че някоя от банките вземе че се гътне.
Добре. Само че по споменатите правилата, които създаде
служебното правителство, назначено от президента Плевне-
лиев, маса предприятия бяха принудени да платят на банките
неустойки за предсрочно развалени договори. Сещате ли се кой
всъщност плаща тези пари? Държавните предприятия, т. е. дър-
жавата, т.е. ние. Какво пречеше да изтекат сроковете по догово-
рите и тогава да се прилагат новите правила? Някой да обясни
защо тези пари трябваше да се загубят? И когато едни такива
пари текат от държавата към частните банки, това не е ли всъщ-
ност непозволена държавна помощ?
Запознатите знаят, че атаката беше срещу Корпоративна
търговска банка (КТБ).Подета беше от кръга „Капитал", към
който спокойно можем да причислим и настоящия президент.
Опищяха света, че държавните предприятия държат парите си
предимно в тази банка и заобличаха критиката си с всякакви
държавнически аргументи.
Сбърканата икономическа логика
Най-голямата експозиция е от 21% и е на енергийния сек-
тор. Именно този сектор получи масирани обвинения, че депо-
зитите му са в КТБ. Сега идва най-интересното: в сектора на
енергетиката нетната експозиция на банките е отрицателна. Ка-
зано по-простичко, този сектор държи в банките по-малко пари,
отколкото е получил от тях като заеми. В какъв смисъл тогава
държавата подпомага банките, като държи парите на енергети-
ката в тях? В никакъв. И не е ли естествено да имаш влогове в
институция, от която взимаш заеми? Това икономическа логика
ли е, или... философска някаква?
Сигурно малцина знаят причините за войната на кръга „Ка-
питал" срещу КТБ. Не се иска много интелигентност, за да се
сетиш, че те със сигурност са икономически. И е обидно да ни
ги поднасят като някаква загриженост за правилата, държавата
и обществото. Задкулисната мотивация на атаките лъсва, кога-
то този кръг коментира финансовите резултати на КТБ. Нейната
норма на печалба била значително по-голяма от средната за сек-
тора. Нейните несъбираеми кредити били под 1%, при средно за
сектора 7%. При някои банки е и 20%. Било много съмнително.
Аз пък като данъкоплатец ще кажа обратното. Най-съм-
нително е, когато големи и сериозни банки обявяват загуба и
съответно не плащат данък печалба. Информацията за това е
достъпна, защото БНБ постоянно я обявява. Знае се и как им се
получава номерът на някои банки.
Чрез прогнозите за лоши кредити и провизирането им вся-
ка от тях може да намалява оперативната си печалба и дори да
излиза на минус, съответно да не плаща данъци. Това не е ли
интересно? Тук ще вметна, че българските банки имат едни от
най-високите нива на провизиране на проблемни кредити между
страните от ЕС. Свикнали сме с родните рекорди във всичко.
Не е ли интересно за държавата и данъкоплатците да пораз-
съждават малко повече върху плоскостта „банки - бюджетни
приходи"? А не е ли добре загрижените за отговорния бизнес да
учредят и награда за банка с най-голям принос към бюджета и
най-малък процент лоши кредити? Последното е в пряка връзка
с първото. Колкото са по-малко лошите кредити, толкова фи-
нансовият резултат на една банка е по-добър и се предполага,
че ще плати по-сериозен данък.
***
През седмицата стана известно, че и Главна прокуратура се
зае с КТБ. Тя обяви щателна проверка на банката. И то по нас-
тояване на „Протестна мрежа", която изобщо не може да бъде
подозирана в обективност.
Естествено, каквито и да било проверка трябва да бъде при-
ветствана. Дай боже много проверки, много контрол! Да, ама
нещо много избирателно се получава. Когато другият медиен
кръг засипваше обществото с факти за закононарушения в биз-
неса на Прокопиев, когато еколози се оплакваха от „Каолин",
прокуратурата не се самосезираше. Не го прави и сега, вклю-
чително и по повод на редица твърдения за бизнес миналото на
Росен Плевнелиев. Ще почакаме и ще видим какво ще стане.
Най-вероятно това, което стана с всички показни обвинения на
предишната власт.
***
За финал ще посоча впечатляващ факт от духовния ни живот,
публикуван през седмицата от „Капитал дейли".В материал,
взет от Фейсбук (с автор Никола Пенев), е положено следното
гениално прозрение: „Като народ, като психология руснаците
са точно толкова далеч от нас, колкото са, да речем, финлан-
дците". Изкушавам се да продължа още малко: „Славянството"
е теза, измислена от Кремъл." Разбирате ли? Славянството е
теза, изречение, изсмукано от пръстите лъжетвърдение, а с рус-
наците - и етнически, и културно, и исторически, и религиозно -
имаме толкова общо, колкото със скандинавците.
Мъчил съм се да си представя докъде може да стигне ру-
софобията. Такива висоти обаче не са ми минавали през ума.
На фона на случващото се в Украйна истерията срещу Русия
придобива у нас вече умопомрачителни размери. Нещо, което
се опитвам, но не мога да разбера. Прилича ми на зомбиране, на
психиатрична диагноза.
Проблемът обаче е по-тежък - защото „от другата стра-
на" оценката за такива като мен е същата. В трамвая някаква
стара дама обясняваше на Йоло Денев нещо за „зомбитата".
Разбрах, че става дума за всички, които не искат оставката на
Орешарски.
Трагедията ни, която си градим десетилетия, вече започна
да придобива релефни очертания. Едни за други сме зомбита.
Няма допирни точки. Въпреки, че живеем на едно място, гово-
рим един език и би трябвало да имаме много общо в културата
и манталитета си. Това е големият факт, който забелязах през
седмицата. Сигурно късно съм го забелязал. От това обаче той
не става по-малко страшен.
Дума, 1 март 2014
БЕЗРАЗБОРНИ КРЪЧМАРСКИ
РАЗГОВОРИ ЗА БИЗНЕСА, ДЪРЖАВАТА
И ПОТРЕБЛЕНИЕТО
Пролетта се върна, температурите станаха сговорчиви и ние
направихме сефтето на открито в кварталната кръчма. На дълга
дървена маса за осем човека се разположихме Ганчо, Петров,
Камен, Петко и аз. Обичахме тази маса - мястото позволяваше
да се изтягаме и да ръкомахаме на воля. Бирите и пържените
картофи бяха готови за старт.
Започна Петров, съседът под нас:
- - Юрий, я ти като виден франкофон и социалист, кажи защо
Оланд се издъни на местните избори? - - Защото кризата докара на мода сепаратистки, антисистем-
ни и всякакви крайно десни елементи. А Оланд е един от сим-
волите на обединена Европа. - - Усукваш го, брат. Оланд загуби, защото провежда дясна
политика и това дразни социалистите. Голяма част от тях изоб-
що не излязоха да гласуват. - - Не знам дали френските социалисти се дразнят, ама аз
най се дразня, когато чуя, че Оланд е загубил местните избо-
ри, защото е одеснял и левите избиратели го били наказали. И
какъв аргумент се изтъква? Бил опростил на бизнеса данъци и
всякакви там удръжки за 50 млрд евро! А някой да помни защо
така постъпи? С тези пари той дава възможност на бизнеса да
разкрие работни места. И ако това не е мисъл за наемния труд,
здраве му кажи! - - А бе, Юрка, намеси се собственикът на кръчмата Камен,
ти изобщо разбираш ли нещо от бизнес? Как си го представяш
този процес по разкриване на нови работни места? Вие не сте
прости хора, кажете ми, аз кога ще разкрия работно място?
Когато имам свободни пари или когато имам повече клиенти?
Слушай, давам пример. Виж го, Иванчо, моя син. Взел съм го
да работи на бара. На ден продава по 100 бири и 30 ракии. Ако
Орешарски ми намали още данъците, да речем с идея да раз-
крия ново работно място, какво следва? И джакпотът да ми се
падне, ако продавам по 100 бири и 30 ракии, от какъв зор, по
силата на каква логика, ще разкривам второ работно място? Да
не искате да кажете, че за мен ще бъде приемливо двама да ми
се мотаят зад бара, за да продават същото количество стока?
Ако някой иска да ме подкрепи, трябва да направи така, че тук
да продавам по 200 бири и 60 ракии. Тогава сериозно ще се
замисля за взимане на нов човек.
- - Да се върнем на Оланд, включи се Ганчо от съседния
блок. Значи ако държавата има едни 50 млрд, от които може
да се лиши, по-добре е да ги даде на хората, които всеки ден
пазаруват. Увеличаване на пенсии, увеличаване на заплати в оп-
ределени сектори и така нататък. Целокупното население взима
тези 50 млрд, отива в магазините и ги дава на бизнеса. Тези ми-
лиарди пак ще попаднат в бизнеса, но тогава вече има логика да
се разкриват работни места, защото оборотите са се завъртели. - - Ей, май започнахте да схващате!
***
Като всеки кръчмарски разговор, който скача от тема на
тема, и ние изоставихме Оланд много бързо. Подхванахме по-
треблението.
Камен изведе на теоретично ниво размислите си за Иванчо
и броя на бирата и ракиите:
- - За да се стимулира бизнесът, трябва да се стимулира по-
треблението. И няма какво да се размотаваме с Европа, кажете
нещо смислено за българското потребление. - - Искам да ви кажа, подхванах аз, че нищо свързано не
може да се каже за българското потребление. Следя статис-
тиката и абсолютно нищо не разбирам. Изобщо, за френското
потребление може и да кажем нещо смислено, но за българ-
ското, не!
- - И какво по-точно не разбираш? - за пръв път се обади
Петко, синът на Дочо - бивш служител от екологичното ми-
нистерство, който преди няколко месеца ни изнесе лекция за
бизнеса с минералната вода. Петко беше счетоводител и винаги
наостряше уши, когато стане дума за цифри, за статистика. - - Нищо не разбирам. Нали постоянно говорим, че нашите
средни доходи са четири - пет пъти по-ниски от средно евро-
пейските? Така. Пишат обаче, че реалното индивидуално по-
требление на глава от населението е 49% от средното равнище
за ЕС. Значи печелим четири пъти по-малко, но хапваме само
два пъти по-малко. Нещо да ви е ясно? - - Това, че хапваме само два пъти по-малко откъде го взе?
- - А, тук съм подготвен. Във вестниците от средата на де-
кември. Който не вярва, да дойде у нас. Такива материали си
ги изрязвам. - - Вярно, това с доходите е пълна мъгла. И ви го казвам аз,
Петко, където по цял ден смятам. НСИ, отчитайки първото
тримесечие на тази година, обяви, че средният доход на лице
от домакинство на годишна база расте с 15,5% до 1108 лв. Аб -
солютна загадка е откъде идва това увеличение. Инфлацията
е 2%, ръстът на икономиката - по-малко. Безработицата да е
намаляла, не е. За същия период медиите съобщиха, че за първи
път в кризата, средният осигурителен доход е намалял до 589
лв. (за над 2 млн. българи). Значи осигурителният доход нама-
лява, но средният доход се увеличава!...
***
Камен се почеса и пък завъртя нещата към бизнеса:
- - А, то защото с бизнеса не е мъгла. През май миналата го-
дина председателят на Българската стопанска камара обяви, че
46% от българските предприятия имат нула заети. Човек вед-
нага ще си помисли, че това са фалирали предприятия. Или
такива, които са замразили дейността си. Да, ама НСИ ги брои
за активни. Значи половината от активните предприятия нямат
наети лица. Как работят, как са активни? Става дума за над
140 хиляди предприятия! Или пък някой работи в тях, но не си
признават? Може би за да не се плащат осигуровки? Сигурно е
прав Данев като допълва, че сивата икономика спомага на на-
селението и бизнеса да оцеляват. Интересно е също да се знае,
че само 9% от фирмите (с 10 и повече наети лица) осигуряват
работа на 72% от заетите. Това означава, че едрият бизнес, дето
наема много повече от 10 човека хич го няма. Няма ги обаче
и средният и дребният. След като половината не могат да си
позволят да наемат и един работник.
***
Петров за малко щеше да си разлее бирата:
- - Еврика! Вижте как от две неясни неща става едно ясно! Аз
съм откривател - в България важи законът: „Неясно плюс не-
ясно равно на ясно"! Харчим повече, отколкото печелим, нали
така? Половината фирми са активни, без да имат работници,
нали така? Значи на държавата изобщо не и е ясно колко пече-
лим и колко работници има по фирмите! Половината данни на
Юрий не са верни, На Петко - също. Нищо, че ги взимате от
НСИ. Да живее сивата икономика! Сложите ли нея в уравне-
нието, на философско равнище всичко си идва на мястото. За
управлението обаче нищо не си е на мястото. Със сива иконо-
мика, 37% ли беше, какви държавни сметки може да правиш?
Какви прогнози, какви стратегии, какви пет лева? - - Добре де, включи се Ганчо, много ги усложнихте нещата.
Мен от самото начало на разговора нещо ме гложди. Камене, как-
во искаш да кажеш, че няма полза от това държавата да облек-
чава бизнеса ли? Твоят пример с Иванчо и с бирите на там бие! - - Не съм казал такова нещо. Като ми останат едни пари, аз си
ги слагам в банката. Някой ден, когато потреблението дръпне,
и ако имам достатъчно средства, мога да мисля и за разкриване
на нови работни места. Мога да мисля и за нова кръчма. Обаче,
ако вие ми се лигавите тук на по една бира два часа, най-добре е
да ги спестявам. Не виждате ли как банковите депозити с дебе-
лите пачки се увеличават с всеки месец, а тези на мизерниците
- намаляват? Всеки месец се появяват нови депозитни милио-
нери. Това да не мислите, че от тотото идва? Идва от бизнеса,
който не разкрива нови работни места, защото потреблението е
хилаво и бизнесът си трупа пачките.
***
Настъпи необичайно дълго мълчание. Наруши го Марков:
- - Има и нещо друго. И 5 процента да ви направят данъка
печалба, вие пак ще се опитвате да криете. Нали преди Коледа
го разгледахме този въпрос? „Гепарди" разни, силни банки, с
голяма оперативна печалба, а после, преди облагане, на загу-
ба. Мощни фирми с огромен приход, пък завалиите и те на
загуба. - - Вижте какво, тук се намесих аз, да се разбере бизнесът не
е за всяка глава. Ние можем да си обсъждаме колкото си искаме.
Някой може ли например да ми обясни следния факт: в средата
на кризата - през 2010 г. - 435 фирми са обявени в неплатежо-
способност. През 2013 г., когато обявяват, че аха - сме излезли
от кризата, че износът бил дръпнал яко, обявените в неплатежо-
способност са 820. Почти двойно! Хайде сега, произнесете се!
Излизаме от кризата, Европа се оправя, търговията се оживява,
бизнесът расте, а фалиралите фирми се увеличават два пъти!
И моля ви да обърнете внимание, че през 2012 г. фалиралите
фирми са под 600!
Естествено, Петров и Ганчо обърнаха глави към Петко. Той
ги разбираше тези работи с печалбите и фалитите.
- - Правилно ви го каза чичо Юрий. Нямате компетентност,
за да ги схванете процесите. Някои неща мога да ви ги обяс-
ня. Например защо през миналата година почти 30% от всички
решения за несъстоятелност бяха вписани през първото триме-
сечие. За неспециалиста струпването е случайно. Да, ама не!
Няма да го обяснявам. Много е експертно, много е тънко.
Други неща и аз не ги схващам. Предлагам ви нещо. Другият
път да подхванем темата за парадоксите в България. Кой какво-
то знае по въпроса, ще го каже.
- Съгласен, подкрепих го аз. И ще ви докарам един профе-
сор по икономика. Може да се окаже, че парадоксите за нас, за
него са нормални неща.
. Бяха минали час и половина. На изпроводяк Камен ми
каза: „Ето ти първият парадокс. Всички сте висшисти, заплати
взимате, някои имате титли. ами се лигавите на по една бира.
Затова нещата у нас не вървят. Въпрос на гледна точка. Това е
моята."
Дума, 5 април 2014
СМЕШНИ СТЕ
До скоро бяхте страшни. Можехте да влезете, в която си ис-
кате страна, да хвърлите бомбите се, да избиете невинни хора и
след това да говорите глупости за демокрация и човешки права.
Така направихте в Югославия, така направихте в Либия, в Ирак
и къде ли не.
Днес сте смешни. Размахвате пръст на една силна страна,
защото извършвала военни учения на своя собствена терито-
рия. Русия си иска парите за газта от Украйна, но това също
за вас явно е реакционно и нахално. Най-добре е Русия да по-
дарява газ на Украйна, защото пазарната икономика е ценност
само тогава, когато САЩ печелят от нея. Само тогава, когато
изпомпват ресурс от бедните страни.
До преди два дни бяхте смешни, когато говорехте за върхо-
венство на закона. Днес сте още по-смешни, когато говорите за
върховенство на свободната търговия.
Ако продължавате така, утре ще станете жалки. Не искате
или не можете да разберете, че светът няма да стои вечно ед-
нополюсен. В човешката история всяка империя се е срутвала
заради неадекватно самоусещане за своята вечност. Заради това
ще се срути и империята на САЩ. Сега тази империя печата
долари и разхвърля инфлацията си на целия свят. И плаща на
своите протежета навсякъде с хартийки. Впрочем, че са хартий-
ки ще се разбере в момента, в който силни икономики решат да
се разплащат с валута, различна от долара.
Смешни сте, поне не ставайте жалки. Казвам ви го като свой
човек. Като почетен гражданин на щата Небраска и на Остин,
столицата на Тексас.
Дума, 12 април 2014
КОГАТО ОБСЪЖДАМЕ СЛОНА
САМО ПО УШИТЕ
В България разговорите за доходите от много време насам
звучат като две развалени грамофонни плочи. Едната плоча каз-
ва: разликата между българските заплати (минимална и средна)
и средните в ЕС е много по-голяма отколкото разликата в бъл-
гарския БВП и средния за ЕС. Следователно заплатите трябва
да се вдигнат. Другата плоча отговаря: пари няма, ако бъдат
вдигнати заплатите, ще се увеличат и безработицата и сивият
сектор. Затова заплатите не трябва да бъдат вдигани.
Държавата слуша двете плочи и вдига рамене.
Да обсъждаме просто и само заплатите, вън от контекстите,
в които се създават, е все едно да обсъждаме слон, виждайки
само ушите му.
Най-напред за първата грамофонна плоча. На пръв поглед тя
е абсолютно права. Ако съотношението между българския БВП
(на глава на населението) и германския е 1: 2,75 и ако е такова
съотношението между минималните заплащания, българската
минимална заплата трябва да е 1200 лева. Това показват смет-
ките след като Германия реши да въведе минимално заплащане
от 8,50 евро на час. Този пример е популярен във Фейсбук.
Да, обаче! Да приемем, че българският работник произвеж-
да джапанки, а немския - мерцедеси. Да допуснем, че в чифт
джапанки от 10 лева материалите са 9 лева, а добавената стой-
ност - 1 лев. От този 1 лев БГ работникът ще си получи запла-
тата. Да допуснем, че някаква част за мерцедеса струва 10 лева,
а материалите за нея са 5 лева. Добавената стойност е 5 лева
и от нея немският работник ще си получи заплатата. И двама-
та произвеждат един и същ БВП, но явно ще вземат различни
възнаграждения. Тук естествено няма значение колко струват
джапанките или частите за кола. Някой у нас да предявява пре-
тенции към бизнеса да увеличи високотехнологичното си про-
изводство и респективно държавата да помогне за този процес?
И да свърже тези две неща със заплащането? Не съм чул. Може
и да съм пропуснал нещо.
Две думи за втората грамофонна плоча, която все обяснява,
че няма пари. Интересна е темата как се разпределя добавена-
та стойност. С други думи как този 1 лев от джапанките си ги
делят бизнесмена и работника и как това се случва с 5-те лева
в Германия.
Да се обсъжда проблема с доходите без да се обсъжда пове-
дението на бизнеса е абсолютно загубено време.
От 2006 г. до 2012 г. например БВП на страната се е увели-
чил с 56% - от 50 млрд лева на 78 млрд лева. В същото време
събраният данък печалба си стои на едно и също място. През
2006 г. той е в размер на 1334 млн. лева, а през 2012 г. - 1395
млн. лева. Философията на майчинското отношение към биз-
неса е ясна. В него трябва да останат повече пари, защото.
След като в бизнеса обаче остават сериозни суми, те за какво се
използват? За модернизиране на производството, за увеличение
на заплатите, за квалификация на заетите? Или за набъбване на
банковите сметки на големите депозити. За което сме писали
много пъти.
Дума, 30 април 2014
БОРБА С БЕДНОСТТА... КАК?
„Борбата с бедността" е основно послание на левите. Сегаш-
ната кампания за Европейски парламент не прави изключение.
Като техен избирател бих искал да чуя съвършено ясна по-
зиция и готовност за борба по няколко въпроса.
Правилата на Европейската централна банка. Начинът, по
който заемите стигат до държавите, е грабителски. От морална
гледна точка бих го нарекъл „престъпен". ЕЦБ дава на частни
финансови институции пари на заем с четвърт процент лихва.
Тези институции ги дават на правителства в най-добрия случай
с малко над 3%. В пика на своята криза Гърция получаваше за-
еми с лихва над 10%. Днес Украйна - с над 14%. Тя не е част от
ЕС, но механизмът е същият. Това е изсмукване на ресурса на
държавите, разбирай на гражданите, в полза на едно абсолютно
паразитно присвояване.
През септември 2012 г. шефът на ЕЦБ Марио Драги изрази
решимост да промени тези правила в полза на гражданите и в
ущърб на спекулантите. Само след една негова пресконферен-
ция по този въпрос лихвите по заемите за правителства паднаха
с няколко пункта. Разбирай - със стотици милиони евро. Какво
се случи? Нищо! Европейското банково лоби стисна Драги за
гушата и статуквото си остана.
Бюджетните дефицити. Лявата логика изисква по-голям
дефицит, когато страната е в криза, който се компенсира от
излишък, когато страната е в подем. И никакъв таван от 3%.
Таван, който на Франция например и е трудно да постигне.
На България обаче не и е трудно. За нас е лесно да заковем
2%. А при нашия БВП един процент означава сума от 800
млн. лева!
Реиндустриализация. Тя няма как да се постигне, ако дър-
жавата не се намеси активно в икономиката. И не просто с усъ-
вършенстване на правилата и подобряване на бизнес средата,
а с директно влизане в производството. Например на бързооб-
оротни стоки, с доказан външен пазар. У нас на практика, а не
на думи, продължава да царства максимата „Държавата е лош
стопанин".
Борба със спекулативния капитал. През цялото време на фи-
нансовата и икономическа криза политиците размахваха пръст
на този капитал. В началото много енергично, с течение на вре-
мето - все по-анемично. В някои страни се въведоха някакви
такси за борсови операции, но никой не посмя да въведе данъка
„Тобин". Никой не посмя да обложи обмените на валути, т. нар.
„Форекс" - основен източник на спекулативно обогатяване. За
да сме наясно с размера на тази търговия, само в бедна Бълга-
рия дневният обем е от порядъка на два милиарда евро!
Следват още редица теми, които са обаче за национално
ниво - прогресивно данъчно облагане, по-висок данък печал-
ба, друго съотношение между косвени и преки данъци, повече
информация за и чувствителност към въпроса кой какви данъ-
ци плаща и какви норми на печалба има. Въпроси, по които в
зрелите европейски държави са наистина много чувствителни.
За това в тези държави понятието „данъкоплатец" има смисъл
и на „изискващ". У нас това понятие има смисъл единствено на
„плащащ".
По тези въпроси нашите евродепутати също трябва да имат
ясна позиция, защото тяхната връзка с родните политически
институции е твърде тясна.
Дума, 20 май 2014
ГЛЕДНА ТОЧКА
Братя Ружеви*
Бжежински каза, че Бойко Борисов е най-знаковият българ-
ски политик за последните 25 години и че правителството му
съответно е най-доброто.
В нета и по телефона бяхме свидетели на много реакции на
възмущение. Те показват, че авторите им не разбират душата и
мисленето на американците. Бжежински е прав.
През януари 1992 г. единият от нас, с група български поли-
тици, беше на посещение в САЩ. В Държавния департамент бе
организирана среща с двама чиновници, отговарящи за Бълга-
рия. Единият каза: „Поздравления! Приехте много добър Закон
за чуждите инвестиции!" Жан Виденов** реагира светкавично:
„Този закон не е полезен за България!" Чиновникът го погледна,
усмихна се иронично и отговори: „Г-н Виденов, не съм казал,
че законът е полезен за България. Казах, че законът е много до-
бър!" Този отговор беше страхотен урок за „Гледната точка".
Правителството на ГЕРБ сигурно е било много добро. След-
ващото, ако спечелят изборите, ще бъде още по-добро. Трябва
обаче да се случат само няколко дребни неща.
Първо, трябва да бъдат прекратени опитите за предоговаря-
не на условията за американските ТЕЦ-ове. Тяхното енергийно
лоби плюс лобито на ВЕИ - тата изчисляват частните загуби в
перспектива на около 12 млрд лева. Само американските ТЕЦ-ове
само за следващия ценови период щели да загубят около поло-
вин милиард. Апропо, някой да знае за правителство на бедна
* Публикациите под псевдонима Братя Ружеви са писани съвместно с
Александър Симов.
** Председател на БСП (1991-1996 ), министър-председател (1994-1996).
държава, което да е бръкнало в дълбокия американски джоб и
да е оцеляло? Нека сподели.
Второ, трябва да се купи американски ядрен реактор за
„Козлодуй", още повече, че ще е два пъти по-скъп от руски. И
разбира се - окончателен кръст на „Белене".
Трето, трябва да се купят трета употреба американски бой-
ни самолети. Ако са пета употреба, правителството ще бъде не
просто добро, то ще бъде прекрасно.
Четвърто, трябва да забравим за „Южен поток". Ако аме-
риканците успеят да купят украинската газопреносна мрежа,
нашият принос в операцията „Да хванем Европа за топките"
вече ще бъде неоценим.
Пето, ако Борисов позволи да се надупчи Добруджа в търсе-
не на шистов газ, то той ще бъде най-знаковия български поли-
тик не за последните 25, а за последните 136 години.
Шесто, хайде да утроим американските бази у нас и ще ви-
дите какви оценки ще завалят!
Американската гледна точка ни е ясна. Има обаче и неясни
неща. Например, с какво толкова американците държат българ-
ски политици. Не сме зависими от МВФ и Световната банка,
които са шампиони по прокарване на имперски интереси и
стискане за гушата на непослушните. Търговията ни със САЩ
е никаква - 200 млн. лева годишен износ, при 10 млрд за трети
страни. Когато маститите френски износители на вино, сирене,
козметика и т.н. натискат своите политици за отстъпчивост към
Америка, разбираме. Когато германските производители на ав-
томобили правят същото, разбираме. А у нас? Явно в България
силното американско оръжие е индивидуалното купуване.
Без никаква връзка с горе казаното ще споделим, че цялата
група от шест български политици през 1992 г.,ведно с единия
брат Ружев, станаха почетни граждани на щата Небраска и на
столицата на Тексас - Остин. Няколко месеца след посещение-
то, един от групата стана министър на търговията.
Дума, 14 юни 2014
БАНКОВИТЕ КРИЗИ
И НУЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
На 6 септември 2012 г. управителят на Европейската цен-
трална банка Марио Драги само с едно изречение поряза лако-
мията на световните спекуланти. Той каза: „ЕЦБ ще започне да
изкупува неограничено държавни облигации". Още на следва-
щия ден лихвите за проблемни страни паднаха двойно. И не се
наложи никакво неограничено изкупуване на облигации.
Днес нашата банкова система е изправена пред криминална
атака. Всеки, който следи състоянието на банките у нас знае, че
няма никакво обективно основание за нейното разклащане. И
който не вярва на домашни приказки, нека си отговори на въ-
проса: „Защо чужди финансови институции дадоха на България
кредит от 1,5 млрд евро при супер изгодни условия?" 3% лихва.
Предишният заем бе получен на 4,44%. Този, който ще изпла-
тим през януари 2015 г. - на 8,2%. И още нещо - предлагането
беше не за 1,5 млрд, а за 3,8 млрд. Казано по-просто - натискаха
се да ни дадат евтин заем.
Всеки знае, че и най-добрата банка не може да устои на ис-
терия. Банката не е сейф, та да извади наведнъж депозирани-
те пари. КТБ от над 7 млрд лева депозити имаше кеш около 2
млрд. И какво? Какво, след като само за пет дни бяха изтеглени
1 млрд. Само вчера от ПИБ бяха изтеглени 800 млн. лева!
Днес съдбата на финансовата стабилност на държавата е в
ръцете на двама души - управителят на БНБ и министър пред-
седателят. Кое е тяхното изречение, което ще попари крими-
налните типове, организирали това покушение? То не е: „Де-
позитите до 100 хил. евро са гарантирани". Защото депозитите
гонят 60 млрд, от които на граждани са близо 40 млрд. Колко
пари има в Фондът за гарантиране на влоговете? 2 млрд. А и
самото говорене за гаранции предполага преди това фалити.
Изречението е следното: „На всяка банка ще бъде даден
такъв заем, какъвто и е необходим, за да се разплати с вложи-
телите си". А второто изречение трябва да е: „Теглете колкото
искате!"
Може ли държавата да каже тези изречения? Може, ако не
робува на догми. Дори без да броим вътрешни резерви. 40 млрд
лева са 50% от БВП. Нашата държавна външна задлъжнялост е
под 20%. Дори всичките 40 млрд. да бъдат взети на заем, дър-
жавният дълг ще бъде далеч под средния за ЕС, който за ми-
налата година е 87%. Държавният дълг на Франция е 93%, на
Германия - 78%, на Белгия - над 100%. Ако се случи такава те-
оретична ситуация, след много кратко време изтеглените пари
ще се върнат в банковата система, тя ще се разплати с държава-
та, а тя - със своите кредитори.
Такава ситуация обаче няма как да се случи. Ако гражданите
и фирмите почувстват, че държавата, с цялата си сила, стои зад
техните вложения, престъпните типове няма как да поддържат
паниката.
И все пак, кой има полза от разклащането на банките и съ-
ответно на валутния борд? Тези, които имат огромни дългове
и които мечтаят дълговете им да се стопят. Хипотеза, но много
логична.
Затова, уважаеми управителю и БНБ и уважаеми министър
председателю, кажете необходимото изречение. Докато не е
късно.
Дума, 28 юни 2014
ПРЕДКОНГРЕСНА ЛАКЪРДИЯ
В КВАРТАЛНАТА КРЪЧМА
Този път решихме разговорът да бъде посветен на тясно пар-
тийни въпроси. Марков пое организацията. На маса при Камен
седнахме аз, Марков, бай Дочо, Слави и Лъчо, който идваше
рядко. Не бяхме поканили Ганчо, вече човек на АБВ.
Направих увод по темата. А темата беше кой ще е новият
председател на партията. Казах по няколко думи за платфор-
мите на две от кандидатките и за още три интервюта. Изброих
имената на 18-те номинирани. Дадох им думата.
- - А бе, що за навалица? - пръв започна бай Дочо. - Всички-
те ли си мислят, че могат да станат председатели? - - Глупости! - включи се Марков. - Някои искат да им се
въртят имената. Така човек става известен. Има и по-сериозни
аргументи. Ако си кандидат, няма как да ти откажат изказване.
Така получаваш възможност да кажеш на Конгреса това, което
искаш. - - Че какво им пречи да се изкажат и без да са кандидати?
- - Бай Дочо, ти от Марс ли падаш? Кой ще се изкаже предва-
рително се знае. При конгресите на БСП има ред. Това да не ти
е ловно - рибарско дружество! - - Айде, почна се! - вмъкнах се и аз. - По-толерантно, ако
обичате. Поставям едно условие за обсъждането, иначе раз-
валяме белота. Само позитивни приказки. Никакви негативни
оценки. Всеки казва какво е добро. Лошото да се подразбира. - - Това с позитивното, добре. - пак взе думата Марков. -
Обаче аз сериозно предлагам ти да не участваш. Ти си член на
НС на БСП и в случая трябва да си слуга на партийния народ.
Ти ще водиш протокола. Корнелия Нинова каза, че ще слязат от
мерцедесите и ще дойдат в кръчмите, за да ни чуят. В нашата я
дойде, я не. По-добре е нашата кръчма да отиде при нея. Зато-
ва ще записваш основните тези. И ще докладваш на върховете.
Слави, започвай ти!
- - Вижте, другари! Важно е да се разбие статуквото. Трябва
промяна. Подчертавам, промяна, а не подмяна, както каза по
телевизията Румен Овчаров. - - Че какво му е на статуквото? - попита бай Дочо. - И из-
общо някой може ли да ми дефинира какво е „статукво"? „Ста-
тукво", според мен, е това, което съществува. Защо непременно
това, което съществува да е лошо? Поне го знаем какво е! Ня-
кой може ли да ми гарантира, че промяната ще е нещо по-добро
от статуквото? - - Ей! - прекъсна го Слави. - Мислех те за еколог, а ти се ока-
за философ. „Статуквото" е, че на избори постоянно ни бият.
„Промяна" означава да започнем ние да бием. - - И ако бием какво? Да не би да става по-добре? Не виждаш
ли, че е едно и също? Каквото ни кажат от Брюксел и от Ва-
шингтон, това ще става. Ама прав си. По-добре е да бием. Все
си е друго ние да управляваме. За мен обаче е по-важно този,
който води четата, да ми защитава ценностите. Да се чувствам
у дома си. При моето семейство. Ако ръководството се държи
така, че да ми харесва, и в опозиция не ми е зле. То, пенсията
все същата. - - Бай Дочо, взимам ти думата! - започна Марков. - Сега,
аз да кажа. Няма смисъл от партия, която да не се стреми да
печели избори. Бай Дочо ако му е все едно, да си хваща ня-
кое НПО. Трябва да изберем човек, който се харесва. Татяна
Дончева навремето казваше, че „Политиката е преди всичко
харесване!" И аз съм съгласен. И много умен да е, и много
партиен да е, ако не хваща око, ако не буди симпатии, ако не
излъчва енергия, нищо няма да стане. Ключът към победите
е в харесването. Вижте, Бойко Борисов все глупости говори,
ама човекът така ги казва, така гледа, такава стойка вади, че
години наред ни бие като.
- - Ти пък намери какъв пример да ни даваш! - скочи бай
Дочо. - Освен да е хубавец или хубавелка, трябва да му е пълна
главата. И да му е пълна с моите виждания за живота. Това е. - - Вижте, какво! - скочи Лъчо, четирийсетгодишен иконо-
мист. - Много ми е смешно, като слушам как сравняват кан-
дидатите по всякакви критерии. Трябва да се говори за излъч-
ването и за политическите биографии. Кой какви позиции е
защитавал, кой какви битки е водил. Защото има битки, които
не ме впечатляват, има други - които ги помня. И с тези битки
идва и харесването. И тук възрастта има много относително
значение. Мога да ви посоча другари на ръководни длъжности
и на сериозна възраст, от които едно изречение не помня. Не
помня нищо да са защитавали. За мен те нямат политическа би-
ография. Като нямат, не мога да ги броя за сериозни кандидати. - - Добре де, стига го усуква! Ти за кого си? - попита бай
Дочо. - - Аз съм за Драго. Смях ме напушва, като чуя, че нямал про-
фесионална биография. И професионална има и политическа
има. Помните ли битките му в социалната комисия?... - - Че то и Корнелия Нинова води маса битки и свърши маса
работа в социалната комисия. - вметна Марков. - - Да съм казал нещо срещу Корнелия? Връщам се на Драго.
Помните ли мина „Ораново"? Опитът държавата да си върне
активно ролята в икономиката. Химко, ВМЗ Сопот, Ремо-
текс. Ами борбата му за „Южен поток"? Някой да се е опъвал
на еврокомисар? Оня Йотингер луд стана! Дори Орешарски се
огъна. Американци ли бяха, Йотингер ли беше, не стана ясно,
ама се огъна. В този човек виждам енергия, излъчване, битка-
джийство и отстояване на ценности, друго не ми трябва. - - Рано му е, млад е! - взе думата Слави. Аз съм за Янаки
Стоилов. Силен политик. Като питбул е. Захапе ли една тема
или една теза, не пуска. Освен това, за много хора в БСП той е
олицетворението на лявата политика. И не от вчера. От 20 годи-
ни! Ако не се беше отказал през 1991 г., конгресът го молеше,
сигурно БСП щеше да върви по друг път.
- - В историята няма „ако"! - прекъсна го Марков. Аз съм за
жена. Крайно време е жена да застане начело на партията. И
Корнелия ми харесва, и Мая ми харесва. Мая също е голяма
биткаджийка. - - Вижте, какво, дайте да си изберем един улегнал човек
като Мишо Миков! - най-накрая и бай Дочо се произнесе
конкретно. Диалогичен е. Ако някаква политика има бъде-
ще, то това е политиката на диалога. И с богат опит. Шеф на
парламентарна група. Шеф на парламента! Каква по-сериоз-
на биография искате? Искам и нещо друго да кажа и държа
да влезе в протокола. Вече побеснявам като ми говорят за
„твърд електорат"! Аз като почти винаги гласувам за БСП,
само европейските избори пропуснах, какъв съм? Твърд
електорат ли съм? И какво значи това? Може би си мислят,
че каквито и глупости да правят, аз все за тях ще гласувам.
Имат да вземат. Ако се издънят и на тези парламентарни из-
бори, ще ме видят в твърдия електорат друг път! Ако напра-
вят някаква глупост на този конгрес - също! Просто няма да
отида да гласувам! - - А бе, няма! - подхвана го Слави. Като чуеш по радиото
как като кифладжия се излага песента „Една червена роза" или
как набира рейтинг филмът „Цар и генерал", ще скочиш и ще
започнеш да търчиш към училището. - - Помислил съм за това. Купил съм едно въже. Ще кажа на
Мара, ако ме ядосат преди това, да ме върже в 6 ч. сутринта и да
ме отвърже в 20 ч. вечерта. Айде да видим какви класации ще
ме изкарат от вкъщи. Като Одисей ще бъда! - - Е те, разбра ли сега, на какво му викат „ твърд електорат"? -
коментира пак Слави. Давам дефиниция - „твърд електорат е
този, който се сеща за въжета, когато много го е яд на партията
си!" Не съм ли гениален? - - Да, ама тези луди, които ще останем - продължи бай Дочо,
ще бъдем толкова, колкото нашите политици да треперят дали
ще влязат в някой следващ парламент. И аз, тогава, ще си имам
НПО, както ме съветва Марков.
- - Борисов, обобщавай! Да видим протокола! - разпореди се
Марков. - - Добре, събрах ви ценните мисли в няколко точки. Първо,
да не говорите за „статуквото" ей така, колкото да се намирате
на приказки. Новото трябва да вдъхва надежда, че е по-добро
от старото. Второ, да бием по принцип е по-добре от това да
губим, но ако не се борим за българското достойнство, общо
взето няма голямо значение дали бием или губим. Трябва до
край да отстояваме националните си интереси, независимо
от това кой и откъде ни размахва пръст. Трето, ръководителят
трябва да защитава ценностите на своите избиратели. Младост
и старост няма значение. Трябва да има доказано можене. По-
следното означава, че ръководителят трябва да има ясна поли-
тическа биография - вече да сме научили как мисли и да сме
видели как води битки. Да се помни, че политическият избор
е преди всичко политическо и човешко харесване. Начело на
БСП трябва човек с енергия, с излъчване. Той трябва да буди
симпатии. Четвърто, от твърдия електорат трябва да се скрият
всички въжета. - - Ей, Борисов, - прекъсна ме бай Дочо - не съм казвал да се
крият въжетата. По добре е да се направи партийно допитване
с един единствен въпрос: „Ти ще гласуваш ли винаги за БСП,
независимо колко не ти харесва това, което говори и прави?"
Колкото отговорят с „да", толкова са твърдият електорат! - - Борисов - възмути се Марков - вие в Националния съвет
така ли правите протоколите? А имената, конкретните оценки? - - Аз обобщавам философията. Конкретните имена си ги
пращайте вие!
Дума, 25 юли 2014
КРЪЧМАРСКА ЛАКЪРДИЯ ЗА
НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕЛИ
Съседът Марков: България да изнася за една година
толкова, колкото Германия за десет дни
Ганчо ми звънна и някак припряно ми каза: „Юрка, събирай
групата, трябва да обсъдим националните цели!" „Че какъв е
този зор?" „Ти чете ли за речта на Виктор Орбан пред млади
унгарци в Румъния?" „Не." „Ама вие май само партийни про-
грами четете! Викай групата, важно е!" Звъннах на Марков, бай
Дочо и Лъчо: „Утре в 6 часа при Камен! Ганчо нещо е мръднал
по Орбан! Иска да обсъждаме националните цели!"
Настанихме се на една маса. Лъчо седна на кьоше, той и без
това се беше женил два пъти. Този път всички си поръчахме по
ракия.
- - Ганчо, ти откакто отиде в АБВ, много припрян стана! -
започнах аз. - Давай сега за този Орбан. - - Чудят се някои защо спечели втори мандат, въпреки че
Брюксел му се зъби като тигър на антилопа. Говори ясно чо-
века, с болка за страната, с поглед за бъдещето. Събира той
млади унгарци в румънския град Байле Тушнад и им казва
следните работи. Унгария трябвало да скъса с догмите и идео-
логиите. После трябвало да се изработи нова форма на унгар-
ската държава, която да направи обществото успешно за десе-
тилетие напред в глобалното състезание. Цитирам: „Не бива
да се копира Западът, защото това е провинциализъм, който
ще ни убие. Освен това, необходима е борба с чуждестранното
влияние върху унгарските вътрешни работи!" Това е! Не е ли
впечатляващо?
- - Уводът е впечатляващ - каза бай Дочо - дай да викаме по
едно „Наздраве!" - - Мдаа. започна Марков - Този Орбан според мен е малко
шантав, но в неговата глава има четири важни неща, които не ги
виждам в нашите политически глави. Първо, той си дава ясна
сметка, че Унгария се намира в глобално състезание. Второ, той
се опитва да строи стратегия за десетилетие напред. Трето, не
ще модели, търси уникалния унгарски път. Четвърто, той обя-
вява война на външната намеса в националните работи. А тук
какво? Първо на нас ни набиват в главите, че живеем в някак-
во хармонично европейско семейство, където едва ли не всеки
търчи да помага на другия. Глупости! Ние сме в състезание!
И то жестоко! Какво се прави на състезание? Човек се бори.
Ние за какво за борим? Изобщо разбираме ли, че сме в конку-
ренция и че ако спим ще ни сдъвчат кокалите? Второ, при нас
отдавна хоризонтите са година за година, месец за месец. Все
едно светът утре ще свърши. Трето, изобщо не търсим кое
ни е уникалното, с кое можем да побеждаваме, да се налага-
ме, все подражаваме - в Германия така правели, в Швеция така
правели и прочие. Четвърто, на нас много ни харесва да ни
се мешат във вътрешните работи. Даже удоволствие изпитваме.
Сякаш се радваме, че ни обръщат внимание. Като ни похвалят,
умираме от кеф. Като ни се скарат, ние започваме да се караме
кой аджеба е виновен да ни дърпат ушите. Като в детската гра-
дина.
Настъпи тишина. А и доматите на Камен не бяха розови, та
това малко ни развали настроението.
***
- - Вижте какво, махнете го този Орбан, - поде бай Дочо. -
Дайте да си гледаме България. Ганчо, казваш, национални
цели. То нашите евродепутати казаха какви са ни приорите-
тите. Първо, Шенген. Второ, еврозоната. Светослав Малинов
от РБ го влече към общия европейски енергиен съюз. Томислав
Дончев от ГЕРБ каза, че има особен афинитет, така каза - „афи-
нитет" към европейския цифров пазар. Божидар Лукарски
от СДС, той не е евродепутат, но е важно да се каже, вижда
единствения изход от икономическата криза в провеждането на
дълбоки реформи във всички сфери на политиката и икономи-
ката. Та това са целите - да ходим насам натам из Европа без
да се бъркаме за лична карта и реформи до дупка във всичко,
без изключение!
- - Ей за това исках обсъждането, - отново се включи Ган-
чо - тук като ми приказват почти нищо не разбирам. Като ми
приказва Орбан или Ердоган - разбирам. За какво ни е толко-
ва Шенген?Какво ми пречи да си покажа личната карта? А то
при валутен борд, дали си в еврозоната или не, много важно! А
приказките за тотални реформи във всичко направо ме хвърлят
в тъча! А бе, някой за икономика няма ли да започне да говори?
Че то състезанието между впрочем какво е? Не е ли кой ще про-
дава най-много на другия? Ние тук участваме ли?... - - Участваме! - прекъсна го бай Дочо. - Не чу ли, че ще на-
значаваме търговски аташета в Куба, Алжир, Катар, Сингапур,
Малайзия и Тайланд? Това го измисли онова момче, икономи-
ческият министър в оставка. Щом ще назначаваме търговски
аташета, значи говорим за икономика и за състезание. - - И какво ще продаваме, моля? - прекъсна го на свой ред
Ганчо. - Ябълки и круши? - - Ябълки не можем. - включи се Марков. - На едно пред-
ставяне на книга чух от Антон Дончев, че преди четвърт век
сме произвеждали 400 хил. тона ябълки, а сега произвеждаме
само по 40 хил. тона. Сега ми светна! Формулирам национална
цел № 1! Да направим така, че отново да произвеждаме по 400
хил. тона ябълки, а тези търговски аташета да ги продават! Как-
во ще кажете?
***
Умълчахме се за кратко. Марков ни стресна с неговата на-
ционална цел № 1. Спогледахме се. Малко простовато ни проз-
вуча. Ябълките - национална цел! А защо не крушите? Защо не
агнетата? Защо не биволите? Хората се състезават с компютри,
ние си говорим за ябълки.
- - Ей, момчета! Чувам оттук от там какво си приказвате! -
провикна се от тезгяха Камен, собственикът на кръчмата. -
Като ви гледам как захващате втори час на по една ракия, да ви
кажа ли каква трябва да бъде нашата основна национална цел?
Държавата трябва да се замисли какво трябва да направи, за да
можете да си поръчате на ден по две ракии! Не по една! - - Що за цел, бе Камене? - изсмя се Лъчо.
- - Ами смятай бе, ти поне си икономист! Един милион пияни-
ци по допълнителни лев и петдесет, това прави на ден милион и
половина повече оборот. По триста дни в годината, да кажем, че
пияниците се спират от време на време, за да си почине черния
дроб - 450 млн. лева допълнителен оборот на година. Само ДДС
- то от това е 90 млн. повече. Ами производителите на ракия,
ами сервитьорите? Нали се разбрахме веднъж кога ще разкрия
ново работно място? Нали се разбрахме, че безработицата може
да бъде борена само с увеличаване на потреблението? - - И откъде ще ги намери държавата тези пари за допълни-
телна ракия? - и бай Дочо взе да се смее. - - Смейте се! Като не можете да мислите системно и гло -
бално! - не се предаваше Камен. - Как откъде, от печалбите
от продадените огромни количества ябълки. Свързваме двете
цели! №1 - ябълките, №2 - допълнителната ракия! - - Вижте какво, чуйте сега икономиста! - приготви се да
говори Лъчо. - Добре беше и Корнелия Нинова да е тук, но
сигурно нашата кръчма си чака ред. Държавата трябва да взе-
ме няколко милиарда евро заем и да създаде огромни ферми за
най-различни работи. За бързо оборотни стоки, които знаем, че
веднага ще продадем навън. Агнета, биволи, охлюви, гъски за
гъши дроб. Държавата наема хиляди с ниско образование. Те са
ни проблемът. Не високо образованите. Бой по безработицата
на неграмотните! Те ще взимат всеки месец по 400 лева и хоп -
веднага в магазина! Ето ти го оборота на Камен. Освен това
билките! Знаете ли, че България е уникална със своите билки?
Сетих се за Орбан! Уникалният път на България са билките и
минералната вода. Никой не може да ни ги вземе! Ето, изясня-
ват се националните цели!..
- - Лъчо, дай по на едро бе! - прекъсна го Марков. - Обоб-
щавам. Лъчо, от теб ли го чух? Германия изнася за седем дни
толкова, колкото България за цяла година. Говоря за пари, а не
за натура.
Марков се изправи, взе чашата в ръка и тържествено обяви:
- - Нашата национална цел трябва да бъде: България за една
година да изнася толкова, колкото Германия за десет дни! Какво
ще кажете?
***
Поръчахме си по още една ракия, за да разбере Камен, че
сме съпричастни към националните цели такива, каквито ги
вижда той.
- - Вижте, какво, скъпи мои. - намесих се накрая и аз. -
Основният ни проблем не е материален. Основният ни проблем
е духовен и от тук трябва да почнем. Трябва да започнем от
образованието. - - Ей ти, няма как да не изтъкнеш, че си бил председател на
просветната комисия в Парламента. - захапа ме Лъчо. - - Ами, няма как. И аз ще цитирам Антон Дончев. Докато не
сложим тоги на учителите, истински тоги на уважението и це-
ненето, нищо добро няма да се случи. Няма ли качествени хора,
които да учат нашите деца, никакъв патриотизъм няма да види-
те. А без патриотизъм - няма болка по състоянието на страната,
няма мисъл как ще се състезаваме, няма борбеност, няма жиз-
неност. Имаш само опашки по терминалите на летището. Да
ходят във Финландия да гледат! За едно учителско място по 30
човека се бият! А тук ги търсим вече със свещ. Качествените
имам пред вид. Та, в заключение, национална цел № 1 - силно
образование! После почваме да говорим за ябълките, ракията,
агнетата и кой ще ги продава по света. Трябва да бутнем без-
различието към духовните ценности.
- - Ти гледай да не си бутнеш ракията, както си си размахал с
ръцете! - включи се отново и авторитетно бай Дочо. - - Аз пък си искам Шенген и еврото! - провикна се от съсед-
ната маса Иванчо, синът на Камен. Искам да съм европеец. А
вие си бърборете за ябълки и охлюви.
Така и не стигнахме до консенсус. Сложна тема. Пък и след
малко започваше мача „Левски - ЦСКА".
Дума, 2 август 2014
ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ПРАВИ ЧЕСТ НА БСП
С приемането на позиция относно проекта за Трансатланти-
ческо споразумение между САЩ и ЕС БСП показва зрялост, коя -
то не е характерна за българската политика. Последната обича
да нищи проблеми, които са на една педя от носа и, или пози, с
които политици блестят в своето шоу величие. Споразумението
(ТТ1Р) звучи скучно и абстрактно, трудно е за осмисляне, не опи-
ра „ножа до кокала" и едва ли ще развълнува масовия избирател.
В същото време ТТ1Р е апотеоз на днешния неолиберализъм
и ако една лява партия няма отношение към него, означава, че
е лява само на думи.
В досегашните си редакции Споразумението се заканва да на-
прави безсилни държавите пред претенциите на мега корпораци-
ите, да унищожи извоювани екологични и санитарни стандарти
в Европа, да направи частната собственост в единствен господар
на живота ни и да вкара икономически по-слабия в още по-неиз-
годни позиции. След като Канада пострада жестоко от подобно
споразумение със САЩ (NAFTA), какво остава за България.
Позицията е позиция. Сега БСП се изправя пред много сложна
задача. Тя трябва да провокира силна обществена дискусия, да до-
каже, че това тежко, скучно и витиевато написано Споразумение ще
има съдбоносен ефект върху бъдещето на страната ни. БСП трябва
енергично да се противопоставя на всякакви слагачески и лобист-
ки опити да се ръкопляска на нещо от името на целия български
народ, без този народ на практика да знае за какво става дума.
Тази позиция не се появява от нищото. БСП има текстове
по този въпрос и в конгресни и в предизборни свои документи.
Което говори не само за зрялост, но и за последователност.
Дума, 8 ноември 2014
ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА
Продължават да ни разсмиват изявления на наши политици
във връзка с „Южен поток".
Министър Лукарски ни казва, че загубите от спирането на
проекта били „спекулативни". Преведено на български, това
означава, че загуби няма да има. И как така? Ами, много прос-
то! Тук на помощ се притичва бившия министър Делян Добрев.
След 2030 г. щели сме да станем износители на газ! Вярно ли?
Най-после! И как и кога изчислихме придобиването на енер-
гийна независимост на България? Отговор, разбира се, няма.
Освен това, щели сме да внасяме азерска газ. Значи, като вна-
сяме тази азерска газ, неизвестно от кога и по колко, отново
ставаме независими. Да си зависим от азерите и от гърците и от
турците си е направо независимост. Момчето Добрев нищо не
казва дали ще загубим едни такси от „Южен поток", които дори
такъв враг на проекта като вестник Капитал дейли изчислява
на 300 млн евро годишно. За да не се изложат обаче, колегите
започват едно вадене от тази сума - било то за погасяване на
лихви и главници, било то за оперативни разходи, та накрая с
болка съобщават, че все пак едни 30 млн евро годишно се офор-
мят като нетна печалба. За това, че след изплащането на заемите
остава една мащабна собственост, разбира се, нищо не се казва.
После, казва Добрев, не бива да се притесняваме от загуба и
на сегашните такси, които получаваме от работата по пренос на
„Булгартрансгаз". Защото договорът ни е бил до 2030 г. и никой
не може да го развали. Така ли? А когато стане безсмислено за
Русия да използва нашата фирма, наистина ли насила ще пуска
газ през България, въпреки, че си е осигурила същото в големи
количества през Турция? А тези такси в момента са от порядъ-
ка на 100 млн. евро. Разбира се, за милиардните инвестиции
на територията на България, дума не става. Не става дума и за
хилядите работни места, който този проект щеше да разкрие.
Не става дума и за това, че ако тръбата минава през България, в
определен смисъл и Европа и Русия ще зависят от нас. Това, за
геостратегически ползи, сигурно също е спекулативно.
Връщам се на министъра на икономиката Лукарски. Той е
най-забавен. Направо като дете се радва, щото „Русия се изяжда
от яд". Разбирате ли сега каква е функцията на един българ-
ски министър на икономиката? Това не е да мисли за нов бизнес
на български фирми, за нови работни места, за пари, които ще
влизат в България. Неговата функция е да кара тоя или оня да
се изяжда от яд. А защо впрочем да се изяжда от яд? И това не
е ясно. Като че ли руснаците градушка ще ги бие години наред
ако тръбата минава през Турция, а не през България.
А бе, изобщо политици! На ръце да си ги носим! И с умиле-
ние да им слушаме глупостите!
Дума, 8 декември 2014
ЗА ПАПАГАЛИТЕ И ГРЪЦКИЯ МЪРЗЕЛ
След победата на СИРИЗА любимо упражнение на либе-
ралите и папагалите у нас стана темата „мързелът на гърците".
Съседите ги мързи, пият кафе и узо, танцуват сиртаки, а ра-
ботлива Европа им дава пари. Най-образно се изказаха в су-
трешния блок на радио FM+ вчера - „Седи гъркът на една маса,
отрупана с ядене, яде, яде, преяжда, а после не плаща". Разбира
се, всичко е в контекста на това как идва един популист, който
им обещава още по-голямо плюскане и пак никакво плащане.
Изобщо от 2010 г. насам подвикването „мързели" по отноше-
ние на гърците е фундаментално занимание на официозната
европейска пропаганда.
Но всички любители на клишетата ще дам малко числа. Не,
че им трябват - числата изискват умствено усилие, но все пак.
Когато говорим за „мързела на гърците" явно става дума за ико-
номическа категория. Това не е мързела на ленивеца, който виси
през цялото време на клона и си хрупа листа почти без да мърда.
Толкова го мързи, че дори по малка нужда ходи веднъж в седми-
цата. Този мързел е обусловен от ниската калорийност на храната
му - основно листа и в този смисъл мързелът е зоологичен.
Това не е мързелът на домакинята, която оставя къщата си
потънала в прах, а децата си - да мажат филии вместо да им
сготви манджа. Този мързел е битов.
Икономическият мързел се измерва с количеството работно
време и количеството произведени стоки и услуги. Гъркът изра-
ботва на година средно над 2000 часа. Германците и французите
- под 1500 (вж. Капитал daily, 20.08.2013). От гледна точка на този
критерий гъркът е доста по-работлив от германеца и французина.
Сега за производството. Брутният вътрешен продукт на глава от
населението на Гърция е 23 600 щ.д. И то за кризисната 2013 г.,
когато икономиката е отчела спад от близо 4%. България по този
показател е с 14 400 щ. д. Още малко да се напънат съседите и мо-
жем да заключим, че гъркът е два пъти по-работлив от българина.
За сведение на европейските папагали по производство на стоки и
услуги гъркът е далеч по-напред от португалеца, естонеца, поляка,
унгареца, латвиеца, турчина, румънеца и прочие.
И тъй като съм патриот и не съм мазохист, ще дам още мал-
ко съпоставки, но не с българина, а с естонеца, който в Европа
се слави като фискален отличник. Казахме, че естонеца произ-
вежда по-малко от гърка. Сега, обаче внимание! Безработицата
в Естония е 10%, а в Гърция - 28%. Почти три пъти по-голяма.
А безработните не произвеждат БВП. Значи работещият грък
по този показател в сравнение с естонеца е направо вманиачен
работохолик, човек, който не подвива крак. И то при положе-
ние, че три години Естония отчита ръст на БВП - 10% за 2011 г.,
4% за 2012 г. и 1,5% за 2013 г. В Гърция производството през
последните години спадна драстично, в Естония се качва енер-
гично, а като ги мерим работливостите през 2013 г. се оказва, че
гъркът е далеч по-работлив от естонеца.
Ако папагалите се съгласят с тези числа, а няма как да не
се съгласят, защото източникът е САЩ, даже още по-авто-
ритетно - направо от ЦРУ, то те трудно ще си обяснят защо
тогава гърците са толкова задлъжнели (175% от БВП), а ес-
тонците на практика нямат дългове (6% от БВП). Това обаче
е друга тема, също много интересна, която заслужава специ-
ално внимание.
На папагалите бих препоръчал да отговорят само на два въ-
проса: как така Гърция почти няма бюджетен дефицит (0,8%),
след като папкали, както твърдят, чужди пари? Числата показват,
че харчат толкова, колкото произвеждат. И второ, за да бъде кар-
тината безупречно ясна: колко стотици милиони са спечелили
от лихви по гръцкия дълг тези, работливите, които от безкраен
хуманизъм си счупиха краката да спасяват Гърция?
Дума, 28 януари 2015
THE WAR IS OVER
След присъствие на рехавия протест „Срещу войната,
НАТО и американските бази в България" в неделя, на стотина
метра от мястото, се спрях, за да си напълня лулата. Към мен се
приближи млад мъж, явно подпийнал. Усмихна се.
- - Лула ли пушите?
Банален подход. Щеше да иска я цигара, я два лева, защото
не му стигат да си купи билет за някой рейс. И аз се усмихнах.
С пияните на улицата - само с добро.
- - И аз имах лула. Бях си купил на старо един мерцедес 220.
Под седалката намерих лула. Явно старият собственик си я
беше забравил. Чудесна лула - инкрустирана, баровска. Опитах
се да я пуша. Казаха ми, че не трябва да гълтам дима. Че това
пушене ли е? Хвърлих я. - - Ами, не трябва. - Чудех се защо не си задава истинския
въпрос. - - Бях в Босна. Старшина. Беше ужасно. Татко изгони мама
от апартамента и аз отидох да печеля пари. Исках да и купя
апартамент.
„С това пияно момче нещата ще са по-сложни", помислих
си и се въоръжих с търпение.
- - И сега ще ме попитате колко човека съм убил.
- - Няма да те питам.
- - А аз няма и да отговоря. Много са, много са.
Явно по някакъв начин трябваше да вляза в темата.
- - Имам близък познат, който е воювал в Афганистан. От
други научих, че в засада му избили ротата. Само той останал.
Върнал се в базата, взел пет човека и избили цяло село. - - Сам ли ги е избил?
- - Не, с още пет човека. След това до края на живота си -
психотропни и уиски от 7 ч. сутринта. До вечерта.
Младият мъж се засмя на глас, бръкна в якето си и извади
литър водка.
- - Няма психиатър в София, когото да не познавам. И те,
всичките, ме знаят. После се бих в Ирак. Ще ме питаш колко
хора съм убил. - - Няма да те питам.
- - Върнах се и четири месеца след това мама почина от лев-
кемия. Не можах да и купя апартамент.
Мъжът наведе глава и се прекръсти. Аз също се прекръстих.
- - Веднъж. Купчина с трупове. Огромна купчина. Един
офицер ми подаде туба с бензин и ми каза: „Пали ги!" Не мо-
жех да ги запаля. Ама, заповед. За неизпълнение - разжалване
и изгонване. Извиках един ефрейтор. Побутнах му тубата с
крак и му заповядах: „Направи си от купчината огън!" Горкият
нямаше на кой да прехвърли заповедта. Подадох му запалка. И
той ги запали.
Очите му станаха дълбоки, тъмни и мрачни.
- - От тогава не мога да паля - нито кибрит, нито запалка.
Като ми се пуши, моля за огънче.
На ревера на якето му забелязах значка. Прочетох думите,
изписани на нея.
- - Бях на митинг. Срещу войната.
- - И какво?
- - Младо момиче, явно журналистка, ме попита защо съм
против войната. - - И ти какво и отговори?
- - Казах, че не и разбирам въпроса. „Защо съм против вой-
ната?" ли ме питате? Тя леко се смути и взе да задава доуточня-
ващи въпроси.
Младият мъж погледна значката и я целуна. На нея пишеше
„The war is over". „Войната свърши". Усмихна се и тръгна.
Дума, 3 февруари 2015
ЗА ДЪЛГА И НЕГОВОТО ОБСЪЖДАНЕ
Най-позитивното в разгорещените спорове около дълга е,
че обществото започна да говори за пари. Който дори малко се
интересува от публичната атмосфера в зрелите страни знае, че
в тях темата „пари" е основна. Защото без пари няма производ-
ство, няма добър стандарт, няма социална справедливост, няма
сигурност, няма суверенитет. Разговорът как да се акумулират
пари е фундаментален.
У нас обсъждането на парите е въпрос тясно специализи-
ран, натикан някъде в ъглите на общественото съзнание. Изска-
ча като интересен само когато се питаме кой колко е откраднал.
А и по този въпрос отговорите са никакви.
Не знам дали стана ясно, но голяма част от тези 16 милиарда
лева1, които нажежиха страстите, трябва да се вземат. С тях се
погасява взет дълг и се финансира дефицит. Който е против
това, в същност е против държавата да обслужва задълженията
си и е „за" стягане на коланите. От какво да стягаме - от запла-
ти, от пенсии, от социални програми, от образование, от наука,
от какво? Въпросът „Колко е тази голяма част?" има различни
отговори. Едни авторитетни изчислители твърдят, че е 10-12
млрд, други - че сумата е по-голяма от 16 млрд. Спорът е съ-
ществен, но той е в ръцете на макроикономистите.
Важно е проблемът да се вдигне на по-високо равнище.
Кога България ще вземе заем, с който не просто ще връща стари
дългове и ще си дофинансира бюджета, а ще направи нещо за
1 През м. февруари 2015 г. правителството на ГЕРБ реши да тегли нов
държавен дълг от 16 млрд лева (8 млрд евро) за период от три години. БСП
квалифицира това като „грандиозен скандал" и построи цяла своя пропа-
гандна кампания срещу решението.
икономиката си? Засега това се споменава, но само по принцип,
като мъгляво пожелание.
Ако нещата бяха в мои ръце, щях да заделя няколко стотин
милиона евро за създаването на супер ферми. Ферми за агне-
та, биволи, свине, птици. Това са бързо оборотни стоки. Щях
да размърдам българската дипломация за реализацията на част
от продукцията. Известно е например, че арабите ценят повече
нашето агнешко, отколкото австралийското. А и не знам защо
трябва да ям полски яйца, вместо български. Продукцията от
тези ферми може и трябва да влезе в пазарна борба с чуждите
стоки, които ни заливат. Може би най-важният въпрос, който
ще решат тези нови предприятия, е създаване на работни места
за хора с ниска квалификация. Защото проблемът у нас с безра-
ботицата сред този контингент е страшен. Говорят, че има села,
в които работа има само кметът.
Някои мъдри политици ще кажат, че държавата не може да
се занимава с прасета и кокошки. Защото си има по-важна ра-
бота. Освен това е „лош стопанин". Тогава нека държавата да
направи тези предприятия, да ги стабилизира и да ги продаде.
За да си връща заема, с който ги е създала.
Моят инвестиционен ум за толкова стига. Архиважният въ-
прос е дали държавата има мъдрост и зрялост да прояви свой
собствен инвестиционен ум. Без него всички разговори за дъл-
гове и пари ще бъдат преливане от пусто в празно. За някои ще
бъдат подготовка за далавера, за други пиар, но за народът ще
бъдат безсмислени.
Може би си струва след 25 години спускане по пързалката
да заговорим за парите така, както говорят богатите страни. За
да станем ако не богати, то поне поносимо бедни.
Дума, 25 февруари 2015
ГЪРЦИЯ И НЕЙНИТЕ КРЕДИТОРИ
Това е положението. Медиите от средство за информиране
се превърнаха в оръжие за формиране на пропагандни образи.
Важно е зрителят, слушателят и читателят да се настроят „за" и
„против". На политиците това им трябва, винаги идват някакви
избори. На богатите това им трябва, винаги има от какво да се
направят огромни пари. Търсенето и показването на истината
са смешни отживелици.
Ще дам пример със споровете между Гърция и нейните
кредитори. Има „информация" как едните нещо шикалкавят и
хитреят. Има „информация" как другите се късат да помагат,
но нещо не им се благодари. Дори с числата се борави по фан-
тастично манипулативен начин. Преди няколко дни медиите
съобщиха, че „гръцкият бюджет е с дупка от 2,5 млрд евро".
Щом е дупка, значи са мързелували, пилеели пари и са готови
да скочат, за да ограбват съвестния европейски данъкоплатец.
Само Дума, извинете за нескромността, написа, че всъщност
гърците имат за миналата година 0,3% бюджетен излишък. С
други думи са изработили около 700 млн. повече, отколкото са
изхарчили. Откъде идва „дупката"? Много просто - кредито-
рите очакваха 1,5% излишък. Дупка в западните претенции и
домашните гръцки обещания.
Лявото гръцко правителство иска само едно. Да си плаща
дълговете (само тази година трябва да плати 29 млрд евро),
но да бъде позволено на икономиката му да „диша", а покупа-
телната способност на гърците да не бъде сривана. Възможно
ли е това? Абсолютно е възможно. Не е необходимо да се иска
от гърците бюджетен излишък, при положение, че е приет за
европейските държави дефицит от 3%. Не е необходимо да
се унищожава държавната собственост. „Да бъдат продадени
14 летища!" Страшно наложително условие за реформи! На-
пълно е възможно разсрочване на дългове - нормална практика
в цял свят. Напълно е възможно да се купуват директно дър-
жавни облигации примерно на 1% лихва, вместо да се дават на
такава цена на частни банки, които да продават в пъти по-скъ-
по. Възможно е обаче ако има европейска воля да се променят
определени правила.
Ще припомня отношението към германския дълг в началото
на 50-те години. Тогава всички преговарящи се съгласяват, че
„намаленото потребление в Германия не е добро решение, кое -
то да гарантира изплащането на дълга й." Защо не се съгласят
днес за същото за Гърция? На 27.02.1953 г. е сключено спо-
разумение, подписано и от Гърция. То предвижда петгодишен
мораториум за изплащането на дълговете. Ограничаване на
средствата, отделяни за обслужване на дълга (5% от стойност-
та на износа на страната) и на лихвите, плащани от Германия
(също 5%). Кредиторите освен това осигуряват на германската
продукция пазарите, от които тя се нуждае и се отказват да про-
дават собствените си продукти във ФРГ, когато те са конкурент-
ни на местното производство (Виж подробно за това в статията
на Рено Ламбер „Дългът - един век извиване на ръце" в Монд
дипломатик, приложение на вестник Дума от 05.03. т.г.)
Тогава е било възможно такова отношение към Германия.
Сега защо не е възможно такова отношение към Гърция? Някои
ще кажат - тогава е било след световна война. И какво от това?
От 2007 г. до 2013 г. Гърция е загубила 26% от своя БВП. Съ-
размерен срив след участие във война. А световната финансова
криза не беше ли обявена война на финансовия капитал срещу
всичко останало в света?
Разбира се, че и днес е възможно друго отношение на креди-
тори към задлъжнели. Живеем обаче в ужасния свят на двойни-
те стандарти. Силните и богатите да печелят. Слабите и бедните
да слушат и да превиват гръб.
Дума, 25 март 2015
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДУМА!
Чувствам Дума едновременно като свой родител и като свое
дете. Израствал съм под нейните грижи и съм се грижил тя да
израства. Твърде необичайно чувство. То ме подтиква с благо-
дарност и с грижа да и пожелая няколко неща.
Когато другите се борят за стотинките на всички, ти се бо-
риш за сърцата на малцина. Ако запалиш искра в техните сър-
ца, тя може да запали огньове.
Ако други от страх или от сметки повтарят всеобща лъжа,
ти мълви истината такава, каквато я чувстваш. Тази истина
може да посее семена на столетни дъбове. Както се е случвало
със семената на твои предшественици.
Когато други търсят богати покровители, ти потърси нищи-
те. Те ще те дарят със своята памет, а ако имаш късмет - и със
своето потомство.
Когато изпиташ съмнение в своята посока в един объркан,
хаотичен и невротичен свят, събери хора, които са те обичали
Това кратко есе е публикувано дни преди да бъда уволнен като и.д. гла-
вен редактор на вестника. Имах предчувствието, че раздялата скоро ще се
случи. А самото уволнение протече по твърде любопитен начин.
Десетина минути преди планьорката в 12 ч. ми звъни председателят на
БСП Михаил Миков и ме кани в кабинета си. В момента, в който сядам
срещу него, той ми съобщава: „От този момент си освободен от Дума!"
„Мога ли да си завърша деня?", питам. „Не може!" „Мога ли да направя
за последно планьорката, която започва след 10 минути?" „Не може! Вече
не работиш в Дума!" „Мога ли да попитам все пак защо ме уволняваш?"
„Твоята политика във вестника не е моята политика!" „В смисъл?" Миков
взима новия брой. „Ето ти пример от днес. Каква е тази снимка „под глава-
та" на първа страница?" „Вчера Антон Дончев и Вежди Рашидов откриха
Алея на творците в Централните софийски гробища. Това е снимка от съ-
битието." „Антон Дончев - добре, но Рашидов не може да бъде на първа
страница на Дума!" Вежди Рашидов беше министър на културата в прави-
телството на ГЕРБ (б.а.).
при твоето раждане, и ги попитай. Те ще ти дадат верни отгово-
ри, защото мислят със сърцата си.
И накрая, ако стане така, че чужди души с голяма власт те
стиснат за гърлото, намери в себе си силите на феникса. И им
покажи, че след кладата и пепелта се ражда нов живот.
Честит рожден ден, Дума! Бъди силна. Бъди магнит за съ-
мишленици. Силно обичай! Не мрази, но и не прощавай, когато
се сблъскаш с алчността, безразличието и безродието.
И мечтай! В мечтите е твоята сила.
Дума, 4 април 2015
ОТМОРА
С УЧЕБНИК ПО ПСИХОЛОГИЯ
Когато говорим за учебници, у нас най-много се коментират
текстове по история. Онова дето е траяло пет века „робство"
ли е, „присъствие" ли е, „съвместно съжителство" ли е? Мит
ли е „Баташкото клане"? Значима ли е американската роля в
Освобождението ни? Емоциите напират и се изливат, вихрят се
ожесточени спорове, потъваме и се давим в морални и полити-
чески квалификации.
Предлагам ви да си починете, освежите и развеселите с
друг учебник, с друга материя. Изнервени и гневни, вие заслу-
жавате това. Не може само „на нокти" . Поръчайте си „релакс"
с учебника „Психология и логика" за 9-и клас, 2001 г., изд.
Екстрем, автори Тихомир Димитров и Петя Манолова. Ще ви
бъда гид.
Започнете със стр. 88. Там е текстът „Шизофренични
разстройства". Текстът е илюстриран. Виждате ли коя е най-
подходящата илюстрация, когато говорим за шизофрения?
Това е Дон Кихот, който препуска срещу вятърна мелница.
Животът не е литература. В литературата Дон Кихот може
да е идеалист и рицар, но в живота той е един болен човек,
пълно куку, психо някакво, а бе луд! Обяснете го на вашите
деца. Така ще изпълните родителския си дълг да ги готвите за
живота. Ако все пак ви попитат: „А кои се рицарите?", отго-
вор има. Отворете на стр. 46. „Това са бивши варвари, които
християнският морал цялостно преобразява ". Да повторим,
за да запомним. Стоят си едни варвари, идва християнство-
то, инфилтрира им своя морал и те напълно се преобразяват.
Тоест, стават рицари.
След като разберем как се е появил рицарят, идеалната лю-
бов лесно се обяснява. „Едно от изключителните проявления
на европейската духовност е рицарската /идеалната/любов...
В епохата на мита и античността такава любов не е позна-
та. Любовта в Древна Гърция и Рим има много лица - страст,
изгода, покоряване или забава" (стр. 46). Малко е сложно, за-
това, ако сте любящи родители, дайте на децата си по-проста
формула - платоничната любов по времето на Платон не е съ-
ществувала. Виждате как един учебник по психология деликат-
но дава и исторически познания. На същата страница прави и
огромен скок към нашата действителност, за да свърже истори-
чески епохи. Разбираме, че нашите кукерски обреди наподобя-
ват много „ неистовите оргии от древността".
Истинската отмора обаче не е с историческите препратки, а
с осмислянето на психичното.
Разбираме, че като човеци не сме толкова самотни. „ Дори
най-низшите живи организми притежават уникални психични
способности.Дори едноклетъчното Чехълче може да бъде
дресирано" (стр.134). Венец на природата сме, ама и еднокле-
тъчното си има психика. Своя психика, дори уникална. Неудоб-
ството от това познание е, че децата могат да поискат да им
осигурите чехълче, за да го дресират. Знанието обаче винаги
усложнява живота.
Да оставим чехълчето, разтърсващата новина е другаде - на-
учаваме, че всяка жива клетка има уникални психични способ-
ности. Всяка! Оттук следва законна гордост. Аз като организъм
с примерно 8 милиарда клетки имам у себе си 8 милиарда пси-
хики! Вие също!
Сега да вървим към по-сложното. Според учебника всяка
клетка и всеки орган имат РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ двой-
ник. Имате си бъбрек, той от своя страна си има двойник, пси-
хичен и реален. Ето как „фантомен крайник" става фасулски
лесен за обяснение. Ампутират на някого крака, но той продъл-
жава да го чувства, въпреки че липсва. Защо? Защото „фан-
томният крайник е реално съществуващ невидим психичен
крайник, който е двойник (копие) на видимия телесен крайник,
съществувал преди ампутацията" (стр.80). Това познание
обаче трябва да се пази в тайна от лекарите в ТЕЛК. Ако знаят
истината и ако някой отиде без крак да се инвалидизира, като
нищо ще го върнат: „Нямате крайник, ама всъщност имате -
психичен и реален!"
Учебникът се втурва компетентно и в областта на сексоло-
гията. „ Сексът е израз и еманация на необузданата, животво-
ряща енергия, която се таи у човека" (стр. 46). Не е казано
дали тази необуздана човешка енергия има и други еманации.
Този въпрос е за самостоятелно обмисляне. Друго, нещо миро-
гледно, обаче е обяснено ясно. Днес сексът „ се оказва по-висша
ценност от знанието и изкуството " (стр. 49). И четете задъл-
бочено, за да не си помислите, че само сексът като ценност из-
преварва знанието и изкуството. Това важи също и за „грижи-
те за сухата кожа, за твърдостта на косъма, за дизайна на
бельото и мачкаемостта на платовете ". Има и обяснение - за
това е виновна „ вездесъщата рекламна примамка".
Учебникът не се ограничава само с теория и мирогледни
обобщения. Той дава и ценни практически знания. Те се нами-
рат в тестовете. Ето например въпрос № 20 на теста „Какво
знаете за секса?": „ С каква жена мъжът постига най-голямо
удовлетворение в секса?" Отговори: а) с жена, значително по-
голяма от него; б) с по-млада от него жена; в) с жена на прибли-
зително същата възраст. Кой е правилният отговор? Не знаете?
Това е отговор в).
В гореуказания тест става дума за хетеросексуалния секс.
Хомосексуализмът обаче не е пренебрегнат. Най-важното нещо,
което трябва да знаят вашите подрастващи деца, е, че не бива
да се притесняват, ако са хомосексуални. Напротив, трябва да
знаят научната истина, че притеснението от собствената хомо-
сексуалност е психично разстройство (стр. 91)!
Учебникът изпълнява функции и на учебник по вероучение.
Доказателствата за съществуването на Бог са дадени на стр.
122, 123 и 124. Атеистът е обрисуван като „особен психологи-
чен тип", който „ за да повярва, че нещо съществува, трябва
да го види с очите си " (стр. 122) Това обаче е тема, достойна за
самостоятелно представяне.
Ако успеете да си починете и да се обогатите с този учеб-
ник, не благодарете само на авторите. Не по-малка благодар-
Допълнителни цитати за отмора:
Знаете ли, че по време
на клинична смърт, ако ви-
дите тунел и ослепителна
светлина, това е „ нова и
достоверна информация"?
Цитирам.
А знаете ли какво е
„атеист"? Слушайте сега:
„Атеистът е особен пси-
хологически тип. Религия-
та и свръхестественото
са последната му грижа.
За да повярва, че нещо съ-
ществува, той трябва да
го види с очите си. Ате-
истът е горд и се чувства
абсолютно независим.
Дори самата мисъл за Бог
го дразни." (стр.122)
Сега малко разяснения
за тези, които не четат
внимателно. „Атеистът"
не е мирогледна, култу-
рологична или цивили-
зационна категория. Той
е психологическа катего-
рия, затова го изучаваме
в часовете по психология.
Така както изучаваме ин-
троверта, екстраверта,
сангвиника и прочие. На
атеиста изобщо не му
пука за свръхестествено-
то. Той ако не види атома,
не вярва в неговото съ-
ществуване. Ако не види
черна дупка изобщо не му
обяснявайте, че същест-
вува. Ако не е ходил в
Австралия, също не вяр-
ва, че я има. А както си
стои и изведнъж му мине
ност заслужават и специалистите, които са го одобрили - Мая
Митренцева, Банчо Добрев, Кирилка Славова, Стефан Груев и
Живко Ганев.
Гласове, юни 2015
през главата мисълта за
Бог, той много се дразни.
Дори може да се изпоти и
да се развика на нищо не
подозиращите близки.
За същестуването на
Бог има много аргументи.
Давам ви космологичния
аргумент: „Нито едно
нещо, което съществува
във Вселената, не може
да създаде само себе си. С
други думи, всяко конкрет-
но нещо е причинено от
някаква друга реалност,
която е съществувала
преди него и извън него.
Факт е, че нашата кон-
кретна Вселена същест-
вува. Следователно тя е
причинена от една друга
реалност, която е съ-
щестувала преди самата
Вселена и извън нея. Тази
реалност е вечно същест-
вуващият Бог" (стр. 124)
Напред към знанието!
„... вероятността жи-
вотът да е възникнал от
случайното самооргани-
зиране на химични елемен-
ти... е много по-невероят-
но например отколкото да
възникнат всички Шекспи-
рови произведения чрез
експлозия в книгопечатни-
ца" (стр.137)
Все пак в този учеб-
ник има и хубави неща.
Например цитат от Хай-
зенберг: „Първата глът-
ка от чашата на природ-
ните науки прави човека
атеист, на дъното на
чашата обаче го очаква
Бог".
СТРАСТИТЕ
НА ДВА РОЖДЕНИ ДНИ
- - Много сте готини! Благодаря ви, че дойдохте да почерпя
на патерица! Голям купон направихме снощи с две приятелски
семейства! Пия за ваше и за мое здраве! - министърът на фи-
нансите погледна в очите всеки от тримата си гости, усмихна се
и отпи от „Brunello di Montalcino" 2000. - - Кольо, стълб наш финансов, да хилядиш! - вдигна чаша и
Иван, министърът на търговията. - - Бъди здрав, Коле! Тук просто е прекрасно! - Вяра, ми-
нистър на земеделието, стана права и отговори на усмивките с
топъл поглед. - - Коле, тук е невероятно, ти си невероятен, компанията е
невероятна! Желая ти радост, радост и само радост! - Петър,
министър на туризма, вдигна чашата бавно и тържествено, ся-
каш го очакваше амброзия, а не уиски.
Слънцето, червено и сънливо, вече се спускаше зад Вито-
ша. Огромната веранда от матово бял мрамор с кафяви жилки,
безупречно излъскана, хвърляше искри. Пред нея зеленият без-
краен килим от късо подстригана трева, плод на упорит труд и
виртуозност, омагьосваше с тиха игра преди заспиване с всички
нюанси на зеленото. Над и встрани от гостите десетки дюзи
разпръскваха феерични водни пелени - температурата продъл-
жаваше да държи 30. Масата не беше претрупана - две бутилки
бяло вино, уиски, минерална вода, лед, три купи с плодове -
грозде, праскови и сливи, малки купички с ядки, две тавички
Оригиналното заглавие, с което разказът е публикуван в сайта „Гласо-
ве" и в сп. Ново време е „Лакърдии".
със суши и свински ребърца. Млад мъж в елегантни черен пан-
талон и бяла риза с къси ръкави, стоеше почти мирно на десе-
тина метра и наблюдаваше масата, готов да се намеси, ако нещо
свърши или ако някой от гостите поиска нещо друго.
***
Марков стана прав и взе в ръка чашата си с ракия.
- - Скъпи мои приятели, днес навършвам 62. Извинете,
че ви поканих тук, в кварталната кръчма, където и без това
си пием заедно през ден. Тук обаче ни е добре. Тук сме като
у дома си. Пийте по едно за мое здраве! Аз пък ще пия за
вашето! - - Марков, може да си пием често тук, но друго си е рожден
ден! Сто да направиш! - бай Дочо също вдигна чашата си. - - А къде другаде бе, Марков? На кой да правим оборот, на
нашия квартал или на друг? Да се не отървеш от приятели! -
включи се Лъчо. - - Хайде, и от мен, бъди здрав, гледай си внуците и им на-
ливай мъдрост в главите! - Ганчо завърши краткия официален
ритуал.
Четири чаши звъннаха.
Камен специално за случая беше лъснал дългата дървена
маса, разположена в центъра на малко, уютно и грижливо под-
държано дворче. Свечеряваше се, въздухът отпускаше малко по
малко железните горещи клещи. Няколко едри мухи продължа-
ваха да бръмчат като хеликоптери. На масата - четири шопски
салати, вода и бутилка „Сунгурларска". На съседната малка
маса, някакъв непознат, леко придремваше, явно стоеше там
отдавна и вероятно ракиите му бяха повече от три.
***
- - Приятели, ако ви е омръзнало, да пусна нещо друго?
Почти час дискретна и нежна панфлейта извираше от че-
тири колони. Рожденикът обожаваше изпълненията на Дамян
Лука и Джордже Замфир.
Четиримата министри вече бяха се поразходили из клюките
за Министерския съвет, миналите и предстоящи почивни дни и
последните публикации за себе си в големите вестници.
- - Добре си е, Коле ! - отговори Вяра, сякаш от името на
тримата гости. - Прекрасен фон! - - Коле, ти обичаш да смяташ! Какво ще направим на мест-
ните избори? - министърът на търговията подхвана политиката. - - Как какво, ще спечелим разбира се! Не си ли се убедил,
че на нашата Партия за страхотен прогрес никой не може да
излезе? - министърът на финансите погледна нагоре, за да де-
монстрира, че наистина смята. - Половин милион - твърд елек-
торат. Може и да са повече, но да бъдем скромни. После. 140
хиляди държавна администрация. От тях очаквам не по-малко
от 200 хиляди гласа. От 22 хиляди общинска администрация
две трети са наши. Те ще бъдат по-мотивирани, хлябът си е
хляб. От тях и техните семейства - да речем 40 хиляди. Ще
понапазаруваме още стотина хиляди, ама културно - съветни-
ци, застъпници, наблюдатели. Сложи още 200 хиляди, които
вървят със силните. - - Много са важни тези избори! - прекъсна го министърът на
туризма. - Всички знаем какви пари ще разпределят кметовете.
Европа взе, че се преориентира с кинтите към местната власт.
После става перпетум - мобиле. Кметовете режат тортата и под-
готвят електорат за парламентарните избори. Тия нещастници от
Партията за разтърсващи реформи пак ще духат супата. Горките,
можем да ги оставим с два - три областни кмета, и това им е
много. Нито пари имат, нито медии. Верче, така ли е? - - Така е, Петьо! Ние сме най-големият работодател. Освен
това, субсидиите. От земеделците до пчеларите. Нямаме ли
право да искаме благодарност и почтеност? - - Вижте, скъпи приятели, като министър на търговията ви
го казвам - включи се и Иван. - Приказките на журналята за
търговията с гласове си е димна завеса. Дръж ключови фигури
по места с европрограмите, с централно финансиране на разни
проекти, с финансовия контрол, с професионална перспекти-
ва и ще видите как целуването на ръка се превръща в гласове.
Много е просто!
- - Точно така, бизнесът. - продължи домакинът. - Хиляда
сътрудника имаме. - - Как хиляда, бе Коле? - учуди се Вяра. - Нали бяха около
200? - - Верче, Верче, романтична душа си ти! 180 са постоян-
ните. Другите до хиляда са предизборни, наборни, така да се
каже. 12 хиляди секции - по 12 секции на човек. От няколко
месеца работят. Знаят кои са основните работодатели на хората
от тези секции. И подходът към тези работодатели е индиви-
дуален. С едни - с добро. С други - с леко предупреждение.
Знаете ли колко в крупния бизнес са обявили загуба за мина-
лата година? Ако някой иска след четири месеца вместо Дядо
Коледа да получи джуджета от НАП, да си каже. А и медиите
са интелигентни, с този проблем не се занимават. Интелигентни
са, щото и те са бизнес.
***
- - Камене, намали малко тази музика! Няма да се надвиква-
ме! - рожденикът Марков поиска тишина. Явно се готвеше да
захване любимата си политика. За час вече бяха изчерпали дру-
гите теми - времето, Левски, ЦСКА, тениса на Гришо и Маша,
кварталните клюки.
Камен смени сръбското с някаква тиха италианска музика.
Марков се усмихна, кимна одобрително, глътна от втората ра-
кия и се приготви да държи реч.
- - Скъпи мои приятели, да ви питам аз, кога ще започне да
дърпа нашата мила държава? Ей тук, преди време, обсъждахме
възможните национални цели. Помните ли? Ще ви припомня.
Някой каза, че ще се оправим, когато вместо 40 хиляди тона
ябълки започнем да произвеждаме и изнасяме по 400 хиляди
тона. Както е било преди 30 години. - - Кой беше този някой, бе Марков? - бай Дочо се почеса по
главата.
- - Проверявам ви! Кой ли? Аз бях! Лъчо разви тезата за хи-
перферми за агнета и охлюви, защото проблемът ни е безрабо-
тицата на нискообразованите. Дай на 100 хиляди поминък от
по 500 лева на месец и те веднага изтърчават и ги хвърлят в
магазините. Можете ли да смятате? От тук дръпва и търговията
и производството! - - Да, това е пътят! - включи се и Лъчо, явно поласкан, че го
цитират. - Аз говорих и за минералните води, на които трябва
да докараме скандинавските баби. Най-силната минерална вода
в Европа! Дори чехите бием! Ще сборим Велинград с Карлови
Вари, стой та гледай! - - Така. - продължи Марков. - Простете за нескромността,
но аз формулирах най-добре националната ни цел № 1. - - Май нещо с Германия беше свързана. - прекъсна го
Ганчо. - Стига с тези германци, бе! То от слушане на разни
Меркел-Беркел сме на този хал!
Марков сви устни.
- - Ганчо, Ганчо, нищо не си спомняш! Из казах така. Днес за
цяла година изнасяме толкова, колкото Германия за седем дни.
Нашата национална цел № 1 трябва да бъде за година да изна-
сяме толкова, колкото Германия за десет дни! Не е ли гениално?
Почти да удвоиш износа си, това ще дръпне всичко - и произ-
водство, и работни места, и социална политика.
На Лъчо вече му светеха очите. Обичаше компанията да го-
вори за икономика, защото беше в свои води.
- - Знаете ли, момчета, вчера четох справките на НСИ за из-
носа за първото полугодие. Сетете се, кое е най-смешното. За
Русия сме изнесли стоки за 370 млн. лева, а за Македония - за
350 млн. Не е ли смешно за руския пазар да изнасяме толкова,
колкото за бутиковия македонски? - - Е, санкции. - прекъсна го бай Дочо.
- - Не е от санкциите, преди тях сме изнасяли за по 500 млн.
за Русия. Пак смешно - от общ износ от 22 млрд лева! - - И аз я четох тази статистика. Мина по вестниците. На
теб ти е смешно за Русия и Македония, на мен ми е обид-
но от нещо друго - намеси се рожденикът. - Чета аз, че сме
изнесли „Електрически машини и апарати" за 1,2 млрд. лева
и то само за Европа! Викам си „Брей! Машини изнасяме за
германците и французите!" Чета разбивката обаче и какво се
оказва? Електрически машини - друг път! - Марков си вдигна
лакътя и тупна по него с длан. - Става дума за жици, кабели,
релета, прекъсвачи и реостати. А бе, не можем ли поне да ги
сглобяваме?...
***
Министърът на финансите обходи с поглед гостите си. Бяха
се умълчали. Бяха зареяли погледи в потъмнелия безкраен тре-
вен килим и отпиваха от чашите си.
- - Харесва ли ви Жан Мишел Жар?
От половин час слушаха тиха електронна музика.
- - „Oxygene" ли е това, Коле? - попита Вяра.
- - Топло, топло, Верче! „Equinoxe". „Oxygene", част от него,
мина. - - Пак ще кажа, имаш невероятен вкус.
- - Просто явно харесваме сходни неща, Верче!
- - Ние и в политиката, Коле, май имаме сходни вкусове! Вку-
сът е много важно нещо. - Вяра за секунда замълча, като че
ли преценяваше дали си струва да продължи темата. - Ето, ти
например, винаги си елегантен, със спокоен и топъл поглед.
Кольо изпъна нагоре ръце за ободряване.
- - Добре, Верче. Хайде, стига с тези вкусове. Михаиле,
смени асортиментите! Ние ще се поразходим. Сменяме итали-
анското вино с френско. Сложи от „Cheval Blanc" пак реколта
2000, за сравнение, синьо сирене, дай от тортичките - онези от
„Френска селска торта" и още грозде! Искате ли да се поразхо-
дим по тревата?
Гостите станаха. Младият мъж с елегантните черен панта-
лон и бяла риза се зае с масата.
Четиримата министри тръгнаха по килима. Приглушени
светлини от четири градински лампи чертаеха вълшебни пъте-
ки. В градината, сякаш разхвърляни, стояха не много големи
мраморни статуи на римски богове.
- - Кольо, откъде са тези статуи? - попита министърът на
туризма. - - Реплики. Купих ги от Италия.
- - Чудесни са.
- - Боговете са винаги чудесни. - засмя се министърът на
финансите. - А ей там, на десетина метра - Кольо посочи с
ръка, - има статуя на Лао Дзъ. - - Той пък за какво ти е? Не е бог.
- - Той ми е кумир. Легендата разказва, че когато се е родил,
вместо да изплаче, като всички хора, се е изсмял. - - Интересно.
Министрите бавно се отдалечаваха от верандата. От мрачи-
ната края на двора вече не се виждаше.
- - Знаеш ли, Кольо - министърът на търговията го прегърна
през рамо, - нещо не разбирам. Тази вила ти е от преди да ста-
неш министър, нали? - - Да.
- - Знам, че имаш превъзходен бизнес в чужбина. Защо ти
беше да се буташ в политиката? - - Бизнесът е добър. Даже вече няма нужда да се намес-
вам много. Брат ми се справя. Политиката. Ваньо, как да ти
кажа. Тръпка, братко. Състезание! Супер шах! Усещането е
друго.
***
В кварталната кръчма очите на компанията взеха да натежа-
ват. Приключваха втората бутилка. Разговорът за България, за
производството, търговията и националните цел продължава-
ше, но вече някак вяло, тъжно, уморено.
Марков огледа гостите си.
- - Хайде, стига с тази политика! Ние като седнем, от всичко
разбираме! Българи! За политиката си има хора! Някой да пред-
ложи друга тема.
Бай Дочо се беше подпрял с две ръце и блуждаеше.
- - Добре, бе Марков, спираме, ама позволи ми последно,
нещо не разбирам. Защо ни стоят запечатани урановите мини?
Съкровище тъпчем, а дрипави ходим. - - Леле - сепна се Ганчо, - какво чувам от устата на бивш
служител на Министерството на екологията? - - А бе, екология. - бай Дочо махна с ръка все едно пъдеше
муха. - Защо дадохме златото си на канадците, вместо да си го
добиваме? Защо българската държава продаде на чешката дър-
жава електроразпределението? Та то по дефиниция е печелив-
шо! Формираш цената, след като сложиш печалбата. - - Да, ама ЧЕЗ бяха обявили, че девет години са работили на
загуба! - прекъсна го Лъчо. - - Ей, те това умът ми не го побира!
Марков ги погледна почти отегчено и вдигна ръце в знак да
спрат.
- - Хайде, философите ми, не разбирате, защото е сложно.
Това е висша политика. Хайде сега, наздраве! Дядо ви Марков
навърши 62 години. Преди половин час!
Марков си погледна часовника. Знаеше от майка си, че за
пръв път е изплакал в 23 часа.
Гласове, 19 август 2015
ХАЙДЕ, СТИГА С ТОЗИ КОРАН!
След всеки терористичен акт се взимат „страхотни" мерки
за сигурност. Наводняване на обществените места с полиция,
заграждения, проверки, арести... А всеки нормален човек знае,
че никакви мерки не могат да бъдат взети срещу камикадзета.
Опасват се с експлозиви, отиват на публични места и се взри-
вяват. Няма защитено, нито метро, нито летище, нито театър,
нито площад, нито училище. Донякъде могат да бъдат защи-
тени влезлите в самолета, напълно - само лидерите, които ни
обясняват какви мерки взимат.
След всеки атентат следват искрени или театрални жестове
на съпричастност „Jesuis..." и банални обяснения за причините
на ужасяващия терор. Налепваме „фанатиците" с най-омразни-
те епитети и започваме да ровим в религията им, за да посочим
изначалните, духовни и асоциални мотиви за тяхната чудовищ-
ност.
Любим прицел за „дълбокомислено" обяснение на терори-
зма е Коранът. И както често се случва в обществената психоло-
гия, най-наясно с мотивиращата роля на Корана са тези, които
не са го чели.
Вярно, в Корана има разтърсващи описания на Ада, където
невярващите в Аллах пият вряла вода, разкъсваща червата им
и горят в неистов огън. Вярно, Аллах наказва жестоко с вечни
мъки тези, които не му служат. Дотук е вярно, нататък - не е.
В Корана няма нито един призив да бъдат избивани мирни
хора, които не са посегнали на религията му, на живота или на
дома на последователите му. Нито един! Затова пък има доста
текстове, които посочват кога насилието е оправдано.
„60:8 Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да по-
стъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в рели-
гията и ви прогонват от домовете ви. А когато се сближават с
тях - те са угнетителите."
„60:9 Аллах ви забранява само да се сближавате с онези,
които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви,
помагат на прогонването ви. И които се сближават с тях - те са
угнетителите."
И разбира се, евроатлантическата кортикална амнезия не
знае нищо за воюване с исляма, за хвърлени бомби, за унищо-
жени домове, за избити хора в собствените им страни.
Да, има призиви за рязане на глави!
„8:12 Твоят господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Под-
крепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на онези, кои -
то отричат. Сечете ги над вратовете, сечете им всеки крайник!"
Ще оставим на страна, че това е призив към ангелите, а не
към хората. Същественото е, че призивите за насилие важат за
условия на война. И ако врагът иска мир, ти също трябва да
поискаш.
„8:61 И ако склонят на мир, склони и ти, и се уповавай на
Аллах!"
Ако някой мисли, че в средновековен текст няма да дрънкат
оръжия, просто мисли странно и извънисторически. И в Корана
има. Духът обаче е ясен - има ли протегната ръка, тя се прие-
„17:33 И не убивайте човек. Аллах е възбранил това освен
по право!"
Това право не е разяснено. От контекстите обаче то става
ясно. Убиваш, когато си във война, когато разрушават дома ти,
когато посягат на религията ти. Тогава.
„25:63 Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по
земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват:
„Мир!" (и отминават)."
Какво е отношението в Корана към друговерците? Ясно, тях
ги чака пъкълът. Наказанието обаче идва от Господ, не от човек.
Няма призиви за насилствено обръщане в „правата" вяра.
„2:256 Няма принуда в религията."
„18:29 Който желае да вярва, а който желае, да остане не-
верник!"
„6:108 И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за
да не похулят и те Аллах враждебно."
Има специални текстове, които се отнасят до християните.
„29:46 И спорете с хората на писанието само по най-хубавия
начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: „Вярва-
ме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог
и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени."
Нещо повече, да се отвръща на злото със зло е грях.
„42:40 Възмездието за злина е злина като нея. А който изви-
нява и се помирява, неговата отплата е при Аллах. Не обича той
угнетителите."
Обяснението на тероризма с Корана е димна завеса, която
скрива факта, волно или неволно, че насилието ражда насилие.
Това не означава, че Коранът е манифест за мир и толерант-
ност. Такова нещо от него не може да се очаква. Има призиви
за насилие, които откъснати от контекста и после подсилени от
стотици интерпретации и с хиляди страници други ислямски
текстове, са били войнстващо знаме в ръцете на религиозни и
политически водачи. Същото се отнася обаче и за Библията.
Скоро четох някъде, че „Терористът се убива с оръжие, а
тероризмът - с образование". Бях втрещен. Какво искат да ми
кажат? Че ако избият родителите, децата и братята ми, ако изна-
силят жена ми и сестрите ми, ако унищожат дома ми, ако съси-
пят живота ми, ако превърнат моята земя в моя Ад, лекарството
за мен е образованието? Красивите книги са моето психиатрич-
но хапче? Докторат ли ще ми предложат да разработвам? Лек-
ции на пацифисти ли ще ме накарат да слушам?
Знам, че съм подбрал страшно неподходящ момент за горни-
те думи. Момент, в който отново десетки, много десетки семей-
ства, са потопени в кръв и мъка. Напълно невинни и напълно
безпомощни пред един чудовищен фанатизъм.
Буца обаче застава в гърлото ми, когато слушам приспив-
ните приказки за тези негодници и натрапници - мигрантите.
Когато ми обясняват терора с фанатизма на една религия и ма-
лоумието на нейните войни.
Как един западен лидер не призова силно, ясно и непоколе-
бимо да бъдат оставени народите сами да решават съдбите си!
Да не се раздава „правосъдие" на чужда земя! Да бъде озаптена
лакомията за нефт и газ! Светът да спре да пълни гушите на
военнопромишлените комплекси! Няма такова нещо. Има угри-
жени физиономии, черни лентички, „Jesuis...", мерки за сигур-
ност, подли обяснения с образованието и културата, хартиени и
смешни призиви да изтръгнем злото!
КАК?
Поглед инфо, 23 март 2016
ПАРТИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ
ЗА СОЛИДАРНОСТТА
Традиционната годишна конференция „Солидарност за
всички" на Партията за страхотна справедливост (ПСС) тряб-
ваше да започне след десетина минути. Всичко беше отлично
подготвено. Както винаги, в началото щеше да прозвучи хим-
нът „Солидарност завинаги" на Пийт Сийгър. От двете страни
на президиума, на три метра височина, висяха плакати със за-
главието на химна. Единият - на български, другият - на ан-
глийски, „Solidarity forever". Това беше знак за солидарност с
международните гости.
Седмица преди конференцията имаше проблем с химна. Ше-
фът на отдел „Пропаганда" държеше да се пусне изпълнението
на Ленард Коен, а шефът на отдел „Организационен" настоява-
ше за това на Джеси Томас Браун. Двамата се редуваха да висят
пред кабинета на Председателя, за да го убедят в правилността
на своя избор. Той ги изслуша по няколко пъти, но нищо не каза.
Това повиши междушефското напрежение, а то пък прерасна в
ругатни между самите отдели. Два дни преди конференцията,
в 8.30 ч. сутринта, шефът на „Организационен" отново застана
пред кабинета на Председателя, който обикновено идваше в 9.
Този път обаче дошъл, оказва се, в 7, а шефът на „Пропаганда"
научил отнякъде и нахълтал при него още в 7.30. Излязъл в 7.45
и гледал победоносно, както осведоми секретарката. Явно беше
спечелил. Химнът щеше да звучи с гласа на Ленард Коен.
Новината бързо плъзна из лабиринта на партийната цен-
трала. Тази малка победа - малка, но победа! - означаваше, че
в този момент шефът на „Пропагандата" беше по-влиятелен.
Уважението към него нарасна. У някои партийни служители се
превърна дори във временен респект. В орготдела държаха ог-
ромно сметало с пет реда. На всеки от тях се отчитаха загубите
и победите на петимата шефове на отдели. Дежурният с неудо-
волствие премести една топка от ляво надясно в реда на отдел
„Пропаганда".
Преброителите бяха готови. Първата им задача беше да от-
четат кои делегати не стават на химна. Всяка година имаше по
десетина такива. Знаеше се мястото на всеки, така че беше лес-
но да се разбере кой си седи на химна. Неставането се квалифи-
цираше от Ръководството като неуважение към Солидарността
и косвено като неуважение към Справедливостта. В крайна
сметка това беше неуважение към Партията. Списъкът се пре-
даваше на секретаря по идейното развитие и се използваше при
атестацията на партийните кадри.
Комисията по томболата също беше готова. Цяла година тя
събираше молбите на уволнени партийни кадри и в навечерие-
то на конференцията изтегляше пет имена. Късметлиите щяха
да бъдат възстановени на работа. Тази процедура се изпълнява,
когато Партията е на власт. Когато е в опозиция, изтеглените
попадат в списък за назначаване с предимство след спечелване
на властта.
Във фоайетата около конферентната зала, зад специално
опънати червени шнурове, започнаха да се подреждат Проси-
телите. На гърдите на всеки висеше табела. Тя указваше какъв
пост - назначаем или изборен, е изпълнявал човекът в минало-
то и посочваше каква сума проси и за какво. Бивши депутати,
министри, зам.-министри и по-дребни служители, останали без
работа или затруднени материално, обикновено търсеха помощ
за лечение, на себе си или на свои близки. Допустими бяха
прошения за лица до трето коляно по права линия и до второ
по съребрена. Пред всеки Просител имаше голяма картонена
кутия и минаващите можеха да пуснат бележка с обещана сума
и координати за връзка. Упълномощени лица пускаха бележ-
ки от името на основни и общински организации. После редът
беше следният: Просителят се свързва с посочените в бележки-
те лица и урежда получаването на сумата, като отделя 20% за
Централата. Да станеш Просител, не е проста работа. Специал-
на комисия в продължение на два месеца разглежда молбите и
определя кой може през съответната година да бъде Просител.
Местата са ограничени. Няма безкрайни фоайета.
На видно място в едно от фоайетата беше разположено „Таб-
лото на позора". На него закачаха големи снимки на партийни
служители, изгонени от работа, които впоследствие бяха осъ-
дили Централата. Естествено, под снимките имаше конкретна
информация - име, длъжност и размер на взето чрез съда обез-
щетение. В специални кутии до таблото бяха наредени пейнт-
бол топки, с които делегатите можеха да замерват снимките.
Това беше дори препоръчително, а за специална група ново-
назначени - направо задължително. Топките се разпльокваха и
оцветената вода се стичаше по таблото...
***
Председателят вдигна ръка, което беше знак, че конферен-
цията трябва да започне. Пуснаха химна „Солидарност зави-
наги" в изпълнение на Коен. Делегатите станаха на крака. На
голяма видеостена зад Президиума се сменяха кадри, илюстри-
ращи солидарността. Хора се прегръщат по улиците... Скупче-
ни работници скандират „Да живей!"... Партийни ръководители
раздават шоколади и плюшени играчки на деца от Домове за
изоставени... Младежи с различен цвят на кожата, хванати за
ръце, играят ръченица на площада... От време на време в едър
план се появява образът на Председателя, вперил поглед в об-
сипано със звезди небе.
След като химнът свърши, Председателят се изправи зад ка-
тедрата и започна своя годишен доклад. Той обстойно анализира
социалната действителност през призмата на факторите, които
тласкат хората към солидарност, и на факторите, които ги въз-
пират от солидарни постъпки. Хвърли мост между ценностите
„справедливост" и „солидарност", като аргументирано доказа,
че солидарността е феноменален завършек и венец на справед-
ливостта и че последната от своя страна е куха и псевдо, ако не
поставя солидарността като основна тухла в своя фундамент.
Разбира се, голяма част от доклада беше посветена на работата
по изработване на „Стратегия на солидарността", подхваната
от две независими една от друга научни групи.
След финалните думи и бурните ръкопляскания видеостена-
та зад Президиума отново светна, за да покаже как Председате-
лят се разхожда из някакви подземни мини с каска на главата,
хванал под ръка работник... Председателят носи на двете си
ръце по едно дете - момче и момиче, усмихва им се и сочи с
брадичка и нос нещо напред... Председателят прекопава райгра-
са в междублокова градинка сред усмихнати съкооператори... И
всичко това - пестеливо, за не повече от половин минута.
Дойде редът на съдокладите. А тук разнообразието беше
огромно. Явно тази година е бил положен сериозен труд. Ето
някои от темите: „Неолиберални препятствия пред солидар-
ността между богати и бедни", „Стагнация и деформация на
солидарността в постиндустриалното общество", „Етапи на
солидарността - от замисъла до ощастливяването", „Истори-
чески диапазони на солидарността - от пещерното братство
на питекантропа до взаимопомощта в космическите станции",
„Солидарността като фактор за осмислянето на верните социо-
историко-културни дискурси", „Предсолидарно мислене и сле-
дсолидарни аксиологични обобщения", „Солидарността в Бъл-
гария - традиционност и новаторство", „Изначалната доброта
като предпоставка за надкласово вплитане на солидарността в
социалните отношения". И други.
След като науката се произнесе по фундаменталните теоре-
тични и практически аспекти на солидарността, думата беше
дадена на обикновените делегати. Подбрани бяха така, че да се
получи представа за реалната солидарност в най-различни аспе-
кти. Майка на пет деца получила три кашони с банани за Коле -
да... Работник с фрактура на черепа в следствие на трудова зло-
полука получил първа помощ от лекар - активист на Партията...
Делегат милионер дарил дванайсет кашона с художествена
литература на три читалища, избрани след конкурс. И много
други.
От време на време думата бе давана за реплики или допълне-
ния от залата, където също всичко вървеше гладко и хармонич-
но. Само един делегат се опита да развие темата: „Защо Бълга-
рия е най-бедната страна в Европейския съюз?", но водещият
го прекъсна с обяснението, че се включва ни в клин ни в ръкав.
Провокаторът се беше докопал до микрофона след работника
с фрактурата и въпросът му не можеше да се разглежда нито
като реплика, нито като допълнение.
Дойде ред и на Парламентарната група. Неин зам.-предсе-
дател запозна конференцията с новите проектозакони, подгот-
вени и внесени от Партията: „Удвояване на броя на годишните
томболи за лечение в чужбина на деца с церебрална парализа",
„Финансиране на чуждоезикови курсове за съкратени миньо-
ри" и „Повишаване на ДДС-то за пържени храни, водещи до
заболяване от рак, в полза на Фонд за усъвършенстване на хе-
модиализата", „Диференцирана коледна помощ от 2 до 4 лева
за пенсионери с пенсия под 200 лева".
Петте часа, определени за конференцията, минаха неусетно.
В заключителните си думи Председателя развълнувано обясни
перспективите на практическата солидарност, научно дефини-
рана чрез теоретичното богатство на Партията в тази област.
Отново дойде ред на химна и този път делегатите, станали на
крака, запяха заедно с Ленард Коен. Две внушителни групи,
подготвени от организаторите, подкараха песента на два гла-
са. Видеостената зад Президиума отново се оживи. На големия
екран засмени дечица затичаха на воля из някакво житно поле,
вятърът развя кичурите им, а огромно блестящо слънце окъпа в
светлина и полето, и децата, и цялата зала.
Блог „Ще опитам", април 2016
ПАРТИЙНАТА ПРОГРАМА
КАТО БРОШКА
Проследих внимателно и предконгресната и конгресната
дискусия в БСП. Просто защото развитието на България зависи
много от процесите в най-голямата лява партия. Дори когато е
в опозиция.
Най-обемисти и пълни с енергия са разговорите за „лявото"
в БСП. „Доколко е лява?", „Какво означава да е лява?", „Прави
ли ляв завой?"... Липсва обаче един простичък въпрос:
Следва ли БСП своята програма?
Бих задал въпроса още по-ясно: „Интересува ли се изобщо
БСП от своята програма?". Според мен отговорът е отрицате-
лен. И какъв извод следва от това? Когато една партия не се
интересува от своята програма, причината може да бъде само
една - политическият и живот се подчинява не на ценности, а
на безпринципен стремеж към власт, твърде прагматичен, т. е.
доходоносен за някои. А в менюто за избирателите - словесни
пируети, като заместители на адекватното поведение.
Морално право да пиша тези редове ми дава фактът, че съм
един от авторите на Програмата.
България върви по път, обратен на очертания
в Програмата на БСП
Бедността и несигурността се увеличават, демографската
криза е на път да се превърне в катастрофа, пропастта между
богати и бедни се задълбочава, „достойният живот" се превръ-
ща в кух лозунг. Свободата е формална, справедливостта е за
малцина, солидарността е на думи.
Без да си затваряме очите пред обективни обстоятелства и
без да надценяваме възможностите на БСП, истина е, че редица
фундаментални програмни постановки на БСП не намират при-
ложение и конкретизиране в поведението на партията - нито на
власт, нито в опозиция. И това е основна причина за ерозиране-
то на доверието към нея.
***
През целия период след 1989 г. БСП твърди, че е противник
на наложеното неолиберално развитие:
„...Промяната, която предлагаме е: смяна на неолибералния
модел със социалната алтернатива."
Борбата срещу неолибералния модел означава преди всич-
ко възстановяване на активната роля на държавата в основните
процеси на българското развитие. В това число и на първо мяс-
то - в икономическите процеси. БСП много отдавна не прави
нищо значимо или дори забележимо в тази посока.
„Наложената догма „Държавата е лош стопанин" и кривора-
збраният либерализъм, вместо градивна пазарна конкуренция,
породиха паразитен, консумативен тип капитализъм."
Тоталната приватизация, особено на монополи, и отказът на
държавата да създава свои икономически субекти са пряка ре-
ализация на догмата „Държавата е лош стопанин". Чрез своето
поведение - и на власт, и в опозиция, БСП не се противопоста-
ви на тази догма.
„Необходима основа на политиките за растеж и модерниза-
ция е постигането и поддържането на реална равнопоставеност
между частната и държавната и общинската собственост; раз-
витието на кооперативната форма на стопанисване."
Не съществува никаква равнопоставеност между държавна
и частна собственост. Като изключим няколко предприятия в
енергетиката и транспорта, държавата категорично се е отте-
глила от пряко участие в икономическия живот. Не съществу-
ват никакви усилия за подкрепа на кооперативната собственост.
Със своето мълчание и бездействие по този въпрос БСП много
отдавна е ключов изпълнител в родния неолиберален хор.
„Смятаме за наложително да се изготви и приложи нова
икономическа стратегия за предстоящия период."
Тази „наложителност" не присъства като императив в по-
ведението на БСП - нито на власт, нито в опозиция. България
няма икономическа стратегия. България няма свое виждане
нито за развитието на икономиката като цяло, нито за повиша-
ване на производителността на труда и конкурентоспособност-
та на българските продукти.
„Конкретен израз на програмирането на икономиката следва
да станат ясно дефинирани индустриална и експортна политика."
България няма - нито ясни, нито неясни! - дефинирани ин-
дустриална и експортна политика.
Грижата за наемния труд
Тя присъства в ритуалните речи на лидерите, но тотално от-
съства в техните притеснения и действия.
„Основното отношение между труд и капитал се характери-
зира със силно занижен дял на работната заплата в стойност-
та на крайната продукция, далеч под средния за европейските
страни."
Тази констатация, която в контекста на Програмата на БСП,
е силна критика срещу характеристиките на днешния българ-
ски капитализъм, не поражда действия - нито за изясняване на
причините за този дисбаланс, нито за неговото преодоляване.
„...да защитава стратегическите интереси на обществото...
във външноикономическите отношения."
От българския износ днес се интересува само статистиката.
У нас за 25 години обществото не бе ангажирано в нито една
национална дискусия по проблемите и възможностите на на-
шия износ. За тази незаинтересованост ключова отговорност
носи и БСП.
В крайна сметка най-голямата лява партия на практика се
дистанцира от извода си, че:
„в основата на бедността в нашето общество стои разруши-
телното въздействие на нерегулираните пазарни сили и недос-
татъчната ефективност на държавното въздействие."
Бедността сякаш е обективен процес, върху който поли-
тиката има нищожно въздействие. Може ли някой да посочи
действия на БСП за регулиране на пазарните сили и повишава-
не ефективността на държавното въздействие върху икономи-
ческите процеси?
Лявата алтернатива
За да бъде на равнището на ценностите на своята програма,
БСП трябва да работи за това:
- - държавата да създаде солидни предприятия в областта на
производствената, банковата, застрахователната и външнотър-
говската дейност; - - да бъдат проучени възможностите за възстановяване на
държавната и общинската собственост върху практически моно-
полни дейности, като енергоснабдяването и водоснабдяването; - - българската дипломация да бъде активно ангажирана с
възстановяването на стари и търсенето на нови пазари за бъл-
гарската продукция; - - държавата да се заеме с проучване на фактите, свързани с
големите и многогодишни финансови загуби на знакови фирми
от „Топ 100"; - - държавата да се ангажира с проучване на причините, по-
ради които доходите на наемния труд у нас са силно подценени
в сравнение със средноевропейските - и като процент от Брут-
ния вътрешен продукт (БВП), и като съотнесени с производи-
телността в нашата икономика; - - чрез промени в законодателството отношението между
преки и косвени данъци да се приведе към средноевропей-
ското.
На последния конгрес на БСП бе отхвърлено предложение в
устава на партията да се запише: „Националният съвет на БСП
най-малко веднъж в годината да обсъжда на свое специално
заседание съответствието между програмни постановки и по-
литическо поведение на партията". Случайно ли?
Такъв запис и съответно такива обсъждания ще осветят по
един нелицеприятен начин тоталното разминаване между Про-
грама и политическо поведение. Ще разкрият тъжната истина,
че програмните документи, които се пишат и гласуват в парти-
ята, са се превърнали в моден костюм за пред хората, в брошка,
финтифлюшка, в най-добрия случай - в ритуал за подхранване
на илюзията за лява идентичност.
Поглед инфо, 9 май 2016
БСП МЕЖДУ ВЕЩЕРСКИТЕ
ЗАКЛИНАНИЯ И СВОЯТА ПРОГРАМА
Едно от основните внушения, налагани след конгреса на
БСП заради избора на нов лидер, е, че
левият курс бил спрян
и партията тръгнала надясно
Олигархията превзела БСП. Нинова тласкала към задкули-
сие. Доказателства? Някой интересува ли се от такива? Затова
пък заклинания, епитети, мрачно пророкуване и общи квали-
фикации - колкото щеш.
И в какво по-точно се изразява този спрян ляв курс? В посто-
янното повтаряне, че хората са бедни и това не е правилно? В ло-
зунгите, че държавата трябва да бъде справедлива, ама не е? Във
въздишката, че българинът заслужава достоен живот? В констата-
циите за тъжното битие на народа? Сякаш в управлението има едни
десни, които стискат едни пари, но не ги дават на хората... защото са
десни. А като дойде левицата на власт... какво по-точно ще стане?
Не е като да не знаем как се променя говоренето, когато
левицата преминава от опозиция на власт. Овластеното „ляво"
започва да мрънка, че „нещата не се оправят с магическа пръч-
ка", че „не сме предполагали толкова лошо наследство". Да,
понякога следва „лява козметика" - нещо за социалните помо-
щи, нещо за дървата за огрев на най-бедните, нещо за... Малко
нещо с много пудра и червило.
През последните 20 години, включително и със съдействи-
ето на БСП, страната ни отиде в крайното дясно. Затова тези,
които гръмко твърдят, че с новия си председател БСП щяла да
завие надясно, следва все пак да разяснят. Колко по-надясно и
как по-точно? Ще увеличи пенсионната възраст на 80 години?
Ще позволи на работодателите да уволняват безусловно и без
никакви обяснения? Ще съкрати периода за обезщетения на два
месеца? Ще спре всякакви социални помощи? Ще раздава кон -
цесии без никакви такси? Ще намали данъка печалба на 5%? За
такова нещо ли се готви Нинова?
Програмата на БСП е сравнително лява. Защото говори за
сериозни ангажименти на държавата, включително в икономи-
ката. От Жан Виденов насам обаче държавата постоянно, неот-
клонно и систематично се оттегля от всичко. Можеш с хиляди
думи да се бориш за „Лява България", но първият тестов въ-
прос за това дали си ляв, или десен, е какъв процент от брутния
вътрешен продукт (БВП) трябва да разпределя държавата чрез
бюджета си.В България този процент е от порядъка на 35. В
Европа е средно около 50. Дания например отделя близо 60%.
Кои леви лидери предложиха решения за преодоляване на ул-
традесния характер на българската държава?
Да, ама за да се вдигне този процент, трябва да се вдигнат
данъците на богатите и на бизнеса, да се установи прогресивно
облагане. БСП го „установява", ама когато мине в опозиция.
Когато е на власт, въвежда плоско облагане и обяснява, че...
плоският данък стимулира икономиката. Стимулира - друг
път. Погледнете годишните справки на българския бизнес и ще
видите колко известни фирми, особено чужди, на практика не
плащат дори този нисък данък от 10%.
Олигарсите били взели властта...
Този драматичен вопъл пък подтиква към извода, че старо-
то ръководство се е противопоставяло с нещо на олигарсите. С
какво по-точно? Да не би случайно да е поискало разследване
като как например 100-те най-големи фирми в България по-
казват среден финансов резултат от по близо 5 милиона лева...
загуба (за 2014 г.)? Фирми с годишни приходи от 58 млрд. лева
„губят" близо половин милиард на година! Поставян ли е този
въпрос? Или и „леви", и „десни" консенсусно мълчат, защото е
някак неприлично да се пита...
Та с какво по-точно отстраненото „ляво" ръководство на
БСП притесни милионерите, включително и тези в БСП, на ко -
ито Гергов стана олицетворение? Кога се разтревожи от факта,
че делът на съвкупната работна заплата в рамките на принаде-
ния продукт е най-нисък в Европа? Въобще пролича ли отно-
шение - и какво - по темата „капитал - наемен труд"?
А интересува ли се самата БСП от това отношение? Или пред-
почита вещерското баене за Злия, който спъва Добрия в реторич-
ното му усилие да вземе някакъв ляв завой? С избора на Нинова
БСП била тласната към задкулисни зависимости...
Защото досега беше предкулисно независима? И като такава
се бореше да създаде български банков сектор, за да ограни-
чи износа на национален продукт от чуждите банки? Громеше
чуждите търговски вериги и техния диктат по отношение на
българския производител? Искаше разтуряне на неизгодните
концесионни договори? Премахване на привилегированото
положение на американските енергийни централи? Кога точно
БСП беше така независима, че да поведе и изведе до успех по-
добни битки - на власт или в опозиция?
БСП била разделена на два лагера...
Някой може ли да онагледи разлика в тези лагери с примери от
политиката, а не с лозунги и заклинания? Лагерите не били просто
около различни лидери, а „около различни нюанси на представата
за лявото и политическите инструменти за неговата практическа
реализация". Та кои са тези различни представи и инструменти?
Реториката срещу ГЕРБ? Хайде да не си пробутваме тази реторика
като „червена линия" и автентично доказателство за лявост.
Защото ако между управлението на ГЕРБ и БСП има съ-
ществени разлики, то с не много усилие могат да се покажат
и съществени прилики. И най-голямата от тях е робуването на
неолибералната догма, че „Държавата е лош стопанин". Имен-
но това обяснява защо и при ГЕРБ, и при БСП държавата не
се завръща никъде - нито в икономиката, нито във външната
търговия, нито в банковото дело, нито в културата, нито в здра-
веопазването. А в образованието продължава да руши, вместо
да гради. Възможно ли е тогава отношението към ГЕРБ да бъде
разграничителна „червена линия"?
Ако хората от левицата толкова са намразили ГЕРБ, може
просто да се каже, че коалиция с тази партия е недопустима по
морални причини. А не да се изтъкват някакви фундаментални
разлики в политиката. Нека бъдем честни,
лява реторика има в изобилие
И при Станишев, и при Миков, и при Нинова. Доколко оба-
че думите съответстват на реалното поведение? Разшифрова ли
някой лявата реторика така, че да става ясно какви политики
следват от нея? Търси ли отговорност за несъответствия?
Следи ли БСП обвързаността на своите лидери със заявена-
та от тях политика със същата припряност, с която следи об-
вързаността им (внушавана или реална) с олигархични кръгове
и интереси? И дали второто не би било по-малко възможно, ако
патосът беше насочен към първото?
Тъжен факт е, че неолибералната матрица подчини и БСП и я
направи свое оръдие. Ако не беше така, нямаше толкова старател-
но да се избягва въпросът: „Следва ли БСП своята програма?".
А докато се избягва, левият курс ще си остане просто ляво
намигване за наивници, олигарсите спокойно ще разиграват
задкулисието, партийните лагери ще се замерват с епитети, а
политическите фенове ще живеят в мъглата на вещерски закли-
нания. Животът ще продължи да си тече в матрицата, посочена
от свръхбогатите световни тарикати.
Гласове, 19 май 2016
КАК РУСИЯ НИ МАЧКАЛА
ПРОПАГАНДНО
„Великата информационна война" - това е основната тема на
последния брой на вестник Капитал (бр. 23, 11-7 юни 2016 г.).
Става дума за информационната война между Запада и Русия
днес. Чета, препрочитам и... се сещам за оня стар виц, който
описваше тогавашната соцпропаганда с изречението:
„Това, дето го чувам, не го виждам,
а това, дето го виждам, нещо не го чувам."
„Ние сме обект на атака и обект на агресия", „Руснаците
атакуват по всички линии, а ние само се защитаваме" . Тези
констатации са на бивш служител на Министерството на от-
браната. Анонимен, разбира се. Че и уплашен. Защото според
него се защитаваме, но „повечето пъти ни е страх дори това да
правим".
Страх от какво? От Русия? От някакви мощни сили в Бълга-
рия, които служат на интересите на Русия? Които ще ни нака-
жат защото... се отбраняваме. И какво по-точно ще ни се случи?
Ще загубим службите си? Ще бъдем подложени на обществен
линч или нещо друго, още по-лошо?
Войната се водела не с танкове, но със „също така смър-
тоносни оръжия - клавиатури и пари", обяснява анонимният
военен. И заключава: „Ние не я печелим".
Руснаците, значи, хвърлят едни големи пари, за да ни про-
миват мозъците. И успяват, след като губим войната.
Някакви факти за въпросните руски пари авторът, разбира
се, не намира за нужно да посочи. Като тези за американските,
например, които фондация „Америка за България" налива в ме-
дии и мозъчни центрове у нас. Включително в групата, която
издава вестник Капитал.
Къде все пак се води тази информационна война,
която тотално губим?
„Тази война включва най-различни бойни полета - от по-
литическите кабинети, през традиционните медии до ано-
нимни уебсайтове и дори собствения ви профил в социалната
мрежа".
А по-конкретно? Кои политически кабинети и кои тради-
ционни медии? Отговорът: ако сте виждали поне една картинка
на Путин, който прави хитроумна забележка на западен лидер,
тя вероятно е специално произведена, за да се разпространява в
анонимни сайтове!? Така значи, някакви анонимни сайтове по-
беждават политически кабинети с власт и традиционни медии
с огромна аудитория.
Сега е добре да видим как според автора се водят сражени-
ята. Ето как: Русия напада, дезинформира, сразява и чак „след
година на колебания ЕС и НАТО обявиха отделни щабове, кои -
то се занимават само с това да оборват руската пропаганда".
Стоим си, значи, ние, Западът, блъскат ни, млатят ни и след дъл-
го колебание почваме да се защитаваме. Жертви сме, но все пак
трябва да отговорим на агресора.
И в тези взаимоотношения на жертва и агресор, авторът
е с ясни впечатления: „Дали гледката е от балкона на Во-
енния клуб или от купола на Бундестага, тя към момента
е еднакво мрачна - руската офанзива печели почти беза-
пелационно". Знаете какво значи „безапелационно" - гък
не можеш да кажеш. Пребит си, смазан си. Не по точки, а
чрез нокдаун. И това се отнася не просто до България, този
дребен съюзник на Великия Запад. Това се отнася за Запада
като цяло - „от Финландия до Гърция и от Румъния до Ве-
ликобритания".
Все пак не можеш да изпишеш цели седем вестникарски
страници за информационната война, която губим, без да по-
сочиш поне една
медия, която млати до посиняване
Някак си, неудобно е. Все пак читателите не са олигофрени.
И авторът се е постарал да даде примери.
Като пръв страховит враг е посочен сайтът „Пан.бг" с „бой-
ното" заглавие „Бази на НАТО? Не, мерси". Следващият безми-
лостен нинджа е сайтът „Руски дневник". Където по-конкретно
пишело: „Генерал от НАТО е против създаването на военни
бази по границите с Русия". СледватЬиёпаега.еош ^ultimes.
com.
Ей тази, значи, информационна армия до такава степен е
облъчила общественото мнение, че във военното министерство
на „най-високо ниво е имало смущение и нежелание да се обя-
вяват публично всякакви събития, свързани с това". Става дума
за „събитието" нова структура на НАТО в България. Която, ви-
дите ли, се наложило да пристигне у нас „тихо, по чорапи и с
възможно най-малко медиен шум". Защото след страховитите
атаки на „Пан.бг",„Руски дневник",Ьиёпаега.сош ^ultimes.
com министърът бил пред опасността да промени мнението си
и политиката на България в сферата на отбраната да се обърне
кръгом.
Представяте ли си? Какъв ужас, за малко да се докараме до
фатална промяна на поведението на България! И защо се е стиг-
нало до там? Ами защото политиката трябвало да се съобразява
с мнението на избирателите, а е много опасно, когато „общест-
веното мнение е силно податливо на манипулации, особено
когато те са в огромни мащаби и срещу тях няма никакви смис-
лени гласове"!
Добре де, защо все пак авторът не е споменал поне телевизия
„Алфа", която е известна със своите проруски позиции? Според
мен защото споменеш ли една телевизия, ще трябва да кажеш
нещо и за другите - за БНТ, БТВ и Нова, най-малко. А тръгнеш
ли по тази наклонена плоскост, ще трябва да добавиш БНР, Да-
рик и така нататък. По-лесно е да ги опаковаш анонимно и
да сложиш всички национални медии
в графата „безсмислени гласове"
Разбира се, авторът не е глупав и като че ли се е почувствал
леко неудобно в напъна си да внуши наличие у нас на страхови-
та предателска проруска медийна армия, която не среща никак-
во противодействие и създава такива проблеми на властта, че
тя аха - да се предаде. Барабар с евроатлантическите ценности.
Затова е решил да добави още нещо: „Анализ на Капитал пре-
ди време показа, че топ 10 на претендиращите за новинарски
сайтове без ясна собственост в българския уеб са генерирали
5,5 милиона клика само за месец". И какво следва от това? Ди-
ректно - нищо. В контекста на цялото повествование обаче тези
милиони кликове са присъединени към вражеските орки. Пред-
видливо авторът не ги е назовал поименно. Очевидно за да си
спести риска на друго място да доказва какво всъщност е искал
да каже.
За да се обясни тази изключително неравна борба, която За-
падът губи, а Русия печели, отново са включени разсъждения
на анонимния експерт. „Според него загубата на общественото
мнение е естествено следствие от това, че не се отделят никак-
ви бюджети за тази цел". И така нататък, цели седем страници.
Има и сериозни подходи, когато някой иска да разбере
как се води една информационна война
и как тя влияе на общественото мнение
Определя се групата на основни медии. Има си съответ-
ните замервания, които показват кой влиза в тази група. След
това - количество материали, посветени на темата. Всеки ма-
териал получава индекс по скалата „изключително негативен
до изключително позитивен". След това специалисти създават
графики, които показват кои са лансираните тези и доколко до-
минират. Изследванията могат да покажат разрези и по таргет
групи. Всичко това показва мощта и интезитета на „изстрели-
те". После социологията може да провери динамиката на об-
щественото мнение.
Не знам дали такова изследване е правено в България, но
със сигурност не е оповестявано. Защо ли? Силно се надявам
фондация „Америка за България" да го възложи и да го финан-
сира.
И последно. Накрая на „Темата на броя" със ситни букви
е отбелязано: „Тази тема е подготвена с помощта на програма
Reporters in the field на фондация Robert Bosch". Това обяснява
нещата. Можеше обаче да бъдат направени и по интелигентно.
Все пак някои си плащаме, за да четем вестника.
Поглед инфо, 15 юни 2016
ПАК ЗА ВАЛОНСКИЯ ИНАТ
Големите медии направиха всичко възможно, за да втълпят
на хората, че пречките за подписването на СЕТА са възник-
нали „в последния момент", както повтарят европейските ръ-
ководители като Мартин Шулц, например. Тъкмо нещата са
били готови, писалките отворени, шампанското подготвено и
„Хоп !" някакви валонци ни в клин, ни в ръкав, казали „Стоп!"
Което било нахалство, както разбрахме, защото едни 3,5 ми-
лиона блокирали мечтите на едни 500 милиона! Освен това,
запъването не буди никакво цивилизационно доверие, защото
валонците там били социалисти, а инатът им бил подстрекаван
от антиглобалисти! Социалисти, антиглобалисти - все изкопае-
ми, които пречат поради лош характер и допотопно мислене на
световния прогрес!
От други медии разбираме обаче, че валонският парламент
от април месец е повтарял пред ЕК критиките си към споразу-
мението. Преговорите се водят от седем години, а най-малко
от половин година един парламент предупреждава, че редица
клаузи на СЕТА са неприемливи за Европа! Брюкселските ви-
сши чиновници обаче са си помислили: „Ще си полаят, полаят,
керванът нека си върви!" Та не веднъж, та не два пъти ли, някой
недоволства от конкретни действия на ЕК, но в крайна сметка,
къде с морков, къде с тояга, нещата минават!
Днес разбираме, че ЕК е готова да промени условията на
арбитража между компании и държави, едни от най-притес-
нителните клаузи в Договора. В документ, представен на ва-
лонците в неделя, ЕК предлага тези спорове да се уреждат от
постоянен съд от 15 съдии, назначавани от ЕС и Канада, чиито
изслушвания щели да бъдат публични. Като изборът на тези
съдии щял да бъде подконтролен на европейските институции
и страните от ЕС. Значи можело?!! Председателят на валонски-
ят парламент обаче, Андре Антоан репликира, че бележката за
намерение няма никаква юридическа стойност. Хората искат
тези условия за създаването на инвестиционен съд да бъдат за-
писани в Договора!
ЕК отстъпва и пред други искания. Митата, например, за
свинското и говеждото няма да се премахнат. Освен това ще
бъде забранен вносът в ЕС на ГМО, на свинско месо с хормо-
ни и на пилешко, третирано с хлор. Значи можело?!! Изобщо,
както признава Пол Манет, валонският министър председател,
през последните дни преговорите с ЕК вървят съдържателно.
На фона на борбата на валонците в защита на европейските
интереси, българският размахан пръст, че няма да подпишем,
ако не падне визовият режим с Канада, изглежда умилително,
трогващо, по детски чисто. Като че ли в милата ни Родина няма
земеделски производители, които заслужват закрила, като че ли
тук няма потребители, които не е лошо да бъдат защитени от
ГМО продукти. България като че ли не се притеснява от мега
- компании, които могат да я осъдят за стотици милиони евро,
гонейки своите печалби и ползвайки услугите на съдилища -
тричленки, скалъпени в полза и угода на транснационалния
капитал!
Само да припомня. В момента компаниите ЧЕЗ, ЕВН и
„Енерго про" съдят българската държава в Международния
център за уреждане на инвестиционни спорове към Световна-
та банка във Вашингтон. Искът на ЕВН е за 600 млн евро, на
„Енерго про" за 54 млн. евро, а на ЧЕЗ не ни е известен. Хайде,
сетете се какви са мотивите! Българската ценова политика в
сектора в дългосрочен план не отговаряла на първоначалните
очаквания на компаниите! Толкоз.
Поглед инфо, 25 октомври 2016
СЕТА -
ПОРЕДНОТО „СВИНСКО СЪС ЗЕЛЕ
Шампанското гръмна - върховните ръководители на Евро-
пейския съюз и министър-председателят на Канада подписаха
търговското споразумение СЕТА. Обслужващите медии постот-
ниха това, което повтарят отдавна - БВП и на ЕС, и на Канада
ще се увеличи, много стоки ще поевтинеят, ще бъдат разкрити
нови работни места... Слабички бяха гласовете на всички, обяс-
няващи как рецептата методично подготвя манджата, която за
едни ще бъде „свинско", а за други - „гарнитура".
Нека си припомним каква трапеза поднесе аналогичното
споразумение между САЩ, Канада и Мексико - НАФТА, вля-
зло в сила на 1 януари 1994 г. Тогава еуфорията на политици,
експерти и журналисти беше същата, каквато е днес по повод
на СЕТА. Само един пример. Икономистът Гари Хафбауер от
института по международна икономика „Питърсън" обяснява-
ше, че НАФТА ще създаде 170 хил. работни места преди края
на 1995 г. По-късно той честно си призна: „Урокът за мен е, че
трябва да се въздържам от предвиждания!" 1
Резултати за САЩ
Делокализация на американски предприятия в чужбина,
главно в Мексико. Дефицитът в търговския баланс на САЩ с
Мексико и Канада от 27 млрд. щ.д. през 1993 г. става 177 млрд.
щ.д. през 2013 г. Съответно загуба на 700 хил. работни места в
1 Лори Уолък, „Миражите на свободната търговия" в Монд дипломатик,
юни 2015 г.
периода 1994-2010. През 2013 г. 854 хил. американци се обръ-
щат към програмата „Помощ за търговска корекция", предназ-
начена за загубили работата си в резултат на делокализации в
Канада и Мексико или поради увеличението на вноса от тези
страни. Притокът на нови работници в САЩ води до падане на
заплатите. През 2012 г. един американски работник печели 47
хил. щ. д. годишно, като е загубил 10 хил. долара за 20 години.
Въпреки тройно по-големия внос от Мексико и Канада, номи-
налната цена на хранителните продукти скача с 67% от 1997 до
2014. През този период реалните заплати на милионите ниско
квалифицирани работници пада с 12,2%. Разоренията в Мекси-
ко водят до усилена миграция - през 1993 г. 4,8 млн. мексикан-
ци живеят нелегално в САЩ, през 2012 г. стават 11,7 млн.
Резултати за Мексико
САЩ наводнява Мексико със субсидирана царевица - това
разорява милиони селяни. Растящото използване на американ-
ска царевица за производство на етанол води до покачване на
цените. Цената на царевичната питка, основна храна в Мекси-
ко , скача с 279% от 1994 до 2004. За 20 години цената на проду-
ктите от първа необходимост нараства 7 пъти, а минималната
заплата - едва 4 пъти. Днес 50% от мексиканците живеят под
прага на бедността.2
Резултати за Канада
Намаляват ръстът на БВП, ръстът на експорта и на спестява-
нията на населението. Само за първите 3 години от действието
на споразумението са загубени 1,4 милиона работни места и са
фалирали 24% от компаниите. А за 20 години от подписването
на споразумението над 11 000 канадски компании са закупени
от чуждестранни инвеститори. 97% от основните сектори, без
2 Пак там.
финансовия, са собственост на чуждестранни компании. „Ду-
мата „инвестиции" в Канада отдавна се е превърнала в синоним
на „hostile takeover" (враждебно поглъщане на компании от по-
мощен собственик).3
Примерите и цифрите могат да бъдат доста разширени. Всич-
ки те говорят за „зелето" в прехваленото международно ястие.
За „свинското" изобщо не е трудно да отгатнем. Големите кор-
порации и техните богати собственици във всяка от тези страни
печелят яко от: делокализациите към среда с доста по-ниски за-
плати; драстичното увеличаване на износа на Канада и Мексико за
САЩ ; увеличаването на цените на основни стоки; нови правила за
уреждане на инвестиционните спорове, при които ако една държа-
ва промени политиката си в полза на своите граждани, корпораци-
ите могат да я осъдят за предполагаеми намалени печалби.
С две думи, когато фанфарите раздуват, че нещо е много по-
лезно и изгодно, винаги трябва да се пита за кого и за чия смет-
ка. Твърденията за печалбата на ангро може да са верни, но това
не им пречи да вкарват в заблуждение стотици милиони. Когато
например се твърди, че в България спестяванията на население-
то се увеличават, което е вярно, не е зле да се каже и следното:
увеличават се милионерските депозити и намаляват тези до 1000
лева. Когато съвкупното богатство в една страна се увеличава, не
е лошо да се разясни за кого се увеличава и за кого намалява. Ап-
ропо, класическа задача за профсъюзи и политическа опозиция.
И последно. Чета в разни медии, че „валонците клекнаха!"
Да, приеха да се подпише СЕТА, но ако бъдат изпълнени редица
техни искания, основни от които са: механизми за защита на тях-
ното селско стопанство и невлизане в сила на новите арбитражни
правила преди ратификация на СЕТА от белгийския парламент.
Де да можехме и ние така да „клякаме"!
Поглед инфо, 31 октомври 2016
3 Петър Клисаров, „Антипримерът „Канада", гледайте НАФТА - мисле-
те за TTIP" в „Поглед. инфо" от 10.09.2014 г.
БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
И КАМБАНАТА ЗА ГЛУХИ
Международният тест PISA отново би камбаната за печално-
то състояние на българското образование! По четивна грамотност
функционално неграмотни са 41,5% от нашите деветокласници,
което означава, че не разбират смисъла на прочетеното. По мате-
матика този дял е 42% и показва невъзможност за разбиране на
задачи в елементарен контекст. Функционално неграмотните по
природни науки са 38%. Ако се сравняваме с другите в ЕС, което с
всяка година става все по-неудобно и срамно - българските девето-
класници са на последно място по четивна грамотност, на предпо-
следно по математика и на предпредпоследно по природни науки.
Борбата с Румъния и Кипър за последните места е оспорвана.
Да сте чули в някоя оценка на Брюксел за България упрек за
образователния ни разгром? Аз не съм чул. Слушам за корупци-
ята; за съдебната система; за парниковите газове; за това, че за-
платите нараствали по-бързо от производителността на труда и
за все такива страхотни проблеми на милата ни родина. Убеден
съм, че на големите началници в ЕС българската неграмотност
не им пречи. Напротив, тя улеснява позицията на нископлатен и
слабо конкурентен обслужващ персонал.
Можем да си говорим за каквото си искаме - за изборни ре-
зултати, за далавери, за стени по границата, за икономика, за
Крим, за Тръмп, но ако политиците ни не чуят камбаната за не-
грамотността, те и ние, които ги избираме, ще бъдем неадекватни
и безотговорни за бъдещето на България. Банално казано, нали?
Клишета, нали? В една дискусия чух нещо много точно - „Всич-
ки си мислим, че „ще дойде време", а то, времето, само си отива!"
Поглед инфо, 7 декември 2016
466
СТИГЛИЦ В ДАВОС - СТОЙ, ТА ГЛЕДАЙ!
През годините, винаги когато започваше Световният ико-
номически форум в Давос, търсех информация за Световния
социален форум. Порто Алегре, Мумбай, Бамако, Найроби,
Монреал... Създаден през 2001 г. като алтернатива на Давос,
шумен, шарен, невъздържан, той викаше „Един друг свят е въз-
можен!". Давос му отговаряше: „Светът е такъв, какъвто е - за
нас лъскав, костюмиран, сдържан, пресмятащ, богат. Друг не е
възможен!" За тази година не открих информация за Световния
социален форум! Отказа ли се да променя света? Уплаши ли се?
Отчая ли се? Затова пък Давос се случи. Отново с 3000 души
- - корпоративен и политически елит, охраняван строго, включи-
телно с пътни блокади и ограничения за прелитане над курорта.
Гледам от птичи поглед - чрез кратки информации и непре-
тенциозни анализи... Руснакът Анатолий Чубайс - впечатлен,
че участниците били обхванати от ужас - предстояла „глобална
политическа катастрофа". Това било май по повод на Тръмп?
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от Москва му намигал
с репликата: „Тук в Москва няма ужас".
Форумът бил открит от генералния секретар наКитайска-
такомунистическа партия. Както пишат - ведър, спокоен, 50
минутна реч без да поглежда бележки, усмихващ се на жена
си, седнала на първия ред. И участниците преглъщат парадокса
- - комунист да ги убеждава в предимството на отворените ико-
номики, в перспективите на глобализацията. Държал се, както
казва „Либерасион", като апостол на свободната търговия. И о,
Боже! Осъждал протекционизма, подаващ глава от речите на
новоизбрания американски президент!
Какъв е бил този Давос 2017 г.? Сигурно всеки е дошъл тук
с притесненията и надеждите за собствения си бизнес. Както
е казал американският посланик в Германия Джон Емерсън:
Давос „се превърна в място, на което влиятелните хора просто
се показват, за да правят бизнес". Е, сигурно е имало и концеп-
туални въпроси. Ще разреши ли Китай на чуждите компании
да се листват на китайските борси? Ще продължи ли Китай да
извива ръцете на света с ниския курс на юана? И ще продължи
ли да бъде толкова инвестиционно агресивен? А Америка? Там
всъщност какво става? Банките скачат от радост - Тръмп им
обещал опростяване на регулациите. А корпоративният данък
наистина ли ще бъде намален на 15%? Санкциите срещу Ру-
сия ще паднат ли? - за Запада бизнесът там е апетитен. И все
повече притеснени от влиянието на роботите върху заетостта...
Дали не се сещат за лудитите, които трошали тъкачните ста-
нове през 19 век? А Сорос в кулоарите си мърморел: „Тръмп е
диктатор! Тръмп е диктатор!" Разбира се, чува се и за по-общи
постановки. Шефът на МВФ Кристин Лагард се загрижила за
средната класа изобщо. Джо Байдън, току що сдалия вицепре-
зидент на САЩ, и пригласял.
А нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц пак
се запънал с неговите неравенства по света. И казал им на елит-
ните бизнесмени: „Трябва да направите няколко много прости
неща. Първо, плащайте си данъците. И стига с тези офшорни
зони! Второ, грижете се за своите работници, както го е правил
Хенри Форд. Трето, инвестирайте в бъдещето на своите пред-
приятия". И дава човекът цифри как днешният едър бизнес по
си пада по раздаване на дивиденти, отколкото по инвестиране на
печалбата обратно в бизнеса. И бута в очите един пример, при
който ние, тук, в България, можем да паднем от учудване, дори
от недоумение. А най-вече ще паднем от смях! Та става дума за
емблематичния английски бизнесмен Филип Грийн. Даван от
няколко правителства за „светъл фар" за световния бизнес, на-
граждаван с маса награди, рицар дори бил станал... Взел обаче
парламентът, та създал специална комисия, която да разследва
как така и защо не е инвестирал достатъчно в своя бизнес, та
допуснал фалити и супер дефицит на пенсионен фонд? Накрая
парламентарната комисия се произнесла: човекът е „неприем-
ливо лице на капитализма"! Моля? И аз се изпълних с много
смесени чувства. „Как така държавата ще му се бърка в частния
бизнес? Един вид ще му гледа в канчето?" Неразбираемо...
Продължавам. Човек остава с впечатлението, че Форумът в
Давос е бил много притеснен за неравенствата в света. Та нали
в навечерието на срещата Оксфам изнесе сметката, че 8-те най-
богати притежават толкова, колкото половината човечество
от 3,6 милиарда души? А през 2014 г., подчертава Стиглиц, те
били 84 души. Та тогава, тези най-богати, е можело да бъдат
натоварени на един голям автобус, а тази година, както прозор-
ливо отбелязва пак Стиглиц - една лека кола ще е достатъчна.
„Е, казвам си аз, чак пък само лека кола... Да, де, петима на се-
далките и трима в багажника - така става... Ама то, в Америка,
има такива осем местни..." Ей такива реплики ми пълнят ума,
докато се информирам за любезностите от Форума „Давос".
Думата ми беше за впечатлението, което Давос оставя - при-
теснение от неравенствата. Обаче. В едно предварително со-
циологическо изследване участниците във Форума подреждат
предизвикателствата. И в групата на петте най-големи риска
изобщо не поставят икономически проблем. На първо място
като риск - екологичните проблеми, на второ - принудителната
миграция, на трето - голямо природно бедствие, на четвърто -
терористична атака, на пето - масова злоупотреба с данни.
Това - разширяваща се пропаст между богати и бедни, иконо-
мическа несигурност пред стотици милиони хора, безработи-
ца, ужасяваща бедност, хуманитарни катастрофи като в Сирия
и Йемен - няма ги. Рискът от миграция го има, но рискът от
причините, които пораждат тази миграция го няма. И миналата
година беше така.
И чудя се аз, на социологията ли да вярвам, на Лагард и Бай-
дън ли? А Световният социален форум така ми липсва - стой
та гледай!
Поглед инфо, 21 януари 2017
ДА СЕ ПОСМЕЕМ! ДАНЪК ПЕЧАЛБА
БИЛ ТАЙНА
Владислав Горанов бил информирал депутатите кои друже-
ства са платили най-големи корпоративни данъци през 2015 г.
Това са шест банки плюс Haциoнaлнaта e лeктpичecкa ^мпания
(HEK), „Лу^йл България", „Аурубис България" и „Лу^йл
Heфтoxим Бypгac". Подчертавам - става дума за данък печалба,
а не за косвените данъци ДДС и акцизи.
Моите скромни познания показват друго. В авторитетното
издание на „Капитал" „100 най-големи компании в България",
отнасящо се за 2015 г., четем, че от четирите похвалени фир-
ми три са били на загуба. НЕК - загуба от 196,709 млн. лв.,
„Лукойл България" - загуба от 6,167 млн. лв. и „Лу^йл
Шфтохим Бургас" - загуба от39,412 млн. лв. Същата работа
е била и през 2014 г. Трите дружества общо са декларирали
загуба от над един милиард лева. От четирите само „Аурубис
България" е декларирала печалба от 218,967 млн. лв.
Пред мен днес има няколко пътя. Или да стана разноглед,
или да приема, че „Капитал" жестоко са излъгали, или да смет-
на, че бившият финансов министър е голям шегаджия. А ако де-
путатите Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев,
които са го питали, не са изразили учудване, подобно на моето,
то това означава, че те или са неграмотни, или им е все тая.
И още. Платените данъци били тайна. Държавна тайна.
Моля някой да се наеме да разсекрети тази тайна - това е един
от най-важните въпроси в държавата - той засяга всички данъ-
коплатци. Според мен. Не ни карайте да се чувстваме глупаци и
с това. Имаме достатъчно други поводи.
Поглед инфо, 31 януари 2017
ОТНОШЕНИЯТА СА КЛАСОВИ,
ДА ЧЕТЕМ МАРКС
Ние все по-често ще се обръщаме към Румъния, за да раз-
берем България. Не просто защото там умеят да протестират
срещу управленските безобразия. Както го направиха вчера -
над 200 хиляди души в центъра на Букурещ срещу корупцията
и нейните помагачи.
Ще се обръщаме към тях главно, за да разберем защо до
„вчера" бяхме на един хал, а днес като доходи, икономика и
самочувствие те вече дърпат доста пред нас.
Първото нещо, което трябва да разберем е, че в България уп-
равляващата каста и нейните медийни съюзници правят всич-
ко възможно, за да ни втълпят, че нещата са нормални, добри,
отлични. Че това са ни възможностите. И който иска повече е
популист, екстремист и заслужава всеобщо презрение. На все-
ки опит някой да иска по-високи доходи се задава въпросът „А
откъде пари?" с изражение на лицето, което ти казва, че искаш
невъзможни неща и че говориш глупости.
Информирайки се за протестите в Румъния от Нова те-
левизия през Vesti.bg, попадам на материал от 3 януари със
заглавие „Как ще ги стигнем...румънците". И с подзаглавие -
„Защо минималната заплата там е по-висока , а стандартът
на живот по-нисък". Моля? Как така? Значи трябва да сме
спокойни. Вдигат си минималната заплата, но живеят по-зле.
Тъй като обаче съм свикнал да проверявам парадоксите, не
се задоволявам със заглавията и вървя нататък. В Румъния -
средна работна заплата е 319 евро (625 лева), като през
тази година ще има още едно увеличение, за да стане 800
лева. Социалната пенсия - 220 евро. Цените - като в Бълга-
рия. Някои основни цени - по-ниски, например билетче за
градския транспорт - 50 ст. ДДС -19 % с тенденция на падне
с още един процент.
Изглеждам видеото докрай, връщам отново и пак. Нещо
трябва да съм пропуснал - никакви факти, които да говорят, че
стандартът е по-нисък. Както ме „информират" в подзаглави-
ето. И разбирам, че това подзаглавие явно е журналистически
трик, поръчка някаква. Повечето хора четат само големите
букви.
Такава поръчка е мъничка част от върха на айсберга, който
умишлено, енергично, старателно и изобретателно се крие в
океана на информации и дезинформаци. Все пак трябва да се
даде някакво обяснение. „Ами, в България много се краде!".
Кой краде? Какво е откраднал? Отговори няма. Идеята е, че
всичко е нормално, но има там едни, които крадат и като ги
хванем, нещата ще се оправят. Толкова. Това е идеологическата
постановка. Това е идеологическата лъжа. Това е класовата из-
мама. Без да отричам факта, че се краде.
Измама е, защото у нас главното „ крадене" от бедния е аб-
солютно законно и „цивилизовано". Чрез ненормални за евро-
пейска страна ниски данъци за богатите Чрез ниски данъци за
бизнеса. Чрез висок дял на косвените данъци. Чрез липса на-
необлагаемминимум за най-бедните. Чрез високи банкови лих-
ви. Чрез укриване на печалби. Чрез търговски дъмпинг, който
прецаква българския производител. Чрез картелни цени. Чрез...
чрез... Богатите крият това и основните медии им помагат ста-
рателно. Не съм против богатите. Искам обаче всички нормални
хора да оцеляват спокойно. Против съм това - да правят всички
нормални хора на глупаци.
Но, нормално. Взаимоотношенията са класови. Да четем
Маркс.
Поглед инфо, 2 февруари 2017
АНТИЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРТИТУРИ
НА БЪЛГАРИЯ
В започналата предизборна борба партиите, които демонс-
трират проевропейска ориентация, си приличат главно по две
неща. Първо, обещават сериозно вдигане на доходите, и второ,
не дават дума да се обели за повишаване на данъците. С второ-
то те стоят на ясни антиевропейски позиции.
Противоречието между първото и второто е шизофренно, но
съответните партии замитат проблема под килима, като се оп-
итват да внушат, че да си европеец, е достатъчно да припяваш
на казионната пропаганда за Крим.
В хора на европейските народи България симулира участие
в общите песни, но в много моменти от представлението дър-
жи антиевропейски партитури и тихичко си пее някакви свои
лични мелодии. Ето малка част от тези родни партитури - от-
ношението „преки - косвени данъци", липсата на необлагаем
минимум, отношението между доходите на най-богатите и най-
бедните - коефициента Джини, минимален и среден доход, об-
разованост и прочие.
Ярка такава партитура е ниският и плосък данък печалба.
При нея налаганите с години митове, вместо да се разпадат под
ударите на фактите, като че ли укрепват още повече. Първо-
курсник по икономика с право би казал, че увеличението на
този данък би дало ресурс за сериозни социални мероприятия.
В Европа нормално данъкът печалба е от порядъка на 20%. Ня-
къде е и 28, 29, 30, 33! Ние в какъв смисъл сме европейци? Кое
ни е европейското, би попитал непредубеденият студент.
Политиката обаче не е за студенти. Нашата политика е за
проевропейци, които обясняват, че ниският плосък данък пе-
чалба привлича инвестиции и изсветлява икономиката. С други
думи, по свой начин увеличава бюджетните приходи.
Чуждите инвестиции
Всеки, който следи динамиката на чуждите инвестиции,
знае, че у нас те не зависят от ниския данък печалба. Тези дни
например стана ясно, че през 2016 г. чуждите инвестиции в
България са намалели с над 1 млрд. евро, или с близо с 60% в
сравнение с предходната година. И още нещо интересно - сви-
ването е най-голямо при дяловия капитал, тоест при това, което
осигурява дългосрочен растеж. Лека разходка по предходните
години ще покаже още нагледни примери.
Изсветляване на икономиката
Това понятие от областта на перилните препарати иде да ни
каже, че ниският данък печалба стимулира бизнеса да плаща
данък. Да видим.
Плоският данък върху печалбата от 10% беше въведен на 1
януари 2007 г. През същата година бюджетните постъпления
от този данък са били 1676,6 млн. лева, а през 2014 г. са 1679,3
млн. лева. Голямо изсветляване, няма що! (вж. Иван Ангелов,
„Истината за ниските плоски данъци", Дума, 30.11.2016).
Сега съветвам читателя, който се интересува от макроико-
номика, да се хване здраво за седлото! За тези седем години
БВП отчита ръст от 48%! През 2007 г. той е 56,5 млрд. лева,
а през 2014 г. - 83,6 млрд. лева. Излиза, че обществото грубо
казано е произвело 48% повече, а българският бизнес не е, след
като данъкът печалба си е почти същият! Значи бизнесът едва-
едва мърда, а БВП хвърчи нагоре! Как се получава това? Или
бизнесът укрива печалби?
Да вземем за сравнение други две години. През 2008 година
данък печалба е бил 2 млрд. (при БВП 66,7 млрд. лева), а през
2015 г. - 1,8 млрд. (при БВП 86,373 млрд. лева). Инфлацията не
нанася особени корекции в числата. Кога икономиката е про-
извела повече? През 2015 г. И защо печалбите на бизнеса са
по-малки?
Общите инвестиции
След намаляването на данък печалба в бизнеса остават по
4-5 млрд. лева допълнителни пари годишно. И какво? Инвести-
циите увеличават ли се? През 2007 г. инвестициите са били 22
млрд., през 2014 г. - 16 млрд., а през 2015 - 18 млрд.
И как така БВП расте толкова забележимо, а инвестициите
намаляват също толкова забележимо?
Ниските данъци у нас не водят до увеличаване нито на ма-
сата на данъците, нито на инвестициите, нито новите работни
места. Тогава до какво водят?
В България явно се случва това, което се случва в целия свят,
когато въпросът опре до отрицателни примери. В отрицателни-
те примери сме абсолютно в крак с напредналите държави. Тук
не пеем фалшиво. Като казвам „отрицателни", имам предвид
интересите на мнозинството от народа.
Държавите прилагат какви ли не облекчения за бизнеса.
Тези облекчения обаче водят просто до разпределяне на повече
дивиденти, набъбване на банкови сметки на богатите и луксоз-
но харчене. „Предприятия, преливащи от пари (повече от 800
милиарда финансови средства в САЩ), които не инвестират."
И евтините кредити водят не до увеличаване на инвестицион-
ната активност, а до обогатяване на акционерите (вж. Ийр://
bg.mondediplo.com/article1522.html).
Нашата данъчна система е антиевропейска
Като толкова се гордеем, че сме членове на Европейския
съюз, като обявяваме последния за свръхценност, като гледаме
подозрително всеки, който каже нещо критично по това член-
ство, всъщност към кои стандарти на ЕС се придържаме? Към
основните не се придържаме. А, да, с гей парадите се справя-
ме... Не е ли по-логично да сме нетърпими към това, което ни
отдалечава от европейските стандарти? Или Европа е терито-
рия, а Брюксел е за нашите политици и чиновници нещо като
Мека за мюсюлманите - място за поклонение?
***
В края на миналата година „Галъп" оповести данни, които
мнозина окачествиха като парадоксални - 71% от българите
са убедени, че се движим в погрешна посока, а мнозинството
остава проевропейски настроено. Как така? Че ние сме в ЕС!
Значи посоката е правилна!
При това изследване народът се е оказал по-мъдър, откол-
кото го смятат политиците. Да, ние сме в ЕС, но посоката ни е
грешна... Защото се движим в посока, обратна на ЕС!
Поглед инфо, 22 февруари 2017
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ДОМ -
ТУХЛИ БЕЗ ХОРОСАН
На 6 март ръководителите на четири европейски държави
- Франция, Германия, Италия и Испания, дадоха ясно да се раз-
бере, че предпочитат Европейски съюз на две или повече ско-
рости. С това те отговориха на председателя на Европейската
комисия Жан-Клод Юнкер, който публикува в Бяла книга пет
сценария за развитието на Съюза и попита кой е най-желан от
тях. На 1 март сценариите бяха представени за обсъждане на
всички европейски граждани, а днес, 8 март, българското пра-
вителство пъргаво излезе със становище, че е против ЕС на
различни скорости
Трудно прочетох Бялата книга - тромав, бюрократичен
текст, лишен от вдъхновение. За съжаление обаче не просто
формата е лоша, оскъдни са идеите, които биха дали решение
на големите проблеми пред нашата общност.
Авторите са наясно, че днес Европа е на кръстопът - „Евро-
па винаги е била на кръстопът..." Добре, но какъв е днешният
кръстопът? Между какво и какво избираме?
Бялата книга очевидно има предвид главно бъдещето на гло -
бализацията. Тя се споменава ясно в контекста на „извличането
на ползите" от нея. Да се извлича полза, е добре! За кого оба-
че? За финансовия и транснационалния капитал - както досе-
га? Или за обикновените граждани, които очевидно страдат от
уродливите страни на същата тази глобализация?
Нарастваща трудова несигурност, все по-късно пенсионира-
не, осакатяване на социалните програми, все по-голямата про-
паст между бедни и богати... Кой сценарий решава тези пробле-
ми? И проблеми ли са те въобще за европейските бюрократи?
Дават ли си сметка ръководителите на ЕС, че кризата не е прос-
то минало, а цунами, което може да ни връхлети отново - при
това скоро - благодарение на ненаситната лакомия на крупния
финансов капитал? Има такива сигнали - корпоративната за-
длъжнялост в САЩ е невиждана досега, необслужваните кре-
дити са на равнището на предкризисната 2007 г.1. Сценариите
обаче не подсказват тревога.
„В Бялата книга са посочени основните предизвикател-
ства...", хвали се сама Бялата книга. Да погледнем към едно от
тях - „мигрантския поток", който заля Европа. Как се отнасят
към него сценаристите?
„Факторите, пораждащи миграция, също ще се умножат и
потоци от мигранти ще идват от различни части на света вслед-
ствие (бел. моя) на нарастването на броя на населението, широ-
ко разпространеното напрежение и изменението на климата... "
Виждате ли как са подредени причините за миграцията? На
първо място - много се размножавали хората! После някакво не-
идентифицирано напрежение! И накрая - промените в климата!
От прекомерните горещини ще да са забегнали, значи, стоти-
ците хиляди към Европа. По причина на слънцето! Да не поми-
сли някой, че е от бомбите. Сриването на държави като Либия,
Ирак и Сирия тук просто е някакво „напрежение", ей такова
- - природно, обективно, самослучващо се. „Части от съседните
ни региони се характеризират с нестабилност, което доведе до
най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам" - - като че ли става дума за събития на Марс, толкова неутрално,
спокойно и свидетелски е казано. Някакви съседни региони се
характеризират с някаква необяснима нестабилност.
Като че ли Европа няма принос в тази нестабилност. Като че
ли европейки държави не хвърляха бомби над тези региони и не
избиваха мирни граждани. Като че ли Европа няма никакви ин-
1 Вж. С. Дюран, „Отровни лекарства срещу финансовата криза, Ы1р://
bg.mondediplo.com/article1522.html; и Ф. Енгдал, „Следващата дългова
криза в САЩ", https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/160-2016/broi-6-
2016/2554-sledvashtata-dalgova-kriza-v-sasht).
струменти и сили да установи мир и стабилност по тези земи.
Доколко наистина осъзнава Европа своята възможна и дори за-
дължителна роля в света? От сценариите не личи.
Мигрантската криза постави на изпитание социалните
системи на държавите, способността ни да бъдем солидарни
в трудни условия, пълноценно стта на диалога между народи
и политически елити. Тя на практика срина и концепцията за
мултикултурализма, налагана от години като една от водещи-
те европейски ценности. За сблъсъка на култури и религии в
обществата, приемащи сериозни количества мигранти, обаче в
Бялата книга няма нито дума.
Затова пък думите на един германски полицейски синдикалист
разкъсват мълчанието: „Нямам изобщо представа как може въоб-
ще да му хрумне на някого да вярва, че интеграцията е възможна."2
Цели родове на мигранти, хора, които живеят от 30 години в Гер -
мания, не говорят и дума немски, твърди Райнер Вендт.
Подобни факти със сигурност са известни на ръководите-
лите на ЕС. И какво от това? Къде е анализът? Къде са съот-
ветните стратегии и тактики? Проблем, който кара половината
население на Европа да настръхва, като че ли не съществува за
стратезите на европейското бъдеще.
В Бялата книга има много думи за печалба, за нови техноло-
гии, за климат, за различни скорости... В нея обаче липсва идеята,
че ЕС може да бъде солидарен с проблемите на своите обикновени
хора и стожер на световния мир. Всъщност дори не е ясно какво
точно обединява тези 500 милиона души, какво споява техните
държави? Културата ли, филантропията ли, религията ли? Соли-
дарността, за която мечтаеха архитектите на общия европейски
дом, се изпари зрелищно още в гръцката дългова криза. Кой е днес
„хоросанът", който ще спои тухлите в новата сграда на Европа?
Поглед инфо, 8 март 2017
2 Райнер Вендт, шеф на германски полицейски синдикат, www.facebook.
com/domesticforeignworldnews/videos/720296854818232/
ОТКРИТО ПИСМО
ДО ЩАБА НА РЕВОЛЮЦИЯТА
В БЪЛГАРИЯ
Не знам точно къде е щабът, затова писмото е открито. Щаб
обаче със сигурност има. Иначе откъде толкова революционен
хъс в социалните мрежи? „Да ги изметем!", „Да хващаме гора-
та!", „Къде раздават калашниците?" - и това е само малка част
от призивния арсенал на революцията.
Скъпи революционери,
Да ви призная, и на мен ми се хваща гората! То такова раз-
минаване между желано и действително, направо не е вярно!
Обаче.
Кажете, без да се вторачвате в родовата си история и по-
литическите си емоции, какви да сложим? Пробвахме с леви,
пробвахме с десни. Пробвахме с извънпарламентарни и едва
излюпени. НДСВ кои бяха? Никои, един сал цар отпреде, и
хоп! - управляващи! ГЕРБ кои бяха? Сал един генерал отпре-
де, и хоп! - управляващи! Това ако не е генерална промяна,
какво друго е? Основно измитане на старите в името на нещо
тотално ново. Е, няма друг толкова революционен народ!
Няма...
Новите, когато дойдат на власт започват като грамофонни
плочи: „Ама то с магическа пръчка не става!", „Леле, какво
лошо наследство!"... и други разсъдъчни възклицания.
През последните двайсет години, който и да управлява -
все същото. Като някаква талига сме, затънала в яко издълбан
коловоз. Сменяш конете, те дърпат, ама посоката една и съща.
Мизерията същата, неравенствата се задълбочават, призовите
места в черни класации се множат. И не си мислете, че има
дъно. Докато стигнем Сомалия, има още много да дълбаем. А
то и Сомалия има накъде да дълбае!
А сега ще ви обясня защо
да се променят нещата, не е проста работа,
дори е невъзможна
За да става все пак нещо от това, дето с магическа пръчка
не става, на държавата и трябват пари. Откъде? И тук, за да
е по-просто, дори няма да споменавам за възможна по-силна
икономика. Само за преразпределение ще кажа две приказки.
Да погледнем другите европейски страни. Не Германия и Фран-
ция, а тези от нашата черга. Унгария разпределя чрез бюджета
си 49% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, Сър-
бия - 43%, Хърватия - 43%, Естония - 41%.
А България? 36%!
Ако разпределяме толкова, колкото е средното за ЕС, наши-
ят бюджет ще бъде с 9 млрд. лв. по-голям. Нали се сещате колко
неща повече могат да се направят с още 9 млрд?
Ние обаче искаме от държавата, ама не и даваме
То е все едно да накараш някого да прекопае бързо и качест-
вено нивата, но вместо мотика, да му дадеш тесла.
Сега питаме: как парите в бюджета могат да станат с 8-9
млрд. повече? Чрез данъците, разбира се. Значи... „Да се увели-
чат данъците? О-о, не!", ще извикат вкупом политиците.
Интересен народ сме. Преди 2007 г. много експерти смятаха
за налудничаво данъкът общ доход и данъкът печалба да се сва-
лят на 10%. Сега изглежда налудничаво обратното.
Да се анатемосва увеличаването на данъците е лесно. Това
било „опит за грабеж", „да бръкнеш в джоба на честните трудо-
ви хора", „да накажеш инициативните", „да стимулираш мързе-
ливите", „да сложиш прът в колелата на предприемчивите", „да
разшириш сивата икономика"...
Всъщност обаче става дума не просто и не за всякакво уве-
личаване на данъците. Напротив, за някои, за най-нискодоход-
ните, трябва дори облекчаване чрез необлагаем минимум. И
прогресивна скала.
А данък печалба? Представяте ли си въобще опит за вдига-
не на корпоративния данък? Да се опиташ да събираш повече
пари от едрия бизнес? Как ще реагират силните медии, които
са си крупни предприятия? Да им отнемеш пари и да чакаш
разбиране от тях? „Лет ит би" и вувузели! Ще те попилеят за
две седмици. Да посегнеш на парите на богатите, е все едно да
си отрежеш клона... Да бръкнеш в джоба на този, който те е вка-
рал в политиката, да ухапеш ръката, от която ядеш и пиеш, да
бръкнеш в крайна сметка и в собствения си джоб. Някой лично
ще ти благодари ли?
Ще попитате как така в „белите" държави държат висок да-
нък за най-богатите? Заварено положение. Отвоювано. Обще-
ствата са водили битки, за да накарат своите богати да участват
в общото дело с по-сериозни суми. У нас дори не се спори.
Сега за друго. Има действия, които носят плодове след го-
дини. Някои след много години. Да вземем демографския про-
блем. Всички го констатират, обсъждат го, жонглират с него. А
реални стъпки - никакви.
Две неща са важни за раждаемостта - да виждаш някаква
стабилност в бъдещето и да усещаш, че нов член на семейство-
то няма да влоши стандарта ти на живот. През 1950 г., напри-
мер, у нас са родени 180 хиляди деца. Три пъти повече отколко-
то през миналата година. В епохата на усилено строителство на
„новия живот" хората просто са вярвали в по-доброто бъдеще
на страната.
Днес, ако за всяко дете родителите получават, да кажем,
по 400 лева месечно, доста семейства биха се решили да
имат още едно дете. Не са много пари, но създават чувство за
лична стабилност. Такава сума на дете ще струва на държава-
та от порядъка на 300 млн. лева годишно. Ако тези „майчин-
ски" се дават само на майки с определен образователен ценз,
да речем завършено средно образование, сумата ще бъде и
по-малка.
Казахме, че ако държавата ни събира колкото средното в
Европа, тя ще разполага с едни 8-9 млрд. повече. Тогава и 500
лева на дете месечно няма да са страшни. Вие представяте ли
си, ако за дете на образована майка се плащат по 500 лева ме-
сечно? А по 1000 за две деца? Всичко е въпрос на приоритети.
Но дори дебати няма за такива пари.
Вярно, на следващата година тези пари ще се удвоят, после
утроят... А държавата би могла да създаде и специални пред-
приятия, печалбите от които да бъдат акумулирани за тези цели.
Може и специален демографски данък да бъде въведен. Трябва
кураж обаче!
В действителност нашите политици
България си ги устройва и такава, каквато е
Не го казват, друго говорят, редят лозунги, но поведението
им ги издава. Устройва тези, които са на власт. Ще устройва и
тези, които ще дойдат утре. С какво по-точно?
Първо, държавата се управлява сравнително лесно. Валут-
ният борд я лишава от собствена парична политика. Без борд
ще е по-сложно. Властта поддържа балансиран бюджет. Ако си
позволи дефицит, ще си създаде рискове за бъдещето. А рис-
ковете изискват по-задълбочено мислене. Затова по-добре да
режем „живо месо".
България не се бори за свои специфични интереси в ЕС. Това
изисква усилия. А защо да се полага това усилие? Собствената
политика усложнява нещата. На нашите политици такава слож-
ност не им е нужна. Депутатите слушат Министерския съвет,
Министерският съвет слуша премиера, премиерът слуша начал-
ниците от Брюксел и Вашингтон и нещата са си по местата.
Ама много показатели се влошавали - образователни,
здравни, демографски... Може, но това са инерционни систе-
ми, няма да рухнат отведнъж. Образованието ни се срива вече
близо 30 години, владеем последните места по грамотност, ня-
маме професионално подготвени млади хора. Но някакво об-
разование имаме, нали? Има още много мегдан да се влошава.
И с другите сфери е така. „Не можем да му мислим какво ще
бъде след 30-50 години, и да взимаме някакви мерки отсега!"
Така всъщност мислят политиците.
За да има промяна,
гръбнакът на политическата прослойка
трябва да се изживява като субект на процесите
Като творец на бъдещето на нацията. Ние кога всъщност сме
се чувствали като субект на своето развитие, на своята посока?
Днес за нас такъв субект е Европейският съюз, преди беше Съ-
ветският. В цялата ни хилядолетна история я има - я не 4-5 века
на собствена субектност. Като няма чувство за субектност, няма
и напън!
Така че, скъпи революционери, не ме карайте да измитам
никого от властта!
За да бъдем адекватни, важно е да осъзнаем, че политиче-
ската каста не се впечатлява от катастрофичните картини, кои -
то рисуваме ката ден! А това е архиважно за поведенческата и
мотивация.
Щели сме да станем след няколко десетилетия 6 милиона,
после 5 милиона! И какво от това? В Андора са 70 хиляди и
пак са държава, и то каква! Ще останем по-малко, голяма рабо-
та! Здравеопазването имало много дефекти! Като добавим към
това мизерните пенсии на поне един милион пенсионери, се
очертава геноцид. Ама, хайде да не се плашим толкова с него!
Това все пак е един естествен геноцид, не е избиване на населе-
нието, я! Ще започнат да умират пенсионерите по-систематич-
но, ще падне средната продължителност на живота, но няма да
стигнем до положението на Афганистан, където тя е 50 години!
Така по един естествен начин ще се подобри демографската
структура на българското население.
Тогава и пенсиите могат да се увеличат. Ето например, пак
Афганистан ще посоча, там хората над 55 години са 6% от на-
селението, а при нас - над 30%! Представяте ли си и в България
да са само 6%?
Друго, щяло едно малцинство да стане мнозинство. И как-
во толкова страшно? А и без особено образование пак ще я
караме! Обслужващ персонал на такова прекрасно за туризъм
място, не е чак толкова лошо. Знаете ли колко народи по света
са ги превърнали в обслужващ персонал? И те не са непре-
менно най-нещастните! Вижте класациите за самоусещане за
щастие! В Нигерия средно до 50 години живеят и 70% от насе-
лението е под границата на бедност, а в класацията за щастие -
с десет позиции пред нас... Така, че хайде да не се плашим
толкова!
Казват: „Нямали сме образ на бъдещето!" Хайде, де! Ще ви
дам образ на бъдещето. 4-5 милиона си живеем, разнасяме ча-
йове и хавлиени кърпи на финландските баби по минералните
извори, бачкаме аутсорсинг - разни кабели за автомобили, хар-
чим парите на децата и внуците, отишли в чужбина, и щракаме
с пръсти. Някои ще кажат, че този образ на бъдещето е лош!
Въпрос на вкус.
Има и друг път, но той е труден
Изисква сериозни усилия и време. И няма нищо общо с ре-
волюциите, Балкана и калашниците. Няма нищо общо и с отри-
цанието на партиите.
Съществува друг тип хора, които по принцип са готови да
рискуват и да се занимават със сложни задачи. Те трябва да бъ-
дат намерени, стимулирани и подкрепяни. Особено в партиите
и особено във водещите партии. Тук средният партиен ешелон
на партиите играе ключова роля.
Нещо важно - голяма взискателност към партийните елити
с конкретни и изпълними претенции, а не просто с ругатни. Ди-
намични поощрения и наказания на избори. У нас политиците
все още нямат усещането, че изборните им успехи и провали
утре зависят от конкретното им поведение днес.
Друго отношение към малките партии. Търсене и в тях на
новия тип политик. И много, много работа на т. нар. интелек-
туален елит, който не иска да се занимава с политика, но би
искал да въздейства на своето общество. Много дискусии, мно-
го дискусии! Защото днес дори читави дискусии няма. Няма
търсене. Няма извеждане на сериозните проблеми и тяхното
разнищване.
Това е сериозен път. Качествени промени в партиите и около
партиите в т. нар. гражданското общество. Много труден път.
Дори на мнозина им изглежда невъзможен. Дори не може да
се каже точно откъде да се подхване. И по този въпрос трябва
много мисъл, много говорене, много енергия и много медийни
усилия.
Това е път по стръмното, но в България нещо хубаво се е
случвало само тогава, когато нейните синове и дъщери са хва-
щали стръмни пътища. Другото е това, което е. Лесното, спо-
койното, равното. Това без особени усилия. Само не чакайте от
него революционни промени към по-добро. От него може да се
очаква само същото, с готовност за леки влошавания. Подчер-
тавам - „с леки", за да ми е по-леко.
Поглед инфо, 21 май 2017
СВЕТОВНАТА ЛАКОМИЯ
ПОДГОТВЯ НОВ СРИВ
По време на президентската кампания Доналд Тръмп вну-
шаваше, че ще помогне на производствения капитал да получи
реабилитация. Нормалният, производителен, свят има нужда
от това. От доста години насам финансовият капитал доминира
тотално. За няколко дни той прави такъв оборот, какъвто произ-
водственият успява за цяла година. Тръмп обаче прави сериоз-
ни крачки в обратна посока.
През 2010 г. в САЩ влезе в сила законът „Дод - Франк".
Той засилва регулациите в банковата сфера, с цел да пре-
дотвратява условията за нова финансова криза. Днес пре-
зидентската администрацията на САЩ е решила да го
окастри яко. Не и харесват нито ежегодните стрес тестове,
нито поддържането на по-големи капиталови резерви, нито
създадената със закона Служба за финансова защита на по-
требителите.
Някой ще каже: „Какво толкова, нали финансовата криза е
зад гърба ни?" Така де, така...
Световната лакомия е в абсолютно здраве и вече кове пред-
поставките за нов срив.
Днес в цял свят лихвите са изключително ниски. И вър-
ви едно яко теглене на кредити... В САЩ например от 2007 г.
досега сумата на корпоративните кредити е нараснала четири
пъти. С каква цел? Може би инвестиране? Нищо подобно. В
САЩ от всеки долар печалба се реинвестират едва 4 цента, в
еврозоната - съответно 2 евроцента, а в Япония - практически
нищо (вж. Седрик Дюран в „Отровни лекарства срещу финан-
совата криза", Монд дипломатик, февруари 2017 г.).
Инвестициите може да са символични, но затова пък ди-
видентите за акционерите забележимо наедряват. И вече са
стигнали нивото на най-добрите години от първото десетиле-
тие на века - 600 млрд. в САЩ. С пълна сила тече и обратното
изкупуване на акции от предприятията. Тук годишната сума в
САЩ надхвърля 500 млрд. долара. И защо е това? Защото така
се поддържат борсовите цени и се вдига цената на акциите. От
което всъщност се интересуват акционерите. Цената се качва,
защото обратното изкупуване на акции е последвано от тяхното
унищожение.
Падането на лихвите, освен че стимулира апетита за зад-
лъжняване и съответно за по-крупни дивиденти на собствени-
ците, удря сериозно пенсионните фондове, защото намалява
доходността на техни основни активи. А това как се посреща?
Логично е да се мисли за намаляване на пенсиите. И то вече за-
почна. На 16 декември 2016 г. американското Министерство на
финансите издаде първото разрешение за намаляване на пенси-
ите, поискано от пенсионен фонд.
От друга страна, слабата доходност на държавните ценни
книжа стимулира инвеститорите да търсят рискови активи. По-
знато нали?
Добре де, ама лихвите в един момент ще тръгнат нагоре. И
какво е вероятно да се случи?
Накратко и ясно го обобщава The American Enterprise
Institute, един от основните мозъчни тръстове в САЩ: днеш-
ните финансови явления „значително увеличават вероятността
от генерална финансова криза през следващите две години"
(вж цит. статия).
Не знам дали красотата ще спаси света, но лакомията със
сигурност може да го погуби.
Поглед инфо, 13 юни 2017
СТАТИСТИКА,
ДОХОДИ И МИСТИКА
Прагът на бедност за 2015 г. в България е бил 326 лв. През
2016 г. е паднал на 308 лв. В същото време делът на хората, жи-
веещи с доходи под този праг, се е увеличил с 0,9%-до 22,9%.
За мен това означава, че
броят на бедните у нас нараства
През миналата година те са станали повече в сравнение с
2015 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) обаче нарича
такъв извод „прибързан". И защо? Защото през тази година
Националният статистически институт (НСИ) променил на-
чина на събиране на информация, „което прави сравнението с
предходни периоди непрепоръчително"1. И по какво толкова се
различават подходите на НСИ? Оказва се, по броя на анкети-
раните. През миналата година изчисления са се правили върху
7300 анкетирани лица, а през тази година - върху 8600 лица.
Единственият възможен извод от промяната на подхода обаче е,
че вероятно сметките са станали по-точни. Колкото повече хора
се включват в изследването, толкова то е по-достоверно. И от
никъде не следва, че не е коректно да съпоставяме данни и да
формулираме тенденции.
Тук се налага да обясним как се изчислява „прагът на бед-
ността", защото неразбирането е масово. Този праг е 60% от
медианния доход на населението в дадена страна.
1 „Линията на бедността пада до 308 лв. през 2016 г." в Капитал дейли
от 26.06.2017 г.
Медианният доход
не бива да се бърка със средния
Един човек разполага с медианен доход тогава, когато поло-
вината от населението получава повече от него, а другата полови-
на - по-малко. В нашия случай, ако 308 лв. е прагът на бедността
и този доход е 60% от медианния, то медианният доход е 513 лв.
И ако аз получавам 513 лв. месечно, то половината от българи-
те получават повече, а другата половина-по-малко. Колкото до
средната брутна заплата, в края на миналата година тя стана 1000
лева, но 70% от работещите получаваха по-малко от нея.
Трябва да отбележим, че прагът на бедност не говори за въз-
можност (или невъзможност) да се удовлетворяват потребности.
Той говори за това къде се намира в йерархията на доходите чо-
век, който е на този праг. Навсякъде прагът е различен и съпос-
тавка между хора, които се намират на този праг в различните
страни, е некоректна. Например прагът на бедност в Австрия е
от порядъка на 600 евро, а в Дания - от порядъка на 1200 евро.
Директна съпоставка на сумите обаче също не трябва да
се прави. Ако българският праг на бедност е 180 щ.д., това не
означава, че с тях можеш да си купиш 7 пъти по-малко неща,
отколкото в Дания, където този праг е 1340 щ.д. Тук за по-вярна
преценка ни идва на помощ понятието „паритет на покупателна
способност". Ако включим това понятие в анализа, можем да
твърдим, че с 1 долар, спечелен у нас, могат да се купят толкова
неща, колкото в САЩ с почти 3 долара. С един долар, спечелен
в Дания, могат да се купят толкова неща, колкото в САЩ за 86
цента. Така с малко смятане ще установим, че
с доход на прага на бедността
в Дания могат да се купят 2,3 пъти повече стоки и услуги, от-
колкото с „праговия" доход в България. На практика това 2,5
пъти сигурно е 4-5 пъти, като свием „кошницата" от стоки и ус-
луги, които ползват бедните. Така че, ако един българин и един
датчанин се намират на прага на бедността в своите страни,
те ще потребяват различно. Може да се твърди, че българинът,
особено ако е болен, с тази сума не може да оцелее биологи-
чески, а датчанинът може да оцелява нормално, макар и много
скромно в сравнение с тези, които го заобикалят.
Сега се връщам към въпроса, който зададох в началото.
Според данните на НСИ българските бедни повече ли са стана-
ли през 2016 г. в сравнение с 2015 г.?
Представете си в редичка девет еднакви по брой групи хора.
Във всяка група доходите са еднакви: 100 - 200 - 300 - 400 - 500
- 600 - 700 - 800 - 900 лева. Медианният доход е 500 лева (тук
той съвпада със средния, но ако в последните две групи сумите
са 1000 и 2000 например, средният доход ще стане по-голям, а
медианният ще се запази.) Прагът на бедността ще бъде 300 лв.
(60% от медианния). Ако той намалее, то това означава, че е на-
малял медианният доход. А медианният доход ще намалее, ако
намалеят доходите в групите в дясно и в ляво. С други думи, ако
в йерархията на доходите си по средата, и тези доходи намалеят,
то явно са намели доходите по цялата верига. Ако доходите са на-
малели, това означава, че масовият българин е станал по-беден.
Това означава, че бедните в България са станали повече.
Аз обаче не правя тези изчисления и не предлагам тези аб-
стракции, просто за да твърдя, че българинът е обеднял с 10-20
лева на месец, без да броим инфлацията.
Нека да усложним задачката, за да се придвижим към това,
което ме вълнува. През 2016 г. в сравнение с 2015 г. отчитаме
ръст на икономиката и спад на безработицата. Това означава, че
българинът трябва да е станал по-богат, а не по-беден. С малко,
но по-богат.
Когато икономиката дърпа напред,
би трябвало и доходите да се увеличават
Когато безработните намаляват, медианният доход също
трябва да се вдига, защото хора от група с по-ниски доходи се
придвижват в групи с по-високи доходи (през последните три
години безработните са намалели с 189 хил. души, до 247 хил.
- това не е малко!)
Да, ама ние отчитаме точно обратното - доходите на масо-
вия българин намаляват! И ако знаете какви усукани изречения
по този повод артикулират от ИПИ, за да признаят фактите, но
не и извода - че бедността се увеличава! Ето коментара на Явор
Алексиев от ИПИ: „От новите данни на НСИ разбираме, че бе-
дните може би са повече, отколкото сме предполагали, но няма
как със сигурност да знаем дали техният дял се увеличава или
намалява"2. Нещо да разбрахте? Ако не, изключете си логиката
и включете мистичните си способности. Понякога у нас статис-
тиката е поезия.
Според мен възможните изводи са в две посоки. Първата
е, че приказките за ръст на икономиката не са верни. Възмож-
но е такъв ръст да се докара например от намаление на цените
на вносни енергоносители и така да се подобрява външнотър-
говският баланс. Което счетоводно води до увеличаване на въ-
трешния брутен продукт, но не и до производство на повече
стоки и услуги, нито до по-високо потребление, нито до по-го-
лям износ. Счетоводно увеличаване, което по никакъв начин не
се отразява положително на доходите на хората.
Втората посока - има някакъв загадъчен ръст на икономика-
та, за който знаят само специалистите от ИПИ, но доходите на
редовия българин намаляват и бедните се увеличават. Защото
подоходното разслоение се увеличава
с по-големи темпове от ръста на икономиката
Къде е истината? Като гражданин на тази държава искам
някой да ми я обясни. Логично е това да бъдат партиите в опо-
зиция. За съжаление обаче на тях като че ли дори не им прави
2 Пак там.
впечатление противоречието, че икономиката имала ръст, но
линията на бедността пада от 326 лв. на 308 лв.
Зад това противоречие се крие някаква истина за нас самите.
А ако не се интересуваме от истините за нас самите, нямаме ни-
какъв шанс да прогресираме в която и да било посока. Връзка
между лъжа и прогрес няма, поне като трайна тенденция.
Точно в този момент се сещам за 2010 година - Европей-
ската година на борбата с бедността и социалното изключва-
не. През тази година Министерството на труда и социалната
политика организира и проведе 100 инициативи, мероприятия
и дейности, с над 4500 преки участници: изследване по въпро-
сите на бедността и социалното изключване; анализ на зако-
нодателството, свързано с борбата с бедността; 2 национални
конкурса за детско есе и за детска рисунка и издаване на книга с
най-добрите творби; 26 информационни дни в областни градо-
ве на страната; 8 дебата, 6 кръгли маси, 6 местни срещи на хора,
живеещи в бедност; 3 беседи с ученици и студенти; семинари
с НПО, разработване и издаване на брошури за политиките за
борба с бедността; фестивал на спорта, музиката и танците за
деца, живеещи в специални институции.3
На борба срещу бедността - с музика, танци и статистика!
Вече и с малко мистика.
Поглед инфо, 27 юни 2017
3 Вж. вестник Дума от 29.03.2011 г.
МОРАЛЪТ, ГОСПОДА..
И аз чета за крупната работодателска наглост, която граници
няма... Мечтая си за момента, в който синдикатите ще ги при-
тиснат да отговарят за тяхното социално поведение, за тяхната
социална отговорност. И не са просто техните думи и тяхното
отношение към труда, което е най-скандално.
Вижте едни много просто сметки, за които никой не ги
притеснява. През 2007 г. българският бизнес плаща 1,8 млрд.
лева данък печалба, при БВП от 56,5 млрд. лева. За тази година
(2017) бюджетът предвижда 1,97 млрд. лева данък печалба при
прогнозен БВП от 92,5 млрд. лева. Нещо да ви прави впечатле-
ние? Нещо да ви смущава, притеснява или пък разсмива? Расте
си БВП, отива да става двойно по-голям в сравнение с десет
години по-рано, а данъкът печалба нещо едва, едва мърда. През
2007 е бил 3,2 % от БВП, сега горкият се е спихнал на 2,1%. И
що така?
Та питам аз. Защо, бе скъпи крупни работодатели, общест-
веното богатство расте, а вашият принос намалява ли, намаля-
ва? Бизнесът ли ви закъса или се научихте по-майсторски да си
укривате печалбите? И ако ставате все по-зле, защото за това
говорят макро цифрите, на работниците ли се дължи тази ло-
шотия? Или си трупкате двойно по-голямата норма на печалба
(от нормалната за Европа) по банкови сметки, за да си купувате
яхти, а пък реинвестирането на печалбата в производството,
кучета го яли?
Моралът, моралът, господа! Ама откак се е пръкнал света,
все „Крадецът вика дръжте крадеца!" е на мода!
Поглед инфо, 25 юли 2017
ЗА ИКОНОМИКАТА С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
Най-после светът призна солидната, неотменна и впечат-
ляваща връзка между две научни области, смятани досега за
твърде далечни една от друга. Нобеловата награда за иконо-
мика (учредена от Шведската банка) за 2017 г. спечели Ричард
Талер, пионер в интеграцията на икономиката с психологията.
„Талер даде човешко лице на икономиката", казват от Нобело-
вия комитет. И поясняват, че ученият е показал влиянието на
три психологически черти върху икономическите решения -
ограничената рационалност, социалните предпочитания и лип-
сата на самоконтрол1.
Давам по един пример за всяка от споменатите психологи-
чески черти.
Поне от десетилетие насам световният финансов капитал
прави за четири дни такъв оборот, какъвто производственият
- за цяла година. През 2008 г., в началото на последната светов-
на финансова криза, общият обем на дериватните договори в
света се оценяваше на 600 трилиона долара2. Това са облигации
от нищото. По обем те надвишават десетократно произведения
световен брутен вътрешен продукт (БВП).
Срещу тази сума няма произведени блага. Ако произведено-
то е, да кажем, за 10 долара, то се залага, опакова, комбинира,
пак опакова и така се раждат ценни книжа, чиято цена вече e 30
долара. После те отново се комбинират, продават и препродават,
а масивът става примерно 100 долара. В основата е икономика,
1„Ричард Талер спечели Нобел за икономика", Капитал дейли, 10 октом-
ври 2017.
2 Христина Вучева, „Американското правосъдие и Дойче банк", Поглед
инфо, 11 октомври 2016.
ама нагоре е психология - хората си мислят, че притежават ре-
ални пари, зад които стоят реални стоки и услуги. Някои позна-
ват, защото продават и си купуват такива реални неща, но други
не успяват и скоро разбират, че са държали сапунени мехури.
Надеждата, увереността, после късметът или разочарованието,
илюзията са си типични психологични факти. И в тяхната ос-
нова е тъкмо ограничената рационалност, изследвана от новия
Нобелов лауреат.
Друг пример - икономическото спасяване на Гърция през
последните години. Спасяваха я Европейската комисия, страни-
те от Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ),
Международният валутен фонд, Световната банка. Кой от-
където я хванеше все я спасяваше. Даваха и пари, наливаха и
пари, опрощаваха и лихви и всякакви други спасителни неща.
А Германия се оплакваше, че носи основната част от бремето.
Тя плащала най-дебело сметките. „Нищо друго не е било по-
далеч от истината", казва обаче икономистът Фолкер Хелмайер,
който твърди пред радио „Дойче Веле", че за година и половина
Германия е спечелила от гръцкия дълг над 700 млн. евро3. Също
като онези, които вземаха от ЕЦБ пари срещу 1% лихва и ги
продаваха на Гърция за по 8-12%. Тук икономиката са парите,
но психологията е повече. Твърди се едно, а се случва друго.
Лъжата се представя за истина, истината - за лъжа. Този, който
печели, казва, че губи. Той всъщност получава, а твърди, че по-
мага, т. е. че дава. Когато получаваш обаче, не ти помагаш, а на
теб ти помагат. Излиза, че Гърция е помагала на Германия. Това
вече не е икономика, а психология. Едни блъскат цяла година,
за да произведат хляб, месо, къщи и прочие, а други с две на-
тискания на копчета по компютрите за секунди прибират едни
пари, с които могат да си купят тези къщи, хляб, месо. Светът
предпочита Германия пред Гърция. Съдбата предпочита лих-
варите пред гръцките производители. Ей това е то „социално
предпочитание".
3 Дума, 25 юли 2011.
А ето пример и за липсата на самоконтрол - третата психо-
логическа черта, изтъкната от Нобеловия комитет, когато хва-
ли Талер. Всички говорят, че излизаме от кризата, започнала
преди десет години: увеличава се брутният вътрешен продукт,
расте световната търговия, умножават се инвестициите. В съ-
щото време във водещата икономика - САЩ, корпоративният
дълг бележи безпрецедентни висоти. В началото на 2016 г. той
е нараснал до 6,6 трилиона долара, а това означава най-малкото
40 процента по-голяма чиста корпоративна задлъжнялост, от-
колкото през кризисната 2007 година. Просрочените задълже-
ния през първото тримесечие на 2016 г. са 27,8 млрд. долара и
са по-високи от тези през третото тримесечие на 2008 г., когато
фалира „Лемън Брадърс"4.
Не е ясно какво ще стане, когато лихвите тръгнат нагоре.
Впрочем ясно е - балоните ще започнат да се пукат и ще зава-
лят фалити. Белият дом знае това, американските регулатори
знаят това, икономистите -също. Но никой не спира снежната
топка, която вече се търкаля. Просто липса на самоконтрол.
Психология отвсякъде. „Икономика с човешко лице", както каз-
ва Нобеловият комитет, обяснявайки приноса на Ричард Талер.
Монд дипломатик - българска редакция, октомври 2017
4 Уйлям Енгдал, „Следващата дългова криза", сп. Геополитика,
бр. 6, 2016.
10 НОЕМВРИ, МЕЧТА ЗА МЕЧТА
Тази сутрин радиото ме изненада с „Последен валс". Защо,
се питам, пускат „Последен валс"? Ах,да, та то днес е 10 ноем-
ври! С Валса СДС казваше на БСП „сбогом". И ми стана мъчно
за „прогресивния", силен, дори страховит СДС, който за три
десетилетия не успя да предложи нищо повече от „карта с че-
репи" и от мощен лъв се спихна до злобно коте. И за БСП ми
стана мъчно, но от тази тема бягам... Стана ми и мило, защото
тогава, в зората на Новото и Неизвестното, ние имахме мечти
за България. Мечти имахме и ние, бившите комунисти, станали
социалисти, и бившите комунисти, станали седесари. И най-
лошото, което се случи е, че изчезнаха мечтите. Ако не вярвате,
задайте на близки и познати въпроса: „За каква България меч-
таете?" и ще видите какъв поглед ще получите.
Историята на един народ е и история на неговите мечти.
Мечтаели са хората на хан Аспарух и на цар Иван Асен II; меч-
таели са войните на Петър Делян, загивайки от византийски
меч; мечтаели са въстаниците на Константин и Фружин през
1404, преди да ги смаже Сюлейман; мечтаели са лудите глави
на Априлското въстание; мечтаели са Строителите на съвре-
менна България, увековечени от Симеон Радев; мечтаели за
обединение българите разпръснати в няколко държави; мечтаел
е моя баща за ново общество - сито, образовано и устремено.
Ние мечтаем ли? И за какво? За достойно място на България
в „Клуба на богатите"? За благоденстваща България? И как ще
го постигнем? Проблемът е, че когато кажеш „КАКВО", тряб-
ва да имаш идея и „КАК". Иначе няма пълноценна мечта. Има
някакъв блян, някакво сънуване, някакво мрънкане, но мечта
няма. И пак за Историята. В нея винаги е имало това „КАК". В
началото - меч, меч и пак меч. Своя Църква. Черешово топче.
Своя Държава. Отново - пушки и топове. Балкана. После - Ха-
имбоаз, Перник - Волуяк, Димитровград. После - свобода и
пак свобода. И до тук. А сега?
Хайде, ние остаряхме. Не разбрахме как и кога, но остарях-
ме. И моля се сега, мечтая сега, тези след нас, да стане така, че
да започнат да мечтаят. Освен за себе си, и за България също. А
ако има българска мечта, ще има българско бъдеще. Ако няма
българска мечта, ще има нещо - магистрали, банки, казина,
СПА - центрове, депутати, стратегии... Но бъдеще няма да има.
Ще има само едно настояще - сиво, заблатено, а страхувам се -
и злобно. Защото народ без мечта заслужава само толкова.
Сайт на клуб „24 май", 10 ноември 2017
ДОКАТО СЪДБОВНО ПРОПУСКАМЕ
КАКВО ПОЛИТИЦИТЕ (НЕ) КАЗВАТ
Преди няколко дни британското правителство представи
индустриална стратегия, с която иска да даде на бизнеса оп-
ределени гаранции във връзка с Брекзит. Едновременно с това
две мощни фармацевтични фирми обявиха, че ще инвестират
над 1 млрд. паунда във Великобритания и ще създадат над 1850
работни места (Капитал дейли, 28.11.2017). Правителството
моментално реагира с изявление, че тези сделки показват дове-
рието на бизнеса в индустриалната му стратегия.
Замислих се, откога не съм чувал някакво разсъждение на
българската власт за връзката между нейното управление и по-
ведението на бизнеса у нас.
„Хората не правят дългосрочни инвестиции от такъв по-
рядък, ако нямат увереност, че градим една много атрактивна
основа в тази страна", казва по споменатия повод английският
министър на бизнеса Грег Кларк. Властта в Англия градила ос-
нова. На всичко отгоре тя била атрактивна. И обяснявала кура-
жа на бизнеса за значими инвестиции.
Почесвам се по главата и пак опитвам да си спомня някакво
разсъждение на нашия министър на икономиката за връзката
между власт и икономика. Сещам се единствено за скандал,
който остави горчивото чувство, че властта пречи на точно оп-
ределено предприятие от оръжейния бизнес.
Чета нататък за британската индустриална стратегия. Тя раз-
кривала правителствените планове за насърчаване на изследва-
нията, за подкрепа на фирмите да използват нови технологии, за
партньорство с предприятия, които работят в областта на изкуст-
вения интелект. Следват конкретни ангажименти, подкрепени с
числа. И реакциите. Конфедерацията на британската индустрия
приветства стратегията, защото „правителството гледа към хори-
зонта, а не само към следващите няколко километра". Опозицията
се включва, разбира се, критично. Според лейбъристите стратеги-
ята стимулира елитни индустрии, които вече имат предимство в
страната, и не прави нищо за милионите работещи в нископроиз-
водителните и нископлатените сектори. Нормално, опозицията е
затова - да търси недостатъците на всяко властово действие.
И отново се връщам към милата родна картинка. На кон-
греса на управляващата партия лидерът държи двайсетминут-
на реч, в която няма нито едно изречение за бъдещето. Само
хвалби и стойки. И някаква нелепа мисъл, че Левски можел да
прескочи една ограда. А по целия нормален свят конгресите на
управляващите партии са най-естественото място за стратеги-
чески заявки, за визия. Защо не и за мечти.
Нас ни вълнуват други неща. Политическото дерби, напри-
мер. Преди три дни Софийският градски съд дал ход на делото
на Бойко Борисов срещу Корнелия Нинова, която била казала на
23 март за лидера на ГЕРБ, че „Крадецът вика дръжте крадеца".
Борбената лидерка на БСП обаче не останала длъжна и завела
насрещни искове за обида и клевета, защото премиерът пък бил
казал за нея, че е „върла активистка на СДС" и я нарекъл на
9 март „Госпожа Лъжа". Искът на Борисов към Нинова е за
26 хил. лева, нейният към него - за 30 хил. лева! Дерби мечта!
Питам се, дали поне един съществен български въпрос може
да си пробие път в тази спортно издържана, но иначе съвършено
малоумна атмосфера. Водещите политици са превърнали държа-
вата в детска градина, в която пращящи от самочувствие бабаити
се ежат един срещу друг, а накачулени един връз друг фенове стис-
кат палци, дъвчат дъвки и викат до прегракване „Хайде наш'те!"
Най-тъжното обаче е друго - че цялата аудитория е увлечена
да мляска и преглъща тъпите теми за това какво били казали
българските политици. Докато съдбовно пропускат какво НЕ са
казали. Защото - да, за съдбоносните неща те не говорят.
Сайт на клуб „24 май", 30 ноември 2017
ДА СТОИМ ОТЛИЧНИЦИ
ДО ИЗТРЪПВАНЕ
„Успешното представяне на България като председател на
Съвета на ЕС....", напоследък чуваме тази мантра твърде често.
Повтарят я председател на Парламента, депутати, министри и
политици от всякакъв калибър. Последно за пореден път ни я
поднесе Лиляна Павлова, министър на българското председа-
телство на Съвета на ЕС, представяйки Националната програ-
ма за важното събитие. Не пропусна и ясно да се похвали: „По-
лучих висока оценка за това, че България познава проблемите,
но и приоритетите, които стоят пред нас."
Аз да питам. Какво означава „успешно"? Без запъване да
повтаряме спуснати приоритети - „бъдещето на младите", „За-
падни Балкани ", „сигурност и стабилност на Европа", „единен
цифров пазар"? Министрите ни да знаят добре английски,та
да не се излагат когато водят заседания? Политически да не се
караме у нас, за да изглеждаме задружни и хармонични пред-
седателствуващи? Да имаме чисти кърпи и сапун в хотелските
стаи? Да няма много дупки по софийските улици? Наистина,
какво означава „успешно председателство"? И успешно пред
кого? Пред „началниците" или пред българския народ? Или
това е едно и също?
Затварям очи и си фантазирам как България, използвайки
този свой временен статут, поставя и свои проблеми, и свои
интереси, и свои решения. Например за необходимостта по-
слабите икономики в ЕС да бъдат защитени в общностната
търговия в името на оцеляването на своите производства. Го -
воря за частично или цялостно реабитиране на „аргумента на
прохождащата индустрия" („infant industry argument"), за който
ни припомни Икономическия институт на БАН в своя Годишен
доклад от юни т. г., посветен на 10 годишнината от членството
ни в ЕС. Това е протекционизъм, формулиран не от комуни-
стите или от Държавна сигурност, а в 1790 г. от американския
икономист Александър Хамилтън, първи министър на финан-
сите на Съединените щати и основен автор на икономическата
политика на президента Джордж Вашингтон. И да припомним
заедно с БАН, ако е необходимо, че нито една от богатите стра-
ни, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо
модерно икономическо резвитие, не е допускала такава бру-
тална либерализация, на каквато сме свидетели днес. Брутално
отстояваща интересите на развитите и брутално ощетяваща из-
останалите като нас.
Продължавам да стискам очи и да фантазирам. Дали все пак
не е добре за България да се присъедини към Вишеградската
четворка, когато говорим за миграция? Или пък да формулира-
ме специфични теми, важни за страните членки от Балканите?
Или пък точно ние да настояваме за нови дебати за ирационал-
ните, смешни и вредни за всички, освен за САЩ, санкции сре-
щу Русия?
Отварям очи и виждам как дискусия и по тези въпроси в
България няма да има. Защото отличниците не дискутират. Те
вдигат високо ръка, декламират наизустени текстове и получа-
ват отлични оценки.
Поглед инфо, 15 декември 2017
С ПОЛИТИЦИТЕ В ЕДНА ЛОДКА
Извинете, ама още отсега взе да ми излиза през носа това
Председателство на България! От няколко дни, като са ни под-
пукали - бой, бой, където ни сварят. Още по Коледа ни подхва-
на датският вестник Jyllands-Posten със заглавието „Проядена
от корупция страна ще председателства ЕС". Статията иронич-
но твърди, че „срещу 50 евро на ръка можеш да решиш почти
всеки проблем в България."
После ни подкара Guardian: „Облаци от корупция са над-
виснали над България." Английският вестник ни успокоява
обаче, че няма да имаме проблеми с Брюксел, защото „пред-
видимият Борисов" сътрудничел във всичко, което му поискат.
Вчера пък се произнесе Die Zeit. Били сме най-корумпирани-
те, но не сме създавали проблеми на ЕС. После ни хвали, че сме
запълнили дупките от летището до НДК, прибрали сме каруците
от улиците и сме модернизирали Националния дворец на култу-
рата, който авторът Томас Розер нарича „олющен бункер".
Днес Франс прес заби пирона с наблюдението, че „В ко-
румпирана България журналистиката е бягане с препятствия".
Сиреч на журналистите им е трудно, дори невъзможно, да са
свободни.
И аз, който съм опозиционно настроен, за пръв път от много
време насам се чувствам в една лодка с политиците. Иска ми се
да бъдат уважавани, защото са мои представители. А най ми се
иска да защитят достойнството ми, когато Сульо и Пульо се уп-
ражнява на мой български гръб. Нямаше да е лошо да реагират
по някакъв начин на този водопад от неприязън, враждебност,
ирония и съжаление, които се изливат върху нас. Не че пен-
сията от 140 евро, за която говорят, ще порасне, но и бедният не
винаги обича да му гледат в празното канче.
Мои родни управляващи, защо не дадохте поне една прес-
конференция на високо ниво, да им припомните на тези пуяци
малко факти, които ясно показват, че ако при нас има корупция,
при тях има огромна корупция. Те сами си я изчисляват.
Например, през март 2016 г. проучване, възложено от Евро-
пейския парламент, твърди, че в рамките на съюза годишните
загуби от корупция се движат между 817 и 990 млрд. евро. Бли-
зо един трилион! Че какво са на този фон нашите загуби от 12
млрд.? Скромни, та скромни. А какво да кажем за французите с
техните 129 млрд., или за белгийците с техните 20 млрд.?
После, що не им припомните корупционния скандал в Испа-
ния от началото на тази година, когато бившият министър на ту-
ризма от Народната партия Милагроса Мартинес беше осъдена
на девет години затвор? Вярно, там са осъдили голяма риба, а
у нас не са. Ама това с нещо променя ли факта на корупцията?
Ами корупционният скандал в Италия преди две години, ко -
гато обвиниха министъра на транспорта Маурицио Лупи, че е
злоупотребил с 25 млрд. долара?
Ами корупционният скандал с подкупите на Сименс в Ру-
сия? Или пак в Германия, когато се усъмниха, че едни изчезна-
ли 6,7 млн. евро са били използвани за рушвети, за да получи
Германия домакинството на „Мондиал 2006"?
Ами корупционният скандал във Франция, когато арестува-
ха сина на външния министър Лоран Фабиюс за измами и пране
на пари?
Изкушавам се да спомена и нещо много прясно, от този
декември. Европейската комисия се зае с факта, че гигантът
Apple е платил на Ирландия данък печалба от 0,005% за 2014 г.
Представяте ли си - 0,005%? Въпреки, че данъкът в Ирландия е
12,5%! И какво, това ограбване на ирландския народ без подку-
пи ли става? Или тази „държавна помощ" се е случила, защото
ирландските чиновници нещо са проспали? Явно такива коми -
сионни са взимани, че подкупите от всички държавни поръчки
у нас са просто за семки и бонбонки. Е, в Ирландия не могат
да постигнат нашия рекорд години наред мощен монополист
изобщо да не плаща данък печалба, щото все бил на загуба, ама
толкова могат хората, не че не искат.
Пак този месец, преди няколко дни, Брюксел започна данъч-
но разследване на IKEA. ЕК ще проверява дали компанията е
получила „нечестни данъчни предимства" в Холандия. Обвине-
нието и тук е в агресивно избягване на данъци. А то как става?
Без подкупи? Без огромни подкупи?Хайде бе!
Сега, уважаеми и неуважаеми управляващи, дето съм с вас в
една лодка, ще ви дам съвет как да завършите една такава прес-
конференция. Из западната преса шества ироничният извод, че
корупцията в България функционирала като допълнителен да-
нък за публични услуги. Че е така, така е. Ама е така, защото у
нас данъците са много ниски. И „данък корупция" да добавим
към тях, пак няма да стигнем белите страни по облагане. Те
какво искат, у нас без данъци ли да я караме?
Та ще ми бъде много драго, ако освен управляващите, и
опозицията проговори, когато нападките по някакъв начин я
засягат. Франс прес обяснява нещо за Пеевски. Ало, ДПС, той
не е ли ваш депутат? Ако не се разграничавате от него, а вие
не се разграничавате, не носите ли политическа отговорност
за греховете му? Ще признаете ли неговата вина? Или нещо
ще опровергаете? Или ви стига да обяснявате в „Панорама" за
либералните ценности и ценностите на Европа? Припомнят ни,
че през 2006 г. сме били на 35-о място по свобода на медиите,
а днес сме на 109-то. Що не вземете бе, депесарски монопо-
листи в пресата и разпространението на печата, да обясните
този факт? Да го омаловажите, например. Да стане ясно, че не е
голяма беда, например.
От „Биволъ" се жалват, че често ги заплашвали с „послания
в стила на сицилианската мафия". Реагирайте бе, български по-
литици! Кажете, че журналистите си измислят! Че у нас няма
заплахи срещу словото! Че ако има, държавата в лицето на съ-
дебната система ще застане срещу мафиотите!
Скъпи,така да се каже, и не толкова скъпи, депутати, ми-
нистри и прочие, днес сме в една лодка. Българи сме. И много
ми се иска, когато западноевропейците упражняват върху нас и
безмерната си грандоманщина, и тъпото си чувство за хумор,
да не стоим като виновни кученца с влажни погледи, а да защи-
таваме достойнство си. Поне както го правят поляци, унгарци
и чехи.
Защото прав е бил Петко Каравелов, когато в Черната джа-
мия е казал на европейските журналисти: „Господа, в България
не бият". А това, че бият, е ясно. Този разговор обаче е друг -
наш, вътрешен, семеен. И ние ще го водим, въпреки че много
ви се иска нещата да изглеждат безалтернативни.
Сайт на клуб „24 май", 31 декември 2017
ЗА ПАПАГАЛИТЕ И ТЪПАНАРИТЕ
Колегите тъпанари и папагали - западни журналисти, про-
дължават да пишат срещу България - с ирония, с омерзение, на
места и със злоба. Днес „Дневник" ни разказва за публикация
във френския „Журнал дьо диманш". Е, разказва избирателно,
разбира се, защото и „Дневник" изпълнява задачи. Пропуснато е
например твърдението на френския вестник, че за десет години
членство в ЕС България няма никакъв напредък („Force est de
constater que plus de dix ans après son entrée dans l'Union, le petit pays
de 7,1 millions d'habitants n'a guère progressé." http://www.lejdd.fr/
international/ue/en-bulgarie-une-corruption-endemique-3533927 ).
Виж за корупцията може да се раздува, ама това, че нито иконо-
мика, нито доходи са спечелили, ще си го спестим.
А като доказателство, че сред колегите западняци има тъпа-
нари в престижни издания, мога да посоча поне четири неща
само от тази неголяма публикация.
Първо, авторката Карен Лажон, твърди, че: обикновените
хора в страната били „безапелационни", че: „България е като
миниатюрна Русия - мафиотско мислене, заради което никога
няма да покрием критериите, които ни се поставят от Брюк-
сел". Значи, мисли българският народ, не един или двама бълга-
ри, а българският народ като цяло, че ние европейци не можем
да станем, защото приличаме на руснаците. България прилича
на Русия и затова европейско бъдеще - кукиш! Да сложиш в
главата или в устата на българския народ такова нещо, такова
внушение по оста „Европа - Русия - България", си е чиста про-
ба тъпанарщина. Откъде го взехте това внушение бе, журналис-
тически недорасляци? Светослав Терзиев от „Сега", когото сте
интервюирали, ли ви го каза? Не вярвам! Или Любо Нешков от
БГНЕС? Пак не вярвам!
Преди да пишете за една страна, що не вземете да прочете
малко социология - как мисли мнозинството от хората по въ-
проси, които засягате? Или хонорарът да тече! Много важно,
че ще оплюете една малка и бедна страна, която не познавате?
Второ, твърдението, че да живееш в Бояна или в Драгале-
вци, означава, че или си много богат, или много корумпиран.
Найс, а? Това, че в тези квартали има палати на мутри, дава
ли ви право, бе тъпанари с тъпанари, да обобщавате за цялото
население на две бивши села? Това да не са ви затворени ком-
плекси, построени за „елита"?
Трето, що не сте взели поне по една карта на София, та да
не говорите глупости, че горепосочените квартали се намират
в североизточната част на столицата? Намират се в южната, се-
ляни парижки!
Четвърто, категорично съобщавате на своите читатели, че
10 фамилии владеели богатствата на България? Как ги пребро-
ихте? Що не ги дадете поименно, та да знаем и ние кои са?
В крайна сметка обаче, какво пишат папагалстващите коле -
ги във Франция, изобщо не ме интересува. Най ми е тъжно, че
политиците в България мълчат пред лицето на цялата помия,
която се изля за една седмица върху страната ни. „Журнал дьо
диманш" пита: „ Какво доверие може да се има на България в
качеството и на председателстваща Съвета на ЕС?" Поне от та-
къв въпрос не ви ли боли? Нали искате да се представите добре,
за да ви потупат по гърба? Нещо няма ли да измрънкате? Да се
оправдаете? Да защитите доверието, за което се борите?
Довчера си мислех, че на нашите политици не може да се
разчита за нормален европейски път на развитие. Защото явно
бъдещето на страната не ги интересува. От днес вече знам, че
на нашите политици не мога да разчитам и да ме защитят, кога-
то става дума за елементарното ми чувство за достойнство на
българин. Жалко.
Сайт на клуб „24 май", 5 януари 2018
ИТАЛИЯ, НЕ СЕ ПЛАШИ!
Научаваме, че Италия била пред голяма опасност. За това от
Ботуша алармират и политици и експерти. Известният италиан-
ски политик, бизнесмен и каубой Силвио Берлускони разпрос-
транявал по време на предизборната си борба идеята за плосък
данък. „Смело обещание" го нарича наш икономически сайт1.
Четем тази квалификация и ни става някак гордо, защото ние,
българите, вече десет години преливаме от смелост в това от-
ношение.
И се разразява дискусия. За разлика от България в страни
като Италия се дискутира. По време на избори се обсъждат
и различни икономически и финансови политики, колкото и
странно да изглежда това на българския избирател.
Икономическата програма на Берлускони „разтревожи мно-
зина", защото „тя може сериозно да навреди на държавните фи-
нанси", ни информира загрижено нашата медия.
Дори съпартиец на Берлускони като Ренато Брунета призна-
ва, че плоският данък е „фискален шок", но за него той е добър,
защото „ще измъкне Италия от капана, в който се намира през
последните десетилетия". Тревогата е, че Италия ще събира по-
малко данъци. В момента през бюджета си тя разпределяла 43%
от БВП (според нашата медия. Според ЦРУ процентът е 47% 2.
За сравнение - България разпределя 36,6%, средно ЕС - 45,2%,
Франция - 53,1%.
Бившият премиер, социалистът Матео Ренци нарича идея-
та „опасно предложение" и с това Берлускони става „опасен
1 https://money.bg/finance/gotova-li-e-italiya-za-ploskiya-danak.html
2 https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/it.html
за икономиката". Мнозина заставали на нокти при мисълта, че
чрез плоския данък щяло да се отвори голяма дупка в бюджета
на страната. Дори изчисляват, че ежегодният недостиг ще бъде
поне 27 млрд. евро и то при ставка от 25%! А предлаганата от
Берлускони ставка от 15% до 20% щяла „да причини още по-
големи загуби". Естествено, повечето от нас , дори в България,
знаем, че 15 е по-малко от 25. Дори Никола Роси от либертари-
ански мозъчен тръст твърди, че „рисковете са прекомерни", ако
не се поддържа строгост в публичните финанси. Човекът е ли-
бертарианец, няма как да му се откъсне думата „прекомерен",
ако не сложи едно „ако".
Щяло да бъде шок! Може, но не трябва да се плашите, скъ-
пи съевропейци от Италия! Не е толкова страшно! Преживява
се! И със 170 евро месечно се живее, ако си пенсионер. А ако
работиш - и с 260 евро няма да умреш. Просто не трябва тол-
кова да се глезите! Ако не вярвате, докато си правите екскурзии
из България по повод на председателството - поразпитайте. А
може и да поискате да ви организират да пипнете човек, който
остава жив с под 200 евро на месец.
Привържениците на Берлускони все пак трябва да обяснят
как ще компенсират по-ниските приходи. (Бележка за българ-
ския читател - в страни като Италия такива неща трябва да се
обясняват.) Как ли? Разбира се, с реалното „съкращаване на
разходите" и с виртуалното „строг контрол върху укриването
на данъци". Точно така, съкращаването на разходите му е май-
ката. Почвайте да намалявате пенсии, помощи за безработни,
детски надбавки, заплати на държавни служители и ще видите,
че сметките могат да излязат.
Критиците на идеята за плосък данък обясняват разбира се,
че богатите ще бъдат облагодетелствани, а бедните - ощетени.
Както красиво се изразява икономическият съветник на насто-
ящия премиер Паоло Джентилони „Това ще бъде шедьовър на
преразпределение от бедните към богатите". И при такава кон -
статация не трябва да се стряскате! Първо, шедьоврите са хуба-
во нещо - с тях ставаш известен. И второ, както казва Алфонс
Але: „Търсете парите там, където те са - при бедните. Те може
да нямат много пари, но затова пък са много"
Виждайки обаче, че трябва да направи някаква отстъпка за
най-бедните, Берлускони все пак казва, че ще освободи от да-
нъци хората с доходи до 13 000 евро годишно. Точно тези бедни
са от порядъка на една трета от италианците, доколкото офи-
циалната статистика твърди, че 29,9% от италианците живеят
под прага на бедността. Този праг е от порядъка на 1000 евро на
месец. Г-н Берлускони, това е излишен жест към бедните! Не
прахосвайте толкова пари! Бедните нямат силни медии, така че
те може и изобщо да не разберат колко са прецакани. А и Вие
спокойно можете да поръчате на някои институтчета да обяснят
(срещу пари, разбира се) колко е полезно за страната всички да
бъдат облагани. Щом е полезно за страната, значи е полезно
и за бедните, защото те живеят в страната. Логиката е прос-
та. Вие обаче нямате опит в пропагандирането на тази логика,
затова можете да помолите Вашия приятел Бойко Борисов да
уреди някое и друго стажче у нас на някое ваше институтче,
както вече казах.
Към 5 милиона италианци живеят в абсолютна бедност,
която за разлика от „под линията на бедност", означава невъз-
можност да си купуваш жизнено важни стоки и услуги, което
води до тежки форми на социално изключване. И за тях не се
тревожете! Ще се оправят някак. Защото поговорката „беден
човек - жив дявол" важи за целия свят, не само за България.
Кураж!
Сайт на клуб „24 май", 11 януари 2018
ИЗВИНЕТЕ ЗА МЪРМОРЕНЕТО
От поемането на Председателството запомних две неща -
копнежа по „Шенген" и мечтата за „еврочакалнята". Съответно
уверенията на наши европейски началници, че и двете неща ще
станат.
Икономистите без неолиберални уклони знаят, че приема-
нето на еврото не носи кой знае какви ползи, а в определени
случаи дори е вредно. То намалява възможностите за българско
управление на икономиката ни, особено при възможността да
отменим валутния борд.
Стремежът към еврото лесно жъне одобрение - „ние искаме
да станем като развитите", а и спестява главоболия по обмен на
валута. Недостатъците за слаби икономики на този прием имат
твърде експертен характер, за да породят порицание. Тяхното
забелязване е още по-трудно като знаем, че валутният борд от
десет години на практика ни е лишил от собствена валута.
Масовият наблюдател трудно би видял проблемите, които
създава невъзможността да девалвираш валутата си. Такава
девалвация прави износа по-лесен, по-конкурентен, а неговото
увеличаване създава работни места. Максимата „Износът съз-
дава, а вносът закрива работни места" изобщо не е очевидна,
защото не е на повърхността на обществените ни отношения.
Същото се отнася и до невъзможността да влияеш на лихвените
проценти. С тяхната промяна можеш да стимулираш взимането
на кредити, но може и да го възпираш. С тяхното вдигане „ох-
лаждаш" икономиката, а със свалянето я „подгряваш". Често
се случва страни с различно ниво на развитие да имат в даден
момент противоположни макроикономически потребности.
Ако Германия например се нуждае от повишение на основния
лихвен процент, а България - от неговото понижаване - познай-
те какво ще направи Европейската централна банка. Разбира се,
че ще се случи това, което е изгодно за силната страна.
Българската радост от скорошно приемане на еврото е ра-
достта на старата мома, за която най-важното нещо е да бъде
харесвана от околните. Или радостта на малкото дете, което ще
бъде допуснато до нощния бар на възрастните.
И тук тъга от допълнителна загуба на суверинитет няма.
Защото ние, и като управляващи, и като народ, не искаме су-
веринитет. Не знаем какво да го правим. Ние не знаем за как-
во служи. Ние не знаем как той може да бъде използван, за да
подобрим живота си. Тъга няма, но и гордостта си е на място.
Сигурно сме имали в миналото някакви периоди на самостоя-
телно взимане на ключови държавни решения, но те са толкова
отдалечени или толкова кратки, че не са повлияли върху наро-
допсихологията ни.
Впрочем, извинете за мърморенето. На мен лично еврото
не ми пречи. Освен, че задължително ще вдигне цените, без да
вдига доходите. Ама ние сме свикнали.
Сайт на клуб „24 май", 13 януари 2018
ТЪРСИ СЕ КЛАСОВ ПРЕДАТЕЛ
В предаването „Здравей, България" на Нова ТВ спореха
на тема „За и против приемането на еврото" Любомир Дацов,
бивш зам. министър на финансите и доц. Банко Банков от СУ
„Климент Охридски". Това, че са на различно мнение, не е
учудващо. Забавно, странно и шизофренично е цитирането на
факти - единият твърди, че при въвеждането на еврото инфла-
цията е била около процент, тоест нищожна; а другият - че това,
което е струвало 99 пфенига в Германия е започнало да струва
99 евроцента, тоест че цените са се удвоили. Не може и двете
твърдения да са верни! Какво и за статистиката ли да разчитаме
на интуицията и мистичната вяра?
Използвам случая, за да изразя голяма своя тревога. В Бъл-
гария икономически ежедневник вече няма. Най-напред басти-
саха Класа, след това Дневник, преди две седмици и Капитал
дейли. Признавам си, за Капитала ми е страшно мъчно. Той
даваше класови интерпретации, които аз не споделям, но пред-
лагаше и много факти, много цифри. По тях човек сам можеше
да си състави мнение за процесите в страната. Електронните
медии не могат да компенсират липсата.
От доста време насам, малко по малко, „зрението" ни силно
отслабва. Не знам дали лишаването на обществото от икономи-
ческа информация и анализи е случаен или закономерен про-
цес. Разбирам обаче, че движещите механизми на живота ни
стават все по-непрозрачни, все по-тайни. Защото движението
на парите е неотменима част от тези механизми. Явно за Бъл-
гария лозунгът „Зрелища, кога с хляб, кога без хляб!" става все
по-актуален. И тъй като съм непоправим оптимист, все се надя-
вам да се появи някой „класов предател", който да хвърли пари
в сериозен икономически ежедневник. Този някой трябва да е
много богат, защото издаването на вестник е скъпо удоволствие,
а трябва и да е „класов предател", защото числата, искат или не
искат, посочват и лакомията, и гешефтите, и националното без-
хаберие на тези, които сме свикнали да наричаме „олигархия".
Сайт на клуб „24 май", 17 януари 2018
ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ -
ПОЛЪТ КАТО ЛИЧЕН ИЗБОР,
СОДОМИЯ И ИНЦЕСТ
Всички сексуални табута, формирани с хилядолетия
и имащи своите дълбоки биологични основания, се
превръщат в предразсъдъци и стереотипи, които трябва
да бъдат захвърлени на бунището. Истанбулската
конвенция * е сериозна крачка в тази посока.
Спорът за Истанбулската конвенция е към края си. Утре,
вторник, ГЕРБ ще си поговори с публика в Софийския уни-
верситет за европейските ценности и ще придаде демократичен
* „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието
над жени и домашното насилие", наричана още Истанбулска конвенция, е
конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното
насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Ис-
танбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.
В България се разгаря остър политически и обществен спор „за" и „про-
тив" Конвенцията.
Първият противник на ратификацията на конвенцията от България е
неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности",
член на Световния конгрес на семействата. Тя се обявява против ратифика-
цията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г.
На 22 януари 2018 г. Светия Синод на БПЦ публикува обръщение към
православните християни, гражданите и представителите на държавната
власт в страната, с което призовава Народното събрание да не ратифицира
конвенцията.
Към май 2018 г. Конвенцията е подписана от 45 държави.
На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася реше-
ние №13 по конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че Ис-
танбулската конвенция, подписана от Република България на 21.04.2016 г.
не съответства на Конституцията на Република България".
край на дебатите. После парламентът ще ратифицира конвенци-
ята; ще се отчетем пред Брюксел и Вашингтон за образцово из-
пълнение на задачата; ще започнем да чакаме органа GREVIO,
който ще ни изготви въпросник за препитване, и накрая ще под-
несем на Генералния секретар на Съвета на Европа доклад за
правилното изпълнение на императивите на Конвенцията.
Едновременно с това ще започнем да подготвяме промени в
законодателството, защото то трябва да бъде приведено в съот-
ветствие с Конвенцията. Ще подготвим и промени в образова-
телната система, защото тя трябва да е в хармония с ратифици-
раните ценности.
Разправията приключва общо взето без никакво сближение
на позициите. Едните обвиняват другите, че не се интересуват
от насилието над жените, а другите обвиняват първите, че про-
бутват неясния и скандален „трети пол".
***
Обвинението, че Конвенцията е необходима, за да започ-
не борба срещу домашното насилие, е абсолютно безпочвено.
Нормативни текстове, отнасящи се до насилието, дал Господ -
от Конституцията през Наказателния кодекс до специалния За-
кон срещу домашното насилие, приет през 2005 г. и променян
четири пъти. Плюс правилник за неговото приложение. След
като е променян четири пъти, нищо не пречи да бъде променен
пети и шести път. Без да се налага конвенция, по която да се
отчитаме пред някого, пък бил той и Генерален секретар.
От друга страна, половият капан е ясен. Защо в чл. 4, ал.3
до „пол" се поставя понятието „социален пол"? Ако полът е
определен биологично, т. е. ако зависи от комбинацията на хро-
мозоми, полът си е пол и толкова. И никакъв социален пол не
е необходим. За да бъде объркването грозно и притеснението
да води до тих ужас, в чл. 3 идва и определението за пол - „...
„пол" означава социално изградени роли, поведения, дейности
и характеристики, които определено общество смята за подхо-
дящи за жените и за мъжете". Значи полът не ти е даден по
генетичен път, а се изгражда социално. Това е роля, определено
поведение. Ако имаш тази роля и това поведение - имаш този
пол, ако социално си си изградил друга роля - нямаш този пол.
На всичко отгоре тук „обществото" е набъркано като арбитър -
то смята тази роля и поведение за „подходящи". Кое общество?
Цялото общество ли трябва да се произнесе дали съм мъж или
жена? Или пък някакво по-малко общество? Градското обще-
ство стига ли? Кварталното общество? Или обществото, което
съм си изградил с приятели? А ако „обществото" приема раз-
лични неща като подходящи за мъжа или жената, кой решава?
Или всеки сам си решава дали е мъж или жена?
Тук наистина не става дума за „трети пол". Половите орга-
ни са такива, каквито природата е решила. Тя обаче явно няма
окончателната дума. Става дума за цивилизационен отказ от
биологичната определеност на пола. Последният е въпрос на
лична преценка. Тогава се пита - кого ще защитава Конвен-
цията?
И стигаме до същността. Вчера госпожата правосъден ми-
нистър ни успокои по БТВ, че Конституцията не признава ед-
нополовите бракове. Това е вярно, ама кой ще решава дали един
брак е еднополов? Нали полът беше „роля"? Нали е „социално
поведение"? Избирам си ролята на жена и си взимам прияте-
ля за мъж. И какво моля? Ще оспорите нашето решение? Кой
ще посмее да твърди, че бракът е еднополов? Когато полът е
въпрос на самоидентификация, Конституцията няма нужда да
се променя, но проблемът, който тревожи обществото, виси с
пълна сила.
Следва черешката на тортата. В същия този член 4, ал. 3
се казва: „Прилагането на разпоредбите ,мерките за защита,.
трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, осно-
вана на. сексуална ориентация." Тук вече даже не е важно
дали съм мъж или жена, какво мисли природата или който и да
било. Важна е моята сексуална ориентация. Важно е какво ме
привлича сексуално. И Конвенцията трябва да ме защитава в
правото ми да упражнявам тези свои сексуални щения. Зако-
нодателството трябва да бъде преустроено съобразно тази нова
философия и страната трябва да се отчита на еди-кой си.
За да бъде картината ясна докрай, трябва към чл. 4 да доба-
вим и член 12, ал.1: „Страните предприемат необходимите мер-
ки за. изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции.
основани на идеята за малоценност на жените или на стерео-
типни роли за жените и мъжете." И тук изобщо не става дума за
стереотипа „мъжът удря шамар на жената", както се опита да го
изкара г-жа Цачева вчера в телевизионното интервю.
Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс с непъл-
нолетни. Обичай, традиция и стереотип е да не се прави секс
между родители и деца. Обичай, традиция и стереотип е да не
се прави секс с животни. Всеки може да продължи списъка. Ще
каже бдителният читател, че отивам твърде далеч. Нищо по-
добно! Борбата за оправдаване на содомията и инцеста отдавна
шества по света и печели победа след победа.
На 01.09.2012 г. Сенатът на САЩ одобри законопроект за
легализиране на секса с животни. И съответно отмени член
125 от Единния кодекс на военното правосъдие, според който
сексът с животни е престъпление.
„От три години насам в няколко страни в Европа се про-
веждат активни дебати и кампании за легализирането на кръ-
восмешенията. Поддръжниците настояват закон да узакони
сношението между членовете на семейството по възходяща и
низходяща линия (инцест). Извратената идея бива определяна
от правителствата като „европейска джендър норма". Също
така вече съществува и понятието „инцестофоби" - хора, които
отхвърлят секса между роднини.
Най-активни в дебатите по въпроса за узаконяването на кръ-
восмешението са Дания, Швеция и Швейцария.
Според Моника Гьорн, депутатка от шведския парламент,
инцестът трябва да бъде узаконен. На същото мнение е и дат-
ският политик Перниле Шкипер. В Швейцария парламентът
също води обсъждане за узаконяване на кръвосмешението.
В Скандинавия пък в програмна статия на неолибералите се
предвижда закон за борба срещу инцестофобите."1 В цитира-
ния материал са дадени линкове към източници от съответните
страни.
На практика Истанбулската конвенция застава на страната
на всички, които смятат содомията и инцеста за допустими и
нормални. Ако някой е против, той дискриминира всички, кои -
то имат такава сексуална ориентация. И под ударите на закона
попада не този, който до днес е смятан за престъпник, а този,
който го смята за престъпник.
„Проучване на Следствената служба във Великобритания
показва, че 750 000 британци имат желание за секс с деца.
Партията на педофилите в Нидерландия има за цел да легали-
зира педофилията."2
И ако някому се струва, че „стереотипът" да не се прави секс
с животни, с родни деца или с малолетни е в безопасност, нека
да следи внимателно какво става по темата в „цивилизованите"
западни общества.
Всички сексуални табута, формирани с хилядолетия и има-
щи своите дълбоки биологични и еволюционни основания,
пред очите ни се превръщат в предразсъдъци, в традиции и сте-
реотипи, които следва да бъдат заклеймени, смачкани и захвър-
лени на бунището. Истанбулската конвенция е сериозна крачка
в тази посока.
Ще отида и по-нататък, защото когато аз решавам каква е
нормалната моя сексуална ориентация и как е нормално да я
практикувам, и когато трябва да бъда защитаван от „дискри-
минация", десетки невъобразими днес неща стават възможни.
Не е ли стереотип и предразсъдък да носиш дрехи по улици-
те, когато е много горещо? Не е ли стереотип и предразсъдък
да не правиш секс на публично място? Какво пречи? Защо да
не може? Не е ли стереотип и предразсъдък аз, учителят, да не
1 https://offnews.bg/sviat/debati-za-uzakoniavane-na-kravosmeshenieto-v-3-
evropejski-darzhavi-219045.html
2 https://sieminehn.wordpress.com/2015/06/24/51-66/
правя секс с ученички или ученици, в междучасията например?
Какво пречи? Какво нарушавам? Защо да не може?
Аз определям дали съм мъж или жена. Аз определям към
кого имам сексуално влечение, защото това е моята собствена
сексуална ориентация. Аз решавам къде, кога и с кого ще правя
секс. Стига да има съгласие. Стига да няма насилие.
Това са вратите, които отваря Истанбулската конвенция и ни
кани да влезем през тях. В нея, разбира се, има и много текстове
в защита на жените от насилие. Те обаче са като камуфлажна
дреха върху това, за което от години се борят хомосексуали-
стите и содомитите. Не им стига, че обществата вече приеха
тяхната ориентация за нормална, но и искат, държат, викат и
тропат с крак, за да ни накарат нас, другите, да се чувстваме
ненормални, стереотипни. С архаична традиционност, която
трябва да бъде изкоренена.
Има още нещо твърде скандално в Конвенцията. Тя задъл-
жава държавата да финансира неправителствените организа-
ции, които обявяват, че се борят срещу насилието така, както
го разбира самата Конвенция. Член 8: „Страните отпускат под-
ходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение
на интегрираните политики, мерки и програми за превенция
и борба с всички форми на насилие, обхванати от настоящата
Конвенция, включително за тези, които се провеждат от непра-
вителствени организации и от гражданското общество."
Ясно е защо толкова неправителствени организации проявя-
ват интерес към тази конвенция. Обаче! Ако аз съм НПО, което
помага на бедни и бездомни или работи в полето на образова-
нието, културата и спорта, трябва сам да си търся пари. Ако
защитавам щенията на хомосексуалистите обаче, ще ми плаща
държавата! Не е ли твърде нахално?
Сайт на клуб „24 май", 22 януари 2018
МОНОЛОГ ПРЕД РОЖДЕНИКА
СОФРОНИЙ
Зачетох се в твоето „Житие"1 , отче Софроние2. 50-те стра-
ници на книжката, издадена от „Захарий Стоянов", ме измъчиха
- четох ги цял ден, сигурно 8 часа! Такъв ли е бил българският
език преди 200 години? И то, текст все пак редактиран, за да
бъде що годе разбираем.
Не намерих това, което очаквах, възрожденецо! Очаквах да
прочета нещо за Паисий, за българската история, за българския
народ, за неговите надежди и неговите стремления! А защо пък
точно това да съм очаквал? Така е, когато човек слуша сдъвкани
послания за велики епохи и велики хора, а не чете оригинални
думи.
Говорейки за твоята епоха, литературният историк
проф. Кирил Топалов е казал: „Възкресяването на спомена за
някогашната българска държава се превръща в силен импулс за
пробуждане и бързо развитие на българското национално съз-
нание".
1 „Житие и страдания грешнаго Софрония" - смята се за първата ав-
тобиография на българин. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в
седем поредни броя на вестник Дунавски лебед през 1861 г
2 Софроний Врачански, роден през 1739 г. в Котел, е български духов-
ник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на
Паисий Хилендарски. Автор е на сборника „Неделник" - първата печатна
книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската пра-
вославна църква през 1964 година.
Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилен-
дарски през 1765 г.. Отец Паисий му показва „История славянобългарска",
от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
Няма в твоето Житие дума за това. Все едно не си се срещал
в Паисий. За какво си говорехте? За величието на среднове-
ковна България? За необходимостта да се възроди българската
държава? Преписвал си я два пъти тази история. Щом си го
правил, а това е адски труд - бавен и сигурно мъчителен, ти си
знаел защо го правиш. Защо този труд е нужен. А защо няма
една дума в твоето Житие по този въпрос? За мен неспециали-
ста това е загадка!
И в този момент се прекланям пред Историята, която от два
милиарда секунди в един нормално дълъг човешки живот отде-
ля няколко стотин, за да ги издигне на пиедестал, да ги превърне
в свой компресиран и готов за запомняне, изучаване, осмисляне
и превръщане в ценности, монумент. Ти едва ли си си давал
сметка, че секундите, в които си потопил перодръжката в мас-
тилото и си я положил на хартията, Историята ще сграбчи тези
секунди в ръце и ще ги вдигне високо, високо в небесата, за да
ги запази за всички поколения българи, които ще се родят след
теб! Това не си го чувствал, това няма как да си го знаел. И това
не ти е идвало на ум да ми разкажеш - какво си чувствал когато
си говорил с Паисий за история, защото няма как да не си гово-
рил; когато си взел решение да препишеш неговия труд; кога-
то си седнал на стола и си взел перодръжката в ръка! Аз, твоя
далечен, далечен, наследник, защото всички българи сме твои
наследници,твои чада, какво ли не бих дал, за да чуя мислите ти
в тези няколко секунди! Защото тези секунди всъщност това си
ти! Защото тези секунди, и още някои други разбира се, е твоят
възел в многохилядното въже, изплетено от българския народ.
А иначе, ти ми разказваш много интересни неща. Как са те ма-
мили, как са те ограбвали, как са те връзвали, как са те били, как са
искали да те бесят, как са те прокуждали, как си се скитал немил и
недраг, как си се крил, треперейки от страх за живота си.
И сега ще те изненадам, като ти призная кое за мен е вели-
кото в теб. Когато веднъж се разболяваш, ти пробваш някакви
лекарства, ако това, което е имало може да се нарече лекарства,
накрая отиваш при една баба да ти бае. Твоето църковно начал-
ство научава и ти забранява следващите три години да служиш
литургии. Казано с нашите съвременни думи, забраняват ти да
упражняваш професията си. Направо е невероятно, че не си
измолил прошка, че не си се разкаял, че не си получил опроще-
ние. А и като чета Житието, разбирам, че и по твое време почти
всеки проблем е можело да се реши с пари. Ти явно дори не си
се опитвал да го решиш с пари. И си стоял на просия, на подая-
ние, стоял си сигурно полугладен. Отстоявал си обаче себе си,
своето разбиране за нещата, своето схващане за правилност. И
това се повтаря, това се потретва. Когато те лишават за нови три
години от служене на литургия заради някакви 85 гроша, които
си дължал. Когато след оклеветяване са те подлагали на мъче-
ние, когато си виждал смъртта на една ръка разстояние. Винаги
твърд, винаги себе си. Неогъваем, чилик някакъв, орех някакъв.
Не знам, сигурно ще ми се изсмеят историците и литераторите
- но този характер всъщност представлява темелите на нашето
Възраждане. Тази готовност да жертваш нормалността на свое-
то ежедневие, но да съхраниш ненаранени своите разбирания,
своите ценности. Този инат, този дух, тази твърдост виждаме
по-късно в нашите национални икони - и в Левски, и в Ботев, и
в Бенковски, и във. Именно тази твърдост, която е отнесла жи-
вота на стотици и хиляди, е била почвата, на която е изградено
зданието на нашето национално самоусещане.
И като си мисля. Жертвах ли години, за да отстоя себе си?
Изстрадах ли своето „аз" напук на заобикалящата ме посред-
ственост, агресивност, алчност и враждебност? Коя беше моята
твърда почва? Какви темели създадох? Каква твърдост ще заве-
щая на децата и на внуците си?
Честит рожден ден, отче Софроние! Честита 279-та годиш-
нина! Изхвърлиха те от литературата и от историята, защото
трябва да ставаме граждани на света! Не на България, а на
света! Дали можем да те върнем? И каква ли твърдост и какви
страдания са нужни за това?
Сайт на клуб „24 май", 11 март 2018
ЗА ОТКАЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ
ПОЛИТИЦИ ОТ ПОЛИТИКА
Повод за тази статия е филмът „Страната, която се свива",
излъчен от датската централна телевизия преди дни. Бедност,
пустош и безнадеждност в един от регионите на страната ни.
Пътят на България - стълб с некролози, самотен пътник и по-
сока в нищото.
И се пита човек - няма ли сила, която да спре разпада? Няма
ли политика, която да сложи юзди на стремглавото демограф-
ско свличане? Няма ли действия, които да върнат надеждата,
че процесите са обратими? И първото, което ти идва в ума след
тези въпроси, е, че българските политици са се отказали да се
борят. Престанали са да се съпротивляват. Оставили са нещата
в ръцете на сляпа, пасивна и неясна съдба. Политици, които са
се отказали от политиката на създаване.
След като България отдавна поддържа добри макроиконо-
мически показатели, най-нормалното е да се захване с по-слож-
ни за управление задачи. Например с намаляването на диспро-
порциите между отделните региони на страната.
Известно е плачевното състояние на Северозападна Бълга-
рия.1 Известно е също така, че никакви видими усилия не се
1 БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната
способност (СПС), в Северозападна България е едва 29% от средното за ЕС,
а този в Югозападна България (район, който включва София) достига 76%.
В периода 2006-2015 г. тази разлика се увеличава с 14%. В нашите съседки
Гърция и Румъния разликата намалява. В същото време в ЕС има само че-
тири страни, в които разликата между най-бедния и най-богатия регион е
по-голяма от тази в България (2,62 пъти) - Великобритания, Словакия, Че-
хия и Белгия. За подробности виж: Виж например: http://ime.bg/bg/articles/
regionalnite-razliiya-v-bylgariya-i-stranite-ot-es/
полагат за ускоряване на развитието на този регион или поне за
противодействие на процесите, които го разрушават.
Ако властта се ангажира сериозно, тя би могла да направи
много за Северозападна България.
На първо място, властта може да създаде политика на спе-
циални данъчни кредити за бизнеса там.2
Държавата може и директно да се заеме с разкриване на ра-
ботни места. Тя би могла да създаде предприятия, сама или в
партньорство с частния бизнес, като на последния формулира
съблазнителни предложения. И ако по идеологически причини
е против държавната собственост, тя би могла да създаде пред-
приятия с цел след известно време да ги приватизира. Никъде
не е казано, че трябва да се приватизира само това, което е съз-
дадено по време на социализма.
И защо все пак държавата?
Защото тя много по-лесно в сравнение с един частен бизнес
субект може да намери сериозно финансиране и да поеме ри-
скове. Защото нейното решение за създаване на предприятия
е най-напред политическо и след това икономическо. От един
частник не може да се очакват политически решения. Не е него-
ва работа да се грижи за изглаждане на регионални несъответ-
ствия, докато на държавата и това и е работа.
2 Във Франция например държавата въвежда данъчен кредит за конку-
рентоспособное! и заетост (CICE), влязъл в сила през 2013 г. През 2014 г.
той е на стойност 6,43 милиарда евро, през 2016 г. - 12,6 милиарда и през
2017 г. - 15,7 милиарда. В своя пети доклад през октомври 2017 монито-
ринговият комитет преценява, че той би трябвало да позволи да се запа-
зят или създадат до сто хиляди работни места. Вж http://bg.mondediplo.
com/article1591.html В цитираната статия тази политика на държавата се
преценява като насочване на ненужни и скъпи подаръци към бизнеса, но в
България преференциалното отношение към регионален бизнес е едно от
средствата за стимулиране на развитието на съответния район.
Първият въпрос, който възниква е:
„А откъде пари?"
Държавата, когато поиска, винаги може да намери пари,
особено ако е в добро макроикономическо здраве.
Първо, тя трябва да се отнася отрицателно към бюджетни-
те излишъци, ако няма да наваксва сериозни бюджетни дефи-
цити от миналото. Бюджетният излишък при финансов недо-
имък в различни сфери е парадоксален. Той говори не толкова
за добро управление, колкото за икономическа пасивност чрез
непохарчени пари. Непохарчените налични пари са осъзнато
задържане на ръста на БВП и осъзнато неразкриване на работ-
ни места.
Второ, държавата може да си позволи да вземе сериозни за-
еми, особено когато нейната задлъжнялост е далеч под норми-
те, определени за приемливи в Европейския съюз.3 Външният
държавен дълг на България в момента е под 30% и ние сме
една от трите страни в ЕС с най-нисък външен държавен дълг.4
Маастрихтските критерии разглеждат като допустими 60%.
3 Разбирането, че дългът трябва да се използва за развитието на иконо-
миката се споделя например от опозиционния депутат Румен Гечев - „Ис-
каме да видим какво правим с дълга, защото други страни използват част
от държавния дълг, за да си стимулират икономиката." На противополож-
но мнение е финансовия министър Горанов: „ Държавният дълг не е пряк
инструмент за въздействие на икономиката". Виж https://www.investor.
bg/biudjet-i-finansi/333/a/goranov-dyrjavniiat-dylg-ne-e-priak-instrument-za-
vyzdeistvie-na-ikonomikata-251794/.
4 В края на второто тримесечие на 2017-а година дългът на 28-те членки
на ЕС взети заедно е 83,4% от БВП. Държавният дълг в еврозоната за същия
период е 89,1% от БВП. Според Евростат през второто тримесечие на 2017-а
година най-ниско ниво на държавния дълг като процент от БВП е отчетен в
Естония (8,9%), следвана от Люксембург (23,4%) и България (27,7%), дока-
то най-високи нива на дълга са отчетени в Гърция (175,0% от БВП), Италия
(134,7%) и Португалия (132,1%). Виж: http://bnr.bg/post/100888046/evrostat-
namalavane-na-darjavnia-dalg-v-es-i-v-balgaria-prez-vtoroto-trimesechie-na-
2017-godina.
Тук бих напомнил, че задлъжнялостта на Белгия например,
страна, сравнима с нашата по големина, е над 100% от БВП.
И тази задлъжнялост не е от управленска безотговорност. Та-
мошните политици са решили, че е недопустимо определени
национални харчове да бъдат спестявани и че икономиката на
страната ще се справи с такава задлъжнялост. Икономистите
знаят, че за подобна преценка има и специални формули за из-
числение.
Не бих си позволил да съветвам българските управляващи
да направят това, което са направили еквадорските през 2008 г.,
защото съветът ще се стори доста необичаен, а действието, кое -
то той изисква - драстично. Но там, в Еквадор, записват в Кон-
ституцията си, че заемите трябва да са с инвестиционна цел.5
Точно такива инвестиционни заеми са много подходящи и мно-
го нужни за толкова изостанал регион като Северозападния.
И ако става дума за заем, с който ще се създава произ-
водство за бързооборотни стоки, той става още по-лесно
защитим. Съответното производство относително бързо ще
генерира средства, които дори със закон могат да имат само
едно предназначение - връщане за заемите, с които то е съз-
дадено.
България може да си постави
и външнотърговска цел -
да бъде най-солидният износител за арабските стра-
ни на агнешко, например. Специалисти казват, че наши-
5 „По отношение на сключването на заеми еквадорската конституция,
приета с всеобщо гласуване през септември 2008 г., представлява голям
напредък. Член 290 подчинява всяко бъдещо задлъжняване на следните
правила: 3. Държавният дълг ще финансира единствено инвестиционни
проекти и програми в областта на инфраструктурата или програми и про-
екти, които генерират средства за изплащане на дълга. Вече съществуващ
държавен дълг ще се рефинансира само ако новите условия са по-изгодни за
Еквадор." Виж: http://bg.mondediplo.com/article1331.html.
те агнета са предпочитани, защото се отглеждат в ус-
ловия на изключително богата и разнообразна флора,
което ги правело с много добри вкусови качества. Мул-
типликационният ефект на една суперферма за агнеш-
ко в нашия пример не се нуждае от особено доказване -
тя гълта нискоквалифициран труд, чиято реализация е голям
проблем, съвкупната заплата по правило цялата се излива в
оборота, което от своя страна създава работни места.
Тази схема и нейните предимства показват колко изкуствени
и безперспективни са опитите за стимулиране на заетостта с
просто опрощаване на определени разходи на бизнеса. Такива
програми има - държавата за определено време поема опреде-
лено количество социални вноски и средства за квалификация.
Да, бизнесът е облекчен с това, но работното място в момент,
в който държавата престане да го субсидира, става нелогично,
става излишно.6
Има много други подходи, които могат да направят биз-
неса в съответния регион относително привлекателен. Те
отдавна са описани, систематизирани и прилагани по света.
Достатъчно е да се проучи специалната регионална полити-
ка на страни като Китай или Хонгконг и да се вземат тези
неща, които са приложими в наши условия. Например осво-
бождаването от „Данък печалба". Той не е голям, но неговата
отмяна в дадена „свободна зона" може да има сериозен пси-
хологичен успех.
Тук е мястото да споменем, че българската държава не раз-
чита особено на данък печалба, когато прави разчетите си за
бюджета. Освен това тя не се впечатлява от парадокси, свър-
6 Както казва на свои клиенти един мой публицистичен герой - кръчмар:
„Ще открия ново работно място, ако започнете да ядете по четири кюфтета
вместо по две и да пиете по две ракии вместо по една. Ако ви е такава мижа-
ва консумацията, за какъв дявол ми е ново работно място? То откъде ще си
избива парите? А и моята полза каква е?"
зани с този данък, което потвърждава нейната незаинтересо-
ваност.7 Известно е, че
българските политици пълнят бюджета главно от
косвените данъци, тоест взимат пари предимно от бедните
Такъв подход е удобен - бедните няма как да реагират ос-
тро на ДДС, дори само защото този данък не се вижда. Об-
лагането на богатите с по-високи данъци, обратно, е рисково
за политиците - срещу тях се изправят медии, НПО, лобисти
и подкупи, една армия, срещу която се изисква голяма поли-
тическа устойчивост и голяма доза обществен идеализъм, от
които нашите политици в своята съвкупност са лишени. То
затова по теоретични конференции е лесно да се говори срещу
ниския плосък данък, но на практика е невъзможно или почти
невъзможно да се предприемат срещу него някакви политиче-
ски действия.
В своята незаинтересованост от събираемостта на данък пе-
чалба България стигна до там, че като държава тя не реагира
на парадоксални факти, които в стари демокрации биха довели
до медиен шум, скандали, парламентарни комисии, сезиране на
прокуратури и прочие. Имам предвид парадоксът от 2014 г. , ко -
гато 100-те най-големи фирми в България с общ оборот от 57,6
млрд. лева обявиха съвкупна загуба от 441,7 млн. лева.8 Нещо,
7 В ЕС преките данъци осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в
България едва 16,02%. Има един интересен факт при сравнението на 2007 г.,
първата година на облагане на печалбата с 10% и 2014 г., който не впечатли
нито управляващи, нито опозиция,нито т. нар. гражданско общество. За две-
те посочени години е събран почти еднакъв данък печалба - за 2007 г.1676,6
млн. лева и за 2014 г. - 1679,3 млн. лева. В същото време ръстът на БВП
е 47%! За 2007 г. БВП е 56,5 млрд. лева, а за 2014 г. - 83,6 млрд лева. Как
така БВП скача почти с 50%, а данък печалба не мърда - това е факт, който
не възбуди никакво любопитство, да не говорим за управленска рефлексия.
Виж: http://epicenter.bg/article/Istinata-za-niskite-ploski-danatsi/115218/11/33
8 Виж „Капитал 100" за 2014 г. издание на „Икономедиа" АД.
което не е невъзможно да бъде реално, но в една зряла страна
би предизвикало сериозни проверки.
Какво трябва да се случи?
Лесно за формулиране, фантастично за сбъдване
Достатъчни са две неща. Първо, политиците ни да се осво-
бодят от чувството,че процесите в страната са някак си обек-
тивни, от природата дадени. Да се изпълнят от чувството, че
тези процеси могат да бъдат коригирани и дори същностно
променяни с активни действия и минимум бездействия. Второ,
депутати от определени избирателни райони да се проникнат
от чувството ,че тяхна основна отговорност е развитието на ра-
йоните, които представляват. Все едно са държавници на малки
страни - като Сан Марино, Лихтенщайн или Люксембург. Днес
страната се нуждае много от местен политически патриотизъм.
Тези призиви биха били вик в пустиня, ако избирателите не
започнат да изискват такова поведение от своите представите-
ли. Ако не започнат да ги държат отговорни за това, което се
случва, и за това, което не се случва в техните родни места.
Липсва ли претенцията на избирателя, трудно може да се очак-
ва от политиците масово и като по вълшебство да се изпълнят с
местен патриотизъм.
И тук се затваря дяволският кръг. На бедният изобщо не му е
до това да възпитава някого. От друга страна, неговата бедност
ще продължи да бъде гарантирана при това качество на полити-
ците. И как се прерязва този дяволски кръг?
За мен това е най-сложният обществен въпрос в България
днес.
Сайт на клуб „24 май", 16 март 2018
СПОМЕН ЗА ПАМЕТНИКА
НА АМЕРИКАНСКИТЕ ЛЕТЦИ
На 4 октомври 2010 година пред посолството на САЩ в
София e открит паметник на американските летци, загинали в
небето на България през Втората световна война.1
...В церемонията по откриването на паметника участва
Националната гвардейска част на България. Изпънати снажни
български момчета в безупречни гвардейски униформи отдават
чест и почит на американските воини.
... Американският посланик Джеймс Уорлик говори за висо-
ката цена, която са платили американските момчета. Загинали
са 159 офицери и сержанти. „Младите мъже, които почитаме
днес.", продължава словото си г-н Уорлик. Почитаме, да,
почитаме, г-н Уорлик.
. Гвардейският духов оркестър на Българската армия е тук и
е готов с траурен марш да се поклони пред падналите в битката с
българските летци. И в изпълнение на своя дълг да избиват мир-
ното население на София. Поклон, да, поклон, г-н Уорлик.
.„Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това,
че сега, на тази церемония, ние стоим рамо до рамо като
1За периода от 1941 до 1944 г. жертвите от англо - американските бом-
би в България са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и
4744 сериозно ранени. Само в София са избити 1243 души, осакатени са
1355 и и са разрушени над 5300 сгради.
30 март 1944 г. На този ден е извършена най-тежката и опустошителна
бомбардировка над България през Втората световна война. София е връх-
летяна от 450 бомбардировача, придружени от 150 изтребителя.
Особеност на американските атаки е практиката им да пускат осакатя-
ващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат
поразявани най-вече деца.
съюзници.", продължава вдъхновено американският посла-
ник. Признателни сме, да, признателни сме, г-н Уорлик.
.И българските депутати, дошли за церемонията, са обзети
от почит, поклон и признателност към тези мъже, изпълнили
своя дълг да убиват, осакатяват и разрушават вражеска Бълга-
рия. И гордост може би изпитват, кой знае, логично е, че вече са
съюзник на великата американска страна.
.„ Ако сме стигнали толкова далеч, колко ли още можем да
постигнем заедно?", си задава Уорлик този естествен въпрос.
Далеч стигнахме, да, далеч стигнахме с вас, г-н Уорлик.
.„Вярно е, далеч сме стигнали", сигурно повтарят в души-
те си бившият еврокомисар Миглена Кунева, министър на об-
разованието Сергей Игнатов и зам.-кметът на столицата Минчо
Герджиков.
И как няма да е далеч, въздишаме ние, които си спомняме
този паметен ден, след като потомци на избитите българи ко -
леничат и слагат цветя за упокой и увековечаване на смелите
и героично загинали американски бойци, хвърлили смъртонос-
ните бомби.
.„И колко ли още можем да постигнем заедно?", кънти
американският въпрос в душите на българите, дошли тук, в
този празничен момент. Много можем да постигнем, мислим
си ние. Ще се бием срещу когото ни посочат. Ще благодарим
на когото ни посочат. Ще скърбим за когото ни посочат.
.„Да помнят е това, което живите дължат на мъртвите", не
спира със своите искрени думи г-н Уорлик.
. И всички българи, дошли на церемонията слушат с топли
чувства словото на американския посланик и разбират и запом-
нят каква почит дължат на тези мъртви.
Сайт на клуб „24 май", 29 март 2018
МЪЧНО МИ Е ЗА ПРИБАЛТИКА
Ей така, защото днес нямам друга работа, размислих се за
посещението на прибалтийските президенти в САЩ. Те отидо-
ха заедно в Америка по повод на 100-годишнината от освобож-
дението на страните си от Руската империя.
И тук е първият момент, който ме натъжи. 100-годишнината
си е рожден ден отвсякъде. На рожден ден е правилно да ка-
ниш гости в къщи, а не да ходиш в чужди къщи. С други думи
прибалтийците трябваше да поканят Тръмп в Прибалтика, а не
да ходят в САЩ да празнуват. Мисля си, че ако аз отида да
празнувам рождения си ден в някой приятел, ще ми бъде много
мъчно за самия себе си. Защото вместо да получа уважение, аз
ще съм отишъл да прося уважение. Тъжно.
Имам и втора причина да ми е мъчно. Тръмп ги прие накуп.
Защо не ги прие поотделно? Все пак това са президенти на су-
веренни държави! Защото американският президент ги смята за
много незначителни и затова няма време за губене! Вкарва ги
накуп в кабинета си и за няколко минути се вижда с ръководи-
телите на три държави! Не знам дали на тях, на прибалтийците,
не им е обидно, но на мен ми е обидно. Все пак те са европейски
президенти! САЩ като обиждат тях, все едно обиждат Европа,
а като обиждат Европа, все едно обиждат мен! Тъжно.
И трета причина имам, за да ми е мъчно. Ръководителите
на Литва, Латвия и Естония отидоха при Тръмп, за да просят
американско присъствие в Прибалтика и още да просят пари за
въоръжение. Обясниха му, че са на предната линия на фронта с
Русия. Че са най-застрашени от руската агресия. Че първи ще
пострадат, ако Русия нападне Европа. И затова искат и амери-
кански войски до себе си, и пари за модернизация на оръжия-
та. Това, че имат в страните си френски, английски и немски
воини, не им стига. НАТО не им е достатъчна, защото тази тро-
мава организация много бавно взима решения. Друго си е САЩ -
те са бързаци.
И молят се тези президенти, въпреки че миналата година
американски военни напуснаха региона. Може би е било греш-
ка, която сега Тръмп ще оправи. И ето сега, идва моментът,
който най-много ме натъжи. Тръмп ги потупва по рамената,
защото признава, че те се намират най-отпред на фронта, но им
казва, че го интересуват други неща. „Какви неща?" питат изне-
надани президентите. „Ами например това, дали купувате аме-
рикански втечнен газ!", отговаря Тръмп. „Ето Литва например
миналата година купи от нас газ, браво!" - още веднъж ръсва
похвала американският президент.
Толкова е меркантилен този Тръмп! Толкова е безчувствен
към ценности! Тъжно.
Сайт на клуб „24 май", 6 април 2018
СЛОВОТО НА ПРЕЗИДЕНТА
Най-силното правомощие на българския президент е Слово-
то. Авторитетът на президентската институция и харизмата на
самия президент са почвата, на които това Слово може да посее
невероятни семена.
От цялото дяволско кълбо от тежки проблеми на нашата
нация един духовен е основен. Ние престанахме да се слуша-
ме, когато говорим. Ние се самозатворихме в групи от себепо-
добни и често квалифицираме другите като невменяеми. Топ-
лотата и разбирането изчезнаха. На тяхно място се появиха
омразата и търсене на виновни навсякъде. И за всичко.
Изчезнаха и болката, и грижата, и притеснението в гово-
ренето на политиците, които по определение трябва да ле-
куват обществените рани и да ни водят в ясна и смислена
посока.
Никаква национална икономика не може да дръпне, ако не
се почувстваме като общност с общи мечти и цели. Никаква
политика не може да бъде адекватна на потребностите ни, ако
сме изгубили като народ взискателност и воля за контрол.
Нужно ни е лекарство. И искреното, загриженото слово на
президента може да бъде такова лекарство. То ще ни каже,
че в политическия бастион не всичко е изгубено. То може да
провокира мисленето, обсъждането и действието, които са
арестувани от пронизващото усещане, че само парите имат
значение, само цинизмът и егоизмът имат силата да се нала-
гат, само нахалството има устойчива почва.
Това, от което имаме нужда, въпиюща нужда, е вяра в
собствените ни сили. Вяра, че можем да се борим за своето
по-добро бъдеще. Че можем да сме творци на собствената си
съдба.
Да, казват, с два милиона пенсионери, един милион негра-
мотни и ежедневно бягащи (да, бягащи!) от България здрави и
силни млади хора не можем да имаме никакво бъдеще.
Може да е така, но може и да не е така. Поне сме длъжни да
опитаме. За да не се срамуваме от децата си, а някои от нас вече
и от внуците си, при мисълта, че сме ги предали с безверие и
бездействие.
За вчерашната лекция на президента Радев в УНСС срещ-
нах и такива коментари: „Нищо особено! Какво толкова! Локу-
ми."
Вярно е, обезценихме словото. За три десетилетия успях-
ме да го ожълтим и омърляме. Да го разтворим в неискреност,
интереси и бездушие. Вече трудно впечатлява.
Друг път обаче няма. Словото е в началото на всеки човеш-
ки път. И тук президентът може да бъде силен - стимулиращ,
вдъхновяващ, сплотяващ, търсещ бъдещето. Ако може.
Дано да може.
Сайт на клуб „24 май", 17 април 2018
4% ОТ БЪЛГАРИТЕ ПОДКРЕПЯТ
ИЗЦЯЛО ЗАПАДА" В КОНФЛИКТА
В СИРИЯ
Интересно представително социологическо изследване на
агенция „Афис", посветено на конфликта в Сирия. На въпроса
„Кой се стреми към въоръжен конфликт?" 44% отговарят, че
това е „главно Западът", а 5% казват, че това е „главно Русия".
4% смятат, че България трябва да застане „изцяло на страната
на Запада", а 7% - „на страната на Запада, но без агресия" -
общо 11%. На страната на Русия искат да застанем 25%. 64%
дават отговора „възможно най-неутрално".
Бих посъветвал социолозите да направят същото проучване
сред българските депутати. Ако резултатите са твърде различ-
ни, а те ще бъдат такива, ще стане ясно, че в България на прак-
тика няма политическа представителност. Хората гласуват на
избори за Народно събрание, но там ги „представляват" хора,
които по ключови ценностни, бих казал цивилизационни въ-
проси са, меко казано, на различно мнение. Което означава, че
не ги представляват. Само този факт е достатъчен, за да млък-
нат всички, които говорят за демокрация, разбирана по класи-
ческия начин - като „власт, произтичаща от народа".
Сайт на клуб „24 май", 23 април 2018
ТЪРГОВСКИЯТ ПРИОРИТЕТ
НА БЪЛГАРИЯ
Европа се готвела да затегне контрола си върху чуждите
инвестиции.1 Тази „готовност" е насочена срещу Китай. При-
теснени са брюкселските чиновници от китайската експанзия.
За последните 10 години китайските инвестиции в Европа са за
318 млрд. щ.д. Така тези инвестиции са станали с 45% повече
отколкото американските. И Европа готви проектозакон, с кой -
то координирано ще се пречи на Китай.
Интересното тук е друго. От нашето министерство на
икономиката заявили, че за България предложението е „ наш
приоритет в търговската политика". Обърнете внимание! Ние,
България, сме имали приоритети в търговската политика! И
да затрудняваме неевропейските инвестиции, разбирайте ки-
тайските, за нас е приоритет! Да се сещате за други търговски
приоритети? Например да продадем повече нещо на някого? Да
купуваме нещо от някъде по-евтино?
В периода (2005 - 2015) Китай е инвестирал в страните от
Балканския полуостров 26 млрд. долара. От тях в България -
330 млн. В Румъния - 1,8 млрд., в Сърбия - 3,7 млрд., в Гърция
- 5,5 млрд. Значи у нас китайците са инвестирали най-малко.
И от изброените страни само ние обявяваме подкрепа за съот-
ветното европейско намерение. Не просто подкрепа - напра-
во приоритет ни е станало! Лягаме и ставаме и мислим как да
ограничим китайските инвестиции.
1 https://www.investor.bg/evropa/334/a/es-e-gotov-da-se-protivopostavi-na-
kitaiskoto-tyrgovsko-nadmoshtie-260462/
Ето, това е нашата драма. Ние нямаме свои интереси. Ние
нямаме свои идеи, намерения и планове. Взимаме чужди та-
кива и ги обявяваме за приоритети! Нашият върховен интерес
и удоволствие е да служим на някого, да слушаме някого, да
обслужваме някого.
И това е голямата нужна дискусия на България - не еврото,
не Западните Балкани - а способни ли сме изобщо да форму-
лираме свои интереси. Не говоря за отстояване и реализиране.
Става дума за просто формулиране.
Сайт на клуб „24 май", 7 май 2018
АХ, ТЕЗИ НЕРАЗБИРАЕМИ РУСОФИЛИ..
„Трудното сбогуване на България със свръхмогъщия и при-
ятел" - под това заглавие швейцарският Neue Zuricher Zeitung
публикува обширен анализ от Иво Мийнсен, посветен на връз-
ките между България и Русия.
Написана с претенция за спокойна обективност, статията из-
лъчва добре овладяна враждебност към Русия и прикрито учуд-
ване от топлите чувства, които мнозинството българи изпитват
към руския народ. И за да бъде логичен, когато с думи предава
своето усещане за „дружбата между двата народа", авторът из-
ползва почти елегантния израз „ инсценировки на задушевност".
От дългото ми интервю по телефона в статията са влезли
все пак две мои изречения. Предадени, в интерес на истината,
коректно. За едното от тях авторът поиска потвърждение, че
правилно е записал: „Освобождение на България от Червената
армия през 1944 г." На младия журналист явно му се е сторила
странна думата „освобождение". Да, г-н Мийнсен, правилно
сте чули, Освобождение!
Разбира се, в подобна статия, предназначена за западния чита-
тел, основен акцент няма как да не бъдат твърденията за „десетките
хиляди изчезнали в затворите и полицейските зандани при социа-
лизма", за „Народния съд", който екзекутира между 15 000 и 30
000 души" , за „хилядите хора, които умират в мъки в концлагера
в Белене". На фона на този „естествен" акцент става разбираемо и
внушението на заглавието: „.сбогуване на България с Русия.".
Няма как да не следва сбогуване, окончателно при това, ма-
кар и трудно. Другото би било нелогично, перверзно, абсолют-
но неразбираемо за западния мозък!
Фундамент на хибридната война на Запада с Русия е налага-
нето на опозицията „или-или". Ако си част от Запада, не тряб-
ва да имаш нищо общо с Изтока. Ако обичаш Запада, трябва да
мразиш Русия. Ако се гордееш със Запада, трябва да презираш
Русия и да се страхуваш от нея. Трябва да избираш, каза наскоро
интелектуалецът Хампарцумян1: „или ще береш портокали в Ис-
пания, или ще сечеш дървета в Коми". За титана на банкерската
мисъл Левон няма начин хем да береш портокали, хем да сечеш
дърва. Нещо повече, няма начин да береш, например, билки в
България - длъжен си да избираш между Европа и Русия!
Ето тази задължителна опозиция, това взаимно изключва-
не са родили заглавие, в което основната дума е „сбогуване".
Непостижимо изглежда за тези цивилизовани, високоразвити
западняци да разберат, че за обикновения българин е напълно
естествено едновременно да бъде част от Европа и да обича
Русия. Да бъде в Европейския съюз и да изпитва братски чув-
ства към народ, с който е свързан от общата принадлежност
към една хилядолетна цивилизация. Цивилизацията на правос-
лавието и кирилицата.
Изобщо, казано по-принципно и по-общо, май няма как
да обясниш, че да си силен и успешен, не означава да мачкаш
Другия. Че за да бъдеш истински и трайно щастлив, трябва и
другите около теб да бъдат щастливи. Че бъдещето е на обичта
и сътрудничеството, а не на омразата и съперничеството.
Но как все пак да обясниш на швейцарците, че някои от нас,
че много от нас, са убедени, и в ума и в сърцето си, че България
няма бъдеще без добрите взаимоотношения с Русия? Че тяхно-
то „или-или" е мрачно, глупаво и обречено. Явно няма как.
Засега. Ако светът оцелее, ще им го обясни бъдещето.
Сайт на клуб „24 май", 11 май 2018
1 Левон Хампарцумян е български банкер. От 2001 г. до май 2019 г. е
главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на
„УниКредит Булбанк", председател на Асоциацията на банките в България
(АББ) (бел. ред.)
ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ
И БЪЛГАРСКИ УСПЕХИ
Според швейцарското издание Нойе Цюрхер Цайтунг въ-
просът „Защо плащат на източноевропейците по-малко пари?"
силно занимавал източноевропейските страни-членки на ЕС.1
Въпросът бил логичен, защото разликата в производителнос-
тта не можела да обясни фрапантните разлики. Например в
„Шкода", собственост на германския концерн „Фолксваген",
чешките работници получават три пъти по-малко от своите
немски колеги, въпреки че „производителността на чешките
заводи не е по-ниска от тази в Германия. Точно обратното: дори
е по-висока заради по-дългото работно време в Чехия".
Швейцарското издание може по-принцип да е право, но по
отношение на България греши. България е източноевропейска
страна-членка на ЕС, но тя не се занимава силно с въпроса
„Защо плащат на българите много по-малко пари?" Даже изоб-
що не се занимава с този въпрос.
Сред българските политици има консенсус, че това е нор-
мално. Нормално е, защото в пазарната икономика се получава
толкова, за колкото можеш да се договориш; защото българска-
та производителност е много по-ниска; защото произвеждаме
стоки с ниска добавена стойност; защото „ какво пък толкова !" -
парите стигат, хората дори спестяват рекордно в банките и т. н.
Дори ще си призная, че тези обяснения си ги извлякох от раз-
ни изказвания, ама не от политици. Политиците ни не дават
обяснения, защото самият въпрос не съществува. Ако един
1https://news.bg/int-economics/poluchavame-iztochni-zaplati-pri-zapadni-
tseni-zashto.html
въпрос не съществува няма как той да те занимава, още повече
„силно".
Ще кажете: „Ти пък откъде знаеш, че този въпрос не си го
задават?" Знам, защото ако си го задаваха в парламента щеше
да има от време на време ожесточени спорове по него, въпро-
сът щеше да се появява от време на време в основните медии,
щеше да предизвиква някакви дискусии по някакви конфе-
ренции и семинари, щеше да бъде възлаган за изследване на
научни колективи. Вместо това ние постоянно жънем успехи.
Успех след успеха - сдобряваме Вучич и Тачи, сприятеляваме
Ципрас и Заев, разхождаме Макрон, Мей и Меркел по алея-
та на влюбените, строим магистрали, поддържаме бюджетен
излишък, държим нисък външен дълг, правим ръст на БВП
над 3% и още много други успехи. При такова количество на
успехите нямаме никакво време и желание да се занимаваме
с въпроса за доходите. Така, че Нойе Цюрхер Цайтунг да си
гледа там Чехия и да не ни слага в кюпа на държави, към които
не принадлежим!
Сайт на клуб „24 май", 19 май 2018
ЗАЩО НЯМАМЕ „БЪЛГАРСКА МЕЧТА"?
Тази статия е провокирана от днешното интервю на проф.
Боян Дуранкев и неговото заглавие.1 Тя е част от един разговор,
който започнахме още при създаването на Клуб „24 май". Така
нарекохме и първата си дискусия - „Българската мечта". Въ-
преки, че част от фактите в тази статия са съобщавани и част от
изводите - формулирани, мисля, че темата не трябва да бъде ар-
хивирана. Тя трябва да е пред очите ни. Наш дълг е да мислим
и говорим за „българската мечта". Да се стремим към нея и да
търсим отговор на въпроса възможна ли е тя днес. Възможна ли
е при днешния ни начин на самоосъзнаване.
***
Днес ние като народ преповтаряме определени констатации
за себе си, но не искаме да разберем какво се случва с нас и което
е по-важно - защо се случва с нас. Този, последният въпрос, ко -
гато е задаван, получава много бързи и повърхностни отговори.
Повечето от тях са и митологични. Когато човек не се опитва да
разбере какво и защо се случва с него, той няма как да има адек-
ватно свое виждане за своето бъдеще, няма как да има адекватна
мечта като образ на желаното добро и постижимо бъдеще.
Да вземем основен факт, който всички политици повтарят,
когато предстоят избори или когато са в опозиция. Този извод
непрестанно се повтаря и в социалните мрежи, а и в обик-
новените ни разговори - „Ние, българите, сме най-бедните в
Европа". А защо сме най-бедните в Европа? Обективни пред-
1 Интервю на проф. Боян Дуранкев във вестник Труд от 29 юни 2018 г.
със заглавие „Българите нямаме ясна „мечта за България""
поставки няма. Няма обективни обстоятелства, като природни
бедствия или гражданска война, например, които до обяснят
невероятното свличане на България във всякакви класации.2
Казваме, че сме бедни, но не се интересуваме от парите. У
нас ще чуете десетки политически дискусии, посветени на въ-
проса „Как да разпределим произведените пет лева", но няма
да чуете дискусия на тема „Как петте лева, които имаме, да
станат десет".
„Производството е проблем на частния бизнес, не е работа
на обществото да го обсъжда", твърди господстващата пропа-
ганда. „Конкурентната външна търговия е проблем на частния
бизнес, не е работа на обществото да го обсъжда", продължават
водещите в обществото идеолози.
Дори данъчното поведение на бизнеса не представлява об-
ществен интерес. Например, изумително е, че през 2014 г. 100-
те най-големи фирми у нас с общи приходи от 58 млрд лева
декларираха съвкупна загуба от 442 млн. лева! Това естествено
не означава, че от тези 100 фирми не са дошли никакви данъци
в бюджета. Някои са били на печалба и са платили данък, други
са били на загуба. Като се съберат обаче печалбите и се извадят
от събраните загуби - оказва се, че моторът на българския биз-
2 Ето една основна и многократно повтаряна класация - през 1990 г. по
Индекс на ООН за човешкото развитие ние сме на 29 място, а през 2015 г.
сме на 57-о. Преди трийсет години само Чехословакия, от социалистически-
те страни, ни изпреварва. А днес всички, които са членове на Европейския
съюз са преди нас! Всички! Това е известен факт. Този факт политиците
го повтарят постоянно, ще го намерите и в много политически документи.
А Индексът за човешкото развитие отчита и БВП на глава от население-
то, и образоваността, и здравните грижи. Да си обясняваме страхотното
изоставане с комунистите или с Държавна сигурност е нелепо, защото по
това не се различаваме от страните от бившия соцлагер, на които „дишаме
праха". Да си го обясняваме с неолиберализма също не става, защото той е
валиден за всички. Да си го обясним с крадливостта и незаинтересоваността
на политическата прослойка - изкушава, ама защо тя при нас ще е такава, а
в Чехия например няма да е такава? Защо днес ние произвеждаме толкова
или дори по-малко от други балкански страни, които през последните десе-
тилетия бяха в гражданска война?
нес, неговият гръбнак е бил на загуба. Това положение е абсо-
лютно ненормално.
Още по-ненормалното беше, че в обществото нямаше никак-
ва реакция. Преди няколко години френският парламент създа-
де специално комисия, за да провери финансовите резултати
на TOTAL. Обявената печалба се беше сторила на френските
политици подозрително малка. А у нас 100-те най-големи фир-
ми обявяват огромна съвкупна загуба и това не представлява
интерес за обществото!
Хайде, да кажем, че медиите получават реклами от тези фир-
ми и затова нищо не пишат за тях. Да кажем, че темата е много
специализирана и повечето хора и НПО-та нямат афинитет към
нея. А опозиционните парламентарни партии? А техните ико-
номисти? Нали не е възможно всички да са купени? Защо не
правят скандал по този въпрос? Та този въпрос е най-удобен, за
да се постави въпросът за ефективността на данъчната админи-
страция на управляващите.
Моят отговор е - ние не се интересуваме от този проблем, не
се интересуваме от такъв тип проблеми. Е, ако не се интересуваме,
възможно ли е да си направим някакъв адекватен план за поведе-
ние, някаква адекватна представа за средносрочното ни бъдеще?
Ако не се интересуваме от обяснението на своето битие, на
своите предимства и недостатъци, няма как да се чувстваме
СУБЕКТ на своето развитие. Въпросът: „Можем ли да бъдем
субект на своето бъдеще?" е основният въпрос пред България.
Това е основната обществена тема. И най-лесният начин да фор-
мулираме тази тема е да поставим въпроса за „нашата мечта".
Имаме ли мечта? Не индивидуална, всеки по отделно си
има някаква, а национална мечта. Мечта на българската инте-
лигенция, защото тя може да бъде питащият. Тя може да бъде
субектът от настоящето, който задава въпроса за субекта на бъ-
дещето. Никой не очаква от работника, който не е прочел нито
една книга по икономика, или по история, или по социология
или по психология, да има хоризонт, който ще му позволи да
разсъждава върху този проблем.
В своето отношение към настоящето ние сме почти винаги
на ниво описание и почти никога на ниво обяснение. А и опи-
санието почти винаги е еднопластово, повърхностно, статисти-
ческо. Този, който е субект на своето развитие, никога не се за-
доволява с описанието. Той няма как да строи свое поведение,
ако няма обяснение. За тази повърхностност и формалност ще
дам пример с
борбата с бедността у нас
2010 г. беше обявена за Европейска година за борба с бед-
ността. Тогава отчитаме, че над 420 000 деца - това са повече
от една четвърт от децата в България - мизерстват и всяко трето
семейство с две и повече деца до 6 години е бедно. Държавата
организира през тази година 100 инициативи, в които се вклю-
чиха над 4500 преки участници. Сред тях бяха:
- • изследване по въпросите на бедността и социалното из-
ключване; - • анализ на законодателството, свързано с борбата с бед-
ността; - • 2 национални конкурса за детско есе и за детска рисунка и
издаване на книга с най-добрите творби от проведените конкурси; - • 26 информационни дни в областни градове на страната;
- • 8 дебата, 6 кръгли маси, 6 местни срещи на хора, живеещи
в бедност; - • 3 беседи с ученици и студенти;
- • фестивал на спорта, музиката и танците за деца, живеещи
в специални институции; - • семинари с НПО, разработване и издаване на брошури,
разпространение на информационни материали за политиките
за борба с бедността.
За цялата тази епична борба бяха заделени 1,085 млн. лева,
от които 485 хил. европейски пари.
В същото време през март 2011 г. Парламентарната коми -
сия по труда и социалната политика отхвърля предложение
детските надбавки, които от 3 години са по 35 лева за дете, да
станат 20% от минималната работна заплата, т.е. към момента
48 лева.
Ще бъде нечестно обаче ако не кажем, че МТСП финанси-
ра през зимата на 2009 - 2010 140 проекта за разкриване на
обществени трапезарии на обща стойност близо 2 млн. лева.
Тогава 11 185 бедни и бездомни получаваха топъл обяд.
Когато се запознах с тази „борба", в първия момент я смет-
нах за подигравка. Но тя не е подигравка. Ние не сме способни
да измислим нещо друго, нещо по-стратегически. Ние няма
да заложим някакви процеси, чийто плодове ще берем след
години. Не можем, защото не се интересуваме от себе си, на
практика не се интересуваме като държава и като общество от
бедността. Да, тя съществува; да, ние я констатираме; да ние я
отчитаме статистически, но ние не искаме да направим анализ.
А познанието е анализ. Животните също могат да констатират.
Само човекът обаче прави анализи.
На 1-ви март предната година (2009) БТА ни информира
какви мерки предстоят. Цитирам: „За първи път ще бъдат ор-
ганизирани национални и местни срещи на хора, живеещи в
бедност и социално изключване. и семинари за ролята на ме-
диите в борбата с бедността". „В рамките на годината ще бъдат
определени основните приоритети на българската стратегия за
борба с бедността". Представяте ли си? Има българска СТРА-
ТЕГИЯ за борба с бедността!
Точно по същото време, през тази година за борба с бедност-
та - 2010 г., е интересно да се знае
какви резултати в борбата с бедността
отчитат в Бразилия
- • за 7 години близо 20 млн. бразилци, при население от 190
млн., са се измъкнали от бедността; - • осигуряване на най-бедните семейства до 90 евро на месец за
достъп до основни храни - програмата „Нулев глад" („Fome zero");
- • от 2003 до 2010 доходите на 10% най-бедни растат с 8% на
година при много по-нисък растеж на икономиката; - • през тези 7 години са разкрити 14 млн. нови работни места
и минималното трудово възнаграждение расте реално, а не но-
минално, с 54%; - • 40 млн са под прага на бедността и за тях са осигурени по
41 евро на месец и т.н.
За това пък през януари (Медиапул, 29 януари) 2013 г. отчи-
таме, че България е шампион в ЕС по писане на стратегии със
своите 128 подобни документа. Следващата страна по страте-
гии има само 56 документа. Ние отчитаме, че са нужни още 96.
Формалното съвкупно отношение към бедността води до
скъсана връзка
между проблемите на хората и поведението на властта
Много добър и лесно разбираем пример за това скъсване е
следната ситуация от преди три години. На 15 януари 2015 г.
Националната банка на Швейцария премахва фиксиран курс на
франка към еврото. Много европейци са с кредити в швейцар-
ски франкове.
Какво правят другите държави? В Хърватия правителството
започва да натиска банките да фиксират курса на местната куна
към шв.фр. за 12 месеца; в Сърбия понижават лихвите и удъл-
жават сроковете за погасяване; в Полша властта иска от банки-
те отрицателни лихви за близо 600 хил. семейства; в Унгария
властта поиска от банките да сметнат заемите по курс от преди
15 януари 2015 г. В България потърпевшите са 1800 души. Те
организират протести в Бургас и Русе. Никаква реакция обаче -
нито на обществото, нито на властта!
***
В своята преобладаваща част българите си мислим, че ще
живеем много по-добре не като самоосъзнаваме себе си и тър-
сим реализация на свои силни страни, не като участваме по
адекватен начин в един свят на жестока конкуренция, а просто
ако управляващите не крадат толкова много. Масово е разбира-
нето, че нашата бедност е функция не на погрешното функцио-
ниране на цялото общество, а на определени морални качества
на управляващите. Това обаче не е така. Сбъркано е и отноше-
нието на държавата към икономиката, сбъркана е и данъчната
система, сбъркани са и процесите в образователната система.
Интересното е обаче, че никой от значимите политически фак-
тори не предлага промени по същество.
Ние можем ли да опишем желано и възможно бъдеще на Бъл-
гария? Можем ли да опишем оптимистичен сценарий? И да ка-
жем при такива и такива възможни обстоятелства този сценарий
е осъществим? Да се описва мрачното бъдеще е лесно - просто
се довеждат логично до край отрицателните тенденции, които
сега съществуват. Сигурно е трудно да се опише бъдеще, което
не изглежда като блян, което изглежда възможно и логично при
определени обстоятелства. При определени лидери и нагласи.
Поне ние, интелигенцията, трябва да имаме претенции към
бъдещето на България. Ние постоянно трябва да си задаваме
въпроса и да се опитваме да отговаряме: „По отношението на
бъдещето на България какво може да се иска?" „Приели евро-
то?", „Влезли в Шенген?", „Вкарани в затвора политици за ко-
рупция?", „Повишено доверие към съдебната система?" Какво
може да се иска, за което имаме идея как може да стане? Днес,
подчинена на индивидуалното оцеляване, интелигенцията ни
не очаква нищо, не мечтае за нищо, не се бори за нищо. Това
е преминаването на интелигенцията в извънсоциално измере-
ние. Българската интелигенция е напуснала обществото. Това
не е ругаене, това не е очерняне или хленч, това е опит да се
разбере интелектуалният момент от съществуването на нация-
та. Да, защото тя, нацията, съществува духовно чрез своята
интелигенция.
Сайт на клуб „24 май", 29 юни 2018
ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА
ДЕПУТАТСКИТЕ СБИВАНИЯ
Спречкването между депутатите Валентин Касабов и Волен
Сидеров, което стигна до бутане, но не можа да стигне до бой,
поставя сериозни въпроси.1
От една страна, такова спречкване говори, че депутатите се
вълнуват, а това е хубаво. Най-опасното нещо за бъдещето на
една държава е депутатите и да станат безчувствени.
От друга страна обаче е много съществен въпросът за как-
во се бият депутатите. В нашия пресен случай става дума за
обвинения в лобизъм. Обвинените се изнервят, дават груби из-
явления, обвинителите също се изнервят, започват да се бутат
и боят е почти опечен. Тук на мен ми липсва широтата на ми-
сленето. Като че ли конфликтът е по повод просто на лична да-
лавера и не отразява фундаментални проблеми на обществото.
Прегледът на депутатските сбивания по света дава примери
за далеч по-отговорни сблъсъци.
В Тайван например, през юли миналата година, депутатите
се сбиха със столове защото не можаха да се разберат по бю-
джетни въпроси, засягащи развитието на инфраструктурата и
1Тук става дума за скандал между заместник-председателя на Нацио-
нален фронт за спасение на България (НФСБ) Валентин Касабов и лидерът
на партия „Атака". Двете партии образуват коалиция - „Обединени патри-
оти", която участва в управлението на страната. До скандала между двамата
се стига, след като Касабов заявява, че Сидеров не е председател на групата
на „Обединените патриоти". Лидерът на „Атака" предполага, че зад напад-
ките на Касабов всъщност стои председателят на НФСБ и вицепремиер Ва-
лери Симеонов. Преди този скандал последната разправия между Сидеров
и Симеонов е свързана с промените в Закона за шума в морските курорти,
забраняващи силна музика след 23:00 часа вечерта (бел. ред.)
мерките срещу наводненията. И става дума за сума от 12 млрд
евро, а не за някакви 53 млн лева като в нашия случай! Сигур-
но тайванските избиратели са били горди, че депутатите им се
бият по такива мащабни въпроси!
В Турция през януари, пак миналата година, депутатите се
сбиха по повод на промените в Конституцията. А тези промени
превръщаха парламентарната република в президентска. Всички
знаем колко важни за развитието на една страна са механизмите
на управлението. Вълнението по такъв въпрос също буди уваже-
ние и сбиването е абсолютно оправдано, дори необходимо.
В Украйна през септември, пак миналата година, бой доведе
до нокаут и откъснат ръкав на сако. Той също се проведе по
бюджетни теми. Да се биеш по бюджетни въпроси е израз на
сериозно чувство на отговорност.
Е, има и дребнави случаи. Например в Уганда през сеп-
тември, пак миналата година, се сбиха по повод на промени
в конституцията, свързани с тавана на възрастта на кандидат
- президентите. Тези поправки лишаваха от възможност да се
кандидатира 73-годишният Йовери Мусевени, който е на власт
от три десетилетия. От една страна, дребнаво е някак, твърде
личностно, но авторитетът на боя все пак се поддържа от факта,
че е свързан с Конституцията!
Връщам се към случаите, достойни за възхищение.
В Япония през септември 2015 г. стигнаха до физическа са-
моразправа по време на дебатите по новия закон за отбраната,
който предвиждаше за първи път след Втората световна война
японски военнослужещи да могат да участват в мисии зад гра-
ница. Това вече е супер достойно! Бият се на тема „война и
мир", на тема „достойнство на японския народ"! Мащабност,
дори величие!
Примерите са стотици. Аз само подсказвам, че е необходи-
мо изследване на депутатските побои, дори бутания и тяхната
връзка с фундаменталните проблеми на народите.
А на мен много ми се иска в българския парламент да запо-
чнат да се бъхтят по въпроси на бюджета, на Конституцията, на
данъчната система и най-вече по въпроса за доходите. Предста-
вяте ли се да се сбият нашите народни представители, защото
едните предлагат да се увеличат пенсиите, а други - казват, че
това не е възможно! А сега какво? Бутат се за"редник Киро"и
евентуално за комисионните които ще вземе или няма да вземе
някой лобист.
Призовавам към мащабност!
Сайт на клуб „24 май", 27 юли 2018
БОГАТИТЕ В ПОЛИТИКАТА ДНЕС
(По повод на една дискусия)
„Богатите в политиката" и „Капиталът и политиката" са
различни теми. Започнахме дискусията1 с първата формули-
ровка, но не след дълго я продължихме и завършихме с втората.
По темата „богатите в политиката" съществуват редица предраз-
съдъци. Не е вярно, че „Политиката трябва да се прави от богати
хора, защото те са по-малко изкушени от злоупотреби". Няма такава
зависимост. Човешката алчност е безкрайна. Ако богаташът си е ку-
пил Луната, ще събира пари за Марс. Богатството на един човек не е
никаква гаранция за неговото почтено отношение към обществото.
Не е вярно, че „В политиката богатите са по-полезни, защо-
то знаят как се правят пари". Не е вярно особено в България.
Първоначалното натрупване на капитал в България беше „пър-
воначално разграбване на съществуващ капитал" (Боян Дуран-
кев) и второ, нашите богаташи не са капиталисти в класическия
смисъл на понятието. „У нас богатството е торба с пари, а не е
капитал" (Валентин Вацев). И изобщо не е чудно, че за разлика
от други бели страни, у нас изобщо не се обсъжда как да се
увеличи общественото богатство.
Обаче и други неща не са верни
Не е вярно, че „богатите влизат в политиката, за да увеличат
своето богатство". Богатите могат да правят това и без да са в
1 Дискусия в клуб „24 май" на тема „Богатите в политиката", провела
се през август 2018 г. в гр. Банско, в която участват: проф. Андрей Пантев,
проф. Боян Дуранкев, доц. Валентин Вацев, проф. Ваня Добрева, проф.
Васил Проданов, проф. Искра Баева и д-р Юрий Борисов (бел. ред.)
политиката. Не е трудно да се напазаруват политици, които да
свършат тази работа. Дори така е по-лесно, защото е анонимно.
Например проектозаконът, който спестяваше на Домусчиев над
50 млн. лева е по-удобно да се вкара от човек, който не се казва
Домусчиев.2
Не е вярно, че „богаташът в политиката непременно ще
мисли само за увеличаване на своето богатство", както не е
вярно, че „беднякът в политиката ще се бори срещу бедността
на другите". Такива линейни опростени зависимости не съ-
ществуват.
И от тук: еднакво неверни са тезите - „Щом в ръководство-
то на лява партия има милионери нещо не е наред" и „Щом в
ръководството на лява партия няма милионери нещата са на-
ред".
Така поставен въпросът - „Вредни/полезни ли са богатите в
политиката?" скрива
истинския въпрос -
за отношението „капитал - политика"
който е различен въпрос. Днес в цял свят капиталът управлява
политиката. В бедните страни това става по-лесно, по-грубо,
по-цинично. В България, за който има очи да гледа и има ум
да мисли, капиталът безпардонно се разпорежда с политиката.
Данъчното ни законодателство е в пълен разрез с утвърдени ев-
ропейски практики, но е изгодно за капитала и никой действащ
политик на практика не го подлага на съмнение. Събираните
2 През ноември 2017 г. Върховния касационен съд (ВКС) осъжда
компанията,, Кей Джи Маритайм Шипинг" на Кирил Домусчиев да плати 52
млн. лв. неустойка по договора за приватизация на Параходство „Български
морски флот" - БМФ. През юли 2018 г. по предложение на двама депутати
от „Атака" и ВМРО са приети лобистки промени в Закона за приватиза-
цията и следприватизационния контрол, които освобождават Домусчиев от
задължението да плати тази неустойка.
корпоративни данъци твърде странно и съмнително изостават
от ръста на БВП, но този факт политиците не обсъждат. Дори
сме свидетели на парадокс - Българската стопанска камара обя-
ви свои изчисления, според които у нас за последните десет
години са укрити данъци от порядъка на 22 млрд. лева. Работа
на политиците и на държавата е да правят такива изчисления,
не на бизнеса. Бизнесът обаче понякога си позволява да бъде
откровен. За разлика от политиците, които не си позволяват да
бъдат непослушни.
През близките години има странни финансови резултати,
много странна липса на печалби и наличие на огромни загуби
при изключително мощни фирми. Политиците обаче не виждат
тези факти. Нито един жизнено важен за населението въпрос не
може да пробие и да се наложи като трайна тема в публичното
пространство. Нито темата „бедност" се обсъжда. Нито тема-
та „демографски срив". В българската политика се обсъжда
само това, което има отношение към проблемите на богатите.
За някои този факт означава липса на политика, защото „Ако
политиката не е репрезентативна, то тя не политика. Така както
едно нещо ако не е триъгълно, то не е триъгълник" (Валентин
Вацев). Което се оспорва от други, за които „всичко е полити-
ка" (Искра Баева).
Ако поставим въпроса по друг начин - „Как влиянието на
капитала върху политиката се отразява на демокрацията?" -
правилният отговор е „просто я унищожава". Или педантично
по-коректно казано - не и позволи да се роди. Демокрацията у
нас е нулева. Защото „демокрацията" е „контрол на избирате-
лите върху политиците". Това е „народовластието". Примери?
80 % от избирателите са русофилски настроени, а държавната
политика е русофобска. Преобладаващата част от народа е от-
рицателно настроен към участието на България в НАТО, но
90% от депутатите ни са за НАТО. Повечето леви избиратели
са против плоския данък, но ръководството на БСП го въведе и
продължава да го подкрепя (подхвърляните идеи за прогресив-
ност на данъците са камуфлажни).
Няма представителност в българската политика
тоест ценностите, въжделенията, притесненията и страховете
на масовия избирател не са представени в политиката. Това оз-
начава, че степента на демокрация е абсолютно ниска.
И прав е проф. Проданов когато казва: „Аз съм против по-
нятието „демокрация" изобщо. То е част от онзи идеологиче-
ски дискурс, който прикри ставащото у нас от времето на Пе-
рестройката до наши дни" . И прав е проф. Дуранкев когато
казва: „Абсурдно е да се говори за демокрация в България на
този етап. Защото демокрация може да има само там, където
може да има много богати, но бедни - колкото пръстите на
едната ми ръка". Или пак той: „ ние имаме демокрация, която
не струва и две стотинки, така че имаме нелегитимна демокра-
ция".
Ако е вярно, че капиталът е подчинил тотално политиката и
ако е вярно, че демокрацията е почти нулева,
има само едно лекарство
И това лекарство е в ръцете на избирателите. Тази картина
ще започне да се променя тогава, когато избирателят започне да
поощрява и да наказва политиците заради тяхното политическо
поведение, заради тяхното отношение към интересите и ценно-
стите на тези избиратели. Докато се гласува само заради семей-
но родова мотивация, тоест „ще подкрепя своето „семейство"
пък ако ще да е най-калпавото" или пък „баща ми в гроба ще се
обърне, ако не подкрепя еди-кой си" или пък по линия на една
абстрактна идеологичност - „подкрепям еди-кои си, защото са
десни" или по някакви други извън политически причини - „ще
гласувам за него, защото той е голям мъжкар „ ще бъде така
както е днес. Андрей Пантев обобщи проблема със следния об-
раз: „Политика няма! Каква политика! Баба му била придвор-
на дама, става от НДСВ! Дядо му участвал в Септемврийското
въстание, става от БСП!"
И по един естествен начин идваме до естествения въпрос
„Какво да се прави?"
или „Какво трябва ние да правим?"
Преди това обаче „има ли светлина в тунела?"
На нас ни е необходима „радикална, дълбинна културно-поли-
тическа промяна на основанията на социалния живот на България.
Аз няма да съм свидетел. Аз съм оптимист, с един задгробен оп-
тимизъм", казва Валентин Вацев. Или пак той: „Ние имаме нужда
от едно буржоазно - демократична революция, която да възстано-
ви българска национална буржоазия, без която ние не можем да
създадем никакви държавни структури. Тук нямаме национална
буржоазия. И тъй като това е невъзможно ние трябва да поми-
слим върху абсурда на битието си". Песимист е и проф. Дуранкев:
„Нямаме шанс да променим нещо в България или в Евросъюза..."
И все пак, и все пак.
Проф. Искра Баева: „Единственият изход от тази мрачна картина
е хората да разберат какво е политиката и да се включат като реални
личности в нея. (Това трябва да го даде образованието)". Проф.
Боян Дуранкев: „Може би мисията на такива мъдреци като проф.
Андрей Пантев е да подбутнем нещата към по-мъдро и по-спокойно
решение, колкото си можем в нашата си област. Трябва да имаме
визия и за България, и за Европа, и за света „. А Пантев репликира:
„Че е мъдрост, мъдрост е, но трябва да е и поведенческа".
Проф. Андрей Пантев: „Да, България никога няма да бъде
Швейцария и никога не е била. Но си струва малко да побутнеш
към по-човешката страна един процес, в който не сме само сви-
детели, но и съучастници".
Проф. Васил Проданов: „От такава криза се излиза или чрез вой-
на, която да измете голяма част от богатствата (цитира американски
автор)", или чрез „един тренд на деглобализация, при който тренд
държавите се опитват да поставят под контрол капитала."
Проф. Ваня Добрева: „Трябва да започнем да говорим как-
во е България, на къде вървим, необходимо ни е да си върнем
националната държава ." „Трябва да променим разбирането,
че индивидът всичко може да гради за сметка на колективното
начало и да не превръщаме „колектива" в мръсна дума".
Проф. Искра Баева: „Въпросът е какво можем да направим
от тук нататък? Светът е пред една ненасилствена дясна револю-
ция. Дълбока и консервативна дясна революция. Тя е започнала,
тя се развива. Въпросът е какво правим ние, които смятаме, че
обществото има значение, не само индивидите. Единственото,
което можем да направим, е да се опитаме да внесем малко по-
вече съзнание в обществото. Имам предвид не само в нашите
среди, в затворени среди." Силен е „ опитът да се изхвърли по-
литиката от живота на хората и по този начин по-лесно да бъдат
контролирани. Трябва да се опитаме хората да излязат от своето
ежедневие. Това може да стане само с образование, но нямам
предвид само като натрупване на знания, а образование, което
включва и възпитание. Определяне на нравствените критерии
за развитие на обществото. Ние трябва да направим това, което
можем да направим. Нашата функция е такава - на разпростра-
нение на знания, на увеличаване на знания в обществото".
Това ли е пътят? Това ли е изходът?
В „саденето на жълъди" (по Антон Дончев) ли е истината?
Не може ли някак по бързо? По революционно?
Аз лично много се надявам сред богаташите у нас да се по-
явят „класови предатели". Детските градини са измислени не
от някоя многодетна майка, а от фабриканта Робърт Оуен. Граф
Сен Симон цял живот се е борел за отмяна на привилегиите по
рождение. Княз Кропоткин е бил анархо-комунист. Семейство-
то на Емил Зола е имало слуги. Когато Юго пише „ Клетниците",
не е гладувал. Днес небедните нобеловите лауреати Стиглиц и
Кругман са най-пламенни борци срещу неравенствата.
Да се надяваш обаче главно на класовото предателство е
доста тъжно.
Сайт на клуб „24 май", 25 август 2018
КАКВО МИ НАШЕПВА
ПУБЛИЧНАТА СРЕДА
Не знам дали сте забелязали, но у нас вече няма от къде
да се информираш какво се случва или не се случва с иконо-
миката на България. Силно намаляват и постепенно изчезват
информациите и анализите за отношението на държавата към
бизнеса и отношението на бизнеса към държавата; за това как
се движим в света по критериите конкурентоспособност, про-
изводителност, условия за бизнес, кадрови дефицити и прочие;
кои инвеститори си тръгват и кои инвеститори идват; променя
ли се структурата на българския износ; кои български пред-
приятия дърпат напред и кои загиват; как се държи чуждият
капитал у нас - инвестиране в дялов капитал, реинвестиране на
печалбата, плащане на данъци, отношение към българския про-
изводител; има ли динамика в отношенията между затворената
в банките печалба на българския капитал и реинвестираната в
икономиката печалба и т. н. Не говоря за по-сложни неща, които
са страшно важни за наемния труд, но по принцип отсъстват
от публичната среда като например динамика на разпределя-
нето на принадената стойност между корпоративна печалба и
съвкупна заплата.
Няма, няма и няма. Пълно затъмнение.
И тъй като все пак искам да удовлетворя някаква своя по-
требност от икономически анализи, отварям днешния Les
Echos, за да се полюбувам на разгорещен спор за френския
бюджет 2019, който още не е приет от Министерския съвет,
но вече пълни с реакции печатните и електронните медии, до
които се докосвам. Едни казват, че правителството е поело „въ-
оръжен" десен курс като премахва индексациите на пенсиите
и социалните помощи и като не забравя за данъчни облекче-
ния за едрия бизнес. „Ceinture pour les gens modestes, open bar
pour les grandes fortunes." - „Колан за скромните хора, „отворен
бар" за големите богатства", ни казва Ian Brossat. Да, ама Cecile
Cornudet ни споделя своя анализ, според който Макрон и не-
говото правителство правят крачка в ляво, като запазват огро-
мните обществени дефицити при този анемичен икономически
растеж. И за да си съставиш собствено мнение ти предлагат
числа и сравнения. Например обясняват ти как при 40 години
осигуряване и 30 години получаване на пенсия (!!!) и при тази
демографска криза, налегнала страната и това лошо икономи-
ческото състояние на Франция, е саботажно някак да искаш
индексиране на пенсиите.
Да, ама на мен ми е по-интересно да знам какво се случва в
България!
„Може да ти е интересно" - шепти ми Публичната среда -
„ама богаташите в България нямат никакъв интерес ти да знаеш
и другите като теб да знаят. Затова изчистват медиите, които
притежават, от всичко съществено, имащо значение както за
развитието на обществото като цяло, така и за класовите отно-
шения в това общество".
„Добре де, аз какво да правя? Да се интересувам от френ-
ския бюджет и от Тръмповите търговски пируети ли?" „Че мен
какво ме интересува какво ще правиш?" - любезно ми отговаря
Публичната среда - „Стой си мирно и си чакай пенсията, защо-
то да я дочакаш си е личен успех! Казах!"
Сайт на клуб „24 май", 31 август 2018
ДЕСЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИ РАЗМИСЛИ
Дойде 9 септември и отново се наслушахме на разгово-
ри, които отстрани приличат на диалози между глухи. Ти му
казваш, че България преди 30 години е заемала видно място
в производството и износа например на електроника, той ти
отговаря, че по време на социализма цветен телевизор се купу-
вало с връзки. Ти му казваш, че по индекс на човешко развитие
сме били на 27-о място в света, той ти отговаря, че сме карали
трабантчета и москвичи. Ти му казваш, че здравните услуги са
били абсолютно гарантирани за всеки, той ти говори нещо за
корекомите и свободата да пътуваш в чужбина.
Този тип разговори не мръдна и на йота за последните
десетилетия. Натрупаният опит в новите социални отноше-
ния по никакъв начин не коригира ругатните срещу бившия
строй.
Дори интелектуалното качество на разговорите
силно се влоши
- към аргументите и естествената емоция на 90-те години се
прибави арсенал от обидни квалификации, които издигат сте-
ни, вместо да съпоставят факти, аргументи и позиции.
Опитвам се все пак да разбера откъде идва тази непробива-
ема преграда срещу десетките аргументи в полза на социализма
в редица сфери - производство и иновативност, право на труд,
социална защита, здравеопазване и образование. Защото когато
ми говорят за стокови дефицити и потисната свобода на слово-
то, такава преграда при мен няма - признавам не-достойнства-
та на социализма. Не срещам обаче в опонента признание за
достойнствата на същия този социализъм.
Откроявам две причини. Първата е
хипертрофиралият индивидуализъм
който заседна в главите на стотици хиляди, независимо от тях-
ното материално положение и обществена реализация. Когато
му казвам, че „всички имаха работа", това не го впечатлява
изобщо, защото не го интересува това „всички". Същото е и с
„никой не е изпадал в крайна нищета" и „всички ползваха без-
платно за тях здравеопазване". Тази реалност „всички" за него
не съществува. И затова аргументите ми се пукат като сапунени
мехури. Това за него не са аргументи, а някакви празни звуци
на носталгик или малоумен събеседник.
В моето говорене отсъства всичко, което той е издигнал на
пиедестал - няма го „Аз-а", няма ги „потенциалните безкрайни
възможности". Няма го „изобилието", което само по себе си е
ценно, защото ако си работлив и имаш малко късмет, няма как
да не станеш негов бенефициент. Такова нещо като „обществе-
на несправедливост" няма. Има „лично благополучие" и „лич-
но неблагополучие".
„Всичко в обществото се продава и ти просто трябва да
имаш пари, за да си го купиш". На такъв събеседник няма как
да обясниш, че днес два милиона души в България се борят
всеки ден за своето оцеляване. Такова понятие - „два милиона",
за него няма. Затова в обществото не може да има общи цели.
Може да има само съвкупност от индивидуални цели. Ако все
пак се появи нещо „общо" като цел, то е да бъдат смачкани и
неутрализирани тези, които говорят за „общото".
Този индивидуализъм, който се насажда с всички средства
на масовата пропаганда, а вече и чрез образованието, няма как
да бъде оборван или отслабван с аргументи в полза на обще-
ството, което беше превърнало в свръхценност базовите потреб-
ности на всички. Срещу този индивидуализъм може да се води
само борба. Борба за умовете на подрастващите. Борба, която
днес е обречена, защото е плуване срещу течението. Което не
е аргумент да не се води. Напротив, трябва да се води, защото
човешката история е доказала, че тази борба губи милиони так-
тически битки, но в крайна сметка стратегически печели войни.
Втората причина за пълното неприемане на аргументи в
полза на едно победено общество е вечният,
неизкоренимият „слугински манталитет"
Индивидуалната потребност да вървиш след победителя,
да служиш на силния, да си част от това, което господства.
Така станеш част от Господаря. Така самият ти, колкото и да е
илюзорно, ставаш господар. И фактът, че някой е бил партиен
секретар преди 10-ти, а след това е станал еди-какъв си; че на
някого родителите са били висока номенклатура, а той самият
днес е първи ругател на бившия строй, не е изключение, а пра-
вило. И тогава е бил слуга на силния, и сега е слуга на силния.
„Класовото" положение не се е променило. Нищо не се е про-
менило. Средствата са различни, приказките са различни, по-
зите и физиономиите са различни. Фундаментът, „ценностната
система" са същите.
Именно заради това д-р Петър Дертлиев не можй да се спо-
годи с най-отявлените „борци за демокрация", въпреки че ако
някои в началото на 90-те имаха най-много право да говорят за
демокрация, това бяха тези като д-р Дертлиев.
Именно заради това Бенжамен Варон остана в социалисти-
ческата партия и понасяше ругатните на „борците за свобода",
въпреки че той, интернираният през 60-те години, най-много
имаше морално право да говори против деспотизма.
Именно заради това емблематично „синият" Асен Агов се
оказа единственият, който публично е ругал своите колеги жур-
налисти от Народна младеж, когато ги попиляват през 70-те го-
дини заради едно интервю с Радой Ралин и Борис Димовски.1
1Разгромът на вестник Народна младеж.
Именно заради това най-върлият русофоб от близкото ми-
нало, проф. Пламен Цветков, мир на праха му, се оказа син на
дипломати от времето на соца, а знаем кои можеха да работят
като дипломати в чужбина тогава и какви бяха отношенията им
с Държавна сигурност.
Така че, скъпи съмишленици, познати и непознати, не се
хабете в ялови спорове, когато усетите срещу себе си „циви-
лизационна стена". Единственото смислено нещо, което може-
те да направите, е да станете част от борбата за отстояване на
„всички" като ценност. Колкото и обречена да изглежда тя днес.
Сайт на клуб „24 май", 11 септември 2018
ДЕСНИЯТ ГОДИШЕН ТАНЦ
С ДАНЪЦИТЕ ЗАПОЧНА
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъж-
дал новите данъчни закони. Тъй като нито един фактор в Бъл-
гария не иска или не смее да се бори за прогресивно облагане,
за необлагаем минимум или за повишаване на корпоративния
данък, т.е. нито един фактор не желае България да бъде евро-
пейска страна, защото у нас данъчната практика е антиевропей-
ска, но в същото време у управляващите имат желание да се
увеличат данъчните приходи, с промените, които се предвиж-
дат отново ще бъдат цапардосани бедните.
Предлагало се цялостна реформа в облагането на имоти.
Българинът е известен с масовото притежание на собствено
жилище. И тъй като няма как повече да посегнеш данъчно на
бедния, удряш по жилищата. И най-бедните у нас имат такова
(все още) благодарение на ужасния социализъм. Другата моти-
ка е с промени в начина за облагане на автомобилите. Познайте
кой ще го отнесе - естествено този, който няма пари да си купи
нова кола, т.е. естествено бедния.
И пак никой няма да повдигне въпроса за хората с доходи
под жизнения минимум. А те не са просто простите, старите и
грозните. В моята професия, журналистиката, например, е пъл-
но с такива. Много първокласни журналисти ги пенсионират
на 250 лева, защото работодателите тарикати са ги осигурявали
на минимални заплати.
И пак никой няма да попита защо македонецът произвежда
с 25% по-малко брутен вътрешен продукт, но получава два пъти
по-голяма минимална пенсия. Да попита, ей така, от любопит-
ство!
Или пък като започнат управляващите да обясняват, че няма
пари, някой да попита какъв е делът на съвкупната българска
заплата в БВП и като разбере, че я има, я няма 30%, да попита
защо тези, които прибират ненормално висок дял от принаде-
ната стойност не бъдат обложени с ма-а-лко по-висок данък.
Защото в САЩ за десет години делът на съвкупната заплата е
паднал от 64% на 58% и анализаторите вече ореваха орталъка.
То у нас въпроси няма, камо ли рев.
Днес - тристранният съвет, утре - парламентът. А в парла-
мента дали някой нещо ще пита? Ама, какво ли питам. Не-
олибералната десница и неолибералната левица отдавна са се
разбрали да не пипат това, от което богатите ги боли.
Сайт на клуб „24 май", 8 октомври 2018
ПИСМОТО НА МАКРОН ДО НАРОДА
Няколко седмици президентът Макрон гледй как „Жълтите
жилетки"1 ходят по главните улици на Франция, викат, крещят,
бутат светофари, чупят витрини, палят контейнери за боклук,
хвърлят димки, вандалстват и светотатстват и реши да им на-
пише писмо.
С това писмо трябваше да сложи интелектуален ред в хаоса.
Защото мисловният хаос беше пълен. Какво ли не поискаха
ЖЖ. Почна се с искане да се анулира последното увеличение
на данъка върху горивата. После лавината тръгна: да се по-
строят домове за всички бездомни, да се индексират според
инфлацията всички доходи, да се увеличат обезщетенията за
инвалидност, да се намалят наемите (особено за студентите),
да се върне държавната собственост върху еди-какво си, да се
намали пенсионната възраст, да няма пенсии под еди-колко си
евро, да се вдигнат данъците за богатите, големите транснацио-
нални компании да плащат големи данъци, референдумите да
влязат в Конституцията, да се премахнат президентските над-
1 Движението на жълтите жилетки е протестно движение, неструктури-
рано, което се появява във Франция през октомври 2018 г. Наименованието
идва от жълтите жилетки с висока видимост, носени от протестиращите.
Така наречената „екотакса" върху горивата, планирана за началото на 2019 г.,
става пряката причина за провеждането на протестите, но анализатори сочат
като основна причина за недоволството данъчната политика, водена от пра-
вителството: правят се данъчни облекчения за бизнеса, като в същото време
расте тежестта върху потребителите и работещите. Първата и най-мащабна
проява на движението е на 17 ноември 2018 г. (280 000 участници), след
което протестите се повтарят всеки следващ уикенд. Оставка на президен-
та е често повтаряно искане и след неговите интервенции през декември
и януари. Движението е принудително спряно заради коронакризата, която
избухва в началото на 2020 г.
бавки и всякакви глезотии за висшите чиновници, да се вдигне
минималната заплата, да се фиксира максимална заплата, да се
създадат работни места, да се създадат благоприятни условия
за малките предприятия, да се сложи край на строгите иконо-
мии и прочие и прочие.
Макрон се замисли. Много важно беше как ще започне пис-
мото. Разбира се, с разбиране, със симпатия и с емпатия към
народа. Президентът трябваше да покаже, че е част от наро-
да, а не някакъв „Юпитер", какъвто прякор му подхвърляха.
Съпричастност, съпричастност и пак съпричастност! Това е
формулата! И тя се учи във всеки елементарен курс по „пъблик
рилейшънс".
Затова Макрон започна така: „Аз знам, разбира се, че мно-
зина между нас днес са неудовлетворени или са гневни. Тъй
като данъците за тях са прекалено високи, публичните услуги
са отдалечени и заплатите са твърде слаби, за да могат мнозина
да живеят достойно от плодовете на своя труд"
След тези топли думи президентът трябваше да поиска
нещо заедно с народа! Така духовното сливане щеше да е пъл-
но. Думите сами се изляха: „Всички искаме една по-проспе-
рираща страна и едно по-справедливо общество. Аз споделям
това нетърпение."
А сега към конкретиката. То не може само съпричастност!
Тази конкретика явно е полето на самите искания.
Всяка събота - нов протест, на всеки протест - нови иска-
ния. Никой не ги обобщава, никой не ги систематизира, само се
трупат, трупат и правят невъзможен какъвто и да било разговор.
Затова второто нещо, което Макрон реши да направи, беше да
покаже кои са главните теми, по които трябва да се разгова-
ря. Ако толкова много се налага да се разговаря. И той написа:
първа тема - данъците, втора тема - работата на публичните
власти, трета тема - решаване на екологичните проблеми, и
четвъртата тема - укрепване на представителната демокрация.
Но за да не го заподозрат, че се прави на цензор, добави, че
всеки може да си добавя тема, за която мисли, че има отноше-
ние към ежедневието му. Така демократичността на писмото му
порасна.
Нахвърля Макрон основните си съждения, огледа писмото
и не можа да сдържи възхищението си. Нещо обаче липсваше.
Нещо, което да обобщи ясно, дори за неграмотните, за какво
всъщност е този жест. Каза им го директно: „По този начин аз
смятам да трансформирам вашия гняв в решения". „И аз вяр-
вам, дописа той, че това е голяма крачка напред за нашата Ре-
публика да се консултират по този начин нейните граждани".
Много важно беше обаче и как ще завърши писмото. Знае-
ше, а и бяха го учили, че с последните акорди трябва да покаже
огромно уважение към адресата, казано по народному, дори да
му се подмаже и във същото време да посочи грандиозността
на своето собствено дело. Ето какво се получи: „Вашите пред-
ложения ще позволят да се изгради нов договор за Нацията".
„Вашите предложения" - ето го безкрайното уважение. После
„Нацията" се слага с главна буква, за да се разбере, че темите
не са ала-бала. И накрая - „нов договор" - звучи си направо
като „Нова Конституция"!
Макрон завърши писмото, облегна се, пак огледа думите и
пак се възхити от стореното - ето, излизат едни хора по улици-
те да протестират, правят предложения, появява се той, прези-
дентът, обобщава ги и се получава „Нов договор за Нацията"!
Може ли някой да иска нещо повече от Него?
Дойде понеделникът, 14 януари, в който Макрон беше обе-
щал да обнародва писмото. Преди до го пусне по социалните
мрежи обаче, президентът прелисти справката за последните
демонстрации от събота: „. с единадесетте нови случая към
14 януари тежко ранените сред демонстрантите и журналистите
наброяват вече 93. Най-малко 13 жертви са загубили око. Един
демонстрант, уцелен в гръб от полицейски изстрел (от LBD), е
получил церебрален кръвоизлив и до момента е в изкуствена
кома (източник: CheckNews)"
Тази информация изискваше леко допълване на писмото.
Седна Макрон и дописа: „Ние трябва да отговорим с ясни идеи.
Но за това аз имам условие: не приемам никаква форма на наси-
лие. Не приемам и нямам право да приема натиск и обида към
избраниците на народа."
Подписа, натисна звънчето и нареди на секретарката да пу-
ска по света великолепното му произведение.
И се замисли за железния начин, по който беше построил
своите железни аргументи. Гордостта му беше онази част от
писмото, в която говори за данъците. Някои искат увеличение?
Други искат намаление?
Ето как трябва да се говори на народа за данъци. „Нашата
главна задача, скъпи народе, е да се борим срещу безработи-
цата, нали?" А кой създава работни места? Работодателите!
Като им увеличиш данъците, те как да разкриват нови работни
места? А като увеличиш данъка за работещия, какво правиш?
Удряш го по „плода на неговия труд"! Затова, скъпи ми народе,
да се увеличават данъците, не е правилно решение. Защото това
пряко и косвено удря по теб!
От друга страна, от какво се финансират известните със
своята щедрост социални програми? От данъците, разбира се!
Като намалиш данъците, какво всъщност правиш? Удряш по
социалните програми, удряш бедните и зависимите, удряш вър-
ху себе си! Затова, скъпи ми народе, да се намаляват данъците,
не е правилно решение. Всъщност това си е удар по народа!
И ето какво се получава значи. Данъците не трябва да се уве-
личават. Данъците не трябва да се намаляват. Данъците трябва
да си стоят такива, каквито са! Каквито сме ги измислили. Но
като продължим да мислим. данъците все пак трябва да се
увеличават. Откъде иначе ще дойдат пари в екологичните фон-
дове. От акциза за горивата, разбира се. Дето го плащат всички,
в т. ч. бедните. Обаче данъците трябва и да се намаляват. Е, не
на всички, все пак. А само на ония, които обещават да разкри-
ват работни места, т.е. на богатите. Управляваните от капитала
най-добре знаят на кого да увеличават и на кого да намаляват.
. Някой почука, президентът каза „Да"!, секретарката влезе
с папка в цветовете на френското знаме - синьо, бяло, червено.
Бяха минали около два часа от обнародването на писмото.
- - Първите реакции от социалните мрежи, господин Прези-
дент! - - Оставете ги на масата, мила!
Секретарката остави папката и излезе. Макрон грабна лис-
товете и се зачете:
„Браво! Едно много добро начало за започване на диалог...
Надявам се Жълтите жилетки, които плачат, че не са чути,
да са на линия...".
„Исканията на ЖЖ са противоречиви и невъзможни за
удовлетворяване. Как да дадеш повече пари на хората, като
намаляваш данъците?"
Стана му хубаво. „Вникнали са в идеята! Разбрали са ме!"
„В Европейския съюз трябва борба срещу фискалния дъм-
пинг, трябва да се хармонизират социалните политики, тряб-
ва ЕЦБ да започне да дава заеми директно на държавите, а не
посредством частните банки... " - хайде-е-е, леко се възмути
Макрон, аз им окрупнявам темите, те ми добавят нови....
„Методът на големия диалог е добре познат в предприяти-
ята. С него се освобождава напрежение. При Макрон пробле-
мът е, че страната не е предприятие. Гражданите не са слу-
жители, които зависят от него. Те са акционерът, на когото
ЕМ трябва да дава отчети."
„Какво е Франция? Хора, които печеля хиляди евро, и дру-
ги, които печелят толкова, колкото да си платят данъците,
тока и наема... Макрон и елитът около него трябва да си на-
малят драстично възнагражденията! Нали искат да служат
на Франция? Нека дадат пример!"
„Това е президент, който не знае как да отговори на нуж-
дите на своя Народ! Знае само да увеличава данъците и такси-
те! Какво всъщност прави конкретно?"
„Бла-бла! Първото нещо, което трябва да направи, е да
спре да плаща лихвите по заемите от банката на Родшилд!"
„ Макрон бе докаран на власт от финасовото лоби, мисли
само за него и действа само в негова полза. Президентът за-
брави за бедността, за бездомниците... Срам за един шеф на
държавата!"
„Бихме могли да дебатираме върху всички теми, стига да
оставаме в рамките на тези, които аз съм избрал и върху кои-
то искам да дебатираме!!! Господин Ким Чен Ун не може да
го каже по-добре."
„... няма да приема никаква форма на насилие!" А, така ли?
Първоначалните насилия са социалните несправедливости,
презрението и подигравките, които обикновените французи
търпят..."
„Не приличайте на бедствието „Оланд", което се вкопчи
във властта и ни накара да страдаме от неговия мързел и не-
говата некомпетентност за голямо нещастие на Франция и
Европа!"
„ Скъпи мой Ману, ако нямаш решение за наболелите про-
блеми на Франция, подай си оставката, насрочи избори и дай
своето място на човек с ясни идеи, тоест такива, които ти
очевидно нямаш. При демокрацията така се консултира наро-
дът. Чрез избори, а не чрез писма!"
„ Повдига ми се от толкова негативни коментари по повод
на това писмо. Колко са тези, които казвайки, че „ повръщат
от тази инициатива, са чели това писмо?"
„ Боже, колко към бил наивен! Аз си мислех, че избираме
Президент на Републиката, който да решава проблемите на
Франция и французите, а той ни пита нас какво да прави!"
„Има един единствен въпрос - кой дърпа конците на тази
кукла на конци?"
„Да трансформираш гнева в решения? А защо да не раз-
твориш гнева в „ десет решения "?"
„Празни приказки. Никой повече не го слуша, нито го чете,
нито го взима на сериозно! Той е загубен!"
Прочете още десетина коментара, хвърли листовете на ма-
сата и измърмори: „Неблагодарници! „Селяни!" После натисна
звънеца. Когато секретарката влезе, Макрон попита:
- Тази подборка откъде е?
- - От няколко места, но главно от Фигаро!
- - Че Фигаро е десен вестник. Готови ли са коментарите под
публикациите на Либерасион и на Юманите? - - Готови са! В настроение ли сте да ги четете, г-н Прези-
дент?
Сайт на клуб „24 май", 15 януари 2019
ТЕ, ЦИГАНИТЕ", „ТЕ, БЪЛГАРИТЕ"!
Статията на члена на Клуб „24 май" Даниела Пенкова „Кой
плаща помощите на циганите?", която нашият сайт препечата
от „Барикада", предизвика буря от негодувания. Тъжното е, че
несъгласните с тезите в статията, отказаха да спорят с аргумен-
ти и с „числа срещу числа", а се нахвърлиха с квалификации,
като най-обидната от тях беше обвинение в продажност - ста-
тията била платена публикация. Препечатвайки материала, аз
също получих обилна порция от упреци и то от хора, които от
десетилетия смятам за съмишленици в основните си оценки за
обществото. Непознатите, които ме ругаят не ме интересуват,
но на приятелите си дължа обяснение.
Самата формулировка - „те, циганите" вече съдържа претен-
ция за колективна отговорност. Няма да забравя как в Сърбия,
пътувайки с кола, след бомбардировките на НАТО през 1999 г.,
сръбски полицаи ме „малтретираха", защото „"те, българите,
пуснаха през своята територия натовските самолети". Да, ама
аз тогава пишех статии срещу тази варварщина и участвах в
демонстрации срещу нея! Аз бях не просто възмутен, аз бях
отвратен от наглостта и безчовечността на американците! Да,
но за сърбите аз бях българин, аз бях част от „те, българите", аз
носех отговорност за поведението на Иван Костов, чиято поли-
тика абсолютно не споделях.
От този момент преди 20 години, за мен няма „циганите",
има Асен или Асан. Всеки трябва да плаща за своето поведе-
ние и да бъде възнаграждаван за своето поведение и не трябва
да носи някаква отговорност за принадлежност към етнос. Да,
отвратително е когато властта си затваря очите пред нагли по-
боища, предизвикани от цигани; пред незаконно строителство;
неплащане на ток и вода; спиране на децата от училище; пъ-
туване гратис в обществения транспорт, но това е позитивна
дискриминация, която е обратната страна на „те, циганите са
мародери". Отвратително е отношението на политиците към
циганите, когато ги „"пазаруват" за избори, както е отвратител-
но поставянето на всички под един знаменател. Едно изклю-
чение да има, едно! - вече нямаме право да обобщаваме „на
кило". Защото човешкото същество е индивидуалност, която за-
служава да бъде третирана индивидуално. Другото е фашизъм,
колкото силна и неподходяща да изглежда тази дума тук.
Сайт на клуб „24 май", 22 януари 2019
ЮРИЙ БОРИСОВ: АРЕСТИТЕ НА
РУСОФИЛИ СА ЧАСТ ОТ ОБЩА
ПОЛИТИЧЕСКА АКЦИЯ
Интервю на Велиана Христова за вестник Дума
- - Юрий, десетки хора звънят в редакцията, стискат ти
ръката, подкрепят те. - - Радвам се, не могат да ми звънят, лишиха ме от телефон,
от компютър, нямам достъп до фейсбук. - - Неотдавна в един коментар написах, че както е тръг-
нало, скоро ще започнат да арестуват за инакомислие. Май
се оказах лош пророк? - - Да, мисля, че в тази посока трябва да се търси обяснението.
- - Прокуратурата постфактум завчера се извъртя, че си
свидетел, но никой свидетел не го арестуват с белезници,
не го обвиняват в шпионаж, не обискират дома му, не из-
земват компютри, телефони, документи. Те показаха ли ти
заповед за задържане?
На 9 септември 2019 г. в 7 ч. сутринта десетина полицаи и цивилни лица
нахлуха в дома ми и започнаха обиск. След като иззеха компютър, телефон
и печатни материали, ми връчиха заповед за задържане за 24 ч. във връзка с
досъдебно производство по член 105 от Наказателния кодекс. Член 105 гласи:
(1) „Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация,
за да и служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член,
се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години." Отведоха ме с
белезници в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). След няколко
часа разпити ме освободиха, като ме „трансформираха" в свидетел. По също-
то време са били арестувани още четирима души и разпитани 16, като към
Николай Малинов, председател на НД „Русофили", беше повдигнато обвине-
ние в шпионаж в полза на Русия. В акцията на специализираната прокуратура
в цялата страна са били разпитани над 100 души.
- - Имам заповед за задържане, разбира се. Имам заповед и за
обиск. Това е стандартна процедура. Но заповедта е във връзка
с производство по чл. 105 от НК, директно към мене. А след
това ме издигнаха в ранг свидетел. Аз не мога да бъда едно-
временно с белезници и свидетел, едно от двете трябва да си
изберат. В началото бяха избрали вероятно да съм обвиняем.
Ако ДУМА не беше разгласила какво се случва, нямаше да ме
пуснат. Минах през три сериозни разпита на различни места -
СДВР, Националната следствена служба и на „Черковна", Спе-
циализираната прокуратура май е там. - - Т.е. разкарваха те на три различни места?
- - Да, последния път ме разпитаха пред съдия, явно има та-
кава процедура. - - След като вдигнахме шум и всички медии откликнаха и
огласиха ареста, вероятно са се изплашили, така разбирам. - - Не знам коя е точната дума, но вероятно са решили да дейст-
ват не през просото. Според мен те бяха тръгнали през просото.
Ако те имаха някакви факти или данни срещу мен, както законът
изисква - „достатъчни данни" за повдигане на обвинение срещу
мен, защото това е арест, при разпитите те щяха да ме накарат да
коментирам някакви факти. Примерно: „Бихте ли коментирали,
г-н Борисов, когато се срещахте еди-кога си с еди-кого си по таен
начин, какво му казахте?" Нямаше такова нещо. - - А какво питаха?
- - Питаха „получавали ли сте пари от Леонид Решетников и
от Малофеев и давали ли сте им информация?". Фактически 4
часа се задаваха тези два въпроса по различен начин, с различ-
ни думички, как се финансира сдружението „Русофили", откъ-
де получава пари. Това са три въпроса всъщност, които бяха
задавани 4 часа. - - Върнаха ли ти компютъра, телефона, документите...
- - Не, не, не. А сега се оказва, че трябва да ходя на „Чер-
ковна" да подавам молба, и ме предупредиха вчера, че няма да
стане толкова бързо. Това - при положение че снемането на ин-
формация от един телефон или от един компютър става за 10
минути. Не знам за какво са им тези неща. И, да речем, вещест-
вените доказателства, които намериха в камината изгорели -
поздравление на патриарх Неофит до Националното движение
„Русофили" миналата година за нашия събор на „Копринка"
и поздравление от Главчев, тогава председател на Народното
събрание. Те ги сложиха в специална найлонова торбичка като
веществено доказателство.
- - Как си обясняваш, че навръх Девети септември сутрин-
та се прави тази акция по дело, което е от месец юли? Това
показно ли е, какво е? - - Според мен датите на тази акция са по-скоро вързани с
нашето предстоящо събитие на „Копринка". Защото е възмож-
но то да се провали. Ние продължаваме да не знаем къде е Ни-
колай Малинов, никой не дава отговор къде е. И съпругата му
също, не знам дали беше арестувана, или са и взели телефона
само. И тези хора от ръководството на „Русофили", които са на
свобода, също нямат такава информация. И за Милен Чакъров
също, но него го видях в Националната следствена служба и
даже го попитах къде е бил, докато аз обирах „Кауфланд". - - Оказва се, че цяла върволица хора са били разпитвани
на 9-и, по 4 часа, по 6 часа... - - Това не знам, видях проф. Ваня Добрева, чух за Енчо Мос-
ков, за Антон и Криси, за другите не знам. Това си е сериозна
акция за сплашване на „Русофили", за инакомислие, както каза
ти, защото това е точно така. Според мен е вързано с изложбата
в РКИЦ дотолкова, доколкото това са елементи от едно и също
нагнетяване на отрицателни взаимоотношения с Москва. - - Из медиите се върти една версия, че всъщност Цветан
Цветанов организира всичко това, за да удари по авторите-
та на Бойко Борисов. Възможна ли е такава версия? - - За пръв път я чувам. Борисов не е прокурор, това си е
действие на „независимата съдебна власт".
- - А има и някакви икономически договорености, които
тези дни трябва да се сключат с руснаците. - - Това е в областта на хипотезите, но според мен е възможно
една от целите или главната цел на тези удари между България
и Русия, които се натрупват в кратък период от време, да бъде
блокиране на икономическите проекти. Аз го допускам това,
без да мога да съм сигурен, разбира се, то е хипотеза. - - Как си обясняваш това, че Решетников е централна
тема във всички разпити? Много отдавна се пуска тезата,
че той се бил намесил в изборите за президент у нас. Имаше
ли такъв нюанс в това, което питат? - - Нюансът беше дали Решетников е влияел върху политиката
вътре и във външната политика на България, интересувал ли се
е от вътрешната политика на България. Той беше обвинен старе-
цът в някакво митично въздействие върху българската политика.
За кого да говорят, той им е на разположение. Освен това аз имам
усещането, че въпросникът, по който бяхме разпитвани, е изгот-
вен по вестник Телеграф. Защото всички неверни неща, които
сме чели там за Малинов, фигурираха в техните въпроси. - - А с другата фигура - Малофеев, който бил искал да
купи телевизия. - - Същата работа.
- - Ама той бил в санкционния списък на САЩ. Това вече
навежда на мисълта за едно добро слагане пред Съединени-
те щати. - - О, разбира се. Аз продължавам да твърдя, че такава акция,
която аз не разглеждам като акция на целия Министерски съвет,
не е без съобразяване със САЩ. Много забавно беше, като ме
попитаха дали съм ходил в Крим. Отговорих: „Аз в Украйна не
съм ходил." И те се чудеха какво отговарям всъщност. - - А признаваш ли Крим за руски?
- - Не са ми задавали такъв въпрос. Казах им също, че съм
готов да съдействам за борба с народните предатели във всякак-
ви измерения и че имам смекчаващи вината обстоятелства като
почетен гражданин на два американски щата. Това беше краят
на разговора.
- - Има още една догадка в медиите, че някакъв канадски
публицист написал в статия, че „Русофили" искали България
да се върне в орбитата на Русия. Отделен въпрос е дори да го
искате, какво от това? Но вярно ли е това при канадеца? - - Не познавам такава публикация. Това, което ние искаме,
ти го знаеш много добре - нормални взаимоотношения с Русия,
защото ние като българи винаги сме губели, когато сме заста-
вали на враждебни позиции спрямо Русия, нашата история го
показва. Така ще бъде и в бъдеще, не го пожелавам на българ-
ския народ и на България, но ако продължава тази ястребинска
политика по отношение на Москва, нищо друго освен беди не
ни чака. Защото добрите, ползотворните взаимоотношения са
една от предпоставките за българското развитие. Това е наше
убеждение, което явно се смята за криминално едва ли не. - - В интернет има стотици реакции на възмущение и хо-
рата пишат, че сме се върнали във фашистко, в 1925 г., кога-
то ей така са отвеждали хора и никой не е знаел къде са те. - - Има някаква аналогия. Може да се правят някакви паралели
- да ти дойдат вкъщи сутринта, да те арестуват, без да ти обяснят
дори някакви факти и за какво го правят. Така или иначе това е
безобразие според мен. Това е политическа акция, тя не е изпипа-
на по Наказателния кодекс с някакви доказателства за обвинение,
че Юрий Борисов, който владее тайните на България, ги е дал на
Решетников и оня е отърчал веднага да ги даде на Путин. - - Надявам се да си пазиш здравето, понеже то не е блес-
тящо... - - Добре съм за човек, който не е спал повече от 24 часа.
Обичам си вестника, обичам си колегите, обичам си читателите
на вестника, обичам си българите. И това е.
Дума, 11 септември 2019
ЮРИЙ БОРИСОВ: КАЗВАТ НИ:
„ВНИМАВАЙТЕ В КАРТИНКАТА!
НЕ ГОВОРЕТЕ СРЕЩУ НАТО ИЛИ ЕС!
У НАС СА БЕЛЕЗНИЦИТЕ"
Интервю на Елена Дюлгерова за сайта „Гласове"
Най-интересното в цялата история е, че за четири часа
разпит липсва какъвто и да било въпрос, който да има от-
ношение към понятието „държавна тайна". А държавната
тайна е основно понятие, когато се говори за шпионаж -
издаване и събиране на информация и предаване на информа-
ция, която представлява държавна тайна. Няма нито един
въпрос, свързан с държавна тайна! Което прави обвинение-
то просто смешно. И аз не говоря за обвинението срещу мен,
говоря за обвинението изобщо. Това, което чухме от главния
прокурор... Той чете, че някой има намерение да прави партия
и това се предпоставя като шпионаж, това се предпоставя
като работа срещу държавата - така ли?! Това е страшно,
това е Вишински, това е... Намерението да направиш нещо се
квалифицира като престъпление ". Това коментира в интервю
за „Гласове " Юрий Борисов, секретар на движение „Русофи-
ли", първият заподозрян, арестуван и пуснат като свидетел в
„шпионската афера" „Борисов, Решетников, Малинов, Русо-
фили ", завихрила се кой знае защо на 9-ти септември.
- Г-н Борисов, Вие първи се оказахте в „окото" на нещо,
което мнозина от самото начало нарекоха „шпионски скан-
дал". Целият Фейсбук настръхна в предчувствие за нещо
много страшно - политически репресии, свързани с изкон-
ните чувства на българина към Русия. Защо и кой избра
именно Вас, това случайно ли е, с какво го свързвате?
- - Това е въпрос към друг, не е към мен. Но все пак аз съм
журналист и вероятно Фейсбук и публичното пространство са
възприели това като репресия към един журналист. Журналистът
какво прави? Иска да изказва мнение, да формулира свои оцен-
ки, свои анализи. И да - така възприето, действието е страшно.
Това се е случвало преди много години. Ние не сме напра-
вили и една крачка напред поне 30 години. Аз защитавам идеи,
които не се харесват на много хора. И какво от това? И на мен
не ми харесват техните възгледи, но те държат властта у себе си
и я използват. Това е моят отговор на въпроса защо аз. Все пак
съм бил дълго в тези среди, името ми се знае.
- - „Това е сплашване - няма да се занимавате с русофил-
ска дейност, няма да пишете срещу външната политика на
България ". Ваши думи в телевизионно интервю в деня, след
като ви сложиха белезниците сутринта, а вечерта ви пус-
наха. Кой кого сплашва? Обикновено със сплашване, както
се изразявате, си служат уплашени хора. Кого пък толкова
уплаши неправителствената организация „Русофили"? - - След като прокуратурата се намеси, явно се е уплашила
държавата. Това не е срещу мен, това е срещу една група хора,
които представляват русофилите в България. Аз съм просто
един от тях. - - Любопитен е фактът, че Ви арестуваха с белезници, а
Ви пуснаха като свидетел - това какво трябва да ни говори? - - Не знам. Аз също попитах. Явно първоначалното им на-
мерение е било да бъда обвиняем. Но може би в рамките на
разпитите са си променили отношението. Не знам. Най-инте-
ресното в цялата история е, че за четири часа разпит липсваше
какъвто и да било въпрос, който да има отношение към поня-
тието „държавна тайна". А държавната тайна е основно поня-
тие, когато се говори за шпионаж - издаване и събиране на
информация, и предаване на информация, която представлява
държавна тайна.
Нямаше нито един въпрос, свързан с държавна тайна! Което
прави обвинението просто смешно. И аз не говоря за обвине-
нието срещу мен, говоря за обвинението изобщо. Това, което
чухме от главния прокурор... Той чете, че някой имал намере-
ние да прави партия, и това се предпоставя като шпионаж, това
се предпоставя като работа срещу държавата - така ли?! Това е
страшно, това е Вишински, това е. Намерението да направиш
нещо се квалифицира като престъпление.
- - Това, че след като Ви пуснаха от ареста с етикета
„свидетел", арестуваха председателя на „Русофили" Нико-
лай Малинов отново с обвинение в шпионаж в полза на чуж-
да държава, на принципа „проба - грешка" ли бе направено? - - Не, не, не. Никаква „проба-грешка". Според мен главният
обект е той. Всички обаче знаят, че аз съм негов много близък
сътрудник. Плътно съм до него във всичко вече десет години.
Същото се отнася за Милен Чакъров. Тримата сме били винаги
заедно през последните години. - - Дойде ред да поговорим за ген. Леонид Решетников,
на когото пък бе забранено да идва в България за срок от
десет години. С каква цел се прави тази стъпка? А днес
(11 септември) главният прокурор Сотир Цацаров съобщи
пред парламента, че председателят на ДАНС е наложил
забрана на руския гражданин Константин Малофеев да
влиза в България за срок от десет години. Това как да го
разбираме? - - Като претопляне на манджата. Забраняват на ген. Решет-
ников да идва в България, за да придадат на цялата работа ня-
какъв по-мащабен характер. Ами той, човекът, през последните
години идваше у нас на Старозагорските минерални бани. Ми-
налата година дойде в Русе, за да посети няколко манастира, и
доведе група танцьори и певци. Представяте ли си какво всъщ-
ност забраняват. Даже е смешно.
- - Аз пък се питам - а и не само аз - тези ваши „обвини-
тели" не работят ли срещу себе си всъщност? - - Според мен поведението им е глупаво, но всичко зависи
от формиращото се обществено мнение. Какво значи да рабо-
тят срещу себе си, ако има едно обществено мнение, което не
ги спира.
Но искам да кажа нещо за медийната реакция, аз просто се
гордея с нея. И се гордея не защото бях центърът на събитията.
Гордея се, защото моите колеги намериха време, сили и кураж
да реагират на един такъв факт.
Пример за това е фактът, че сега давам това интервю, кое -
то уговорихме в късната вечер, след като се прибрах вкъщи.
Гордея се, че личи разбирането, че днес съм аз, утре можете да
бъдете вие.
Но има и друго. Те не плашат само русофилите. Те казват
на всички: „Внимавайте в картинката, момчета и момичета!"
Това ни казват. „Няма да говорите срещу НАТО, няма да гово-
рите срещу „евроатлантическите ценности", няма да говорите
срещу външната политика на България! Внимавайте, у нас са
белезниците!". Това е страшното.
- - Случайно ли е, че в един ден - и то точно на 9-ти сеп-
тември - се разрази скандал с привикването на социолога
Живко Георгиев за направено от него социологическо изслед-
ване? Разследващите са се интересували дали върху данните
от изследването1 не са оказали влияние Николай Малинов
и ген. Леонид Решетников, бивш шеф на информационно-
1 Проучването е проведено от 1 до 15 юли 2016 г. Резултатите показват
високо недоверие към институциите и неудовлетвореност, солиден потен-
циал за протестен вот и „необичайни за последното десетилетие равнища
на тревожност ". Данните показват също нарастваща подкрепа за Русия и
спадаща за САЩ, ЕС и НАТО. 12% са се обявили за категорични русофили,
а 25% за умерени. Две трети от анкетираните са казали, че „ България тряб-
ва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелски отношения
с Русия ".
аналитичното управление на външното разузнаване на Ру-
сия. Не е ли прецедент да разпитват един социолог за това
защо, аджеба, е „докарал" такива резултати в проучване-
то си?
- - Сигурно не е случайна датата. Но Живко Георгиев просто
е правил изследване по възлагане. Малко ми се губят нещата -
това беше преди шест-седем години. Но за това пък обвинение
направо падам от смях. В една демократична държава винаги
от време на време се правят социологически изследвания и се
проверява общественото мнение. Как може въпросът да се по-
ставя с обвинение? Аз просто не знам.
Ама Руският институт за стратегически изследвания се ин-
тересувал от нагласите в България. Защо да не се интересува?
Те се интересуват от всички. Отворете им сайта и ще видите, че
се интересуват от Индия, от Пакистан, от Румъния, от Гърция,
от Сърбия, от България. Това им е работата.
И какво значи, ако някой води политически и геополити-
чески разговори с руски учени. Чест е за всеки анализатор -
какъвто съм аз, да кажем - да се срещне с директора на Ру-
ския институт за стратегически изследвания. Знаете ли какво
удоволствие е това нещо. Това са знания, трупани 50 години!
Това е щастие, бих казал аз. А те ти викат: „Абе, това е борба
срещу демокрацията и ти си враг на народа!". Ето това е мно-
го страшно.
- - На 11 септември, в началото на правителственото за-
седание, премиерът Бойко Борисов каза буквално следното:
„ Не виждам никакво основание да се свързват отношения-
та ни с Русия и шпионския скандал."Как така не вижда? - - Ами не знам как не вижда. Между другото, според мен
това не е негова работа. - - Не е негова работа да се изказва?
- - Не е. През последните месеци и с неговото посещение в
Русия, и с поведението на ГЕРБ, и с поведението на Караянче-
ва, се показа едно конструктивно отношение с Русия.
Нека малко по-клиноведски да разсъждаваме. Тези енергий-
ни проекти, които тръгнаха. Наистина са важни. Затова случ-
ващото се сега не бива да се приписва на Бойко Борисов.
Но скандалите от типа на декларацията на Външното ми-
нистерство по повод организираната от руското посолство из-
ложба на 9 септември за 75-ата годишнина от освобождението
на Източна Европа от нацизма, така нареченият „шпионски
скандал" и още един-два, могат да накарат Русия изобщо да се
откаже да разговаря с нас.
- - Това означава разрушаване на отношенията ни с Ру-
сия. Което чисто прагматично вреди главно и изцяло на
България. - - Да. Именно това е крайната цел. Крайната цел не е Юрий
Борисов, 63-годишният журналист пред пенсия. И Николай
(Малинов - бел. авт.) даже не е цел. - - А работа ли е на президента да коментира шпион-
ския скандал? Ето какво каза той: „Шпионаж в полза на
чужда държава е изключително тежко обвинение. Затова
очаквам от следствието да представи неоспорими факти".
По думите на държавния глава, при липса на категорични
доказателства ще остане съмнението, че българските ин-
ституции „са употребени в режисиране на вътрешнополи-
тически сценарий". Радев настоява за доказателства и е на
мнение, че българската външна политика се е превърнала в
заложник, обслужващ интересите на управляващите. - - Абсолютно! И аз бих се подписал под това, което каза пре-
зидентът. За съжаление, според нашата Конституция той може
по-скоро само да изразява мнение. Няма големи лостове.
В момента външната политика, която води България, е вред-
на за България. И аз имам усещането, че тя изобщо не се ръ-
ководи от българи. Днес, от страна на България, няма по-явна
враждебност към когото и да било в сравнение с Русия.
- - Проф. Дарина Григорова, която има достатъчно
сериозни разработки, свързани с българо-руските отноше-
ния, написа във Фейсбук следното: „Ако заявлението на
МВнР създаде условия за фобия към България в Русия, то с
арестите на русофили на 9-и септември, със забраната на
българофила Леонид Решетников властта се провали и ще
постигне обратен ефект - руското общество вече знае, че
братушките ги арестуват за русофилство под американски
акомпанимент. Надценихме хибридните умения на атлан-
тиците". Съгласни ли сте с нея, какво бихте допълнили или
отхвърлили?
- - Дарина казва нещо. Това, че МВнР не може да намали
русофилството в България, но ще увеличи българофобията в
Русия.
Истината е, че в Русия наистина има буря от българофобия.
И тук няма Външно министерство, Юрий Борисов, Дарина Гри -
горова, Елена Дюлгерова. Тук има българи!
Аз не се притеснявам, че някоя страна ни упреква в нещо.
Но и на мен вече започва да ми действа тази българофобия. Да-
рина е абсолютно права.
- - Мнозина обвиниха БСП в закъсняла реакция - тя дойде
на 10 септември, почти ден и половина след Вашия арест.
Мнението Ви по този въпрос? И Ви питам не защото сте
лично засегнат, въпросът е принципен. - - Не, не смятам, че е закъсняла. Те си имат Изпълнително
бюро във вторник, тогава и излязоха с декларацията. Аз даже
бях приятно изненадан от тази адекватна реакция. Ние с Нико-
лай Малинов все пак не сме в БСП, има някакво охладняване
във взаимоотношенията. Но реакцията беше много принципна
и ни най-малко не беше закъсняла. Партиите не са пожарни ко -
манди. Трябва да се обмислят нещата и да влияят на доверието.
На Корнелия и прави чест. - - Не Ви ли се струва, че шпионските скандали по някакъв
начин сплотиха не просто русофилите, но и хората, които
мислят градивно за България и нейното бъдеще? - - Ооо, не знам. Ще видим. Не можем да съдим по реакции
в рамките на три-четири дни. Има една журналистическа реак-
ция, която говори, че публичното пространство не е загубило
своята имунна система - включително с това интервю, което
давам на Вас. Защото е имало моменти, когато аз лично съм
си мислил, че имунната ни система е унищожена. А сега има
нещо, което е живо - като реакции, като имунна система. И
слава Богу! А занапред - да се надяваме. Че взехме да ставаме
нещо като сварена жаба. (Смее се.)
- - За финал. Очаквате ли подобни политически репре-
сии занапред? Каква е прогнозата ви за това управление
след случилото се, което мнозина определят не само като
„ шпионски скандал", но и като „знаков шпионски скандал"? - - За мое съжаление, русофилството в България не е на поли-
тическа плоскост. То е с цивилизационни, духовни, историче-
ски измерения. Тоест русофилството на един човек, положител-
ното отношение към Русия, не води до политическо поведение.
Но това не може да се разбере в Русия. Трудно се разбира и в
България. Хората си гласуват - едни за партии, други по други
белези.
Така че аз не смятам, че това, което се случва, ще има влия-
ние върху управлението. Но аз мога да давам прогнози, когато
разполагам с факти, по пътя на логиката. А тук имаме бухалка.
Бухалка и умишлено замахване. Ако решат да ни оставят да по-
чиваме, ще ни оставят.
- - Сиреч непредсказуемо е положението.
- - Непредсказуемо, да.
Гласове, 12 септември 2019
НА ЮПИТЕР С ЛЮБОВ
Април 1989 г. Държавна сигурност обискира дома ми. Тър-
сят произведения на френски екзистенциалисти. Буден и отго-
ворен пред нацията студент донесъл: „Главен асистент Борисов
преподава екзистенциализма с любов".
Така беше. Най-обичах „Мухите" на Сартър. В пиесата
Орест казва на Юпитер: „Ние не се страхуваме от Теб, защото
Ти си страшен, а Ти си страшен, защото ние се страхуваме от
Теб!"
Държавна сигурност търсеше „веществени доказателства"
за моята престъпна любов. Викаха ме на срещи по кабинети и
градински пейки. Помня две реплики:
- - Не се поставяй в услуга на западната култура!
- - Аз само разказвам за нея.
- - Разказването също е служене!
Питах се тогава защо обискират за любов, а не за омраза.
***
Девети септември 2019 г. Държавна сигурност обискира
дома ми. Търсят „веществени доказателства", че служа на Ру-
сия. Която безотговорно не мразя.
Водят ме на срещи по следователски кабинети. Покрай пей-
ките минавам с белезници.
На следващия ден главният прокурор обяснява защо са разпи-
тани 15 човека от ръководството на НД „Русофили" и е повдиг-
нато обвинение в шпионаж на председателя на организацията.
- - Когато идеите се налагат с пари и влияние и са насочени
срещу националната сигурност, това е престъпление!
Заместникът му Гешев е по-обстоятелствен. Той изчита
списък от намерения.
- - Г-н Гешев, пардон, Юпитер, идеите могат ли да са насоче-
ни срещу националната сигурност? - - Могат, разбира се!
- - Ама това са помисли!
- - По принцип половината от помислите са престъпни. Дру-
гата половина са правилни. - - Г-н Гешев, пардон, Юпитер, а фантазиите могат ли да бъ-
дат престъпни? Защото този разговор си го фантазирам. - - До фантазиите още не сме стигнали. Засега имаме само
полиция на мисълта! И престани с този Юпитер, не си в подно-
жието на Олимп! - - На Олимп живее Зевс!
- - И Юпитер е там някъде!
- - А в подножието на Витоша може ли?
- - П6 става!
- - Г-н зам. главен прокурор, разбрах, че идеята за промяна
във външната политика на България е престъпна! - - Разбира се, че е престъпна! Тази идея е реакционна.
Реакционността е вредителство. Вредителството е престъпление. - - Аз разбирам нещата по друг начин.
- - Кой си ти, че да разбираш? Разбираме ние! Всеки ден ви
казваме какво е прогрес! Хиляди пъти ви го обясняваме! Вие
малоумни ли сте? - - Опитваме се да мислим.
- - Никой не ви забранява да мислите. Само че ще мислите
правилно! А за външната политика няма какво да мислите! При
нея всичко е измислено! - - Освен за неправилно мислене, в какво друго ни обвинявате?
- - Разговаряте с руснаци.
- - А какво пречи.
- - С тези разговори вие саботирате цивилизационния ни из-
бор. Руснаците са зли, като разговаряте с тях попивате злото и
после заразявате всичко откъдето минете!
- - Ние с тях често си говорим за култура.
- - С руснаците, особено с богатите и с генералите, няма как
да си говорите за култура. Те не разговарят за култура. Те искат
да правят преврати. Руснакът е такъв по дефиниция. А освен
това ние имаме неопровержими доказателства, че с тях разгова-
ряте и за пари и за политика! - - Предлагаме им бизнес, който да подкрепя идеите ни.
- - Ти не чу ли главния прокурор? Идеи, които се налагат с
пари, са престъпни. Освен това е престъпно да имаш бизнес с
руснаци. И това е по дефиниция! - - Кой ги пише тези дефиниции?
- - Началниците. Като се сменят началниците, сменят се и де-
финициите. Сега са тези! Казах!
Сайт на клуб „24 май", 16 септември 2019
КУЛТУРАТА НА СПОМНЯНЕТО
Представянето на евроатлантическата фондация на Цветан
Цветанов ме впечатли главно с това, че ще поощрява „културата
на спомнянето".
Добре, аз ще помня разстрела на ястребинчета и убийството
на Гео Милев, те ще помнят убийството на свои герои и лагера
„Скравена". Аз ще нагнетявам в моите деца и внуци отвраще-
ние към 9 юни, те ще нагнетяват в своите деца и внуци отвра-
щение към 9 септември. Когато се срещнем, ще търсим в очите
си и в думите си да разберем кой от кои е. И ще мразим. И ще се
мразим. С тази омраза фондацията ще утвърждава евроатланти-
ческите ценности.
Евроатлантическите ценности благословиха бомбардиров-
ките над Белград през 1999 г., и продължаващия да сее туморна
смърт обеднен уран. Евроатлантическите ценности оправдаха
избиването на стотици хиляди иракчани, либийци, сирийци и
афганистанци. Евроатлантическите ценности благославят ом-
разата, надменността и насилието над слабия и непокорния,
особено ако страната му се радва на подземни богатства.
„Културата на спомняне". Евроатлантическите ценности
искат от нас да гледаме в миналото и да се мразим. Така сме
лесна плячка.
Сайт на клуб „24 май", 17 септември 2019
НОВ ЕТАП
В БОРБАТА С БЕДНОСТТА ПО СВЕТА
Борбата с бедността по света продължава с пълна сила. То
не са стратегии, то не са световни форуми. Например една от
констатациите, които направи Световният икономически фо-
рум в Давос 2019 беше, че днешната глобализация увеличава
неравенствата и че трябва да се вземат мерки.
От две десетилетия енергичната борба срещу бедността се
води и от науката. Тази година научната борба се увенча с Но-
белова награда. Нейни носители станаха Абхиджит Банерджи,
Естер Дюфло и Майкъл Креймър.
Техният огромен принос е, че те се сетиха, че ако искаме да
борим ефективно бедността, то трябва проблемът да го разделим
на много малки проблемчета и да започнем битката с всяко поот-
делно. Нещо като „Ако искаш да изядеш слон, трябва да го при-
емаш на много хапки", както отбелязват известни икономисти.
Този новаторски извод учените са съчетали с провеждането
на експерименти. Така експериментирането стана неразделна
част от борбата с един от най-големите световни проблеми.
(Припомнят ни, че всяка година по света умират 5 милиона
деца, преди да са навършили 5 години, от болести, за които на-
уката отдавна е открила лекарства).
Ето и пример за такъв експеримент. Някъде в Африка реша-
ват да ваксинират деца. Има два начина това да се случи. Еди-
ният е децата да отидат до пунктовете за ваксинация, другият
е семействата да чакат мобилен пункт да дойде до тях. А сега
внимание! Започват да подаряват на родителите, които са дове-
ли децата си, нещо - например зърно. Този подход води до на-
плив към пунктовете за ваксинация. Експериментът е успешен!
Благодарение на него повече деца оживяват и се включват след
като пораснат в производството, което води до засилване на на-
ционалната икономика. Тя като се засили и бедността намалява.
Засега не са заложени експерименти, чрез които ще се нама-
ли експлоатацията на природните ресурси на бедните страни от
богатите; или ще се намали изтичането на мозъци от бедните
страни към богатите; или ще се унищожат офшорните зони,
което ще доведе до плащане на повече данъци; или ще се защи-
тят бедните икономики от ефектите на неолибералната глоба-
лизация; или ще се спре да се прехвърлят пораженията от ико-
номическите кризи върху бедните слоеве на населението и т.н.
и т. н. Тези явления и съответно причини за възпроизводството
на бедността и за увеличаване на неравенствата ще почакат
своето научно осмисляне. Засега ще започнем с по-простото -
например как да накараме бедния родител да си закара детето
до пункта за ваксинация.
Сайт на клуб „24 май", 16 октомври 2019
МАКРОН И СИНИТЕ СЛИВИ
Днес в Шанхай се открива едноседмичното изложение „Чай-
на интернешънъл импорт експо" под егидата на китайския пре-
зидент Си Дзинпин. От името е ясно, че събитието е посветено
на търговския внос в Китай.
Единствените европейски страни, представени на тази
среща от държавните си глави са Франция, Гърция и Сърбия.
Френската преса е впечатлена от вниманието, с което Макрон
се отнася към събитието - с френския президент е цяла армия
от крупни бизнесмени и Франция предвижда да сключи около
40 търговски договора с Китай.
Става ясно, че освен за сто други неща Макрон ще се бори
и за отварянето на китайския пазар за сиренето Рокфор и за
Ажанските сини сливи (френската община Agen е с население
35 000 души).
Представяте ли си как един президент на една велика страна
се бие за пазара за сини сливи? И как е възможно френската
власт да се занимава с такъв въпрос? Може - нямат си хората
шпиони, с които да се занимават; нямат си борба с комунизма,
която да ги вдъхновява; нямат си паметници, които да бутат;
нямат си история, която да ревизират. Бедни хора! За едни сини
сливи се закахърили!
Сайт на клуб „24 май", 5 ноември 2019
ФОКУСЪТ С ИКОНОМИЧЕСКИЯ
РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ
Днес една от родните ни загадки е икономическият ръст на
българската икономика. Министър Горанов обяви, че тази го-
дина очакваме ръст на икономиката от 3,6%. В ЕС пред нас по
ръст са само Унгария и Полша.
Правителството под път и над път се хвали с икономиче-
ските успехи на България. От къде идва това нарастване на
благата? Производството ли се увеличава? Населението като
цяло ли нараства? Демографската структура ли се подобрява,
за да осигури повече работна ръка?
Нищо подобно.
Всяка година населението на България намалява с близо
50 000 души.
С всяка измината година населението застарява.1
Населението в трудоспособна възраст също намалява.2
В едно изречение - българското население се стопява, делът
на пенсионерите се увеличава, броят на работещите намалява,
но икономиката расте!
1 В края на 2018 г. лицата на 65 и повече години са 21,3% от населението
на страната. Спрямо 2001 г. нарастването е с 4,4 %, а спрямо 2017 г. - с 0,3%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8,9%, а през 2017 г. е бил
9,0%. Вж https://www.flashnews.bg/nad-21-ot-naselenieto-na-balgariya-e-nad-
65-godini-godishno-u-nas-se-razhdat-okolo-60-hilyadi-bebeta/
2 В края на 2018 г. населението в трудоспособна възраст е 4, 2 млн. души,
или 60% от населението на страната. Броят на хората в трудоспособна въз-
раст намалява с 48 хил. души (1,1%) спрямо предходната година. https://
www.economic.bg/bg/news/11/naselenieto-na-balgariya-namalyava-s-blizo-50-
000-dushi-na-godina.html
Може би като нация сме се стегнали или някакви благопри-
ятни обстоятелства са ни налегнали, та създаваме повече блага?
Нищо подобно.
На годишна база промишленото производство нараства, но
само с 1,7%, а продукцията на селското стопанство продължава
да намалява.3
Вярно, има един показател при който има увеличение - това
са парите, които нашите сънародници в чужбина изпращат в
България. През 2018 г. те са изпратили у дома над 2,13 млрд.
евро.През 2017 г. тази сума е била 1,15 млрд. евро - увеличе-
нието е кажи речи двойно. (Едва ли през настоящата 2019 г.
тенденцията е пречупена.) Когато говорим за тези пари обаче,
дошли у нас от чужбина, трябва да имаме предвид, че те със
сигурност са много повече, отколкото обявява БНБ.4
Не искам да кажа, че нашият забележителен икономически
ръст идва от пари, заработени в други държави. Казвам само, че
като наблюдавам българската икономика с невъоръжено око из-
общо не забелязвам това, на което се дължат бурните ни успехи.
И нека управляващите като ни впечатляват с едни общи
цифри, да обяснят все пак от къде идва растежът.
Вярно, в България останахме старите, грозните и глупавите,
но ако се напънем, все нещо ще разберем. Стига да има кой да
ни го обясни.
Сайт на клуб „24 май", 22 декември 2019
3 Годишният спад в отрасъла „селско стопанство" през 2019 г. е 1,7%
и се дължи главно на намаляване на обемите, а не толкова на цените на
произведената продукция. Предната година спадът е стигнал 2 %. Спадът в
растениевъдството е 1,1 %. Продукцията от животновъдството намалява с
3,6 %. Намалението отново се дължи на спад в обемите (НСИ).
4 БНБ отчита само парите, изпратени по банков път или чрез дружества
за парични трансфери, и то само преводи над 2500 евро.
СПОМЕНИ ЗА „СОФИЙСКА ВОДА"
Сещам се, че от утре, 1-ви януари 2020 г., цената на водата за
битови нужди в София ще бъде 2,76 лв..
Спомням си, че водата през последните години поскъпва-
ше все със сериозни проценти. Например на 1 януари 2018 г.
цената на водата скочи с 9,4 %, за да стане 2,36 лв.1 Така за две
години, от тогава до утре, увеличението е 17% при инфлация за
същите тези две години 5,5%.
Спомням си и как през м. март 2017 г. цената скочи с 18%.
Връщам се още по-назад. В началото на 2008 г. цената на
куб. метър вода с ДДС в София беше 1,05 лв.2 Като сравним с
1 януари 2020 г. се оказва, че за 12 години увеличението е с
163% при инфлация за този период 27%.
Тук му е мястото да вметнем, че концесионерът купува вода-
та от яз. „Искър" на 2 стотинки.3
Спомням си, че в концесионния договор със „Софийска
вода" (2000 - 2025 г.) е записано, че загубите трябва да паднат
до 20-30%.4 Днес загубите са 44%.5 До 2021 г. „Софийска вода"
беше планирала загубите на вода да паднат под 38%.6 Но да не
издребняваме.
Като си помисля кой какво има да плаща се сещам да едни
думи на Елен Герджиков - председател на СОС за дълговете на
1 https ://www. dnes.bg/stranata/2017/12/04/vodata-poskypva-v-15 -grada-ot-
1-ianuari-2018-a-i-te-sa.361164.
2 Капитал, бр. 15, 12-18 04.2008.
3 Капитал дейли, 29.11.2016.
4 https://www.economic.bg/bg/news/4/Koncesiyata-na-Sofijska-voda-
tryabva-da-bude-razvalena.html.
5 http://www.dker.bg/uploads/documents/vik/sravnitelen-analiz-vik-2018.pdf.
6 Дневник, 25 юни 2019.
„Софийска вода". През януари 2018 г. той каза: „Те („Софийска
вода - б.м") се ангажират до 2021 да изплатят дълговете, кои -
то има дружеството, които са направени още през 2000 година
в началото на концесията. Това са 100 милиона лева. Имайте
предвид,че ако не решим този въпрос, тези пари един ден през
2025-та година ще трябва да ги платим всички ние".7
Като стане дума за дългове на „Софийска вода" се сещам
и за друга информация. Дружеството взима заем от фирмата
- майка от над 30 млн. лв. при лихва от 17%. Заради високата
лихва в края на 2009 г. дължимото вече е над 72 млн. лв. В съ-
щото време дружеството има заем от ЕБВР с лихва от 7%.8
Най-куриозни спомени имам от заплати в „Софийска вода".
За тях съобщи в началото на октомври 2005 г. мониторинго-
вото дружество „Омонит". Според него шефът на „Софийска
вода" Кевин Старлинг е взимал месечна заплата от 68 000 лв.,
а годишното му възнаграждение е било 816 000 лв. Финансо-
вият директор взимал 52 800 лв., а останалите 7 чужденци в
управата на дружеството - между 24 800 и 35 200 лв. на месец.9
За днешните заплати не знам, вероятно защото за тях няма ин-
формация в публичното пространство. Сигурно са по-малки,
защото голям скандал стана през 2005 г.
Ех, спомени, спомени!
За новата 2020 г. пожелавам на „Софийска вода" много оп-
тимизъм и успехи, а на нас като потребители на вода - издръж-
ливост!
Сайт на клуб „24 май", 31 декември 2019
7 http://news.bnt.bg/bg/a7promyana-v-kontsesiyata-na-sofiyska-voda.
8 БГНЕС, 3.04.2011.
9 По http://old.segabg.com/article.php?id=3256.
СЕТА - ОТНОВО ЗА
„СВИНСКОТО СЪС ЗЕЛЕ"
Припомням с горчивина тази своя статия от 31 октомври
2016 в Поглед инфо. Жалко, че у нас глобалната война между
„силни" и „слаби" не поражда никаква емоция, никакви безпо-
койства, никаква значима обществена съпротива.
Шампанското гръмна - върховните ръководители на Ев-
ропейския съюз и министър-председателят на Канада подпи-
саха търговското споразумение СЕТА. Обслужващите медии
постотниха това, което повтарят отдавна - БВП и на ЕС, и на
Канада ще се увеличи, много стоки ще поевтинеят, ще бъдат
разкрити нови работни места. Слабички бяха гласовете на
всички, обясняващи как рецептата методично подготвя ман-
джата, която за едни ще бъде „свинско", а за други - „гарни-
тура".
Нека си припомним каква трапеза поднесе аналогичното
споразумение между САЩ, Канада и Мексико - НАФТА, вля-
зло в сила на 1 януари 1994 г. Тогава еуфорията на политици,
експерти и журналисти беше същата, каквато е днес по повод
на СЕТА. Само един пример. Икономистът Гари Хафбауер от
института по международна икономика „Питърсън" обяснява-
ше, че НАФТА ще създаде 170 хил. работни места преди края
на 1995 г. По-късно той честно си призна: „Урокът за мен е, че
трябва да се въздържам от предвиждания!"1
1 Л. Уолък, „Миражите на свободната търговия", Монд дипломатик,
юни 2015.
Резултати за САЩ
Делокализация на американски предприятия в чужбина,
главно в Мексико. Дефицитът в търговския баланс на САЩ с
Мексико и Канада от 27 млрд. щ.д. през 1993 г. става 177 млрд.
щ.д. през 2013 г. Съответно загуба на 700 хил. работни места
в периода 1994-2010.
През 2013 г. 854 хил. американци се обръщат към програ-
мата „Помощ за търговска корекция", предназначена за за-
губили работата си в резултат на делокализации в Канада и
Мексико или поради увеличението на вноса от тези страни.
Притокът на нови работници в САЩ води до падане на запла-
тите. През 2012 г. един американски работник печели 47 хил.
щ. д. годишно, като е загубил 10 хил. долара за 20 години.
Въпреки тройно по-големия внос от Мексико и Канада,
номиналната цена на хранителните продукти скача с 67% от
1997 до 2014. През този период реалните заплати на милионите
ниско квалифицирани работници пада с 12,2%. Разоренията в
Мексико водят до усилена миграция - през 1993 г. 4,8 млн. мек-
сиканци живеят нелегално в САЩ, през 2012 г. стават 11,7 млн.
Резултати за Мексико
САЩ наводнява Мексико със субсидирана царевица - това
разорява милиони селяни. Растящото използване на американ-
ска царевица за производство на етанол води до покачване на
цените. Цената на царевичната питка, основна храна в Мекси-
ко , скача с 279% от 1994 до 2004. За 20 години цената на проду-
ктите от първа необходимост нараства 7 пъти, а минималната
заплата - едва 4 пъти. Днес 50% от мексиканците живеят под
прага на бедността.2
Пак там.
Резултати за Канада
Намаляват ръстът на БВП, ръстът на експорта и на
спестяванията на населението.Само за първите 3 години от
действието на споразумението са загубени 1,4 милиона работ-
ни места и са фалирали 24% от компаниите. А за 20 години от
подписването на споразумението над 11 000 канадски компа-
нии са закупени от чуждестранни инвеститори. 97% от основ-
ните сектори, без финансовия, са собственост на чуждестранни
компании. „Думата „инвестиции" в Канада отдавна се е превър-
нала в синоним на „hostile takeover" (враждебно поглъщане на
компании от по-мощен собственик).3
Примерите и цифрите могат да бъдат доста разширени.
Всички те говорят за „зелето" в прехваленото международно
ястие.
За „свинското" изобщо не е трудно да отгатнем. Големите
корпорации и техните богати собственици във всяка от тези
страни печелят яко от: делокализациите към среда с доста по-
ниски заплати; драстичното увеличаване на износа на Канада и
Мексико за САЩ; увеличаването на цените на основни стоки;
нови правила за уреждане на инвестиционните спорове, при
които ако една държава промени политиката си в полза на свои-
те граждани, корпорациите могат да я осъдят за предполагаеми
намалени печалби.
С две думи, когато фанфарите раздуват, че нещо е много
полезно и изгодно, винаги трябва да се пита за кого и за чия
сметка. Твърденията за печалбата на ангро може да са верни,
но това не им пречи да вкарват в заблуждение стотици мили-
они. Когато например се твърди, че в България спестяванията
на населението се увеличават, което е вярно, не е зле да се каже
и следното: увеличават се милионерските депозити и намаляват
3 Петър Клисаров, „Антипримерът „Канада", гледайте НАФТА - мисле-
те за TTIP" в сайта „Поглед инфо" от 10.09.2014.
тези до 1000 лева. Когато съвкупното богатство в една страна
се увеличава, не е лошо да се разясни за кого се увеличава и
за кого намалява. Апропо, класическа задача за профсъюзи и
политическа опозиция.
И последно. Чета в разни медии, че „валонците клекнаха!"
Да, приеха да се подпише СЕТА, но ако бъдат изпълнени редица
техни искания, основни от които са: механизми за защита на тях-
ното селско стопанство и невлизане в сила на новите арбитражни
правила преди ратификация на СЕТА от белгийския парламент.
Де да можехме и ние така да „клякаме"!
Сайт на клуб „24 май", 23 януари 2020
БЪЛГАРСКИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ
И РУСОФИЛСТВОТО
Западът - Русия: „или - или" или „и - и"
Основната геополитическа характеристика на епохата, в
която живеем, е противопоставянето на Запада срещу Русия,
представяно като избор „или - или". Това противопоставяне и
съответната дилема като негов идеологически продукт прониз-
ват всички основни сфери на обществена активност - полити-
ка, икономика, култура, спорт.
В България, която в по-голямата част от своята история е
последовател и подражател на чужди цивилизационни моде-
ли, официозната пропаганда, а (както виждаме напоследък) и
официални държавни институции, енергично налагат тезата, че
българският патриотизъм и българското русофилство взаимно
се изключват. Всеки трябва да избере - или България, която
категорично и безвъзвратно се е ориентирала към Запада, или
Русия, която фатално ни дърпа към миналото. Или демокрация,
прогрес и бъдеще, или деспотизъм, назадничавост и мрак.1 Тези
взаимоизключвания са повсеместни - в политически речи, по-
литическо поведение и публицистика.
Как се появи съвременната русофобия? Каква е нейната същ-
ност? Несъвместими ли са наистина българският патриотизъм
и българското русофилство? Неестествено ли е сътрудничест-
1Вж. напр. Огнян Минчев, „Кой иска да превърне евроатлантическа Бълга-
рия в „ черна дупка", свличаща се към хаоса на Евразия", http://bulgariaanalytica.
org/2019/12/30/koi-iska-da-prevarne-bulgaria-v-chernata-dupka/.
вото между Западна Европа и Русия или, напротив - логиката
на съвременното развитие предполага такова сътрудничество?
Днес тези въпроси са блокирани, тъй като русофобията се пред-
ставя аксиоматично като сърцевина на западния, в т. ч. и на бъл-
гарския патриотизъм. А аксиомите не се обосновават.
***
Оценката за „културна несъвместимост" между демокра-
тичния свят и Русия започва да се формира в САЩ веднага
след победата на болшевишката революция през 1917 г. И то
не просто в медиите, а и в академични среди. Тази нагласа е
особено силна по време на Студената война. Тогава СССР се
представя като опасен и агресивен, а това отношение днес се
прехвърля върху Русия. Тази оценка става обща за целия запа-
ден свят, който продължава да подхранва и поддържа т.нар. ру-
софобия и днес. С „ръката на Кремъл" обясняват конфликтите
навсякъде по света.
За да бъде картината безспорна, към нея се добавя и образът
на „дивата и кръвожадна" Русия от по-предишни векове. Според
една от американските исторически школи нищо в Русия не се е
променило по същество от Петър Първи до Путин. Тази теза жъне
успех и се взима на въоръжение от политици, учени и журналисти.
Съответно ръководителят на тази „агресивна и дива държа-
ва" не може да бъде нормален политик и западната пропаганда
му изгражда злодейски образ. Найл Фергюсън, британски ге-
ополитик и професор в Оксфордския и в Харвардския универ-
ситет, видя във Владимир Путин „руски еквивалент на Пиночет
или Франко", други с лекота го сравняват с Хитлер. Русофобия-
та отива дотам, че обявява руския президент за ментално болен
- имал бил неврологично заболяване, следствие от преживяна в
детството травма, според „експерти" на Пентагона, които опре-
делиха и диагнозата - синдром на Аспергер, вид аутизъм.2
2 Ги Меттан, „Запад - Русия: тысячелетняя война", Москва, 2017, с.423
Теорията за дивата, агресивна и жестока Русия, която не е
променила своите геополитически инстинкти от Петър Първи
до Путин, обаче не издържа пред някои многозначителни фа-
кти. Тя не може да обясни например как през 1989 г. „империя-
та" се съгласява да бъде съборена Берлинската стена, как после
се оттегля от Източна Европа и дава независимост на 15 държа-
ви. „Повечето от тези страни не очакваха, че ще станат незави-
сими. За руското ръководство едва ли щеше да е трудно да ги
удържи в своята орбита. Истината е, че Русия сама се отказа
от своята империя", пише Пиер-Марсел Фавр и продължава:
„За сравнение, нека си представим, че САЩ решат да върнат
на Мексико завоюваните от тях в средата на Х1Х век щати Ари-
зона, Колорадо, Невада, Юта, Калифорния и Ню Мексико, или
пък да ги признаят за независими".3 Авторът отбелязва също,
че при това доброволно разделяне с територия и население Ру-
сия се лишава и от огромни ресурси: „Тук ще припомним само,
че Казахстан, Туркменистан и Азербайджан разполагат с едни
от най-големите петролно-газови запаси в света".4
И още: нито един документ, свидетелстващ за агресивни на-
мерения на Кремъл към Запада, не е открит след разпадането на
СССР и забраната на КПСС. За разлика от известните планове
на САЩ да унищожат Русия с ядрено оръжие.5 Може ли да си
изначално агресивен и в продължение на 70 години да не се
изкушиш да замислиш нападение над западни страни?
Мек вариант на нагласата за цивилизационна несъвмести-
мост и невъзможен диалог е склонността на Запада да вижда
себе си в ролята на „учител", а Русия - в ролята на „ученик".
Това предполага послушание и подчинение, а не сътрудничест-
во, съавторство, взаимност.
3 Пак там.
4 Пиер-Марсел Фавр, „Реална ли е руската заплаха?", август2017 -
https://geopolitica.eu/aktualno/2666-realna-li-e-ruskata-zaplaha
5 Вж. https://fakti.bg/world/326713-planat-na-sasht-za-unishtojavane-na-sssr.
В своята Обща стратегия от 1999 г. Европейският съюз
дори си позволи да изисква от Русия („пълна трансформация",
„създаване на действаща пазарна икономика", „върховенство
на закона", „изграждане на гражданско общество във всички
сфери"6) - нещо, което не би си позволил никой спрямо потен-
циален партньор. Към Русия в случая е подходено като към кан-
дидатка за членство в ЕС, каквато тя няма намерение да става.
Защо тогава ЕС ще се меси в нейните вътрешни работи и ще и
предписва своите дефиниции за света?
Тази нагласа всъщност е израз на „интелектуален солипси-
зъм", при който единствено възможното е „ или - или". Нагласата
„или - или", гарнирана с „ цивилизационна несъвместимост", е в
основата на интерпретацията на конфликта в Украйна от 2014 г.
Тя не позволява разбиране и на Русия, и на Украйна едновре-
менно. Никакви репресии, насилие, дори физическо унищо-
жение на хора в Украйна, не допускат друга интерпретация на
реакциите за защита и самозащита освен като „посегателство
срещу суверенитета и териториалната цялост".
Историята помни фобии и по отношение на други страни и
народи. Имало е „англофобия", имало е и „германофобия". Има
антисемитизъм. Може да се каже, че русофобията е сравнима
тъкмо с него.7 Антисемитизмът също не е временна нагласа.
Той няма да се промени нито от поведението на държавата Из-
раел, нито от поведението на групи евреи. За онези, които го
изповядват, евреинът носи вина по рождение. След осъждането
и разпъването на Христос той не може да промени тази вина
със своето поведение. С русофобията е същото - това не е ситу-
ационен страх. Това е изначален, фундаментален страх.8
6 https://bg.wikipedia.org/wiki/Отношения_между_ЕС_и_Русия
7 Вж. Ги Меттан, „Запад - Русия: тысячелетняя война", Москва, 2017, с.31
8 „През 1949 г. американският министър на отбраната Джеймс Форестал
започва да крещи уплашено: „Руснаците идват, руснаците идват", тръгва да
бяга от тях, скачайки от прозореца и самоубивайки се от страх." - В. Про-
данов, „Ядреният апокалипсис изглежда все по-близо - остават по-малко от
2,5 минути", януари 2018 г., „Клуб 24 май".
Разбира се, в този масиран, мащабен и заглушителен хор се
чуват и авторитетни гласове, които оспорват тотално негатив-
ния образ на Путин и Русия. Те обаче нямат голямо влияние, не
успяват да внесат нюанси в образа, да бъдат коректив.9
Понякога русофобията е толкова енергична, безкомпромис-
на и лишена от нюанси, че я наричат „русофолия" (от „folie"
- фр. „лудост"). Просто
„Rossia delenda est"
„Русия трябва да бъде унищожена". Това е целта. Съвсем в
духа на известната фраза на Катон Старши „Cartago delenda est",
която сенаторът произнасял в края на всяка своя реч в Сената,
независимо от темата.10 Да повторим - независимо от темата!
Едва ли някой по-добре от Бил Клинтън, бившия американски
президент, е формулирал какви цели всъщност си поставя Запа-
дът по отношение на Русия. А ето какво казва той пред заседание
на Обединения комитет на началник-щабовете на 25 септември
1995 г.: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването
на следните проблеми: разчленяването на Русия, окончателното
разрушаване на нейния военнопромишлен комплекс, установя-
ване на изгодни за нас режими в откъсналите се републики. Ние
ще позволим на Русия да бъде държава, но империята ще бъде
една - САЩ."11
Ето защо допустимото за Запада не е допустимо за Русия.
Ако някой в Русия организира кибератака срещу друга държава,
9 Маргарет Тачър за Путин в своя книга: „Не е необходимо да му при-
писваме нито крехката чувствителност, нито либерализма, отличаващи един
демократ, за да оценим по достойнство качествата му на лидер - такъв, с
какъвто Западът може успешно да си сътрудничи." (Цитирана по Ги Метан,
с. 37). Кисинджър публикува свой обстоен анализ, в който направи катего-
ричния извод, че „за Запада демонизирането на Вл. Путин не е политика, а
алиби за липса на такава" (Пак там, с.38 ).
10 Ги Меттан.с.438
11 Цит. по Никола Аврейски, „Военните заплахи за ЕС: митове и реал-
ност", сп. Геополитика, 2018, бр. 2.
това е скандално. Когато същото правят американските служ-
би, то става приемливо. Само през 2011 г. разузнавателните
служби на САЩ са организирали 231 кибератаки срещу други
държави, най-голямата част от тях насочени срещу Русия, както
свидетелства с документи бившият сътрудник на американска-
та Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън.
Ако Русия инвестира политически в която и да е било държа-
ва - това е „зловредно влияние". Ако Западът инвестира, е „гри-
жа за демокрацията". Близо 60 неправителствени организации,
щедро финансирани от САЩ и Европа, развиват антиправител-
ствена дейност в Русия. В този сектор през последните 15 годи-
ни Щатите са налели 20 млрд. долара.12 Да се допусне само, че
Русия може да създаде неправителствени организации в САЩ,
да ги финансира и задава посока на дейността им, ще бъде въз-
прието като чудовищна агресия.
„Руската агресия" се превърна в аксиома. Вероятността Ру-
сия да нападне европейска страна - е самоочевидна. Подобно на
злополучното „отравяне на Скрипал", което показа, че да обви-
ниш Русия, дори няма нужда от доказателства. И обратното, че
никакви доказани факти за подобни престъпления, извършени от
обвинителите на Русия, всъщност нямат значение: „Барак Обама
разреши официално повече от 2300 „екстериториални убийства"
през мандата си. Франсоа Оланд призна, че е заповядал да бъдат
извършени редица извънсъдебни екзекуции срещу „неприятели на
държавата", приблизително по една на месец за периода на упра-
влението му. Пред списъка на палестинците, ликвидирани от из-
раелските тайни служби в чужбина, руснаците ще се окажат почти
аматьори", пише Серж Алими в разгара на истерията „Скрипал".13
***
Пренасяме се на българска почва. 30 години, след като при-
ключи периодът, в който „дружбата със СССР" ни беше нужна
12 Пак там.
13 Серж Алими, „Разрешение да убиваш", Монд дипломатик, март 2018.
„както слънцето и въздуха за всяко живо същество" (Георги
Димитров), се оказа жизнено необходимо да нямаме и да не
сме имали нищо общо с Русия. Избрали сме Запада, значи сме
против Русия. Или - или. Въпрос на патриотизъм. Оттук и бъл-
гарският силогизъм
„Не съм русофил, защото съм българофил"
Защо любовта, харесването и прочие на чужд народ предпос-
тавя несъвместимост с любов към родината и с българските ин-
тереси, няма нужда да се разсъждава. А какво всъщност означава
да си българофил? С какво поведение се доказва патриотизмът?
Отговорът е по-лесен, ако гледаме назад, към историята.
През XIX век това е борбата за църковна независимост, за ос-
вобождение от турското робство. След освобождението - да ра-
ботиш за икономическия и културния възход на народа и стра-
ната. Пак тогава - свръхнационалната задача за обединение на
българските земи. А после?
Кое е патриотично? Да вдигнеш Септемврийско въстание
или да смажеш Септемврийското въстание? Да се бориш за
комунистическа власт или да избиваш комунисти? Да строиш
социализма или да рушиш и разграбваш сътвореното при со-
циализма?
Във всички случаи съдържанието на патриотизма е сравни-
телно безспорно в години, в които има ясно изразен национа-
лен идеал.
Какво е обаче да си патриот днес в България?
Да тачиш националните герои, да знаеш наизуст стихотво-
рения за родината, да защитаваш чрез изкуството или в житей-
ски спор достойнствата на народа.
Да си сложиш българското знаме на балкона. Да се възму-
щаваш, че наричат „турското робство" „присъствие". Да мра-
зиш емигрантите. да презираш българите, напуснали страна-
та си. Да утвърждаваш, че македонците са българи. Да си
искаш Западните покрайнини.
Да вееш трикольора - да, има и такъв патриотизъм днес,
който се изразява в отричане и презиране на партиите и поли-
тическия елит и в този смисъл в непоносимост към партийните
знамена.
Учени говорят за „обезкултуряване на българския патриоти-
зъм", за действителност, при която патриотизмът се изпразва от
съдържание, за да бъде заместен от емблеми и нищо незначещи
думи.14
Трудността да се посочи относително общоприето разбира-
не за българския патриотизъм днес е плод на липса на нацио-
нален идеал, национална мечта, национален стремеж, общона-
ционални действия в определена посока.
Всеки се кълне, че иска добруване на българския народ и
работи за него. Но разбирането на тази работа стига до вза-
имоизключващи се интерпретации. Ляво? Дясно? Центристко?
Проевропейско? Проатлантическо? Антиевропейско? Антиат-
лантическо?
Тук някъде се намества и тезата, че българският патриоти-
зъм и русофилството взаимно се изключват.
Въпреки фактическата сложност да се определят по един об-
щоприет начин понятията „български патриотизъм" и „българ-
ско русофилство", по тяхното съдържание не се спори. Те се въз-
приемат за очевидни и често споровете са чисти недоразумения,
доколкото спорещите влагат в понятията различно съдържание.
За самоопределящите се като русофили това означава най-прос-
то историческа признателност към Русия, понякога - носталгич-
ни спомени от СССР и годините на работа или обучение там, в
друг случай - респект от външната политика на днешна Русия,
симпатии към нейния лидер. Или по-сложното, по-комплексно-
то разбиране, че българският и руският народ принадлежат към
14 Вж. Александър Кьосев в - https://www.dw.com/bg/8F/a-47708651.
една цивилизация, че те трябва взаимно да се уважават и подкре-
пят, че българското развитие ще бъде непълноценно, осакатено
без конструктивните и приятелски отношения между България и
Русия. Нищо от това не изключва патриотизма в общоприетото
му значение на любов към родината.
„Патриотизмът", който възприема руската цивилизация като
несъвместима с българската, руските интереси - като несъвмес-
тими с българските, не може да посочи сериозна аргументация.
Поради което заимства оценки и квалификации от западните ла-
боратории на русофобството, без да се съобразява нито с култур-
ната близост, нито с позитивните измерения на историческите
взаимодействия между българския и руския народ.
Това се случва също, когато българският „патриот" преце-
нява, че доброто отношение към Русия може да му създаде не-
разрешими проблеми в общността, към която принадлежи или
към която се стреми да принадлежи, ако тя е доминирана от
антируски нагласи. В такъв случай той няма много голям избор,
освен да повтаря, че русофилството е предателство.
Тези недоразумения стават явни, когато се отговаря на въ-
проса „Масово ли е русофилството в България?" Много често
наличието на масово (според социологията) русофилство у нас
се отрича на медийно-пропагандния терен посредством пре-
върналите се в клишета въпроси:
„Ама къде пращате децата си да учат -
в Русия или на Запад?"
„Къде отиват българските емигранти да работят - в Русия или
на Запад?" Отговорът „На Запад" се смята за безспорно опровер-
жение на социологията. Сякаш, за да си русофил, трябва непре-
менно да предпочиташ всичко руско - руския стандарт, руското
образование, руското здравеопазване, на масата да посягаш към
водката, а не към уискито; към пелмените, а не към кроасаните;
към борша, а не към шкембе чорбата. Нагласата „Или всичко,
или нищо!" изисква тъкмо такъв житейски фанатизъм.
И тъкмо затова е неприложима в живия живот. Да, аз ще пра-
тя детето си да учи във Англия, защото тамошното образование
е конвертируемо в целия свят, защото отваря врати и в днешната
геополитически конюнктура създава конкурентни предимства.
Но с какво този избор омаловажава ползите от социално-иконо-
мическо сътрудничество с Русия? С какво омаловажава факта,
че тесните приятелски взаимоотношения с Русия създават гаран-
ции за запазване силата на българското православие; на славян-
ската култура, към която принадлежим цивилизационно?
Друг аргумент срещу твърдението, че в своето мнозинство
българският народ е настроен русофилски, е политическият факт,
че избирателят няма специално отношение към партиите, демон-
стриращи русофилство. С други думи - декларирането на русо-
филска принадлежност не ти носи като политик изборни бонуси.15
Това е така, защото русофилството е преди всичко културна
нагласа и не се превръща в нагласа за политическо поведение.
Освен това липсата на парламентарна представителност на оп-
ределени нагласи и ценности изобщо не означава, че те липсват
или са оскъдни в обществото. Това несъответствие е характерно
и за други сфери. Ако не беше така, преобладаващата част от
днешните депутати щяха да имат друго отношение към плоския
данък, например, към трудовото законодателство, към пробле-
мите на неравенствата. Помним как само четирима избрани-
ци гласуваха против влизането на страната ни в НАТО, докато
социологическите изследвания към онзи момент показваха, че
българският народ в своето мнозинство е против НАТО или най-
малкото се отнася с огромно недоверие към този алианс.
Тук иде реч за представителността на българската политика.
Много факти могат да бъдат посочени в подкрепа на тезата, че
тази представителност е твърде ниска. Русофилските настрое-
ния не правят изключение.
15 Вж. Михаил Вешим, Стършел, 26.09.2019 г. - https://starshel.bg/3894/
skandal-za-rubli-i-kopejki-a-igrata-e-za-miliardi/.
Ако българският патриот не споделя оценката за руското
като несъвместимо със западното, няма проблем едната и дру-
гата „филии" да съществуват мирно и съвместно. Каква коли-
зия въобще може да съществува в харесването на българската
култура и руската култура. Къде е колизията в това да споделяш
руската геополитическа идея за многополярен свят и в същото
време да работиш за просперитета на България в този многопо-
лярен свят?
Друг е въпросът, разбира се, ако си се идентифицирал с раз-
биранията на американския политически елит, че „империята
трябва да бъде една", казано беше коя. Да, такава идентифика-
ция не може да не отхвърля Русия в основните и цивилизацион-
ни измерения. Но пък кое му е патриотичното на това?
Ако разбираш българския патриотизъм като обич и грижа
за специфично българското и насреща си нямаш руска агресия,
нацелена да руши българското, няма как този патриотизъм да е
несъвместим с русофилството. Те ще се съчетават и допълват
както в областта на културата, така и в икономиката или поли-
тиката. Нещо повече, ако смяташ, че българското развитие ще
бъде ощетено и ограничено, без тясно и пълноценно взаимо-
действие с Русия, то тогава българският патриотизъм е невъз-
можен без русофилството. Ето как стигаме до твърдението, че
„ако не си русофил, не можеш да бъдеш български патриот".
***
Дилемата „Или Запада, или Русия" изглежда по съвсем раз-
личен начин, погледната през фактите на реалното сътрудни-
чество досега.
Свидетели сме на много събития, при които ЕС и Русия са
в режим на диалог. И те са в крещящо противоречие с твър-
дението за „стратегическо несъответствие" и „цивилизационна
несъвместимост": споразумение за търговия и сътрудничество
от 1988 г. между Европейската икономическа общност (ЕИО) и
Съюза на съветските социалистически републики (СССР); спо-
разумение от 1994 г. за партньорство и сътрудничество между
Европейския съюз и Русия; споразумение от 2005 г. за стратеги-
ческо партньорство чрез формиране на четири общи простран-
ства: икономика, вътрешна безопасност и правосъдие, външна
безопасност, наука и образование.16
През 2010 година на руско-немско-френската конференция
в Довил лидерите на Германия, Русия и Франция съгласуват
план за действие, съгласно който, според Никола Саркози, след
10-15 години Русия и ЕС могат да се превърнат в единно ико-
номическо пространство - без визи и с обща система за безо-
пасност.
През същата 2010 година в статия на немския вестник
Suddeutsche Zeitung премиер-министърът (тогава) на Русия Вла-
димир Путин предлага на ЕС да създаде икономически алианс,
който може да се разположи на територията от Владивосток до
Лисабон.
Ето пример и от санкционната епоха. Става дума за послед-
ната мащабна инициатива на Русия за сътрудничество със Запа-
да. През 2015 г. Евразийската икономическа комисия направи
официално предложение до Европейската комисия за възста-
новяване на диалога по търговско-икономическото сътрудни-
чество между двете общности. В паметната записка, връчена на
председателя Жан-Клод Юнкер, са били включени инициативи
за обвързване на интеграционните процеси в Евразийския ико-
номически съюз (ЕАИС) и ЕС. В това предложение на евразий-
ците се говори за пътна карта за бъдещо общо икономическо
пространство.17
16 Уикипедия, статията „Отношения между ЕС и Русия"
17 Вж. http://rusofili.bg/позиция-на-сп-български-път/ „Стъпката, напра-
вена от Евразийската икономическа комисия, е закономерно продължение
на последователната политика на младата евразийска общност, в състава на
която влизат Русия, Казахстан, Белорусия, Армения и Киргизия. Нейната
програма предвижда създаването на общ пазар за лекарства и медицински
изделия от януари 2016 г., общ електроенергиен пазар от юли 2019 г. и общ
пазар за газ, нефт и нефтопродукти до 2025 г. Страните се договориха и
за провеждането на единна макроикономическа, антимонополна, валутна и
финансова политика и въвеждане на общ финансов мегарегулатор."
Икономическите преговори и договорености между ЕС и
Русия са напълно закономерни и естествени, като имаме пред-
вид фактическата им икономическа обвързаност.18
Към примерите от базата да добавим примери и от настрой-
ката. През август 2002 г. президентът на Русия Владимир Пу-
тин предложи на Европейската комисия да се разгледа въпро-
сът за безвизов режим при взаимните пътувания. ЕС се държа
адекватно по отношение на това предложение. На 17 юли 2003
година главата на Европейската комисия Романо Проди заявява,
че в течение на близките пет години може да бъде ликвидирана
настоящата визова система за влизането на руските граждани в
страните от Европейския съюз.
Посочените примери показват, че между Запада и Русия
е възможно сътрудничество. Не просто е възможно, но има и
взаимен стремеж към него. Тези примери обаче са на парче.
Ако говорим за цялостна концепция за хармоничното съвмест-
но развитие на Запада и Русия, за тяхното взаимно допълване,
това е разбирането за възможността и необходимостта от „нов
а 19
голистки път .
18 На ЕС, дори днес, в условията на взаимни санкции, се пада почти по-
ловината от обема на руската външна търговия, а държавите-участнички в
тази организация са най-големите преки инвеститори в руската икономика.
Към края на 2019 г. стокооборотът между Русия и ЕС е в размер на 300 ми-
лиарда долара, което е повече от 40% от руския стокооборот. Нивото на тър-
говията все още не е достигнало обема от 417 милиарда долара (56%), как-
вото е било до 2014 година От Европа в РФ влизат преимуществено коли и
оборудване, готова промишлена продукция, стоки за широка употреба. ЕС -
главен източник на съвременни технологии за Русия. Основно Русия влиза
в ролята на доставчик на енергоресурси. Делът на „Газпром" в доставянето
на природен газ в Западна Европа възлиза на 25%. Естония, Литва, Латвия
и Словакия практически изцяло зависят от руския газ, а Унгария, Полша, и
Чехия - на две трети и повече. Що се отнася до нефта, то Русия доставя в ЕС
44% от общия и внос (Уикипедия) и https://www.mediapool.bg/rusiya-obyavi-
es-za-nai-vazhniya-si-ikonomicheski-partnyor-news292659.html
19 Вж. Лоранс Дациано, „Европа и Русия трябва да се обединят срещу
натиска на САЩ", сп. Геополитика, август 2017.
„От Атлантика до Урал", това е географското разбиране
на френския президент Шарл Де Гол за Европа.20 По време на
11-дневно посещение в СССР (1966 г.) Де Гол подписва в Москва
съвместна френско-съветска декларация, в която двете велики
сили оповестяват, че първата цел в европейската им политика е
нормализиране, а след това и развитие на отношенията между
европейските държави при зачитане на техния суверенитет. С
пълно основание британският историк д-р Пол Джонсън харак-
теризира управлението на Де Гол като „преломен момент не само
във френската, но и в следвоенната история на Европа".21
Новият голистки път
не е нищо друго освен разшифроване на девиза „Европа е по-
силна в съюз с Русия". Този голистки път слага кръст на разби-
рането, че отношението между Запада и Русия е „или - или" и
обяснява, че това отношение е „и - и" по един напълно естествен
начин. Не е необходимо човек или страна да избира между Запа-
да и Русия. Да имаш добро отношение към Запада, не означава,
че изневеряваш на Русия. Да имаш добро отношение към Русия,
не означава, че се отказваш от Запада. И тук примерите за автори
и политици, които споделят идеята за необходимото сътрудни-
чество между Запада (в лицето на ЕС) и Русия, са многобройни.
Когато се говори за неоголистки път, често е цитиран Жак
Атали, близък сътрудник на френския президент Митеран и
световноизвестен геополитически анализатор. Когато гово-
ри за господстващи сили през новото хилядолетие, Атали си
представя едната като Европейския район, който се простира
от Лондон до Москва.22 И действително, свързаността на тех-
20 Виж знаменитата реч на Де Гол на https://fresques.ina.fr/de-gaulle/fiche-
media/Gaulle00030/conference-de-presse-du-25-mars-1959.html.
21 По Никола Аврейски, „Военните заплахи за ЕС: митове и реалност",
сп. Геополитика, 2018 г., бр. 2.
22 Жак Атали, „Хилядолетие", София, 1992, с.17.
нологиите на Европа със суровините на Русия създава субект,
който е съвсем различен както от Европейския съюз, така и от
Русия, взети поотделно. Враждебността на САЩ към „Северен
поток 2" например не е просто грижа за втечнения газ, който
те могат да продават на европейския пазар. Това е съпротива
срещу обединяването на ЕС с Русия.
Днес най-яркият пример за ключов европейски политик,
който смята, че сътрудничеството между ЕС и Русия, е възмож-
но, желателно и необходимо, е френският президент Макрон.
В своята впечатляваща реч пред посланиците на Франция (27
август 2019 г.) той казва: „Европейският континент никога няма
да бъде стабилен и сигурен, ако не постигнем мир и яснота в от-
ношенията си с Русия". Истинският европейски проект изисква
„формиране на общ фронт между ЕС и Русия" и установяване
на нови отношения с Москва. Според него, привличането на
Русия е необходимо, защото тази страна е един от стълбовете
на колективната сигурност.23
***
Когато говори за невероятния прогрес на Япония след Вто-
рата световна война, Жак Атали казва: „Обяснението за този
подем е предимно от културно естество."24 За да се променят
перспективите на Европа, тя се нуждае от културна промяна.
Съществена част от нея е отношението към Русия.
И тази промяна започна. Изказвания на Макрон, Меркел,
Салвини, Орбан и други политици от значима величина, по-
казват, че назрява бунт срещу евроатлантическата враждебност
срещу Русия. За това помага, разбира се, и имперското поведе-
ние на САЩ, които брутално накърняват икономически евро-
пейски интереси със своята безогледна санкционна политика.
23 Цитиран по Никола Петров, „Френско-германският „завой на Изток"
и бъдещето на ЕС", 9 януари 2020, https://geopolitica.eu/2019/179-broy-6-
2019/3100-frensko-germanskiyat-zavoy-na-iztok-i-badeshteto-na-es.
24 Жак Атали, „Хилядолетие", София, 1992, с. 50.
Разликата между САЩ и Европейския съюз в отношението
им към Русия става все по-очевидна. Американският икономи-
чески егоизъм и силов манталитет стават все по-неприемливи
за европейските лидери. Започна да се появява в публичното
пространство понятието „евроконтиненталното" като контра-
пункт на „евроатлантическо". Това е културен процес. Той все
по-настойчиво тласка европейските лидери да осъзнават и да
признават неизбежното налагане на многополюсния свят. Свят,
който унищожава статута на хегемон на САЩ, който ще прину-
ди страните в името на своето бъдеще и на своето добруване да
признаят равнопоставеността на други държавни субекти.
Ако не се самоунищожим чрез световна ядрена война, чове-
чеството вероятно ще бъде свидетел на нов тип сътрудничество,
на нов тип съжителство. Той най-напред ще се изгради в ман-
талитета, в духа, в културата на определящи световни фактори,
преди да се прехвърли, преди да се обективира в икономиката,
в международното право, в дипломацията.
Тази нова култура ще сложи край на отношението между
Запада (или съществени негови части) и Русия като отношения
на несъвместимост, на избор. „И - и" ще победи „или - или".
Тогава и българският патриотизъм ще стане очевидно съвмес-
тим с българското русофилство. В по-далечно бъдеще, като се
обръща назад във времето, човечеството може би ще се отнася
към ХХ и XXI век така, както днес ние се отнасяме към Сред-
новековието.
На това място обаче релевантна става вече литературата, а
не политическият анализ.
Сп. Ново време, бр. 1-2, януари-февруари 2020
ЗА ЛОШАТА РУСИЯ И ХРАБРИТЕ
СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ
Само 12% от българите смятат, че страната ни трябва да
се притече на помощ на друга страна - член на НАТО, ако тя
бъде нападната от Русия.1 73% от българите одобряват Русия, а
62% - Путин.2 От 19-те страни, в които Pew Research Center е
направил своето изследване, България е „най-неблагонадежд-
ната" от гледна точка на евроатлантическата солидарност и
най-„съмнителната" като отношение към Русия.
А толкова пари хвърлиха САЩ в България, за да променят
мирогледа и манталитета ни! Самата американска посланичка
Нанси Макълдауни преди десет години заяви, че от началото на
демокрацията до 2009 г. американското правителство е наляло в
неправителствения ни сектор над 750 млн. щ. д. Отделно са пари-
те на Сорос и други частни субекти. Наблюдатели изчисляват, че
българската демокрация е „подпомогната" за целия период след
1989 г до 2015 г.с над 1,5 млрд. долара само от САЩ.3 И къде по-
точно отиват тези пари? С тях на практика се купува почти целият
български неправителствен сектор. През 2014 г. например по офи-
циални отчети само 10 организации са усвоили 18 337 030 лева.4
1https://www. dnevnik.bg/sviat/2020/02/10/4027431_dve_treti_ot_
bulgarite_ne_iskat_da_pomagat_na_sujuznik/?utm_source=email&utm_
medium=email&utm_campaign=mynews.
2 https://www.24chasa.bg/novini/article/816559.
3 Вж. Васил Проданов в „Несуверенна демокрация и политическо ени-
чарство", Труд, 2 януари 2017.
4 Пак там. Става дума за „Отворено общество", „Център за изследване на
демокрацията", „Зелени Балкани", „Институт за пазарна икономика", „Център
за либерални стратегии", „Българско училище за политика „Димитър Паница"",
„Институт за развитие на публичната среда", „Риск Мониторинг", „Четиринаде-
сети януари" и „Институт за регионални и международни изследвания".
Купуват се интелектуалци, които след покупката вадят от всички
възможни кладенци вода, за да ни убеждават я в агресивността на
Русия, я в сатрапския манталитет на Путин, я във вредата от нова
атомна централа, я в това, как построяването на газопровод у нас
е национално предателство. Абсолютно явно се подкупват, пардон
се финансират, и правосъдни структури и партии.
Цялото това пазаруване на дребно и едро, спорадично и
системно, е най-ясният пример за корумпиране в цялата ни де-
мократична история. САЩ корумпират поголовно, но тъй като
господарят определя смисъла на думите, наричат това корумпи-
ране по всякакви купешки начини.
И за да бъдат нещата завършени в своя цинизъм, САЩ ни
се „притичват на помощ в борбата с корупцията". Това е трик,
стар колкото света. И учениците знаят, че най-големите дикта-
тори най-много говорят за ценности и най-често се кълнат в
благоденствието на народа.
И всеки път, когато САЩ ни казват нещо за корупцията,
те всъщност ни говорят за нещо друго. Ярък и учебникарски
пример е последният хит - обвинението в корупция на съдия
Миталов. Всички, ама абсолютно всички, знаем, че тук изобщо
не става дума за корупция. Ако беше така, щяха да предоста-
вят данни и българската прокуратура все нещо щеше да знае по
въпроса. Няма и няма да има никакъв опит да се доказва обви-
нението. Просто защото обвинението е друго. „Недопустими са
действия, които толерират положително отношение към Русия
или нейни приятели", ни казва г-н Помпео. „Всяко общуване с
Русия е престъпно" и това ще ви го доказваме „със зъби", пре-
дупреждава г-жа Херо Мустафа. „Който показва симпатия към
Русия, трябва да знае, че е наш враг!", ни казват САЩ. А днес
да си враг на САЩ, си е истинско приключение!
На фона на тази кристална яснота на посланието е много
забавно човек да гледа и слуша как журналисти и техни гости
по студията обсъждат корупцията в България и необходимостта
от реформи в правосъдната система. Като и едните, и другите
прекрасно знаят, че темата е друга.
Симпатията на мнозинството българи към Русия е ясна. Не-
доверието на мнозинството българи към НАТО е ясно. Това, че
мнозинството българи предпочитат като партньор Русия пред
САЩ, е ясно. А нещата могат да станат още по-ясни, ако в со-
циологическите анкети се зададат и други въпроси. Например:
„Ако България бъде нападната от страна - член на НАТО, на-
пример от Турция, българите на чия защита ще се молят?" За
такъв въпрос обаче дори храбрите САЩ нямат смелост.
Сайт на клуб „24 май", 11 февруари 2020
ТРИ МИГА ОТ ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ
НА ДЪРЖАВАТА
Единствената полза за народонаселението от последната
инициатива на прокуратурата, прицелена в приватизацията1,
е, че то може да си припомни любопитни факти от голямото
разграбване на България, протекло спокойно, относително тихо
и без последици за крадците. Едва ли някой вярва, че някакви
пари ще бъдат върнати на държавата или че ще сме свидете-
ли на някакво възмездие. Екшън обаче ще има - от хилядите
приватизационни сделки ще бъдат подбрани две-три, за да се
стовари наказателният юмрук върху предварително подбрани
строители на капитализма. Иначе, давностният срок от 10 годи-
ни прави държавата на практика безсилна, а от големите краж-
би определено е минало повече време.
След като обаче прокуратурата ни подканя да си опресним
спомените, нека да я уважим. Разграбването мина пред очите
ни, остави горчив вкус в душите и един простичък извод в умо-
вете ни - че на лакомията нищо не можем да противопоставим,
освен есета, стихотворения и въздишки.
Ето като начало една обобщена справка за приватизацион-
ния героизъм на държавата за периода 1 януари 1993 г. - 31 де-
кември 2012 г., когато разграбването в общи линии приключи:
Договорените плащания са за 10 млрд. лева, а изплатените
задължения - за 10 млн. лева. Интересното е, че 9 от тези 10 млн.
са изплатени до 1997 г. и само още 1 млн. - през 1999 г. След
1 На 11 февруари 2020 г. глaвният HpoKypop №an Гeшeв възлага га
Дъpжaвнa areRUM „Haqroraraa cmypKoCT" (ДАНС) извъpшвaнeтo га дъл-
га пpoвepкa га ^лия пpивaтизaциoнeн Hponec и га пocлeдвaщия кoнтpoл oт
oтгoвapящитe зa тoвa миниcтepcтвa, aгeнции и Apyra дъpжaвни вeдoмcтвa.
това, до края на 2012 г., в графата „Изплатени задължения" са
нули, нули и пак нули. Тези нули не означават, че не са догово-
рени плащания. Например само през 2004 г. са договорени пла-
щания за 2 млрд. В другите години са договаряни по стотици
милиони на година.2
Хвърлям в шапката двайсетина журналистически бележни-
ка и вадя три примера.
„Кремиковци". Комбинатът бе продаден от държавата през
м. юни 1999 г. на „Дару Металс" АД за символичната цена от 1
щ.д. срещу обещания да покрие дълговете му, оценени на 645
млн. лева, и да инвестира още 300 млн. долара през следващите
шест години. Нищо от обещаното не бе изпълнено. Затова пък
скоро след това комбинатът бе продаден за скрап срещу 316
млн. лв. на „Елтрейд къмпани" - фирма, учредена с 20 хил. лева
капитал и притежавана от 26-годишния Лъчезар Варнаджиев,
който до този момент никаква няма търговска дейност. Провер-
ка тогава на вестник Пари показва, че на адреса на „Елтрейд
къмпани" - ул. „Перник" № 120, офис на такава фирма няма.3
Няколко седмици по-късно чевръстият младеж препродава
„Кремиковци" с 16 млн. лева печалба.
Авиокомпания „Балкан". Няма как да пропуснем този при-
мер, защото той е бисер, уникат, емблема за широката душа на
държавата в условията на дивото разграбване.
Авиокомпанията е продадена също през м. юни 1999 г. До-
говорена цена е 150 хил. лева при обещани инвестиции от 100
млн. щ.д. Купувачът Гад Зееви започва да разпродава самолети и
слотове по международни летища. При раздялата си с държавата
„Балкан" има 18 самолета Ту-154, но година и половина по-късно
остава само с един. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил
от операцията над 300 млн. долара4. Както тогава изпъшкаха ня-
какви синдикати: „А бе, не можахте ли да намерите друга гад?"
2 Банкеръ, бр.15 12.04 -19.04. 2013.
3 Пари, 13.04.2011.
4 Банкеръ, бр. 15, 12.04 - 19.04. 2013.
Българска телекомуникационна компания (БТК). Правител-
ството на Жан Виденов преговаря за продажбата на БТК с Дой-
че Банк. За 25% от капитала на БТК се преговаря за сумата от
800 млн. до 1 млрд. щ. д. Сделка няма.
Сделката се случва след доста години, когато на държавата
съвсем и е омръзнала собствеността и вече няма търпение да се
отърве от нея. На 20.02.2004 г. държавата продава 65% от акти-
вите на БТК за 230 млн. евро на неизвестната офшорка „Вива
Венчърс", въпреки че кандидати са и реномирани фирми като
гръцката ОТП и холандската „Кей Пи Ен". А сега тук внимавай-
те, защото е много забавно, просто да легнеш от смях! „Вива"
си прибира 46,5 млн. евро дивидент за 2003 г., въпреки че тога-
ва телекомът е изцяло държавен! Вероятно това е световен ре-
корд, който Гинес не е описал, просто защото ние от скромност
не сме кандидатствали - частникът да прибира дивидент на
държавата дори без никакво мърморене в обществото. Броени
месеци след това чрез борсата са пласирани останалите 35% от
акциите и държавата взима малко над 650 млн. лева Достигна-
тата тогава цена за акция надхвърля 10 пъти цената на акция,
платена от „Вива Венчърс". След още сделки БТК се озовава
в ръцете на американския застраховател AIG за цената от 1,77
млрд. лева. После Цветан Василев, руската банка VTB, Спас
Русев. Сега телекомът е пак на сергията и чака своя шести
собственик. Какво се случва обаче е толкова сложно, че човек е
по-добре да си намери друго занимание.
И така, да пожелаем на прокуратурата успех! Нека да про-
вери за изминалите 30 години държавата какви пари е догово-
рила и какви пари е получила. Какви инвестиции е договорила
и какви инвестиции са направени. Преди това обаче не е лошо
да обясни защо извършената от ДАНС и останала неогласена
проверка от 2017 г. не и върши работа. Нещо притеснява ли я в
тази проверка, та иска нова?
Сайт на клуб „24 май", 13 февруари 2020
ХАЙДЕ ДА СИ ГОВОРИМ ЗА ГРАБЕЖИТЕ
С ДНЕШНА ДАТА!
През последните дни разбрахме как Прокуратурата се зае-
ма с грабежа, наречен „приватизация". Да я видим обаче дали
е толкова юначна с днешните грабежи. За един от тях взимам
повод от подновената днес атака срещу държавната ТЕЦ „Ма-
рица 2"1, която била в агония и май единственият изход е бил да
се затрие.
Четирите представителни организации на работодателите
(АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) отдавна са сезирали Прокурату-
рата за грабежа наречен „държавната помощ за „американските
централи". Прокуратурата обаче не открива престъпление.2
Ето малко любопитни числа.
Годишната пазарна цена на електроенергията е 89 лв./MWh.3
Държавата изкупува тока от ТЕЦ „Марица Изток 1" за по 225
лв, а от „Марица Изток 3" за по 159 лв..
Само за сравнение - изкупната цена на електроенергията от
„АЕЦ Козлодуй" е 54 лв.
Вярно, НЕК закупува известно количество електроенергия
и от ТЕЦ „Марица изток 2" за по 135 лв., но тази преференци-
ална цена важи само за тока от един от осемте енергоблока на
централата.
1 https://www.economic.bg/bg/news/12/spasyavaneto-na-tets-maritsa-iztok-
2-samo-shte-oblekchi-agoniyata-.html
2 Велев: Държавната помощ за американските ТЕЦ-ове е грабеж, https://
www.economic.bg/bg/news/12/velev-darzhavnata-pomosht-za-amerikanskite-
tets-ove-e-grabezh.html
3 Решение № Ц-19 от 01-07-2019 г. на КЕВР за регулаторния периода
01.07.2019г. - 30.06.2020 г.
„Размерът на непозволената, неправомерна, ненотифи-
цирана държавна помощ за т. н. „американски централи" е
701 657 000 лева.".4 Тъй като тези пари се плащат от домакин-
ствата, всяко домакинство „помага" на тези централи средно с
по 233 лева годишно. В началото на 2018 г. тази помощ е била
486 милиона лева или по 162 лева на домакинство.5 Което озна-
чава, че грабежът за близо две години е нараснал значително.
И не е вярно, че през 2001 г. така са сключени договорите с
ТЕЦ-овете „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3", че ако дър-
жавата не им плаща тези безумно високи цени, те щели да ни
осъдят и щели сме да загубим много повече.
Всички правителства след това на Иван Костов са имали
възможност да прекратят или предоговорят условията на до-
говорите с по-изгодни за България разпоредби (главно поради
неспазване на срокове за реализиране на инвестициите), но
вместо това договорите са били променяни в полза на инвес-
титорите.
Когато си говорим за грабежи изобщо не е задължително
да се връщаме 20 години назад. Прокуратурата например знае
ли, че за 2014 г. 100-те най-големи фирми в България с общи
приходи от 57,6 млрд. лева докладваха на държавата съвкупна
загуба от 440 млн. лева?6 И тъй като днес е много модерно да си
говорим за хазарт, спомня ли си Прокуратурата, че през същата
тази 2014 г. Българският спортен тотализатор излезе на загуба
от 3,6 млн. лева?
Сайт на клуб „24 май", 22 февруари 2020
4 Велев: Държавната помощ за американските ТЕЦ-ове е грабеж, цит.
пр.
5https://dariknews.bg/novini/biznes/biznesyt-amerikanskite-centrali-
izzemvat-po-161-lv.-ot-vsiako-domakinstvo-2088599
6 „Капитал 100. Най-големите компании в България 2014".
ДУМА, В МЕЧТИТЕ Е ТВОЯТА СИЛА!
Когато ми предложиха като бивш (и. д.) главен редактор на
в Дума да напиша кратък материал, посветен на 30-годишни-
ната от създаването на вестника, първата ми реакция беше да
откажа. Не ми се стори естествено - два пъти съм уволняван
от Дума !
Като се замислих обаче установих, че да си изгонен ръко-
водител на вестника не е изключение, а правило. Няма главен
редактор, който да си е отишъл без скандал - ярък и явен или
прикрит за широката публика. Самият Продев, великият пуб-
лицист, патриархът на съвременната лява журналистика, не
беше уволнен, но беше принуден да напусне, което е едно и
също.
Един рожден ден не е подходящ момент за разказване на
конфликти. Затова ще премина направо към пожеланията.
Партийният вестник Дума винаги е бил по-свободен от
вестниците на т.нар. „свободен" печат. „Свободните" вестници
винаги са били в менгемето на собственическите императиви.
Думаджии винаги са се ръководели от своите политически раз-
бирания и от своите ценности. Ако е имало изключения, те са
били епизодични и несъществени. Пожелавам на Дума да запа-
зи своя характер, защото в него е неговото очарование.
Главните редактори по принцип са отстоявали своята твор-
ческа независимост, своето право да формират политиката на
вестника. Издателят често е негодувал срещу тази свобода,
предявявайки законни от юридическа и бизнес гледна точка
претенции и когато между него и главния редактор е възниквал
конфликт, нещата са свършвали зле за главния редактор. По-
желавам на ръководителя на в Дума, независимо кой е той, да
се пази успешно от изкушенията на партийната конюнктура.
Пожелавам му да пази морала на вестника такъв, какъвто ни го
завеща създателят му Продев.
Има случаи, в които главният редактор се е опитвал да ръко-
води журналистите на вестника административно, заповедни-
чески, силово; да им заповядва, вместо да работи творчески с
тях. И в тези случаи конфликтът е завършвал с напускането на
главния редактор. Пожелавам на редовите журналисти да запа-
зят своя дух, своята гордост, своето професионално достойн-
ство.
Ще завърша с нещо много лично, което написах отдавна -
тогава, когато почувствах, че дните ми във вестника като ръко-
водител са преброени.
„Чувствам ДУМА едновременно като свой родител и като
свое дете. Израствал съм под нейните грижи и съм се грижил
тя да израства. Твърде необичайно чувство. То ме подтиква с
благодарност и с грижа да и пожелая няколко неща. Бъди сил-
на. Бъди магнит за съмишленици. Силно обичай! Не мрази, но
и не прощавай, когато се сблъскаш с алчността, безразличието
и безродието.
И мечтай! В мечтите е твоята сила!"
Дума, 28 март 2020 г.
БУЛГАР! БУЛГАР!" В ПАНДЕМИЧНАТА
ИКОНОМИКА
След речта на г-жа Урсула фон дер Лайен пред Европейския
парламент, в която председателката на ЕК обясни какви пари
ще харчи ЕС в отговор на здравната и икономическата криза,
първият етап на пандемичното битие1 на съюза сякаш приклю-
чи.
Какво се случи за тези три месеца - от март до днес?
Неочаквано висока заболеваемост и смъртност от Covid-19
в страни като Испания, Италия, Франция. Обявяване на епи-
демия във всички страни на съюза и масово карантиниране на
населението. Затваряне на хотели, ресторанти, културни инсти-
туции, предприятия. Забрана за спортни мероприятия и струп-
ване на хора. В резултат - рязък спад на потреблението, срив
на услуги и производства. Хората масово оставаха без работа,
респективно без доходи.
Тази безпрецедентна ситуация предизвика немислимо до
този момент харчене на правителствени пари, за да бъдат ком-
пенсирани в някаква степен и бизнесът, и наемният труд. Ви-
сшите европейски чиновници буквално отмениха финансовите
правила, по които ЕС живя досега, и призоваха за масирано те-
1 Става дума за короновирусната пандемия, която тръгва в края на ноем-
ври 2019 г. в град Ухан, Централен Китай, и се разразява в целия свят през
2020 г. В България на 8 март са открити първите два случая на коронавирус.
Правителствата реагират чрез локдауни с различна степен на тежест. Реди-
ца бизнеси са затворени. В Европа основните финансови правила за пове-
дение на държавите (основно горни граници на бюджетен дефицит и пуб-
лични кредити) фактически са отменени, https://ec.europa.eu/commission/
presscorner/detail/bg/SPEECH_20_941.
глене на заеми. Европейската централна банка застана с цялата
си мощ зад правителствата, готова да изкупува дълговете им.
Съюзът създава нови фондове и започва да раздава пари. Обе-
щава, че ще продължи да го прави, докато кризата бъде овла-
дяна. Меркел и Макрон настояват за колективен кредит от 500
млрд. евро, които ЕС да разпредели между държавите от съюза.
Според наблюдатели това си е истинска „коперниканска рево-
люция"2, тъй като Германия винаги досега е била против колек-
тивното задлъжняване на ЕС. Г-жа Фон дер Лайен обяви мерки
за справяне с кризата на обща стойност 2,4 трилиона евро.
Какво прави България в тази ситуация? България поставя
нови антирекорди! Докато другите развързват кесиите, нашето
правителство решава, че ще продължи да спазва финансовите
правила на ЕС от преди кризата. Без никой да му го иска, и дори
когато го подканят да не го прави!
Рекордът в стил „Булгар! Булгар!" не остана незабелязан от
европейските чиновници, които озадачено съобщиха на света,
че в условията на отключена финансова щедрост единствено
България продължава да спазва строгите правила на съюза и
засега няма намерение да прескача прага от 3 % бюджетен де-
фицит.3 Това означава, че има-няма криза, нашето управление
смята за излишно да глези народа с „раздути" разходи. Как се
постига това? И защо ли другите европейски страни не могат
да ни стигнат?
Най-напред за другите. Още в началото на кризата редица от
тях прецениха, че справянето с нея ще им струва разходи доста
2 Вж. Liberation, „Le couple francoallemand sort de son confinement"
(„Френско-немската двойка излиза от карантината си"), 19 май 2020.
3 Признанието за изключителност получихме не от кого да е, а от евро-
пейския комисар по икономиката и финансови въпроси Паоло Джентилони.
На 20 май т.г. той ни отличи: „Дефицитите в бюджета на всички страни
от ЕС, с изключение на България, ще се разширят значително над тава-
на, зададен от ЕС, за до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през
тази година ", https://www.economic.bg/bg/a7view/ek-neobhodimi-sa-poveche-
fiskalni-stimuli-117631.
над обичайните. Гърция обяви антикризисен пакет на стойност
от 5,35% от БВП, Германия - 7,2%, Полша - 9%, Чехия - 16%,
Унгария - 20%! И защо такива числа? Най-ясно го каза преми-
ерът на Полша Матеуш Моравецки: „Искаме да преминем през
следващите няколко критични месеца непокътнати."4 Унгарски-
ят премиер Орбан също беше лаконичен и ясен: „Целта е да се
създадат толкова работни места, колкото вирусът е унищожил."5
Българският антикризисен пакет е в размер на 4% от БВП,
но по-голямата част от тях са за кредити. За сравнение - кре-
дитите в Унгария са едва около 20% от антикризисния пакет на
страната.
В редица държави правителствата поеха 80% и повече от
заплатите на хората, принудени да си останат вкъщи по заповед
на властта. Испанското правителство пък направо въведе базов
доход за своите най-бедни граждани.6
На кого в България дадохме най-много пари - 330 млн. лв. -
кеш? На полицаи и военни. Защо и на военни, никой не разбра.
Може би защото военният министър е коалиционен партньор.
Медиците на първа линия заслужиха значително по-скромна
сума - 90 млн. лв.
На другите, които трябваше да си стоят в къщи и да не ра-
ботят, на практика им се каза да се оправят както могат. И за
да не бъде посланието съвсем жестоко, властта им предложи
да теглят кредити. Бизнесът пък беше „ощастливен" с мярката
60/40. Защо точно 60%, а не 80, например? Ами защото ако ра-
ботникът се регистрира като безработен, ще получава 60% по
закон. За да не се бръкне държавата и с един лев повече, значи.
4https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/45371-stranite-ot-
iztochna-evropa-lekuvat-ikonomikite-si-sas-spasitelni-stimuli
5https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/04/06/4051001_orban_obeshta_
pochti_6_mlrd_evro_garantirani_zaemi_za/
6 Испания реши да плаща базов доход на 850 000 домакинства, които са
2,5 милиона испанци, в мoмeнтa пoлyчaвaщи минимaлни дoxoди. Ш£ бъдaт
плaщaни cyми oт минимуМ 550 eвpo мeceчнo га eдин чoвeк.
Затова. Бизнесът с право оцени тази мярка като неудачна. Към
11 май само 4% от фирмите се бяха възползвали от нея. И как да
бъде иначе. Ако работникът не формира приходи, т.е. ако не си
изкарва заплатата, по каква логика собственикът да му плаща
40% от възнаграждението?
Българското правителство все пак получи от ЕС една добра
сума от 1,35 млрд. евро за преодоляване на новата криза. И тъй
като не би било много прилично тя изцяло да бъде спестена,
властта обяви като мярка възможността да се теглят кредити -
безлихвени или необезпечени. Грантовете се оказаха символич-
ни - 173 млн. за микро и малки фирми и 156 млн. лева за т. нар.
средни предприятия. Тази пестеливост не попречи, разбира се,
на министър-председателя гръмогласно да заяви, че България
се е превърнала в „рог на изобилието".
Защо у други държави - така, а у нас - иначе?
Българското правителство не се притеснява от негативна ре-
акция на населението. Народът е свикнал да живее невероятно
мизерно. Достатъчно е да се спомене, че средната пенсия за над
2 милиона граждани е под 200 евро на месец.
Второ, това правителство пребивава в изключителен меди-
ен комфорт. В началото на кризата се чуваха някакви вопли на
граждани „как ще си хранят децата", после обаче проблемът с
прехраната тотално изчезна от основните медии. Което означа-
ва, че престана да съществува за обществото.
Трето, карантината позволи на властта да спира в зародиш
всякакви масови действия. В столицата мирна демонстрация в
подкрепа на хората, останали без работа и средства за препита-
ние, организирана при това със спазване на всички противоепи-
демични мерки, беше забранена, а инициаторите и - заплашени
с непосилна глоба и затвор.
Четвърто, дори когато граждани успеят да се съберат на про-
тест, те формулират просто „Оставка!" и до никаква финансова
конкретика не могат да стигнат.
Пето, икономическите неблагополучия на страната не се
отразяват върху политическите рейтинги. В политическо отно-
шение българският избирател е скаран с числата. На него му
въздействат „мъжкарското поведение", проявата на „бащина
грижа", „личната корпоративна и трудова зависимост от власт-
та" и прочее. Това ниски доходи, огромни неравенства, висока
смъртност, ниска раждаемост, голяма заболеваемост, изтича-
не на човешки ресурс от страната и влияние на управлението
върху съответните показатели са теоретични неща, отвлечени
понятия, обективни дадености, съдба.
Шесто, ако някъде все пак се зароди алтернатива, тя бива
медийно удушена, и кръгът се затваря.
Защо все пак българските власти не „развързаха кесията"
повече, след като имат височайша европейска благословия и
при възстановяване на средствата могат да очакват сериозна
международна подкрепа?
А защо да го правят? Вътрешна морална и политическа по-
требност нямат; външен натиск няма; политически ресурс, кой -
то да застрашава властта им, няма; медийна среда, която да им
диша във врата и да ги притеснява, няма.
Наистина, защо да го правят? Не е ли по-добре да си фор-
мират буфери и да не си тровят живота със сложни финансови
задачи?
А иначе българите се оказахме най-притеснени за финан-
совото си положение. Разтревожени са цели 62%. Това също е
рекорд - този път отдолу. Само за сравнение - на „дъното" на
класацията е Дания - с 10% .7 Явно там усещането на хората, че
ще бъдат защитени, е доста по-силно.
Монд дипломатик - българска редакция, 1 юни 2020
7 Проучване на Eurofound „Живот, работа и COVID-19", https://www.
economic.bg/bg/a/view/balgarite-sa-naj-pritesneni-za-finansovoto-si-badeshte-
v-es-117206.
БЕДНИТЕ ДА СЕ ГОТВЯТ
ДА ПЛАЩАТ МАСРАФА!
Когато европейските държави си спряха икономиките, за
да се борят с Covid-19, и започнаха да раздават пари, за да не
фалират фирми и граждани, наблюдаващите започнахме да се
питаме „Кой ще плаща сметката?". Има различни сценарии1,
като един от тях вече добива ясни очертания.
Банките започват да трупат лоши кредити (от ипотеки,
кредитни карти, автомобилни заеми и др.). Специалистите из-
числяват, че общата сума сега е към половин трилион евро, с
тенденция да стане един трилион. Вероятно ще се направи т.
нар. „лоша банка"2, която ще продаде облигации на закъсали
банки срещу техни несъбираеми кредити. Тези закъсали банки
ще продаде хартийките на ЕЦБ, която срещу тях ще им даде
реални пари. И така - хората и фирмите ще дължат пари на
„лошата банка", която ще дължи пари на ЕЦБ. Хората няма да
връщат, „лошата банка" няма да връща, ЕЦБ ще трупа несъби-
раеми кредити, които в един момент може да отпише.
Абсолютно същата по смисъл схема ще се разиграе и със су-
мата от 750 млрд евро, която ЕК ще раздава на страните от ЕС,
а пък страните уж ще връщат след 20-30 години. И точно в този
деликатен пункт става ясно, защо Виктор Орбан нарече „абсурд
и перверзия" начинът, по която ЕК е замислила да разпределя
тези пари.3
1 https://bg.mondediplo.com/article1667.html.
2https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/06/10/4077307
ecb_podgotvia_plan_za_losha_banka_za_ochakvana_vulna/.
3 https://www.24chasa.bg/novini/article/8641261.
Да припомня, Комисията обяви, че ще бъде взет колек-
тивен европейски заем, който ще бъде разпределен между
страните, като богатите страни ще връщат повече, отколко-
то ще получат. Съответно бедните страни като България ще
връщат по-малко, отколкото ще получат. Тук възторгнатите
от морала на нашите европейски ръководители изръкопляс-
каха, като извикаха „България ще е на чиста печалба, докато
страни като Франция и Белгия, например, ще бъдат донори!"
А не е ли така?
Защо все пак Орбан говори за перверзия? Не за неспра-
ведливост, а точно за „перверзия"? Защото богати страни,
като споменатите по-горе държави, ще вземат СЕГА много
пари, защото са „големи жертви на Covid-19", а бедните
страни като България и Унгария, ще вземат малко пари, за-
щото са „малки жертви". Като че ли с тези пари богатите
страни ще съживяват починали! Не, те просто ще подпомог-
нат много по-солидно своите икономики и своите граждани
отколкото ще могат да направят това бедните им роднини!
Това е несправедливо, но начинът, по който се поднася, го
прави цинично - пред европейската общественост нещата се
представят така, сякаш богатите държави ще връщат много
повече, отколкото са взели и като цяло ще са на минус. Ако
връщат обаче! Идеята за „лоша банка" е твърде вероятно да
бъде приложена и за държавните дългове, така както е за-
мислена сега за търговските банки. Ако това се случи, ще
наблюдаваме „Кой ял, ял и кой пил, пил!"
Това обаче не е целият „филм". В един момент всички
отговорни ръководители ще се сетят, че повече лоши креди-
ти не трябва да се трупат и че държавите повече не бива да
задлъжняват. Как се постъпва в такъв случай? Започва да се
пести! От къде ще се пести? Във всеки случай не от лихвите
на банките и не от лихвите на всякакви лихвари, пардон, за-
емодатели, които в целия процес ще бъдат несменяемият по-
средник между държавите и Европейската централна банка.
Ще започне да се пести от социалното дело, от общественото
здравеопазване, от общественото образование, от пенсиите,
от заплатите и прочие „екстри", които обикновените хора
ползват.
Както е казал Алфонс Але: „Търсете парите там, където са -
при бедните. Вярно, те нямат много пари, но за това пък са
много!"
Сайт на клуб „24 май", 11 юни 2020
ЗА КИТАЙСКОТО ОТСЪСТВИЕ
ОТ БЪЛГАРИЯ
Конференцията „Балканите в стратегическата визия на Ки-
тай", която ще се проведе в понеделник на 9-ти ноември1, ще ни
припомни по своя си дипломатичен начин, че накъдето и да се
обърнем, все български отрицателни рекорди ще видим. Китай
се интересува от Балканите, но България, не се интересува от
китайските инвестиции. За разлика от своите съседи.
За периода 2005 - 2015 г. Китай е инвестирал в страните
от Балканския полуостров над 26 млрд долара. В енергийната
индустрия на Румъния са налети 1,84 млрд. долара китайски
пари, в транспортния сектор на Сърбия - 3,7 млрд, в Гърция -
5,46 млрд. За този период в България Пекин е вложил едва 330
млн. долара.
На пристанището в Пирея Китай участва в изграждането на
най-бързо развиващия се контейнерен терминал в Европа. Ос-
танала миноритарен собственик на това пристанище, Гърция
всяка година прибира на китайците по 100 милиона евро наем.
С китайски пари се строи високоскоростната железопътна
линия Белград - Будапеща, която ще намали времето за пътува-
не от 9 на 2,5 часа. Новият път ще бъде удължен до столицата
на Македония, а оттам и до Атина. Това ще намали времето за
пътуване на китайските стоки до Централна Европа от около
два месеца на една или две седмици. В този инфраструктурен
проект нашата съседка Македония се вижда като плацдарм,
който свързва Пирея с европейската железопътна мрежа.
1 Организатори са Институтът за икономика и международни отно-
шения, Българското дипломатическо дружество и Фондацията „Фридрих
Еберт".
Разбира се, че Китай си гони интересите. Чрез балкански-
те проекти, в които участва, той си осигурява необходими за
икономиката му природни ресурси, придобива привлекателни
предприятия, изпраща в чужбина част от излишъка на своята
работна ръка и натоварва собствени производствени мощности
дотолкова, доколкото по правило договорите изискват китайско
оборудване.
След главно инфраструктурните проекти се очаква втора
вълна от китайска активност по инициативата „Пояс и път".
Тя ще започне с проникването на големи компании в региона,
като Huawei, Tencent, Alibaba и WeChat.
Е, Брюксел се мръщи, защото силата на Китай на Балканите
посочва негови слабости и го поставя в конкурентни условия.
И то не само в областта на икономиката. Ето един, бих го наре-
къл, куриозен случай.
През пролетта на тази година, по време на епидемията от
Ковид - 19, Пекин оказва помощ на Сърбия като и доставя рес-
пиратори, лекарства, маски и лични предпазни комплекти, как-
то и изпраща екип от опитни вирусолози. Точно в този момент
ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен
обявява забрана за износ на лекарства от Европейския съюз за
страни извън ЕС. На това президентът на Сърбия А. Вучич реа-
гира с думите „Не съществува европейска солидарност! Всич-
ко това са приказки!".
Брюксел се притеснява и от загуба на политическо влияние.
В Съвета на ООН по правата на човека например Гърция се е
противопоставяла на приемането на декларация, в което Брюк-
сел критикува КНР за случаи на нарушения на правата на чове-
ка, наричайки я „неконструктивна критика към Китай".2
За мръщенето и за ревността, която проявява Западна Евро-
па, когато става дума за влияние на Китай на Балканите говорят
дори обикновени журналистически заглавия. Дори на фона на
2 https://riss.ru/article/15768/.
блестящото отсъствие на Пекин от България, Дойче веле оза-
глави един свой материал с внушителното: „Дори слънцето на
България свети за Китай" (21.02.2012). А ставаше дума просто
за инсталация от слънчеви колектори край Ихтиман.
Чудесната инициатива за разговор на тема „Китай - Бал-
кани - България" не може да не буди смесени чувства у нор-
малния българин. От една страна радостно е, че все пак има
организации в България, който инициират срещи по въпроси за
сътрудничеството на България с други страни. Въпроси, които
са много важни, но които не съществуват за нашите управля-
ващи. Тъжното е, че ще си поговорим за това как наши съседи
печелят стотици милиони от сътрудничеството с Китай, докато
ние постоянно сме заобикаляни от проекти и пари, за да не се
нарушава нашата евроатлантическа солидарност.
Сайт на клуб „24 май", 6 ноември 2020
КАТО ЗАТВАРЯТЕ ДЪРЖАВАТА,
ЗАЩИТЕТЕ ХОРАТА!
Едновременно с готвената блокадата властите трябва да
обявят и икономическите мерки, които ще се предприемат в
защита на бизнеса и на хората. Ако не го направят, не ми се
мисли какво ще им се случи на стотици хиляди, свързани със
затворените бизнеси. През пролетта правителството почти ос-
тави хората да се оправят както могат - на практика единстве-
ната мярка, която видяхме беше „60/40", а и тя не се ползваше
с особена популярност.
През пролетта Франция и Англия за няколко месеца дадоха
на хората в принудителна безработица над 80% от заплатите
им! Днес в Австрия компаниите, засегнати от затварянето мо-
гат да очакват до 80% от оборота си за миналата година по съ-
щото време. В Дания малките и средни предприятия могат да
искат до 90% от оборота си, а големите - до 70%. В Унгария пък
правителството ще възстановява 80% oт cтoйнocттa ня peзepвa-
цииге в тypиcтичecкия ceKTOp1.
И нашите власти да не оправдават, че няма пари! Европей-
ските заеми за посрещане на здравната криза, са толкова ма-
щабни, че е изключено да бъдат връщани по класическия на-
чин. Те или ще се превърнат във вечни заеми, на които ще се
плащат само лихвите, или просто ще бъдат трансформирани в
лоши кредити.
Европа знае, че въпреки високата цена, не може да остави
своите народи на ръба на отчаянието и затова помагат с пъл-
1 Вж https://www.economic.bg/bg/a/view/bsk-nastojava-dyrjavata-da-
poeme-i-razhodite-za-naemi-na-zatvorenite-biznesi.
ни шепи. Дали нашите управляващи го знаят, не е сигурно. В
нормалните европейски страни политиците знаят, че ще бъдат
изметени, ако си позволят пренебрежение към проблема за
оцеляването на обикновените граждани. В България не е ясно
дали ги очаква такава съдба и това развързва нехайство и без-
отговорност. А опозицията - сега е момента да поиска прилага-
нето у нас на европейски практики. Друг няма кой да го напра-
ви. А отиването в болниците като лекари и санитари може да е
ефектно, но е далеч от истинската национална отговорност на
опозицията.
Сайт на клуб „24 май", 24 ноември 2020
ДУМИ ЗА ВЕЛИКИЯ
ПЕТЪР I БЪЛГАРСКИ
Днес българската православна църква чества паметта на
един велик български цар - Петър I (910 (?) - 30 януари 970).
Велик, защото в епохата на Средновековието, когато войната е
била едва ли не естествено състояние на държавите, той е запа-
зил мира за своя народ за цели 42 години. На всичкото отгоре
велика Византия му е плащала данък през цялото време на не-
говото управление. Когато бях ученик ни учеха, че цар Петър I
е слаб цар. Слаб, защото не е водел успешни битки, не е громил
врага, не е разширявал границите на България. Ако приложим
към него обаче „способността да твориш мир" той няма равен
на себе си! Цели две поколения не са знаели какво е война!
Много жалко, че нямаме исторически източници, които да
ни разкажат за живота през тези години. Български източници
на практика нямаме. Това, което знаем за нашата средновеков-
на България го научаваме главно от византийски историци. А
те са писали за България тогава, когато Византия е била във
война с нас.
Защо българските монаси тогава не са описвали своята епо-
ха? Защо не сме имали историци? Ровя се в книгите, но отго-
ворът на този въпрос за мен остава загадка. Дори за т.нар. наш
„Златен век" почти нищо не знаем. Грамотните тогава са пре-
веждали религиозни книги, писали жития, но не са описвали
живота на своята страна - културен, политически и икономи-
чески. Питал съм за това и проф. Божидар Димитров, и проф.
Андрей Пантев, и проф. Станислав Станилов, и акад. Васил
Гюзелев, но удовлетворителен отговор нямам.
А може би сме имали книги, които по-късно, по време на
турското робство за били изгорени? Десетки манастири са били
унищожени. Да, но как тогава е запазена гръцка литература?
Гърците също за били под турско робство! Техните свети оби-
тели също са били християнски и са били трън в очите на мю-
сюлманските управници! Вярно, наши славянски християнски
книги са унищожавани не по-малко яростно и от гърците!
Не знам, не знам.
Сайт на клуб „24 май", 30 януари 2021
ЗА БСП С РАЗБИРАНЕ
Поглед.инфо/ Вчера от standartnews.com водачът на бурга-
ската листа на БСП Петър Кънев ни информира, че „само БСП
може да отстрани ГЕРБ от властта". И логично препоръча да не
се гласува за друга партия, защото това ще е „разпиляване на
гласове", което пък е „вредно за България".
Разбира се, в такава статия П. Кънев правилно се наема да
каже защо ГЕРБ трябва да бъдат отстранени. Главното обвине-
ние е: защото „Години наред в България не се води икономиче-
ски дебат заради ГЕРБ." „Летят милиарди наляво-надясно и ни-
кой не им задава въпроси". Тук ще се съглася. Най-вече с това,
че на управляващите никой не им задаваше въпроси, особено
опозицията, на която това и е работата. Само ще добавя, че ико-
номически дебат няма в обществото и заради БСП, която през
последните години не постави публично за разискване нито
една икономическа тема. Нито бедността, нито неравенствата,
нито глупавото оттегляне на държавата от икономиката - тези
теми не бяха интересни за главната опозиционна сила.
Нито дума др. Кънев не споменава за сбърканата проаме-
риканска външна политика на ГЕРБ, за крайно несправедли-
вата за обикновения човек данъчна система, за толерирането
и стимулирането на рекордните за ЕС неравенства, за липсата
на каквато и да е идея за развитие на българската икономика
и пр. и пр. Защо др. Кънев не говори за тези неща? Защото по
отношение на тях БСП прилича на ГЕРБ, така както си прили-
чат еднояйчни близнаци. Дори да предположим, че БСП може
да отстрани ГЕРБ от власт, тя не дава никакви признаци, че е
способна да отстрани Герберщината.
Тезата за „вредното разпиляване на гласове" е основният
предизборен аргумент на БСП. Май е и единственият. Това, че
ще бъде прекратено краденето, не го броя, защото тази приказ-
ка е дежурна в устата на всяка опозиция, независимо коя е тя и
кога говори. Помните ли ГЕРБ с какво основно послание влезе
във властта? Че ще прекрати завинаги практиката „Батко и Бра-
тко"! И какво стана?
А защо „разпиляването на гласове" е основният, ако не и
единственият, аргумент на БСП? Защото единственото нещо,
от което БСП се интересува е Властта. И това е така от поне 20
години. Със социализма БСП приключи с падането ни от власт
през 1997 г. След този рубикон всяко действие на Партията
беше мотивирано с властта и само с властта. И пробутването на
НАТО без обещания референдум, и продажният начин на вли-
зане на България в ЕС, и всички неолиберални брадви, които се
стовариха върху народа ни, бяха преглътнати от ръководствата
на БСП в името на „доброто отношение" на чужди господари.
От много време политиката за БСП не е борба за политики, а
борба просто за власт. И тези, които отстояват принципи, цен-
ности, леви идеологии извън БСП, стават вредни.
Симпатизантите на лявата идея, които повтарят мантрата на
ръководството на БСП за „разпиляването на гласове", всъщ-
ност не искат да помогнат на никой друг, който има потенциал
да защитава техните убеждения. Със своето поведение те не
искат промяна. Те искат още от това, което сърбат през послед-
ните 20 години. И в името на какво? В името на овластяването
на шепа хора, които отдавна нямат нищо общо със социалис-
тическата идея. Нямат, но имат забележителната способност
да експлоатират емоционалната и интелектуална вярност към
една 130-годишна история.
На изборите през 1893 година партията на Димитър Благо-
ев БСДП се явява самостоятелно и получава едва 570 гласа в
цялата страна. Тези 570 гласа са били „разпиляване" и за кон-
серваторите, и за либералите тогава. Защо хората на Благоев,
Габровски и Сакъзов са допуснали това „вредно разпиляване"?
За да утвърждават своите политически възгледи и своя полити-
чески морал. И добре, че са го правили, защото без тази „липса
на прагматизъм" историята на България щеше да бъде съвър-
шено различна.
Иначе се отнасям с разбиране към ръководството на БСП.
Властта е сладко нещо и който и пречи, сигурно е вреден за
България.
Поглед инфо, март 2021
НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРИ,
НАШАТА БЪЛГАРСКА КАРМА
Преди няколко дни стана дума с колега - философ за при-
носите на Буда в духовната история на човечеството. Бързо се
съгласихме за две неща - първо, Буда пръв започва да учи, че
традицията и думите на светите мъже не са гаранция за истин-
ност - за да постигне истинско знание, човек трябва да се опира
преди всичко на личния си опит. Второ, пръв създава школа,
която изследва познавателния апарат на човека, твърдейки че
пряк достъп имаме само до него, т. е. Буда е първият „кантиа-
нец", ако можем чрез шега така да посочим неговата революция
в гносеологията.
Не се разбрахме обаче дали Буда има принос в разбирането
на кармата. Аз твърдях, че той въвежда съвременното понятие
за карма, а колегата твърдеше, че Буда наследява учението за
карма от хиндуизма.
Ето моите аргументи.
Действително понятието за карма е много по-старо от Буда.
Той заварва следната концепция: човек се преражда и начинът,
по който е живял определя характеристиките на неговия след-
ващ живот. Може да се прероди в животно, може да се прероди
отново в човек - като цар, като слуга и т.н. Неговото състояние
е неговата карма - това е заслужил, това е получил.
Буда пръв започва да разглежда кармата не като заслужено
състояние, а като определено действие, определен избор. И тъй
като днес всички сме на политическа вълна, илюстрирах разли-
ката със следните примери.
Наша българска карма не е, че ние сме най-бедни и най-изо-
станали в Европейския съюз. Нашата карма е че ние ежедневно
правим избори, които ни държат като най-бедни и най-изоста-
нали. Например, ние избрахме да не се интересуваме как така
ТОТО - то преди няколко години излезе на загуба от 3 млн.
лева; как така преди няколко години 100-е най-големи фирми
обявиха съвкупна загуба от половин милиард лева; като така
редица години БВП расте с много по-големи темпове отколко-
то корпоративната печалба; как така ДДС-то, което се събира
по размер изобщо не съответства на размера на БВП. Ние еже-
дневно избираме да не формулираме никакви свои цели в със-
тезанието между народите; да не се интересуваме как можем
да използваме наши предимства. Управляващите избират да не
се интересуват от голямото крадене, което се доказва лесно с
прости сметки; опозицията избира да не притеснява управля-
ващите по този въпрос, а членовете на партиите си избират да
не търсят от ръководствата си поведение, което съответства на
техните ценности.
Нашият избор, който води до нашата изостаналост, не е вед-
нъж на четири години. Нашите избори са всеки ден. Всеки ден
управляващите правят избори, опозицията прави избори, граж-
даните правят избори, партийците правят избори.
Кармата не е следствие. Кармата е причина. Кармата не е
състояние. Кармата е действие. Състоянието е резултат от ка-
рмата.
Ето така Буда ме кара да разбирам обществото, в което жи-
веем.
Сайт на клуб „24 май", 7 април 2021
ТОМАС МОР -
УЧИТЕЛЯТ, КОГОТО ОБЕЗГЛАВИХА
„Карта на света, върху която не фигу-
рира страната Утопия, не заслужава и
най-бегъл поглед "
Оскар Уайлд
На днешния ден, на 6 юли, 1535 г. е обезглавен Томас Мор.
Когато се качва на ешафода, конструкцията му се струва паян-
това и той се обръща към едно от служебните лица: „Лейтенант,
моля Ви, помогнете ми да се кача, със слизането ще се справя сам!"
На ешафода Мор коленичи и прошепва 51-ви псалм: „Боже,
смили се над мен заради Своята милост и заличи беззакония-
та ми." . Неочаквано палачът се навежда над Мор и прошеп-
ва: „Простете ми!" Мор се изправя, прегръща палача, казва му
„Простено да ти е!" и коленичи отново. Ударът на брадвата е
бърз, силен, професионален. Главата на Мор се отделя от тялото.
Видът на екзекуцията е проява на великодушието на крал
Хенри VIII. Журито, което за петнадесет минути намира Мор
за виновен, постановява смърт чрез извличане, обесване и раз-
членяване. Това означава довличане на човека от кон до беси-
лото, обесване и след това разрязване на тялото, като частите се
разхвърлят на публични места за страх и назидание на живите.
Хенри VIII обаче отменя тази присъда и я заменя с обезглавява-
не. Благородно. Все пак това е Томас Мор.
Какъв е жизненият път на Мор и защо той стига до ешафода?
Кариерата на Мор е силна, непоколебима, образцова. На
26-годишна възраст става депутат, на 32 - заместник-шериф на
Лондон, на 36 - секретар и таен съветник на Краля, на 47 -
канцлер на херцогство Ланкастър. След от 4 години е на върха -
лорд канцлер на Англия.
Когато Хенри VIII решава да се разведе с първата си жена,
Екатерина Арагонска, папата не му дава благословия. Тогава
Кралят обявява себе си за върховен глава на Църквата на Англия,
а самата Църква - за независима от папския престол. Тогава е
съчинена „Клетвата за върховенство" („Oath of Supremacy"),
която трябва да бъде положена от всички служители в крал-
ството.
Томас Мор отказва да положи Клетвата. Дори не постъпва
като онези епископи, които се съгласяват да се закълнат, но с
добавката на края „доколкото позволява Христовият закон".
Мор отказва да приеме църковното върховенство на английския
крал под каквато и да е форма. И съответно е осъден за държав-
на измяна.
Томас Мор е можел да направи компромис. Да измърмори
Клетвата. Да добави нещо на края, за покой на съвестта. Мор
обаче не е пожелал да се раздели с принципите си. Затова е
предпочел да се раздели с главата си.
А иначе, деликатен човек е бил Томас Мор. Един от вели-
ките мечтатели в човешката история. Описал своите мечти в
прочутата си книга „Утопия". И за да не дразни Краля, е вло-
жил мечтите си в устата на свой събеседник - уж животът на
Утопия му е бил разказан.
Мор е мечтаел за общество, в което не съществува „съзакля-
тието на богатите". Общество, в което няма частна собственост,
няма бедни, няма просяци. Утопийците презирали златото и из-
ковавали от него веригите за робите. А роби били тези, които
тежко нарушавали правилата на хармоничното общество.
В мечтите на Мор толерантността е на божествен пиедестал.
В неговия утопичен свят „Бог изпитва наслада от разнообразие-
то на религиозни възгледи". И в храмовете на страната Утопия
няма изображения, защото всяко изображение е конкретно и би
могло да наскърби човек, който е с други религиозни разбира-
ния. Защото всички, макар и с различни религиозни убеждения,
се молят в едни и същи храмове. Мечта, заявена в епоха на сто-
тици разгорени клади от Инквизицията!
Дори в своя протест срещу поведението на Краля Мор е то-
лерантен и деликатен. Той не приема правото на Краля да се
ожени втори път, не присъства на коронацията на Ан Болейн,
но изпраща до Краля и кралицата своите благопожелания за
щастлив живот. За епохата, обаче в която живее Томас Мор тази
толерантност е неразбираема.
Мор е знаел, че не може да промени обществото, в което жи-
вее. Той е знаел, че мечтите му не могат да бъдат реализирани.
Сили ли не е виждал в своето общество, обективни обстоятел-
ства ли не е виждал, той и не се е опитвал да хвърля мосто-
ве между мечтания свят и светът, в който живеел. Така той е
създал в историята тази порода личности, които ние наричаме
„социалисти утописти".
Мор просто е искал да мечтае. Мор е търсел мечтаещи хора.
Мор е създавал мечтаещи хора. А някои неща, които твърде
силно не са му харесвали, той просто не приемал. Не се е борил
срещу тях, не се е съпротивлявал, просто не ги е приемал. И за
тази спокойна съпротива Мор е платил с живота си.
Най-големият парадокс е, че Църквата на Англия канонизи-
ра Томас Мор. Мор е светец и мъченик и на тази Църква, чиято
независимост той е отхвърлял.
„Неведоми са пътищата божии!" Особено при мечтаещите
хора, които не пречат на никого. На които обаче понякога им
режат главите.
Сайт на клуб „24 май", 6 юли 2020
СЪДЪРЖАНИЕ
Преходът - мит или реалност 17
10 ноември - илюзиите на новия път. 20
Проваленият преход - без поуки, цел и посока 22
Двадесет години настъпваме една и съща мотика 40
Бегъл философски поглед по темата „богат - беден" 46
Кризата...това удобно обяснение! 52
За приятелите на „Монд дипломатик" - с надежда 81
Щрих към патологията на обществения дневен ред 85
Българските електорални революции 89
За специалистите по глобален капитализъм 96
За вестника на децата от Веселиново 97
Българската политическа нормалност 102
Великите дни на великите хора 105
Обидна предизборна кампания 106
Водещите новини по света и у нас 109
Хей, младите, бъдете млади! 110
Журналистическите БГ„свирки" 116
Отличници. Можем още, някои са по-напред! 121
Лудостта на финансовия министър 134
Възможни ли са у нас икономически дебати? 138
Търг за управлението на България 146
За новия патриотичен фронт 151
За едни брадва, за други сватба 156
За татко и майка като за частни случаи 167
За достойнството на „АТАКА" 175
За глупостите на финансовия министър 177
Дефектът да си член на БСП 183
Три електорални заблуди в БСП 194
По-кротко с професионализма 198
Капиталистическите залъгалки за народа 209
Световното казино върти на пълни обороти 209
Отново за „казинокапитализма" 216
За европейската безработица в България 220
Как БСП да слезе на земята 222
За цената на водата в България и Боливия 245
За кражбата на историята ни 247
Правила за българския език 250
Програмни бюджетни спорове в БСП 251
Открито писмо до г-н Президента 257
Голямата лакомия и нейните поданици 259
Отново за „свинското със зеле" и премълчаните факти....285
Ако в Гърция е криза, у нас е ад 288
Когато срамът замени гнева 289
За съчинителите на приказки 296
За ВМЗ Сопот и за държавата, която може, но не иска 300
Политици имаме, отговори - не 306
Патриархът и българският духовен проблем 308
Наглостта на Европейския съюз 310
Заемите и загадката на финансистите 312
Бабата, която открадна в особено големи размери 315
По какво японците и българите (не) си приличаме 316
Кражбата и езиковите вълшебства 318
Протестирайте пред политиците, не пред банкерите! 321
Кой не плаща за здраве? Поименно! 326
Държавата да озапти лихварството 329
За ключовата роля на средния ешелон 330
Класацията на данъкоплатеца 332
Синдикатите да отидат по-далеч 334
За прасетата, казанчетата и данъците 335
Възгледите на един философ за родната икономика 339
Възгледите на един профсъюзен член
за философията на КНСБ 348
Разговори в махалата за минералната вода
и за други дребни теми 355
Чуждата дребнавост 362
За една истинска глобална лява битка 370
Отново за левите европейски битки 372
Вампирите на финансовото казино 374
Невинни и дребни факти от седмицата 380
Безразборни кръчмарски разговори
за бизнеса, държавата и потреблението 386
Когато обсъждаме слона само по ушите 393
Банковите кризи и нужното изречение 399
Предконгресна лакърдия в кварталната кръчма 401
Кръчмарска лакърдия за националните цели 406
Позиция, която прави чест на БСП 412
За папагалите и гръцкия мързел 415
За дълга и неговото обсъждане 419
Гърция и нейните кредитори 421
Отмора с учебник по психология 425
Страстите на два рождени дни 430
Хайде, стига с този Коран! 438
Партийна конференция за солидарността 442
Партийната програма като брошка 447
БСП между вещерските заклинания и своята програма.............452
Как Русия ни мачкала пропагандно 456
СЕТА - поредното „свинско със зеле" 463
Българското образование и камбаната за глухи 466
Стиглиц в Давос - стой, та гледай! 467
Да се посмеем! Данък печалба бил тайна 470
Отношенията са класови, да четем Маркс 471
Антиевропейските партитури на България 473
Европейският дом - тухли без хоросан 477
Открито писмо до щаба на революцията в България 480
Световната лакомия подготвя нов срив 487
Статистика, доходи и мистика 489
За икономиката с човешко лице 495
10 ноември, мечта за мечта 498
Докато съдбовно пропускаме какво
политиците (НЕ) казват 500
Да стоим отличници до изтръпване 502
За папагалите и тъпанарите 508
Истанбулската конвенция - полът като личен избор,
содомия и инцест 517
Монолог пред рожденика Софроний 523
За отказа на българските политици от политика 526
Спомен за паметника на американските летци 533
4% от българите подкрепят „изцяло Запада"
в конфликта в Сирия 539
Търговският приоритет на България 540
Ах, тези неразбираеми русофили 542
Европейски доходи и български успехи 544
Защо нямаме „българска мечта"? 546
За значението на депутатските сбивания 553
Богатите в политиката днес (По повод на една дискусия)...556
Какво ми нашепва публичната среда 562
Десетосептемврийски размисли 564
Десният годишен танц с данъците започна 568
Писмото на Макрон до народа 570
„Те, циганите", „те, българите"! 577
Юрий Борисов: Арестите на русофили
са част от обща политическа акция 579
Юрий Борисов: Казват ни: „Внимавайте в картинката!
Не говорете срещу НАТО или ЕС! У нас са белезниците"....584
Нов етап в борбата с бедността по света 596
Фокусът с икономическия растеж на България 599
Спомени за „Софийска вода" 601
СЕТА - отново за „свинското със зеле" 603
Българският патриотизъм и русофилството 607
За лошата Русия и храбрите Съединени щати 623
Три мига от голямото разграбване на държавата 626
Хайде да си говорим за грабежите с днешна дата! 629
Дума, в мечтите е твоята сила! 631
„Булгар! Булгар!" в пандемичната икономика 633
Бедните да се готвят да плащат масрафа! 638
За китайското отсъствие от България 641
Като затваряте държавата, защитете хората! 644
Думи за великия Петър I Български 646
Нашите български избори, нашата българска карма 651
Томас Мор - учителят, когото обезглавиха 653
Юрий Борисов
Кръчмарски лакърдии за националните цели
Първо издание
Редакция и предпечат Дора Чичкова
Художник Анатолий Станкулов
Формат 16/60/90
Печатни коли 41,5
ДИПЛО-М
е-mail: bg.mondediplo@gmail.com
Печат
Авангард прима
София
Няма коментари:
Публикуване на коментар