След манастира "Света Петка" се заспускахме
надолу. Минахме през селото, излязохме от него и поехме по някакъв коларски път. Манастирът, който търсехме, се
оказа доста в ниското и направо в планината.
Слънце, зелена трева, кукуряци и разхвърляни минзухари. На дървена пейка пред
телената ограда, близо до дворната врата, стояха младеж и девойка. Странно
място за среща, помислих си, а и доста далеч от селото. Двойката изглеждаше
щастлива, говореха си тихо и се гледаха влюбено.
Съвременен манастир. Основите са му разкрити през 1925,
днешната черква е осветена през 1950, а жилищните сгради са построени
петнайсетина години по-късно. На това място през 9 – 10 век е имало друг
манастир – "Свети Петър", разрушен, не е трудно човек да се сети, в
края на 14 век от османските нашественици. Защо този манастир не е възстановил
името на стария, съществувал по времето на Първото българско царство? Странно,
защото това би било абсолютно нормално и
защото манастирите обичат да черпят авторитет от стара история. Сетих се, че
четох за още един манастир, който се казва "Бистришки" - "Свети Георги". В едно обикновено
село – три манастира! Четох обаче в едни
коментари и друго – че такъв манастир
няма. И коментарът беше от духовно лице. Да се спори дали в едно село
манастирите са два или три, си е прелюбопитно!
Храмът бил
издигнат върху могилен некропол, като под наоса се намирала запазена антична
гробница от началото на 4в.. Наосът представлява вътрешната част на храма пред
олтара, където се служи литургия. Ето и втория въпрос, който поставя
изключително кратката, от няколко изречения, справка, с която се запознах
предварително. От къде на къде ще се строи храмът ВЪРХУ антична гробница? Би
било обяснимо донякъде, ако сградата трябва да се построи на точно определено
място в някой град, където сградите не позволяват друго решение. Тук обаче –
поляна широка, гора, планина. Съвсем спокойно строежът може да мръдне с няколко
метра в страни и тази антична гробница да се запази като археологичен паметник.
А ако гробницата е разкрита след построяването на храма?
Това е почти невероятно – при копането на основите няма как да не се покаже
античният артефакт! А дори и да не се покаже, защото да речем е на по-дълбоко,
от какъв зор по-късно ще се копае в построена черква? "А-а, това ще го
проверя още сега!"
Извадих Андроида и изписах името на манастира. Така-а-а.
Четем, че строежът на този Бистришки манастир
започва през 1947 г. и че в него
откриват каменна гробница. Значи когато са строили сградата, те вече са имали
информация за гробницата. И въпреки това са я захлупили… В гробницата открили
скелети на мъж и жена. "Чакай, чакай…Ама това не е ново!" Сетих се,
че преди време съм чел нещо такова. Дори ми се върти в главата, че мъжкият труп
е бил обезглавен и се предполага, че е бил на цар Иван Шишман… "Тая работа
на крак няма да стане!"
Седнах на едно пънче в комплекс от десет пънчета. Девет в
кръг и едно в средата. Явно това в средата е предназначено за разказвач, а
другите, в кръга – за слушатели. Странна комбинация. Нещо като "пънчест
архондарик". Зажитках по телефона, но тази информация за Иван Шишман не я
намерих. Сигурно съм се объркал и сигурно е ставало дума за друг манастир. А и
какво ще прави тук този последен Шишман? Нерде Търново, нерде село Бистрица…
Станах от "пънчестия архондарик" и се
заоглеждах за нещо специфично. Погледът ми се закова на един каменен кръст. Съвсем
различен от тези, които видях в "Света Петка". Този тук е така
нареченият Детелинен кръст, тъй като
краят на всяко рамо представлява трилистна детелина, или малък кръст. И на още
едно място – каменен, пак Детелинен, но "листата" на "детелините"
бяха свързани с каменни връзки. Точно такъв не бях виждал и нямах представа
дали е известен в християнската
хералдика или е приумица на местни архитекти или монаси. Така или иначе Бистрица ме изуми с
разнообразието си на кръстове – два вида Латински – обикновен и шестконечен, два
вида Руски – с различни наклони на най- долното рамо и два вида Детелинен – без
и с "мостове" между "детелините".
Между сградите – вековни дървета, както пишеше на едно от
тях. Дворът огромен, с много от любимите ми брези. На едно от брезите –
закачена къщичка с прозорче, а в къщичката – икона. Не бях виждал досега така
поставена икона.
Казват, че тук имало "аязмо", чиято вода лекувала
очите. Огледах се, зад една от сградите
имаше чешма и кладенец. Сигурно чешмата е аязмото, няма как всеки да си вади
вода от кладенеца, за да си мие очите.
На излизане срещнахме отчето, което видях преди половин
час в черквата. Слаб, много слаб, с
дълга прошарена брада, 40 – 50 годишен.
- Добър
ден!
- Добър да
бъде!
- Извинете,
мога ли нещо да Ви питам?
След утвърдителното кимане поставих въпроса за гробницата:
- Къде е
гробницата, за която пише в справките за манастира?
- Под
черквата, отговори отчето и с широк замах на ръката посочи сградата.
- А вярно
ли е, че според легендата тук е бил погребан обезглавеният труп на цар Иван Шишман.
Монахът ме погледна учудено и втренчено, усмихна се и
отговори:
- Няма
какво да прави тук Шишман. Той е убит някъде около Силистра, доколкото знам…
Във всеки случай, някъде до Дунава…
Благодарихме, излязохме от двора на манастира и отидохме,
аз, жена ми и Любо, в ресторанта на селото, за да се почерпим с бира и мезета.
Не бяхме обядвали, а планината отваря апетита…
На другия ден, в неделя, продължих да си чета книгата,
която бях започнал преди няколко дни – "История славянобългарска" на
Паисий Хилендарски. На 75 стр. на изданието от 2002 г. на издателство "Захарий
Стоянов", чета, гледам,чета, търкам очи и не вярвам. В стар превод на
грамота пишело, че Иван Шишман с други "търновски
господари" не са могли да се противопоставят на турците и избягали от
Търново. Отишли в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър и по
Витоша планина. Цели седем години стояли тук. Имало манастир Урвич, със силна
крепост, ограден наоколо с вода. "Така
с малко войска и търновските велможи преживели и се криели от турците",
пише Паисий. И продължава – "и тук
окончателно заробили и погубили цар Шишмана…"
Хвърлих книгата и къде? В Уикипедия естествено! Иван Шишман напуска Търновград и се премества
в силната крепост Никопол на Дунав…" Изоставен от съюзници се предава на
султан Мурад и му се заклева да му бъде васал. Условието е да предаде
най-укрепения град на Дунав – Дръстър. "Скоро
след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците… Има
сведения, че Иван Шишман е убит в Никопол на 3-ти юни 1395 г. след завземането
на града от нашествениците. "
Това е добре, и отчето имаше такива сведения. Паисий
обаче има други сведения. Урвичкият манастир всъщност е Панчаревският манастир.
А от Панчарево до Бистрица е един хвърлей…
Няма коментари:
Публикуване на коментар