Уроците на дядо: "Духовната крепост"

  В девети или в десети клас, не помня вече (1973/74 г.), на Учителски съвет внесоха предложение за намаляване на поведението ми. В онези години в средното училище дисциплината беше много сериозна и намаляването на поведението беше голям резил. Освен излагация в очите на всички възрастни, намаляването на поведението беше и изпитание. Учителите започваха да те гледат доста по-строго и придирчиво от обикновено и малките провинения, които по-принцип  бяха подминавани, можеха да се превърнат в проблем.

Причините за стоварването на тази педагогически удар върху мен бяха няколко накуп – нарушаване на вечерния час, неуниформено облекло, цигари и алкохол. Имаше някаква градска учителска хайка, която ме заклещи към 11 ч. в някакво заведение, с чаша водка в ръка и цигара между зъбите, провери документите, установи къде уча и направи доклад до директора на Френската езикова гимназия, с препоръка естествено да ми бъде намалено поведението с предупреждение за изключване. Директорът, който по-принцип се отнасяше много мило, дори приятелски с мен, след докладването на жертвите на хайката, се е опитал да омаловажи провинението ми, обяснявайки, че това ми се случва за пръв път, но към мен учители повдигнали ново обвинение - бил съм се държал надменно, а това в отношенията „ученик - учител“ било недопустимо. Аз нямах спомен за надменност, но двама от учителите безкрайно ме дразнеха с високомерието си и аз от време на време си позволявах реплики, които явно са дали основание за разгромяващата квалификация.

Ситуацията беше отвратителна. Към тези двама учители, които допълнително ме бяха натопили, изпитвах гняв. Изобщо не бях сигурен, че ще мога да скрия този гняв и се опасявах, че мога да попадна във въртележка с непредвидим край. От татко и майка ми беше крайно неудобно – знаех какво им причинявам. Особено на майка, която беше учител в друго училище. Изпитвах и страх – изобщо не бях сигурен, че мога да променя поведението си на 180°, за да издържа карантинния период на едно примерно поведение. В по-голям капан не бях попадал. Трябваше с някого сериозно да обсъдя ситуацията. Нито майка ми, нито баща ми ставаха за това. На мен ми беше необходим равностоен диалог, а не възпитателни лекции. Баща ми се задоволи с „Натискай си парцалите!“, а майка ми даде железни наставления за превръщането ми в херувим.

Един петък вечерта тръгнах за село с влак, пътуващ за Русе, който за 7 часа щеше да ме достави при дядо. В неделя по обед щях да взема обратен влак за Стара Загора.

Оставих сериозния разговор за обяда. Баба беше заклала кокошка, сготви я, а дядо сложи на масата традиционните шише ракия и вино.

Разказах му цялата отвратителна ситуация, като не спестих нито едно чувство, което ме беше връхлетяло.

          - Гняв, казваш! Неудобство, казваш! Страх, казваш!  - тонът му уж беше строг, но по лицето му плъзна усмивка.

Подразних се, въпреки че усмивката му беше дискретна:

          - На чужд гръб и сто усмивки са малко!

Дядо не обърна внимание на язвителната ми бележка. Прибра усмивката и напълно спокойно взе да говори:

          - Нищо особено не се е случило. Когато губиш не знаеш какво печелиш…

- …И когато печелиш не знаеш какво губиш! – довърших поговорката.

-  Точно така!  Такива ситуации са златен шанс да погледнеш в себе си. Гняв ли? Много ти е силно егото, момче! Смири го малко! Има си йерархия и ти трябва да я приемаш!

- Прекомерното самочувствие, а понякога и ироничните подмятания, на тия двама даскали ме унижават!

- Не бъди толкова зависим от външните оценки! Майка ти и баща ти те съветват да промениш външното си поведение. Аз те съветвам да промениш нещо вътре в себе си. Никога нищо не става просто изведнъж! Използвай обаче такива ситуации, за да пренастроиш някои неща в душата си! Естествено трябва да знаеш какво точно и в момента точно това започвам да ти обяснявам.  Не трябва външните оценки да се превръщат във вътрешни оценки. Някой те погледнал иронично и ти в този момент започваш да се чувстваш нищожен. „Аз“ -ът, Его ти е силно, то се сблъсква с силното усещане за нищожност и при този сблъсък се получава експлозия от гняв! Първо не си толкова велик, бъди сигурен! Смали малко Егото си. Чуждата ирония си е чужда оценка, няма защо да изпитваш чувство на нищожност. Когато и двете величини са малки, сблъсък няма. Ако психичната ти стена е здрава тази ирония ще се счупи в нея! Тогава няма да има никакъв гняв!

- Гневът се ражда светкавично! – какво мога да направя, запротестирах. А и какво толкова лошо има в гнева?

-  Много лошо има. Гневът те кара да страдаш! С него ти се самонаказваш, с него ти се самобичуваш! И по-важното - ако си му подвластен, ти ставаш елементарен! Освен това, гневът замъглява съзнанието. Започваш да виждаш по-малко неща! Започваш да разбираш по-малко неща! И с това ставаш елементарен. Човек трябва да бъде на нивото на сложността, която Бог е вложил в него! Знай, че винаги трябва да уважаваш Твореца! Това е човешкият път. Ще ти прозвучи помпозно, но това е Пътят, който е даден на човека, за да се доближава до Бога…

След тази тирада, дядо млъкна. Аз също мълчах. Погледът му говореше, че подбира думите си или се чудеше как да ми каже това, което искаше ми каже.

          - Има едно монашеско понятие – „безчестене“. То се отнася за всички, не само за монасите. Човек трябва да изгражда в себе си абсолютна устойчивост на обиди, на унижения. Не става дума да не им обръщаш внимание! Става дума за това, че човек не трябва да допуска да го разклащат, да го смаляват, да го правят елементарен! Това, как ще реагираш външно на обидите и униженията, е друга тема. Христос е бичувал търговците в Храма не като първична реакция на гняв, а защото е трябвало да даде урок, за да каже нещо, да утвърждава някаква ценност.

          - Ти пък откъде знаеш, че Христос не е изпитвал гняв?

          - Дадено ми е да знам! Освен това цялото му известно поведение, всичките му думи, не оставят място за гняв или чувство на обида, или чувство на унижение!

          - И какво? „Безчестене“… Да бъда без чест, така ли?

          - „Честта“ е качество, което се поражда във взаимоотношенията ти с другите. Честта винаги най-напред е външна оценка за теб. За Робинзон Крузо понятието „чест“ е неприложимо. Той не може да бъде „безчестен“, защото няма спрямо кого да бъде „безчестен“. Обикновено ти държиш на тази външна оценка и гледаш с поведението си да я подкрепяш, да я оправдаваш. Скъсай с тази зависимост! Отговорен си само пред Бога! А ако си безбожник, бъди отговорен само пред собственото си разбиране за добро и зло! Не позволявай някой да ти налага кое е добро и кое е зло!

          - Май някъде съм срещал из твоите книги това „безчестене“…

          - Може, някъде в текстове за „юродивите“. Знаеш ли кои са „юродиви“? Това са отдадени на Бога, които не само не се съобразяват с хорското мнение, но постоянно го предизвикват! Те постоянно си навличат укорите, иронията, опита за унижаване! И знаеш ли защо го правят? Защото се стремят да станат абсолютно независими от чуждата оценка! Това е изграждане на психологична стена, това е изграждане на психологичен дом, в който ти се безспорен господар, непоклатим в своята устойчивост!

          - Подскажи ми някакъв пример!

          - Без да подбирам много – Симеон Юродиви. Влизал е в църквата, гасил им свещите, замерял там хората с орехи… На пазара на търговците им събарял масите… И много често е ял бой!

          - И ти ми го даваш за пример за поведение! – бях шокиран.

          - Юродивите сами предизвикват върху себе си страхотни унижения, за да смалят Егото си, да го овладеят, да станат независими от него! Юродивият смачква в себе си всяка горделивост! Това е крайна форма на аскеза! И не мога да го препоръчвам на никого. Юродивостта е безкрайно трудна дори за монаси, които са се отдали на любовта към Бога. Давам ти краен, крещящ пример за изграждане на независимост от материалния свят!

          - Дядо, много се отдалечихме от моя проблем!

          - Не сме се отдалечили! Приближихме се! Използвай тази ситуация, за да работиш върху себе си! Ситуацията ти е трудна, но много благоприятна! Учи се да не допускаш външните оценки да те травмират! Изграждай независимостта на духа си! Когато успяваш, ти ще тикаш в миша дупка гнева си, постоянната склонност да сипеш укори, злопаметието си! А и страха си, защото страхът винаги е силна зависимост от външни ситуации, които не харесваш! В подобни ситуации човек има възможност да атакува наведнъж много от лицата на своята греховност!

          - Ама това „да се боря със своята греховност“ изобщо не ми харесва като постановка!

          - Добре, ще го кажа на твоя език – изграждай способността си да бъдеш щастлив! Защото вътрешната сила да не те мачка света е щастие!

          - Вътрешната… А външно?

          - Не бъди „юродив“, защото това няма да е по силите ти! Леко се затвори в себе си и недей много да „мърдаш“! Не им давай поводи да трупат нови оценки и нови квалификации! И не разглеждай това поведение като примиряване! Защото ако поставиш на себе си оценка „примирявам се“, това е ново връщане на зависимостта ти от външния свят!

          - Толкова много неща каза, а татко май каза същото с едно изречение „Натискай си парцалите!“

Дядо избухна в смях. Смехът му беше толкова заразителен, че и аз се разкикотих неистово.

          - Да, да… външно моето и това на татко ти много си приличат! Само, че разликата между тях е от земята до небето! Той ти говори за подчинение на външния свят, аз ти говоря за изграждането на вътрешните ти брони!

          В този момент телефонът звънна. Беше майка ми.

          - Юрка, как си моето момче? Получи ли съветите на стареца?

          - Да, майко! Каза ми „да си натискам парцалите“!

          - Ей, чудесно! Баща ти и дядо ти… Веднъж и те да са на едно мнение!

Предадох думите на майка ми и това много развесели дядо. След миг отново стана сериозен.

          - Сега, момчето ми, ще ти кажа най-главното! Повечето хора преценяват нещо което им се е случило по очакваните последствия. Ако спечели шестица от тотото може да си купи апартамент. Ако му изгори къщата, ще остане на улицата. Ако сгафи нещо много яко в службата, могат да го уволнят. Твоята ситуация е от този порядък. Трябва да се научиш да оценяваш нещо, което ти се е случило, по това, какви възможности ти предлага да погледнеш в себе си. И да пипнеш нещо в себе си. Доброто да усилиш, лошото да намалиш. Една ситуация е като обикновено стъкло пред теб. Друга е като огледало. И огледалата са с различно качество. В едните се вижда мътно, в други се вижда ясно, ярко, прекрасно. Това, в което си попаднал и за което идваш да ме питаш, е много добро огледало. Оцени го! Разгледай го! Зарадвай му се! И проучи внимателно образа отсреща. И това, което не ти харесва – опитай се да го поправиш. „Среши се“, „обръсни се“, така да се каже!

          - Ама, последствията са си последствия! – опитах се да го апострофирам.

          - И последствията ще са различни – зависи как използваш „огледалото“! Недей гледа толкова втренчено в бъдещето! Него го няма! Има настояще, с него се занимавай!

          - Добре де, в крайна сметка как да постъпвам в тази ситуация?

          - Външно си „натискай парцелите“! Вътрешно нека нещата в теб да  заврят, да заклокочат! Да те пречистят, да те направят по-силен и по-независим!