Врагът – приятел

                                  

Знаеш, че не трябва да пушиш и се бориш с цигарите. Дробовете са ти задръстени. Сърцето лупа. Задъхваш се по стълбите. Знаеш, че не трябва да пиеш. Вечерта обръщаш три водки, а на другия ден си като парцал, мъкнеш се след събитията, не смогваш на побеснелия дневен ред, имитираш интерес и енергичност, а в същност чакаш вечерта. За да обърнеш три водки. Предупредили са те, че кръвната захар е висока, на ръба е и че трябва да забравиш за шоколада. Да го забравиш ли? Ето го, на бюрото на колегата, на касата до дъвките, на витрината до алкохола, в ръцете на детето ти. Само трябва да се протегнеш. Майната му! Виждаш своя враг на една ръка разстояние, протягаш се, в главата ти бучи, мисълта е блокирала. Напъхваш шоколада в устата си. „Точно от днес ли?”. „Нека е от утре”. Трябва да свалиш десет килограма. Пречат ти. Грозен си. Муден си. Смешен си. Купил си уреда. Само по 15 минути на ден, уверяват те рекламни брошури, приятели, жена ти, мъжът ти. Още по-добре – половин час. И след няколко месеца ще видиш резултата. Мислиш за уреда. Пълна досада, изгубено време. Насилие над себе си. Точно от днес ли!

Цигарата е враг. Алкохолът е враг. Шоколадът е враг. Пържолата е враг. Физическото усилие е враг. Всеки си има своя враг. Той те преследва. Изскача иззад ъгъла. Тормози те, заплашва те, вбесява те. И постоянно те унижава. Защото те побеждава. Взимаш решение за борба. Разбира се, безкомпромисна. Изправяш се срещу него, стиснал зъби и юмруци. Неговата подлост обаче е неговото непобедимо оръжие. Връхлита те, когато си се разсеял. Сграбчва те точно в момента, в който си се уморил да стискаш зъби. Когато си почиваш. Или когато не ти е до борба. Когато друг голям проблем ти се е изпречил на пътя. Не си успял да си довършиш работата. В службата са те наврели в миша дупка. В къщи някой ти е скочил с неимоверни претенции. Цял ден, лишен от удоволствия, точно в този момент искаш компенсация. И врагът, с цялата си подлост, те гледа с топли очи. Мърмори колко си глупав, че го смяташ за враг. „Добре де, враг съм!”, „Хайде от утре!”. И те връхлита.

Опитай се да се сприятелиш. Всъщност няма как цигарата или водката или шоколадът да са ти враг. Това е измислица, чута от всезнайковците, прочетена в помпозни книги. Всичко друго може да ти е враг, но не и те. Напротив, те са приятели, които ти идват на помощ. А иначе, с врагове е пълно. Претенциите на обществото, в което си потопен – все иска да си различен, да си друг. На работа те пришпорват. В къщи те пришпорват. Съседът вдига скандали. Приятел се е обидил. На родител, за кой ли път, не си отдал заслуженото внимание. Децата нещо искат, сега и веднага. Ти обаче „сега и веднага” не можеш. Кой е враг и кой е приятел? Който иска от теб, който тропа по масата, без да се интересува какво е в главата ти и в сърцето ти, той е враг. Страхуваш се обаче да го признаеш, да го проумееш. Защото ще стане страшно. Няма как да живееш само сред врагове. Осъзнаеш ли го, ще бъдеш съсипан.

Който ти дава без да иска нищо, той е приятел. Цигарата ти дава, чашката ти дава, шоколадът ти дава, удобният диван, точно до фитнес уреда, ти дава. И нищо не искат. Освен приятелски да им се отдадеш. Да ги приемеш, да пообщуваш, да ги обичаш.

Дай им го, толкова малко искат! Просто внимание, просто добро отношение. Ако обърнеш оценката, ще разбереш колко е комфортно. Колко си силен. Колко лесно можеш да се разбереш с тях. С приятел винаги можеш да се разбереш. С враг – никога. Приятелят е до теб и ти предлага своята доброта, своята способност да те дари с удоволствие. Врагът е неконтролируем. Той винаги те дебне от засада. Когато най-малко го очакваш – те връхлита. И ти нищо не можеш да направиш. Единственото на което си способен е да се самобичуваш колко си слаб, как пак си подмамен, излъган, прекаран.

 Никой няма контрол над враговете си. Ако ги контролираш, те са или роби или безлични същества, които нямат значение. С приятеля е друго. Можеш да общуваш с него, заради него да забравиш целия свят, да му се отдадеш, да бъдеш само негов, когато в момента той ти предлага да бъде само твой. Обичате се. Самата обич създава други пространства. Един приятел ще ти позволи, ако го помолиш, да почака. Ще те разбере. Ще ти влезе в положението. Приятелството е приятелство, но ти имаш и толкова други неща за свършване. Ти трябва да се бориш със своите истински врагове, да ги неутрализираш, да ги обезсилваш. Цигарата, чашката, шоколада, пържолата... Не точно сега. След малко... След час... Утре... Ще те повикам. Приятели сме, но не точно сега... Точно в този момент имам да си разчиствам сметки. Със своите врагове – липсата на цигара, липсата на алкохол, липсата на сладко, липсата на месо. Те са врагове. Ако те са враговете, няма проблем, защото човек е свикнал да бъде обкръжен от врагове. Приятелят ще разбере и ще почака. Малко, разбира се. Няколко минути или часове. Най-много „до утре”!

Опитай!