Солидарност

Традиционната годишна конференция „Солидарност за всички“ на Партията за страхотна справедливост (ПСС) трябваше да започне след десетина минути. Всичко беше отлично подготвено. Както винаги, в началото щеше да прозвучи химнът „Солидарност завинаги“ на Пийт Сийгър. От двете страни на президиума, на три метра височина, висяха плакати със заглавието на химна. Единият – на български, другият – на английски, „Solidarity forever“. Това беше знак за солидарност с международните гости.

Седмица преди конференцията имаше проблем с химна. Шефът на отдел „Пропаганда“ държеше да се пусне изпълнението на Ленард Коен, а шефът на отдел „Организационен“ настояваше за това на Джеси Томас Браун. Двамата се редуваха да висят пред кабинета на Председателя, за да го убедят в правилността на своя избор. Той ги изслуша по няколко пъти, но нищо не каза. Това повиши междушефското напрежение, а то пък прерасна в ругатни между самите отдели. Два дни преди конференцията, в 8.30 ч. сутринта, шефът на „Организационен“ отново застана пред кабинета на Председателя, който обикновено идваше в 9. Този път обаче дошъл, оказва се,  в 7, а шефът на „Пропаганда“ научил отнякъде и нахълтал при него още в 7.30. Излязъл в 7.45 и гледал победоносно, както осведоми секретарката. Явно беше спечелил. Химнът щеше да звучи с гласа на Ленард Коен.

Новината бързо плъзна из лабиринта на партийната централа. Тази малка победа – малка, но победа! – означаваше, че в този момент шефът на „Пропагандата“ беше по-влиятелен. Уважението към него нарасна. У някои партийни служители се превърна дори във временен респект. В орготдела държаха огромно сметало с пет реда. На всеки от тях се отчитаха загубите и победите на петимата шефове на отдели. Дежурният с неудоволствие премести една топка от ляво надясно в реда на отдел „Пропаганда“.

Преброителите бяха готови. Първата им задача беше да отчетат кои делегати не стават на химна. Всяка година имаше по десетина такива. Знаеше се мястото на всеки, така че беше лесно да се разбере кой си седи на химна. Неставането се квалифицираше от Ръководството като неуважение към Солидарността и косвено  като неуважение към Справедливостта. В крайна сметка това беше неуважение към Партията. Списъкът се предаваше на секретаря по идейното развитие и се използваше при атестацията на партийните кадри.

Комисията по томболата също беше готова. Цяла година тя събираше молбите на уволнени партийни кадри и в навечерието на конференцията изтегляше пет имена. Късметлиите щяха да бъдат възстановени на работа. Тази процедура се изпълнява, когато Партията е на власт. Когато е в опозиция, изтеглените попадат в списък за назначаване с предимство след спечелване на властта.

Във фоайетата около конферентната зала, зад специално опънати червени шнурове, започнаха да се подреждат Просителите. На гърдите на всеки висеше табела. Тя указваше какъв пост – назначаем или изборен, е изпълнявал човекът в миналото и посочваше каква сума проси и за какво. Бивши депутати, министри, зам.-министри и по-дребни служители, останали без работа или затруднени материално, обикновено търсеха помощ за лечение, на себе си или на свои близки. Допустими бяха прошения за лица до трето коляно по права линия и до второ по съребрена. Пред всеки Просител имаше голяма картонена кутия и минаващите можеха да пуснат бележка с обещана сума и координати за връзка. Упълномощени лица пускаха бележки от името на основни и общински организации. После редът беше следният: Просителят се свързва с посочените в бележките лица и урежда получаването на сумата, като отделя 20% за Централата. Да станеш Просител, не е проста работа. Специална комисия в продължение на два месеца разглежда молбите и определя кой може през съответната година да бъде Просител. Местата са ограничени. Няма безкрайни фоайета.

На видно място в едно от фоайетата беше разположено „Таблото на позора“. На него закачаха големи снимки на партийни служители, изгонени от работа, които впоследствие бяха осъдили Централата. Естествено, под снимките имаше конкретна информация – име, длъжност и размер на взето чрез съда обезщетение. В специални кутии до таблото бяха наредени пейнтбол топки, с които делегатите можеха да замерват снимките. Това беше  дори препоръчително, а за специална група новоназначени – направо задължително. Топките се разпльокваха и оцветената вода се стичаше по таблото...

                                               *    *    *

Председателят вдигна ръка, което беше знак, че конференцията трябва да започне. Пуснаха химна „Солидарност завинаги“ в изпълнение на Коен. Делегатите станаха на крака. На голяма видеостена зад Президиума се сменяха кадри, илюстриращи солидарността. Хора се прегръщат по улиците...Скупчени работници скандират „Да живей!“...Партийни ръководители раздават шоколади и плюшени играчки на деца от Домове за изоставени... Младежи с различен цвят на кожата, хванати за ръце, играят ръченица на площада... От време на време в едър план се появява образът на Председателя, вперил поглед в обсипано със звезди небе.

След като химнът свърши, Председателят се изправи зад катедрата и започна своя годишен доклад. Той обстойно анализира социалната действителност през призмата на факторите, които тласкат хората към солидарност, и на факторите, които ги възпират от солидарни постъпки. Хвърли мост между ценностите „справедливост“ и „солидарност“, като аргументирано доказа, че солидарността е феноменален завършек и венец на справедливостта и че последната от своя страна е куха и псевдо, ако не поставя солидарността като основна тухла в своя фундамент. Разбира се, голяма част от доклада беше посветена на работата по изработване на „Стратегия на солидарността“, подхваната от две независими една от друга научни групи.

След финалните думи и бурните ръкопляскания видеостената зад Президиума отново светна, за да покаже как Председателят се разхожда из някакви подземни мини с каска на главата, хванал под ръка работник... Председателят носи на двете си ръце по едно дете – момче и момиче, усмихва им се и сочи с брадичка и нос нещо напред... Председателят прекопава райграса в междублокова градинка сред усмихнати съкооператори... И всичко това – пестеливо, за не повече от половин минута.

Дойде редът на съдокладите. А тук разнообразието беше огромно. Явно тази година е бил положен сериозен труд. Ето някои от темите: „Неолиберални препятствия пред солидарността между богати и бедни“, „Стагнация и деформация на солидарността в постиндустриалното общество“, „Етапи на солидарността – от замисъла до ощастливяването“, „Исторически диапазони на солидарността – от пещерното братство на питекантропа до взаимопомощта в космическите станции“, „Солидарността като фактор за осмислянето на верните социо-историко-културни дискурси“, „Предсолидарно мислене и следсолидарни аксиологични обобщения“, „Солидарността в България – традиционност и новаторство“, „Изначалната доброта като предпоставка за надкласово вплитане на солидарността в социалните отношения“. И други.

След като науката се произнесе по фундаменталните теоретични и практически аспекти на солидарността, думата беше дадена на обикновените делегати. Подбрани бяха така, че да се получи представа за реалната солидарност в най-различни аспекти. Майка на пет деца получила три кашони с банани за Коледа... Работник с фрактура на черепа в следствие на трудова злополука получил първа помощ от лекар – активист на Партията... Делегат милионер дарил дванайсет кашона с художествена литература на три читалища, избрани след конкурс. И много други.

От време на време думата бе давана за реплики или допълнения от залата, където също всичко вървеше гладко и хармонично. Само един делегат се опита да развие темата: „Защо България е най-бедната страна в Европейския съюз?“, но водещият го прекъсна с обяснението, че се включва ни в клин ни в ръкав. Провокаторът се беше докопал до микрофона след работника с фрактурата и въпросът му  не можеше да се разглежда нито като реплика, нито като допълнение.

Дойде ред и на Парламентарната група. Неин зам.-председател запозна конференцията с новите проектозакони, подготвени и внесени от Партията: „Удвояване на броя на годишните томболи за лечение в чужбина на деца с церебрална парализа“, „Финансиране на чуждоезикови курсове за съкратени миньори“ и „Повишаване на ДДС-то за пържени храни, водещи до заболяване от рак, в полза на Фонд за усъвършенстване на хемодиализата“, „Диференцирана коледна помощ от 2 до 4 лева за пенсионери с пенсия под 200 лева“.

Петте часа, определени за конференцията, минаха неусетно. В заключителните си думи Председателя развълнувано обясни перспективите на практическата солидарност, научно дефинирана чрез теоретичното богатство на Партията в тази област. Отново дойде ред на химна и този път делегатите, станали на крака, запяха заедно с Ленард Коен. Две внушителни групи, подготвени от организаторите, подкараха песента на два гласа. Видеостената зад Президиума отново се оживи. На големия екран засмени дечица затичаха на воля из някакво житно поле, вятърът развя кичурите им, а огромно блестящо слънце окъпа в светлина и полето, и децата, и цялата зала.