Долина

Срещу теб стои човек, който се прави на велик? Който, за да се издигне в собствените си очи, е готов да ти се присмее, да те унижи? Нищо по-естествено от това. Най-обикновеното нещо на света е човек да се смята за необикновен. И обратно – най-необикновеното нещо на света е човек да се смята за обикновен. Наблюдение, което е на хиляди години.

Остави го за миг. Не настръхвай, не се въоръжавай, не обличай брони, не се затваряй като мида в черупката си или като таралеж на кълбо. Откажи предизвикателството. Той ти е обявил война, за да черпи благословия от собственото си подсъзнание. Всъщност той е обявил война не на теб. Тя е негова вътрешна война. Между собствените му претенции и самооценката му. Между желанията и възможностите му. Между различни части на неговата непълноценност. Ти си само повод, терен. Ти просто си потенциален източник на собствените му доказателства на собствените му теореми.

Остави го. Отпусни се. Гледай го спокойно. Не му поднасяй храната, която търси. Не му утолявай жаждата. Той търси война, откажи му я. Предложи му мир – с погледа си, с гласа си, с жестовете си. Така ще предизвикаш в него късо съединение. Той е потърсил дълъг път, ти си му предложил кратък. Толкова кратък, че ще бъде изумен. Не си му дал територия. Оставил си го сам.

Нека той да е върхът. Ти бъди долината. От долината по-ниско няма и ако го почувстваш, ще бъдеш много стабилен.

След тази изненада, той ще се отвори. Ще потече надолу. Доспехите му ще паднат. Оръжията му ще се изпарят. И вместо да вземе, той ще даде. А ти, вместо да дадеш, ще получиш.

Бъди долина!