вторник, 28 декември 2021 г.

Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“

 Манастирът се намира в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързѝя (до 1950г. с. Клисура). Разположен е край река Врещица, под връх Тодорини кукли в  Стара планина.

 За Клисурския манастир „Свети Кирил и Методий“ бях подготвен да видя нещо впечатляващо. Очаквах просторен комплекс – четвъртия по големина манастир в България, както твърдеше Венци. Това обаче, което видях още с влизането, ме накара да ахна. Ако човек искаше да обхване с един поглед огромната черква, човек трябваше да гледа буквално в небето. Не просто да вдигне очи – а да гледа в небето. Камбанариите като че ли бяха неразделна част от бездънната шир. Огромни, стройни кипариси пред внушителната сграда подчертаваха тази устременост. Хълмът, на който се издигаше черквата, бил естествен.

 … Манастирът е построен по време на Второто българско царство (1240 г.) и е бил разрушаван няколко пъти. Дълго време светата обител е съществувала без монаси и местното население я кръстило „Пустио“…

 Широки пространства, постлани с каменни плочи; грижливо подстригани живи плетове; респектираща зеленина, въпреки края на декември и безупречна чистота.  Двуетажни и триетажни сгради, някои от които оформени във възрожденски стил с неизменните каменни основи, веранди и чардаци. Меценатската щедрост е очевидна, но не е натрапчива. Внушителност, но без барокови увлечения. Подчертано хотелиерско гостоприемство. Огромно пространство, на което архитектите са създали хармония, но са се предпазили от показност.

 Запечатвам първото впечатление от черквата –   стълбите, които водят до нея разполагат с автоматизирана платформа за качване на инвалидни колички.

 В наоса те посреща полумрак, който те кара да притвориш очи.

 Пред  олтарните двери на иконостаса е постлан голям квадратен килим с двуглав орел. Погледнах крилата на орлите – обърнати са нагоре. Попитах жената при свещите:

           - Извинете, този двуглав орел е Руският герб, нали? След като  крилата сочат нагоре… Крилата на герба на Вселенската патриаршия сочат  надолу…

           - Да! - отговори младата жена, това е Руският герб.

           - Кога е постлан този килим, отдавна ли?

           - Не, преди десетина години.

 Върнах се при килима. На втори поглед впечатление ми направи липсата на скиптър и кълбо – символ на имперското могъщество. Вместо тези регалии имаше два меча.

           - Извинете, ама…. –обърнах се към мястото, на което преди малко стоеше жената, но тя беше излязла. Останах си с въпроса.

След черквата, второто място, на което отидох беше Манастирския музей. Симпатично и миловидно  девойче в расо и черна кърпа, от която се виждаше само лицето, любезно ме покани на  македонски.

           - Прощавайте за любопитството, Вие от Вардарска Македония ли сте? – знаех, че манастирът става девически през 2008 г., като тук се установяват 6 монахини от Вардарска Македония, нещо твърде рядко по нашите земи.

           - Не, господине! Аз съм от Дебър. Заповядайте!

 Погледът ми бе грабнат от Султанския ферман, с който е получено разрешение за строеж на черквата.

 …Според популярната история на манастира архимандрит Антим Дамянов през 1874 г. получава разрешение от султана за строеж на черквата, но в него е поставено условие – просителят Антим при строежа да не ползва пари от селяните от околните села, които тук ще се черкуват. Заповедта си е заповед. Селяните участват в издигането на черквата с доброволен труд.      Самият Антим Дамянов  дава за делото 27 000 лева, което трябва да се умножи по 14 – 15, за да  добие съвременният посетител  колко би струвала такава сума днес. Явно строителят на Клисурския манастир е бил доста богат. …

           - Мога ли да Ви попитам нещо?

           - Заповядайте!

           - Чувал съм, че Манастирът се гордее с ценни свети мощи!

           - Всички мощи са ценни…

           - Исках да кажа по-рядко срещащи се.

           - Вероятно са имали предвид на мощите на свети Стефан!

           - Мощи на свети Стефан тук? Самият първомъченик?

           - Да, за този свети Стефан става дума – за първия мъченик на християнската вяра, убит с камъни само четири години след Възкресението на Спасителя!

 Искаше ми се да поразпитам как са попаднали тук, но се въздържах. Обикновено такива мощи за дар от високопоставени служители на вярата.

           - Мога ли да видя мощите?

           - Днес – не! Утре ще ги видите – утре е Стефанов ден и самият владика ще отслужи службата.

           - Дано не Ви отегчавам, последен въпрос: къде се намира Аязмото?

 Монахинята ми показа посоката с ръка.

 … След потушаването на  Чипровското въстание през 1688 г. въстаници се опитват да се скрият в Клисурския манастир. Башибозукът напада манастира, въстаниците се изтеглят в планината, но монасите отказват да напуснат светата обител. Турците палят клада и изгарят шестимата монаси. На това място бликва извор, прочул се с лечебните си свойства. Около Аязмото израстват шест бука…

 Благодарих на любезното девойче, чийто чужд език изобщо не ме затрудни и тръгнах да търся Аязмото, следвайки указателна стрелка на дървена табела. Не го открих. В манастирския магазин разбрах, че Лечебният извор се намира извън очертанията на манастира, на около 400 – 500 метра.

 Манастирският магазин за мен обикновено е последното място за посещение. Накупихме си от производството на монахините – пелин, сладка и мед – и излязохме от манастира. Точно на входа, на табелата със „заповедите“, която на влизане не  забелязах, бяха изписани три по-особени изисквания: да не се дъвче дъвка, при посещението да не се интимничи с близките хора и да не се пускат дронове на територията на манастира. 

 Извън зида беше разположена Магерницата, която явно изпълняваше и функцията на ресторант – на външни маси обядваха посетители.

           - Венци, Миро, да седнем да хапнем в Магерницата? Тъкмо е вече 12…

           - Каква Магерница? – почти се възмути Миро – на десет минути от тук е чуден ресторант – „При Сталин“!

           - Какъв „Сталин“ бе, Миро? След манастир, след това духовно място,  да сядам „При Сталин“?

           - Ако искаш да знаеш, Сталин е завършил Духовна семинария и се е готвел за свещеник!

           - Добре, тогава може!