събота, 22 май 2021 г.

За безмълвието

                                              Стъпало 27

За свещеното безмълвие на тялото и душата

Безмълвието не е просто мълчане. Безмълвието е състояние на духа, то е отношение към това, което се случва в душата. Ако в теб горят страсти, ако те влекат желания, ако те измъчва скръб или те опиянява гордост, ти не си в безмълвие. Греховно може да бъде не само действието, видимото. Греховни могат да бъдат и помислите. И грехът не е по-малък, когато е в душата, отколкото когато е във видимия свят.

Не самата помисъл е грях. Човек не може да контролира постоянно това, което влиза в ума му. Грях е да се отдадеш на греховната помисъл, грях е да бъдеш повлечен от нея. Ако отблъскваш една помисъл, ако не се отъждествяваш с нея, ти не си в грях. Ако просто я наблюдаваш как идва, как плува в теб и как си отива, ти си се предпазил от греха. Това ни казва Йоан Лествичник.

"За борбата с помислите ще ти кажа притча. По реката плувала дъска. Ние я изваждаме на брега и провеждаме разследване: от къде идва, защо плува, кой я пуснал. А ти не я докосвай, остави я да си плува и всичко ще бъде спокойно."

Мълчанието е тишина на устата, а безмълвието е тишина на душата.

Мълчанието е контрол над думите, а безмълвието е контрол над помислите.

Безмълвникът си е изградил страж пред вратата на сърцето, който убива или отблъсква определени помисли. Началото на безмълвието се състои в това, да отблъсква всеки шум на помислите – врагове. Краят на безмълвието е състои в това, монахът да няма никакъв страх от нападението на тези помисли и да се опазва ненараняван от тях. Безмълвникът може да остава чист при греховни помисли. Това мълчаливият го не може.

Ако си безмълвник ти ще умееш да седиш на висота и да наблюдаваш своите помисли. Ти ще знаеш  как и кога, откъде, колко много и какви крадци искат да влязат и да откраднат твоето грозде.“

Безмълникът има в себе си духовен пазач, който понякога се уморява. Когато се умори, пазачът става и се моли, а след това сяда и отново се заема със службата си.

Монахът, който може подробно и тънко да разсъждава за безмълвието, предизвиква бесовете срещу себе си, „защото никой не може по-добре от него да обясни техните безчинства и лукавства.“

Различни са причините, поради които един монах ще пожелае да се спусне в бездната на безмълвието. Едни искат да се отърват от лоши свои телесни привички, или от невъздържаността на своя език. Други, склонни към раздразнителност и неспособни да я удържат в обществото, отиват в пустинята да търсят безмълвие. Трети, търсейки безмълвието в уединен живот, смятат, че чрез него ще придобият по-голямо усърдие и старание. Пети се надяват на слава. Има и такива, които се свързват с безмълвието, за да се наслаждават на Божията любов, за да утолят жаждата си за тази любов.

„Нека всеки провери себе си, на кое стъпало той стои. Дали по собствена воля търси безмълвие, или за човешка слава, или поради немощ на езика, или поради неукротима раздразнителност, поради много пристрастия ли, или в любовта си към Бога да прибави огън към огън?“

Уединеният в безмълвие монах наблюдава какви зверове идват при него и така той разбира какви подходящи мрежи да им постави.

Безмълвието има един силен враг – това е унинието. Ако то овладее монаха, то той не може да продължи дните си в безмълвие.

Когато монахът почувства, че унинието го обхваща, той трябва да започне внимателно да го наблюдава. Трябва да улови различните му веяния, летения, преклонения и изменения и да разбере накъде го насочват неговите движения. „Който чрез Светия Дух е придобил тишина – казва Отецът - нему е известно разглеждането на тези тънкости“.

Монахът трябва да бъде много бдителен по отношение на унинието, защото този последният предшества беса на блудството и му подготвя пътя. Унинието потапя в сън тялото и така дава възможност на беса на блудството да извърши в безмълвника осквернение. И монахът трябва да знае, че когато започне смело да се противи на бесовете, те непременно започват срещу него силна борба с цел той да изостави подвига на безмълвието. Нищо обаче не доказва победата над бесовете, както жестоките борби, в които те въвличат монаха.

Да бъдеш в безмълвие означава да бъдеш свободен от всякакви грижи, дори тези, които изглеждат основателни. И най-малката грижа може да погуби безмълвието, така както „малкият косъм безпокои окото“

„Който желае да представи на Бога чист ум, а смущава себе си с грижи, той прилича на човек, който силно е оковал нозете си и се опитва да върви бърже.“

Монахът трябва да внимава и в друго. Когато той излиза от уединението, трябва да пази постигнатото, защото „ако вратата на клетката е отворена, птиците, които са били затворени, ще излетят.“ И тогава монахът няма да има никаква полза от преживяното безмълвие.

Да се постигне истинското безмълвие е голям подвиг. Тези, които го владеят са по-малко от онези, които са изучили напълно светската премъдрост. За да е способен на истинско безмълвие, монахът трябва да е познал Бога.

Вярата е майка на безмълвието. Ако монахът не е със силна вяра, той няма как да постоянства в безмълвието. Вярата е несъкрушима сила на душата и недосегаема от никакви безпокойства. Само такава сила и недосегаемост могат да родят в  монаха истинското безмълвие. И „вярващ е не онзи, който мисли, че за Бога всичко е възможно, но който вярва, че ще получи от Него всичко, за което моли.“ Майка на вярата пък е духовният труд и праведното сърце.

За постигане на безмълвието е необходимо велико търпение. „Ако придобиеш жезъла на търпението – казва Отецът - то адските псета по-скоро ще престанат да се държат безсрамно пред тебе.“ Търпеливият е подвижник, който не пада и който и чрез падението печели победи. Търпението се ражда от надеждата. Без надежда безмълвникът става лесно роб на унинието.

Има признаци и свойства, по които може да се познаят тези, които владеят безмълвието. Те са със спокоен ум, с чиста мисъл, с възторг към Господа, с помнене на близостта на смъртта, с ненаситна молитва, с отвращение към чревоугодието, с умъртвяване на себе си за света.

Тези, които претендират, че са в безмълвие, но всъщност не са, те също могат да бъдат разпознати. При тях има недостиг на гореказаното богатство, умножаване на гнева, опазване на злопаметството и увеличаване на суетността.

Преуспяващият в безмълвието не изоставя духовната работа дори по време на сън. Дори и в съня си той може да посрами връхлитащите го бесове.

Който успее да се възкачи на небето на безмълвието, той не ще се насити да възпява Създателя.

Няма коментари: