Йерархия

На по-низшите трябва да се дава. От по-висшите трябва да се взема. Това е вселенски закон, за чието нарушаване природата бие през пръстите.

По-низшият е в по-голямо неравновесие от мен. Гледа ме лошо, сипе упреци, но всъщност „нищо лично“, както би казал Дон Мигел Руис. На лицето му и в устата му – реакция на вътрешни страхове и собствени демони.

Това трябва да преценя. Ако неговите демони са по-мощни, по-разяждащи от моите, значи той е по-низш. И как сме съпоставени в социалната йерархия – няма значение. Този по-низш може да ми е съсед, равнопоставен колега или началник. Той може да е по-беден от мен или хиляди пъти по-богат от мен.

Как да му дам? Има много начини. Мога да го успокоя за нещо по някакъв начин. Или просто да му се усмихна. Да намеря за какво да му се извиня. Да изобретя какво да му обещая. Или да се направя на по-тъжен, по-неуравновесен, по-нещастен от него. Всичко изброено ще му даде от моята енергия.

По-висшият от мен по определение е по-хармоничен. По-спокоен, по-уравновесен. С по-малко страхове и с по-слаби демони. Неговото себеусещане за пълноценност е по-силно. И няма значение кой какъв пост има или какви пари има. Това може да е съсед, колега или началник. Дете или старец. Това може да е портиерът на фирма, на която аз съм директор. Или продавачката на пазара, която блъска цял ден за няколко лева. Или инструкторът във фитнеса. Или момичето зад щанда за книги. Или богомолец, притихнал в църквата.

Как се взема от по-висшия? Има много начини. Мога просто да застана отстрани и да се полюбувам на неговата хармония. Когато се любувам на хармония, това е вземане. Има обаче едно условие. Не трябва да се завижда. Завистта е като гилотина, която ще умъртви връзката между двама ни. Която ще прекъсне потока от енергия. Просто да се любувам, без да искам да съм на негово място. Всеки е на мястото, което му е отредено.  

Мога също да поприказвам с него, без значение за какво. И да гледам очите му. Очите на по-висшия винаги дават. Или да изпрося от него някакъв комплимент. По-висшите са склонни да правят комплименти. С дума или поглед, да изтръгна от него усмивка. Или, ако е добър познат, да му припомня за нещо, за което той ще ми се извини. Или ако не намеря друго, да го жегна, да го иронизирам, да се опитам с нещо леко да го засегна. По-висшите в такива ситуации дават. А аз ще взема.

Ако се опитам да взема от по-низшия, това ще доведе до война, в която и аз ще горя. Ще горя, защото и той ще иска да вземе и аз ще искам да взема, а няма достатъчно енергия за това. Това ще е битка за паднал на земята къшей хляб между двама прегладнели.

Ако се опитам да дам на по-висшия, това просто няма как да се случи. Ако се случи, значи съм сбъркал в преценката.