Бистришки манастир "Света Петка"

Построен нависокото в село Бистрица – там, където местните смятат, че е по-престижно да се строят къщи.

Още от пътя се вижда, че е малък манастир. Като влезеш в двора и стъпиш на каменната пътека, отдясно e черквата, а отляво - едноетажна постройка, явно с жилищни стаи.

Обикаляйки софийските манастири, взех да свиквам, че манастир може да се състои от черква и една – две стаи. Предварителната ми представа за огромни комплекси от черкви, параклиси, магерница, архондарик и жилищни сгради, дори хотелска част; пълно с монаси, които заедно служат и заедно се грижат за стопанство, взе да се стопява. И от къде тази представа? Вероятно от книгите и от такива манастири като Рилския, в който задължително общо взето водим своите гости чужденци. И всички сегашни манастири потвърждават факта, че монасите български са на изчезване. В манастир – по един, като някои от тях, като този монах, с когото се запознах в Черепишкия, се грижат за няколко манастира. И все пак прави ми впечатление, че монасите, които срещам по правило не са старци. Обикновено са между 30 и 50 годишни, което все пак вдъхва надежда, че светото съсловие намира сили в себе си да се обновява.

Бистришки манастир "Света Петка" - основан през 10 век, но както може да се очаква, разрушен по време на османските нашествия. Сегашната черква била построена в средата на 20 век.

Застанах пред черквата. Кръстът, монтиран на фронталната й стена – руски. Така се казва: "Руски кръст". Осемконечен, с две горни хоризонтални рамена, като по-горното е по-късо и едно трето долно късо наклонено рамо. Най-горното рамо на Кръста на Исус е било предназначено за надписа “Иисус Назарянин – Цар Юдейски”, а най-долното, наклоненото – за да се подпират стъпалата на него – така мъчението било по-продължително и смъртта – по-мъчителна. И защо все пак тук кръстът е Руски? А не Латински или Гръцки? Гръцкият, с две рамена, еднакво дълги – казват бил предпочитан в православието. А Латинският – две рамена, като вертикалното е два пъти по-дълго от другото – е май най - често срещаният кръст. Като че ли кръстовете на входната дворна врата бяха различни от този, Руския… Като си тръгваме, ще проверя…

Връвта за камбаната се спускаше покрай кръста и беше вързана за метална кука, забита в стената. Понечих да я развържа. Движението нарочно беше бавно и театрално, за да го забележи жена ми. Естествено, бдителният поглед улови опита и веднага беше направено каноничното предположение,че не е редно аз да  развързвам канапа, може би защото не е редно точно аз да бия камбаната. Отговорих, че само за секунда съм си въобразил, че съм клисар – време, което е късо, за да извърша неканоничното действие.

Влязохме в черквата. Застанах зад гърба на възрастен мъж и на дете около 10 – 12 годишно. Пред тях имаше метален дълбок купел и млад отец, пълен, със ситни черни коса и брада, който припяваше от църковна книга. Явно бяхме попаднали на кръщене. Встрани отдясно, прави, със запалени свещи стояха две жени и едно момиче.

Загледах се в стенописите. Съвременни, естествено, след като черквата е на 50 – 60 години. В ляво от мен - св. св. Константин и Елена. В почти всички черкви са изографисани. Все пак император Константин I, с подкрепата и благословията на своята майка Ирина, е въвел християнството като държавна религия на Източната Римска империя и може да се смята за родоначалник на православието. Той е инициатор и организатор на Първия вселенски събор, провел се в Никея през 325 г. Съборът е бил свикан, за да се разправи със силната тогава ерес арианството. Впрочем арианството става ерес след събора и по силата на неговите решения, защото това е първото място за официално и глобално законодателство в християнството. Този събор, ако не ме лъже детската памет от времето на  дядо ми поп, който ми говореше за религии, е определил с гласуване кои Евангелия са правилни и кои не. Тоест кои са канонични и кои - апокрифни. Всъщност ние дължим много на този събор – ако при гласуването беше победила фракцията на Арий, може би днес щяхме да смятаме Исус за производен и второстепенен, а не равнопоставен на Отца.

  

Това , с гласуването е много интересно в исторически план. След Великата френска революция например, през 1791 г. Конвентът гласува дали има Бог, а английският език навремето се е наложил над френския за официален език на САЩ само с един глас…

Направи ми впечатление кръста, който държи свети Константин. Долното напречно рамо беше наклонено наобратно, в сравнение с рамото от кръста над входа. "Ама че издребнявам!", помислих си и преместих поглед върху двете изографисани фигури до царските личности.

Светици. По изписаните имена разбирам, че става дума за св. Злата Мъгленска и св. Петка Българска. Интересна комбинация! Защо са заедно? Живели са в различни епохи – св. Злата е от втората половина на 18 век, а св. Петка – от първата половина на 11 век.  А и на различни места са се подвизавали. Първата – в Мъгленско – Македонска Гърция, а втората – близо до Цариград, ако не броим дългите години прекарани в Палестинската пустиня. Може би са заедно, защото са единствените български светици? За Петка е сигурно, на нея в името й е записано "българска". Ама Злата? Тя е призната и от българската, и от гръцката, и от сръбската, и от руската църкви. А и в едно житие е записано "българска и гръцка светица". Освен това Паисий нищо не казва за нея в "История"-та си…А няма как да не е знаел, при положение, че първото житие на светицата е изработено в Света гора, от светогорски монах. "Я не се занасяй!" – май взех да споря със себе си. Тя е убита в 1795 г., а Паисий приключва  "История" – та през 1762 г.. Освен това щом гръцката църква е признала Злата Мъгленска за светица, като знаем шовинизма й, едва ли е българка. Кой знае… Знаем обаче, че в една бургаска черква е изографисана с българска народна носия. То и тук май е с носия... И че през 2009 г. е обявена за покровителка на българките в чужбина. Значи според нас е българка, а какво мислят другите, едва ли е имало значение при изографисването на Бистришкия манастир.

За св. Петка писах няколко изречения в пътеписчето за Владайския манастир. Цар Иван Асен II пренася мощите й в Търново през 1238 година. На едно място пише, че още тогава специално е построен храм с нейното име, но на друго място – че мощите са положени в храм"Св. 40 мъченици"  или в дворцовата черква на Царевец.

Излязох от черквата и в дясно от мен се ширна огромна поляна. Някъде по средата – дървени маси и пейки. От зелената трева на тумби надничаше кукуряк. Веднага направих бърза справка. "… срещат се огромни колонии и покрай изоставени и рушащи се манастири…" Тази Уикипедия понякога ще ме скъса от смях! Като че ли почвата около такива рушащи се манастири е специална и кукуряка си пада по точно такава почва! И така да е, този кукуряк беше поникнал в двора на действащ манастир, макар и с един монах…

Аз , жена ми и Любо, който е от Бистрица и който ни доведе тук, тръгнахме към изхода. Минахме покрай грижливо гледани лехи с чимшир, обменихме по две думи с монаха, който явно току що беше приключил кръщенето и излязохме от двора. Пред нас се ширна някаква красива и обляна от слънце котловина на Витоша.

Обърнах се да видя кръстовете на входната дворна врата – единият Латински – с две рамена, като вертикалното е два пъти по-дълго от хоризонталното, без никакви добавки и орнаменти и втория – шестконечен, който прилича на Латинския, но е с  добавено долно наклонено рамо, с което пък прилича на Руския, но няма най-горно хоризонтално рамо. И тъй като днес бях дребнав, забелязах, че наклонът е като този на кръста над вратата на черквата, но е  обратен наклон на този кръст, който държеше св. Константин. По-късно разбрах, че наклонът няма значение, защото тази дъска при Христовия кръст била подвижна и можела да се накланя на където си иска. Една загадка по-малко.

Качихме се на колата и потеглихме към друг Бистришки манастир. От този, който посетихме току що, явно щях да запомня главно две неща – толкова най-различни кръстове и толкова силно присъствие на изографисани светици.