Притеснението

Добре де, притеснявам се за работата си, за бъдещото си финансово оцеляване. Ама като се притеснявам си образувам нерви и подлагам здравето си на риск. Като подлагам на риск здравето си, вероятността да се разболея от разни работи се увеличава. Като се разболея, ще трябва да отделям пари и за лекарства. Следователно, като се притеснявам за бъдещите си пари, аз им съдействам да намалеят. А притеснението има точно обратните функции, заложени от еволюцията. Притеснението е измислено, за да намалее вероятността да се случи това, от което се притеснявам. Тоест, в конкретния случай, то ме тласка към това, да измисля как бъдещите ми пари да станат по-сигурни. По-сигурни и повече.

През целия си живот обаче аз съм доказал, че не мога да измисля как парите ми да станат повече. Когато в действителност са ставали повече, то това е ставало случайно. „Случайно“ означава, че повечето пари са дошли не от посоката, от която съм ги чакал, нито от усилията, които съм си въобразявал, че трябва да положа. Когато са намалявали, пак е ставало случайно. Просто аз мога да върша някаква работа и в един момент се оказва, че това се цени и съответно се заплаща добре, друг път се оказва, че не се цени и съответно се заплаща лошо.  Не зависи от мен, зависи от потребностите на средата. Все едно някой да е голям майстор на страхотни хладилници, но съдбата да го е засилила да живее в ледените юрти на някое примитивно ескимоско село. Виж, ако попадне на екватора, работата е друга. Все едно някой да е невероятен специалист по неотразими кюфтета, а да има достъп само до вегетарианци. Виж ако…

Май се отплеснах. Та всъщност стигам до извода, че когато се притеснявам, притеснението изобщо не върши тази работа, с която го е натоварила еволюцията. Дори има опасност да свърши точно онази работа, от която еволюцията се опитва да ме предпази чрез него.

Тогава?

Пускай сиртакито и пълни чашата с вино!