понеделник, 20 август 2018 г.

Лозенски манастир "Свети Спас"


…На 21 август Българската православна църква чества паметта на свети великомъченик Симеон Самоковски. На този ден през 1737 г. турците обесват митрополит Симеон. Ама не станало изведнъж. Като го окачили първия път, бесилката се счупила. Втория път – въжето се скъсало. На третия път увиснал както трябва и издъхнал. Висял три дни и въжето пак се скъсало. Спектакълът за назидание на всички българи се разиграл зад днешната столична черква "Света София", тогава джамия. Съвсем наблизо до  това място след 136 години са обесили Левски.

Али паша Кюпрюлюоглу не разрешил да погребат тялото в София - много станали тук гробовете за поклонение на гяурите. Закарали и погребали  митрополита някъде в Самоковско. Подготвяното въстание останало без водача си. Избили още над 350 души. Повечето монаси и свещеници. Въстанието на архиереите, както остава в исторически документи. С център за подготовка – Лозенския манастир "Свети Спас"…

Пресякохме с. Лозен, най-голямото село в България, и застанахме пред пътеката, която трябваше да ни отведе до манастира "Св. Спас". На голяма асфалтова площадка – паркинг бяха оставени доста коли. Явно посетителите предпочитаха да се разходят   5 километра в планината. Ние тръгнахме с колата.

Черният път  започна обнадеждаващо. След няколко минути обаче съжалихме, че не сме пеша. А вече нямаше как да обърнем. Водата на дъждовете беше издълбала земята, омешена с останки от асфалт и чакъл и на места ямичките се превръщаха в коловози, от които сърцето ми се качваше в гърлото. Колата малка и ниска – още от тук го ударих на молитви. На едно разширение оставихме колата и продължихме пеша. След двайсетина минути излязохме пред манастира.

…Окован и хвърлен в тъмница в Дупница, митрополит Симеон е тежко измъчван 23 дни. Достойни мъчения  за човекът, който от седем години подготвял въстание. Най-важните заседания провеждал в манастира "Свети Спас". Предателството било извършено от Софийският владика гъркът Анастасий и неговият приближен Кирияки.

 Закарали митрополита в София – с изтръгнати брада и коса, с вериги през врата и с топузи на краката. Още три дни го изтезавали, като му предлагали да се откаже от своята вяра срещу помилване. После го бесили, на третия път – успешно. Признателната църква канонизира митрополит Симеон Самоковски.  Така той станал деветият софийски светец (1)…

 Високи варосани зидове, покрити с керемиди; в ляво – дървени стълби и спретната двуетажна жилищна сграда, преливаща в друга – едноетажна, а пред нас – фронтално – черквата. От пръв поглед се забелязва нещо твърде рядко за българската религиозна архитектура – три купола. От страни на входа – два големи каменни правоъгълника, единият изписан със "Символ на вярата", а другият - с  Десетте божи заповеди. Пристъпвам и си мисля за Въстанието на архиереите от 1737 г..

…Мислено влизам в спор с всички, които омаловажават ролята на Православната църква по време на турското робство. Историята не е записала "въстание на търговците" или"въстание на занаятчиите" или "въстание на чорбаджиите" или "въстание на чираците". Записала е "Въстание на архиереите"! Които всъщност по това време са били и българските учители. И българските интелектуалци. Не е успяло да избухне. И да беше избухнало, щеше да бъде потопено в кръв така, както е било потопено на етап подготовка. Австрийците пращат Патер Фиделиус, за да разбере дали католиците – българи са били избивани по същия начин както православните. Докладът му е пълен с думи на ужас: "Дълго се молих към Спасителя да укрепи духа ми, за да мога да понеса, проуча и разкажа за кървавата вакханалия, разиграна тук, в София — тук градът, чието име е „мъдрост", обаче, тази мъдрост не се отнася за турците, чиято зверщина надминава всяка представа за зверство" (2)...

Личи си, че стенописите са стари. Последно черквата е изографисвана през 1869 година. До една от стените е оставена кутия с катинар, с надпис над нея: "Дарения за реставрация на стенописите", а над надписа – банкова сметка. Разглеждам стенописите. Казват, че другаде не могат да се срещнат изографисани на едно място толкова много български светци - Кирил и Методий, княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Св. Петка.

Заставам пред олтара. По навик проследявам подредбата на иконите. Непосредствено в ляво от входа на олтара – Исус Христос, до него в ляво – свети Йоан Предтеча. В дясно от входа на олтара – света Дева Мария с младенеца, до нея в дясно трябва да стои иконата на патрона на храма. Името на храма е "Свети Спас". Светец с такова име обаче няма. На иконата до Божията майка е поставено "Възнесение Господне". Храмът е кръстен на "Спасовден", което е народното име на "Възнесение Господне".

… На четиридесетия ден от Възкресението Христос завежда своите ученици на Елеонската  планина и пред техните очи се въздига в небето. С това приключва неговият земен живот. Там, на небето, той ще застане от дясно на Отца си, където винаги е бил. Как така винаги е бил, след като е роден в точно определена година на точно определено място? На този въпрос Църквата дава еднозначен отговор още на първия си Вселенски събор през 325 г.и с това отхвърля учения, които твърдят, че Христос е вторичен спрямо Отца. Църквата постановява, че Христос е равновечен на Отца си. С Възнесението Христос приключва "спасението на човечеството". Възнесението е последният акт на спасяване на хората. От тук народът започва да нарича този ден "Денят на спасението" или по-накратко – "Спасовден". "Спас" всъщност означава "спасителят" - с тази дума се обозначава самия Христос.

В българския бит има интересен обичай, свързан със "Спасовден". Вярвало се е, че на този ден Бог лекува бездетните жени. Трябвало е обаче да се изпълни определен ритуал. Жената, която нямала дълго време дете, вечерта срещу Спасовден отива извън селото на поляна с билето росен, придружена от мъж, с който не е в кръвна връзка. Двамата лягат един до друг в тревата с росена. Когато чуят първи петли стават и през глава бягат към селото. Ако тази нощ жената забременее, се е смятало, че това е плод на чудо, на божията милост, а не на изневяра. Тя е забременяла изненадващо, сякаш против и въпреки природните закони. От тук е и народният израз "Тé ти булка, Спасовден!", с който се изразява върховно учудване…

И тук чистичко, спретнато… Кой ли почиства? Колко ли монахини живеят в манастира? Има ли послушници? След 1900 година манастирът е девически. Като застанеш от източната страна на черквата, срещу абсидата на олтара, в ляво има няколко гроба с кръстове. Единият от тях е на "МОНАХИНА ДОМНИКА 1908 - 2007". Игуменка, починала на 99 години.

Пресичам двора, по който няма алеи – само зелен тревен килим. Обичайната чешма и често срещаният кладенец. Кофата не е вързана с нищо, което означава, че реално не се използва за вадене на вода. Решавам да стъпя на балкона на жилищните сгради и да надникна през прозорците, зад които няма пердета. И да снимам, ако мога. Интересно,  каква ли е подредбата на стаите? Някои от тях сигурно са за монахините, но другите са за гости. Не може толкова много стаи – само на едноетажната сграда преброих десет врати, да са предназначени само за монахини. В българските манастири, с изключение на най-големите, живеят по едно – две духовни лица… Тъкмо да стъпя на балкона  и от една от вратите излезе монахиня. Стана ми неудобно, подпрях се на перилата, сякаш случайно се подпирам там. Монахинята, приведена и леко накуцваща, се прекръсти и влезе в черквата. След един час, долу в селото, ще разбера от местните, че това не е монахиня. Че тук, в манастира "Свети Спас" има само една монахиня, сляпа, под петдесет годишна. От време на време я посещавали син и дъщеря. Хора от селото й карали продукти до горе с един джип, подарен на манастира от някого си. Не разбрах кой дарява продуктите. Не разбрах и кой поддържа чистота на този манастир. Все пак няколко сгради – две жилищни и няколко, явно стопански.

Не можах да надникна в стаите, но се полюбувах на невероятната гледка от манастира към София – долу в ниското, равното Софийско поле, с пътища като конци и леки коли, малки колкото напръстници. Птичи поглед… Как са идвали чак до тук ученици, особено през зимата? Защото манастирът е бил и килийно училище, и зографска школа, и книжовен център.

Птичи поглед… Затварям очи и си представям как архиереи  стоят до зида, гледат надолу в необятното софийско поле и  мечтаят за свободна България. Дочувам ги как се шегуват със синджирите, бесилките и ятаганите. И изобщо не  се вълнуват от това, че никой няма да ги споменава в учебниците; че делото им ще бъде известно само на малцина.  

Лято. На естествената тераса пред манастира – насядали хора, едни обядват, други просто си почиват. По пътя надолу срещаме много народ, включително и много младежи. Минаваме през гъст зелен тунел, след петнайсетина минути се качваме на колата, и отново започваме да се молим някоя прозаична повреда да не изпари цялата романтика и цялата история, които събрахме в манастира.
--------------------------------------------------------------------------------
(1) Свети мъченик Георги Софийски Стари – военен на османска служба, измъчван и накрая изгорен през 1437 г., 30 годишен. Свети великомъченик Георги Софийски Нови, златар, измъчван и накрая изгорен на клада през 1515 г., 18 годишен. Софроний Софийски, монах, убит с брадва през 1515 г. Свети мъченик Георги Софийски Най-нови, измъчван и обесен през 1530 г., 25 годишен. Свети великомъченик Николай Софийски, обущар, убит с камъни през 1555 г. Свети Терапонтий Софийский, духовник, обезглавен през 1555 г. Свети Пимен Зограф, храмостроител и книжовник, починал през 1620 г.на 80 годишна възраст от естествена смърт. Свети мъченик Константин Софийски, посечен с ятаган през 1737 г., 16 годишен.

(2) http://www.globalorthodoxy.com/2011-05-25-09-30-37/1140-2016-10-05-10-36-23/67059-obesvaneto-na-sveti-simeon-samokovski-svedeniia-na-ochevidci


1 коментар:

Unknown каза...

Благодаря, Юрий! Много хубаво е човек да знае къде какво е ставало и става днес.