понеделник, 31 май 2021 г.

За вярата, надеждата и любовта

                                                 Стъпало 30

За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта

Да си на 30-о стъпало, значи да си постигнал равноангелска степен. На него ти забравяш телесното.

На това последно стъпало са тези добродетели, които свързват всичко и съдържат всичко – вярата, надеждата и любовта. От тях най-голямата, най-значимата е любовта, защото с нея се именува Бог. Бог е любов. И който говори за Божията любов, той говори за самия Бог.

Това са три добродетели, но те се сливат в едно сияние, в една светлина.

„Всичко що не е от вяра е грях“ (Рим. 14:23). Препънеш ли се в камъка на неверието, ти вече си паднал. Със силна вяра можеш да спечелиш всяка добродетел.

Вярата е отдалечаване от света и доближаване до Бога. Вярата е помнене на смъртта. Вярата довежда до безгрижие, защото в своята пълнота тя е отричане от земното.

Вярата е крило на молитвата и без това крило тя остава у нас, не може да полети към небесата. Вярата е несъкрушима сила на душата. Силната вяра постига и това, на което човек не смее да се надява. Едно изречение, изпълнено с вяра, е спасило разбойника.

Вярата е смърт за сребролюбието и майка на безмълвието.

„Верен“ идва от „вяра“. Божията помощ се дава на верните.

Надеждата е обогатяване с невидимо богатство. Тя е несъмнено притежаване на съкровището още преди да сме го получили.  Монахът с блага надежда убива унинието, с нейния меч го умъртвява.

Надеждата е оградена от Божията милост. Истинската надежда се ражда тогова, когато вкусиш от Божествените дарове. Монахът трябва да внимава с гнева, защото гневливостта разрушава надеждата.

Надеждата е врата към любовта.

Любовта е блажена упойка за душата. Тя е извор на вярата. Тя е море на търпението.

Има ли в сърцето истинска любов, в него няма място за противни помисли. Има ли в сърцето божествена любов, в него няма място за никакъв страх.

Да си в божествена любов означава да си обхванат от пламъка на чистота, който е угасил пламъка на страстите.

Любовта е бездна на озаренията; любовта е извор на сърдечния огън, който колкото повече струи в сърцето, толкова повече разпалва в него жажда за любов. Любовта е утвърждение на Ангелите, вечно преуспяване.

Онзи, който обича Господа, по-рано е възлюбил човечеството, защото второто служи за доказателство на първото. Не можеш да обичаш Бога, а да се гневиш на брата си. Онзи, който обича брата си, никога не може да търпи човекомразците и  клеветниците – тях избягва като огън.

 

 

Няма коментари: