понеделник, 8 юли 2013 г.

Правене – неправене


                            
Седнал си в градинката. Слънцето те облива. В главата обаче няма пейка, няма градинка, няма слънце. Файловете със задачите се прескачат – има толкова работа за вършене! Онова стъкло в спалнята вече цял месец чака да го смениш. Утре, вдругиден… Слушалката на душа – счупена. Пролетта превалява, а прозорците са като след пустинна буря. Обеща вчера да пратиш статията, а тя стои наполовина. В неделя е рожденият ден на сестра ти, а ти още не си измислил подаръка. Обеща на съседа да засадиш малко цветя в алеята до блока. Обеща на малката да й купиш темперни бои. В хола е като в катун – цяла седмица премяташ мисълта да сложиш малко ред. Обещанията, ангажиментите, намеренията – в челен сблъсък. Глава – лунапарк. А ти си седнал на пейката като безделник и жумиш срещу слънцето. 

В момента ти работиш. Планирането е работа. Подреждането е работа. Уточняването на ангажименти и срокове е работа. Пейката и слънцето са само фон, сцена, натюрморт зад гърба и над теб. Същността, реалният живот е това, което е в главата ти. А тя бучи. Няма глава, която да бучи и да почива едновременно. Схващаш ли тази несъвместимост? Ти работиш. Или се подготвяш за работа, което си е пак работа. Или си припомняш какво имаш да свършиш, което също си е работа. 

Не гони мислите. Безполезно е. Няма да се получи. Вместо да се нервиш и да ги гониш, защото, виждаш ли, почивал си в момента; или да изпитваш угризения защо не вършиш нищо в момента, просто се настрой за работа. След два часа ще отделя време за стаята. До следобед, ако върви, ще стане. Стъклото в спалнята може да почака. Не е такъв зор. За него – след седмица. Утре ще станеш час по-рано и ще засадиш приготвените цветя. В неделя – пролетно почистване на прозорците. Малката не е толкова малка. Да вземе пари и да си купи боите. Книжарницата е на две пресечки. Подаръкът? Какво толкова. Както винаги – парфюмерия. Утре, в обедната почивка и това ще свършиш. Готово, нещата са подредени. Няма какво повече да искат. Вместо да се блъскат – в редица, под строй. 

Като се прибереш, обърни нещата! 

Започни от хола. Нещата можеш да подреждаш почти машинално. Правил си го стотици пъти. В главата обаче, нека да е празно. Ето, в момента работиш, в този момент не можеш да искаш повече от себе си.  В душата е пусто. Пълен релакс. Някак си отстрани се гледаш. Почиваш и виждаш как ръцете взимат, а краката носят където трябва. Влязлото в теб преди няколко часа слънце чак сега те огрява. Преди не го допускаше, защото работеше. Подреждаше, планираше, изчисляваше. Топлината и светлината сега се разливат в теб. Оправяш хола и се захващаш с нещо друго. Вътре, дълбоко, запазваш спокойствието, нищо – неправенето. 

Обърнал си нещата. Правенето и неправенето са състояния на духа. Там, на пейката си правил. Сега тук, макар и в движение и решаващ задачи, не правиш нищо. Душата се е отпуснала. Хармонията е почукала и ти си й отворила вратата. Някаква песен изплува в теб. Почиваш. Почиваш така, както на пейката не се получи.

Обръщай нещата! Опитай!

Няма коментари: