Отлагане

Ще дойда, малката ми! Да те завия, да те погаля, да ти почета... Да те целуна, да ти загася лампата... Или... хайде, тази вечер да не е...  Трябва нещо да завърша! Много е важно...

Ах, тази книга! Невероятно заглавие! Помни къде я слагаш! За нея ми трябва по-особено време – по-спокойно, по-философско. Няма да я чета просто ей така...

Върховна е идеята за медитация! Ще я започна! Ще я овладея! Трябват ми по-мъдри дни... Още малко да подредя нещата... Не може – светът на вили - мотовили, а аз седнал - медитирам! И този момент ще дойде! Всичко по реда си...

Да, да, идвам! Ти вече си голямо момиче... Започна нещо да ми разказваш? Запомни го! Идвам! Мъничко почакай! И утре е ден...

Знам, знам... Не й е дошло времето! Ще почака още! За нея трябва подготовка... За да бъде истинско удоволствието... Ах, тази книга! Великолепно заглавие! Сигурно и тя е великолепна...

Медитацията... Идва й редът! Идва! И като я започна един ден, скоро... пълно отдаване! Час да е – пълно отдаване!

Чакай, чакай!... Коя си ти? Стоиш тихо в ъгъла и ме подканяш? Подканяш за какво? Това краят ли е? Свърши ли вече? Изтече ли времето? Не... Много си мила, много си красива, за да си Тя! Моля те, имам нещо за довършване... Моля те... Няма го детето в детската стая... Отлетя! Не го завих, не му почетох, не го целунах за лека нощ... Кога порасна? Кога отлетя? Книгата обаче е тук... Тази, с великолепното заглавие! Може би вече съм готов за нея... Не, може би още малко! Добре, де, подканяш ме! Знаци ми правиш... гледаш ме нежно... Като в “Ах, този джаз!” Почакай... Ще я взема, ще я започна, ще я прочета... А медитацията? Блян ли остана? Кога минаха годините? Дай ми още време! Обещах си... отдавна си обещах... Почти съм готов...

Добре, скъпа... Идвам... И какво? Отлагането май беше моята същност? Живот колкото едно представление? Не, не... Нямаше представление...  А какво? Само увертюра ли бях? Само очакване ли бях? Само намерение ли бях?