Манастирът се намира в Северозападна
България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързѝя (до 1950г.
с. Клисура). Разположен е край река Врещица, под връх Тодорини кукли в Стара планина.
За
Клисурския манастир „Свети Кирил и Методий“ бях подготвен да видя нещо
впечатляващо. Очаквах просторен комплекс – четвъртия по големина манастир в
България, както твърдеше Венци. Това обаче, което видях още с влизането, ме
накара да ахна. Ако човек искаше да обхване с един поглед огромната черква,
човек трябваше да гледа буквално в небето. Не просто да вдигне очи – а да гледа
в небето. Камбанариите като че ли бяха неразделна част от бездънната шир.
Огромни, стройни кипариси пред внушителната сграда подчертаваха тази
устременост. Хълмът, на който се издигаше черквата, бил естествен.
… Манастирът
е построен по време на Второто българско царство (1240 г.) и е бил разрушаван
няколко пъти. Дълго време светата обител е съществувала без монаси и местното
население я кръстило „Пустио“…
Широки
пространства, постлани с каменни плочи; грижливо подстригани живи плетове;
респектираща зеленина, въпреки края на декември и безупречна чистота. Двуетажни и триетажни сгради, някои от които
оформени във възрожденски стил с неизменните каменни основи, веранди и чардаци.
Меценатската щедрост е очевидна, но не е натрапчива. Внушителност, но без
барокови увлечения. Подчертано хотелиерско гостоприемство. Огромно
пространство, на което архитектите са създали хармония, но са се предпазили от
показност.
Запечатвам
първото впечатление от черквата –
стълбите, които водят до нея разполагат с автоматизирана платформа за
качване на инвалидни колички.
В
наоса те посреща полумрак, който те кара да притвориш очи.
Пред олтарните двери на иконостаса е постлан голям
квадратен килим с двуглав орел. Погледнах крилата на орлите – обърнати са нагоре.
Попитах жената при свещите:
- Извинете, този двуглав орел е
Руският герб, нали? След като крилата сочат
нагоре… Крилата на герба на Вселенската патриаршия сочат надолу…
- Да! - отговори младата жена, това е
Руският герб.
- Кога е постлан този килим, отдавна
ли?
- Не, преди десетина години.
Върнах
се при килима. На втори поглед впечатление ми направи липсата на скиптър и
кълбо – символ на имперското могъщество. Вместо тези регалии имаше два меча.
- Извинете, ама…. –обърнах се към
мястото, на което преди малко стоеше жената, но тя беше излязла. Останах си с
въпроса.
След
черквата, второто място, на което отидох беше Манастирския музей. Симпатично и
миловидно девойче в расо и черна кърпа,
от която се виждаше само лицето, любезно ме покани на македонски.
- Прощавайте за любопитството, Вие от Вардарска
Македония ли сте? – знаех, че манастирът става девически през 2008 г., като тук
се установяват 6 монахини от Вардарска Македония, нещо твърде рядко по нашите
земи.
- Не, господине! Аз съм от Дебър.
Заповядайте!
Погледът
ми бе грабнат от Султанския ферман, с който е получено разрешение за строеж на
черквата.
…Според
популярната история на манастира архимандрит Антим Дамянов през 1874 г. получава
разрешение от султана за строеж на черквата, но в него е поставено условие –
просителят Антим при строежа да не ползва пари от селяните от околните села,
които тук ще се черкуват. Заповедта си е заповед. Селяните участват в
издигането на черквата с доброволен труд. Самият Антим Дамянов дава за делото 27 000 лева, което трябва
да се умножи по 14 – 15, за да добие
съвременният посетител колко би струвала
такава сума днес. Явно строителят на Клисурския манастир е бил доста богат. …
- Мога ли да Ви попитам нещо?
- Заповядайте!
- Чувал съм, че Манастирът се гордее с
ценни свети мощи!
- Всички мощи са ценни…
- Исках да кажа по-рядко срещащи се.
- Вероятно са имали предвид на мощите
на свети Стефан!
- Мощи на свети Стефан тук? Самият
първомъченик?
- Да, за този свети Стефан става дума
– за първия мъченик на християнската вяра, убит с камъни само четири години
след Възкресението на Спасителя!
Искаше
ми се да поразпитам как са попаднали тук, но се въздържах. Обикновено такива
мощи за дар от високопоставени служители на вярата.
- Мога ли да видя мощите?
- Днес – не! Утре ще ги видите – утре
е Стефанов ден и самият владика ще отслужи службата.
- Дано не Ви отегчавам, последен
въпрос: къде се намира Аязмото?
Монахинята
ми показа посоката с ръка.
…
След потушаването на Чипровското
въстание през 1688 г. въстаници се опитват да се скрият в Клисурския манастир.
Башибозукът напада манастира, въстаниците се изтеглят в планината, но монасите
отказват да напуснат светата обител. Турците палят клада и изгарят шестимата
монаси. На това място бликва извор, прочул се с лечебните си свойства. Около
Аязмото израстват шест бука…
Благодарих
на любезното девойче, чийто чужд език изобщо не ме затрудни и тръгнах да търся
Аязмото, следвайки указателна стрелка на дървена табела. Не го открих. В манастирския
магазин разбрах, че Лечебният извор се намира извън очертанията на манастира,
на около 400 – 500 метра.
Манастирският
магазин за мен обикновено е последното място за посещение. Накупихме си от
производството на монахините – пелин, сладка и мед – и излязохме от манастира.
Точно на входа, на табелата със „заповедите“, която на влизане не забелязах, бяха изписани три по-особени
изисквания: да не се дъвче дъвка, при посещението да не се интимничи с близките
хора и да не се пускат дронове на територията на манастира.
Извън
зида беше разположена Магерницата, която явно изпълняваше и функцията на
ресторант – на външни маси обядваха посетители.
- Венци, Миро, да седнем да хапнем в
Магерницата? Тъкмо е вече 12…
- Каква Магерница? – почти се възмути
Миро – на десет минути от тук е чуден ресторант – „При Сталин“!
- Какъв „Сталин“ бе, Миро? След
манастир, след това духовно място, да
сядам „При Сталин“?
- Ако искаш да знаеш, Сталин е
завършил Духовна семинария и се е готвел за свещеник!
- Добре, тогава може!
Няма коментари:
Публикуване на коментар