Пенев ускори крачките си. Живееше
наблизо, на десетина минути път от
службата. Като си мислеше за нея, топла вълна го обливаше. В нея имаше нещо
очарователно, деликатно. Цял ден му беше в ума. Това дори му пречеше на
работата, трудно общуваше, много се разсейваше. Сега щеше да се прибере и без
да е припрян, да застане срещу нея. Най-напред щеше я погледа, да й се
полюбува. Цял ден чакаше този миг.
Пенев отключи и влезе бавно, уж
спокойно. Отвори хладилника и извади чинията с печената кокошка. Някой вече
беше си отчупил. Стана му неприятно.