Стресът

Стресът е нагнетена тревога, тотално сграбчила духа. Тревога, станала постоянна, без изгледи за стопяване. Като заседнала в гърлото кост, която при всяко помръдване се забива по-дълбоко в плътта.

Стресът е интензивен бунт на духа. Бунт срещу това, че не намира средствата за реализация на заложена цел.

Целеполагането е възможно благодарение на три „кита“ – желание, очакване и вяра.

Желанието е представа за резултат и включване на „мотора“ на мотивацията, заповед за търсене на средствата.

Желанието събира като магнит вътрешна енергия. По това желанието се различава от фантазирането. Последното е външна за духа картина на някакво състояние. Някакво допускане, някакво „нямам нищо напротив да ми се случи“ или „ето какво би било, ако се случи“.

Между сегашното и бъдещото има път, който мозъкът трябва да открие, да проправи. Желанието иска продукт. Фантазирането е само за себе си. При първото има плод, който искам да откъсна, при второто има плод на върха на дървото, който не бих имал нищо против да изям, ако някой ми го обрули.

Ако няма желание, няма и стрес.

Очакването е липса на цялостност. То е състояние на „три четвърти“. Очакването е духовно неравновесие, духовна празнота, която с подкрепата на желанието се моли за своето изчезване.

Очакването е стоене на един крак, при което духът копнее за мига на устойчивост.

Ако няма очакване, няма и стрес.

Вярата е „може да стане“. Вярата е представата, че пътят до резултата може да бъде извървян.

Да желаеш, да очакваш, но да не вярваш, е състояние на стрес.

Стресът е трагедията на човешкия дух, който иска, очаква, но не вярва.