Осем котки. Пет забили муцуни в земята, нещо ръфат. Три, навирили носове, гледат бабата в очите. Разчорлена бяла коса, сплескана отзад. Вехто сиво палто. Изсулени чорапи. Обувки от неизвестна епоха, с неизвестен цвят.
Бабата хвърля на земята късчета
месо. Едни котки се нахвърлят. Други се вторачват в ръцете.
Обикновена гледка. Мрачна есен.
Опърпана старица хвърля храна на изгладнели бездомници. Едни ръфат, други я
гледат в очите или в ръцете.
Самота, сивота, мизерия.
Клошарка, просякиня...
Необикновена гледка. Блага есен. Огромно,
достолепно същество дарява късчета благословена храна. Жълти очи, пълни с
очакване и благодарност. От сияйна ръка струи обич и милосърдие.
Спокойствие, сигурност, благодат.
Царица, богиня...
Няма коментари:
Публикуване на коментар