сряда, 3 юли 2013 г.

Игра


                                              
Какъв съм аз? Добър и лош, обичан и мразен, интригуващ и безличен, боготворен и презиран. И всичко едновременно.

„Принцът и просякът“ не е просто красива приказка. „Принцът и просякът“ е самият живот. Живот като стая с криви огледала. В различните изглеждаш по различен начин. Само, че огледалата не са криви. Просто имаш толкова много роли, подлагаш се на оценката на толкова много претенции!

За една и съща позиция ми се възхищават и ме презират. Какъв съм аз? Кой съм аз?

Оставям за няколко мига напъните да си отговоря, да определя една оценка за вярна, а друга – за погрешна. Нещо повече – не се опитвам да коригирам другите или да им се нагаждам. Оставям ги да проникнат в мен, да ме изследват, да правят заключения и да ги изразяват с думи, мимики и жестове. Забравям кой съм. Забравям собствената си самооценка. Предизвиквам кратка амнезия.

Тръгвам и се срещам с хората, с които обикновено се срещам. Любопитен съм. Очаквам отношението им с любопитство на дете, което вижда непознато нещо и спокойно, но и леко напрегнато го гледа или върти в ръцете си. Отбелязвам, регистрирам, попивам. Попивам и не коментирам.

Всеки открива в другия частица от своето отношение към света. Всички ние едни за други сме огледала. Отговарям минимално, пестеливо, за да не ме помислят за болен или луд. Отговарям, но някак с малка част от повърхността си, с някакви думи на някакъв суфльор, който знае добре всички роли. И наблюдавам този отсреща. Няма как скоро да не усетя, че той е затворен, а не отворен. Той говори на мен, но отговаря на някакви свои въпроси, ценности, намерения, радости и тревоги. Аз съм му спаринг – партньор. Аз съм чучелото, боксовата круша.

Ако за няколко мига успея да бъда неутрален, абсолютно неутрален, с цялата дълбочина на психиката си, сигурно ще почувствам, че мога да реагирам по стотици начини. Ще бъда способен да водя другия в някаква своя посока, да му давам или да му вземам, да потвърдя очакванията му или силно да го изненадам. Да играя. С него и със себе си. Това ще бъде игра на нищото, което е способно да роди всичко. Игра на вакуума, който ражда и поглъща елементарните частици, тухлите на света. Игра на вечното, недосегаемото с временното и уязвимото.

Ще бъде Никой, ще бъда Всичко! И ще се докосна до една истина, която никога, при никакви обстоятелства, не може да бъде изразена с думи.

Няма коментари: