Различни са философските усещания при докосването на
различните религиозни системи.
При християнството усещането е за космическа Йерархия, за
безусловна подчиненост. Бог е личност, която следи и отсъжда моралността на
всяка твоя помисъл и постъпка.
На каквато и преклонна възраст да си, Детето в теб е будно –
то слуша наставления, търпи наказания, иска прошка, извинява се, моли се,
обещава… Изпълнен си с очарованието на детското – ти имаш опората на безспорния авторитет, ти
си защитен, ти си обичан. Християнството е бащин гръб и майчина целувка.
Будизмът е вселенско спокойствие, но и пълна лична
отговорност. Спокойствие, защото всичко – след ден или след стотици хиляди
години – свършва в безметежността на
космическото блаженство. Отговорност, защото никой не ти пречи и никой не ти
помага да победиш скръбта, болката и да завоюваш безпределната радост.
В същото време будизмът те държи на ръба на интелектуалната
издръжливост. Това е така, защото да
възприемеш хармонично, че има прераждане, но няма душа; че има космическо
съзнаване, но няма космически субект, е
философско изпитание, което няма равно на себе си.
Кашмирският шиваизъм ти предлага звездна красота. Бог не
управлява, не задължава, не награждава и не наказва. Той играе, той се
забавлява. Няма нищо извън него, Той е всичко. Всичко, което се случва е
неговия Танц, неговото Представление. При него няма морални цели, при него има
естетско наслаждение.
И най-освобождаващото, най-опияняващо е, че Той си ти и ти
си Той. Познанието за Бога не е заслужаване, не е постигане, а е
саморазкриване. Търсиш не за да получиш награда, както е при християнството; не
да надмогнеш Илюзията, за да се потопиш в Нирвана, както е при будизма, а за да
се върнеш при себе си, да се самопреживееш като Шива.
Потапянето в християнството, будизма и кашмирския шиваизъм
са три потапяния, три гмуркания, които на различни места и в различни моменти
не ти стига въздуха – интелектуален, морален и естетически.
