Болки в гърба, стар проблем, за който от време на време полагам специални грижи.
Включих се в една програма за рехабилитация с десет масажа.
Предупредиха ме, че
масажистът Наско е абсолютно сляп.
Строен млад мъж, с големи
черни очила, грижливо сресана назад коса, енергичен и приветлив.
Когато започна масажа, си
затананика някаква мелодия. С народни мотиви, плавна, спокойна, отпускаща,
унасяща. Бавна река, дълбока вода, затворила в себе си тиха мощ на силна
енергия. Пръстите му следваха ритъма й.
На другия ден придружи
масажа със същата „бавна река“. Бях леко озадачен – правили са ми масажи, но никога с
акомпанимент. Опитах се да запомня мелодията.
Следобед звъннах на мой
познат, диригент, и му разказах за Наско. Изтананиках това, което бях запомнил и го попитах дали може да ми каже
откъде е. Моят познат за малко замълча.
-
Не си човек с гениална музикална памет… Я
пак?
Повторих.
-
Не съм много сигурен, но мисля, че е Петко
Стайнов… „Ела се вие превива“.
-
Благодаря.
На третия ден Наско сложи
ръце на гърба ми и отново подхвана познатите мотиви.
-
Извинете, мога ли да попитам нещо?
-
Питай!
-
Тази мелодия не е ли от Петко Стайнов?
-
От него е. Ти музикант ли си?
-
Не… И защо я тананикате докато ме масажирате?
Наско не отговори веднага.
След няколко секунди почти прошепна:
-
Двама слепи винаги лекуват по-добре от един…
Няма коментари:
Публикуване на коментар