Ловец

                                             

 Приготви се за една игра. Ще бъдеш сценаристът. Поне на половина. И главният артист. В началото на играта ще бъдеш даващ, а в края – получаващ. А през цялото време ще бъдеш ловец.

Приготви нещо за човека до теб. Дай му го. Без да забележи, че играеш. Всичко изкуствено е забранено. Или по-точно – забранено е да бъде разкрито като изкуствено. А то е такова, защото е измислено, родено от волята, конструирано от ума, поднесено от артиста.

Скрий любимия му шоколад зад гърба си, погледни го с усмивка отблизо и бавно, бавно, му го покажи. Или книга, за която ти е говорил с възхищение, но все няма време да отиде и да си я купи. Или цвете, ако е жена. Или нещо, по което е запален, ако е мъж с хоби. Или патронче водка, ако е пияница. Или просто го погали – нежно, без причина, без повод, ей така. Или му кажи, че това, което вчера е направил, е страхотно. Или просто го хвани за ръката. Или облегни глава на рамото му. Измисли го! Дай му отношение. Дай му уважение. Дай му любов. Качи го на пиедестал!

А сега, бъди нащрек! Човекът до теб непременно ще „плати“. Непременно ще ти върне. Какво ли ще е то? Не си ли любопитен? Не искаш ли да си ловец на подаръци?

Бъди ловец! Опитай!