Жаблянски манастир

 Жабленският манастир е разположен в Конявската планина, на 2 км.  южно от с. Жабляно, на 6 км източно от гр. Земен и на 65 км югозападно от София. 

-        Днес защо тръгваме към Жаблянския манастир? – попита Любо – Нали беше решил да ходим в Араповския, близо до Асеновград? 

-        Защото ми е разколно! 

Намеквах за скандала, който преди дни се заформи в Българската православна църква. Трима митрополити (Пловдивски, Старозагорски и Доростолски), под ръководството на вселенския патриарх Вартоломей, отслужиха в Истанбул служба заедно с представители на неканоничната Православна църква на Украйна (ПЦУ). Руската православна църква веднага реагира с решение повече да не влиза в общение с тези наши митрополити. Това си беше начало на разкол – и в БПЦ и в цялата православна общност.

-        Жаблянският манастир за мен е символ на разкол.

… През 1992 г. манастирът напуска БПЦ и се присъединява към Българската православна старостилна църква. През 2005 г. обаче  напуска и БПСЦ, като става подведомствен на Църквата на истинно-православните християни на Гърция (Синод на Калиник). През 2020 г. БПЦ успява да си върне Жаблянския манастир. И в основата на цялото това митарство под различни „шапки“ е схиархимандрит Касиан… 

-        Моля ти се, само за този Касиан не ми говори – тонът на Вили стана войнствен.

-        Добре де, знам че не понасяш разколниците, ама този Касиан е много интересна личност.. 

-        Че какво толкова му е интересното? 

... Схиархимандрит Касиан, роден през 1951, завършва три висши образования – геофизика, приложна математика и богословие. Отказва да сътрудничи на Държавна сигурност. Отказва да учи богословие в Москва.

 

Замонашва се през 1981 г.  Възстановява Жаблянския манастир със собствени финансови средства и създава скотовъдно и земеделско стопанство. 

С няколко послушници и монаси схиархимандрит Касиан започва да строи манастир „Благовещение на Пресвета Богородица“ върху наследствени земи до с. Копиловци, недалеч от Кюстендил. Средствата набавят сами с обработване на земя и отглеждане на зеленчуци, плодове и поддържане на рибарник над с. Трекляно. Продукцията, която създават продават на пазара..

Схиархимандрит Касиан ратува за възстановяване на раннохристиянската православна църква, такава, каквато е била според него и според неговите сподвижници по времето на цар Борис Покръстител. 

Бил е игумен и на Копиловския и на Жабленския манастири… 

-        В интерес на истината, Вили, един от мотивите ми да тръгна към Жаблянския манастир е да разбера нещо повече за съдбата на Касиан… 

-        Край него нищо друго освен скандали, Юрий! Помня какви доноси избълва срещу дядо Максим, патриарха, веднага след неговата смърт. Тогава светкавично публикувах убийствен материал срещу Касиан. 

-        Къде и кога си го публикувала? 

-        В „Дума“ естествено, през 2012 г. 

-        Когато му бях главен редактор.. Ами, като пускам такива хулигани като теб, как няма да ме изгонят.. 

Любо се намеси и смени темата като продължи да си изяснява видимата неустойчивост на маршрутните ми намерения:

-        Веднъж нали пак бяхме  тръгнали към Жаблянския манастир, но свърнахме към Земенския… 

-        Да, бяхме тръгнали… през зимата…в последния момент реших да не рискуваме – тъй и не можах да разбера дали пътят до Жаблянския е проходим. Един ми казваше „да“, друг ми казваше „трудна работа“. Трети ме съветваше да търся мощна и висока кола, защото с моята мижава Фабия нямало да стане… В същото време чета, че пътят е ремонтиран и че манастирът е достъпен с кола. 

-        Значи днес си куражлия, защото е лято, така ли? 

Както бях куражлия, така и оставихме колата някъде по пътя – острите камъни и дупките ми правеха категорични предупреждения. Затова пък юнският ден за цял час ни предложи баири и  30 градуса на сянка.

Манастирът се появи. Въздъхнахме с облекчение. Още щом прекрачихме портата някакво куче се втурна към нас с хъс и  с неясни намерения, но щом дойде легна в краката ни и започна да върти опашка. „Дотук добре!“, казах си. Второто впечатление беше политическо. Основната сграда беше боядисана в синьо и жълто. „Малее, ако политкоректността и тук е прогизнала, Бог да му е на помощ на православието!“

От сградата излезе и тръгна към нас един монах. Поздрави ни с „Христос возкресе!“ Висок, строен, приветлив, с дълга прошарена брада, някъде около петдесетте. Благослови ни.  

-        Заповядайте в църквата, запалете си по свещ! 

-        Благодаря Ви! Ще дойдете ли с нас? Ще ни разкажете ли нещо интересно за манастира? – общо взето винаги започвах с този въпрос, когато почувствах отзивчивост. 

-        Разбира се! С какво дойдохте? 

-        С кола до някъде, след това един час туризъм! 

-        Сигурно сте жадни! Елате да ви налея студена вода от аязмото! 

Точно под една висока отвесна скала беше построена белосана  къщичка с дървени покрив и врата, на която беше поставена табела „Аязмо“.

Влязохме, чухме ромон, но чешма не видяхме.

Монахът забеляза учудването ни:

-        Няма чешма. Има поточе. На това място е имало дървена черквица и поточето е извирало в олтара! Дайте си шишетата, ще ви налея, ей с този черпак!

Водата наистина беше разкошна, а жестът на монаха беше много мил.

На стената забелязах отпечатан текст на Константин Иречек.

Монахът улови погледа ми:

-        Това е пътепис на Иречек за Жаблянския манастир. Жаблянчани много се гордеят с него…

Влязохме в черквата.

Отецът започна разказа си:

-        Не е известно кога е основан  Жаблянския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Знае се обаче, че тук е съществувал средновековен манастир. Местното предание разказва, че през 1870 един младеж е сънувал сън – „Тук е имало манастир и той трябва да се възстанови!“. Разказал  на съседите си. Те му реагирали със: „сънувал си глупости!“. Момчето се амбицирало, започнало да копае и изкарало основи на черква. Тогава цялото село се ангажирало и построило манастир. През 1879 г., след Освобождението, тук идва Аверкий Постоянов. 

   …От 1879 г. до смъртта си през 1881 г. игумен на манастира е Аверкий Попстоянов, роден през 1803 г., виден педагог и деец на църковно-националните борби, създател на революционен комитет, съратник на Левски. Погребан е до черквата. На гърба на паметника са издълбани негови стихове под заглавие "Надгробник". Училището в град Рила е на негово име…

След разказа за игумена – революционер отецът продължи:

-        Храмът е завършен през 1884 г.. Царският ред икони са от тогава. Най-долу в златната рамка си стоят ктиторските надписи кой от къде е дарил – хора от Радомир до Трекляно. Когато Иречек идва тук, заварва един монах, който подвързва църковни и училищни книги на цялата Кюстендилска област. През 60-те години тук идват три монахини – техните гробове са в манастирския двор. Благодарение на тях по комунистическо време манастирът остава единственият действащ манастир в Пернишко. В началото на 80-те манастирът е поет от Касиан, като БПЦ официално го назначава.  След 1992 г. започват  митарствата Касианови под шапката на различни синоди. През април 2020 г. самите монаси махат Касиан като игумен. Междувременно БПЦ възстановява правата си върху Жаблянския манастир и предлага на Касиан да го върне като игумен при условие, че при служба споменава патриарха. Касиан отказва. През 2022 г. някакъв неизвестен синод ръкополага Касиан за епископ. 

-        Добре, де, какво става със старостилците, при положение, че БПЦ си връща управлението? – попитах. 

-        Сега старостилните монаси са отсреща на другия баир, от другата страна на селото, през реката, купили са си земя и си направили едно стопанство, което наричат манастир. Сложили са му надпис  „Православен манастир с. Жабляно“. Произвеждат овче кисело мляко без да гледат овце – чудо някакво! – иронията беше неприкрита - Имат нещо като параклис. Преди две седмици идваха, питам ги от кои са, на кой синод са подчинени, те „мрън-мрън“. Не ми стана ясно. 

-        В разни пътеписи пише, че Жаблянският манастир продължава да произвежда и да продава… 

-        Не е вярно. Това е стара информация... Хората бъркат нашият манастир с онзи, самозвания…

В черквата нямаше стенописи.

-        Никога не е имало, поясни отецът.

На допълнителни въпроси за Касиан нашият домакин беше лаконичен, явно нямаше желание да обяснява. Разбрахме, че Касиан водел в момента някакви дела с други монаси, разправия някаква, свързана с Копиловския манастир.

-        Елате да ви почерпя по един чай от нар! Да се качим горе на верандата!

Разговорът на чай продължи повече от час. Докато разговаряхме към нас се присъедини млад човек, дошъл да помага на монаха за разни неща.

Опитах се да разбера как и защо отецът е станал монах. Само допреди няколко години е бил в светския живот. През 2020 г. става послушник, а днес вече е игумен. Твърде начетен, с бърза реакция по най-различни  светски теми. Нямах чувството, че е откъснат от света. Опитах се да поставя въпроса заобиколно и внимателно:

-        Всеки, който става монах днес, в България, има интересна история…

Игуменът се усмихна, втренчи поглед някъде надалеч и отговори не по-малко заобиколно без да даде отговор на истинския ми въпрос:

-        Всеки монах има своята уникална история. Не съм срещал една с друга да си приличат…

Сред разхвърляния, приятелски, разговор за толкова много неща – за разликата между чая от нар и каркаде; за кучето, което ни връхлетя пък легна добродушно в краката ни; за майка му, която лаеше ожесточено, сякаш всеки момент щеше скъса синджира; отново за Касиан, после за Никанор, днешния игумен на Гигинския манастир; за проблемите на православието у нас, за живота в това трудно достъпно място, за мен все пак специална тема си беше опасността от разкол.

-        Добре де, ако утре пловдивският митрополит Николай стане патриарх (1) и при тази реакция на Руската църква на Истанбулското общение с украинските разколници,  какво ще се случи?

Вили:

-        Руската православна църква може да скъса отношенията си с нас. Тогава обаче не Руската църква ще се окаже в изолация, а българската. Те си мислят, че ще вкарат в изолация Руската, но те сами ще се вкарат в изолация.

Отецът:

-        Да де,  ще се отделят пет човека от селото и ще изолират цялото голямо село.

Темата продължи с  правилата за признаване на автокефалността и с въпроса кой кого признава или не признава.

Някъде към края на разговора не се стърпях и включих политическото си възмущение, като се опитах да  му предам кротък вид:

-        Отче, сградата, на чиято веранда си пием чая, е боядисана в синьо и жълто. Като я гледам, не видях надпис „Слава Украине!“, но си помислих да не би да сте решили боядисването в правилната прогресивна посока? 

-        И-и-й, ама и ти си един политически увреден! – измърмори Дора. 

-        Ами, да! София ми дава достатъчни основания за тази увреденост!

Игуменът се разсмя:

-        Не, сградата е боядисана през 2020 г.. Отец Никанор избра тези цветове. 

-        Добра интуиция е имал! – не се предадох аз.

Когато станахме да си тръгваме, игуменът предложи да ни закара, заедно с момчето, до мястото, на което си оставихме колата. Дора и Вили се качиха при монаха, а аз и Любо при момчето. От Бога ни дойде тази помощ – приключението щеше да бъде пълно, ако трябваше в този пек да извървим още веднъж „килима“ от камъни и дупки.

Когато си взехме колата, и тръгнахме по нормалния път, спряхме пред моста, за който толкова живописно беше разказал Иречек.

На един голям камък беше изсечен барелеф на Константин Иречек, а под него издълбан на каменна плоча следният текст:

„ТУК, НА ТОВА МЯСТО,

30 август 1883 г. 9 часа и 10 минути

Проф. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК,

министър на просвещението

преди да тръгне към Жаблянския манастир

ПОХВАЛИ ЖАБЛЯНЧАНИ ЗА ТЕХНИЯ

СЪВЪРШЕННО ДОБЪР МОСТ“ 

Под нея, на друга каменна плоча бе изписан най-известният текст на Иречек:

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо“

Е, жаблянчани бяха спестили последното изречение от този знаменит цитат: „. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.” (1881 г).

Не всички исторически текстове трябва да се помнят. 

  (1) Разговорът е на 8-ми юни, преди Светият синод да определи кои трима митрополити ще се състезават за патриаршеския престол. На 20-ти юни тримата избрани бяха Врачанския Григорий, Видинския Даниил и Ловчанския Гавриил.