сряда, 21 август 2013 г.

Пет минути


Разбира се, че животът е безкрайно напрегнат. Или пълен със страх. Или често дори отвратителен.

Спасението е в петте минути. Пет минути нямат значение. Те могат да бъдат извадени пред скоби. Която и да е петминутка от живота без последствия може да бъде изтървана, пропиляна, загубена.

Вземи едни пет минути и ги посвети на нещо абсолютно ненужно. „Абсолютно“ да е в буквалния смисъл. Те трябва да са посветени на  нещо, което няма никаква връзка, никакво отношение, към нито един от проблемите ти. Можеш да си го позволиш, защото всичките тези 24 часа в денонощието са посветени на решаване на проблеми. На създаване на проблеми и на тяхното преодоляване. Дори в съня си решаваме проблеми – обработваме притеснения, пренареждаме емоции, разтваряме стресове.

Безсмислени, безполезни, изгубени пет минути. Виж вазата на етажерката. „Няма ли да падне? Не притеснява ли дъската под себе си? Не е ли оцветена глупаво? Нейните атоми след 100 години къде ще бъдат?“. Виж мухата, която се блъска в прозореца. „Колко време живее една муха? Каква част от живота си ще посвети на това блъскане? Както се блъска може ли да мине оттатък? Днешните физици твърдят, че теоретично е възможно. При един от два или десет милиарда опита. Виж бестселъра „Елегантната вселена“, там е обяснено“… Учи език, абсолютно ненужен. Суахили, ако си българин. Български, ако си занзибарец.

Сега внимавай, в какво се състои номера. За да отделяш всеки ден по пет минути, а това е условието, ти ще отделиш много повече. Защото ще се подсещаш, ще се кандърдисваш, трябва да постигаш непоклатимо вътрешно убеждение, че са излишни. И когато го правиш – месец, година, десет години, ще дойде чудото! След като всеки ден тръгваш към тези пет минути, значи те са важни! След като им посвещаваш воля, значи те са значими! Безсмислието е започнало да конкурира сериозното, задължителното, ценното. „Това, без което може“ е влязло в състезание с „това, без което не може“. Дори понякога, дори често, безсмислието побеждава, защото то по определение краде територия от смисленото. Осъзнаеш ли тази равнопоставеност, животът става игра! В играта можеш да се ядосваш, да се побъркваш, но от нея се излиза. Цялото смислено денонощие без пет минути се превръща в пространство, в което можеш да стоиш, но можеш и да не стоиш. Можеш да го напуснеш. Да се скриеш. И животът става лесен, с авариен изход!  

Няма коментари: