(Не)религиозността като психологически указател

      

Устойчива представа е, че когато човек остарее е по-склонен да стане религиозен. Защото иска животът му да продължи и след смъртта. Това го спасява от ужасното чувство за предстоящ край. Това е утеха, надежда, върховно успокоение.

Нищо подобно. Вярата, че имаш бъдеще и след смъртта, може страхотно да ти усложни остатъка от живота.

Ако вярваш в персонален Бог и предстоящ Съд започваш да зависиш от десетки неща – зависиш от наблюдението и преценката на Бога за твоето поведение; зависиш от действията на Ангела – хранител; зависиш и от проблемите, които ти създава Дявола; зависиш и от собствената си преценка за вършене на грях.

Ако вярваш в прераждането и в Закона на Кармата започваш да зависиш от идеята за трупане на качества и нагласи, които ще ти осигурят по-добро прераждане.

Религиозността е робство – робуваш на Бог, на духовните същества; робуваш на представите за грях, опрощение, трупане на и освобождаване от лоша карма.

Нерелигиозността е свобода. Нямаш ангажименти да се харесаш на някого, да се пазиш от някого.  Нямаш ангажименти да „заработваш“ заслуги. След няколко години идва Краят. След това няма да има съжаления, няма да има носталгия, защото теб просто няма да те има. Преди да се родиш, притеснявал ли си се, че ни си роден? Не. След като умреш, ще се страдаш ли, че си умрял? Пак не.

Това, което ти остава е не да се харесаш или да заслужиш нещо, а просто да изживееш остатъка от живота си радостно, в рамките на възможното. Търсù удоволствието, което не ти причинява страдания; търсù „тихата радост“, търсù доброто чувство на този до теб, За да го постигнеш обаче трябва да изпълниш две условия. Първото е да не се разкъсваш от спомени, съжаления, минали болки, загубени близки и приятели, загубен социални позиции. Второто е да не те смачква страхът, че ще загубиш и това, което имаш сега. Двете условия се претопяват в едно – живей в настоящето, в „Сега“-то. Разкарай миналото и бъдещето, защото те са склонни да се превръщат в отрова.

Банално звучи, но потопи се в любима музика, приятен разговор, чудесно вино! От никой не зависиш, на никого не трябва да се подмазваш, никого не трябва да молиш за благоволение! Сам си, без зависимости! Свободен си! Изживей пълнотата на момента, на хубавия момент! Събуди се, защото да живееш с миналото и с бъдещето означава, че „спиш“! Когато човек е потопен в несъществуващи обстоятелства, то той спи. Миналото е спомен, бъдещето е фантазия. Нито едното, нито другото съществуват в този момент. Изживявай пълнотата на съществуващото! Това ти е дадено, това е на „една ръка разстояние“! То не е нито „умрялото Сега“, нито „нероденото Сега“. Бъди със съществуващото Сега! Ние като човешки същества трябва да реализираме максимума от усещания, от възприятия, които са ни дадени!

И все пак, ще попита човек – каква е истината? Има ли Бог, има ли прераждане или има уникален живот, който приключва завинаги?

Като човек, който е израсъл в менгемето на два взаимоизключващи се мирогледа – атеистичния и религиозния; който записа висше образование философия, за да си отговори на тези въпроси; който цял живот търси техния отговор; който познава всякакви „доказателства“ в едната и другата посока, ще дам един непоискан съвет. Осланяй се на „бръснача на Ȯкам“.

„Бръсначът на Ȯкам“ казва така: ако имаш няколко варианта за обяснение на едно явление, избери най-простото. Вероятността „най-простото“ да е вярно е най-голяма. Например ако влезеш в една гора и видиш повалено дърво и се запиташ „защо е паднало?“ би могъл да си представиш, че извънземни са дошли в гората и с някаква цел са го повалили. Можеш обаче да допуснеш, че дървото е било болно и е повалено от „естествена смърт“. Второто обяснение е по-просто – избери него!

Можеш да избереш, че животът ти зависи и се управлява от Бог, ангели, дяволи, духовете на починали близки и минали животи. Можеш обаче да избереш и по-просто виждане – животът е един, той е такъв какъвто е, управлява се от твоята си природа и си зависи от твоите отношения, решения и намерения. Приемаш за вярно това, което виждаш, което можеш да „пипнеш“. „Бръсначът на  Ȯкам“!

Има ключови мисли, които управляват живота на човек. Ще ги нарека „бръмбари“. „Бог ми дава това“, „Дяволът ми пречи за онова“, „Ангелът – хранител ме насочва към еди какво си“, „Този грях ще ми се върне тъпкано в следващия живот“, „Трябва да изградя тези или онези качества за следващия живот“. Това е сериозно количество „бръмбари“. А по-просто е човек да ги сведе до два – три: „Доставяй си радост!“, „Не наранявай другите!“,  „Подари на другия усмивка!“. Малко „бръмбари“, прости „бръмбари“. „Бръсначът на на  Ȯкам!“

Няколко думи за Поклона. Поклонът е много важна категория за религиозното съзнание. В житието на преподобномъченик  Онуфрий Габровский, убит през 1818 г., при подготовката си за мъченически подвиг, четири месеца е правел по 4000 поклона на ден. Йоан Синайски в книгата си „Лествица“ описва живота на Исидор, княз от Александрия, който пожелал да стане монах. Игуменът му поставил следната задача -– да застане при портата на манастира и на всеки, който влизал и излизал, да се покланя доземи и да казва: „Отче, помоли се за мене, обхванат съм от зъл дух!“ Ден, два? Не, седем години! И Исидор изпълнил тази задача.

Да, трябва да има Поклон! Поклон на благодарност за това, че си имал уникалния шанс да бъдеш роден и да си живял живота, който си живял! Това е благодарност – безадресна, към Битието изобщо!