За високомерието

                                             Стъпало 23

Високомерието е горделивост. Горделивостта е високомерие.

Тщеславието и високомерието са много близки. Тщеславието ражда високомерието. Високомерието се отнася към тщеславието така, както  детето към мъжа, както хляба към пшеницата. Тщеславието е началото, а високомерието – края.

Дяволът е изобретил горделивостта. Самият дявол е неин продукт. Затова горделивостта е отхвърляне на Бога. Горделивият презира хората и е готов винаги да ги осъжда. Горделивостта е знак за безплодие на душата, тя е прогонване на Божията помощ, тя е предтеча на безумието. Много падения са плод на високомерието. Високомерието е извор на гнева и врата на лицемерието. То е враг на милосърдието и състраданието. Често то се превръща в безчовечен съдия.

Има дванадесет безчестни страсти. Ако обикнеш една от тях – високомерието, тя може да заеме мястото на всички останали.

На горделивите никой не може да помогне. „“ Бог се противи на горделиви“ (Як. 4:6): кой тогава може да ги помилва? „Всеки високомерен е нечист пред Господа“ (Притч. 16:5): кой прочее може да го очисти?“ 

И ако Луцифер падна от небето, обладан само от тази страст, „трябва да изследваме, не е ли възможно да се възлезе на небето със смирение, без други добродетели?“

Как се лекува тази болест? Малка надежда за излекуване дава суровият и презрян живот и четенето на свръхестествените подвизи на светите отци.

Монахът не трябва да се превъзнася за добродетелите, които има, защото те са дар Божи. И безброй смърти да преживее в името на Христа, монахът пак не е изпълнил дължимото.

„Ако ние постоянно изследваме нашите дела и ги сравним с подвизите на светите отци и духовни светила, ще видим, че ние още не сме и встъпили на пътя на истинското подвижничество, нито своя обет сме изпълнили както трябва.“

Монахът трябва да е бездна на смирението, в която е потопил всеки зъл дух. Монахът трябва да има такъв навик към добродетелите, какъвто навик други имат към страстите.

Високомерието е крайна бедност на душата, която си въобразява, че е богата. Горделивостта е мрак, в който живее душата,  въобразила си, че живее в светлина.

Тази страст не само не ни дава да преуспяваме, но и ни събаря от висотата.

Горделивият прилича на ябълка, която отвътре е червива, макар отвън да блести с красота.

Високомерният няма нужда от врагове – той сам на себе си е станал враг.

Както крадецът не обича слънцето, така и високомерният  унижава кротките.

Отецът признава, че е бил пленник на горделивостта. „Аз улових, казва той, тази безумна съблазнителка в сърцето си, внесена на раменете на своята майка – тщеславието.“  „Тогава, продължава Йоан, завързах двете с веригите на послушанието и като ги бих с бича на смирението аз ги принудих да ми кажат, как са влезли в моята душа“ .

Майката и дъщерята, тщеславието и горделивостта,  влизат със сила във всяка душа. Те не искат разрешение, защото са началници на самите себе си. Тях препятствия не ги спират, защото са изначални, безсмъртни и могъщи. И никой не може да им убегне, след като и на самото небе са били толкова силни и разрушителни.  После, влязат ли веднъж в душата, те стават родители на всичко, което е противно на смирението. Техни изчадия са гневът, клеветата, досадата, раздразнителността,  хулите, лицемерието, ненавистта, завистта, прекословието, своенравието, непокорството.

Само срещу едно те нямат сили да се противопоставят. Те са безсилни, ако монахът чрез силно самоукоряване пред Бога разтвори бездната на смирението.