Попитах го за спокойствието, което излъчва:
-
От Бога ли ти е дадено?
-
Не, сам го намерих.
-
Разкажи!
-
Не, много е претенциозно и смешно.
-
Моля те, веднага ще го забравя.
-
Почти не говоря за това… Добре, слушаш и
изтриваш…
Нищо не изтрих: „Всеки ден отделям по единадесет минути за
Енергията. Десет за събиране и една – за раздаване. Отпускам се. Правя каквото
правя, но се отпускам. Дишам бавно и равномерно. Наблюдавам дишането. Бавно,
много бавно. И равномерно. Светът е пълен с енергия. Енергията е навсякъде
около нас. Потопени сме в нея. Само трябва да се настроим на определена
честота, за да й позволим да влезе. Настройката няма как да се обясни. Тялото я
знае от милиони години. Това знание е приспано, кодирано, но съществува.
Необходимо е само отпускане и бавно, равномерно дишане. Мисли и образи влизат и
излизат. Нито ги викам, нито ги гоня. Облаци някакви. Нахлуват, плуват и
отлитат. В един момент Енергията започва да влиза. Колкото си по-спокоен,
по-отпуснат, по-бавен и по-равномерен, толкова вратите са по-отворени. Тялото и
душата ще се напълнят. Енергията става твоя същност. Ти си Енергия. Когато това
се случи, обръщам нещата. Започвам да раздавам. Не подбирам обектите. Масата,
цветето, улицата, дървото, случайно минаващ. Раздавам с докосване, с поглед и с
мисъл. Енергията започва да тече от мен към света. Човек не бива да се
притеснява, няма да обеднее, няма да се свърши. Енергията е безкрайна и всеки
може да стане безкраен източник. Ставам такъв. Нека всичко около мен да взима.
Нека тегли, нека попива. След минута спирам! И тук ставам свидетел на чудо.
Давал съм, но съм по-пълен от всякога. Пречистен съм, богат съм, силен съм.
Отдадената енергия се е върнала обратно. Това е така, защото в света всичко е
кръг. Просто трябва да направиш пълна обиколка. Само за единадесет минути. Ще
опиташ ли?“
След три дни го срещнах отново.
-
Опита ли?
-
Да
-
И какво?
-
Нищо. Гледах си часовника.
-
Забравих да те предупредя. Постига се за
единадесет години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар