За молитвата

                                                Стъпало 28

За майката на добродетелите, свещената и блажена молитва, и как да се стои в нея с ум и тяло

Любовта на войника към царя се показва във време на битка, а любовта на монаха към Бога се открива във време на молитва и се утвърждава чрез постоянството в нея. 

Молитвата  е примиряване с Бога, мост за преминаване през вълните на изкушенията, стена срещу скърби, секира за отчаянието, унищожение на скръбта, укротяване на гнева, посочване на надеждата, бъдещо веселие, богатство на монасите, съкровище на безмълвниците, огледало на духовното възрастване, показател за мярката на преуспяването, извор на добродетели и безкраен подвиг.

„За оногова, който истински се моли, молитвата е съд, съдилище и престол на Съдията преди Страшния Съд.“

Докато ние още нямаме истинска молитва, дотогава приличаме на деца, които се учат да ходят.

Молитвата е поклон пред Бога, изстрелване в Небето, отпиване от чашата на покаянието и надеждата. Молитвата е постоянно връщане към себе си. Молитвата е средството да бъдеш при своята божественост, защото човешката душа е божествена.

Молитвите по външен вид си приличат, но по вътрешно съдържание са различни. „Едни пристъпват към Бога като към свой приятел, а същевременно и Господар, и Му принасят песни и молитви вече не за себе си, а в защита на ближните. Други търсят в Бога духовно богатство, слава и по-голямо дръзновение. Едни молят Бога да ги избави напълно от техните врагове. Други измолват някакво достойнство. Едни молят за успокояване на съвестта им чрез пълно опрощаване на греховете им. Някои молят за освобождаване от затвора на страстите, а други, накрай, за освобождаване от обвиненията на съвестта.“

Начало на молитвата се състои в това, да се прогонват идващите помисли при самото им появяване. Средата — умът да не се разсейва, да не отлита. Отецът казва: „Умът да се включва в думите, които произнасяме или помисляме“. Пълнотата на молитвата е въздигането към Господа.

Цялата тъкан на молитва не трябва да бъде сложна. Когато беседваш с Бога, многословието е излишно. Една дума на митаря е омилостивила Бога. Разбойникът на кръста до Христос с едно изречение пълно с вяра е заслужил царството Божие. Многословието при молитвата често разсейва ума и го изпълва с мечтания, а кратко изразената молитва обикновено го събира. Няма нужда в молитвата да се вплитат премъдри изрази. Не забравяй, че простият и искрен говор на децата е бил приятен на техния Небесен Отец.

Ако почувстваш особена сладост или умиление при някоя дума от молитвата, спри се, защото тогава и твоят Ангел пазител се моли с теб.

Не бъди дързък в молитвата, макар и да си придобил чистота; напротив, пристъпвай към Бога с най-дълбоко смиреномъдрие и ще получиш от Него по-голямо дръзновение.

Старай се да  връщаш към себе си своята мисъл,  която се отклонява, или по-добре казано, заключвай я в думите на молитвата. Ако тя, поради твоята неопитност се измори и падне в разсеяност, пак я вмъкни в думите на молитвата; защото непостоянството е свойствено на нашия ум.

В молитвата мисълта преживява своята небесност. За да се случи това обаче, тя трябва да престане да се мята насам-натам и да бъде в постоянен плен на несъществени, конюнктурни, земни неща. Тя трябва да бъде при себе си. И тук учителят Йоан ни казва, че това се постига когато монахът е погълнат от молитвата, когато цялото му съзнание, цялото му Аз, се е превърнало в молитва.

За да бъде молитвата истинска трябва да не се случват няколко неща. Първо, ти не трябва да си в грях с помислите си. Не можеш да се молиш и в същото време да преминават в теб облаците на гнева, завистта, похотта, мъката, унинието… Защото изброените облаци са греховни. Ако ги има, то молитвата е осквернена. Второ, ако умът ти е в плен на несъществени за духовното ти израстване притеснения – ти унищожаваш молитвата. Уж си в молитва, но не си в нея. Нея я няма. Трето, ако мисълта ти лети някъде, то това е ограбване на молитвата. Ти я намаляваш, ти я правиш непълноценна. Четвърто – порок на молитвата има тогава, когато си нападнат от странична помисъл. Мисълта ти не просто се рее, не просто умът ти е пленен от несъществени неща, а ти си нападнат! Тук порокът идва от енергията, силата мащаба на това, което те отклонява от молитвата.

Много важна, съдбоносна, е връзката между вярата и молитвата.                          

Вярата окриля молитвата; а без вяра молитвата не може да излети до небето. Дори Бог не може (или не иска) да извърши велико дело за някой, който не вярва. "И не извърши там много велики дела, поради неверието им" (Матей, 13:58).

И не се превъзнасяй, когато си се молил за другите и си бил чут; защото за това е подействала и го е извършила тяхната вяра. Ако се молиш за някой, молитвата може да бъде чута именно защото той вярва.

Ако ти чувстваш, че си изкачил цялата стълба на добродетелите, моли се и тогава за опрощаване на греховете, като знаеш какво говори св. ап. Павел за грешниците: „от които пръв съм аз (1 Тим. 1:15)“.