Нашата Витоша

Погледнах Витоша през балкона – потопена в гъста пара, сериозна и малко навъсена. И такава я обичам! Облякох се спортно, метнах раница и тръгнах. Отидох до Симеоновския лифт – не работеше.

Добре де, ще потърся някоя пътека. Важно е да стъпя на зеленото й. Тя е щедра – и на върха и в най-ниското. Опитах се да пробия в дясно от лифта. Огради, огради, огради... Тръгнах по пътя надолу и влязох в кв. Симеоново. Катеря малки улички. Тъкмо си мисля, че ще вляза в планината и бам! – ограда! Сляпа улица. Втора, трета...

Разглеждам някаква къща. Куче с благородна осанка чак се задавя да ме лае. Пази стопанството. От мен го пази. Тръгвам нагоре. Друго куче, легнало по средата на улицата ме гледа втренчено. Май не е вързано. Още две-три крачки и то се изправя леко и настръхва. Започвам с кожата си да усещам колко е свещена частната собственост. Едно е да четеш книги и да го усещаш с ума си, друго е да го разбираш чрез кожата си. И от тук няма да стане.

 Намирам друга малка уличка, стръмна, започвам и нея да катеря. На едно място отново спирам, за да си почина. Гледам, на дувара до мен, табела – “Не спирай, пречиш на гаража!” Тръгнах веднага. “Кой съм аз, че да преча на гараж, бе?”

Поемам обратно. Опирам се на оградата на някакъв дворец. Ей така, малко да отдъхна и да разгледам. Поредно куче, този път вързано, съобщава за моето нахалство. Дере се. Махам му с ръка, усмихвам му се, правя физиономии. От някаква будка излиза старец и се вторачва в мен. Усмихвам се глупаво и на него и с жестове се опитвам да покажа, че се радвам на кучето – много е сладко. По погледа на стареца разбирам, че не трябва така – кучето също е свещена частна собственост, няма какво да го зяпам. Тръгвам. Кв. “Симеоново” ме изплюва на Околовръстното. Вървя по него. Гледам от ляво Витоша – мрачна и недостъпна. Днес май няма как да се докосна до нея.

Магарешки бодил, голям, леко изсъхнал - снимам го на фона на Витоша. Все е нещо. Гледам в краката си охлюв. Милият... Не знам защо, но изпитвам желание да седна до него, да се смаля, много да се смаля и някой да ни снима... Аз и той – на Околовръстното, в полите на Витоша...